от Sheba » 26 май 2023, 10:08
Част 2.
Пронизително-упоритият поглед на Ярослав ме изпреварва на прага и веднага става ясно, че бурята не може да бъде избегната. Шатун е пиян, забелязвам това първо, едва затваряйки вратата след себе си. Разбира се, той има ключа от моя апартамент и това не беше обсъждано първоначално. Той плаща за жилището, следователно не мога да му забраня да идва по всяко време.
Валка, уплашена, се притиска зад гърба ми. По пътя за Москва имахме малка кавга с нея, причината беше внезапното ми изчезване от погребението. След като научи къде и с кого изчезнах до сутринта, приятелката ми, разбира се, се ядоса. Но можете да я разберете, тя се притеснява за мен, като е наясно с цялата история с конкуренцията. Разказах й за Пашка в деня преди неговата „смърт“, тогава Валюха ме помоли да се върна у дома и да забравя пътуването до столицата като лош сън.
Но, разбира се, беше твърде късно да се оттегля, короната на победителя и паричната награда вече бяха мои, а аз бях в капан...
- Поздрави, дами. Джулия, искаш ли да се срещнеш с приятеля си?
Ярик, залитайки, се приближава с усмивка на лицето, но знам, че е бесен. Вероятно е съобщено за моя нагъл трик и нямам намерение да отричам срещата си с Бели. Сега, когато надеждата да изляза от порочния кръг отново изгря на хоризонта ми, няма да отстъпя.
-Това е Валя. — казвам сухо и принуждавам Валка да застане до мен. - запознайте се, а това е Ярослав Николаевич. Много влиятелна личност в престъпния свят.
Нарочно подчертавам, че аз запознавам приятелката си с него, а не обратното. Шатун изкривява устни в отговор на моя малък бунт и, преструвайки се на джентълмен, целува ръка на Валя. Тя завърта очи.
- Здравейте. Няма да кажа, че се радвам да се запознаем, все пак много съм слушала за Вас, Ярослав Николаевич.
Въздъхвам с облекчение, прикривайки усмивката си. Дружката ми след като е оцеляла от страха, разбира се, няма да бъде лицемерна и ми харесва. Затова я обичам. За прямотата, честността и смелостта.
- Просто Слава. - Шатун се намръщи, без да сваля поглед от Валка. - Всъщност не съм толкова старо копеле „Не ви познаваме достатъчно добре, за да знаеме какъв сте. — отсича строго Валюха и решително ме бута напред. – Извинявайте, Ярослав, трябва да се преоблечем и да се изкъпем. Джулия има нужда от почивка. Току що се върна от погребение.
Той няма да ме пусне да си тръгна. След като пусна Валя в посока към банята, той ловко блокира пътями, блъскайки ме към стената.
- Ти, Валечка, върви, а аз имам разговор с нея. - изръмжава той през зъби, пронизвайки ме със зли очи. - това не ви засяга, семейството, така да се каже, трябва да има приоритети..
Усмихвам се сдържано, осъзнавайки, че не си струва да провокирам Ярик, но снощи с Пашка се промени нещо в мен, прогони страха и сега, като чужда, стоя пред любовника си, смело гледайки в лицето му.
- Е, тук прекали. Ти и аз не сме семейство.
Валюха не тръгва, явно притеснена от случващото се, а аз й давам знак, че всичко е под контрол. Тя върви бавно по коридора и когато вратата на банята се затръшва, Ярослав грубо стиска гърлото ми. Червени петна избиват по бузите му, очите му се превръщат в лед.
- Какво правиш, копеле?- той изръмжава в ухото ми, навива косата ми около юмрука си и ме принуждава да отметна глава назад. - Казах ти незабавно да се върнеш в Москва и да се стегнеш?
Бих плюла в тази муцуна, но какъв е смисълът ... Той само ще стане по-яростен, но не искам да бъда бита. Побоите ще отминат, но реакцията на Бели е трудно да се предвиди. Той вече върви по ръба, не мога да позволя на Павката да си създава проблеми в пристъп на гняв.
- Отидох да погреба майка ми- в родното си село. - трудно ми се удава спокоен тон, но се справям.
- Затвори си устата! -Ярик лае, втренчен в мен. - Знам какво правеше там в дупката си. Прецака ме с някакво копеле. Хвърли ме в оркестъра, кучко? Мечтаеше да скочиш на по-перспективен ебач?, намери по-богат фраер, нали?! От колко време се занимаваш с него? Да не беше онзи дето ти ограби невинността тогава, а?! Отговори!
Облива ме вълна от облекчение. Така че охраната на Шатун не познава Бели. Ярослав мисли, че просто му изневерявам с един от „татковците“, живеещи в селото.
-Не съм имала нищо с никого.- Възразявам дрезгаво, без да отмествам поглед. - Пусни ме, боли ме! Лакеят ти е просто идиот, той говори празни приказки, а ти повярва. Какво съм аз, самоубийца ли?
За пет секунди Шатун наднича в лицето ми.
- Какъв , по дяволите, беше тогава този нахалник, който го плашеше с пистолет?
Беше необходимо да се избият мозъците на онзи идиот, за да не си отворя устата му. Въпреки че разказът на стражът , изпратен да ме наблюдава, щеше да предупреди Ярослав.
- Да, защото не са го учили на добри обноски! – унизена от разпита възкликвам. - нахлува в чужда къща, настоява да си тръгна с него. Майка ми почина, не можех ли да направя помен с близки?!
— Сега остава да кажеш,че и онзи фраер е твой чичо. - казва невярващо Шатун, отпускайки хватката си.
Накрая, разпускайки косата ми, той ме прегръща деловито, притиска ме силно към себе си, а аз с отвращение вдишвам вонята на изпарения.
-Всъщност, е братовчед. Лъжа нагло, насилвам се да не го отблъсна. - дойде на погребението, нае вила, не сме се виждали десет години. Живее в чужбина.
Изглежда, че Ярослав вече не се интересува от моите обяснения. Пуфейки, той забива лигавите си устни във врата ми, опитва се да повдигне подгъва на роклята ми с ръце, а аз нежно, но упорито се отдръпвам.
- Луда работа? Валка е в банята. – прошепвам укоризнено, завличайки го в кухнята.
- И какво? Гладен съм за теб. Нека да го направим бързо…” протестира той, влачейки се апатично зад мен.
Грозно… Колко ми писна от това! С тъга гледам към кухненския сатър, мислено рисувайки във въображението си как го забивам в корема на това влечуго. Не, точно в сърцето, ще бъде по-вярно, защото такава змия едва ли ще умре лесно. След като се насладих на достатъчно неосъществими мечти, с въздишка вадя отворена бутилка коняк от хладилника, вземам две чаши от рафта и наливам порции. Малко за себе си и половината за Ярик.
- Юлка, добре ли се чувстваш сред природата? – не изостава той, притискайки ме усърдно отзад. - да отидем в спалнята, искам те. Приятелката ти не е малка, тя ще разбере всичко.
Обръщам се, отхвърляйки алчните му ръце от дупето си. Подавам му чаша и тихо питам:
- Вчера погребах майка си, Ярик. Нямаш ли капка човечност? Да пием за упокой на душата й.
Той е като буреносен облак, чашата звъни в зъбите му, но той поглъща коняка до последната капка, на един дъх. Пашка щеше да потръпне при тази гледка. Тези двама мъже са толкова различни, като небето и земята. В Шатун има само показна аристокрация, ако откъснете горния слой, ще има гнила зверска същност. Α Белов е съвсем различен . В него се усеща истинска мъжка харизма и сдържаност, но при необходимост се излиза естествената твърдост.
Давя се в отчаяние. Гледайки пияния Ярик, страстно искам да се озова там, където е Павел. Да се потопя се в сигурна прегръдка, вдишвайки аромата му, тръпнеща от нежни ласки и отново да заспя до него, за да докосна на сутринта с натрапчиво чувство леко късата коса и да го събудя със закачлива целувка.
-Ти си твар, Юлка ... Истинска... - мърмори неразбираемо Шатун, послушно ме последва в спалнята. - Обичам те, курво. Когато те видях за първи път, загубих ума си. Бих направил всичко за теб, а ти... Реши да ме размениш за някое ново седло.. По дяволите, няма да те пусна, Джулия, чуваш ли? Ще ме оставиш само ако умра. Но все още не смятам да умирам. Помни, кучко, ти си моя. Ще убия твоя братовчед разбираш ли? Ще те убия, както убих онзи дебел глиган, който те опръска с кълчища.
Слушайки нечленоразделния му делириум, бутам Ярослав на леглото, събувайки обувките му. Той рита, опитва се да стане, но тежестта на алкохолните изпарения го повалят. Поглеждайки с презрение проснатия си,отритнат любовник, отивам към вратата и тогава до мен достигат отривисти думи:
- Ще те убия, чуваш ли, Юлка. Ще ти набия любовника, както наредих да набия Бели тогава. Ебаваш ли се с него? А? Надуши ли, че е жив? Помни, Юлия... Ако разбера, ще го погреба. И него, и теб.
Затваряйки тихо вратата, безпомощно облягам гръб на нея. Треперя, вулкан кипи вътре от яд. Тук Шатун призна, че по негово предложение са взривили джипа на Павел. Винаги съм го подозирала. Като сомнамбул, влизайки в кухнята, спокойно хващам ножа, удрям пръста си, проверявайки за острота. Наблюдавам безразлично как капките кръв капят от разреза и бавно се връщам към вратата на спалнята.
Мозъкът ми е в мъгла, водена съм от неустоима жажда за мъст. Ще забия острието в гърдите на това копеле, чак до дръжката, и след това ще го завъртя десет пъти. Ще го оставя да умре в агония, изрод грозен! Но кой му е дал право да се разпорежда с чужди съдби?!
Вдигам ножа над хъркащия Ярик и в този момент чувам развълнувания вик на Валка:
- Юл? Джулия, има кръв по пода. Къде си?
Издишвайки шумно, се отдръпвам от леглото и скривам ножа зад гърба си. Осъзнавайки с ужас това,че почти довърших Шатун, се отдръпвам . Сърцето бие лудо, дъхът спира. По дяволите, осъждам Ярослав, но аз самата почти станах като него. Не, нека Бели се занимава с него, това е мъжка работа, а аз ще бъда просто зрител.
- Джулия...?
Втурвайки се към мен, Валюха ме оглежда в паника, погледът й се натъква се на ножа и, зашеметена, притиска върховете на пръстите си към устата си. Усмихвам се иронично, оставям сатъра в мивката много внимателно и увивам раната с вафлена кърпа. Има тъмнокафяви петна по ламината и аз настръхвам.
Всичко е наред, порязах се случайно. Успокоявам приятелката си и сядам на масата. - да пием чай. Ярик заспа.
Очевидно, подозирайки нещо, Валя започва да влачи по пода парцал, но не пита за нищо. Докато чайникът кипи, аз се боря с желанието да се обадя на любовника си. Това е лоша идея, защото ще започна да плача, а Пашка ще се втурне тук. Не, сега е невъзможно да хване Ярик при мен.
- И той е сладък. - внезапно избухва Валка, набутвайки мопа в нишата с атрибути за почистване.
- Кой - Не се задълбочавам веднага, гледайки я изненадано.
- Да, твоят Ярик -. Тя понижава глас и си играе с веждите.
-Вал, забрави за това. – троснах се аз, онемяла от думите й. -Не си и помисляй да му правиш очи, чуваш ли?!
- Луда ли съм? - небрежно отвръща тя, устремено варейки ароматен чай. - Спокойно, няма да открадна мъж от приятелка. Така че не ревнувай и не се изнервяй.
– Да, не в този смисъл! — възкликвам, клатейки глава. - Шатун е ужасен човек. Забрави ли какво казах?! Той е жесток. Валя, -бандит! И, повярвай ми, приятелко, това животно изобщо не знае как да обича.
Тя мълчи дълго време, духайки замислено горещата напитка в елегантна новогодишна чаша, а след това въздъхва:
— Или може би просто се държиш зле с него?
***
Животът се превърна в ад. Истински, болезнен ад. Ужасната ревност на Ярик, собственическите му маниери, постоянният контрол, всичко това е изтощително, не мога да дишам свободно и трябва да внимавам. Във всичко. Пътуването до магазина непременно с охранител, разходката с приятелка също е под надзора на един от лакеите на Шатун. Валка настоява, че не може да се продължава така, че трябва да се търси изход от порочния кръг и аз съм напълно съгласна с нея.
Но къде е той, точно този изход?
Договорът изтича през юли, но след като се отървах от изтощителните задължения да посещавам благотворителни събития, сиропиталища и да се появявам по телевизията, няма да се отърва от разрушителната страст на Ярослав.
Той няма да ме пусне. Колко пъти, след като е пил алкохол, повтаря с весел гняв, че съм негова собственост. Неговата играчка. Малката му любима курва. А освобождението е възможно само чрез неговия труп. Може би тази перспектива ми харесва все повече и с всеки нов ден тайно тая надеждата, че едно от верните кучета на Ярик ще ми донесе спасителната вест за смъртта му.
Времето отброява дългоочаквания срок до последния ден от договора и аз страстно чакам присъдата на Бели да бъде изпълнена. Пашка е прав, само като убием Шатун, можем да живеем в мир, без да гледаме назад ...
- Облечи се. Тръгваме след десет минути.
Затръшвайки капака на лаптопа си, Ярик хвърля в скута ми пакет с логото на марката на моден бутик. Тази вечер нямаше да ходим никъде, времето беше страхотно, през прозорците валеше пухкав сняг и градът сякаш беше полудял в навечерието на новогодишните празници. По улиците има тълпи от хора, в хипермаркетите и търговските центрове няма къде да падне ябълка, всеки бърза да купи подаръци за близки и приятели. Аз, втренчена в монитора с показно безразличие, седях цял ден в апартамента.
Вчера Валюха беше отишла на село, за да помогне на майка си да се подготви за Нова година, но обеща да се върне на 31-ви. За нея празнуването на любимия й празник в Москва от детството е почти най-голямата мечта. Усмихвайки се неволно при тази мисъл, отмятам глава.
-Изглежда, че днес не сме поканени никъде,ще си стоя вкъщи — измърморвам доволно, завивайки се с топло карирано одеяло.
-Не съм те питал, изглежда искаш или не. Прави каквото ти се каже.
За момент очите ни се сблъскват и става ясно, че е безсмислено да спорим. Ярослав е на ръба, но не съм в настроение да оправям нещата. С неохота се свличам от дивана, дърпам одеялото върху раменете си, но Ярик безцеремонно го сваля. Хвърля ме на пода, придърпва ме рязко към себе си и грубо, властно ме целува по врата. Вяло се съпротивлявам, наистина ли няма търпение да ме чука?
-Как обичам аромата ти, Джулиет. — измърморва той, плъзгайки ръце по тялото ми и заравяйки лице във вдлъбнатината между гърдите ми. - Винаги миришеш толкова сладко. Това е грях.
- Не планирахме ли да отидем някъде? - Бавя се , отчаяно търсейки извинение да се изплъзна от неприятното задължение да спя с него.
- Ще ходим до Капитолия, жената на Марков има юбилей. Двадесет чукнати, всички ще бъдат свои. Ние сме сред почетните гости.
Въздъхвам с облекчение. Марков е най-добрият приятел на Шатун, голям бизнесмен с маниери на рецидивист (въпреки че е такъв), сладък тип с вечна муцунка, когото не понасям. Не, той не посяга на честта ми, но неговият мазен поглед и усмивка, и в допълнение, ужасен белег по цялата му буза ... Бърррр!
И жената на Марков, друга, дявол знае каква, моделка, също толкова гадна, колкото и той. Дългокрака боядисана блондинка с колагенови устни и цици, размер 5. Всичко е изкуствено, захаросано, кукленско - от външния вид до обноските.
Барби ряпа да яде- по дяволите...
- Ярик, спри! Закъсняваме. Изплъзвам се избягвайки алчните устни. - Не мога да се приготвя..
- Ти ще успееш. Ние можем всичко.
По дяволите, той се е възбудил от половин оборот, диша тежко и се опитва да съблече суичъра ми. Ярослав смърди на изпарения, свивам се, опитвайки се да не пламна от тях. Кога съм го виждал напълно трезвен през последните седмици? Не ми пука, че пие много, но често, пиян, изведнъж започва да буйства и тогава моето съществуване отново се превръща в ад.
Той е почти сигурен, че съм срещала Павел. Принудена съм с охрана навсякъде, не мога да отделя няколко минути, за да видя любимия човек. Като излъгах, че уж си загубих мобилния, го скрих , като изключих SIM картата. Ярик веднага ми купи моден телефон и нова SIM карта и ежедневно проверява обаждания и SMS. Подозирам, че в мобилния телефон е инсталирана дори хитра система за проследяване и затова ме е страх да поемам рискове.
По всичко личи,че животът на Белов е под заплаха.
В престъпните сфери на Москва мъжете бяха разделени на два враждуващи лагера. Несъмнено Шатун има много повече влияние и авторитет, но Павел успя да се заобиколи
най-надеждните, доказани хора и имам чувството, че ще избухне ураган. Разбира се, никой от противниците все още не смее да се бие открито, но атмосферата е нагрята до точка на кипене ...***********
Този път съдбата се намесва и не трябва отново да лягам под Ярик, напрегнато изобразявайки страст. Едно телефонно обаждане го разсейва и аз се възползвам от момента, за да се вмъкна в спалнята и да заключа вратата. От коридора идва раздразнен глас на Шатун, но аз не го слушам.
Бързо се вмъквам в тясна черна миди рокля, мрежести чорапи, лек грим и високи ботуши допълват тоалета. След няколко минути се качваме в джипа и забелязвам, че Ярослав е намръщен. С трепет се чудя:
- Всичко наред ли е ? Кой се обади?
- Не е твоя работа. Той ме поглежда за кратко и аз се усмихвам насила. Защо не си сложи обеците, които ти дадох вчера?
-Оставих ги в апартамента ти. - Лъжа невинно, въпреки че всичко, което ми дава, се пази в кутия, а тази е в тайник, за който Ярик не знае.
Тези бижута са ми като гаранция, така нареченият резервен вариант. Ако изведнъж ми се наложи да избягам набързо, ще продам цацките и с приходите ще мога да напусна страната. Разбира се, това са крайни мерки, защото нямам намерение да бягам без Пашка.
- Хвърлила си ги където и да е, все едно ти купувам евтини дрънкулки. Не забравяйте, че златото не търпи небрежно боравене. - назидателно ми се кара Ярик и се обръща към прозореца.Предпочитам да не се оправдавам, по-добре е изобщо да замълча. Чудя се кой така зареди Ярик, какви проблеми имаше? Кара ме да искам да пляскам с ръце.
***********
Заведението е шумно, пияно, весело. В разгара на купона, когато скулите ми вече се свиват от фалшиви усмивки и смях, светлините внезапно угасват. Сърцето ми се разтуптява от предчувствие, скачам от масата с намерение да напусна банкетната зала. Свързващият прът е далеч от мен, на дансинга, танцувайки секунди по-рано с героинята на повода.
Търся чантата си, грабвам я и се насочвам към изхода наслуки. Но тогава полилеите пламват, трима момчета в скъпи костюми нахлуват през вратите и аз в шок се гмуркам под първата маса. Опашка от картечници, звън на счупен кристал, писъци, писъци, писъци, всичко се смесва в адска какафония на ужаса. Обезумяла от панически страх, аз, хванала се за ушите, всеки миг очаквам, че ще бъда разкрита и заблуден куршум ще сложи край на личния ми ад.
Но във висящата тишина отново избухва в шум, някой стене до мен, стрелбата не се чува и аз изпълзявам от убежището трепереща. Невъзможно е да се опише какво се случва в ресторанта. Но бъркотията, причинена от неизвестни убийци, не е по-лоша от купчина трупове и пръски кръв върху стилният интериор. По пода има пурпурни локви, храната е изцапана с червени петна и усещам как ми се гади в гърлото. Повръщам точно там, където се гърча. Трескаво се оглеждам, изчакала атаката, и в ужас закривам устата си с ръце.
Рожденичката е мъртва, голямо алено петно мокри и цапа красивата й сребърна рокля. Марков и още няколко души са ранени, безразборно се опитвамт да разберат какво да правят, но къде е Шатун? Последно го видях да танцува с жената на Марков. За миг пламва непоносимо отчаяна надежда, че и той е бил ударен.
Избърсвайки устни с ръкав, се изправям, олюлявайки се. Скитам се покрай нападалите безразборно тела , търсейки позната фигура с поглед. До ушите ми достигат откъслечни фрази, една от тях ме кара рязко фрази, една от тях ме кара да се обърна рязко:
- ... Ще бъда копеле, Тоха, но това е работа на Бели, това са биковете , Бели! - хрипти един от мъжете, увивайки ризата си около раната на ръката си. - помогни ми, по дяволите, какво камикадзе стана тук? Отговарям ви, Павлуша изпрати момчетата си!
Краката ми се разлюляха. Ами ако тази версия е вярна? В края на краищата Павел не знаеше, че ще бъда тук, той можеше да заповяда да застреля онези, които смята за врагове. И все пак момичетата, съпругите на тези гадини, не са виновни за нищо, за какво са убити?! От нелепата жестокост на подобно деяние отново се прегъвам наполовина, болезнено се задавям от спазми, но няма повече какво да изхвърлям от стомахът си.
Къде ли е Шатун?
Хващайки се за стените, излизам на въздух, който лакомо поемам с пълни гърди. В далечината се чува характерният вой на полицейски сирени и линейки. Време е да тръгвам, не искам да се мотая в миризлив район и да свидетелствам. След като извадих телефона, с палави пръсти набирам номера на Ярик. Дълги звукови сигнали се чуват отвътре.
Да ти го начукам, изрод...!!!
Надявам се да си мъртъв.
Качвам се в джипа му и се измъквам , преди ресторантът да се е напълнил с полицаи. Къде отивам, не мисля за това, сякаш се контролирам от някой, отделен от съзнанието ми. Тихо плача, преглъщам солени сълзи, но упорито стискам зъби. Когато всъдеходът спира на портата на позната вила в частния сектор, съмнително барабаня по волана.
Това е тайното скривалище на Пол. И аз, без да подозирам, мислейки за ужасната месомелачка в Капитолия, дойдох тук. Светлините светят в прозорците, което означава че Белия е у дома. Затръшвайки вратата, тръгвам към портата, набирам кода и тръгвам през двора. Пазачът, като ме разпозна, се намръщи, очевидно онемял от окървавеното облекло, но мълчаливо ме пропуска да се кача на верандата При отчаяното ми почукване на вратата Паша застава на прага. Дълги секунди очите ни водят мълчалив разговор и разбирам, че напразно съм се съмнявала в него. Не, той не е участвал в ужасната екзекуция, това е моят Пашка, той не е звяр. С ридание се втурвам към него и с благодарност потъвам в силните ръце.
-По дяволите, Юлия, откъде си ...? Ранена ли си?!
– Н…Не. - езикът се мята с мъка и аз се притискам към Павел. - не аз съм добре. - и изведнъж, сякаш се събаря бент: - Господи, Господи, толкова се уплаших! О, не... Те стреляха с оръжията си по всички, знаеш ли, искаха да убият всички! Има планини от трупове, Пашка! Защо Настя? Тя изобщо е момиче, днес навърши двайсет. Господи, колко страшно-о-о!
Разтърсват ме, въвеждат ме в къщата и ме настаняват на дивана. Белият кляка пред мен, лицето му е напрегнато. Хващайки треперещите ми рамене, той пее през зъби:
- Всичко вече е наред, успокой се, момиче, аз съм с теб. Хайде, малката, хайде. Кой го направи?
Подсмърчам.
- Не знам. Те… – казвам дрезгаво, нежно хващайки лицето му в ръцете си. - Паш, мислят, че си ти.
Топлите му ръце обхващат ледените ми пръсти и той ги доближава до устните си, стопляйки ги с целувки.
-Чух ги да казват, че ти си уредил всичко. Кажи ми…” Умоляващо се вглеждам в безкрайно любимите ми потъмнели очи и нежно галя белязаната му буза. - Кажи ми, че не си ти. Трябва да знам, Паш. Ще ти повярвам. Просто кажи.
- Какво момиче? Мислиш ли, че съм чудовище?- Белов изръмжава, притиска ме толкова близо, че виждам всяка луничка на носа му.
- Съжалявам. – разкайвам се, прегръщайки го с облекчение. - Съжалявам.
- Уф.ффф. - отвръща сухо Павел, а дланите му се плъзгат по гърба ми. - Чакай малко... Къде казваш, че беше?
- В Капитолия. Има такъв ресторант.
И отново кръстосаният огън на погледите. Павел примижава.
- Значи това е ресторантът на Антон Марков.
- Д ддааа- Прошепвам, кимайки и разрошвайки леко порасналата му коса.
– Какво правеше там?
Неспособна да издържа на изпитанието на неговия разпит, отвръщам очи.
- Ярик ме накара да отида с него. - сепнато подскачам, въодушевено започвам да се разхождам напред-назад. - и самият той изчезна някъде. Търсих го, но не го намерих. Въпреки че беше такава суматоха там, трупове, ранени... Паш, трябва да се връщам. Потеглих с колата му. Ще ме одере!
-Само да те с пръст...“-, възразява любимият със заплаха и посяга към телефона на масичката за кафе.- Остани с мен, тук е безопасно. Няма да те пусна повече, Джулия. Разбираш ли ме?
Прехапвам устни, когато познатата, гнусна вълна от страх се пробужда вътре. Докато не разбера какво не е наред с Шатун, не мога да се отпусна. А ако е оцелял?! Той ще ме намери навсякъде, ще ме намери и ще ме убие. Този изрод не хаби думите си. Оставайки с Пашка, аз също го излагам на смъртна опасност. Не, без значение колко голямо е желанието да се доверя на Бели, рискът може да бъде точката, от която няма връщане и за двама ни.
След като приключи разговора, Пашка небрежно пуска мобилния си телефон на дивана и идва при мен. В ръцете му е безопасно, удобно и добре. Няколко мъчителни секунди, които си позволявам си да се насладя на спокойствието, след което трескаво се впивам в устните на моя любим.
- Не мога да остана. И те моля да разбереш.
Гледаме се в очите. Болезнена нежност, примесена с тревога, разкъсва душата ми.
-Моите момчета ще се справят с тези глупости. Трябва да ми повярваш, Джулия!
- Аз вярвам. – припряно се съгласявам, вкопчвайки се в него. Но ти също ми вярвай. Паш, някой ден всичко ще се промени и ние ще можем да живеем заедно, без да се страхуваме от нищо и от никого. Но не сега. Докато Шатун е жив...
- Ако е жив. - казва той тихо.
Господи, чуй молитвите ми, накажи Ярослав за всичките му грехове! Дай му заслуженото, позволи ми да изкупя греховете си и да бъда щастлива ...
-Време е да тръгвам, Паш.
- Няма да те пусна. -Той блокира пътя ми към вратата.
Вдишай издишай.
-И двамата знаем, че си тръгвам така или иначе. - казвам тихо, гледайки в пода. - Обичам те, Паша, и трябва да ми вярваш. Но сега трябва да съм с него. Жив или мъртъв. Аз съм на куката му. Бягството ми само ще предизвика ненужни слухове сред хората от Шатун, ако е умрял, добре, ако е жив, ще ме накаже.
- Ще дойда с теб. - Бели умее да бъде упорит, грабвайки топло велурено яке.
-Паш…“ умолявам аз, клатейки глава.
- Ще го убия- лае той, ядосвайки се все повече и повече, и ме блъска назад. - това копеле чака дълго време за онзи свят. По-добре остани тук, веднага се връщам.
Безсмислено е, не можеш да го убедиш. Облегната безпомощно на стената, затварям уморените си, подути от сълзи очи. Тази вечер е фатална нощ. По дяволите, това е вторият път в живота ми, когато настъпва такава нощ ...
**********
Ароматът на кафе ме събужда. До зори не затворих очи, седях до прозореца в кухнята до седем и половина, но не дочаках Павел. Легнах само за няколко минути, дадох малко почивка на умореното си тяло и припаднах. Дойдох след време на себе си, потръпвайки и опитвайки се да избягам от лепкавата мрежа на кошмарите.Първото нещо, което направих , е да се огледам, повдигайки с мъка тежките си клепачи.
Слънцето грее приветливо през прозореца на хола, падналият сутринта сняг блести ослепително по клоните на брезите в двора и изведнъж усещам как лошите мисли, лошите предчувствия и нервното напрежение си отиват. Бели седи на облегалката за ръце на дивана и аз, забравил за сънливостта, се протягам към него. Пухкавото одеяло пада на пода и аз, оплитайки се в него с босите си крака, хващам любимия си за ръка.
- Пашка, къде беше цяла нощ? Почти си загубих ума! -С укор се нахвърлям върху него, изгаряйки от желание да го целуна.
Внимателно ме изправят на крака и ме побиват тръпки. Не помня как съм дошла тук и съм се съблякла, главата ми е замъглена. Паша ме завива с одеялото отново и ме притиска към себе си.
- Сериозно? Αз си по мислих, че си се почерпила с коняк и си заспала като мармот. Толкова много хъркаше, че чак се изплаших, когато влязох в хижата. И смърди на изпарения, като на обущар.
Той се усмихва подигравателно, а аз, неспособна да се ядосам, злобно се изкисках. Е, да, изпих чаша алкохол, така че е от нерви. И още се заяжда!
- Надявам се, че успя да изтичаш до тоалетната? Пътеката не е близка. – поддема в тон и жадно огледа лицето ми.
- Направо долетях до тук. Само си представи, в апартамента е тъмно, отваряш вратата и след малко чуваш мечешко хъркане и такива изпарения, че очите ти се насълзяват. На всеки шибаник ще му настръхнат косите, какво да кажа за мен.
-О, не лъжи, аз изобщо не хъркам!“ – възмущавам се, удряйки го с юмруци по раменете.
- Как хъркашсамооо!
- Спри! Познавам себе си!
-Просто не искаш да си признаеш. Между другото, хъркането не е най-големият ти грях, Юлка. Ти също пръцкаш насън!- Пашка се усмихва лукаво, избягвайки ударите ми.
- О, задник такъв! - Не мога да понасям такава явна лъжа и, изтръгвайки се от ръцете му, се въоръжавам с възглавница.
Най-накрая, след като спряхме да се забавляваме , отиваме в банята. Павел бързо се съблича, аз съм само по бельо и с радост улавям алчните погледи на моя любим. Колко хубаво е с него, сякаш се превръщам в същото момиче, безгрижно и изпълнено със светли надежди. Но безпокойството отново гризе душата ми.
- Паш, намери ли Шатун? - питам, тайно искайки да чуя, че всичко е свършило и Ярик никога няма да се върне, за да трови живота ни.
Белов ме гледа изпитателно и в очите му проблясва вина.
- Не, малката. Момчетата ми отидоха на всички места, където можеше да се скрие, провериха болници и морги, но без резултат. Този задник изчезна.
-Значи, не е сред мъртвите…“- казвам разочаровано, прехапвайки устни.
- Ще го намеря. -Павел обещава грубо и дръпва презрамките на сутиена ми. -Не се страхувай, Джулия. Ти си в безопасност. Само близки хора знаят за тази къща.Шатун няма да дойде тук. Винаги ще има едно от момчетата наоколо, докато не се справя с това копеле.
