Форуми на Моята библиотека

Печален лик на моето видение.
В страдание душата ми зове,
В стенание обагрено във кръв,
Във смъртен образ ваял грехове.
В най-чистия лазур сред синевата,
Безсилна във прегръдка те зова,
Най-мощен е лъкът Амуров на Земята,
Пробол сърцето на жена.
Създателю на моята стихия,
На Клеопатра рози подарил,
От чисти извори надежда пия,
От дар уханен, свиден, чист и мил.
И с пламнал поглед нимфи в мене дишат,
В кръвта ми блъскат се лъчи от светлина,
И с пръсти галещи като молитва , пиша,
Във робския ярем на любовта.
Нина Мирославова Миндова