от Фракс » 17 април 2015, 23:19
old_death написа:Alex09 написа:Здравейте!Надявам се да ми помогнете,защото наистина доста съм раздвоен.Чудя се коя голяма фентъзи поредица да започна-"Малазанска книга на мъртвите" или "Колелото на времето".Знам,че и двете са хубави,но не мога да ги чета наведнъж,тъй че много ще се радвам на всяко едно мнение.Досещам се,че тук всички сте фенове на "колелото",но все пак ще се радвам на малко помощ.Благодаря предварително!
И двете книги по своему са хубави . Колелото на времето е по динамична с повече развитие на действието , докато за другата трябва да се запасиш с повече време . Иначе " Малазанска книга на мъртвите " е уникална . Просто има нужда от повече от едно прочитане . Обема и е огромен и ако искаш да я проследиш изцяло , ще трябва да я прочетеш и втори път . Няма да съжаляваш.
Има два вида N-тологии. Едните, и те са преобладаващото болшинство, се пишат, когато авторът почувства нужда от още $$$, а хонорарът от предния том вече е изхарчен. Самите книги са невероятно досадни, скучни, предсказуеми и елементарни като сюжет. Като правило в тях добрите се борят с лошите, които ги превъзхождат по брой/сила/финанси, но никога не успяват да ги победят окончателно - иначе как ще пише авторът следващ том, без да се обременява с мислене? Такива са:
- "Мечът на истината" на Тери Гудкайнд;
- "Колелото на времето" на Робърт Джордан;
- цикълът за Шанара и "Магическо кралство за продан"на Тери Брукс;
- "Песен за огън и лед" на Джордж Мартин;
- "Малазански хроники" на Стивън Ериксън;
- "Бойно поле Земя" и "Мисия Земя" на Л.Рон Харбър;
- цикъла за Пърси Джаксън и "Хрониките на Кейн" на Рик Риърдън;
- цикълът "Чун Куо" на Дейвид Уингроув;
- безкрайните военни истории на Гордън Диксън;
И още десетки, ако не и стотици поредици, написани на килограм. За щастие, съществуват и друг вид многотомни романи. Техните автори пишат, защото имат какво да кажат на хората. И предпочитат да използват времето си за създаване на нови идеи, отколкото на нови образи, затова използват вече изградените герои от предните си произведения. Уви, такива автори се броят на пръстите на ръцете на стругар-алкохолик с дългогодишен стаж и в двете направления

В момента се сещам единствено за Тери Пратчет, Дъглас Адамс, Станислав Лем, Сергей Лукяненко, Мартин Скот и Вадим Панов. Като последните трима причислявам условно към тази група - техните произведения, макар и оригинални и увлекателни, са по-скоро забавни, отколкото дълбоки.
[quote="old_death"][quote="Alex09"]Здравейте!Надявам се да ми помогнете,защото наистина доста съм раздвоен.Чудя се коя голяма фентъзи поредица да започна-"Малазанска книга на мъртвите" или "Колелото на времето".Знам,че и двете са хубави,но не мога да ги чета наведнъж,тъй че много ще се радвам на всяко едно мнение.Досещам се,че тук всички сте фенове на "колелото",но все пак ще се радвам на малко помощ.Благодаря предварително![/quote]
И двете книги по своему са хубави . Колелото на времето е по динамична с повече развитие на действието , докато за другата трябва да се запасиш с повече време . Иначе " Малазанска книга на мъртвите " е уникална . Просто има нужда от повече от едно прочитане . Обема и е огромен и ако искаш да я проследиш изцяло , ще трябва да я прочетеш и втори път . Няма да съжаляваш.[/quote]
Има два вида N-тологии. Едните, и те са преобладаващото болшинство, се пишат, когато авторът почувства нужда от още $$$, а хонорарът от предния том вече е изхарчен. Самите книги са невероятно досадни, скучни, предсказуеми и елементарни като сюжет. Като правило в тях добрите се борят с лошите, които ги превъзхождат по брой/сила/финанси, но никога не успяват да ги победят окончателно - иначе как ще пише авторът следващ том, без да се обременява с мислене? Такива са:
- "Мечът на истината" на Тери Гудкайнд;
- "Колелото на времето" на Робърт Джордан;
- цикълът за Шанара и "Магическо кралство за продан"на Тери Брукс;
- "Песен за огън и лед" на Джордж Мартин;
- "Малазански хроники" на Стивън Ериксън;
- "Бойно поле Земя" и "Мисия Земя" на Л.Рон Харбър;
- цикъла за Пърси Джаксън и "Хрониките на Кейн" на Рик Риърдън;
- цикълът "Чун Куо" на Дейвид Уингроув;
- безкрайните военни истории на Гордън Диксън;
И още десетки, ако не и стотици поредици, написани на килограм. За щастие, съществуват и друг вид многотомни романи. Техните автори пишат, защото имат какво да кажат на хората. И предпочитат да използват времето си за създаване на нови идеи, отколкото на нови образи, затова използват вече изградените герои от предните си произведения. Уви, такива автори се броят на пръстите на ръцете на стругар-алкохолик с дългогодишен стаж и в двете направления :D В момента се сещам единствено за Тери Пратчет, Дъглас Адамс, Станислав Лем, Сергей Лукяненко, Мартин Скот и Вадим Панов. Като последните трима причислявам условно към тази група - техните произведения, макар и оригинални и увлекателни, са по-скоро забавни, отколкото дълбоки.