Много ми се иска да му повярвам, изтръгвам от себе си усмивка, но отвътре се разпростира тръпка. Ярослав не е толкова прост, той има интуицията на хищник и не е лесно да го хванеш. Особено ако е на дъното. Какво стои зад тази ужасна екзекуция в Капитолия? Кой имаше полза от смъртта на толкова хора или целта все пак беше Антон Марков?
Тревожните размишления неумолимо се стопяват под горещите ласки на Пол. Отпускам се, предавам се на силата на страстта, сега това е, от което имам нужда. Да съм обичана, нужна, да знам, че човекът, когото любя безумно, ще може да ме защити. Бели и аз имаме бъдеще и аз ще си пробия път за него със зъби, ако трябва.
Ярослав ме научи да вървя напред. Бих искал да му благодаря за този урок. И наистина се надявам, че ще произнеса пламенна реч на благодарност на гроба му, проронвайки подла фалшива сълза!
-Юлка, колко сладко миришеш... Ванилка... Луд съм по теб." - прошепва Пашка, целувайки врата ми със стон.
Замръзвам за момент. Спомням си думите на Шатун, той също обожаваше миризмата ми. Миризмата на моето тяло, не на парфюм. Често повтаряше, че съм като наркотик, привличаща, опасна и експлозивна. По дяволите, защо изобщо мисля за това копеле?!
- Какво не е наред? Не искаш секс? - мигновено реагира Белов, когато въздъхнах тихо и свих рамене, яростно прогонвайки мислите за Ярик.
-Нищо…“ Бързам да изгладя нажежилата се атмосфера и, принуждавайки го да се оттегли до стената с мраморни плочки и закачливо коленичих. - Липсваше ми-затвори очи.
С крива усмивка Пашка се подчинява,- момиче... луд съм по теб. - прошепва Пашка. С него мога да бъда естествена, да правя смели неща без никакво колебание и да въплъщавам различни фантазии в реалност. Не се срамувам от това, но след секс с Ярослав винаги се чувствах мръсна и измъчена.
За няколко минути ние с Павел сме извън сегашно време. Разбира се, аз не съм майстор на свирките и Шатун все ме ругаеше, но любимият ми харесва това, което правя с него. Членът му се втвърдява, кадифената главичка става гореща и мокра, а езикът ми коварно се движи около нея и по-нататък, по цялата дължина на стволът му. Тази игра ме възбужда. Няколко дузини мъчителни секунди дразня Пашка, взимам пенисът му в устата си, смуча, хапя, а той ръмжи дрезгаво, властно държейки главата ми.
Когато става непоносимо от остро желание, а между краката ми е мокро и лепкаво- се надигам от позата си на колене. Страстна целувка по устните на Пашка и се обръщам с гръб към него, допирам до членът му задните си части и леко се притискам към него.Сега е мой ред да се въртя и стена.
Не ползваме предпазни средства, знам със сигурност, че все още няма риск от забременяване. И, честно казано, не се страхувам от това. Не включвам дете в плановете си в следващите години, но ако се случи да забременея , няма да направя аборт. Бебе от любим човек е щастие и нищо друго.
Но Бели и аз вече можехме да имаме дъщеря ... Или син.
Изтощени от дивия секс, доволни, вземаме заедно душ, а след това закусваме с набързо направени сандвичи и кафе. Все пак закуската в началото на дванадесетия ден е нещо ново.
- По дяволите, трябва да отида до студиото. - спомням си с досада, гледайки дневника. - Днес е запис на предаване за сираци. Карам я така веднъж седмично. Това е едно от условията на договора.
Ти си моята телевизионна звезда. Белов намига и изтръсква цигара от кутията.
- Нещо такова. Засмях се горчиво, докато сядах на коленете му. - но не ми харесва. Всички тези красиви фрази, обещаната помощ на нещастните деца, уж участието в техните съдби, е показно. Игра за публиката, повишаване на рейтинга на канала. Всъщност там никой от поканените експерти не се интересува от сираците. Те се фукат от екрана, говорят гладко, а когато излязат от телевизионното студио, веднага забравят всичко казано.
- Светът като цяло по принцип е една голяма мръсна дупка. Какво, не знаеше ли?
- Това е мерзко...подло...гадно... - Прегръщам го за врата, с удоволствие се притискам към него. - Не искам да съм част от измамата, Пашка. Пука ми за тези деца. Бих могла да направя нещо за тях, ако имах възможност.
-Все още не можеш да го направиш сам. Тук имаме нужда от подкрепата на тези, които са начело на властта, плюс много пари. Ако се опиташ сама,просто..ще те смажат..Ей така просто...защото ще си различна от тях.-Павел гаси фаса си в пепелника и ме обгръща-. Обещай да ми се обадиш, когато имаш свободна минута. Ще ходим заедно в ателието, аз ще ходя на пазар с теб ако трябва, за да имаш винаги охрана с теб. И не излизай сама, разбираш ли? Докато не се справим с Шатун, опасността остава и аз физически не мога да съм постоянно наоколо. Веднага ще се обадя на Слав, можеш да му имаш сто процента доверие. Той е един от най-добрите ми хора. Бивш командос.
Хващам лицето му в ръцете си и облягам чело на челото му.
-Скъпа, не се тревожи за нищо. Слав няма да позволи да те наранят , сигурен съм.
Пръстите му обхващат ръцете ми, а аз питам дрезгаво:
- Как ме нарече?
- Скъпа. – повтаря с готовност, обсипвайки бузите, носа и устните ми с пърхащи целувки. Ти си ми любимата, запомни това. Ти само ти.
-А ти си моят любим мъж.
Колкото и да ми се иска да забравя за бизнеса, неохотно скачам от коленете му и се обръщам към вратата на кухнята.
- Паш, сега ще се обадя на моята приятелка- тя живее в моя апартамент. Е, това е, това не е моят апартамент ... Като цяло, имате ли нещо против тя да остане тук с нас? Притеснявам се за нея, Ярик я видя, можеш да очакваш всякакви мръсни трикове от него. А Валка, тя е...
-Дай ми адреса и ще я взема. – Белов прекъсва обърканата ми тирада, а аз му се усмихвам с благодарност.
Вече в двора се сещам, че трябва да посетя и сестра си. Ирка сигурно се притеснява защо не дойдох вчера. И батерията на мобилният, за късмет, се изтощи напълно , мога да зареждам само в студиото. По някаква причина в този момент не изпитвах много тревога за Иришка, твърдейки, че е на сигурно място. В рехабилитационния център се допускат само роднини, а персоналът е наясно, че Ирка няма никого в Москва- освен мен.
Вярно е това, което казват - хващаме се със задна дата. Това, в което съм убедена, същата вечер, в компанията на якият Слав, прекрачвайки прага на клиниката ...
************
Личната сестра, която наех, крие очи виновно и усещам как вътрешностите ми изстиват. Клиниката, в която се рехабилитира сестра ми, е елитна, всеки месец от сметката ми се удържа огромна сума. Но парите какво са , за Иринка не съжалявам за нищо. Не беше ли това целта ми? Отидох в столицата, за да печеля пари и да дам възможност на Ира да оцелее.
- Юлия Сергеевна, исках да ви се обадя. Честно казано! Но Марсеменовна каза, че сама ще разбере и ще реши проблема ... Господи, как може ... Оставих Ирина Сергеевна сама само за пет минути. Прости ми, моля те... Сега ще ме вкарат в затвора, нали? - бърбори непоследователно жената, кърши ръце, а на мен нещо ми се разбива в гърдите.
Хващам я за пълните рамене, леко разтърсвам Валентина и питам какво се е случило. Тя свежда поглед.
- Ирина беше отведена. Точно от двора никой нямаше време да погледне натам, когато онези двамата я натикаха в колата. Юлия Сергевна, скъпа, прости ми, за бога. Внукът ми се обади, излязох за малко, кой е знаел,че веднага ще се възползват... ...
- Видяхте ли поне марката на колата?
Нещастната жена се замисля, тогава лицето й се прояснява.
- Беше черна, голяма със затъмнени странични стъкла и номерът изглежда три шестици ... О, точно! И аз си помислих, че такива фигури не са добри, сатанински са.
Ярик, копеле! Лакеите му карат кола с тоя номер!
- Къде е управителят? – като изравних дъха си, гледам Валентина с очакване.
Тя маха към главната сграда и, безсилно сядайки на стъпалата на верандата, тихо ридае. Разбира се, тя не е пряка вина за случилото се, тук има охрана, как са допуснали отвличането? Няма да го оставя така. Но точно когато се канех да се втурна в чакалнята, чух зад гърба си уплашен вик на сестрата и смътно познат глас нареди:
-Нека не бъдем глупави, става ли? Ела с мен, ако искаш да видиш малката си сестра жива.
Обръщам се бавно. Не сгреших - един от хората на Шатун стои точно пред мен и лениво гони дъвка в устата си с език. Разбира се, не мога да поемам рискове, трябва да се подчинявам. Търся Слав с поглед, а той се приближава зад гърба на оня , притискайки дулото на пистолета между лопатките му.
-Тя няма да отиде никъде с теб. – Вячеслав ме поглежда мимолетно. - познаваш ли го
Кимам, преглъщайки. Трябва да запазим спокойствие, иначе ситуацията ще се обърне в неочаквана посока. Самоконтролът, това е важното сега.
-Всичко е наред“,- уверявам Слава, опитвайки се да говоря убедително. - приберете оръжието. Това е старият ми приятел. Трябва да отидем някъде с него.
Съзнателно пренебрегвам лакейската муцуна.
- Да,но ще дойда с вас. - възрази Слав, гледайки ни с недоверие. - Имам ясни инструкции, Юлия Сергеевна. Да съм на крачка от теб. А ти, слушай, качвай се в колата си и карай внимателно.
-Слав, казах ти. -Намесвам се прибързано, за да не разбере какво се е случило със сестра ми. - имаме с ... Този човек води разговор лице в лице. Чакай ме в колата.
Явно предложението ми не му харесва, но аз не давам външен признак на притеснение и човекът на Павел неохотно отстъпва крачка назад. Оръжието изчезва от ръцете му толкова бързо, сякаш е магьосник. Издавам конвулсивна въздишка и уверено следвам амбала. Сядам в един джип, чакам го да се метне зад волана и през зъби нареждам:
-Давай, не му давай шанс.
Очевидно желанието да с угоди на собственика пришпорва брата и SUV бързо излита, стремително се вие по алеята и се втурва към пътното платно с бясна скорост. Известно време Слав ни преследва, но спечелихме малка преднина. Скоро сребристата Toyota Rav вече не се появява на хоризонта.
Изваждам телефона си, спомням си с досада, че батерията е изтощена и ругая, натискайки го в облегалката на шофьорската седалка:
- Набери Ярослав, искам да говоря с него.
Той е в приповдигнато настроение и веднага изпълнява молбата ми. Сочи пръст към екрана на един измамен iPhone, протяга го към мен и пита с усмивка:
- Кой беше това? Имате охрана, нали?
- Не е твоя работа. - отсякох аз, ядосано се извърнах към прозореца. - гледайте пътя и не задавайте излишни въпроси, не ви се плаща за това!
- Разбрах. - отговаря той саркастично.
Козелът Ярик не отговаря на телефона и това ме вбесява. Отхвърляйки обаждането, барабаня с ръце по коленете си. Ако този изрод обиди Иришка, ще го погреба жив! Шегите свършиха, няма вече послушна Жулиета, а тази нова аз съм способна на всичко. Стига Шатун ми е разсипвал нервите и психиката. Пашка е прав, време е да сменим приоритетите.
От оглушителната рок музика трепвам. „Шеф-“ се показва на дисплея на мобилния телефон откраднат от някого и аз веднага щраквам върху притурката.
-Какво имаш там, Ник? Тя с теб ли е?
- С него. – изплюх аз, кипяща от вулкан омраза, ярост и нетърпение. - и там се озоваваш, мръсник, ако нещо се случи със сестра ми, мога да гарантирам. В гората в безименен гроб!
Смехът на Шатун ми лази по нервите.
И аз се радвам да те чуя. И защо крещиш, бе? Не се ли радваш, че съм в добро здраве?
- Колко се радвам аз си знам... - ядосвам се повече. – Така послушна Джулиет вече я няма и тази нова аз съм способна на всичко.. - ядосвам се все повече. - Толкова се радвам, че съм готова да те удуша в ръцете си.
- Така си помислих. - казва той невъзмутимо. - чакахме те. Имаш страхотна сестра, Джулиет. Не толкова красива като теб, но и сладка. Можеше да ни запознаеш по-рано. Не сме непознати един на друг, нали?
- Дай й телефона. — настоявам, скърцайки със зъби. Искам да се уверя, че тя е добре!
- Един момент, любов моя.
Минават няколко мъчителни секунди, които отнемат години от живота ми. Накрая се чува шумолене и веселият глас на Иришка възкликва:
- Юлия, здравей! Изненадата беше успешна, благодаря. Това е просто страхотно място, реката е наблизо, въздухът е чист, а годеникът ти е толкова учтив. Защо не ми каза за него? Аз, като твоя единствена сестра, трябва да знам за всичко, което се случва с теб.
Облегнах се назад с облекчение.
- Ир, къде си? Внимавам да не събудя нейните подозрения.
И така, Ярослав й е представил някаква легенда, завел я е, вероятно, в селската си къща. Познати улици минават през прозореца и джипът се обръща по маршрута, зададен от навигатора. Точно така, отиваме в Чертаново, където Шатун има вила.
- Значи на гости при Ярослав. Чакаме ви
- Ще се върна веднага. Слушай, сестричке... - бегъл поглед към амбала. - Не се тревожи за нищо, става ли? Лекарят ти предписа много чист въздух, затова помолих Ярик да те изведе извън града. Имате ли лекарства?
- Да, годеникът ти взе всичко необходимо. Юлия, много се радвам за теб! Той е страхотен.
Затварям очи и броя наум до десет. Само тези, които не познават Шатун отблизо, го харесват. Но той може да навреди на Иринка, иначе този цирк няма да го устройва. По дяволите, дори нямам план за действие! И Бели със сигурност се ядосва и се гърчи при мисълта,че доброволно влязох в капана, от който искаше да ме спаси.
Но безопасността на сестра ми беше застрашена, нямах избор.
********
На лицето на Ярослав е невъзможно да се прочете нещо и това ме лишава от увереността ми.Без съмнение той е ядосан и няма да успее както и да се надява да реши проблемите, възникнали в света. Все пак ще трябва да приема условията, защото козът е в неговия ръкав. Няма да рискувам живота на Ира и той добре осъзнава това. Полагайки усилия върху себе си, приближавам Шатун с безразличен поглед. Тишината се проточи, но не мога да намеря думите. Трябва да взема решение за тактиката си на поведение. Ще го ритна и последствията ще бъдат непредвидими. Първо за сестра ми.
За известно време очите ни се срещат в кръстосан огън. Ярослав разбира, че се вълнувам, но вижда и страха ми. За себе си не се страхувам, той няма да ме убие, добре, може би ще ме бие за неподчинение, но да ме удариш и да ме принудиш да се подчиняваш с помощта на Ириша е лесно.
- Искам да видя Ирина. – гласът ми е дрезгав и това ме ядосва.
Но уж щях да остана независима и да дам да се разбере на Ярик, че той вече няма власт над мен. Той извива устни, рязко замахва с ръка и аз неволно се отдръпвам. Така че, все едно, той ще ме удари. Дланта обаче замръзва на сантиметър от лицето ми и тогава разтворените пръсти бавно лягат върху бузата ми. Погали я , както преди, очертавайки контура на устните .
Издишвам шумно.
- И това ли е? Искаш ли например да ме помолиш за прошка за непристойното ти бягство?
А? Имаш ли представа какво можех да наредя да ти направят, Джулиет? - мърмори любовникът ми, леко стискайки брадичката ми.
Какво има за гадаене! Всичко, защото сега отново съм в пълната му власт. Обзета от желание да плюя в елегантната му красива муцуна или да се вкопчи с ноктите си и да разкъсам кожата му до кървави следи. Вместо това припряно скрих ръце зад гърба си, преплитайки болезнено пръсти.
- Да застана ли на колене? Вие, Ярослав Николаевич, обичате да унижавате жените си. Такава е вашата специална любов. -Поклащам глава предизвикателно.
За миг, който продължава цяла вечност, Ярик ме пронизва с очи и, ухилен, плавно плъзга длан от брадичката към гърлото. Клепачите ми са сведени. Това е любимият му номер - да стиска за гърлото, един вид физически и психологически натиск. Но по някаква причина сега не чувствам болка, върховете на пръстите му се движат по врата, нежно, необичайно спретнато, сякаш изследват. Те замръзват на гърдите, галят роклята под разкопчаното топло палто.
- Не е лоша идея, между другото. Е, кучко, предполагам, че е тръпка да те чукат в задника, а? Отначало се преструваше на невинна, но попадна под Бели, веднага щом той ти помаха. Твар!- шепне той в ухото ми, горещо обливащо се с накъсани вдишвания и къси издишвания. - Хайде, застани на четири крака, Жулиета, и ще те чукам а ла кучешки стил. Нека разберем кой от двама ни е по-готин, аз или твоят издънка. Изобщо ли не ти липсвах? Е, помня как стенеше, колко ненаситно искаше още. Е, липсвах ли ти?
Отговарям бавно. Кой знае?-Ако кажа „не“, той ще побеснее, а ако се преструвам на покорна, отново приемайки правилата на старата игра, това само ще го стимулира. Задънена улица, от която няма изход.
Междувременно алчните ласки на Шатун стават все по-настойчиви, той вече е вдигнал полите на роклята ми, изобщо не се смущава от пазача на вратата. Той изглежда като идол, стои мирно, втренчен в стената. За момент, долавяйки движението на Ярослав към амбала, се свивам от страх. Този изрод няма ли да си вземе през ума да се забавлява, като нареди на лакея си да ме чука?
Но не. След като дрезгаво нареди на човека да си тръгне, той ме бута на дивана, принуждава ме да се отпусна и се обляга отгоре. Мирише на изпарения от коняк и дишам повърхностно.
- Какво, как събра смелост, как? - мърмори ядосано Шатун, грубо стискайки гърдите ми. – Реши да покажеш характер? Харесва ми. Още по-интересно е, любов моя. Понякога е добре да променяш начина си на игра, нали? Хайде, не бъди слабохарактерна играчка, съпротивлявай се, крещи, драскай! Това ме възбужда по дяволите.
Това е, което той е намислил. Просто изнасилване, след което лесно да го отпише като взаимноизгодна игра. Той знае, копеле, че няма да се съглася повече доброволно да спя с него, въпреки отвличането на сестра ми. Той със сигурност знае, че съм била с Бели и сега се забавлява с наранената ми гордост.
- Първо ме заведи при Ира. - твърдо повтарям, без да се опитвам да го изхвърля.
Осъзнавайки, че нямам намерение да се съпротивлявам на принудата да правя секс, Ярослав ме оставя на мира. Да лежиш разперена, с вдигната рокля, разбира се, е унизително, но призовавам цялата си воля. Той стои вяло дълго време, гледайки тялото ми, но, без да чака поне някакви признаци на желание , в ярост грабва отворена бутилка коняк от пода.
Пие от бутилката, лакомо, задавяйки се, докато кислородът в белите му дробове свърши, след което изръмжава с усмивка:
— И ти си се променила, Джулиет. Наточила си зъбите си. Много добре.
- Казвам се Юлия. – изричам аз с равен глас и като ставам, оправям дрехите си.
Това е Павлуша, по някакъв начин, той ли те научи да бъдеш нахална? – присвива пиянски очи Ярослав, заобикаляйки ме.Сърцето тупти под ребрата и започва да бие на части.
- Винаги съм бил такава. Ти беше този, който се опита да промени характера ми. Известно време просто си играех заедно с теб, защото нямах друг избор. Сега пък го правя за сестра ми.
След като изпразни бутилката, Ярик небрежно я хвърля на дивана. Приближавайки се към мен отзад, със сдържана ярост той прошепва:
-Само ако знаеше, мръсна уличнице, какво искам да ти направя!“ Би си прехапала езика, гнусна уличнице!
Игнорирам обидите, това е обичайният му начин на общуване с мен. Усмихвам се тихо, все още гледайки в пода.
- Знам, Ярослав Николаевич. Но трябва да решите откъде да започнете. Бийте ме до смърт и след това ме чукайте във всички дупки, или обратното, първо ме чукайте и после ме бийте. Права съм нали? Вярно, няма да ти хареса много, ако стена от болка, а не от секса.
-Мислиш ли, че си ме изучила толкова добре? - той внезапно сменя яростта си със спокойно недоволство. - най-умната си, нали? Накратко ... Точно сега ще те отведат при сестра ти, но виж, не говори много там. Разбира се, ще те гледат, ако подхвърлиш някоя хитрост, ще пусна твоята Ирка да обикаля момчетата. Ако оцелеете, тогава и двете ще бъдете свободни. Ако тя умре, добре, но ти ще си виновна. Ясно ли е оформлението?
Господи, какъв задник е... Но не се съмнявам, че това не са празни заплахи. Шатун никога не хвърля думи на вятъра.
- Да – потвърждавам накратко, улавяйки изпълнения му с презрение, омраза и похот поглед.
- И по-нататък... - още нещо... - лицето му е толкова близо до моето, че вече е невъзможно да не вдишвам отвратителната миризма на изпарения. - Ако се опиташ да се свържеш с Бели, момчетата ще прецакат и теб, и сестра ти. Удоволствие, ще е честно казано, така-така. Всички момчета са яки побойници, жадни за жени. Значи знаеш, не си глупава. Добре? Схвана ли всичко?
- Напълно!. – ядосано отсякох аз и му се усмихнах предизвикателно.
Но за Ярослав не е достатъчно. Грубо, властно, агресивно, той впива устни в устните ми, сякаш изгаря от мерак..., но съм непреклонна. По дяволите, той ще спечели лесна победа! Нека да страда, копеле мръсно.
Избутвайки ме, той вика пазача. Казва му да ме заведе при сестра ми и най-накрая мога да дишам. Изглежда, че отново съм потънала в калта, тялото ме сърби, спомняйки си отвратителните ласки на садист и развратник, а устните ми горят и имат горчив вкус. Кога на небето ще се вслушат в молитвите ми и ще видя този нахалник Ярик в ковчег?!
***
Гледайки моята спяща сестра, се усмихвам тъжно. Трябваше да я лъжа много и отвратително, да опиша колко съм щастлива с Ярик, как мечтая за сватбата ни с него. Ирка вярваше, искрено се радваше за мен и правеше планове за бъдещето. За това колко скоро тя най-накрая ще се възстанови, ще отпразнуваме брака ми, тя ще си намери работа в Москва и ще живеем щастливо отсега-нататък..
По дяволите, едва сдържах сълзите си. Нямам светло бъдеще. Самият аз доброволно паднах в поставения капан и той се затвори с трясък. Докато Шатун е жив, няма да се измъкна от него и не се знае как ще се развие всичко сега. Той няма да ме пусне. И аз ще се опитам да излъжа - той ще изпълни заканите си, няма да го повтори два пъти.
Безопасността на Ирка зависи от мен. Като живота на Белия.
Оставяйки нощната лампа включена, излизам от спалнята. Иришка е настанена в луксозна вила, построена точно на мястото, има собствена прислуга, медицинска сестра и всичко необходимо за рехабилитация. Вентилатор, скъпи лекарства, квалифициран лекар. Парите и властта решават всичко. Α Ярослав има изобилие и от двете.
Нощта премина сравнително спокойно. Дълго време не затворих очи, напрегнато чакайки появата на Ярослав, но той, очевидно, щедро ми даде няколко часа спокойствие. Телефонът ми, разбира се, ми беше отнет. Да, той е разреден, но си струва да го свържете към мрежата и Ярик със сигурност ще провери всички входящи обаждания и SMS. Ами ако мобилният номер може да се използва за изчисляване на местоположението на обаждащия се?
Общо взето сутринта пак съм на нокти. Тревогата за Павел ме разяжда отвътре, така че нямам апетит, а на закуска бавно чопля в чинията си. От бекона даже ми прилошава, но за да не се ядоса любовникът ми, успявам някак си да хапна нещо.В стомахът ми се настанява тежка буца.
Затова пък от любимото ми капучино-има в изобилие. След като пресуших чашата, се чувствам малко по-добре и улавям изпитателния поглед на Шатун. Днес той изглежда страхотно, сякаш не е пил алкохол вчера. Стилно сако пасва на широките рамене, синя риза е в хармония с цвета на очите, косата е прибрана на опашка.Не човек, а мечта. Мечтата на глупавите провинциални кокошки, които се хвърлят върху ярката черупка, без да подозират, че вътре има гнилоч.
-Звънят ти от рано сутринта. – уведомява ме деловито той, подавайки ми мобилния си телефон.
Не бързам да го взема. Нещо в това показно спокойствие е досадно.
Твоят т приятел се чуди къде си?. - продължава Ярослав, поставяйки телефона до ръката ми на масата. Трябваше да се обадиш, нали? И Павлуша те търси. Леле, колко пропуснати. Някак си не е добре, Джулиет. Водиш човека за носа, играеш си с него. Хайде, свърши с това. Обади му се, кажи истината. Това положение започва да ме изнервя и ти знаеш че, ако съм нервен, не се контролирам.
-Каква истина да му кажа? – уточнява предпазливо недоумяващо.
Той сериозно ли иска Пашка да знае за отвличането на Ира и как съм се жертвала за нея? Това си е чисто самоубийство за Ярик!
- Как - каква? — чуди се изкуствено той, намазвайки тоста си с конфитюр от ябълки. - кажи му, че си уморена от него, играла си си достатъчно, отмъстила си за предателството и сега го оставяш да върви по дяволите и да спре да те преследва. И се опитай да обясниш разбираемо, любов моя. Не забравяй, че моминската чест на сестра ти и животът на твоят Павлуша зависят от актьорските ти умения.
- Какво, последния път не се получи да го убиеш, така че реши да промениш тактиката ?! Да провокираш Паша, така че той самият да се натъкне на заблуден куршум по време на разправа? - изсъсквам аз, изпитвайки изгаряща омраза към седящия отсреща изрод.
- Бъди тиха. — съветва той спокойно, отхапвайки от тоста . Няма да напуснеш къщата без Дан, от сега нататък той е твоята сянка. И не забравяй за Ирка, ако сбъркаш някъде, ще наредя на момчетата да се забавляват с нея. Те ще го направят , бъди сигурна, момичето е хубаво, а те ще са само щастливи.
Трябва да се сдържам, да не изказвам на Шатун всички онези „нежни“ думи, които ми се въртят на езика. Грабвам мобилния си телефон, търся номера на любимия в описанието и мислено си давам инсталация, щраквам върху притурката за повикване. За по-малко от година за втори път губя човек, без който просто не мога да си представя живота си.
***
***
Казват, че всичко има граници, дори и човешкото страдание. Този, който излезе с тази "истина", вероятно никога не е минавал през кръговете на ада, които се паднаха на моята съдба. Оттогава животът ми стана непоносим. Не можех да изляза без моя шпионин, този як, като бик, човек ме следваше навсякъде. Чакаше под вратата не само в студиото на телевизионния канал, но и в тоалетната, спокойно седеше на фотьойл близо до пробната, докато пробвах тоалети, в кафенето , у дома - както Шатун нареди, Денис се обърна в моята сянка.
След един запомнящ се телефонен разговор, Павел вече не търсеше среща с мен. Дали той повярва на откровената лъжа, че просто искам отмъщение? Или се престори, че вярва, и сега чакаше удобен случай да ме избави от лапите на Ярослав?
Не знам отговора. И може би, знаейки възможностите на моя любовник, като вземем предвид заплахите, които изобщо не бяха празни приказки, бих предпочел първото. По-добре е да изчакаме, да се подчинявам , доживявайки до желания ден на триумф, когато смъртта най-накрая намери Шатун, отколкото да загубя Бели завинаги. И този път наистина...
***
В новогодишната нощ, без празнично настроение, се събуждам по-късно от обикновено. Около десет сутринта пред прозорците се вихрят снежни люспи. В имението е тихо, но тишината е измамна. Веднага щом сляза долу, виждам или охранител, който седи на компютъра, или Ярик, който по навик чете вестник. И, разбира се, в ръцете си ще има неизменна криминална хроника, а до него, на малка масичка, димяща чаша еспресо и любимите му пури.
Отказах да украся елхата, но Ярослав не настоя. През последните седмици изобщо рядко ми повишава тон и се държи все едно нищо не се е случило. Симулирана семейна идилия, по дяволите! Отвратително фалшив.
Наметнах копринен пеньоар върху бельото си, събрах косата си на кок, тръгвам нагоре по стълбите. Иришка още спи, не искам да я безпокоя. Тя бързо се възстановява и това е единственият лъч светлина в моето тъмно царство. Със сигурност ще измисля как да измъкна и двете от капана, да скрия сестра си там, където Шатун не може да я намери, и аз да изчезна. Но сега е невъзможно да организирам бягство и да разкрия истината на Ирка, това е твърде рисковано, защото тя трябва да оздравее напълно , а без лекарства и грижите на медицинска сестра, тя няма да оцелее.
Хващам упорития поглед на Денис. Охранителят излиза от кухнята и допива горещия си чай в движение. Той не признава кафето и ме съветва да не се увличам, за да не си разваля тена. Грижовен звяр...
- Ярослав Николаевич ви помоли да го изчакате. - уведомява ме гардът с равен тон и това изобщо не звучи като обяснение, а като завоалирана заповед.
Изсумтях и, без да му обръщам внимание, отидох в банята. Заключвам се там, лежа дълго време в ароматна ванилова пяна, отпивайки мартини с лед. Не ме интересува какви са плановете на Ярик за днес, ако беше по моя воля, нямаше да си показвам носа от вкъщи. За първи път най-обичаният празник ме оставя безразлична и от това ми горчи на душата.
Преди година цялото семейство весело украсихме елха, не изкуствена, а истинска, от гората. Мама приготви вечеря , Ирка подреди къщата, а ние с Валка се разхождахме из двора, тайно споделяйки мечтите си. Изглежда, че това щастливо време е потънало в забрава, а на сегашният кошмар не му се вижда краят.
Треперейки , излизам от охладената вода, а след това ми се завива свят. Успявам да се хвана за стените на ваната, за да не се строполя по нос на хлъзгавия под, поемам дълбоко въздух. Сигурно е заради алкохола. Ярик често се кълне, че пиенето в банята е вредно и сега разбирам, че това е и опасно.
Притеснено е копелето или какво? Страхува се, че ще заспя и ще се удавя?
Когато се почувствам по-добре, се увивам в топъл халат до петите и излизам в коридора. Денис, сочещ с пръст към екрана на мобилния си телефон, подпира отсрещната стена със стокилограмовото си туловище– Ярик пристигна ли? — питам, гледайки дисплея с презрение.
Както обикновено, той гледа загорели момичета в оскъдни бански костюми. Вероятно е развълнуван, а след това мастурбира в уединен ъгъл, изродът! Любопитно, но аз като жена дали го привличам? Изведнъж ми хрумва напълно луда, но натрапчива мисъл.
