Фейк 2 - Финал

Правила
Уважавайте другите участници и се отнасяйте с тях така, както бихте желали те да се отнасят с вас!

Отговор на темата


Този въпрос служи за улавяне на ботове и предотвратяване на спама.
Усмивки
:D :) :( :o :shock: :? 8) :lol: :x :P :oops: :cry: :evil: :twisted: :roll: :wink: :!: :?: :idea: :arrow: :| :mrgreen:

BBCode е включен
Кодът [img] е включен
Кодът [url] е включен
Усмивките са включени

Преглед на темата
   

Разгъване Преглед на темата: Фейк 2 - Финал

Re: Фейк 2

от Mutafchiev » 21 септември 2023, 00:14

52.
След мразовитата зима, която до края на февруари упорито отказваше да си иде, дойде прекрасна, наситена с цвят пролет. Свежестта и облекчението, които донесе се усетиха много по-силно след мрачните месеци в началото на годината. Лятото се прокрадна плавно, незабелязано, сякаш нежно прегърна пролетта и я остави да се разтопи в обятията му.
По същия начин се развиваше и животът на хората. Зимните месеци бяха тежки, кризисни, предизвикващи скърцане със зъби, падания и счупвания от всякакво естество – финансово, морално, физическо. Само на журналистите не им личеше, защото бяха прекалено заети да отразяват кризите, вместо да изпадат в тях.
Така беше и в редакцията на fnews.com. Йерахичната структура възвърна своята изконна форма. Ева бе Главната, а Лавър Заместникът. Крис се бе потопил в отразяването на скандалите, което разреждаше с интересни за него теми. Така се появи цяла поредица от видеа с дигърски приключения. След като една нощ, съвсем случайно попаднаха в много стар и липсващ на картите тунел, журналистът реши да разшири екипа. Откри аспирант по история, който се готвеше точно по темата за подземията под столицата. Така поредицата от просто шляене в мрачни, влажни и усойни места, се превърна в историческа екскурзия.
Мая, постепенно започна да върши работата си от вкъщи и идваше в нюзрума много рядко, предимно за да се срещне с Ева. Лора и Марио бяха редовни гости в „бърлогата“, както бе започнала да нарича дома си. Първоначално не искаше да стъпва в сградата на редакцията, защото PaRt все още се намираха на горния етаж. Две седмици по-късно вече ги нямаше, но тя реши, че извън нюзрума й харесва повече. Дали, защото мястото й напомняше за ужасяващите моменти, които преживя. Дали, защото самотата й допадна, бе трудно да се каже. Беше се върнала към първоначалните си аналитични функции. Последният материал в чиято направа участва бе този, посветен на баща й.
С Крис се срещаха случайно и много рядко. Ставаше само когато журналистът се готвеше за нощни снимки или окъсняваше докато монтира нещо. Приятелите постепенно се отказаха да ги питат какви са отношенията между тях, нито дали ще се събират. Някак всичко се бе разтопило като зимна преспа. Ева таеше надежди, че нещата могат да се развият по някакъв начин до средата на пролетта. Тогава бременността й напредна и започнаха да я занимават съвсем други неща.
Димов, както беше и обещал, успя да организира работата си така, че да му остава повече време за Ева. Двамата преживяваха заедно и красивите, и тежките моменти в очакването на детето им. Чувстваха се щастливи и сплотени. Нямаше кой да пречи, пред кого да се отчитат. Симсън не се появи повече в кантората, изпращаше свои заместници. Не бе забелязан и в опити да търси отмъщение. Максимилиан, полагаше огромни усилия да изчисти името си и му се получаваше, защото изпълнителите на атаката срещу него бяха огласени. Фрай бе задържана под домашен арест, Алекс пропадна вдън земя. Единственото, което се разбра за него, бе че лизингова компания продава спортния седан. Марио попадна на обявата, докато търсеше подходяща кола за новия семеен живот с Лора. Двамата продължаваха да работят и да се радват един на друг. Първоначалният уплах от организацията на сватбата се смени с приятни разговори и планове. Мая и Крис, поотделно, много помагаха. В крайна сметка бе решено, че те ще са кумове. Затова журналистът и анализаторът на данни вземаха всичко присърце и се впуснаха в организацията с още по-голяма сила.
Този период можеше да се определи като най-мирният и спокойният в последната година. Всички правеха нещата така, както им харесваше, без да се безпокоят, да се чувстват притиснати или безпомощни. Това се отразяваше и на резултатите, които показваше сайтът. След като атаките към него спряха, бързо върна лидерските позиции, макар и материалът срещу Симсън да не излезе. Разследването срещу Фрай и Алекс бе предостатъчно, за да може аудиторията да се убеди, че Крис и компания са на страната на добрите.

Неусетно настъпи терминът на Ева. Още предишния ден бе приета в болница, а Димов стоеше неотлъчно до нея. Трябваше да роди между десет и единайсет сутринта. Преди Крис да отиде при тях, реши че адвокатът ще има нужда да се подкрепи. Затова мина през хлебарницата с бабата-херувим зад тезгяха и купи милини. След това спря пред „Славейчето“ за шейкове.
Влезе в заведението и видя картинката, която бе заварил преди малко повече от година. Чичо Кико, намусеният тип, който пишеше съсредоточено нещо на лаптопа си, даже имаше двойка, забила погледи в телефоните. Лека носталгична усмивка пробягна по устните му, докато вървеше към бара. Застана до касата и поръча четири краставичени шейка.
- Па! – две ръце го удариха по раменете.
Крис стреснато се обърна и видя усмихващо се червенокосо момиче с огромни зелени очи.
- Изкара ми акъла! – засмя се той.
- Радвай се, че не е с краставичено смути! – повдигна рамене Мая.
Двамата се загледаха един в друг. Пред очите им мина всичко, случило се досега. Инстинктивно се прегърнаха силно.
- Година – прошепна Крис в ухото на Мая.
- Година.
Бавно се пуснаха един друг:
- Взела съм милини!
- И аз!
- Дали въобще ще му се яде? – намръщи се Мая.
- Ако бях на негово място, нямаше даже да помисля за ядене, но там ще е и Марио… - засмя се Крис.
Излязоха от Славейчето, носейки пет краставичени смутита. Мая реши да зареже колата си пред кафенето и се качи при Крис.
В чакалнята на родилното вече седяха Димов, Лора и Марио. Адвокатът не приличаше на себе си. Бе ужасно притеснен, превъзбуден и в същото време полагаше огромни усилия да изглежда спокоен. Разбира се, отказа храната, но се пречупи под общия натиск и започна да пие едно от смутитата. Прекараха около час в който се навиваха един друг, успокояваха се и шегуваха. Вперваха погледи с притаен дъх, всеки път, когато някой излизаше от отделението. В крайна сметка настъпи и техният момент. Появи се огромна сестра с ангелско, бебешко лице. Силно каза името на Димов, адвокатът подскочи и се втурна към нея, следван от останалите. Сестрата доволно наблюдаваше сцената с високо вдигната глава и ръце скръстени на корема. Когато се забиха като пирони пред нея, пое дълбоко въздух и като средновековен глашатай, с отработен глас обяви:
- Роди се момиче, абсолютно здраво! 3 килограма, честито на бащата!
С радостни викове всички се нахвърлиха върху подскачащия от щастие Димов. Сестрата, все така доволно ги понаблюдава трийсетина секунди и разпери ръце, което бе предостатъчно, за да привлече вниманието им.
- Днес родилката и рожбата ще останат под наблюдение, утре вечер ще ги изпишем! – обяви тя, леко се поклони и се прибра обратно в отделението.
Димов влезе за малко в отделението, за да види Ева и дъщеря си. После покани всички на обяд, а след малкото празненство се отправи да подготви последните детайли за пристигането на най-важните хора в живота му вкъщи. Лора и Марио също трябваше да тръгват, Мая и Крис останаха сами.
- Искам да те заведа на едно място! – каза журналистът. – Мисля, че ще ти хареса, нищо че не пиеш кафе.
Мая повдигна вежди:
- Точно щях да питам дали си зает. Но преди това, трябва да отскоча до нас.
- Разбира се!

Мая с интерес оглеждаше мястото, където Крис паркира комбито. Беше много поддържана постройка на подпланинския път. На огромния паркинг пред нея бяха спрели няколко ТИР-а, а до входа й синееше идеално излъскано старо комби.
- Ето! – каза Крис.
Хвана Мая за ръка и я поведе навътре. Когато ги видя, дядо Емин им махна усмихнато с ръка и заситни към тях. Потупа силно по рамото Крис:
- На нея ли звъня? – Журналистът смутено кимна. Емин погледна Мая усмихнато. – Разбирам те! Сега ще ви направя кафе! Сядайте!
Настаниха се:
- Това ли е… кръчмата от миналото лято? – попита Мая, оглеждайки се с интерес.
- Аха – усмихна се топло Крис. – А дядо Емин ме намери до „тримата от запаса“.
Червенокосото момиче го погледна въпросително:
- Три дъба до пътя – отговори журналистът. – Дядо Емин познава околията идеално.
Мая се усмихна с разбиране и въздъхна, явно искаше да каже нещо, но не знаеше как. Зазвуча нежна стара мелодия, която я накара да се заслуша.

I’m sure it might have grown old
Like most young things usually do
And dangling a line to try and find your mind
For that I can’t blame you

Дядо Емин се приближи с блестящ поднос в ръце. Постави го на масата и ги погледна:
- Разбирам, разбирам – с тънка усмивка каза той и се отдалечи.
Двамата се погледнаха в очите. Потънаха един в друг. Виждаха всичко, през което минаха.

Now I’m not questioning your motives
For all the silly things you’ve done
Now you’re coming round putting yourself down
Telling me I always was the one

Без да откъсват погледи един от друг, отпиха от кафето. Почувстваха много, силна, успокояваща топлина.

It sure took a long time to miss me
A long time for you to come around
A long time to find what was wrong
It sure took a long, long time.

Гледайки Крис в очите, Мая бръкна в чантата си и извади нещо, постави го на масата между тях, отпусна ръка до него. Крис, без да изпуска от поглед Мая взе нещото, чу се специфично изтракване. Извади пръстена и нежно хвана ръката на Мая. По лицето й се разля топла усмивка, очите й се напълниха със сълзи.

The magic that we had together
Seems so much stronger than before
What did I learn to make the love return
O girl I’ve got to learn some more

Дядо Емин гледаше двойката, в очите му се появиха сълзи, но бръчките от усмивката пречеха да се разтекат по бузите. Животът му подари още една история, която да разказва.

FIN

Re: Фейк 2

от Mutafchiev » 14 септември 2023, 00:11

51.
Симсън влезе в нюзрума с гордо изправена глава, забивайки токовете на обувките си звучно в пода. Без да погледне когото и да е, дори формалния главен редактор на сайта - Лавър, се насочи към кабинета на Ева. Освен нея, завари Мая и Крис. Главната стисна ръката на интернет магната с тънка усмивка и ледени огънчета в очите. Мая се усмихна и му махна, Крис също се ръкува с него.
- Виждам, че растете – усмихна се Симсън на Ева. – Надявам се, разбираш защо реших да действам през Лавър. Смятам, че той е по-деликатен в тези неща.
- Разбирам.
- А вас докога ще ви чакам? – Бащата на Мая кимна към коремчето на Ева.
- По-малко, отколкото си мислиш – отговори с явен сарказъм дъщеря му.
Симсън изобрази преиграна радост. Настаниха се, Мая и Крис на дивана, интернет магнатът на един от столовете пред бюрото, а Ева на трона си.
- Извиках те, за да поговорим за бъдещето на сайта – започна тя с леден глас. – Ситуацията в последните месеци излезе извън контрол… По-точно извън нашия контрол. Бяхме разпилени, фокусирани върху грешните неща, понасяхме ударите зле…
- Няма нужда да обясняваш – усмихна се, може да се каже бащински, Симсън. – Разбирам какво е, сигурен съм, че сегашната ситуация е временна.
- Така е – усмихна се Ева, следващите й думи прозвучаха като единични изстрели от автомат. – Дъщеря ти и бившият й приятел, въпреки всичко, не си позволиха да се разсейват.
Симсън наведе безизразно наведе глава, после рязко я изправи и заби очи в Ева.
- Според мен, а и според другите, видели материала, който ще ти покажем, са надминали себе си. Като се имат предвид обстоятелствата, в които работиха, заслужават много. Наистина много.
- Разбирам – кимна Симсън. – Нищо не мога да обещая, но ако това, заради което ме откъсна от работата, си заслужава, може би ще получат Новогодишни бонуси.
Сякаш пламъците в очите на Ева избухнаха за момент и пак се успокоиха, насочи ги към Мая и Крис:
- Искате ли да кажете нещо, преди да започнем?
- Не – отговори Мая.
- Приятно гледане – пожела Крис.
Ева взе дистанционното на телевизора, стоящ в ъгъла на кабинета и го включи.
На екрана се появи заставката на сайта, после Крис. Стоеше сам по средата на празния нюзрум.
Нощ.
„Здравейте! Ще разкажа история, която първоначално може да ви се стори невероятна. Кой е способен да си представи, че подобно нещо е възможно в наши дни? Постепенно ще започнете да разбирате, че тя е близка до всеки един от нас. Всички сме били лъгани, обирани, манипулирани. Имаме парчета от живота си, които искаме да забравим и асоциираме конкретни хора с тях. Мащабите на това, което ще чуете и видите сега трудно могат да бъдат надминати. Настанете се удобно, започваме!“
Последва шапка, в която се редуваха кадри от протестите пред ЕлБрокерс, арестите на работещите в сграда С12 в КорпПарк, Фрай, Статиков и снимки на Алекс, направени докато се качва в колата си на паркинга пред редакцията.
Когато свърши, започна видео от първия протест пред ЕлБрокерс. Зад кадър се чу гласът на Крис: „Преди няколко месеца се появиха съмнения в стабилността на финансова къща ЕлБрокерс. Пред касите й се извиха опашки. Първоначално от екраните на всички възможни устройства, се лееха коментари и прогнози за бъдещето на организацията.“
Появи се интервюто с Фрай, в което блондинката обясняваше:
„Ако целта на основателите е да изсмучат максимално количество пари, предлагат нереални проценти възвращаемост, правят много агресивна рекламна кампания. Когато схемата се изчерпи, просто изчезват. В случая с ЕлБрокерс не мога да кажа, че се наблюдаваше нещо такова.“
Крис отново влезе в кадър: „Медийният ажиотаж бе огромен, подозрително голям и мощен. Той бе причина за това, което ставаше в умовете на хората, те целенасочено бяха подгрявани да изтеглят парите си от ЕлБрокерс. Тогава основателят им се съгласи да ми даде кратко интервю в парка.“
Ликът на Максимилиан се появи: „Що се отнася до дискусиите в интернет, те са просто шум. Фактите са, че нито един от хората, които са оставили средствата си под наш надзор, не е претърпял загуби.“.
Максимилиан в парка изчезна, разказът се върна към Крис в нюзрума: „Веднага след него натискът срещу ЕлБрокерс се усили. И уличният, и медийният. Апотеозът му може да се събере в следното изказване.
Фрай: „За жалост, бих казала, че средствата са безвъзвратно изгубени, явно схемата е работила дълго време, затова предполагам, че източването е подготвено добре.“.
Крис се върна в кадър. „Не случайно ви показвам Ана Фрай, за която в жълтите медии се появи информация, че имам връзка. Нямам, тя си има мъж и искрено се надявам, че отношенията им не са пострадали. Всъщност знам, че не са. Но за това по-късно.“
Симсън преглътна толкова силно, че всички го чуха.
„Да се върнем към ЕлБрокерс.“, продължаваше Крис от екрана, „Наше разследване показа, че доста от чакащите да си вземат парите са подставени лица. Схемата е проста – откриват дългосрочни сметки. Според договора авоарите им са замразени за три месеца, те се нареждат на опашки, за да ги изтеглят на втория. По наша информация, от възможно най-достоверния източник, точният брой на подставените лица е бил 2394 души. Човекът, който е вербувал и управлявал…“
- Спри! – рязко каза Симсън.
- Ще го гледаш! – с леден тон заповяда Мая.
… „ е Ана Фрай“.
На екрана се появиха скрийншотове от кореспонденцията на финансистката. „Както виждате, разполагаме с разговорите, които е водила с провокаторите. Естествено, те са предадени на органите, които разследват случая. Но ако това не е достатъчно, чуйте преки участници в събитията“.
Появи се черен силует на бял фон: „Осъществихме връзка през сайта за обяви *пегел*. Обясни ми, че трябва да се направи стрес тест на ЕлБрокерс. Било стандартна процедура. Обеща да получа 10 процента от парите, след като ги изтегля. Накара ме да изпратя сканирана лична карта.“ Силуетът се смени, гласът също, явно бе женски: „Когато отказаха да ни ги върнат, тя обеща, че ако успеем да ги изтеглим, ще са си за нас. После ни даваше съвети как да протестираме по-ефективно. Каза и че ако ги внесем пак, ще получим освен тази сума, и 20 процента отгоре. Предупреди ни да си мълчим, защото има личните ни данни и може да ги използва срещу нас.“ Първият силует отново се появи: „Да, плати ни всичко, не ни излъга, даже и за протеста пред вашия офис.“.
Крис отново се появи: „Това се развиваше пред очите на всички нас. Как не сме се усетили? Как се лъже цяло едно общество? Ще ви каже моята колега!“. Крис отстъпи встрани и излезе от кадър, на негово място се появи Мая: „Здравейте, казвам се Мая Симсън. По професия съм аналитик на данни, по съдба – дъщеря на собственика на тази медия…“.
Симсън вбесено стана, взе дистанционното от бюрото на Ева и започна да го натиска трескаво. „Оказа се, че фабриката за фейкове не само не е разбита. Шефът й е имал наглостта да я премести точно над главите ни“, Мая показа с пръст нагоре.
Интернет магнатът хвърли дистанционното в телевизора. Екранът се напука като паяжина, излизаща от епицентъра на удара. Единственото, което остана от картината бе застиналото съсредоточено лице на Мая, натрошено на малки парченца.
Симсън вдигна глава, вдиша дълбоко и издиша. Седна мълчаливо, гледайки през прозореца.
- Ако го беше догледал, щеше да разбереш къде са отишли парите от ЕлБрокерс – обади се Мая.
Баща й стисна зъби.
- Както и да разбереш кой е решил да прецака дъщеря си, за да му мине номерът – добави Крис.
- Ако наистина се обичахте, нямаше да се подведете по тия глупости – изсъска Симсън.
- Шибаняк – спокойно отговори Мая.
Колосаният мъж впи леден поглед в дъщеря си:
- Същата курва като майка ти!
- Нека не излизаме от рамките на… - Ева не успя да довърши, защото думичката „нормално“ в сегашната ситуация не можеше да бъде употребена.
- Какво искате? – попита Симсън.
Главната взе папка от края на бюрото и я плъзна към Симсън. Той припряно я отвори по лицето му се разля вълча усмивка:
- По 33 процента…
- И протекцията от Фрай и Алекс да падне – добави Мая.
Баща й се обърна към нея и пое въздух.
- Внимавай какво ще изцепиш, ще си нося условната за тежка телесна с гордост! – предупреди Крис.
- Добре, ще получите сайта, а после?
- Няма да има после – каза уверено Мая. – Оставам сирак.
- Ако припариш до нас, този материал ще излезе навсякъде. Помниш какво стана с фабриката, нали? – Добави Крис. – И разкарай тия от горния етаж.
- Мисля, че решението е очевидно, без значение на коя дъска играеш в момента – завърши Ева.
Симсън стисна зъби, извади златна химикалка от вътрешния джоб на сакото си, понечи да подпише, спря и вдигна поглед към Главната:
- А Димов?
- Когато си приключите работата, ще забравиш и за него.
Симсън подписа, изправи се и с гордо вдигната глава напусна кабинета. Ева, Мая и Крис го следяха докато излезе от нюзрума. Едва, когато вратата зад гърба му се затвори, въздъхнаха.
- Дали не трябваше да го пуснем въпреки всичко? – разтреперано попита Мая.
- Няма как да спечелим тази война – със съжаление въздъхна Ева. – Понякога трябва да се задоволяваме с възможното.

Re: Фейк 2

от Mutafchiev » 07 септември 2023, 00:13

50.
Мая и Крис влязоха заедно в нюзрума и явно бяха в добро настроение.
- Да, да, по-бързо е от моята, нищо че е комби – казваше през смях Мая.
- А ако беше със зимни гуми! – я веселеше Крис.
Червенокосото момиче засмяно се запъти към бюрото си, а Крис продължи към своето. От кабинета на Ева се подаде главата на Лора, която с кимане го повика. Журналистът с жест посочи към Мая, а психоложката поклати глава в отрицание. Намръщен, Крис остави раницата и якето си на бюрото и отиде в кабинета.
- Не трябва ли да извикаме и Мая? – попита вместо да поздрави.
- Засега не, - каза Ева. – Затвори вратата.
Крис го направи и добави:
- Последният път, когато чух подобно нещо…
- Сега е друго – каза Лора.
- Аха – повдигна вежди Крис, в очакване да чуе нещо много лошо.
Това, което научи не беше „много лошо“. Бе най-големият и невероятен кошмар, който можеше да си представи. Шокиран, седна на ръба на дивана и се хвана за главата с две ръце. Когато Ева приключи да говори, помълча известно време. Другите го изчакаха:
- Тоест всичко е нарочно? Планирал го е?
- Така изглежда… - каза Главната.
- Изглежда… - повтори тихо Крис.
В главата си журналистът започна да прехвърля всичко случило се. В последно време нещата, които изглеждаха по един начин се оказваха съвсем други. Изплува атаката срещу ЕлБрокерс, как бе отразена в медиите. Спомни си как плавно протестите се пренесоха от клоновете на финансовата институция пред редакцията. Как се запозна с Алекс и впечатлението на прекалено доброжелателен човек, което му остави. Спомни си фразата, в която спомена, че няколко души са работили по фабриката. Фрай. Защо толкова лесно успя да осъществи контакт с нея и после не му отказа да се снима? Първоначално смяташе, че просто е много сигурна в себе си. Сега осъзна, че с такъв гръб, всеки би се чувствал сигурно. Би се опиянил от наглост и безнаказаност. Изведнъж в главата му кристализира един въпрос: „Защо да изглежда?“. Всички факти говорят, че е истина. Просто никой от присъстващите в кабинета не би могъл да си представи, че е възможно да стане жертва на толкова мащабна и груба комбинация. Затова внимаваха с определението.
- Това обяснява защо удариха толкова точно по Мая и мен – обади се най-после Крис.
- Мислиш ли, че е възможно да го направи? – попита Лора.
- Измъкнал е милиарди под носа на всички, какво му пречи? – по-скоро констатира журналистът.
- Дъщеря му е, все пак! – възкликна Марио.
- Все още ми е трудно да повярвам – каза Ева. – Най-вероятно е станало случайно.
- Не е – журналистът я погледна в очите. – По-добре от мен знаеш какви са отчетността и контролът, когато се прави много голяма и тънка схема. Докладвали са му всичко. Най-вероятно, когато с Мая сме надушили Фрай и оня, са импровизирали и са решили да ни разделят. А това, че му е дъщеря я спаси да не я развява като парцал из медиите, както направи с Ева, Димов и мен.
- Ужас – възкликна Лора.
- И според мен, що се отнася до сайта, протестите долу, размазването ни с Ева, всичко е било планирано. – Не спря Крис. – Искал е да ни разбие. Първо отцепи Димов, после ни заля с помия, последното нещо, което трябваше да стане, за да бъдем съвсем беззащитни е да се скараме с Мая.
- За Мая… - промълви Ева.
- Аз ще й кажа – уверено зави журналистът, двамата с нея пострадахме, двамата ще намерим начин да се оправим.
- А какво ще правим със Симсън? – обади се Марио.
Крис го погледна, после Лора и Ева:
- Ще го разкараме от живота си.

- Благодаря ти, че дойде толкова бързо! – каза Димов, посрещайки Орлов в чакалнята на кантората, стараейки се да бъде максимално формален.
Полицаят поздрави с кимане.
- Искаш ли нещо, кафе, вода, чай? – Орлов поклати глава.
Влязоха в кабинета на адвоката, затвориха вратата и се настаниха на столовете:
- Е? Има ли за какво да го отнесе? – Попита разпалено Димов, погледът на Орлов се промени и адвокатът уточни. – След историята с Крис и Мая не вярвам на никого, може да има подводници и тук.
- Разбирам. За жалост, нищо не води доказуемо към него. Всички фирми са бушони, синдикът също разпределя средствата по законен начин. Наистина, прави го на ръба, но всичко е в рамките.
- Лоша работа – прехапа устни адвокатът. – Значи нямаме с какво да го притиснем.
- За съжаление е така – потвърди Орлов. – Още повече се е овъртолил в толкова много фирми, подставени лица и какво ли още не. Делото ще се проточи с години.
- Но ако изскочи нещо сигурно…
- Естествено! А ти откъде го имаш тоя списък с фирми? – поинтересува се полицаят.
- Кантората ми се занимава с проект за масов строеж на зарядни станции за електромобили. Всичко беше наред, до момента, в който не ни спусна тия фирми и не поиска всички договори да се поправят и преподпишат.
- И искаш да натопиш шефа си? – подсмихна се Орлов.
- Първо, не ми е точно шеф, второ – точно ти ли се чудиш?
Орлов се засмя:
- Внимавай, като гледам на какво е способен… Имате ли идея какво да правите с него?
- Не знам, Ева беше много разстроена като разбра. Не ми се мисли как ще каже на Мая и Крис.
- Още не мога да повярвам, че баща е способен да постъпи така с дъщеря си.
- Аз също – поклати глава Димов. – Явно сме абсолютно различни хора.
- Така е… - съгласи се Орлов. – Имам молба към теб, кажете ми когато решите какво да правите със Симсън. Искам да съм готов в случай, че се наложи.
- О, благодаря ти! – приятно се изненада Димов.
- Недей, ако идеята не ми хареса, ще ви арестувам всички! – засмя се полицаят.

Крис излезе от офиса на Ева и срещна погледа на Мая. Момичето излъчваше спокойствие. Когато след него се появиха Лора и Марио, зелените очи се промениха. Прочете в тях „Не пак!“. Със свито сърце журналистът се приближи до бюрото й:
- Ела да пием кафе.
- Каза го така, сякаш някой е умрял – отговори момичето.
- Толкова ли личи? Исках да те изненадам! – кисело се пошегува Крис. - Хайде, слагай якето, ще ти дам покараш комбито.
- С последното ме убеди! – опита да се пошегува Мая. – Да отидем в Славейчето!
- Не – категорично отказа Крис.
След двайсетина минути седнаха в най-затънтения край на едно кафене, което и без това бе празно в 11 часа сутринта. Когато сервитьорката постави чашите с кафе и чай, и се отдалечи, Крис пое въздух. Не знаеше как да започне, нито как да формулира мисълта си. Изпитваше почти физическа болка от това, което предстоеше да каже. Не искаше да й го причинява, но осъзнаваше, че е най-добре да научи от него.
- Ще карам направо – каза тихо той. – Шефът на Алекс е баща ти.
- М-моля? – повиши глас Мая.
- Да, когато са се нанасяли горе, говорил с Ева, помолил я да не казва на никого… Тоест на теб. Щяла си да решиш, че иска да ни превзема.
- Излиза, че… - Мая не довърши мисълта си, буца заседна в гърлото й.
- Да, и Фрай също работи за него… - продължи Крис.
Направи пауза, за да може Мая да осъзнае чутото. Постави ръцете си на масата, протегнати към нея. Тя сложи стиснатите си юмручета в тях.
Разказът продължи с информацията от Димов. За обществените поръчки, за фирмите бушони, за проучването Орлов. Парите на ЕлБрокерс. Мая се държеше стоически, сълзи постепенно пълнеха очите й, но така и не потекоха. Първоначалните й мисли бързо бяха изтикани от емоциите – болка, бяс, разочарование, отчаяние, предателство.
Крис приключи, тя издиша тежко, гласните й струни неволно издадоха тих, мъченически стон. Кичур коса бе паднал на челото й, леко потрепваше. Юмруците бяха побелели и притискаха към масата с всичка сила ръцете на журналиста. Започна да диша бавно, в опит да се успокои.
- Фабриката е негова… Той ме арестува, теб отвле… - Мая не можа да довърши, пое отново въздух. Крис стисна нежно юмруците й.
- Защо ми го казваш само ти? – погледът й бе забит в масата.
- Защото смятам, че все още сме близки и двамата пострадахме от това.
- Другите имат ли идея какво може да се направи?
- Не, шокирани са.
Мая бавно вдигна очи към Крис. Журналистът не видя това, което очакваше. В тях нямаше съжаление, горяха яростни пламъчета.
- Значи ние трябва да го измислим.
- Да и то бързо, кой знае какво още е подготвил – уверено каза журналистът
Крис писа на Ева, че с Мая ще умуват и я помоли да изпрати всички документи, които има. През целия ден координираха действията си с Ева и Димов, които също не стояха със скръстени ръце. До късна нощ мислеха и работиха в ателието. Червенокосото момиче не пиеше чай, а кафе. Свършиха огромна работа, няколко пъти ходиха до нюзрума и едва към пет сутринта изпратиха мейли на Ева, Лора и Марио. Помолиха да не ги безпокоят до дванайсет и легнаха да спят. Към този момент Ева и Димов също бяха готови с тяхната част.

Re: Фейк 2

от Mutafchiev » 31 август 2023, 00:00

49.
Мая с интерес наблюдаваше как Крис опитва да открие втора лъжичка в кухнята на ателието. Журналистът трескаво отваряше и затваряше чекмеджета, проверяваше зад кутиите с кафе и захар, оглеждаше шкафовете със съсредоточен поглед.
- Да ползваме една? – Предложи тя, когато забавното започна да става тъжно. – Споделяли сме и доста по-лични неща.
- Хъ… Да – отговори Крис. – Още ми е трудно да се ориентирам кое къде е.
Журналистът й сервира чая и се настани на масата пред лаптопа си.
- Доста хубаво местенце – огледа се Мая.
- Нали – съгласи се Крис, забил поглед в екрана, после го премести към нея, явно се бе сетил нещо смешно. – Познай кой беше брокерът?
- Висока блондинка? - По лицето на журналиста се изписаха искрено учудване и досада. – Извинявай, не знам защо го казах.
- По идея трябваше да бъде точно такава – отговори Крис, с което накара зелените очи да се впият осъдително в него. – Но както винаги, цъфна един бастун на нейно място.
- Нека не се заяждаме – Мая се загледа в своя лаптоп.
- Нека не се, - съгласи се Крис. - Опитай да познаеш кой беше бастуна.
Мая въздъхна с досада:
- Не мога да позная кой беше бастуна…
- Станала си скучна – с известно разочарование констатира Крис. – Статиков.
- Стига бе! – ококори се Мая.
- Аха! – Щастливо се ухили журналистът. – И се беше навлякъл като за Северния полюс. Обикаляше тука и ми показваше някакви неща.
Крис започна да разказва историята, ръкомахайки вдървено, за да възпроизведе точно движенията на провалилия се ПР.
- И като му пуснах климатика… - Мая развеселено издаде специфичния звук, който може да излезе само от радостна носоглътка.
- Всеки път като те срещне страда! – засмя се червенокосото момиче, когато историята приключи.
- И се поти! – доволно добави Крис. – Да започваме, че Ева ни чака!
- Снощи бяха много сладки всички.
- Аха, „Аз, Марио, предлагам на теб, Лора…“ – засмя се Крис.
- Знаеше ли за Магда?
- Не, Орлов никога не е говорил за личния си живот. Някак си все по работа общувахме. Сигурно, защото започнахме като… противници – каза журналистът.
- Да, след разпитите, никога нямаше да предположа, че е толкова грижовен и забавен човек.
- Когато работи, работи, когато почива… има ужасяващо черно чувство за хумор – засмя се Крис. – Дай да видим как да започнем историята за фабриката и да я вплетем в сценария.
- Добре…
Журналистът започна да чете сценария и бавно да скролва с мишката. Мая го гледаше и виждаше отново онзи Крис, в когото се бе влюбила. Без да усети, устата й трепна в деликатна усмивка. Той вдигна поглед към нея, тя бързо сведе очи към компютъра.
Работиха по сценария до ранния следобед и в крайна сметка успяха да сътворят нещо, което намериха за приемливо. Трябваше им втори поглед, защото подозираха, че са сътворили филм за теория на конспирацията, а не журналистическо разследване. През цялото време Мая се чудеше дали Крис отново бе станал такъв, какъвто беше, защото се бе разделил с нея, или защото вече се виждаше края на тази история. Журналистът, просто се радваше на присъствието й.

Марио закусваше и хвърляше притеснени погледи към Лора, която се разхождаше по пижама и яке по малка отъпкана пътечка в двора. Съобщаваше на родителите си, че скоро ще има сватба. Той бе в прекрасни отношения с тях, но въпреки всичко се безпокоеше. На майка си бе казал преди около месец, тя много се зарадва и го посъветва да не се бави. От онзи момент, всеки път когато се чуваха, задаваше кодирания въпрос „Купи ли вече макароните?“. Първите няколко пъти администраторът не успя да схване намека, после свикна. Не знаеше какво има предвид майка му под „макарони“, страх го бе да пита.
- Пращат ти поздрави – каза сериозно Лора, вадейки администратора от размишленията какво се крие зад кода на майка му.
Вдигна поглед, лицето на Лора бе непробиваемо. Сърцето му се сви. Виждайки изплашеното изражение, психоложката не успя да сдържи усмивката си:
- Не ми трябва толкова страхлив мъж! – засмя се тя, а Марио пое въздух така, сякаш десет минути е бил под вода.
- Ужас! Ужас! – започна да дърдори панически той.
Лора се хвърли към него и го прегърна:
- Спокойно! Много се радват! Питат за внучета!
- Внучета! Внучета!
- Спокойно! – Стисна го по-силно Лора. – Съсредоточи се! Трябва да решим кои ще са кум и кума!
- Крис е кум! – Категорично заяви Марио, сякаш не допреди секунда не е бил в паника.
Психоложката се отдръпна от него, огледа лицето му и впи поглед в очите му:
- Ей такъв те искам! Крис ще е кум!
- А кумата?
Лора се намръщи замислено, отлепи се от Марио и седна до него.
- Първоначално щях да кажа Мая, но ако Крис е кум…
- Какво? – Учуди се Марио. – Техните отношения нямат връзка с нашата сватба.
- Да, но има и друго. С Ева се сближихме много, тя ми е ментор в журналистиката, даде ми собствена рубрика. Пази ни като орлица.
- Съгласен… - сбръчка вежди администраторът.
Спогледаха се, очакваше ги труден избор. Мая бе прекрасен приятел и винаги се притичваше на помощ, когато имаше нужда. Знаеха, че ги обича и би била прекрасна кума. Ева… Лора обясни какво представляваше за тях. Решиха да постъпят като възрастни и отговорни хора, все пак се женеха, трябваше да започнат да го правят. Взеха лист хартия, теглиха черта по средата и започнаха да пишат всички плюсове на Мая и Ева. Резултатът бе равен. Последва разчертаване на втори лист, на който бяха написани минусите на двете. В графата на Мая имаше само един „индивидуалистка“, а в тази на Ева „властна“. Равният резултат озадачи бъдещите младоженци.
- Избирането на пръстена беше по-лесно от това… - измрънка Марио.
- Ако знаех, че организацията на сватбата е толкова сложна, щях да ти откажа – подкрепи го Лора.
Двамата бавно вдигнаха погледи от листовете и се спогледаха:
- Още не сме започнали организацията – каза Марио, като гласът му постепенно ставаше все по-висок.
- Още нямаме дата! – възкликна Лора.
Администраторът заби глава в масата, психоложката скри лицето си с длани.
- Мамка му-у-у! – изстенаха двамата в един глас.

