Докато правеше мекиците Тодорка мислеше, за това,
Че е сама в старческия дом. Децата и бяха далече в чужбина
И тя ги чуваше само по телефона. Приятелки почти нямаше.
Много от тях починаха преди да станат на осемдесет.
Виждаше само сестрата и жената дето от време на време чистеше.
Съседите и по стая бяха лоши хора. Те я крадяха, а понякога и
Биеха. На младини беше симпатична жена, но вече усещаше бремето
на възрастта. Ходеше в библиотеката и прочиташе по някоя книга.
Имаше една котка, която живееше на двора. Понякога дори
Си говореше с нея. Пазеше писмата от младостта си и поканите
За сватба под възглавницата си. Мъжът и беше отдавна в Небесното
Царство, после се омъжи още четири пъти.
Понякога се сещаше за старата си къща и често потъваше в меланхолия.
Нина Миндова
Портрет на старицата
Правила
Уважавайте другите участници и се отнасяйте с тях така, както бихте желали те да се отнасят с вас!
Уважавайте другите участници и се отнасяйте с тях така, както бихте желали те да се отнасят с вас!
Re: Лична драма
Ема беше единадесетото дете в ромското семейство.
Родителите и я пращаха да проси. Тя се прибираше полугладна.
Ходеше на училище, но не се разбираше нито с децата, нито
С учителите. Децата, които и бяха съученици я избягваха,
Защото миришеше лошо. Един ден и прималя от глад.
Беше през зимата и тя мръзнеше без палто. През това време
Генка, която беше от българско семейство стоеше без работа.
Зимата и беше студено и едва намираше пари да се нахрани.
Нямаше възможност да създаде семейство. Имаше образование,
Но не и даваха работа по него. Наоколо имаше много такива
нереализирани като нея. Тя не можеше да си позволи да има
и едно дете. Един ден брат и полудя , но не му дадоха пенсия,
защото нямаше платени осигуровки за три години.
Генка често повръщаше, защото беше хванала болест от глад.
Нина Миндова
Родителите и я пращаха да проси. Тя се прибираше полугладна.
Ходеше на училище, но не се разбираше нито с децата, нито
С учителите. Децата, които и бяха съученици я избягваха,
Защото миришеше лошо. Един ден и прималя от глад.
Беше през зимата и тя мръзнеше без палто. През това време
Генка, която беше от българско семейство стоеше без работа.
Зимата и беше студено и едва намираше пари да се нахрани.
Нямаше възможност да създаде семейство. Имаше образование,
Но не и даваха работа по него. Наоколо имаше много такива
нереализирани като нея. Тя не можеше да си позволи да има
и едно дете. Един ден брат и полудя , но не му дадоха пенсия,
защото нямаше платени осигуровки за три години.
Генка често повръщаше, защото беше хванала болест от глад.
Нина Миндова
Re: Лична драма 2
Това, че се разведе удари в сърцето Диана. По цели нощи не спеше
И мислеше как ли ще издържа четирите си деца.
Далече беше от пенсия, а и все и вдигаха пенсионната възраст.
Отиде да попита как са нещата, за болестта , от която се разболя.
Казаха, че трябвало да си плати осигуровките, а тя нямаше толкова
Пари. А децата бяха гладни, тя трябваше да си намери работа.
Баща им изобщо не се обади, вече имаше друго семейство.
Лицето и се поду, излязоха и струпеи. Имаше нужда от пари,
А нямаше скътани такива. Отидоха по лекарства, по лекари.
Какво ли щеше да прави сега? Стоеше на моста на реката и гледаше
с отчаяние. Искаше и се да се разплаче, а вместо това изпадаше в
пристъпи на гняв. Замерваше, всички у дома. После ,уплашена
от себе си се засрамваше. Викаше, че ще убие онази другата
крадла на съпрузи. После проклинаше мъжа си и всички
мъже по света. Така и не и отпускаха пенсия по болест.
Нина Миндова
И мислеше как ли ще издържа четирите си деца.
Далече беше от пенсия, а и все и вдигаха пенсионната възраст.
Отиде да попита как са нещата, за болестта , от която се разболя.
Казаха, че трябвало да си плати осигуровките, а тя нямаше толкова
Пари. А децата бяха гладни, тя трябваше да си намери работа.
Баща им изобщо не се обади, вече имаше друго семейство.
