Избори

Тук можете да публикувате собствените си произведения, които желаете да бъдат прочетени и коментирани от аудиторията на библиотеката.
Правила
Уважавайте другите участници и се отнасяйте с тях така, както бихте желали те да се отнасят с вас!

Избори

Мнениеот alessa » 13 юни 2019, 09:04

-Трябва да ти кажа нещо.-тъжно се загледах в него.
-]Какво?!
-Предложиха ми работа..
-Това е чудесно! Да го отпразнуваме.
-Работата е в...Италия.
Той повдигна вежди и зачака продължение.
-Питаш ме дали да приемеш?
-Не,не те питам. Изтъквам подробнистите.
-Знам,че не питаш.-усмихна се самодоволно. Очите му се промениха.-Ти вече си решила.
-Откъде знаеш,че съм решила?!-троснато отвърнах.
-Ако не беше решила,щеше да започнеш първо с това,че трябва да заминеш. Да се разделим.
-Но това е за известно време. Не за цял живот!-опитвах се да се самозаблудя.-Може би,очаквам да ме насочиш,да ми помогнеш да избера.
-Как?Виждам,че си направила своя избор,още преди да ми споделиш. Преди дори да се запознаем... Преди всичко...между нас.
-Решила съм...-извъртях глава. Не можех да го погледна. Защо се гневях?! Дали,защото беше прав,или защото наистина всичко бе предопределено преди това!!
-Е,ще празнуваме ли,или ще тъжим?!
-Не ми се празнува.
-Защо?! Нали е само за малко нашата раздяла?!-изпитваше ме с очи. Почувствах напрежението между нас.-Искаш ли да те спра?!-каза едва доловимо.
-Не,знам...Времето е коварно.
-Помниш ли,когато се срещнахме... ? Никой не знаеше,как ще започне,и кога ще приключи.
-Но,то не приключва! -тропнах с крак
-Но и не продължава!-отсече той.
-Искаш да се скараме ли?!-извиках
-Ако така ще ти е по-лесно за да заминеш-Да!
-Искаш да се запомним така?!-невярващо попитах.
-Аз знам как ще те запомня! С онази жълта рокля на цветя. Стояща пред библиотеката,с учебници в ръцете. С онзи уплашен поглед,който казваше:"Ще се справя ли?" А после ще те помня с първата целувка. С нежното ти докосване.Вече съм запечатал,в съзнанието си,мекотата на кожата ти. По тялото ми е запечатано докосването ти.
-Правиш го по-трудно!
-Не ме питай тогава! Тръгвай си.
-Гониш ли ме?!-разгневено подскочих.
-Да! Гоня те!
Излязох,и се облегнах на вратата. Усещах,че тази врата е затворена завинаги.Връщане назад нямаше. Всичко свърши!Той отвори вратата и аз паднах в ръцете му. Така на един дъх разстояние,вече бях друга.Онази част от мен,която искаше да замине,за момент замлъкна.Погледнах го с умоляващ поглед.В ума ми крещяха гласове,които казваха:Не ме пускай,никога.Не ме пускай да си отида оттук.-Сложих ръка на гърдите му.
-Сега,кой го прави по-трудно?!-засмя се
Видях,онова момче в което се влюбих.Знаех,че само в обиятията му,забравях за всичко. Дори за мечтите си,отвъд душата му.Исках да ме приюти там,и да се изгубя. Да изчезна от света.Повдигнах се на пръсти да го целуна,но той остана неподвижен. Знаех,че това е неговият начин,да приеме нещата. Без последна целувка. Без сбогом.Защото знаехме и двамата,че няма да е последна,и ако останех,,щях да виня него за пропиляната възможност.
alessa
 
Мнения: 17
Регистрация: 29 април 2019, 21:13

Re: Избори

Мнениеот ~HT » 13 юни 2019, 11:01

Хубаво е, защото е искрено.

Показва цялата каша в женската глава и естествения, вроден начин, по който жените опитват до последно да избягат от поемането на каквато и да е отговорност.

Оправете си пунктуацията, разкарайте лигавата част с "не ме пускай никога" и т.н. и ще бъде хубава миниатюра и за не-женска публика.

Продължението е, че два месеца по-късно мацката все пак решава да замине за Италия. Запознала се е с Леопарди. Джани Леопарди :)
~HT
 

Re: Избори

Мнениеот alessa » 13 юни 2019, 12:19

Благодаря за мнението.
alessa
 
Мнения: 17
Регистрация: 29 април 2019, 21:13

Re: Избори

Мнениеот alessa » 26 юни 2019, 08:34

Няколко часа по-късно стоях и гледах опакованият от преди седмици багаж.Стоящ покорно до скрина ми.Погледнах часовника на стената. Безмилостно отброяваше часовете до заминаването ми.Оставаха два часа до срещата с приятелките ми. Лори и Стаси щяха да ми се разсърдят,ако бях отказала да се видя с тях.В главата ми,като ураган,се разфучаха мисли.Лори имаше страхотен мъж. Или поне така го описваше пред нас. С такава страст и възхищение обясняваше подвизите му във всяко нещо с което се захванел,че на моменти ми се струваше че преувеличава. Тя го величаеше. Или се опитваше да се изфука каква късметлийка е и колко и върви в живота.Точно бях започнала да и завиждам тя ни порази с новината,че нейният мъж не е такъв ангел за какъвто го смятахме всички. Преди шест месеца разбрала,че и изневерява. От тогава тя се промени.Дали беше за отмъщение,или защото бе разбрала че след провал трябва просто да продължиш напред,тя започна да води двойнствен живот.Нейните авантюри се увеличаваха ден след ден. Тя не го мамеше само с един. Тя търсеше в тях част от негодника,който живееше в съпруга и. Често обясняваше,че играе неговата игра.Понякога споделяше,че и двамата знаят за авантюрите си,но не говорят за тях. Помислих си,колко е странно всичко това.Любимият да знае тайната ти и да я премълчава. Дори някак си помислих,че при подписването на брачния договор,има клауза която гласи именно това. Всеки да потиска истината.Зачудих се,дали аз бих могла да живея по този начин.Виждах,че тя се бе примирила. И че бракът и нямаше да бъде прекратен с подпис върху лист хартия. Тя бе решила да воюва с него.Знаех,че е от онези жени които не биха приели поражение. Нямаше да застане пред света и да заяви,че е била заменена от друга.Когато и се налагаше да отсъства дълго от дома си,тя сякаш предчувстваше че в нейното легло е била другата. Изхвърляше всеки път чершафите за да е спокойна.Но когато една вечер така се беше натряскала,истинската и ранима Лори се бе отпуснала в ръцете ми и каза тихо:"Знаеш ли?Изхвърлям всичко,но по кожата му усещам аромата на другата.От нейната миризма не мога да се отърва.Прекалено съм горда за да си отида. Да напусна нашето легло.Така бих признала че ме е победил."
Как можеха да се примиряват със ситуацията? Как би живял не само със собствения си грях,но и с този на любимия ти?
Стаси бе лудата глава. На нея мъж не можеш да и се опре.Още от гимназията беше такава.Не помнех дали някой и бе разбивал сърцето,но и тя не споделяше много.Използваше момчетата. Все казваше,че тя трябва да е първата,която да сложи край.И че не правела нищо по-различно от това което мъжа предварително не е решил да направи.Тя просто не удължавала агонията.Все ни критикуваше,че сме слаби.Макар Лори да бе от висшето общество,Стаси виждаше в нея само човек. Не и пари. Замислих се пред какви избори ни поставя живота. Лори можеше да поиска развод от Ники. Но тя бе избрала друг път. Стаси можеше да даде шанс поне на един да я обича и да остане с нея.Тя знаеше,че когато границите бъдат поставени,това към което се стремиш можеше да те накара да го желаеш още повече след края му.Знаеше че някои мъже не биха се задоволили с една нощ. Щяха да искат повече. Но тя бе направила избора вместо тях. Пред мен стоеше дилемата дали да замина.
alessa
 
