Форуми на Моята библиотека

Мария страдаше, защото изгуби майка си. После сестра и почина.
Тя беше единствената, която остана от семейството. Завършваше образование
За програмистка. На ръст беше ниска, но имаше красиви къдрави коси.
Беше посветила живота си на Бога, посещаваше църква. Четеше
Библията си с вяра. Един ден, когато земята беше заледена, тя
Падна и се нарани. Докторът каза, че ще остане инвалид. Тъй като
Я изследваха подробно и откриха рак. Оставаше и много малко време
Да живее. Беше мълчалива и никой не подозираше през какво преминава.
Животът и беше страдание. Лежеше на легло и едва успяваше
Да се усмихне на идващия ден. Сестрите от църквата и помагаха,
Но само Божието слово беше едничката и радост.
Зимата свърши. Пухкавите бели снежинки вече не валяха в своя
Див танц. Дърветата не превиваха своите черни грапави клони.
Нямаше ги количките от гостуващия лунапарк. Тълпите деца,
Които тя си спомняше от лятото. Захарният памук –розов и сладък,
Жълтата лимонада, която пиеше. Колите тогава бяха покрити със
Сняг, покривите бяха заскрежени. Само някоя котка преминаваше по покривите
И някоя пенсионерка гледаше през нашареното от студа прозорче.
Тя си спомняше как майка и миеше косата с шампоан от коприва
И после я изтриваше с зелената хавлия на квадратчета.
После дълго гледаха телевизор заедно и приготвяха коледната
Трапеза. Пуканките в панера бяха апетитни и ароматни, приличаха
На едри снежинки. Заедно носеха тиквата и я настъргваха в тавата.
После разточваха корите. Навън се чуваха песните на коледарите.
Църквата беше пълна с приятели и познати.
Заедно я отрупваха с храна. Сега на Коледа тя си пожелаваше най-добрите
Неща за себе си и за семейството си.
Нина

Това, че се разведе удари в сърцето Диана. По цели нощи не спеше
И мислеше как ли ще издържа четирите си деца.
Далече беше от пенсия, а и все и вдигаха пенсионната възраст.
Отиде да попита как са нещата, за болестта , от която се разболя.
Казаха, че трябвало да си плати осигуровките, а тя нямаше толкова
Пари. А децата бяха гладни, тя трябваше да си намери работа.
Баща им изобщо не се обади, вече имаше друго семейство.
Лицето и се поду, излязоха и струпеи. Имаше нужда от пари,
А нямаше скътани такива. Отидоха по лекарства, по лекари.
Какво ли щеше да прави сега? Стоеше на моста на реката и гледаше
с отчаяние. Искаше и се да се разплаче, а вместо това изпадаше в
пристъпи на гняв. Замерваше, всички у дома. После ,уплашена
от себе си се засрамваше. Викаше, че ще убие онази другата
крадла на съпрузи. После проклинаше мъжа си и всички
мъже по света. Така и не и отпускаха пенсия по болест.

Нина Миндова

Ема беше единадесетото дете в ромското семейство.
Родителите и я пращаха да проси. Тя се прибираше полугладна.
Ходеше на училище, но не се разбираше нито с децата, нито
С учителите. Децата, които и бяха съученици я избягваха,
Защото миришеше лошо. Един ден и прималя от глад.
Беше през зимата и тя мръзнеше без палто. През това време
Генка, която беше от българско семейство стоеше без работа.
Зимата и беше студено и едва намираше пари да се нахрани.
Нямаше възможност да създаде семейство. Имаше образование,
Но не и даваха работа по него. Наоколо имаше много такива
нереализирани като нея. Тя не можеше да си позволи да има
и едно дете. Един ден брат и полудя , но не му дадоха пенсия,
защото нямаше платени осигуровки за три години.
Генка често повръщаше, защото беше хванала болест от глад.
Нина Миндова

Докато правеше мекиците Тодорка мислеше, за това,
Че е сама в старческия дом. Децата и бяха далече в чужбина
И тя ги чуваше само по телефона. Приятелки почти нямаше.
Много от тях починаха преди да станат на осемдесет.
Виждаше само сестрата и жената дето от време на време чистеше.
Съседите и по стая бяха лоши хора. Те я крадяха, а понякога и
Биеха. На младини беше симпатична жена, но вече усещаше бремето
на възрастта. Ходеше в библиотеката и прочиташе по някоя книга.
Имаше една котка, която живееше на двора. Понякога дори
Си говореше с нея. Пазеше писмата от младостта си и поканите
За сватба под възглавницата си. Мъжът и беше отдавна в Небесното
Царство, после се омъжи още четири пъти.
Понякога се сещаше за старата си къща и често потъваше в меланхолия.
Нина Миндова