от Mutafchiev » 08 април 2021, 00:09
33
Лора и Статиков седяха на масичка на улицата в едно от многото кафенета на централната улица. Точно до тях, зад Статиков, се бе разположил Марио и напрегнато дъвчеше красиво аранжиран, но суховат сандвич с накълцано телешко. Лора полагаше огромни усилия да не гледа към приятеля си, докато слушаше глупостите на Статиков. Към този момент, не бе казал нищо ново и интересно, а се придържаше към образа на леко зловещ с романтиката си чичо.
Лора вече въртеше в главата си няколко извинения, които да използва, за да се изнесе от ужасно тегавата среща. Колебаеше се между „час при лекаря“ или „обаждане от приятелка в беда“.
След няколко минути вече избрала посещението при доктор, като обяснението щеше да бъде „имам едни сърбежи и като се чеша се образуват мехури“, за всеки случай. Докато размишляваше, усети, че не чува дърдоренето на Статиков и фокусира погледа си върху него. Гледаше я мълчаливо и сериозно.
- Скучно ли ти е? – попита я с нормален тон, а не с досегашния дървено-романтичен.
- О, не бих казала „скучно“… - внимателно отговори Лора.
Статиков сви устни:
- Има една група във фейсбук – „Романтиката, която отдавна изгубихме“, пълна е с жени, които искат да слушат поезия, да си говорят за луната и вечността на времето.
Лора забеляза как Марио се задави със сандвича от смях зад гърба на Статиков.
- А правил ли си нещо с някоя жена от тази група? – попита Лора.
- Не, всички са омъжени, или разведени… общо взето не искат да имат нищо общо с мъже.
- И затова реши да подходиш към мен като към жена, която не иска да има общо с мъже, но иска романтика?
Статиков се намръщи, замисли и погледна Лора, схващайки идиотизма на логиката си. Устата на Лора се опъна в тънка, мигновена саркастична усмивка:
- Умно.
- Е с теб проработи, докато си писахме? – Статиков изглеждаше като удавник, който отдавна е тръгнал към дъното и само показалецът, и средният му пръст се показват над водата, и се опитват да се хванат за нещо, което да го спаси.
- Ами написано някак си беше по-друго – уклончиво отговори момичето.
Статиков стисна устни:
- Разбирам, жалко. Надявах се, че може да се получи една красива любовна история, в която този, който работи жертвата си се влюбва нея и после двамата започват заедно щастливи, живот изпълнен с приключения.
Лора се ококори, а Марио се намести в стола, избутвайки чинията с остатъците от сандвича настрани.
- Чакай, чакай, какво имаш предвид?
- Ами това, че ме работиш – отговори Статиков, изненадан от реакцията й.
- В какъв смисъл те работя?
- Искаш да измъкнеш информация за работата ми – ПР-ът продължаваше да я гледа учудено. – Или не е така?
Лора замръзна, не знаеше какво да каже. Мозъкът й се опитваше да измисли нещо, но буксуваше. Резултатът бе, че напрежението в черепната й кутия бе огромно, но това не даваше нищо ползотворно. Въздъхна тежко, като току що спрял парен локомотив и това я отпусна.
- Как разбра? – попита момичето, разбирайки колко безсмислено и тягостно би било да спори с този изключително скучен човек.
Марио, зад гърба му, се бе подготвил за нисък старт, в случай, че нещата излязат извън контрол.
- Имам те в списъка с външните сътрудници, работиш с Фалшивата Лунна Светлина, жалко че не знам кой е той – отговори Статиков. – Доста е наивно да си мислиш, че ще ми пишеш и само, защото си жена няма да те проверя.
- Не предполагах, че полът ми ще има такова значение – констатира кисело Лора.
- Защо ме проучваш? – студено попита Статиков.
- За да разбера повече за фабриката – момичето реши да говори направо, очевидно бе, че няма какво да губи.
- „Фабриката“ – замислено повтори Статиков. – Ние я наричаме „фермата“. Но вашето повече ми харесва, по-точно е някак си. Наистина сме индустриализирали процеса.
Лора пусна една кисела усмивка, после се намръщи.
