от Yassenn » 23 октомври 2012, 10:25
В смаргадено обагри се деня,
в привидени краски превърна се съня,
в листата сянка и в тревата есенна роса,
времето обгърна се в смях на плачеща тъга.
Покрих света с огнена вълна от студ,
във високото блестеше гаснещ изумруд,
поех си дъх кристално лек
пременен в камък за наранения човек.
Сълза и камък под кракът се срещат,
все още я усещам огнена гореща,
и пак поех си дъх кристално лек,
бреме в деня на наранения човек.
В смаргадено обагри се деня,
в привидени краски превърна се съня,
в листата сянка и в тревата есенна роса,
времето обгърна се в смях на плачеща тъга.
Покрих света с огнена вълна от студ,
във високото блестеше гаснещ изумруд,
поех си дъх кристално лек
пременен в камък за наранения човек.
Сълза и камък под кракът се срещат,
все още я усещам огнена гореща,
и пак поех си дъх кристално лек,
бреме в деня на наранения човек.