Фейк

Тук можете да публикувате собствените си произведения, които желаете да бъдат прочетени и коментирани от аудиторията на библиотеката.
Правила
Уважавайте другите участници и се отнасяйте с тях така, както бихте желали те да се отнасят с вас!

Re: Фейк

Мнениеот Mutafchiev » 01 април 2021, 01:21

32
Когато се прибра вкъщи, Крис затвори входната врата зад гърба си и замръзна. Оказа се в света на Мая. Свят, в който се бе влюбил, в който искаше да живее, който обожаваше. Беше го страх даже да диша, защото не искаше да го оскверни. Физическа болка прониза гърдите му, краката му омекнаха и подпрян на вратата се свлече на земята.
Журналистът осъзна колко много обича червенокосото момиче с лъчезарна усмивка и че не иска да прекара нито миг без нея. Всички емоции, които изпита през деня от момента, в който разбра, че е арестувана до момента, в който си нави алармата го заляха. Почувства се така, сякаш е на дъното на океан и стотици тонове солена, режеща вода го притискат. Вдигна глава, огледа апартамента и реши, че не само, че ще я измъкне от ареста, но и ще накаже този, който я е вкарал там.
Мозъкът му започна трескаво да работи. Усети прилив на агресивна, унищожителна енергия, която извираше от всяка клетка. Скочи от земята и с решителна крачка тръгна към кухнята, напълни кафеварката и извади лаптопа от раницата. Прекрасно знаеше, че няма да може да заспи, затова реши, че ще прави това, което може най-добре – да разказва истории. В часовете до разсъмване журналистът написа един от най-силните си сценарии.
Историята бе подредена идеално. Където трябваше, голите факти се представяха ударно, набивайки своята важност в главите на аудиторията. На нужните места присъстваха обран патос и ирония. Не пишеше обикновен разказ за фабрика за фалшиви новини. Крис описваше историята на любовта си – неочаквана, странна, страстна и плашещо силна.
След второто прочитане и сравняване на видеата по таймлинията, и сценария, будилникът звънна. Журналистът изпъна ръце нагоре, гърбът му изпука. След като се отпусна и изключи алармата, погледът му падна върху вратата на спалнята. Погледна сценария и изпита нов прилив на сили. За него бе очевидно, че на компютъра си има едрокалибрена гаубица, способна с един изстрел да потопи абсолютно всеки самолетоносач.
Изправи се и бавно закрачи към спалнята, докосвайки стените, масите, дивана с върховете на пръстите си. Седна на леглото, взе една от възглавниците и силно вдиша аромата на Мая. Подейства му като наркотик, есенцията на жената, която обичаше като мълния пробягна по гръбнака му и достигна до всяко нервно окончание. Почувства се зареден, силен и спокоен, сякаш е имал най-хубавия сън от години. Знаеше, че скоро Мая ще излезе и двамата ще унищожат фермата с един единствен залп.

Марио седеше в кабинета на Ева и се опитваше да разчете в леденото лице на Главната какво наказание го чака. Тя се движеше замислено и мълчаливо напред-назад около бюрото.
- Значи снощи ми каза, че сте вкарали Фалшивата звездна светлина в стаята, в която се намира сървърът ни… нееднократно, дали сте й достъп до него и всичко това, защото Крис е влюбен в нея.
- Н-н-е, достъп до сървъра не е имала.
- Но до вътрешната ни мрежа е? – Ева натърти последната буква.
- А-м-и-и да…
- Тоест и до сървъра – каза по-скоро на себе си Главната.
- Ако имаше нещо щях да го хвана! Сканирам ежедневно всичко! – се оправда IT-то.
- Кога точно го сканираш, Марио? – Ева се обърна рязко и го прониза със студения си поглед – Когато се забиваш с герои на разследвания, или когато помагаш на Крис да го прави?
- Ъ… - Марио нямаше какво да отговори.
- Не мога да повярвам, че и двамата сте толкова спермотоксикозни! – Главната разсъждаваше на глас, продължавайки да се движи напред-назад – За теб иди-дойди, все пак си IT, имате си някакви кривщини в главите, но Крис? Има ли колежка под 80 килограма, която да не е минала през леглото му?
- Ъ… - Марио прекъсна Ева и тя се обърна, за да го изслуша, но той спря.
Главната повдигна въпросително вежди.
- Не знам на какво първо да отговоря.
- Не го приемай лично, понякога играеш по седемнайсет часа дневно. Ти си единственият, който остава тук до късно, защото иска. Крив си. Затова е разбираемо да луднеш по Лора. Но Крис!
- О! Той е влюбен, наистина. Никога не е бил такъв.
- Видях – присви устни Ева.
- А що се отнася до колежките…
- Знам, знам, не са всички, не се обяснявай – каза отегчено Ева, изглеждаше така, сякаш е имала нужда да се накара на някого и сега вече й минава. – Чувал ли си се с него?
- Не, писа ми снощи, днес не е.
Ева въздъхна, отпусна се в стола си, обърна се към прозореца и отнесено заповяда:
- Слушам.
- Ъ-ъ…? – измуча Марио.
- Историята, цялата, от самото начало. После ще ви направя очна ставка – отегчено уточни тя.

