Тайната стая и дрехата на дявола

Тук можете да публикувате собствените си произведения, които желаете да бъдат прочетени и коментирани от аудиторията на библиотеката.
Правила
Уважавайте другите участници и се отнасяйте с тях така, както бихте желали те да се отнасят с вас!

Тайната стая и дрехата на дявола

Мнениеот gosp_stefan » 05 април 2021, 12:28

Тайната стая и дрехата на дявола

(по спомен от сън)

В едно малко родопско село, наречено Ставирово, живеела една възрастна дама на около седемдесет години. Овдовяла преди няколко години, тя решила да не притеснява децата си, които се установили отдавна в големите градове и да не им натрапва присъствието си. Затова продължила да живее в голямата си, но вече западаща след годините къща в селото, където била родена и където смятала и да завърши земния си път. Там нямало големи развлечения, повечето от жителите му вече не били сред живите, но останалите такива се познавали и си имали приказка. Всяка сутрин, бабата, която се казвала Тошка, ходела до местната бакалия, за да си купи хляб, масло, сирене и всичко, което и било нужно за домакинството. Пенсията не и била голяма, но парите и стигали, защото и децата, които живеели със семействата си в големите градове на страната и пращали по някой лев, за да подпомогнат старицата. Отделно я навестявали често, носели и храна и гледали да я отменят колкото могат в поддръжката на къщата и. Но те не знаели, че във въпросната къща се намира една тайна, която никой, освен покойният съпруг на баба Тошка не знаели. Впрочем и самият покойник я узнал няколко минути преди смъртта си.

Преди доста години, когато децата били малки и още живеели в Ставирово, баба Тошка най-категорично им забранила да се качват на третия етаж на къщата, още по-малко да се опитват да отворят вечно заключената врата. Знаела, че детското любопитство е огромно и забраненият плод е най-сладък, затова прилагала всякакви техники, само и само да не позволи на някой да се доближи до въпросната врата. Както вероятно се досещате, причината за това се намирала в тайната стая, за която само баба Тошка имала ключ. Децата, въпреки любопиството си, не посмяли да престъпят забраната и до ден днешен не узнали какво се крие там. Един ден обаче, дядото, който се казвал Ставри, попитал:

Абе, Тошке, ква е тая стая на последния етаж, ма? Толкова време сме женени, а ти никога не си говорила за това. Дай да изясним въпроса вече, а?
НЕ! Никога не трябва да повдигаш тоя въпрос. В името на дългите години съвместен живот. Питай ме за всичко друго, само не и за това. По-скоро бих умряла, вместо да споделя с теб това бреме, което ме мъчи откак съм на тоя свят.
Изумяваш ме, жена! Какво толкова може да има там? Едва ли е нещо, за което вече мога да се разсърдя след почти 50 години брак. Айде, нали нямаме тайни!
Не настоявай! Не мога да ти кажа. Тази тайна ми е поверена от майка ми и смятам да я отнеса в гроба със себе си. Но преди това стаята трябва да се зазида, за да не може никой да проникне вътре, дори след хиляда години.
Щом е така, няма да настоявам. Но не ме моли да спра да мисля за това, защото колкото повече отказваш да говориш, толкова повече засилваш любопитството ми. Стар човек съм, видял съм много и едва ли това е нещо, което вече не съм виждал.
Повярвай, нито ти, нито някой друг живял на този свят преди теб не е виждал. И по-добре, ако ви е мил животът.
Но кой го е оставил там тогава? Все някой трябва да знае, щом тази тайна е по-стара от теб.
Да, по-стара е. Моята баба, светла и памет ми я довери, дори майка ми не е знаела за това. И нека аз съм последната посветена в тайната. От това зависят много повече човешки съдби, отколкото предполагаш.
Добре, Тошке, щом това ще те успокои, няма да ровя повече. Но знай, че все някога тайните излизат наяве и дори да зазидаш стаята, това, което се намира вътре, все някога ще излезе на бял свят, така да знаеш.
Дори да е така, аз съм длъжна да предпазя близките си, колкото силите ми позволяват. Хайде сега, отивам да направя вечерята, а ти забрави за тази врата и този етаж, най-добре ще е така.
Послушал баба Тошка дядо Ставри и слязал за вечеря. Но любопитството така му било разпалено, че цяла нощ не успял да мигне. Мислил, мислил какво толкова лошото може да има в къщата му (по-точно в къщата на жена му, тъй като той е напуснал собствената си след сватбата и се е нанесъл при нея). На другия ден отишъл с овцете на поляната да ги пасе, но и там не спрял да мисли за стаята. И друг път е повдигал въпроса пред жена си, но до този момент никога не му е отговаряла с такъв остър тон и с толкова голяма решителност да спре по-нататъшните му проучвания по въпроса. Вероятно не е отдавал такова значение, защото е мислел, че стаята е просто мръсен стар склад, в който няма нищо и е заключена, за да не се използва. В деня, в който излязал в овцете, толкова бил замислен, че дори не видял как едно от тях се отдалечило толкова, че не могло да се върне и се изгубило в гората. Повече нито той, нито баба Тошка го видяли и така останали с едно добиче по-малко. Вечерта като се прибрал, бил тъжен и умислен, но не само заради стаята, а и заради нежеланието на жена му да му се довери, дори след толкова години съвместен живот. Чувствал се предаден и не можел да понесе това, че не познава на сто процента човека, с който е прекарал живота си. Но баба Тошка била толкова решителна в деня, когато я попитал, че не посмял да попита отново. Дори се побоял от нея, като видял изражението и, което било смесица от страх, гняв и безкомпромисност.

