Нещо от Валери Петров, за тези, които не ревнуват

Отговор на темата


This question is a means of preventing automated form submissions by spambots.
Усмивки
:D :) :( :o :shock: :? 8) :lol: :x :P :oops: :cry: :evil: :twisted: :roll: :wink: :!: :?: :idea: :arrow: :| :mrgreen:
BBCode е включен
Кодът [img] е включен
Кодът [flash] е изключен
Кодът [url] е включен
Усмивките са включени
Преглед на темата
   

Разгъване Преглед на темата: Нещо от Валери Петров, за тези, които не ревнуват

Re: Нещо от Валери Петров, за тези, които не ревнуват

Мнение от kysmet4e » 13 юли 2016, 00:10

Интересни са и хубави, благодаря за споделянето им :)

Re: Валери Петров - Титява

Мнение от Жоро » 22 март 2016, 23:36

Бих го взел преди известно време
тоя стар турист с голо теме
услужлив и мек съм общо взето
возил съм мнозина по шосето
пък сега надолу слизах празен
и навярно по разнообразен
моя път би били бих узнал
нещо извън своя си квартал.
Но спирачките натиснал вече,
порива ми лоша мисъл изведнъж пресече.
Вчера някой ми свали електромера.
Завчера един ме нагруби!
откъде да зная - може би
да е именно от тях и тоя?
И не спрях! :twisted:
И гледах до завоя
малкия човек да се смалява.
А държеше тика от тинтява!
И нявярно беше не от тия,
дето ще ти сторят мръсотия.
И си казах леко огорочен:
"Утре ще си спомни той за мен
и на други
ще откаже своите услуги.
И така нататък - до безкрая.
Дребен случай - но след него зная
как и ние меките учтивите,
ставаме от грубите и дивите,
ставаме в железни, нелюбезни,
с беззвездни в душите бездни.
Хора на доброто - не умирайте.
Първите си пориви не спирайте.
ОЩе сме едни други сплетени.
Още сме с тинтявата в ръцете ни.





бележка - това преди двадесет години бе в христоматията за седми клас....дано не са го махнали по новата програма.

Нещо от Валери Петров, за тези, които не ревнуват

Мнение от oziris1 » 19 март 2016, 19:03

Не, той не ревнува

Днеска съм с музика много зает,
дано никой другар не ме дири.
Все тъй весела двайсет пъти подред
единствената ми плоча свири.

А ти сигур трепериш, че аз със бръснача
ще те издебна във гъстия мрак
и насечена, в куфар, със дни ще те влача
от хотел на хотел и от влак на влак.

Но аз съм зает с грамофонни игли.
Аз ги сменям редовно и вещо.
Както виждаш, нищо не ме боли…
Или съвсем мъничко нещо…

Долу продават, уви, лимонади,
а нямам вече конячен запас.
Но ти не ми каза откъде го извади
този пътуващ контрабас.

Със свойте мустачки и своя поклон
той е неотразим, трябва да признаем.
А плата за този зелен панталон
от кой билярд го е взел назаем?

А какви нови триетажни подметки!
Моите почитания. Те струват пари.
И, знаеш ли, въпреки тези качества редки
аз не го презирам дори.

Но ти се излагаш, мой ангел красив,
само за твоя вкус ми е жалко.
Иначе не бих имал нищо против…
Или може би съвсем малко.

Кажи ми шест думи: – Това бе техника
за нашия водопровод. –
Аз не ще се усъмня в тех никак
чак до края на своя живот.

Но ти не казваш тези думи, нали?
Аз слушам на старото си место
и мисля, че тез грамофонни игли
няма нужда да се сменят тъй често.

Фабрикантите лъжат. Няма никаква нужда.
Няма нужда и жени да сечем.
И въобще ревността ми е съвсем чужда…
Или почти съвсем.

Към началото