Утрото в дома на Димов не започна толкова интересно, колкото при другите. Адвокатът миеше чаши, защото съдомиялната бе пълна с чинии. Ева стоеше до него и ги подсушаваше. Обсъждаха колко мила двойка са Орлов и Магда, както и типичното за Марио предложение.
- Знаеш ли, че наесен Крис е предложил на Мая, а тя му е отказала? Лора ми каза. – попита Ева.
- Н-не – учудено се обърна Димов към нея. – Да не са скъсали заради това?
- Уж не бяха, но снощи се сетих. Получи се малко сладникаво, две предложения… - Ева погледна Димов изпитателно.
- Айде сега, искаш да останеш самотна майка с извънбрачно дете и стара мома едновременно ли? – усмихна се адвокатът.
- Ужасен си! – засмя се Ева.
Телефонът на Димов извибрира:
- Виж какво е – помоли адвокатът.
Ева го взе:
- Мейл от Орлов. Пише, че си бил прав. Има прикачени файлове.
Без да чака, Главната ги отвори. Бяха таблици:
- За някакви парични потоци става дума… - каза тя, загледана в екрана на телефона.
В първата колонка бяха написани имена на фирми, на първия ред също имаше по едно име, а до тях суми. Виждаше се, че парите минаваха през няколко фирми, докато се окажат във финалната, но никоя не й бе позната.
- Дай да видя – каза Димов, оставаха му още две чаши, за да приключи с миенето.
Ева поднесе телефона и адвокатът веднага реагира:
- Аха! Виж дали има други файлове, освен таблиците.
- Да, чакай да го отворя. – Ева започна да чете. – „Парите тръгват от синдика на ЕлБрокерс, минават през седемнайсет фирми. Както можеш да видиш в таблиците, във всяка фирма влиза една сума, която се разпределя между други, и така се въртят. Финалната им точка са твоите фирми.“
Димов остави последната чаша в мивката:
- Откъде тръгват парите? – попита учудено той.
- ЕлБрокерс… - тихо отговори Ева.
Двамата се спогледаха шокирано.
- … какви са тия фирми?
- Трябва да седнем – каза адвокатът.
С всяка дума, излязла от устата му, кожата на Ева настръхваше. В края на лаконичния, изключително фактологичен разказ, Главната се държеше за главата.
- Това копеле… - изсъска тя. – Планирал е всичко. Знаел, че Мая и Крис няма да се откажат от фабриката и ще се я гонят до дупка. Затова я е използвал, за да удари ЕлБрокерс, а тоя от горния етаж и Фрай… Работят за него. Нарочно ги е накарал да…
Ева започна да хлипа. Димов се премести до нея, прегърна я нежно и започна да шепне:
- Не се безпокой, ще се оправим! Винаги се оправяме! Ще го отнесе копелето!

Re: Фейк 2

от Mutafchiev » 24 август 2023, 00:05

48.
След като заедно с Лора прочетоха и анализираха всичко, което бе събрала Мая, и изпрати психоложката, Крис отиде да изпуши цигара на балкона. Изпитваше много специфично чувство. Като маратонец, който трябва да направи последна крачка, за да финишира. Това го наведе на мисълта, че през последните месеци, особено след раздялата с Мая, животът му се е превърнал в тичане на дълги разстояния. В някои моменти трябваше да гони от главата си отвратителната мисъл, че се върти в кръг. Но ето, че благодарение на Мая, вече я нямаше, а целта бе точно пред него. Въпреки това не бе щастлив. Сякаш отново се изправи пред огромна ограда, която го изолираше от света на Мая, горчив вкус се разля в устата му и стигна до петите. Изпита болка и отчаяние. Реши да се справи с тях така, както правеше в последно време.
Отне му около половин час, за да убеди Фрай да се срещнат. Тя се дърпаше, обяснявайки, че има много работа, готвели годишните отчети. Успя да я прикотка с обещание за информация по делото с ЕлБрокерс.
Следващият ден се оказа особено мрачен, макар и да не валеше. Снегът по улиците се бе превърнал в ледена киша, а преспите бяха замръзнали през нощта. Вятърът не бе силен, но за сметка на това всепроникващо студен. Крис паркира малко след кафенето и като вървеше към входа, видя Фрай през прозореца. Блондинката съсредоточено пишеше нещо в телефона.
- Здравей! – поздрави журналистът, когато влезе.
Фрай вдигна очи към него, бе обезпокоена но за по-малко от секунда, по лицето й се разля широка усмивка.
- Здрасти! Няма да ставам, за да не излезе пак нещо – каза блондинката.
Крис се усмихна:
- Няма нужда, надявам се, че не си имала проблеми заради тази история. Аз и затова исках да се видим…
- Свободна жена съм, мога да правя каквото си искам, но колегите ме гледаха малко криво.
- Със сигурност сърцата на няколко тайни обожателя са били разбити – усмихна се Крис, сядайки срещу Фрай.
- Ха! Каквото и да е разбито, няма да го събирам аз – засмя се блондинката. – А при теб? Всичко наред ли е?
- Естествено, за щастие, няма какво да се прецака – излъга журналистът.
- Радвам се да го чуя. Каза, че имаш информация за ЕлБрокерс…
- Веднага хващаш бика за рогата! – констатира шеговито Крис. – Да, имам. Чух, че са прибрали някого, но са го пуснали.
- Аха – потвърди инстинктивно Фрай, но бързо усети, че може да се издаде, затова широко се усмихна. – Много добра новина е, че има заподозрян!
- Факт, но за жалост нямат нищо срещу него – каза Крис се вгледа в блондинката, чиято усмивка започна да става истинска. – Мъчат се да родят нещо, ама май ще се провалят.
Фрай наведе глава и започна да бърка кафето с лъжичката, явно искаше да скрие усмивката си. После вдигна очи, те бяха пълни с притеснение. Крис искрено се възхити на актьорските й способности.
- Има ли с какво да помогна? Ти помагаш ли им? – попита тя.
- Не, страх ги е, защото смятат, че някъде има теч на информация. Аз исках да се видим, заради снимките… - промени темата журналистът.
Остатъкът от разговора бе доста кратък. Крис се правеше на загрижен, Фрай отново му обясни, че няма проблем и побърза да го остави сам в кафенето. Когато блондинката закрачи припряно по улицата, журналистът извади телефона си и се обади на дигърите. Развитието на основния сюжет запали още повече жаждата му за приключения.

На няколко километра от кафенето, където Крис уговаряше слизането си в стар правителствен бункер, Мая пиеше чай и срещу нея седеше Алекс. И тя срещна трудности в убеждаването му да се видят, но също го примами с вътрешна информация.
- … затова смятаме, че ще уволнят Ева, - разказваше тя. – Най-вероятно Лавър ще остане шеф и ще намерят някой друг за заместник.
- А защо не сложат Крис? – поинтересува се Алекс, който слушаше съсредоточено.
- Той… - въздъхна Мая. – Той е много добър журналист, но постоянно се забърква в скандали. А и след тази история никой вече не му вярва.
- Коя история? – повдигна вежди рекламистът.
- Тази с русата финансистка… Фрай, падна в очите на много хора в сайта – каза Мая, стараейки се да покаже, че падението е лично пред нея.
- Чух нещо такова… – преигра Алекс. – А ти какво смяташ да правиш?
- Искам да се махна – Мая впи огромните си зелени очи в рекламиста. – Мисля, че ще е много хубаво да си ми шеф.
Последното изречение бе толкова внезапно казано, изпълнено с толкова дебел намек, че Алекс леко се отдръпна назад.
- Ъ-ъ… Да, трябва да проверя. Човек като теб, с твоя опит… - започна да боботи рекламистът.
- Наистина имам опит – продължи натиска Мая, - ако искаш мога да ти покажа CV-то си на вечеря.
Алекс се ококори, наведе глава, пое дълбоко въздух:
- Виж, Мая прекрасна си, но мисля, че между нас нищо няма да се получи…
- Чакай малко! – Ядоса се Мая, за момент се изплаши, че преиграва и снижи тона. – А какви бяха тия разходки, преди няколко дни ми обясняваше колко много ме искаш, а сега това!
- Не искам да ме разбираш грешно, много те харесвам, но и при мен се случват много събития…
- Знаех си! Искал си само да ме използваш! Не стига, че на работа се проваля всичко, а сега това!
- Не, не, успокой се! – Алекс се протегна през масата, а Мая демонстративно скръсти ръце на гърдите си. – Ще ме чуеш ли? Добре. Имам нужда от малко време, за да си подредя главата. Не го приемай толкова навътре, под обвивката също се крие човек.
Мая попиваше всяка дума и го чакаше да каже нещо, което не трябва.
- Що се отнася до работата, нищо не е сигурно. Може наистина да се окаже така, че ще ти бъда шеф. Само те моля, недей да правиш сцени.
- Няма да те чакам вечно… - нацупено каза червенокосото момиче.
- Няма да ти се наложи – отговори Алекс с въздишка на облекчение. – Съвсем скоро нещата ще се наредят.

Групата на Фейка се бе разположила в хола на къщата на Димов. Разказваха смешни истории и се забавляваха. Мая и Крис се бяха позиционирали на максимално разстояние един от друг и се правеха, че всичко е наред. В моментите, в които им се налагаше да общуват, се държаха куртоазно. Отстрани изглеждаха доста забавно и другите го отбелязваха, разменяйки си многозначителни погледи. Димов и Марио бяха в особено приповдигнато настроение, пускаха лафове, разказваха вицове. Всички, освен Ева пиеха настойки. Атмосферата бе топла и задушевна, във въздуха се носеха празнични аромати на месо, билки и сладости.
Телефонът на Димов звънна, вдигна, каза няколко думи, затвори и обяви:
- Дойдоха и последните гости!
Присъстващите се спогледаха с любопитство и проследиха как Димов излиза да посреща загадъчните новодошли.
Адвокатът излезе на двора и отвори портата с дистанционното. Появи се миниван и спря идеално, от пътническото място се появи Орлов и махна на Димов, който вървеше към него.
- Здравей! Много се радвам, че дойдохте! – приветства адвокатът.
- Нямаше как да пропуснем, съпругата ми държеше да се запознае с вас! – усмихнато отговори полицаят.
С периферното си зрение адвокатът забеляза, че багажникът на колата се отваря:
- Ще ви помогна!
- Благодаря! – усмихнато отговори полицаят.
Двамата отидоха натам. Вътре имаше инвалидна количка, Орлов ловко я извади и с две-три движения я разтвори.
- Ей сегичка! – каза полицаят и отиде до шофьорската врата.
Появи се иззад колата, носейки на ръце прекрасна жена с руса коса, сини очи и поруменели от студа бузи. На главата имаше кокетна шапка, която пасваше на палтото й. Приличаше на кукла. Димов бързо се окопити и завъртя количката така, че на Орлов да му бъде удобно да я постави в нея.
- Благодаря, Магда – куклата усмихнато подаде ръка.
- Валери, но всички ми казват Димов – адвокатът леко се поклони.
Когато Орлов затвори всички врати на вана, тримата се запътиха към къщата, а Магда сама въртеше колелата на количката.
- Лесно ли ни намерихте?
- Да – отговори жената, - за щастие улиците са почистени и нямахме проблеми.
- По високите квартали понякога е сложно с това.
- Добре, че накарах Петър да сложи зимните гуми… на всички превозни средства.
В първата секунда Димов изпита неловкост, но когато чу звънкия смях на Магда също се усмихна. Стигнаха до стълбата, която водеше към къщата. Шест стъпала. Мъжете се спогледаха и без думи си поделиха задачите. Орлов вдигна съпругата си, а Димов хвана количката и тръгна пред тях нагоре.
- Много е лека! – не скри учудването си адвокатът.
- На диета съм! – отговори Магда.
Първа в къщата влезе Магда, следвана от Орлов и Димов. Бяха посрещнати с наздравици и поздравления. Оказа се, че съпругата на полицая знае доста за тях от разказите му. Също така внимателно е следяла развитието на публичните им приключения. Особено се зарадва на Мая:
- Надявам се, не е прекалявал, докато те е разпитвал, опитвам се да му обясня, че когато не е вкъщи трябва да се държи прилично!
Червенокосото момиче се ококори и задави от смях.
- Трудно е да надскочиш чувството й за хумор – подметна Орлов, с което накара Мая да се закашля.
- Понякога е спънат в шегичките – смигна й Магда.
- Толкова черно чувство за хумор… чак ми притъмня пред очите – обади се Марио, който седеше близо до тях.
- Защото съм жена ли? – засмя се искрено Магда.
Не с разтопени, а с абсолютно разрушени ледове, вечерта продължи в задушевна и много свободна атмосфера. В един момент, малко преди да вечерят, Марио и Димов се изправиха едновременно. Спогледаха се и без думи разбраха какво следва. Усмихнаха се един на друг и си вдъхнаха взаимен кураж. Обърнаха се към другите, които вече бяха притихнали и чакаха да разберат какво се случва. Администраторът кимна на адвоката и седна.
- Много съм щастлив, че всички сте тук. Преди година не се познавахме, а ето, че станахте едни от най-близките ми хора. – Започна несвойствено развълнуван Димов и се обърна към Ева, сякаш дъхът му секна и той положи усилие, за да продължи. – Знаеш всичко за мен…
Пое отново въздух и едва изрече:
- … трябваше да го направя преди двайсет години!
Димов бръкна в джоба си и застана на коляно, отваряйки малка кутийка с блестящ пръстен. Адвокатът опита да продължи, но въздухът не му стигаше от вълнение.
- Да! Хиляди пъти да! – каза Ева, коленичи на пода до него и прегърна.
Всички помълчаха и оставиха двамата да изживеят момента. Когато започнаха да се изправят, избухнаха аплодисменти.
- Тази вечер няма да съм само аз – прошепна Димов на Ева, тя леко се отдръпна от него и го погледна с питащ поглед.
- Чакайте, чакайте – махна с ръка Димов и погледна към Марио.
- О-о-х-х – изстена притеснено администраторът.
Обърна се към Лора, която го гледаше учудено, нескопосано коленичи.
- Аз, Марио, предлагам на теб, Лора…
- Ох, Марио-о-о! – възкликна психоложката, преминавайки във фалцет. – Ставай! Да! Да! Ставай!
Тя помогна на администратора да се изправи и двамата се целунаха страстно.
- Сега вече може! – възкликна Димов.
Крис се нахвърли с мечешка прегръдка върху Лора и Марио, Орлов и Магда поздравиха Димов, Мая прегърна Ева. В този момент всички се чувстваха толкова близки и единни. Отидоха да вечерят и когато започнаха да се настаняват, някак естествено, седнаха по двойки и Мая с Крис се оказаха един до друг. Държаха се приятелски, пускаха шегички, в някои моменти отговаряха едновременно и се смееха. Наслаждаваха се и изстискваха всичко, от единствената от много време насам вечер, в която не говореха за работа. Всички ги наблюдаваха и тайничко се надяваха, най-после да се съберат и никога повече да не се разделят.

Re: Фейк 2

от Mutafchiev » 17 август 2023, 11:57

47.

(Тази седмица бяха качени 46 и 47 глави)

Мая и Марио седяха в дома на червенокосото момиче и шокирано разглеждаха материалите, които Крис бе успял да събере. Всичко бе налично – от данните за движението на парите в ЕлБрокерс, до признанията на провокаторите. Четяха сценария на Крис, сравняваха вече изрязаните видеа, които трябваше да влязат във финалния материал. Всичко бе описано кратко, ясно, в идеална последователност. На нито едно място не личеше пропадане на логиката, нямаше излишна дума.
Мая попиваше информацията и все повече осъзнаваше колко грешна и глупава е била реакцията й. Крис не само, че не е свалял Фрай, той методично се е прокрадвал към нея, за да може да източи всичко, което може. Осъзнаваше и друго – снимките на журналиста и финансистката бяха директен удар срещу Крис. И преди го схващаше, но когато прочете и видя цялата история зад кадър, й се струваше невероятно, че някой може да повярва на писанията на жълтите медии. Още по-абсурдно бе, че го направи тя.
- Какво казва Крис за нас? – изведнъж наруши тишината.
Марио вдигна рязко очи към нея, явно стреснат:
- За кои „нас“?
- За мен и него, говорили сте със сигурност. За раздялата…
- Нищо – тихо отговори Марио.
- Как така? – с лек уплах попита Мая.
- Ей така, нищо. Говорим само по работа в последно време – въздъхна Марио, защото прекрасно разбираше какво се случва в главата на Мая. – По същия начин, по който и ти мълчиш.
Тя въздъхна, отпусна се на дивана, зарови пръсти в косата си и с върховете им започна да масажира скалпа си. Зачуди се за какво е мислила през цялото време и достигна до неутешителния извод, че единствено и само за това как да хване Алекс. Имаше няколко момента, в които бе изпитала истинска болка за Крис, особено когато го наблюдаваше да изнася вещите си от апартамента.
- Мълчах, защото нищо не усещах – промълви Мая. – Мислех само за това как да открия шефа на Алекс.
- Доколкото мога да се ориентирам, Крис е бил в същото състояние.
- Какво значи това?
- Значи, че или сте идиоти, или сте се разделили с право – отговори Марио.
Прималя й. Сякаш огромна тежест падна на гърдите й. Не се чувстваше изоставена, не искаше да отмъщава, не можеше да определи какво я нарани така в думите на Марио. Администраторът я наблюдаваше внимателно:
- Според мен трябва да мине всичко, да си подредите главите и тогава да го мислите. Сега ви идва много. И интригата с Алекс и Фрай, в която сами се вкарахте, и самото им гонене и проучване.
- Ако в подобна ситуация не можем да се разберем, за какво ни е въобще да сме заедно?
- Виж как хубаво го каза – усмихна се криво Марио. – „Да се разберем“, даже не опитахте.
Мая сви устни. Половината от вината за това носеше тя, чувството стана още по-тежко.
- Не знам! – Каза по-скоро на себе си, опитвайки да облекчи натиска в гърдите си, отколкото отговори на Марио. – Може би си прав, трябва да приключим с тия и тогава ще му мислим.
- Аха – съгласи се Марио. – Какво ще кажеш за сценария?
Мая повдигна шеговито вежда, имитирайки интелектуалец-сноб:
- Липсва му нещо…
- Неоценимият ви личен принос, мадам? – Марио се включи в шегата.
Засмяха се, но това не облекчи тежестта в гърдите на Мая.

- Това е много, много хитра игра! – обясняваше Крис на Лора, докато преглеждаха материалите, събрани от Мая. – Първоначално удрят ЕлБрокерс, вдигат огромна патаклама. Спомняш ли си какво беше?
- Аха, от всеки тостер бликаше информация по темата – потвърди Лора.
- Да, а тя сама по себе си не беше кой знае какво. Но все пак, там играят ужасно много пари, интереси и е хубаво темата да се забрави колкото се може по-рано. Затова за кратко време, пренасищат медиите с пълни глупости по нея, после когато всички са се изтощили и им е писнало…
- Дават нова тема, нас? – повдигна вежди психоложката.
- Точно така!
- Има логика – замислено каза Лора.
- Да, защото, както обикновено, по ЕлБрокерс се изказаха всички, които не ги мързи, напълниха ефира с глупости. Създадоха общ фон на напрежение и недоверие, което в един момент стигна до отвращение. После започнаха да бият по сайта.
- И аудиторията, вече изморена, нагледала се на журналистически издънки и глупости, пълна с недоверие лесно и с удоволствие захапва новата дъвка! – започна да разбира Лора.
- И тук получаваш няколко резултата. Първо, без да се усетиш, вече никой не говори за ЕлБрокерс. Второ, имаш отдушник за натрупаната агресия. Трето, обществото е с отслабен имунитет и е готово за нова лъжа.
- А ако го държиш постоянно в такова състояние… - продължи мисълта му Лора.
- Можеш с лекота да правиш всякакви манипулации.
- Наистина ли мислиш, че е толкова дълбока работата?
- Ако Мая е права и Алекс наистина е един от главните във фабриката… - повдигна вежди Крис. – Имай предвид, че може да не се е сетил сам. Може докато е работил през годините, да е забелязал този ефект и да се е научил да го използва.
- Ако е така, този е за затвора – заключи Лора.
- Точно за такъв тип фейкове нямаме законодателство, но с архива на фабриката Димов може да измисли нещо.
- Да… - съгласи се Лора и се загледа в Крис.
Журналистът се усмихна и отново впери поглед в монитора пред себе си, усети, че Лора продължава да го гледа все така втренчено.
- Какво?
- Вярваш ли й?
- На кого? – не разбра журналистът.
- На Мая, на кого?! – раздразнено натърти психоложката.
Тръпки пробегнаха по гръбнака на Крис. Никога не бе формулирал действията на Мая като „лъжа“ от нейна страна. Не й вярваше, но по друга причина, която едва сега ясно кристализира в главата му:
- Не й вярвам, защото… Защото разбрах, че ме няма в нейния свят – каза тихо, сякаш сам се изплаши от казаното.
- Е как те няма? Нали разбираш, че през цялото време е искала да открие шефа на фабриката, за да разбере кой те е отвлякъл?
- Сама го каза, продължила е да прави това, което е започнала, аз имам малко общо – не се отказа Крис.
Лора завъртя очи. Разбираше, че ако тръгне по баналния път да успокоява журналиста, той ще се разчувства и може би ще направи опит да се събере с Мая. Но тя не искаше просто двамата да се съберат, а най-доброто за тях.
- Добре. Ти искаш ли да си част от света на Мая?
Крис стисна устни, погледна Лора с несигурни очи и не отговори.

Димов оглеждаше кабинета на Орлов, докато чакаше полицаят да се появи. Едва сега забеляза че е овехтял още повече и пропит с нещо, което бе трудно за обяснение. Бе лепкаво, с дъх на мухъл. Търсеше точната дума, за да го определи но не успяваше. Полицаят влетя задъхан, силно стисна ръката на адвоката и седна на единия от двата стари дървени стола пред бюрото.
- Здрасти! Много сме под пара. Искам да приберем Фрай преди празниците, но експертизите се бавят – обясни полицаят.
- Разбирам, а схемата Крис да свидетелства срещу нея? – информира се Димов.
- Абсолютно, но ни трябва сигурен аргумент, за да я задържим по-дълго време. Като си говоря с прокурора, в очите му виждам ски писта, а не досъдебно производство.
- Разбирам – усмихна се адвокатът.
- Кажи при вас какво става?
- Ох… Кашата е пълна – въздъхна Димов. – Ако започна да ти обяснявам, ще откараме тук до вечерта, а тъпото е, че в края можем да си кажем само едно „ще видим“.
- Да… - съгласи се Орлов. – Много е кофти, когато не знаеш как ще се развие някоя ситуация. Но си тук за друго?
- Надявам се, с твоя помощ да разбера дали е за друго – усмихна се криво Димов. – Помниш ли проверката на ония фирми, която те помолих да направиш?
- Да – намръщи се Орлов, в опит да си спомни подробности. – Всичките бяха нови, регистрирани на бушони, но нямаха движение по сметките.
- Вече имат.
- И искаш да разбереш откъде са парите? – Димов кимна. – А защо те интересуват толкова?
- Виж, работя в момента по един огромен проект, обществени поръчки не само от общината, но и от няколко министерства. Много строителство, инфраструктура, дебела работа. Искам да се обезопася, ако нещо не е наред.
- И ако не е наред какво? Ще го зарежеш ли? – повдигна вежди Орлов.
- Не знам – въздъхна Димов. – Първо ще се посъветвам с Ева и теб. Естествено, надявам се, това да е просто параноя.
- Хе – усмихна се полицаят. – Когато човек като теб усети нещо нередно, може да е всичко, но не параноя. Добре, ще помоля екипа да провери отново. Нали разбираш, че ако открием нещо…
- Разбирам, но ме съмнява, че юридически ще можете да ударите.
- Толкова ли е хитра схемата? – учудено попита Орлов.
- Щом я усетих, чак когато започна да действа…
- Договорихме се – полицаят хлопна с длани коленете си, в знак, че смята разговора за приключил.
Двамата се изправиха и си стиснаха ръцете:
- Благодаря ти! – каза Димов. – Знаеш ли? Скоро ще се опитаме да съберем екипа у нас, защо не дойдеш?
- О! – усмихна се Орлов. – Да не сте се наговорили с Ева? Искаше да научи повече за личния ми живот.
- Не сме – засмя се адвокатът. – Но всички ще сме двойки, освен Мая и Крис.
- С удоволствие! А има ли много стълби и такива неща? – уточни полицаят.
- Шест стъпала – с известно учудване отговори Димов.
- Супер!

Re: Фейк 2

от Mutafchiev » 17 август 2023, 00:14

46.
Сред хората, които имаха неспокойна нощ бе и Крис. Преди да легне преглеждаше всичко, за което можеше да се сети – от архива на фабриката, до видеоматериала, с който бе ударен сайтът. Търсеше нещо за което да се хване и да се опита да открие следа за това кой стои зад медийната атака. Удари на камък. Към 12 се почувства ужасно уморен и легна да спи. Събуди се в 2, после отново в 4 и половина. Когато за трети път отвори очи в шест, реши че вече няма смисъл да мъчи съня. Направи кафе, изпуши цигара на балкона по анцуг и яке, и седна пред компютъра.
Към седем осъзна, че възобновените опити да види нещо, което е пропуснал са обречени на провал. Затова реши да действа така, както правеше всеки път, когато зациклеше. Започна да мисли за странична тема, която да направи с надеждата, че в процеса ще успее да измисли нещо по основната.
Журналистът отвори папката с теми, за които се бе сещал или виждал, но по една или друга причина не бе могъл да направи на момента. Сториха му се скучновати. На кого, няколко седмици преди празниците, му се гледаше интервю с поредния младеж измислил някакво приложение за смартфони? Въобще не му се влизаше и в морето от материали по тема: „Как да направим собственоръчно коледна украса“. Крис жадуваше приключения, затова започна да разглежда социалните мрежи. Не откри нищо, което да го заинтригува, ядосано стана, наметна якето и отиде да пуши.
Докато се опитваше да прецени дали му е достатъчно студено, за да започне да пристъпва от крак на крак, или може да стои мирно, забеляза нещо. От капака на шахтата на улицата под балкона излизаше пара.
- Дигърите!
Бързо допуши цигарата и попътно към компютъра взе телефона от зарядното, но като видя, че още няма осем се отказа да набира. Настани се и отвори видеоканала на момчетата, с които се бе запознал малко преди да срещне Мая.
Ставаше дума за група от трима души, доста весели, на трудно определима възраст, основно защото лицата им постоянно бяха мръсни. Занимаваха се с несанкционирано проникване в тунелите на метрото, разни изоставени бункери, колектори за дъждовна вода, канализации и всякакви труднодостъпни съоръжения. Идеята бе да се надява, че са наумили скоро пак да ходят на някое забранено и интересно място, и да се присъедини към тях.
Вече в по-добро настроение допи кафето и направи закуска. Малко по-късно се качи в родителското комби. В последните месеци го взимаше толкова често, че баща му реши да го даде за постоянно. Единственото задължение на Крис бе на всеки две седмици да го оставя за по един уикенд на родителите си. Когато паркира пред сградата на редакцията обърна внимание, че Ева и Мая вече бяха дошли. Учуди се, бе подранил с около 40 минути.
Преди да се качи изпуши цигара, защото отново усети ужасяващото чувство от несвършената работа. Бе ясно, че Главната ще го пита дали е измислил нещо, а той щеше да каже, че още не е. После щеше да й обясни, че ще има материал за дигърите и най-вероятно ще прекара една нощ в някоя стара канализация. С ясното съзнание, че по много нефелен начин отбива номера, само за да се отърве от напрежението, закрачи към редакцията.
Първо реши да се отбие при Марио, но в стаичката го нямаше. По якето Крис разбра, че приятелят му е в сградата. Въздъхна и се запъти към нюзрума. Огромното отворено пространство бе почти празно, а в кабинета, изправени, Ева и Мая говореха за нещо. Запъти се към бюрото си, остави раницата на плота, свали якето.
- Крис!
Обърна се, Лора го викаше при Главната. Усмихна се криво и с нежелание се запъти натам. Кой знае какво щяха да искат от него. Със сигурност нямаше отново да ходи на снимки с Мая. Нито бе учител, нито оператор.
- Здрасти, затваряй вратата и сядай! – заповяда Ева.
С известно учудване от тона Крис се подчини и видя Марио, седнал на дивана до Лора. Затова не ги бе забелязал при влизането в нюзрума. Явно ставаше нещо много важно, но журналистът, все още забил мислите си в темата за медийната поддръжка на удара срещу ЕлБрокерс, се готвеше да изкара един досаден половин час. Въобще не му беше до това да участва в поредното обсъждане, което щеше да доведе до извода, че нещо трябва да се прави.
В кабинета се бе настанило напрежение и Крис усети, че явно искат да му кажат нещо, но не знаят как:
- Ами… да изляза, ако преча – каза журналистът.
- Алекс и Фрай са двойка – изстреля Марио.
Веждите на Крис се събраха, бавно променящото се изражение демонстрираше процеса на обработка на информацията в главата му.
- Тоя не беше ли ПР? – обърна се най-после журналистът към Ева.
- Беше… - отговори тя и се обърна с многозначителен поглед към Мая.
- ПР-агенцията е работила заедно с фабриката – веднага започна червенокосото момиче. – Алекс е истинският им шеф. След като сравних документацията от архива и пощата на агенцията, смятам, че той е човекът, който употреби педофилската история срещу министъра на образованието.
- Имаш достъп до пощата на ПР-ите? – повдигна вежда Крис и погледна Марио.
- Сама си го е направила – вдигна ръце администраторът.
- Ако наистина е той и е с Фрай, значи че фабриката е поела медийната част от разбиването на ЕлБрокерс – продължи журналистът. – И той лично бие по нас.
- Точно така – потвърди Мая. – Те са ни работили.
- Чакай малко, чакай – намръщи се Крис. – Какво значи „са ни работили“?
Хората в стаята притихнаха, явно журналистът не искаше да приеме, че поведението на Фрай спрямо него е било неискрено.
- Първо, за да ни работят, трябва да знаят кои сме – продължи Крис и погледна Мая. – Мен – ясно, ама теб? И ако е така, защо и теб не те наклепаха? Все пак си дъщеря на Симсън, много по-уязвима си. Второ, трябва да са били наясно, че точно ние ще се хванем с ЕлБрокерс и ще задълбаем толкова много в темата. Какво щеше стане, ако я беше хванал Страхил, например? Същият шит, който излиза и по другите медии. И трето – каква файда имат да ни работят? Да ни разделят ли? – Изсмя се Крис. – А и още нещо, не знам каква ти е заверата с тоя, ама Фрай сам си я открих и сам почнах да я проучвам и то не във връзка с ЕлБрокерс.
- И аз направих така с Алекс – тросна се Мая. – Сама си го открих и до снощи нямаше връзка с ЕлБрокерс.
- Мисля, че е редно вече да си кажем кой по какво „не във връзка с ЕлБрокерс“ е работил – въздъхна Ева.
Лора и Марио се спогледаха, Мая и Крис наведоха глави. И двамата се чудеха как да започнат. Това бе моментът, който чакаха толкова дълго и искаха обясненията им да звучат идеално. Парадоксално, никой от тях не бе намислил какво да каже, нито бе предполагал колко неудобно ще се чувства. Осъзнаха, че това, което следва няма да е триумф, а признание, че са се лъгали и имали тайни един от друг.
- Малко след като излязох от болницата – започна Крис. – Реших да открия кой е толкова силен, че да те задържи. Беше ясно, че онова плешиво джудже, бившият шеф на Първо, е само изпълнител. Така, заедно с Ева и Орлов стигнахме до Фрай. Оказа се, че тя е била човекът, който е изнудвал жертвите.
Мая го гледаше с огромните си зелени очи. Бяха изпълнени с учудване и неразбиране:
- Защо не ми каза? Защо не ми казахте? – обърна се тя към Ева, после към Лора и Марио. Всички се сведоха гузно погледи.
- За да те предпазим – каза глухо Крис.
Погледът й потъмня:
- А аз продължих да правя, това което бях започнала изначално. Така стигнах до Алекс, а после и до Фрай – гласът й бе метален. – Не ви казах по същата причина. Реших, че ако някой ще изгори, по-добре да съм само аз.
- Знаеш, че няма да допуснем да изгориш! – възкликна Крис.
- Аха, от това, което виждам, всички освен мен знаят какво става! Сигурна съм, че няма да го допуснете!
Останалите продължаваха да мълчат, а осъзнаването, че е предадена и толкова много неща са се вършили зад гърба й, вече не ядосваше Мая. Разочароваше я. Огледа ги. Разбираше защо Ева го е направила, в крайна при сериозни усложнения, тя щеше да е човекът, който щеше да ги спасява, заедно с Димов. А и носеше отговорност за сайта, който бе жестоко пострадал. Лора и Марио, от една страна не искаха да се месят в отношенията й с Крис, от друга искаха да помогнат. Как се балансира в такива условия? Но Крис, точно той! Сега седеше пред нея, забил поглед в пода. Кой знае какво си мислеше.
- Поне вече е ясно, че не сме си кръшкали – констатира Мая, с което предизвика криви усмивки. – Ще ги приключваме ли?

Ева лежеше на дивана в хола на къщата, краката й бяха вдигнати на подлакътника, а главата отпусната на седалката. В мрака опитваше да подреди мислите си, защото днес осъзна пълния мащаб на бедствието. Изправена бе пред много важно решение, което щеше да определи целия й бъдещ живот. Не, не я безпокоеше, че през целия ден куцо и сакато се упражняваше на неин гръб. Информацията, че е спряла да бъде главен редактор на сайта се разпространи като чума в средновековен град. Заразяваше всички, а най-нечистоплътните пишеха злоради опуси и възхваляваха победилата борба за свободата на словото.
Проблемите между Мая и Крис също бяха второстепенни в този момент. Главната бе сигурна, че ще се съберат. Това, че сега не си вярваха, щеше да ги научи на някои неща. Например, че индивидуализмът, който отказват да зарежат е прекрасен, когато са сами, но няма място в една връзка. Още повече между хора като тях. Предполагаше, че известно време ще се поцупят, но в крайна сметка ще схванат, че не могат един без друг. Самата тя съвсем наскоро преживя подобен катарзис, някак леко и без да му мисли се отдаде изцяло на Димов. Явно умората, която бе натрупала в процеса на събиране на житейски опит, й помогна да осъзнае, че ако вярва ще вярват и на нея. Стана за миг на един работен обяд с Димов.
Поредното малко празнично чудо се случи точно в момента, когато Ева си спомняше вкуса на салатата, която ядеше на онзи обяд. Димов се върна у дома. Този път не остана да лежи на дивана и да го чака да се присъедини към нея, а стана и го посрещна, докато си сваляше палтото. Реши, че Вселената нарочно й го изпраща в момента, в който си спомняше за минутите, в които реши, че иска да прекара живота си с него.
- Охо! – зарадвано я прегърна адвокатът с една ръка, докато с другата окачваше дрехата си на закачалката.
- Поръчах храна, как мина денят ти?
- Интересно – усмихна се Димов, стараейки се да не показва учудването си.
Двамата се настаниха на масата в кухнята и Ева започна да разпитва адвоката за кантората. От устата на обикновен човек, разказът би бил доста скучен и досаден, но Димов го украси до степен, в която Главната се заливаше от смях. Продължиха по най-различни теми и по време на вечерята. Адвокатът знаеше какво се е случило с позицията на Ева в сайта и се досети на какво се дължи приповдигнатото й настроение. Искаше да избяга от работата и домът бе единственото място, където можеше да го направи. Димов с най-голямо удоволствие й помогна.
- А как е Симсън? – попита Главната, докато пиеше чай на дивана.
- Хе – усмихна се адвокатът, - както обикновено. Научавам за схемите му в движение и ако много, много внимавам.
- Такъв е – усмихна се Ева. – Помолил е Лавър да ми каже, че застава начело на сайта. Засега е само формално.
- Мислиш, че ще е за постоянно? – попита Димов, без да променя изражението на лицето си.
- Искам ти да ми кажеш какво мислиш…
Ева започна да разказва историята на Мая и Крис. Говореше спокойно и разбираемо. Кой по какво е работил, как се е сдобил с една или друга информация, не пропускаше да споменава и времевите рамки на събитията. Истински журналист. Димов не я прекъсваше, но това, че докато слушаше изпи три чаши уиски, а обикновено се задоволяваше с една, показваше вълнението му.
- Дотук-добре – заключи Ева, след описанието на сутрешния разговор с Мая и Крис.
- Аха… – повдигна вежди Димов, чудейки се какво по-лошо от чутото може да има.
- Има един огромен проблем. Шеф на Алекс е Симсън.
Димов тежко преглътна:
- Да не бързаме с изводите…

Re: Фейк 2

от Mutafchiev » 10 август 2023, 00:08

45.
Лавър седеше в изпипания до налудничав перфекционизъм кабинет на Симсън. Последният път, когато стъпи тук взимаше интервю от интернет магната заедно с Крис. Тогава в най-смелите си предположения, не можеше да помисли, че няколко месеца по-късно ще му бъде подчинен. Сигурен бе, че бащата на Мая ще иска да разузнае какво се случва в нюзрума покрай всички атаки. Естествено, първата мисъл бе да прикрие неуредиците и пропуските, които допускаха както журналистите, така и Ева. Отне известно време да помисли какви бяха те, но изненадващо, даже за самия себе си, не откри такива.
Работата в сайта кипеше въпреки всичко. Ева не само държеше екипа под контрол, а успяваше да го вдъхнови и зареди с нови сили. Сцената, в която самият той участва, когато всички се изредиха пред вратата й, за да я подкрепят, бе изключително показателна.
Същото можеше да се каже и за острието Крис. Наистина, в последно време бе позарязал страничните материали, но това, по което работеше явно щеше не само да изчисти имиджа на сайта. Ефектът имаше потенциала да бъде много по-мащабен. Единственият упрек към него би било интервюто, което взе от Максимилиан и в последствие бе използвано в пропагандната война. Но това му бе работата, няма дишащ журналист, който в онзи момент не би направил същото.
Сега грамадата седеше в кабинета, леко изкривила стола под тежестта си и спокойно очакваше появата на Симсън. Абсолютно аргументирано щеше да защити всички и да убеди големия началник, че нещата са наред и скоро сайтът ще изскочи от дупката, в която се е оказал.
Интернет магнатът се появи както винаги облечен идеално, излъчващ много силна енергия. Стиснаха ръце и размениха формални любезности.
- Първо ми кажи как е Мая? – попита Симсън, сядайки на стола си.
- Добре е – леко учудено отговори Лавър и в следващия миг разбра, че това е прелюдията към сериозния разговор. – Наскоро взе интервю от ректора на университета, получи се много добре.
- Да, да – усмихна се Симсън. – Гледах го. Ако не беше станало като хората, щях да реша, че Ева я е пратила, за да ми се подмаже.
- О! В никакъв случай! – Възкликна Лавър. – Точно в сегашната ситуация ни трябва качествено съдържание, Ева не би си позволила да се дъни, за да се подмаже.
Симсън се усмихна загадъчно:
- Как са с Крис?
- Работи, много работи…
- Имах предвид Мая и Крис.
Изненада се разля по лицето на заместника:
- Доколкото мога да видя, май са скарани.
- Разбирам – кимна Симсън. – Причината, поради която си тук. Искам да ви разменя местата с Ева.
- М-моля? – ококори се Лавър.
- Имиджово трябва да предприема някакво действие, нужно е да се види, че имам отношение към работата на сайта. Чистотата на медийното пространство, ей тия неща… - с известна досада обясни Симсън. – Ще е само формално. Когато бурята утихне, ще върнем рокадата назад.
- Не мислиш ли, че първо трябва да…
- Не знам как ще го интерпретира – прекъсна го Симсън. – Като удар срещу себе си или като опит за намеса в редакционната политика. Аз съм малко рязък, когато говоря за работа, затова мисля, че ще е по-разумно ако ти й го съобщиш.
- Ама аз…
- Тъй като действието е само формално, единственото, което ще се промени е това, че срещу твоята снимка в сайта ще пише „главен редактор“, а срещу нейната „заместник главен редактор“. Това ще стане след час.
Симсън говореше толкова спокойно и в същото време, тонът не допускаше абсолютно никаква възможност за спор или протест.
- Мисля, че засега е това – магнатът се усмихна.
- Ъ-ъ-ъ… Добре – смотолеви Лавър.
140-те килограма бавно облекчиха стола от теглото си и се отправиха към изхода. Още по пътя към редакцията, Лавър обясни ситуацията на Ева. Единственият й отговор бе:
- Може би така е по-добре.
Когато влезе в нюзрума няколко души го поздравиха за повишението, макар и формално. Ева го привика, за да обсъдят материалите за следващите дни.