- Не. Ще се забави. - кратко отговаря той , изключвайки телефона.
Сякаш случайно докосвам бедрото му, докато халатът ми се отваря. Смутено стягам колана си, поглеждам под око пазача и за моя радост забелязвам, че е объркан.
- Слушай, Дан... - "озарява" ме изведнъж, - да изпием по чаша шампанско? За отиващата си стара година.
- Не е позволено. - въздъхва той, откъсвайки с мъка алчния си поглед от гърдите ми.
- О хайде-! Махвам с ръка и го хващам за неговата.-Страхувате ли се от Ярик? Едва ли ще познае, че сте пили, но петдесет грама вино няма да ви напие!
- За да ме събориш и един литър не стига. – самохвално казва Денис, явно губейки позиции, и неохотно ме последва в кухнята.
– Мислех, че спортистите не ползват алкохол. - уж забравяйки, че той няма нищо общо със спорта, нарочно се учудвам.
- Значи спортистите, а аз съм бивш командос.
– И това е правилно. Защо работите за бандитите? Нямаше друга, свястна работа ли?
Той вдига рамене.
- Един приятел ме запозна с Ярослав. Каза, че търси надежден човек, да си държи устата и да прави каквото му кажат. С оръжие И Аз съм отличен в битките, научиха ме да се защитавам, а по това време имах остра нужда от пари. Не исках като охранител в частна охранителна фирма. Плащат стотинки. Е, съгласих се.
- Прав си, нещо, но Шатун има пари. И купуват всичко. Дори преданост.
- Не не е- факт.- Дан протестира, поклащайки глава. –винаги има кой да плати повече. Не можете да купите преданост и любов за никакви пари, Юлия Сергеевна.
Кимам в знак на съгласие. Изваждам кубчета лед и бутилка Дом Периньон от хладилника. Хвърляйки бързи погледи към мен и през прозореца, Дан остави две чаши на масата. Какво, козата, клъвна стръвта? Изпълнена съм с нетърпелива радост, но нещата не трябва да се прибързват. Нека действаме внимателно, за да не изплашим жертвата.
Шампанското е отлично, тук не може да се спори. Шатун не купува евтини неща, лош алкохол и стари коли. Той има всичко на най-високо ниво, не напразно ловците на големи пари винаги се въртят наоколо. Фактът, че той не ми остава верен, го осъзнавам отдавна. Това копеле се чука наляво и надясно редовно, но изпитва някаква нездравословна любов към мен. Аз съм основният му трофей. Неговата играчка. Неговата лична курва. Той гордо ме показва на приятелите си, влачи ме на различни партита и срещи с бизнес партньори, сякаш иска да покаже на целия свят, казват, ето я, моята жена, моето безумно скъпо, но приятно удоволствие.
- Не си женен, нали?
- Защо така реши? -Дан повдига вежди, не без съжаление оставя изплакнатите чаши на рафта.
- Каква жена ще търпи, ако мъжът й пази друга ден и нощ?
Той се колебае да отговори, а аз не настоявам за откровеност. Седнах на перваза на прозореца, кръстосвам крака, знаейки много добре, че бедрото ми ще бъде открито. Пуша, но като влиза димът започнах силно да кашлям.. Какво по дяволите! Цигарите са ми любими, тънки, с вкус на мента. Но по някаква причина в устата ми стана отвратително, преглъщам лепкава слюнка и с отвращение хвърлям угасената цигара в пепелника.
— Чувствате ли се зле, Юлия Сергеевна? – пита съчувствено Денис, като ми протяга чаша вода.
– Не разбирам какво ми става… ще отида да си легна. - отблъсквайки ръката му, ставам на крака и дръпвам подгъва. – ще ме придружиш ,ли до горе? Нещо ми замайва главата.
Докато се качваме , ми хрумва още една странна мисъл. В крайна сметка Денис, изглежда, не е такъв задник, той е съвсем нормален човек. Уравновесен, сдържан, държи се неизменно учтиво, говори ми с уважение. Никога не беше груб, никога не се опитваше да разпусне ръцете си. Да, и красив, висок, атлетичен рус със зелени очи. Вярно, той, като потенциален любовник, не ме привлича.Пашка ужасно много ми липсва. Обичам го до лудост.
След като ме сложи да си легна, Дан избяга, но мога да уловя едва прикритото възхищение в очите му, докато се обръща на прага. Може би има смисъл да поема риск, да изпълни това, което умът ми измисли? Да се увъртя около Дан, да го накарам да се влюби в мен и след това, като съм подготвила почвата, да му внуша, че няма да можем да бъдем заедно, докато Ярослав е жив. Рискът е много голям, но както се казва в любимата ми поговорка, само този, който се страхува да рискува, не пие шампанско.
- Да, Юлия ... - изведнъж казва Денис, толкова тихо, че едва чувам: - не съм женен.
***
-За глупак ли ме взимаш?
Вдигам очи от коленете си, гледайки Ярослав с недоумение. Музиката свири тихо в колата, колкото и да е странно, но въпреки цялата си гангстерска природа Шатун предпочита класиката. Не можеш да му откажеш изтънчен музикален вкус. Да, и в много други отношения той е доста образован и отново изпитвам леко съжаление. Ако имаше по-мек характер, може би дори щях да се интересувам от него.
Въпреки че не. Чувството, което Павел събуди в мен, никога не би докоснало Ярик. Любовта е непредсказуема, неподвластна на нас. Защо обичаме едни и сме безразлични към други? От векове хората се опитват да разгадаят този мистериозен феномен, но досега не са разбрали причината.
- За какво говориш? - искрено се учудвам, чудейки се каква муха пак е ухапала любимия ми.
- Реши да завъртиш Дан зад гърба ми? Цял ден ходи, сякаш не е на себе си, гледа в твоята посока замислено. Забрави. Няма да се получи , Жулиета, той е интелигентен човек, той знае, че няма да толерирам предателство. Решиш ли да му влезеш в гащите, запомни - ще го убия.
Това е! Така планът ми се оказа загуба на време и усилия. Може би трябва да се откажа от идеята, защото не искам да нося отговорност за друга смърт. И Ярослав ще направи каквото каже. Без съмнение.
- Ти си параноик-. Смея се, гледайки през прозореца. - време е да си лекуваш нервите. Навсякъде виждаш това, което го няма.
Играта с огъня е опасна, но ако сега се гърча и оправдавам, това ще събуди подозрение. Тактиката, която съм избрал е правилна, многократно съм се убеждавал, че подобно поведение е по-ефективно. Шатун е проницателен, трудно е да го излъжеш. Така че, когато изпитвам зле прикрито презрение към него, той ми вярва.
- Не се преструвай, момиче. – ядосва се той, удряйки с ръце кожената седалка между нас. - и не смей да се извръщаш , когато се обърна към теб, ами ме гледай право в очите.
Изпълнявам неохотно заповеди. Лицето на Ярослав е покрито с червени петна, истинско признак на предстояща ярост. Шофьорът зад волана не се намесва в разговора, но, сигурен съм, улавя всяка дума. Заобиколени от Ярик, добре тренирани бикове са готови да сложат главите си на дъската за рязане за него. Лоялни кучета.
Ревнува ли ме от Денис? Позволявам си да се усмихна леко и докосвам китката на любовника си с ръка.
Докосването потиска гнева му, той покрива пръстите ми със своите и ги стиска силно.
— Далеч не съм идиот, Джулиет. Не ме провокирай, знаеш какво ще стане. Съжали се над човека.
- Откога Ярослав Николаевич Шатун започна да проявява човечност? Спомням си, че не толкова отдавна бях свидетел на клането на онзи нещастен селянин, чийто труп беше затрупан под тонове пясък. Или може би си забравили за експлозията, която почти уби този, който се осмели да пресече пътя ти?
Той ме дръпва рязко и ръката му стиска гърлото ми. Напразно, разбира се, намеквам за опитът за убийството на Пашка, но изкушението беше много голямо. Боли, въздухът ми не достига , а Шатун стиска пръстите си все повече и повече, явно надявайки се, че ще започна да моля за прошка. Не чакай! Край с лицемерието, нека знае, че не ме е страх от него.
-За какво, кучко, продължаваш да страдаш за него?“ – изсъска яростно Ярослав, пръскайки слюнка. Мислиш ли, че съм сляп и не забелязвам как си се променила? Така че, запомни, скъпа, запомни добре! Ако се опиташ да го срещнеш, ще го убия бавно. Така бавно, докато не изкрещи за милост. Ще го нарежа на малки парчета. Ще издълбая името ти в сърцето му и тогава ще изтръгна по дяволите това сърце. И ще нахраня кучетата си.
Нищо ново... Всеки ден е едно и също. Заплахи, заплахи и още заплахи. Изведнъж ми хрумва мисълта, че Шатун просто се страхува от Павел. Сега той осъзнава, че възмездието е близо и неизбежно. Не след дълго . Сега той осъзнава, че възмездието е близо и неизбежно. Не му оставаше дълго да живее. Дори Бели да вярваше, че просто му отмъщавам, той имаше двойна причина да се отърве от Ярослав.
Колата забавя край търговския център срещу бижутерския магазин. Ярик ме освобождава и най-накрая мога да дишам. Сякаш нищо не се е случило, Шатун излиза от салона, галантно отваря вратата пред мен и ми подава ръка. След като се загръщам в палтото си, излизам в мразовития ден. Накратко подхвърляйки шофьора: „чакай“, Ярик ме превежда през пътя. Добре поддържана продавачка ни поздравява, сякаш сме отвъдморски гости, притеснено поставя огромна колекция от нови бижута на тезгяха и, като се усмихва дежурно, се разкъсва да описва достойнствата на стоките.Небрежно изваждайки невероятно красиво колие от кутията, Ярик го пробва на врата ми. Диамантите блестят нежно в приглушената светлина на полилеите и усещам само студ. Не от камъните, а е вътре в мен, отново окова сърцето ми с лед.
- Как ги чувстваш? - пита Ярослав, обръщайки ме към огледалото.
В отражението се вижда безумно привлекателно, стилно облечено момиче. Не съм аз, тази Юлия, която гледа от огледалото като бездушна кучка. Не я интересува колко хилядарки дава Ярик за цацките. И истинската Джулия докосва с трепет колието, много добре си спомня, че трябва да играе роля. Всеки ценен подарък от Шатун е още един залог към касичката на моето бъдеще.
- Тежки. - Отхвърлям предложеното и го връщам на изпадналата в беда продавачка.
- Имаме и това. - бърза тя, за да не пропусне клиента, и изважда нещо невъобразимо блестящо изпод тезгяха,сияещо, умопомрачително. - Това е от последната колекция на Лора Райн. В един екземпляр.
Разбира се, чувала съм много за Лора. Тя е най-известният бижутер в страната, нейните бижута нямат аналози и се установяват само в ръцете на онези, които могат да се разделят с баснословни пари в името на любимата си жена. Ярик, без да поглежда огърлицата, изцяло изтъкана от безтегловни златни кленови листа, изрязани с разпръснати малки диамантени висулки- изважда портмоне, плътно натъпкано с банкноти.
Той не се интересува от обявената цена, той брои долари и след като открие недостиг, подава на момичето банкова карта. Тя набутва калъфа в чантата ми и напускаме магазина под откровено завистливите погледи на продавачката.
Това е моят новогодишен подарък . Трябва да си избера рокля, утре ще празнуваме в Гранд хотел. В кръга на близките му хора.
- Всъщност подаръците за Нова година обикновено се оставят под елхата.
– Глупости. - възразява Ярослав, влачейки ме към търговския център. - Потърси нещо за сестра си.Трябва да подкрепя нейното мнение за мен.
И е изкушаващо да извикам, че свободата би била най-безценният дар за нас с Ирка. Но аз мълчаливо кимам. Ще й купя куп скъпи дрехи, козметика и красиво бельо. Ако моят покровител е щедър, нека купонясваме с пълна сила.
Докато нарочно бавно избирам тоалети за Иринка, телефонът на Ярослав звъни. След като ми направи знак, че чака отвън, той бързо излезе и аз се почувствах облекчена. Пазаруването не носи особено удоволствие. Сега, ако дойда тук с Пашка ...
- Джулия!
Без да очаквам да чуя до болка познат глас, изтръпвам. Белов пресича залата и очите ни се сблъскват. По дяволите, какво да правя? Глупаво е да бягаш пред очите на десетки посетители, но е и опасно да се срещаш с любимия човек. Свързващият прът може да се върне във всеки момент и тогава ... Разбира се, той няма да стреля тук, но не мога да го ядосвам. Той има връзки, лесно ще нареди на някой от биковете си да намери Павел и аз вече няма да мога да го спася. Павел е жив само защото приех условията на Шатун.
-Джули, почакай. Трябва да поговорим.
Свалям нервно ръката на Пашка от рамото си и той се мръщи. Моля те остави ме. Правя всичко възможно да го накарам да разбере, но безуспешно. Отчаяно съм привлечена от него, по тялото ми преминават тръпки. Разглеждам го жадно, изнемогвайки от желание да го прегърна.
-Нямам време, Паша. - хладно отсичам , търсейки начини за отстъпление.
-Дай ми няколко минути. Тук е шумно, да отидем при моя...
- Не!- Крещя, без да ми пука, че вече ни забелязват. - напусни. Всичко е казано. Не е нужно да ме следваш.
Очите му се присвиват.
- Значи си била сериозна тогава-по мобилният?Искаше да ми отмъстиш? Джулия, не вярвам.
Оглеждам се. Ярослав е на верандата, пуши и все още говори по телефона.
- Няма да обяснявам нищо. Махай се! Как да го убедя? Н е се унижавай, Паша, това е излишно. Нямам нужда от теб ще се женя.– избухнах безмислено и усещам как цветът изпълва бузите ми. Белов е в ступор, оглежда се разсеяно, след което се ухилва. Недоверчив, зъл.
- За кого, ако не е тайна? Не е ли за Шатун?
- Да! – кипя от мъка и още нещо, потвърждавам и по някаква причина изваждам кутията с подаръка. - Ето, купи ми това за годежа. Знаеш ли колко струва? Мислиш ли, че щеше да харчи пари, ако нямахме сериозни намерения?!
Павел претегля кутията в дланта си, поглежда под капака.
-Сигурен съм, че не са евтини неща. Само, Юлия, струва ми се, че на момичето се дава годежен пръстен за годеж.
Пъхам подаръка в торбата, пускам го и в същото време ние с Белов се навеждаме едновременно .Хваща дясната ми ръка и ухилен отново казва:
- Ти не носиш пръстен, нали? Обикновено булките гордо се кичат с него. Или може би няма пръстен, а? Шатун изобщо знае ли, че го искаш за съпруг?
- Не те засяга!- Изсъсквам и, отблъсквайки ръката му, буквално бягам.
Треперя, дишам неравномерно. Излизам бурно от магазина, едва не събарям една жена. Втурвам се към Ярик, завличам го до джипа и той раздразнено отхвърля обаждането. Гаденето се появява отново , бих искал да отпия глътка нещо освежаващо. Сядаме на задната седалка.
- Какво става с теб? - недоумява любимият ми. - Някак си блед.
- Нещо не е наред с мен. Искам да си легна. Да се прибираме.
Неспособна да устоя, все още гледам през задния прозорец. Въздъхвам разочаровано - не се вижда бяла кола.
Заедно с нас ще дойдат Ирка и Валка и уведомявам Шатун няколко минути преди заминаването. Със скрито задоволство забелязвам как лицето му се намръщи. Той явно не харесва моята аматьорска игра, но, разбира се, не смее да ми се кара в присъствието на роднина и близък приятел. Запазва ролята на любящ младоженец, въпреки че това представление е само за един зрител. Но ако Иришка наистина не предполага нищо, тогава Валюха перфектно се преструва, че също не знае за истинското състояние на нещата.
Хотелът разполага със скъпо, богато и с вкус обзаведено фоайе, а апартаментът ни е на ниво. Преобличаме се в апартамента, Ирка гледа с възторг интериора, а Вълка, сресваща косата си пред огледалото, ме гледа многозначително.
- Павел не се ли е появявал? — пита тя полугласно, докато сестра ми се къпе в банята.
Не съм свикнала да лъжа приятелката си. Обхванат от желание да й призная всичко , бързо се приближавам до нея, уж за да се покажа в тясна изумрудено сатенена къса рокля.
-Срещнахме се в мола вчера. Можеш ли да си представиш?
- Готино! И как изглеждаше той?
- Нормално!- Усмихвам се тъжно. -Опита се да ме насочи към откровен разговор. Аз, глупачката , избухнах- казах му,че ще се женя. Не се получи добре само по себе си.
Валка повдига скептично тънките си вежди.
- А ти, тъпанарке, на кого лепна на позорната роля на твоят несъществуващ җених? Случайно да не е Ярослав?
- Дааа,на него - Признавам си и ние, пръхтейки заедно, тъжно се смеем. - Разбира се, Пашка не повярва. А аз пък избягах. Ако ни бяха хванали заедно, разбираш ли колко ядосан би бил Шатун!
- Не му обръщай внимание. - съветва тя делово, внимателно нанасяйки спирала. - Между другото, ако Павел наистина се оженеше за теб, тогава не бих му завиждала.
- И защо ? – неволно се обиждам
Валя е взета за второто си око, изплезила е върха на езика си от усърдие. Тя е красива, светла, добра и бих искала да си намери нормален мъж. Но в столицата, доколкото успях вечее да разбера, такова определение не може да се приложи към обикновените мъже. Защото, ако имат пари, те със сигурност са бандити, бизнесмени с пристрастия към престъпността или похотливци. Нито едното, нито другото, нито, още повече, третото, не искам за единствената си приятелка.
Стига й че самата тя се забърка в съмнителна история.
- Да, имаш кофти характер. - както винаги директно отвръща Валюха, завивайки косата си в стилен кок. – бих го съсипала с молби. А ако той реши да ти купи от любов,някое по-скъпо украшение, просто така- ще трябва да оре с дни без почивка, за да ти го осигури.
-Между другото, той сам ме избра.
- Да, точно за това говоря. Ние сме момичета и имаме големи нужди,за да изглеждаме винаги добре и на ниво.
Прехапвам тъжно устни. Нямам нужда от богатство, с радост бих дал всичко, което имам, бижута, дрехи, пари,само за да се отърва от вредното влияние на Ярик. Най-лошото е, че сега, когато е възможно да се наеме убиец, аз съм с вързани по ръце и крака, защото надзорът на маняка над мен е много силен-сама не мога да отида никъде. Стъпка надясно, стъпка наляво - изпълнение. По-лесно е да се каже - ако рискувам, Шатун ще се справи с всеки, който небрежно ми помага. И преди всичко той ще даде заповед да се застреля Белов.
- Всъщност наистина би ли се омъжила за него? Валка внезапно сменя темата, доволна от вида си.
Потънала в мислите си , машинално кимам, мислейки, че говорим за Павел, а след това улавям смаяния поглед на моята дружка. Ирка се появява от банята, завита в кърпа и ме гледа с интерес.
- Пазиш тайни от Ярослав? О, какъв е щастливец...Ах, само какъв Късмет имаш,Юле! Мама щеше да се радва, тя постоянно се притесняваше и за двете ни.
Наивната ,глуповата Иришка нямаше как да знае какъв всъщност е Шатун.
Внезапно ставам от леглото с намерение да напусна стаята и навеждайки се, тичам към банята. Гаденето изпълва вътрешностите ми, едва стигам до тоалетната и изхвърлям съдържанието на стомаха си. Спазмите са ужасни, дълго стоя прегърбена и когато се изправих, виждам в огледалото зад себе си две онемели лица.
-Така-така...“ – Валка, озадачено почуква с нокът по стената. - Юлка, защо си... решила да идваш,тук?
Предположението,че съм бременна и то от Пашка- ме кара да изпитвам смъртен страх. В главата ми има трескаво хоро от спомени, изчисления и мисли. С Ярик без „гума“ или хапчета не мога да спя, лесно е да се разбере чие дете е. С Павел не се притеснявахме особено за предпазване при последните ни срещи, а аз лекомислено си мислех, че няма да забременея, защото познавам добре цикъла си.
И едва сега всичко става ясно.През целият декември,нямах цикъл а днес е тридесет и първи. От всичките тези преживявания, караници и абсолютен контрол на Ярослав, просто забравих да водя дневник и не забелязах, че цикълът е прекъснат.
- Леле, това е страхотна новина! - Ирка ,както винаги в репертуара си на наивна глупачка,искрено се радва на това нещо, прегръщайки ме, а аз съм замръзнала на място - зашеметена и объркана. –Юлия- това е най-хубавият подарък за годеника ти за Нова година! Да, той трябва да те носи на ръце!
Божееее,колко само е глупава и нетактична,наистина.
Измъквам се от ръцете й и казвам грубо:
– Да не си и помислила даже да намекнеш за това на Ярик, разбираш ли?! Която и да си отвори устата, вече няма да говоря с нея и няма да искам да я знам.
Валюха,която е напълно в час, съзнателно само си тананика, а сестра ми се мръщи неразбиращо.
- Юл, какво правиш? Как да не му кажеш? Той е бащата и ако аз бих била на твое място...
- Не си на моето място!- Повишавам глас, плискайки лицето си с вода. –А и за теб е най--добре изобщо да не се намесваш в моите работи. След празниците ще се опитам да те върна в клиниката, повярвай ми, там ще ти е най-комфортно.. И не смей да се обръщаш към Ярик с въпроси. Стой далече от него.
- Защо? - изненадана е тя, обезсърчена, търсеща подкрепа от Валя. - Вие сте добре, нали? Или има нещо, което не знам?
Тя е уплашена и аз набързо я привличам към себе си. Емоциите ми така ме завладяха,че забравих как съм я пазила от негативни емоции и вината е моя. За безопасността на сестра ми трябва да играя ролята на щастлива булка. За момент ми хрумва една безумна, безумна идея - да намекна ли на Ярослав, че искам да му стана жена? Кой малоумник ще следи така обстойно законната си жена?
-Юл, криеш ли нещо от мен? – устните на Ирка започват да треперят, сигурен знак за предстояща истерия, а аз се усмихвам широко, целувайки сестра си по носа.
-Нищо не крия, спри. Хайде, обличай се, трябва да тръгваме. Нека ви запозная с приятелите на Ярик, днес не искам да има притеснения, а само смях и забавление. Забрави какво казах за клиниката. Просто се страхувам, че тукашната лекарка може да пропусне нещо.
– Анастасия Львовна върши чудесна работа, тя е квалифициран лекар. -Ира протестира, защитавайки новата си приятелка. - и Ярослав я харесва, често я хвали.
Да, разбира се. Да, ако му дадях повод, той със садистично удоволствие би наредил на тази лелка да набута някакви боклуци в Ирка. Затова гледам да не се прецакам.
- Все пак трябва да му кажеш за бебето. -сестра ми отново в своят репертуар,настойчиво продължава на своето и шепне в ухото ми, докато излизаме от апартамента.
Вероятно, ако никой не унищожи Шатун през следващите три месеца, детето няма да се роди. И това не е мой избор. Ярослав не е глупак, той веднага ще разбере кой е бащата и се страхувам да повторя миналия опит със спонтаненният аборт. Когато разбра той ме преби до смърт и загубих бебето,макар че не се знаеше със сигурност дали не е Ярик бащата. Сега може и да не рискува да го направи отново по този начин, но е толкова находчив.
И роденият син или дъщеря на Белов могат да се превърнат в истинско оръжие срещу него.
— Сами ще се справим с това, става ли? - твърдо сложих край на един неприятен разговор. - моля, не се намесвай.
Иринка най-накрая вдига рамене и не е ясно дали това означава съгласие, или все пак ще постъпи по своят си начин. Трябва да побързам. Да намеря начин да се измъкна , така че Ярик да няма подозрения, да намеря надежден човек и да платя за убийството му. На теория всичко изглежда лесно, но вече не се поддавам на нетърпението на сърцето си.
За поръчково убийство ме заплашва значителен срок,ако ме заподозрат. В моя случай ще има и наказание от близкото обкръжение на Шатун. В крайна сметка той не е обикновен смъртен, той е уважаван дори от най-високопоставените и авторитетни хора на Москва. Трябва внимателно да претегля всичко, този път грешката е равносилна на съзнателна стъпка към смъртта.
Искам да издържа и да родя здраво бебе. Да бъда с мъжа, когото обичам и да не тръпна пред собствената си сянка.
***
- Защо си така кисела и недоволна? Нищо не ядеш, нищо не пиеш. Защо?Пак ли си се захванала,с някоя от твоите щури диети??
Вдигам глава. Навеждайки се към мен, Ярослав изкривявил недоволно устни, държеше пълна чаша текила в ръката си. Как можете да гълта тези питиета ? Отвратителна помия за елита. За мен е по-добре да си взема чаша руска водка, отколкото да наливам в себе си какви ли не задгранични боклуци.
- Не искам нищо.Ще отида да подишам чист въздух, че ме боли главата.
В продължение на десет секунди той се взира напрегнато в лицето ми. Но аз безразлично гледам на сцената, където полуголи момичета в кожени шорти се гърчат,като гъски. Стриптийзът им е кофти, тези кокошки дори не знаят как да се движат пластично. Ето моята Валка, тя изтанцува такъв номер на дипломирането ни, че момчетата вероятно са имали твърда ерекция с часове.
- Отивай- любезно, вече под влияние на алкохола, позволява Шатун и прави знак на Денис. - и запомни какво казах. Не създавай проблеми нито на мен, нито на него.
- Боли. - изсумтях аз,когато той ме стисна здраво за китката и търсейки момичетата с очи, бавно тръгнах към изхода.
Ресторантът е пълен, всички приятели на Ярик са с зачервени вратове от пиене и ядене,а жените им все още са запазили някакъв облик на професионално гримираните си лица. Отвратително е да ги гледам, и да съм в тази компания. Излишно е да казвам, че днес, в навечерието на Нова година, гангстерската Москва е на върхът на славата си.. И аз съм част от този мръсен свят.
- Какво ви става, Юлия Сергеевна? Да Ви донеса вода?
Дан, както винаги, мълчаливо се появява до мен. Напразно не го харесвах в началото, той е нормален човек. Просто работата, която е избрал, го задължава да остане неутрален и да не си пъха носа в работите на шефа. Не трябва да го съдя. Не на всеки е дадено да оре с дни за жълти стотинки, а в нашата полиция заплатите са смаях до сълзи. Хора като Денис Неронов се стремят към повече. Той е дал достатъчно на родината си, но след уволнението си от служба - вегетира в тесен апартамент и да се храни с долнокачествена храна .Хапва нещо по-добро само от остатъците на такива празнични,чужди трапези.
- Няма нужда. Писна ми от шума, това е.
Навън е студено, а аз съм с рокля и чорапи. На раменете ми той грижливо ме намята с топлото си кожено яке и аз се усмихвам благодарно на своя пазач.
- А ти?
- Аз съм закален и свикнал. - казва той с усмивка, палейки цигара. – искаш ли?
Подава ми пакет Camels и аз, като реших да не се излагам, също вземам цигара. Моите останаха в чантата, но нямам желание да се връщам в ресторанта.
-Десет минути преди Нова година. Честита Нова година, Юлия Сергеевна!
-И на теб,Дан. – поемам дълбоко въздух. - просто не искайте да ме целунете. Ярик е адски ревнив.
Той мълчи, мисли за нещо и изведнъж, тихо, обръщайки се, казва:
- Защо си с него, Юлия? Ти си красиво, умно момиче. Може да имаш страхотно бъдеще, кариера, семейство.
-Деца“, съгласявам се тъжно и, усещайки горчивина в устата, хвърлям фаса в урната.
- Е да. - Денис не задълбава в смисъла на казаното. - Ярослав Николаевич е голям човек, знам, че има много пари и влияние, но ...
- Да, той е козел. –Изплюх се, без да се боря с желанието да говоря. – гадняр и задник. Нека бъдем честни. Не обичам да лъжа. Ти не си глупак, Денис, ти сам разбираш, че по собствено желание не бих живяла с него. Той е истински тиранин. И ако бях на твое място, нямаше да му вярвам.
Дан се усмихна на нещо. Чувствам, че той ме харесва, но не мога да се осмеля да направя първата крачка към изпълнението на идеята си. Всъщност той не е виновен, че попаднах в мрежата, и не трябва да плаща за греховете на други хора. Все още помня как Ярослав се справи с онзи човек - спонсора на състезанието. Нощем понякога ме измъчват кошмари, отново и отново стоя на ръба на кариерата, а трупът отдолу хищно оголва окървавените си зъби и протяга ръцете си към мен.
Не ми е писано да разбера какво щеше да прави Денис сега. Към хотела неочаквано долитат три грамадни джипа, от единия слиза Антон Марков, следван от охраната си, всеки с автомат. Но и това не ме учудва. Виждайки Пашка, който излиза от последната кола, изпадам в ступор.
Момчетата му също са въоръжени и аз, забравила за предпазливостта, изстинала от ужас, се втурвам към любимия си. Те не са дошли да пият с Ярик и хората му, и не за приятелски прегръдки и взаимни поздравления. Ще се случи нещо лошо. Но там, в хотела са моите сестра и приятелка!
- Паша, чакай. Пашка!!!
Той се отдръпва онемял, когато се хвърлих към него, но бързо идва на себе си и ме грабва в една ръка. Стената, която изградих между нас, се пропуква и е на път да рухне. Опитвайки се объркано да обясня, че трябва да намери момичетата ми, се задавих от хлипове. Безмилостно съм разтърсена.
- Юлияяя,спри избухването. Чуваш ли ме?! - Чак излая, гледайки ме в очите. – отиди до колата ми и чакай там. Обещах, че ще сложа край. Не се притеснявай, в безопасност си, ще се погрижа за теб.
Езикът ми е схванат и колкото и да се опитвам,нищо нито звук не излиза от устата ми. Павел се обажда на едно от момчетата и им казва да ме заведат до Cherokee. Отчаяно се съпротивлявам, опитвайки се да тичам след него и вече крещя с пълно гърло:
– Ирка и Валка са там!!! Моля, обади се на твоите хора да не ги убият! Паша-аааа!!!
Един едър мъж в скъпо палто ме довлича и набутва насила в джипа. Там ми бута бутилка минерална вода и аз, задавена, набързо преглъщам водата. Най-накрая се отпускам малко, мога да дишам и, хващайки рамото на човека, викам:
- Обади му се. Там са сестра ми и приятелката ми Валка!
- Спри да крещиш. — изкомандва той, изваждайки мобилния си телефон.- Веднага ще ги открием , а ти се успокой. В противен случай ще трябва да използвам насилствени мерки. Заграяваш ли?
Примигвам шокирано.
- Да не си полудял? – Най-после придобих своето дар-слово и възкликвам удивено. - Да, Пашка ще одере три твои кожи за такава наглост!
- А ти каква си му? - заинтересува се амбалът, като ме погледна.
Наистина, кой съм аз за Белов? Любима жена? Близка приятелка? Или просто курва, която е чукал? Докато обмислям какво да отговоря, моят събеседник дава на някакъв Юсуп заповед да намери двете момичета. Пита ме как изглеждат и с какво са облечени, обяснявам объркано. В главата ми е пълна с каша. Дали Белов ще поеме риска да отстрани Шатун без страх от репресии от страна на адвокатите?
