Фейк 2

Тук можете да публикувате собствените си произведения, които желаете да бъдат прочетени и коментирани от аудиторията на библиотеката.
Правила
Уважавайте другите участници и се отнасяйте с тях така, както бихте желали те да се отнасят с вас!

Фейк 2

Мнениеот Mutafchiev » 06 октомври 2022, 00:03

Първа част: https://forum.chitanka.info/topic6455.html

1
Гледката към шарената като персийски килим планина изпълваше прозореца на хотелската стая. Мая го отвори и прие върху себе си сутрешния студен, влажен въздух, донесен от късната есен. Отпи горещ чай и се наслади на температурния сблъсък, протичащ по тялото й. Сякаш се сля с монументалното спокойствие на природата. Затвори очи и вдъхна дълбоко. Усети две ръце нежно да се движат по кръста към корема й, където се срещнаха. Придърпаха я деликатно назад и тя се сви, потъвайки в обятията. Отпусна глава назад. Дъх на афтършейв и гладка кожа погалиха сетивата й. Рязко отвори очи и се обърна. За момент замря, оглеждайки идеално избръснатото лице.
- Махнал си я? – изненадано възкликна червенокосото момиче.
Крис се усмихна, без да я пуска. Тя бавно прокара пръсти по бузата и брадичката му, оглеждайки ги съсредоточено.
- Е не бях толкова зле с брада – неловко каза журналистът и добави. – Или искаш да се скрия пак?
- Три месеца не съм ти виждала лицето – усмихна се Мая.
Той леко се наведе към нея и едва-едва я целуна по устните.
- Искам да ти кажа нещо – бавно я пусна от обятията си. – Дълго мислих как да го направя, в крайна сметка реших, че трябва да е в най-спокойния момент.
Мая го гледаше с ококорено зеленооко любопитство. Крис бавно бръкна в джоба на халата и коленичи на един крак. В ръка държеше червена кутийка. Вдигна поглед нагоре. Очите й се изпълниха с изненада, умиление, радост. Изведнъж се промениха, сви устни и се намръщи.
- Трябва да говорим преди да… - буца заседна в гърлото й.
Крис я гледаше неразбиращо, тя сведе поглед, направи няколко крачки към леглото и седна.
- Не знам как… - опита да започне. – Добре, виж сега… - пак не й се получи. – Няма ли да се изправиш поне?
Журналистът, все още в ступор, се изправи, държейки отворената кутийка с две ръце. Мая го гледаше гузно и със съжаление, леко потупа леглото до себе си, канейки го да седне. Едва сега Крис започна да излиза от шока, бързо затвори кутийката и я прибра в джоба на халата. Нервно се огледа и изстреля:
- Ами аз такова… Искаш ли чай, закуска?
- Преди да влезеш в банята си поръчал… Най-хубавата закуска.
Крис хвърли поглед към масата. Имаше купа плодове, кроасани, масло, сладко, кафе, чай и мляко. Почувства се още по-глупав.
- Ъхъ… Старост-нерадост – посочи главата си в нескопосан опит да се пошегува. – Ще пуша.
Бързо се обърна и след две крачки се оказа до балконската врата. Мая се изправи:
- Ще дойда с теб!
- Не – разряза въздуха.
- Не ме разбра… - каза едва чуто Мая на гърба му.
Момичето седнало на леглото, наблюдаваше колко нервно пуши. Дърпаше толкова силно, че цигарата свърши на четвъртата или петата дръпка. Понечи да се изправи, но той запали нова. Едва третата запуши що-годе спокойно.
Крис усещаше, как димът раздира гърлото му, но не можеше да спре. Чувстваше се като идиот, защото не разбираше къде точно е сгрешил. Какво не бе разчел правилно? В месеците, след като бе излязъл от болницата с Мая бяха неразделни. Нито един скандал, нито един крив поглед. Разбираха се невероятно добре, даже за самия него. Нямаше намек за това, че са започнали да си омръзват, сексът ставаше все по-интересен. Прехвърляше случки, които биха могли да обосноват отказа й. Нямаше, просто нямаше! Всичко бе идеално.
Смачка третия фас в пепелника. Мозъкът му изплю страшна мисъл, от която го побиха тръпки. Запали още една. Възможно ли бе да мисли, че всичко е идеално, а Мая да прави намеци, които не забелязва? Да е толкова сляп, че не вижда колко досаден, неприятен и ужасен човек е? Защо не му беше казала? Дали не е искала да го наранява преди да се възстанови напълно? Минаха няколко месеца оттогава… Отново започна да прехвърля ситуации, в които може би е прекалил. Съсредоточи се върху нейните реакции. Наистина, често когато се шегуваше я караше да пуфти и завърта очи, но никога негативно. Фасът опари пръстите му.
Битовизмът! Нова цигара. Наистина, не бе най-подреденият човек на света, Мая бе доста по-орг…
- Поне кажи как да обяснявам, че си се обгазил в планината?
Журналистът се обърна, Мая се бе подпряла с рамо на касата на вратата. Погледна цигарата и се усмихна:
- Да, идиотско ще е.
- Сега ще ме изслушаш ли? – плахо попита тя, Крис кимна. – Като бях малка си представях как някой ден моят принц ще ми предложи да стана негова жена. Какви ли не сценарии...
Крис се намръщи, Мая веднага схвана, какво му се върти в главата:
- Не, не. Направи го по-хубаво отколкото някога съм си помисляла! – Пристъпи с желание да го прегърне, но спря. – Най-важното е, че го направи ти! Не искам даже да помислям, че някой друг може да го направи!
- Но…
Приближи до него:
- Не може ли просто да си живеем заедно… Както досега?
Журналистът стисна устни и се обърна към планината. Зачуди се колко ли пъти е била толкова красива и колко още ще сменя зеленото с шарено, а после ще стои гола срещу зимните виелици. „И това ще мине“ сякаш му прошепна тя.
- Защо?
Мая го прегърна през кръста:
- Защото ме е страх. Не искам да повтарям чужди грешки.
Крис изправи рамене и вдигна глава. Хвана ръцете на Мая, дръпна силно от цигарата и издиша огромен облак дим.

Ева се бе разположила на кралското място на огромната маса за оперативки. Липсваха само отпускарите Мая и Крис, присъстващите разказваха и обсъждаха идеи за материали. Една от журналистките, отразила сбиване в метрото, бе успяла да се докопа до всички участници в свадата. Пияния мъж, когото щеше да интервюира веднага след срещата, момичето, с което се бе заял, както и двамата намесили се младежи. Главната я слушаше с половин ухо. Наслаждаваше се огромния скок, който бе направил сайтът през последните месеци.
След драматичните събития с фабриката за фейкове, реномето на медията се изстреля в небесата. Моментът бе оползотворен максимално, благодарение на щедрата финансова инжекция, направена от Симсън, след като придоби сайта. Когато водеше преговорите, Ева много се страхуваше, че ще скочи от трън та на глог. Опасенията й се оказаха неоснователни. Бащата на Мая не се опита да вкара свои хора, нито да диктува ръководството. Единственото, което искаше бе работата да върви, а резултатите да са сравнително съотносими с инвестицията му.
Щатът се разшири и бяха наети още помещения в същата сграда. В тях се построиха студиа, където постоянно се снимаше нещо – интервюта, нови рубрики, даже кратка хумористична обзорна емисия новини. Увеличаването на аудиторията не закъсня и освен инерцията, дадена от Крис и компания, новото съдържание постави сайта на първо място по посещаемост и обществено доверие.
Мая и Лора също бяха намерили своето място в работата. Освен, че помагаха при по-сериозните материали, се занимаваха с анализ на трафика. Червенокосото момиче се оказа изключително полезно. Познанията й далеч надхвърляха стандартната ориентация в статистиките. Дали бе талант, дали плод на усърден труд, но с един поглед виждаше много повече от това кои са най-гледаните материали или часовете, в които се достига пик на аудиторията. По начин, който само тя знаеше, бе успяла да вдигне посещаемостта във време, в което традиционно бе ниска. Естествено, въпреки разширението и драстично увеличения ресурс, все още бяха далеч от телевизиите по възможности. Но в интернет постепенно се превръщаха в институция.
Главната излезе от мислите си, огледа масата. Думата бе взел Лавър.
- Продължавайте в същия дух. Търсете интересни хора не само тук, но и в чужбина. Вече можем да си позволим да правим субтитри и по-сложен монтаж!
- Точно така! Не се ограничавайте! – усмихна се Ева и кимна в знак, че оперативката е приключила.
С вдигане на вежда привика Марио и Лора в кабинета си. Като чу хлопването на вратата зад гърбовете им, мина директно към темата:
- Има ли нещо ново?
- Засега не – с известно съжаление отговори Марио.
- Или наистина повече не работят, или са сменили всички контакти – потвърди Лора.
Ева замислено се обърна към прозореца.
- Ако продължават, трябва да има начин да ги открием.
- Само трябва да разберем как– замислено каза Марио.
- А как са Мая и Крис?
- Почиват – усмихна се Лора.
- Знаете какво имам предвид – погледна ги Ева.
- Крис е ударил яко на камък. Говори отново с всички полицаи от Първо, опита се да навърже историите им, но все опира до бившия им шеф. Жертвите само разказват за отвличанията, нищо повече. – Почти израпортува Марио.
- За жалост и Димов е зациклил по своите канали – каза по-скоро на себе си Ева. – А Мая?
- Ами, работи – неуверено отговори Лора.
Ева се усмихна криво:
- Разбирате защо ви карам да ми разказвате, нали? Не искам да ги следя, а да съм готова, когато нещата започнат да излизат извън контрол.
- Мислиш ли, че нещо такова може да се повтори? – попита Марио.
- Не само, че може да се повтори, въпрос на време е – Ева ги прониза със синия си поглед. – И понеже всички сме наясно, че съзаклятниците ще сте вие, за доброто на всички, трябва да знам какво се случва.
Лора и Марио сведоха гузно глави.
- За неделя остава, нали? – Главната опита да ги разведри.
- Да! Ще донесем броколи и брезов сок! – оживи се Марио – Сам ще готвя!
- А Симсън ще дойде ли? – попита Лора.
- Не – досадено повдигна вежда Ева. – Пак отказа, даже ме помоли повече да не го каня. Не искал да дразни Мая излишно.
- Тъжна история – поклати глава администраторът. – Добре, че си има Крис.
Ева кимна в съгласие.
Mutafchiev
 
Мнения: 120
Регистрация: 03 септември 2020, 00:32

Re: Фейк 2

Мнениеот Mutafchiev » 13 октомври 2022, 00:05

2
Марио дойде половин час по-рано в офиса, за да се убеди, че бекъпът, който остави да се прави през нощта е завършен успешно. Сънен влезе в нюзрума и се отправи към кафемашината с ясното съзнание, че едва второто идване насам ще го събуди. Подмина седналите по бюрата редактори от първата смяна, без да им обръща внимание. Зареди капсулата, натисна копчето и загледа с празен поглед машината. Известно време наблюдаваше как струйката кафява течност тече, изведнъж мозъкът му проработи. Нямаше чаша. Трескаво огледа плота и сложи първата, която видя. Докато забърсваше поразията, хвърли поглед към нюзрума и видя Крис да пише нещо на компютъра си.
- „Какви са бъдещите ви творчески планове?“ – учудено повдигна вежда Марио.
Крис стреснато се обърна:
- А, ти ли си? Защо пиеш кафе от водна чаша… червило ли си слагаш?
Марио погледна към чашата, присви устни и я завъртя, за да не докосва червилото докато пие.
- По същата причина, поради която ти блестиш с въпросите. И не нося червило - повиши тон, – просто някои хора не си мият чашите!
- Безсънна нощ?
- Аха – ухили се Марио. - И ти не си се наспал, а?
- Нещо такова – уморено отговори журналистът.
Марио се загледа в приятеля си:
- Не изглеждаш като човек, който се е върнал от опуска.
- Или точно обратното – пошегува се Крис и си погледна часовника. – Трябва да запаля студиото и да проверя техниката, ще се освободя чак за обяд.
- Толкова дълго ли ще снимаш? – с известно разочарование попита Марио.
- И ще монтирам, Лавър ми прати някаква, много се примоли да съм бърз.
- Ох, вие журналистите… Закъде бързате толкова? – преигра досадата си Марио.
Крис се изсмя в отговор:
- Айде да слезем за цигара, докато не ме е видяла Ева, да не се окаже, че има още по-спешна работа.
- Оу! Бързо, бързо!