Мая се събуди схваната от глава до пети. Леглото бе ужасно неудобно, килията студена. Подпря се на лакти и се огледа. Мивката и тоалетната, които очевидно биваха мити престъпно рядко, я очакваха. С неохота се надигна и започна изключително внимателно, с върха на пръстите си, да оправя сутрешния си тоалет. След като приключи, отново се огледа, навън бе светло но слънчевите лъчи не падаха през прозорчето. Уточни, че килията й е със западно изложение.
Седна на леглото, потупа прашния и много груб дюшек с ръце, огледа се и осъзна, че отново ще трябва да се бори със скуката. Още снощи, докато беше в стаята за разпити, желанието да разбере какво се случва – ако ще да я обвиняват в каквото искат, почти я бе докарало до нервен срив. Тогава реши, че няма да мисли за това, а просто ще чака, стараейки се да не се поддава на паниката от това, че е затворена.
Изолацията бе втората най-тежка за игнориране тема, първата, естествено бе Крис. Полагаше неимоверни усилия да гони мислите за него, но те постоянно я преследваха. Даже в един момент през нощта, имаше чувството, че я е прегърнал и усеща равномерния ритъм на сърцето му. Тази мисъл я изплаши ужасно много, не защото се помисли за луда, а защото него го нямаше. Колкото повече време прекарваше без журналиста, толкова повече осъзнаваше, че той е най-голямата й уязвимост. Липсата му й се отразяваше като абстиненция на хероинов наркоман. Изпитваше страх, самота, емоционалните и психическите й сили се изтощаваха със скорост, която самата тя не предполагаше, че е възможна. Всяка мисъл за него я изцеждаше.
Докато се опитваше да заспи, направи глупостта да се опита да разбере кога и как се е случило пристрастяването й. В главата й започнаха да изникват разни случки с него, сексът, детайли от тялото му, движения, фрази. Мая усети, че ако продължи да мисли по темата ще се довърши сама, затова отново положи усилие да я прогони. Най-вероятно това я бе омаломощило и помогнало да заспи.
Сега, седейки на дюшека, се чудеше какво да прави. Ясно бе, че оставена сама с мислите си, неминуемо щеше да попадне на нова тема, която ще изпие соковете на хладнокръвието й. Затова взе решение да прави неща, които не изискваха мисъл, а мозъчна дейност. Условията не предполагаха особено разнообразие от увеселения, затова започна да брои. Първо плочките на пода, после решетките, после райетата на дюшека, винтовете на двуетажното легло… всичко, което можеше да бъде преброено.