Лицето и се поду, излязоха и струпеи. Имаше нужда от пари,
А нямаше скътани такива. Отидоха по лекарства, по лекари.
Какво ли щеше да прави сега? Стоеше на моста на реката и гледаше
с отчаяние. Искаше и се да се разплаче, а вместо това изпадаше в
пристъпи на гняв. Замерваше, всички у дома. После ,уплашена
от себе си се засрамваше. Викаше, че ще убие онази другата
крадла на съпрузи. После проклинаше мъжа си и всички
мъже по света. Така и не и отпускаха пенсия по болест.
Нина Миндова
Re: Русокосото момиче
Мария страдаше, защото изгуби майка си. После сестра и почина.
Тя беше единствената, която остана от семейството. Завършваше образование
За програмистка. На ръст беше ниска, но имаше красиви къдрави коси.
Беше посветила живота си на Бога, посещаваше църква. Четеше
Библията си с вяра. Един ден, когато земята беше заледена, тя
Падна и се нарани. Докторът каза, че ще остане инвалид. Тъй като
Я изследваха подробно и откриха рак. Оставаше и много малко време
Да живее. Беше мълчалива и никой не подозираше през какво преминава.
Животът и беше страдание. Лежеше на легло и едва успяваше
Да се усмихне на идващия ден. Сестрите от църквата и помагаха,
Но само Божието слово беше едничката и радост.
Зимата свърши. Пухкавите бели снежинки вече не валяха в своя
Див танц. Дърветата не превиваха своите черни грапави клони.
Нямаше ги количките от гостуващия лунапарк. Тълпите деца,
Които тя си спомняше от лятото. Захарният памук –розов и сладък,
Жълтата лимонада, която пиеше. Колите тогава бяха покрити със
Сняг, покривите бяха заскрежени. Само някоя котка преминаваше по покривите
И някоя пенсионерка гледаше през нашареното от студа прозорче.
Тя си спомняше как майка и миеше косата с шампоан от коприва
И после я изтриваше с зелената хавлия на квадратчета.
После дълго гледаха телевизор заедно и приготвяха коледната
Трапеза. Пуканките в панера бяха апетитни и ароматни, приличаха
На едри снежинки. Заедно носеха тиквата и я настъргваха в тавата.
После разточваха корите. Навън се чуваха песните на коледарите.
Църквата беше пълна с приятели и познати.
Заедно я отрупваха с храна. Сега на Коледа тя си пожелаваше най-добрите
Неща за себе си и за семейството си.
Нина
Тя беше единствената, която остана от семейството. Завършваше образование
За програмистка. На ръст беше ниска, но имаше красиви къдрави коси.
Беше посветила живота си на Бога, посещаваше църква. Четеше
Библията си с вяра. Един ден, когато земята беше заледена, тя
Падна и се нарани. Докторът каза, че ще остане инвалид. Тъй като
Я изследваха подробно и откриха рак. Оставаше и много малко време
Да живее. Беше мълчалива и никой не подозираше през какво преминава.
Животът и беше страдание. Лежеше на легло и едва успяваше
Да се усмихне на идващия ден. Сестрите от църквата и помагаха,
Но само Божието слово беше едничката и радост.
Зимата свърши. Пухкавите бели снежинки вече не валяха в своя
Див танц. Дърветата не превиваха своите черни грапави клони.
Нямаше ги количките от гостуващия лунапарк. Тълпите деца,
Които тя си спомняше от лятото. Захарният памук –розов и сладък,
Жълтата лимонада, която пиеше. Колите тогава бяха покрити със
Сняг, покривите бяха заскрежени. Само някоя котка преминаваше по покривите
И някоя пенсионерка гледаше през нашареното от студа прозорче.
Тя си спомняше как майка и миеше косата с шампоан от коприва
И после я изтриваше с зелената хавлия на квадратчета.
После дълго гледаха телевизор заедно и приготвяха коледната
Трапеза. Пуканките в панера бяха апетитни и ароматни, приличаха
На едри снежинки. Заедно носеха тиквата и я настъргваха в тавата.
После разточваха корите. Навън се чуваха песните на коледарите.
Църквата беше пълна с приятели и познати.
Заедно я отрупваха с храна. Сега на Коледа тя си пожелаваше най-добрите
Неща за себе си и за семейството си.
Нина
Кой е на линия
Потребители, разглеждащи форума: един гост