Говорещият с китари- кратък разказ

Тук можете да публикувате собствените си произведения, които желаете да бъдат прочетени и коментирани от аудиторията на библиотеката.
Правила
Уважавайте другите участници и се отнасяйте с тях така, както бихте желали те да се отнасят с вас!

Говорещият с китари- кратък разказ

Мнениеот Дърт Вейдър » 01 ноември 2013, 19:12

:) Написах този разказ, защото искам да посветя нещо на любимата си музика и музиканти. :) Надявам се да се хареса на любителите на рок музиката( и не само) :)


Говорещият с китари

Луната светеше силно, като прожектор, и караше мокрия път да блести подобно на река. Самотен мотоциклет изскочи иззад завоя и асфалтът доби златисти отблясъци от яркия му фар. Секунди по-късно мощният „Харлей Дейвидсън” профуча покрай табела с надпис „Добре дошли в Пърлтаун”, оставяйки след себе си облак изгорели газове и мирис на прегряло масло. Стигайки до единствения булевард на градчето, намали скоростта и ръмженето на двигателя спадна до басово боботене. Широкоплещест мъж с кожено яке и матовочерна каска внимателно заоглежда още мокрите от дъжда неонови надписи и осветените витрини. Когато стигна до неонов надпис „Денонощен трезор”, плавно спря мотора до бордюра. Бавно слезе от машината и разкачи гумените ластици, с които беше привързана неголяма титанова кутия. После провери дали е добре закрепен калъфът за китара и се запъти към вратата на трезора. Плати на нощния администратор наем на сейф за едно денонощие и влезе в стаята, където имаше различни по големина бронирани касети. Намери тази, за която беше платил, и сложи вътре металната кутия. След като заключи и провери дали е сработила ключалката, той пожела лека смяна на охранителя, излезе навън и отново възседна мощния си звяр.
Харлеят се отлепи от тротоара и плавно пое по пустите улици. След като пресече два квартала, мъжът спря пред ниска дървена постройка със светодиоден надпис „Рок бар при Еди”. На паркинга отпред бяха строени множество мотоциклети и няколко очукани пикапа. Мотористът паркира в края на редицата и тромаво слезе от опръсканата със сребърни капки машина. Развърза и свали обемистия черен калъф, огледа района и с широка крачка влезе в сградата. Вътре свали каската си и изпод нея се показа скулесто високочело лице с прави и тесни като процеп устни. Тъмна, вързана на опашка коса и красиви черни очила завършваха малко неприветливия му вид. Заведението беше претъпкано и задимено. Лееше се бира, а на сцената свиреше някаква рок група и пъстрата тълпа посетители здраво се забавляваше. Отнякъде се появи дебел мъж с карирана риза и тупна новодошлия по рамото с грамадното си ръчище.
- Хей, Маркъс, радвам се да те видя, човече. Притесних се, че няма да дойдеш. - Човекът се усмихна широко и извика: - Ей, чуйте всички, Маркъс е тук. Най-добрият китарист, който някога съм виждал. ............................
Дърт Вейдър
 
Мнения: 19
Регистрация: 26 февруари 2013, 15:56
Местонахождение: В планината

Обратно към Авторски текстове

 


  • Подобни теми
    отговори
    прегледи
    Последно мнение

Кой е на линия

Потребители, разглеждащи форума: Николко регистрирани потребители и един гост

cron