Крис вече бе в сградата на Първо и седеше на пейката, която бе приел за своя. Наблюдаваше служителите, които минаваха покрай него и се опитваше да ги разчете. Някои бързаха, други бяха очевидно уморени, а трети с цялото си същество излъчваха абсолютно безразличие към света.
Появи се и възрастният полицай, който предишния ден бе отказал на Димов среща с Мая. Крис понечи да стане, но се спря в последния момент и просто проследи с очи човека. Полицаят усети погледа на журналиста, демонстративно обърна глава настрани и подмина. Крис се почувства морален победител: „Ето, крият се! Знаят, че нарушават закони!“. След като полицаят се скри, съжали, че не го е спря. Секундното му удовлетворение бе заменено от час самобичуване и ядосване. Трябваше да го спре и да попита какво се случва с Мая.
Тези чувства изчезнаха, когато журналистът видя как влиза полицаят, с когото Димов бе пушил. Скочи и му препречи пътя.
- Здравейте, какво се случва с Мая Симсън? – Крис включи пълен режим „журналист“.
Орлов се стресна и изненада от подобно поведение и отношение. Трябваха му няколко секунди, за да се окопити и да схване за какво става дума.
- А вие кой сте?
Крис без да казва и дума показа прескартата си. Полицаят присви очи и се загледа в нея, погледна Крис, после отново картата. Явно сравняваше снимката и лицето на човека, който я представя. Орлов вдигна вежди:
- Когато имам информация, ще ви кажа.
- Не е срещала с никого, не допускате адвоката й да говори с нея. Нарушавате закона – не отстъпи журналистът.
Орлов го погледна право в очите:
- Не знам за какво говорите. Трябва да питате с колегата, който работи по случая.
- Как се казва? Контакт?
Орлов започна да се движи настрани, заобикаляйки Крис и отговори замислено:
- Иван… Петър… Нов е, като го видя ще му кажа да се свърже с вас…
Полицаят бързо закрачи и успя да остави журналиста зад гърба си. Крис също се обърна и направи крачка след него, но срещна сърдития поглед на охраната на сградата. Присви устни, насочи се обратно към пейката си и се зарови в новинарския поток. Той отново бе изпъстрен с битови престъпления, но този път коментатори и анализатори се пънеха на философстват. Изглеждаха така, сякаш се опитват да запалят огън, който упорито отказва да гори.
След около още час се появи Димов, който изглеждаше все така идеално.
- Надявам се, че нямаш новини… освен очевидните?
Крис го погледна учудено.
- Очевидно е, че още не са я пуснали, а ако нямаш новини, значи си седял мирно.
- Много смешно – присви устни журналистът. – А ти имаш ли новини?
- Никой не знае за какво става дума. Главният прокурор ще се активизира след… - Димов си погледна часовника. – Четирийсет и седем часа и половина.
Журналистът наведе глава.
- Спокойно, сега имам среща с един стар състудент, ще видим какво можем да направим.
- Тук ли работи? - Димов кимна в потвърждение. – Дано помогне, не издържам вече.
Адвокатът се усмихна:
- Ако това те успокоява, най-много да умре от скука…
Тропот по стълбите накара Димов да спре да говори и да се обърне в посоката, от която идваше шумът. С бърза крачка Орлов, възрастният полицай и един младок се движеха към изхода. Тримата бяха припрени, явно отиваха на задържане. Орлов хвърли един крадлив поглед към Крис и Димов. Естествено, позна адвоката веднага. Първо присви устни, а после леко се усмихна, поклащайки глава. Явно се чудеше сам на себе си как е било възможно да се подведе толкова лесно по време на пуш-паузата. Тримата с все така бърза крачка излязоха от сградата на Първо.
- Говорил ли си с тоя полицай? – обърна се Димов към Крис, осъзнавайки, че вече не може да се прави на луд, за да добива информация.
- Да, питах го за Мая.
Адвокатът въздъхна:
- Нали ти казах да си седиш на задника? Предполагам си размахвал и прескартата?
Крис не отговори, но в изражението му се четеше, че е направил точно това.
- Пич – Димов клекна срещу Крис и заговори тихо, но ядосано, - като ти казвам да не се правиш на мъж, точно това имам предвид. Не го правя, за да ти ограничавам правата, а за да имам поле за действие. Знам, че за някои журналистически главички мисълта, да не разпространяват информация е непосилна, но ти би трябвало да си постигнал тази мъдрост. Сега с теб ще направим следното. Включваш си крачетата и изнасяш недалновидната си личност от тук – Димов отново си погледна часовника и помисли няколко секунди, сякаш пресмяташе нещо. – Ако държиш да имаш хемороиди и да задълбочиш болките в гърба си от тая пейка, ще дойдеш след пет. Дотогава тия вече трябва да са минали и заминали – адвокатът посочи с глава входа, явно имайки предвид току що излезлите полицаи. – Ако ги видиш, седиш като фикус и излизаш от вегетативно състояние, само ако някой пръв те заговори. Ясен ли съм?
Първоначално Крис го гледаше учуден, но към края на речта се бе ядосал:
- А какво ще направиш ти, за да извадиш Мая, свръхразум с колосан задник такъв?
Димов се шокира от този развой на разговора. Изправи се, оправи си сакото и твърдо заяви:
- Ще говоря с този, при когото съм дошъл и после ще ви съобщя какво е положението.
- Ще „ни“ съобщиш? – Крис се изправи и си взе раницата.
- Да не мислиш, че Ева вече не е наясно какви си ги надробил?
Журналистът се намръщи:
- Какво знае?
- Доколкото я познавам, повече отколкото не само искаш, но и можеш да си представиш.
- Все тая – Крис погледна Димов право в очите. – Измъкни я!
Mutafchiev
 