Мнения: 17
Регистрация: 29 април 2019, 21:13

Re: Избори

Мнениеот alessa » 30 юни 2019, 19:56

Облякох синята си тениска. Една от любимите ми.Къса пола,която не беше нещо шикозно,но стоеше добре прилепнала по тялото ми. Което беше добре,защото ако се наложеше да танцувам,поне нямаше да поемам риска да се вее около мен. Нямаше да рискувам да привличам погледи.Кестенявата ми коса идеално подчертаваше зелените ми очи,така че не се налагаше да слагам грим.А и за кого трябваше да се глася толкова?! За приятелките ми? Те знаеха през какво преминавах и щяха да ме разберат. Може би.Искаше ми се поне веднъж да се отпусна и живея. Да спре времето за малко и да стана безразсъдна.Бях готова. Огледах се в огледалото и ми се стори,че съм добре.
Вървях по булевард "Граф Игнатиев". Беше прекрасно.Около мен кипеше от живот. Изпълних се с носталгия. Все още бях тук,но усещах болка от предстоящата загуба.Вървях към нашето заведение. Толкова пъти сме били там,че се беше превърнало в наш дом.Вече никой не поменеше името му. Просто вървяхме по инерция до там.Щом се показах от ъгъла,видях Лори и Стас. Очевидно имаше нов сервитьор и Стас бе така любезна да го въведе в правилата на играта. Флиртуването и се личеше от километри. Лори ме видя и помаха. Беше толкова стилна,че за секунди изпитах самосъжаление. Черната и стилна рокля,като че отиваше на коктейлно парти,и стоеше изящно. На ръката и проблесна гривна. Не знаех дали са диаманти,не разбирах от тези неща. Никога не си бях позволявала дори да мисля за подобна покупка. Стас също се беше понагласила. Разбрах,че тази вечер ще има улов.Лори стана и ме прегърна.
-Здравей,Мия. -каза тихо за да не смущава флирта на Стас.
Повдигнах вежди към случващото се,а тя отвърна.
-Оф. Остави я. Нека се вихри.-изкикоти се.Настаних се и сервитьора погледна към мен.
-Какво ще обичате?-В очите му се четеше отчаяние. Нуждаеше се темата да бъде пренасочена за да може да си свърши работата.Но аз сега играех друга роля. Щях да съм неразумна и изобщо нямаше да го измъквам от мъките му.
-Да видим...-сложих пръст на брадичката си и извъртях очи.-Световен мир,хубава работа,добри доходи...-реших,че това му стига.Той се усмихна развеселен.-Но да започнем с кафе.Той се обърна и ни остави насаме.По природа не бях много приказлива,но в компанията на момичетата се отпусках.
-Не е ли сладък?-попита Лори
-Скъпа,сладкото е в чинията пред теб. Този тук направо пари.-произнесе се Стас. Всички се засмяхме.
-Това е от жегата.-продължих аз.
-Колко е хубаво...-заговори Лори
-Момчето или жегата?-престорено попитах.
-Ами и ти си една..
-Една,но каква..-засмях се
-Хей,иззехте ми функциите. Тук аз правя шоуто-промърмори Стас.-Е,каза ли на господин "чаровен", че заминаваш?-продължи тя.
-Името му е Дани. -тя хвана ръката ми през масата и се наведе да прошепне нещо.
-Всички са еднакви. Няма значение как ще ги наречеш. Знаеш,че имена не помня,Мия.
-Стас,ставаш лоша.-каза Лори
-Ти заяждаш ли се?-направи жест,все едно ще и скочи на бой.
-Момичета-подвихнах.-Напитките ни идват.
Стас се зазяпа в сервитьора и каза:
-Гледайте сега.
Момчето слагаше напитките,а Стас го изучаваше с очи.
-Извинете.-хвана го за китката.Той се изчерви от допира и.В погледа му заиграха весели пламъчета. Сигурна бях,че ако не беше на работа,или поне не пред толкова много хора,щеше да даде на Стас да си получи това,което търсеше.
-Днес е много горещо.-пусна ръката му и я постави върху шията си. Небрежно я плъзна надолу,а той с очи проследяваше пътя на пръстите и.
-Ам...-погледна към нас.-На всички ли ви е горещо?
Ние поклатихме задружно глави в отговор.По лицето му проблеснаха капчици.
-Ако не можеш да помогнеш сега..след работа.-намигна му. Бръкна в чантата си и извади една хартийка.Момчето я сви и се оттегли.
-Стас! Ужасна си.-изсмя се Лори.
-Ако вие не го искате,аз ще го взема.
-Какво пише на бележката?-полюбопитствах се.
-Мия,не се ли научи,че любопитството убива?
Сервитьорът след секунди се върна с табла пълна с нови напитки.
-От онзи господин,ей там.-посочи с поглед през рамо.
-Май ще си имаме компания тази вечер.-потри ръце доволно Стас.-Остава само още един,за Мия.
-Виж я каква е.Как човек да остане верен на партньора си в нейната компания?
-Стига си мрънкала,Лори.Твоят кой знае с коя се търкаля сега.
-Това беше грубо.-направих и забележка.
-Грубо,но самата истина. Мия кога ще разбереш,че света не е девствен?Жовота е толкова порочен,а ти си живееш в своя измислен свят.
-Остави я!Кажи за Дани. Какво каза?
-Нищо не каза. Пожела ми късмет,по неговия си начин.
-Оставете тия глупости. Лори кажи и за онази жена.-троснато похвърли Стаси.
-Оф.
-Каква жена?-заинтересовано попитах
-Лори ходила на врачка.-изхили се.
-Сериозно ли?-останах изумена.-Какво ти каза?
-Ами..почти нищо важно.Каза,че с Ники ще превъзмогнем кризата.
-Това е чудесно!-оживих се.
-Не това,Лори.Защо си толкова скучна?
-А ти си заядлива и ти трябва мъж,за да се успокоиш!-отвърна и тя.-Каза,че лудетината ще се кротне и ще се венчае.
-Ха,да бе.Като,че има мъж който може да се справи с мен.-изсмя се
Лори я пренебрегна и продължи.
-Каза,че трябва да говори с теб,Мия.
-С мен ли?Защо? Защо си питала за мен?-Не можех да повярвам,че се бъркат в живота ми.
-По-скоро тя заговори за теб.Точните и думи бяха:"Имаш две приятелки.Едната не я мисли. Тя скоро ще се кротне. Но Мия се лута между два свята".
Останах шокирана.
-Наистина ли каза името ми?
-Да.
Обвзе ме паника.
-Какво означава това?
-Не знам.Каза да те заведа при нея.
-Но...аз..утре заминавам.
-Знам.И тя така каза.Но също и,че от тази вечер ще се реши съдбата ти. Каквото и да направиш,нищо няма да е такова каквото си го замислила.Каза,че ще осъзнаеш нещо.
Потънах в мисли.Мъжа от съседната маса, продължаваше да трупа пиене пред нас. Ние му се нахвърляхме,като че никога не бяхме пили.
-Лори,този мъж цели нещо.-казах аз.
-Със сигурност.-потвърди съмненията ми.
-Какво му е на момчето?
Ние със Лори се спогледахме.Беше около тридесет годишен. Или поне наболата му брада го правеше да изглежда на толкова.Черната му коса блестеше.На моменти ми се струваше,че е по-скоро кестенява. Беше с бяла риза и черно сако. Нямаше вратовръзка. Излъчваше спокойствие.Стомахът ми се сви на топка. Погледът му спираше върху мен,макар Стас да му хвърляше закачливи намигвания.Чувствах погледа му да ми тежи. Изчервих се.Мъжът прокара ръка през косата си,повдигна я във въздуха и повика сервитьора.Слънцето бе започнало да отдръпва последните си лъчи,които галеха земята.Усещаше се,че вече не е в силата си.Лек и прохладен ветрец се плъзна по кожата ми.Тялото ми завибрира.Дали беше от алкохола,или от този мъж?! Бях се отнесла в мисли и не слушах закачките на приятелките си.Лори ме подбутна за да се съвзема.Направи намек с очи. Оо! Кръвта ми се смрази. Този мъж се приближаваше към нас.
alessa
 