Виждам един човек, който излезе да пуши.И му изкрещявам да се приближи до колата.
Довършвайки цигарата си, той се качва в кабината.
- Аз съм Матю. Какво искаш?
- Слушай, Матвей, не ми пука за какво си тук и за твоето отмъщение,но може да загинат и невинни-, не искам нищо да се случи на сестра ми и приятелката ми ...
- Да, разбрах , не съм глупак-. Той прави гримаса, разрошвайки късата си кафява коса. - Точно сега, момчетата ще ги намерят. Стига си се гърчила и крещяла?
Някъде в далечината камбаните бият дванадесет пъти. Небето избухва със стотици фойерверки, осветявайки околността с цветни светкавици. За първи път не се радвам на наближаването на любимия ми празник, черен облак е изпълнил душата ми.
В хотела изведнъж настъпва суматоха. Чуват се изстрели и хора се скупчват и бутат на вратите.Чуват се ужасни крясъци на ранени и в агония-хора.. Затварям очи и мислено се моля.
За съжаление думите на молитвата напълно излетяха от паметта ми.
-Ще убият ли всички? Прошепвам, надничайки към прозорците и вратата на ресторанта..
-Не можеш да се предизвиква хаос безнаказано, скъпа. - казва Матю спокойно. – Шатун,
мамка му .. - казва Матю спокойно. - Шатун, гнидата , заповяда тогава на семейното тържество - да застрелят Антон и хората му в "Капитолия" ,а той сам избяга. Мислеше , че ще проработи, убийството както го беше замислил и никой няма да го заподозре - нали и той беше там, организира си алиби. Измислил и организирал го беше добре,но , някой сгреши, избълва твърде много и до Антон,който тогава едвам оцеля- стигнаха слухове. Така че прави си изводите и не осъждай случващото се.Тук са само престъпници и убийци,ние сме проучили всичко.
- Ами Белов? Той какво прави,тук?? - все още не разбирайки къде е свързващата нишка, питам. - познават ли се с Марков?
Матю се ухили, гледайки ме с любопитство.
-Те са братовчеди.А и Павел си има лични сметки за уреждане с Шатун,подлеца.
Това е ... тооо...И така, Ярик пак излъга, Антон не беше негов приятел. И ние отидохме на това парти Не по пряка покана на Марков, а само защото Шатун има връзки навсякъде. Естествено, героят на повода не можеше да откаже гостоприемство на такъв влиятелен човек.А аз също бях там за по-стабилно алиби.Просто..Ярик беше готов да ме пожертва.
- Ще пийнем ли? - делово предлага Матвей, изваждайки тумбесто шише от жабката. - отличен коняк, арменски. Чичо ми ми го изпраща от Ереван.
- Не възразявам . - Съгласявам се и долепям устни до гърлото на бутилката.Алкохолът е наистина висококачествен, тръпчив, има вкус на горчив шоколад с ядки. Огнената лава се търкаля навътре, загрява, успокоява безпокойството ми.
Изведнъж се чува оглушителен рев, джипът се повдига рязко и аз удрям силно тила и лицето си, после усещам парене и горещ поток по бузите си и съзнанието ми започна да избледнява...
***
Усещах се така,като че ли съм в ада –там , където само болка, мрак и страх. Когато се събудих, тялото ми реагира с непоносима болка : десния ми глезен трепереше ,а за другият крак имах чувството, че изобщо го няма . Главата беше като пълна с олово, лицето ме смъдеше, сякаш беше нарязано с остро парче стъкло. Не знам колко време съм прекарала в безсъзнание, но когато дойдох отново, на себе си разбрах, че съм жива.Защото мъртвите не изпитват болка. Не изпитват такъв ужас, не мислят . Няма задгробен живот, всичко това са митове, измислени от тези, които толкова се боят да не изчезнат завинаги от живота.Да умреш в най-буквалния смисъл означава да си тръгнеш завинаги от този свят.
Опипвам с длани около себе си, търсейки някаква някакъв предмет , за да разбера къде съм. Последното, което се запечата в съзнанието, беше мощна експлозия, отвратителната воня на разтопения салон на джипа и... Това е.
Изпитвам чувството, че не съм сама. Има някой наблизо и аз, като се едвам се надигнах първо на колене, след това се изправих на крака, бавно се придвижвам напред. Пръстите ми се натъкват на груби стени, крайниците ми са изтръпнали от студ, не се подчиняват, така че пълзя като полумъртва костенурка.
- Хей! – гласът е ми е така дрезгав, че сигурно съм и простинала.Навън температурата е под нулата, но тук (в мазето?) е и по-ниска. От устата ми летят облаци пара, виждам ги смътно, защото очите ми не са свикнали с тъмнината.
- Хей, има ли някой? Чуваш ли ме?
Може би съм параноичка и никой няма тук. Но ако имах другар по нещастие, заедно всичко е някак по-леко. И аз упорито разглеждам тъмницата си. На пода са натрупани боклуци, някакви замръзнали парцали, бинтове. Намръщена от отвращение, пълзя на четири крака, слюнка тече върху роклята ми и окървавените колене.
– Недей да мълчиш! -Крещя като луда , а ехото донася глухо гласът ми.
-Юлия?
Както ми е толкова студено,може би ми се причува,но като че ли ми се обажда Пашка?
– Юл… добре ли си?
Изпитвам облекчение. Размазвайки сълзи по бузите си, започвам да усещам и смътно виждам,че съм в ниско мазе,под земята. Продължам да опипвам наоколо ,докато пръстите ми опират краката на Белов. Легнал е, вече чувам накъсаното му дишане. Разтърсвам го трескаво, повтаряйки безкрайно:
- Пашка! Паша! Паша, Паша, Паша!
- По тихо,мила.. Престани. Жив съм. Остави ме да се съвзема..
Прошумолява нещо, чува се щракане и в пълния мрак пламва светлината на запалка. Павел е блед, с окървавено лице, но най-важното е, че е жив. Прегръщам го силно.
-Какво стана, Паш? Къде се намираме?
Той се обляга на стената и стене. Страх ме е да пусна ръката му и безкрайно я целувам, стопляйки я.
- Нищо не помня ... Как се озовахме в такъв задник, Юлка?
Добър въпрос. Истеричен смях ме задушава.
- Нова година дойде. -вкопчвайки се в любимия си. - Пашка, но си мислех, че ще я празнуваме заедно.- Ни в клин,ни в ръкав бъбря объркано.
-Съжалявам, без теб и без шампанско !- шегува се Белов, заравяйки се във врата ми.
– Глупости.- Смея се, адски щастлива, че е с мен. - Пашка, не ми ли се сърдиш? Не?
- Аз бях много ядосан. – казва изведнъж той сериозно, като леко ме избутва настрани. „Какво, по дяволите, правеше в,, Гранд хотел?“ Можеше да те убият!
- Дойдох с Ярик. – автоматично отговарям и сърцето ми спира. - Пашка, къде е Ира? А Валка? Къде са те?!
- Нямам идея. – Белов става припадайки на левия си крак, влачи се покрай стената, осветявайки пътя. - момчетата ми ги търсиха в ресторанта,когато изведнъж настана бъркотия,защото някой от хората на Шатун започна да стреля.
Спомням си как ударих биковете на Шатун, а след това - провал ...
Как бих живяла отсега –нататък,ако се е случило нещо с другите ми най-близки същества?
Исках Иринка да се оправи, планирах да й купя хубава вила на морето и да идвам при нея през уикендите. Α и бих запознала Валюха с един от приятелите на Белов ,който щеше да бъде на сватбата ми с Пашка и щяха да празнуват заедно с нея. Господи, колко несправедлив е светът! Хора като Ярик винаги получават най-доброто, а хора като мен са принудени да жертват своите принципи, гордост и тяло, за да пробият в живота,на по-високо ниво. ...
- Няма тръби тук за вентилация,по които можеше да изпълзим - тъжно съобщава Павел- Джули, какво правиш? Спри да ревеш заради мен! Всичко ще бъде наред, обещавам. Ще се измъкнем, ще намерим момичетата ти и няма да те оставя да те нараняваш повече.
Неволно се усмихвам през сълзи.Само той остана с мен, човекът , на когото мога да вярвам.
-Защо мислите, че бяхме отвлечени? — питам, призовавайки волята си.През това време, Павел вдига високо запалката, и изрече - има прозорец на два метра от пода, лесно мога да се кача до него, само да имам опора. Твоят любим бъдещ съпруг оцеля и сега ни отмъщава.
-Не исках да се омъжа за него! - възмущавам се, накуцвайки към Пашка.
- Ти ми каза друго.
- И ти повярва? Изсумтях , опитвайки се да стигна до рамката. - Пеш, нищо не разбра, нали? Мислиш ли, че исках да те накажа?
- След този телефонен разговор ме посетиха разни мисли.- След пауза той признава. - Звънях ти сто пъти, писах SMS, но ти не ми обърна внимание. Чаках в телевизионното студио, но и там не се появи. Търсех те разбира се. Дори се напих. И тогава помислих внимателно и реших, че просто не ти дава да дишаш спокойно.. Заплахите му ме принудиха да им се подчиня ,но за кратко. Потърсих Шатун във всичките му любими места, но той, копелето, никъде не си показа носа. Потопи се така дълбоко в блатото си.
-Той каза, че ще те убие, ако се опитам да те видя отново. -Въздъхвам тихо. - Не можех да рискувам. Вече те загубих веднъж.
Белов рязко ме привлича към себе си. Нежно ме целува по устните и за няколко мъчителни секунди забравям всичко.Свивам се в ръцете му , жадно отговарям на целувката и тези мигове са по-ценни от всяко злато.
- Погледни нагоре към прозореца. – внася ме в реалността дрезгав глас. - Можеш ли да скочиш през него?
Повдигам глава. Свободата е близо, но какво ще стане, ако навън има пазачи или, което е много по-лошо, кучета? Ярик обича бойните кучета и ако е остави някой да пази пленниците, тогава са само няколко от тези вълкодави.
- Аз мога. Но се опасявам.- Разтреперана се вкопчих в Павел.- Ако има бикове на Ярик? Или кучета?
Паша кима раздразнено.
- Права си. Трябва да се уверим , че пътят е отворен.
Веднага осъзнавайки какво има предвид, аз се втурвам към вратата, започвам да блъскам с юмруци и да ритам със силни писъци. Настоявам да ме заведат до тоалетната, слушам внимателно и продължавам да бомбардирам. Минават минута, две, пет... Никой не отговаря на отчаяните ми викове и с него си разменяме погледи.
- Нека да!- той командва.
По някакъв начин, се изкатерих на раменете му и съм във война с рамката. Тя е стара, напукана и се поддава лесно. Звукът на счупено стъкло придружава уплашеното ми издишване. Но извън нашия затвор все още е тихо. Без да обръщам внимание на болката в крака си, излизам навън. Приземявам се на четири крака, почти виейки от рязкото щракване в глезена си. Поемам въздух, оглеждам се. Държат ни в изоставени гаражи, наоколо е пустош и само някъде в далечината трептят светлините на града.
- Паш, имай търпение, веднага ще направя нещо! – пияна от свободата и от мразовития въздух, крещя аз и закуцуквам към вратата.
На нея има ключалка за хамбар, ще може да се счупи само с нещо тежко. Но нямам под ръка нито скрап, нито нещо подходящо. Не ми е в природата обаче да се отчайвам. Хващам парче от рамката и започвам да я чупя. Пръстите ми са измръзнали, гърлото ми ме гъделичка ужасно, на всичкото отгоре,май ще се и разболея,а трябва да мисля и за плодът в утробата си.
Рамката се счупва най-после и аз падам с нея на земята по лице и ръце,но пък така намирам част от армировката и с вик на радост пълзя назад, когато изведнъж пред мен изниква сянка. Рязък замах с юмрук и аз падам напред пак на физиономията си , удряйки се в нещо остро. Въздухът е избит от дробовете ми, лежа глупаво, чувствайки болка с всяка клетка на тялото си. Грубо ме хващат за косата и ме влачат нанякъде.
- Какво, кучко, искаше да избягаш и да вземеш любовника си с теб ? Но по природата жените сте кокошки. Така крякаше от радост ,че само мъртвец не би те чул. Кой би те оставил тук без надзор?Ммм?
През оглушителният шум в ушите си,чувам познат глас. Невъзможно е да видя мъчителя, подават се само армейските му ботуши. Блъскат ме в мазето, където броя стъпалата със собственото си лице. Беше наивно да се надяваме, че няма да стане по-лошо. Хлипайки, изпълзях до Пашка, а надзирателят се спусна към нас. И вече не е сам.
-Кой ти позволи да я биеш?И да я подредиш така,че да й избиеш зъбите? - изръмжава Ярослав, бутайки пазача в гърба.-Ясно ли дадох указания или не разбираш добре от първия път?!
Амаааа тя се опита да избяга. - оправдава се човекът, отдръпвайки се.
Павел щрака със запалката. И аз, неспособна да се да се съпротивлявам повече пак крещя, разпознавайки пазача. Той улавя погледа ми, светещ от недоумение и омраза, и се усмихва нагло:
-Ти сериозно ли се надяваше,че ще хлътна по теб?Толкова се беше вживяла да ме свалиш,че чак умело клатеше циците си пред мен.Но и мен си ме бива,умело се преструвах.. Знаеш ли какво беше за мен да играя влюбен идиот?
- Дан, спри да пееш хвалебствия тук. - излаява Шатун, гледайки ме с презрение. - а ти, скъпа, приготви се. Всеки момент хората ми ще дойдат и ще те отведат у дома. Няма да те пипам, дано си научила урока.
— По дяволите, тя няма тръгне с теб, задник. – Белов се усмихва злобно, закривайки ме със себе си. – всичко ще свърши много лошо,ако пак ни посегнеш,твар!. Ти си отново жив, Ярик. Но твоето време изтича. Смяташ ли се за най-умен? Момчетата ми ще те погребат жив.
- О, колко много ме е страх от теб!.- Шатун се подиграва и пъха ръце в джобовете си. - чия крава накрая ще мучи, Павлуша. Или си забравил с кого си имаш работа? Реши да тръгнеш срещу мен и подведе и братовчед си.. Знаеш ли, че Антон храни рибите от три дни? Беше забавно да го гледам как пълзи на колене и моли за милост , страхливото лайно.
Денис насочва пистолет към Пашка и на мен ми става пак много студено. Измъквам се от ръцете на любимият си с рязък тласък и изскачам напред, кипяща от изгаряща омраза.
- Стреляй, копеле! Да свършим с това, омръзна ми да ви слушам приказките!
Джулия, не ставай глупава. – казва спокойно Ярослав, клатейки глава. - Прощавам ти, ти си ценен екземпляр за мен. И точно сега, ние бързо ще застреляме скъпият ти мъж и ти ще забравиш всичко. Трябваше да ме слушаш. Какво ти липсва, а? Нямаше достатъчно пари? Защо така изведнъж се отдръпна?Искаш цацки за теб и за сестра ти? Ще купя всякакви. - избухва в вик: - Какво те питам, кучко?! Трудно ли ти е да ме обичаш? Боклук такъв...Евтина подложка ... Ти си разтваряш краката пред някой фраер, а аз като последната издънка търпя!
Чак ме напушва див,истеричен смях.. Ярик отдавна е загубил власт над мен и той го знае. От известно време даже е импотентен с мен и затова ми изневерява като бесен.
– Вие сам отговорихте на въпроса си, Ярослав Николаевич. Любовта не се купува. Тя може само да се заслужи. да се спечели с обич, нежност, дела. Вие всичко измервте в пари. Нека съм евтино спално бельо, но никога няма да получите това, за което толкова страстно мечтаете! Обичам друг и ще го обичам дори мъртъв!
Шатун лети към мен със светкавична бързина и размахващ камшик в ръцете си,насочен към лицето ми,да довърши това,което е още останало от беззъбата ми физиономия.Пашка се втурва към него, събаря го на пода, но изведнъж оглушителни изстрели слагат край на схватката. Присвивам очи обречено, без да се съмнявам, че Денис е довършил Белов , и се плъзгам надолу по стената. Вторият кадър обаче,който – когато вече падам - бегло се набива в очите ми и ги отваря широооко , е това че се появява неочаквана картина.
Дан е приклекнал безжизнен до стълбите, главата му виси на гърдите, якето му върху корема му е мокро от кръв. Ярослав не дава признаци на живот, проснат отпуснат под прозореца, а Пашка, олюлявайки се е коленичил, блед, окървавен,ранен от Денис, но жив.
- Мамка му...Уцелих както винаги!
Ирка изпуска късоцевния автомат и стискайки устата си с пръсти, се обляга на рамката на вратата. Тя е разрошена, със скъсана рокля и незнайно защо боса. Зад нея се очертава Валка, зачервена от скреж, с мощен фенер в ръка. В пълен шок съм, не мога да кажа нито дума, само местя поглед от един труп на друг.Преди да се разболее,моята сестра тренираше спортна стрелба и успя да се класира в челната редица на няколко състезания.
-О, Боже, успяхме! -Валюха вика и тича към мен, препъвайки се на високи токчета.
Тя ме хваща в прегръдките си, разтърсва ме, после ме прегръща, после отновоме притиска , докато накрая аз се моля:
— Пусни ме, лунатичке! Изтърси дори душата ми!
- Юлия! - идвайки на себе си, сестра ми бърза към мен, и ние трите, без да продумаме, плачем с глас.
- Успокойте се! - Белов подсвирва одобрително, опипвайки пулса на Ярик. – мъртъв е. А се правеше на безсмъртен, гадината му..
Иришка, бършейки хлипащото си лице с черни ивици спирала, се обръща.
- Юл, кой друг е това?
Усмихвам се, бавно идвайки на себе си.
- Това е Павел. Срещнахте се най-после. Моят любим човек. Най-добрият мъж на света.
- Не я слушайте. - смущава се Паша, гледайки ме с обожание. -Тя е най-свястното момиче в целия свят.
- Момичетааа и Вие-, не бързам, разбира се, но всичко това-ще имаме проблеми. - вклини се Валка, закачайки ботуша на Денис с пръст. Телата трябва да бъдат скрити. В противен случай ни грози затвор. И не искам да жертвам младите си години за няколко мъртви изроди.
- Момичета, някой има ли по-стар мобилен? — пита Белов, гледайки моите спасители.
- А, телефонът... Сега. - Валка дава мобилен телефон на Белов и докато той се обажда на момчетата си и излизаме от мазето.
- Как ни намери? - изненадан съм, здраво държащ ръцете на момичетата.
- Кажи й. - изисква Валюха, бутайки Иришка.
- Да пропуснем ли подробностите? - внезапно се уплаши сестра ми.
-Ако ти сама не й разкажеш, аз ще го направя! - непреклонно се заканва Вълка, а аз, не издържайки, се намесвам:
-Какво станало ,докато се търкалях ,тук? Без мен?!"
– Твоят Ярик се опита да изнасили Ирка. - започва да ме посвещава в подробности приятелката ми - когато ти изчезна някъде от ресторанта, той я излъга, уж че иска да говори за нещо, с нея и я заведе в апартамента .
Белов е мобилен и докато вика момчетата си, излизаме от мазето.
- Как ни намери? - изненадан съм, здраво държащ ръцете на момичетата.
- Кажи ми. - изисква Валюха, бутайки Иришка.
- Да пропуснем ли подробностите? - внезапно се уплаши сестрата.
Ако ти сам не ми кажеш, аз ще го направя! - непреклонно се заканва Вълка, а аз, не издържайки, се намесвам:
-Какво станало без мен?!"
– Твоят Ярик се опита да изнасили Ирка. - започва да ме посвещава в подробности приятелката ми - когато изчезна някъде от ресторанта, той я излъга, уж иска да говори за нещо с нея и като те търсихме и не те открихме,той я заведе в апартамента си там ...
- Егати копелето. Умря навреме, щях да му отрежа пениса и да на храня кучетата му! - пламнала, ритам волана на джипа, на който пристигнаха Дан и Шатун.
- Валка добре го подреди със сешуара. - тихо казва Иришка. - общо взето той започна да ми съдира роклята и бельото , а аз изкрещях и колкото можех се съпротивлявах. Валя по това време влезе в стаята.
Загрях го -ухилена, саркастично признава Валка. - Ирка, Искаше да го смъмри, докато третираше бучката на главата му,след ударът-с лед с лед. Нали си я знаеш,колко е наивна и романтична.само се сърдеше,че как може да посмее да го направи,че ти си нейна сестра. Да, и за бременността ти изтърси . И този изрод как започна да вика, че си евтина мръсница и детето не е от него, че той веднага ще те намери теб и Белов и ще ви убие и двама. Изтича надолу , а там в ресторанта стрелба с все сила.
Разбрахме,че става нещо нередно и опасно и не се върнахме долу,а злязоха през задната врата. – мръщи се Ирка, – Пред нас Шатун с охрана -ние с Валя сме зад тях и стигнахме до един скрит джип.Те даже нямаха време да се оглеждат,толкова бързаха да изчезнат.. Докато Ярослав и охраната му обсъждаха нещо преди да се качат , ние се скрихме на задната седалка на джипа като седнахме на пода.
Главата ми се върти от потока невероятна информация.
- А там, представи си, оръжия. Мнооогооо!-- Валюха слага край с наслада. - Имаше и автоматични пистолети,а Ирка знае как да се оправя с тях.И етоооо го резултата..
-Съжалявам, сестричке , почти закъсняхме. - с ангелско изражение на лицето завършва разказа Ирка.
Аз, отново хлипайки и смеейки се, ги прегръщам, изпитвайки истинско садистично задоволство. Свързващият прът е мъртъв, което означава, че в моя тъмен тунел се появи лъч надежда и светлина.
***
ЕПИЛОГ
Пашка ме посреща на портите на болницата и когато го видя, с огромна кошница с алени рози, се смея щастливо. Тялото ми е покрито с белези, те винаги ще напомнят за миналото, но душата ми е чиста. За първи път от по-малко от година, прекарана в
Аз, отново хлипайки и смеейки се, ги прегръщам, изпитвайки истинско садистично задоволство. Свързващият прът е мъртъв, което означава, че в моя тъмен тунел се появи лъч надежда ...
***
ЕПИЛОГ
Пашка ме посреща на портите на болницата и когато го видях , с огромна кошница с алени рози, се засмях щастливо. Тялото ми е покрито с белези, те винаги ще напомнят за миналото, но душата ми е чиста. За първи път за изминалата година, прекарана в ада, съм изпълнена със светли надежди. Вали мокър сняг и въпреки че не ми харесва, днес като дете се радвам на лошото време.
-Юлка, ти си някак си необичайна ...“, шегува се Павел, усмихвайки се, водейки ме при него.
Вглеждам се в лицето му.-Твърде страшна ли съм без грим? - дразня се, правейки обидена физиономия.Все пак той се влюби в мен,когато се намирах в пълният си блясък.
- Не говори глупости. - отвърна той строго и ме целуна по бузата. За мен винаги си най-красивата жена на света.
-Дори без зъби?“ - взискателно измъчвам, демонстрирайки идеално равни, снежнобели зъби.
Ние, съзнателно се гледайки в очите, се смеем весело. По време на пребиваването ни в мазето в мазето загубих предните си зъби. И бях ужасно комплексирана от това. Белов ме увери, че има приятел зъболекар и моят дефект, получен в битка, ще бъде коригиран с чиста съвест. Така и стана. Аркадий Иванович, блестящ лекар, интересен събеседник и просто прекрасен старец, който приличаше на професор, се зае с ентусиазъм за работа. И десет дни по-късно можех да се погледна в огледалото, без да се страхувам да си отворя устата.
- Веднага да посетим на едно място и оттам отиваме веднага на летището.
Ние, прегърнати, отиваме до джипа, управляван от верния съратник и близък приятел на Пашка- Алекс. Той ми намига приятелски и аз му се усмихвам. В кабината тихо звучи любимата ми песен, въздишам тъжно, отпуснала глава на рамото на Павел.
- Хей, какво правиш? Не се отчайвай, скъпа. Всичко е наред. - насърчава ме той, галейки косата ми. - Ще изпратим Ирка в Швейцария, в най-добрия санаториум, Валка ще дойде с нас. На такива готини момичета, грехота е да не им уредим бъдещето.
Гордея се с тях. За мен те са най-близките хора. Няма по-ценни от тях и Пашка в моя свят. Е, може би… Неволно слагам ръка върху все още плоския си корем.
- А така ли? И за кого си нагласил да трапосаш Валка?- Нарочно се намръщих, побутнах Белов с лакът.
– За Алекс. - ухилва се той лукаво и слага крак на шофьорската седалка. - Хей, Льоха, намерихме ти булка, ще си оближеш пръстите!
-Върви по дяволите, Бели, знаеш ли, няма да се оставя да бъда оплитан през следващите години.- Алекс отговаря подигравателно, гледайки ни в огледалото.
- Нищо, в момента протестираш, но като видиш нашата Вълка, ще пееш друго-. Пашка шепне в ухото ми и се усмихваме заговорнически.
Павел стиска пръстите ми, поднася ги към устните си. В кабината ми се завива свят от умопомрачителната миризма на розите. Или е от щастие? Малко ме е страх. Казват, че след такива щастливи моменти със сигурност ще дойде черна ивица от провали и изпитания. Ах,плюй през рамото си!! Готова съм на всичко. Ако само хората, които обичам са с мен. Заедно сме екип, ще се справим с всякакви проблеми.
„Пъш…“ изстенвам жално, стискайки го за ръкава. - Не искам да ходя вътре! Ще ми се смеят!
- Защо така реши? -Той замръзва, когато отваря вратата на колата и поглежда към магазина за бижута.
- Не съм гримирана ,обута съм в скъсани и вехти дънки и съм цялата в гипс.
Той се смее шумно, почти насила ме измъква от джипа. По-плътно обвива палтото около мен и страстно захапва устните ми. Дъхът му мирише на мента, вълнувам се, забравям всичко, дори не усещам студа.
- Нека се опитат само да погледнат накриво моето момиче, и аз ще ги наредя! – заканва се Павел, отърсвайки снега от косата ми. - Не съм ти подарил нищо за новогодишните празници, време е да го направя. Да тръгваме!
Смея се, като си спомням къде посрещнахме Новата 2021 година. Във влажно, миризливо мазе, без шампанско и скъпи тоалети, в компанията на прословути копелета. Е, но ще има какво да се разказва на внуците ни.
Докато аз, смутена от непривлекателния си вид, разсеяно зяпам бижутата, изложени под надеждна алармена система, Пашка си шепне нещо с красива продавачка. Тя кима и се връща с красива кръгла тавичка с пръстени. Белов ме хваща за ръката, внезапно пада на едно коляно пред мен и ...и аз умирам от срам.
Юлия, омъжи се за мен! - тържествено казва моят невероятен, обожаван мъж, а аз, загубила способността да говоря, просто избърсвам сълзите си през смях.
Подават ни поднос с халки и Пашка бързо избира най-подходящата за моя пръст. Хвърлям поглед към златния кръг. Шик, в разпръснати диаманти, мечтата на всяко момиче. За мен няма значение колко струва пръстенът, дори и да е евтин и невзрачен, най-важното е, че това е гаранция за нашата любов с Пашка.
Белов,ти си луд!- Тихо укорявам Павел, принуждавайки го да стане. - Всички ни зяпат.
- Да? - той се оглежда, маха с ръка на няколко посетители и изведнъж извиква оглушително: - Обичам това момиче, прекланям се пред красотата и смелостта й, заклевам се да я обичам и пазя до края на живота си, а вие всички сте свидетели на това !!!
Той се обръща към мен, почервенял от вълнение и настоява:
-Юлияяяя-ще бъдеш ли моя жена?
- Юлия, не можете да изпуснете такъв мъж!Цялото внимание е насочено към мен, а аз, не издържайки, нервно се смея. Захвърляйки срамежливостта, целувам страстно любимия си и издишвам в ухото му:
- Да! Да, да, да, съгласна съм!
Пашка се усмихва победоносно, хвърля пари на тезгяха и като ме вдига на ръце, ме носи към изхода. Ескортирани сме от аплодисменти, одобрителното викане на този чичко,който ми викаше да се съглася и смехът на някокло жени.
- Белов, ти нямаш абсолютно никакъв такт и възпитание! - казвам на Павел, докато влизаме в колата.
Ето, вземи ме и попълни празнините.“ - дразни се доволен Пашка, бутайки Алекс в облегалката на седалката. - Приятел, карай вкъщи, все още трябва да успеем да излетим в определеният час.Полетът съм го насрочил и обявил. Малко време има , Лекс, натисни газта!
– Къде летим? - безсилно облегнат назад и несъзнателно въртяща пръстена, се интересувам.
- Как - къде? До Швейцария. -Ирка седи на куфарите си, Валка чака на летището. В същото време ще ги запознаем с Льоха.
-Алекс, съчувствам ти. Закъса го! – смея се аз саркастично, а нашият вече общ приятел, махвайки с ръка, въздъхва обречено.
- Между другото ... - решавам аз, щом прекрачихме прага на апартамента на Пашка, и, обвивайки ръце около врата му, гледам тревожно в очите му. - ще летим в чужбина, но не петима.
- Не разбирам . - той повдига вежди и аз, извън ъгъла на зрението си, забелязвайки сестра ми да стои на прага на хола, й изпращам усмивка.
Ирка идва при нас, а Павел я гледа с недоумение, а после мен.
- Кажи му вече. Не можеш да нараняваш човека така.- Иришка бърза, скръстила ръце на гърдите си.
-Мисля, че вече се досетих. - заеквайки, казва Павел и хващайки лицето ми в ръцете си, уверено добавя: - Ще ставам баща, Юл?
-Да Ще имаме дете.
- Малкият Белов. – обобщава Ирка, прикривайки усмивка. - Юл, дано бебето не наследи твоя характер, иначе ще полудеем! Ние с Павел не можем да ви понесем двамата, нали, роднино?
- Тя е права. Ти, Юлия, си авантюристка. Няма да мога да следя и двама ви, ако синът ни порасне и стане такова момченце като теб.
— Може би е дъщеря? - протестирам, а ние, без да казваме дума, покриваме корема ми с длани.
- Няма значение. Децата ни ще растат в любов и обич.
- Деца? -Свивам иронично вежда, преплитайки пръстите ни.
-Ти какво си помисли че , ще се ограничим до едно? ! Майната му, в семейство Белови има много деца и няма да нарушаваме традициите.
- Имаш ли братя и сестри? -Чудя се и въртя очи.
Нямам сестри, само трима братя. - рапортува доволно Пашка, намигайки ни от сърне. И утре ще ви запозная с тях.
-В Швейцария ли живеят?
- Да! И ние летим там!
Иришка шеговито закрива лицето си с ръце, а ние тримата, прегърнати, лудуващи като малки деца, викаме нещо, целуваме се и се смеем. Най-накрая съдбата се смили над мен, отваряйки пътя ми към щастието. Но някъде на ръба на душата си ще се страхувам още дълго време, гледайки назад, опасявайки се да не уловя сянката на човек от миналото.
Някой ден страхът ще изчезне. Не мога да избягам от него, не мога да се преместя в друга държава, това е в мен самата и трябва да го победя. И мога, защото вече няма да позволя злата съдба да ми отнеме най-скъпите хора...