- Каза „вашето име“, мислиш, че не съм сама?
- Не си. Как едно двайсет и две годишно момиче ще реши, че иска да проучва организация като нашата? И как сама ще успее да стигне до мен?
- Подценяваш ме – сериозно отговори Лора, - а и не си толкова труден за откриване.
Мозъкът на Лора вече работеше в режим „спасяване на кожата“. Търсеше изход от ситуацията, така че хем да не ядосва допълнително Статиков, хем да не предизвиква намесата на Марио, за да не го издаде.
- След издънката с оня журналист наистина имаше два-три дни, в които не бях, но иначе никой не ме познава. Тъй че, ако бях на твое място щях да започна да говоря. – Статиков вече не приличаше на зловещ романтик, а на грозноват хищник.
- Какво да говоря? – направи се на луда Лора.
- Кои сте, какво правите, за кого го правите.
- Първо сама съм, второ, проучвам ви, трето – за себе си – не загуби самообладание момичето.
Статиков въздъхна:
- И защо ни проучваш?
- Защото съм студентка по психология и се интересувам от манипулиране на масите.
Мъжът се засмя зловещо:
- От манипулиране на масите се била интересувала – заби пръст в масата, на която седяха и изсъска злобно – единствената маса, която можеш да манипулираш е тази, моето момиче.
- Гроздето е кисело, а? – това бе единствената контраатака, която успя да измисли Лора.
Статиков я погледна учудено и обидено, тя усети, че е намерила слабото му място и с нови сили продължи:
- Не можеш да си позволяваш да ме обиждаш и да се правиш на велик, само защото не съм ти пуснала! – последните думи Лора каза на висок глас и седящите близките маси се обърнаха към нея – Не ми харесваш и толкова! Заплашвай ме колкото си искаш!
Статиков почервеня и изсъска:
- Слушай, момиченце, няма да ми минеш с тия номера! – бръкна в джоба си, извади флашка и я размаха пред лицето на Лора – Тук са всички логове с теб, ако ги пусна през фермата, ще ти разбия живота!
Лора го гледаше в очите:
- И сега ще ми кажеш, че това е единственото копие и ако ти пусна ще ми го дадеш, а после ще се окаже, че пазиш логовете на друго място и ще се гавриш с мен, докато не ти писне!
Статиков се ококори:
- За какъв ме имаш?! Естествено, че е единственото копие! Но сега, като ми каза, ще напр…
Лора грабна флашката от ръката му, хвърли я на земята, след което, под смаяния поглед на ПР-а, я настъпи няколко пъти, с което напука пластмасовия корпус. Вдигна я, извади платката, счупи я на две и я пусна в чашата си с вода.
Статиков гледаше шокирано и невярващо, по изражението му личеше, че копието наистина е единствено и унищожено по варварски начин.
- За идиот те имам – изсъска Лора през зъби. – Имаш ли други въпроси?
- Н-н-е – едва чудо промълви Статиков, наблюдавайки как единственият му коз лежи на дъното на водната чаша.
Действията на момичето толкова шокираха ПР-а, че той не съобрази, че може да дръпне логовете във всеки един момент.
В този момент телефонът на Лора извибрира, тя прочете съобщението, което й бе изпратил Марио и се усмихна.
- А сега, погледни профила, който си свалял толкова дълго време – каза победоносно момичето.
- Не те разбрах – каза объркано Статиков.
- Погледни ми профила.
Статиков отвори профила през телефона си, видя снимката, видя постовете.
- Нищо няма.
- Виж ми годините.
- Не! – Статиков трескаво натисна няколко пъти дисплея на телефона си – Не! Не си на 15! Ти не си на 15!
- Знам, че те разочаровах, като те лъгах, но толкова хубави любовни стихове ми пращаше, като мислеше, че съм непълнолетна. А философските разговори – човек трябва да прави това, което иска, животът е, за да се живее, ти с опита си можеш да ми покажеш невероятни неща… Копирай си пак разговорите!
- Това е лъжа! Не е можеш да постъпиш така! Кой ще те послуша? Очевидна лъжа! – започна яростно да съска Статиков, с което отново привлече погледите на другите посетители. Това го накара да се окопити.
