от Джордж Ал » 26 декември 2024, 01:03
В нейна чест той уби мечка, която бе погубила повече от дузина глави добитък, в стадото на фермер на Бък. В чест на лейди Повей, той устрои пиршества, на които тя седеше като някоя кралица – облечена в кожи, коприна и бижута. Беше обявено, че те двамата ще се оженят веднааг, щом роднините ѝ пристигнат за сватбената церемония. Лорд Способен лично се яви пред крал Чарджър и поиска разрешението му да положи брачните обети пред Свидетелският камък на Бък. И да танцува сватбения си танц в Голямата зала на Замъка на елените. Как крал Чарджър би могъл да му откаже, без да изглежда злобен и дребнав? Той го позволи, въпреки че всички виждаха, че сърцето му е разбито. Скоро след това пролетта напъпи, сякаш за да навакса забавянето си. И така се получи, че крал Чарджър ръководеше сватбеното тържество на жената, която преди това се надяваше да стане негова съпруга. Той настани лорд Способен от дясната си страна, лейди Повей от лявата и сложи усмивка на лицето си; но очите му бяха празни.
След първият танц, усмихнатият лорд Способен предаде булката в ръцете на краля, за следващия танц. Какво точно ѝ каза Чарджър докато се въртяха в кръг не чу нито един истински менестрел. Някои клеветници твърдяха, че той я заплашил, както и семейството ѝ с отмъщение, ако тя не се преклони пред желанията му. Други пък бяха на мнения, че той ѝ пошепнал думи, които биха завъртяли главата на всяка девойка. А трети са на мнение, че той е споделил болката от разбитото си сърце и надежди, и сърцето на лейди Повей се свило.
Никой не знае със сигурност какво точно е казано, докато танцували, така че няма нито една истинска песен за това. Но каквото и да са си казали, всички забелязаха, че когато крал Чарджър върна лейди Повей на съпруга ѝ тя изглеждаше засрамена. Впоследствие тя изгуби желанието за танци. Все по-често очите ѝ се отправяха от Способен към Чарджър. Някои са на мнение, че тя е съжалила за избора си, докато е гледал болезнено замисления обзет от любовна мъка крал, който седеше сам на подиума. Каквото и да си бяха казали двамата вече бе твърде късно нещо да се промени.
Младоженците се отправиха към брачното ложе, споделяни от неприлични жестове и шеги. След като си тръгнаха дворът продължи с танците и гощавките. Бяха вдигнати много наздравици за младата двойка и се отправиха много пожелания за деца. Кралят също остана на трона си, весел като мъртвец. А онези, които се присъединиха към него тази вечер също бяха мрачни, защото бяха загубили своето животно в клането, в конюшнята. Някои фалшиви менестрели ще пеят, че това било първият път след трагедията, когатот лорд Елкин от Каменна кула, когато той бил видян на крака. Но това е лъжа.
Шест дена преди сватебното тържество Червенокоско го видя да се разхожда сутрин в градината, под ръка със съпругата си. Той бил наглед мрачен, но спретнато облечен и със сухи очи. Това е истината и тя трябва да бъде изпята. Но също така е вярно, че когато се появи на сватбеното тържество това бе първият празник, на който се появи публично. И че дрехите и поведението му изразяваха дълбок траур. Мнозина от присъстващите се бяха облекли по-строго, отколокото предполагаше събитието. А някои се напиха, сякаш искаха да премахнат болката, а не да празнуват сватбата. Някои певци по-късно твърдяха, че сякаш мракът се завихрил в края на залата, където се бил събрал Петнистия двор. Но никой не е бил свидетел на това. Както и да е – две нощи по-късно още преди гостите да са се прибрали (или преди лорд Способен да заведе жена си в дома на предците си) в замъка на Елените бе извършено убийство. Малко момиченце, дъщеря на лорд Карл от Черна земя. Същият, който беше брат на покойния лорд Алдър. Тя бе откирта мъртва в конюшнята. Тя нямаше и седем години, и не е ясно какво е правила в конюшнята, но така или иначе я намериха там.