Край.
Част 2.
Пронизително-упоритият поглед на Ярослав ме изпреварва на прага и веднага става ясно, че бурята не може да бъде избегната. Шатун е пиян, забелязвам това първо, едва затваряйки вратата след себе си. Разбира се, той има ключа от моя апартамент и това не беше обсъждано първоначално. Той плаща за жилището, следователно не мога да му забраня да идва по всяко време.
Валка, уплашена, се притиска зад гърба ми. По пътя за Москва имахме малка кавга с нея, причината беше внезапното ми изчезване от погребението. След като научи къде и с кого изчезнах до сутринта, приятелката ми, разбира се, се ядоса. Но можете да я разберете, тя се притеснява за мен, като е наясно с цялата история с конкуренцията. Разказах й за Пашка в деня преди неговата „смърт“, тогава Валюха ме помоли да се върна у дома и да забравя пътуването до столицата като лош сън.
Но, разбира се, беше твърде късно да се оттегля, короната на победителя и паричната награда вече бяха мои, а аз бях в капан...
- Поздрави, дами. Джулия, искаш ли да се срещнеш с приятеля си?
Ярик, залитайки, се приближава с усмивка на лицето, но знам, че е бесен. Вероятно е съобщено за моя нагъл трик и нямам намерение да отричам срещата си с Бели. Сега, когато надеждата да изляза от порочния кръг отново изгря на хоризонта ми, няма да отстъпя.
-Това е Валя. — казвам сухо и принуждавам Валка да застане до мен. - запознайте се, а това е Ярослав Николаевич. Много влиятелна личност в престъпния свят.
Нарочно подчертавам, че аз запознавам приятелката си с него, а не обратното. Шатун изкривява устни в отговор на моя малък бунт и, преструвайки се на джентълмен, целува ръка на Валя. Тя завърта очи.
- Здравейте. Няма да кажа, че се радвам да се запознаем, все пак много съм слушала за Вас, Ярослав Николаевич.
Въздъхвам с облекчение, прикривайки усмивката си. Дружката ми след като е оцеляла от страха, разбира се, няма да бъде лицемерна и ми харесва. Затова я обичам. За прямотата, честността и смелостта.
- Просто Слава. - Шатун се намръщи, без да сваля поглед от Валка. - Всъщност не съм толкова старо копеле „Не ви познаваме достатъчно добре, за да знаеме какъв сте. — отсича строго Валюха и решително ме бута напред. – Извинявайте, Ярослав, трябва да се преоблечем и да се изкъпем. Джулия има нужда от почивка. Току що се върна от погребение.
Той няма да ме пусне да си тръгна. След като пусна Валя в посока към банята, той ловко блокира пътями, блъскайки ме към стената.
- Ти, Валечка, върви, а аз имам разговор с нея. - изръмжава той през зъби, пронизвайки ме със зли очи. - това не ви засяга, семейството, така да се каже, трябва да има приоритети..
Усмихвам се сдържано, осъзнавайки, че не си струва да провокирам Ярик, но снощи с Пашка се промени нещо в мен, прогони страха и сега, като чужда, стоя пред любовника си, смело гледайки в лицето му.
- Е, тук прекали. Ти и аз не сме семейство.
Валюха не тръгва, явно притеснена от случващото се, а аз й давам знак, че всичко е под контрол. Тя върви бавно по коридора и когато вратата на банята се затръшва, Ярослав грубо стиска гърлото ми. Червени петна избиват по бузите му, очите му се превръщат в лед.
- Какво правиш, копеле?- той изръмжава в ухото ми, навива косата ми около юмрука си и ме принуждава да отметна глава назад. - Казах ти незабавно да се върнеш в Москва и да се стегнеш?
Бих плюла в тази муцуна, но какъв е смисълът ... Той само ще стане по-яростен, но не искам да бъда бита. Побоите ще отминат, но реакцията на Бели е трудно да се предвиди. Той вече върви по ръба, не мога да позволя на Павката да си създава проблеми в пристъп на гняв.
- Отидох да погреба майка ми- в родното си село. - трудно ми се удава спокоен тон, но се справям.
- Затвори си устата! -Ярик лае, втренчен в мен. - Знам какво правеше там в дупката си. Прецака ме с някакво копеле. Хвърли ме в оркестъра, кучко? Мечтаеше да скочиш на по-перспективен ебач?, намери по-богат фраер, нали?! От колко време се занимаваш с него? Да не беше онзи дето ти ограби невинността тогава, а?! Отговори!
Облива ме вълна от облекчение. Така че охраната на Шатун не познава Бели. Ярослав мисли, че просто му изневерявам с един от „татковците“, живеещи в селото.
-Не съм имала нищо с никого.- Възразявам дрезгаво, без да отмествам поглед. - Пусни ме, боли ме! Лакеят ти е просто идиот, той говори празни приказки, а ти повярва. Какво съм аз, самоубийца ли?
За пет секунди Шатун наднича в лицето ми.
- Какъв , по дяволите, беше тогава този нахалник, който го плашеше с пистолет?
Беше необходимо да се избият мозъците на онзи идиот, за да не си отворя устата му. Въпреки че разказът на стражът , изпратен да ме наблюдава, щеше да предупреди Ярослав.
- Да, защото не са го учили на добри обноски! – унизена от разпита възкликвам. - нахлува в чужда къща, настоява да си тръгна с него. Майка ми почина, не можех ли да направя помен с близки?!
— Сега остава да кажеш,че и онзи фраер е твой чичо. - казва невярващо Шатун, отпускайки хватката си.
Накрая, разпускайки косата ми, той ме прегръща деловито, притиска ме силно към себе си, а аз с отвращение вдишвам вонята на изпарения.
-Всъщност, е братовчед. Лъжа нагло, насилвам се да не го отблъсна. - дойде на погребението, нае вила, не сме се виждали десет години. Живее в чужбина.
Изглежда, че Ярослав вече не се интересува от моите обяснения. Пуфейки, той забива лигавите си устни във врата ми, опитва се да повдигне подгъва на роклята ми с ръце, а аз нежно, но упорито се отдръпвам.
- Луда работа? Валка е в банята. – прошепвам укоризнено, завличайки го в кухнята.
- И какво? Гладен съм за теб. Нека да го направим бързо…” протестира той, влачейки се апатично зад мен.
Грозно… Колко ми писна от това! С тъга гледам към кухненския сатър, мислено рисувайки във въображението си как го забивам в корема на това влечуго. Не, точно в сърцето, ще бъде по-вярно, защото такава змия едва ли ще умре лесно. След като се насладих на достатъчно неосъществими мечти, с въздишка вадя отворена бутилка коняк от хладилника, вземам две чаши от рафта и наливам порции. Малко за себе си и половината за Ярик.
- Юлка, добре ли се чувстваш сред природата? – не изостава той, притискайки ме усърдно отзад. - да отидем в спалнята, искам те. Приятелката ти не е малка, тя ще разбере всичко.
Обръщам се, отхвърляйки алчните му ръце от дупето си. Подавам му чаша и тихо питам:
- Вчера погребах майка си, Ярик. Нямаш ли капка човечност? Да пием за упокой на душата й.
Той е като буреносен облак, чашата звъни в зъбите му, но той поглъща коняка до последната капка, на един дъх. Пашка щеше да потръпне при тази гледка. Тези двама мъже са толкова различни, като небето и земята. В Шатун има само показна аристокрация, ако откъснете горния слой, ще има гнила зверска същност. Α Белов е съвсем различен . В него се усеща истинска мъжка харизма и сдържаност, но при необходимост се излиза естествената твърдост.
Давя се в отчаяние. Гледайки пияния Ярик, страстно искам да се озова там, където е Павел. Да се потопя се в сигурна прегръдка, вдишвайки аромата му, тръпнеща от нежни ласки и отново да заспя до него, за да докосна на сутринта с натрапчиво чувство леко късата коса и да го събудя със закачлива целувка.
-Ти си твар, Юлка ... Истинска... - мърмори неразбираемо Шатун, послушно ме последва в спалнята. - Обичам те, курво. Когато те видях за първи път, загубих ума си. Бих направил всичко за теб, а ти... Реши да ме размениш за някое ново седло.. По дяволите, няма да те пусна, Джулия, чуваш ли? Ще ме оставиш само ако умра. Но все още не смятам да умирам. Помни, кучко, ти си моя. Ще убия твоя братовчед разбираш ли? Ще те убия, както убих онзи дебел глиган, който те опръска с кълчища.
Слушайки нечленоразделния му делириум, бутам Ярослав на леглото, събувайки обувките му. Той рита, опитва се да стане, но тежестта на алкохолните изпарения го повалят. Поглеждайки с презрение проснатия си,отритнат любовник, отивам към вратата и тогава до мен достигат отривисти думи:
- Ще те убия, чуваш ли, Юлка. Ще ти набия любовника, както наредих да набия Бели тогава. Ебаваш ли се с него? А? Надуши ли, че е жив? Помни, Юлия... Ако разбера, ще го погреба. И него, и теб.
Затваряйки тихо вратата, безпомощно облягам гръб на нея. Треперя, вулкан кипи вътре от яд. Тук Шатун призна, че по негово предложение са взривили джипа на Павел. Винаги съм го подозирала. Като сомнамбул, влизайки в кухнята, спокойно хващам ножа, удрям пръста си, проверявайки за острота. Наблюдавам безразлично как капките кръв капят от разреза и бавно се връщам към вратата на спалнята.
Мозъкът ми е в мъгла, водена съм от неустоима жажда за мъст. Ще забия острието в гърдите на това копеле, чак до дръжката, и след това ще го завъртя десет пъти. Ще го оставя да умре в агония, изрод грозен! Но кой му е дал право да се разпорежда с чужди съдби?!
Вдигам ножа над хъркащия Ярик и в този момент чувам развълнувания вик на Валка:
- Юл? Джулия, има кръв по пода. Къде си?
Издишвайки шумно, се отдръпвам от леглото и скривам ножа зад гърба си. Осъзнавайки с ужас това,че почти довърших Шатун, се отдръпвам . Сърцето бие лудо, дъхът спира. По дяволите, осъждам Ярослав, но аз самата почти станах като него. Не, нека Бели се занимава с него, това е мъжка работа, а аз ще бъда просто зрител.
- Джулия...?
Втурвайки се към мен, Валюха ме оглежда в паника, погледът й се натъква се на ножа и, зашеметена, притиска върховете на пръстите си към устата си. Усмихвам се иронично, оставям сатъра в мивката много внимателно и увивам раната с вафлена кърпа. Има тъмнокафяви петна по ламината и аз настръхвам.
Всичко е наред, порязах се случайно. Успокоявам приятелката си и сядам на масата. - да пием чай. Ярик заспа.
Очевидно, подозирайки нещо, Валя започва да влачи по пода парцал, но не пита за нищо. Докато чайникът кипи, аз се боря с желанието да се обадя на любовника си. Това е лоша идея, защото ще започна да плача, а Пашка ще се втурне тук. Не, сега е невъзможно да хване Ярик при мен.
- И той е сладък. - внезапно избухва Валка, набутвайки мопа в нишата с атрибути за почистване.
- Кой - Не се задълбочавам веднага, гледайки я изненадано.
- Да, твоят Ярик -. Тя понижава глас и си играе с веждите.
-Вал, забрави за това. – троснах се аз, онемяла от думите й. -Не си и помисляй да му правиш очи, чуваш ли?!
- Луда ли съм? - небрежно отвръща тя, устремено варейки ароматен чай. - Спокойно, няма да открадна мъж от приятелка. Така че не ревнувай и не се изнервяй.
– Да, не в този смисъл! — възкликвам, клатейки глава. - Шатун е ужасен човек. Забрави ли какво казах?! Той е жесток. Валя, -бандит! И, повярвай ми, приятелко, това животно изобщо не знае как да обича.
Тя мълчи дълго време, духайки замислено горещата напитка в елегантна новогодишна чаша, а след това въздъхва:
— Или може би просто се държиш зле с него?
***
Животът се превърна в ад. Истински, болезнен ад. Ужасната ревност на Ярик, собственическите му маниери, постоянният контрол, всичко това е изтощително, не мога да дишам свободно и трябва да внимавам. Във всичко. Пътуването до магазина непременно с охранител, разходката с приятелка също е под надзора на един от лакеите на Шатун. Валка настоява, че не може да се продължава така, че трябва да се търси изход от порочния кръг и аз съм напълно съгласна с нея.
Но къде е той, точно този изход?
Договорът изтича през юли, но след като се отървах от изтощителните задължения да посещавам благотворителни събития, сиропиталища и да се появявам по телевизията, няма да се отърва от разрушителната страст на Ярослав.
Той няма да ме пусне. Колко пъти, след като е пил алкохол, повтаря с весел гняв, че съм негова собственост. Неговата играчка. Малката му любима курва. А освобождението е възможно само чрез неговия труп. Може би тази перспектива ми харесва все повече и с всеки нов ден тайно тая надеждата, че едно от верните кучета на Ярик ще ми донесе спасителната вест за смъртта му.
Времето отброява дългоочаквания срок до последния ден от договора и аз страстно чакам присъдата на Бели да бъде изпълнена. Пашка е прав, само като убием Шатун, можем да живеем в мир, без да гледаме назад ...
- Облечи се. Тръгваме след десет минути.
Затръшвайки капака на лаптопа си, Ярик хвърля в скута ми пакет с логото на марката на моден бутик. Тази вечер нямаше да ходим никъде, времето беше страхотно, през прозорците валеше пухкав сняг и градът сякаш беше полудял в навечерието на новогодишните празници. По улиците има тълпи от хора, в хипермаркетите и търговските центрове няма къде да падне ябълка, всеки бърза да купи подаръци за близки и приятели. Аз, втренчена в монитора с показно безразличие, седях цял ден в апартамента.
Вчера Валюха беше отишла на село, за да помогне на майка си да се подготви за Нова година, но обеща да се върне на 31-ви. За нея празнуването на любимия й празник в Москва от детството е почти най-голямата мечта. Усмихвайки се неволно при тази мисъл, отмятам глава.
-Изглежда, че днес не сме поканени никъде,ще си стоя вкъщи — измърморвам доволно, завивайки се с топло карирано одеяло.
-Не съм те питал, изглежда искаш или не. Прави каквото ти се каже.
За момент очите ни се сблъскват и става ясно, че е безсмислено да спорим. Ярослав е на ръба, но не съм в настроение да оправям нещата. С неохота се свличам от дивана, дърпам одеялото върху раменете си, но Ярик безцеремонно го сваля. Хвърля ме на пода, придърпва ме рязко към себе си и грубо, властно ме целува по врата. Вяло се съпротивлявам, наистина ли няма търпение да ме чука?
-Как обичам аромата ти, Джулиет. — измърморва той, плъзгайки ръце по тялото ми и заравяйки лице във вдлъбнатината между гърдите ми. - Винаги миришеш толкова сладко. Това е грях.
- Не планирахме ли да отидем някъде? - Бавя се , отчаяно търсейки извинение да се изплъзна от неприятното задължение да спя с него.
- Ще ходим до Капитолия, жената на Марков има юбилей. Двадесет чукнати, всички ще бъдат свои. Ние сме сред почетните гости.
Въздъхвам с облекчение. Марков е най-добрият приятел на Шатун, голям бизнесмен с маниери на рецидивист (въпреки че е такъв), сладък тип с вечна муцунка, когото не понасям. Не, той не посяга на честта ми, но неговият мазен поглед и усмивка, и в допълнение, ужасен белег по цялата му буза ... Бърррр!
И жената на Марков, друга, дявол знае каква, моделка, също толкова гадна, колкото и той. Дългокрака боядисана блондинка с колагенови устни и цици, размер 5. Всичко е изкуствено, захаросано, кукленско - от външния вид до обноските.
Барби ряпа да яде- по дяволите...
- Ярик, спри! Закъсняваме. Изплъзвам се избягвайки алчните устни. - Не мога да се приготвя..
- Ти ще успееш. Ние можем всичко.
По дяволите, той се е възбудил от половин оборот, диша тежко и се опитва да съблече суичъра ми. Ярослав смърди на изпарения, свивам се, опитвайки се да не пламна от тях. Кога съм го виждал напълно трезвен през последните седмици? Не ми пука, че пие много, но често, пиян, изведнъж започва да буйства и тогава моето съществуване отново се превръща в ад.
Той е почти сигурен, че съм срещала Павел. Принудена съм с охрана навсякъде, не мога да отделя няколко минути, за да видя любимия човек. Като излъгах, че уж си загубих мобилния, го скрих , като изключих SIM картата. Ярик веднага ми купи моден телефон и нова SIM карта и ежедневно проверява обаждания и SMS. Подозирам, че в мобилния телефон е инсталирана дори хитра система за проследяване и затова ме е страх да поемам рискове.
По всичко личи,че животът на Белов е под заплаха.
В престъпните сфери на Москва мъжете бяха разделени на два враждуващи лагера. Несъмнено Шатун има много повече влияние и авторитет, но Павел успя да се заобиколи
най-надеждните, доказани хора и имам чувството, че ще избухне ураган. Разбира се, никой от противниците все още не смее да се бие открито, но атмосферата е нагрята до точка на кипене ...***********
Този път съдбата се намесва и не трябва отново да лягам под Ярик, напрегнато изобразявайки страст. Едно телефонно обаждане го разсейва и аз се възползвам от момента, за да се вмъкна в спалнята и да заключа вратата. От коридора идва раздразнен глас на Шатун, но аз не го слушам.
Бързо се вмъквам в тясна черна миди рокля, мрежести чорапи, лек грим и високи ботуши допълват тоалета. След няколко минути се качваме в джипа и забелязвам, че Ярослав е намръщен. С трепет се чудя:
- Всичко наред ли е ? Кой се обади?
- Не е твоя работа. Той ме поглежда за кратко и аз се усмихвам насила. Защо не си сложи обеците, които ти дадох вчера?
-Оставих ги в апартамента ти. - Лъжа невинно, въпреки че всичко, което ми дава, се пази в кутия, а тази е в тайник, за който Ярик не знае.
Тези бижута са ми като гаранция, така нареченият резервен вариант. Ако изведнъж ми се наложи да избягам набързо, ще продам цацките и с приходите ще мога да напусна страната. Разбира се, това са крайни мерки, защото нямам намерение да бягам без Пашка.
- Хвърлила си ги където и да е, все едно ти купувам евтини дрънкулки. Не забравяйте, че златото не търпи небрежно боравене. - назидателно ми се кара Ярик и се обръща към прозореца.Предпочитам да не се оправдавам, по-добре е изобщо да замълча. Чудя се кой така зареди Ярик, какви проблеми имаше? Кара ме да искам да пляскам с ръце.
***********
Заведението е шумно, пияно, весело. В разгара на купона, когато скулите ми вече се свиват от фалшиви усмивки и смях, светлините внезапно угасват. Сърцето ми се разтуптява от предчувствие, скачам от масата с намерение да напусна банкетната зала. Свързващият прът е далеч от мен, на дансинга, танцувайки секунди по-рано с героинята на повода.
Търся чантата си, грабвам я и се насочвам към изхода наслуки. Но тогава полилеите пламват, трима момчета в скъпи костюми нахлуват през вратите и аз в шок се гмуркам под първата маса. Опашка от картечници, звън на счупен кристал, писъци, писъци, писъци, всичко се смесва в адска какафония на ужаса. Обезумяла от панически страх, аз, хванала се за ушите, всеки миг очаквам, че ще бъда разкрита и заблуден куршум ще сложи край на личния ми ад.
Но във висящата тишина отново избухва в шум, някой стене до мен, стрелбата не се чува и аз изпълзявам от убежището трепереща. Невъзможно е да се опише какво се случва в ресторанта. Но бъркотията, причинена от неизвестни убийци, не е по-лоша от купчина трупове и пръски кръв върху стилният интериор. По пода има пурпурни локви, храната е изцапана с червени петна и усещам как ми се гади в гърлото. Повръщам точно там, където се гърча. Трескаво се оглеждам, изчакала атаката, и в ужас закривам устата си с ръце.
Рожденичката е мъртва, голямо алено петно мокри и цапа красивата й сребърна рокля. Марков и още няколко души са ранени, безразборно се опитвамт да разберат какво да правят, но къде е Шатун? Последно го видях да танцува с жената на Марков. За миг пламва непоносимо отчаяна надежда, че и той е бил ударен.
Избърсвайки устни с ръкав, се изправям, олюлявайки се. Скитам се покрай нападалите безразборно тела , търсейки позната фигура с поглед. До ушите ми достигат откъслечни фрази, една от тях ме кара рязко фрази, една от тях ме кара да се обърна рязко:
- ... Ще бъда копеле, Тоха, но това е работа на Бели, това са биковете , Бели! - хрипти един от мъжете, увивайки ризата си около раната на ръката си. - помогни ми, по дяволите, какво камикадзе стана тук? Отговарям ви, Павлуша изпрати момчетата си!
Краката ми се разлюляха. Ами ако тази версия е вярна? В края на краищата Павел не знаеше, че ще бъда тук, той можеше да заповяда да застреля онези, които смята за врагове. И все пак момичетата, съпругите на тези гадини, не са виновни за нищо, за какво са убити?! От нелепата жестокост на подобно деяние отново се прегъвам наполовина, болезнено се задавям от спазми, но няма повече какво да изхвърлям от стомахът си.
Къде ли е Шатун?
Хващайки се за стените, излизам на въздух, който лакомо поемам с пълни гърди. В далечината се чува характерният вой на полицейски сирени и линейки. Време е да тръгвам, не искам да се мотая в миризлив район и да свидетелствам. След като извадих телефона, с палави пръсти набирам номера на Ярик. Дълги звукови сигнали се чуват отвътре.
Да ти го начукам, изрод...!!!
Надявам се да си мъртъв.
Качвам се в джипа му и се измъквам , преди ресторантът да се е напълнил с полицаи. Къде отивам, не мисля за това, сякаш се контролирам от някой, отделен от съзнанието ми. Тихо плача, преглъщам солени сълзи, но упорито стискам зъби. Когато всъдеходът спира на портата на позната вила в частния сектор, съмнително барабаня по волана.
Това е тайното скривалище на Пол. И аз, без да подозирам, мислейки за ужасната месомелачка в Капитолия, дойдох тук. Светлините светят в прозорците, което означава че Белия е у дома. Затръшвайки вратата, тръгвам към портата, набирам кода и тръгвам през двора. Пазачът, като ме разпозна, се намръщи, очевидно онемял от окървавеното облекло, но мълчаливо ме пропуска да се кача на верандата При отчаяното ми почукване на вратата Паша застава на прага. Дълги секунди очите ни водят мълчалив разговор и разбирам, че напразно съм се съмнявала в него. Не, той не е участвал в ужасната екзекуция, това е моят Пашка, той не е звяр. С ридание се втурвам към него и с благодарност потъвам в силните ръце.
-По дяволите, Юлия, откъде си ...? Ранена ли си?!
– Н…Не. - езикът се мята с мъка и аз се притискам към Павел. - не аз съм добре. - и изведнъж, сякаш се събаря бент: - Господи, Господи, толкова се уплаших! О, не... Те стреляха с оръжията си по всички, знаеш ли, искаха да убият всички! Има планини от трупове, Пашка! Защо Настя? Тя изобщо е момиче, днес навърши двайсет. Господи, колко страшно-о-о!
Разтърсват ме, въвеждат ме в къщата и ме настаняват на дивана. Белият кляка пред мен, лицето му е напрегнато. Хващайки треперещите ми рамене, той пее през зъби:
- Всичко вече е наред, успокой се, момиче, аз съм с теб. Хайде, малката, хайде. Кой го направи?
Подсмърчам.
- Не знам. Те… – казвам дрезгаво, нежно хващайки лицето му в ръцете си. - Паш, мислят, че си ти.
Топлите му ръце обхващат ледените ми пръсти и той ги доближава до устните си, стопляйки ги с целувки.
-Чух ги да казват, че ти си уредил всичко. Кажи ми…” Умоляващо се вглеждам в безкрайно любимите ми потъмнели очи и нежно галя белязаната му буза. - Кажи ми, че не си ти. Трябва да знам, Паш. Ще ти повярвам. Просто кажи.
- Какво момиче? Мислиш ли, че съм чудовище?- Белов изръмжава, притиска ме толкова близо, че виждам всяка луничка на носа му.
- Съжалявам. – разкайвам се, прегръщайки го с облекчение. - Съжалявам.
- Уф.ффф. - отвръща сухо Павел, а дланите му се плъзгат по гърба ми. - Чакай малко... Къде казваш, че беше?
- В Капитолия. Има такъв ресторант.
И отново кръстосаният огън на погледите. Павел примижава.
- Значи това е ресторантът на Антон Марков.
- Д ддааа- Прошепвам, кимайки и разрошвайки леко порасналата му коса.
– Какво правеше там?
Неспособна да издържа на изпитанието на неговия разпит, отвръщам очи.
- Ярик ме накара да отида с него. - сепнато подскачам, въодушевено започвам да се разхождам напред-назад. - и самият той изчезна някъде. Търсих го, но не го намерих. Въпреки че беше такава суматоха там, трупове, ранени... Паш, трябва да се връщам. Потеглих с колата му. Ще ме одере!
-Само да те с пръст...“-, възразява любимият със заплаха и посяга към телефона на масичката за кафе.- Остани с мен, тук е безопасно. Няма да те пусна повече, Джулия. Разбираш ли ме?
Прехапвам устни, когато познатата, гнусна вълна от страх се пробужда вътре. Докато не разбера какво не е наред с Шатун, не мога да се отпусна. А ако е оцелял?! Той ще ме намери навсякъде, ще ме намери и ще ме убие. Този изрод не хаби думите си. Оставайки с Пашка, аз също го излагам на смъртна опасност. Не, без значение колко голямо е желанието да се доверя на Бели, рискът може да бъде точката, от която няма връщане и за двама ни.
След като приключи разговора, Пашка небрежно пуска мобилния си телефон на дивана и идва при мен. В ръцете му е безопасно, удобно и добре. Няколко мъчителни секунди, които си позволявам си да се насладя на спокойствието, след което трескаво се впивам в устните на моя любим.
- Не мога да остана. И те моля да разбереш.
Гледаме се в очите. Болезнена нежност, примесена с тревога, разкъсва душата ми.
-Моите момчета ще се справят с тези глупости. Трябва да ми повярваш, Джулия!
- Аз вярвам. – припряно се съгласявам, вкопчвайки се в него. Но ти също ми вярвай. Паш, някой ден всичко ще се промени и ние ще можем да живеем заедно, без да се страхуваме от нищо и от никого. Но не сега. Докато Шатун е жив...
- Ако е жив. - казва той тихо.
Господи, чуй молитвите ми, накажи Ярослав за всичките му грехове! Дай му заслуженото, позволи ми да изкупя греховете си и да бъда щастлива ...
-Време е да тръгвам, Паш.
- Няма да те пусна. -Той блокира пътя ми към вратата.
Вдишай издишай.
-И двамата знаем, че си тръгвам така или иначе. - казвам тихо, гледайки в пода. - Обичам те, Паша, и трябва да ми вярваш. Но сега трябва да съм с него. Жив или мъртъв. Аз съм на куката му. Бягството ми само ще предизвика ненужни слухове сред хората от Шатун, ако е умрял, добре, ако е жив, ще ме накаже.
- Ще дойда с теб. - Бели умее да бъде упорит, грабвайки топло велурено яке.
-Паш…“ умолявам аз, клатейки глава.
- Ще го убия- лае той, ядосвайки се все повече и повече, и ме блъска назад. - това копеле чака дълго време за онзи свят. По-добре остани тук, веднага се връщам.
Безсмислено е, не можеш да го убедиш. Облегната безпомощно на стената, затварям уморените си, подути от сълзи очи. Тази вечер е фатална нощ. По дяволите, това е вторият път в живота ми, когато настъпва такава нощ ...
**********
Ароматът на кафе ме събужда. До зори не затворих очи, седях до прозореца в кухнята до седем и половина, но не дочаках Павел. Легнах само за няколко минути, дадох малко почивка на умореното си тяло и припаднах. Дойдох след време на себе си, потръпвайки и опитвайки се да избягам от лепкавата мрежа на кошмарите.Първото нещо, което направих , е да се огледам, повдигайки с мъка тежките си клепачи.
Слънцето грее приветливо през прозореца на хола, падналият сутринта сняг блести ослепително по клоните на брезите в двора и изведнъж усещам как лошите мисли, лошите предчувствия и нервното напрежение си отиват. Бели седи на облегалката за ръце на дивана и аз, забравил за сънливостта, се протягам към него. Пухкавото одеяло пада на пода и аз, оплитайки се в него с босите си крака, хващам любимия си за ръка.
- Пашка, къде беше цяла нощ? Почти си загубих ума! -С укор се нахвърлям върху него, изгаряйки от желание да го целуна.
Внимателно ме изправят на крака и ме побиват тръпки. Не помня как съм дошла тук и съм се съблякла, главата ми е замъглена. Паша ме завива с одеялото отново и ме притиска към себе си.
- Сериозно? Αз си по мислих, че си се почерпила с коняк и си заспала като мармот. Толкова много хъркаше, че чак се изплаших, когато влязох в хижата. И смърди на изпарения, като на обущар.
Той се усмихва подигравателно, а аз, неспособна да се ядосам, злобно се изкисках. Е, да, изпих чаша алкохол, така че е от нерви. И още се заяжда!
- Надявам се, че успя да изтичаш до тоалетната? Пътеката не е близка. – поддема в тон и жадно огледа лицето ми.
- Направо долетях до тук. Само си представи, в апартамента е тъмно, отваряш вратата и след малко чуваш мечешко хъркане и такива изпарения, че очите ти се насълзяват. На всеки шибаник ще му настръхнат косите, какво да кажа за мен.
-О, не лъжи, аз изобщо не хъркам!“ – възмущавам се, удряйки го с юмруци по раменете.
- Как хъркашсамооо!
- Спри! Познавам себе си!
-Просто не искаш да си признаеш. Между другото, хъркането не е най-големият ти грях, Юлка. Ти също пръцкаш насън!- Пашка се усмихва лукаво, избягвайки ударите ми.
- О, задник такъв! - Не мога да понасям такава явна лъжа и, изтръгвайки се от ръцете му, се въоръжавам с възглавница.
Най-накрая, след като спряхме да се забавляваме , отиваме в банята. Павел бързо се съблича, аз съм само по бельо и с радост улавям алчните погледи на моя любим. Колко хубаво е с него, сякаш се превръщам в същото момиче, безгрижно и изпълнено със светли надежди. Но безпокойството отново гризе душата ми.
- Паш, намери ли Шатун? - питам, тайно искайки да чуя, че всичко е свършило и Ярик никога няма да се върне, за да трови живота ни.
Белов ме гледа изпитателно и в очите му проблясва вина.
- Не, малката. Момчетата ми отидоха на всички места, където можеше да се скрие, провериха болници и морги, но без резултат. Този задник изчезна.
-Значи, не е сред мъртвите…“- казвам разочаровано, прехапвайки устни.
- Ще го намеря. -Павел обещава грубо и дръпва презрамките на сутиена ми. -Не се страхувай, Джулия. Ти си в безопасност. Само близки хора знаят за тази къща.Шатун няма да дойде тук. Винаги ще има едно от момчетата наоколо, докато не се справя с това копеле.