- Мисля, че един наш общ познат ще се зарадва да пусне тази история – провален ПР сваля непълнолетни момиченца в интернет, как ли би кръстил материала? „Не му върви с фенерите, с децата също“.
Лицето на Статиков се промени. Стана каменно и непроницаемо:
- Какво искаш?
Лора получи ново съобщение от Марио: „Ще му кажеш после, излей водата в саксията до теб и вземи флашката“. Лора изпълни указанията под смаяния поглед на Статиков, след което си взе чантата от облегалката на стола, изправи се и злобно каза:
- Ще ти кажа после… мръснико.
Момичето рязко се обърна и си тръгна от кафенето. Марио остана да наблюдава Статиков. Известно време ПР-ът седеше без да помръдва, с ръце отпуснати до торса. В гръб изглеждаше сякаш някой го е гръмнал в гърдите. Размърда се, подпря се на лакти и скри лице в шепи. Поседя малко така, свали ръце и помоли сервитьора за сметката. Като я плати, се изправи и с леко полюшваща се походка тръгна надолу по главната.
Марио също плати и тръгна към къщи, където предварително се бяха разбрали да се чакат с Лора след като свърши срещата.
Ева седеше на бюрото си и вглъбено четеше текста към материала за фейковете, написан от Крис:
„Безспорно е, че има сили, които целенасочено, изключително добре организирано и професионално манипулират общественото мнение. Те успешно създават информационен шум, през който пускат стрели, с които успяват буквално да забият желаните мисли в главите на аудиторията. Използват всички познати методи за влияние. Хората, които разчитат на факти получават такива, макар и фалшиви или изопачени. Ирационалните биват заливани с демагогия и лъжи, целящи да докоснат емоциите и чувствата им. В бързината и желанието да бъдат първи, големите медии повтарят лъжите, с което ги легитимират и резултатът е повече от плачевен.
През информационния хаос на 21 век плуват огромни галеони, а многобройните им оръдия имат скорострелността на автомати. Мощта на тази армада е насочена срещу аудиторията, а тя, в голямата си част, е абсолютно беззащитна. Разделена на постоянно враждуващи групи, става лесна жертва на таргетирани послания. Колкото по-затворена в убежденията си е една група, толкова е по-лесна за манипулиране.
Илюзията, че интернет дава по-точна информация от телевизора или някое традиционно издание, е най-голямото престъпление, което всеки от нас извършва спрямо себе си. Така се капсулираме в удобната ни информационна среда и сами се изолираме от света. Сами даваме знанието какво предпочитаме, какви са възгледите ни, даваме ключа към съзнанието си.
Сега спрете да четете и посетете предпочитаните от вас сайтове, вижте кого цитират… Е? Със същия успех можехте да гледате и новините по най-омразния ви канал.
Виновни тук не са медиите, не е и аудиторията. Борбата за гледаемост, която изхранва първите ги принуждава да бъдат бързи, крещящи и ефективни. Аудиторията, от своя страна не може да се справи с целия поток, който й се излива на главата. Не може и да съществува без информацията, към която е пристрастена. Точно тук, в тъмните допирателни зони, се намират силите на армадата, която използва слабостите и на двете страни.
Най-страшният извод от така нарисуваната ситуация е, че не съществува ефективен метод за борба с фейковете. Да, можеш след разследване, отнело много време, да кажеш: Това е фейк! Но разобличаването вече няма да е актуално, няма да има кой да го чуе, защото дневният ред вече е съвсем друг. Опитите да спираш фейковете докато са пресни, граничи с цензура и неминуемо ще се появи някой, който да се изкуши да прекрачи границата.
Аудиторията също не може да се опази, дори вие да внимавате какво съдържание консумирате, дори приятелският ви кръг да го прави, това е мизерно количество на фона на всички. А в наши дни „всички“, често заменени от „най-шумните“, не без помощта на фейковете, решават съдбата на цели държави и континенти.
