Светулките хапеха - 2ра част

Тук можете да публикувате собствените си произведения, които желаете да бъдат прочетени и коментирани от аудиторията на библиотеката.
Правила
Уважавайте другите участници и се отнасяйте с тях така, както бихте желали те да се отнасят с вас!
Кристиан Цветанов
Мнения: 32
Регистрация: 30 май 2015, 00:30

Светулките хапеха - 2ра част

Мнение от Кристиан Цветанов »

Галерията преди взривяването ѝ
Снаряди: на 11 километра разстояние.



Дори и примряла, дори на края на силите ѝ, дори тайничко ужасена, огромната жена беше силна като титан. Неслучайно беше придворната биячка на нейно величество кралицата.
За секунди тя успя да се разбуди, да се изправи, да се озвери, да сграбчи двете дребни жени под ръка като чували с памук и да се затича с тях към изхода на галерията.
Кралицата беше дала заповед да ги спаси, да бяга, да стигне до вратата. И придворната биячка ги спасяваше.
Зад тях стените дуднеха и ръсеха пепел, мъжете идваха. А отдолу светулките хапеха.
Тичаха между двете врати: бягаха от първата врата, гонеха втората. Черните ботуши и ятаганите прииждаха, но биячката на кралицата неслучайно беше биячка на кралицата. Извънредното телосложение напрегна всеки мускул в системата си, за да изпълни мисията.
От първата врата се изсипваха още мъже. Галерията се пълнеше с вълни от чернилка, с гори от остриета.
- Ще ни убият! - хлипаше хлипащата изпод едната мишница на биячката - Всичките ще ни избият. - от лицето ѝ пръскаха пот, сълзи, пепел и кръв. Счупеният нос я убиваше.
Кралицата висеше изпод другата мишница. Не говореше. Нито плачеше. Тя беше кралицата. Гледаше мъжете с физиономия от камък.
Бягащите хора на долния етаж почти бяха изчезнали. Малки шайки от по два-три силуета щъкаха диво из опразнените коридори, булеварди, улици, зали и квартали на двореца. Които видеха трите жени, стреляха по тях. Пускаха по един-два-три куршума, после отново поглеждаха напред, за да продължат да бягат. Стреляха и по мъжете с черни ботуши. По тях стреляха дори повече, ако им останеха куршуми.
Стъклото спираше всичките хапещи светулки.
Стените дуднеха и сипеха пепел, а вратата на галерията наближаваше жените.
Огромната биячка на кралицата дишаше като бесен бик. От челото ѝ хвърчеше пот, от устата ѝ слюнки. Грамадните ѝ ръце бяха менгемета. Хлипащата пищеше, плачеше с кръв и сълзи.
Кралицата с физиономия от камък се държеше здраво за своята биячка, не слушаше отчаяната хлипаща. Гледаше мъжете, ботушите, ятаганите и светулките.
Щяха да се спасят. Това не беше краят. Ясно беше отредила заповедите и заповедите нямаше да бъдат нарушени. Щяха да излязат от галерията, да избягат от мъжете, да продължат нататък. Щяха да идат в крилото на наследниците. Щяха да намерят сина ѝ. Нейният син и синът на нейния Бранислав. Техният наследник.
Сега нищо друго не беше от значение.
Биячката беше по-бърза от мъжете, щеше да стигне вратата. Вратата беше близо.
Вратата избухна.
Двете крила се шибнаха навътре с трясък, удариха стените от мрамор. От нея се изсипаха хора.



Ротондата преди взривяването ѝ
Снаряди: на 11 километра разстояние.