Мнения: 32
Регистрация: 03 септември 2020, 00:32

Re: Фейк

Мнениеот Mutafchiev » 08 април 2021, 00:09

33
Лора и Статиков седяха на масичка на улицата в едно от многото кафенета на централната улица. Точно до тях, зад Статиков, се бе разположил Марио и напрегнато дъвчеше красиво аранжиран, но суховат сандвич с накълцано телешко. Лора полагаше огромни усилия да не гледа към приятеля си, докато слушаше глупостите на Статиков. Към този момент, не бе казал нищо ново и интересно, а се придържаше към образа на леко зловещ с романтиката си чичо.
Лора вече въртеше в главата си няколко извинения, които да използва, за да се изнесе от ужасно тегавата среща. Колебаеше се между „час при лекаря“ или „обаждане от приятелка в беда“.
След няколко минути вече избрала посещението при доктор, като обяснението щеше да бъде „имам едни сърбежи и като се чеша се образуват мехури“, за всеки случай. Докато размишляваше, усети, че не чува дърдоренето на Статиков и фокусира погледа си върху него. Гледаше я мълчаливо и сериозно.
- Скучно ли ти е? – попита я с нормален тон, а не с досегашния дървено-романтичен.
- О, не бих казала „скучно“… - внимателно отговори Лора.
Статиков сви устни:
- Има една група във фейсбук – „Романтиката, която отдавна изгубихме“, пълна е с жени, които искат да слушат поезия, да си говорят за луната и вечността на времето.
Лора забеляза как Марио се задави със сандвича от смях зад гърба на Статиков.
- А правил ли си нещо с някоя жена от тази група? – попита Лора.
- Не, всички са омъжени, или разведени… общо взето не искат да имат нищо общо с мъже.
- И затова реши да подходиш към мен като към жена, която не иска да има общо с мъже, но иска романтика?
Статиков се намръщи, замисли и погледна Лора, схващайки идиотизма на логиката си. Устата на Лора се опъна в тънка, мигновена саркастична усмивка:
- Умно.
- Е с теб проработи, докато си писахме? – Статиков изглеждаше като удавник, който отдавна е тръгнал към дъното и само показалецът, и средният му пръст се показват над водата, и се опитват да се хванат за нещо, което да го спаси.
- Ами написано някак си беше по-друго – уклончиво отговори момичето.
Статиков стисна устни:
- Разбирам, жалко. Надявах се, че може да се получи една красива любовна история, в която този, който работи жертвата си се влюбва нея и после двамата започват заедно щастливи, живот изпълнен с приключения.
Лора се ококори, а Марио се намести в стола, избутвайки чинията с остатъците от сандвича настрани.
- Чакай, чакай, какво имаш предвид?
- Ами това, че ме работиш – отговори Статиков, изненадан от реакцията й.
- В какъв смисъл те работя?
- Искаш да измъкнеш информация за работата ми – ПР-ът продължаваше да я гледа учудено. – Или не е така?
Лора замръзна, не знаеше какво да каже. Мозъкът й се опитваше да измисли нещо, но буксуваше. Резултатът бе, че напрежението в черепната й кутия бе огромно, но това не даваше нищо ползотворно. Въздъхна тежко, като току що спрял парен локомотив и това я отпусна.
- Как разбра? – попита момичето, разбирайки колко безсмислено и тягостно би било да спори с този изключително скучен човек.
Марио, зад гърба му, се бе подготвил за нисък старт, в случай, че нещата излязат извън контрол.
- Имам те в списъка с външните сътрудници, работиш с Фалшивата Лунна Светлина, жалко че не знам кой е той – отговори Статиков. – Доста е наивно да си мислиш, че ще ми пишеш и само, защото си жена няма да те проверя.
- Не предполагах, че полът ми ще има такова значение – констатира кисело Лора.
- Защо ме проучваш? – студено попита Статиков.
- За да разбера повече за фабриката – момичето реши да говори направо, очевидно бе, че няма какво да губи.
- „Фабриката“ – замислено повтори Статиков. – Ние я наричаме „фермата“. Но вашето повече ми харесва, по-точно е някак си. Наистина сме индустриализирали процеса.
Лора пусна една кисела усмивка, после се намръщи.
- Каза „вашето име“, мислиш, че не съм сама?
- Не си. Как едно двайсет и две годишно момиче ще реши, че иска да проучва организация като нашата? И как сама ще успее да стигне до мен?
- Подценяваш ме – сериозно отговори Лора, - а и не си толкова труден за откриване.
Мозъкът на Лора вече работеше в режим „спасяване на кожата“. Търсеше изход от ситуацията, така че хем да не ядосва допълнително Статиков, хем да не предизвиква намесата на Марио, за да не го издаде.