Много ми се иска да му повярвам, изтръгвам от себе си усмивка, но отвътре се разпростира тръпка. Ярослав не е толкова прост, той има интуицията на хищник и не е лесно да го хванеш. Особено ако е на дъното. Какво стои зад тази ужасна екзекуция в Капитолия? Кой имаше полза от смъртта на толкова хора или целта все пак беше Антон Марков?
Тревожните размишления неумолимо се стопяват под горещите ласки на Пол. Отпускам се, предавам се на силата на страстта, сега това е, от което имам нужда. Да съм обичана, нужна, да знам, че човекът, когото любя безумно, ще може да ме защити. Бели и аз имаме бъдеще и аз ще си пробия път за него със зъби, ако трябва.
Ярослав ме научи да вървя напред. Бих искал да му благодаря за този урок. И наистина се надявам, че ще произнеса пламенна реч на благодарност на гроба му, проронвайки подла фалшива сълза!
-Юлка, колко сладко миришеш... Ванилка... Луд съм по теб." - прошепва Пашка, целувайки врата ми със стон.
Замръзвам за момент. Спомням си думите на Шатун, той също обожаваше миризмата ми. Миризмата на моето тяло, не на парфюм. Често повтаряше, че съм като наркотик, привличаща, опасна и експлозивна. По дяволите, защо изобщо мисля за това копеле?!
- Какво не е наред? Не искаш секс? - мигновено реагира Белов, когато въздъхнах тихо и свих рамене, яростно прогонвайки мислите за Ярик.
-Нищо…“ Бързам да изгладя нажежилата се атмосфера и, принуждавайки го да се оттегли до стената с мраморни плочки и закачливо коленичих. - Липсваше ми-затвори очи.
С крива усмивка Пашка се подчинява,- момиче... луд съм по теб. - прошепва Пашка. С него мога да бъда естествена, да правя смели неща без никакво колебание и да въплъщавам различни фантазии в реалност. Не се срамувам от това, но след секс с Ярослав винаги се чувствах мръсна и измъчена.
За няколко минути ние с Павел сме извън сегашно време. Разбира се, аз не съм майстор на свирките и Шатун все ме ругаеше, но любимият ми харесва това, което правя с него. Членът му се втвърдява, кадифената главичка става гореща и мокра, а езикът ми коварно се движи около нея и по-нататък, по цялата дължина на стволът му. Тази игра ме възбужда. Няколко дузини мъчителни секунди дразня Пашка, взимам пенисът му в устата си, смуча, хапя, а той ръмжи дрезгаво, властно държейки главата ми.
Когато става непоносимо от остро желание, а между краката ми е мокро и лепкаво- се надигам от позата си на колене. Страстна целувка по устните на Пашка и се обръщам с гръб към него, допирам до членът му задните си части и леко се притискам към него.Сега е мой ред да се въртя и стена.
Не ползваме предпазни средства, знам със сигурност, че все още няма риск от забременяване. И, честно казано, не се страхувам от това. Не включвам дете в плановете си в следващите години, но ако се случи да забременея , няма да направя аборт. Бебе от любим човек е щастие и нищо друго.
Но Бели и аз вече можехме да имаме дъщеря ... Или син.
Изтощени от дивия секс, доволни, вземаме заедно душ, а след това закусваме с набързо направени сандвичи и кафе. Все пак закуската в началото на дванадесетия ден е нещо ново.
- По дяволите, трябва да отида до студиото. - спомням си с досада, гледайки дневника. - Днес е запис на предаване за сираци. Карам я така веднъж седмично. Това е едно от условията на договора.
Ти си моята телевизионна звезда. Белов намига и изтръсква цигара от кутията.
- Нещо такова. Засмях се горчиво, докато сядах на коленете му. - но не ми харесва. Всички тези красиви фрази, обещаната помощ на нещастните деца, уж участието в техните съдби, е показно. Игра за публиката, повишаване на рейтинга на канала. Всъщност там никой от поканените експерти не се интересува от сираците. Те се фукат от екрана, говорят гладко, а когато излязат от телевизионното студио, веднага забравят всичко казано.
- Светът като цяло по принцип е една голяма мръсна дупка. Какво, не знаеше ли?
- Това е мерзко...подло...гадно... - Прегръщам го за врата, с удоволствие се притискам към него. - Не искам да съм част от измамата, Пашка. Пука ми за тези деца. Бих могла да направя нещо за тях, ако имах възможност.
-Все още не можеш да го направиш сам. Тук имаме нужда от подкрепата на тези, които са начело на властта, плюс много пари. Ако се опиташ сама,просто..ще те смажат..Ей така просто...защото ще си различна от тях.-Павел гаси фаса си в пепелника и ме обгръща-. Обещай да ми се обадиш, когато имаш свободна минута. Ще ходим заедно в ателието, аз ще ходя на пазар с теб ако трябва, за да имаш винаги охрана с теб. И не излизай сама, разбираш ли? Докато не се справим с Шатун, опасността остава и аз физически не мога да съм постоянно наоколо. Веднага ще се обадя на Слав, можеш да му имаш сто процента доверие. Той е един от най-добрите ми хора. Бивш командос.
Хващам лицето му в ръцете си и облягам чело на челото му.
-Скъпа, не се тревожи за нищо. Слав няма да позволи да те наранят , сигурен съм.
Пръстите му обхващат ръцете ми, а аз питам дрезгаво:
- Как ме нарече?
- Скъпа. – повтаря с готовност, обсипвайки бузите, носа и устните ми с пърхащи целувки. Ти си ми любимата, запомни това. Ти само ти.
-А ти си моят любим мъж.
Колкото и да ми се иска да забравя за бизнеса, неохотно скачам от коленете му и се обръщам към вратата на кухнята.
- Паш, сега ще се обадя на моята приятелка- тя живее в моя апартамент. Е, това е, това не е моят апартамент ... Като цяло, имате ли нещо против тя да остане тук с нас? Притеснявам се за нея, Ярик я видя, можеш да очакваш всякакви мръсни трикове от него. А Валка, тя е...
-Дай ми адреса и ще я взема. – Белов прекъсва обърканата ми тирада, а аз му се усмихвам с благодарност.
Вече в двора се сещам, че трябва да посетя и сестра си. Ирка сигурно се притеснява защо не дойдох вчера. И батерията на мобилният, за късмет, се изтощи напълно , мога да зареждам само в студиото. По някаква причина в този момент не изпитвах много тревога за Иришка, твърдейки, че е на сигурно място. В рехабилитационния център се допускат само роднини, а персоналът е наясно, че Ирка няма никого в Москва- освен мен.
Вярно е това, което казват - хващаме се със задна дата. Това, в което съм убедена, същата вечер, в компанията на якият Слав, прекрачвайки прага на клиниката ...
************
Личната сестра, която наех, крие очи виновно и усещам как вътрешностите ми изстиват. Клиниката, в която се рехабилитира сестра ми, е елитна, всеки месец от сметката ми се удържа огромна сума. Но парите какво са , за Иринка не съжалявам за нищо. Не беше ли това целта ми? Отидох в столицата, за да печеля пари и да дам възможност на Ира да оцелее.
- Юлия Сергеевна, исках да ви се обадя. Честно казано! Но Марсеменовна каза, че сама ще разбере и ще реши проблема ... Господи, как може ... Оставих Ирина Сергеевна сама само за пет минути. Прости ми, моля те... Сега ще ме вкарат в затвора, нали? - бърбори непоследователно жената, кърши ръце, а на мен нещо ми се разбива в гърдите.
Хващам я за пълните рамене, леко разтърсвам Валентина и питам какво се е случило. Тя свежда поглед.
- Ирина беше отведена. Точно от двора никой нямаше време да погледне натам, когато онези двамата я натикаха в колата. Юлия Сергевна, скъпа, прости ми, за бога. Внукът ми се обади, излязох за малко, кой е знаел,че веднага ще се възползват... ...
- Видяхте ли поне марката на колата?
Нещастната жена се замисля, тогава лицето й се прояснява.
- Беше черна, голяма със затъмнени странични стъкла и номерът изглежда три шестици ... О, точно! И аз си помислих, че такива фигури не са добри, сатанински са.
Ярик, копеле! Лакеите му карат кола с тоя номер!
- Къде е управителят? – като изравних дъха си, гледам Валентина с очакване.
Тя маха към главната сграда и, безсилно сядайки на стъпалата на верандата, тихо ридае. Разбира се, тя не е пряка вина за случилото се, тук има охрана, как са допуснали отвличането? Няма да го оставя така. Но точно когато се канех да се втурна в чакалнята, чух зад гърба си уплашен вик на сестрата и смътно познат глас нареди:
-Нека не бъдем глупави, става ли? Ела с мен, ако искаш да видиш малката си сестра жива.
Обръщам се бавно. Не сгреших - един от хората на Шатун стои точно пред мен и лениво гони дъвка в устата си с език. Разбира се, не мога да поемам рискове, трябва да се подчинявам. Търся Слав с поглед, а той се приближава зад гърба на оня , притискайки дулото на пистолета между лопатките му.
-Тя няма да отиде никъде с теб. – Вячеслав ме поглежда мимолетно. - познаваш ли го
Кимам, преглъщайки. Трябва да запазим спокойствие, иначе ситуацията ще се обърне в неочаквана посока. Самоконтролът, това е важното сега.
-Всичко е наред“,- уверявам Слава, опитвайки се да говоря убедително. - приберете оръжието. Това е старият ми приятел. Трябва да отидем някъде с него.
Съзнателно пренебрегвам лакейската муцуна.
- Да,но ще дойда с вас. - възрази Слав, гледайки ни с недоверие. - Имам ясни инструкции, Юлия Сергеевна. Да съм на крачка от теб. А ти, слушай, качвай се в колата си и карай внимателно.
-Слав, казах ти. -Намесвам се прибързано, за да не разбере какво се е случило със сестра ми. - имаме с ... Този човек води разговор лице в лице. Чакай ме в колата.
Явно предложението ми не му харесва, но аз не давам външен признак на притеснение и човекът на Павел неохотно отстъпва крачка назад. Оръжието изчезва от ръцете му толкова бързо, сякаш е магьосник. Издавам конвулсивна въздишка и уверено следвам амбала. Сядам в един джип, чакам го да се метне зад волана и през зъби нареждам:
-Давай, не му давай шанс.
Очевидно желанието да с угоди на собственика пришпорва брата и SUV бързо излита, стремително се вие по алеята и се втурва към пътното платно с бясна скорост. Известно време Слав ни преследва, но спечелихме малка преднина. Скоро сребристата Toyota Rav вече не се появява на хоризонта.
Изваждам телефона си, спомням си с досада, че батерията е изтощена и ругая, натискайки го в облегалката на шофьорската седалка:
- Набери Ярослав, искам да говоря с него.
Той е в приповдигнато настроение и веднага изпълнява молбата ми. Сочи пръст към екрана на един измамен iPhone, протяга го към мен и пита с усмивка:
- Кой беше това? Имате охрана, нали?
- Не е твоя работа. - отсякох аз, ядосано се извърнах към прозореца. - гледайте пътя и не задавайте излишни въпроси, не ви се плаща за това!
- Разбрах. - отговаря той саркастично.
Козелът Ярик не отговаря на телефона и това ме вбесява. Отхвърляйки обаждането, барабаня с ръце по коленете си. Ако този изрод обиди Иришка, ще го погреба жив! Шегите свършиха, няма вече послушна Жулиета, а тази нова аз съм способна на всичко. Стига Шатун ми е разсипвал нервите и психиката. Пашка е прав, време е да сменим приоритетите.
От оглушителната рок музика трепвам. „Шеф-“ се показва на дисплея на мобилния телефон откраднат от някого и аз веднага щраквам върху притурката.
-Какво имаш там, Ник? Тя с теб ли е?
- С него. – изплюх аз, кипяща от вулкан омраза, ярост и нетърпение. - и там се озоваваш, мръсник, ако нещо се случи със сестра ми, мога да гарантирам. В гората в безименен гроб!
Смехът на Шатун ми лази по нервите.
И аз се радвам да те чуя. И защо крещиш, бе? Не се ли радваш, че съм в добро здраве?
- Колко се радвам аз си знам... - ядосвам се повече. – Така послушна Джулиет вече я няма и тази нова аз съм способна на всичко.. - ядосвам се все повече. - Толкова се радвам, че съм готова да те удуша в ръцете си.
- Така си помислих. - казва той невъзмутимо. - чакахме те. Имаш страхотна сестра, Джулиет. Не толкова красива като теб, но и сладка. Можеше да ни запознаеш по-рано. Не сме непознати един на друг, нали?
- Дай й телефона. — настоявам, скърцайки със зъби. Искам да се уверя, че тя е добре!
- Един момент, любов моя.
Минават няколко мъчителни секунди, които отнемат години от живота ми. Накрая се чува шумолене и веселият глас на Иришка възкликва:
- Юлия, здравей! Изненадата беше успешна, благодаря. Това е просто страхотно място, реката е наблизо, въздухът е чист, а годеникът ти е толкова учтив. Защо не ми каза за него? Аз, като твоя единствена сестра, трябва да знам за всичко, което се случва с теб.
Облегнах се назад с облекчение.
- Ир, къде си? Внимавам да не събудя нейните подозрения.
И така, Ярослав й е представил някаква легенда, завел я е, вероятно, в селската си къща. Познати улици минават през прозореца и джипът се обръща по маршрута, зададен от навигатора. Точно така, отиваме в Чертаново, където Шатун има вила.
- Значи на гости при Ярослав. Чакаме ви
- Ще се върна веднага. Слушай, сестричке... - бегъл поглед към амбала. - Не се тревожи за нищо, става ли? Лекарят ти предписа много чист въздух, затова помолих Ярик да те изведе извън града. Имате ли лекарства?
- Да, годеникът ти взе всичко необходимо. Юлия, много се радвам за теб! Той е страхотен.
Затварям очи и броя наум до десет. Само тези, които не познават Шатун отблизо, го харесват. Но той може да навреди на Иринка, иначе този цирк няма да го устройва. По дяволите, дори нямам план за действие! И Бели със сигурност се ядосва и се гърчи при мисълта,че доброволно влязох в капана, от който искаше да ме спаси.
Но безопасността на сестра ми беше застрашена, нямах избор.
********
На лицето на Ярослав е невъзможно да се прочете нещо и това ме лишава от увереността ми.Без съмнение той е ядосан и няма да успее както и да се надява да реши проблемите, възникнали в света. Все пак ще трябва да приема условията, защото козът е в неговия ръкав. Няма да рискувам живота на Ира и той добре осъзнава това. Полагайки усилия върху себе си, приближавам Шатун с безразличен поглед. Тишината се проточи, но не мога да намеря думите. Трябва да взема решение за тактиката си на поведение. Ще го ритна и последствията ще бъдат непредвидими. Първо за сестра ми.
За известно време очите ни се срещат в кръстосан огън. Ярослав разбира, че се вълнувам, но вижда и страха ми. За себе си не се страхувам, той няма да ме убие, добре, може би ще ме бие за неподчинение, но да ме удариш и да ме принудиш да се подчиняваш с помощта на Ириша е лесно.
- Искам да видя Ирина. – гласът ми е дрезгав и това ме ядосва.
Но уж щях да остана независима и да дам да се разбере на Ярик, че той вече няма власт над мен. Той извива устни, рязко замахва с ръка и аз неволно се отдръпвам. Така че, все едно, той ще ме удари. Дланта обаче замръзва на сантиметър от лицето ми и тогава разтворените пръсти бавно лягат върху бузата ми. Погали я , както преди, очертавайки контура на устните .
Издишвам шумно.
- И това ли е? Искаш ли например да ме помолиш за прошка за непристойното ти бягство?
А? Имаш ли представа какво можех да наредя да ти направят, Джулиет? - мърмори любовникът ми, леко стискайки брадичката ми.
Какво има за гадаене! Всичко, защото сега отново съм в пълната му власт. Обзета от желание да плюя в елегантната му красива муцуна или да се вкопчи с ноктите си и да разкъсам кожата му до кървави следи. Вместо това припряно скрих ръце зад гърба си, преплитайки болезнено пръсти.
- Да застана ли на колене? Вие, Ярослав Николаевич, обичате да унижавате жените си. Такава е вашата специална любов. -Поклащам глава предизвикателно.
За миг, който продължава цяла вечност, Ярик ме пронизва с очи и, ухилен, плавно плъзга длан от брадичката към гърлото. Клепачите ми са сведени. Това е любимият му номер - да стиска за гърлото, един вид физически и психологически натиск. Но по някаква причина сега не чувствам болка, върховете на пръстите му се движат по врата, нежно, необичайно спретнато, сякаш изследват. Те замръзват на гърдите, галят роклята под разкопчаното топло палто.
- Не е лоша идея, между другото. Е, кучко, предполагам, че е тръпка да те чукат в задника, а? Отначало се преструваше на невинна, но попадна под Бели, веднага щом той ти помаха. Твар!- шепне той в ухото ми, горещо обливащо се с накъсани вдишвания и къси издишвания. - Хайде, застани на четири крака, Жулиета, и ще те чукам а ла кучешки стил. Нека разберем кой от двама ни е по-готин, аз или твоят издънка. Изобщо ли не ти липсвах? Е, помня как стенеше, колко ненаситно искаше още. Е, липсвах ли ти?
Отговарям бавно. Кой знае?-Ако кажа „не“, той ще побеснее, а ако се преструвам на покорна, отново приемайки правилата на старата игра, това само ще го стимулира. Задънена улица, от която няма изход.
Междувременно алчните ласки на Шатун стават все по-настойчиви, той вече е вдигнал полите на роклята ми, изобщо не се смущава от пазача на вратата. Той изглежда като идол, стои мирно, втренчен в стената. За момент, долавяйки движението на Ярослав към амбала, се свивам от страх. Този изрод няма ли да си вземе през ума да се забавлява, като нареди на лакея си да ме чука?
Но не. След като дрезгаво нареди на човека да си тръгне, той ме бута на дивана, принуждава ме да се отпусна и се обляга отгоре. Мирише на изпарения от коняк и дишам повърхностно.
- Какво, как събра смелост, как? - мърмори ядосано Шатун, грубо стискайки гърдите ми. – Реши да покажеш характер? Харесва ми. Още по-интересно е, любов моя. Понякога е добре да променяш начина си на игра, нали? Хайде, не бъди слабохарактерна играчка, съпротивлявай се, крещи, драскай! Това ме възбужда по дяволите.
Това е, което той е намислил. Просто изнасилване, след което лесно да го отпише като взаимноизгодна игра. Той знае, копеле, че няма да се съглася повече доброволно да спя с него, въпреки отвличането на сестра ми. Той със сигурност знае, че съм била с Бели и сега се забавлява с наранената ми гордост.
- Първо ме заведи при Ира. - твърдо повтарям, без да се опитвам да го изхвърля.
Осъзнавайки, че нямам намерение да се съпротивлявам на принудата да правя секс, Ярослав ме оставя на мира. Да лежиш разперена, с вдигната рокля, разбира се, е унизително, но призовавам цялата си воля. Той стои вяло дълго време, гледайки тялото ми, но, без да чака поне някакви признаци на желание , в ярост грабва отворена бутилка коняк от пода.
Пие от бутилката, лакомо, задавяйки се, докато кислородът в белите му дробове свърши, след което изръмжава с усмивка:
— И ти си се променила, Джулиет. Наточила си зъбите си. Много добре.
- Казвам се Юлия. – изричам аз с равен глас и като ставам, оправям дрехите си.
Това е Павлуша, по някакъв начин, той ли те научи да бъдеш нахална? – присвива пиянски очи Ярослав, заобикаляйки ме.Сърцето тупти под ребрата и започва да бие на части.
- Винаги съм бил такава. Ти беше този, който се опита да промени характера ми. Известно време просто си играех заедно с теб, защото нямах друг избор. Сега пък го правя за сестра ми.
След като изпразни бутилката, Ярик небрежно я хвърля на дивана. Приближавайки се към мен отзад, със сдържана ярост той прошепва:
-Само ако знаеше, мръсна уличнице, какво искам да ти направя!“ Би си прехапала езика, гнусна уличнице!
Игнорирам обидите, това е обичайният му начин на общуване с мен. Усмихвам се тихо, все още гледайки в пода.
- Знам, Ярослав Николаевич. Но трябва да решите откъде да започнете. Бийте ме до смърт и след това ме чукайте във всички дупки, или обратното, първо ме чукайте и после ме бийте. Права съм нали? Вярно, няма да ти хареса много, ако стена от болка, а не от секса.
-Мислиш ли, че си ме изучила толкова добре? - той внезапно сменя яростта си със спокойно недоволство. - най-умната си, нали? Накратко ... Точно сега ще те отведат при сестра ти, но виж, не говори много там. Разбира се, ще те гледат, ако подхвърлиш някоя хитрост, ще пусна твоята Ирка да обикаля момчетата. Ако оцелеете, тогава и двете ще бъдете свободни. Ако тя умре, добре, но ти ще си виновна. Ясно ли е оформлението?
Господи, какъв задник е... Но не се съмнявам, че това не са празни заплахи. Шатун никога не хвърля думи на вятъра.
- Да – потвърждавам накратко, улавяйки изпълнения му с презрение, омраза и похот поглед.
- И по-нататък... - още нещо... - лицето му е толкова близо до моето, че вече е невъзможно да не вдишвам отвратителната миризма на изпарения. - Ако се опиташ да се свържеш с Бели, момчетата ще прецакат и теб, и сестра ти. Удоволствие, ще е честно казано, така-така. Всички момчета са яки побойници, жадни за жени. Значи знаеш, не си глупава. Добре? Схвана ли всичко?
- Напълно!. – ядосано отсякох аз и му се усмихнах предизвикателно.
Но за Ярослав не е достатъчно. Грубо, властно, агресивно, той впива устни в устните ми, сякаш изгаря от мерак..., но съм непреклонна. По дяволите, той ще спечели лесна победа! Нека да страда, копеле мръсно.
Избутвайки ме, той вика пазача. Казва му да ме заведе при сестра ми и най-накрая мога да дишам. Изглежда, че отново съм потънала в калта, тялото ме сърби, спомняйки си отвратителните ласки на садист и развратник, а устните ми горят и имат горчив вкус. Кога на небето ще се вслушат в молитвите ми и ще видя този нахалник Ярик в ковчег?!
***
Гледайки моята спяща сестра, се усмихвам тъжно. Трябваше да я лъжа много и отвратително, да опиша колко съм щастлива с Ярик, как мечтая за сватбата ни с него. Ирка вярваше, искрено се радваше за мен и правеше планове за бъдещето. За това колко скоро тя най-накрая ще се възстанови, ще отпразнуваме брака ми, тя ще си намери работа в Москва и ще живеем щастливо отсега-нататък..
По дяволите, едва сдържах сълзите си. Нямам светло бъдеще. Самият аз доброволно паднах в поставения капан и той се затвори с трясък. Докато Шатун е жив, няма да се измъкна от него и не се знае как ще се развие всичко сега. Той няма да ме пусне. И аз ще се опитам да излъжа - той ще изпълни заканите си, няма да го повтори два пъти.
Безопасността на Ирка зависи от мен. Като живота на Белия.
Оставяйки нощната лампа включена, излизам от спалнята. Иришка е настанена в луксозна вила, построена точно на мястото, има собствена прислуга, медицинска сестра и всичко необходимо за рехабилитация. Вентилатор, скъпи лекарства, квалифициран лекар. Парите и властта решават всичко. Α Ярослав има изобилие и от двете.
Нощта премина сравнително спокойно. Дълго време не затворих очи, напрегнато чакайки появата на Ярослав, но той, очевидно, щедро ми даде няколко часа спокойствие. Телефонът ми, разбира се, ми беше отнет. Да, той е разреден, но си струва да го свържете към мрежата и Ярик със сигурност ще провери всички входящи обаждания и SMS. Ами ако мобилният номер може да се използва за изчисляване на местоположението на обаждащия се?
Общо взето сутринта пак съм на нокти. Тревогата за Павел ме разяжда отвътре, така че нямам апетит, а на закуска бавно чопля в чинията си. От бекона даже ми прилошава, но за да не се ядоса любовникът ми, успявам някак си да хапна нещо.В стомахът ми се настанява тежка буца.
Затова пък от любимото ми капучино-има в изобилие. След като пресуших чашата, се чувствам малко по-добре и улавям изпитателния поглед на Шатун. Днес той изглежда страхотно, сякаш не е пил алкохол вчера. Стилно сако пасва на широките рамене, синя риза е в хармония с цвета на очите, косата е прибрана на опашка.Не човек, а мечта. Мечтата на глупавите провинциални кокошки, които се хвърлят върху ярката черупка, без да подозират, че вътре има гнилоч.
-Звънят ти от рано сутринта. – уведомява ме деловито той, подавайки ми мобилния си телефон.
Не бързам да го взема. Нещо в това показно спокойствие е досадно.
Твоят т приятел се чуди къде си?. - продължава Ярослав, поставяйки телефона до ръката ми на масата. Трябваше да се обадиш, нали? И Павлуша те търси. Леле, колко пропуснати. Някак си не е добре, Джулиет. Водиш човека за носа, играеш си с него. Хайде, свърши с това. Обади му се, кажи истината. Това положение започва да ме изнервя и ти знаеш че, ако съм нервен, не се контролирам.
-Каква истина да му кажа? – уточнява предпазливо недоумяващо.
Той сериозно ли иска Пашка да знае за отвличането на Ира и как съм се жертвала за нея? Това си е чисто самоубийство за Ярик!
- Как - каква? — чуди се изкуствено той, намазвайки тоста си с конфитюр от ябълки. - кажи му, че си уморена от него, играла си си достатъчно, отмъстила си за предателството и сега го оставяш да върви по дяволите и да спре да те преследва. И се опитай да обясниш разбираемо, любов моя. Не забравяй, че моминската чест на сестра ти и животът на твоят Павлуша зависят от актьорските ти умения.
- Какво, последния път не се получи да го убиеш, така че реши да промениш тактиката ?! Да провокираш Паша, така че той самият да се натъкне на заблуден куршум по време на разправа? - изсъсквам аз, изпитвайки изгаряща омраза към седящия отсреща изрод.
- Бъди тиха. — съветва той спокойно, отхапвайки от тоста . Няма да напуснеш къщата без Дан, от сега нататък той е твоята сянка. И не забравяй за Ирка, ако сбъркаш някъде, ще наредя на момчетата да се забавляват с нея. Те ще го направят , бъди сигурна, момичето е хубаво, а те ще са само щастливи.
Трябва да се сдържам, да не изказвам на Шатун всички онези „нежни“ думи, които ми се въртят на езика. Грабвам мобилния си телефон, търся номера на любимия в описанието и мислено си давам инсталация, щраквам върху притурката за повикване. За по-малко от година за втори път губя човек, без който просто не мога да си представя живота си.
***
***
Казват, че всичко има граници, дори и човешкото страдание. Този, който излезе с тази "истина", вероятно никога не е минавал през кръговете на ада, които се паднаха на моята съдба. Оттогава животът ми стана непоносим. Не можех да изляза без моя шпионин, този як, като бик, човек ме следваше навсякъде. Чакаше под вратата не само в студиото на телевизионния канал, но и в тоалетната, спокойно седеше на фотьойл близо до пробната, докато пробвах тоалети, в кафенето , у дома - както Шатун нареди, Денис се обърна в моята сянка.
След един запомнящ се телефонен разговор, Павел вече не търсеше среща с мен. Дали той повярва на откровената лъжа, че просто искам отмъщение? Или се престори, че вярва, и сега чакаше удобен случай да ме избави от лапите на Ярослав?
Не знам отговора. И може би, знаейки възможностите на моя любовник, като вземем предвид заплахите, които изобщо не бяха празни приказки, бих предпочел първото. По-добре е да изчакаме, да се подчинявам , доживявайки до желания ден на триумф, когато смъртта най-накрая намери Шатун, отколкото да загубя Бели завинаги. И този път наистина...
***
В новогодишната нощ, без празнично настроение, се събуждам по-късно от обикновено. Около десет сутринта пред прозорците се вихрят снежни люспи. В имението е тихо, но тишината е измамна. Веднага щом сляза долу, виждам или охранител, който седи на компютъра, или Ярик, който по навик чете вестник. И, разбира се, в ръцете си ще има неизменна криминална хроника, а до него, на малка масичка, димяща чаша еспресо и любимите му пури.
Отказах да украся елхата, но Ярослав не настоя. През последните седмици изобщо рядко ми повишава тон и се държи все едно нищо не се е случило. Симулирана семейна идилия, по дяволите! Отвратително фалшив.
Наметнах копринен пеньоар върху бельото си, събрах косата си на кок, тръгвам нагоре по стълбите. Иришка още спи, не искам да я безпокоя. Тя бързо се възстановява и това е единственият лъч светлина в моето тъмно царство. Със сигурност ще измисля как да измъкна и двете от капана, да скрия сестра си там, където Шатун не може да я намери, и аз да изчезна. Но сега е невъзможно да организирам бягство и да разкрия истината на Ирка, това е твърде рисковано, защото тя трябва да оздравее напълно , а без лекарства и грижите на медицинска сестра, тя няма да оцелее.
Хващам упорития поглед на Денис. Охранителят излиза от кухнята и допива горещия си чай в движение. Той не признава кафето и ме съветва да не се увличам, за да не си разваля тена. Грижовен звяр...
- Ярослав Николаевич ви помоли да го изчакате. - уведомява ме гардът с равен тон и това изобщо не звучи като обяснение, а като завоалирана заповед.
Изсумтях и, без да му обръщам внимание, отидох в банята. Заключвам се там, лежа дълго време в ароматна ванилова пяна, отпивайки мартини с лед. Не ме интересува какви са плановете на Ярик за днес, ако беше по моя воля, нямаше да си показвам носа от вкъщи. За първи път най-обичаният празник ме оставя безразлична и от това ми горчи на душата.
Преди година цялото семейство весело украсихме елха, не изкуствена, а истинска, от гората. Мама приготви вечеря , Ирка подреди къщата, а ние с Валка се разхождахме из двора, тайно споделяйки мечтите си. Изглежда, че това щастливо време е потънало в забрава, а на сегашният кошмар не му се вижда краят.
Треперейки , излизам от охладената вода, а след това ми се завива свят. Успявам да се хвана за стените на ваната, за да не се строполя по нос на хлъзгавия под, поемам дълбоко въздух. Сигурно е заради алкохола. Ярик често се кълне, че пиенето в банята е вредно и сега разбирам, че това е и опасно.
Притеснено е копелето или какво? Страхува се, че ще заспя и ще се удавя?
Когато се почувствам по-добре, се увивам в топъл халат до петите и излизам в коридора. Денис, сочещ с пръст към екрана на мобилния си телефон, подпира отсрещната стена със стокилограмовото си туловище– Ярик пристигна ли? — питам, гледайки дисплея с презрение.
Както обикновено, той гледа загорели момичета в оскъдни бански костюми. Вероятно е развълнуван, а след това мастурбира в уединен ъгъл, изродът! Любопитно, но аз като жена дали го привличам? Изведнъж ми хрумва напълно луда, но натрапчива мисъл.