Мнения: 17
Регистрация: 29 април 2019, 21:13

Re: Избори

Мнениеот alessa » 04 юли 2019, 02:11

Вятъра разпиля косите ми около лицето ми.Бях напрегната. Какво разбирах аз от мъже?! До сега смятах,че тези на моята възраст са мъже,но...Ето,че сега разглеждах стегнатото му тяло. Вървеше към нас и бе толкова хладнокръвен.Единствено в очите му проблясваха палави искри.Краката ми се разтрепериха.Оо,Дани! Умът ми,като че направи някаква защитна реакция,и се преключи към образа на моя любим.Вятъра довяваше парфюма му до нас.Поднесе го така рязко и арогантно,както той самоуверено се движеше.Жените от съседните маси извръщаха очи след него.Не можех да се отпусна.
-Добър вечер,дами!-проговори той.
Гласът му се разля по мен и като че тембарът му се блъсна в гърдите ми.С този глас. Ставаше все по-лошо.Докато успявах само да сумтя нещо в отговор на въпросите на Стас,той се настани при нас.Бадемовите му очи ме пронизваха.Този мъж ме бе съблякъл за част от секундата и почувствах срам.Обвих ръце около себе си,да се прикрия,сякаш бях наистина гола. Стас му се хилеше и се осукваше около ръката му. Знаех номерата и. Неволното докосване го беше овладяла много добре.С красивата си и небрежна усмивка я игнорираше.Дори веднъж не бе трепнал от допира и.
-Е,дами...-прокашля се.-Какво възнамерявате да правите тази вечер?
-Аз имам куфари да стягам,така че...-заиграх се с един кичур коса. Правех го когато бях нервна.Очудих се че се осмелих да проговоря.А какво можех да направя,да му се предложа на тепсия ли?!И без това утре всичко щеше да ми изглежда по друг начин.Нощта винаги води към тъмни и порочни улици. Не можех да го позволя.Той повдигна вежди.
-Така ли? Къде заминаваш?
-Ам...-спогледах се с Лори.-за Италия.
-Това е чудесно!Имам приятели там.
Сега аз повдигнах вежди.
-Извинявай,не разбрах името ти.-Реших да атакувам.Той се засмя и лицето му грейна. Но не по онзи начин,който очаквах.По-скоро приличаше на героя от филма"Призрачен ездач".
-Мия,не слушаше ли до сега?-скара ми се Стас.
-Извинете ме,но бързо забравям.
-Твърде сте млада,за да забравяте.
Това комплимент ли беше?!-помислих си.
-Виктор.-подаде ми ръка през масата.
Сега щях и да го докосвам. Да си бях сложила мислите на място,и да бях слушала.Скарах се на себе си.Обикновено с готовност протягах ръка и се ръкостисках като...момче,както често казваше Лори.Но този път ръката ми бе несигурна.Леко се разтрепери и се сля с неговата. Очаквах да ме удари гръм.Вместо това ме обля гореща вълна.По тялото ми блеснаха хиляди малки капчици.Погледът му вперен в мен,бе толкова настойчив,че едва успявах да си поема дъх.В този момент всички мозъчни клетки умряха.Бях се превърнала само в усещане.Отдръпнах се колкото се може по-бързо.Прииска ми се да удавя в чашата пред мен.Не можех да допусна да се чувствам толкова объркана само от една среща.Не биваше.
-С какво казахте,че се занимавате?-зададе въпрос Лори. Той проряза тишината с гласа си.Момичетата говореха някакви неща. Отново не бях сред тях.Загледах се в разкопчаната му риза,която разкриваше повече от него.Гледах като хипнотизирана адамовата му ябълка,която нежно вибрираше от смеха му.С похотливи очи рисувах по кожата му,до там до където можех да видя плътта му.Прехапах устни и едва успявах да открадна по някоя фраза от разговора им.
Единственото,което чух бе:"Бизнес".
-Какъв бизнес?-включих се в разговора.
-Не е ли твърде много информация за първа среща?!-изсмя се.
Не ме свърташе на едно място. Ушите ми заобичаха гласа му. Трябваше да поддържам разговора.
-Вие,момичета с какво се занимавате?-сякаш бе разчел мислите ми.Стас започна първа.
-Аз работя в рекламна агенция.-погали го нежно по рамото.
-Ами,ти?-обърна се към Лори.
Супер оставяше ме за десерт.Зяпаше ме,а сега ме караше да се пържа в очакване да прояви интерес.Стараеше се да не показва симпатий,но не му се получаваше.Изследваше ме.А аз като някоя хлапачка се въртях и извивах от вълнение.Момичетата сигурно са си помислили че съм прекалила с алкохола.
-Аз съм главен редактор на списание.-смотолеви Лори.Всички знаехме,колко се гордееше с работата си. Но при вида на този изискан мъж,явно и се струваше най-обикновена работа.Виктор се засмя и в очите му пламна дяволитост.
-Мия,ти с какво се занимаваш?-загледа се в очите ми. Гърчех се.Ако някой можеше да погледне в душата ми,щеше да види как се свивах. Смалявах се и падах от стола.
-Тя се занимава с изкуство!-възкликна Лори,решила да ме избави от агонията.
-Чудесно! Какво изкуство?
-Фотограф съм.-най-сетне възвърнах сили.