- След издънката с оня журналист наистина имаше два-три дни, в които не бях, но иначе никой не ме познава. Тъй че, ако бях на твое място щях да започна да говоря. – Статиков вече не приличаше на зловещ романтик, а на грозноват хищник.
- Какво да говоря? – направи се на луда Лора.
- Кои сте, какво правите, за кого го правите.
- Първо сама съм, второ, проучвам ви, трето – за себе си – не загуби самообладание момичето.
Статиков въздъхна:
- И защо ни проучваш?
- Защото съм студентка по психология и се интересувам от манипулиране на масите.
Мъжът се засмя зловещо:
- От манипулиране на масите се била интересувала – заби пръст в масата, на която седяха и изсъска злобно – единствената маса, която можеш да манипулираш е тази, моето момиче.
- Гроздето е кисело, а? – това бе единствената контраатака, която успя да измисли Лора.
Статиков я погледна учудено и обидено, тя усети, че е намерила слабото му място и с нови сили продължи:
- Не можеш да си позволяваш да ме обиждаш и да се правиш на велик, само защото не съм ти пуснала! – последните думи Лора каза на висок глас и седящите близките маси се обърнаха към нея – Не ми харесваш и толкова! Заплашвай ме колкото си искаш!
Статиков почервеня и изсъска:
- Слушай, момиченце, няма да ми минеш с тия номера! – бръкна в джоба си, извади флашка и я размаха пред лицето на Лора – Тук са всички логове с теб, ако ги пусна през фермата, ще ти разбия живота!
Лора го гледаше в очите:
- И сега ще ми кажеш, че това е единственото копие и ако ти пусна ще ми го дадеш, а после ще се окаже, че пазиш логовете на друго място и ще се гавриш с мен, докато не ти писне!
Статиков се ококори:
- За какъв ме имаш?! Естествено, че е единственото копие! Но сега, като ми каза, ще напр…
Лора грабна флашката от ръката му, хвърли я на земята, след което, под смаяния поглед на ПР-а, я настъпи няколко пъти, с което напука пластмасовия корпус. Вдигна я, извади платката, счупи я на две и я пусна в чашата си с вода.
Статиков гледаше шокирано и невярващо, по изражението му личеше, че копието наистина е единствено и унищожено по варварски начин.
- За идиот те имам – изсъска Лора през зъби. – Имаш ли други въпроси?
- Н-н-е – едва чудо промълви Статиков, наблюдавайки как единственият му коз лежи на дъното на водната чаша.
Действията на момичето толкова шокираха ПР-а, че той не съобрази, че може да дръпне логовете във всеки един момент.
В този момент телефонът на Лора извибрира, тя прочете съобщението, което й бе изпратил Марио и се усмихна.
- А сега, погледни профила, който си свалял толкова дълго време – каза победоносно момичето.
- Не те разбрах – каза объркано Статиков.
- Погледни ми профила.
Статиков отвори профила през телефона си, видя снимката, видя постовете.
- Нищо няма.
- Виж ми годините.
- Не! – Статиков трескаво натисна няколко пъти дисплея на телефона си – Не! Не си на 15! Ти не си на 15!
- Знам, че те разочаровах, като те лъгах, но толкова хубави любовни стихове ми пращаше, като мислеше, че съм непълнолетна. А философските разговори – човек трябва да прави това, което иска, животът е, за да се живее, ти с опита си можеш да ми покажеш невероятни неща… Копирай си пак разговорите!
- Това е лъжа! Не е можеш да постъпиш така! Кой ще те послуша? Очевидна лъжа! – започна яростно да съска Статиков, с което отново привлече погледите на другите посетители. Това го накара да се окопити.
- Мисля, че един наш общ познат ще се зарадва да пусне тази история – провален ПР сваля непълнолетни момиченца в интернет, как ли би кръстил материала? „Не му върви с фенерите, с децата също“.
Лицето на Статиков се промени. Стана каменно и непроницаемо:
- Какво искаш?
Лора получи ново съобщение от Марио: „Ще му кажеш после, излей водата в саксията до теб и вземи флашката“. Лора изпълни указанията под смаяния поглед на Статиков, след което си взе чантата от облегалката на стола, изправи се и злобно каза:
- Ще ти кажа после… мръснико.
Момичето рязко се обърна и си тръгна от кафенето. Марио остана да наблюдава Статиков. Известно време ПР-ът седеше без да помръдва, с ръце отпуснати до торса. В гръб изглеждаше сякаш някой го е гръмнал в гърдите. Размърда се, подпря се на лакти и скри лице в шепи. Поседя малко така, свали ръце и помоли сервитьора за сметката. Като я плати, се изправи и с леко полюшваща се походка тръгна надолу по главната.
Марио също плати и тръгна към къщи, където предварително се бяха разбрали да се чакат с Лора след като свърши срещата.