С прерязано гърло, точно както умря конят на лорд Елкин. Някои ще рекат, че това само доказва, че убийството е негово дело. Но всеки глупак – пеещ или не – лесно ще се досети, че именно това доказва неговата невинност. Човек със здрав разум не би оставил такъв недвусмиселн знак за вината си. Ето как крал Чарджър отговори на събралите се в съдебната зала. Това стана когато лорд Карл от Черна земя публично изобличи лорд Елкин от Каменната кула. Този процес не донесе удолетворение на нито една от страните. Всяка реч беше заглушена от крясъци. А от галерията някой (повече огорчен отколкото смел) изгрещя, че лордовете са глупаци, за да чакат справедливост от един калсидски зверомаг. Кралят се опитваше да се овладее, но след тази обида той присви очи от гняв. Тук менестрелите обичат да добавят, че ноздрите му затреперали, а главата му се отметнала назад, като на разгневен жребе. Но има и такива, които пеят по-точно (като Червенокоско). Те твърдят, че кралят наистина бил възмутен, но стиснал зъби и не изрекъл прибързани думи.
Гнусната обида премина из залата, като съсирваща се кръв и за момент настана тишина. Но тогава крясъците излязоха с нова сила и ярост. Но тогава крясъците отекнаха с нова сила. Гневът в тях отекваше по-ярко отпреди. Беше невъзможно да се въдвори към ред, дори след като крал Чарджър призова стражите да се уверят, че всеки си говори по реда. Накрая той нареди на всички да напуснат залата и обяви, че след три дни дворът ще се събере отново. В името на разума и справедливоста. Да, само лорд Способен мърмореше, че лорд Елкин не е затворен, а само въдворен под домашен арест. И че пазачите му всъщност го охраняват. И че кралят бил вече взел решение. И че живота на един кон му бил по-скъп, от този на една дъщеря на знатен благородник. Може би лорд Способен искрено се опитваше да успокои нажежените страсти, когато вечерта се събра с най-близките си приятели (сред които лорд Карл). И може би дори заради това издигна глас в злобен шепот. Да, но това е малко вероятно.
Злобният шепот се превърна в крясък, когато бе подкладен от мръсни слухове. Според тях, докато Способен пиел сред приятели кралят бил видян да се разхожда на лунна светлина. И то – не сам, а под ръка с лейди Повей. Клюките плъзнаха из замъка, като горски пожар. Лорд Способен се яви пред краля на закуска. Той влачеше жена си за ръка, нагоре по стълбите. Тя беше бледа, очите ѝ бяха зачервени от сълзи, а косата ѝ бе разрошена. Там пред всички Способен обвини краля, че се опитал да го направи рогоносец. И то преди да е минала седмица от сватбения ден. Пред целия двор те се скараха не като крал и васал, а като братовчеди равни един на друг. Изрекоха гневни думи и припомниха стари обиди. През цялото време лорд Способен държеше толкова здраво китката на жена си, че плътта ѝ се поду и започна да посинява. Когато кралят го смъмри за това, Способен отвърна че тя е негова съпруга и ще прави с нея каквото си иска. Преди кралят (чието лице бе станачало черно бяло) да успее да отговори лейди Повей проговори.