Мая и Лора закусваха в близко до редакцията кафене. Червенокосото момиче полагаше всячески усилия да изглежда в добро настроение, но психоложката бързо забеляза нервността й.
- Станало ли е нещо с Крис?
Мая се задави с чая и погледна Лора:
- Толкова ли личи?
- Не, но те познавам достатъчно добре.
- Всичко е наред… уж – загадъчно отговори Мая.
- Уж?
- Ох, много е… Не знам, май прецаках нещата. Но и той би трябвало да се сети.
- За какво става дума? – Лора вече губеше търпение.
- Не го приемай лично, но не мога да ти кажа. Крис няма да го приеме добре.
- Гроб съм!
- И пред Марио? – Мая повдигна подозрително вежда.
- Права си… Ако е нещо голямо, а то явно е, ще ме усети и ще ме накара да му кажа.
- Виждаш ли?
Лора въздъхна и се огледа в търсене на изход от патовата ситуация.
- Добре, ще направим така. Аз ще казвам причини, ти ще реагираш без думи и може да стане нещо.
- Толкова ли си любопитна? – засмя се Мая.
- Колкото аз съм любопитна, толкова ти искаш да споделиш.
Мая кимна с крива усмивка.
- Започваме. Проблеми с битовизма?
Мая поклати глава.
- В леглото?
- Не, в никакъв случай!
Лора се вгледа в приятелката си:
- Добре, ще ти повярвам. Вече не ти обръща внимание както преди?
- Не, винаги се грижи за мен – замислено отговори Мая, сякаш на ум отбеляза нещо.
- Задушава те? Не се съобразява? Егоист е? – Лора млъкна, загледа се в Мая и подозрително възкликна. – Току що описах идеалния мъж и въпреки това имате проблеми?
Мая кимна.
- Нещо много голямо?
Мая отново кимна, меден кичур падна на лицето й.
- Ще измислим какво да правим, а дотогава да поработим!
На входа в редакцията двете се разминаха с много позната предизвикателно облечена дама. От Марио разбраха, че е певица и името изплува в паметта им – Милена Джой. Преди няколко месеца Мая бе получила поръчка от фабриката да й направи ПР с голи снимки. Пуснаха една-две от песните й, за да си припомнят. Звучеше точно така, както изглеждаше.
- Как е Крис? – притеснено попита Лора, когато се оказаха в стаята на Марио.
- Сутринта беше кисел, сега предполагам, че иска да убие Лавър чрез песните на съответната Джой – полушеговито отговори Марио.
- Ще ида да го видя! – каза Мая и се запъти към нюзрума.
- Кисел е бил сутринта? – попита Лора.
- Аха, нещо не се бил наспал, нещо работата… - Марио погледна подозрително приятелката си. – Станало е нещо?
- Как разбра?
- Не мрази играча, мрази играта – отговори доволно Марио. – Какво са направили пак?
- Не ми каза – намуси се притеснено психоложката. – Но е нещо голямо.
- Повече от битовизма? – учуди се Марио.
- Да… Май само ние имаме проблем с него – озадачено завърши Лора.
- Трябва да разберем какво е станало! А с битовизма ще се оправим!
- Не сме прахосмукали месец.
- Толкова време ли мина?

Мая се чувстваше в безтегловност докато говореше с Крис в нюзрума. След онази ужасно красива и разочароваща сутрин, той не промени отношението и държанието си. Бе все така пристрастен към нея. Но се забелязваше, че е станал много замислен. Хващаше го да пуши на балкона и цикли безизразно в една точка. Гледаше телевизия със същия поглед. Втренчил се бе в страниците на някаква книга двайсет минути, без да ги разлисти. Не му каза нищо повече от това на балкона. Тогава й се стори, че е длъжен да я разбере и че го прави. Постепенно осъзнаваше, че не е точно така.
И сега се държа добре с нея. С известна досада, но все пак забавно, й разказа за „лафчето“ с певицата. Не пропусна да отбележи, че любимата й дума е „смисъл“ и представлява петдесет процента от съдържанието на речта й.
Двоумейки се дали да се ядоса или да се опита да му обясни по-подробно отказа, стига той да й позволи, червенокосото момиче отиде при Лавър. Целта й бе да разузнае как точно хеви-метъл канарата е попаднала на музикална издънка като Джой и защо бързината на Крис е толкова важна.
- Направих услуга на един състудент – обясни Лавър. – ПР е, периодично си помагаме. Аз на него… Той ми дава по-известни лица, когато нямам с какво да пълня.
- Аха и Джой работи с него? – не се отказа Мая.
- Не знам, сигурно, щом даваше толкова зор… А теб какво те брига, да не ревнуваш Крис?
- Силиконовите устни я обезопасяват напълно – пошегува се Мая.
- Хъ-хъ, има нещо. Но защо се интересуваш? – бе ред Лавър да упорства.
- Просто се учудих колко се е издигнала, преди няколко месеца пускаше голи снимки, за да се чуе за нея, а сега…
Лавър сключи вежди:
- Да, да… Имаше нещо такова.
- Добре, благодаря ти! – Мая извади най-чаровната усмивка и отиде на бюрото си.
Заместник главният редактор я проследи с подозрителен поглед, после се обърна към Крис. Седеше в другия край на нюзрума и съсредоточено гледаше монитора на компютъра със слушалки на главата. Явно монтираше.
- Гръм в рая… - прошепна грамадата сама на себе си.
Следващата стъпка на Мая бе да посвети около час за проучване на Милена Джой. В крайна сметка, освен изключително баналните „новини“, свързани с личността й, откри и нещо интересно. ПР-ът Валентин Миланов работеше в средно голяма фирма. От Instagram разбра, че целият персонал се състои от десетина души. Основно правеха рекламни кампании за местни производители на хранителни продукти. Едва трима музиканти бяха под крилото на фирмата, а Джой се бе намърдала там преди около две години. Поне така излизаше от датите на снимките й в офиса на PaRt. В отделен файл запази линковете към профилите на всички работещи там. За щастие, бяха хора, които споделяха абсолютно всяко свое действие в социалните мрежи. Проучването в най-лошия случай щеше да е досадно.
Вдигна поглед и видя как Крис лениво минава покрай Лавър и му дава знак, че може да види резултата от напъните на Джой. После се поздрави с Лора, докато се разминаваха на входа на нюзрума.
- Наистина има нещо – каза психоложката, сядайки на бюрото срещу Мая.
- Какво виждаш? – с преигран ентусиазъм попита Мая.
- Уж изглежда наред но… - Лора направи пауза и замислено завърши - … някак си не е щастлив.
- А аз? – раздразнено попита Мая.
- Откъде да знам, като не ми казваш?
- Ужасна си – засмя се червенокосото момиче.
Лора й отвърна с шеговита нацупена гримаса и двете се хванаха за работа. Психоложката трябваше да завърши списъка с въпросите за четири клипчета за експериментална психологическа рубрика. Мая се захвана с анализ на трафика за времето, в което отсъстваше.

Ева и Димов обядваха в малко семейно ресторантче, сгушено на равно разстояние от работните им места. Въпреки, че вече официално живееха заедно, не пропускаха възможност да се срещат. Сякаш искаха да наваксат изпуснатите години. Наслаждавайки се на присъствието един на друг, обсъждаха случващото се наоколо.
- Симсън е финализирал сделката за горния етаж – каза Ева, режейки внимателно риба.
- Разбра ли за какво е? – Димов лапна парче пържола.
- Не, не ми е казвал какво планира, а ме е срам да го питам.
- Би те разбрал, все пак си журналист, любопитството ви е свойствено – усмихна се адвокатът.
- Много смешно – преиграно се нацупи Главната и отпи вино.
- Но едва ли е за сайта – предположи Димов. – Цялата документация по разширяването преди няколко месеца мина през кантората, а сега – нищо.
- Безпокои ме, че може да е измислил начин за контрол.
- И това би било нормално, въпросът е в какви граници – уточни адвокатът.
- Симсън… - повдигна вежда Ева. – Каква е неговата концепция за „граници“?
- Едва ли я познава – усмихна се криво адвокатът. – Така или иначе, скоро ще разберем.
- И като стана дума за разбиране, при теб как вървят нещата с Първо?
Димов взе чашата червено вино, облегна се тежко назад, отпи и въздъхна.
- Нищо. Никой не знае кой може да е поръчал арестите.
- А арестуваните, които се съгласиха да говорят?
- О! – засмя се адвокатът – Много подробно разказват как са били прибрани, мъчени, въобще изкачили своята Голгота. Като стане дума кой може да ги е поръчал – млъкват.
- Хъ… - изсумтя Ева. – Хем си изливат мъката, хем се пазят да не го отнесат пак. И при Крис е същото.
Димов кимна в съгласие:
- И той ли няма напредък?
- Не, днес се върнаха от почивка с Мая, ще им трябват два дни, за да проходят нормално – усмихна се Ева и срещна дяволития поглед на Димов.
- Тя ми е подозрителна, прекалено тиха – адвокатът върна разговора в аналитичното русло.
- Да, изглежда, че не прави нищо по фабриката. От друга страна, не й казахме, че имаме цялата им база данни.
- Дали беше правилно? – Димов дояде пържолата.
- Рано или късно ще й кажем – констатира Ева неизбежното. – От друга страна, ако проучва нещо по темата, сама ще стигне до нея. Същото се отнася и за Крис.
- Не знам как се оправяш с тях. Хем са ужасно умни, хем не се поддават на какъвто и да е контрол. - Главната повдигна рамене, привършвайки рибата. – Затова преди да идеш в офиса, искам да ти помогна.
- Така ли? – Ева погледна учудено Димов.
- Спомняш ли си старото ми рено?
- Аха… - Главната продължаваше да не разбира.
- Сега колата ми е доста по-широка, с тъмни стъкла. По улиците няма хора…
Главната прониза адвоката със синия си поглед. Без да казва нищо изпи виното до дъно, взе чантичката си. Извади дъвка и бързо я лапна. Димов едва-едва се усмихна и се обърна към сервитьорката за сметката.

Вечерта Мая и Крис прекараха доста весело, гледайки интервюта на политици и коментатори във вечерните обзорни предавания. Обсъждаха глупостите, които плещят, смяха се, имитираха ги, опитваха да се измислят още по-абсурдни реплики. Особено приятно беше това, че не им се наложи да мият съдовете, защото бяха поръчали храна. Така забавата плавно премина в други, не по-малко въвличащи и интересни занимания.
Крис донесе на блажено отпуснатата на дивана Мая чай и се разплу до нея. Спогледаха се и усмихнаха един на друг. Приближи се и я прегърна нежно. Тя се долепи и сви. Усети все още ускорения ритъм на сърцето му, оказа се, че пасва идеално с нейния. Почувства спокойствие, лекота, щастие.
- Искам това никога да не свършва – каза нежно тя.
Крис не помръдна, но тялото му сякаш изстина. Вълна студенина обля Мая, за миг се стресна. Рязко отпусна глава настрани. Бе наясно, че този разговор трябва да се случи, затова реши, че сега може би е подходящ момент. Надяваше се, че Крис няма да измисли някакво глупаво оправдание и ще я изслуша.
- Готов ли си да говорим?
- За какво?
- Не се прави на идиот.
Тежка пауза.
- Да.
- Отказах ти… Отказах ти…
Мая се намръщи и се отлепи от обятията на Крис, седна срещу него. Той бе забил поглед в пода, явно готов да слуша много внимателно.
- Направих го, защото всичко между нас върви толкова добре, даже не разбирам как е възможно. Наистина искам винаги да бъде така. Много добре помня как приключи бракът на родителите ми, не искам да го преживявам отново. Още по-малко с теб.
- Аз не съм като баща ти – сухо отговори Крис.
- Така е, знам, но ме е страх. Просто го приеми.
Журналистът се отпусна назад и я погледна в очите. Мая прочете огромното усилие, което Крис полагаше, за да удържи болката и разочарованието, бушуващи в него. Не можа да издържи и наведе глава.
- Както виждаш го приемам – каза Крис, гледайки как приглушената светлина си играе с медните й коси. – Но няма да го направя пак.
Крис се изправи, Мая го проследи с поглед. Отиде до един от шкафовете в другия край на хола, извади кутийката и се върна. Коленичи на един крак и вдигна капачето.
- Поне го виж и кажи дали ти харесва.
Бижуто бе много деликатно, бяло злато, камъкът червен, красиво пречупваше светлината.
- Много е красив – разчувствано каза Мая.
Крис се усмихна:
- Има два варианта. Или ще се разделим, или някой ден ще го поискаш. Знаеш къде е прибран.
Мая гледаше Крис с огромните си зелени очи, които започваха да се насълзяват. Чу се щракването от затварянето на кутийката. Журналистът се приближи до нея и я прегърна силно, тя опря глава в гърдите му.
Mutafchiev
 
Мнения: 120
Регистрация: 03 септември 2020, 00:32

Re: Фейк 2

Мнениеот Mutafchiev » 20 октомври 2022, 00:32

3
От сутринта Ева наблюдаваше как хамали и доставчици циркулират напред-назад из сградата на редакцията. Докарваха се най-различни и доста странни неща. Бюра, шкафове, столове, компютри, музикални инструменти, велосипеди. Стори й се, че мерна един доставчик да мъкне и навита на руло животинска кожа. Каквото и да бе намислил Симсън, не бе възможно да се разбере чрез чисто дедуктивно наблюдение. Поне на този етап.
Отбеляза и високата активност на Мая и Крис откакто се върнаха. Мая бе изпратила анализа на трафика, предложения за нови рубрики и разместване на старите. Освен това, бе написала много приятен пътепис, аранжиран с красиви снимки. Крис ударно направи три интервюта, с което запълни не само петъчния ден, но и уикенда. Успя да разследва набързо и новите камери, които полицията бе купила. Не бяха за скорост, а за наблюдение на ключови места в големите градове. Парадоксът бе, че в много случаи се припокриваха с общинските наблюдателни средства. Логичният въпрос бе, защо се харчат пари за тях, вместо двете системи да се обединят в една. В момента и двамата трескаво работеха над нещо, всеки по отделно.
Седмица след излизането на Крис от болницата, Ева ги бе помолила да не седят заедно. Обяснението, че „създават прекалено голямо сексуално напрежение“ ги развесели. Мая не пропусна да се пошегува, че Ева би била прекрасна класна в горните класове.
Въпреки първоначалните шегички, сега и Мая, и Крис бяха доволни от молбата на Ева. След злополучната почивка, имаха нужда да останат насаме със себе си, да осмислят случилото се. От друга страна, можеха да пазят в тайна един от друг разследванията си. Така Мая методично проучваше работещите в PaRt и описваше профилите им, за да открие слабите звена и да ги атакува. Логиката й бе, че вероятността Миланов да е работил с фабриката е огромна, заради връзката с Джой. Нужно бе да открие доколко тясно го е правил. Можеше да се окаже, че и той просто е поръчвал пица, а можеше нещата да са много по-дълбоки. Голямата й цел не се бе променила – да разбере кой е собственикът на фабриката. След лятната случка с Крис забави разследването, но не се отказа. Първоначално мълчеше, за да щади приятеля си. После реши да не предизвиква излишен шум и да не казва на никого, докато не се приближи плътно до върха на пирамидата.
Крис, от своя страна, също не страдаше от липса на идеи и пътища в своето разследване – да разбере кой е поръчал Мая. Правеше го заедно с Ева, Лора, Димов, Орлов и Марио. Не бяха казали на червенокосото момиче, за да се възстанови от тежкото лято. После някак си нещата продължиха така и тайната се превърна в даденост. Първоначално Крис започна да издирва спечелилите обществени поръчки бизнесмени, свързани с фабриката. Няколко дни по-късно осъзна, че идеята е тъпа. Арестите са били с цел сплашване и изнудване, няма логика хората хем да са били притискани, хем да са печелили конкурси от държавата. Тъй като имаше списък с всички, оплакали се от неправомерен арест, проучи връзките им. Повечето бяха роднини на собственици на фирми и производства, правещи огромни обороти. Затова започна да изследва тях. Тук най-после получи резултат.
На сайтовете на четирима предприемачи пишеше за направени солидни дарения около датите, в които близките им са лежали в ареста. Освен парите, дадени директно на МВР, се оказа, че получатели са били две неправителствени организации и нещо, регистрирано като благотворителен фонд. За съжаление, не всички пострадали бяха огласили подобни разходи и проучването опря до тези четирима души.
Самите НПО-та, както и фондът бяха абсолютно невидими извън регистрите. Нямаха сайтове, нито каквато и да е дейност. Явно представляваха междинна спирка между парите на изнудваните и крайния получател.
Въоръжени с новата информация Мая и Крис се почувстваха по-сигурни и спокойни. Усещаха движение в тресавището, в което се бяха оказали и това подобри настроението им. Новата посока се отрази на мислите, които имаха един за друг. Мая осъзна, че чрез мълчанието и тихото поведение, Крис проявява разбирането, от което тя има нужда. А с това, че няма да повтаря предложението си, й дава пълна свобода и още повече, оставя своето желание да бъде с нея изцяло в ръцете й. Крис, който обожаваше силата и самостоятелността й, откри дълбоката й ранимост и страхове. Наблюдавайки я в дните след предложението, изпита ужас от това, което е почувствала, когато му каза „не“. Бе същата, любовта и грижата към него не се промениха. Не искаше да се превръща в бреме за нея под каквато и да е форма.
Напредъкът в разследванията бе първата сериозна стъпка към затварянето на тази страшна страница в отношенията им и щеше да даде сигурност, че когато всичко приключи, ще могат да се отдадат един на друг.