-Оо!И трите бихте били чудесен екип,ако работехте на едно място.-ехидна усмивка се изписа на лицето му. Като,че си ни представяше и трите на едно място,но в съвсем различна обстановка.Започваше да ми писва от мен самата.Мъжете винаги са слагали разни етикети на жените,а тези мой хормони така се бяха развилняли,че бях на път да ги потвърдя.Но една мисъл ме успокояваше.Бях го харесала преди да разбера,че има пари.Което ме правеше по-малко лоша от другите. Дали?
-Мия!-разтърси ме Лори-Къде си момиче?
-Тук съм.
-Виктор нк покани в някакъв клуб.
-Добре!-скочих с готовност
-Мия,добре ли си?-попит Стас.Дори за нея бе страннода ме вижда в тази светлина.
-Добре съм!Днес ще пия,ще живея,а утре отново ще бъда разумната Мия.-намигнах и.Гледаха ме така,сякаш за първи път ме виждаха.Виктор се подхилваше.Така ми се искаше да науча какво си мисли/
-Ще платя сметката.-побърза да каже,преди да съм размислила.Лори ме ритна под масата.Подскочих и изохках.Погледнах я ядосано.
-Защо ме ритна?
-Не съм.-извъртя очи в посока на стоящия до нея мъж.
-Ритна ме.-озъбих се.
-Не е било нарочно.
-Момичета,всичко е уредено. Да тръгваме!
-С какво ще отидем?
-С моята кола.-Бях се изправила и тупнах обратно на стола. Сега си спомних. Момичетата бяха дошли заедно.Те щяха да са в отделна кола. Аз трябваше да се возя при него.Едва преглътнах.
-Какво,да не те е страх?-погледна ме за секунд и впери поглед в пътя.
-Да ме е страх? Шегуваш се!
-Струва ми се,че не си от онези момичета,които се качват при непознати.-изхили се.Реших да замълча. Сега беше по-близко до мен и можех да усетя парфюма му.Този аромар разтваряше всяка клетка от тялото ми,и се поддавах на различни емоции.И все грешни и порочни.
-За какво мислиш?-опитваше се да разведри обстановката.
-За много неща.
-За световен мир?-Ужас! Бил е там,когато съм се пошегувала със сервитьора.
-Може би...Ти за каквп мислиш?
-За теб.-погледнах го и тялото ми отновп се разтрепери.
-На всички момичета ли говориш подобни глупост?
-Ти момиче ли си?
- Не се отговаря на въпроса с въпрос.-троснато отвърнах. Избягвах да го гледам,но в този момент реших да проследя реакциите му.Държеше волана,поглеждаше в огледалата,толкова съсредоточен и сериозен. Дори шофирането му беше секси.
-Добре,отговори на въпроса и аз ще ти отговоря,обещавам.-склони той.
-Момиче съм. Да не би да ти прилиачам на момче?Той се изсмя с глас.-Какво смешно има?
-По-скоро приличаш на жена,която знае какво иска.А отговора на въпроса ти е не. Не говоря такива неща на всички момичета.-Прехапах устни и неволно въздъхнах.
-Това пък защо?-попита Виктор
-Кое?
-Защо въздъхна?
-Тук е горещо.-Отново се изсмя.
-Добре. Очаквах да си умна,но не и опасно умна.
-Аз? Опасна?Не разбирам за какво говориш.
-Аз също!-Засмяхме се.
-Забавляваш ли се?
-По принцип,не.-отклоних отново темата.Разбира се,че знаех за какво говори.
-С теб ще си имам проблеми.-той въздъхна.Погледите ни се сеещнаха.О,не! Не ме гледай! Не ме гледай! Крещях наум
-А ти защо въздъхна?
-От жегата?
-Добре. Не можеш да използваш мойте думи.
-Вече и правила ми налагаш,а току що се запознахме.
-Правила? Не и аз.
-Тоест,не играеш по правилата.-погледна ме.
-Напротив! И мразя,някой да преиначава думите ми.
-Тогава не го прави и ти.
-Ооф,знаех че си умен,но не и опасен.
-Продължавай да си играеш. Не ми пречиш.Но ако сама се вкараш в капан да не обвиняваш мен.
-Ти капани ли залагаш?
-Умна си! Сама си отговори.-огледа се настрани. Направи рязък завой и натисна газта.Кръвта ми вреше.Отворих прозореца,защото ме можех да дишам.В купето се настани свежия и прохладен вятър,който се заигра с косите ми.Макар климатика да работеше на пълни обороти,топлината на тялото ми,замъгляваше преценката ми.
-Лошо ли ти е?
Не! Не знам.
-Да не би да е от алкохола?
-Едва ли. По-скоро е от теб.
-Стига. Толкова зле ли изглеждам?
-Да. Определено изглеждаш зле.-реших да се пошегувам. Направи тъжна гримаса,но в очите му се гонеха весели искри.
-Пристигнахме!
-А Лори и Стас?
-Спокойно! Зад нас са.-Почти бях забравила за тях.Този тип можеше да ме отвлече.Сега разбирах как се е чувствал Адам,когато са му предлагали ябълката.Наведе се към мен.Пронизваше ме с кафявите си очи.Дъхът му беше толкова близко до мен,че се вцепених.За първи път не знаех какво да правя.Усетих,че иска да ме целуне.Наведе се още повече към мен и прошепна:
-Ще слизаш ли,или ще стоиш в колата?
По дяволите,той играеше тази игра по-добре от мен.
alessa
 
Мнения: 17
Регистрация: 29 април 2019, 21:13

Re: Избори

Мнениеот dehumanizer » 05 юли 2019, 00:30

"Гласът му се разля по мен и като че тембарът му се блъсна в гърдите ми.", "Стараеше се да не показва симпатий", "Очудих се че се осмелих да проговоря." и пр.