- Не. Ще се забави. - кратко отговаря той , изключвайки телефона.
Сякаш случайно докосвам бедрото му, докато халатът ми се отваря. Смутено стягам колана си, поглеждам под око пазача и за моя радост забелязвам, че е объркан.
- Слушай, Дан... - "озарява" ме изведнъж, - да изпием по чаша шампанско? За отиващата си стара година.
- Не е позволено. - въздъхва той, откъсвайки с мъка алчния си поглед от гърдите ми.
- О хайде-! Махвам с ръка и го хващам за неговата.-Страхувате ли се от Ярик? Едва ли ще познае, че сте пили, но петдесет грама вино няма да ви напие!
- За да ме събориш и един литър не стига. – самохвално казва Денис, явно губейки позиции, и неохотно ме последва в кухнята.
– Мислех, че спортистите не ползват алкохол. - уж забравяйки, че той няма нищо общо със спорта, нарочно се учудвам.
- Значи спортистите, а аз съм бивш командос.
– И това е правилно. Защо работите за бандитите? Нямаше друга, свястна работа ли?
Той вдига рамене.
- Един приятел ме запозна с Ярослав. Каза, че търси надежден човек, да си държи устата и да прави каквото му кажат. С оръжие И Аз съм отличен в битките, научиха ме да се защитавам, а по това време имах остра нужда от пари. Не исках като охранител в частна охранителна фирма. Плащат стотинки. Е, съгласих се.
- Прав си, нещо, но Шатун има пари. И купуват всичко. Дори преданост.
- Не не е- факт.- Дан протестира, поклащайки глава. –винаги има кой да плати повече. Не можете да купите преданост и любов за никакви пари, Юлия Сергеевна.
Кимам в знак на съгласие. Изваждам кубчета лед и бутилка Дом Периньон от хладилника. Хвърляйки бързи погледи към мен и през прозореца, Дан остави две чаши на масата. Какво, козата, клъвна стръвта? Изпълнена съм с нетърпелива радост, но нещата не трябва да се прибързват. Нека действаме внимателно, за да не изплашим жертвата.
Шампанското е отлично, тук не може да се спори. Шатун не купува евтини неща, лош алкохол и стари коли. Той има всичко на най-високо ниво, не напразно ловците на големи пари винаги се въртят наоколо. Фактът, че той не ми остава верен, го осъзнавам отдавна. Това копеле се чука наляво и надясно редовно, но изпитва някаква нездравословна любов към мен. Аз съм основният му трофей. Неговата играчка. Неговата лична курва. Той гордо ме показва на приятелите си, влачи ме на различни партита и срещи с бизнес партньори, сякаш иска да покаже на целия свят, казват, ето я, моята жена, моето безумно скъпо, но приятно удоволствие.
- Не си женен, нали?
- Защо така реши? -Дан повдига вежди, не без съжаление оставя изплакнатите чаши на рафта.
- Каква жена ще търпи, ако мъжът й пази друга ден и нощ?
Той се колебае да отговори, а аз не настоявам за откровеност. Седнах на перваза на прозореца, кръстосвам крака, знаейки много добре, че бедрото ми ще бъде открито. Пуша, но като влиза димът започнах силно да кашлям.. Какво по дяволите! Цигарите са ми любими, тънки, с вкус на мента. Но по някаква причина в устата ми стана отвратително, преглъщам лепкава слюнка и с отвращение хвърлям угасената цигара в пепелника.
— Чувствате ли се зле, Юлия Сергеевна? – пита съчувствено Денис, като ми протяга чаша вода.
– Не разбирам какво ми става… ще отида да си легна. - отблъсквайки ръката му, ставам на крака и дръпвам подгъва. – ще ме придружиш ,ли до горе? Нещо ми замайва главата.
Докато се качваме , ми хрумва още една странна мисъл. В крайна сметка Денис, изглежда, не е такъв задник, той е съвсем нормален човек. Уравновесен, сдържан, държи се неизменно учтиво, говори ми с уважение. Никога не беше груб, никога не се опитваше да разпусне ръцете си. Да, и красив, висок, атлетичен рус със зелени очи. Вярно, той, като потенциален любовник, не ме привлича.Пашка ужасно много ми липсва. Обичам го до лудост.
След като ме сложи да си легна, Дан избяга, но мога да уловя едва прикритото възхищение в очите му, докато се обръща на прага. Може би има смисъл да поема риск, да изпълни това, което умът ми измисли? Да се увъртя около Дан, да го накарам да се влюби в мен и след това, като съм подготвила почвата, да му внуша, че няма да можем да бъдем заедно, докато Ярослав е жив. Рискът е много голям, но както се казва в любимата ми поговорка, само този, който се страхува да рискува, не пие шампанско.
- Да, Юлия ... - изведнъж казва Денис, толкова тихо, че едва чувам: - не съм женен.
***
-За глупак ли ме взимаш?
Вдигам очи от коленете си, гледайки Ярослав с недоумение. Музиката свири тихо в колата, колкото и да е странно, но въпреки цялата си гангстерска природа Шатун предпочита класиката. Не можеш да му откажеш изтънчен музикален вкус. Да, и в много други отношения той е доста образован и отново изпитвам леко съжаление. Ако имаше по-мек характер, може би дори щях да се интересувам от него.
Въпреки че не. Чувството, което Павел събуди в мен, никога не би докоснало Ярик. Любовта е непредсказуема, неподвластна на нас. Защо обичаме едни и сме безразлични към други? От векове хората се опитват да разгадаят този мистериозен феномен, но досега не са разбрали причината.
- За какво говориш? - искрено се учудвам, чудейки се каква муха пак е ухапала любимия ми.
- Реши да завъртиш Дан зад гърба ми? Цял ден ходи, сякаш не е на себе си, гледа в твоята посока замислено. Забрави. Няма да се получи , Жулиета, той е интелигентен човек, той знае, че няма да толерирам предателство. Решиш ли да му влезеш в гащите, запомни - ще го убия.
Това е! Така планът ми се оказа загуба на време и усилия. Може би трябва да се откажа от идеята, защото не искам да нося отговорност за друга смърт. И Ярослав ще направи каквото каже. Без съмнение.
- Ти си параноик-. Смея се, гледайки през прозореца. - време е да си лекуваш нервите. Навсякъде виждаш това, което го няма.
Играта с огъня е опасна, но ако сега се гърча и оправдавам, това ще събуди подозрение. Тактиката, която съм избрал е правилна, многократно съм се убеждавал, че подобно поведение е по-ефективно. Шатун е проницателен, трудно е да го излъжеш. Така че, когато изпитвам зле прикрито презрение към него, той ми вярва.
- Не се преструвай, момиче. – ядосва се той, удряйки с ръце кожената седалка между нас. - и не смей да се извръщаш , когато се обърна към теб, ами ме гледай право в очите.
Изпълнявам неохотно заповеди. Лицето на Ярослав е покрито с червени петна, истинско признак на предстояща ярост. Шофьорът зад волана не се намесва в разговора, но, сигурен съм, улавя всяка дума. Заобиколени от Ярик, добре тренирани бикове са готови да сложат главите си на дъската за рязане за него. Лоялни кучета.
Ревнува ли ме от Денис? Позволявам си да се усмихна леко и докосвам китката на любовника си с ръка.
Докосването потиска гнева му, той покрива пръстите ми със своите и ги стиска силно.
— Далеч не съм идиот, Джулиет. Не ме провокирай, знаеш какво ще стане. Съжали се над човека.
- Откога Ярослав Николаевич Шатун започна да проявява човечност? Спомням си, че не толкова отдавна бях свидетел на клането на онзи нещастен селянин, чийто труп беше затрупан под тонове пясък. Или може би си забравили за експлозията, която почти уби този, който се осмели да пресече пътя ти?
Той ме дръпва рязко и ръката му стиска гърлото ми. Напразно, разбира се, намеквам за опитът за убийството на Пашка, но изкушението беше много голямо. Боли, въздухът ми не достига , а Шатун стиска пръстите си все повече и повече, явно надявайки се, че ще започна да моля за прошка. Не чакай! Край с лицемерието, нека знае, че не ме е страх от него.
-За какво, кучко, продължаваш да страдаш за него?“ – изсъска яростно Ярослав, пръскайки слюнка. Мислиш ли, че съм сляп и не забелязвам как си се променила? Така че, запомни, скъпа, запомни добре! Ако се опиташ да го срещнеш, ще го убия бавно. Така бавно, докато не изкрещи за милост. Ще го нарежа на малки парчета. Ще издълбая името ти в сърцето му и тогава ще изтръгна по дяволите това сърце. И ще нахраня кучетата си.
Нищо ново... Всеки ден е едно и също. Заплахи, заплахи и още заплахи. Изведнъж ми хрумва мисълта, че Шатун просто се страхува от Павел. Сега той осъзнава, че възмездието е близо и неизбежно. Не след дълго . Сега той осъзнава, че възмездието е близо и неизбежно. Не му оставаше дълго да живее. Дори Бели да вярваше, че просто му отмъщавам, той имаше двойна причина да се отърве от Ярослав.
Колата забавя край търговския център срещу бижутерския магазин. Ярик ме освобождава и най-накрая мога да дишам. Сякаш нищо не се е случило, Шатун излиза от салона, галантно отваря вратата пред мен и ми подава ръка. След като се загръщам в палтото си, излизам в мразовития ден. Накратко подхвърляйки шофьора: „чакай“, Ярик ме превежда през пътя. Добре поддържана продавачка ни поздравява, сякаш сме отвъдморски гости, притеснено поставя огромна колекция от нови бижута на тезгяха и, като се усмихва дежурно, се разкъсва да описва достойнствата на стоките.Небрежно изваждайки невероятно красиво колие от кутията, Ярик го пробва на врата ми. Диамантите блестят нежно в приглушената светлина на полилеите и усещам само студ. Не от камъните, а е вътре в мен, отново окова сърцето ми с лед.
- Как ги чувстваш? - пита Ярослав, обръщайки ме към огледалото.
В отражението се вижда безумно привлекателно, стилно облечено момиче. Не съм аз, тази Юлия, която гледа от огледалото като бездушна кучка. Не я интересува колко хилядарки дава Ярик за цацките. И истинската Джулия докосва с трепет колието, много добре си спомня, че трябва да играе роля. Всеки ценен подарък от Шатун е още един залог към касичката на моето бъдеще.
- Тежки. - Отхвърлям предложеното и го връщам на изпадналата в беда продавачка.
- Имаме и това. - бърза тя, за да не пропусне клиента, и изважда нещо невъобразимо блестящо изпод тезгяха,сияещо, умопомрачително. - Това е от последната колекция на Лора Райн. В един екземпляр.
Разбира се, чувала съм много за Лора. Тя е най-известният бижутер в страната, нейните бижута нямат аналози и се установяват само в ръцете на онези, които могат да се разделят с баснословни пари в името на любимата си жена. Ярик, без да поглежда огърлицата, изцяло изтъкана от безтегловни златни кленови листа, изрязани с разпръснати малки диамантени висулки- изважда портмоне, плътно натъпкано с банкноти.
Той не се интересува от обявената цена, той брои долари и след като открие недостиг, подава на момичето банкова карта. Тя набутва калъфа в чантата ми и напускаме магазина под откровено завистливите погледи на продавачката.
Това е моят новогодишен подарък . Трябва да си избера рокля, утре ще празнуваме в Гранд хотел. В кръга на близките му хора.
- Всъщност подаръците за Нова година обикновено се оставят под елхата.
– Глупости. - възразява Ярослав, влачейки ме към търговския център. - Потърси нещо за сестра си.Трябва да подкрепя нейното мнение за мен.
И е изкушаващо да извикам, че свободата би била най-безценният дар за нас с Ирка. Но аз мълчаливо кимам. Ще й купя куп скъпи дрехи, козметика и красиво бельо. Ако моят покровител е щедър, нека купонясваме с пълна сила.
Докато нарочно бавно избирам тоалети за Иринка, телефонът на Ярослав звъни. След като ми направи знак, че чака отвън, той бързо излезе и аз се почувствах облекчена. Пазаруването не носи особено удоволствие. Сега, ако дойда тук с Пашка ...
- Джулия!
Без да очаквам да чуя до болка познат глас, изтръпвам. Белов пресича залата и очите ни се сблъскват. По дяволите, какво да правя? Глупаво е да бягаш пред очите на десетки посетители, но е и опасно да се срещаш с любимия човек. Свързващият прът може да се върне във всеки момент и тогава ... Разбира се, той няма да стреля тук, но не мога да го ядосвам. Той има връзки, лесно ще нареди на някой от биковете си да намери Павел и аз вече няма да мога да го спася. Павел е жив само защото приех условията на Шатун.
-Джули, почакай. Трябва да поговорим.
Свалям нервно ръката на Пашка от рамото си и той се мръщи. Моля те остави ме. Правя всичко възможно да го накарам да разбере, но безуспешно. Отчаяно съм привлечена от него, по тялото ми преминават тръпки. Разглеждам го жадно, изнемогвайки от желание да го прегърна.
-Нямам време, Паша. - хладно отсичам , търсейки начини за отстъпление.
-Дай ми няколко минути. Тук е шумно, да отидем при моя...
- Не!- Крещя, без да ми пука, че вече ни забелязват. - напусни. Всичко е казано. Не е нужно да ме следваш.
Очите му се присвиват.
- Значи си била сериозна тогава-по мобилният?Искаше да ми отмъстиш? Джулия, не вярвам.
Оглеждам се. Ярослав е на верандата, пуши и все още говори по телефона.
- Няма да обяснявам нищо. Махай се! Как да го убедя? Н е се унижавай, Паша, това е излишно. Нямам нужда от теб ще се женя.– избухнах безмислено и усещам как цветът изпълва бузите ми. Белов е в ступор, оглежда се разсеяно, след което се ухилва. Недоверчив, зъл.
- За кого, ако не е тайна? Не е ли за Шатун?
- Да! – кипя от мъка и още нещо, потвърждавам и по някаква причина изваждам кутията с подаръка. - Ето, купи ми това за годежа. Знаеш ли колко струва? Мислиш ли, че щеше да харчи пари, ако нямахме сериозни намерения?!
Павел претегля кутията в дланта си, поглежда под капака.
-Сигурен съм, че не са евтини неща. Само, Юлия, струва ми се, че на момичето се дава годежен пръстен за годеж.
Пъхам подаръка в торбата, пускам го и в същото време ние с Белов се навеждаме едновременно .Хваща дясната ми ръка и ухилен отново казва:
- Ти не носиш пръстен, нали? Обикновено булките гордо се кичат с него. Или може би няма пръстен, а? Шатун изобщо знае ли, че го искаш за съпруг?
- Не те засяга!- Изсъсквам и, отблъсквайки ръката му, буквално бягам.
Треперя, дишам неравномерно. Излизам бурно от магазина, едва не събарям една жена. Втурвам се към Ярик, завличам го до джипа и той раздразнено отхвърля обаждането. Гаденето се появява отново , бих искал да отпия глътка нещо освежаващо. Сядаме на задната седалка.
- Какво става с теб? - недоумява любимият ми. - Някак си блед.
- Нещо не е наред с мен. Искам да си легна. Да се прибираме.
Неспособна да устоя, все още гледам през задния прозорец. Въздъхвам разочаровано - не се вижда бяла кола.
Заедно с нас ще дойдат Ирка и Валка и уведомявам Шатун няколко минути преди заминаването. Със скрито задоволство забелязвам как лицето му се намръщи. Той явно не харесва моята аматьорска игра, но, разбира се, не смее да ми се кара в присъствието на роднина и близък приятел. Запазва ролята на любящ младоженец, въпреки че това представление е само за един зрител. Но ако Иришка наистина не предполага нищо, тогава Валюха перфектно се преструва, че също не знае за истинското състояние на нещата.
Хотелът разполага със скъпо, богато и с вкус обзаведено фоайе, а апартаментът ни е на ниво. Преобличаме се в апартамента, Ирка гледа с възторг интериора, а Вълка, сресваща косата си пред огледалото, ме гледа многозначително.
- Павел не се ли е появявал? — пита тя полугласно, докато сестра ми се къпе в банята.
Не съм свикнала да лъжа приятелката си. Обхванат от желание да й призная всичко , бързо се приближавам до нея, уж за да се покажа в тясна изумрудено сатенена къса рокля.
-Срещнахме се в мола вчера. Можеш ли да си представиш?
- Готино! И как изглеждаше той?
- Нормално!- Усмихвам се тъжно. -Опита се да ме насочи към откровен разговор. Аз, глупачката , избухнах- казах му,че ще се женя. Не се получи добре само по себе си.
Валка повдига скептично тънките си вежди.
- А ти, тъпанарке, на кого лепна на позорната роля на твоят несъществуващ җених? Случайно да не е Ярослав?
- Дааа,на него - Признавам си и ние, пръхтейки заедно, тъжно се смеем. - Разбира се, Пашка не повярва. А аз пък избягах. Ако ни бяха хванали заедно, разбираш ли колко ядосан би бил Шатун!
- Не му обръщай внимание. - съветва тя делово, внимателно нанасяйки спирала. - Между другото, ако Павел наистина се оженеше за теб, тогава не бих му завиждала.
- И защо ? – неволно се обиждам
Валя е взета за второто си око, изплезила е върха на езика си от усърдие. Тя е красива, светла, добра и бих искала да си намери нормален мъж. Но в столицата, доколкото успях вечее да разбера, такова определение не може да се приложи към обикновените мъже. Защото, ако имат пари, те със сигурност са бандити, бизнесмени с пристрастия към престъпността или похотливци. Нито едното, нито другото, нито, още повече, третото, не искам за единствената си приятелка.
Стига й че самата тя се забърка в съмнителна история.
- Да, имаш кофти характер. - както винаги директно отвръща Валюха, завивайки косата си в стилен кок. – бих го съсипала с молби. А ако той реши да ти купи от любов,някое по-скъпо украшение, просто така- ще трябва да оре с дни без почивка, за да ти го осигури.
-Между другото, той сам ме избра.
- Да, точно за това говоря. Ние сме момичета и имаме големи нужди,за да изглеждаме винаги добре и на ниво.
Прехапвам тъжно устни. Нямам нужда от богатство, с радост бих дал всичко, което имам, бижута, дрехи, пари,само за да се отърва от вредното влияние на Ярик. Най-лошото е, че сега, когато е възможно да се наеме убиец, аз съм с вързани по ръце и крака, защото надзорът на маняка над мен е много силен-сама не мога да отида никъде. Стъпка надясно, стъпка наляво - изпълнение. По-лесно е да се каже - ако рискувам, Шатун ще се справи с всеки, който небрежно ми помага. И преди всичко той ще даде заповед да се застреля Белов.
- Всъщност наистина би ли се омъжила за него? Валка внезапно сменя темата, доволна от вида си.
Потънала в мислите си , машинално кимам, мислейки, че говорим за Павел, а след това улавям смаяния поглед на моята дружка. Ирка се появява от банята, завита в кърпа и ме гледа с интерес.
- Пазиш тайни от Ярослав? О, какъв е щастливец...Ах, само какъв Късмет имаш,Юле! Мама щеше да се радва, тя постоянно се притесняваше и за двете ни.
Наивната ,глуповата Иришка нямаше как да знае какъв всъщност е Шатун.
Внезапно ставам от леглото с намерение да напусна стаята и навеждайки се, тичам към банята. Гаденето изпълва вътрешностите ми, едва стигам до тоалетната и изхвърлям съдържанието на стомаха си. Спазмите са ужасни, дълго стоя прегърбена и когато се изправих, виждам в огледалото зад себе си две онемели лица.
-Така-така...“ – Валка, озадачено почуква с нокът по стената. - Юлка, защо си... решила да идваш,тук?
Предположението,че съм бременна и то от Пашка- ме кара да изпитвам смъртен страх. В главата ми има трескаво хоро от спомени, изчисления и мисли. С Ярик без „гума“ или хапчета не мога да спя, лесно е да се разбере чие дете е. С Павел не се притеснявахме особено за предпазване при последните ни срещи, а аз лекомислено си мислех, че няма да забременея, защото познавам добре цикъла си.
И едва сега всичко става ясно.През целият декември,нямах цикъл а днес е тридесет и първи. От всичките тези преживявания, караници и абсолютен контрол на Ярослав, просто забравих да водя дневник и не забелязах, че цикълът е прекъснат.
- Леле, това е страхотна новина! - Ирка ,както винаги в репертуара си на наивна глупачка,искрено се радва на това нещо, прегръщайки ме, а аз съм замръзнала на място - зашеметена и объркана. –Юлия- това е най-хубавият подарък за годеника ти за Нова година! Да, той трябва да те носи на ръце!
Божееее,колко само е глупава и нетактична,наистина.
Измъквам се от ръцете й и казвам грубо:
– Да не си и помислила даже да намекнеш за това на Ярик, разбираш ли?! Която и да си отвори устата, вече няма да говоря с нея и няма да искам да я знам.
Валюха,която е напълно в час, съзнателно само си тананика, а сестра ми се мръщи неразбиращо.
- Юл, какво правиш? Как да не му кажеш? Той е бащата и ако аз бих била на твое място...
- Не си на моето място!- Повишавам глас, плискайки лицето си с вода. –А и за теб е най--добре изобщо да не се намесваш в моите работи. След празниците ще се опитам да те върна в клиниката, повярвай ми, там ще ти е най-комфортно.. И не смей да се обръщаш към Ярик с въпроси. Стой далече от него.
- Защо? - изненадана е тя, обезсърчена, търсеща подкрепа от Валя. - Вие сте добре, нали? Или има нещо, което не знам?
Тя е уплашена и аз набързо я привличам към себе си. Емоциите ми така ме завладяха,че забравих как съм я пазила от негативни емоции и вината е моя. За безопасността на сестра ми трябва да играя ролята на щастлива булка. За момент ми хрумва една безумна, безумна идея - да намекна ли на Ярослав, че искам да му стана жена? Кой малоумник ще следи така обстойно законната си жена?
-Юл, криеш ли нещо от мен? – устните на Ирка започват да треперят, сигурен знак за предстояща истерия, а аз се усмихвам широко, целувайки сестра си по носа.
-Нищо не крия, спри. Хайде, обличай се, трябва да тръгваме. Нека ви запозная с приятелите на Ярик, днес не искам да има притеснения, а само смях и забавление. Забрави какво казах за клиниката. Просто се страхувам, че тукашната лекарка може да пропусне нещо.
– Анастасия Львовна върши чудесна работа, тя е квалифициран лекар. -Ира протестира, защитавайки новата си приятелка. - и Ярослав я харесва, често я хвали.
Да, разбира се. Да, ако му дадях повод, той със садистично удоволствие би наредил на тази лелка да набута някакви боклуци в Ирка. Затова гледам да не се прецакам.
- Все пак трябва да му кажеш за бебето. -сестра ми отново в своят репертуар,настойчиво продължава на своето и шепне в ухото ми, докато излизаме от апартамента.
Вероятно, ако никой не унищожи Шатун през следващите три месеца, детето няма да се роди. И това не е мой избор. Ярослав не е глупак, той веднага ще разбере кой е бащата и се страхувам да повторя миналия опит със спонтаненният аборт. Когато разбра той ме преби до смърт и загубих бебето,макар че не се знаеше със сигурност дали не е Ярик бащата. Сега може и да не рискува да го направи отново по този начин, но е толкова находчив.
И роденият син или дъщеря на Белов могат да се превърнат в истинско оръжие срещу него.
— Сами ще се справим с това, става ли? - твърдо сложих край на един неприятен разговор. - моля, не се намесвай.
Иринка най-накрая вдига рамене и не е ясно дали това означава съгласие, или все пак ще постъпи по своят си начин. Трябва да побързам. Да намеря начин да се измъкна , така че Ярик да няма подозрения, да намеря надежден човек и да платя за убийството му. На теория всичко изглежда лесно, но вече не се поддавам на нетърпението на сърцето си.
За поръчково убийство ме заплашва значителен срок,ако ме заподозрат. В моя случай ще има и наказание от близкото обкръжение на Шатун. В крайна сметка той не е обикновен смъртен, той е уважаван дори от най-високопоставените и авторитетни хора на Москва. Трябва внимателно да претегля всичко, този път грешката е равносилна на съзнателна стъпка към смъртта.
Искам да издържа и да родя здраво бебе. Да бъда с мъжа, когото обичам и да не тръпна пред собствената си сянка.
***
- Защо си така кисела и недоволна? Нищо не ядеш, нищо не пиеш. Защо?Пак ли си се захванала,с някоя от твоите щури диети??
Вдигам глава. Навеждайки се към мен, Ярослав изкривявил недоволно устни, държеше пълна чаша текила в ръката си. Как можете да гълта тези питиета ? Отвратителна помия за елита. За мен е по-добре да си взема чаша руска водка, отколкото да наливам в себе си какви ли не задгранични боклуци.
- Не искам нищо.Ще отида да подишам чист въздух, че ме боли главата.
В продължение на десет секунди той се взира напрегнато в лицето ми. Но аз безразлично гледам на сцената, където полуголи момичета в кожени шорти се гърчат,като гъски. Стриптийзът им е кофти, тези кокошки дори не знаят как да се движат пластично. Ето моята Валка, тя изтанцува такъв номер на дипломирането ни, че момчетата вероятно са имали твърда ерекция с часове.
- Отивай- любезно, вече под влияние на алкохола, позволява Шатун и прави знак на Денис. - и запомни какво казах. Не създавай проблеми нито на мен, нито на него.
- Боли. - изсумтях аз,когато той ме стисна здраво за китката и търсейки момичетата с очи, бавно тръгнах към изхода.
Ресторантът е пълен, всички приятели на Ярик са с зачервени вратове от пиене и ядене,а жените им все още са запазили някакъв облик на професионално гримираните си лица. Отвратително е да ги гледам, и да съм в тази компания. Излишно е да казвам, че днес, в навечерието на Нова година, гангстерската Москва е на върхът на славата си.. И аз съм част от този мръсен свят.
- Какво ви става, Юлия Сергеевна? Да Ви донеса вода?
Дан, както винаги, мълчаливо се появява до мен. Напразно не го харесвах в началото, той е нормален човек. Просто работата, която е избрал, го задължава да остане неутрален и да не си пъха носа в работите на шефа. Не трябва да го съдя. Не на всеки е дадено да оре с дни за жълти стотинки, а в нашата полиция заплатите са смаях до сълзи. Хора като Денис Неронов се стремят към повече. Той е дал достатъчно на родината си, но след уволнението си от служба - вегетира в тесен апартамент и да се храни с долнокачествена храна .Хапва нещо по-добро само от остатъците на такива празнични,чужди трапези.
- Няма нужда. Писна ми от шума, това е.
Навън е студено, а аз съм с рокля и чорапи. На раменете ми той грижливо ме намята с топлото си кожено яке и аз се усмихвам благодарно на своя пазач.
- А ти?
- Аз съм закален и свикнал. - казва той с усмивка, палейки цигара. – искаш ли?
Подава ми пакет Camels и аз, като реших да не се излагам, също вземам цигара. Моите останаха в чантата, но нямам желание да се връщам в ресторанта.
-Десет минути преди Нова година. Честита Нова година, Юлия Сергеевна!
-И на теб,Дан. – поемам дълбоко въздух. - просто не искайте да ме целунете. Ярик е адски ревнив.
Той мълчи, мисли за нещо и изведнъж, тихо, обръщайки се, казва:
- Защо си с него, Юлия? Ти си красиво, умно момиче. Може да имаш страхотно бъдеще, кариера, семейство.
-Деца“, съгласявам се тъжно и, усещайки горчивина в устата, хвърлям фаса в урната.
- Е да. - Денис не задълбава в смисъла на казаното. - Ярослав Николаевич е голям човек, знам, че има много пари и влияние, но ...
- Да, той е козел. –Изплюх се, без да се боря с желанието да говоря. – гадняр и задник. Нека бъдем честни. Не обичам да лъжа. Ти не си глупак, Денис, ти сам разбираш, че по собствено желание не бих живяла с него. Той е истински тиранин. И ако бях на твое място, нямаше да му вярвам.
Дан се усмихна на нещо. Чувствам, че той ме харесва, но не мога да се осмеля да направя първата крачка към изпълнението на идеята си. Всъщност той не е виновен, че попаднах в мрежата, и не трябва да плаща за греховете на други хора. Все още помня как Ярослав се справи с онзи човек - спонсора на състезанието. Нощем понякога ме измъчват кошмари, отново и отново стоя на ръба на кариерата, а трупът отдолу хищно оголва окървавените си зъби и протяга ръцете си към мен.
Не ми е писано да разбера какво щеше да прави Денис сега. Към хотела неочаквано долитат три грамадни джипа, от единия слиза Антон Марков, следван от охраната си, всеки с автомат. Но и това не ме учудва. Виждайки Пашка, който излиза от последната кола, изпадам в ступор.
Момчетата му също са въоръжени и аз, забравила за предпазливостта, изстинала от ужас, се втурвам към любимия си. Те не са дошли да пият с Ярик и хората му, и не за приятелски прегръдки и взаимни поздравления. Ще се случи нещо лошо. Но там, в хотела са моите сестра и приятелка!
- Паша, чакай. Пашка!!!
Той се отдръпва онемял, когато се хвърлих към него, но бързо идва на себе си и ме грабва в една ръка. Стената, която изградих между нас, се пропуква и е на път да рухне. Опитвайки се объркано да обясня, че трябва да намери момичетата ми, се задавих от хлипове. Безмилостно съм разтърсена.
- Юлияяя,спри избухването. Чуваш ли ме?! - Чак излая, гледайки ме в очите. – отиди до колата ми и чакай там. Обещах, че ще сложа край. Не се притеснявай, в безопасност си, ще се погрижа за теб.
Езикът ми е схванат и колкото и да се опитвам,нищо нито звук не излиза от устата ми. Павел се обажда на едно от момчетата и им казва да ме заведат до Cherokee. Отчаяно се съпротивлявам, опитвайки се да тичам след него и вече крещя с пълно гърло:
– Ирка и Валка са там!!! Моля, обади се на твоите хора да не ги убият! Паша-аааа!!!
Един едър мъж в скъпо палто ме довлича и набутва насила в джипа. Там ми бута бутилка минерална вода и аз, задавена, набързо преглъщам водата. Най-накрая се отпускам малко, мога да дишам и, хващайки рамото на човека, викам:
- Обади му се. Там са сестра ми и приятелката ми Валка!
- Спри да крещиш. — изкомандва той, изваждайки мобилния си телефон.- Веднага ще ги открием , а ти се успокой. В противен случай ще трябва да използвам насилствени мерки. Заграяваш ли?
Примигвам шокирано.
- Да не си полудял? – Най-после придобих своето дар-слово и възкликвам удивено. - Да, Пашка ще одере три твои кожи за такава наглост!
- А ти каква си му? - заинтересува се амбалът, като ме погледна.
Наистина, кой съм аз за Белов? Любима жена? Близка приятелка? Или просто курва, която е чукал? Докато обмислям какво да отговоря, моят събеседник дава на някакъв Юсуп заповед да намери двете момичета. Пита ме как изглеждат и с какво са облечени, обяснявам объркано. В главата ми е пълна с каша. Дали Белов ще поеме риска да отстрани Шатун без страх от репресии от страна на адвокатите?