Димов положи огромни усилия да се погрижи за Ева след ужасяващия жълто-кафяв материал. Най-тежко бе да направи така, че да не личи колко се е старал. Поръча вечерята от любимия й ресторант, единственото място, за което Главната казваше, че готвят сякаш е домашно. Подбра четири филма и щеше да се ориентира в движение кой да й предложи.
Имаше и добра новина, плащанията от новите фирми към подизпълнителите на проекта на Симсън бяха започнали. Магнатът не дочака държавата да завърши всички процедури по спечелените поръчки и директно пристъпи към работа. Това до голяма степен улесни Димов и колегите му в преговорите, и подготовката на следващата лавина документация. Резултатът бе, че малко преди празниците натоварването в кантората щеше да падне драстично.
Ева прие грижите и даже се пошегува, че бащинският му инстинкт е започнал да работи малко преждевременно. Вечерта мина така, както повечето напоследък – вкусна храна, уютна домашна атмосфера. Спокойствие, предизвикано от взаимното мълчаливо присъствие.
В крайна сметка, близо до времето за лягане, стана дума и за материала. Ева бе лаконична, като каза, че се е почувствала разбита от него, но вече е по-добре. Димов опита да я разговори. Не му се получи и реши да не я тормози излишно. Само й съобщи, че скоро ще има повече свободно време и ще може да й помогне. Дали, за да съди клеветниците, въпреки че не бе ясно откъде е дошъл ударът. Дали, просто да присъства в редакцията. В отговор Главната го прегърна нежно и повика в леглото.
Сега адвокатът седеше в офиса си и преглеждаше поредния пакет документи. Петият или шестият за деня. Толкова бяха и изпитите кафета. Когато приключи с него, реши че е заслужил цигара, наметна палтото и мина през приемната. Там стоеше задъхан млад куриер.
- Ако още един път днес кача вашите стълби, ще помоля да ме преместят в друг район – шеговито каза той.
- Внимавай какво си пожелаваш – отговори му секретарката, - другаде сградите може да се окажат по-високи.
От сутринта в кантората прииждаха куриери, които носеха банкови извлечения, ордери и фактури за извършени плащания към фирмите-изпълнители. Димов видя кашонче от хартия за принтиране, сложено зад бюрото на секретарката, пълно с такива пратки. Явно колегата, който трябваше да ги разпредели още не бе стигнал до тях.
През цялото време докато пушеше, някакво неприятно чувство го човъркаше отвътре. Имаше нещо странно във всичко, което се случва, но не можеше да схване какво. На връщане към кабинета, срещна друг задъхан куриер в приемната. Дишаше мълчаливо и тежко през носа. По резките му движения, Димов прецени, че и това момче не се качва за първи път по стълбите днес.
Усамоти се в кабинета и се подготви за разбор на поредната порция документация. Отвори папката и като видя количеството файлове му призля. Бе почти също толкова голямо, колкото пликовете в кашона.
- Стоп!
Намръщи се. Взе телефона от бюрото си и набра Орлов.

Мая спа много лошо. Чувстваше се ужасно глупава и сляпа. Как бе възможно да ги изиграят така? Яд я беше и с право. През цялото време мислеше, че работи Алекс, а се оказа, че изработената е била тя. Даже не тя, а двамата с Крис. Но Алекс не знаеше, че с журналиста имат връзка. Възможно ли бе Крис да е казал нещо на Фрай? Това обясняваше провокативното държание на рекламиста, когато ги видя на входа на редакцията.
Към шест сутринта стана от леглото, тъй като й беше ясно, че няма да може да заспи отново. Пиейки силен чай, започна отново да преглежда архива на фабриката. Отвори го по инерция, толкова много време прекара в него през последните месеци. Скоропостижно усети тежко чувство в гърдите. Разбра, че с това ровене няма да постигне нищо.
Реши отново да преслуша записа на Алекс. „Обект едно“. Стомахът й се сви на топка. Това е или тя, или Крис. Пред очите й падна черна пелена. Започна да диша бързо и малко й размина. Прати на Лора съобщение да й пише, когато се събудят с Марио.
Излезе след душа, пусна чайника отново да затопля вода. Лора й бе писала. „Идвам!“, кратко отговори Мая.
Двайсет минути по-късно, постепенно разсънващите се Лора и Марио слушаха началото на историята. Червенокосото момиче бе толкова шокирано от видяното, че искаше да разкаже абсолютно всичко, за което се сеща. Започна от момента, в който зареди колата в бензиностанцията.
- Алекс и Фрай?! – ококори се Марио петнайсет минути по-късно.
- Чакай, чакай – вдигна ръце Лора. – Ако те са заедно, значи са ви изиграли.
- Да – гузно потвърди Мая.
- Трябва! Трябва да кажеш на Ева – възбудено заръкомаха Марио.
- И какво ще й кажа? Оказахме се пълни балъци и тия, които разследвахме ни изработиха?
- Да! Трябва да стигнем до редакцията колкото се може по-скоро! – заяви убедено Лора.
- Да! – съгласи се Марио и я хвана под ръка – Ние отиваме да се къпем!
Мая се ококори и усмихна деликатно.
- Не… Аз такова… – Марио опита да се измъкне от ситуацията, придобивайки ужасно смешен объркан вид.
- Отивай вече – бутна го Лора.
Администраторът се завтече към банята.
Когато останаха сами, психоложката се обърна към приятелката си и кимна към Марио:
- Не ти ли липсва това?
- Не знам – честно отговори Мая. – Всичко е толкова объркано и става толкова бързо. Не знам.

Re: Фейк 2

от Mutafchiev » 03 август 2023, 00:02

44.
Ева се бе потопила в работа, тъй като сега бе наложително да бъде изключително внимателна за съдържанието, което излиза в сайта. Ако преди можеше да пренебрегне малки грешки или недоглеждания, в този момент нямаше как да си го позволи. Всичко трябваше да бъде идеално. Това се отразяваше на целия екип, който за отрицателно време бе строен и перфекционизмът на Главната му бе вменен. Наистина, в нейния случай бе маниакален, а за служителите й повод за страх и притеснение.
Това, което се случи буквално няколко дни след интервюто й, бе неочаквано, най-вече за самата нея. Някак бе свикнала с честотата на ударите срещу сайта, затова поредният дойде изневиделица. Този път наистина заболя.
В 24 минутен видеоматериал, стилистично сходен с истерично видео за братството „Череп и кости“ или описание на сатанинско жертвоприношение, извършено от политици, Ева и сайтът бяха залети с помия до удавяне. Авторите на този връх на пискливото пропагандно изкуство бяха дали всичко от себе си. Присъстваха кадри на Ева още от телевизионните й години, снимките с Димов, които се появиха лятото, части от интервютата и писмените й материали. От всичко това бяха цитирани фрази, извадени по брутален начин от контекста и интерпретирани така, сякаш Ева е професор Мориарти на журналистиката. Безскрупулна кучка, която през цялото време манипулира, лъже и цели само повече гледания и пари. Даже интервюто, в което молеше който има информация за Крис да я съобщи на органите, бе показано като пример за манипулация. Що се отнася до Крис… в материала се твърдеше, че заедно с Ева са инсценирали отвличането му.
Цялата работа, която бяха свършили по фабриката за фейкове бе обърната с хастара навън. Излизаше, че са искали да я унищожат, за да отстранят конкуренцията. Работели заедно с полицията и си вършели взаимни услуги, предимно поръчкови арести и сплашвания. Изкараха Ева и Крис октоподи, практикуващи ужасяващите си манипулации с особен цинизъм. Всички фейкове, излезли в последните седмици бяха припомнени и навързани в абсурдна, заради това правдоподобна, теория. Отново бяха показани кадрите с журналиста и Фрай, като вече не ставаше дума за неморална любовна афера. Бе направен почти недвусмислен намек, че се е опитал да я изнасили.
В течение на деня целият нюзрум успя да изгледа видеото и всички, до един, отидоха при Ева да й кажат нещо, за да я подкрепят. Идваха и при Крис. Заедно с него се възмущаваха от помията, излята на главата му. Приятели и познати им звъняха и се стараеха да ги окуражат. Крис получи съобщения даже от Борис и Дамян. Момчето, което бе пуснало първия фейк за плъховете в Меджикмаркет и ПР-а на магазина. Също му желаеха да се държи.
Материалът бе толкова грубо лъжлив, толкова нагло изопачаваше и извърташе фактите, че даже Гьобелс би се възмутил от крещящата манипулация. Това се случи в известен смисъл. Нито една говореща глава, коментатор или клавиатурен оратор не реагира на него. Основното оръжие за всяване на паника и илюзорно създаване на обществено мнение в една или друга посока мълчеше. Причината не бе ясна. Дали, защото даже те се бяха погнусили от откровената клозетна пропаганда. Дали, защото не искаха да попречат на ефекта й, оставяйки я да се разтече по всички вдлъбнатини и дупки в обществото съзнание. Да ги изпълни и оттам да задушава всичко с отровните си изпарения.
Ефектът от видеото не закъсня. Посещенията на сайта започнаха прогресивно да намаляват. Секцията за коментарите бе като пустиня, даже троловете ги бяха изоставили. Аудиторията просто си отиваше. На този етап, нещата изглеждаха така, сякаш в сърцето на сайта е попаднал артилерийски снаряд и взривът е унищожил всичко.

Мая се бе подготвила обстойно за дълго нощно висене в колата. Имаше термос с чай, няколко сандвича. Самата кола бе заредила догоре, за да може да се топли спокойно и да не се разсейва. Това, което започна като засада в 20 часа, към 21 се превърна в бдение. Първоначално съсредоточено наблюдаваше улицата, хвърляше погледи и към огледалото за обратно виждане. На петнайсетата минута започна да се изнервя, след половин час вече чувстваше досада.
Постепенно тунелното виждане, с което гледаше целта – получаване на колкото се може повече информация за Алекс се разми. Едва сега допусна мисли за ситуацията със сайта. Осъзна колко методично и последователно всичко е вървяло към разгромния материал. Всякa атака, всяко действие. Представи си колко щастлив се е почувствал мозъкът, стоящ зад всичко това, когато Максимилиан говори с Крис.
Прехвърляйки всичко, се чудеше как би постъпила тя, ако трябваше да планира подобна кампания. Опита да намери уязвимости, грешки. Не успя. Стъпките бяха премерени, синхронизирани и прекрасно организирани. За секунда в главата й проблесна мисълта, че нещата не са толкова прости. Огромното организаторско усилие, хвърлено в очернянето на сайта просто не си струваше финалния резултат. Явно се прикриваше нещо много по-голямо, а шумът и кампанията срещу Ева и Крис бяха поредния отвличащ вниманието маньовър.
От друга страна, не по-малко възможно бе, остатъците от фабриката да бяха решили, че е настъпил моментът за отмъщение. Възползвали са се от ситуацията с ЕлБрокерс и са започнали да съшиват цялата история с бели конци. Защото наистина бе сглобена по този начин, но за да може да се види и разбере това, бе необходимо набито око. Аудиторията не само, че нямаше такова, не й дремеше. Важно бе да има информация, която да потребява.
Без да усети, явно машинално, Мая бе сипала чай в капачката на термоса и бавно дъвчеше сандвич. Нещо блесна в огледалото за обратно виждане. Веднага позна много специфичните фарове на колата на Алекс.
- Мамка му! Мамка му! – прошепна Мая.
Държейки чая и сандвича, започна да се свлича надолу в седалката, за да се скрие. Рекламистът мина покрай нея и спря през две коли. Фаровете и стоповете изгаснаха, но се виждаше дим, излизащ от ауспусите. Явно Алекс не бързаше да слиза. Минаха няколко много напрегнати минути, в които Мая наблюдаваше как нищо не се случва. Очите й бяха изпълнили цепката между таблото и волана. Когато напрежението поотмина, се сети, че държи сандвич и чай. Доста нескопосано започна да отпива и дъвче.
По улицата се зададе тъмен силует с огромна качулка, явно женски. Вървеше бързо и леко. Димът, излизащ от задницата на седана на Алекс изчезна. Той се появи и притичвайки се приближи до фигурата, която спря като го видя. Рекламистът показа шише вино, прегърнаха се, в тъмнината не се виждаше какво точно правят. По продължителността на прегръдката Мая заключи, че явно се целуват. Доста страстно. Скриха се във входа, след трийсетина секунди светна прозорец на втория етаж. След още толкова, на прозореца се появи широко и лъчезарно усмихната блондинка. Заливаше се от смях и рязко дръпна пердетата, за да изолира помещението от чужди погледи. Фрай.

Нюзрумът се бе поопразнил, по клавиатурите лениво щракаха журналистите от късната смяна. В студиата все още вървяха снимки на различните рубрики. Ева седеше сама в кабинета, обърнала стол с гръб към нюзрума и с празна глава наблюдаваше нощната гледка през прозореца. Чувстваше се като риба, мятала се на сухо цял ден. Извадена от своята среда, хвърлена на място, където също има кислород, но не е пригодена да го употреби. Тялото я болеше, сякаш бе поело ударите по психиката й. Леко почукване по вратата я извади от вегетативното състояние. Беше Карлов.
Главната му се усмихна и покани да влезе, зад него забеляза Лора да гледа притеснено към кабинета й.
- Здравейте, госпожо главен редактор – усмихна се психологът.
- Здравейте, докторе. Извинете, ако изглеждам по-уморена, но не съм в кондиция днес.
- Разбираемо е – отговори Карлов. – Честно казано не знам как се справяте.
- И аз – въздъхна Ева.
- Позволих си да ви обезпокоя, защото с Лора доста си говорим покрай снимките – Карлов пристъпи в кабинета и затвори вратата зад себе си.
- Как се справя тя? За вас знам, че сте прекрасен!
- Благодаря, но без нея нямаше да стане – усмихна се Карлов и седна на стола пред бюрото на Ева. – Ако избере работата в медиите, психологията ще изгуби голям професионалист!
- Ако точно днес решава какво да избере, знам какво ще каже.
Карлов се засмя:
- Не бъдете толкова сигурна, отвън положението не изглежда толкова лошо, колкото отвътре.
- Наистина ли? – повдигна вежда Главната.
- Да. Изгледах това… Крещящо нещо, доста зле скалъпено и опитът да се набият в главата на зрителя конкретни мисли е прекалено очевиден.
- За вас може би – усмихна се криво Ева.
- Не само за мен. Случвало ли ви се е нещо да не ви хареса, без да можете да кажете защо?
- Да…
- Същото е и тук. Имаме инстинкт за самосъхранение. Като с развалената храна, като помиришем мърша, не ядем.
- Със съдържанието е другояче, влияе по-сложно.
- Само така изглежда – усмихна се Карлов. – Съзнанието ни също има механизми, които го пазят. При някои са по-развити, при други – не чак толкова. Но болшинството ги има.
- И искате да кажете, че видеото срещу нас е толкова крещящо, че няма как да не отврати хората?
- Адекватните хора. Сама казахте, че действа подсъзнателно.
- А защо тогава днес имаме такъв отлив на посетители?
- Заради видеото, очевидно – отговори спокойно Карлов. – Но стига да си вършите работата, то ще се забрави и хората ще се върнат.
- И след колко време?
- Ето тук е разковничето! – повдигна пръст психологът. - Няма значение колко време ще мине, според мен, малко, ако атаките не продължат. Има значение вие да издържите до момента, в който нещата ще започнат да се обръщат!
Тази мисъл оживи Главната. Досега винаги се бе гордяла с начина, по който минаваше през проблемите като ледоразбивач. Да, тревожеше се, да приемаше някои неща прекалено присърце, но винаги успяваше да остави лошото зад гърба си.
- На живо е доста по-различно – усмихна се Ева.
Карлов присви неразбиращо очи, а после се засмя:
- И вие ли ни гледате?
- Естествено! Благодаря ви, можете да кажете на Лора, че както винаги сте успял да повдигнете бойния дух! – Ева кимна към нюзрума.
Карлов се обърна и видя психоложката седнала на плота на бюрото си. Правеше се, че рови в телефона, но периодично хвърляше крадливи погледи към кабинета.
- Много добро момиче! – каза Карлов. – С Марио са чудесна двойка, как са се намерили само!
- Когато ми разказаха историята, бях в шок! – усмихна се Ева.

Re: Фейк 2

от Mutafchiev » 27 юли 2023, 00:09

43.
Ева слушаше внимателно обясненията на Крис за начина, по който ЕлБрокерс са били ударени. Журналистът се движеше по написания сценарий и показваше скрийншотове от компютъра на Фрай. Разказът вървеше хронологично, като включваше и медийните атаки, комбинирани с действията на провокаторите. Главната внимаваше, кимаше, периодично задаваше уточняващи въпроси. Остана особено доволна от двете интервюта на Фрай, които идеално пасваха по време със събитията, както и разказите на провокаторите. Крис призна малкия грях, че е помолил Лора да убеди последните да се снимат.
- На този етап, със стендъпите, става около петнайсет минути – завърши Крис.
Ева поседя десетина секунди мълчаливо с поглед, вперен в лаптопа на журналиста и каза присъдата си:
- Нещо в цялата история липсва.
- Какво имаш предвид? – Крис повдигна вежди, чудейки се какво не е свършил.
- Ами виж, Фрай си я описал много добре, нещата, които са вършили ЕлБрокерс, също. Но атаките са по две линии.
- Физическа, чрез провокаторите и медийна… - допълни Крис.
- Точно. Медийната си я маркирал, но нищо повече.
- Права си – намръщено замислен се съгласи Крис. – Нямам нищо по тях, освен че се развиваха по класическия сценарий. Създаваш от нищото събитие и го раздуваш до вселенски мащаби.
- А ти как мислиш? Дали някой отломък от фабриката работи по този случай?
Крис повдигна вежди:
- Докато разглеждах архива, имаше сходни неща. Но ти по-добре от мен знаеш колко са схемите, по които може да се развие някоя история. Знаеш и че се учат. Така е сложно да се определи почеркът.
- Наглостта – усмихна се криво Ева.
- Това, да. Като нищо може да е онзи, който използва педофилското ми видео, за да удари министъра на образованието.
Главната кимна.
- Искаш да се опитам да открия и него ли? Щом покрай фабриката успя да се покрие…
- Поне някаква координация с фейковете. Засега имаш само дедукция, трябва нещо по-сериозно.
- Ще опитам – посърнало отговори Крис.
Главната побърза да промени темата, защото знаеше какво е да си на ръба да приключиш нещо мащабно и да бъдеш върнат, едва ли не в самото начало.
- Интервюто с ректора се е получило много добре.
- Да, Мая умее да предразполага хората към себе си – отговори Крис, сякаш ставаше дума за някоя нова и неопитна колежка.
- И как мина? – не се отказа да намеква Ева.
- Ами… Нормално.
- Разбирам – с известна досада въздъхна Главната. – Като решите дали сте се събрали или не, моля ми кажете, за да знам какво се случва в нюзрума. Не го казвам като шеф, а като приятел.
- Вече не живеем заедно – Крис я погледна спокойно в очите. – Няма изгледи да се съберем.
Ева стисна устни в знак на съчувствие, а Крис, разбрал, че разговорът е приключил, се усмихна със съжаление, взе лаптопа и излезе от кабинета.

В стаята на Марио се бе настанило съсредоточено напрежение. С Мая се опитваха да разберат какво точно има на адреса, където Алекс се застоя чак до 1 часа през нощта. Разгледаха внимателно улицата на картата, не откриха нищо интересно. Сега ровеха във фирмените регистри, за да видят дали има регистрирани дружества там, къде точно и с какво се занимават.
- Нищо няма! – въздъхна Мая.
Червенокосото момиче се изпъна на облегалката на стола и зарови пръсти в косата си, започвайки бавно да масажира скалпа си.
- Може да е отишъл при някого – предположи Марио.
- Трябва да разберем при кого – отговори Мая, продължавайки да се масажира със затворени очи.
- А ако е някоя жена?
- Ако е така – добре, но ми се иска да е свързано с работата му във фабриката.
- Разбирам – промърмори Марио.
- Какво имаш предвид? – Мая свали ръце и погледна администратора.
- Ами, ако е жена, няма ли да ти стане гадно?
- Защо? Аз го работя, нито съм влюбена, нито искам да имам нещо общо с него.
Марио стисна устни и погледна към монитора.
- Кажи де! – възнегодува Мая.
- Лора ми разказа как сте засекли Алекс с Крис, знам, че няма нищо, но де да знам…
- Да… - завъртя очи Мая. – Пуснах му малко чар, за да е по-лесно.
- Знам как става, как ще го обясниш на Крис?
- Той не иска обяснения – с известна нотка на раздразнение в гласа отговори Мая.
Администраторът я усети и се обърна към червенокосото момиче:
- Нали знаеш какво значи това?
- Да, в момента, в който изгуби интерес, значи всичко е свършено – Мая цитира думите на Марио, казани преди няколко месеца.
- Не смяташ ли да направиш нещо?
Мая повдигна вежди, казвайки с поглед „А сега с какво се занимавам?“.
- Не, имам предвид за отношенията между вас – уточни Марио. – Вие хубаво и двамата сте се впуснали да вадите факти, че не сте си кръшкали, ама като си ги плеснете в челата, какво ще промените? Само ще кажете „Ха, бях прав!“.
- И той ли прави същото като мен? – учудено, с умилени нотки в гласа попита Мая.
- И двамата имате уникалната способност да чувате само това, което ви изнася! – Въздъхна Марио и рязко смени темата. – Кажи какво ще правим с тоя?
Явно оживена Мая погледна монитора:
- Ще вися на адреса, докато не разбера какво прави там. Какво друго?

На около 60 метра от сървърното помещение също се водеше оживена дискусия, но по повод Фрай. В кабинета на Ева се бяха разположили Крис и Орлов. Полицаят бе дошъл да коментира с журналистите как да направят така, че второто задържане на финансистката да бъде необратимо. Естествено, бе спестил подробности за пускането й. За негово учудване, нито Ева, нито Крис настояха да разберат какво се е случило. Явно им бе ясно, че аргументите срещу задържането й са били достатъчно сериозни, за да го обезоръжат.
- В крайна сметка, единственият вариант е да пуснем материала за нея в момента, в който е задържана, а малко по-късно вашата пресслужба да съобщи за ареста – каза Ева.
- Да, така хем ще е ясно какви ги е вършила и обществото ще иска наказание, хем вие ще излезете феноменално бързи и безкомпромисни – подкрепи я Крис.
- А самият материал готов ли е? – попита Орлов.
- Не – намръщи се Крис. – Трябва да добавя още нещо, но не знам как и откъде.
Ева премести поглед върху журналиста, после го върна обратно на полицая:
- Предполагам, ще ни трябва около седмица. Ще го измъдрим.
- Хубав срок – замислено потвърди Орлов, после погледна Крис сериозно. – Има и друго нещо. Фрай уби компютъра си.
- Убила го е? – повдигна вежди Крис. – Уточни какво имаш предвид, защото въображението ми рисува страшни картини.
Ева и Орлов се усмихнаха криво. Полицаят извади голяма снимка от папката си и я подаде на Крис. Изображението бе на флашка, вкарана в един от USB входовете на кутията.
- Разбирам – кимна Крис и обърна снимката към Ева, която също поклати глава, показвайки, че е наясно какво вижда, без да е точно така.
- Нашите IT-та не могат да извадят никаква информация от паметта.
- Тоест доказателствата от Марио и Крис са незаконни и не могат да бъдат използвани в съда – уточни Ева, Орлов кимна в отговор.
- По идея… зависи какво е правил Марио, можем да измислим нещо чисто технически – започна замислено Крис, но спря рязко. – Има ли смисъл да обяснявам как може да се създаде копие на харддиска на компютъра й, без да личи, че е такова? Както и какво може да се прецака?
- Не, няма нужда – с молба в гласа каза Орлов. – Едва се оправям с тия техники, каквото и да кажеш… Само трябва да знам ще издържи ли експертизи.
- Това Марио трябва да каже.
- Чакайте малко, за какво ни е всичко това? – обади се Ева. – Можем да минем много по-лесно.
- Така… - оживи се полицаят.
- Ако Крис свидетелства срещу нея, ще може да покаже всичко, което има и няма да има нужда да казва откъде го има.
- Защото мога да не разкривам източниците си! – възкликна Крис.
Орлов се обърна със сериозен поглед към журналиста, който веднага разбра какъв въпрос ще последва:
- Ще свидетелствам, разбира се! – Безапелационно заяви той. – Какво ще ми направят? Ще ме отвлекат ли?

Re: Фейк 2

от Mutafchiev » 20 юли 2023, 00:29

42.
Интервюто и тонът на Ева предизвикаха буря от коментари. Даващите мнения се разделиха на два лагера. Едните я подкрепяха, защото излезе лично да защити работата и колегите си. Други смятаха, че е недопустимо някой да си позволява подобно поведение. Намираха го за грубо и безпардонно. Обвиниха я, че присвоява правото единствено да казва истината в последна инстанция. Споровете се водеха както в телевизионните студиа, така и в интернет чрез постове и статии.
В много от профилите на журналисти и коментатори буквално се водеше война за това кой е прав и кой не е. Ева, доколкото бе възможно, следеше реакциите. Вълнуваше се от тях, на няколко пъти бе готова да влезе в интернет баталиите, но успяваше да се сдържи.
В самия сайт троловете продължаваха да върлуват, но вече доста хора им отговаряха, както и скриваха коментарите им чрез негативни оценки. Аудиторията се активизира при това много. Така секциите под материалите започнаха да се саморегулират и малко по малко придобиваха приличен вид.
Главната разглеждаше и коментарите под материалите, посветени на интервюто й в други сайтове. Основната част бе от тролове, а истинските, в повечето случаи, бяха в нейна подкрепа. Не пропусна да отбележи, че бяха доста по-малко отколкото под статиите, посветени на ЕлБрокерс, на някоя катастрофа или нещо друго.
Първоначално това я накара да помисли, че губи войната. По-голямата част от публичните личности, минаващи за експерти и корифеи я клеймяха, обвинявайки я в какво ли не. Особено впечатляващо бе определението „Журналистически Цербер в пола“.
Когато се убеди, че коментарната секция на сайта се нормализира и троловете биват пъдени, се замисли за този парадокс. Хем повечето разпознаваеми личности се изказваха срещу нея, хем троловете губеха битката. Тогава настъпи просветление, което не само я успокои, а подобри настроението й. Осъзна две неща. Първо, това бе буря в чаша вода. На никой не му дремеше, че някой я клейми. Аудиторията се бе хванала за думите й. Битката се водеше в доста ограниченото поле на тези, чиято работа бе да следят медиите и обществения живот. Тук бе разковничето. Те го следяха, не го направляваха, въпреки че си въобразяваха обратното. Смазващото болшинство от аудиторията даже не знаеше, че подобно сражение се води. Научилите за него й се бяха притекли на помощ в коментарите. Статистиката за посещения на сайта се бе подобрила, макар и с малко. Активността на потребителите на социалните мрежи също се бе покачила.
Главната си отдъхна и се учуди сама на себе си. Как бе могла да забрави за толкова години в медиите, че на аудиторията не й дреме кой знае колко за журналистите и водещите, с малки изключения. Повечето от колегите й, първите няколко месеца след напускане на работа се радваха, че вече могат по-спокойно да ходят по улиците. Половин година по-късно това вече им тежеше. Дори и да си мега популярен, хората се интересуват от теб, защото те гледат по телевизията, искат да се докоснат до славата ти. Клюкарстването също е едно от основните неща. Но изчезнеш ли…
В крайна сметка, медийната атака срещу сайта щеше да мине покрай ушите на повечето хора. Бе масирана, но хаотична, идваща от много страни. Разсеяна в пространството. А нейното интервю бе ясно, конкретно и точково. Значително по-ефективно от който и да е коментар, ако ще и самият премиер да го направи.
Успокоена и съсредоточена Ева се зае с текущите задачи.

- У-у-ж-а-а-с! – бе реакцията на Лора, докато слушаше разказа на Мая за срещата с Алекс.
- Да! И ме прегърна копелето!
- А Крис?
- Подаде му ръка! – ококорено разказваше Мая. – А Крис държеше статива!
- Майчице! – възкликна психоложката.
- За щастие нищо не направи!
- Ох! Слава Богу! – въздъхна Лора.
- А после?
- Тоя се изнесе, Крис мълча през целия път. Дума не каза! Щях да се гръмна! Беше ужасно!
- А как минаха снимките? Гледах интервюто, станало е много хубаво!
- Не знам как го направи, но когато влязохме при ректора се промени за секунда. Стана усмихнат, предразполагащ! Все едно е имал най-хубавия ден в живота си!
- Леле… - продължи да се диви Лора.
- Да! Шегуваше се, гледаше да ни разговори. Както прави винаги преди снимки.
- Било е рефлекс! И после?
- После пак млъкна, заряза ме при Мариана и Сашо и толкова! Ни вест ни кост!
Двете се отпуснаха назад в столовете. Мая, защото най-после намери на кого да сподели историята. Лора, смазана от информацията. Кафенето бе полупразно, около тях нямаше никой, затова можеха да говорят спокойно.
- Трябва да направиш нещо! – каза Лора. – Ако Крис е имал някакви съмнения, то вече всичко му е ясно.
- И какво да му кажа? Тая пудра ме прегръща пред теб, защото си мисли, че се сваляме и нямам приятел, всъщност няма защо да те дразни?
- Така поставено не звучи много добре – замислено отвърна психоложката.
- Затова мисля, че чак като покажа на Ева материала за Алекс, ще мога да докажа на Крис, че всичко е наред.
- А той и Фрай? – повдигна вежда Лора.
- Доколкото знам я работи много стабилно, дочух Ева да говори с Орлов за нея.
- Тоест вече знаеш, че не ти е кръшкал?
Мая се намръщи:
- Виж, може и да сме се държали за ръце с тоя, но не съм си навирала деколтето в лицето му.
- Така… Ама бъди честна… за да се стигне до момента, в който си позволява да се държи така с теб, трябва да си му намекнала, че може.
Мая млъкна и се обърна към прозореца, сякаш нещо изключително интересно се е случва там.
- Разбирам, - продължи Лора, - че си пуснала чар, за да си помогнеш. Аз направих същото със Статиков, но Марио знаеше всичко през цялото време. Защо нищо не ни каза в самото начало?
- Защото мислех, че така ще ми е по-лесно.
Лора въздъхна и също погледна през прозореца. Нямаше смисъл да се заяжда и доказва на Мая, че силата им е в отбора, още повече, когато нещата са стигнали толкова далеч. Имаше едно нещо, което й правеше впечатление. Червенокосото момиче нито веднъж след раздялата не попита как е Крис, нито каза, че й липсва. Да, беше кисела, но причината по-скоро се криеше в многото работа и общото фоново положение. В последно време малко хора в нюзрума си позволяваха да са весели.
- Искаш ли да се съберете отново?
- Естествено – автоматично отговори Мая и след това се намръщи.
Не се бе замисляла за това въобще. Наведе глава:
- Не знам.

Орлов чакаше в приемната на министъра вече половин час. Бе извикан по формалния ред, затова можеше да само да предполага какво ще завари в кабинета. Сигурен бе, че не е за добро. Висшият чиновник се появи, имаше съсредоточен, но уморен вид. Припряно се ръкува с Орлов, попита го дали иска нещо за пиене. Полицаят отказа, а министърът поиска кафе.
- Кажи ми какво имаш по ЕлБрокерс – заповяда началникът, докато се настаняваха от двете страни на бюрото.
- Кореспонденцията на Фрай с провокаторите – съобщи Орлов. – Обявите, разговорите, имаме и лог-логовете от компютъра й, по тях се проследява и как им е изпращала пари. При обиска на офиса и апартамента й не бе открит телефона, през който им е давала заповеди. Много вероятно е някой друг да го е правил.
- Добре, много добре! – каза министърът. – Има ли нещо от което трябва да се безпокоим, когато дадем делото на прокурорите и после в съда?
Орлов погледна замислено към тавана, явно се колебаеше как да отговори.
- Разбирам, какво е? - Полицаят мълчаливо сведе поглед към телефона и вдигна очи към министъра, който въздъхна. – Обади се премиерът лично. Поиска да не бъдат задържани даже за 24 часа, нямало рискове да избягат. Отказах. Обясни, че ще ми дължи лична услуга. Пак отказах.
- И с какво ви убеди? – изстреля Орлов.
- Спомняш ли си джиповете за колегите в селата? – въздъхна министърът.
- Да, имам няколко приятели, които работят там, дойдоха им като манна небесна!
- Стана така, защото бързахме с купуването им и обществената поръчка…
Орлов повдигна вежди, осъзнавайки какво чува и започна да кима бавно.
- Аха… Що се отнася до информацията по ЕлБрокерс – започна полицаят. – Засега специалистите не успяват да възстановят паметта на компютъра на Фрай.
- Чакай малко, нали каза, че я имате цялата?
- Ние я имаме, но не е директно от компютъра…
- Тоест е незаконно придобита?
Вместо отговор, Орлов невинно повдигна рамене. Министърът завъртя очи и се отпусна назад в стола, скривайки лице с ръце.
- И какъв е планът? – избоботи той.
- Самопризнания… беше преди. Сега да я приберем.
- Разбирам. Дай й малко време и я задръж пак, тоя път с истински доказателства.
- А премиерът?
- Ако докажеш, че тя е организирала удара по ЕлБрокерс, ще се оправя с него – усмихна се уморено министърът. – Къде са 140 джипки, къде са активите на тия?