Блогърите, инфлуенсърите, често изглеждат като обективни източници на информация. Но много малко от тях разкриват откъде и срещу какво идват доходите им. Не се наричат „журналисти“, по този начин свалят от плещите си нормите и кодекса, на които са подчинени медиите. А тази бариера, макар и морална, е много сериозна. За да увеличават аудиторията си и да бъдат интересни, много от тях стигат до пропаганда на откровени глупости, клюки, конспиративни теории.
Целта им, разбира се, е да градят собствена аудитория и напълно естествено, най-добрият фен е този, който слуша само тях. Тоест се затваря в информационния мехур, който създават. С много малки изключения, те несъзнателно подсилват и без това убиващия мозъчни клетки шум, заменяйки фактите с мнението си.
В заключение бих искал да дам рецепта, правила, които да спазвате, когато избирате източниците си на информация. За жалост не мога, защото съм сигурен, че много от четящите в момента се питат „На кого да вярвам?“. Вярата няма нищо общо с корупционен скандал, с катастрофа, предизвикана от наркоман или лошо направен ремонт. Вярата няма нищо общо с обективната реалност.
Това, което успях да направя, е да ви покажа, как работи манифактурата на фейковете. Вече не става дума за тролове, които се гаврят с прекалено чувствителни потребители по форумите. Става дума за фабрики, бълващи лъжи, моделиращи мисленето и чувствата на цели общества. Оказа се, че святата идея на създателите на интернет – цялата информация да бъде на върха на пръстите на всеки човек е нож с две остриета и второто е много, много по-опасно.“
Ева въздъхна тежко и се отпусна назад. Материалът й хареса, но и стресна. Нямаше нужда да спира и да проверява колко от новините в сайта са цитати от големите медии. Просто те имаха ресурса да пращат репортери навсякъде, където имаше нужда. Тя не можеше да си позволи подобно нещо. Въздъхна, осъзнавайки и обречената правота на Крис за липсата на решение срещу фейковете и отвори папката „видеа“, която бе получила заедно със сценария и текста за сайта.
Започна да ги гледа едно по едно. Интервюто с ПР-а на „Меджикмаркет“ много й допадна, гледа отново видеата с Лора. Стигна до файлове, наречени „video_1”; „video_2” и така нататък. Отвори ги и там видя силует, седящ в тъмна стая, а осветлението бе поставено така, че фигурата да е абсолютно черна. Въпреки това Ева успя да разпознае Мая, без даже да разбере по какво.
„Стурктурата им е доста проста, но ефективна. Обикновените тролове, тези, които пускат материалите в интернет се намират на едно място. Това улеснява координирането и управлението им. Аз, обаче никога не съм била в офиса им, даже съвсем наскоро разбрах, че съществува и къде точно се намира. Така се получава, че хората, които не са особено важни, могат да бъдат „похарчени“, в случай на проблеми. Важните пък са достатъчно защитени, и след като проблемите минат, работата на фабриката може да се възстанови достатъчно бързо“.
Ева се усмихна. Ето откъде е дошла аналогията на Крис с галеоните. Често се е случвало, военните кораби да изхвърлят излишен товар, за да станат по-бързи при нужда. Явно Мая наистина е неговата муза.
Размислите на Главната бяха прекъснати от Лавър, който нахлу в кабинета й и изстреля:
- Битовата седмица продължава – в квартал „Св. Георги“ са станали четири кражби по домовете през нощта!
След като млъкна, усети, че е прекъснал някаква важна работа на Ева:
- Ох, извинявай, че влязох така…
- Няма нищо, Крис този път е надминал себе си.
- Добре ли го е направил?
Ева кимна замислено и после се върна към разговора на Лавър:
- Вече ни занимават с кражби на телевизори, така ли?
- Аха, явно нищо друго не се случва.
- Не е ли подозрително как рязко скочи битовата престъпност напоследък? – замислено попита тя.
- Е не е скочила, просто МВР започна да пуска комюникета за щяло и не щяло.
- Това имам предвид.
Лавър присви очи, но реши да не задълбава в темата:
- Разбирам… Дал съм на стажантите да преразказват информацията, евентуално могат да объркат видеата от МВР. Отивам на интервю с министъра.
Ева вдигна палец в знак на съгласие и Лавър излезе от кабинета й.