Не бяха с черни ботуши, нито с ятагани. Застанаха пред врата, целите в бяло. Светулките под стъклото нападнаха и тях. Стъклото спираше светулките.
През вратата се чуваше камбанен звън, цветни стъкла изпълваха далечния фон. Мъжете в бяло отвориха път на биячката, хлипащата и кралицата. Зад трите жени стените дуднеха, а ятаганите идваха.
Огромната жена се шмугна през мъжете в бяло, те склопиха пътя зад нея. Галерията изчезна, вратата се затръшна. Ятаганите вече ги нямаше, черните ботуши вече не ромоляха. Само подът още си беше стъклен, а изпод него светулките още хапеха.
Трите жени се намираха в Ротондата на двореца.
Мъжете в бяло ги наобиколиха, притиснаха ги. Камбани танцуваха горе в купола.
- Отдавна трябваше да си умряла - обади се глас сред мъжете.
- Не съм - отговори кралицата с глас от лед.
- Не трябваше да ти отваряме вратата.
- А го направихте.
- Ще мълчиш! - гласът сред мъжете отекна в Ротондата.
Кралицата млъкна. Огромната биячка стоеше плътно до нея, изтощена до припадък, тайничко ужасена, прикриваща изкусно тези две подробности с физиката си на исполин. Хлипащата беше спряла да пищи, сега отново си хлипаше. Счупеният нос я убиваше.
- Никой не изоставя никой... - прошепна тя на себе си. Никой не я слушаше. Никой нямаше време да слуша отчаяни хора.
Мъжът с гласа излезе из останалите. Висок, стар поп с разпятие на гърдите и арбалетче в ръката. Сивите му очи плюеха отвращение.
- Няма време - каза той - Идват.
Затворената врата на галерията се оригна с див тътен, огъна се навътре към ротондата. Черните ботуши и ятаганите я заливаха от другата страна. Щеше да се пръсне скоро.
Попът повлече кралицата напред през Ротондата. Биячката повлече хлипащата отново. Затичаха към следващия изход.
Кралицата погледна назад към вратата на галерията. Цялото множество мъже в бяло се бе скупчило връз нея, а вратата ги удряше и удряше. Крилата ѝ отритваха и се мъчеха да се пръснат настрани, като че бяха огромна вагина, напираща да роди дявола.
Мъжете в бяло я притискаха с цялото си тегло, за да не роди дявола. Запяха погребален химн.
- Няма смисъл да стоят, викай ги! - изкрещя кралицата с физиономия от лед - Ще пробият вратата и ще ги изколят.
- Те ще се жертват до един, за да живееш ти - попът говореше странно лесно за затичал се старец - Бог така е рекъл.
Наближиха изхода на Ротондата. Изпод стъкления под хората стреляха. Куршумите им жилеха прозрачната повърхност.
- Значи ти не ме искаш мъртва - извика кралицата. Стените дуднеха и ръсеха прах. Куполът на Ротондата поддаваше под експлозиви от небето. - Защо не ме убиваш?
Старият поп с очи, плюещи отвращение, не спираше да тича.
- Ще те изведа от двореца жива - каза той - Щом те изведа, ще те убия.
Вратата на галерията зад тях се пукна. От нея се роди дяволът.
Мъжете в бяло се пръснаха настрани, вълна от черни ботуши ги помете, гора от ятагани ги запосече. Писъци разкъсаха въздуха.



Влакът преди взривяването му
Снаряди: на 10 километра разстояние.