Последните топли слънчеви лъчи за годината галеха земята и правеха неделния ден прекрасен. Барбекюто в лятната кухня на къщата на Димов издаваше приятни звуци на пукащи дърва, а ароматът на добре маринованото месо, завършваше идиличния букет на почивката. Още сутринта адвокатът и Ева започнаха да се подготвят за угощението, скоро към тях се присъединиха Мая с Крис.
Пиейки кафе и подмятайки шегички, двойките говореха по работа и коментираха ситуацията в страната. Неглижирали повечето проблеми, заради борбите, които водеха, сега сякаш се събуждаха от дълбок сън. Въпреки различните доводи, достигаха до едни и същи изводи. След горещото лято и тихата есен, се очертаваше тежка зима. Последните години въобще не бяха мирни и усещането, витаещо във въздуха бе, че тегобите работят с натрупващ се ефект. Напрежението рано или късно щеше да избие нанякъде. Даже мястото, където язвата на кризата щеше да се отвори нямаше особено значение. Спокойствието и редът щяха да се посипят като плочки домино.
Малко след като Лора и Марио се появиха, обсъждането на болевите точки достигна и до медийната среда. За пръв път от началото на борбата с фабриката за фейкове, смисълът й бе поставен под съмнение.
- Нека признаем, че и ние не помогнахме особено много на ситуацията – каза Лора.
Всички освен Димов я погледнаха учудено.
- Ами помислете. И без това обществото изглежда разединено, вече не можеш да вярваш на никого. Най-лошото е, че даже не знаеш дали се опитва да лъже или е просто тъпак.
- Е ние единствени успяхме не само да открием фабриката, но показахме как работи, а в края я разбихме – каза Мая.
- Точно така – усмихна се Димов. – Показахме на цялото общество, че наистина го лъжат и че има от какво да се страхува.
- И кое му е лошото? Казахме на хората да се пазят – повдигна вежда Марио.
Крис и Ева слушаха внимателно, попивайки всяка казана дума.
- Ние не го усещаме, защото постоянно работим с информация, помним много неща, които за хората минават и заминават. Но си представете каква е картинката в техните глави – продължи Димов.
- Чули-недочули, затворени в своите информационни балони, приемащи мненията за факти… - обади се Крис.
- Излиза, че резултатът от цялата борба е бил, че сме допълнили и без това параноичното им съзнание? – повдигна вежди Мая.
- На някои крайни индивиди-да, - усмихна се адвокатът.
- Значи по-добре да не го бяхме правили? – попита Ева, гледайки изпитателно адвоката.
- Не, разбира се, но разследването, начина, по който се завъртя, историята с министъра и полицаите от Първо. Бяхме принудени от ситуацията, но това не променя факта – отговори Димов.
- Хората просто вече не вярват на никого – каза Лора.
- Освен на нас - обади се Крис.
Ева схвана намека на Лора и не й остана длъжна:
- Да, благодарение на вас – Главната хвърли поглед към подчинените си, - имаме огромна отговорност. Не можем да си позволим подобни хаотични действия отново.
- Е, знаеш, че понякога журналистиката е рискована професия – Крис се опита да си отвоюва малко свобода.
- Затова сме екип – намеси се Димов, - за да минимизираме рисковете.
Ева усети странна миризма и подскочи. Оказа се, че месото на барбекюто е започнало едва-едва да прегаря. Всички се втурнаха да го спасяват. Когато се убеди, че всичко е наред, Димов хвърли подозрителен поглед на Ева.
Останалата част от деня мина в обсъждане на всякакви теми, несвързани с работата и бъдещето на страната. Без да се наговарят всички решиха, че би било грях да хабят такъв прекрасен следобед за злободневни разговори. Така или иначе в понеделник щяха да се потопят във всичко това.
Обсъждането за резултатите от борбата им с фейковете накара Мая и Крис да помислят сериозно по темата. Не искаха отново да се окажат в положението отпреди месеци и причината за това да бъде другият. Мая не желаеше да поставя Крис в онази безпомощна ситуация, когато се оказа в ареста. Журналистът бе сигурен, че няма да издържи напрежението, ако пак се изправи пред избора дали да постъпи както смята за правилно или да нарани Мая. Тези мисли убедиха и двамата, че другият не трябва да разбира за разследванията им колкото се може по-дълго време. Естествено си обещаха да са внимателни. В случая на Мая това означаваше да затегне кибер сигурността, а на Крис – да работи по-тясно с Димов и Ева.
В същото време Лора и Марио, разполагащи с архива на фабриката, се разкъсваха вътрешно. Искаха да го споделят с приятелите си, но Ева им бе обяснила достъпно до какво може да доведе това.
Mutafchiev
 
Мнения: 120
Регистрация: 03 септември 2020, 00:32

Re: Фейк 2

Мнениеот Mutafchiev » 27 октомври 2022, 00:08

4
Началото на седмицата се оказа лепкаво, мрачно и дъждовно. Понеделник бе ден, в който нямаше адекватен човек, желаещ да излезе изпод юргана, камо ли да ходи на работа. Крис и Мая не правеха изключение. Единственото, което помогна да започнат добре бе съвместната част на сутрешния им ритуал. Пред редакцията видяха монтажници, лепящи първата буква от логото на новонанеслата се фирма на прозореца на фоайето. Направиха кафе и чай, и се захванаха за работа.
Крис трябваше да помогне на Лора за снимките на новата рубрика. Концепцията бе повече от проста. Водещият психолог седи сам на черен фон, сниман с две камери и отговаря на въпроси, които се изписват на цял екран. Идеята бе първите четири клипа да са с въпроси, писани от Лора. После, ако нещата тръгнеха добре, щяха да се избират най-популярните и интересни питания от коментарите. Лесно и приятно за изпълнение, но на Лора й бе за първи път.
За щастие водещият, ако можеше да се нарече така психологът, бе много приятен човек. Мъж на почти 50-годишна възраст, запазил младежкото в себе си, общуваше свободно, но сдържано. Позволяваше си жаргон, по-пиперливи определения и изрази. Образът му бе идеален за интернет аудиторията – солиден, вдъхващ доверие, говорещ разбираемо и интересно.
Крис нямаше никакви притеснения за предстоящите снимки и по навик изпълни всички подготвителни процедури. Първо прочете за пореден път въпросите. Провери дали всички графики са си на мястото в монтажната станция. Отиде до студиото, сложи батерии в микрофона и камерите, пусна осветлението. Лора се появи точно навреме и той се зае да й обяснява какво и как трябва да прави преди началото. Въпреки неприятното време навън, на Крис му предстоеше лека и лежерна сутрин. Към обяд трябваше да се срещне с Димов и Ева.
Мая също не бездействаше. По време на едно от скитанията из интернет, бе попаднала на много занимателна статистика. Според данните, през последните седем години има бум на хранителни разстройства сред младото поколение. Показателното бе, че анорексията и булимията бяха в долните места на класацията. Основно, ставаше дума за нанесени щети от конкретни диети, наблягащи само на един тип храни. Заемащите челните места хранителни режими и „любими“ продукти се сменяха подозрително често - през 8-10 месеца. Мая реши да опита да открие на какво се дължи тази динамика. Отговорът се криеше в една от социалните мрежи. Основното й съдържание бяха снимки и доста хора я използваха за реклама на всичко, което може да се продаде. Хранителните режими бяха неделима част от пазара. Инфлуенсърите се надпреварваха да разказват колко полезна е дадена храна и как само заради нея изглеждат толкова добре. Изключително много наблягаха на здравето, което ядящият поема в себе си. Това обясняваше разликата в типа хранителни разстройства. Аудиторията не искаше да е слаба, а здрава. Честотата в промяната на заболяванията се дължеше на рекламните цикли. След известно колебание, Мая се отказа да сравнява булимията и анорексията с хероина, а новите мании, убиващи здравето, със съвременните синтетични наркотици. Текстът можеше да излезе малко суховат, но по-добре така, отколкото с излишен патос.
Стана за чай и докато чакаше водата да кипне се загледа през прозореца. Пред входа на сградата стоеше групичка от трима души, които й се сториха ужасно познати. Положи усилие да си спомни откъде, но не успя. Към тях се присъедини и доста симпатичен мъж, приблизително на нейните години. Беше облечен с костюм, бяла риза, без вратовръзка. Него със сигурност виждаше за първи път. След като побъбриха малко, влязоха в сградата. Озадачена от това, че не може да си спомни откъде ги познава, Мая се върна на бюрото с чая. Следващият около половин час бе посветен на търсене на сравнение, в което хранителните разстройства не се съпоставят с наркотици.

Сутринта на Ева започна със среща със Симсън. Беше я поканил за закуска в малка старовремска кръчма, където сервираха божествени палачинки. Главната лакомо излапа една с боровинково сладко под доволния поглед на шефа си, но се усети и остави втората за после.
- Радвам се, че ти харесва – усмихна се Симсън. – Мястото изглежда невзрачно, но готвачката е страхотна. Прави ги точно като майка ми.
- Имал си прекрасно детство – Ева поклати глава одобрително.
- Закуските със сигурност – засмя се Симсън. – Ще карам направо, за да не изстине втората палачинка. Наех офиса над вас за пиар фирмата си. Не я използвам за софтуерните продукти, а за други странични бизнеси, които… Не се асоциират много с основната ми дейност.
Въпросителният поглед на Главната накара Симсън да уточни:
- Имам производство на бройлери, яйца, екопродукти… Разбираш, че лютеницата и софтуера не са много сходни бизнеси.
- Определено – усмихна се Ева.
- Та няма да я използвам като троянски кон. Периодично ще се налага да работите с тях по някоя кампания.
- Разбирам – кимна Главната. – Имаш ли нещо планирано за близко бъдеще?
- Още не, искам да се установят, да видя как ще тръгне работата на новото място и после ще го мислим. – Бащата на Мая рязко смени темата. - Много съм доволен, че видео съдържанието е толкова успешно, дава голям хоризонт за рекламна интеграция.
- Факт, - оживи се Ева. – Повечето от рубриките вървят добре. Крис и Мая много помагат. Даже в момента той надзирава един експеримент, който прави Лора.
Симсън се усмихна:
- Не знам коя е Лора, но се радвам, че Мая работи при теб – леко се намръщи. – От години се опитвам да я накарам да започне в някоя от моите фирми, а тя все ми отказваше. Сега май си е на мястото с вас с Крис.
Ева се усмихна.
- В този ред на мисли… Недей да й казваш, че фирмата над вас е моя. Ще реши, че ви превземам.
- Кой ако не тя те познава най-добре?
- Тя знае какво правя с другите, но не знае колко се грижа за нея.
- С децата винаги е така – отговори Ева разбиращо.
- И още нещо, тестваме нова система за анализ на трафика, мисля, че е удачно да пробваме на сайта.
- И за нея да не казвам на Мая?
Симсън се усмихна:
- Ако искаш да се присъединиш към моя клуб – кажи й.