До този момент тя стоеше неподвижна с побеляло лице. Сега скочи и заби ноктите си в лицето на мъжа си. Нима не е достатъчно, че е опозорена без вина – провникна се тя – но няма и да понесе да я наричат нечия собственост. Веднага щом съпругът ѝ пусна ръката си, за да се пресегне към одрасканото си лице тя скочи, изтича по подиума и се скри зад гърба на краля. Той я покри с ръце и отвърна че тя вече е под негова защита. Най-накрая пристигнаха и кралските гвардейци. С мечешко ръмжене кралят им нареди да избутат лорд Способен и хората му надолу по стълбите. Те го сториха и се проля малко кръв. Копър Сонгсмит стоеше там, на долните стъпала до благородниците, а Червенокоско – горе зад краля и лейди Повей. Двамата чуха всяка дума, затоав мога да се закълна че пиша истината. Оттегляйки се пред извадените мечове лорд Способен се закле да отмъсти, че умът на жена му е бил замъглен от магията на Осезанието. И че крал Чарджър я е омагьосал.В отговор крал Чарджър извика, как Способен може да говори неща, които не разбира. Нима не проумял какъв ужас и болка е донесъл неговият страхлив привърженик лорд Карл от Черна земя, като убил дузина коне. И че Карл сам е донесъл нещастието върху себе си. Това неблагоразумно изказаване на Чарджър бе чуто от всички. И те си помислиха – дори моят Червенокоско – че с тези думи кралят признава, че намира смъртта на щерката на лорд Карл за равна на смъртта на дузина коне. Още преди да се стъмни всяко ухо бе запознато с необмислената забележка на краля. Редбърд ми нареди да запиша това, което по-късно му споделил кралят. Тези думи били изречени в миг на гняв. Той никога не е искал да предивизвика скандал или да намекне за нечия вина. Може ли човек – бил той прост или знатен – да каже, че никога не е говорил празни думи в миг на гняв? И въпреки това, като певец отдаден на истината Червенокоско ме помоли да запиша, че в момент на гняв кралят е изрекъл тези зли думи. До вечерта не само тези слова, но и гнусни клюки за лейди Повей се разпространиха из замъка. (уж че тя не е само под закрилата на краля, а егостенка в леглото му). И това стана въпреки факта, че след инцидента в тронната зала Чарджър не остана сам и за миг. Червенокоско се закле в последното.
Всичко това се случи в навечерието на слънцестоенето. Какво пеят лъжливите менестрели, та всички повярваха на думите им? Те пеят, че лорд Способен оплаквайки съдбата на Шестте херцоства събрал своите верни люде и се уговорил с тях да се изправи срещу краля в честен дуел. Това щяло да стане по обед на лятното слънцестоене. Те пееха силно и продължително, че в този част магията на Петнистия принц е най-слаба. Те пеят че лорд Способен направил това единствено воден от любовта на Шесте херцоства. Сега прочетете какво ще напиша. Бореха се за непостоянна жена и мъртво дете, за трон и за мъжка гордост. Никой не можеше да си представи потока на събития, които последваха в Деня на лятното слънцестоене. Служа на истински менестрел и повтарям само това което Червенокоско ми довери. А той няма причини да лъже, дори да би бил сто пъти лъжец.
В нейна чест той уби мечка, която бе погубила повече от дузина глави добитък, в стадото на фермер на Бък. В чест на лейди Повей, той устрои пиршества, на които тя седеше като някоя кралица – облечена в кожи, коприна и бижута. Беше обявено, че те двамата ще се оженят веднааг, щом роднините ѝ пристигнат за сватбената церемония. Лорд Способен лично се яви пред крал Чарджър и поиска разрешението му да положи брачните обети пред Свидетелският камък на Бък. И да танцува сватбения си танц в Голямата зала на Замъка на елените. Как крал Чарджър би могъл да му откаже, без да изглежда злобен и дребнав? Той го позволи, въпреки че всички виждаха, че сърцето му е разбито. Скоро след това пролетта напъпи, сякаш за да навакса забавянето си. И така се получи, че крал Чарджър ръководеше сватбеното тържество на жената, която преди това се надяваше да стане негова съпруга. Той настани лорд Способен от дясната си страна, лейди Повей от лявата и сложи усмивка на лицето си; но очите му бяха празни.
След първият танц, усмихнатият лорд Способен предаде булката в ръцете на краля, за следващия танц. Какво точно ѝ каза Чарджър докато се въртяха в кръг не чу нито един истински менестрел. Някои клеветници твърдяха, че той я заплашил, както и семейството ѝ с отмъщение, ако тя не се преклони пред желанията му. Други пък бяха на мнения, че той ѝ пошепнал думи, които биха завъртяли главата на всяка девойка. А трети са на мнение, че той е споделил болката от разбитото си сърце и надежди, и сърцето на лейди Повей се свило.
Никой не знае със сигурност какво точно е казано, докато танцували, така че няма нито една истинска песен за това. Но каквото и да са си казали, всички забелязаха, че когато крал Чарджър върна лейди Повей на съпруга ѝ тя изглеждаше засрамена. Впоследствие тя изгуби желанието за танци. Все по-често очите ѝ се отправяха от Способен към Чарджър. Някои са на мнение, че тя е съжалила за избора си, докато е гледал болезнено замисления обзет от любовна мъка крал, който седеше сам на подиума. Каквото и да си бяха казали двамата вече бе твърде късно нещо да се промени.