Ева седеше на бюрото си и вглъбено четеше текста към материала за фейковете, написан от Крис:
„Безспорно е, че има сили, които целенасочено, изключително добре организирано и професионално манипулират общественото мнение. Те успешно създават информационен шум, през който пускат стрели, с които успяват буквално да забият желаните мисли в главите на аудиторията. Използват всички познати методи за влияние. Хората, които разчитат на факти получават такива, макар и фалшиви или изопачени. Ирационалните биват заливани с демагогия и лъжи, целящи да докоснат емоциите и чувствата им. В бързината и желанието да бъдат първи, големите медии повтарят лъжите, с което ги легитимират и резултатът е повече от плачевен.
През информационния хаос на 21 век плуват огромни галеони, а многобройните им оръдия имат скорострелността на автомати. Мощта на тази армада е насочена срещу аудиторията, а тя, в голямата си част, е абсолютно беззащитна. Разделена на постоянно враждуващи групи, става лесна жертва на таргетирани послания. Колкото по-затворена в убежденията си е една група, толкова е по-лесна за манипулиране.
Илюзията, че интернет дава по-точна информация от телевизора или някое традиционно издание, е най-голямото престъпление, което всеки от нас извършва спрямо себе си. Така се капсулираме в удобната ни информационна среда и сами се изолираме от света. Сами даваме знанието какво предпочитаме, какви са възгледите ни, даваме ключа към съзнанието си.
Сега спрете да четете и посетете предпочитаните от вас сайтове, вижте кого цитират… Е? Със същия успех можехте да гледате и новините по най-омразния ви канал.
Виновни тук не са медиите, не е и аудиторията. Борбата за гледаемост, която изхранва първите ги принуждава да бъдат бързи, крещящи и ефективни. Аудиторията, от своя страна не може да се справи с целия поток, който й се излива на главата. Не може и да съществува без информацията, към която е пристрастена. Точно тук, в тъмните допирателни зони, се намират силите на армадата, която използва слабостите и на двете страни.
Най-страшният извод от така нарисуваната ситуация е, че не съществува ефективен метод за борба с фейковете. Да, можеш след разследване, отнело много време, да кажеш: Това е фейк! Но разобличаването вече няма да е актуално, няма да има кой да го чуе, защото дневният ред вече е съвсем друг. Опитите да спираш фейковете докато са пресни, граничи с цензура и неминуемо ще се появи някой, който да се изкуши да прекрачи границата.
Аудиторията също не може да се опази, дори вие да внимавате какво съдържание консумирате, дори приятелският ви кръг да го прави, това е мизерно количество на фона на всички. А в наши дни „всички“, често заменени от „най-шумните“, не без помощта на фейковете, решават съдбата на цели държави и континенти.
Блогърите, инфлуенсърите, често изглеждат като обективни източници на информация. Но много малко от тях разкриват откъде и срещу какво идват доходите им. Не се наричат „журналисти“, по този начин свалят от плещите си нормите и кодекса, на които са подчинени медиите. А тази бариера, макар и морална, е много сериозна. За да увеличават аудиторията си и да бъдат интересни, много от тях стигат до пропаганда на откровени глупости, клюки, конспиративни теории.
Целта им, разбира се, е да градят собствена аудитория и напълно естествено, най-добрият фен е този, който слуша само тях. Тоест се затваря в информационния мехур, който създават. С много малки изключения, те несъзнателно подсилват и без това убиващия мозъчни клетки шум, заменяйки фактите с мнението си.
