ДЕМОНИКА /dark poetry/

Тук можете да публикувате собствените си произведения, които желаете да бъдат прочетени и коментирани от аудиторията на библиотеката.
Правила
Уважавайте другите участници и се отнасяйте с тях така, както бихте желали те да се отнасят с вас!

ДЕМОНИКА /dark poetry/

Мнениеот enikor1 » 01 юни 2020, 00:02

Тихо тази нощ се спусна и полегна в мен.
Даже вече си не спомням, че било е ден.
Хлад повя, заплака нейде призрачна камбана.
Щом замлъкна, мир ефирен над света настана.

Но душата ми тревожна сякаш предусеща,
че наблизо има демон, и замисля нещо.
Чака сигурно луната свода да закичи,
та пред мен да се представи пак като момиче.

Тъй се случи и преди, ала бях наивен.
Та сдобих се в онзи час, с демон за любима.
Колко страдах след това, колко сълзи роних,
бродех в нощите насън, черни сенки гоних.

Съжалявах, че съм жив. Молех избавление.
Но не знае демон жал, хапе с настървение.
Лъгах всички, че до мен имам си любима.
Че е нежна и добра, с нищо несравнима.

Чак завиждаха ми те, казваха: Блазе ти,
че заспиваш до това тъй прекрасно цвете.
Ала после залинях, кръв не ми достига.
Сякаш бях герой в кошмар, или в страшна книга.

И така до онзи час, демонът когато
моето сърце със страст дяволска отхапа.
Оттогава само нощем мога да живея.
Ден не помня, нито мога вече да се смея.

Но усещам, че край мен, някъде във мрака,
демон черен е стаен, тръпне и ме чака.
Нищо нямам вече аз, няма що да вземе.
Но до смърт преследва, знам, дяволското племе.

Не живея като вас, просто съществувам.
Тази болест няма как да я излекувам.
Демон черен всяка нощ жадно ще ме пие.
С призрачната си любов, знам, ще ме убие.

Но това ще бъде миг, в който ще празнувам.
Че животът ми сега пет пари не струва.
Ако дойде смъртен час, няма грам съмнение,
в него ще намеря аз мир и избавление.

Не бъдете като мен глупаво-наивни,
демон, вместо любовта, може да ви стигне.
Демоните бързат с жар да ви обладаят,
с вещерски, опасен чар, с вас ще си играят.

Бързо бягайте тогаз, хич не се бавете.
Не търсете в този час ничии съвети.
Просто затворете ум, дух, сърце замряло,
и се скъсайте от бяг, до откат на тяло.

За да имате мечти и да сте щастливи,
не ходете през нощта из горите диви.
Красота сред черен мрак знайте, че убива.
Нямаше да бъде там, ако е щастлива.

Погледнете ме сега, на какво приличам.
А сред мрака уж видях хубаво момиче.
От каквото нявга бях, само туй остана,
сянка със отчаян глас - плачеща камбана.

автор: Nicky
enikor1
 
Мнения: 2
Регистрация: 21 ноември 2015, 22:35

Re: ДЕМОНИКА /dark poetry/

Мнениеот enikor1 » 01 юни 2020, 00:04

Добавих и мелодия към творбата. Озвучено може да го прочетете тук: https://ter-nicky.blogspot.com/2020/05/ ... st_25.html
enikor1
 
Мнения: 2
Регистрация: 21 ноември 2015, 22:35


Обратно към Авторски текстове

Кой е на линия

Потребители, разглеждащи форума: Николко регистрирани потребители и 2 гости

cron