Здравейте,
Желая да предоставя към сайта разказ - "Сестри" (в жанра на ужасите е). В готов електронен вариант е. Шетам из сайта, за да разбера как и съм оставил въпрос в чата. С малко късмет някой добър човек ще помогне преди да разбера сам. Досега съм ползвал сайта само за четене. Разбирам трябва да е през работилницата.
Реших да отворя тема въпреки всичко.
Линк към разказа:
https://www.smashwords.com/books/view/686712
Разказ - "Сестри"
Правила
Уважавайте другите участници и се отнасяйте с тях така, както бихте желали те да се отнасят с вас!
Уважавайте другите участници и се отнасяйте с тях така, както бихте желали те да се отнасят с вас!
-
- Мнения: 151
- Регистрация: 04 октомври 2015, 16:19
Re: Разказ - "Сестри"
Здравейте, Борис…
Преди да „предоставите към сайта“ разказа си, бих искала да Ви дам скромното си мнение…
Произведението Ви, без да се обиждате, далеч не е стигнало до етап за форматиране и добавяне, където и да било… поне не и като краен вариант.
Преди да зачешем граматиката, нека обърнем внимание на редакцията (приемете ме като бета читател, който е прочел целия текст):
Ето линк, където са описани смисловите, структурните и стиловите редакции. За да не преразказвам няма да copy-paste-вам.
Текста трябва да се „поправи“. Изреченията Ви често губят смисъл (което идва не само от грешните местоимения). Имам чувството, че самият автор не си е прочел творението, след като го е написал. Героите са ми малко стереотипни и плоски, но това е друга тема… Ще се отплесна, а се опитвам да не бъда многословна. Първо и много важно, моля обърнете внимание на анатомията.
Няма да споменавам, как един герой го ударили в главата, как на друг му разпорили гръдния кош, та да му извадят червата (усещате ли, че се повтарям, докато преразказвам?)…
Така… малко логика. Когато някак си полицията намира трупа на Андрей… Как, за Бога, може да се сбърка изядено сърце, с огнестрелна рана? Това е въпрос едно. Въпрос две — кой самоубиец ще вземе да се простреля в сърцето? В главата — да (по-натам в разказа така си се гърмят хорицата)… не знам, не съм мислила как да си тегля куршума наскоро, може и грешката да е в мен.
Като оставим настрана странната анатомия на Вашите герои, нека обърнем внимание на повторенията. Толкова много изречения, които повтарят едно към едно думите от предходното? Защо? Стремите се към някакъв стил? Ами, не се е получило според мен:
Сравнения и крилати фрази на килограм:
Има много, много да се работи, преди да се стигне и до Негово Величество — Коректорът (забележете: пълен член)…
Имате проблем с членуването на съществителните имена в българския език. Няма да цитирам, защото трябва да препиша разказа. За препинателните знаци няма да се обяснявам… местоименията — пълна мешавица… и так далее по трасето.
Когато разказът се редактира и коригира, тогава вече би следвало да се търсят „добри хора“, които и да го форматират и качат в Ателието на „Моята библиотека“. В този му вид: не става.
Тъй като наистина се стремя да бъда кратка, искам да Ви уверя, че по никакъв начин не искам да Ви откажа да пишете или да Ви обидя. Напротив! Ще се радвам, ако обърнете повече внимание на разказа си, усъвършенствате го и го прочета готов. Все пак, подчертавам, аз съм само читател, но ако не подминавате мненията на хората и се вслушате (зачетете) в думите им само ще се развивате…
Успех!
Преди да „предоставите към сайта“ разказа си, бих искала да Ви дам скромното си мнение…
Произведението Ви, без да се обиждате, далеч не е стигнало до етап за форматиране и добавяне, където и да било… поне не и като краен вариант.
Преди да зачешем граматиката, нека обърнем внимание на редакцията (приемете ме като бета читател, който е прочел целия текст):
Ето линк, където са описани смисловите, структурните и стиловите редакции. За да не преразказвам няма да copy-paste-вам.
