Форуми на Моята библиотека

Да вярваш в доброто не е грях,
да търсиш смисъла в туй което ти се случва,
да е изпълнен с усмивки твоя ден,
и радост да даряваш на хората край теб.

От как сме се родили все мечтаем
за свят изпълнен с доброта и сбъднати мечти,
за обич истинска, единствена,
изпълваща душата наша с топлина.

Минават часове, а после дните,
изнизват се годините край нас,
и с тъжно нежелание разбираме,
че нашите мечти все още са мечти.

Светът реален тъй различен от мечтите е,
препятствия, тревоги и болка
безмилостно погазват нашите души,
остава само мисълта в редките спокойни мигове,
че нявга ние ще сбъднем своите мечти.

В перманентна рана превърнала се е душата,
и само стонове от болка звучат в нашите глави.
Къде е днес надеждата?
Къде отиде слънчевият свят на нашите мечти?

Как искам да заспя и като се събудя,
кошмарът в този свят да се окаже сън,
душата ми отново да пирува
изпълнена с мечтана светлина…

Очите гледат, но не виждат светлината,
като слепци потънали сме в мрака на страха.
Ще оцелеем ли, ще срещнем ли доброто
в този свят тъй чужд сега?

Протягаме ръце и търсим пак опора,
надежда, вяра в утрешният ден,
дано отново смисъл да открием,
и с достойнство пак да крачим в утрешния ден…