Спомени

Тук можете да публикувате собствените си произведения, които желаете да бъдат прочетени и коментирани от аудиторията на библиотеката.
Правила
Уважавайте другите участници и се отнасяйте с тях така, както бихте желали те да се отнасят с вас!

Спомени

Мнениеот alessa » 24 май 2019, 07:30

Приближих леко,бавно. Изпълнена с любопитство. Какво ли можеше да има вътре?! Чудех се,защо това малко нещо е толкова скъпоценно,не само за родителите ми,но и за целия свят. Привлече ме тайнствеността,обичта на хората,корицата.Прокарах малкото си пръстче по рафта,и докоснах всички книги. Изпълвах се с желание да грабна със сърцето си,цялото съдържание от книгите в библиотеката.Любопитна,жадна за знания,задаваща въпроси,си представях как са описани отговорите на всичките въпросителни,блъскащи се в главата ми. Само от допира до кориците,се изпълвах с възторг. Книгите бяха толкова обемни,приветливи. На моменти чувах шепота им:Ела,ела..Понякога ги взимах и притисках до себе си,и чувствах,че запълвам една огромна празнина.Възхищавах се на многобройните страници.Отварях ги и ги разглеждах. Нямаше картинки в повечето от тях,но те оставаха така съблазнителни.Нямах търпение да се науча да чета,и да разбера какво се крие зад твърдите корици,красивите оформления.Виждах как,хората около мен,държат книги и ми се струваха по-щастливи.Понякога посещавах работното място на майка ми в библиотелата на Софийския университет"Климент Охридски",и се разхождах из секциите с книги. Стараех се да не преча на четящите,и да уловя настроенията им,докато прелистват страниците на книгите,които четяха.Но най-незабравимо усещане изпитвах,когато отварях вратата на библиотеката. Отдясно,в един ъгъл бе бюрото на колежката на майка ми. Тя всеки път ме посрещаше с нещо сладко и задоволяваше любопитството ми,към онова което се случваше вътре.Развеждаше ме навсякъде из помещението и ми говореше тихо. Навярно се опитваше да ме убеди,че някой ден,цялото това изобилие ще бъде и мое наследство,стига само да го пожелая. Виждаше смаяния ми поглед и разбираше,че от мен ще излезне добър читател.Понякога ми даваше някоя книга,с която се разхождах цял ден.Може би съм изглеждала смешна,но изражението ми сдобиваше увереност. Точно това,което имаха всички в библиотеката.Ден след ден,се изпълвах с мечти да се пренеса да живея сред всичките тези книги.Представях си как,вече съм се научила да чета,и съм изчела цялата литература в помещението. Аромата на книгите ми носеше спокойствие. Чувствах се в свои води.Първата ми сериозна среща със книга бе,когато се научих да чета. Беше детска приказка,но усещането бе страхотно. Бях горда със себе си,че съм постигнала онова което съм искала.А именно да спечеля приятел в лицето на книгите. Тайно убежище,в което да фантазирам на воля,да опознавам нови страни от живота,герои.Носеше ми задоволство да боравя с думите от книгите. Вече се чувствах голяма.Дори сега,когато вляза в книжарница съм изпълнена с почит и вдъхновение към книгите,които спят по рафтовете. Готови да ми разкрият душата си.Разбрах,защо книгата е толкова скъпоценен дар!Щастлива съм,че мога да се докосна до нея.
alessa
 
Мнения: 22
Регистрация: 29 април 2019, 21:13

Обратно към Авторски текстове

Кой е на линия

Потребители, разглеждащи форума: Николко регистрирани потребители и 0 гости