33
Лора и Статиков седяха на масичка на улицата в едно от многото кафенета на централната улица. Точно до тях, зад Статиков, се бе разположил Марио и напрегнато дъвчеше красиво аранжиран, но суховат сандвич с накълцано телешко. Лора полагаше огромни усилия да не гледа към приятеля си, докато слушаше глупостите на Статиков. Към този момент, не бе казал нищо ново и интересно, а се придържаше към образа на леко зловещ с романтиката си чичо.
Лора вече въртеше в главата си няколко извинения, които да използва, за да се изнесе от ужасно тегавата среща. Колебаеше се между „час при лекаря“ или „обаждане от приятелка в беда“.
След няколко минути вече избрала посещението при доктор, като обяснението щеше да бъде „имам едни сърбежи и като се чеша се образуват мехури“, за всеки случай. Докато размишляваше, усети, че не чува дърдоренето на Статиков и фокусира погледа си върху него. Гледаше я мълчаливо и сериозно.
- Скучно ли ти е? – попита я с нормален тон, а не с досегашния дървено-романтичен.
- О, не бих казала „скучно“… - внимателно отговори Лора.
Статиков сви устни:
- Има една група във фейсбук – „Романтиката, която отдавна изгубихме“, пълна е с жени, които искат да слушат поезия, да си говорят за луната и вечността на времето.
Лора забеляза как Марио се задави със сандвича от смях зад гърба на Статиков.
- А правил ли си нещо с някоя жена от тази група? – попита Лора.
- Не, всички са омъжени, или разведени… общо взето не искат да имат нищо общо с мъже.
- И затова реши да подходиш към мен като към жена, която не иска да има общо с мъже, но иска романтика?
Статиков се намръщи, замисли и погледна Лора, схващайки идиотизма на логиката си. Устата на Лора се опъна в тънка, мигновена саркастична усмивка:
- Умно.
- Е с теб проработи, докато си писахме? – Статиков изглеждаше като удавник, който отдавна е тръгнал към дъното и само показалецът, и средният му пръст се показват над водата, и се опитват да се хванат за нещо, което да го спаси.
- Ами написано някак си беше по-друго – уклончиво отговори момичето.
Статиков стисна устни:
- Разбирам, жалко. Надявах се, че може да се получи една красива любовна история, в която този, който работи жертвата си се влюбва нея и после двамата започват заедно щастливи, живот изпълнен с приключения.
Лора се ококори, а Марио се намести в стола, избутвайки чинията с остатъците от сандвича настрани.
- Чакай, чакай, какво имаш предвид?
- Ами това, че ме работиш – отговори Статиков, изненадан от реакцията й.
- В какъв смисъл те работя?
- Искаш да измъкнеш информация за работата ми – ПР-ът продължаваше да я гледа учудено. – Или не е така?
Лора замръзна, не знаеше какво да каже. Мозъкът й се опитваше да измисли нещо, но буксуваше. Резултатът бе, че напрежението в черепната й кутия бе огромно, но това не даваше нищо ползотворно. Въздъхна тежко, като току що спрял парен локомотив и това я отпусна.
- Как разбра? – попита момичето, разбирайки колко безсмислено и тягостно би било да спори с този изключително скучен човек.
Марио, зад гърба му, се бе подготвил за нисък старт, в случай, че нещата излязат извън контрол.
- Имам те в списъка с външните сътрудници, работиш с Фалшивата Лунна Светлина, жалко че не знам кой е той – отговори Статиков. – Доста е наивно да си мислиш, че ще ми пишеш и само, защото си жена няма да те проверя.
- Не предполагах, че полът ми ще има такова значение – констатира кисело Лора.
- Защо ме проучваш? – студено попита Статиков.
- За да разбера повече за фабриката – момичето реши да говори направо, очевидно бе, че няма какво да губи.
- „Фабриката“ – замислено повтори Статиков. – Ние я наричаме „фермата“. Но вашето повече ми харесва, по-точно е някак си. Наистина сме индустриализирали процеса.
Лора пусна една кисела усмивка, после се намръщи.