Минали така дни, седмици, месеци, но дядото не спирал да се пита какво толкова се крие в тази стая. В един момент обаче решил, въпреки увещанията на жена си да не рови в тази мистерия, да провери сам, защото знаел, че само по този начин ще спре да мисли за всички неща, които му минали през главата след онзи разговор. Една сутрин, докато бабата отишла до бакалията за обичайните покупки за домакинството, той се промъкнал на третия етаж и опитал да отвори вратата. Разбира се, тя била заключена, но той знаел къде стоят ключовете от всички врати в къщата. Измъкнал първата връзка, пробвал всичките един по един, но ударил на камък. С втората връзка резултатът бил същия, с третата също. Дръжките били три, защото къщата била както вече казахме голяма, а за някои стаи имало резервни ключове. Така страховете на дядо Ставри се засилили, защото ключът за тази врата не бил на нито една връзка. Но другаде из къщата той не бил виждал ключове, така че реши да се поразтърси из шкафовете, за да провери дали случайно няма да попадне на търсения от него такъв. Ровил, ровил, но не открил нищо, а и наближавало времето, в което баба Тошка ще се прибере. Това навело любопитният дядо на мнение, че ключът е винаги в бабата и тя не го оставя никога никъде. Това още повече го притеснило, защото мистерията около тайната стая все повече се засилвала. За да държи винаги в себе си ключа за вратата, която никога не е била отваряна и дори не е ставала обект на дебати в семейството, значи наистина това, което се крие вътре, е по-сериозно, отколкото е предполагал. Така че нямал никакво намерение да спре с проучванията, дори напротив, все по-решен ставал да разгадае мистерията. Един друг въпрос също започнал да се вътри в главата на дядо Ставри – как да вземе ключа от жена си, без тя да разбере. Решил да прерови дрехите и, докато се къпела, но дори докато се къпе, бабата не оставяла ключа далеч от себе си. Така че оставал втория вариант – да го измъкне от нея, докато спи. Но той знаел, че съпругата му спи изключително леко и се буди от най-малкия шум или движение. Така че той предприел друго – сложил силно приспивателно в чашата и, докато се хранели на вечеря. Тя, разбира се, не предполагала, че може да се стигне дотук, защото дядото не издал по никакъв начин пред нея любопитството си и желанието си да разбули тайната. Така че баба Тошка изпила питието си, заедно с приспивателното вътре и без да се усети, заспала непробудно. Това бил шансът на дядо Ставри. Той преровил всички джобове на дрехата на бабата, която тихичко похърквала, но в крайна сметка намерил ключа не в някой джоб, а на най-невероятното място – в обувката и. Баба Тошка искала непрекъснато да се намира под ходилото и, за да усеща, че е с нея. Грабнал ключа и побягнал към третия етаж, силно запъхтян и развълнуван, че след броени минути ще узнае всичко. Пъхнал ключа и опитал да отключи, но се оказало по-трудно, отколкото мисли – ключът бил предназначен за тази врата, но тъй като не била отваряна от десетилетия, били нужни малко повече усилия от страна на дядото. В крайна сметка успял и открехнал предпазливо вратата. Прозорците в стаята били заковани, за да не може и отвън да се проникне, а сред стаята имало само един стар, прашен стол, с изкрящо червена дреха на облегалката му. Била нещо като сако, но по-странен тип – такъв, какъвто не бил виждал наистина никога през дългия си живот. Запитал се дядото дали само това е причината за тайнствеността на бабата му. Влязъл предпазливо в стаята и взел дрехата в ръцете си. Започнал да я разглежда очудено и да се опитва да намери нещо, което би обяснило поне до някаква степен поведението на баба Тошка. Нищо, просто дреха, макар и малко по-странна от тези, които той притежава в гардероба си. След няколко минути обаче направил и фаталната грешка на живота си – решил да я нахлузи на гърба си, за да види как ще му стои. В мига обаче, когато дрехата се докоснала до гърба му, дядото се сковал на място. Изтръпнал, вдървил се и не могъл повече да помръдне. Бил в съзнание, но само очите му останали подвижни.