Попът затръшна вратите на Ротондата, щом всички излязоха. После извади миниатюрна бомба от широкия си ръкав. Заложи я на стената до вратата.
- Тичайте към влака! - подвикна той на жените и сам препусна. Тичаше като всичко друго, но не и старец.
Цялата асансьорна спирка беше от стъкло. Влакът също беше от стъкло. Хората от долните етажи на двореца виждаха бегълците, разпознаваха кралицата. И стреляха по нея, а светулките хапеха пода.
Биячката наблъска хлипащата, кралицата и попа в единия от вагоните, и се качи последна. Натиснаха копчето за потегляне и влакът се изстреля през релсовите артерии на двореца.
Докато оставяха Ротондата далеч зад себе си, попът детонира бомбата. Вратата избухна, стената се пръсна и срина, входът се запечата. Щеше да забави мъжете с ятагани и черни ботуши.
Влакът се стрелкаше през двореца, тичаше на север, далеч от снарядите, които отхапваха от зданието зала по зала, крило по крило.
- Ще ме убиеш, след като ме изведеш от двореца - кралицата каза на попа. Гледаше го с физиономия от камък.
- Да.
- Защо не искаш да ме убиеш и сега?
- Искам. Но обещах на негово височество принц Бранислав, че ще те изведа от тук жива. „От тук“ значи от двореца. Дори навън от него да те убия, пак ще съм изпълнил обещанието си.
- Значи оправдаваш предателството към съпруга ми с игра на думи? До остроумни словесни завъртулки ли се свежда твоята служба към господаря ти?
- Ще мълчиш!
- Няма да ми казваш да мълча. Аз съм кралицата.
- Ще мълчиш, кучко! Ти ни докара до тази разруха! Всички оцелели в тоя дворец те искат мъртва!
Кралицата кимна към биячката си с лице от камък. Биячката хвана попа за дрехата, повдигна го и го захвърли срещу стената на вагона. Старецът изтърпя удара като всичко друго, но не и старец.
Хлипащата пропищя от уплаха. От носа ѝ бликаше кръв. Носът я убиваше.
- Тихо, Ятия - заповяда кралицата с глас от желязо. Хлипащата утихна.
Кралицата пристъпи към попа.
- Ще си промениш ли мнението? - запита го - Бранислав ти беше господар. Служеше му. Обичаше го. Беше му верен до бога и колкото на бога. Преди да умре ти е заповядал да ме опазиш. Мен. Неговата кралица. Ще си промениш ли обещанието да ме убиеш?
Влакът препускаше през артериите на двореца. Светулките хапеха изпод стъкления под. Хлипащата очакваше в ужас отговора на свещеника.
А свещеникът погледна биячката на кралицата, надвиснала над него. Премери я с очи. Постоя така. После въздъхна. Раменете му се отпуснаха, гърдите му грохнаха. Позволи си да заприлича на старец.
- Ти изврати Бранислав. Ти отприщи войната. Ти докара разрухата. Всички в този дворец те искат мъртва, а и онези извън него. Бранислав го обичах наистина. И наистина му служех. Но сега е мъртъв. Нищо не ме спира да те убия. И ще те убия, ако сега ме оставиш жив.
Кралицата кимна на биячката. Биячката се пресегна към главата на попа. Хлипащата се раздра в див крясък.
Попът вдигна бяла десница в знак да почакат. Кралицата спря биячката.
- Ятия, млъквай - заповяда на хлипащата с думи от мраз. После подкани попът да говори за последно.
- Детето. Детето живо ли е? - запита мъжът.
- Ще го намеря. Отиваме в крилото на наследниците. Ще го изведа от двореца.
Попът поклати старческата си глава.
- Значи не знаеш дали е живо. Е, поне сега, колкото и да е късно, си се сетила, че имаш дете.
Кралицата кимна на биячката с лице от камък.
Огромната жена склещи черепа на стареца с огромна ръка. С един удар го разби в стъклената стена на вагона. Хлипащата пищеше, а от носа ѝ шуртеше прясно бликнала кръв. Носът я убиваше.


Споменът, преди да го взривят

-Всеки ден ще те питам. И всеки ден ще ми казваш - шептеше Бранислав в ухото ѝ. Бяха на най-високия балкон на двореца. Вятър галеше косите им, любов пареше сърцата им. Из настъпващата вечер се носеха светулки.
- Какво ще ме питаш и какво ще ти казвам?
Той се взря в лицето ѝ от топъл руж.
- Ще те питам какво искаш да ти дам. Всеки ден. Всеки път ново нещо. И всеки ден аз ще ти го давам.
Тя се изсмя. Гледаше носещите се светулки.
- Никоя жена не заслужава чак пък толкова.
- Не. Само кралиците.
Отвърна на погледа му. Очите му нежно хапеха душата ѝ: очи от вода, мъгла, лед и мир. Скрежът в ирисите му подпалваше руменина по топлите ѝ от любов страни.
- Е, кралице моя. Какво искаш?



Продължава в трета част

Обратно към

Кой е на линия

Потребители, разглеждащи форума: 0 гости