- Каза „вашето име“, мислиш, че не съм сама?
- Не си. Как едно двайсет и две годишно момиче ще реши, че иска да проучва организация като нашата? И как сама ще успее да стигне до мен?
- Подценяваш ме – сериозно отговори Лора, - а и не си толкова труден за откриване.
Мозъкът на Лора вече работеше в режим „спасяване на кожата“. Търсеше изход от ситуацията, така че хем да не ядосва допълнително Статиков, хем да не предизвиква намесата на Марио, за да не го издаде.
- След издънката с оня журналист наистина имаше два-три дни, в които не бях, но иначе никой не ме познава. Тъй че, ако бях на твое място щях да започна да говоря. – Статиков вече не приличаше на зловещ романтик, а на грозноват хищник.
- Какво да говоря? – направи се на луда Лора.
- Кои сте, какво правите, за кого го правите.
- Първо сама съм, второ, проучвам ви, трето – за себе си – не загуби самообладание момичето.
Статиков въздъхна:
- И защо ни проучваш?
- Защото съм студентка по психология и се интересувам от манипулиране на масите.
Мъжът се засмя зловещо:
- От манипулиране на масите се била интересувала – заби пръст в масата, на която седяха и изсъска злобно – единствената маса, която можеш да манипулираш е тази, моето момиче.
- Гроздето е кисело, а? – това бе единствената контраатака, която успя да измисли Лора.
Статиков я погледна учудено и обидено, тя усети, че е намерила слабото му място и с нови сили продължи:
- Не можеш да си позволяваш да ме обиждаш и да се правиш на велик, само защото не съм ти пуснала! – последните думи Лора каза на висок глас и седящите близките маси се обърнаха към нея – Не ми харесваш и толкова! Заплашвай ме колкото си искаш!
Статиков почервеня и изсъска:
- Слушай, момиченце, няма да ми минеш с тия номера! – бръкна в джоба си, извади флашка и я размаха пред лицето на Лора – Тук са всички логове с теб, ако ги пусна през фермата, ще ти разбия живота!
Лора го гледаше в очите:
- И сега ще ми кажеш, че това е единственото копие и ако ти пусна ще ми го дадеш, а после ще се окаже, че пазиш логовете на друго място и ще се гавриш с мен, докато не ти писне!
Статиков се ококори:
- За какъв ме имаш?! Естествено, че е единственото копие! Но сега, като ми каза, ще напр…
Лора грабна флашката от ръката му, хвърли я на земята, след което, под смаяния поглед на ПР-а, я настъпи няколко пъти, с което напука пластмасовия корпус. Вдигна я, извади платката, счупи я на две и я пусна в чашата си с вода.
Статиков гледаше шокирано и невярващо, по изражението му личеше, че копието наистина е единствено и унищожено по варварски начин.
- За идиот те имам – изсъска Лора през зъби. – Имаш ли други въпроси?
- Н-н-е – едва чудо промълви Статиков, наблюдавайки как единственият му коз лежи на дъното на водната чаша.
Действията на момичето толкова шокираха ПР-а, че той не съобрази, че може да дръпне логовете във всеки един момент.
В този момент телефонът на Лора извибрира, тя прочете съобщението, което й бе изпратил Марио и се усмихна.
- А сега, погледни профила, който си свалял толкова дълго време – каза победоносно момичето.
- Не те разбрах – каза объркано Статиков.
- Погледни ми профила.
Статиков отвори профила през телефона си, видя снимката, видя постовете.
- Нищо няма.
- Виж ми годините.
- Не! – Статиков трескаво натисна няколко пъти дисплея на телефона си – Не! Не си на 15! Ти не си на 15!
- Знам, че те разочаровах, като те лъгах, но толкова хубави любовни стихове ми пращаше, като мислеше, че съм непълнолетна. А философските разговори – човек трябва да прави това, което иска, животът е, за да се живее, ти с опита си можеш да ми покажеш невероятни неща… Копирай си пак разговорите!
- Това е лъжа! Не е можеш да постъпиш така! Кой ще те послуша? Очевидна лъжа! – започна яростно да съска Статиков, с което отново привлече погледите на другите посетители. Това го накара да се окопити.