"- Много го закъса българското образование!" - си мърмореше дядо Генчо, докато триеше надписа "ХОЙ" от стената си…
dehumanizer
 
Мнения: 5
Регистрация: 08 юни 2011, 05:55

Re: Избори

Мнениеот alessa » 05 юли 2019, 23:47

Човек се учи докато е жив. Дядо Генчо сигурно е свестен човек...Не можах да разбера,кой може да му е причинил подобно нещо. Да му пишат на стената.Срамота! Вандали!
alessa
 
Мнения: 17
Регистрация: 29 април 2019, 21:13

Re: Избори

Мнениеот alessa » 06 юли 2019, 13:52

Това,което ще прочетете не е по темата.Ще изложа мойте виждания,за това какво е според мен писането,от гледна точка на читател. Първо,ще се извиня за грешките,които допускам.Най-вероятно е свързано с това,че се старая да напиша всичко по-бързо. Преди да ме е прекъснал някой. В момента не знам,оправдам ли се,или се старая да внуша,че ще се постарая да пиша по-добре. За мен писането не е само идея. То е като музиката,трябва да я почувстваш.Нито за момент не съм си помисляла,че съм автор,или велик писател. Пиша,това което чувствам. В повечето случаи идеите се раждат на момента. Дали са добри,или не няма как да знам,когато липсва мнението на читателите.Мисля че,ако дадено нещо не достигне,по някакъв начин,до аудитория няма как да разбереш дали ставаш за подобно начиние,нито ще можеш да определиш къде грешиш.Не мисля да пиша книги,нито да ги публикувам или продавам. Наслаждавам се на дадената възможност да изявя себе си.Виждам,че тук има изявени творци с издадени книги зад гърба си и това ме радва.Приемам всякаква критика.,защото имам желание да се науча.
alessa
 
Мнения: 17
Регистрация: 29 април 2019, 21:13

Re: Избори

Мнениеот ~HT » 07 юли 2019, 03:22

alessa написа:... Приемам всякаква критика.,защото имам желание да се науча.


Здравейте alessa,

Искам да ви обърна внимание върху нещо, което ще може да подобрите веднага и така текстовете ви да се освободят от неприятното усещане, за това че ги е писал полу-неграмотен:

Винаги слагайте препинателните знаци след думата без интервал. Интервалът идва след препинателния знак.
Изключенията, за които в момента се сещам са: кавички - отварящите се допират до думата; средно-дълго тире за пряка реч (Alt+0175), което е с интервали от двете страни, ако е между текст; отваряща скоба, която също е допряна до следващата я дума.

В момента текстовете ви още на пръв поглед изглеждат с нарушен ритъм, спънати, поради липсата на най-проста форматировка.

Разделяйте параграфите. След като поствате във форум и не е възможно да има отстъп за нов ред, оставяйте по един празен.

Никакво бързане и спонтанност не могат да бъдат оправдание за художествена литература, поднесена с правописни и пунктуационни грешки.
Пишете спонтанно, по после проверявайте текстовете си и ги форматирайте, така че да бъдат нормално-лесни за четене. Става дума за практическия процес по преминаване на очите през буквите, думите и изреченията. Когато пунктуацията не е в ред, това е все едно бягане с неравномерно разположени препятствия. Вместо да се фокусираме върху съдържанието, формата на поднасяне ни дразни, смущава или отблъсква.

По самото съдържание няма да коментирам повече от това, което ви написах в началото, но изглежда пишете с лекота и след като ви е приятно, най-естественото нещо на света е да продължите да го правите. За кого пише писателят е тема, по която мисля че има разнопосочни мнения. Вероятно едни пишат за себе си, други - за публиката, трети - за пари, четвърти - за да въздействат на обществото чрез мета-идеи и т.н., и т.н.

Не е изключено, разбира се, но не очаквайте в този форум да получите много отзиви и коментари под текстовете си. Никога досега не се е случвало, а и като цяло форумът е почти мъртъв.

Всичко най-хубаво
НТ
~HT
 

Re: Избори

Мнениеот alessa » 07 юли 2019, 10:54

Здравейте,HT

Единственото,което разбрах:"пиша с лекота" (шегувам се)

Благодаря за отзивчивостта. Ще последвам съвета Ви.

Хубав ден
alessa
 
Мнения: 17
Регистрация: 29 април 2019, 21:13

Re: Избори

Мнениеот alessa » 11 юли 2019, 23:10

Осъзнах, колко нелепо изглеждах. Опитах се да изляза от тази смущаваща ситуация,
като се направя,че аз също играя. Трябваше да заблудя противника. Дори не знаех,до този момент,защо мъжете и жените вечно играят роли.
Приближих се до него, и почти на милиметър от устните му, заявих че слизам. Макар да изпитвах сериозни подозрения, че ще успея да наставлявам тялото си.
Докато се опитвах да анализирам ситуацията, той вече ме чакаше. Държеше вратата на колата отворена и ми подаваше ръка да сляза.
Дали би бил толкова галантен и със съпрута си след време? Помислих си и се усмихнах широко.

Лори и Стас дойдоха при нас. Влязохме в клуба.
Силната, почти оглушителна музика, накара тялото ми да трепне. Усещах басовете с всяка частичка от съществото си.
Диджеят умело сменяваше ритъма. Редуваха се нови и по-стари денс мелодии, които факира на музиката бе овладял до съвършенство. След края на някоя мелодия, леко и бавно се приплъзваше следващата, докато не насити трайно пространството, и не превземе душата и тялото на танцуващия.

Докато се опитвах да обуздая порива си, да не се слея с мелодията, пред нас изскочи някакво момче. Беше висок и слаб. Косите му - тъмни и рошави. Изглеждаше по-млад от Виктор. Очите му грееха, а когато се усмихнеше - по лицето му се ваеха леки тръпчинки.
Облечен със светли почти протрити дънки и бяла тениска. Докато го преценявах, младежът и Виктор разменяха любезности, които включваха поздрав добре познат, за тях, шегички и смях. В този момент почувствах остро пробождане в областта на гърба.

-Ау...- подскочих. Очите ми се спряха на Лори, която ме стрелкаше с гневен поглед.

- Защо си толкова груба днес? - попитах.

Тя повдигна вежди, сочейки че все още държах Виктор за ръка. Повдигнах рамене и извъртях очи.
Не ми трябваха и нейните забележки и наставления, относно решенията и изборите,
които правя. Погледнах отново напред.

-Много грубо, от моя страна, да не ви представя. - каза Виктор. - Момичета, това е Тони.
Той е управител на клуба. -Момчето се усмихна и отново тръпчинки полазиха по лицето му.
-Тони - продължи Вик - това са Лори, Стас и... -направи малка пауза,като че се опитваше да си спомни името ми. - Мия. - изрече той с по-различна интонация на гласа.
Предусещах битката, между момичетата, за това коя ще започне първа да флиртува с него.
Тайно се надявах, че Лори ще се вслуша в думите на нейната врачка, и че ще спре да се среща с други, за да изгладят отношенията си с Ники. Но нещата изглежда се пренареждаха по друг начин.
Веднъж усетил свободата, човек не знае какво да прави с нея.

Тони ни поведе към нашата маса.
Успях да огледам, доколкото ми позволяваше светлината. Редуваха се бели и черни сепарета. Наподобяващи шахматна дъска. Мебелите бяха от кожа, също наполовина бяли наполовина черни. На малките, кокетни масички имаше свещички.
Следвахме Тони и изгубихме още малко малко време в опознаване на обстановката.
Диджеят! Сега той имаше не само душа, но и образ. Това, което си представях, слушайки сетовете му, не отговаряше на външния му вид. Висок и мускулест. С дълга, светла коса вързана на опашка. Изглеждаше уморен, но резките движения и усмивката му подсказваха, че се е отдал на работата си. Следваше музиката и за него не съществуваше друга реалност. Потопен в звука изглеждаше щастлив.