Главната завари Крис и Димов в офиса си.
- Палачинки!
- Благодаря… - повдигна учудено вежди Крис, докато шефката му вадеше пластмасови кутии от найлонова торбичка.
- Взела съм за всички!
- Много ли са вкусни? – усмихна се Димов.
Ева завъртя очи към тавана:
- Божествени!
Журналистът объркано погледна към адвоката, който му кимна в знак, че всичко е наред.
- Крис има прогрес по жертвите на ареста – Димов смени темата.
- Така ли? – Ева изненадано погледна Крис.
- Д-да – смотолеви журналистът, все още учуден от възхищението към палачинките, изразено с такова въодушевление от шефката му. – Фирмите на богатите им близки са правили дарения. На две НПО-та – „Бъдеще за развитие“, „Градска среда за гражданите“, както и за един благотворителен фонд „Здравето е зелено“.
- Могат ли да се проследят даренията? – попита Ева.
- Не, тия нямат нито сайтове, нито каквато и да е регистрирана дейност.
- Открил ги е по сайтовете на дарителите – уточни Димов.
- Орлов знае ли? – Главната се отпусна като царица в шефския си стол.
- Не, казвам първо на вас – отговори Крис. – Но ще говоря и с него. Трябва да разнищим тая работа.
- Според мен няма смисъл да се занимаваме с арестуваните – започна да излага плана си адвокатът.
- Да – потвърди Ева. – По-добре с тези, които са дали парите.
- Дали ще има достатъчно основание да ги привика на разпит? – зачуди се Крис.
- Не, но може да отиде да говори с тях – каза Димов. – Имаш ли списък на всички, които са давали дарения?
- Само за четирима знам със сигурност. Останалите, ако въобще са ги обявявали, са го направили само пред данъчните.
- Провери по-задълбочено всички – заповяда Ева. – Може и там да излезе нещо.
Крис кимна в съгласие:
- Дано Орлов успее по-скоро да ги разпита.
Журналистът се изправи и запъти към изхода, но Ева го спря:
- Палачинките! Ето тази – с пръст посочи кутия, пълна догоре. – Има по две за теб, Мая, Лора и Марио!
Крис се усмихна неловко, взе я и излезе.
- Ето, вземи и ти! – Ева се обърна към Димов, отваряйки втората кутия, взе една палачинка и започна да я яде.
Димов се наведе, също взе:
- М-м-м, много е вкусна! – каза адвокатът с пълна уста.
- Нали!

Мая привършваше материала за хранителните разстройства и наблюдаваше Крис в кабинета на Ева. Достигна до извода, че щом и Димов присъства на разговора, значи приятелят й работи върху нещо важно. Когато излезе и дойде при нея, разтворил кутия пълна с палачинки, го посрещна въпрос.
- Нещо става ли?
- Опитай тия палачинки! – отговори й Крис, дъвчейки.
- Точно навреме – усмихна се Мая и внимателно бръкна в кутията. – Пиша за хранителните разстройства.
- Прати ми после линк да видя.
- Та нещо става ли? – Мая повтори въпроса.
- Не, говорихме за нови рубрики – излъга Крис. – Вземи още една, останалото е за Лора и Марио.
Крис се наведе към Мая нежно опря чело в нейното.
- Ще се видим за обяд – каза тя, гледайки го в очите.
- Аха – усмихна се той.
Проследи с поглед как журналистът се насочи към студиото, където Лора все още снимаше. Отново прочете текста си. Докато дъвчеше втората палачинка й дойде на ум прекрасен финал, явно наистина добрата храна помагаше на работата. Качи, оформи материала и го пусна. Отвори файла, в който бяха профилите на хората от PaRt и продължи да ги проучва. Бе стигнала до средата на списъка, когато отвори следващия, ченето й увисна от изумление. Гледаше профила на човек от групичката, стояща пред офиса сутринта. Новите наематели на горния етаж! Започна да преглежда всички профили, в списъка присъстваха и останалите. Единственият, който липсваше бе костюмираният мъж.
Mutafchiev
 
Мнения: 120
Регистрация: 03 септември 2020, 00:32

Re: Фейк 2

Мнениеот Mutafchiev » 03 ноември 2022, 01:11

5
Стъкленият мехур ставаше все по-голям. Лек, крехък, пречупваше светлината на пещта. Едно грешно движение, малко по-силно духване и щеше да стане безполезен. В същото време бе унищожаващо горещ. Тънките стени съчетаваха в себе си божествена уязвимост, сила и красота.
Крис забрави, че снима. Като хипнотизиран наблюдаваше как младият майстор-стъклар танцува с произведението си. Когато младежът приключи и каза „готово“, журналистът вдигна поглед и сякаш излезе от транс. Смотолеви:
- Извинявай, дай ми една секунда.
Спря записа и набързо прегледа клипа, за да провери дали е снимал действията на Зоран добре. Учудващо, беше се получило.
- Супер – облекчено изпусна въздух Крис и обясни. – Толкова е красиво, че за момент изключих и се изплаших да не съм прецакал видеото.
21-годишният жилав младеж се усмихна с разбиране.
- А сега да поговорим – продължи журналистът.
Както се бяха разбрали, докато Крис слагаше камерата на статива, Зоран застана на около два метра пред пещта. Кадърът се получи много приятен. Крис мразеше уводните части на материалите, в които човекът се представя. Съзнанието му припряно искаше колкото се може по-бързо да стигне до същината на темата. Затова в един въпрос помоли младежа да се представи и да обясни защо е избрал тази несвойствена за поколението си професия. Когато чу началото на отговора, повдигна вежда. Зоран се изразяваше спокойно и ясно, формулираше прекрасно мисловния си поток. Лицето му светна когато употреби думите „душа“ и „красота“. Противно на очакванията, не изпитваше капка притеснение от камерата. Журналистът изпита искрен интерес към разсъжденията на младежа и забрави за подготвените въпроси.
- … не я избрах аз, а тя мен – завърши Зоран и зачака следващия въпрос.
- Как подхождаш към необработения къс стъкло?
- Предполагам като към учител, когото много уважавам – усмихна се младежът. – Искам да вложа в общуването всичко, което зная и умея, но не знам какво ще излезе в крайна сметка. Не знам дали в процеса няма да се обърка нещо, дали няма да прекаля или обратното – да не додам. Понякога изглежда, че всичко е наред и в най-неочаквания момент, планът ни се проваля.
- Планът „ни“? – уточни Крис.
- Да, моят и на стъклото. Може да прозвучи странно, но то също има вътрешна сила. Държи се различно при еднакви обстоятелства – за момент млъкна. – Понякога се случва да изпуснеш чаша и тя да не се счупи, а по-късно, при същите обстоятелства да се пръсне на малки парченца.
- Как комуникираш с него?
- С усещания, сложно е да го опиша. С върха на пръстите чувствам, кога е уморено, с дробовете си, кога се задъхва. Не се тренира, още от първия ден е така.
- Добре, - не се сдържа Крис. – Професията, с която се занимаваш е много красива, но е далеч от това, което искат връстниците ти. Очевидно си много талантлив не само, когато си тук. Сигурен съм, че всички, които познаваш се занимават с компютри, или учат неща, които…
- Изглеждат престижно? – помогна му Зоран.
- Да – съгласи се Крис.
- Разбрах – усмихна се стъкларят. – За мен е важно да се чувствам завършен. Постигам го само тук. Наистина, едва ли някога ще стана милионер, но няма и да гладувам. Не искам след петнайсетина години да се окажа сам със себе си и да излезе, че всичко е било безсмислено.
- Много си мъдър за 21-годишен – усмихна се Крис.
- Прекарвам много време сам, имам кога да помисля.
- В такъв случай, какво е щастието?
Зоран се усмихна така, сякаш не само че прекрасно знае отговора на този въпрос, а го преживява често:
- Щастието е, когато не мислиш за него.

Мрачното и дъждовно време правеше малкото дворче на Лора и Марио особено уютно. Сгушено между стари тухлени огради и сгради, бе като цветно островче. Скрито на завет, превръщаше есента в красиво, изпълнено с прохлада продължение на задушливото лято. Свити на столовете, пиещи горещ шоколад, двамата правеха едно от любимите си занимания – говореха за всичко.
- От една страна е ужасно, от друга, архивът няма да му помогне в разследването – каза IT-специалистът.
- На него – не, но на Мая може и да свърши работа – отговори Лора.
- Сигурна си, че не се е отказала?
- Познаваш я, няма как.
- Значи сме ужасни хора – въздъхна Марио.
- Ужасни сме, ако Ева не е права – потърси извинение Лора.
- И да е права, знаеш как ще реагира Мая като разбере.
- Ще ни убие.
- А как би реагирал Крис? – запита по-скоро себе си Марио.
Лора се обърна към него:
- Всъщност възможно ли е наистина да не знае, ако тя прави нещо?
- Хмм… - администраторът замислено отпи шоколад. – Може известно време и да разследва зад гърба му, но едва ли много дълго.
- Дали въобще е зад гърба му?
- Мислиш, че Крис й е казал какво прави, а тя… - обърна се към приятелката си Марио.
- Защо да не са си разделили работата? Прекрасен екип са, със сигурност могат да си помагат един на друг.
- Не-е-е…
Администраторът се загледа в свежите, тъмнозелени, покрити с прозрачни капки листа на близкия храст. Лора казваше най-логичното нещо на света. Защо да не работят заедно? Точно обратното, със сигурност го правеха.
- Спомняш ли си как се запознахме с Мая? – едва чуто каза Марио.
Лора не отговори, помнеше много добре.
- Да ги оставим да се издадат по някакъв начин – предложи тя.
- Не мога да повярвам, че пак ме лъже.
- Може да мисли, че е за добро – опита се да го успокои Лора.
- Преди беше, защото бил объркан, а сега за нечие добро – въздъхна Марио. – Прекалено много станаха тия, дето ни мислят доброто.

За няколко дни Мая успя да направи профили на почти всички работещи в PaRt. Повечето бяха типични представители на професията на рекламистите. Основните типажи бяха два. Едните се стараеха да изглеждат максимално сериозни и умни. Това се изразяваше в постоянно споделяне на вдъхновяващи цитати, селфита на интересни места, както и снимки от различни събития с популярни хора. Обличаха се хем строго, хем разчупено и никога не пропускаха да сложат някой шарен акцент – шал, кърпичка, папийонка, брошка. Чрез външния си вид крещяха за „дълбочина на професионализма“. За съжаление, прекаляваха и присъствието им приличаше на нескопосано грачене в социалните мрежи. Не стига, че бе досадно, но лъхаше на фалш от буквално всяка запетайка.
Вторият типаж, въпреки огромното си старание, не оставяше по-различно впечатление. Това бяха „разчупените несистемни, пълни с идеи бунтари“. Правеха абсолютно същото, каквото и колегите им, заложили на интелектуален имидж. Разликата бе, че вместо за папийонки и шалчета, ставаше дума за татуировки и много неформални дрехи. Вместо цитати – поезия и клипове на песни или смешки. Обединяващи за двете групи бяха постоянните постове за благотворителни кампании, както и позициите им по важни обществени въпроси. Последните се изливаха в огромни опуси, пълни с обяснения, уточнения, разкази за това как мечтаят да живеят в нормално общество, но имат друга орис. Естествено, бяха абсолютно беззъби, а смисълът им се губеше много бързо в хаоса на нанизаните една след друга сложни думи и чуждици. „Би трябвало да знаят, че никой няма да чете повече от четири изречения в социалните мрежи“, мислеше Мая, докато прехвърляше отгоре-отгоре поредния ферман.
Двата типажа следваха христоматийните прийоми на ПР-ите и рекламистите за това как да се запечатат в съзнанието на всеки, когото срещнат. Не си даваха сметка, че сред такова шарено еднообразие постигат диаметрално противоположния ефект.
Успяла да ги профилира и констатира кой от какво се интересува, Мая издирваше симпатягата, който влезе в сградата заедно с онази групичка. Никакъв го нямаше. Прегледа профилите на всички, приятелите им. Не пропускаше да види и списъците с реагирали на по-популярни постове. Нищо. От една страна това я дразнеше, от друга предизвикваше интереса й. Бе сигурна, че работи в PaRt, тъй като го забелязваше достатъчно често, откакто се бяха нанесли. Подозрително неоткриваем за ПР. Единственото, което й оставаше да направи бе да издебне удобен момент, в който да се запознае с някой от фирмата и да го използва, за да добие максимално количество информация.

Димов седеше в кабинета на Орлов. За всичките години практика, адвокатът не бе успял да свикне с обстановката в стаите на полицаите. Не ставаше дума за мизерията в тях, тя бе най-лесна за приемане. Объркващото бе, че в нея се решаваха човешки съдби. Обитателите им можеха да създадат огромно количество проблеми на оказалите се тук само, защото не са на кеф в момента. На Димов му се струваше, че подобна власт би трябвало да е облечена поне прилично, а не така… с дъх на мухъл.
- Крис наистина е открил нещо сериозно – каза Орлов, докато палеше цигара.
Това също подклаждаше обърканото отношение към кабинетите на полицията. На никое друго работно място не се пушеше, а тук бе проява на лош вкус, ако не запалиш.
- С кого успя да говориш? – Димов извади кутията си.
- С Гарнър и Андерсън – Орлов силно дръпна от цигарата.
Адвокатът също запали. Първият бе едър зърнопроизводител и земевладелец. Много успешен бизнесмен, получаващ солидни субсидии от държавата. Скандалите години наред преследваха земеделския сектор, но Гарнър никога не се бе появявал в тях. Андерсън бе собственик на най-голямата верига за бързо хранене в страната. Ужасно богат човек, успял да изгради бизнеса си от нулата. Той, за разлика от Гарнър, не бе пощаден откъм скандали, но в крайна сметка винаги излизаше сух от водата. За отбелязване бе, че основно се забъркваше с жени, сбивания и тям подобни човешки неща. Закусвалите му бяха с безупречна репутация.
- Как успя да се видиш с тях? – с неприкрито възхищение в гласа попита Димов.
- С Гарнър бе лесно, като разбра, че го търси полицията, веднага слезе да ме посрещне. Виж, Андерсън…
Адвокатът вдигна вежда, за да окуражи разказа на Орлов.
- Явно е свикнал да действа грубо с каквито и да е органи – усмихнато продължи полицаят. – Секретарката му, ме вкара в някаква конферентна зала и ми каза, че съвсем скоро ще ми обърнат внимание. След четирийсет минути влетяха четирима адвокати и започнаха да ме засипват с въпроси. Искаха да им дам всички документи, заповед за обиск, каквото се сетиш.
Димов се усмихна:
- Влезли за тежко.
- Да, като се успокоиха им казах, че искам да говоря с Андресън за неправомерния арест на племенницата му. Тия побеляха, започнаха да мънкат нещо, пак документи, глупости. Зарязах ги в стаята, отидох при секретарката и й казах същото, оставих визитка и си тръгнах. Като излязох от асансьора ми се обади Андерсън.
- Не можеш да го виниш.
- След това, което ми каза. Наистина не мога. Говори час и половина. Отвлекли я, искали откуп от 1,5 милиона. Превел го на „Гражданска среда за гражданите“, малко по-късно му казали да си я прибере от първо.
- Супер! Значи вече имаме свидетел! А Гарнър?
- Нищо. Много любезно и деликатно ми тегли майна. Но и на Андресън не се надявай много. Готов е да свидетелства, само ако се съберат повече хора. – Димов стисна устни. – От друга страна е записал всички разговори, готов е да предостави банкови извлечения, всичко, което може да помогне за делото.
Димов дръпна от цигарата:
- Май трябва да включим и финансовите служби, за да проследим паричните потоци около тия НПО-та.
- Прав си, това ще помогне. Едно е да ходя и да ги разпитвам с празни ръце, друго е да им показвам, че знам за преводите с числа.
- Факт – съгласи се Димов, който вече мислеше коя връзка да дръпне, за да получи желаната информация, а Орлов знаеше с кого ще говори.
- Как е компанията? – поинтересува се Орлов.
- О, добре, са. Много са добре!
- Предай им поздрави!
Mutafchiev
 
