от HT » 12 април 2010, 00:19
Светлозар написа:Борислав написа:
Как ще я улесни?
Основната работа при подготовката се състои в редакцията на текста.
Ще я улесни като помогне да се добавят метатаговете, които превръщат обикновения текст в e-book!
Диър Светлозаре, знам че предпочитате да четете на по-богати езици, но ето ви поздрав по радиото: нескопосано преводче на една весела песничка, както се казва, за вас, а също за стринка ви, калеко, брат'чедите и балдъзата на свако от съседната ма'ала. Да се чувстват поздравени и всички останали слушатели, станали в този ранен час.
Старият трол на каменен стол
глозгаше кокал нащърбен и гол.
Години наред го гризеше отвред,
че нямаше нийде месо.
Ни месо! Ни просо!
В самотна бърлога се криеше трол
и нямаше нийде месо.
По стръмния склон зададе се Том
и рече не трола учтиво: "Пардон!
Тоз кокал любим е на чичо ми Тим,
дето във гроба лежи.
И лежи! И мижи!
Отдавна напусна Тим родния дом
и мислех, че в гроба лежи."
Тролът рече завчас: "Задигнах го аз.
Защо ви е кокал във дупка на вас?
Щом беше умрял и в трап се заврял,
задигнах му тая пищялка.
Пищялка! Дъвкалка!
Нека се жертвува малко за нас,
защо му е тая пищялка?"
Том рече свиреп: "Таквиз като теб
не бива да мъкнат из своя вертеп
пищял или врат от татков ми брат;
връщай пищяла веднага!
Веднага! Тояга!
Макар и умрял, нека е цял.
Връщай пищяла веднага!"
Тролът се хили: "Друже мой мили,
бих пооглозгал и твойте кокили.
Щом нямаш акъл и тук си дошъл,
дай да те хапна сега!
Ха така! Дръж сега!
Вече не ща кости, кожи и жили;
с теб ще вечерям сега."
Тролът беше решил, че го е уловил,
но откри, че комай е дълбоко сгрешил.
Пъргав и млад, Том мина отзад
и го ритна - да помни друг път.
Друг път! Всеки път!
"Я да го ритна, Том беше решил,
та да ме помни друг път!"
Но много корав, от камък по-здрав
е тролът със зъл, отмъстителен нрав.
Ритникът със крак по камъка як
бе за него съвсем безболезнен.
Болезнен! Полезен!
И Том се завърна във къщи болнав,
че ударът беше болезнен.
Оттогава е хром бедният Том
и тъжно куцука из родния дом.
А тролът без срам пак си е там
и глозга си кокала краден.
Краден! Гладен!
Тролът седи на високия склон
и глозга си кокала краден!
Дж. Р. Р. Толкин ("Властелинът на пръстените")
[quote="Светлозар"][quote="Борислав"]
Как ще я улесни?
Основната работа при подготовката се състои в редакцията на текста.[/quote]
Ще я улесни като помогне да се добавят метатаговете, които превръщат обикновения текст в e-book![/quote]
Диър Светлозаре, знам че предпочитате да четете на по-богати езици, но ето ви поздрав по радиото: нескопосано преводче на една весела песничка, както се казва, за вас, а също за стринка ви, калеко, брат'чедите и балдъзата на свако от съседната ма'ала. Да се чувстват поздравени и всички останали слушатели, станали в този ранен час.
[b]Старият трол на каменен стол
глозгаше кокал нащърбен и гол.
Години наред го гризеше отвред,
че нямаше нийде месо.
Ни месо! Ни просо!
В самотна бърлога се криеше трол
и нямаше нийде месо.
По стръмния склон зададе се Том
и рече не трола учтиво: "Пардон!
Тоз кокал любим е на чичо ми Тим,
дето във гроба лежи.
И лежи! И мижи!
Отдавна напусна Тим родния дом
и мислех, че в гроба лежи."
Тролът рече завчас: "Задигнах го аз.
Защо ви е кокал във дупка на вас?
Щом беше умрял и в трап се заврял,
задигнах му тая пищялка.
Пищялка! Дъвкалка!
Нека се жертвува малко за нас,
защо му е тая пищялка?"
Том рече свиреп: "Таквиз като теб
не бива да мъкнат из своя вертеп
пищял или врат от татков ми брат;
връщай пищяла веднага!
Веднага! Тояга!
Макар и умрял, нека е цял.
Връщай пищяла веднага!"
Тролът се хили: "Друже мой мили,
бих пооглозгал и твойте кокили.
Щом нямаш акъл и тук си дошъл,
дай да те хапна сега!
Ха така! Дръж сега!
Вече не ща кости, кожи и жили;
с теб ще вечерям сега."
Тролът беше решил, че го е уловил,
но откри, че комай е дълбоко сгрешил.
Пъргав и млад, Том мина отзад
и го ритна - да помни друг път.
Друг път! Всеки път!
"Я да го ритна, Том беше решил,
та да ме помни друг път!"
Но много корав, от камък по-здрав
е тролът със зъл, отмъстителен нрав.
Ритникът със крак по камъка як
бе за него съвсем безболезнен.
Болезнен! Полезен!
И Том се завърна във къщи болнав,
че ударът беше болезнен.
Оттогава е хром бедният Том
и тъжно куцука из родния дом.
А тролът без срам пак си е там
и глозга си кокала краден.
Краден! Гладен!
Тролът седи на високия склон
и глозга си кокала краден![/b]
Дж. Р. Р. Толкин ("Властелинът на пръстените")