Един ден в Барселона

Тук можете да публикувате собствените си произведения, които желаете да бъдат прочетени и коментирани от аудиторията на библиотеката.
Правила
Уважавайте другите участници и се отнасяйте с тях така, както бихте желали те да се отнасят с вас!
Anтоnia
Мнения: 19
Регистрация: 18 януари 2016, 16:39

Един ден в Барселона

Мнение от Anтоnia »

Четвърти ден в Барселона
Антония Банкова

Изображение

Четвърти ден в Барселона! Станах определено по-изморена, отколкото ми се искаше. Вече се беше натрупало голямо напрежение и тежест в краката си. Първата стъпка по ламината беше болезнена, но на кого му пука? Започваше да се показва слънцето и новия ден с новата ни програма ни очакваше. Въздухът е по-различен, гледката от терасата прекрасна. Барселона!!! Красива, леко мъглива и сива рано сутрин. След броени минути вече е ярка и светла. Слънцето се отразява във всички витрини и прозорци. Заблестява!
След среднощният племенен съвет имаше изградена стройна програма за посещения и първа стъпка беше кафето… Смешно или не, без това не може. Близо до квартирата се намираше „Старбъгс“ – с тяхното страхотно кафе и персонал, който и дума на английски не знае. Беше втората седмица на месец декември и винаги звучеше ненатрапчива коледна музика. Майкъл Бюбле, Марая Кери и други подобни. Добро начало. Силно и черно кафе с кроасан с масло или американска поничка. После тежката чанта през рамо, фотоапарата на врата, шал, шапка и ръкавици с вид на циганска сергия се отправяме към къща „Мила“.
Изображение
Както във всички статии пише в изпълнението на къщата няма нито една права линия. Извисяват се няколко етажа, мрачно е и е леко странно. Стълбището е красиво и като взето от приказка. Има мозайка по стените, а парапетите са от ковано желязо.
Изображение
Изкачваш се и следваш предварително зададен път, абсолютно е невъзможно да промениш маршрута си от този който е указан. Покривът е най-впечатляващия от цялата къща.
Изображение
Изображение
Комините, направени като различни фигури. Всичко е в пясъчно кафяви цветове. Много успокояващо, стълби и фигури, нежно и магично. Истинско спокойствие усетих точно там. Ако можех нямаше да си тръгна оттам. Толкова е шантаво, а някак си ти се струва че си е съвсем на място. Имах големия късмет с времето и бях заобиколена от лазурно синьо небе с бели прозрачни облаци. Фантазията ми веднага заработи и можах да си представя как се разхождат богати дами и си шушукат. Малки деца притичват около тях и се забавляват. Вървиш и имаш чувството, че се намираш на пясъчното дъно на незнайно накъде оттеглено море. Има и чудесна гледка към целия град. За съжаление на фона на приказката, която изживяваш модерните и не толкова чисти сгради наоколо те връщат в двадесет и първи век в големия град. За това предпочетох да седна на едно стъпало по на ниско и да гледам моята приказка.
Изображение
Изображение
Таванското помещение на къща „Мила“ е интересно. Има обяснена конструкцията на самата сграда. Навсякъде се намират модели на столове и пейки проектирани от Гауди. Изглеждат удобни!
Изображение
Последният жилищен етаж е единственият позволен за посещение. Всички останали са частни домове, които и в момента имат наематели и собственици. На етажа са разположени редица стаи. Нормални стаи, изглеждат като застинали във времето. Хем са остарели, хем личи че са принадлежали на богато семейство. Има кухня, трапезария, детска стая с дървена триколка с метална рамка, кабинет със старинна пишеща машина, приемна с разкошен грамофон с голяма дървена фуния. Баня – просторна и светла. Има си естествено и стаи за прислугата, както и стаи в които са гладили прането и т.н. Макар повече от сто години да ни делят от това семейство напълно е възможно да усетиш духа му.
Изображение
Изображение
Изображение
Изображение
След кратка почивка се отправихме по улицата и започнахме да се оглеждаме за следващата къща от пътеводителите. Не след дълго я открихме. Къща „Батийо“. И беше неминуемо, заради голямата опашка и множеството хора, които снимаха. Фасадата на къщата… Не е гледка, която човек вижда често в живота си: цветна, жива, ярка и сякаш подвижна.
Изображение