Re: Фейк 2

от Mutafchiev » 13 юли 2023, 00:05

41.
Утрото в нюзрума бе хаотично, но държането на Ева, Мая, Лора и Крис рязко контрастираше с това на другите. Бяха озадачени, замислени, сякаш не се бяха оказали в окото на бурята, предизвикана от Максимилиан. Всички останали правеха невъзможното, за да отразят колкото се може повече гледни точки. Да вземат колкото се може повече мнения. Кошерът жужеше, пчеличките летяха без цел и посока и пълнеха полетата в сайта, както се пълни медена пита.
Всички оператори и можещи да снимат журналисти бяха излезли да отразяват нещо. Очакваше се вътрешният министър да даде пресконференция и Лавър се бе запътил натам. Така единственият останал, който можеше да снима бе Крис, а интервюто с ректора на университета бе насрочено за днес.
- Здрасти – Мая почука по касата на отворената врата в кабинета на Ева. – С кого ще ходя на интервюто с ректора?
Ева отлепи поглед от монитора, сините очи се впиха в Мая.
- Огледай се и си избери някой, който може да снима – отговори Главната студено. Не й бе до детско-юношеските драми на Мая и Крис.
Червенокосото момиче се обърна и разбра, че няма алтернативи. Впери ядосания си зелен поглед в Ева. Главната не мигна, само повдигна вежда. Мая стисна зъби и отиде при Крис.
- Трябва да снимаме ректора – заяви студено.
Журналистът рязко се обърна към нея, явно се бе вглъбил дълбоко в нещо.
- Да… ъ-ъ, здрасти – избоботи той, Мая не каза нищо и все така го гледаше с укор. – Имаме заредена камера и микрофони. Когато кажеш, тръгваме.
Мая изгледа Крис мълчаливо за секунда-две и рязко изстреля:
- Добре.
Обърна се вдървено и направи две крачки към мястото си, завъртя се на пети:
- Сега.
Крис кимна, изправи се и започна да си слага якето.
Двамата мълчаливо пътуваха в асансьора, излязоха на паркинга и на входа срещнаха Алекс. Когато ги видя рекламистът се усмихна широко, запъти се към Мая и я прегърна. Тя бе толкова вдървена и шокирана, че не успя да реагира.
- Извинявай, че толкова рядко си общуваме напоследък, но имам много работа – широко усмихнат продължи Алекс. – Искаш ли да вечеряме днес? Май само това ни остана от чеклиста.
Лицето на Мая сякаш изчезна, скрито от огромните й, шокирани ококорени очи. Не знаеше какво да каже, а Крис наблюдаваше всичко с ледено изражение. Алекс се обърна към него и му протегна ръка:
- Здрасти!
Крис демонстрира, че носи статив, но го вдигна толкова високо, че за секунда Мая реши, че ще го стовари върху главата на рекламиста.
- Разбирам, разбирам – все така нахилено каза Алекс. – Отивате на снимки, нали? – Крис кимна. Алекс погледна към Мая. – Ок, пази я!
С ведра походка ги заобиколи и влезе в сградата. Крис заби поглед в земята и тръгна към паркинга, комбито му бе до колата на Мая. Мигачите и на двете коли светнаха, но журналистът безмълвно отиде при своята и започна да товари техниката в нея.
Мая бе вцепенена през целия път и когато се качваше по стълбите на университета, осъзнаваше, че първото й интервю ще е пълен провал. Крис почука на вратата, посрещна ги секретарка. Когато я видя, журналистът се промени коренно.
- Здравейте! – Широка усмивка се разля по лицето му. – Много се радваме, че господин ректорът се съгласи да говори с нас!
- За мен е удоволствие! – чу се от вратата, към която водеше приемната. – Убеден съм, че ще е интересно, особено с толкова добър аналитик като госпожа Симсън!
Крис се отмести от вратата и усмихнато погледна Мая в очите. В погледа му тя прочете топлина и обещание, че всичко ще мине добре.
- Здравейте! – усмихна се Мая, гледайки Крис и влезе лъчезарна в приемната.

Лавър се върна от пресконференцията на вътрешния министър с отделно интервю, дадено в кулоарите на сградата на силовото ведомство. В него чиновникът повтори нещата, които каза и на другите журналисти. Да, Максимилиан е сътрудничил с полицията. Да, прави се проверка, не – резултати още няма. На въпроса за задържаните, обясни, че се провеждат следствени мероприятия и за да не се компрометира ходът на разследването, както и с цел сигурността на всички страни, няма да дава подробности.
Ева го изгледа и реши да не го пускат. Първо, че нямаше нова информация, второ, щеше да налее вода в мелниците на всички, които се упражняваха върху тях. Главната се надяваше, че нещата ще започнат да се успокояват към края на деня, но за жалост се случи точно обратното. В интернет се появиха снимки на документи от проверката на АМП. По-точно финансовата част, според тях сайтът е получавал пари за „пропагандна дейност“, каквото и да значеше това. Също така се говореше за подозрения в пране на пари. Имаше и таблици, в които бяха описани дати и получени по сметките суми.
Ева се вбеси, позвъни на своята колега, в телевизията и обясни, че не иска повече да търпи случващото се. Обади се и на счетоводната къща, с която сайтът работеше и заповяда шефът й, заедно със счетоводителя да се материализират в кабинета й на момента. Това се случи след трийсетина минути и мъжете преживяха един от най-тежките следобеди в живота си. Главната ги разхождаше по всички отчети почти четири часа, докато ги караше да записват нещата, които я интересуваха. После им остави петнайсет минути, за да приведат записките в приличен вид.
Половин час по-късно Ева чу началния анонс на същата водеща, при която бе отишла в момента, когато Крис бе отвлечен. Бе кратък и завърши с коментар, подаден като въпрос:
- Напоследък доста често се срещаме... – усмихна се водещата.
- Да, за жалост по неприятни поводи – отговори усмихнато Ева.
- С екипа решихме да ви зададем въпроси по основните обвинения, които се отправят към медията ви и лично вас. – Ева кимна в знак, че е готова да отговаря. – Подкупни ли сте?
- Днес накарах счетоводителите на сайта да проверят подробно документацията не само на датите във фалшивите заключения на АМП, но и за седмица напред и назад. Подобни суми въобще не сме получавали.
- Никой не е казал, че сте ги получавали официално – контрира водещата. – Зрителите виждат на екрана изтеклите доклади, както и материалите, които вие донесохте.
- Проверката се извършва въз основа отчетите, които водим и предаваме ние. Сравняват се с разходите. В някои случаи, доколкото разбирам нашият е такъв, се проверяват и личните доходи и разходи. Като много дълбока данъчна проверка е. Щом ние не знаем, че сме получавали такива суми, нито сме ги харчили, няма как и проверяващите да знаят. Това е фейк.
- А вие разбирате от фейкове – усмихна се водещата.
- Не, не разбирам – хвана се Ева за думите й. – Това, от което разбирам е да информирам аудиторията по най-достъпния и разбираем начин. С ясни факти, доказателства, доводи и аргументи, основани на проверяема логично-следствена последователност. Не се занимавам с кресливи истории, нито гоня сензации. Нямам и човек редакцията, който да се занимава с това. Ще кажете, че Крис е такъв. Не, той откри темата за фейковете, разработи я, попътно разкри ОПГ-то в Първо, бе отвлечен и се върна потрошен. Сега, ако обичате – синият й поглед се обърна към камерата срещу нея. – Сравнете това, което описах сега, с дрънканиците, които слушаме по цял ден вече седмици. Лица, които само са чели за морал, принципи и журналистическа етика, но не са се изправяли пред решението какво и как да бъде казано или показано пред цялата държава, дрънкат врели некипели. Няма да обвинявам никого в лъжа или клевета, само ще кажа – когато слушате някого, винаги помнете какво знаете за него. Помислете и дали носи някаква отговорност за нещата които говори. Репутация и отговорност, това е единственото мерило, което ни остана.
- А вашата репутация?
- Докато фабриката за фейкове разбиваше сайта, на който съм главен редактор, с екипа ми правехме всичко, за да може материалът на Крис да стигне до повече хора. Знаете какво стана после.
- Да, да разбирам, че отричате всички обвинения, че сте продажни, че работите с МВР, че манипулирате аудиторията?
- Това е абсурд несъвместим със здравия смисъл. Не само ги отричам, имам цял сайт с новини, анализи, видеа, разследвания и какво ли още не, който доказва абсолютната несъстоятелност на обвиненията. Що се отнася до МВР, като всяка уважаваща се медия, имаме контакти там. Стараем се да бъдем максимално обективни и в същото време да не злоупотребяваме. Не можем да си позволим да провалим нечий живот или кариера, за да имаме силен материал тази вечер, например.
- Как ще коментирате видеото, от което тръгна всичко днес…
Ева обясни, че Максимилиан е в правото си да прави публични изказвания. Не пропусна да отбележи, че не е ясно към кого в журналистическата гилдия е отправил благодарности, но това, че всички са скочили точно на нейния сайт е интересен знак. Остатъкът от интервюто мина спокойно и без нови монолози от Главната.
Естествено, троловете започнаха да я наричат „злобна вещица“ и лъжкиня, но се появиха хора, които им противоречаха. Малко след като излезе от сградата на телевизията, получи съобщение от Симсън – „Смело! Браво!“.

Мая се върна ужасно объркана у дома. Целият ден мина странно и непонятно. Интервюто с ректора мина чудесно, а монтажистите Мариана и Сашо й помогнаха да го монтира. Получи се интересен и хубав материал. Докато го работеше, въобще не мислеше за срещата с Алекс. В момента, в който стана от стола до монтажната станция, тъмни, мрачни и задушаващи мисли превзеха съзнанието й.
Вкъщи се повъртя малко, изгледа интервюто с Ева, сготви вечеря, изкъпа се. Нищо не помогна. Ядоса се. Реши, че щом тоя келеш си позволява наглостта дни на ред да е в неизвестност и после, все едно нищо не е станало, да се държи, сякаш спят всеки ден, ще го използва.
„Остава ли офертата за вечеря?“, написа тя. Едва след петнайсет минути получи отговор: „Не е ли късно за вечеря, по-добре на бар“. „На гладно ли искаш да пия? ;)“; „В това няма нищо лошо, така или иначе до края на вечерта ще си нахранена ;)“. Последният отговор я ядоса още повече. Отвори приложението, което показваше локацията на колата на рекламиста. Беше спрял в центъра, на място, където нямаше нито заведения, нито магазини. Не беше и домът му. Мая подозрително присви очи и реши да блъфира: „Добре, кажи кога и къде. Много съм гладна!“. Отговор дойде след десетина минути: „Точно да станат нещата и да не мога! Утре организираме една кампания, две промоутърки са се отказали и трябва да търся нови на пожар!“. „Жалко , ще трябва да пробвам сама да се нахраня“, написа Мая, шепнейки под нос „Шибано копеле нещастно!“.

Крис още не бе свикнал с новото ателие и постоянно се объркваше. Все забравяше в кое чекмедже му е вилицата, къде е ножът или отварачката за бира. Не можеше да бъде другояче, защото нямаше време да заживее на това място. Просто го обитаваше в моментите, в които не бе в редакцията. Бе започнал да свиква единствено с дивана, тъй като явно предишният наемател е имал сходно с неговото телосложение и вдлъбнатината в единия край пасваше идеално.
И той като Мая имаше ужасно натоварен ден, затова не успя кой знае колко да помисли за срещата с Алекс. Естествено, положи кански усилия, за да не стовари статива на главата на рекламиста, а после да провери здравината на ребрата му. По пътя към университета просто стискаше зъби. На момента му се стори, че е по-добре така, отколкото да избухва или да започне да се обяснява. Бе прочел в погледа и поведението на Мая, че също е изгубена и шокирана от случилото се. За съжаление, борбата със собствените му емоции не остави място за по-задълбочена оценка на държанието й. Когато влязоха в университета, забрави за това и включи работния режим. Снимките минаха чудесно, а когато се върна в нюзрума, остави батериите на камерата да се зареждат и прегледа написаното от материала за Фрай досега. После отиде да снима единия от провокаторите.
Когато се прибра, изгледа запис на интервюто с Ева, източи разговора с провокатора и бързо го почисти от въпросите си, както и от всякакви излишни неща. Едва сега си спомни за Алекс и как прегърна Мая. Ядоса се, по някакъв начин искаше да докаже, че е по-добър от него, както и че не е кръшкал с Фрай. Реши да се обади на Ана с надеждата да изкопчи нещо полезно, без да знае какво:
- Здравей, извинявай, че ти звъня толкова късно – каза журналистът, когато тя вдигна слушалката.
- Няма проблем – усмихна му се по телефона. – За жалост съм малко заета, може ли да се чуем утре?
- Просто си мислех за последния път, когато се видяхме…
- Нека се чуем друг път, наистина – Крис усети, че около нея има някакво движение, тя започна да диша тежко в слушалката.
- Добре, лека.
- Лека!

Re: Фейк 2

от Mutafchiev » 06 юли 2023, 00:14

40.
Марио досадено разглеждаше картата на града и отметките, оставени от колата на Алекс по нея. От видяното, администраторът достигна до няколко извода. Рекламистът обичаше да яде бърза храна, защото бе купил обяда и вечерята си в drive in-а на такива заведения. Бе прекарал два часа в СПА-център, което значеше, че Крис имаше известно право като го нарече „пудра“. След всичко това, точно в 22 часа колата му бе спряла пред фитнес зала. Очевидно човекът се обичаше и не си отказваше в нищо.
Уморен, администраторът описа движенията по часове и ги прати на Мая. Тя също имаше достъп до данните от GPS-а, но по незнайно каква причина, Марио реши, че с това помощта му не се изчерпва. Затова искаше да я улесни и със ситематизирана разбивка на движенията на Алекс. Вдигна поглед към дивана, където се бе разположила Лора и се изпълни с топлина.
Психоложката, от своя страна, пишеше мейл на Крис, в който съобщаваше радостната вест, че двама души са се съгласили да говорят, стига да бъде запазена пълната им анонимност. Успехът костваше на Лора четири часа разговори, затваряния на телефони и псувни. Най-хубавото в случая бе, че двамата бяха въвлечени в схемата срещу ЕлБрокерс по различни начини. След като написа имената, телефоните, както и условията, с които са се съгласили да се снимат, Лора изпрати писмото. Въздъхна облекчено.
- И ти ли помагаш на някого? – обади се Марио.
Лора рязко се обърна към него.
- Ох, стреснах се – усмихна се тя. – Да, Крис ме помоли да прозвъня провокаторите на ЕлБрокерс.
- И?
- Двама души – гордо зави Лора.
- А аз лепнах GPS-a на колата на Алекс и знам, че обича масажи и бърза храна – засмя се Марио.
- Спомняш ли си как миналия път изгонихме Крис, да се оправя сам?
- Аха, после случайно всички се събрахме в ателието – усмихнато каза администраторът. – И му изпихме вишновката.
- Да, да – развеселено потвърди Лора. – Дали и сега да не ги оставим двамата? Миналия път се получи.
- Не – след известно време на размисъл отговори Марио. – Миналия път също им помагахме, но не се месехме в личните им отношения.
- Да-а – въздъхна Лора. – Прав си.
- Не мога да разбера кое му е сложното, или се обичат, или не се. Защо винаги реагират толкова крайно? В първия момент не могат един без друг, в следващия не си говорят.
- Индивидуалисти, свикнали са да се оправят сами, не могат да си признаят слабостите – изреди Лора. – Ако трябва да сме честни, цяло чудо е, че изкараха толкова дълго време.
- Мислиш, че могат и да не се съберат ли? – повдигна вежди Марио.
Лора въздъхна:
- Не знам какво да мисля, егото и свободолюбието, както го разбират, се движат толкова непредсказуемо… те самите не знаят какво ще правят.
- Значи няма особен смисъл да им помагаме – заключи администраторът.
- Колкото помагаме на тях, толкова и на сайта, виждаш какъв хейт отнасяме всички.
Марио замислено кимна. Погледна през прозореца към градината, където отново валеше сняг на парцали.
- Топъл шоколад? – попита Лора.
- Топъл шоколад! – доволно повтори администраторът.

Ева стигна до дома си и с нетърпение чакаше портата да се отвори, да паркира, да се излегне на дивана и да дочака Димов, с когото да помълчат заедно. Последното се бе превърнало в нещо като традиция в последните месеци и вече не си представяше вечер без този ритуал.
Още когато портата не се бе отворила напълно, Главната обърна внимание, че сякаш снегът на паркинга е почистен и е натрупало съвсем малко. Стори й се странно, но през главата й не можеше и да мине, че Димов се е прибрал преди нея. Вкара колата в двора и видя, че от двете страни на пътеката и стълбите към къщата има малки топли светлинки, оттук приличаха на светулки. Вдигна поглед нагоре - прозорците светеха.
Паркира и тръгна бавно към къщата. Оказа се, че светлинките са малки лампи за градина, които някой бе втъкнал в снега, оформяйки почистената пътечка и стълби. Главната се почувства така, сякаш пристъпва към приказка. Отвори вратата и завари Димов, сменил ризата и костюма с дънки и ужасен пуловер с елени. Като го видя, се почувства особено топло и приятно. За това усещане допринесоха ароматът на печащо се месо и канела. Адвокатът стоеше до трапезната маса и се бореше с оплелите се лампички за украса. До него имаше отворени няколко кутии, в които бяха коледните играчки, а малко в страни стоеше голяма, пищна елха. Изненадана, Ева изпусна чантата. Димов се обърна по посока на звука и като я видя се усмихна топло и пристъпи към нея.
- Добре дошла! – прегърна я той и нежно докосна върха на устните й със своите.
- К-какво е това? – попита Главната.
- Една специална Коледа – отговори Димов. – Тя ще е последната, в която сме само двамата. Затова трябва да е незабравима. А понеже скоро ще сме трима, трябва да си спомним как се прави празник.
Ева безмълвно огледа усмихнатото лице на Димов и го целуна страстно.
Следващият половин час бе магичен. Справиха се с оплетените лампи за елхата и започнаха постепенно да я украсяват. Димов периодично притичваше към кухнята и проверяваше как се пече месото. Докато вечерята стане готова пиеха чай с канела.
Въпреки приказната, магично реалистична празнична атмосфера, нямаше как да стоят дълго потопени в нея. Родени, за да покоряват нови върхове и влюбили се един в друг, в голяма степен заради това, съвсем скоро заговориха за работа.
- Неочаквано рано си се върнал днес – започна Ева.
- Да, каквото можах, отметнах, останалото го дадох на другите. Все пак, нашата елха е по-важна! – усмихна се Димов.
- Тоест не ме излъга, когато каза, че натоварването с времето ще намалява?
- Не, не те, но засега стана съвсем малко по-леко. Скоро ще започнат разплащанията по първите обществени поръчки и когато се убедим, че всичко там е наред, наистина ще се усеща повече. При вас как е?
- Ох, не питай – въздъхна Ева, докато окачваше голяма, лъскава червена топка на елхата.
- Добре, но за Отело и Дездемона, не мога да не питам – усмихна се Димов.
- По-скоро Отело и Отело, толкова се ревнуват, че не могат да се понасят.
- Да не би да се карат в нюзрума? – повдигна вежди Димов.
- По-лошо, игнорират се и доколкото виждам, Лора и Марио активно им помагат.
- Тоест се случва това, от което най-те беше страх… - констатира Димов.
- Да, работят без да ми казват подробности, но в случая, това е надежда, че ще успеем да излезем от дупката. – Ева се усмихна дяволито. – А и сега, когато си по-свободен, ще можеш да им спасяваш кожите!
Димов се засмя:
- Ако отнема петнайсет минути на ден, ще ги спасявам!
След вечеря легнаха залепени един до друг на дивана, и мълчаливо се насладиха на украсата, която бяха направили. После решиха да гледат филм и след кратко обсъждане осъзнаха, че от поне десетилетие не са гледали възможно най-коледното нещо, снимано през последните 40 години. Направиха пуканки, донесоха огромно одеяло, изключиха всички лампи и излегнати на дивана, осветявани от светлините на елхата пуснаха „Сам вкъщи“.

„Здравейте, вече цялата страна знае кой съм, затова няма да се представям. Правя обръщението си по този начин, тъй като не искам някоя медия да го покаже превратно и монтирано. „ЕлБрокерс“, моята кауза, претърпя вероломна атака. В рамките на няколко седмици бе безскрупулно унищожена, вложителите – ограбени, а активите замразени. Искам да обявя, че малко преди да се осъществи финалната и смъртоносна атака, аз дадох достъп на властите до всички документи, сделки и транзакции, извършвани лично от мен и колегите ми. На този етап проверката продължава, но щом досега нищо незаконно не е открито, значи такова няма. От свои източници знам, че част от изпълнителите на атаката са задържани. Готов съм да продължа да помагам на разследващите органи с всичко, което мога. Наясно съм, че с ЕлБрокерс е свършено, и няма обратен път назад, но няма да спра, докато не изчистя изцяло името си. Обществото във ваше лице, трябва да разбере, че и аз съм жертва като вас. В този ред на мисли, искам да благодаря и на разследващите органи, които подхождат професионално, и на журналистите, които не се вляха в общия поток помия, излят върху мен. Благодаря!“
Видеото, снимано с телефон в просторен хол взриви цялата страна. Кадърът, в който се виждаше лицето на Максимилиан висеше навсякъде и предизвикваше доста неприятни асоциации с Големия Брат от филма по Оруеловата „1984“. Стотици журналисти и коментатори бяха запретнали ръкави и изливаха десетки страници, запълнени с полуслучаен набор от думи и символи. За тях видеото бе манна небесна, тъй като нищо друго не се бе случило.
Коментарите можеха да се разделят на няколко типа. Първият и най-разпространен, бе под мотото „Кой в полицията пази Максимилиан?“. В тези редове се лееха огън и жупел срещу органите на реда. Думите „корупция“, „подкуп“ и „бухалки“ се срещаха също толкова често, колкото „търговия с влияние“, „узаконен обир“ и „полицейски чадър“. Повечето бяха убедени, че Максимилиан лъже за арестите и го доказваха с особено обширни абзаци в опусите си. Завършваха с искане имената на задържаните да бъдат обявени. Естествено, никой не очакваше това наистина да се случи при текущо разследване. Обществото искаше имена, а законът, пазещ правата на същото това общество, не позволяваше те да се казват. Малко хора схващаха логиката на последното, затова искането бе толкова ефективно за очерняне на органите.
Вторият тип коментари бе свързан с журналистите, които не се „влели в потока помия“. Някои членове на гилдията скочиха като попарени. Какъв бил Максимилиан, че да си позволява подобни коментари? В последствие всичко се изливаше непотребно дърдорене за принципи, морал и етика. Черешката бе, че благодарностите на финансиста са били насочени към Крис. Така той бе набеден за продажник и какво ли още не, а сайтът за пореден път бе обявен за корумпирано котило на утайката на журналистическата професия.
Останалите мисли по темата бяха посветени на конспиративни теории, доста семпли опити за шеги и закачки, както и на задълбочени анализи на финансовата система и службите за сигурност. Накратко – спорни и недодялани коментари на хора, живеещи, за да бъдат чути с повод или без.
Погледът извън медийното пространство – при Орлов, при Ева, Крис и компания бе доста по-прозаичен. Чудеха се с какъв акъл Максимилиан си е позволил да наговори толкова глупости и съжаляваха за току що отминалите дни на относително спокойствие поне на този фронт. Бе очевидно, че скоро няма да се върнат.

Re: Фейк 2

от Mutafchiev » 29 юни 2023, 00:15

39.
Ледената стена между Мая и Крис в нюзрума стоеше все така непробиваема. Колегите вече по-рядко им хвърляха странни погледи и шушукаха за тях по ъглите. Двамата бяха спрели да обръщат внимание на клюките и не забелязваха как ги гледат околните. Изцяло потънаха в работата.
Крис напредваше с писането на материала, но му липсваха някои неща. Едно от тях бе разказ от провокатор, получил пари от Фрай и участвал пряко в удара срещу ЕлБрокерс. За щастие, имаше списък с имена и телефонни номера от компютъра на Фрай. Едно от най-омразните неща за журналиста бе говоренето по телефона. Толкова не го обичаше, че когато се налагаше, започваше да презира професията. От друга страна, трябваше да се случи. Въздъхна и огледа нюзрума, за да се разсее и събере сили да звъни. Погледът му падна върху Лора.
„Как си“, написа й той. „Можеш да дойдеш и лично да питаш“, бе отговорът. „Не мога, имам нужда от помощ“. Лора стисна устни, стана и отиде при Крис.
- Това трябва да спре! –тя седна на плота на бюрото.
- Кое? – журналистът се направи на глупав.
- Това с чатовете! Как ще се разберете, при условие, че даже не си говорите?
- Ами… Ние се разбрахме.
- Така ли? Въобще не личи!
- Постигнахме мълчаливо съгласие да се разделим – отговори Крис.
- Аха? И как живеете заедно? Разрязали сте леглото на две? Или сте опънали чаршаф по средата?
- Не – засмя се журналистът. – Изнесох се.
Лора се ококори:
- Въобще опитахте ли да се разберете?
- Мълчаливо… - отговори Крис.
- И не ти дреме? Не искаш да сте заедно? Разделени сте и толкова?! – възнегодува Лора.
Вместо да отговори, журналистът явно напрегнат, смени темата:
- Наистина имам нужда от помощ. За материала за ЕлБрокерс трябва да снимам поне един от провокаторите, за да разкаже от първо лице как са го наели и как са действали.
- Аха… - неразбиращо кимна Лора.
- Списъкът е много дълъг, можеш ли да ми удариш едно рамо с прозвъняването?
- Ох… - въздъхна тежко психоложката. – Добре. Прати ми някаква част и ще пробвам да навия някого. Колко души ти трябват?
- Един, двама, максимум трима – усмихна се Крис.
Телефонът на Лора издаде звук за получено съобщение. Момичето го извади от джоба си, погледна го и въздъхна.
- Мая ли е?
- Да – отговори досадено Лора. – Има нужда от мен. Ако искаш да знаеш защо, можеш да си вдигнеш задника и да отидеш да я питаш.
- Е недей сега така… като стара даскалка си.
- Като спрете да се държите като малки деца и аз няма да се правя на даскалка. - Крис се усмихна криво. – Прати ми списъка в месинджъра.
Лора стана и се запъти към своето място, откъдето си взе якето и кимна на Мая. Червенокосото момиче се изправи, също взе връхната си дреха и излязоха от нюзрума. Крис ги проследи с поглед и въздъхна тежко. Психоложката бе права, трябваше да говори с Мая. Но нещата се развиха толкова бързо, че някак не остана време. Нито за осмисляне на ситуацията, нито за разговор. Магарешката упоритост, която и двамата проявиха ги докара до тази абсурдна ситуация. Журналистът се отърси от тези мисли и се върна към работата. Бе сигурен, че това е най-добрият начин да докаже, че не й е кръшкал и я обича.

Ева лежеше отпусната на дивана в кабинета си, положила глава на възглавница, а на единия подлакътник бе вдигнала скръстени крака. Със затворени очи слушаше обясненията на Лавър за ситуацията със сайта и общественото отношение към него. Положението никак не бе розово. Атаките бяха разбили на пух и прах реномето на медията. Коментарите се бяха напълнили с тролове и хора, които плюеха безразборно. Нямаше значение каква новина или материал са качени, под тях задължително се навъждаха всякакви индивиди, пишещи отвратителни неща.
Лошо бе и професионалното отношение. Негласната спогодба, която съществуваше между медиите да не се нападат много агресивно една друга в публичното пространство все по-често се нарушаваше. Периодично някой журналист или водещ изпускаше по някоя хаплива забележка в посока Ева или Крис. Въпреки, че във всички медии мразеха конкуренцията от дъното на душите си, никой не си позволяваше чак такива неща. Главната си спомни как преди много години се прехвърли от едната голяма телевизия в другата. Първата седмица й се стори ужасна, защото някои от новите й колеги бяха решили, че е шпионка. Успя бързо да разсее съмненията. Но когато виждаше откровената им чиста радост, когато на старото й работно място правеха гаф, изпитваше смесени чувства. Бе прекрасно запозната със собствените им издънки, тъй като преди бе злорадствала над тях. Отдавна не правеше такива неща, просто не виждаше смисъл в това. Бе като състезател, гледаше право напред към целта и даваше всичко от себе си, за да я стигне. Въобще не я интересуваше какво прави конкуренцията.
Лавър продължаваше да описва мненията, които говорещите глави бълваха по екраните и в социалните мрежи. Отбеляза пословичната им еднаквост, както и не пропусна да се подиграе на вечното „времето ще покаже“. Тази фраза обикновено идваше в края на огромен, поне 4 абзаца опус, с което тотално обезсмисляше и без това несвързаните разсъждения. На малкия екран звучеше по-убийствено, тъй като се казваше със загадъчен патос и леко повдигане на рамене. Наблюдателният Димов наричаше всичко, което завършва по този начин с лаконичното „лялям, за да лялям“.
- В крайна сметка, според мен ни трябва нещо, което да обори всичко това. Нещо като материала на Крис от лятото.
- До голяма степен заради него сме в тази ситуация – усмихна се Ева, без да отваря очи и веднага добави. – Нещо безапелационно. Крис доста е напреднал с Фрай, май пак ще ни измъква.
- Проблем е и че все повече хора и институции ни отказват интервюта – продължи заместникът.
- Лошо – оживи се Ева. – Трябва да помислим с кого можем да обърнем тази тенденция. Трябват ни трима-четирима души, които да покажат, че сме приемливи.
- Мога да говоря с вътрешния министър, той ще се навие… - предложи Лавър. – Симсън?
- Не. И двамата не стават – отряза го Ева. – С единия сме прекалено обвързани от лятото, ще изглежда, че сме се превърнали в полицейска медия. Симсън е собственикът, няма по-отчаян ход в подобно положение от това да го накараме да говори.
- Това са хората, за които се сещам на прима виста – каза с нотка печал в гласа.
Ева се замисли, прехвърляше възможни хора, които евентуално биха се съгласили да дойдат.
- Как вървят материалите на Мая? – Изведнъж се обърна към Лавър тя. – Статистическите анализи.
- О – повдигна вежди Лавър. – Много добре, неочаквано даже. Доста суха тема е това.
- Ректорът на Столичния университет нали е социолог?
- Аха…
- Пробвай да го уговориш по тази линия, а Мая да му вземе интервю.
- Това може и да проработи – съгласи се Лавър.
- И мисли за още неща, които да ни измъкнат от тая дупка!

Орлов влезе в стаята за разпити, там където преди няколко месеца се опитваше да пробие при Мая. Носеше под мишница дебела папка с все още горещи, току що напечатани листа. Фрай го погледна с известно отегчение, но все пак изстиска усмивка:
- Не се забавихте особено много.
- Искрено се надявам, че ще продължим със същото темпо – върна усмивката полицаят.
- За съжаление, нямам какво да ви кажа, но ми се струва, че ще сме бързи.
- Да започнем с това кой ви поръча да организирате удара срещу ЕлБрокерс?
- О-хо-хо-хо! – възкликна ококорено Фрай.
Полицаят не разбра дали бурната реакция бе израз на ирония, подигравка или шок. За начало бе предостатъчно това, че блондинката не успя да я прикрие. Не каза нищо и изчака да види как ще се развият събитията. Възгласът на Фрай завърши с прекалено широка усмивка, забит поглед в земята и леко поклащане на главата. Минаха няколко секунди. Сякаш се проточиха цяла вечност. Вдигна мълчаливо поглед към него и показа, че няма да каже нищо повече.
- Съдейки по реакцията, разбирам, че намирате обвинението за интересно?
Усмивката стана по-широка, мълчанието продължи.
- Във ваш интерес, госпожице Фрай, е да сътрудничите.
- Готова съм да сътруднича – отговори усмихнато блондинката. – Но по адекватни теми. Това, което казахте току що е абсурд.
Погледът на Орлов бавно се премести към дебелата папка, а после със същата скорост отново се върна на Фрай.
- Добре, ще започнем отдалеч. Каква е връзката ви с ЕлБрокерс?
- Коментирала съм ги два пъти в интервюта – отговори Ана.
- Пряка връзка няма ли?
Фрай се усмихна, но не отговори.
- Нямате сметка, нито познавате някой, който работи там, нищо?
- Нищо.
Тежка въздишка се откъсна от гърдите на полицая. Бавно вдигна ръка и придърпа папката, поставена на масата към себе си. Отвори я и започна да разлиства. Спря, явно стигна до страницата, която го интересуваше. Пое въздух, за да започне да чете. На вратата нервно се почука, след което нахлу Фазанов.
- Орлов, ела за малко!
Полицаят се намръщи, затвори папката и я взе със себе си. Хвърли поглед към Фрай, а тя доволно повдигна вежди и изрази с лице фразата „Ами сега?“.
- Какво има? – ядосано прошепна Орлов, след като вратата се затвори зад гърба му.
Фазанов му подаде телефон:
- Да? – изсъска полицаят, чу познат глас.
- Обади ми се премиерът… - човекът преглътна тежко. – Ако няма нищо от обиска на финансистите, трябва да ги пуснеш.
- Имам право да ги задържа за поне 24 часа – възпротиви се Орлов.
- Не – глухо се разнесе в слушалката.
- Не за това се борихме… - промълви Орлов.
- Казано е да ги пуснеш, не да се отказваш.
- Слушам, господин министър.

Re: Фейк 2

от Mutafchiev » 22 юни 2023, 00:16

38.
„Здравей, кога мога да си събера нещата?“, написа Крис на Мая, която седеше през две бюра от него в нюзрума. „Довечера няма да съм вкъщи, остави ключовете на масата“, отговори тя без даже поглежда в неговата посока. „Добре.“ И двамата се почувстваха странно, не заради привличането и любовта, които усещаха един към друг. Правеха всичко възможно, за да докажат на другия, че не са лъгали, нито дори са помисляли за изневяра. В същото време отказваха да говорят, даже да се поглеждат. Дали беше страх от това, че очите ще издадат истинските им мисли и ще изгубят господстващата позиция, която си въобразяваха, че имат? Може би бе срам, че са имали тайни един от друг. Мая препрати скрийншот на разговора на Лора, която седеше срещу нея. Психоложката вдигна ококорен поглед към Мая, после бавно се обърна към Крис. Журналистът пишеше съсредоточено нещо на компютъра. „Като малки деца сте“, коментира тя.
Крис тръгна по-рано от работа и отиде до родителите си, за да им каже, че е намерил квартира и да вземе комбито. По пътя към апартамента на Мая се навиваше и надъхваше да не се поддава на чувства. Качи се горе и започна методично да събира багажа. Направи два курса до колата с дрехите, после започна да прибира всякакви дреболии. Още два курса. Застанал пред отворения багажник на колата забеляза колко много неща има всъщност. Когато се нанасяше, бяха двойно по-малко. Реши да се качи за последен път, за да провери да не е пропуснал нещо.
Осъзна, че е оставил апартамента така, както го е заварил, нямаше и следа от него. Дори когато се бе изнасял от квартири, не бе полагал такова усилие да не оставя нищо след себе си. Започна бавно да крачи из стаите. Изпитваше тягостно усещане. Не само, че не искаше да се маха. Изведнъж реши, че не се изнася, защото Мая му е изневерила, а че я изоставя в труден момент. Не можеше да определи какво му е трудното, но нещо му подсказваше, че е така.
Седна на дивана и потупа седалките. Мисълта, че никога повече няма да се върне на това място ясно кристализира. Тялото му изтръпна. Журналистът стегна мускулите си и така пребори неприятното чувство. Изправи се и хвърли един… предпоследен поглед наоколо. Отиде в спалнята и застана откъм страната, на която спеше Мая. Взе възглавницата й и се втренчи в нея. После рязко зарови лице и вдъхна аромата на жената, която обичаше. Стори му се че диша цяла вечност, но не му стигаше. В крайна сметка глупавата упоритост надделя. Остави я на леглото и заглади. Наведе глава, стисна зъби и сякаш бягаше от нещо, забърза към кухнята, остави ключовете на масата и излезе от апартамента, изключвайки лампата.
В момента, в който прекрачи прага на входа, спря и запали цигара. Направи две-три дръпки и осъзна, че чака Мая и явно подсъзнателно се надява на случайна среща. Намръщи се и забърза към колата.
Когато комбито на журналиста се скри в една от преките, Мая си пое дълбоко въздух и удари глава във волана.
- Мамка му!