Чувствах ритъма. Опияняващ, подканващ - да вземеш всичко от живота на секундата.
Това в комбинация с алкохола, наистина правеше чудеса. Можех да доловя състоянието на душите на хората. Бяха безразсъдни. Без значение от възрастта, те отново изживяваха младежките си пориви, или запечатваха лудорийте си, за да имат какво да разказват след време.

Настанихме се. Виктор седна до мен. Колената ни се докоснаха.
Всичко едва сега започваше, а изгарящия огън в мен, щеше да ме довърши.
Безкрайните преговори, между разума и емоциите, нямаше да се увенчаят с успех.
Тук диктуваше сърцето, не ума.
Лори и Стас говореха въодушевено. Поръчваха си питиета, флиртуваха с Тони. А аз усещах, как губех контрол над живота си.

-Много е красиво! -отбеляза Лори.

-Разкошно е! - успях да допълня.

Виктор се наведе към мен и прошепна в ухото ми.

-Надявам се, че не говориш само за мястото.- усмихна се лукаво.

Надявах се, руменината, която пробяга през лицето ми, да е едва забележима.
Усмихнах се на свой ред.
Стас подкани Лори да танцуват. Останахме насаме с Виктор.
Реших да наруша мълчанието, което ни бе завладяло.
Обърнах се към него, в този момент той също извърна глава към мен. Озовахме се на дъх разстояние. Едва не си ударихме главите.
В друг случай бих се разсмяла, но сега ситуацията налагаше да остана сериозна.
Мигът застина. Гледах го в очите,и вече бях забравила за какво щях да говоря с него.

-Красива си.- прошепна той.

Покри устните ми със свойте. Вкусът му... Зави ми се свят.
Ръцете му,бавно, се впуснаха в изследване. Зарови пръсти в косите ми. Сърцето биеше лудо. Единственото, което чувах бе потока кръв, който изпълаше тялото ми.
Това, което усещах бе странна смесица от разпадането на тялото ми на малки частици,
и болезнено усещане, че притежавах този мъж, но и че го нямах.
Реших да приключа с изтезанието си и се отдръпнах. Погали с палец влажните ми устни.

- Какво има?- в погледа му се четеше объркване.

-Страх ме е. -Познавах този мъж от няколко часа, а бях прекалено искрена с него.

-От какво?

-Не знам.- отвърнах и сведох глава.

-Тогава те разбирам.- отдръпна се и взе чашата си.
Погледнах го,изпаднала в недоумение. Усетил неизречения ми въпрос поклати глава.

-Неизвестността е плашеща. И аз обичам да държа нещата под контрол, но...
- загледа се в отварата в чашата си. Разклати я и я изпи до дъно.

-Но...? - подканих го да продължи.

- Не винаги се получава така, както си ти се иска.

- Ти...- прекъсна мисълта ми.

-Искаш ли да те изпратя?

- Гониш ли ме? - попитах невярващо.

- В никакъв случай. Номаз вече не мога да остана.

-Защо? Женен ли си?

-Женен? - изсмя се.

-Радвам се, че ти е забавно с мен. - отвърнах ядосано.

- Не съм обвързан.

-Тогава защо...

-Един мъж разбира, кога трябва да се оттегли.

-Да не ти е зле?

- Да. И ако остана още малкомс теб, толкова зле ще ми стане, че няма да мога да се възстановя.

Погледите ни се срещнаха отново.

- Малката...- въздъхна той. - Такав опасна игра играеш...- спря се и отново погали устните ми.

-Виктор...- дъхът ми спря.

- Тръгвай си! -заповеднически процеди през зъби.
alessa
 
Мнения: 17
Регистрация: 29 април 2019, 21:13

Re: Избори

Мнениеот alessa » 19 юли 2019, 15:10

Виктор ме гледаше сякаш му бе съобщена лоша новина. Очите му бяха потъмнели. Не разбирах с какво съм разгневила този мъж. Докато потъвах в мислите си, и връщах времето назад, за да открия момента в който съм постъпила зле, в клуба се разнесоха викове. Хората се размърдаха стреснати от случващото се. Направиха път и пропуснаха някакъв гологлав тип да премине. Той не вървеше, а летеше към нас.

-Къде е Виктор Колев? - ръмжеше онзи. Очите му хвърляха бесни искри. Бесът му се разливаше около устата. Бях останала прикована за диванчето. Виктор понечи да стане, но мъжът с удар в лицето го накара да се върне на мястото си.

-Ти кого ще удряш, бе?- изправи се повторно и улови онзи за яката.

-Ще те размажа! Ей, боклук! - озверял се блещеше насреща му. Виктор някак бе съумял да възвърне самообладанието си. Краката ми се подкосиха. Всичко се развиваше с такава скорост, че не разбрах кога се бе намесил Тони. Шмугна се между двамата и заговориха нещо съвсем тихо. Виктор ме погледна. В очите му имаше извинение. Наведе се и ме погали по косите.

-Ей ,сега идвам. - изрече и чакаше отговора ми. Думите се бяха изгубили. Взирах се в него, но осъзнавах че в очите ми има ужас.

-Чу ли ме? - попита тихо. Поклатих глава и едва преглътнах. Една сълза, оказала се по-тежка от другите, се спусна по лицето ми.

-Недей! - избърса и последвалите сълзи и ме загледа с очакване.

-Да разчитам ли, че ще те намеря тук? - каза с пресъхнала уста.

-Да.- отвърнах колебливо.

- Няма да се бавя.- завъртя се и тръгна нанякъде.

Лори и Стас се настаниха до мен и зачакаха някакво обяснение.

-Да се махаме оттук! - проговори Стас. Лудата глава се бе уплашила от екшъна преди малко.

- Не! - твърдо отговорих.- Ще го изчакам.

-Мия! - възкликна Лори.

-Обещах му.

-Ти луда ли си? - викнаха двете в един глас.

-Не ме ли чухте? - ядосана, че оспорват решението ми, се развиках.

-Този тип може да е замесен в някакви неприятности. - произнесе се Лори.

-Той ще ми обясни...

-Сигурна ли си, че искаш да знаеш? - обади се Стас.

-Не знам. Знам само, че нещо ми подсказва, че не е лош човек.

Виктор се появи. Макар на лицето му да имаше усмивка, настроението му бе спаднало значително. Погледът му трескаво се прехвърляше от лице на лице, за да доулови до каква степен са нанесени щети.

- Проблем ли има, момичета? - опитваше се да насили мускулите на лицето си, и да пресъздаде безгрижен вид.

- Не! Няма проблем. Момичетата искат да си вървят. - измърморих.

-Разбирам. - промълви, но си личеше, че не разбира. Погледът му бе разсеян и си личеше, мъката с която се опитваше да прогони от главата си случката от преди малко.

-Искат да си тръгна с тях. - продължавах да го измъчвам, макар да не знаех защо го правя. Поднасях му информацията бавно, като че да му дам време да я осмисли, но в същото време го подлагах на ново изпитание.