Минали няколко часа, в които баба Тошка продължавала да е под въздействието на приспивателното. След като се събудила, била замаяна и не се сетила веднага, че нещо в обувката и липсва. Това обаче не продължило дълго и само след около минута в будно състояние, се сетила и пребледняла. Скочила от леглото и бегом отишла на третия етаж. За нейн ужас, вратата на тайната стая била открехната и тя започнала да се вайка, че най-големите и страхове са се сбъднали. Връхлетяла в стаята и видяла ужасяващата гледка – дядото, вкаменен, мърдал само очите си и не успял нищо да и каже. Пристъпила към него, искала да му помогне, но знаела, че единственият начин да го стори е като напръска дрехата с човешка кръв, като по този начин тя (дрехата) ще освободи пленника си. В къщата нямало друг, така че баба Тошка решила да жертва собствената си. Изтичала в кухната, взела един нощ и пробола пръста си. Кръвта шурнала, но тя не се уплашила за себе си – твърде много се притеснявала за мъжа си. И друго се опитвало да проправи път в мислите и, но тя упорито не му обръщала внимание – че преди това никога не е използвала този начин, за да освободи някого от прегръдката на дяволската дреха. За щастие, късметът и се усмихнал и дядото постепенно се раздвижил. Съблякъл бързо дрехата и понечил да попита жена си какво означава всичко това. В този момент обаче се случило друго – секунди след като я махнал от себе си, дядо Ставри паднал мъртъв пред прага на тайната стая. Баба Тошка се спуснала към него, правила всичко възможно да го върне към живот, но без успех. Уви! Оказало се, че веднъж вкопчен в примката на дрехата, няма спасение. Възрастната жена се разридала, разкайвала се, че не казала истината на дядото, като мислела, че по този начин би могла да го спаси. Но вече било късно. Над вече бездиханното тяло тя говорела хлипайки:

Защо, Ставрьо, не ме послуша? Защо трябваше да ровиш там, където не ти е работата? Това любопитство те погуби, ей. Тая дреха е дрехата на дявола. Стои тук заключена от десетилетия, а аз не успях да те предпазя. Но и аз имам вина, че не ти се доверих. Трябваше да ти кажа всичко, и да се надявам, че така ще ти попреча да извършиш тази глупост. Ех, пусто любопитство! Ех, пусти тайни!
gosp_stefan
 
Мнения: 5
Регистрация: 14 юли 2020, 14:44

Re: Тайната стая и дрехата на дявола

Мнениеот cattiva2511 » 05 април 2021, 13:25

Автор: Янко Трендафилов
cattiva2511
 
Мнения: 117
Регистрация: 04 октомври 2015, 16:19

Re: Тайната стая и дрехата на дявола

Мнениеот notman » 07 април 2021, 17:52

cattiva2511 написа:Автор: Янко Трендафилов

Самият той, в пълния му блясък! :) :) Ужасяващ стил и история, надупчена като швейцарско сирене (дядото пасял овцете, пък бабата ходела до бакалията да купува масло и сирене - ВСЕКИ ДЕН), но все пак този път в разказа имаше нещо, което ме хвана :)))
notman
 
Мнения: 196
Регистрация: 21 февруари 2012, 19:30

Re: Тайната стая и дрехата на дявола

Мнениеот cattiva2511 » 07 април 2021, 22:10

notman написа:
cattiva2511 написа:Автор: Янко Трендафилов

Самият той, в пълния му блясък! :) :) Ужасяващ стил и история, надупчена като швейцарско сирене (дядото пасял овцете, пък бабата ходела до бакалията да купува масло и сирене - ВСЕКИ ДЕН), но все пак този път в разказа имаше нещо, което ме хвана :)))

Знам, че искаш да ме подведеш да го прочета, но аз няма да ти се вържа :roll:
cattiva2511
 
Мнения: 117
Регистрация: 04 октомври 2015, 16:19


Обратно към Авторски текстове

 


  • Подобни теми
    отговори
    прегледи
    Последно мнение

Кой е на линия

Потребители, разглеждащи форума: Николко регистрирани потребители и 0 гости