Котенцето Луси в подземния свят

Тук можете да публикувате собствените си произведения, които желаете да бъдат прочетени и коментирани от аудиторията на библиотеката.
Правила
Уважавайте другите участници и се отнасяйте с тях така, както бихте желали те да се отнасят с вас!

Котенцето Луси в подземния свят

Мнениеот me2 » 30 август 2019, 10:18

/авторска детска приказка на 8-годишната Стефи Митева/

Тайната яма

Майката-котка седеше в гората и кърмеше двете си котенца. Третото, на име Луси, се мотаеше само из гората и подскачаше. Бащата беше навлязъл навътре в гората и търсеше храна. Скоро намери един червей и примами с него рибките в близкото поточе. Лапна ги и продължи към майката и котенцата. Луси все още упорито се упражняваше да скача и пъргаво да обикаля в кръг. След като си похапнаха, майката бутна двете котенца в дупката, където трябваше да спят, но третото не й даде и продължи да се упражнява. След един час тя го завари да спи на тревата и го отнесе в дупката при другите котенца. То само измяука и отново утихна. Родителите им решиха също да си починат и влязоха в дупката при малките.
Когато слънцето напече, Луси започна да драска по дупката и съвсем скоро излезе от нея. То не можеше да говори и затова измяука радостно няколко пъти. След това отново започна да се упражнява. То скачаше и мяукаше и скоро другите котки също излязоха от дупката. Сега Луси си правеше купчина от листа и се въргаляше в тях.
– Луси, няма ли да пиеш мляко? – попита майка й. – Или ще продължаваш да се въргаляш?
Котенцето измяука и продължи да се въргаля. Очевидно това означаваше „да”.
Майката-котка се обърна към тези котенца, които сучеха. Луси продължи да се въргаля и без да иска едното ѝ краче стъпи на нещо и тя пропадна. Толкова незабелязано, че само листата изшумяха. Майката продължи да гледа към другите котенца. Когато листата спряха да шумолят, тя погледна натам и се обля в притеснителна пот. Почна да рови, но не откри нищо. Измяука притеснено и се върна при другите. Не можеше да повярва, че е изгубила котенцето.
Луси безпомощно се опитваше да подаде глава от ямата. Долу имаше вода, а то не можеше да плува. Беше нагълтало вода и тя го теглеше надолу. Потъваше и изскачаше и изведнъж забеляза, че на тавана се подава нещо като халка. Без да чака покана, то се закатери по стената и се залови за нея. Стоя там дълго време и лапичката му омаля. Тя затрепера и скоро щеше да пусне халката. То безпомощно се опита да се задържи, но не успя. Отново падна, но изведнъж водата започна да намалява. Скоро стана съвсем сухо и Луси си отдъхна.
То започна да върви по пясъка и не след дълго стигна до странна гора. Там дърветата бяха златни, а къщите бяха от балони. Животните бяха сребърни, а водата – твърда като храната. Луси усети жажда и заприпка до близката чешмичка. Отпи и – ОХ, АХ! Твърда вода. Въобще не утоли жаждата си. Коремчето го заболя и то тръгна към първата къщичка, която зърна. Почука. Вратата се отвори и от нея излезе стара жена.
– Какво искаш? – попита тя котето. – Какво се е случило? Кажи ми защо хлопаш на вратата ми?
Котето притеснено започна да мяука.
– Влизай! – каза старицата. – Спри да мяукаш, разбрах всичко.
То влезе. Старицата му даде мляко. То предпазливо се приближи и – МЯУ!
– Какво има, млякото ли не ти харесва?
Котенцето измяука.
– Аха, ти си от горната страна. Добре. И си много жадно? Чакай малко.
Старицата се върна с бучка мляко. Разтопи го по свой начин. Луси запи и не спря, докато купичката не остана празна.
– Ела!
Старицата взе котето и влезе в съседната стая.
– Продължавай напред и само напред, не се отклонявай – заръча му тя, – иначе няма кой да ти помогне!
Котенцето Луси измяука и тръгна.