Мнения: 120
Регистрация: 03 септември 2020, 00:32

Re: Фейк 2

Мнениеот Mutafchiev » 10 ноември 2022, 01:11

6.
Работата превземаше живота на Мая и Крис. Бълваха съдържание като конвейери и се занимаваха с доста неща по организационната работа на сайта. Без да усети, журналистът стана нещо като отговорник за снимките. Първоначално бе разширил системата по която всички, искащи да снимат нещо, трябваше да отбелязват техниката, времето и локацията на снимките. Сега се превърна в надзирател и постоянно имаше разправии с някой, който не си е написал правилно плановете, забравил е да зареди батериите за някоя от камерите, след като се е върнал или е потурчил някоя SD-карта. Мая продължаваше с анализаторската работа и постоянно правеше графици за това кога, къде и какво да се пусне. Малкото оставащо свободно време запълваха с големите разследвания. Единствените моменти, в които почиваха бяха закуските и вечерите.
Първа Мая заподозря, че нещо не е наред. Един следобед пиеше чай и говореше за нещо с Лора. Изведнъж, като удар с топка, дошла от неизвестна посока, ужасно много й домъчня за Крис. Стори й се, че не го е виждала цяла вечност. Пълното осъзнаване на факта, че вече почти не общуват, бе отложено от продължаващото проучване на PaRt. Бе направила списък с обявените им партньори и проучваше всеки поотделно.
Журналистът, вглъбен в работата по случая с арестантите за сплашване, също не забеляза веднага какво се случва. Прозрението настъпи една вечер под душа. Формулировката в главата му прозвуча с озадачения въпрос „Ама защо съм сам?“. От този момент нататък, мисълта му се движеше паралелно и със същата скорост с тази на Мая. Така, когато в крайна сметка бе достигнал до извода, че нещо не е наред, червенокосото момиче бе направило същото. Едновременно, той докато пътуваше на снимки, тя – четейки рекламен слоган за селски кренвирши, решиха, че трябва да разберат какво се случва между тях. Крис ознаменува решението с цигара, Мая с чай.
Вечерта им започна стандартно – бе ред на Крис да готви. Докато пържеше надениците и мачкаше картофеното пюре, наблюдаваше Мая. Бе се излегнала на дивана и съсредоточено разглеждаше нещо на компютъра. Смяташе да започне разговора на вечеря. Когато чу, че журналистът вади чиниите от шкафа, скокна и отиде да помогне. Подредиха всичко безмълвно, хвърляйки си преценяващи погледи. Двамата осъзнаваха, че колкото вина за настъпилото… още не можеха да го формулират с точната дума, има единият, толкова и другият.
- Пюрето е много леко – каза Мая.
- Благодаря – усмихна се Крис.
Умълчаха се. Тишината бе дразнеща. Чуваше се всяко движение, рязането на месото, хрупкането на салатата, глътките докато пиеха.
- Много работиш напоследък – започна нескопосано Крис.
Мая повдигна ококорено очи. Погледите им се срещнаха. За пръв път от доста време усети, че с Крис са на една вълна. Леко се усмихна. Журналистът присви объркано очи.
- Същото мога да кажа и за теб.
- Така е – усмихна се Крис, разбирайки какво се е завъртяло в главата на Мая.
- Но, да, не знаех, че е толкова трудно да се търсят теми.
- Самите теми не са тегави, тежкото е да ги правиш постоянно – обясни Крис. – Ваденето им всеки ден е ужасно.
- Аха – съгласи се Мая.
- Има един пиниз, който е малко кофти, но спасява положението – Мая кимна заинтересовано. – От нашата камбанария изглежда, че ако сме направили една тема, то вече няма смисъл да я правим. Всъщност не е така. Може периодично да се повтаряме, никой освен нас не се усеща.
- Тоест ако нещо върви… - Крис кимна в потвърждение.
- Но не е хубаво да прекаляваш. Правиш си списък с 10-тина теми, които знаеш, че стават и си избираш нещо, когато си на сухо.
- Като това със занаятите, което периодично правиш? – повдигна вежда Мая.
- Да – ухили се Крис. – Но тоя път се получи много добре.
- Това момче… Зоран? Изглеждаше много спокоен, чак мъдър.
- Такъв е, ако можеше да го видиш на живо как надува стъклото. Камерата не може да го предаде – с възхищение обясни Крис. – Твоята история с хранителните натравяния също се прие добре?
- Учудващо добре – с нотка неразбиране каза Мая.
- Сама го написа „хората се интересуват от здравето си“ – червенокосото момиче кимна замислено.
Продължиха разговора в този дух. Крис разкриваше малки тайни и похвати в професията. Мая разказваше за анализа на трафика и правилното структуриране на съдържанието. Заливаха се с информация, обсъждаха я, спореха и си обясняваха. Говореха за всичко, освен за личните си разследвания. Първоначално внимаваха да не се издадат, а после забравиха за тях. Чувстваха се много добре и с всяка минута съмненията им един към друг се разсейваха. Сексът тази вечер бе особено чувствен. Такъв, какъвто може да бъде в моменти, в които всички притеснения за човека с който си падат и можеш да му се отдадеш изцяло. Без да бързаш. Да му се насладиш, да му позволиш той да направи същото с теб. Сънят ги настигна блажено унесени и леки, усещащи топлината на телата си и успокояващото се биене на сърцата.

Ева нетърпеливо посрещна Димов в офиса си. Против всички правила, които самата тя налагаше, го прегърна силно на прага. Адвокатът не изглеждаше особено учуден от проявената интимност, и се усмихна доволно. Главната бързо го придърпа и затвори вратата.
- Крис наистина е попаднал на нещо много сериозно! – каза Ева, сядайки на диванчето.
- Преди да започнем – прекъсна я Димов, - имам нещо за теб!
Извади иззад гърба си пластмасова кутийка с ягоди и я подаде на Ева.
- Колко си досетлив! Точно за това мислех цяла сутрин! - отвори я и веднага захапа едно от плодчетата. Изражението й се промени, намръщи се. – Извинявай!
Завтече се към якето си, откъдето извади салфетки и изплю отхапания плод.
- Не знам, нещо ми става напоследък – оправда се Ева, а погледът на Димов бе все така лъчезарен. – Да караме по същество.
- Добре.
- Вътрешният министър ми направи малка услуга за преводите към НПО-тата и фондациите.
- Какво иска в замяна? – повдигна вежда Димов.
- Да държим Орлов в течение на нещата – адвокатът си отдъхна. – Та наистина фирмите на всички богаташи от списъка на Крис, или много близки до тях, са превеждали пари на организациите.
- За каква сума става дума?
- Общо 34 милиона – отговори Главната.
Димов се намести на дивана, опитвайки се да смели чутото.
- Толкова много? – успя да промълви той, погледна Ева и очите му отново блеснаха доволни.
- Аха, Първо е било ОПГ пар екселанс.
- Оттук нататък даваме списъка на Орлов и той си върши полицейската магия – облекчено заключи адвокатът.
- Не е толкова лесно, за жалост – разочарова го главната. – Трябва да се действа в пълна конспирация. Има голям шанс някоя от жертвите да се разприказва.
- Да – съгласи се Димов, без да сваля поглед от Ева. – Може някой да поддържа контакт с поръчителите. И въобще, като не знаем кои са…
- Точно така, има прекалено голям риск информацията да изтече. Министърът ми обясни, че пращал лично секретаря си, при стар колега… И той е пипал внимателно.
- А Симсън?
- Не, - намръщи се Ева. – Не искам излишно да му привличам вниманието. Сега не ни пипа, ако го въвлечем в нещо, кой знае какво ще направи.
- Разбирам, тогава ще трябва да налучкаме… Тоест да анализираме кой може да ни свърши работа – каза адвокатът многозначително.
- Искаш да включиш Мая? – въздъхна Ева.
Димов кимна.
- Не може ли първо Крис и Марио да се пробват? Страх ме е, че ако пак се събере стария отбор, ще научим какви са ги надробили, когато е прекалено късно.
- По-скоро изолацията й ще доведе до това.
- Дано не си прав, но наистина нямаме много ресурс. Марио анализира архива на фабриката, Лора и Крис работят като изоглавени.
- Ако се съберат заедно, ще са по-ефективни и ще вършат повече работа. Не ти се меся, разбира се, но това разделение и контрол на информацията… – Димов поклати замислено глава. Изведнъж очите му се оживиха. – Май все пак ти харесаха?
Главната погледна объркано адвоката, после свали поглед към ръката си. Оказа се, че държи една ягода и периодично я подушва, докато говори.
- Напоследък не съм на себе си – оправда се Ева.

Марио активно работеше с архива на фабриката за фейкове. Предполагаемо в него се съдържаше цялата работа, всички новини, материали и кампании, направени в сграда 12С. Безбрежно море от информация – текстове, снимки, видеа, графики, таблици. Ужасяващото в случая бе това, че не бе подреден. Всичко бе разхвърляно хаотично и без видима логика. Администраторът от доста време се мъчеше с него и засега не бе постигнал особен успех. Първо просто се разхождаше по папките. Отваряше текстови документи и изображения, сложени на едно място, но нямащи нищо общо помежду си. Дни по-късно, откриваше съответстващите материали на съвсем друго място. Реши да търси логика в имената на папките, които бяха набор от букви и цифри. Нищо. Опита да ги подреди по азбучен ред, по дата на създаването, всичко, за което се сети. Нещата не се промениха.
Побъркващото в ситуацията бе това, че информацията не бе криптирана, а огромна и хаотична. Екип от няколко души би успял да я сортира в някакви обозрими срокове, но Марио не можеше физически да го направи. Бе обяснил на Ева положението, както и че има нужда от Мая, за да се справи. За негово съжаление, Главната отказа и категорично забрани да се казва на Мая и Крис за наличието на архива. Обеща му бонус към заплатата, допълнителни ваучери за храна, само да продължава да се мъчи и мълчи.
Така във времето, в което не администрираше сайта, Марио просто разглеждаше съдържанието на папките и се опитваше да открие нещо, за което да се хване. Към този момент бе опитал много неща – изчете куп форуми и статии, изгледа стотици видеа в интернет. Най-близкото описание на положението, което успя да изнамери бе следното: използван е софтуер, който разбърква голям брой файлове. Начинът да бъдат подредени е само един – наличието на съответната програма и профила на този, който е разбъркал всичко.
Естествено, следващата стъпка бе да поиска харддисковете на компютрите, иззети от фабриката. Резултатът не закъсня. Под формата на 120 устройства. Администраторът скри кашона там, където допреди известно време криеше опаковките на боклуците, които ядеше. Все пак, Мая и Крис имаха навика да нахлуват в стаята му като монголци в Евразия. Сега бе изправен срещу предизвикателството да изрови тази програма от харддисковете. А го мързеше. Ужасно го мързеше и му се играеше на Diablo 2.

- Определено се е променил – внимателно подбирайки думите, обясняваше Лора. – Станал е по-дисциплиниран, по-отговорен. Сякаш расте с всеки изминал ден.
- И Крис го е забелязал – съгласи се Мая, отпивайки краставичено смути. – Казва, че каквото не са успели да постигнат Ева и здравият смисъл, ти си направила за две седмици.
Лора се усмихна доволно:
- А вие с него как сте? Откакто Ева ви раздели, не забелязвам онова привличане отпреди.
- Ох – въздъхна Мая. – Май само това ни е останало. Сексът. Онази вечер за първи път от много време насам си говорихме.
- Мисля, че е временно, много работа имате. Като свикнете, нещата ще станат както преди – опита да успокои приятелката си Лора.
Мая се усмихна криво:
- Не съм много сигурна… даже хич – срещна въпросителния поглед на Лора, въздъхна и реши, че повече не може да таи безпокойствата. – Като бяхме на почивката ми предложи.
Първата реакция на психоложката бе искрено щастие. Очите й се ококориха, по лицето й се разля усмивка. Миг по-късно се смениха с угрижено изражение.
- И какво стана? – Мая показа ръцете си, на които нямаше пръстен. Лора се поколеба, подбираше думите за естествения въпрос. – А… мога ли да попитам защо?
Мая въздъхна:
- Историята на нашите беше такава. Много бурна любов, която прерасна в бурна омраза. Толкова много се ненавиждаха, че мама замина в чужбина, само за да е по-далеч от баща ми. Знаеш го, че има връзки навсякъде и въобще не си поплюва.
- Решила е, че каквото и да се случва в живота й след раздялата, той ще е замесен? – попита Лора.
Мая кимна:
- Първоначално идваше през няколко месеца, за да се видим, после се чувахме по телефона. От няколко години – ни вест, ни кост. Даже не знам дали е жива.
Лора гледаше Мая със съчувствие:
- Крис не е такъв.
- Сега не е, и аз не съм. Кой знае какви ще станем после?
- Не можеш заради такива страхове… - започна Лора, но спря. – А той как го прие?
- Не знам със сигурност. Хладнокръвно, но му беше много тежко. Като говорихме после показа пръстена и къде го е сложил. Каза, че или ще ми потрябва някой ден, или ще се разделим.
- Потопил се е в работа, ти също… Не знам – въздъхна Лора. – Разбирам, защо не ми каза веднага.
- Нали няма да казваш на Марио или някой друг?
- Естествено, че няма! Толкова искам, а не мога да ви помогна!
Мая отново се усмихна криво.
- Това ли е прословутото „Славейче“? – поздрави ги изникналата отникъде Ева.
Момичетата сякаш се събудиха от лепкав следобеден сън, когато шефката им се появи в изключително лъчезарно и слънчево настроение.
- Да! Препоръчвам ти краставичено смути и сандвич с кълцано пуешко! – Мая също светна, сякаш заразена от Ева.
Главната посегна към чашата на червенокосото момиче и я погледна въпросително, Мая кимна. Ева отпи съвсем малко:
- М-м-м, прекрасно е!
Остави чантата си на един от свободните столове и тръгна към бара. Когато се върна тихо, но заинтересовано попита:
- Какъв е тоя?
Мая и Лора проследиха погледа й и видяха подстриган първи номер, намръщен мъж, облечен със сини дънки, зелена риза и бели кецове. Човекът, разплут на стола, пиеше изключително съсредоточено нещо на лаптопа си.
- Не знам, но много често идва тук – обясни Мая.
- Прилича на гамен – констатира шеговито Лора.
Ева се наведе към тях и прошепна:
- Надзърнах в монитора му, пише нещо за еликсир на безсмъртието и линейки.
Трите се спогледаха учудено.