Марио с нетърпение разопаковаше малката пратка, която взе от близкия офис на куриерската фирма, описана като „интернет модем“. Съдържаше миниатюрен GPS предавател, който наистина използваше интернет, за да предава местонахождението си. Единственото, което трябваше да се направи бе в черната кутийка да се сложи nanoSIM карта. Според продавача, устройството можеше да работи автономно седем дни. Марио остави кутийката да се зарежда през единствения порт, който имаше – miniUSB и се зае с проучване.
Нужно бе да се разбере къде е най-удачното място за поставяне на предавателя. Изискванията бяха няколко – първо, да може да се сложи и свали незабелязано. Второ, да бъде на място, където няма да пострада от вода, сняг, случаен камък или дупка на пътя. Тоест дъното на колата не ставаше, а и сигурно цялото бе защитено с пластмасови протектори. Трето, процесът по слагането и свалянето да отнема минимално количество време. Четвърто – да се изисква поне малко усилие, за да бъде открито. Марио искаше да изключи вероятността Алекс случайно да забележи нещо.
За да може да покрие повечето условия, които сам бе поставил, администраторът трябваше да проучи колата. Издърпа упътвания, данни и снимки за модела и се зарови в тях. Използването на магнит автоматично отпадна. Колата бе направена от алуминий, а повечето й външни панели – брони, калници и др. бяха пластмасови или от композитни материали.
Разглеждането на техническите характеристики се проточи до степен, в която Марио се ядоса. Стана и отиде до нюзрума, за да види през прозореца колата на Алекс. Хем да се разсее малко, хем можеше да забележи нещо, което убягваше на снимките. Наистина предната броня бе различна от тази, която бе гледал досега. Снима я и се върна обратно в стаята.
Колата на рекламиста бе най-спортната версия на модела, затова й броните й бяха различни от стандартните. Администраторът издърпа снимки и облекчено въздъхна, откри къде да сложи GPS-а. Задната броня бе направена така, че да минава изцяло над четирите ауспуха, с което даваше лесен достъп до гърнето, не защитено с нищо. Там можеше да използва магнити.
Модулът за проследяване бе зареден, оставаше само да бъде инсталиран. Отиде до един от шкафовете в най-далечния ъгъл на стаичката и извади множество малки кръгли магнитчета с правоъгълни метални подложки, лепнати за тях. Общата им големина бе колкото юмрука му. Преди години Крис сам си свиваше цигарите, а листчетата се затваряха с тези магничета. Марио взе шест, върна обратно металния юмрук в шкафа и започна да лепи магнитите по малката черна кутийка с моментно лепило.
Петнайсет минути по-късно, администраторът се въртеше нервно в далечния край на паркинга и трескаво дъвчеше дъвка. Планът, като всичко гениално, бе прост – GPS-ът трябваше да се окаже в пространството между гърнето и купето на колата. Хем достъпът до него бе елементарен, хем бронята го скриваше, хем бе сравнително на завет. Тъй като не бе сигурен от какъв метал е гърнето, Марио реши предавателят да има две повърхности за закрепяне. На едната, сочеща надолу бе залепил магнитите, а крепежният елемент за горната щеше да е дъвката.
Ако някой наблюдаваше администратора отстрани, категорично щеше да заяви, че човекът, пристъпващ от крак на крак, затегнал връзките на черната си качулка почти максимално, има криминални цели. Марио издиша тежко и с припряна крачка се отправи към задницата на колата. Когато стигна, рязко клекна и за момент загуби равновесие. Подпря се с пръсти на земята, устата му се отвори в ням възглас и дъвката падна. Бързо я вдигна и върна обратно, защото не бе размишлявал над сценарий, в който губи дъвката.
- Мамка му! – изсъска и я изплю, този път в шепа.
Залепи я за свободната страна на кутийката и промуши ръка по средата на задната броня. Тя рязко се отлепи от пръстите му и за миг реши, че я е изпуснал. В следващия момент чу звънкия удар на метал в метал. GPS-ът бе инсталиран на гърнето. Бързо се изправи и продължи напред. Обиколи сградата на редакцията, свали качулката, обърна двулицевото си яке и продължи обиколката, докато не стигна до входа.
Още на стълбите отвори приложение в телефона си, през което набра номера на сим картата в предавателя. Появи се карта, на която с червена точка бе отбелязано местонахождението на колата.

Орлов пътуваше в челната кола на колона от девет автомобила – три леки и шест микробуса. Беше минало доста време, откакто бе участвал и организирал толкова мащабна акция. В нея бяха включени колеги от финансовото разузнаване, монетарните власти, отдела по борба с киберпрестъпността. Кортежът се движеше спазвайки скоростния режим и правилата, без да включва бурканите и звуковите сигнали.
Спряха пред средно голяма офис сграда, намираща се на ръба на централната част на града. Колите блокираха входовете и от тях започнаха да слизат хора с якета и жилетки, на чиито гърбове с огромни бели букви бе изписана абревиатурата на службата, към която принадлежат. Когато охранителите на сградата видяха властовата лавина да се изсипва през входа, инстинктивно се долепиха до стената зад рецепцията.
- Инспектор Орлов – полицаят им показа служебната си карта. – Никой да не напуска сградата до второ нареждане! Един от вас да покаже на полицай Фазанов всички входове и изходи.
Без да забавя крачка, продължи към асансьора, докато колегите му започнаха да се нижат нагоре по стълбите.
В момента, в който излезе на третия етаж, в коридора се появиха и останалите. Пусна ги пред себе си и те нахлуха в офиса:
- Ръцете горе! Махнете се от компютрите! Да виждаме всички ръце!
На Орлов му се стори, че виковете се чуват в цялата сграда. Влезе в последен. По средата имаше голямо отворено пространство с бюра и компютри, по периферията отделени със стъкла кабинети. Застана по средата, докато търсеше с поглед Фрай:
- Здравейте, вие сте обект на проверка от Националната полиция и други държавни служби. – Два от кабинетите бяха празни, в хората в останалите два бяха с вдигнати ръце. - Всички документи и разрешителни за обиск и конфискация на имущество ще бъдат представени на ръководителя ви. Съдействието ще бъде оценено.
Погледът на полицая отново падна върху отделените офиси, в единия, който изглеждаше празен изведнъж се бе появила симпатична блондинка. Жената оглеждаше ококорено случващото се и дишаше тежко. Орлов погледна двама от близкостоящите полицаи и кимна натам.
- Моля, без паника, подчинявайте се на колегите и ще свършим по-бързо, отколкото можете да си представите!
Орлов се запъти към кабинета на Фрай, посрещнаха го намръщените погледи на колегите му. Единият се бе надвесил над клавиатурата и поклати глава. Полицаят обиколи бюрото и видя, че в компютъра има вкарана флашка.
- Убила го е.
- Вземете го в лабораторията, все нещо ще изкопчат – убедено заяви Орлов, по лицето му се разля широка усмивка. – Госпожице Фрай?
Изненадана от нахлуването на полицията, блондинката започна да се окопитва и също отговори с широка чаровна усмивка:
- Инспектор Орлов.
Мъжът леко присви очи от изненада, че Фрай го знае по име.
- Задържана сте по подозрение в пране на пари, участие в организирана престъпна група, манипулация на фондови пазари, изнудване…
- Няма нужда да продължавате – все така лъчезарно отговори Фрай. – Тук ли ще ме разпитвате или в Първо.
Тънка усмивка пробягна по лицето на полицая, той се отдръпна от врата и с жест покани Фрай:
- След вас!

Re: Фейк 2

от Mutafchiev » 15 юни 2023, 00:00

37.
Крис се въртеше край входа на кооперация, намираща се на една спирка с метрото от редакцията. Отново избра ателие, на снимките изглеждаше добре, обзаведено в стил „лофт“. Хареса най-много простора, защото можеше да сложи и лост за набиране в единия ъгъл, без да претрупва особено интериора. Преди десетина минути брокерката, с която трябваше да огледат помещението се обади. Извини се припряно, че не може да дойде и ще изпрати колега, с когото да огледат апартамента. Предупреди го, че човекът е малко странен, но да не обръща внимание. Важното било, че си знаел работата. Журналистът повдигна рамене и се съгласи, така и така, вече бе дошъл.
След две цигари време, втората, запалена от скука, се появи и въпросният брокер. Още в самото начало на Крис му направи впечатление, че човекът се държи странно. Ходеше забързано, но като видя журналиста спря, поколеба се няколко секунди и отново закрачи, този път някак внимателно. Другото, което се набиваше на очи бе, че се бе опаковал като много чуплива пратка, която трябва да прекоси няколко държавни граници. Дебело яке, качулката бе сложена и закопчана, а лицето прикрито с шал до очите.
- Здравейте – брокерът подаде ръка на Крис, който я пое.
Имаше нещо познато в този човек, но журналистът не можа да определи какво. Влязоха във входа, качиха се с асансьора на последния етаж, още в коридора Крис разкопча якето си. Брокерът влезе все така повит като пеленаче в ателието и започна да разказва какви са преимуществата му.
- Пералнята и съдомиялната са нови, след като предишните наематели са се изнесли, собствениците са извикали фирма, която е почистила всичко – ръкомахаше вдървено, заради опаковката. – Матракът на леглото е сменен, има освежителен ремонт на терасата, както можете да видите, има и затворена секция. Така че като пушите, ще сте на завет.
Движенията на човека ставаха все по-бавни и започваше да личи, че се задъхва от жега, въпреки това упорито не откопча даже едно копче на качулката.
Наблюдавайки тези мъки, нещо садистично се събуди у Крис:
- Прекрасно, прекрасно, а за мебелите какво можете да ми кажете?
- Ъ-ъ-ъ… за мебелите… - запецна брокерът. – Ами… Те са специално подбрани за… такова… да се вписват в стилистиката на ателието. Много са удобни, чисти…
Крис почака десетина секунди, за да се убеди, че вдъхновението на брокера е секнало.
- А отоплението?
- С климатик! – живна човекът, явно щастлив, че темата е сменена.
- Този климатик?
Журналистът се приближи до машината, огледа я внимателно, след което застана точно под нея, изпъна ръка напред и вдигна палец нагоре, като художник.
- Смятате ли, че въздушният поток, генериран от климатика ще достига чак до другия край на помещението?
Тихо изпъшкване се разнесе изпод якето. Крис се огледа, взе дистанционното и включи климатика на 25 градуса. Постоя малко под него, след което започна да се отдалечава с бавни, големи крачки, измервайки разстоянието. Периодично спираше и се опитваше да усети колко силен въздушен поток усеща с гърба си. Изведнъж чу откопчаването на две метални копчета, както свалянето на цип. Направи още две крачки и рязко се обърна. Срещу него, почервенял, изпотен и с умоляващ поглед стоеше Статиков.
- А! Здрасти! – усмихна се Крис и зарадвано закрачи към стария си познайник, попътно изключвайки климатика. – Уж мина съвсем малко време, а се усеща като цяла вечност!
- Д-д-да, - потвърди преквалифицираният ПР.
- Как си? Как е животът? Виждам, че имаш хубава работа! Много се радвам! – журналистът тупаше по рамото Статиков с широка усмивка.
- Ам-м-и добре съм, добре.
Крис се загледа в събеседника си и разбра, че е на ръба на паническа атака.
- Сигурен ли си, че си добре? Имам чувството, че се опита да се скриеш от мен?
- Н-н-не, н-няма такова нещо!
- Не правя материал за брокерите на имоти, споко! – усмихна се Крис. На Статиков сякаш му олекна малко.
- Знаеш ли какво? – Журналистът се обърна и огледа ателието. – Взимам го! Но при едно условие!
Очите на Статиков се разшириха от паника.
- Ти да вземеш комисионната! Твоята колега ми звънна пет минути преди срещата, не заслужава!
- Б-б-лагодаря.
- Искаш ли да те оставя сам? – Статиков кимна. – Искаш ли да направим договора и плащането онлайн, и да не се виждаме повече?
Статиков от червен рязко побеля, явно напрежението започваше да му идва в повече.
- Ела, седни тук – Крис помогна на брокера да седне на близкия стол.
- Правим го онлайн, ключовете можеш да изпратиш по куриер в редакцията. Айде… И нали знаеш, задължително като влезеш от студено на топло, трябва да си сваляш якето.
Крис се обърна и закрачи без да бърза към изхода, подсвирквайки много бавна мелодия. Статиков изпълни всички заръки още надвечер.

Мая влезе в стола, където обикновено се хранеха с Лора и я забеляза да седи на отдалечена маса заедно с Марио. Когато се видяха, махна и със знак показа, че скоро ще дойде при тях. Нареди се на опашката, редът й дойде бързо, взе палачинки с шоколад и компот.
Когато закрачи към масата, усети напрежение. Въпреки, че прекара нощта при приятелите си, все още изпитваше срам и неудобство от ситуацията.
- Здравейте – постави таблата на масата до тях и плахо попита. – Как сте?
- О, много сме добре – каза Марио, - правим залози колко време ще мине, преди да поговорите с Крис.
- Много смешно – преиграно нацупено отговори Мая.
- Две седмици – администраторът се обърна към Лора.
- Може да стане и по-скоро… - каза червенокосото момиче, небрежно режейки палачинката.
Лора и Марио впериха погледи в нея, с което я накараха да се усмихне:
- Имам усещането, че искате да сме заедно с Крис, повече отколкото самите ние.
- А ти не искаш ли? – неразбиращо попита Марио.
- Сега не знам, но знам, че искам той да знае какво и защо съм правила с Алекс – отговори Мая. – Но за целта ми трябва вашата помощ.
- Записът ще е предостатъчен – каза убедено Марио.
- Не, трябва ми шефът! – още по-категорична бе Мая. – Защото какво имаме сега? Изпълнител, наистина, на високо ниво, но кой дава задачите?
- И когато имаш тази информация…
- Ще говоря с Ева.
- А тя най-вероятно ще ви събере с Крис – каза Лора. – Тогава хем той ще разбере, че не си се сваляла с Алекс, хем ти… няма да се обясняваш и да го убеждаваш.
Лора и Марио ококорено се погледнаха, после бавно се обърнаха към Мая:
- Ужасна си!
- Е не бях поглеждала нещата по този начин – заоправдава се Мая. – Но да… информацията за Алекс е малко, трябва повече.
- Как го работиш? – съсредоточено попита администраторът.
Червенокосото момиче обясни накратко, че няма нищо, освен разговорите в служебната поща на ПР агенцията и записа. Каза и, че не иска да рискува с троянци и други подобни.
- Има един вариант, но е малко незаконен… - каза загадъчно Марио, след като я изслуша.
- А-а-а не! – възкликна Лора. Хората на съседните маси се обърнаха към тях, наведе се напред и заговори тихо и бързо. – Нищо такова няма да правим! Вие полудяхте ли?! Не стига, че цялата страна ни има за продажни отрепки, вие с Крис се изпокарахте, сега и закона ще нарушавате!
Мая гледаше въпросително Марио, с което му даде картбланш да се доизкаже.
- Щом толкова те е страх да го пробваме през мейла или телефона…
- Не, че ме страх, просто смятам, че ще се усети.
- Напомни ми да ти разкажа как наиграх Фрай – смигна Марио. – Можем да действаме малко по-специално.
- Наиграл си Фрай? – учуди се Мая.
- Като ти казваме, че Крис не ти е кръшкал, значи не е – намеси се Лора в разговора в опит да смени темата.
- После ще кажеш, слушам! – разби надеждите й Мая.
- Можем да следим колата му с GPS.
- Така рано или късно ще отиде при шефа си! – възкликна Мая и рязко млъкна, защото отново хората около тях ги погледнаха. – Как не се сетих по-рано!
- Мисля, че най-добрият вариант, за да можем да си го вземем после… - започна да обяснява Марио.
Мая го слушаше внимателно, Лора също, но имаше изключително укорителен вид и всячески показваше, че не е съгласна със случващото се.

Ева тържествено връчи на Орлов флашка и седна на стола срещу бюрото в кабинета на полицая:
- Тук е всичко, което Крис и Марио събраха за Фрай. Систематизирано. – с нотка на гордост съобщи Главната.
- Малко ми липсва времето, в което нещата се носеха на хартия – усмихна се Орлов. – Благодаря. Ние понапреднахме в разследването.
- Мога да разчитам на ексклузивна информация, нали?
- Естествено, даже още сега ще ти дам такава – усмихна се Орлов. – По финансовата проверка на сайта няма нищо нередно, трябва да приключи съвсем скоро.
- Най-много да открият някоя грешка, но е сигурно, че всичко е точно. – Ева рязко промени темата. – Чудя се дали да се координираме по удара срещу Фрай или да оставя Крис спокойно да работи по материала.
- С нещата, които имаме, 72 часа не й мърдат, ако не проговори дотогава, може би ще е редно… Знаеш ли какво, остави Крис спокойно да си работи. Как са с Мая?
- Ох… Не знам, със сигурност не си говорят – въздъхна Ева.
- А тя по какво работи?
Ева погледна замислено Орлов. Наистина, Мая трябваше да работи по нещо, не можеше просто ей така да излиза с някакъв си там. Всички мисли, които Главната имаше преди да започне кашата, относно работата на Мая отново нахлуха в главата й. Сега най-вероятно щеше да ускори това, което прави, за да може да убеди Крис, че не му е кръшкала.
- Наистина, по какво работи Мая?
- Разбирам – засмя се полицаят. – Да питам ли как сте вие с Димов?
- Също много работим – отговори Главната. – Но гледаме да се разбираме и да не си правим живота тежък един на друг.
- Правилно – кимна Орлов.
- А ти? – усмихна се с присвити подозрителни очи Ева.
- Какво аз?
- Личния ти живот, имаш ли си някой? Знаеш всичко за нас, а ние нищо за теб – типичен полицай!
Орлов искрено се засмя:
- И ти като типична журналистка искаш да знаеш всичко! - Ева усмихнато повдигна рамене. – Добре, ще се разберем така. При първа възможност, ще ви покажа личния си живот.
- Охо – възкликна Ева заинтригувано. – Значи ще гледам да сдобря Мая и Крис до довечера, а… при първа възможност да се съберем в неделя!
Полицаят се засмя гръмко. Разговорът повлия разтоварващо на двамата в урагана на основните им, доста затормозяващи, задължения.

Re: Фейк 2

от Mutafchiev » 08 юни 2023, 00:14

36.
Мая караше спокойно към ресторанта, където я бе поканил баща й. Обади се малко след 11 часа и без да казва каквото и да е за снимките от предишната вечер, я извика да обядват. При нормални обстоятелства би отказала, оправдания – бол. Но сега просто не можеше. Имаше нужда да говори с близък човек, макар и само по кръв. Друга причина да се съгласи бе, че искаше да се намира колкото се може по-далеч от нюзрума. Имаше усещането, че всички я гледат и осъждат, задето не е могла да удържи Крис. Намери странна ирония в хода на мисълта си. В очите на всички, които не бяха запознати със случая, жертвата бе тя. В същото време се чувстваше като загубенячка, която не става за нищо. Не усещаше подкрепа, а съжаление, което я вбесяваше. Поканата на Симсън й помогна да се откъсне от средата, която довчера обичаше, а днес се бе превърнала в пъкъл.
Мая позна къде се намира ресторантчето по огромната лимузина на баща си, и шофьора който стоеше на едно близко свободно място за паркиране и пушеше. Като я видя й махна да спре там.
- Как си? – посрещна дъщеря си Симсън изражение, което можеше да се разчете като приветливо.
- Била съм и по-добре – отвърна Мая с бегла усмивка.
Червенокосото момиче се настани на масата в малкото ресторантче, под преценяващия поглед на баща си.
- Виж, не знам как да се държа в такива ситуации – започна Симсън. – Затова ти кажи за какво искаш да говорим и искаш ли въобще.
- Ами… Сега даже обичайния ти сарказъм би бил разсейващ.
- В такъв случай… - Симсън се усмихна широко. – Като купувах сайта очаквах такива новини да излизат първо там.
- Ужасен си – засмя се Мая.
Поръчаха и докато се хранеха, Симсън продължи да забавлява дъщеря си, постигайки нови висини в сарказма. Предложи психологът Карлов да направи отделна рубрика за проблемни връзки. Заподозря, че Крис снима голям материал, в който уличава производители на презервативи и затова му е нужна Фрай. Връх постигна с идеята, че снимките са фейк, а разобличаващото видео ще излезе в pornhub. Когато стигнаха до десерта, в случая на Мая само чай, баща й стана сериозен:
- Разбирам какво ти е сега. Няма да се меся или да давам съвети. Просто искам да знаеш, че когато имаш нужда, аз съм тук.
Мая се усмихна:
- Благодаря. Ако ми го беше казал преди година, щях да ти се изсмея в лицето, но сега… Или си се променил, или не съм те виждала в такава светлина.
- Не знам, честно казано, след като се запознахте с К… - Симсън млъкна, но Мая с кимане го подкани да продължи. – …Крис, цялата история, която се разви тогава. Аз те видях в друга светлина.
- Така ли? – учудено повдигна вежди Мая.
- Да, преди това беше малка своеволна пикла, в чието образование беше инвестиран един ТИР пари. С този багаж, шансовете ти да се оправиш бяха огромни. Както се и случи. Но през лятото… Видях истински човек, готов на много за друг.
- Жалко, че Крис не видя същото.
- Не мисля така. Обещах да си трая, но няма да се съглася с теб.
Мая замълча, а Симсън отново се върна към най-удобното си състояние – сарказма. След като се разделиха, се почувства по-добре, разсеяна и пълна със сили. Влезе в нюзрума и отново усети лепкави погледи по себе си, но този път положи усилие да не обръща внимание. Седна пред компютъра и започна профилактичния преглед на социалните мрежи, отбеляза за себе си нещо, за което баща й бе прав. Доста се промени след появата на Крис.

Лора развълнувано посрещна Карлов в нюзрума:
- Здравей, докторе! Нека пак отидем при Марио!
- Добре, - усмихна се психологът.
Администраторът явно ги очакваше, защото на бюрото димяха три чаши кафе.
- Подготвяте се за снимките все по-добре! – пошегува се Карлов. – Предполагам искате да поговорим за това, което става с Крис?
- Да! – възкликна Лора, доволна че е спасена от неудобната прелюдия.
- Ще преглътне, че личният му живот е изваден на показ и на свой гръб ще разбере, че клюките циркулират доста кратко време, но за жалост, трудно се забравят. От друга страна, дамата му е доста симпатична, тъй че... - Карлов спря, защото Лора и Марио се спогледаха озадачено. – Пропускам ли нещо?
- Ами Крис вече си има приятелка – каза Марио.
- Да, Мая, червена коса, зелени очи… - добави Лора.
- Мяркал съм я в нюзрума, да – каза Карлов и въздъхна. – Определено има късмет с жените.
След няколко мига схвана за какво става дума и намръщи:
- Аха-а-а…
- Но това не е всичко – прекъсна го Лора.
Последва кратко обяснение на ситуацията, в което психоложката очертаваше основния сюжет, а Марио я допълваше с уточнения. Когато приключиха, двамата впериха толкова ококорени и изпълнени с очакване погледи в Карлов, че му стана неудобно.
- Разбирате, че не мога да ви дам панацея, нали?
Кимнаха, но погледите им не се промениха.
- Без да знам какви са истинските им отношения, е трудно да кажа, още повече вие твърдите, че са минали през много неща, обичат се.
- Да, при всички положения! – потвърди Лора, а Марио кимна в съгласие.
- В такъв случай ще съм банален – въпрос на разбиране е. Ако са достатъчно умни, зрели и могат да преглътнат обидата на неразбирането, ще стигнат до истината и ще я приемат. Ако не успеят… Ще се разделят.
- А как бихме могли да им помогнем да го направят? – попита Марио.
- О! – повдигна вежди Карлов. – Трудна работа. От една страна трябва да внимавате много, защото доверието им вече е накърнено. Тоест много по-лесно и вие ще го изгубите. От друга не трябва да ги подкрепяте в илюзиите, които сами си създават.
- И как се постига това? Звучи ужасно трудно – въздъхна Марио.
- Ако имаше известна рецепта, фейковете в медиите нямаше да работят – усмихна се психологът. – Предполагам, че във вашия случай става с честност, внимание и грижа.
Настана мълчание, в което Лора и Марио разсъждаваха. Момичето го наруши:
- Благодаря, доктор Карлов! Както винаги, знаете как да помогнете!
- Да се опитам да направя същото със зрителите? – усмихна се психологът.
Оставиха администратора в стаята, потънал в размисли и отидоха в студиото, където въпросите към Карлов се оказаха доста по-лесни.

Ева влезе в офиса на Димов и го завари скрит зад няколко купчини бумащина, подредени на бюрото му като стена. Адвокатът вдигна уморен поглед към нея:
- Свърши ли работният ден?
Главната кимна. Димов се облегна назад в стола, изпъна се и покри с ръце лицето си. Изръмжа тежко и протяжно, като уморен мечок.
- Центърът е задръстен, можем да изчакаме тук – предложи Ева.
Димов се изправи и се приближи, целуна я нежно по устните, след което бавно разкопча палтото й, свали го и окачи на закачалката. Хвана я за ръка и поведе към дивана. Отиде до шкафа зад бюрото, наведе се, отвори една от вратичките, извади шише уиски и чаша. Сипа до половината.
Ева го наблюдаваше през цялото време. Макар и изтощен, явно раздразнен и мечтаещ да заспи колкото се може по-скоро, излъчваше заразително спокойствие. Седна до нея и се отпусна на дивана. Отпи голяма глътка, повъртя я малко в устата си и я изпи. Обърна се към нея, погледът му, въпреки умората бе топъл:
- Как си?
- Вече съм по-добре – усмихна се Ева.
- Какво е положението при вас?
- Още са скарани, тоя път май е сериозно.
- Не мисля, че са си кръшкали – убедено каза адвокатът. – Толкова влюбени изглеждат. Спомняш ли си как се държаха последния път?
- Да – усмихна се Ева. – Кой би помислил, че ще се намразят толкова скоро.
- Е, чак да се мразят… Обидени са, ще им мине – Димов отпи от чашата. – Какво ще направят в този промеждутък е съвсем друга тема.
Ева се засмя:
- Наистина, докато им мине могат да направят още толкова поразии, че да ги държи цял живот. – Рязко промени тона. – Мислиш ли, че ще се сдобрят?
- Има с какво да докаже, че е работил, а не е вършал. Мая ще се поцупи малко, но ще разбере.
- А той на нея?
- В смисъл? – не разбра Димов.
Главната накратко му разказа, че и червенокосото момиче не си е губило времето.
- Кой ти ги прати на главата? – поклати глава с кисела усмивка Димов.
- А ти как си?
Адвокатът кимна към купищата хартия на бюрото си:
- Това не съм свършил, а ето това… - посочи с чашата ъгъла зад бюрото, където бе скупчена двойно повече бумащина - … е готово.
- Разбра ли нещо за тия фирми?
- Всички са нови, регистрирани са на различни лица…бушони.
- Аха – замислено отговори Главната.
Димов я погледна с подозрение:
- Да не решиш да го разследваш?
- Като се срещнахме покрай атаките срещу сайта, почна да ми обяснява за слепени дъски за шах, удари, войни, игри… Няма да е лошо да знаем повече, ако реши да си играе с нас.
- Не мисля, от това, което виждам… Обожава Мая, не би се решил на подобно нещо.

Re: Фейк 2

от Mutafchiev » 01 юни 2023, 00:00

35.
- Не съм го направил! – бе първата фраза на Крис, когато майка му отвори врата.
- На снимките друго се вижда – с укор каза Емилия.
- Може ли да взема душ и да обясня всичко?
Докато горещата, пусната с максимална сила, вода биеше тялото му, Крис се опитваше да помисли трезво. Защо Мая не пробва даже да обясни за Алекс? Наистина ли си бе паднала по него? Как бе възможно? Двамата бяха толкова различни… а може би заради това? А наглостта, с която му държеше сметка за Фрай? Дори и да имаше основание да го обвинява, как можеше да го прави, при условие, че самата тя излизаше с друг? Жарта на яда изпари всички мисли от главата му и те сякаш се сляха с парата от душа.
Обяснението, което Крис даде на родителите си отне доста по-малко време, отколкото очакваше.
- Добре де, - не разбираше Стефан, - защо не й каза от самото начало?
- Ева реши, а ние се съгласихме, че е по-добре Мая да не знае на този етап какво правим.
- Защо?
Тук Крис не успя да открие достатъчно ясен отговор:
- За да я предпазим.
- От кого? – неразбиращо попита Емилия.
- От вас самите ли? – добави Стефан.
- Мисля, че е нещо такова – отговори журналистът, спомняйки си обясненията и плача на Ева, когато им каза за архива на фабриката.
Помълчаха замислени.
- И какво става оттук нататък? – попита Стефан.
- Не знам – уморено отговори Крис. – Историята с тоя Алекс… Само като си помисля, че са излизали заедно, ме избива на агресия.
- И тя нищо не е казала за това? – уточни Емилия, журналистът кимна в отговор.
Родителите на Крис се спогледаха:
- Преди да ти обясни, недей да се самонавиваш – каза Стефан.
- Мая е много, много добро момиче! Ще е грехота да я изпуснеш!
- Разбирате, че не зависи от мен дали ще я изпусна или не – усмихна се криво Крис. – А и трябваше да я видите цял ден днес. Като видя снимките така ми се нахвърли… Нито искаше да слуша, още по-малко да разбира. А ако Марио не се беше изцепил, пак щях да съм тук, защото щеше да ме изгони.
Емилия и Стефан не казаха нищо. Разбираха, че всякакви думи в този момент ще са неуместни, а и не искаха да бъркат там, където не им беше работа. Вярваха на сина си, защото никога не го бяха виждали толкова влюбен. В крайна сметка бе голям и успешен мъж, щеше да измисли начин да се оправи. А ако не, щеше да изплува някак.
- Виж, Крис, с майка ти… въпреки обстоятелствата, се радваме, че ще ни гостуваш няколко дни…
- Да, още сега ще потърся квартира.
Крис не вечеря, а отиде в стаята си, която отдавна бе превърната в нещо между кабинет и склад. Излегна се дивана и започна да разглежда обявите. Гледа около час и половина, не откри нищо, което да му допадне. Ту мебелите в хола не ставаха, ту кухнята беше кофти. Колкото повече гледаше, толкова повече осъзнаваше, че не търси квартира, а точно копие на дома им с Мая. Раздразнено затвори лаптопа и се загледа в библиотеката на отсрещната стена. Приближи се до нея и избра „Шогун“, беше я почнал преди години, но така и не я дочете. Реши, че може би сега е удачният момент за това.

На излизане от нюзрума Лора опита да говори с Мая, да я покани на гости, за да не бъде сама. Червенокосото момиче се постара да откаже максимално деликатно, но не й се получи. Качи се в колата и потегли накъдето й видят очите. Обикаляше града и се опитваше да се отърси от всичко, което се бе случило. В един момент погледът й се премрежи, отби в една пряка и поплака. Напоително и емоционално. Почувства се малко по-уравновесена, хвърли поглед към огледалото за обратно виждане и изчисти с кърпичка размазания грим, докато още хлипаше.
Скоро след това застана пред вратата на апартамента си, вкара ключа, но не можа да го завърти. Усети огромна празнина, като черна дупка, но на обратно. От нея извираше самота, която постепенно превземаше цялото й тяло и съзнание. Появи се чувство, че органите искат да раздробят гръдния й кош и да се разлеят навън, главата й бучеше.
Въздъхна тежко и се върна в колата. Повъртя се още петнайсетина минути без цел и посока. В крайна сметка разбра, че има само едно място, където може да отиде.
Лора я посрещна мълчаливо и обезпокоено.
- Влизай, Марио се къпе, искаш ли нещо за хапване.
- Не, благодаря… Просто осъзнах, че наистина не мога да съм сама сега.
- Разбирам.
Настаниха се на дивана. Лора остави Мая сама да започне да говори, когато реши, че е готова. Мълчанието не бе тягостно, червенокосото момиче разбираше, че Лора е с нея и я подкрепя.
- Не съм му кръшкала – започна тихо Мая. – Когато новата фирма горе се появи, открих, че са работили с фабриката.
- Здрасти – приветства Марио и седна в един от фотьойлите.
- Не я прекъсвай! – скара му се Лора. – Фирмата над нас е работила с фабриката.
- Аха… - кимна администраторът и впери очаквателен поглед в Мая, за да продължи.
- Проучих ги. Открих си жертва, през чата му вкарах троянец, както обикновено. После се появи Алекс, не знаех кой е. Затова се наложи да го проучвам пряко.
- И дълбоко… - администраторът измрънка под нос.
- Марио! – скара му се Лора.
- Не се е стигало до там – отговори Мая, показвайки, че разбира Марио и не му се сърди. – Най-голямата близост бе да се държим за ръце в парка. И може да сме се прегръщали един-два пъти.
Лора се намръщи, защото прекрасно разбираше какво означава това, а Марио гледаше с недоверие.
- И много съжалявам, че стана така. Имах моменти на слабост, в които се чувствах сама и изключена от Крис. Нито ме поглеждаше, нито си говорехме.
- Да, помня – съгласи се Лора.
- Там където има гуши, има и муши…
- Спри! – Лора се обърна към Марио. – Представи си, че си живеем съвсем нормално, но спрем да правим… гуши-муши. И в същото време се появи мадама като Фрай, която иска само това?
- Оф – възкликна Марио. – Всички знаем, че това е постановка. Между другото, разгледах снимките в офиса, където уж са се награбили. В едната ръка държи рисийвър, слагал й е брошката!
- И аз имам доказателства! – не остана длъжна Мая.
Извади телефона си и пусна записа от разговора на Алекс с шефа му.
- Говореше, докато ни атакуваха – уточни Мая. – Смятам, че той е координирал атаката срещу сайта.
Марио и Лора се спогледаха.
- Защо не ни каза по-рано? – ококори се Марио.
- Исках да събера повече информация, да разбера кой е тоя шеф.
Дали нарочно или не, продължиха разговора в тази посока и им олекна. Не споменаха нищо повече за изневерите и подозренията. Мая остана да спи на дивана.
- Казах ти, че не е способна да кръшне на Крис – каза Лора, докато се завиваше в леглото.
- Докато не се убедя на 100%, няма да коментирам – отговори Марио. – А и така да е, при условие, че и тя е правила същото като него, че може би и повече, тази реакция е ужасна.
Лора се сви в Марио и положи глава на гърдите му:
- Няма да се караме, ще разберем какви са ги вършили, и ако всичко е наред, ще им помогнем да се сдобрят.
- А ако не е наред?
- Няма да искат да се сдобряват.

Крис се чувстваше ужасно, цялото тяло го болеше заради ужасно мекия разтегателен диван. Няколко пъти през нощта падна на пода, защото по инерция търсеше Мая, за да я прегърне насън. Престоят у родителите не му се бе отразил добре и си личеше. Лицето изглеждаше уморено, тялото отпуснато. Слушайки Марио в сървърното помещение, изпитваше смесени чувства, но го изчака да се доизкаже докрай.
- Всичкото това прекрасно, но щом не ми е казала какво прави, как да й вярвам? Първо. Второ, толкова ли е сложно да схване, че това е фейк и поредният удар срещу сайта? Нали уж е специалист по тия неща? И трето. Приемаме, че е недоразумение, не сме си казали какво правим, но правим едно и също нещо. Защо реагира така? За чата разбирам и пак е преиграно. Но за статията със снимките… Не.
- Разбери я и нея, отдалечили сте се един от друг… - започна Марио.
- Много добре го каза, в множествено число. И аз имам вина, не отричам, но нека и тя си даде сметка, че в тази връзка бяхме двама.
Администраторът замълча, Крис се изправи и на вратата се обърна към Марио:
- Извинявай, ако съм по-груб, не го правя нарочно, просто светът ми се руши. Имам молба към теб, недей го игра парламентьор. Ако има да ми казва нещо, да го направи сама.
Двамата си размениха тъжни усмивки и Крис отиде в нюзрума. При влизането, първото нещо, което направи бе да погледне към мястото на Мая. Погледите им се срещнаха, прочетоха огорчение. Въпреки това, за секунда поискаха да се прегърнат и успокоят взаимно, но в следващия миг желанието им падна жертва на обидата. Едновременно погледнаха в друга посока. Крис се настани на бюрото, извади компютъра и започна да търси квартира, този път сигурен, че ще открие нещо подходящо.

Мая, след като се наспа, усети прилив на унищожителна енергия. Причината бе, че носът й не бе погален от аромата на закуската, както се случваше винаги. Докато правеше нещо за хапване за Лора и Марио, у нея се надигаше желанието да разруши нещо, колкото по-голямо, толкова по-добре. Когато пристигнаха в редакцията, писа на Алекс, за да обядват заедно, но той я отряза деликатно. Имал много работа. Това не я спря и тя започна да систематизира информацията, с която разполагаше. Предполагаше, че в рамките на ден-два ще приключи и ще може да даде готовия материал на Ева. Вече не я интересуваше кой е шефът на Алекс, просто искаше да причини болка някому, а рекламистът изначално бе цел.
Ева наблюдаваше от бюрото си случващото се в нюзрума. Чувстваше се ужасно, защото не бе забелязала колко са се отдалечили един от друг Мая и Крис. Изпитваше вина и към журналиста, снощи наистина бе помислила, че фейкът срещу него е истина. Уж го познаваше добре и бе наясно, че може да е всякакъв, но не и предател. Не можеше и да поговори с Димов, който за пореден ден бе излязъл за работа, преди тя да се събуди. Имаше само едно нещо, което я успокояваше. И Мая, и Крис изглеждаха така, сякаш работят бясно. Не знаеше какво ще излезе в крайна сметка, но тези двамата нямаше да оставят нещата току така.