Среща с динозавъра

Котенцето вървя дълго. По едно време му се приспа. Легна в горичката и заспа. Изведнъж нещо разтъси земята. Котето подскочи. Големи, ама много големи, направо великански крака стъпваха по земята. То стана и тръгна напред. Понечи да се отклони, но си спомни думите на старицата. Но е едно и също. Дали ще те смачка динозавър или ще останеш без храна е едно и също. Луси не се отклони, а продължи по пътя си. Динозавърът наближаваше, а тя вървеше към него. Изведнъж нещо зад динозавъра иззвъня. Той се обърна и тогава тежка клетка се спусна над главата му.
– Хванахме го – радостно извикаха ловците, които изскочиха иззад дърветата.
– Той беше стар разбойник в тази гора. А ти какво правиш тук?Мяу, мяу, мяуууу! – отговори котето и продължи нататък.

Какво направи Каси?

Луси продължи да върви и излезе от гората. Стигна до близкото село. Там имаше всякакви хора, но тя не им обръщаше внимание. Спря и се загледа в едно коте, което ядеше сладолед. Тя го гледаше, но не искаше да се отклонява. Другото коте стана, отърси се и отиде при нея. То замяука. Луси също.
– Сладолед, мяу, искаш, мяу, ли? – попита котето. – Аз, мяу, казвам се, мяу, Каси.
– Не, мяу! – отговори Луси. Тя разбра, че може да говори.
Двете котки се заприказваха и Каси без да мисли тръгна с Луси. Пътят беше много дълъг, затова те си взеха храна и потеглиха.
През това време бащата се прибра и майката-котка му разказа отчаяно какво се е случило с Луси. Той също се притесни.
Но Луси беше добре. Тя си имаше приятелка. Оставаха им още 12 километра.
– Луси – погледна я отчаяно Каси, – аз трябваше да остана в селото. Какво направих?
– Защо?
– Защото съм селско коте. А ти къде отиваш?
– При мама и при тати.
– А те къде са?
– На горния свят.
– Вай, вай, вай! – завайкала се Каси.
– Защо се вайкаш? – попитала я Луси.
– Защото съм от долния свят, а в горния свят водата няма да ми е достатъчно твърда. Едва сега Луси забеляза, че Каси е сребърна котка и това, че отива с нея в горния свят е много лошо.
– Върни се – посъветва я Луси.
– Не мога!
– Защо?
– Просто не знам пътя!
Луси знаеше, че трябва да ходи само напред, затова ѝ каза:
– Ходи само назад и ще стигнеш до селото.
– Ами приятелството ни?
– Аз винаги ще те помня и някой ден пак ще дойда с цялото ми семейство!
Котето се прости с Каси и продължи.

Радост в семейството

Котенцето Луси пъргаво тичаше през планините. Тя беше хапнала и сега имаше много сили. Видя пред себе си стълби. Бяха може би 50. Заизкачва се, отивайки все по-нагоре. Най-накрая долния свят остана много надолу. Котето се поколеба, защото видя листа, през които трябваше да премине, но то прояви смелост и мина. Луси се замая, но после се оправи.
На горния свят майката наблюдаваше листата. Точно когато надеждата започна да я напуска, листата изшумяха. Очите на котката светнаха. Листата шумяха и от тях се показа малка котешка муцунка. После две лапички, после едно телце и още две лапички. Луси се обърна и заприпка към майка си. Котенцето нежно замяука, след което им разказа всичко, а родителите ѝ ѝ обещаха, че някой ден ще отидат и те. После дълго се прегръщаха.


Повече информация за Стефи и нейните приказки може да намерите в нейната страничка – https://stefimiteva.com/
me2
 
Мнения: 4
Регистрация: 28 юни 2019, 10:47

Обратно към Авторски текстове

Кой е на линия

Потребители, разглеждащи форума: Николко регистрирани потребители и 0 гости