Младоженците се отправиха към брачното ложе, споделяни от неприлични жестове и шеги. След като си тръгнаха дворът продължи с танците и гощавките. Бяха вдигнати много наздравици за младата двойка и се отправиха много пожелания за деца. Кралят също остана на трона си, весел като мъртвец. А онези, които се присъединиха към него тази вечер също бяха мрачни, защото бяха загубили своето животно в клането, в конюшнята. Някои фалшиви менестрели ще пеят, че това било първият път след трагедията, когатот лорд Елкин от Каменна кула, когато той бил видян на крака. Но това е лъжа.
Шест дена преди сватебното тържество Червенокоско го видя да се разхожда сутрин в градината, под ръка със съпругата си. Той бил наглед мрачен, но спретнато облечен и със сухи очи. Това е истината и тя трябва да бъде изпята. Но също така е вярно, че когато се появи на сватбеното тържество това бе първият празник, на който се появи публично. И че дрехите и поведението му изразяваха дълбок траур. Мнозина от присъстващите се бяха облекли по-строго, отколокото предполагаше събитието. А някои се напиха, сякаш искаха да премахнат болката, а не да празнуват сватбата. Някои певци по-късно твърдяха, че сякаш мракът се завихрил в края на залата, където се бил събрал Петнистия двор. Но никой не е бил свидетел на това. Както и да е – две нощи по-късно още преди гостите да са се прибрали (или преди лорд Способен да заведе жена си в дома на предците си) в замъка на Елените бе извършено убийство. Малко момиченце, дъщеря на лорд Карл от Черна земя. Същият, който беше брат на покойния лорд Алдър. Тя бе откирта мъртва в конюшнята. Тя нямаше и седем години, и не е ясно какво е правила в конюшнята, но така или иначе я намериха там.
С прерязано гърло, точно както умря конят на лорд Елкин. Някои ще рекат, че това само доказва, че убийството е негово дело. Но всеки глупак – пеещ или не – лесно ще се досети, че именно това доказва неговата невинност. Човек със здрав разум не би оставил такъв недвусмиселн знак за вината си. Ето как крал Чарджър отговори на събралите се в съдебната зала. Това стана когато лорд Карл от Черна земя публично изобличи лорд Елкин от Каменната кула. Този процес не донесе удолетворение на нито една от страните. Всяка реч беше заглушена от крясъци. А от галерията някой (повече огорчен отколкото смел) изгрещя, че лордовете са глупаци, за да чакат справедливост от един калсидски зверомаг. Кралят се опитваше да се овладее, но след тази обида той присви очи от гняв. Тук менестрелите обичат да добавят, че ноздрите му затреперали, а главата му се отметнала назад, като на разгневен жребе. Но има и такива, които пеят по-точно (като Червенокоско). Те твърдят, че кралят наистина бил възмутен, но стиснал зъби и не изрекъл прибързани думи.
Гнусната обида премина из залата, като съсирваща се кръв и за момент настана тишина. Но тогава крясъците излязоха с нова сила и ярост. Но тогава крясъците отекнаха с нова сила. Гневът в тях отекваше по-ярко отпреди. Беше невъзможно да се въдвори към ред, дори след като крал Чарджър призова стражите да се уверят, че всеки си говори по реда. Накрая той нареди на всички да напуснат залата и обяви, че след три дни дворът ще се събере отново. В името на разума и справедливоста. Да, само лорд Способен мърмореше, че лорд Елкин не е затворен, а само въдворен под домашен арест. И че пазачите му всъщност го охраняват. И че кралят бил вече взел решение. И че живота на един кон му бил по-скъп, от този на една дъщеря на знатен благородник. Може би лорд Способен искрено се опитваше да успокои нажежените страсти, когато вечерта се събра с най-близките си приятели (сред които лорд Карл). И може би дори заради това издигна глас в злобен шепот. Да, но това е малко вероятно.
