Търговец

Правила
Уважавайте другите участници и се отнасяйте с тях така, както бихте желали те да се отнасят с вас!

Отговор на темата


This question is a means of preventing automated form submissions by spambots.
Усмивки
:D :) :( :o :shock: :? 8) :lol: :x :P :oops: :cry: :evil: :twisted: :roll: :wink: :!: :?: :idea: :arrow: :| :mrgreen:
BBCode е включен
Кодът [img] е включен
Кодът [flash] е изключен
Кодът [url] е включен
Усмивките са включени
Преглед на темата
   

Разгъване Преглед на темата: Търговец

Re: Търговец

Мнение от Fabiven.BG » 04 октомври 2018, 17:04

На мен лично ми беше леко объркващо...

Re: Търговец

Мнение от Стефан Добрев » 26 септември 2018, 13:36

Добре започва

Търговец

Мнение от justwannabeone » 18 септември 2014, 21:41

-Хората продават душата си за много неща. – гласът му беше тежък и плътен. – Пари, власт, жени. – усмихна се в тъмнината. – Щастие. Продават я, защото имат нужда повече, отколкото защото искат нещо. Продават я, когато са млади и глупави. Смятат, че душата не е важна. Не вярват в бъдещето си. После, когато разберат илюзията си я искат обратно. Но не могат да си я получат обратно.
-Не съм тук, за да продавам душата си.
Той вдигна глава нагоре и подуши. Нова усмивка полази по устните му.
-Но ти нямаш душа за продан, нали?
Лицето й остана равно.
-Не. Ти искаш нещо. Услуга? Желаеш нещо.
-Казаха ми, че можеш да ми помогнеш.
-Страхувам се, че е тъкмо обратното. Търгувам с нужди, не с желания.
-Имам нужда от нещо.
Зъбите му проблеснаха, жълтата му кожа се набръчка за пореден път от поредната усмивка.
-Търсиш знание. Искаш отговори.
Тя пристъпи напред.
-Търся единствено изход. Можеш ли да ми го дадеш?
-Мога да пробвам. Какво ще получа в замяна?
Мълчанието й се проточи.
-От какво имаш нужда? – попита след известно време.
Нова усмивка.
-Няма да ти казвам сега. Няма да искам нищо от теб в този момент. Но скоро, след време… - стана от скъсаното червено кресло и се обърна към нея, срещайки бялото й лице и тъмни очи. – Ще те потърся отново и ще поискам цената ти. Сигурна ли си, че си готова да пожертваш това, за щастието ти в настоящето?
Уверената й крачка и протегната напред ръка бяха достатъчен отговор. Когато понечи да се ръкостиска с него той хвана китката й. Червените му очи се вгледаха в нейните, дълбоко и сериозно.
-Всички остаряват, русо дете. Намират лъч. Когато времето за отплата дойде са забравили защо са продали душата си на първо място.
-Нямам душа за продан, забрави ли?
-Имаш нещо, което можеш да загубиш. Нещо, което ще ти поискам след време.
Тя сбърчи вежди.
-Не го знаеш още. Няма да го узнаеш за известно време, може би дори до самия край. Хората, които имат какво да губят страдат, когато трябва да ми го дадат.
-Не съм човек, изкормвачо на души.
Дръпна китката си и стисна ръката му. Премигна, когато усети острието на пръстена му да се забива в дланта й.
-Така да бъде. – поклони глава и залепи ръката й със сила за белия лист. Кръвта й беше подписа, сделката беше направена.

Към началото

cron