Re: Фейк 2

от Mutafchiev » 25 май 2023, 00:11

34.
Приятен аромат на препечени филийки и дъхаво кафе погали Мая по носа и тя отвори очи. Лениво се изпъна в леглото и погледна през прозореца. Яркото зимно слънце осветяваше спалнята и лъчите му нежно я погалиха за добро утро, предвещавайки прекрасен ден.
Завари Крис в кухнята, загърнат само с кърпа на кръста:
- Ето така те искам всяка сутрин!
Журналистът се обърна стреснато, видя похотливата усмивка на лицето на й. Преиграно се направи на уплашен и скри гърдите си с ръце.
- Да видиш как се чувствам аз! – добави той сърдито.
Мая се приближи до него и заговори успокояващо:
- Всичко е наред, почти нищо не видях, всичко е наред.
Тя рязко свали кърпата, Крис изписка и я подгони, прикривайки се нескопосано с ръце.
- А на мен какво ми е? – Смееше се Мая, докато правеше кръгчета около мебелите в хола. – Преобличам се, и ти се появяваш, отивам в банята и ти след мен!
- Върни ми я! – пищеше журналистът, продължаваше да я гони и изведнъж изкрещя.- Стоп!
Двамата спряха и се гледаха подозрително.
- Знаеш ли какво осъзнавам? – попита той.
- Не… - присви очи Мая.
- Няма от какво да се притеснявам, нито от какво да срамувам! Да… Малко е студено… Но…
Крис вдигна ръце и отново подгони Мая. Тя с щастлив писък побягна, но не много бързо, за да може да бъде настигната. Двамата прегърнати се строполиха на дивана. Журналистът започна страстно да я целува по врата, а ръцете му плътно галеха цялото й тяло. За няколко мига му се поддаде, но после рязко скочи, оставяйки го гол на дивана.
- Първо чай! – заповеднически каза тя, усмихна се дяволито и му метна кърпата на главата.
- Пий го бързо!
Крис стана и вместо да върже кърпата на кръста си, я метна през рамо и бавно се отправи към банята. Мая го проследи с поглед и отиде да закуси.
В единия край на масата Крис грижливо бе поставил чиния с препечени филийки, топено сирене, шунка и други неща, така че Мая да направи сандвичи с каквото иска. Компютърът и телефонът му бяха в другия край. Докато хрускаше и отпиваше от чая, телефонът на Крис светна. Червенокосото момиче предположи, че отново е станало нещо в редакцията. Затова направи нещо, което никога не си бе позволявала досега. Взе телефона, набра паролата, която Крис сам й бе дал и прочете съобщението от Фрай: „Следобедът беше прекрасен, благодаря ти!“. Скролна нагоре и видя, че блондинката е пращала сърчица, на които Крис е отговарял с човечета със слънчеви очила.
Рязко й се отяде, пред очите й се спусна мътна пелена. Ето защо Крис се държи толкова дръпнато в последно време. Затова отношението към нея е на приливи и отливи, като първите стават все по-кратки и редки. Не можа да продължи със самонавиването, защото Крис излезе от банята:
- Пробва ли шунката? Взех я от друго място. - Той се приближи до нея, видя телефона си в ръцете й. – Станало ли е нещо?
Без да го поглежда, му даде апарата.
- Не е това, което…
- Млъкни! – нервно изсъска Мая.
Крис повдигна вежди от учудване и даже отстъпи половин крачка назад. Тя се обърна към него и в огромните й зелени очи се четеше смесица от обида, отчаяние, гняв и злоба.
- Искам да си спомниш колко пъти сме правили секс през последния месец – изръмжа тя. – После пак погледни какви ги пишеш на тая.
Мая се изправи и се запъти към банята, преди да влезе кресна:
- Ще пътувам сама към работа! – хлопна вратата зад гърба си.
Крис се намръщи, огледа остатъците от храната. Въздъхна и отиде да се облича. Очакваше го незабравимият сутрешен час пик в метрото.

Орлов паркира служебната кола до кокетна кооперация, пред която стоеше паркиран друг цивилен полицейски автомобил. Бе празен, което предизвика подозрение. Слезе и се насочи към входа на блокчето, натисна един от звънците, домофонът припука:
- Да?
- Орлов.
В отговор входната врата зажужа.
В апартамента завари Максимилиан и двама полицаи да пият кафе. Кимна към колегите си, които с неохота се изправиха.
- Вземете кафето с вас, после ще върнете чашките – предложи Максимилиан.
Това пооправи малко настроението на момчетата, които затътриха към изхода.
- Виждам, че лесно създавате приятелства – усмихна се леко Орлов, когато останаха сами.
- След дванайсетчасова смяна може да постигнеш много, още повече с чаша кафе – отговори Максимилиан. – Вие искате ли?
- Благодаря, гледам да го ограничавам – седнаха на масата в трапезарията на просторния апартамент. – Засега проверката на ЕлБрокерс не е открила нищо нередно.
Максимилиан кимна така, сякаш не е очаквал да чуе друго.
- Имам няколко въпроса – продължи полицаят. – Обявените сделки на сайта ви не съвпадат по доходност с тази, която обещавате и сте изплащали.
- Съвпадат – усмихна се Максимилиан. – Тъй като портфейлите са многопрофилни и комбинирани, общата доходност е равна, в някои случаи и по-голяма от обявената.
- Тоест не сте описали всички сделки на сайта си?
- Не сме, нищо не ни задължава, пускаме само някои, които ни се струват интересни. Дали, защото сме предвидили неочаквано движение на пазара, дали защото искаме да покажем, че някои активи са стабилни, без значение какво се случва – обясни финансистът. – А формулата, по която пакетираме сделките, за да получат клиентите ни обещаната доходност е търговска тайна.
- Разбирам – кимна Орлов.
- Между другото, проверяващите разполагат с нея и щом досега не е излязло нищо, значи всичко е наред.
- Второ – продължи полицаят, - имахте достатъчно време да помислите кой може да ви е ударил. Идеи?
- Имам време да мисля, но не мога да го измисля – отговори с известно раздразнение Максимилиан, добавяйки правдоподобност. – Нямам толкова безскрупулни конкуренти. Въпреки, че бизнесът е брутален, толкова луди хора в него просто няма. Единственото, което мога да кажа е, че от този момент нататък трябва да се следят парите.
- Така…
- В ЕлБрокерс вече са влезли синдици, съвсем скоро ще започне разпродажбата на активите, затварянето на сделките. Следете къде отиват парите и ще разбере кой ме е ударил.
- Тоест мислите, че това е рейдерска атака с цел кражба на авоарите ви, а не удар от конкурент?
- Все повече се убеждавам в това – въздъхна Максимилиан. – Ако бяха конкуренти, щяха да действат по-деликатно. Покрай моята история, пострадаха доста други фирми, защото клиентите се отдръпват. Още едно основание да съм почти сигурен, че не е някой от бранша.
- Името Ана Фрай говорили ли ви нещо?
Максимилиан се замисли.
- Мисля, че гледах една блондинка с тази фамилия при Крис, журналиста. Но лично не познавам човек с такова име.
- Разбирам, - замислено отговори Орлов.
- А как е Крис? Чувам, че атакуват сайта и него много жестоко, държи ли се?
- Да, да – оживи се Орлов. – Не само се държи, но и доста напредва по вашия случай.
- Охо! Да очаквам ли голям разобличаващ материал?
- За жалост не знам какво смята да прави с информацията, на този етап му се събира много.
Въпреки дистанцията, която двамата мъже се стараеха да пазят, постепенно започваха да развиват симпатия един към друг. Поговориха още малко и Орлов се върна към задълженията си. Попътно кимна на полицаите, сврели се в служебната кола, че могат спокойно да се връщат при Максимилиан.

Сякаш зимата бе пробила стените и се бе настанила в нюзрума със същата мразовита безнаказаност, с която обикаляше улиците. Крис и Мая не се поглеждаха, но излъчваха такова силно напрежение, че никой не смееше даже да се обърне в тяхна посока. Колегите, които ги заговаряха по работа получаваха кратки, ясни, предимно едносрични отговори. Даже Лора и Марио не успяха да пробият ледените прегради, които Мая и приятелят й бяха изградили около себе си. Ева бе на тръни, заради резултатите от проверката на АМП и безпокойство за Димов, затова не отдаде особено значение на случващото се под носа й. Вече бе видяла една жестока караница между тях през лятото, щяха да преживеят още една, а може би няколко, докато се научат да се разбират.
Мая се раздираше от огорчение и обида. Наистина не можеше да разбере как Крис си е позволил да флиртува с някаква, докато живее с нея. Отгоре на това я лишаваше от присъствието и топлината си, и ги даваше на друга. Единственото, което й пречеше да вземе кардинално решение, бе желанието да го направи на спокойна глава. Искаше след края на работния ден да покара малко и да се разсее. Така може би щеше да си подреди мислите. Докато дочака вечерта, обаче, трябваше да работи. Затова след като преведе няколко обширни материала, започна да търси кой е собственикът на PaRt. Разгледа официалните регистри, откри име, което не й бе познато. Потърси го в контактите на Генади не го откри, затова започна издирване в интернет. Отново удари на камък и в крайна сметка реши, че е подставено лице, както беше при YoPizza.
Крис бе не по-малко ядосан от приятелката си. Вместо да го изслуша, да разбере за какво става дума, тя веднага яхна метлата. Естествено, само обяснение нямаше да свърши работа. Самият той не би го приел, но доказателствата, които имаше благодарение на Марио, безапелационно щяха да разсеят всякакви съмнения за верността му. А що се отнася до секса, тя също отказваше достатъчно често. Бе постоянно заета, все седеше със забит в компютъра поглед. Ако имаше понятие „зависимост към офисни програми“, както към игри, то това щеше да бъде диагнозата й. Отгоре на всичко, рязката й реакция и отказа да говорят, също бяха ужасни. Всеки път, когато се получи недоразумение ли щеше да реагира така? В какво можеше да се излее това? Постоянен ад от скандали, караници и какво ли още не? Страшен въпрос с още по-страшен отговор. За да се разсее, Крис започна да пише сценария за материала си.
В късния следобед Марио се появи в нюзрума и се насочи директно към Лора. Показа й нещо на телефона си. Психоложката пребледня. Бавно вдигна очи към Мая, после се обърна към Крис. Двамата не й обръщаха внимание. Марио я побутна леко по рамото, тя се изправи и отидоха при Ева. Процедурата се повтори по абсолютно идентичен начин с разликата, че главната каза да свалят щорите на кабинета. Няколко мига по-късно Марио отиде при Крис и кисело го повика в кабинета на Ева. Лора направи същото с Мая.
Ева седеше на плота на бюрото, а Лора и Марио застанаха от двете й страни. Мая и Крис без да се поглеждат осъзнаха, че ги чака нещо много неприятно и явно ще трябва да се обясняват. Седнаха в двата края на дивана, максимално раздалечени един от друг.
- Доколкото мога да се ориентирам, вече знаете – каза Ева, гледайки Мая.
- Какво да знаем? – попита червенокосото момиче.
- За Крис.
- Какво за мен? – попита журналистът.
- За Фрай – уточни Марио.
- Какво за Фрай? – продължи Крис.
- Не се прави на идиот! – тросна се Лора.
Журналистът я погледна с искрено учудване:
- Я ми обяснете по-подробно за какво става дума – заговори с постепенно нарастващ гняв в гласа. – Защото почвате да ми писвате. Мая сутринта видя как Фрай ми е пратила сърчица и аз, разбираш ли, съм виновен за това!
- А защо въобще се занимаваш с нея? Няма ли други финансови експерти?! – не му остана длъжна Мая.
Ева, Лора и Марио се спогледаха.
- Затова ли сте ядосани цял ден? – попита Ева.
- Че за какво друго? – измрънка журналистът.
- Мамка му – Марио се хвана за главата.
Без да казва нищо, Лора извади телефона си и изпрати на Мая и Крис линк към най-жълтото от кафявите издания. Седящите на дивана го отвориха и цветовете на лицата им започнаха да се променят. Мая първо пребледня, после позеленя. Лицето на Крис се напълни с кръв, вените по слепоочията му избиха.
- Пак ли не е това, което изглежда? – тихо попита Мая.
Крис мълчеше и гледаше снимките. В кафенето, как помага на Фрай да си свали палтото, как седят един срещу друг и сякаш се гледат влюбено. В кабинета, докато й слага брошката и как в края на интервюто, тя закопчава ризата си. Заглавието „Скандална журналюга върти забранена любов с финансистка“ и текстът, написан в подобен стил, оставиха Крис без думи. Мозъкът му първоначално реагира с досада, присъща на човек, който научава идиотски клюки за себе си. Постепенно осъзнаването, че това е удар не по какво да е, а връзката му с Мая го вбеси и обезкуражи. Успя да изплюе единствено:
- На последната снимка не се закопчава, а разкопчава.
- Шибаняк! – изпуфтя Мая.
Ева, Лора и Марио седяха на бюрото и не знаеха какво да кажат. Първоначално решиха, че ще успеят по някакъв начин да тушират нещата, но сега осъзнаваха, че няма как да стане. Чувството бе ужасно, сякаш огромна бетонна плоча ги притиска.
- Виж, - Крис се обърна към Мая. – Напоследък наистина се отдалечихме един от друг, но трябва да ми повярваш, че това е лъжа.
- Как да го направя? – очите на червенокосото момиче излъчваха болка – Как? Ако беше само чатът, може би щях да го преглътна, ама има снимки!
- Фрай е наемала провокаторите на ЕлБрокерс и не само, трябваше да събера достатъчно материал, за да я улича.
- О! Супер, работиш я! Това обяснява всичко! – иронично се изсмя Мая.
- Не съм я докосвал!
- А това какво е?! – Мая показа снимката, на която Крис и Фрай се държат за ръце.
Журналистът стисна зъби.
- Аз вярвам на Крис! – обади се Марио. – Наистина я работи, при това много успешно! Ева ще потвърди.
- Че е успешно, успешно е! – съсна Мая. – Вие тука да не сте решили да ни сдобрявате? Какво си въобразявате? Че щом вие казвате нещо, а аз виждам абсолютно друго, ей така ще се съглася ли?!
- Успокой се, моля те – каза Главната, която едва сега вдигна поглед от пода.
- Сама ще реша дали да съм спокойна или не! – озъби се Мая.
- Ти реши първо с кого обядваш и в чии коли се возиш – не се сдържа Марио.
Лора завъртя очи към тавана, Мая го погледна невярващо, а Ева се обърна към него. Осъзнаването на казаното, накара паника да се изпише по лицето на администратора.
- Разбираш, че вече щеш не щеш, трябва да обясниш – въздъхна Крис.
За секунди по лицето му изби огромна умора.
- Алекс от горния етаж! – не издържа Лора. – И не ни вкарвайте в тоя любовен… не знам каква фигура е вече!
- Тоя напудрения?! – удиви се тихо журналистът и се обърна към Мая.
Тя заби поглед в земята, осъзнавайки, че истината изглежда като абсолютна лъжа. Почувства се ужасно безсилна. Крис се отпусна на дивана и обърна очи към тавана.
- Това няма как да стане – прошепна той.
Мая се опита да намери Ева, Лора или Марио с поглед, но всички гледаха в пода. Обърна се към Крис, той усети, че го гледа и й отвърна. Излъчваше болезнено разочарование. Тъжно присви устни, изправи се и излезе от кабинета.

Re: Фейк 2

от Mutafchiev » 18 май 2023, 00:14

33.
Окупацията на паркинга пред редакцията продължаваше пореден ден. Нюзрумът се бе поуспокоил и журналистите работеха по ресорите и темите си. Ева всячески се опитваше да избегне попадането на сайта в изолация. Протестът долу постепенно се превръщаше в нещо обичайно, като мрачното небе през декември. Започваше да изглежда, че обсадата започва да се проточва и изтощава. Скоро организаторът щеше да го осъзнае и да я свали. Кой е готов да плаща за нещо, доказало своята неефективност?
Постепенно настаняващото се спокойствие и връщането на работата в обичайното русло, вдъхваше нови сили на всички. Можеше да се каже, че се отпускат. Затова и следващата атака дойде изневиделица. Като внезапен хук, след серия удари по закрит с ръце торс. Нанесен бе със съобщение на сайта на Агенцията по медиен плурализъм. Обявяваха, че започват цялостна проверка на сайта. Това означаваше, че освен мониторинговата им служба, която следеше новинарския поток за нередности, щяха да изпратят и експерти. Последните щяха да проверят паричните потоци, служебните компютри и сървърите за неправомерни действия.
Още като видя заглавието, Ева се обади на Марио с директивата да чисти всичко, което смята за нередно. Администраторът обясни, че може да чисти, но не е сигурен, че няма да пропусне нещо, затова Главната му изпрати Лавър. Така в сървърното помещение се оказаха двама паникьосани души, които непрестанно се успокояваха един друг, с което повдигаха неимоверно градуса на напрежението.
Следващата стъпка на Ева бе да излезе да от кабинета и да застане по средата на нюзрума. Мълчаливо започна да оглежда владенията си. Тежкият син поглед приковаваше вниманието на всеки, попаднал в обсега му, дори и да седеше с гръб. В този момент Главната приличаше на генерал, застанал пред офицерите си в навечерието на битка. Ясно изразеното й коремче правеше гледката още по-епична.
- Искам да изтриете всички глупости и простотии, които имате на служебните си компютри! – Започна да говори тя. – Мемета, глупави видеа и снимки, порно. Всичко, което не трябва да е там да изчезне! Същото се отнася за служебните пощи и чатове!
Железният й глас кънтеше и не оставяше място за паника, страх и неразбории. Внушаваше единствено безпрекословно и методично изпълнение на директивите й.
- Имате около половин час да го направите!
Мая и Крис мълчаливо наблюдаваха случващото се, когато Ева царствено закрачи към кабинета си, двамата едновременно се изправиха. Без да ги поглежда, тя вдигна ръка:
- После.
Прибра се в кабинета, вдигна телефона от бюрото и започна да набира някого.
Проверяващите се появиха след около час. Крис бе принуден да освободи огромното си бюро, на което бяха настанени счетоводителят, както и младолик адвокат, изпратен от Димов. Ева бе направила всичко по силите си да може да посрещне удара за толкова кратко време. Въпреки, че служителите в сайта бяха сигурни, че са изчистили всичко, бяха изнервени и напрегнати. Чувстваха се като на държавен изпит.
Когато проверяващите стигнаха до Мая и Крис, двамата им казаха, че използват лични компютри в работата. Една доста нахакана, около петдесетгодишна бивша телевизионна водеща с излъчване на Цербер и очи празни, като кладенци в пустиня, опита да ги притисне. Двамата реагираха идентично. Демонстрирайки досада, обясниха, че единственият начин да започне да рови във файловете им е, ако има съдебна заповед. Докато това се случваше, Ева излезе от нюзрума, с гордо вдигната глава, без да поглежда никого. Церберът започна да негодува агресивно. Почти крещейки ги обвиняваше, че крият уличаваща сайта информация, говореше за морал, честност и какво ли още не. Фразата „Неморално е да се нарушават правилата, докато тече проверка за спазването им“, казана от Крис с досаденото спокойствие на ленивец, отказа Цербера да се занимава с тях.

- Кого ми изпращаш? – питаше Ева за трети път.
- Когото мога, затрупани сме – потрети Димов.
Атмосферата в кабинета бе тежка, сякаш някой бе докарал огромна бутилка газ и отвъртял винтила. Една грешна дума, жест или поглед, можеха да взривят всичко.
- Той не може да се оправи! – настояваше Ева.
- Нека аз да знам по-добре кой може и кой не може! – не отстъпваше адвокатът.
- Все още мирише на крем срещу акне, какво въобще си мислиш, че ще направи срещу АМП?
- Каквото трябва – Димов видимо започна да губи контрол. – Не забравяй, че имаме един и същ работодател, щом не ми се е обадил да помагам, значи…
- Какво значи? – Прекъсна го Главната. – Можеш да ме зарежеш ей така? Защото Симсън не ти е звъннал? Да не си му кученце?
Кокалчетата на ръцете на Димов побеляха от стискане.
- И с какво толкова те е натоварил? Вече колко време бачкаш и нищо! Обеща ми, че с времето ще стане по-леко!
- Иска да преподпишем всички договори с подизпълнителите, ще вкарва фирми-бушони между тях и своите дружества.
Мозъкът на Ева автоматично започна да търси логиката на чутото. Съвсем скоро замръзна, защото не я откри.
- А това за какво му е? Нищо не печели.
- Знам, обясних му, твърди, че така ще се чувства по-спокоен.
- Глупости, излишна бумащина, губене на време и пари.
Главната сложи ръка на кръста си, подпря се на близкия стол и внимателно седна. Помълчаха.
- Момчето, което ти пратих, ще контролира проверяващите да не превишават правомощията си – обади се най-после Димов. – Като има някакъв резултат от проверката, ще се намеся.
- Симсън звънял ли ти е? – Главната получи отрицателно поклащане на глава в отговор. – Разбирам.
Извади телефона си, набра общия им шеф и пусна разговора на високоговорител.
- Здравейте! – гласът на интернет магната звучеше приповдигнато.
- Здравейте, предполагам знаете за това, че АМП ни проверява? – започна директно Ева.
- Да, наясно съм.
- В момента се намирам в офиса на Димов, той не може да помогне, заради натоварването, а би бил много полезен в сегашната ситуация.
- Здравейте, адвокат Димов – усмивката на Симсън се чу по телефона, Димов също поздрави. – Мисля, че ще ме разберете, като ви кажа, че степенувам всичко по приоритети. Сега, работата адвокат Димов стои на преден план. В същото време, съм убеден, че няма да бъдат открити пропуски в работата ви, Ева. Нито нарушения.
Ева и Димов се спогледаха.
- Разбирам, благодаря, засега наистина няма нищо страшно – каза Главната.
- Успех!
Връзката прекъсна. Не казаха нищо.
И Главната, и адвокатът изпитаха ужасяващо чувство на срам и безпомощност. Начинът, по който си говореха преди малко, не бе допустим за отношенията им. Бяха заедно, за да се обичат, подкрепят и помагат. Напрежението, нервите и безсмислието на действията им не бяха оправдание. Най-лошото бе, че даже не усетиха как се докараха до тук.
- Извинявай – каза Димов и се изправи. – Изгубих самообладание, нищо не ме оправдава.
Приближи се до Ева, клекна до стола, повдигна ръката й и я целуна. Ева го прегърна и притисна към себе си.
- И аз не знам какво ме прихвана – прошепна тя.
Нямаха навика да си обещават разни неща, защото знаеха колко непредвидимо бе всичко. Стремяха се да доказват с действия любовта си. Затова и сега не си казаха нищо повече, а постояха така, притиснати един към друг.

Денят в нюзрума продължи два часа повече от обикновено. Докато шавливите пръстчета на чиновниците от АМП неистово шареха по клавиатурите, а очичките им попиваха графичното измерение на единиците и нулите в компютрите, журналистите се опитваха да си вършат работата. Наложи се Лавър да организира нещата така, че да не се създават големи дупки. Затова първо бяха проверени компютрите на тези, които бяха на снимки. Останалите излизаха в почивка, докато течеше проверката. Така някои се принудиха да обядват чак към 16 часа, а други въобще си тръгнаха по-рано.
Младият адвокат, пратен от Димов стриктно контролираше случващото се и с важен, съсредоточен поглед записваше някакви неща в тефтера. Същото правеха и проверяващите, но доста по-рядко. Резултатите от проверката трябваше да излязат заедно с паралелното разглеждане на информацията, пусната в сайта, което се извършваше дистанционно в сградата на АМП. Когато всичко приключи, Крис се поинтересува от адвоката какво толкова е записвал. Момчето се усмихна широко и връчи тефтера. Журналистът прочете първите четири реда и се засмя от сърце:
„Човек на честни, строги нрави,
Щом вуйчо падна на легло,
Да го почитам ме застави,
И по-добре не би могло…“
- Обожавам Пушкин! – смутено каза адвокатът. – Но все пак има някои истински бележки.
Крис се загледа и наистина видя три-четири споменавания за дребни процесуални нарушения с дата, час, както и фабричен номер на компютъра, на който са извършени.
След като всичко приключи, от паркинга на редакцията тръгна кортеж от две коли, на Мая и Ева. Поизпразнените улици на столицата им позволиха да стигнат бързо до дома на Мая, а по пътя обсъждаха какво ще ядат. В крайна сметка поръчаха пици и салати, като дебело подчертаха, че последните не трябва да са овкусени.
Настанили се удобно в хола, осветени от красиви, топли декоративни лампи, всички се бяха нахвърлили лакомо на храната. Когато чувството за глад изчезна, заменено от ленива ситост, компанията започна да осъзнава какво й се случи през деня. Сред разказите за детайлите, най-много блесна Марио.
- … и седим двамата с Лавър и гледаме статус бара на прозореца за изтриване. 59%...60%...61%... В един момент чуваме изпукване, споглеждаме се и осъзнаваме, че се държим за ръце и той смачква моята!
- Ужас! – смееше се Мая.
- Ама вижте какво ми направи! – Марио започна да показва ръката си на всички.
- Добре, че е Лора, иначе какво щеше да правиш! – засмя се Крис.
- Да! – Възкликна Марио, обърна се към Лора и най-тържествено изрецитира. – Ти, Лора, ще станеш ли моята дясна ръка в WoW?
Лора се поклони и прие тази чест. Посмяха се и поеха въздух, след което Ева въздъхна тежко.
- Всъщност беше ужасен ден.
- Аха, - съгласи се Мая. – От друга страна, нямат какво повече да измислят.
- Поне това – усмихна се Главната.
- Забравих да ви кажа, че Орлов ми звънна – обади се Крис, - същите хора, които проверяват ЕлБрокерс, ще работят по нас.
- Това е добра новина – усмихна се Мая.
- Искам да ви благодаря – каза Ева. – Много съм щастлива, че работя точно с вас. Знам, че щом сме заедно, нищо не може да ни се опре!
Всички се изненадаха приятно от внезапния изблик на чувства у Главната. Почувстваха се силни и много сплотени. Раздаде се звукът на входния звънец, Мая изтича да отвори и в хола влезе Димов. Носеше две бутилки вино и кутия брезов сок за Ева. Продължиха до малко след полунощ.

Re: Фейк 2

от Mutafchiev » 11 май 2023, 00:02

32.
Крис стоеше до прозореца в кабинета на Ева и наблюдаваше как към сградата се стичат хора. Явно днес протестът щеше да започне по-късно от предишните дни. По пътя имаше един хлъзгав участък и журналистът с интерес чакаше някой да се пребие на него. Засега прииждащите успяваха да запазят равновесие.
- Всеки момент трябва да дойде Орлов – съобщи Ева, която се върна от кухнята с кафета.
Крис се отлепи от занимателната гледка и се приближи до масата, за да вземе своята чаша:
- Благодаря!
Не можеше да се отрече, че бременността влияеше на Главната. До този момент не съществуваше вариант, в който тя да направи кафето. А сега го приготвяше с особена грижа, оправдаваше поведението си, с това, че точно знае как го пие и ако някой друг го направи, ще й призлее. Крис смяташе, че майчинският й инстинкт започва прогресивно да нараства. Докато отпиваше и размишляваше, в кабинета се появи задъханият Орлов.
- Здравейте! Извинете, че се забавих, имам точно петнайсет минути.
- Пийни кафе – Ева топло посочи с поглед чашата.
Орлов с изненада повдигна вежди, но Ева все така излъчваше безапелационна власт и полицаят се подчини.
Последва сбит разказ от Крис какво е открил за Фрай. Полицаят слушаше внимателно, без да прекъсва. Периодично кимаше, изразяваше учудване чрез поклащане на глава или повдигане на вежди.
- … по-късно днес ще говори за ЕлБрокерс пред камера – доволно завърши Крис.
- Пред камера? – учуди се Ева.
- Ти си дявол в човешки облик – похвали го Орлов с нотка уважение в гласа, после стана сериозен. – Всичко това е прекрасно, но няма как да го използвам в разследването.
- Ако ги обискирате и вземете компютъра й… - подсказа Крис.
- Тогава – да, ситуацията ще е друга, но не е ясно дали няма да си изтрие файловете или да повреди компютъра, когато влезем – обясни Орлов.
- Достатъчно е да го вземете, дори и да изтрие нещо, ще кажете, че сте възстановили файловете. Те така или иначе са от този компютър, това е лесно доказуемо.
- Могат да се възстановяват ако са изтрити? – уточни Орлов.
- Технически, ако е направено дълбоко форматиране, не. Но в случая кой ще ти гледа и търси?
Изражението на полицая подсказваше, че се опитва да разбере Крис, но му е трудно.
- А аз мисля, - журналистът прекъсна мъките на Орлов, – да пусна материала няколко часа след като приберете компютъра й.
- Точно така – съгласи се Ева. – Хем преждевременно да не се усети, че знаем, хем да няма време да реагира, хем ние малко от малко да си изчистим репутацията.
Орлов отново закима разбиращо.
- По идея това е прекрасно, като я приберем, ще направя всичко възможно да разбера кой е шефът й.
Крис и Ева се спогледаха. Толкова се зарадваха, че са я хванали, че въобще не бяха помислили за това. А шефът й бе този, който арестува Мая през лятото, най-вероятно и поръчителят на отвличането на Крис. Собственикът на фабриката за фейкове.
- Според теб ще каже ли нещо в ареста? – попита Ева.
- Като се има предвид какви ги върши – замислено отговори полицаят. – А шефът й явно е много, много силен човек.
- Може да я измъкне преди да проговори – тихо каза Крис.
Тримата се умълчаха. Най-големият проблем бе, че не знаеха какви ще са следващите действия на Фрай и началника й. Подготовката на удара срещу тях трябваше да бъде много задълбочена, а детайлите изпипани. За жалост, нямаха време за толкова вглъбено планиране, затова решиха, че на този етап ще продължат работата и ще поддържат връзка. Имаше два варианта за развитие на събитията. Първият – да успеят да се подготвят и да нанесат удара така, както им е най-удобно. Вторият – да импровизират под все повече увеличаващия се натиск.

По пътя към стола за обяд, Лора се държеше много внимателно с Мая. След нещата, които й разказа Марио, задачата й бе да разузнае максимално количество подробности от приятелката си. За жалост, нямаше ни най-малка представа какво ще прави с получената информация. Ясно бе, че няма как да каже на Крис, нито има шанс да повлияе на Мая. Ситуацията изглеждаше безнадеждна и отчайваща, никога не бе помисляла, че Мая може да изневери на журналиста. Наистина, връзката им бе кратка, започнала едва преди няколко месеца, но бе изпълнена с толкова огън, обич и себеотдаване.
Не по-малко объркващо бе и държанието на Мая. Откакто се бяха срещнали, червенокосото момиче бе усмихнато. Не показваше никакви признаци, че има проблеми, безпокойства, още по-малко свързани с Крис.
Докато се настаняваха, обсъдиха какъв късмет имат, че не са публични личности. Пред входа в редакцията, всички разпознаваеми журналисти бяха освирквани и псувани. Лора реши, че това е подходяща тема, за да прехвърли разговора към личния живот на Мая.
- А Крис как го понася?
- Ха! – замислено възкликна Мая. – Въобще не сме говорили за това. На първия протест го познаха, той ме гушна… силно-силно и проби тълпата.
- Звучи много…
- Романтично – помогна Мая.
- Да – усмихна се Лора. – А иначе как сте? По-добре ли е вече?
Мая се подсмихна:
- Снощи бяхме много добре – погледна Лора със светещи зелени очи. – Започвам да разбирам, че може би проблемът понякога е в мен.
- Така ли? – учуди се Лора.
- Да, аз също много работя, остава ми малко свободно време, а нали си падам саможива…
- Разбирам, разбирам – закима Лора. – Доколкото знам от Марио и Крис е такъв.
- Точно и вместо да почиваме заедно, всеки си прави нещо свое.
- И не ви остава време за вас – потвърди Лора. – Може би ако се виждате на обяд…
- Как да се видим на обяд? – Ококори се Мая. – Сега ще ходи някъде на снимки, издирва карти за камерата, бесен е. А и знаеш ли? Оказах се в много странно положение. От една страна Крис ужасно много ми липсваше, а в същото време изпитвах раздразнение, когато беше наоколо. Схващаш ли?
- Липсвали са ти отношенията между вас, без тях той е просто…
- Готин пич – Мая довърши мисълта й.
- Да, точно.
- Мисля, че просто периодът е такъв, натоварено ни е, напрегнати сме. Струва ми се, че му се вижда краят – спокойно разсъждаваше Мая.
Лора внимателно наблюдаваше и слушаше приятелката си. Не усети грам фалш, притеснение или нещо такова. Червенокосото момиче просто споделяше на най-добрата си приятелка нещата, които се случваха във връзката й. Психоложката се поуспокои, но не напълно. Лавър, макар и да си падаше клюкарка, не бе хващан в измислици досега. Оставаха й две неща, да продължава наблюдението и да успокои Марио, който се бе наежил, че няма да прости предателство към Крис.

Офисът на Фрай бе типичен за приемна на финансист – светъл, съвременни мебели, метал, стъкло, кожа. Самата блондинка бе облечена в строг костюм и бяла риза, отново с разкопчано деколте. Когато Крис се появи натоварен с техниката, тя се искрено се изненада.
- Мислех, че ходиш с оператор, той снима, а ти само задаваш въпросите – усмихна се широко, докато се ръкуваха.
- За снимането няма проблем, ама ако можеше някой да ми мъкне техниката, щеше да е добре – засмя се журналистът.
Докато вадеше статива от калъфа, нагласяваше го, слагаше камерата и се подготвяше за снимките, Крис усещаше тежкия поглед на Фрай. Полагаше огромни усилия на волята да не поглежда към компютъра й, за да не издаде интереса си към него.
- Мисля, че мога да гледам цял ден как се готвиш за снимки – каза Фрай с трудно определима интонация.
Крис вдигна поглед към нея и видя игриви огънчета в очите й. Усмихна се смутено:
- Още малко остава.
Извади от чантата с камерата микрофон с дръжка и статив за него. Докато го включваше блондинката отново се обади:
- Нямаш ли един от онези малки микрофони, които се закачат на ризата?
- Имам – въпросително я погледна Крис.
- Може би е суета, но някак си не искам този топуз заврян в лицето си.
- Разбирам.
Големият микрофон бе прибран и на негово място се появи рисийвър с дълъг кабел, завършващ с микрофон-брошка и щипка. Крис се приближи до Фрай:
- Как мислиш, дали деколтето ми е прекалено голямо?
- Ами… - Крис го погледна с преценяващ поглед.
Сутиенът й бе деликатен, без чашка, с телесен цвят.
- … мисля, че ако закопчаеш едно-две копчета, анализът на ЕлБрокерс ще бъде по-достъпен за аудиторията.
- Колко си деликатен! – усмихна се Фрай. – Първо ми го пъхни.
Крис преглътна. Завря ръка под ризата на Фрай, като избягваше да я гледа в очите, с другата го издърпа откъм деколтето.
- В крайна сметка едно или две?
Крис вдигна очи към Ана, тя му се усмихваше изкусително и прокарваше върха на езика си по ръба на зъбите.
- Ами, такова, за да ти е комфортно и на теб, едно – усмихна се журналистът и се втренчи в рисийвъра.
За щастие на Крис, всичко с микрофона бе наред и нямаше нужда от допълнителни настройки. Настани се зад камерата и разговорът започна. След два встъпителни въпроса, журналистът помоли Фрай да разкаже за вече познатото му откритие, което бе направила. Тя обясни много кратко и ясно какво има предвид.
- Какви са шансовете парите на хората, инвестирали в ЕлБрокерс да бъдат върнати?
Въпросът на Крис изненада Фрай. Погледна го, повдигна вежда, но отговори:
- За жалост, бих казала, че средствата са безвъзвратно изгубени. Явно схемата е работила дълго време, затова предполагам, че източването е подготвено добре.
- В предишния ни разговор изразихте съмнение, че това е пирамида?
- Нямах достатъчно информация, а и честно казано, точно той ме провокира да се замисля по-дълбоко за ЕлБрокерс.
- И последен въпрос – има ли какво да направят вложителите?
- Да разчитат на работата на държавните служители и съдебната система. За жалост, това е единственият вариант.
Крис никога не бе събирал толкова бързо техниката след интервю. Постара се да го направи максимално естествено, но припряността личеше от всяко движение. Фрай го наблюдаваше с неприкрито удоволствие. На вратата, двамата се ръкуваха.
- Чакай малко! – възкликна Фрай, а журналистът я погледна неразбиращо.
Тя се усмихна, разкопча едно копче на деколтето си:
- Така е по-добре!