Текста трябва да се „поправи“. Изреченията Ви често губят смисъл (което идва не само от грешните местоимения). Имам чувството, че самият автор не си е прочел творението, след като го е написал. Героите са ми малко стереотипни и плоски, но това е друга тема… Ще се отплесна, а се опитвам да не бъда многословна. Първо и много важно, моля обърнете внимание на анатомията.
От колко места човек може да възпроизведе звук? Не ми отговаряйте, риторичен въпрос…… че стомаха му ще изригне през вътрешностите му и всичките органи от тази кухина ще се изсипят…
Гръдният му кош тежащ и напукващ ребрата му, почти не можещ да диша от възбуда и напрежение, прие Николета.
… Животински звуци избухнаха от устата и гърдите му…
Няма да споменавам, как един герой го ударили в главата, как на друг му разпорили гръдния кош, та да му извадят червата (усещате ли, че се повтарям, докато преразказвам?)…
Така… малко логика. Когато някак си полицията намира трупа на Андрей… Как, за Бога, може да се сбърка изядено сърце, с огнестрелна рана? Това е въпрос едно. Въпрос две — кой самоубиец ще вземе да се простреля в сърцето? В главата — да (по-натам в разказа така си се гърмят хорицата)… не знам, не съм мислила как да си тегля куршума наскоро, може и грешката да е в мен.
Като оставим настрана странната анатомия на Вашите герои, нека обърнем внимание на повторенията. Толкова много изречения, които повтарят едно към едно думите от предходното? Защо? Стремите се към някакъв стил? Ами, не се е получило според мен:
Ако тук имаше нещо от Ромеро и труповете можеха да бъдат и живи…Беше мъртъв.
Николета премести мъртвият труп…
И това е статия във вестник (репортерът трябва да бъде уволнен), няма да цитирам цялата статия!Ученикът нанася зверски побой над Иван.
Последният почива от зверските удари…
Сравнения и крилати фрази на килограм:
(тук си представям, как Биляна отваря крака и почва да изстрелва бебетата… като с картечница)…… ще ти удушат живота…
… стегнатият задни части и таз, пръщящ от здраве, готов да формира и изхвърля живот с бяс…
И така нататък, и така нататък, и така нататък…Как успя да доведеш половин труп…
… Гърдите на Колев спряха да дишат…
… От някъде шуртеше прясна рана…
… и бяс капеща от устата му…
… Един беше в банята, размит в червена кал течащ в канала.
… Фонтан от бяс пръсна от гърлото му…
Има много, много да се работи, преди да се стигне и до Негово Величество — Коректорът (забележете: пълен член)…
Имате проблем с членуването на съществителните имена в българския език. Няма да цитирам, защото трябва да препиша разказа. За препинателните знаци няма да се обяснявам… местоименията — пълна мешавица… и так далее по трасето.
Когато разказът се редактира и коригира, тогава вече би следвало да се търсят „добри хора“, които и да го форматират и качат в Ателието на „Моята библиотека“. В този му вид: не става.
Тъй като наистина се стремя да бъда кратка, искам да Ви уверя, че по никакъв начин не искам да Ви откажа да пишете или да Ви обидя. Напротив! Ще се радвам, ако обърнете повече внимание на разказа си, усъвършенствате го и го прочета готов. Все пак, подчертавам, аз съм само читател, но ако не подминавате мненията на хората и се вслушате (зачетете) в думите им само ще се развивате…
Успех!
Re: Разказ - "Сестри"
cattiva2511, съгласявайки се почти изцяло с доводите и забележките Ви, "статията" на автора на разказа отговаря едно към едно на стила и "майсторството" на днешните ни журналисти... ...и май е най-автентичната част на действителността в разказа му.cattiva2511 написа:Здравейте, Борис…
....................
И това е статия във вестник (репортерът трябва да бъде уволнен), няма да цитирам цялата статия!
...........................
Re: Разказ - "Сестри"
Здравейте,
Благодаря ви за мненията. Разказа премина редакция и файла на сайта на Smashwords е обновен.
Поздрави.
Благодаря ви за мненията. Разказа премина редакция и файла на сайта на Smashwords е обновен.
Поздрави.
Кой е на линия
Потребители, разглеждащи форума: 0 гости