Крис забързано изхвърча от сградата на редакцията и се запъти към паркинга. Натоварен бе с камера и статив, заради които припряността му изглеждаше комична. С отработени движения натовари в служебната кола техниката и се запъти към шофьорското място.
- Да ебаааа… - журналистът завъртя очи.
Задната гума на комбито бе спаднала. Погледна си часовника, закъсняваше и нямаше как да се занимава с този проблем. Прехапа устни, лицето му почервеня. Трябваше да извика такси, което щеше да чака поне десет минути, а шофьорът успешно щеше да хваща всеки светофар, както и да се движи с 20 км. по-бавно от разрешеното. С техниката градският транспорт не беше вариант.
- Нужда от помощ? – чу глас зад гърба си.
Обърна се и видя добре изглеждащ мъж, облечен с хубав костюм и бяла риза, с разкопчани горни копчета.
- Освен ако можеш да сменяш гуми за под минута и трийсет? – кисело се ухили журналистът – Но благодаря.
- Ти си Крис… - мъжът присви очи, опитвайки се да си спомни фамилията. – Пичът с фейковете?
- Аха.
- Алекс, работя в ПР-фирмата над вас. Ако закъсняваш за някъде мога да те метна.
- Ъ-ъ, супер. Трябва да ида в Боровата гора.
Алекс широко усмихнат извади ключодържател, вдигна го до нивото на искрящите си зъби и аварийните светлини на спортния седан зад гърба му премигнаха.
Без да мисли много Крис измъкна техниката от багажника на служебната кола и я премести в автомобила на Алекс.
- Извинявай, но трябва да се обадя и да предупредя – каза журналистът, докато се качваше в седана на Алекс. В отговор получи разбиращо кимване.
Разговорът с Лавър се получи дълъг с елементи на досада. Заместникът вместо просто да приеме информацията и да се задейства по въпроса, реши да разследва случая. Първо се разбра кой е карал колата последен, дойде ред на диалог осъществен чрез крещене през нюзрума и директно в ухото на Крис. Кулминацията се изрази мъмрене от страна на Лавър. Резултатът бе, че заместникът отиде да сменя гумата и накара провинилия се да слезе с него и да гледа за назидание.
- Извинявай, понякога ни е трудно да се разберем – обърна се Крис към Алекс, когато затвори телефона.
- Трябва да видиш какво е при нас. Вие поне имате някакъв вид организация – засмя се ПР-ът.
- Която съществува, за да се нарушава – усмихна се журналистът.
- Когато поработиш с петнайсетина души, които смятат, че са креативни, а само за половината от тях може да се каже подобно нещо и то условно, ще си говорим.
- И при нас повечето не гонят особени върхове – констатира Крис.
- Все едно се надпреварваме кой работи с по-големи идиоти – засмя се Алекс.
- Да-а – ухили се Крис. – Да приемем, че процентното съотношение е еднакво.
- Да приемем – доволно се съгласи ПР-ът.
Разговорът в следващите петнайсет минути бе лек и приятен, обсъдиха новините от последните дни. Достигнаха до извода, че общественото напрежение нараства.
- В този ред на мисли – започна Алекс, докато правеше един от последните завои, преди да стигнат до адреса, който бе посочил Крис. – Как мислиш, дали фабриката, която всички разкрихте наистина вече не съществува?
Журналистът наостри уши, нещо във въпроса не му хареса, но не успя да схване какво.
- Не знам, опитвам се да не мисля за тази история – излъга хладнокръвно Крис.
- Разбирам и аз на твое място не бих – потвърди Алекс. – Как само изскочи от тоя бус!
- Аха – съгласи се журналистът, все още търсейки проблема във въпроса.
Крис за стотен път благодари и двамата се сбогуваха, журналистът се потътри към входа на близката кооперация. Щеше да снима политолог с анализ на поредния скандал в парламента. Докато чакаше асансьора му светна.
- Откъде знае, че „всички“ сме разкрили фабриката?
Mutafchiev
 
Мнения: 120
Регистрация: 03 септември 2020, 00:32

Re: Фейк 2

Мнениеот Mutafchiev » 17 ноември 2022, 01:09

7.
Мая вече бе избрала идеалния човек, през когото да научи подробности за PaRt. Валентин Миланов, ПР-ът на певицата Джой й се стори прекалено тегав. Социалните му мрежи бяха пълни с огромни фермани по всякакви теми, които освен с баналност, се отличаваха с покъртително високо ниво на графомания. Просто не й се занимаваше с толкова накокошен индивид, както би се изразил Крис. Избра друг обект – Генади. Целият образ подсказваше, че при подходящата мотивация ще разкаже всичко за работата си. Момчето беше на 25, съвсем обикновено. По снимките в профилите му личеше, че прави всичко възможно, за да демонстрира обратното. Постоянно качваше селфита от фитнеса, здравословни менюта, различни хранителни добавки. На живо, обаче личеше, че едно с ходене в залата снима материал за две седмици напред. Стараеше се да се облича като в музикален клип, имаше няколко татуировки на видими места. Постоянно експериментираше с брадата и прическата си. Накратко казано – толкова се грижеше за външния си вид и толкова често го променяше, че не търсеше внимание, а крещеше за него. Мая бе готова да му го даде. Естествено, щеше да използва метода, по който Марио изграждаше виртуалните си персонажи.
Дамата трябваше да бъде съвсем малко по-привлекателна от това, на което разчиташе Генади. За щастие, обектът постоянно качваше снимки с момичета и Мая лесно прецени типажа и точното съотношение. Това бе важно, защото ако бе много красива, Генади щеше да реши, че някой се бъзика с него. Ако не бе по вкуса му, въобще нямаше да се занимава. От друга страна, нямаше приятелка, но Мая не искаше да рискува. За нейно щастие, един от двайсетината „спящи“ профили, които поддържаше с различна честота на активността, се вписа идеално в предпочитанията на Генади. Мелиса. Фактът, че нямаше нов пост от година и половина нямаше да е проблем, а даже плюс.
Качи няколко нови снимки на непознатото момиче, подвизаващо се в някакъв местен сайт за запознанства на другия край на континента. Най-важното условие за тях бе, че не излизаха в нормалните търсачки. Първо последва Генади в една социална мрежа, после в друга. След два дни лайкна негова снимка, след още два – две. Той също отговори с лайкове. На шестия ден започнаха да си пишат.
Младежът се оказа доста възпитан и явно искаше да се покаже като разбиращ, и съчувстващ герой. Поне така можеше да се опише реакцията му, когато разбра защо Мелиса не е била активна в социалните мрежи толкова време. Имала семейни проблеми и едва сега започнала малко по малко да излиза от депресията. Видяла профила на Генади и го намерила за много жизнерадостен човек. Брюнетката с тъмни очи и татус на лебед на рамото го помоли да я не разпитва повече за това. Каза, че предпочита да говори за тези неща лично, а не в интернет. Генади успешно клъвна на въдицата и периодично подмяташе фрази за лична среща, но не настояваше.
За работата Генади говореше охотно и се стараеше да се изкара душата на компанията и офиса. Наблюдавайки отношенията с колегите му през прозореца, Мая знаеше, че не е така. Затова старателно се възхищаваше на всички разкази. Тук не научи нищо кой знае какво, но успешно допълваше профилите на колегите му. Нещата започнаха да стават интересни няколко дни след началото на общуването им. Тогава Генади заговори за някой си Алекс. Шефът им много го харесвал, даже се страхувал от него. Всъщност персонажът не бил нищо особено, просто успявал да се подаде добре. Изпълнявал функцията на редактор, който заедно с шефа одобрявал финално цялата работа на агенцията. В думите на Генади за Алекс личеше известна доза завист. Веднага стана ясно за кого става дума.
Мая реши да не се церемони с Генади и му изпрати заредена с троянец снимка. Извади огромен късмет, защото ПР-ът си бе купил нов лаптоп и таблет, затова не обърна внимание на уведомленията, че в профилите му се влиза от нови устройства. След седмица събиране на информация Мая имаше архив с цялата работа на Генади – проекти, графици, завършени задачи. Разполагаше и с всички мейл адреси на колегите му, както и този на прословутия Алекс. Простото търсене на мейла в интернет не даде особен резултат, затова предположи, че е работен.
Край на отношенията Мая постави със сърцераздирателно съобщение колко много харесва Генади, но обстоятелствата отново я принуждават да спре със социалните мрежи. Извиняваше се за изгубеното време, желаеше му щастие в живота. Изпрати го и изтри профила на Мелиса.

Тъй като неформално Крис отговаряше за цялото видео съдържание в сайта, трябваше да следи изкъсо всичко, което се качваше. В последните дни резултатите показваха, че рубриката на Лора с психолога е много успешна. Стана ясно, че ще продължи и бе нужно да се изчистят възможни грешки и недоглеждания. Въпреки, че присъства на снимките и на част от монтажа на първите четири епизода, журналистът бе запознат отгоре-отгоре със съдържанието. Умението му да изключва за случващото се наоколо и да действа машинално за неща, които не са му интересни, бе проработило и тук. Заради това, се принуди да изгледа клиповете.
В кадър, след прекрасната работа, свършена от монтажиста и оператора, Илия Карлов изглеждаше още по-солидно, отколкото в студиото по време на снимките. Бе някак си по-плътен и внушителен. Крис трудно намираше думи, за да обясни как се случва магията на осветлението, правилната разкадровка и монтаж, но я обожаваше. Човек, който по време на снимки изглежда доста бутафорно и странно с многото насочени светлини към него, стоеше идеално на екран.
Образът на Карлов прекрасно се допълваше и от нещата, които говореше. Премерен и спокоен, ясно, гладко и достатъчно кратко отговаряше на въпросите на Лора.
Четейки коментарите, Крис разбра, че трябва да направи пространно интервю с психолога. Дочака момента, в който Карлов се появи в редакцията, за да говори с Ева и на излизане от кабинета й, журналистът се приближи към него.
- Доктор Карлов, здравейте!
- Здравейте, Крис, от Ева разбрах, че рубриката ни е много успешна и ще продължи с още дванайсет епизода!
- Така е, наистина аудиторията се влюби във вас – усмихна се журналистът. – И аз бих искал да направим едно голямо интервю.
- О! – Смутено се усмихна Карлов, явно предложението на Крис го изненада. – Това няма ли да наруши концепцията на рубриката, ако отговоря на вашите въпроси…
- Иска ми се да поговорим за друго, докторе – Карлов повдигна заинтересовано вежди. – За масовото недоверие, което се шири в интернет.
- Аха – замислено закима психологът.
- На какво се дължи, какви хора му се поддават, до какво може да доведе.
- До каква степен му влияят фейковете?
- И това.
Карлов се усмихна:
- Темата е много обширна, много деликатна. Даже ще е малко иронично. Аз, току що излюпил се в интернет експерт, да започна да обяснявам защо хората не си вярват точно там.
Широка усмивка се разля по лицето на Крис.
- Но, да, темата е много интересна и даже не знам колко време би отнела. Колко, според вас, продължава едно „голямо интервю“ – попита Карлов.
- Знаете, че имаме разговори с хронометраж по час и половина… Мисля, че с вас преспокойно можем да издържим толкова.
- Така е, мисля, че можем. Дайте ми десетина дни, за да се подготвя.
- Мога да ви изпратя въпросите до края на седмицата, все пак темата е такава, че…
- Няма нужда – отговори с дяволита нотка в гласа Карлов. – Струва ми се, че щом имате достатъчно акъл да не паразитирате от собствените си открития и да ги пробутвате навсякъде, където се сетите с едно и също, само защото са се харесали на аудиторията, ще успеем да проведем интересен разговор. Нека си говорим на „ти“?
- Нека – съгласи се смутено и поласкано Крис.

