Влюбен

[спас_лулчев]

ВЛЮБЕН
Спас Лулчев

Мрак нахлува пак в нощта,
на пода студен сгушен седя.
Съдба или орис, какво е не знам,
любов огромна имало там,
разбита любов, два мина разделя
проклятие тежко, душите отделя.
Сълзите се стичат по бузи червени,
сърцата се пръскат в гърдите големи.
Грешка огромна, разделя сърца.
Прошка няма над тази душа.
Сърцето разбито отлита
и опрощение не намира.
Лута се сам във мрака студен
и гледа към прозорецът угасен.
Спомени минават във тъмата.
Таз любов.. Отнела му свободата.
Разделени бяха, но един не разбира,
сърцето му бавно в дните умира,
и друго не иска освен да е с нея,
но друг ложето и вече споделя.
И той е изгубен, лута се пак
було спуска идещият мрак,
изгубва се във мислите мрачни
заспива отново в горските храсти.
Студът го обгръща, мраз го сковава,
грешката своя, сам не си прощава.
Затваря очи, приема таз съдба.
Смъртта го връхлита с идващата тъма..

[спас_лулчев]

Ромео и Жулията
С.Л


Орис, съдба.
Любов и вина.
Вражда нелепа,
сляпа и пропита
с ближна кръв.
Влюбени, род разделя,
напразно в окови ги коват.
О неразумни глупци,
нищо не ги дели.
Обричат се на вечен мрак,
отрова и кинжал свещен,
Любов по велика от смъртта.
Мир за глупците,
на жестока цена.

[спас_лулчев]

...

[dehumanizer]

"Ромео и Жулията" - Ромео проснат по корем връз жежка плоча в банята, телякът, запотен, по пещемал, го жули по гърбината. Ромео пъшка в жегата, жулията свисти, кирта хвърчи на меки, сивкави парцали, а "Хамлет С.Л." вика от мазето (hypocaustum): "Дай въглища и дай дърва!" Парата се стеле. Всички се лутат, обричат се на вечен мрак или търсят тоалетната. Жулията сваля още кир от ромеовата кожа. Вънка пеят славеи. Таз съдба, таз съдба...

[спас_лулчев]

Блян
С.Л

Сияйно бяла,
перлена кожа.
Мирис, благоухание.
Тяло положено на коприна,
муза, богиня.
Разпиляни къдрици,
върху нежна гръд.
Синкаво, прозрачно було,
изваяно обвило
фигура като от мрамор.
Ръка прикрива голата гръд.
Лек, допир,
погалва,
прекрасна шия.