Научнофантастичен разказ за човека и кучетата

[mister_sou]

Почти е сигурно, че присъства в Читанка.

Гледната точка на кучето, спрямо стопанина му, и на кучетата, като домашни любимци — към хората.
Всъщност, кой е привързан към кучешкото синджирче и кой изпълнява внушенията на другия, вярвайки, че е господарят?
Може би имаше и полет към нова планета...

[petya_pe]

"Хобита" на Клифърд Саймък, мисля, че е този разказ.

[mister_sou]

Благодаря за предложението, @petya_pe.
Не е това, но пък прочетох с интерес този разказ (всъщност го има и като неделима глава на романа на Саймък в изданието към „Галактика“).
„Хобита“ е по-дълго като обем произведение, и по-всеобхватно.
Разказът, който се издирва, е нещо като монолог на кучето. Което продължава да е на верижката до господаря си.
Но си прави своите планове, за бъдещето на кучешката раса, за които човекът няма представа. Доста реалистично е — може дори да сме в такава действителност и сега, но да не се усещаме?
Ще се радвам някой да се сети за заглавието.

[Mandor]

Не е монолог, но подозирам че е „Най-добрият приятел на човека“.

[mister_sou]

„Подвластните не бива и да подозират даже, че са управлявани. В това се крие тайната на успеха на истински непоклатимата власт.“

Точно този е разказът, да!
Благодаря много, Mandor!