от gosp_stefan » 17 октомври 2025, 11:30
Бисквита Тодорова обожаваше да бъде студентка. Толкова много, че след десет години в университета беше събрала повече студентски книжки, отколкото някои събираха марки. Всеки път, когато доближаваше до завършване, тя намираше нова специалност, в която да се запише - от космическо инженерство до средновековна философия.
Сутрините на Бисквита започваха с ароматно кафе в студентското кафене, където познаваше всички бармани по име. Те вече не ѝ искаха студентска карта - знаеха, че тя никога няма да напусне университета. След това отиваше на лекции, дори често присъстваше и в различни курсове, които не бе записала, просто защото ѝ бяха интересни.
Изпитите не я плашеха - беше ги овладяла до съвършенство. Беше развила изкуството на студентската дипломация, умееше да пише курсови работи за една нощ и познаваше всеки професор, дори техните странни навици. Например, професор Камбуров никога не поставяше отличен, ако в реферата липсваше поне едно латинско изречение, а доцент Станимирова винаги задаваше въпроси, свързани с последния слайд на презентацията. Но най-голямата ѝ страст беше студентските купони. Организираше ги с такава отдаденост, че някои я наричаха "Министър на забавленията". Легенди се носеха за нейните тематични вечери - от „Средновековен бал" до „Киберпънк утопия".
Един ден обаче, ректорът я повика в кабинета си.
- Г-це Тодорова - започна той със сериозен тон - време е да завършите. Няма повече специалности, koиmo да не сте изучавала!
Бисквита се усмихна лукаво.
- Ами ако запиша докторантура?
Ректорът въздъхна тежко. Знаеше, че битката е загубена. Бисквита Тодорова щеше да остане студентка завинаги.
Бисквита Тодорова обожаваше да бъде студентка. Толкова много, че след десет години в университета беше събрала повече студентски книжки, отколкото някои събираха марки. Всеки път, когато доближаваше до завършване, тя намираше нова специалност, в която да се запише - от космическо инженерство до средновековна философия.
Сутрините на Бисквита започваха с ароматно кафе в студентското кафене, където познаваше всички бармани по име. Те вече не ѝ искаха студентска карта - знаеха, че тя никога няма да напусне университета. След това отиваше на лекции, дори често присъстваше и в различни курсове, които не бе записала, просто защото ѝ бяха интересни.
Изпитите не я плашеха - беше ги овладяла до съвършенство. Беше развила изкуството на студентската дипломация, умееше да пише курсови работи за една нощ и познаваше всеки професор, дори техните странни навици. Например, професор Камбуров никога не поставяше отличен, ако в реферата липсваше поне едно латинско изречение, а доцент Станимирова винаги задаваше въпроси, свързани с последния слайд на презентацията. Но най-голямата ѝ страст беше студентските купони. Организираше ги с такава отдаденост, че някои я наричаха "Министър на забавленията". Легенди се носеха за нейните тематични вечери - от „Средновековен бал" до „Киберпънк утопия".
Един ден обаче, ректорът я повика в кабинета си.
- Г-це Тодорова - започна той със сериозен тон - време е да завършите. Няма повече специалности, koиmo да не сте изучавала!
Бисквита се усмихна лукаво.
- Ами ако запиша докторантура?
Ректорът въздъхна тежко. Знаеше, че битката е загубена. Бисквита Тодорова щеше да остане студентка завинаги.