Марио седеше в стаята си и довършваше седмичния доклад за състоянието на сайта. Попълваше полето за препоръки с обичайната фраза: „На този етап техническите ресурси са достатъчни“. На вратата се почука.
- Влез… - искрено учудено и с известно притеснение каза администраторът, много рядко някой проявяваше такъв такт при влизане.
- Здрасти, как си? – Ева влезе и затвори вратата зад гърба си.
- След като не нахлу, малко обезпокоен.
- Е, все пак не сме разграден двор – усмихна се Главната. – Кажи ми каква е тая система за анализ, която ти дадох.
- Не знаеш? – повдигна учудено вежди Марио.
Главната отговори с поглед, казващ „не питай“.
- Ами общо взето не дава кой знае колко повече информация от другите инструменти, които ползваме. Може би е една идейка по-бърза, но е пренебрежимо малко.
- Аха… - замислено каза Ева. – А има ли нещо странно в нея?
Марио се усмихна:
- Не, проверих всичко… портове… за вируси, троянци, кей логъри… Нито записва нещо, нито го праща някъде. Чиста е.
Ева кимаше замислено. Марио я гледаше подозрително, но реши, че неговият проблем е по-важен и затова се възползва от идването й, за да излее своята болка:
- Що се отнася до архива, сам не мога. Чисто и просто.
- Можеш, все пак успя да пребориш цялата атака на фабриката, с архива ли няма да се оправиш? – парира Ева.
- Онова беше очевидно, сега не е така. Блъскам си главата вече седмици. Щом казвам, че не мога сам, значи не мога.
Ева сви устни:
- А Лора? Тя не помага ли?
- Помага с каквото може, но тук са нужни по-скоро технически знания.
- Няма как да кажем на Мая и Крис – Ева бе твърда.
- Защото ще захапят и ще започват да разнищват? Започвам да си мисля, че криеш нещо повече от тях.
- Не крия нищо. И двамата знаем, че продължават да работят по фабриката. Знаем и какво става, когато се съберете всички, и не ми казвате.
- Знаем и какво ще стане, когато разберат, че имаме архив, който може да им спести много работа.
- Архив, който даже ти не можеш да подредиш – заяде се Ева. – И да, наистина, ще са ни бесни, но поне ще знаем какво са намислили. Или искаш пак да се окажем в ситуация, в която изчезват един след друг?
- Извинявай, че ще ти го кажа, но не си права.
Ева въздъхна:
- Добре, в момента, в който го подредиш, ще им кажем. Но сега, докато се справят толкова добре с работата, не ми трябва да се разсейват.
- Последния път като се разсеяха ни направиха най-посещавания сайт в страната – не се отказа Марио.
- И в процеса го затриха – не остана длъжна Ева. – Разбирам, че е тежко да ги лъжеш. Но това е за доброто на всички ни. Архивът рано или късно ще се окаже при тях, даже най-вероятно сами ще стигнат до него. Не можем да си позволим през няколко месеца да ядем бой като миналия път.
- Значи и ти мислиш, че с фабриката не е приключено?
- Естествено! За да ги довършим, трябва да сме стегнати и дисциплинирани. А по какъв начин мога да удържа Мая и Крис?
Марио сведе поглед, секунда по-късно погледна Ева:
- Като оправя архива им казваме?
- Да!
Mutafchiev
 
Мнения: 120
Регистрация: 03 септември 2020, 00:32

Re: Фейк 2

Мнениеот Mutafchiev » 24 ноември 2022, 01:17

8.
Претовареният с работа Крис бе искрено учуден, когато получи обаждане от Симсън. Не стига това, но бащата на Мая звучеше по-малко язвително от обикновено. При нормални обстоятелства журналистът би се напрегнал от липсата на заяждане по свой адрес, но в момента не му бе до поведенчески анализи. Срещата бе за обяд във вип трапезарията на един от най-скъпите ресторанти в столицата.
Още с влизането, Крис се почувства ужасно подтиснат. Всичко в заведението показваше лукс на ръба на кича. Тъмнозеленият панталон със странични джобове, кецовете и суичъра въобще не се вписваха в обстановката, помпозно опитваща да пресъздаде дворцова атмосфера, комбинирана със съвременни елементи. Когато видя Крис, хостесата придоби объркано изражение. Очевидно се чудеше какво прави този, макар и разпознаваем, представител на средната класа в подопечния й ресторант. За щастие, бе достатъчно благоразумна да го изслуша и когато разбра с кого ще се среща, лицето й стана лъчезарно:
- За нас е огромно удоволствие да посрещнем журналист като вас в ресторанта ни!
Симсън вече чакаше Крис в отделно помещение. Приветствието му се изрази в оглеждане на журналиста от глава до пети с преценяващ поглед. Когато момичето се оттегли, бащата на Мая кимна към масата:
- Специално за теб го поисках.
Крис проследи погледа му и видя пепелник. Комбинацията от мястото и Симсън, който каквото и да правеше не можеше да се отърве от надменния си вид, роди много язвителни отговори в главата на журналиста.
- Благодаря. Слушам – каза той, решавайки, че няма да се заяжда в самото начало.
Симсън се усмихна:
- Нека не си играем на отворковци поне сега – започна той. – Съдейки по всичко, ще трябва да се държим културно, все пак си ми зет.
Крис погледна бащата на Мая с пронизващ поглед. Откъде знаеше? Беше му казала и сега Симсън го е привикал, за да се погаври? Но в погледна на интернет магната журналистът прочете искрено учудване от реакцията.
- Станало ли е нещо? – повдигна вежда Симсън. Крис намръщено сведе очи. – Ако ми кажеш, може би ще съм ти полезен?
Журналистът се подразни на търгашеския подход на Симсън, но от друга стана, какво друго можеше да очаква? Въздъхна тежко и попита:
- Как се раздели с майката на Мая?
- Охо-хо… - изненадан от прекия въпрос възкликна бизнесменът. – Искаш да знаеш как сме се разделили или цялата ни история?
- Второто – сви устни журналистът.
- Добре, но после ще ми кажеш какво сте направили.
Спогледаха се и Крис кимна в знак, че приема условията на сделката.
- Запознахме се още в училище. Елена бе прекрасна. Имахме бурна любов, която… Ако някой ти каже, че любовта трае три години – лъже те – със замечтана усмивка започна разказа Симсън. – В началото на първи курс се появи Мая. Много я обичахме и се грижехме за нея. После започнахме да работим, да растем. Ранното й детство бе прекрасно. Всичко беше идеално до момента, в който с Елена започнахме да се караме. За каквото се сетиш. В крайна сметка я докарахме до състояние, в което се мразехме. Така се разделихме.
- И как така от нищото започнахте да се карате? – попита Крис.
- Дълго мислих – усмихна се криво Симсън. – Стигнах до извода, че след почти двайсет години заедно спряхме да се познаваме. За мен проблемите й бяха дреболии. От един момент нататък можех да реша всичко. Затова нито я окуражавах, нито я изслушвах. Голяма грешка. В един от последните разговори ми каза, че съм я държал в златна клетка, окачена на много ветровито място. Хем нямала свобода, хем била изложена на стихиите.
- А сега?
- Сега не знам. Не сме общували от години. Доколкото мога да се ориентирам и с Мая е така. Елена просто изчезна.
Крис бе забил поглед в масата и трескаво мислеше. Вдигна поглед към Симсън и срещна питащото му изражение.
- Предложих й – въздъхна журналистът. – И тя отказа.
Очите на бизнесмена се напълниха с тъга, неочаквано за самия него, тъй като щом се усети веднага придоби обичайното си нахално изражение.
- Мислех да те разпитам за сайта, но май ще си говорим за други неща – въздъхна Симсън. – Дай да поръчваме.

Орлов седеше в приемната на офиса на Гарнър. Бе въоръжен с банковата информация от Ева, справка за нередности, изплували в медиите, както и списък с всички държавни земеделски дотации, изровени от Крис. Сега полицаят се чувстваше доста по-подготвен да се изправи срещу изключително неприятната любезност на едрия земеделец. Трудно му бе да определи на какво се дължи. На прекален формализъм, на навик изграден от общуването с държавни чиновници, обожаващи подобно мазно поведение или върхова проява на ирония. Последното бе тайната надежда на Орлов, защото останалите варианти правеха Гарнър още по-антипатичен.
След като секретарката покани полицая в кабинета, земеделецът го посрещна радушно:
- Господин Орлов, много се радвам, че се срещаме отново и то толкова скоро след миналия път!
- Да не би да имате какво да ми кажете? – усмихна се Орлов, докато стискаше месестата ръка на Гарнър.
- За съжаление, нямам нищо ново, освен може би едно – каза интригуващо Гарнър.
- С радост бих го чул – каза Орлов.
- То не е за чуване – земеделецът натисна копчето на интерткома. – Наде, моля те, донеси ни две парчета от мострите, ако обичаш.
Орлов намръщи неразбиращо вежди. След малко повече от минута пред него, в красива чинийка със сребърна виличка се мъдреше, излъчващ пара и страхотен аромат, ябълков сладкиш.
- Разширяваме бизнеса, господин Орлов, за мен би било удоволствие да разбера мнението ви! – Гарнър изяде една хапка от своето парче и направи физиономия, изразяваща удоволствие. – За да стане е нужно само да го поръсите с пудра захар и затоплите в микровълновата!
Орлов се ухили, показвайки зъбите си:
- Ухае прекрасно, господин Гарнър, но първо нека свършим работа. Надявам се, че ще е бързо – погледна към сладкиша – не искам да го опитам студен.
- За жалост, както ви казах…
- Превел сте 4 милиона и 700 хиляди общо на три организации. Последният транш от 400 хиляди е бил съвсем скоро. – Орлов вдигна поглед от папката към сладкиша, а после към Гарнър. Земеделецът придоби ледено изражение. – Транш от милион и триста съвпада с ареста на сина ви. Вариантите са два. Или сега говорим открито, или след няколко дни се връщам със заповед за обиск.
Гарнър мълчеше и гледаше Орлов право в очите. Полицаят можеше да се закълне, че вижда бурния мисловен процес в зениците на земеделеца.
- Вашата конфиденциалност е гарантирана, като разчитам, че и вие ще отговорите със същото – продължи Орлов, отново погледна сладкиша, после Гарнър. – Екипът ми е от 12 души и всички обичат сладко.
Земеделецът стисна зъби.
- Свързаха се с мен за пръв път преди около три години. Заплашиха ме, че могат да открият свински грип в една от фермите. Платих им…
- 250 хиляди – уточни Орлов.
- Точно така, оттогава периодично искат пари. Когато отказах арестуваха Себастиан.
- Разбирам. Как се свързват с вас?
Гарнър впери мълчалив поглед в Орлов, явно го преценяваше.
- Както казах, анонимността е гарантирана. Не сте и единственият, който говори. Така че няма да разберат кой точно ги е издал.
- Финансова консултантка – Ана Фрай.

Мрачната есенна сутрин, вече носеща мразовития хлад на зимата, не бе единственото неприятно нещо, с което Мая започна работния ден. Чайникът в офиса се бе счупил и нямаше как да стопли вода.
- Всичко се троши напоследък! – възкликна ядосано Лавър.
- Може би, защото сме в ретрограден Меркурий – обади се близкостоящ колега.
Заместникът и Мая му хвърлиха унищожителни погледи. Журналистът се изнесе, без да стане ясно дали е направил опит за нескопосана шегичка, или наистина смята, че Меркурий е счупил чайника. Мая се затътри към фоайето на сградата, за да вземе от ужасния чай от машината.
Докато се колебаеше дали да похарчи 50 стотинки тук или все пак да измине 500 метра в студа до близкото кафене, пред сградата пъргаво паркира спортен седан. От него слезе Алекс, който въпреки ужасното време бе облечен с костюм и риза. Бързо закрачи към сградата, а Мая положи усилие да придобие максимално умърлушен вид.
Когато влезе във фоайето Алекс я забеляза, бързо стигна до асансьора и натисна копчето. Докато чакаше се обърна към нея и я огледа от глава до пети. Мая го наблюдаваше в отражението на стъклото.
- Извинете, вие сте от сайта, нали?
Мая бавно се обърна:
- Да – усмихна се криво.
- Аз съм Алекс, един от новите съседи. Ако искате кафе, можем да направим при нас. Това от машината не го препоръчвам.
- А имате ли чайник?
- Чайник? – учуди се ПР-ът.
- Да, който топли вода – продължи Мая, продължавайки да поддържа омърлушения образ.
- Имаме…
- Може ли да го използвам? – лицето на червенокосото момиче светна и за секунда се преобрази.
Ченето на Алекс увисна от рязката промяна у Мая:
- Ъ-ъ, разбира се.
- Аз съм Мая и наистина работя в сайта! – приближи се до него и протегна ръка.
Слезе от асансьора на своя етаж, за да вземе чашата си и няколко мига по-късно се оказа в офиса на PaRt.
Пространството се оказа също отворено, без нито един кабинет. Там където бе офисът на Ева имаше обособен кът за игра с огромен телевизор, две конзоли и диван, зад който се мъдреше джага. Всичко бе доста по-шарено и интересно подредено, нямаше нищо общо със сивия интериор на редакцията.
- Много се радвам, че постепенно се запознавам със съседите – каза Алекс, докато галантно сипваше врялата вода в чашата на Мая.
- Така ли? И с кой друг си се запознал?
- С един пич от вашите – ПР-ът се замисли. – Забравих как се казваше. Тези над нас са малко странни, въртят някакъв колцентър.
- Наистина са като зомбирани – усмихна се Мая, - но от друга страна и ти да говориш цял ден по телефона.
- Факт – лъчезарно се усмихна ПР-ът. – А ти си журналист?
- Да, често пиша в сайта, но правя и други неща, основно анализирам.
- Аха. Четох преди известно време нещо при вас, за хранителните разстройства. Май това беше единственото, което ми хвана окото.
- Наистина ли ти хареса? – руменина изби по бузите на момичето.
- Много. Рядко се среща материал, който да е толкова добре написан и с достоверни статистики. Сега… беше малко суховат.
Мая се усмихна:
- Мислех да сравня старите хранителни разстройства с хероин, а съвременните със синтетична дрога, но се отказах.
ПР-ът искрено се учуди и в гласа му прозвуча нотка на възхищение:
- Жалко, че си се отказала, щеше да стане много по-запомнящ се! Ако имаш нужда от работа ми се обади! Не рекламираме наркотици… Поне не нелегални, но ще измислим нещо.
- Благодаря ти – свенливо усмихната и с по-дълбок глас каза Мая. – Ще го имам предвид, сега трябва да тръгвам.
Червенокосото момиче се обърна и направи няколко крачки, но чу зад гърба си:
- Мая, чакай! – Алекс я настигна – Малко странно ще ти прозвучи, но имам една молба.
Мая го гледаше очаквателно с огромните си зелени очи.
- Сега правим една кампания, бих искал да си кажеш мнението за слоганите.
- Оу, аз такова, не разбирам от такива неща – заоправдава се тя.
- Точно затова ми трябва мнението ти.
- Аха – присви подозрително очи тя.
Алекс схвана, че нескопосаният му опит да получи телефонния й номер е бил разконспириран и се усмихна неловко.
- Само за слоганите? – спаси го Мая.
- Да!
- Пиши…
Mutafchiev
 