Злобният шепот се превърна в крясък, когато бе подкладен от мръсни слухове. Според тях, докато Способен пиел сред приятели кралят бил видян да се разхожда на лунна светлина. И то – не сам, а под ръка с лейди Повей. Клюките плъзнаха из замъка, като горски пожар. Лорд Способен се яви пред краля на закуска. Той влачеше жена си за ръка, нагоре по стълбите. Тя беше бледа, очите ѝ бяха зачервени от сълзи, а косата ѝ бе разрошена. Там пред всички Способен обвини краля, че се опитал да го направи рогоносец. И то преди да е минала седмица от сватбения ден. Пред целия двор те се скараха не като крал и васал, а като братовчеди равни един на друг. Изрекоха гневни думи и припомниха стари обиди. През цялото време лорд Способен държеше толкова здраво китката на жена си, че плътта ѝ се поду и започна да посинява. Когато кралят го смъмри за това, Способен отвърна че тя е негова съпруга и ще прави с нея каквото си иска. Преди кралят (чието лице бе станачало черно бяло) да успее да отговори лейди Повей проговори.
До този момент тя стоеше неподвижна с побеляло лице. Сега скочи и заби ноктите си в лицето на мъжа си. Нима не е достатъчно, че е опозорена без вина – провникна се тя – но няма и да понесе да я наричат нечия собственост. Веднага щом съпругът ѝ пусна ръката си, за да се пресегне към одрасканото си лице тя скочи, изтича по подиума и се скри зад гърба на краля. Той я покри с ръце и отвърна че тя вече е под негова защита. Най-накрая пристигнаха и кралските гвардейци. С мечешко ръмжене кралят им нареди да избутат лорд Способен и хората му надолу по стълбите. Те го сториха и се проля малко кръв. Копър Сонгсмит стоеше там, на долните стъпала до благородниците, а Червенокоско – горе зад краля и лейди Повей. Двамата чуха всяка дума, затоав мога да се закълна че пиша истината. Оттегляйки се пред извадените мечове[b] лорд Способен се закле да отмъсти[/b], че умът на жена му е бил замъглен от магията на Осезанието. И че крал Чарджър я е омагьосал.В отговор крал Чарджър извика, как Способен може да говори неща, които не разбира. Нима не проумял какъв ужас и болка е донесъл неговият страхлив привърженик лорд Карл от Черна земя, като убил дузина коне. И че Карл сам е донесъл нещастието върху себе си. Това неблагоразумно изказаване на Чарджър бе чуто от всички. И те си помислиха – дори моят Червенокоско – че с тези думи кралят признава, че намира смъртта на щерката на лорд Карл за равна на смъртта на дузина коне. Още преди да се стъмни всяко ухо бе запознато с необмислената забележка на краля. Редбърд ми нареди да запиша това, което по-късно му споделил кралят. Тези думи били изречени в миг на гняв. Той никога не е искал да предивизвика скандал или да намекне за нечия вина. Може ли човек – бил той прост или знатен – да каже, че никога не е говорил празни думи в миг на гняв? И въпреки това, като певец отдаден на истината Червенокоско ме помоли да запиша, че в момент на гняв кралят е изрекъл тези зли думи. До вечерта не само тези слова, но и гнусни клюки за лейди Повей се разпространиха из замъка. (уж че тя не е само под закрилата на краля, а егостенка в леглото му). И това стана въпреки факта, че след инцидента в тронната зала Чарджър не остана сам и за миг. Червенокоско се закле в последното.
Всичко това се случи в навечерието на слънцестоенето. Какво пеят лъжливите менестрели, та всички повярваха на думите им? Те пеят, че лорд Способен оплаквайки съдбата на Шестте херцоства събрал своите верни люде и се уговорил с тях да се изправи срещу краля в честен дуел. Това щяло да стане по обед на лятното слънцестоене. Те пееха силно и продължително, че в този част магията на Петнистия принц е най-слаба. Те пеят че лорд Способен направил това единствено воден от любовта на Шесте херцоства. Сега прочетете какво ще напиша. Бореха се за непостоянна жена и мъртво дете, за трон и за мъжка гордост. Никой не можеше да си представи потока на събития, които последваха в Деня на лятното слънцестоене. Служа на истински менестрел и повтарям само това което Червенокоско ми довери. А той няма причини да лъже, дори да би бил сто пъти лъжец.