от NomaD » 07 септември 2008, 23:08
Не разполагам в момента с книгата, но съм сигурен, че тя започва с тази глава, която и тук е начална, макар и като Трета. Няма как да не запомня такова пряко въвеждане с пародийна алюзивност...
Любен Дилов. Незавършеният роман на една студентка
Още докато я бранеше от кучетата, Петър Чобанина разбра, че тази жена е от друга цивилизация. Той обаче много по-късно щеше да осъзнае, че го е разбрал. Сега само си рече: тази жена ще да е от друг ансамбъл!… Защото ансамбълът на тяхното читалище нямаше толкова богати носии. Па и в нялата им селищна система едва ли ще срещнеш такава хубава мома.
Йордан Йовков. По жицата
Още докато го бранеше от кучетата, Петър Моканина разбра, че тоя непознат селянин не се е отбил при него току-тъй, а го гони някаква беда. Затуй той се и ядоса на кучетата, нахока ги и пак погледна селянина: по червения елек се познаваше, че е от торлаците, откъм Делиормана. Висок, едър човек беше; но че е сиромах и като че ли сиромах се е родил — и това си личеше: ризата му беше само кръпки, едро и неумело шити, поясът му оръфан, потурите — също. Беше бос. Инак, да го гледаш — човек планина, но Моканина набързо го претегли в ума си и реши, че е от ония меки, отпуснати хора, за които се казва, че и на мравята път струват.
Не разполагам в момента с книгата, но съм сигурен, че тя започва с тази глава, която и тук е начална, макар и като Трета. Няма как да не запомня такова пряко въвеждане с пародийна алюзивност... :)
[quote]
[b]Любен Дилов. Незавършеният роман на една студентка[/b]
Още докато я бранеше от кучетата, Петър Чобанина разбра, че тази жена е от друга цивилизация. Той обаче много по-късно щеше да осъзнае, че го е разбрал. Сега само си рече: тази жена ще да е от друг ансамбъл!… Защото ансамбълът на тяхното читалище нямаше толкова богати носии. Па и в нялата им селищна система едва ли ще срещнеш такава хубава мома.[/quote]
[quote]
[b]Йордан Йовков. По жицата[/b]
Още докато го бранеше от кучетата, Петър Моканина разбра, че тоя непознат селянин не се е отбил при него току-тъй, а го гони някаква беда. Затуй той се и ядоса на кучетата, нахока ги и пак погледна селянина: по червения елек се познаваше, че е от торлаците, откъм Делиормана. Висок, едър човек беше; но че е сиромах и като че ли сиромах се е родил — и това си личеше: ризата му беше само кръпки, едро и неумело шити, поясът му оръфан, потурите — също. Беше бос. Инак, да го гледаш — човек планина, но Моканина набързо го претегли в ума си и реши, че е от ония меки, отпуснати хора, за които се казва, че и на мравята път струват.[/quote]