Обществените библиотеки показват защо споделянето на култура не трябваше да се забранява още в началото

Настоящите закони имат остра нужда от промяна
Правила
Уважавайте другите участници и се отнасяйте с тях така, както бихте желали те да се отнасят с вас!
Отговор
petrovich
Мнения: 762
Регистрация: 31 юли 2008, 14:20

Обществените библиотеки показват защо споделянето на култура не трябваше да се забранява още в началото

Мнение от petrovich »

Рик Фолквиндж
12 януари, 2014

Определено ще имате трудности в намирането на монополен максималист, занимаващ се с авторско право, който да е на мнение, че обществените библиотеки трябва да бъдат забранени. Това би било политическо убийство; вместо това обикновено се разказват лъжи за това защо обществените библиотеки не са същото нещо, както споделянето на информация в интернет. Нека да надникнем.

„Аналогични еквивалентни права“ е една идея, която напоследък е станала невероятно полезна. Културата и знанието трябва да бъдат точно толкова достъпни в дигиталния свят, колкото навсякъде другаде, където се срещат аналогово. Би трябвало да се радваме на същото право на лична неприкосновеност и граждански свободи онлайн, както и офлайн. Идеята е напълно разумна и няма абсолютно нищо общо с космическата наука. Това е страшно полезна концепция, тъй като кара законодатели и други длъжностни лица да обърнат внимание на правата и свободата, която така безцеремонно отнемат от своите деца, като този процес понякога е последван от умствен шок когато осъзнаят какво се случва след тяхното мълчаливо съгласие. Нека да видим как това се прилага към публичните библиотеки.
Когато предизвикате някое лоби в индустрията с авторското право, представите му въпроса с обществените библиотеки и го попитате дали има против това хората да имат достъп до такава култура и знание без да плащат пари за това, той ще бъде достатъчно умен, за да не отрече ползата от обществените библиотеки. Причината е, че по този начин политическият му авторитет ще намалее драстично. Разпространението и споделянето на култура и познание в интернет обаче е именно аналогичното право, еквивалентно на обществените библиотеки, на които се радваме вече 150 години. Лобитата ще се опитат тук понякога да сменят темата или пък, което е още по-комфортно за тях, ще излъжат като използват някой от трите мита. А ето ги въпросните митове и причината, поради която заблуждават:

Лобистка лъжа: библиотеката си купува всички свои книги. Ето защо не може да се сравнява със споделянето на информация в Интернет.
Факт: Законите в повечето страни постановяват, че за абсолютно всяка една пусната на пазара книга, издателството трябва да изпрати за своя сметка определен брой копия от нея на определени библиотеки и тези книги да са достъпни за читателите без да им се налага да плащат за тях.
Когато индустрията на авторското право се оплаква, че „просто не могат да приемат“ закони, които ги задължават да „отдават своя продукт безплатно“, както обикновено се изразяват, разумно е да се отбележи, тези закони вече съществуват и действат повече от един век. Основната разлика със споделянето в Интернет е, че механизмът на аналоговия еквивалент няма да повлече след себе си никакви разходи за издателите, нещо което обикновено се смята за хубаво, както от политическа, така и от издателска гледна точка.
Очевидно е истина, че много, ако не и множеството библиотеки купуват допълнителни копия на книги. Главното тук обаче е, че има вече закони, които постановяват, че копия от всяка една издадена книга трябва да бъдат изпратени на библиотеките, за могат хората да имат свободен и безплатен достъп до нея.
В допълнение, това оставя на заден план твърдението, че издателската индустрия „приемала“ или „не приемала“ законите. Те решават да управляват бизнес в една определена юридическа среда и именно там започват и свършват техните привилегии. При наличие на свободен и честен пазар, предприемачите нямат и не трябва да имат правото да оценяват правната система. (Все още имаме да извървим известен път по отношение на замяната на некомпетентните и опасно съгласяващи се с всичко политици.)