Мнения: 120
Регистрация: 03 септември 2020, 00:32

Re: Фейк 2

Мнениеот Mutafchiev » 01 декември 2022, 01:13

9.
Разговорът в кабинета на Орлов бе на път да излезе от добрия тон, а каращите се бяха Ева и Димов.
- Трябва да кажем и на двамата – доказваше Димов. – Идиотско ще е да пратиш Крис да взима интервю от тази Фрай ей така. Трябва да я проучат всички.
- Ако вкараме и Мая в тази история, двамата много бързо ще се сетят да питат за архива на фабриката. А и Лора и Марио могат да се изцепят. Ще изгубим контрол – не отстъпваше Ева, придобила леденото изражение, каращо хората около нея да онемяват.
- Извинете, че ви прекъсвам, - намеси се Орлов, който не бе много сигурен на какво присъства, професионален спор или семейна свада. – И аз не мога да я привикам на разпит, защото ми е щукнало.
- Факт – подкрепи го Димов. – А защо толкова си се вкопчила в тоя архив? Дай им го, със сигурност ще открият нещо полезно!
- Защото това е единственото, което мога да контролирам! – повиши тон Ева.
Димов бързо се окопити. Орлов хвърли учуден поглед на адвоката, рязката промяна в излъчването му го изненада. Упоритостта на Ева за архива вече бе абсолютно неуместна и не само, че спъваше работата, но и предвещаваше големи проблеми в екипа.
- Добре, успокой се. Каква е идеята сега? Крис и Марио да проучват Фрай.
- Да, справят се много добре засега – Орлов помогна за свалянето на напрежението.
- После измисляме подходящ начин да се приближим до нея. Тук Крис и Марио източват цялата информация, до която се докопат – обясни Ева.
- Мая ще се усети – поклати глава Димов. - Първо ще убие Крис, а после ще се заеме с нас.
- Преди да разбера какво прави Мая, няма да й казваме нищо! – категорична бе главната.
- Защо си мислиш, че въобще прави нещо? – попита Орлов. Ева и Димов му хвърлиха питащи погледи. – Добре, така е.
Замълчаха. Ева бе убедена, че е права, още помнеше безпокойството покрай ареста на Мая, въпреки че не я познаваше. Отвличането на Крис. Мира не й даваше и фактът, че под носа й двамата, заедно с Лора и Марио си бяха организирали отряд за разследване, без да усети. Адвокатът, пък се чудеше какви ще бъдат резултатите от цялата работа. Не можеше да си представи как, ако опасност надвисне над Мая или Крис, ще обяснява на другия какво и защо са правили. Орлов беше объркан. От една страна работата, която вършеха всички бе много полезна, най-вече заради съпътстващата я тишина. Нямаше доверие на почти никой в управлението, затова екипът на сайта му се струваше по-сигурен. От друга, искрено се учудваше колко силни са личните отношения помежду им. Дали заради годините, в които се занимаваше с най-отвратителните човешки отношения, подобни чувства към колегите му бяха атрофирали. Дали, защото колективът бе предимно мъжки и проявата на върховна загриженост се изразяваше в дебелашки и груби шеги.
- Вижте – обади се той. – Схемата за изнудване е идентична, пострадалите описват едно и също нещо. Засега Крис и Марио ще свършат работа, но рано или късно – направи пауза. – По-скоро рано, ще трябва да кажете и на Мая за какво става дума. Имайте предвид, че ако по някаква причина екипът откаже да работи заедно, цялото дело ще изгори.
Ева сви устни, Димов кимна в съгласие с Орлов.

Денят не предвещаваше нищо особено интересно за Крис. По план трябваше да наблюдава снимачния процес в студиата, което го връзваше в редакцията. Следователно, трябваше да пише. Докато обмисляше по-сериозния материал за деня, превеждаше различни неща от чужди сайтове. Така щъкайки между студиата и нюзрума, Крис умуваше за теми. Мая изглеждаше много заета и се отказа да я безпокои, с което се лиши от почти сигурно вдъхновение. Обядва с операторите и водещите. Когато снимките продължиха, намери половин час, в който можеше да поседи пред компютъра и просто да разгледа какво се случва. Ако имаше късмет до 16 часа щеше вече да е качил материал, който става за нещо.
При поредния рефреш на лентата в социалната мрежа му излезе вертикално снимано клипче с хронометраж малко над минута. Заглавието беше „ЕлБрокерс не ми връщат парите“. Крис учудено повдигна вежди. Това бе най-масовият финансов брокер в страната. Предлагаха всякакви услуги. Платформа за купуване на акции, търговия с обикновени и крипто валути. Имаха раздел с интересни start up-и, които според тях, бяха с голям потенциал за успех и даваха преференциални условия за инвестиции. Най-търсеното нещо, което предлагаха бе управление на средства. Обещаваха над 15% печалба на шестмесечна база. Входът за тази услуга бе сравнително нисък – 2000.
Това, което ги спасяваше от клеймото „пирамида“, бе разрешението от Централната банка за извършване на дейност. Крис бе водил много разговори по темата и всички се съгласяваха, че работата на ЕлБрокерс далеч не е чиста. Според повечето хора, по-дългият живот на пирамидата се гарантираше от дивидентите и таксите, които собствениците й получават от останалите услуги. Журналистът изразяваше съмнение в тази теза с аргумента: ако си решил да правиш пирамида, ще я изпомпваш докрай и няма да я поддържаш с пари от други дейности, а с ПР. Наглед точно това правеха собствениците на ЕлБрокерс. Рекламата им бе брутално елементарна и очевидно целеше хора, които не бяха чували за схемата на Понци. В същото време интернет бе пълен с видеа и статии на различни финансови гурута, някои в седми клас, които я описваха добре. Те също привличаха хора в ЕлБрокерс, но по друг начин. Посланието бе свойствено за хора, които се имат за много умни и смятат, че хитростта им е гениална. Признаваха, че ЕлБрокерс най-вероятно е пирамида и стратегията им бе да изтеглят парите си в момента, преди да рухне. С това облъчваха доверчивата аудитория. Никой не казваше, че щом ти си на плюс, значи някой е на минус. Пропускаха да отбележат, че кога точно е „навреме“ знаят само собствениците на пирамидата. Въпреки всички подозрения и слухове, Ел Брокерс изглеждаха успешни и бяха популярни.
Видеото, което съдържаше доста семпла, но за сметка на това шумна свада, явно бе първата плочка домино. Журналистът вдигна поглед към бюрото на Мая и очите им се срещнаха. Тя също го бе видяла. Без думи се разбраха, че трябва да разнищят всичко за тази история. През целия останал ден се занимаваха с нея. Развитието бе стремително. Видеото бе подхванато от няколко треторазредни сайта, после от няколко по-големи. Сериозните медии все още проверяваха случващото се. Ева и Лавър звъняха на контактите си в банковите среди. Единственото послание оттам бе „Засега ги проверяваме, не вдигайте паника, защото нещата могат да излязат извън контрол“.
Вълната в социалните медии, обаче не можеше да бъде спряна. Там се въртяха най-различни тези, започвайки от това, че вложилите парите си в ЕлБрокерс са идиоти, до това, че фирмата е най-умното и сигурно възможно вложение. Ресорните медии и коментатори се надпреварваха да правят анализи и да дават акъл. Някои успяваха да пускат много дълги текстове срещу финансовата къща с подбрани източници и сравнително правдоподобни аргументи. Текстове, които се готвят с дни, а не на коляно за два часа. Останалите бълваха празни приказки и всеки според интереса си или защитаваше, или обратното – клеймеше финансовия брокер.
Мая и Крис периодично се засичаха и обсъждаха информацията, анализираха я и се договаряха как да продължат проучването на темата. В последните дни, привличането между тях отново стана невъзможно за обуздаване. Всеки разговор, всеки поглед, бе изпълнен със сексуално съдържание. Самите те не можеха да си обяснят, как от безпокойствата за отношенията им, се оказаха в противоположната крайност. В момента това не ги интересуваше. Желанието им бе да бъдат един с друг колкото се може повече време. Страничен наблюдател, знаещ с какво се занимават, би отдал повишения нагон на успехите в разследванията им.
Вечерта успяха да изненадат Ева със събрания и анализиран материал. Според тях, не ставаше дума само за атака, осъществена, предполагаемо, от остатъците на фабриката. Смятаха, че някой е решил да отстрани ЕлБрокерс. Дали заради конкуренция, дали за да вземе парите на шефовете й. Сценарият, по който се развиваше атаката бе познат и на Мая, и на Крис. Откакто сграда 12С бе изпразнена, подобни неща не се появяваха. Двойката поиска екипът отново да бъде събран и да разследва случая. Ева каза, че ще помисли как да разпредели задачите и да каже кога ще ги събере отново. Те ентусиазирано й обещаха, че ще използват всеки свободен момент, за да разнищят тази история.
Без да искат я излъгаха. Още в колата по пътя след работа, желанието, което през целия ден ги изяждаше, започна да се излива на малки порции. Отделиха се един от друг едва късно през нощта, отдавна заспали.

Крис и Марио бяха излезли да се видят само двамата, както си бяха обещали в един момент преди няколко месеца. Тъй като вече бе студено, не можеха да седнат в парка на по бири, затова се бяха разположили в едно приятно заведение с отопляема външна част. В съботния следобед се разведряваха със смешки и истории, случили се през седмицата. Марио разказа за това, че Лавър не можел да си намери място, защото всичко се чупело в ръцете му. Първо гумата на служебната кола, после едната монтажна станция, на следващия ден четири пъти сменял крушката на някакъв прожектор. Дошло му до гуша, когато и чайникът в офиса се строшил. Тръгнал да купува нов, но преди това минал през баба си, която прехвърлила 90-те и я накарал да му върже червен конец. Чак след това отишъл в магазина. Чайникът все още работи, но Лавър бил убеден, че ако махне конеца, всичко ще започне да се разпада.
Крис разпалено разказваше как се развиват нещата с ЕлБрокерс, новината за които вече бе успяла да разбуни духовете в цялата страна. Шансовете още в понеделник пред клоновете на финансовата къща да се извият огромни опашки бе огромен. От разказа на журналиста, Марио чу доста неща и нито едно не бе свързано с брокерите. Крис разказваше за Мая, колко му е хубаво с нея, как се е почувствал, когато са срещнали погледите си, след като изгледал видеото за ЕлБрокерс. Колко страстен бил сексът.
Администраторът възприе въодушевлението на Крис едновременно гузно и с подозрение. Причина за първото бе, че не му бе казал за архива. Ако се окажеха прави, то информацията там щеше да е от полза, а и Мая най-вероятно щеше да помогне с подреждането й. Подозрението се зароди още когато с Лора се чудеха дали Мая и Крис не работят заедно зад гърба на всички. Сега то се засилваше, защото радостта на Крис започваше да изглежда не особено адекватна. Да, влюбен бе, явно всичко бе прекрасно, но чак толкова. Затова IT-то реши да подпита приятеля си.
- А Мая знае ли, че работиш с Ева, Димов и Орлов по фабриката?
- Не – изстреля категорично Крис. – Бих искал да й кажа, но ме е страх, че пак ще се скараме какво и кога да пускаме.
- Все някога ще разбере – продължи Марио.
Крис се намръщи и заби поглед в масата.
- Така е, сигурно ще ми се ядосва, но е за нейно спокойствие.
Марио се опитваше да открие някакво издайническо движение у Крис.
- А ти как би реагирал, ако тя правеше нещо по темата, без да ти каже?
Журналистът рязко вдигна очи и впи поглед в администратора.
- Знаеш ли нещо?
- Значи я подозираш?
- Не, през акъла не ми е минавало – каза честно Крис. – Не мисля, че би направила нещо такова.
- Аха… Може да тръгне сама да разнищва фабриката, но сега не може да си трае? – с нотка на язвителност каза Марио.
- И какво искаш да кажеш? Хванал ли си я? – попита Крис, в погледа му се четеше страх от отговора на Марио.
- Не, нито работим с нея, така както работим с теб.
Умълчаха се. Крис се чудеше кой момент би бил най-подходящ да каже на Мая какво правят. Когато вече всичко е готово, или преди това?
Чувството за вина на Марио стана по-силно. Не бе очаквал, че приятелят му е толкова заслепен. Явно възприемаше личния си живот като идилично място, в което тайните отсъстват. Струваше му се, че използва пълното доверие на Крис с користни цели и едва ли не той е виновен за мълчанието, което Ева го кара да пази.
Изведнъж живнаха. Явно едновременно решиха, че тежката част на разговора трябва да приключи и отново да стане весело. Крис започна да разказва истории, материал за които бе събрал от снимките, които надзираваше през седмицата.
Mutafchiev
 
Мнения: 120
Регистрация: 03 септември 2020, 00:32


Обратно към Авторски текстове

 


  • Подобни теми
    отговори
    прегледи
    Последно мнение
  • Фейк
    1, 2от Mutafchiev » 03 септември 2020, 00:46
    55 отговори
    11869 прегледи
    Последно мнение от Mutafchiev Преглед на последното мнение
    23 септември 2021, 00:02

Кой е на линия

Потребители, разглеждащи форума: Николко регистрирани потребители и 0 гости