Изражението му се промени. Една жила на врата му заигра. Гърдите му се изпълваха с напрежение. Издигаха се и се спускаха твърде бързо. Сякаш не можеше да се справи с нахлулия, в дробовете му, кислород.

-Ти какво желаеш? - попита тихо.

-Казах, че съм ти дала обещание. Ето, чакам те.

Дяволитостта се върна в погледа му. Усмивката с лекота се приплъзна по лицето му. Овладя дишането си и проговори.

- Момичета аз ще я откарам до дома й. -Хареса ми увереността, която налях в тялото му. Отблагодари ми се, за доверието, с намигване.

-Мия...- каза Лори. - Знаеш ли какво правиш?

Поклатих глава в отговор. Вече нищо не знаех. Това, което ме влудяваше бе привличането, което изпитвах към него. Разкъсвана от въпроси, които щях да задам по-късно, поставих пред себе си ново предизвикателство. Подобни мъже винаги са били център на внимание. И осъзнавах, че много малко жени, са удостоявани с такова. Молех се за това приключение.
Сбогувах се с Лори и Стас. В очите им плуваше загриженост.

Виктор седна до мен. Прокара ръка през лицето ми.

-Добре ли си? - попита.

-Искам да се прибирам.

-Веднага ли?

-На секундата. - Главата ме болеше от поетия алкохол. От емоциите, които се стовариха върху мен, като камък който затискаше тялото ми, не можех да мисля. Всяка мисъл се вливаше в ума ми, като река в море, и потъваше на дъното. Бях изтощена.

Настанихме се в колата.

Двигателят замърка.

Хвана волана и умело започна да маневрира.

Усещах напрежението, което таеше в гърдите си.

-Кой си ти? И с какво се занимаваш?

- Не те интересува! - каза сухо.

-Напротив! Явно не си забелязал, че тази вечер застраши живота на приятелките ми.

- И твоя. - отвърна

-И моя... О, забелязал си! Кой си ти?

-Какво те интересува? Всичко се размина. Овладях ситуацията.

Трябваше ми време, за да събера сили, преди да го попитам отново. Какво се опитваше да скрие? Този човек ме вбесяваше. На моменти строг, арогантен, но и мил. Объркваше ме. Не ми позволяваше да го опозная. Сложи ръка на коляното ми и ме погледна.

-Извинявай...- направи пауза. - Знам, че не е много подходящо за първа среща, но...и такива неща се случват.

Влезе рязко в следващата пресечка. Присви очи, като че обмисляше нещо.

-Трябва да ти се реванширам. - отсече. - Все пак утре заминаваш, нали? Не трябва да оставаш с лоши спомени за последната вечер в България. Е, и от мен. - засмя се.

-Не ми дължиш нищо. - троснато отвърнах.

-Не е така. Дължа ти много повече.

-Ние дори не се познаваме.

- Означава, че играта приключи...така ли? - затвори очи за момент.

-Съжалявам... Мислех те за друг човек.

-Какъв искаш да бъда? - намигна. Отново се опитваше да заглуши виковете на разума ми. С лекота влизаше от роля в роля. Може би усещаше, че губи контрол над нещата, той успяваше да се пренастрои много бързо.

Желанието се наместваше отново в тялото ми. Спускаше ръцете си и ме задушаваше. Страхувах се да го погледна за да не издам, че го желая. Слушах гласа му, който бе като опияняваща мелодия.

-Разбра ли ме? - прекъсна мислите ми.

- Не!

-Избери какъв да бъда и ще стана такъв... Поне за една нощ.

-Ти си луд!

-Това го мога! - подскочи развеселен. Разсмях се.Не исках да се предавам, но чара му бе неустоим.

-Нее... Наистина си луд.

-Малката...

-Стига! Имам си име!

-Не се пали! - погали косата ми. -Ти си огън. Защо съдбата те изпрати точно сега? - размишляваше на глас.

-Проблеми ли имаш? - съзрях в това възможност да изкопча информацията, която ми бе необходима.

-Ти си моя проблем... Не ми се иска тази нощ да свършва.

-И защо, ако мога да попитам, съм проблем? Не те нападнаха заради мен!

-Права си! Тогава ти имаш проблем, малката.

-Край! Слизам!

-В движение ли? - смееше се.

-Щом трябва...

-Недей! Остани с мен още малко.

-Защо?

-Защото ще те заведа на едно място.


Паркира колата на паркинг. Трябваше да повървим малко. Чувствах се, така сякаш бяхме двойка. Едно цяло. Като, че се познавахме отдавна. Озовахме се на моста на влюбените. Нощта се чувстваше удобно, обвита в пелерината на греха. Вятъра леко улавяше косата ми, и с фините си пръсти я разпиляваше.

-Трябва да ти кажа, че съм била тук и преди.

-Но не и с мен. - подсмихна се доволно.

-О! Да видим какво ще излезне от това.

Хвана ме за ръка. Горещата му длан наля желание и кръвта ми закипя.

-Мия, преди малко ти отправих предложение. Помисли си.

-Аз не решавам какъв да бъдеш. Ти си такъв, какъвто искаш да си.

- Не! Мия...аз не искам да съм такъв... Но преди време направих много погрешни избори. Ето защо искам, поне за една вечер, някой да ми каже какъв да бъда.

-Ако ми кажеш... Кой си?

-Виктор Колев.

Загледах се в красивата му усмивка. Тялото ми не бе същото. Бореше се с бурята от чувства. Усещах, че трябва да направя нещо, но не знаех какво. Плановете ми се проваляха. Най-вероятно така се получаваше в любовта. Никой не можеше да диктува на чувствата.

-Какво има? - Започна да се приближава.

-Искам...- не можех да дишам. Разстоянието между нас се скъсяваше. Сърцето ми биеше лудо.

-Да..

-Це...- не успях да довърша. Той вече бе покрил устните ми. Търсеше ме с ръце, сякаш не му се вярваше, че стоя пред него. Топлината ме разкъсваше парче по парче. Попиваше в плътта ми и стигаше до душата.

-Кажи ми.. - повтаряше, без да откъсва устните си от мойте. - Мия, кажи ми!

-Нежен - прошепнах. Главата му се отпусна на рамото ми и тежко въздъхна. Зацелува шията ми. Губех почва под краката си.

-Нежен...-повтори той. - Не съм бил...- отново въздъхна. - отдавна, малката.

Осъзнах, назовавайки ме така, че му носи някакво облекчение. Утеха. Изпитваше необходимост да закриля. Когато се отмести, видях лицето му пламнало от желание, или от недостиг на въздух. Допря челото си до моето и каза тихо, като че се бореше с нещо.

-Красива си!

-Защо шепнеш? - попитах учудена.

-За да не разваля магията. - усмихна се.

-Чудесно изпълняваш ролята си на луд.- разсмя ме.

-Благодаря. - поклони се и продължи.- Ще се убедиш колко много таланти крия в себе си.

-Не се и съмнявам. - отвърнах.