Re: Фейк 2

от Mutafchiev » 04 май 2023, 00:20

31.
Димов седеше потресен в стола, зад огромното масивно бюро в кантората си. Гледаше празно в екрана на лаптопа и се опитваше да осъзнае какво точно му се е стоварило на главата. Полученият от Симсън мейл бе кратък, ясен и изчерпателен. Като директива, издадена във военно време. Но както често се случва с подобни заповеди, смисълът им убягваше на изпълнителя.
Адвокатът прехвърляше цялата свършена досега работа, всички разговори, преговори, договорки и обещания. С един мейл интернет магнатът успя да зачеркне всичко и да върне кантората в изходно положение. Първата реакция на Димов, естествено, бе да вдигне телефона и уговори среща със Симсън. Искаше лично да обясни колко въпиющо глупава е заповедта. Освен, че щеше да нулира целия прогрес, следствието й можеше да доведе до огромни проблеми в разговорите с институциите. Не на последно място – Симсън щеше да бъде принуден да плати почти двойно за юридическите услуги.
Когато отвори списъка с имената и намери Симсън, пръстът му спря на милиметър от дисплея на телефона. Замисли се какво ще спечели шефът му от подобен обрат? Не. Нищичко. Нито време, нито пари. Загледа се в списъка с фирми, които бяха приложени към писмото. На първо чете всички бяха непознати. Изпрати го на един от помощниците в кантората, на когото имаше доверие, за проверка и справка. Опита да открие поне някакво обяснение, причина за желанието на Симсън. Да го е страх да използва своите организации и фирми? Не, благодарение на тях и името си магнатът печелеше ударно обществените поръчки. Репутацията му по-скоро щеше да пострада след подобен финт. Някой го притиска и затова се налага да отклони удара от себе си към някой друг? Точно той можеше да си позволи да привлече вниманието на почти цялата репресивна държавна машина към враговете си. А ако и това не бе достатъчно, имаше Ева и компания. Те наистина биха се подвоумили дали да му помагат, но при ясни доказателства биха го сторили.
Забил нос в стената, превърнала информационната магистрала, която бе организирал в последните седмици, в задънена улица, адвокатът помисли за Ева. Колко още безсънни нощи щеше да изкара пред компютъра, а не в леглото й? Колко моменти от бременността на жената, която обича, щеше да пропусне? А първите мигове от живота на детето им? Как щеше да я успокоява и подкрепя в ужасяващата ситуация, в която се бе оказал сайтът? Кой щеше да свърши всичко това? Защо му се отнемаха тези мигове?
Излезе от мислите си и стисна зъби. Отново се фокусира върху писмото на монитора и го прочете: „Здравейте, адвокат Димов. Във връзка с преструктуриране на плановете, моля всички вече подписани договори да се преразгледат, предоговорят и преподпишат. Бъдещите съглашения да се сключват спрямо обстоятелствата в това писмо. В прикачения файл ще намерите списък с фирми, техните реквизити и дейността им. Те трябва да заемат местата на поръчители при всички договори с подизпълнители. Поздрави!“
Димов се вторачи в последната дума толкова силно, че видя пикселите, които я образуваха. „Мамка ти!“ процеди през зъби.

Мая и Крис се върнаха у дома и всеки се зае със задачите си. Мая поръча храна и се залови да прехвърля записа от телефона в компютъра си. Крис отвори писмото от Марио и започна да преглежда съдържанието му.

„Да, шефе, всичко е под контрол. Движим се по план и в този смисъл, намирам за уместно още утре да подсилим агитката долу. Тази вечер в коментарните предавания ще минат двама наши експерти икономисти и един политолог…“ Мая спря записа, отвори сайтовете на трите големи телевизии и започна да преглежда последните новини.

Според Марио Фрай не бе посещавала сайта на ЕлБрокерс през последните двайсетина дни. За сметка на това постоянно висеше в сайтове за обяви и по-точно, в секциите за работа. Администраторът бе приложил няколко обяви, които бе пуснала и всички, различно написани, имаха сходно съдържание. „За краткосрочен проект търсим дисциплинирани, активни и умни хора. Заплащането се осъществява в края на всеки работен ден.“

Единственият политолог, който се бе появил днес вечерта сред морето от икономисти, говореше директно срещу сайта. Започна с вече поизтърканата теза, че Ева си е изградила идеалното алиби за медийни манипулации с историята за фабриката за фейкове. После обилно и напоително обясни как само тя с Крис са виновни за недоверието на хората към журналистиката. Завърши с това, че Агенцията по плурализъм на медиите трябва да се заеме с тях. Що се отнася до ЕлБрокерс, по доста абсурден начин се опита да обясни как страховете на хората ще се прехвърлят към цялата банкова система. За целта използва пример от Гръцката митология, който не само, че бе абсолютно нерелевантен, а показа липса на обща култура. Беше толкова абсурден, че Мая не запомни същинската аналогия, а ужасното усещане, което предизвика в съзнанието й. Икономистите градяха теории за ЕлБрокерс, като категорично заявяваха, че е пирамида. Забавното бе, че не отговаряха на въпросите на водещите, а си каканижеха своите думички. Явно бяха научили конкретни сценарии и целта им бе да ги изрецитират без да бъдат прекъсвани.
Секунди, след като прочете мейла от Марио, Крис реши да погледне кои файлове най-често е отваряла Фрай в последно време. Първият беше някаква статия, написана за икономически блог, няколко pdf файла и две таблици в ексел. Първата бе свързана с семинара, на който се запознаха. Втората, обаче бе с имена, телефонни номера, имаше няколко колонки, в които бяха написани числа, явно парични суми. Елементарна дедукция показа на Крис, че колкото по-големи са числата в колонките, толкова повече пари е получил човекът. Журналистът вече бе виждал списъци със същите имена. Това бяха хората, които теглеха пари от ЕлБрокерс.
„… с обект едно нещата вървят добре, бих казал повече от добре. Смятам в най-близко бъдеще да завърша разработката.“ Записът свърши. Ето какво й се губеше през цялото време! Изказът! В мейлите, които Алекс пращаше на Генади и в описанията на задачите от архива на фабриката, той бе един и същ. Максимално опростен, ясен и много, много формален. Току що Мая осъзна, че го е хванала. Човекът, който явно е ръководил оперативната работа на фабриката. Този, който успя толкова мълниеносно да извърти фейка на Крис с психолога-педофил и да удари чрез него министъра на образованието. Оставаше да разбере кой е шефът и кой е „обект едно“.
Събирайки цялата получена информация за Фрай, Крис осъзна, че на последната им среща се е опитала да го прати за зелен хайвер. Но ето, че не само беше хваната, а съвсем скоро щеше да допълни образа си пред камера. Журналистът въздъхна облекчено. Най-после имаше точка, в която всичко се събираше.
Вдигна поглед към дивана в същия момент Мая впери зелените си очи в него. Без да казват нищо, двамата се изправиха и тръгнаха един към друг. С всяка крачка желанието им нарастваше. Когато бяха на по-малко от два метра разстояние, им се стори, че температурата в стаята е над 40 градуса. Последва страстна, незабравима нощ, в която двамата преливаха сили един от друг, пиеха се взаимно и се обичаха до лудост.

Сутринта за Марио бе прекрасна. След снощната доста кратка, но съдържателна размяна на съобщения с Крис, администраторът с нови сили преравяше файловете от компютъра на Фрай. Систематизираше всичко и го описваше с по едно-две изречения, за да улесни журналиста. Докато описваше поредното досие на жертва, на вратата му се почука. Той бързо натисна комбинация на клавиатурата и на екрана му се появи кадър на живописно езерце в WoW.
- Влез!
Вратата се отвори бавно и в стаята надникна главата на Лавър.
- Здрасти – усмихна се Заместникът, - имаш ли време?
Мрачни съмнения обзеха администратора. При всяко подобно посещение Лавър искаше нещо, а точно сега бе зает. Доброто настроение, обаче не му позволи да реагира кисело, както в повечето време.
- Малко имам – усмихна се деликатно Марио, надявайки се, че това ще приключи скоро.
Против всякакви закони на физиката, брадатата грамада внимателно пристъпи на пръсти в стаята, затвори вратата зад себе си и леко, като перце, седна на стола до Марио.
- Няма да увъртам! – започна Лавър.
С известно забавяне администраторът разбра, че заместникът очаква реакция на заявлението си.
- Добре!
- Май положението е по-лошо отколкото си мислим! – започна Лавър, почти шепнейки. – Окупират ни долу, Мая и Крис са скарани, Ева е бременна, всички ни мразят!
Марио се намръщи, вдигна ръце и с леко заекване попита:
- К-какво имаш предвид „Мая и Крис са скарани“?
- Ами тя излиза с оная пудра от горния етаж, Крис се зарибява с тази… - Лавър се опита да си спомни името, но не успя. – Засуканата блондинка.
- С кого излиза Мая? – ококори се Марио.
- С тоя бе… Има един на горния етаж, много барнат, кара оня наточен кошник – уточни Лавър.
Обяснението принуди Марио да напрегне паметта си и в крайна сметка се сети за кого става дума.
- Излиза с него?
- Ми да, преди няколко дни ги мернах да обядват заедно. А оня ден, малко преди Ева да ни извика с Крис да мъдрим атаката, двамата отидоха някъде.
Два неразбиращи погледа се срещнаха и единият прозря:
- Мамка му, не си знаел! – каза Лавър, в отговор Марио въздъхна тежко.
- Добре, вече знам, какво искаш? – с всяка дума доброто настроение на администратора се изпаряваше.
- Знам, че Крис работи по русата, ама май са се забили – продължи Лавър, явно забравил понятието „такт“. – Имаш ли идея дали има нещо срещу нея? Защото моето инфо е старо.
- Моля те, уточни – администраторът се чувстваше така, сякаш срещу него не седи 140 килограмов, гологлав, татуиран с десетсантиметрова брада рокер, а клюкареста портиерка в общежитие.
Заместникът въздъхна:
- Готви ли чудо, като през лятото?
- Готви – отговори сухо Марио, - не се безпокой.
- Добре! – Тялото на Лавър се отпусна. – Едва ли ще издържа много дълго.
- Ще издържиш – успокои го администраторът. – Имам една молба към теб.
- Слушам!
- Моля те, спри да разказваш кой с кого излиза и кого забива, става ли? Ще завъртиш някоя интрига без да искаш, после няма да се отървеш.
- Да, да, прав си! – съгласи се охотно Лавър. – Но нали сме си ние, знаеш.
Широка, молеща за разбиране, усмивка се разля по лицето на заместника, а Марио по-скоро направи гримаса.
Когато остана сам, администраторът намръщено отвори снимката на таблицата в телефона си, която бяха направили с Лора. Ако Мая наистина излизаше с пудрата от горния етаж, то поне две квадратчета се пълнеха. Спомни си, че и Лора подозира нещо. По тялото му премина хлад. Всичко би могъл да приеме, но не и това.
Вдигна очи към монитора. Видя живописното езерце, реши малко да поиграе, преди да се върне към работата. Трябваше да разпусне, докато дочака Лора да дойде от университета.

Re: Фейк 2

от Mutafchiev » 27 април 2023, 00:19

30.
Мразовитата, мъглива зимна сутрин можеше да бъде прекарана единствено в леглото, под топло одеяло с любимия човек. Крис и Мая опитаха да го направят, но редакцията ги зовеше. Работният ден предполагаше да бъде доста скучен. Докато пиеха сутрешното кафе и чай, разгледаха новините и части от сутрешните блокове. По всичко личеше, че атаката срещу сайта затихва. Нямаше нито един нов пост за него, нито един от гостите в телевизиите не говори по темата.
Половин час по-късно, колата на Мая спря пред сградата на редакцията. С Крис се учудиха от присъствието на стотина души, точно на входа. Имаше няколко оператора, които се познаваха по огромните камери на раменете им. Когато се приближиха журналистът разпозна хората, всички ги бе виждал на кадрите от обсадата на ЕлБрокерс. Щом го видяха започнаха да крещят „продажник“, „крадец“, „лъжец“ и подобни. Той притисна Мая силно към себе си, сложи ръка на главата й, за да я прикрие от евентуални удари и проби път през тълпата. На няколко пъти видя и микрофони с шарени ветробрани. „Какво ще кажете за обвиненията към вас?“, „Наистина ли сте работили заедно с Максимилиан?“.
Когато влязоха в сградата Мая и Крис се спогледаха неразбиращо. Без да казват нищо забързаха по стълбите към нюзрума. Влязоха и завариха трескаво щъкащи напред-назад журналисти, Ева обикаляща бюрото си с коремчето и говореща по телефона. Лавър в ъгъла се бе подпрял на стената с една ръка и също провеждаше разговор.
- Май тоя път няма да си говорим? – предположи Мая.
- Няма – съгласи се Крис. – Трябва да извадим всичко, което имаме. При това бързо.
Журналистът се зае да систематизира информацията, която бе събрал от компютъра на Фрай, както и фактологията по удара срещу ЕлБрокерс. Бе решил, че щом ги обвиняват в лъжа, значи ще докаже, че не е лъгал.
Първата работа на Мая бе да разбере каква е формалната причина за митинга пред редакцията. Отне й точно два клика. Веднага в социалната мрежа се появи материал със заглавието „Журналисти се хранят с откраднати пари“. Посланието към изгубилите парите си вложители в ЕлБрокерс бе просто – търсете ги от Ева и Крис. При нормални обстоятелства това щеше да мине като най-обикновен коментар. Но наличието на провокаторите и медиите, които ги отразяваха, кардинално променяха нещата. Огледа нюзрума, всички бяха подложени на кръстосан огън. Ако не успееха да отговорят на атаката, с тях щеше да е свършено. Никой нямаше да иска да дава интервюта за сайта, а самото му име щеше да се превърне в синоним за корупция. Нямаше да е за много дълго – месец-два, но това бе предостатъчно време, за да се разрушат кариерите на хората тук. Реши да се зарови отново в мейлите и архива на фабриката, усещаше, че има нещо общо между тях. Само трябваше да го открие.
Ева опитваше да спаси положението, като даваше дълго интервю за друг сайт. Засега отказваше да застане пред камера в някоя от телевизиите. Искаше да пази тази възможност до последно. Когато приключи, излезе да огледа нюзрума, видя Крис и Мая, първоначалната й реакция бе да ги извика, но бяха много съсредоточени. Реши, че знаят какво правят и затова не ги прекъсна. Лавър се приближи до нея:
- Никой не ще да ни дава интервю – прошепна й той.
- Разбирам – Ева стисна зъби.
Когато Марио се появи на работа, му бе възложена задачата да предпази максимално сайта от хакерски атаки. Направи каквото можа. Обясни на Ева, че сега ситуацията е много по-добра, отколкото лятото, но едва ли ще издържи дълго при мощен удар. Лора се появи в ранния следобед. Хората пред редакцията вече се бяха разотишли. Когато Марио й разказа ситуацията тя тъжно констатира:
- Приближаваме към положението от лятото, но този път сме разделени.

За два часа Мая не успя да постигне кой знае какъв успех в търсенето на това, все още абстрактно нещо, което й се губеше. Единственото, за което можеше да се закълне бе, че знае някои случаи от архива на фабриката наизуст. Облегна се назад, вдигна ръце и изпъна снага. Усети прилив на свежа кръв по цялото протежение на гръбнака. Вдигна поглед и видя как Крис изхвърча на някъде с бърза крачка. Намуси се, надяваше се, че ще успее да го причака и да го придружи, докато пуши долу.
Огледа нюзрума, атмосферата не се бе променила особено от сутринта. Реши да види какво се случва в интернет. След третото скролване в социалните мрежи съжали. Омразата, която се лееше към сайта в частност и журналистите като цяло, бе изпепеляваща. Изправи се и отиде до прозореца. Видя Крис в далечината, завиваше към метрото. Колата на Алекс се появи на паркинга. Без много да мисли червенокосото момиче взе якето си от облегалката на стола и хвръкна към изхода.
С рекламиста се сблъскаха на вратата на сградата.
- Ох, извинявай, много извинявай! – Заоправдава се Мая. – Просто днес е ад, не издържам вече!
- Няма проблем, всичко е наред – усмихна се успокояващо Алекс.
- Ти какво ще правиш сега? – Мая го погледна умоляващо с огромните си зелени очи и го обезъоръжи.
- Ами… имам доста неща да върша, за жалост, не е добър момент – Алекс се опита да се измъкне.
- Само петнайсет минути, просто не искам да съм в нюзрума! – очите й сякаш станаха още по-големи.
Рекламистът сви устни, погледна пода, помисли малко:
- Добре! Ако искаш се качи при нас, там е по-спокойно!
- Благодаря ти! – скокна щастливо Мая.
Когато се качиха, Алекс помоли Мая да го изчака на един от шарените дивани в офиса на рекламната агенция. Той се запъти към бюрото си, набра телефонен номер и започна да говори така, сякаш докладва. Беше сериозен и напрегнат. Мая огледа бюрото му и забеляза, че отгоре, близо до монитора има разклонител, в който бе сложено зарядно. Стана, докато вървеше към бюрото натисна няколко пъти екрана на телефона. Стигна и вкара кабела от зарядното в устройството. Алекс рязко се обърна. В очите му се четеше уплах, Мая показа зареждащия се телефон, остави го бавно и се отдалечи. Рекламистът рязко й обърна гръб и продължи разговора.
- И ти ли си говорила много днес? – Мая чу глас зад гърба си.
- Да – обърна се тя на дивана и се усмихна на Алекс. – Не знам дали знаеш, но ни атакуват, сутринта имаше протест… Ужас. Чудя се как е възможно хората да са толкова лесно манипулируеми.
Известна изненада се изписа по лицето на рекламиста, но той бързо я овладя.
- От една страна е лесно, от друга сложно за обяснение – леко се усмихна.
- Разкажи ми повече!
Усмивката на Алекс стана по-широка, пробиха умора и самодоволство. Седна до нея и започна да говори тихо, но много разбираемо.
- Гледах вашия психиатър в едно дълго интервю, там говореше защо хората връзват на всякакви глупости.
Мая знаеше за какво говори Алекс и кимна.
- Та той е прав само наполовина. Има едно нещо, което никой не ще да си признае, но е във всеки от нас. Ние сме самовлюбени идиоти, които си въобразяват, че знаят всичко. Но истината е, че нищо не знаем и тук идва тънкият момент. Издигаме личния си мисловен процес, който се опира на мизерните ни познания, остаряващи с всеки изминал ден, в култ. За съвсем обективни неща, използваме думичката „вяра“, а колко много се обичаме и ценим! Не можем да си представим, че на никого не му пука за нас. Самата концепция за това, че индивидът сам по себе си не представлява интерес, не може да бъде осъзната от същия този индивид.
- Това… е интересна теза – с леко безпокойство каза Мая, усещайки как рекламистът започва да излъчва агресия.
- Така е – усмихна се Алекс. – Но помисли колко лесно се получава висше образование, колко бърз е достъпът до информация. Знаеш, че е едно да имаш данни, друго е да ги разбираш. А колко хора правят разликата? А колко си въобразяват, че са умни, защото са изкарали тапия преди 10 години и оттогава захранват мозъците си с криминални романи, шарени филми и лесносмилаеми документалки? Знаеш за ефекта на Дънинг-Крюгер, нали?
- Не можеш да осъзнаеш, че си прост, защото си прекалено прост да го направиш – отговори Мая сериозно, влизайки в тона на Алекс.
- Огледай се, виж колко е лесно да си такъв в наши дни? Навсякъде ти наливат ненужна информация, която създава илюзията, че знаеш много. Скоро започваш да мислиш, че си важен, знаещ. Естествено, решаваш, че повече не ти трябва и voila.
- Тук се намесваш ти?
- Няма нужда да се меся – поклати глава Алекс. – Само насочвам. Бъди сигурна, самовлюбеният глупак, който си въобразява, че е важен и мнението му задължително трябва да бъде чуто, е доста енергичен. Обяснявам на разбираем за него език, че дадено нещо е хубаво или лошо, после обирам каймака.
В очите на рекламиста горяха огньове:
- Сега си представи какво става когато сто такива самовлюбени тъпаци се съберат на едно място и започнат да обсъждат нещото, което съм им казал, че е хубаво или лошо?
- Започват да звучат като хиляда тъпаци?
- Точно така! И понеже се подкрепят, вярата им е несломима. Единственото, което може да се случи от този момент нататък е да я разпространяват. А какво правя аз, за да помогна с разпространението?
- Създаваш хаос и недоверие, за да могат повече хора да повярват на твоята истина – каза Мая.
- Ето защо си от тази страна на барикадата – усмихна се Алекс. – Но със сигурност и ти имаш уязвимости.
Мая се намръщи. Не бе очаквала подобна реч от рекламиста. Досега изглеждаше идеално ошлайфан, а тук… Ако не излъчваше такава увереност и сила, би предположила, че работата наистина му идва в повече. Но тънката, властна усмивка, която за пръв път се появи на лицето му, издаваше съвсем друго нещо.
- Е, аз също имам какво да обирам, за жалост не е каймак! – въздъхна Мая.
- Да не си забравиш телефона – усмихна се Алекс.
Докато слизаше по стълбите червенокосото момиче с доволно лице проверяваше наличието на записа на телефонния разговор на рекламиста.
- Обяд?
Мая вдигна поглед и видя Лора.
- Естествено! – широко усмихната се съгласи Мая.
- Много си доволна – преиграно подозрително каза Лора.
- Май се появи светлина в тунела – загадъчно отговори червенокосото момиче.
Психоложката се усмихна и насочи разговора към това какво ще ядат, а в същото време се чудеше на кой от горните етажи е скитосвала Мая, и какво толкова я е зарадвало там.

Докато пътуваше в метрото, Крис се чудеше какво точно иска от него Фрай. Беше му се обадила, защото имала „идеи“ относно ситуацията с ЕлБрокерс. При други обстоятелства, журналистът не би си и мръднал пръста, предвид събитията със сайта. Тъй като бе изринал малко повече от половината от съдържанието на компютъра на финансистката, просто не можеше да си позволи да пропусне среща с нея. Знаеше прекалено много за нея.
Оказа се в кафенето в уречения час, явно и Ана бе дошла навреме, защото я завари да сваля палтото си. Притече се на помощ. Когато го свали, се обърна широко усмихната, парфюмът й погали сетивата му.
- Много си галантен и бърз!
Свенлива и леко объркана усмивка, пробягна по лицето на журналиста. Настаниха се и деликатната бяла риза на блондинката, с достатъчно дълбоко деколте, накара Крис да преглътне. Размениха няколко встъпителни думи на тема колко тежка е атаката срещу сайта. Сервитьорът им донесе поръчаните топли напитки. Когато вече нямаше кой да ги прекъсне, Фрай започна сериозно:
- Доколкото можах да се ориентирам, ти си един от хората, които отразяваха най-активно ЕлБрокерс, нали?
- Да – усмихна се Крис, - затова и тези пред редакцията ме мразят толкова.
- Добре! – Ана се изправи и пое дълбоко въздух. Крис не разбра дали е развълнувана от това, което ще каже или просто иска да демонстрира деколтето си. – Мисля, че знам защо се случва всичко това!
- Слушам! – Крис положи максимално възможните усилия, за да изглежда заинтересован. – Тоест и ти смяташ, че е удар?
- Да! Нямам доказателства, но може би теорията ми ще ти помогне. – Журналистът се наведе напред и подпря ръце на масата, за да покаже, че целият е в слух. – Разгледах официалните им отчети. Тези, които са качили на сайта си. Печалбите, които са реализирали от сделките изглеждат истински, но не са.
- Не са? – повдигна вежди Крис.
- Да, сравних резултатите от борсовата търговия, които са описали и самото движение на акциите. Не съвпадат – разпалено разказваше Ана. - Просто доходността на акциите е доста по-ниска.
- Значи наистина са пирамида – сериозно каза журналистът.
- Са, но са имали поне още година-две живот – продължи финансистката.
- И…? Съвсем се обърках!
- Според мен наистина атака има, но целта е не да се разруши успешен финансов брокер, а да се скрие, че са пирамида.
Крис присви очи, а Ана се подпря на масата, приближавайки се до него със светнал поглед.
- Казваш, че Максимилиан сам се атакува, за да може след известно време пак да направи нещо такова?
- Точно!
Мислите в главата на журналиста започнаха да се въртят като буквите на старо табло в ЖП-гара. Във версията на Фрай имаше логика, но тя не знаеше, че на практика всички финансови органи в държавата проверяват ЕлБрокерс от много време насам. Ако имаше нещо такова, вече да са го хванали. И какъв бе нейният интерес, освен професионален, че да го вика на среща по този повод? Реакцията му бе инстинктивна:
- Сега правя голям материал по тях, би ли изказала версията си пред камера?
- Оу! – Блондинката рязко се отдръпна назад. – Така, без доказателства…
- Няма нужда да го казваш едно към едно… Ще ти кажа нещо, но не го знаеш от мен. – Фрай кимна заинтересовано. – Имам източник в екипа, който ги разследва. И той ми каза, че наистина са открили нарушения в сделките, но не уточни какви.
- Знаех си! – зарадвано изписка блондинката, после се ококори и сложи ръце на устата си.
- Знаеш и че в моя бизнес, колкото си по-бърз, толкова по-добре. Затова, нека те запиша, а като събера цялата информация, ще ти пратя да видиш материала, преди да го пусна.
- Така ще спестиш време и ще си пръв! – Съгласи се Фрай. – И с материала за фабриката за фейкове ли действа по този начин?
Крис кимна и се постара да изглежда максимално убедителен. Разбраха се да снимат още на следващия ден в офиса на Фрай. Останалата част от срещата мина в приятен разговор за съвсем други неща. Докато вървеше към метрото журналистът се обади на Марио:
- Имаш ли все още достъп до компютъра на Фрай?
- Аха – отговори администраторът.
- Моля те, виж дали е влизала наскоро в сайта на ЕлБрокерс и… направо разгледай цялата й история. Ако има нещо, ми кажи.

Re: Фейк 2

от Mutafchiev » 20 април 2023, 00:32

29.
Ева изпита известно облекчение от това, че Симсън реши да я покани на обяд, а не дойде в редакцията или не я привика в офиса си. Естествено, очакваше този разговор и даже се учуди, че повиквателната не дойде още с началото на атаката, а се позабави.
Когато влезе в ресторанта, симпатична хостес я придружи до една доста изолирана маса в дъното. Интернет магнатът вече я чакаше, като винаги, облечен идеално.
- Здравей! – Усмихнато я посрещна той и подаде ръка. – Радвам се, че имаме повод да се видим!
- Атаката срещу сайта ли те радва? – Удиви се Ева и започна да разкопчава копчетата на палтото си.
- Фактът на атаката – не, но знам какво се случва, когато се почувствате застрашени – Симсън се приближи до Ева и й помогна да свали палтото, след което го окачи на близката закачалка.
- Смяташ, че ще имат съдбата на фабриката? – Ева срещна необичайно радостния поглед на бащата на Мая.
- Честито! Поздрави и Димов! – каза усмихнато той и се приближи до нея. Прегърна я топло и седна на мястото си, докато тя го гледаше с изумен поглед. – Какво? Това, че съм… аз, не означава, че не мога да се радвам за другите! Знаете ли какво ще бъде?
Главната се усмихна деликатно:
- Не, смятаме да разберем по стария начин.
Зарадваният поглед на Симсън леко смути Ева докато сядаше. Не бе свикнала с такова внимание от него.
- Пред Мая не казвай нищо, но тайничко се надявам скоро да стана дядо.
- О! – Главната остана без ума и дума, но бързо се съвзе и с любезна усмивка отговори. – Доколкото мога да се ориентирам с Крис активно действат по въпроса.
- Ех…- Симсън замечтано обърна очи към тавана и въздъхна. – За жалост, няма как да ускорим процеса между тях, а и имаме други теми за разговор!
- Да! – радостна от това, че тази странна и прекалено откровена прелюдия свършва, Ева се съгласи.
- Искам да знам всичко за атаката!
Разказът бе кратък, изреждането на предположенията за това откъде може да е дошло нападението, както и действията, които се предприемат също не се отличаваха с обширност.
- Разбирам, разбирам – замислено кимна Симсън. – Според теб атакуват мен или се целят във вас?
- Ако ти беше обектът, щеше да се разбере по някакъв начин.
- Възможно, а може би е подготовка за нещо по-голямо. Сега съм доста уязвим, за щастие Димов ми пази гърба, но мащабите на проекта, по който работим…
- Смяташ, че може ние да сме първите, а после да те бият и по други места?
Симсън сериозно погледна Ева:
- Не знам какво да смятам. За да разбереш мисловния ми процес, ще опиша в каква среда вирея. Представи си няколко шахматни дъски, залепени една за друга. Примерно десет. Фигурите на всяка от тях са наредени, както трябва, но правилата са малко по-различни. Всеки може да атакува съседа си или този през две дъски, няма значение. Фигурите се движат постоянно, падат топове, дами и царе, пешките въобще не ги смятаме. За да оцелея в тази игра, трябва да знам какво се случва не само на моето поле, но на всички дъски.
- Ще търсим и подобна връзка – категорично заяви Ева.
- Как са Крис и Мая? – интернет магнатът рязко промени темата.
- О, все така мили и прекрасни – усмихна се Ева. – Мисля, че трябва да опиташ да се сближиш с тях, знам, че не е моя работа де…
- Не е, но ти благодаря – каза успокояващо Симсън. – Опитвам се, но Мая носи стари обиди. С Крис ми се струва, че се разбираме по-добре. От друга страна, понякога ми е трудно да се сдържам и да не бъда гъз.
Ева се ококори.
- Разбирам какъв съм, Ева, не съм чак толкова самовлюбен – продължи Симсън. – Дъските! Понякога ми е трудно да се приземя и да изляза от режима на играта.

Вечерта на Мая и Крис минаваше както обикновено напоследък. Двамата изцяло съсредоточени, забили погледи в екраните на компютрите си. Изключили се за външния свят, четяха, анализираха и размишляваха. Мая преглеждаше кореспонденцията на Генади и работеше по архива на фабриката. Крис се бе потопил в компютъра на Фрай и систематизираше информацията от него. В някакъв момент трябваше да я представи на Ева и Орлов.
След като прочете поредния мейл от Алекс, който искаше да се променят някакви цветови комбинации, червенокосото момиче си спомни за разходката в парка и последвалата среща с Крис. Колко естествено се държаха с Алекс за ръце и колко леко, и приятно говореха за какво ли не. После погледът на Крис, когато внимателно изучаваше лицето й и я помоли никога да не изчезва. В този миг осъзна колко е ценна и желана. За пореден път се убеди, че журналистът е мъжът за нея. Що се отнася до Алекс… Обект. Много чаровен, много забавен, но просто обект. Бе прекалено идеален, някак пластмасов. Липсваше му онова истинско присъствие, което имаше Крис.
Погледна към журналиста, който седеше на кухненската маса и четеше нещо, пиейки чай. Светлината на монитора осветяваше лицето му, акцентирайки най-острите черти. Почувства се сигурна и щастлива, изпълнена със спокойствие и топлина.
Върна се към мейлите на Генади реши, че е време да приключва играта с Алекс и да започне да го работи планомерно, методично и без много-много да се разсейва с разходки и дребни флиртчета.
Крис, от своя страна, вече бе получил предостатъчно информация, благодарение на Марио. Не му трябваше нищо повече от Фрай, освен едно – да я държи сравнително близо. В случай на нужда можеше да се окаже полезна, а и моментът на ареста й щеше да настъпи скоро.
Докато разглеждаше поредната екселска таблица, на рамото си усети нежна ръка. Наведе глава към нея, без да откъсва поглед от лаптопа.
- Откога четеш таблици само с цифри – игриво, с дълбок глас, попита Мая.
Крис целуна върха на пръстите й:
- Трябват ми за едно разследване.
- То няма да избяга – наведе се към него и нежно го ухапа по ухото.
Журналистът се усмихна и отпусна глава назад:
- Дай ми половин час и съм изцяло твой.
Мая едва забележимо се намръщи и наведе глава, опирайки чело в рамото му. Бавно се изправи и отиде в банята. Погледна се в огледалото и взирайки се в чертите си, опитваше да разбере какво се случва. Къде е проблемът и какво става с Крис.

В дома на Лора и Марио бе доста по-оживено. Бяха извадили дъската, на която преди време Статиков бе нарисувал схемата на устройство на фабриката. Най-горе се мъдреха имената на Мая, Ева, Крис и Димов. Под тях имаше начертана таблица, която съдържаше полета за това кой какво знае и по какво работи.
- Така-а-а… - започна авторитетно Лора, слагайки маркера в капачката с рязък щракащ звук. – Значи Мая не знае по какво работи Крис. Ева и Димов знаят, но не знаят с какво разполага.
- Точно така! – потвърди Марио.
- Високата блондинка… – с нотка на досада продължи Лора.
- Като я наричаш така, я превръщаш в повече, отколкото е – каза администраторът, гледайки с укор Лора.
- А как да я наричам, за да бъде…
- Сексуално неутрална – предложи Марио.
- Значи е секси ли? – ококори се Лора.
- Не, значи не ни дреме каква е – притеснено обясни Марио. – Не може само защото изглежда по някакъв начин, да си мислиш, че всички искат да я изчукат!
- Добре… - кисело се съгласи Лора. – Фрай.
Марио кимна съсредоточено.
- Е обект на разследване и с Крис имаме информация, която може да я вкара в затвора.
- Точно така! Мая не знае, че Крис я работи.
- Добре-е-е… - погледът на Лора се разходи по таблицата. – Мая работи по архива на фабриката и всички знаем за това. Крис също… Губи ми се нещо.
Втренчиха се в дъската и осъзнаха, че повечето квадратчета под името на Мая са празни.
- Когато Крис и Лавър се бяха събрали при Ева да бистрят атаката срещу сайта, нея я нямаше – каза Марио.
- Няколко пъти се случи, докато сме заедно да си пише с някой, усмихваше се, но не каза кой е – добави Лора.
- Да не е бил Крис?
- Тогава защо да крие? – повдигна вежда психоложката.
- В същото време не става от компа в нюзрума, постоянно разглежда нещо – добави Марио.
- Май не е архива на фабриката, написа два материала с негова помощ и оттогава нищо – завърши Лора.
Двамата замислени се отпуснаха на дивана и се загледаха в дъската. В главите им се въртеше една и съща мисъл, но ги беше страх да я кажат.
- Трябва… - казаха едновременно.
- Трябва да разберем какво прави Мая – каза Лора.
- Страх ме е, че Ева ще се окаже права – добави Марио.
- Можеш ли да я…
- Не! – Възмути се администраторът. – Мая не може да бъде обект! Каквото ще да става! А и ако се опитам да й вкарам троянец, ще се усети, ще стигне до мен и…
- Прав си – Лора наведе глава. – И какво ще правим? Как ще разберем какви ги върши?
Умълчаха се.
- Може да разпитаме Крис как е? – попита Лора.
- Че ще го разпитам, ще го разпитам – съгласи се Марио. – Но първо, колко мислиш, че забелязва какво се случва около него в момента? И второ, ако прекаля с разпитването, може да реши нещо грешно и всичко съвсем да се обърка.
- Мая се оплака, че нещата между тях не вървят. Започнали да живеят като пенсионери.
- Още повече – поклати глава Марио. – Ще трябва да го караме по обичайния начин. Ще се следим, наблюдаваме и ослушваме. Само това ни остава.
- Да…
Марио си извади телефона и снима таблицата.
- Какво? А ако ми потрябва в движение? – отговори той на учудения питащ поглед на приятелката си.