- Мисля, че един наш общ познат ще се зарадва да пусне тази история – провален ПР сваля непълнолетни момиченца в интернет, как ли би кръстил материала? „Не му върви с фенерите, с децата също“.
Лицето на Статиков се промени. Стана каменно и непроницаемо:
- Какво искаш?
Лора получи ново съобщение от Марио: „Ще му кажеш после, излей водата в саксията до теб и вземи флашката“. Лора изпълни указанията под смаяния поглед на Статиков, след което си взе чантата от облегалката на стола, изправи се и злобно каза:
- Ще ти кажа после… мръснико.
Момичето рязко се обърна и си тръгна от кафенето. Марио остана да наблюдава Статиков. Известно време ПР-ът седеше без да помръдва, с ръце отпуснати до торса. В гръб изглеждаше сякаш някой го е гръмнал в гърдите. Размърда се, подпря се на лакти и скри лице в шепи. Поседя малко така, свали ръце и помоли сервитьора за сметката. Като я плати, се изправи и с леко полюшваща се походка тръгна надолу по главната.
Марио също плати и тръгна към къщи, където предварително се бяха разбрали да се чакат с Лора след като свърши срещата.
Ева седеше на бюрото си и вглъбено четеше текста към материала за фейковете, написан от Крис:
„Безспорно е, че има сили, които целенасочено, изключително добре организирано и професионално манипулират общественото мнение. Те успешно създават информационен шум, през който пускат стрели, с които успяват буквално да забият желаните мисли в главите на аудиторията. Използват всички познати методи за влияние. Хората, които разчитат на факти получават такива, макар и фалшиви или изопачени. Ирационалните биват заливани с демагогия и лъжи, целящи да докоснат емоциите и чувствата им. В бързината и желанието да бъдат първи, големите медии повтарят лъжите, с което ги легитимират и резултатът е повече от плачевен.
През информационния хаос на 21 век плуват огромни галеони, а многобройните им оръдия имат скорострелността на автомати. Мощта на тази армада е насочена срещу аудиторията, а тя, в голямата си част, е абсолютно беззащитна. Разделена на постоянно враждуващи групи, става лесна жертва на таргетирани послания. Колкото по-затворена в убежденията си е една група, толкова е по-лесна за манипулиране.
Илюзията, че интернет дава по-точна информация от телевизора или някое традиционно издание, е най-голямото престъпление, което всеки от нас извършва спрямо себе си. Така се капсулираме в удобната ни информационна среда и сами се изолираме от света. Сами даваме знанието какво предпочитаме, какви са възгледите ни, даваме ключа към съзнанието си.
Сега спрете да четете и посетете предпочитаните от вас сайтове, вижте кого цитират… Е? Със същия успех можехте да гледате и новините по най-омразния ви канал.
Виновни тук не са медиите, не е и аудиторията. Борбата за гледаемост, която изхранва първите ги принуждава да бъдат бързи, крещящи и ефективни. Аудиторията, от своя страна не може да се справи с целия поток, който й се излива на главата. Не може и да съществува без информацията, към която е пристрастена. Точно тук, в тъмните допирателни зони, се намират силите на армадата, която използва слабостите и на двете страни.
Най-страшният извод от така нарисуваната ситуация е, че не съществува ефективен метод за борба с фейковете. Да, можеш след разследване, отнело много време, да кажеш: Това е фейк! Но разобличаването вече няма да е актуално, няма да има кой да го чуе, защото дневният ред вече е съвсем друг. Опитите да спираш фейковете докато са пресни, граничи с цензура и неминуемо ще се появи някой, който да се изкуши да прекрачи границата.
Аудиторията също не може да се опази, дори вие да внимавате какво съдържание консумирате, дори приятелският ви кръг да го прави, това е мизерно количество на фона на всички. А в наши дни „всички“, често заменени от „най-шумните“, не без помощта на фейковете, решават съдбата на цели държави и континенти.