Лобистка лъжа: на притежателя на правата му се плаща когато една книга е взета назаем от библиотеката.
Факт: това е мит с две страни - можем да го наречем „двоен фал“ в известни спортове като Контра Страйк (Counter Strike).
Истина е, че под определени обстоятелства и в някои страни се изпраща известна сума пари на някого, когато една книга е взета назаем от библиотеката. Този някой обаче не е притежателят на права, нито пък парите играят роля на компенсация за изгубени продажби. В повечето европейски страни това е държавна културна субсидия, която има за цел да развива културата и да я прави по-достъпна на местния език. От много голямо значение е да се разбере, че именно затова тези пари нямат нищо общо с изключителния монопол на авторското право. Възнаграждението представлява едностранна държавна субсидия, която се основава на библиотечна статистика, тъй като това е доста удобен метод.
Ако една книга на шведски бъде взета назаем от шведска библиотека, тогава човекът, който е направил така, че книгата да е достъпна на шведски, получава много малко възнаграждение, при условие че е минал минималния праг и не е надскочил максималния. Понякога се случва това да бъде авторът, който е написал книгата в оригинал на шведски, но много по-често е някой, който я е превел на този език. Други държави уреждат въпроса по подобен начин.
А именно: Когато някой вземе назаем „Хари Потър“ на шведски от шведска библиотека, Дж. К. Роулинг - притежателят на правата - не получава и една стотинка от това. Този мит просто не е истина, независимо от каква гледна точка ще го погледнем.

Лобистка лъжа: библиотеката може да отдава една книга под наем само на един човек за съответния период. Ето защо това ограничение трябва да бъде наложено също и в дигиталното пространство.
Факт: това е физическо, а не принципно ограничение. Ако една библиотека можеше да дава книгите си на повече хора по едно и също време, щеше отдавна да го е направила без колебание. Споровете, че физически нежеланото ограничение трябва да създаде основа за ограничено законодателство в една нова среда, където подобно ограничение не съществува, са по-лоши от всички логически заблуди: няма смисъл на нито едно ниво.
Целта на обществената библиотека не е и никога не е била да „дава книги под наем“, както се твърди в този мит. Целта е била и ще продължава да бъде „да осигурява достъп до знанието и културата на колкото е възможно повече хова, без на тях да им се налага да заплащат за това“. Чрез споделянето в Интернет възможностите са се увеличили значително и единственото разумно нещо, което можем да направим, е да се възползваме от този фантастичен потенциал.
Онлайн споделянето на култура и познание е най-голямата обществена библиотека някога изобретявана, а възможността на цялото човечество да участва в процеса и да достъпва цялото количество познания и култура 24/7 е без съмнение едно от най-големите постижения на цивилизацията от този век. Технологията вече е изобретена, всички инструменти са влезли в употреба, способността да използваме технологията вече е разпространена сред цялото човечество: на никого не му е нужно да похарчи и една стотинка, за да може това да се осъществи. Единственото, което трябва да направим, е да премахнем тази глупава забрана върху използването на този потенциал.
Това, което е нужно, за да направим този скок на цивилизацията, е да заменим безхарактерните политици и подлизурковци, които се оставят на бъдат водени на конци от вече остарялата, но изгодна индустрия. Много често именно стремежът към премахването на такъв вид политици е достатъчен, за да може да се промени лошата политика на парите.

Превод: Цветомира Енчева
(Източник)
Mandor
Мнения: 752
Регистрация: 19 август 2006, 10:56
Връзка:

Re: Обществените библиотеки показват защо споделянето на култура не трябваше да се забранява още в началото

Мнение от Mandor »

petrovich написа:Културата и знанието трябва да бъдат точно толкова достъпни в дигиталния свят, колкото навсякъде другаде, където се срещат аналогично.
„Аналогично“ -> „аналогово“.

По същество статията не казва нищо различно от аналогичната руска статия от началото на 2006-а. Явно за осем години нещата не са се променили кой знае колко…
petrovich
Мнения: 762
Регистрация: 31 юли 2008, 14:20

Re: Обществените библиотеки показват защо споделянето на култура не трябваше да се забранява още в началото

Мнение от petrovich »

Готово, неточността е оправена.
Въпросът е, че по-често тези неща трябва да се припомнят, за да бъдат информирани повече хора.
Отговор

Обратно към

Кой е на линия

Потребители, разглеждащи форума: 0 гости