В заключение бих искал да дам рецепта, правила, които да спазвате, когато избирате източниците си на информация. За жалост не мога, защото съм сигурен, че много от четящите в момента се питат „На кого да вярвам?“. Вярата няма нищо общо с корупционен скандал, с катастрофа, предизвикана от наркоман или лошо направен ремонт. Вярата няма нищо общо с обективната реалност.
Това, което успях да направя, е да ви покажа, как работи манифактурата на фейковете. Вече не става дума за тролове, които се гаврят с прекалено чувствителни потребители по форумите. Става дума за фабрики, бълващи лъжи, моделиращи мисленето и чувствата на цели общества. Оказа се, че святата идея на създателите на интернет – цялата информация да бъде на върха на пръстите на всеки човек е нож с две остриета и второто е много, много по-опасно.“
Ева въздъхна тежко и се отпусна назад. Материалът й хареса, но и стресна. Нямаше нужда да спира и да проверява колко от новините в сайта са цитати от големите медии. Просто те имаха ресурса да пращат репортери навсякъде, където имаше нужда. Тя не можеше да си позволи подобно нещо. Въздъхна, осъзнавайки и обречената правота на Крис за липсата на решение срещу фейковете и отвори папката „видеа“, която бе получила заедно със сценария и текста за сайта.
Започна да ги гледа едно по едно. Интервюто с ПР-а на „Меджикмаркет“ много й допадна, гледа отново видеата с Лора. Стигна до файлове, наречени „video_1”; „video_2” и така нататък. Отвори ги и там видя силует, седящ в тъмна стая, а осветлението бе поставено така, че фигурата да е абсолютно черна. Въпреки това Ева успя да разпознае Мая, без даже да разбере по какво.
„Стурктурата им е доста проста, но ефективна. Обикновените тролове, тези, които пускат материалите в интернет се намират на едно място. Това улеснява координирането и управлението им. Аз, обаче никога не съм била в офиса им, даже съвсем наскоро разбрах, че съществува и къде точно се намира. Така се получава, че хората, които не са особено важни, могат да бъдат „похарчени“, в случай на проблеми. Важните пък са достатъчно защитени, и след като проблемите минат, работата на фабриката може да се възстанови достатъчно бързо“.
Ева се усмихна. Ето откъде е дошла аналогията на Крис с галеоните. Често се е случвало, военните кораби да изхвърлят излишен товар, за да станат по-бързи при нужда. Явно Мая наистина е неговата муза.
Размислите на Главната бяха прекъснати от Лавър, който нахлу в кабинета й и изстреля:
- Битовата седмица продължава – в квартал „Св. Георги“ са станали четири кражби по домовете през нощта!
След като млъкна, усети, че е прекъснал някаква важна работа на Ева:
- Ох, извинявай, че влязох така…
- Няма нищо, Крис този път е надминал себе си.
- Добре ли го е направил?
Ева кимна замислено и после се върна към разговора на Лавър:
- Вече ни занимават с кражби на телевизори, така ли?
- Аха, явно нищо друго не се случва.
- Не е ли подозрително как рязко скочи битовата престъпност напоследък? – замислено попита тя.
- Е не е скочила, просто МВР започна да пуска комюникета за щяло и не щяло.
- Това имам предвид.
Лавър присви очи, но реши да не задълбава в темата:
- Разбирам… Дал съм на стажантите да преразказват информацията, евентуално могат да объркат видеата от МВР. Отивам на интервю с министъра.
Ева вдигна палец в знак на съгласие и Лавър излезе от кабинета й.
Mutafchiev
 
Мнения: 32
Регистрация: 03 септември 2020, 00:32

Предишна

Обратно към Авторски текстове

Кой е на линия

Потребители, разглеждащи форума: Николко регистрирани потребители и 0 гости

cron