Форуми на Моята библиотека

Нощта е като ден.
Смесват се,
студ и топлина в мен.
Още слънцето не изгряло,
усещам тялото отмаляло.
Сън не сещам вече,
щом очите ти са толкова далече.
Спомени нахлуват в душата,
изместват ту мрака,ту светлината.
Навън е пролет,
а в мен бурии бушуват.
Всичко се променя,
измества една,
с друга сцена.
Настъпва лято,
после есен,зима.
Когато листата зелени,
надеждата няма да ги има.
Как играе си въображението?!
Щом погледна се в огледалото,
виждам част от теб в отражението.
Как съм станала друга?!
Повече на тебе да приличам.
Дала съм ти,
и взела съм-не отричам.
Всичко е промяна.
Даваш едно,
взимаш друго в замяна.
И накрая всичко,
нищо не остава.