-Погледни...- посочи светлините на града. Долу, където пътищата се пресичаха или се разминаваха, колите профучаваха една покрай друга. Никой не отдаваше голямо значение на това което го заобикаля.

-Колко много коли има по това време. Сякаш града е буден. - продължи той с равен тон.

- Когато искам да се отдалеча от реалността идвам тук, за да помисля. Представям си, че някой в този момент пътува за екзотична страна. А ей, там...- посочи с пръст. - виждаш ли? - за момент се поколеба.

-Там някой точно в този момент изгаря от страст, докато друг , далеч оттук слага край на една любов, един живот, или се отнема свобода...

Гледах го. Разбирах думите му, но не можех да съединя елементите, които го изграждаха. Външността не пасваше на душевността му.

-Кой каза, че си ти?

-Мия...- взе ръката ми и с поглед ме умоляваше да не задавам въпроси.

Сълзи от изтощение потекоха от очите ми. Не бях свикнала на подобно натоварване.

- Малката, защо плачеш?

-Откакто те срещнах, ме изпълваш с противоречиви чувства. А ти си непознат! Не може, човек да изпитва толкова много емоции наведнъж. Изтощително е! - вървях напред назад
и бях набрала скорост да излея чувствата си.

-Чудя се, защо тялото ми откликва на желанията ти. Не е честно! Утре заминавам. До днес дори имах приятел, който се отнесе доста студено към факта, че заминавам.

-Съжалявам, не знаех... За това ли беше в заведението, да лекуваш рани? - Погледа му стана безизразен. - Теябваше да се досетя. - измрънка. Обърна се и потегли.

-Къде отиваш? - попитах. Бях обвзета от страх, че ще си отиде.

-Не те интересува! - отсече. Втурнах се след него.

-Чакай!

-Остави ме, луда жено! - смееше се. Забавляваше се за моя сметка.

- Няма!

-Ще дойдеш с мен до... Тоалетна ли?

Видях доволното му изражение. Прийска ми се да го убия с камъни.

-Ах, ти..копеле..-изръмжах.

-Но най-доброто.- чух смеха му.

Отвърнах със същото. Свлякох се на земята и се смеех през сълзи.

-Защо си седнала долу? Да не се молиш? - чух гласа му зад себе си. Вдигнах глава и силата и смелостта ми се възвърнаха.

-Знаеш ли, какъв си?

-Копеле?

- Много смешно!

-Тогава защо се смееш? Нима реши, че се натъжих заради бившето гадже? Дори се зарадвах, че момчето е в миналото.

-Луд!

-Ти го пожела.

-Не съм!

-Си!
Спорехме като хора, които имаха дългогодишна връзка. Наивно и по детски. Такива взаимоотношения има само в началото, когато всеки иска да впечатли другия. Когато всяко нещо доставя удоволствие. А след това се губи интерес да се съблазняват сетивата на партньора.

Изправи ме и ме притисна до себе си.

-Малката, караш ме да губя ориентация.

-Ти си много голям. - направих гримаса.

-По-зрял съм от теб. Аз не коленича насред моста.

Държеше ме и стискаше здраво. Наведох глава и погледнах силните му ръце. Изглеждаше толкова уверен, силен. Тялото ми се изпълваше с възторг. Задвах си въпроси, на които само той можеше да отговори. Не исках да развалям момента, но трябваше да получа информация. Той ме завземаше изцяло. Дължеше ми поне обяснение.

-Ще ми кажеш ли, защо те търсеше онзи мъж?

-Хората не си говорят подобни неща на първа среща. - той въздъхна. - Защо държиш да знаеш?

-Трябва да знам... Дали не съм сбъркала в преценката си.

-Аз ще ти кажа- сбъркала си! - засмя се.

-Всичко приемаш на шега. - троснато казах и се отдалечих от него. Зачаках да се пошегува отново.

-Доведох те тук, не за да говорим за подобни неща. Нощта се изплъзва между пръстите ни. Когато настъпи деня, пътищата ни ще се разделят. Искам да се насладиш на гледката с мен.

-Как да го направя, когато не мога да спра потока от мисли в главата си?

Протегна ръка към мен. Моята потъна в неговата.
Повдигна ме и ме понесе в неизвестна посока.

-Какво правиш? - стреснато попитах.

-Взимам това, което искам.

-Ами, ако аз не искам?

-Едва ли щеше да тръгнеш с мен, ако не искаше.
Изглеждаше логично. Замълчах. Пусна ме до колата.

-Къде ще се отпуснеш и няма да мислиш? - попита Виктор.

-Никъде!

-Не мога да се справя с теб. Като магаре си! - Завъртях се и тръгнах надолу по улицата.

-Остани, моля те! Не само тази вечер, но и утре.

-Защо го казваш? - Не очаквах подобни думи. Почувствах, че в мен се надига копнеж.

-Каза, че никой не те е помолил. Ето, аз те моля. Не ме принуждавай да летя до Италия, за да те видя отново.

Бях стресната. Скована. Невярваща. Какво можех да направя?

-Искаш да...се видим отново? - запелтечих.

-Искам те тук в България.

-Ти не ме познаваш.

-Достатъчно съм голям за да преценя какво искам. Ако останеш, ще те опозная.

Не можех да осъзная, нито какво се случваше с мен, нито какво ми казва. Гласът на разума бе утихнал.

-Това някакви трикове ли са? За да си легна с теб? - Съзнанието все още се опитваше да ме предпази, като задаваше правилните въпроси.

-Ако това бе целта ми, още преди да те доведа тук, щях да се пробвам. Не казвам, че не си
привлекателна, но понякога нещата не се свеждат до секс.

-А до какво?

-Един мъж разбира, когато жената му допада. Когато е различна и е привлечен, по необясним начин, от нея.

Главата ми щеше да се пръсне. Тялото ми трепереше. " Мисли, Мия".-заповядах на себе си.
Но единственото, което можах да измисля е, че вече бях направила избор. Мислено тичах в прегръдките му. Желание, безпокойство се редуваха в мен, като сезоните. Също както неговото настроение се менеше.

-Знаеш ли, утрото е по- мъдро от вечерта? - подхвърлих

-Така е! Но, ако питаш мен - няма разлика. Щом желаеш нещо тази вечер, толкова силно че да не можеш да дишаш, то със сигурност усещането ще те връхлети и на ситринта.

Вгледах се в очите му. Бяха потъмнели от желание, дори от нетърпение. Очакваше да дам отговор. Не утре, а днес. Страха от погрешно взето решение, щеше да ме преследва цял живот. Щях ли да мога да живея с това? Щях ли да мога да му се отдам, а после да продължа живота си, ако той не ме искаше в неговия? Това бе най- голямото предизвикателство. Не знаех за колко време ме иска. Не знаех нищо за него, а не бях опознала и новата страна от характера си.
alessa
 
Мнения: 17
Регистрация: 29 април 2019, 21:13


Обратно към Авторски текстове

Кой е на линия

Потребители, разглеждащи форума: Google [Bot] и 2 гости