Николай Ватов – „На пеперудени крила”

Анонси на новоизлезли произведения: печатни и електронни
Правила
Уважавайте другите участници и се отнасяйте с тях така, както бихте желали те да се отнасят с вас!
Отговор
Dark Lily
Мнения: 1
Регистрация: 11 декември 2014, 17:56

Николай Ватов – „На пеперудени крила”

Мнение от Dark Lily »

Вече е факт „съживяването” на творчеството на Николай Ватов – излезе новата му книга на „На пеперудени крила”. Приживе авторът издава два сборника с разкази и новели – „Отломки самота” и „Стъпала към Едем” - в неголеми тиражи и отдавна изчерпани. Сега „На пеперудени крила” дава нов шанс на читателя да се запознае с творчеството на този блестящ български автор. Новият сборник включва произведенията от старите две издания, както и още 8 разказа – изненада за феновете. Част от новия материал е от архива на автора и се публикува за първи път.
За тези, които не са чували за Николай Ватов – повече информация тук: http://darktranquillily.wix.com/a-verse-about-him
/пълноценен достъп само с Mozilla Firefox и Google Chrome/

Ето и малък откъс от моя любима новела на Ватов:

„Почувствах нечие успокояващо присъствие. Сякаш някой, когото не виждах, но усещах, ме улови за ръка и двамата се понесохме в пространството. Отново ни обгърна мекото сияние на нощта и тогава разбрах - нямахме плът, бяхме просто дух и мисъл. Самите ние още стояхме на морския бряг, прегърнати и притихнали - виждахме се отстрани. Издигахме се шеметно нагоре. Плажът, Селеста и околните хълмове останаха под нас. След тях израсна огромната нашарена топка на Земята, прерязана на две от линията на терминатора. Смали се и заблестя подобно на искрящосиня перла, а после започна да се топи, превръщайки се в малко въгленче. Носехме се срещу изгрева, срещу слънцето. Изабела ме водеше. Гмурнахме се в клокочещата огнена бездна. Светлина. Потоци от светлина, движещи се от центъра към повърхността и обратно в един извечен цикъл, ваещ могъщите езици на протуберансите, пулсиращи и изригващи цели океани от енергия всяка секунда.
Летяхме над планети и чужди звезди. Само за миг преодолявахме космически разстояния от хиляди и милиони светлинни години. Разхождахме се по улиците на изоставени градове, сътворени от отдавна изчезнали цивилизации, пристъпвахме в пусти храмове на рухнали божества. Открихме мислещи облаци от праматерия - огромни структури, толкова различни от нас, че и милиард години не биха ни стигнали да ги разберем. Присъствахме на раждането на галактиките. Срещнахме странни същества на планети, кипящи от живот и смърт, и воювахме с тях, за да оцелеем... Можете ли да си представите планини от кварц, които лумват във всички цветове на дъгата при първите лъчи на зората, или каньони, високи десетки мили? Едва ли, а ние летяхме над тях! Виждали ли сте праисторическа джунгла? Или ледени дефилета, изтъкани сякаш от паяжина... или залези на четири слънца едновременно, от които спира дъхът... или нощно небе, обсипано с толкова много звезди, че ти се иска само да протегнеш ръка... Виждали ли сте цялата красота на света, събрана в едно цвете, в едно камъче или в една пеперуда?... В състояние ли сте да усетите хармонията на безкрая, разтворена в шепота на космическите течения? Или да чуете песента на гигантските космати мравки, населяващи пустините на една планета в крайните ръкави на мъглявината Андромеда - толкова проникваща, че неволно забравяш човешката си същност... Не, господин комисар, нито един човек няма да почувства и частица от онова, което видях и почувствах аз. Бях тъжен и знаете ли защо? Вселената беше пълна с чудеса, но човекът бе единствен в нея. Бе сам. Никога нямаше да срещне приятел или друг близък разум...
После отново усетихме телата си.
....”
из „Стих за нея”

И следва да уточня – избрах този откъс не защото е показателен за стила и темите на автора, дори напротив - „Стих за нея” е по-различен. В книгата на Ватов ще намерите предимно класическа научна фантастика, но и много истории, които ще ви накарат да се замислите и да усетите света по нов начин.
Отговор

Обратно към

Кой е на линия

Потребители, разглеждащи форума: 0 гости