Стихотворение

[гост]

Отначало започна като нещо несериозно, но взе че ми хареса и го преработих малко. Ако може споделете впечатления

Имало отдавна
един славен крал.
Той властвал със стомана
народа не щадял.

Един прекрасен ден
в двора дошъл младеж.
И рекъл: "Господарю,
ний трябва да поканим
техничния прогрес."

Но бе арогантен краля-
- в лицето му се смя:
"Защо се месиш, въшко
във кралските дела?!"

Прокудиха младежа
и време се мина
и ето че надвисна
над кралството беда
война му обяви
съседната страна.

Рицарите храбри
потеглиха на бран.
Всеки годен ратник
понесъл ятаган.

Загубиха куража
на бойното поле.
И рекоха си дружно
"Днеска ще се мре."

Защото враговете
застанали пред тях.
Носеха сал пушки
топовете - след тях.

Куршумите свистяха
из бойното поле
Рицарите мряха
избити кат овце.

Народа се разбяга
остана краля сам.
Спомни си младежа
изпълни се със срам.

Но вече беше късно
куршумът изсвистя
и пръсна му сърцето
и падна
и умря.

[yo_yo]

Винаги съм обичала да чета разказана история с рими. Смятам, че твоята е много сполучлива пък и поучителна. Докато четох на няколко места ми се стори, че можеш да получиш по-добра рима, но и в този вид е много добре. На мен ми хареса!

[nstoev]

Да, определено и на мен ми хареса, наистина е поучителна история. Общо взето, човек не трябва да пренебрегва прогреса. Поздрави!