След задължителното плащане на входна такса, никак не малка, и отново с аудио гид се озовах във втората ми приказка за деня. Сграда на няколко етажа. Отново без нищо познато за мен относно структурата на една къща. Богат индустриалец закупува тази сграда и в стремежа си да изпъкне пред всички свои съседи (живущи в най-заможния квартал), възлага нейното обновяване не на друг, а на моя съименник – Антонио Гауди. Много по-просторна и по-светла от къща „Мила“, тази е и още по-неземна. Гледам цветните прозорци, масивните дървени врати, стаи и коридори извити като ръкави на смачкани дрехи. Тук дори не мога да си представя, че са живели истински хора. Терасите приличат на черепи, застанали на оглозгани кости. Покривът е покрит с люспи на дракон. Стълбището е цялото като спокойно море. Полилеите са странни и масивни, изглеждат сякаш са върха на бяла целувка гледана отдолу. Не случайно и тази къща, и предишната са под закрилата на Юнеско.
Изображение
Изображение
След цялата тази цветна фантастика, разходката по главната улици ме освежи. Макар и студеното време, слънцето ни затопляше леко. Вървяхме и си споделяхме, докато стигнахме до парка на Триумфалната арка. Керемидено кафява в наситен цвят. Изглежда величествено. На предния фриз е изписано „Барселона приветства всички нации“. Тук в парка след арката имаше много семейства. Широка алея оградена с големи палми. Чуваше се музика и много артисти „танцуваха“ с кукли на конци. Деца бягат и се гонят, а пред най-атрактивните кукли се струпват и се поклащат в такт с музиката. Имаше кукла, танцуваща на гагнамстайл, както и ритъм енд блус. Най-голям фурор предизвикваше… тада-м-м-м – един мъж, който с помощта на дълго въже, вързано на примка и пластмасов леген със сапунена вода правеше огромни балони. Всички се хвърляха да ги пукат и стояха в очакване на новите.
Изображение
Изображение
Изображение
Пресякохме и се озовахме в парка на Цитаделата. Често казано не останах впечатлена. Може би защото бяхме там през зимата, може би защото бях вече много уморена. Имаше чаровен фонтан и статуя на мамут в реални размери, която дори не снимах. Опашката за снимки пред мамута беше дълга и аз се отказах.
Изображение
Бяхме измръзнали и уморени. За това без да губим повече време се отправихме към първото заведение с покривки и много посетители. И този път мога да кажа, че уцелихме в десетката. Седнахме на единствената свободна маса. Бяхме навън и аз се сгуших под една от тези високи лампи, които излъчват топлина. Поръчахме си пресни калмари на грил, паеля с морски дарове, а аз и чаша червено вино. Като ще е, да е! Отпуснахме се, съблякохме палтата. Топлината и вкусната храна бяха точно това от което имахме нужда. Всичко беше много прясно и ухаеше прекрасно. Поднесоха ни зеленчуците и салатите с топли хлебчета. Ах, тези испанци определено знаят как да се хранят. Платихме не малка сума за всичко, което поръчахме, но си заслужаваше всяко евро.
Станахме от масата малко преди четири и половина след обяд. Доста късен обяд. Така се бяхме отпуснали, че единодушно решихме да се приберем за кратка почивка до квартирата. Почивки като тази са необходими за изтощените тела, но обличането и обуването след това за повторно излизане налага канализиране на цялата воля в тази посока. Все пак като видни мазохисти решихме да вземем метро до известната улица „Ла Рамбла“ и после да се върнем пеша до апартамента. Колко амбициозно! Няма невъзможни неща!
Улица „Ла Рамбла“ свързва пристанището с площад „Каталуня“. Модерна и много интересна. Коледната украса тук беше най-богата. Във всяка пресечка имаше различни мотиви: златни еленчета, сребристи звезди, светещи кълбенца в различни цветове. Между платната има широка пешеходна част, осеяна с ресторантчета, сергии със сувенири и много цветарски щандове.
Изображение
Изображение
Изображение
Преминахме през площад „Каталуня“, заслужаваше си да се види и по тъмно. Осветена и жива, дори през нощта.
Изображение
И така лека по лека, от украса на украса, от сергия на сергия минахме през Ps de Grasia и стигнахме до любимия булевард „Диагонал“. И за да се довърша напълно си купих разкошен, огромен, шоколадов мъфин, който ядох докато стигнем до входната врата. За последен път си погледнах Вайбъра и Фейсбука и се качихме на заслужен отдих.

Обратно към

Кой е на линия

Потребители, разглеждащи форума: 0 гости