Ода за пръднята

Правила
Уважавайте другите участници и се отнасяйте с тях така, както бихте желали те да се отнасят с вас!

Ода за пръднята

Мнениеот pechkov » 21 декември 2018, 11:18

Пърдиада

(Пеньо Пенев)

Пърдете, братя, без стеснение,
не се измъчвайте от зор.
Защо ви е ограничение
там, дето нужен е простор?

Защо ви трябва да се стискате?
Пръднете си със силен глас,
със тон и тембър, както искате -
тенор, сопрано или бас.

Пърдете бавно, във анданте
или в алегро, в ритъм жив,
ту нежно, мазно, тип “глисанте”,
ту рязко - във речитатив.

Пръднята е физиология
и рядък кавалерски жест.
Във нея няма демагогия,
а доблест, рицарство и чест.

По принцип тя е облекчение
в хранителния ни режим,
затуй без свян и притеснение
пърдете да се напърдим.

Пърденето е ценно качество
и имай винаги предвид,
че тя е здраво доказателство,
че нямаш ти апандисит.

Пръднята, братя, дар божествен е,
че само здравий гъз пърди,
а щом е гръмка и тържествена,
тя никак, никак не смърди!

Пръдни и ти веднъж в живота си,
госпожо, без да се срамиш!
Аз знам, че всяка нощ в леглото си
ти без стеснение пърдиш!

Пръдни със мен, приятел, здравата,
пръдни със мен във ритъм жив,
и виж - създали сме в държавата
нов самодеен колектив…!

Пръднята братя е изкуство,
Прекрасен музикален дар.
Като пърдиш, пърди със чувство,
с квалификация и жар.
"Kогато отсекат последното дърво, когато отровят последната река и когато уловят последната риба… тогава хората ще разберат, че не могат да ядат пари."
pechkov
 
Мнения: 554
Регистрация: 06 април 2009, 21:39
Местонахождение: Монтана

Обратно към Бисери, вицове

Кой е на линия

Потребители, разглеждащи форума: Николко регистрирани потребители и 0 гости