Виждам един човек, който излезе да пуши.И му изкрещявам да се приближи до колата.
Довършвайки цигарата си, той се качва в кабината.
- Аз съм Матю. Какво искаш?
- Слушай, Матвей, не ми пука за какво си тук и за твоето отмъщение,но може да загинат и невинни-, не искам нищо да се случи на сестра ми и приятелката ми ...
- Да, разбрах , не съм глупак-. Той прави гримаса, разрошвайки късата си кафява коса. - Точно сега, момчетата ще ги намерят. Стига си се гърчила и крещяла?
Някъде в далечината камбаните бият дванадесет пъти. Небето избухва със стотици фойерверки, осветявайки околността с цветни светкавици. За първи път не се радвам на наближаването на любимия ми празник, черен облак е изпълнил душата ми.
В хотела изведнъж настъпва суматоха. Чуват се изстрели и хора се скупчват и бутат на вратите.Чуват се ужасни крясъци на ранени и в агония-хора.. Затварям очи и мислено се моля.
За съжаление думите на молитвата напълно излетяха от паметта ми.
-Ще убият ли всички? Прошепвам, надничайки към прозорците и вратата на ресторанта..
-Не можеш да се предизвиква хаос безнаказано, скъпа. - казва Матю спокойно. – Шатун,
мамка му .. - казва Матю спокойно. - Шатун, гнидата , заповяда тогава на семейното тържество - да застрелят Антон и хората му в "Капитолия" ,а той сам избяга. Мислеше , че ще проработи, убийството както го беше замислил и никой няма да го заподозре - нали и той беше там, организира си алиби. Измислил и организирал го беше добре,но , някой сгреши, избълва твърде много и до Антон,който тогава едвам оцеля- стигнаха слухове. Така че прави си изводите и не осъждай случващото се.Тук са само престъпници и убийци,ние сме проучили всичко.
- Ами Белов? Той какво прави,тук?? - все още не разбирайки къде е свързващата нишка, питам. - познават ли се с Марков?
Матю се ухили, гледайки ме с любопитство.
-Те са братовчеди.А и Павел си има лични сметки за уреждане с Шатун,подлеца.
Това е ... тооо...И така, Ярик пак излъга, Антон не беше негов приятел. И ние отидохме на това парти Не по пряка покана на Марков, а само защото Шатун има връзки навсякъде. Естествено, героят на повода не можеше да откаже гостоприемство на такъв влиятелен човек.А аз също бях там за по-стабилно алиби.Просто..Ярик беше готов да ме пожертва.
- Ще пийнем ли? - делово предлага Матвей, изваждайки тумбесто шише от жабката. - отличен коняк, арменски. Чичо ми ми го изпраща от Ереван.
- Не възразявам . - Съгласявам се и долепям устни до гърлото на бутилката.Алкохолът е наистина висококачествен, тръпчив, има вкус на горчив шоколад с ядки. Огнената лава се търкаля навътре, загрява, успокоява безпокойството ми.
Изведнъж се чува оглушителен рев, джипът се повдига рязко и аз удрям силно тила и лицето си, после усещам парене и горещ поток по бузите си и съзнанието ми започна да избледнява...
***
Усещах се така,като че ли съм в ада –там , където само болка, мрак и страх. Когато се събудих, тялото ми реагира с непоносима болка : десния ми глезен трепереше ,а за другият крак имах чувството, че изобщо го няма . Главата беше като пълна с олово, лицето ме смъдеше, сякаш беше нарязано с остро парче стъкло. Не знам колко време съм прекарала в безсъзнание, но когато дойдох отново, на себе си разбрах, че съм жива.Защото мъртвите не изпитват болка. Не изпитват такъв ужас, не мислят . Няма задгробен живот, всичко това са митове, измислени от тези, които толкова се боят да не изчезнат завинаги от живота.Да умреш в най-буквалния смисъл означава да си тръгнеш завинаги от този свят.
Опипвам с длани около себе си, търсейки някаква някакъв предмет , за да разбера къде съм. Последното, което се запечата в съзнанието, беше мощна експлозия, отвратителната воня на разтопения салон на джипа и... Това е.
Изпитвам чувството, че не съм сама. Има някой наблизо и аз, като се едвам се надигнах първо на колене, след това се изправих на крака, бавно се придвижвам напред. Пръстите ми се натъкват на груби стени, крайниците ми са изтръпнали от студ, не се подчиняват, така че пълзя като полумъртва костенурка.
- Хей! – гласът е ми е така дрезгав, че сигурно съм и простинала.Навън температурата е под нулата, но тук (в мазето?) е и по-ниска. От устата ми летят облаци пара, виждам ги смътно, защото очите ми не са свикнали с тъмнината.
- Хей, има ли някой? Чуваш ли ме?
Може би съм параноичка и никой няма тук. Но ако имах другар по нещастие, заедно всичко е някак по-леко. И аз упорито разглеждам тъмницата си. На пода са натрупани боклуци, някакви замръзнали парцали, бинтове. Намръщена от отвращение, пълзя на четири крака, слюнка тече върху роклята ми и окървавените колене.
– Недей да мълчиш! -Крещя като луда , а ехото донася глухо гласът ми.
-Юлия?
Както ми е толкова студено,може би ми се причува,но като че ли ми се обажда Пашка?
– Юл… добре ли си?
Изпитвам облекчение. Размазвайки сълзи по бузите си, започвам да усещам и смътно виждам,че съм в ниско мазе,под земята. Продължам да опипвам наоколо ,докато пръстите ми опират краката на Белов. Легнал е, вече чувам накъсаното му дишане. Разтърсвам го трескаво, повтаряйки безкрайно:
- Пашка! Паша! Паша, Паша, Паша!
- По тихо,мила.. Престани. Жив съм. Остави ме да се съвзема..
Прошумолява нещо, чува се щракане и в пълния мрак пламва светлината на запалка. Павел е блед, с окървавено лице, но най-важното е, че е жив. Прегръщам го силно.
-Какво стана, Паш? Къде се намираме?
Той се обляга на стената и стене. Страх ме е да пусна ръката му и безкрайно я целувам, стопляйки я.
- Нищо не помня ... Как се озовахме в такъв задник, Юлка?
Добър въпрос. Истеричен смях ме задушава.
- Нова година дойде. -вкопчвайки се в любимия си. - Пашка, но си мислех, че ще я празнуваме заедно.- Ни в клин,ни в ръкав бъбря объркано.
-Съжалявам, без теб и без шампанско !- шегува се Белов, заравяйки се във врата ми.
– Глупости.- Смея се, адски щастлива, че е с мен. - Пашка, не ми ли се сърдиш? Не?
- Аз бях много ядосан. – казва изведнъж той сериозно, като леко ме избутва настрани. „Какво, по дяволите, правеше в,, Гранд хотел?“ Можеше да те убият!
- Дойдох с Ярик. – автоматично отговарям и сърцето ми спира. - Пашка, къде е Ира? А Валка? Къде са те?!
- Нямам идея. – Белов става припадайки на левия си крак, влачи се покрай стената, осветявайки пътя. - момчетата ми ги търсиха в ресторанта,когато изведнъж настана бъркотия,защото някой от хората на Шатун започна да стреля.
Спомням си как ударих биковете на Шатун, а след това - провал ...
Как бих живяла отсега –нататък,ако се е случило нещо с другите ми най-близки същества?
Исках Иринка да се оправи, планирах да й купя хубава вила на морето и да идвам при нея през уикендите. Α и бих запознала Валюха с един от приятелите на Белов ,който щеше да бъде на сватбата ми с Пашка и щяха да празнуват заедно с нея. Господи, колко несправедлив е светът! Хора като Ярик винаги получават най-доброто, а хора като мен са принудени да жертват своите принципи, гордост и тяло, за да пробият в живота,на по-високо ниво. ...
- Няма тръби тук за вентилация,по които можеше да изпълзим - тъжно съобщава Павел- Джули, какво правиш? Спри да ревеш заради мен! Всичко ще бъде наред, обещавам. Ще се измъкнем, ще намерим момичетата ти и няма да те оставя да те нараняваш повече.
Неволно се усмихвам през сълзи.Само той остана с мен, човекът , на когото мога да вярвам.
-Защо мислите, че бяхме отвлечени? — питам, призовавайки волята си.През това време, Павел вдига високо запалката, и изрече - има прозорец на два метра от пода, лесно мога да се кача до него, само да имам опора. Твоят любим бъдещ съпруг оцеля и сега ни отмъщава.
-Не исках да се омъжа за него! - възмущавам се, накуцвайки към Пашка.
- Ти ми каза друго.
- И ти повярва? Изсумтях , опитвайки се да стигна до рамката. - Пеш, нищо не разбра, нали? Мислиш ли, че исках да те накажа?
- След този телефонен разговор ме посетиха разни мисли.- След пауза той признава. - Звънях ти сто пъти, писах SMS, но ти не ми обърна внимание. Чаках в телевизионното студио, но и там не се появи. Търсех те разбира се. Дори се напих. И тогава помислих внимателно и реших, че просто не ти дава да дишаш спокойно.. Заплахите му ме принудиха да им се подчиня ,но за кратко. Потърсих Шатун във всичките му любими места, но той, копелето, никъде не си показа носа. Потопи се така дълбоко в блатото си.
-Той каза, че ще те убие, ако се опитам да те видя отново. -Въздъхвам тихо. - Не можех да рискувам. Вече те загубих веднъж.
Белов рязко ме привлича към себе си. Нежно ме целува по устните и за няколко мъчителни секунди забравям всичко.Свивам се в ръцете му , жадно отговарям на целувката и тези мигове са по-ценни от всяко злато.
- Погледни нагоре към прозореца. – внася ме в реалността дрезгав глас. - Можеш ли да скочиш през него?
Повдигам глава. Свободата е близо, но какво ще стане, ако навън има пазачи или, което е много по-лошо, кучета? Ярик обича бойните кучета и ако е остави някой да пази пленниците, тогава са само няколко от тези вълкодави.
- Аз мога. Но се опасявам.- Разтреперана се вкопчих в Павел.- Ако има бикове на Ярик? Или кучета?
Паша кима раздразнено.
- Права си. Трябва да се уверим , че пътят е отворен.
Веднага осъзнавайки какво има предвид, аз се втурвам към вратата, започвам да блъскам с юмруци и да ритам със силни писъци. Настоявам да ме заведат до тоалетната, слушам внимателно и продължавам да бомбардирам. Минават минута, две, пет... Никой не отговаря на отчаяните ми викове и с него си разменяме погледи.
- Нека да!- той командва.
По някакъв начин, се изкатерих на раменете му и съм във война с рамката. Тя е стара, напукана и се поддава лесно. Звукът на счупено стъкло придружава уплашеното ми издишване. Но извън нашия затвор все още е тихо. Без да обръщам внимание на болката в крака си, излизам навън. Приземявам се на четири крака, почти виейки от рязкото щракване в глезена си. Поемам въздух, оглеждам се. Държат ни в изоставени гаражи, наоколо е пустош и само някъде в далечината трептят светлините на града.
- Паш, имай търпение, веднага ще направя нещо! – пияна от свободата и от мразовития въздух, крещя аз и закуцуквам към вратата.
На нея има ключалка за хамбар, ще може да се счупи само с нещо тежко. Но нямам под ръка нито скрап, нито нещо подходящо. Не ми е в природата обаче да се отчайвам. Хващам парче от рамката и започвам да я чупя. Пръстите ми са измръзнали, гърлото ми ме гъделичка ужасно, на всичкото отгоре,май ще се и разболея,а трябва да мисля и за плодът в утробата си.
Рамката се счупва най-после и аз падам с нея на земята по лице и ръце,но пък така намирам част от армировката и с вик на радост пълзя назад, когато изведнъж пред мен изниква сянка. Рязък замах с юмрук и аз падам напред пак на физиономията си , удряйки се в нещо остро. Въздухът е избит от дробовете ми, лежа глупаво, чувствайки болка с всяка клетка на тялото си. Грубо ме хващат за косата и ме влачат нанякъде.
- Какво, кучко, искаше да избягаш и да вземеш любовника си с теб ? Но по природата жените сте кокошки. Така крякаше от радост ,че само мъртвец не би те чул. Кой би те оставил тук без надзор?Ммм?
През оглушителният шум в ушите си,чувам познат глас. Невъзможно е да видя мъчителя, подават се само армейските му ботуши. Блъскат ме в мазето, където броя стъпалата със собственото си лице. Беше наивно да се надяваме, че няма да стане по-лошо. Хлипайки, изпълзях до Пашка, а надзирателят се спусна към нас. И вече не е сам.
-Кой ти позволи да я биеш?И да я подредиш така,че да й избиеш зъбите? - изръмжава Ярослав, бутайки пазача в гърба.-Ясно ли дадох указания или не разбираш добре от първия път?!
Амаааа тя се опита да избяга. - оправдава се човекът, отдръпвайки се.
Павел щрака със запалката. И аз, неспособна да се да се съпротивлявам повече пак крещя, разпознавайки пазача. Той улавя погледа ми, светещ от недоумение и омраза, и се усмихва нагло:
-Ти сериозно ли се надяваше,че ще хлътна по теб?Толкова се беше вживяла да ме свалиш,че чак умело клатеше циците си пред мен.Но и мен си ме бива,умело се преструвах.. Знаеш ли какво беше за мен да играя влюбен идиот?
- Дан, спри да пееш хвалебствия тук. - излаява Шатун, гледайки ме с презрение. - а ти, скъпа, приготви се. Всеки момент хората ми ще дойдат и ще те отведат у дома. Няма да те пипам, дано си научила урока.
— По дяволите, тя няма тръгне с теб, задник. – Белов се усмихва злобно, закривайки ме със себе си. – всичко ще свърши много лошо,ако пак ни посегнеш,твар!. Ти си отново жив, Ярик. Но твоето време изтича. Смяташ ли се за най-умен? Момчетата ми ще те погребат жив.
- О, колко много ме е страх от теб!.- Шатун се подиграва и пъха ръце в джобовете си. - чия крава накрая ще мучи, Павлуша. Или си забравил с кого си имаш работа? Реши да тръгнеш срещу мен и подведе и братовчед си.. Знаеш ли, че Антон храни рибите от три дни? Беше забавно да го гледам как пълзи на колене и моли за милост , страхливото лайно.
Денис насочва пистолет към Пашка и на мен ми става пак много студено. Измъквам се от ръцете на любимият си с рязък тласък и изскачам напред, кипяща от изгаряща омраза.
- Стреляй, копеле! Да свършим с това, омръзна ми да ви слушам приказките!
Джулия, не ставай глупава. – казва спокойно Ярослав, клатейки глава. - Прощавам ти, ти си ценен екземпляр за мен. И точно сега, ние бързо ще застреляме скъпият ти мъж и ти ще забравиш всичко. Трябваше да ме слушаш. Какво ти липсва, а? Нямаше достатъчно пари? Защо така изведнъж се отдръпна?Искаш цацки за теб и за сестра ти? Ще купя всякакви. - избухва в вик: - Какво те питам, кучко?! Трудно ли ти е да ме обичаш? Боклук такъв...Евтина подложка ... Ти си разтваряш краката пред някой фраер, а аз като последната издънка търпя!
Чак ме напушва див,истеричен смях.. Ярик отдавна е загубил власт над мен и той го знае. От известно време даже е импотентен с мен и затова ми изневерява като бесен.
– Вие сам отговорихте на въпроса си, Ярослав Николаевич. Любовта не се купува. Тя може само да се заслужи. да се спечели с обич, нежност, дела. Вие всичко измервте в пари. Нека съм евтино спално бельо, но никога няма да получите това, за което толкова страстно мечтаете! Обичам друг и ще го обичам дори мъртъв!
Шатун лети към мен със светкавична бързина и размахващ камшик в ръцете си,насочен към лицето ми,да довърши това,което е още останало от беззъбата ми физиономия.Пашка се втурва към него, събаря го на пода, но изведнъж оглушителни изстрели слагат край на схватката. Присвивам очи обречено, без да се съмнявам, че Денис е довършил Белов , и се плъзгам надолу по стената. Вторият кадър обаче,който – когато вече падам - бегло се набива в очите ми и ги отваря широооко , е това че се появява неочаквана картина.
Дан е приклекнал безжизнен до стълбите, главата му виси на гърдите, якето му върху корема му е мокро от кръв. Ярослав не дава признаци на живот, проснат отпуснат под прозореца, а Пашка, олюлявайки се е коленичил, блед, окървавен,ранен от Денис, но жив.
- Мамка му...Уцелих както винаги!
Ирка изпуска късоцевния автомат и стискайки устата си с пръсти, се обляга на рамката на вратата. Тя е разрошена, със скъсана рокля и незнайно защо боса. Зад нея се очертава Валка, зачервена от скреж, с мощен фенер в ръка. В пълен шок съм, не мога да кажа нито дума, само местя поглед от един труп на друг.Преди да се разболее,моята сестра тренираше спортна стрелба и успя да се класира в челната редица на няколко състезания.
-О, Боже, успяхме! -Валюха вика и тича към мен, препъвайки се на високи токчета.
Тя ме хваща в прегръдките си, разтърсва ме, после ме прегръща, после отновоме притиска , докато накрая аз се моля:
— Пусни ме, лунатичке! Изтърси дори душата ми!
- Юлия! - идвайки на себе си, сестра ми бърза към мен, и ние трите, без да продумаме, плачем с глас.
- Успокойте се! - Белов подсвирва одобрително, опипвайки пулса на Ярик. – мъртъв е. А се правеше на безсмъртен, гадината му..
Иришка, бършейки хлипащото си лице с черни ивици спирала, се обръща.
- Юл, кой друг е това?
Усмихвам се, бавно идвайки на себе си.
- Това е Павел. Срещнахте се най-после. Моят любим човек. Най-добрият мъж на света.
- Не я слушайте. - смущава се Паша, гледайки ме с обожание. -Тя е най-свястното момиче в целия свят.
- Момичетааа и Вие-, не бързам, разбира се, но всичко това-ще имаме проблеми. - вклини се Валка, закачайки ботуша на Денис с пръст. Телата трябва да бъдат скрити. В противен случай ни грози затвор. И не искам да жертвам младите си години за няколко мъртви изроди.
- Момичета, някой има ли по-стар мобилен? — пита Белов, гледайки моите спасители.
- А, телефонът... Сега. - Валка дава мобилен телефон на Белов и докато той се обажда на момчетата си и излизаме от мазето.
- Как ни намери? - изненадан съм, здраво държащ ръцете на момичетата.
- Кажи й. - изисква Валюха, бутайки Иришка.
- Да пропуснем ли подробностите? - внезапно се уплаши сестра ми.
-Ако ти сама не й разкажеш, аз ще го направя! - непреклонно се заканва Вълка, а аз, не издържайки, се намесвам:
-Какво станало ,докато се търкалях ,тук? Без мен?!"
– Твоят Ярик се опита да изнасили Ирка. - започва да ме посвещава в подробности приятелката ми - когато ти изчезна някъде от ресторанта, той я излъга, уж че иска да говори за нещо, с нея и я заведе в апартамента .
Белов е мобилен и докато вика момчетата си, излизаме от мазето.
- Как ни намери? - изненадан съм, здраво държащ ръцете на момичетата.
- Кажи ми. - изисква Валюха, бутайки Иришка.
- Да пропуснем ли подробностите? - внезапно се уплаши сестрата.
Ако ти сам не ми кажеш, аз ще го направя! - непреклонно се заканва Вълка, а аз, не издържайки, се намесвам:
-Какво станало без мен?!"
– Твоят Ярик се опита да изнасили Ирка. - започва да ме посвещава в подробности приятелката ми - когато изчезна някъде от ресторанта, той я излъга, уж иска да говори за нещо с нея и като те търсихме и не те открихме,той я заведе в апартамента си там ...
- Егати копелето. Умря навреме, щях да му отрежа пениса и да на храня кучетата му! - пламнала, ритам волана на джипа, на който пристигнаха Дан и Шатун.
- Валка добре го подреди със сешуара. - тихо казва Иришка. - общо взето той започна да ми съдира роклята и бельото , а аз изкрещях и колкото можех се съпротивлявах. Валя по това време влезе в стаята.
Загрях го -ухилена, саркастично признава Валка. - Ирка, Искаше да го смъмри, докато третираше бучката на главата му,след ударът-с лед с лед. Нали си я знаеш,колко е наивна и романтична.само се сърдеше,че как може да посмее да го направи,че ти си нейна сестра. Да, и за бременността ти изтърси . И този изрод как започна да вика, че си евтина мръсница и детето не е от него, че той веднага ще те намери теб и Белов и ще ви убие и двама. Изтича надолу , а там в ресторанта стрелба с все сила.
Разбрахме,че става нещо нередно и опасно и не се върнахме долу,а злязоха през задната врата. – мръщи се Ирка, – Пред нас Шатун с охрана -ние с Валя сме зад тях и стигнахме до един скрит джип.Те даже нямаха време да се оглеждат,толкова бързаха да изчезнат.. Докато Ярослав и охраната му обсъждаха нещо преди да се качат , ние се скрихме на задната седалка на джипа като седнахме на пода.
Главата ми се върти от потока невероятна информация.
- А там, представи си, оръжия. Мнооогооо!-- Валюха слага край с наслада. - Имаше и автоматични пистолети,а Ирка знае как да се оправя с тях.И етоооо го резултата..
-Съжалявам, сестричке , почти закъсняхме. - с ангелско изражение на лицето завършва разказа Ирка.
Аз, отново хлипайки и смеейки се, ги прегръщам, изпитвайки истинско садистично задоволство. Свързващият прът е мъртъв, което означава, че в моя тъмен тунел се появи лъч надежда и светлина.
***
ЕПИЛОГ
Пашка ме посреща на портите на болницата и когато го видя, с огромна кошница с алени рози, се смея щастливо. Тялото ми е покрито с белези, те винаги ще напомнят за миналото, но душата ми е чиста. За първи път от по-малко от година, прекарана в
Аз, отново хлипайки и смеейки се, ги прегръщам, изпитвайки истинско садистично задоволство. Свързващият прът е мъртъв, което означава, че в моя тъмен тунел се появи лъч надежда ...
***
ЕПИЛОГ
Пашка ме посреща на портите на болницата и когато го видях , с огромна кошница с алени рози, се засмях щастливо. Тялото ми е покрито с белези, те винаги ще напомнят за миналото, но душата ми е чиста. За първи път за изминалата година, прекарана в ада, съм изпълнена със светли надежди. Вали мокър сняг и въпреки че не ми харесва, днес като дете се радвам на лошото време.
-Юлка, ти си някак си необичайна ...“, шегува се Павел, усмихвайки се, водейки ме при него.
Вглеждам се в лицето му.-Твърде страшна ли съм без грим? - дразня се, правейки обидена физиономия.Все пак той се влюби в мен,когато се намирах в пълният си блясък.
- Не говори глупости. - отвърна той строго и ме целуна по бузата. За мен винаги си най-красивата жена на света.
-Дори без зъби?“ - взискателно измъчвам, демонстрирайки идеално равни, снежнобели зъби.
Ние, съзнателно се гледайки в очите, се смеем весело. По време на пребиваването ни в мазето в мазето загубих предните си зъби. И бях ужасно комплексирана от това. Белов ме увери, че има приятел зъболекар и моят дефект, получен в битка, ще бъде коригиран с чиста съвест. Така и стана. Аркадий Иванович, блестящ лекар, интересен събеседник и просто прекрасен старец, който приличаше на професор, се зае с ентусиазъм за работа. И десет дни по-късно можех да се погледна в огледалото, без да се страхувам да си отворя устата.
- Веднага да посетим на едно място и оттам отиваме веднага на летището.
Ние, прегърнати, отиваме до джипа, управляван от верния съратник и близък приятел на Пашка- Алекс. Той ми намига приятелски и аз му се усмихвам. В кабината тихо звучи любимата ми песен, въздишам тъжно, отпуснала глава на рамото на Павел.
- Хей, какво правиш? Не се отчайвай, скъпа. Всичко е наред. - насърчава ме той, галейки косата ми. - Ще изпратим Ирка в Швейцария, в най-добрия санаториум, Валка ще дойде с нас. На такива готини момичета, грехота е да не им уредим бъдещето.
Гордея се с тях. За мен те са най-близките хора. Няма по-ценни от тях и Пашка в моя свят. Е, може би… Неволно слагам ръка върху все още плоския си корем.
- А така ли? И за кого си нагласил да трапосаш Валка?- Нарочно се намръщих, побутнах Белов с лакът.
– За Алекс. - ухилва се той лукаво и слага крак на шофьорската седалка. - Хей, Льоха, намерихме ти булка, ще си оближеш пръстите!
-Върви по дяволите, Бели, знаеш ли, няма да се оставя да бъда оплитан през следващите години.- Алекс отговаря подигравателно, гледайки ни в огледалото.
- Нищо, в момента протестираш, но като видиш нашата Вълка, ще пееш друго-. Пашка шепне в ухото ми и се усмихваме заговорнически.
Павел стиска пръстите ми, поднася ги към устните си. В кабината ми се завива свят от умопомрачителната миризма на розите. Или е от щастие? Малко ме е страх. Казват, че след такива щастливи моменти със сигурност ще дойде черна ивица от провали и изпитания. Ах,плюй през рамото си!! Готова съм на всичко. Ако само хората, които обичам са с мен. Заедно сме екип, ще се справим с всякакви проблеми.
„Пъш…“ изстенвам жално, стискайки го за ръкава. - Не искам да ходя вътре! Ще ми се смеят!
- Защо така реши? -Той замръзва, когато отваря вратата на колата и поглежда към магазина за бижута.
- Не съм гримирана ,обута съм в скъсани и вехти дънки и съм цялата в гипс.
Той се смее шумно, почти насила ме измъква от джипа. По-плътно обвива палтото около мен и страстно захапва устните ми. Дъхът му мирише на мента, вълнувам се, забравям всичко, дори не усещам студа.
- Нека се опитат само да погледнат накриво моето момиче, и аз ще ги наредя! – заканва се Павел, отърсвайки снега от косата ми. - Не съм ти подарил нищо за новогодишните празници, време е да го направя. Да тръгваме!
Смея се, като си спомням къде посрещнахме Новата 2021 година. Във влажно, миризливо мазе, без шампанско и скъпи тоалети, в компанията на прословути копелета. Е, но ще има какво да се разказва на внуците ни.
Докато аз, смутена от непривлекателния си вид, разсеяно зяпам бижутата, изложени под надеждна алармена система, Пашка си шепне нещо с красива продавачка. Тя кима и се връща с красива кръгла тавичка с пръстени. Белов ме хваща за ръката, внезапно пада на едно коляно пред мен и ...и аз умирам от срам.
Юлия, омъжи се за мен! - тържествено казва моят невероятен, обожаван мъж, а аз, загубила способността да говоря, просто избърсвам сълзите си през смях.
Подават ни поднос с халки и Пашка бързо избира най-подходящата за моя пръст. Хвърлям поглед към златния кръг. Шик, в разпръснати диаманти, мечтата на всяко момиче. За мен няма значение колко струва пръстенът, дори и да е евтин и невзрачен, най-важното е, че това е гаранция за нашата любов с Пашка.
Белов,ти си луд!- Тихо укорявам Павел, принуждавайки го да стане. - Всички ни зяпат.
- Да? - той се оглежда, маха с ръка на няколко посетители и изведнъж извиква оглушително: - Обичам това момиче, прекланям се пред красотата и смелостта й, заклевам се да я обичам и пазя до края на живота си, а вие всички сте свидетели на това !!!
Той се обръща към мен, почервенял от вълнение и настоява:
-Юлияяяя-ще бъдеш ли моя жена?
- Юлия, не можете да изпуснете такъв мъж!Цялото внимание е насочено към мен, а аз, не издържайки, нервно се смея. Захвърляйки срамежливостта, целувам страстно любимия си и издишвам в ухото му:
- Да! Да, да, да, съгласна съм!
Пашка се усмихва победоносно, хвърля пари на тезгяха и като ме вдига на ръце, ме носи към изхода. Ескортирани сме от аплодисменти, одобрителното викане на този чичко,който ми викаше да се съглася и смехът на някокло жени.
- Белов, ти нямаш абсолютно никакъв такт и възпитание! - казвам на Павел, докато влизаме в колата.
Ето, вземи ме и попълни празнините.“ - дразни се доволен Пашка, бутайки Алекс в облегалката на седалката. - Приятел, карай вкъщи, все още трябва да успеем да излетим в определеният час.Полетът съм го насрочил и обявил. Малко време има , Лекс, натисни газта!
– Къде летим? - безсилно облегнат назад и несъзнателно въртяща пръстена, се интересувам.
- Как - къде? До Швейцария. -Ирка седи на куфарите си, Валка чака на летището. В същото време ще ги запознаем с Льоха.
-Алекс, съчувствам ти. Закъса го! – смея се аз саркастично, а нашият вече общ приятел, махвайки с ръка, въздъхва обречено.
- Между другото ... - решавам аз, щом прекрачихме прага на апартамента на Пашка, и, обвивайки ръце около врата му, гледам тревожно в очите му. - ще летим в чужбина, но не петима.
- Не разбирам . - той повдига вежди и аз, извън ъгъла на зрението си, забелязвайки сестра ми да стои на прага на хола, й изпращам усмивка.
Ирка идва при нас, а Павел я гледа с недоумение, а после мен.
- Кажи му вече. Не можеш да нараняваш човека така.- Иришка бърза, скръстила ръце на гърдите си.
-Мисля, че вече се досетих. - заеквайки, казва Павел и хващайки лицето ми в ръцете си, уверено добавя: - Ще ставам баща, Юл?
-Да Ще имаме дете.
- Малкият Белов. – обобщава Ирка, прикривайки усмивка. - Юл, дано бебето не наследи твоя характер, иначе ще полудеем! Ние с Павел не можем да ви понесем двамата, нали, роднино?
- Тя е права. Ти, Юлия, си авантюристка. Няма да мога да следя и двама ви, ако синът ни порасне и стане такова момченце като теб.
— Може би е дъщеря? - протестирам, а ние, без да казваме дума, покриваме корема ми с длани.
- Няма значение. Децата ни ще растат в любов и обич.
- Деца? -Свивам иронично вежда, преплитайки пръстите ни.
-Ти какво си помисли че , ще се ограничим до едно? ! Майната му, в семейство Белови има много деца и няма да нарушаваме традициите.
- Имаш ли братя и сестри? -Чудя се и въртя очи.
Нямам сестри, само трима братя. - рапортува доволно Пашка, намигайки ни от сърне. И утре ще ви запозная с тях.
-В Швейцария ли живеят?
- Да! И ние летим там!
Иришка шеговито закрива лицето си с ръце, а ние тримата, прегърнати, лудуващи като малки деца, викаме нещо, целуваме се и се смеем. Най-накрая съдбата се смили над мен, отваряйки пътя ми към щастието. Но някъде на ръба на душата си ще се страхувам още дълго време, гледайки назад, опасявайки се да не уловя сянката на човек от миналото.
Някой ден страхът ще изчезне. Не мога да избягам от него, не мога да се преместя в друга държава, това е в мен самата и трябва да го победя. И мога, защото вече няма да позволя злата съдба да ми отнеме най-скъпите хора...
Край.