Блогърите, инфлуенсърите, често изглеждат като обективни източници на информация. Но много малко от тях разкриват откъде и срещу какво идват доходите им. Не се наричат „журналисти“, по този начин свалят от плещите си нормите и кодекса, на които са подчинени медиите. А тази бариера, макар и морална, е много сериозна. За да увеличават аудиторията си и да бъдат интересни, много от тях стигат до пропаганда на откровени глупости, клюки, конспиративни теории.
Целта им, разбира се, е да градят собствена аудитория и напълно естествено, най-добрият фен е този, който слуша само тях. Тоест се затваря в информационния мехур, който създават. С много малки изключения, те несъзнателно подсилват и без това убиващия мозъчни клетки шум, заменяйки фактите с мнението си.
В заключение бих искал да дам рецепта, правила, които да спазвате, когато избирате източниците си на информация. За жалост не мога, защото съм сигурен, че много от четящите в момента се питат „На кого да вярвам?“. Вярата няма нищо общо с корупционен скандал, с катастрофа, предизвикана от наркоман или лошо направен ремонт. Вярата няма нищо общо с обективната реалност.
Това, което успях да направя, е да ви покажа, как работи манифактурата на фейковете. Вече не става дума за тролове, които се гаврят с прекалено чувствителни потребители по форумите. Става дума за фабрики, бълващи лъжи, моделиращи мисленето и чувствата на цели общества. Оказа се, че святата идея на създателите на интернет – цялата информация да бъде на върха на пръстите на всеки човек е нож с две остриета и второто е много, много по-опасно.“
Ева въздъхна тежко и се отпусна назад. Материалът й хареса, но и стресна. Нямаше нужда да спира и да проверява колко от новините в сайта са цитати от големите медии. Просто те имаха ресурса да пращат репортери навсякъде, където имаше нужда. Тя не можеше да си позволи подобно нещо. Въздъхна, осъзнавайки и обречената правота на Крис за липсата на решение срещу фейковете и отвори папката „видеа“, която бе получила заедно със сценария и текста за сайта.
Започна да ги гледа едно по едно. Интервюто с ПР-а на „Меджикмаркет“ много й допадна, гледа отново видеата с Лора. Стигна до файлове, наречени „video_1”; „video_2” и така нататък. Отвори ги и там видя силует, седящ в тъмна стая, а осветлението бе поставено така, че фигурата да е абсолютно черна. Въпреки това Ева успя да разпознае Мая, без даже да разбере по какво.
„Стурктурата им е доста проста, но ефективна. Обикновените тролове, тези, които пускат материалите в интернет се намират на едно място. Това улеснява координирането и управлението им. Аз, обаче никога не съм била в офиса им, даже съвсем наскоро разбрах, че съществува и къде точно се намира. Така се получава, че хората, които не са особено важни, могат да бъдат „похарчени“, в случай на проблеми. Важните пък са достатъчно защитени, и след като проблемите минат, работата на фабриката може да се възстанови достатъчно бързо“.
Ева се усмихна. Ето откъде е дошла аналогията на Крис с галеоните. Често се е случвало, военните кораби да изхвърлят излишен товар, за да станат по-бързи при нужда. Явно Мая наистина е неговата муза.
Размислите на Главната бяха прекъснати от Лавър, който нахлу в кабинета й и изстреля:
- Битовата седмица продължава – в квартал „Св. Георги“ са станали четири кражби по домовете през нощта!
След като млъкна, усети, че е прекъснал някаква важна работа на Ева:
- Ох, извинявай, че влязох така…
- Няма нищо, Крис този път е надминал себе си.
- Добре ли го е направил?
Ева кимна замислено и после се върна към разговора на Лавър:
- Вече ни занимават с кражби на телевизори, така ли?
- Аха, явно нищо друго не се случва.
- Не е ли подозрително как рязко скочи битовата престъпност напоследък? – замислено попита тя.
- Е не е скочила, просто МВР започна да пуска комюникета за щяло и не щяло.
- Това имам предвид.
Лавър присви очи, но реши да не задълбава в темата:
- Разбирам… Дал съм на стажантите да преразказват информацията, евентуално могат да объркат видеата от МВР. Отивам на интервю с министъра.
Ева вдигна палец в знак на съгласие и Лавър излезе от кабинета й.