Куркузарър, половин бутилка радлер и счупено гребло

[tupir4e]

1.
КУркузавърите живееха в балони. Те бяха връзмалки или възголеми, сприхави същества с необичайно тумбести кореми и тънки, почти човешки на вид ръце и крака. Често бръчкаха лицата си, сякаш да засилят емоцията, която ги беше заклещила, да, освен сприхави те бяха хипер емоционални, но за сметка на това никак хипер активни и най- спокойно можеше да се твърди, че са мързеливи, дори лениви същества. Куркузавърите имаха свои си представи за редно и нередно и въпреки, че на пръв поглед бяха сигурни в категориите, често така ги объркваха, че неминуемо се стигаше до бой по между им. Понякога така се ядосваха, че цвета на балона има придобиваше розово-електриков цвят и се издигаше толкова нависоко, че можеше да се изкачва в простора с дни, докато не се охлади от студените течения или напушения на сръдня куркузавтъ не се сетеше за нещо друго и не изпуснеше откъм нищото парата. Да, тези същества си падаха малко глуповати и лесно се разсейваха. Живееха си в балоните и никак не обичаха, да излизат от тях, най-малко пък за да се срещат с други куркизавъри. Те общуваха много чест, чрез цветовете на балоните си, освен когато разговорът не беше „важен“ и искаше „допир“
Като под „важен“ те разбираха въпроси свързани с промяна в закуската, обяда и вечерята, както дебатите за най-доброто плонче/за което ще обясним по нататъче../, престояща война и естествено ако бяха в ситуация на „спукан балон“
„допир“ от друга страна означаваше скачване на балоните чрез миниатюрни отвори, който те разшиваха и пришиваха, докато светът им не заприлича на балонен лабиринт. Това разбира се беше страхотно неудобно, защото куркузавърите не обичаха друг да им стъпва в балона и обикновено по време на допира, повечето балони бяха електрикови на цвят.
Освен, че живееха в объркания си, на пръв поглед хармоничен свят, куркузавърите имаха много сходно ежедневие един с друг и често се случваше, каквото прави единият от отсрещната страна на някой съседен балон да се случваше същото. Куркузавърите мнгоо обичаха да бършат прах – това беше тяхно хоби и единствена физическа дейност , през останалото време докато чакаха прахът да се натрупа отново те оправдаваха времето си с недотам истински истории за други куркузавъри от съседни балони, долини и графства.
Но да не се отплесвам много с географията, а да разкажа повече за тези гадинки и дори да ви запозная с някои от тях ако имате желание..
Сниф.
Снифа беше висок, не дотам тумбест куркузавър, по скоро беше върлинест и с една глава над останалите си сънародници, обичаше да слуша и да прави музика, нещо крайно нетипично за останалите, който освен, че не понасяха гюрлутията, която често се разнасяше от балона му, не харесваха още и нестандартното му чувство за хумор и строго осъждаха привързаността му към прахта, която толкова се беше натрупала около него, че се налагаше доброволци да влизат в балона му и да го поизтупват оттук отттам. Снифа беше леко черен и рано сутринта, когато слънцето изгряваше блестеше като мит тиган, свойство дължащо се най- вероятно на мутация,а дори и да не беше така, никой не се интересуваше, а тези от съседните балони просто се обръщаха на другата страна за да не им блести в очите. Философи ята му за живот се съдържаше в един компакт диск и не излизаше от окръжността му, напротив всичко извън него за Снифа беше с липса на внимание. Снифа имаше 2 приятеля, с които се разбираше добре поотделно. Съберяха ли се тримата наставаше пълно фиаско и моментално тримцата се хващаха за гърлата. Единия се казваше Мишиморко, а другият Мититръц и бяха един за друг абсолютни антиподи.
Мишиморко
Мишиморко приличаше на толумбичка и имаше сърце на мишка, беше го страх от всичко и всички и подобно на Снифа не обичаше физическите натоварвания, бърсането на прах правеше с недоволство и смисъла около който пилотираше животът му беше как да накара по скоро да дойде време за обяд. Останалите куркузавъри бяха вдигнали ръце от него, защото имаше неудобния навик да се самопоканва на всички закуски/обяд/вечери, който можеше да засече през тънките стени на балоните. Не се стесняваше от нищо щом станеше на въпрос за храна и единственото, от което се дистанцираше и не понасяше беше цигарения дим.
Мититръц
Мититръц пушеше като комин. В устата му постоянно беше навряно цигаре от кокоши нокът, от което димеше в един нескончаем танц димът от тютюна, с който беше натъпкано.
Той беше доста нестандартен куркузавър, подобно на Снифа беше върлинест, но по скоро приличаше на игла, а димът който издишаше се рееше около него като конец. Харесваше да се присмива на останалите куркузавъри, като най много се присмиваше на Мишиморко и с това разправиите около тях постоянно нямаха край. Физически по слаб, Мититръц винаги търсеше удобно място от което да може да избяга с балона си преди Мишимора да го докопа, защото когато това се случваше обикновено Мититръц беше бит.
Изобщо тези тримата го раздаваха по детски и много много не му мислеха
Куркушкин
Куркушкин беше центъра на събитията и официалното радио на цялата околия. Знаеше всичко за всеки, освен какво става с него. В личен план, това беше най- объркания куркузавър, който на моменти дори смяташе, че не не куркузавър, а куркумавър/стар народ преди населяващ балоните, изчезнал след някакъв въртоп/
Куркушкин естествено беше куркузавърка и любимото и занимание след като стриктно наизбърсваше праха бе да обикаля с балона и да оглежда какво правят останалите куркузавъри. Тя забелязваше всеки недостатък и с нетърпеливо гласче го разнасяше в небето осведомявайки всички по пътя си и оставяйки след себе си диря от електриков цвят.
Куркучи/както и викаха скришом всички останали/ беше тантуреста с много малко носле и зиме и лете ходеше с чехли. НЕ понасяше други обувки. Любимото и занимание беше да тръби новостите и ставаше изключително подвижна когато нещо необичайно се случеше в града на балоните.

Всъщност куркузавърите бяха толкова много и всеки по себе си интересен, че реших да ви запознавам с тях, вмъквайки ги в разказа един по един или няколко на куп, според както дойдеше, защото както ви обясних- те бяха непредсказуеми същества.
2.
Търговецът на сините лимони