Re: Фейк 2

от Mutafchiev » 13 април 2023, 00:15

28.
Шумотевицата в нюзрума принуди Лора да помоли Марио да ги приюти заедно с Карлов преди снимките на новата порция видеа. След като настани психолога, момичето отиде в студиото да провери дали всичко е готово. Останали насаме администраторът и Карлов изпаднаха в неловко мълчание. Единственият им контакт досега бе да се поздравят два-три пъти.
- Значи това е сърцето на сайта – наруши тишината психологът.
- Да – усмихна се Марио, зарадван, че няма да мълчат. – Тук правя всичко, а там са сървърите. Естествено, има и още, но те са на друго място.
- Разбирам, отговорността за поддръжката е много голяма.
- О! – По-отпуснато отговори администраторът. – Има доста по-отговорни позиции. Такива като мен бол, но Ева, Крис, познавате ги, нали?
- Скромно – усмихна се Карлов. – Сигурно им е ужасно тежко сега. Тази атака срещу вас.
- И вие мислите, че е така, нали?
- На това прилича. И идва в прекалено удобен момент. Обществото търси виновник и някой му го дава на тепсия.
- Факт – замислено се съгласи администраторът. Сякаш нещо му щукна в главата, погледът му се промени и стана сериозен. – Как се справят хората с липсата на доверие?
- Оу! – изненада се Карлов. – Толкова рязък обрат!
Марио свенливо повдигна рамене:
- Няма само Лора да ви разпитва – в отговор получи искрен смях.
- Добре, банално е – разговори и общуване. По друг начин няма да стане.
- А ако единият лъже и ти знаеш, че го…
Лора влезе в стаята и Марио спря. Карлов се обърна към нея усмихнат, показвайки с цялото си същество, че не говорят за тайни неща.
- Та ако знаеш, че другият лъже как стават нещата? – довърши Марио.
- И ти ли разпитваш доктор Карлов? – с шеговито назидателен тон попита Лора.
- Става дума за доверието, явно доста хора тук се вълнуват от него – отговори усмихнато Карлов.
Лора застана до стола на Марио, подпря се на рамото му, гледайки Карлов с интерес:
- Ако знаете, че някой ви лъже имате два варианта – каза психологът. – Единият е да му го кажете и според реакцията, постепенно да връщате доверието към него. Така правят порасналите хора.
- Не е вариант – отряза Лора.
- Абсолютно – съгласи се приятелят й.
Карлов присви очи въпросително и продължи.
- Вторият е, да играете игрички, докато нещата не се натрупат до степен, в която да ескалират. Тогава най-често връщане назад няма.
Лора и Марио сведоха замислено погледи.
- Обикновено страхът от загубата на доверие, който изпитваме, когато лъжем, ни кара да задълбаваме до безкрай.
- И сами си утежняваме положението… - завърши Марио.
- Надявам се, бях полезен – каза неуверено Карлов, наблюдавайки замислените озадачени лица на събеседниците си.
- Естествено! – Лора изведнъж живна. – Така или иначе, ние с Марио само страдаме от лъжите.
- Аха, един вид сме модератори на това кой какво крие.
- Ох, това е ужасна позиция – въздъхна Карлов. – Шансът да излезеш виновен без да правиш нищо е също толкова голям, колкото и ако направиш нещо.
Марио кимна, а Лора си погледна часовника:
- Сесията приключи, да вървим да се снимаме! Имаме само час за четири видеа!
- Важното е да сте спокойни – добави Карлов, - не вие сте се оказали в тази ситуация, а сте били поставени в нея.
Марио отново кимна замислено, явно думите на психолога му се сториха много проникновени. Когато остана сам в стаичката, отвори сайта и започна да гледа последователно всички видеа с Карлов.

Когато Ева видя Мая и Крис да се приближават към кабинета изтръпна. Бе преговорила няколко пъти какво да каже и всеки път главата й подреждаше различни думи. Още преди да почукат махна с ръка да влизат.
- Честит първи сняг! – усмихнато каза Крис.
Главната се обърна и видя, че наистина навън вали. Спокойно, на големи парцали, носещи се леко във въздуха.
- Преди малко времето беше толкова хубаво – пророни тя.
- И сега не е лошо – усмихна се Мая.
- Влезте и дръпнете щорите – каза напрегнато Ева.
Мая и Крис се спогледаха и мълчаливо изпълниха заповедта. Докато сядаха, Главната ги гледаше изпод вежди. Крис знаеше какво означава това. Очаква ги нещо неприятно, а в края ще бъдат убедени, че сами са си виновни за него. Въздъхна и зачака стоически Ева да ги хипнотизира и остави без думи.
- Дълго мислих как да ви го кажа, общо взето…- въздъхна. – Не знам защо го направих, нито защо бях толкова сигурна, че постъпвам правилно. Очевидно съм грешала, най-вече за вас.
Мая и Крис се спогледаха учудено. Главната явно изпитваше огромно неудобство. Говореше бавно, внимателно подбираше думите. Заби поглед в бюрото.
- Ще бъдете прави, че атаката срещу сайта ме е накарала да се осъзная. Но не за това, че сега би ни било по-лесно. Разбрах, че вие сте най-сигурният тил и острие едновременно.
Спря, пое дълбоко въздух, гласът й трепереше.
- Срам ме е от това, че го скрих от вас. – Вдигна очи. Не бяха ледени, а топли, като водата на екзотичен плаж. – От няколко месеца имаме архива на фабриката и го крих от вас.
Мая и Крис учудено повдигнаха вежди, спогледаха се и очевидно не знаеха как да реагират. Бяха шокирани от начина, по който Ева говореше и възприемаше действията си. Да, не постъпи правилно, разклати доверието им, ако Марио и Лора не им бяха казали за архива, щеше да е изгубила още повече време. Но чак толкова.
Инстинктивната им реакция бе да станат и да я успокоят, но преди даже да помръднат се спряха. Не трябваше да показват, че не са изненадани, или още по-лошо, Ева да заподозре, че вече работят по архива.
Гледайки Крис в очите, Мая се намръщи:
- Чакай, чакай малко, какво значи „архива на фабриката“? – с поглед журналистът я помоли да бъде по-мека.
- Всичко, което имаха на сървърите си.
- От колко време го имаш? – попита Крис.
- Седмица, след като излезе от болницата.
- Кой друг знае за него?
- Който и да знае, по мое директно указание си е мълчал – Ева правеше всичко по силите си, за да изглежда силна и уверена. – Няма да ловувате колегите си!
Мая и Крис се спогледаха и наведоха глави.
- Няма ли да кажете нещо? – попита Ева, която явно бе очаквала най-малкото скандал.
- Защо го направи? – зеленото удари синьото.
- Защото… - Главната присви устни. – Беше ме страх, че ще започнете да правите нещо зад гърба ми и в крайна сметка ще се окажем в ситуацията от лятото.
- Точно тогава ни доказа, че няма нужда да се крием, че си готова да ни защитиш и опазиш! – каза Крис.
- Да, как можеш да си помислиш подобно нещо! – подкрепи го Мая.
Ева гледаше ту Мая, ту Крис. В един момент не издържа и се разплака. Двамата скочиха да я прегръщат и успокояват. Докато обясняваха на Главната, че преувеличава нещата, хвърляха крадливи погледи един към друг. Но избягваха да се гледат в очите. Започваха да усещат един към друг това, което преживяваше Ева – срам.

Димов обезпокоено посрещна Орлов в кантората. Полицаят се бе свързал с него и поискал спешна среща, без да дава подробности. Двамата стиснаха ръце и първото нещо, което каза Орлов бе:
- Поздравления! Вече знаете ли какво ще бъде?
- Ъ? – учудено повдигна вежди адвокатът.
- Крис ми каза, че Ева е бременна – усмихна се Орлов.
- О! Извинявай – засмя се неуверено Димов. – Имам много работа и ти с това обаждане ме обезпокои. Още не знаем. Ева се чуди дали да не го оставим изненада.
- Вие ще изтърпите до раждането, но Мая и Крис, и Лора с Марио… едва ли – пошегува се Орлов.
Димов искрено се засмя:
- Доколкото ги познавам, вече знаят не само какъв ще е полът, но и какво ще стане като порасне. Заповядай!
Адвокатът покани полицая да седне на стола пред бюрото:
- Кафе, вода, чай?
- Не благодаря, за жалост и аз нямам много време, затова ще започна направо – обясни полицаят, а Димов се намести, готов да изслуша госта. – Атаката срещу сайта, как се справяте?
- Каква атака? – веждите на адвоката почти докоснаха линията на косата от учудване.
Орлов присви очи:
- Нищо ли не знаеш?
Димов с поглед посочи две огромни купчини бумащина на бюрото си:
- Ева нищо не ми е казала.
Докато полицаят разказваше накратко, Димов се ядосваше все повече на себе си. Толкова потънал в работа, просто не знаеше дори една десета от нещата, които чуваше. Явно изглеждаше ужасно уморен и досаден, и Ева не е искала да го безпокои с проблемите си.
- … Та по-рано се чух с Крис. Каза, че всичко е наред и засега няма да действат, защото могат без да искат да се гръмнат сами в крака.
- Разбирам – замислено отговори Димов. – Ако знаех, щях да ги посъветвам същото.
Орлов кимна утвърдително и продължи:
- И двамата знаем, че атаката ще продължи. Тъй като от доста време няма ни вест ни кост от теб, а ще ни трябваш, дойдох да ти кажа какво имаме – Димов погледна неразбиращо полицая. – Засега документацията на ЕлБрокерс е ок. Имаме доказателства, че първите вълни теглещи пари са провокатори. Както и свидетелски показания. Крис каза, че има още много неща, но ги обработва и не уточни за какво става дума.
- На публиката не й дреме за това – констатира адвокатът.
- Така е, затова трябва да се стегнете. Вече бият по репутацията ви, бог знае какво ще последва.
Димов се усмихна кисело, поговориха още малко, сбогуваха се и Орлов се върна към полицейските си задължения.
Адвокатът поседя петнайсетина минути в разглеждане на социалните мрежи и новините. В атаката вече се бяха включили говорещите глави, които в ефира на телевизиите обсъждаха журналистическата етика и производните й. Не можеше да не отбележи иронията, че точно те философстваха по темата. С участието си в удара, легитимираха лъжите пред обществото. Стисна устни и се замисли как да процедира така че хем да участва активно в защитата на сайта, хем да не подразни Ева, хем да запази темпото в работата си.
Две минути след като се потопи в разсъждения, бе безцеремонно изтръгнат от тях. На вратата се появи симпатичен мъж – пълен, облечен с дънки, карирана риза и оранжев елек. Собственик на компания за прокарване на кабели в градски условия.

Re: Фейк 2

от Mutafchiev » 06 април 2023, 00:14

27.
Досадното начало на поредния, вече неизвестно кой ден от обсадата на ЕлБрокерс, не даваше предпоставки за интересни събития. Привидно нюзрумът кипеше както обикновено, но запознатите с просто око можеха да видят, че къкри на бавен огън. Вече бе обявено, че се води разследване на всичко, свързано с финансовата къща. Знаеше се и, че Максимилиан е в ръцете на полицията. На този етап като свидетел, поискал защита. Вложителите стояха пред офисите и с всяко изминало денонощие ставаха все по-малко.
В медийното пространство нещата също се движеха по обичайния сценарий. След огромното количество глупости, изговорено от различни експерти и говорещи глави в първите дни на събитията, сега мненията звучаха по-адекватно. Вече думата имаха професионалистите, които не можеха да си позволят да дърдорят, без да имат поне някаква обща картина. За жалост, никой не ги слушаше, защото темата бе омръзнала на всички. Така запомнени бяха първоначално изплютите в ефира дивотии. Тъй като всички с притаен дъх чакаха новата дъвка, журналисти и редактори се бяха впуснали в трескаво търсене.
Изключение не правеха Ева, Лавър, Крис и останалите работещи в сайта. Първото, за което се сетиха, естествено, бе да опитат да убедят Максимилиан да даде голямо интервю пред Крис. Получиха категоричен отказ. Същия резултат дадоха разговори с вътрешния и финансовия министри, шефа на Централната банка, както и с директора Държавния инвестиционен фонд. Последният, оказа се, също е имал портфейл в ЕлБрокерс. Антикорупционната агенция обяви, че е започнала проверка.
Търсенето на нови теми, след като си работил по толкова изнурителна история може да се сравни с тежък махмурлук в понеделник сутрин. Изпитваш всякакви неприятни усещания. Последното, което ти се иска да правиш е да мислиш, а те чака първият от пет работни дни. Успокояващо бе, че всички бяха в подобно състояние и болката бе споделена. Лошата новина бе, че и аудиторията изпитваше умора и досада. Нужно й бе нещо ново. Тема, която няма нищо общо с излъгани вложители, виещи се на опашки в студа. Първият, който откриеше или измислеше нещо достойно, щеше да лидира в следващите дни, докато и това втръсне. Новата тема се появи към обяд. Нюзрумът закипя на силен огън, много по-мощен и горещ от обикновено, защото темата беше сайтът.
По традиция, всичко започна с неизвестно откъде появил се текст, в който по точки се описваше как сайтът защитава ЕлБрокерс и лично Максимилиан. За пример се даваше интервюто с финансиста, материалите, сравняващи други фейкове с атаката, както и общото доста умерено отразяване на събитията. Описаните неща бяха поставени като неоспорими аргументи за продажността на Ева и компания без никаква обосновка. Следваше списък с питания: „Кой им плаща?“, „Защо помагат на престъпници?“, „Кой носи отговорността?“.
Последният въпрос бе особено занимателен с абсурдността си, но от пропагандна гледна точка бе на място. Любимата игра на всички, без значение за какво става дума, е търсенето на някой, който носи отговорност. Тя е толкова увлекателно вманиачаваща, че често заменя със себе си решаването на даден проблем. Вместо да оправиш здравната система, например, издирваш този, който я е прецакал. Това се оказва предостатъчно. Наличието на този въпрос в удара срещу сайта предвещаваше много динамични дискусии за свободата на словото, продажната журналистика и активен лов на вещици.
Ева, Крис и Лавър хванаха атаката достатъчно рано, но не й обърнаха особено внимание. Предположиха, че някой отчаян човек, който не може да си вземе парите е решил, че те са му виновни. Поне текстът бе написан в подобна стилистика – прекомерен патос, думи изписани с главни букви, неуместно поставени кавички. Доста крещящо и претенциозно творение. Когато една от говорещите глави го постна на стената си, нещата придобиха други измерения. Коментарът й беше: „Кое е най-лесното нещо, когато си изградил успешен имидж на борец с фейковете? Да пускаш фейкове, естествено! Хем взимаш повече пари, заради репутацията, хем същата те пази! Гениално!“.

Без да си разменят какъвто и да е знак, Лавър и Крис се оказаха едновременно пред вратата на Ева. Заместникът вдигна ръка, за да почука, но видя Главната да им прави знак да влязат.
- Мая? – попита тя.
- Не знам къде е – отговори Крис.
- Звъня ли й?
- Не си вдига телефона.
- Добре, засега ще мислим без нея – въздъхна Ева с кисела нотка в гласа.
- Какво да му мислим? Трябва да реагираме! – започна Лавър. – Ако се забавим, ще ни закопаят.
- Ако реагираме бързо и непремислено, ще се закопаем сами – студено го сряза Главната.
Заместникът и Крис осъзнаха, че ще повисят в кабинета доста време, спогледаха се и седнаха. Първият на дивана, другият на един от столовете.
Първоначалната логика на разсъжденията тръгна в посока кой може да стои зад атаката. Отговорът на този въпрос се оказа по-сложен, отколкото може да се предположи. Очевидният поръчител е същият човек, който удари ЕлБрокерс. Подобно действие срещу сайта, обаче нямаше особен смисъл. Да, Ева и компания наистина се погрижиха да отразят максимално добре процеса по разрушаването на финансовата къща. Имаха късмета да знаят много вътрешна информация, но не я изнесоха. Цялостната им работа се открояваше съвсем малко от тази на останалите. Да, често бяха първи, но другите медии толкова бързо разпространяваха откритията им, че разликата между тях бе броени минути. Със същия успех под ударите можеше да се окаже всеки. Известно време прехвърляха други врагове, които имаха, но и това не даде резултат. Не изключиха вариант, че бившите собственици на фабриката се опитват да си го върнат за събитията от лятото.
Докато слушаше аргументите за и против тази теза, на Ева почти й призля на физическо ниво. Осъзна каква грамадна грешка е направила, криейки архива от Мая и Крис. Не я болеше толкова за удара срещу сайта, колкото от факта, че се е усъмнила в тях. Не изпитваше страх, че трябва да им каже, а друго чувство. Доста по-лепкаво, изяждащо отвътре, сковаващо не само мислите, но и мускулите. Срам. Рядко го усещаше, защото полагаше огромни усилия, за да не стига до там. Ето, че сега собственоръчно, почти с песен на уста, се докара до него.
Крис, от своя страна, като пряко пострадал от недоверието на Ева, бе изяло в правото си да й се ядоса. Но даже не му мина през главата. Дали, защото бе наясно за наличието на архива и вече бе успял да разгледа немалка част. Дали, защото инстинктивно осъзнаваше, че изправени пред голяма заплаха, няма полза от вътрешни раздори.
Продължаващото над час обсъждане се въртеше в кръг. Нито имаха представа кой ги удря, още по-малко защо. Докато се чудеха, атаката бе подхваната от още популярни в интернет анализатори. Ситуацията се развиваше като лавина и никой в кабинета на Ева не можеше да предположи накъде ще тръгне.
Размислите над това как да отговорят не бяха особено ползотворни. Оправданията и обясненията щяха да имат обратен ефект. Пускането на официална позиция също щеше да налее масло в огъня. Вариант бе Ева да напише статия по темата, но това щеше да сработи само ако и други видни журналисти я подкрепят. Обади се на няколко познати. Някои я отразяха много деликатно. Нейна състудентка, с която не се харесваха над двайсет години директно й заяви: „Когато обвинявахте всички други в разпространение на фейкове, всичко беше наред. Сега вас ви обвиняват и има проблем?“. Стана очевидно, че и това няма да свърши работа.
Оказаха се в задънена улица и единственото, което можеха да направят бе да чакат да се случи нещо, за което да се хванат. Естествено, формулировката на тази мисъл съвсем не звучеше така.
- Вижте, така или иначе, това може да умре още утре – обади се Лавър.
- Да – съгласи се Крис. – Най-добре е да изчакаме с действията. Може въобще да не се наложи да правим каквото и да е.
- Прави сте – категорично каза Ева. – Засега мълчим и наблюдаваме. А ти, когато Мая се появи, се върни с нея тук.
Крис седна на бюрото си и за пореден път набра Мая, а тя не вдигна. Реши да й пише. Отвори чата и видя, че вече й бе написал 5-6 съобщения, които не бе видяла. За момент се замисли дали да започне да се безпокои. Чатът се промени и вече показваше, че е прочела всичко. Отговорът й бе кратък: Идвам.

Мая и Алекс се разхождаха в близкия до сградата на редакцията парк в може би последния що-годе слънчев ден за годината и си говореха за всичко. Рязко контрастираха с останалите посетители – пенсионери, майки и бащи с деца, тийнейджъри и кучкари. Приличаха на щастлива двойка, успяла да си открадне малко време в разгара на работния ден. Мая със сигурност се чувстваше така. Беше лека, а компанията на Алекс й допадаше все повече и повече.
Дълго говориха за похватите, с които рекламистите успяват да набият в главите на потребителите нужното им послание. Учудващо за нея, най-ефективните реклами бяха идиотските и баналните. Тези, които постоянно повтаряха името на продукта и изглеждаха толкова фалшиви, колкото е възможно въобще.
- Клиповете, които показват по фестивалите – обясняваше Алекс. – С дълбоко послание, скъпо снимани, режисирани не продават. С тях си мерим…
- Креативността? – подсмихна се Мая.
- Точно така. В обикновения живот колкото по-лесна за възприемане е една реклама, толкова по-добре. Не търсиш рационалност у потребителя, не търсиш логика. За по-простите неща ти трябва разпознаваемост.
Мая повдигна въпросително вежди.
- Ако от всяка дупка някой ти повтаря, че конкретна марка кренвирши е най-хубава, задължително в някакъв момент ще я пробваш. Дали защото ще бързаш в магазина и ще я хванеш, защото ти е позната, дали заради нещо друго. Ако не се отвратиш, ще започнеш да купуваш по-често от тях.
- А за по-сложните?
- Тук вече е въпрос на статус – усмихна се Алекс. – Техниката, която ползваш, колите, които караш, дрехите, които носиш показват какъв човек си.
- По-скоро ти искаш да ме убедиш, че телефонът ми показва каква съм – засмя се Мая.
- Не е много трудно – гласът на Алекс стана по-дълбок. – Твоят телефон е среден клас, най-обикновен, нито камерата му е интересна, нито хардуерно е кой знае какво. Но… операционната му система е абсолютно чиста и достъпна. Можеш да правиш с нея каквото си искаш.
Червенокосото момиче се ококори и вгледа в рекламиста.
- Това показва, че си утилитарен човек, който търси съотношение цена-качество-функционалност. Затова за теб и такива като теб има такива телефони. Марката на колата ти няма особено значение, стига да покрива изискванията, които имаш. По същия начин купуваш дрехи, техника. Естествено, има области, в които не правиш компромиси. – Мъжът я огледа внимателно от глава до пети. – Най-вероятно това са мебели, храна. Неща, свързани със свободното време и почивката. Съответно рекламата, която ще проработи върху теб трябва да е естетична и да намеква за свобода, уникалност и самодостатъчност.
Мая погледна към земята, червен кичур падна на лицето, прикривайки тънката й усмивка:
- Много си наблюдателен.
- Само когато ми е интересно – отвърна Алекс.
Продължиха разходката, говорейки за други по-неутрални неща. Без Мая да усети, вече държеше рекламиста за ръка и го намираше за съвсем естествено. Когато стигнаха до изхода на парка, най-после си погледна телефона и видя пропуснатите обаждания и съобщения от Крис. Сякаш нещо малко, но много твърдо я удари точно в челото. Какво си въобразяваше, че прави? Разхожда се из парка хваната за ръка с обект на разследване! Извини се на Алекс и забърза към редакцията. Когато се появи на паркинга, изпита огромно облекчение, че е сама. Явно обезпокоен, Крис пушеше на входа. Изпита ужасяващо чувство за вина. Като го приближи се хвърли върху него и прегърна с всичка сила. Учудващо за нея, той направи същото:
- Добре ли си? – прошепна журналистът в ухото й.
- Да, добре съм. Лошо ли е горе?
Крис леко се отдръпна и огледа внимателно, грижовно лицето й. Впи поглед в огромните й зелени очи:
- Никога не изчезвай така!

Re: Фейк 2

от Mutafchiev » 30 март 2023, 00:18

26.
Мая и Крис не бяха правили секс повече от седмица. Студенината се настаняваше в отношенията им и по всичко личеше, че присъствието ще е трайно. Без да усетят, вместо да изпълняват сутрешния си ритуал, предпочитаха да идват в редакцията с половин час по-рано. Така бе и в деня след като ЕлБрокерс обявиха, че няма да изплащат повече пари на вложителите си.
Мая се бе настанила удобно в стола, пиеше чай и преглеждаше пощата на Генади. Алекс постоянно пращаше мейли с въпроси кога ще стане готово еди какво си и да се поправи еди що си. Четейки кореспонденцията се чудеше от какво толкова се оплаква рекламистът. Въобще не бяха натоварени с работа. Скука на фона на това, което се развиваше в нюзрума. Когато прегледа вече отворените писма, Мая се зарови в архива на фабриката.
Още от първия ден, в който Марио й го даде подреден, й се стори, че има нещо много познато в него. Нямаше как да е иначе, все пак ставаше дума неща, които имаха голям медиен резонанс. Някои беше писала самата тя. Въпреки това, не я напускаше чувството, че има нещо, което пропуска. Затова задълбаваше все повече.
Това, което можеше да каже със сигурност бе, че историята с ЕлБрокерс ще има поне още едно действие. Не знаеше дали ще е явно или не. Разбиването на финансовата къща бе постигнато, оставаха два въпроса. Какво ще стане с парите и другите активи, и кой ще заеме освободилата се ниша? Затова Мая реши да прегледа какво е положението на пазара на финансовите услуги. Може би там щеше да изскочи поръчителят?

Когато Крис получи ни в клин, ни в ръкав сърчицата от Фрай искрено се учуди. Първите няколко секунди мозъкът му висеше, после съобрази, че познава само един човек, който евентуално може да обясни какво става. Марио разказа пъкления си план и журналистът изпита истинско възхищение от комбинацията на администратора. После спокойно изпрати човече с тъмни очила на блондинката.
Сега разглеждаше съдържанието на компютъра на Фрай и удивлението му се движеше със скоростта на армия, осъществяваща успешен блицкриг. С неразрушим ритъм, безцеремонно и абсолютно неизвестно докъде ще стигне. Първата папка, която отвори носеше името „отчети“. Документите бяха форматирани наистина като такива, написани на специфичния канцеларит, но съдържанието… То описваше изнудвания. Кой е притискан, какво е било първоначалното предложение, как и с какви аргументи е отказала жертвата, последвалите действия на Фрай, реакцията на тях, ударът и резултатът от него. Бяха описани разходите, използваните контакти, всичко. В края на всеки отчет имаше анализ на събитията, степента на съпротива на жертвата, както и оценка на успешността на операцията. Журналистът не само, че не бе виждал подобно нещо. Не си бе помислял дори, че е възможно. Особено в такива обеми, файловете бяха над двеста.
Следващата папка, която отвори носеше името „готови“. В нея имаше разширени досиета за всяка жертва – лични данни, роднини, биография, хобита, интереси, медийни участия, ако е публична личност. Приличаха на профилите, които той заедно с Мая, Лора и Марио правеха, но много по-подробни и описателни. С известно чувство на завист Крис затвори папката и погледът му пробягна по останалите – „финансови отчети“, „статии“, „активни“, „чист проект“, „за четене“ и „други“. Журналистът понечи да отвори следващата папка, но бе повикан от Ева на поредна оперативка за ЕлБрокерс.

Работата изпиваше не само времето, но и живителните сокове на Димов. От ранна сутрин до късна вечер, адвокатът бе затрупан с всякакви задачи. Колкото повече документи успяваше да обработи, толкова по-голяма ставаше купчината с нови бумаги на бюрото му. Срещите, които провеждаше първоначално го разсейваха, но вече се превръщаха в същинско мъчение. Често се случваше докато говори с чиновник или представител на някоя фирма, да започне да мисли за купищата молби, скици, заявления и друга бумащина, които го чакаха и да забрави темата на разговора.
Имаше едно конкретно изречение, което Симсън държеше да присъства във всяка оферта, подадена за обществена поръчка или финансиране по някоя програма. „В срок от три месеца след подписване на договора всяка от страните може да прекрати действието на договора“. Димов не разбираше за какво му е на интернет магната подобно нещо. Тъй като лично се срещаше или водеше кореспонденцията с фирмите, бе наясно, че смяната им с други би била пагубна. И от гледна точка на сроковете за изпълнение на различните етапи от проекта, и откъм възможности, и откъм финанси. Някои просто бяха незаменими. Или притежаваха конкретна техника, която друг нямаше, или бяха единствени представители в страната на производители на части. Въпреки това Симсън държеше горната клауза да присъства навсякъде.
Не можеше да се отрече, че новият шеф на Димов се грижеше за хората си. Освен огромните пари, които плащаше, осигури храна от четири от най-добрите ресторанта в града. Три коли с шофьори, които караха адвокатите по общини, министерства и всякакви други институции. Обеща след като приключи първият етап от проекта да организира тиймбилдинг в един от най-скъпите планински курорти. Естествено, раздаде лаптопи и телефони, но това бе с цел безопасност и контрол.
Затворен в тази златна клетка Димов до голяма степен бе изолиран от случващото се в страната. Знаеше за най-големите неща, но отгоре-отгоре. Нямаше нито време, нито нерви да се занимава с истории, които утре никой нямаше да помни. Вече най-хубавата част от деня беше мълчанието с Ева след работа. Коремчето й започваше да личи и го правеше истински щастлив. Може би заради това не изпитваше тягост от цикличната, монотонна и еднотипна работа, която вършеше.
С Ева почти не говореха, заради напрежението, което преживяваха през деня. Адвокатът не знаеше какво се случва в нюзрума, нито как се развиват отношенията между членовете на групата на фейка. Единственото, което Главната споделяше бе информацията за Максимилиан. Когато разбра, че финансистът се е предал, Димов искрено се учуди. Явно човекът имаше сигурното убеждение, че всичко с ЕлБрокерс е наред и е жертва на атака. Това наистина бе така, но никой не отменяше възможността някой от заместниците му да е организаторът. В такъв случай, всички грехове и зулуми, както и печалният край на финансовата къща, със сигурност щяха да бъдат писани на сметката на Максимилиан. Работещите по случая, пристиснати от общественото мнение, страха за стабилността на банковата система и желанието по-бързо да разкарат горещия картоф от ръцете си, нямаше да задълбават много-много в детайлите. В такива условия фалшифицирани документи, подозрителни транзакции и всичко нередно, по презумпция щеше да се възприема като заповед на Максимилиан. Когато държавата усети, че губи контрол и авторитет, предпочита да дава изкупителни жертви на обществото, вместо да изтърпи бремето на пропуските си.

От много време насам Мая и Лора не можеха да останат насаме и да не говорят за работа. Сега им се бе отдала такава възможност и Лора се възползваше максимално от нея. Седнали със свити под себе си крака в двата края на дивана в хола на психоложката, двете панически заобикаляха теми, свързани с нюзрума. Лора разказваше за Марио и съвместния им живот. Как се е променил в последните месеци. Струваше й се, че е пораснал, станал е по-спокоен. В същото време продължавал да прави типичните си глупости.
- Ох, сетих се още една история! – Засмя се Лора. – Самоубийствена изобретателност! Преди няколко седмици отидох за уикенда да се видя с нашите. Връщам се и го виждам с бинтована ръка. Отказва да ми каже какво е станало. Отивам в кухнята, килимчето там е друго. Твърди, че нищо не знае.
Мая с дяволита усмивка слушаше разказа.
- След няколко дни решавам, че искам да си изправя косата и разбирам, че пресата ми я няма на обичайното място. Търся, търся. Марио продължава да се прави на ударен, но предлага да купим нова. Държа се около час!
- И как го накара да проговори?
- Питах го на коя курва я е дал!
Двете прихнаха в смях.
- И той като се изцъкли, като започна да се оправдава, знаеш го колко бързо говори като се притесни – Мая кимна засмяно. – Разказа следната история. Решил нашичкият, че докато ме няма, ще превърти отново Diablo 2. Почнал да играе и естествено огладнял. Опитал да поръча нещо, но било вече 3 през нощта. Прияло му се готвено!
Лора не се сдържа и отново се закиска, заразявайки Мая със смеха си.
- Сготвил си сандвичи, но ги искал, цитирам „отвън хрупкави, отвътре меки“.
- Не-е-е-е! – ококори се Мая.
- Сетил се за пресата за коса, почистил я със спирт! – Мая се задави с чая си. – Пуснал я на макс започнал да пече сандвичите! Първия го направил! Оставил пресата, взел втория и после хванал пресата за горещата част!
- Ужа-а-а-с! – смееше се Мая, опитвайки се да демонстрира съчувствие.
- Изпуснал я на килима, тя се счупила. И докато, цитирам „е плакал“, килимът се запалил.
- Не бива да го оставяш сам вкъщи при никакви обстоятелства! – каза Мая през смях.
- Преди да закарам котката при нашите, я давах на съседите да се грижат за нея, така ще правя и с него! – засмяно отговори Лора.
Поеха си въздух и за момент замълчаха. Психоложката не искаше да изпуска доброто разположение на Мая и попита:
- А с Крис как сте?
Огромните зелени очи на червенокосото момиче посърнаха. Не искаше да говори на тази тема, но нямаше и как да избяга от нея.
- Зле – въздъхна тя.
- Е нещата се променят – опита се да я окуражи Лора. – Може да е временно.
- При нас не се променят, а изчезват – отговори Мая. – Разказваш ми как Марио вече играе много по-малко, започнали сте да четете едни и същи книги. Ти си се запалила по социалното инженерство и такива неща. При нас това го няма. Даже и секс вече няма.
Лора повдигна вежди:
- Отдавна ли?
- Достатъчно, за да се изнервя. Става неусетно, разбираш ли? Пропуснахме един ден, после втори, на третия вече не го и помислихме. Само работим, работим, работим.
- Наистина е много работата – Лора продължи с опитите да успокои Мая.
- Докато биехме по фабриката, работата не ни пречеше. Нищо не ни пречеше.
- И какво смяташ да правиш?
- Не искам нещата да са както преди, искам да растем заедно, както вие с Марио. Но не знам Крис… раздвоена съм.
Смениха темата и заговориха за това как ще посрещат празниците, как издържа Ева на натоварването. Решиха следващия път, когато се събират да извикат и нея. Вече не й се сърдеха за архива, а искаха да й облекчат живота поне малко.

Re: Фейк 2

от Mutafchiev » 23 март 2023, 01:24

25.
Въпреки огромното количество работа, проверките на протоколите за задържанията, постоянния контакт с вътрешния министър, Орлов нямаше усещането, че е свършил каквото и да е. Знаеше съвсем малко повече от това, което Крис бе открил докато разузнаваше на опашката. Схемата, по която провокаторите получаваха парите - сканираха личните си документи и ги изпращаха, заедно с банковите сметки на неизвестния работодател. В последствие получаваха средствата по банков път. Естествено, транзакциите бяха проследени. Разбра се, че всички около 2000 души са били захранени от петнайсетина сметки. Повечето собственост на клошари, но имаше и няколко на мъртъвци, открити с фалшиви пълномощни. Толкова.
Раздразнението, че в крайна сметка бе принуден да арестува бушоните, вместо да дебне голямата риба, не бе препятствие полицаят да се наспи. Напоследък толкова рядко се случваше, че едва ли бе възможно безпокойство за каквото и да е да му попречи. Пристигна в Първо бодър и готов да изпуши поне две кутии цигари, докато следи обсадата на ЕлБрокерс и чака някакво раздвижване.
То дойде на крака в 7:30 сутринта с фразата „Искам защита“.
- Успокойте се, седнете и ми обяснете положението – каза Орлов, на неспалия, небръснат Максимилиан.
- Нямаме повече свободни пари – съобщи финансистът. – Ако отворим след половин час, ще можем да връщаме само в четири каси и то, защото снощи инкасо колите се забавиха.
- А какво имате предвид под „защита“? – уточни Орлов, защото в неговата глава тази думичка звучеше по-скоро като „арест“.
- Страхувам се за живота си. Този, който успя да ни срути, със сигурност е достатъчно безскрупулен, за да поръча убийството ми.
- Би било доста по-евтино – констатира Орлов, но като видя реакцията в очите на Максимилиан побърза да добави. – И щом не го е направил досега, едва ли ще го направи и в бъдеще.
- Ще се появят много нови кандидати след половин час.
- И какъв е планът оттук нататък?
Максимилиан въздъхна:
- Ще обявим процедура по несъстоятелност, а после най-вероятно ще влезе синдик и само той знае.
Орлов гледаше внимателно финансиста и доразви мисълта му:
- Искате официално да ви вземем под защита, за да намалите удара по репутацията си след това, което описахте.
- Знаете, че нямам вина, а бях атакуван подмолно, грубо и безпардонно.
- Знам това, което имам от вас.
- И от службите – допълни Максимилиан.
Орлов намръщено погледна плота на бюрото. До изтърканата стара, пожълтяла клавиатура на архаичния стационарен компютър имаше чаша топло, дъхаво кафе. Изпита огорчение от факта, че вместо да му се наслади, трябва да се занимава с всичко това.
- Страх ви е за живота ви? – полицаят вдигна поглед към финансиста, получи кимане за потвърждение. – Това, което мога да направя на този етап е да ви разреша да останете тук неофициално. Официално трябва да решат горе. Относно защитата ви извън сградата, не мога да гарантирам нищо.
Максимилиан се обърна към прозореца, който гледаше към паркинга на управлението. Размисли за секунда-две.
- Оставам.
- Но засега официално ви няма – изрично уточни Орлов.
- Официално съм в неизвестност – потвърди финансистът.

Преди да пристъпи към хакването на Фрай, Марио се постара да я проучи. По телефонния номер, който Крис му даде, стигна до някаква забутана страничка с управителите на фирмата, в която блондинката работеше. Поне имаше адрес. В социалните мрежи профилите й бяха тотално закрити за чужди очи. Виждаха се само профилните снимки, които показваха модерна бизнесдама. Търсенето на името даде резултат няколко реклами за лекции и съвсем малко снимки от тях. Имейл адресът, също от Крис, въобще не даде нищо. Докато осъзнаваше колко лаконично е присъствието й в социалните мрежи, Марио се зачуди как въобще се е навила да се снима в интервюто. Наложи се да го изгледа и тук видя нещо, което му направи впечатление. Прегледа отново снимките, които намери и откри уязвимостта на Фрай – гривните. Навсякъде бе с различни, някои деликатни, други по-вулгарни, но задължително бяха кожени с различни елементи от сребро и злато.
Следващата стъпка бе да намери най-скъпия онлайн магазин за подобни аксесоари. Абонира се и не след дълго получи и първия рекламен имейл. Останалото бе въпрос на техника – малко фотошоп, малко игра с имейл адресите и бе готов за атаката. Доволен отиде при Ева, за да иска финанси за операцията.
- Сто и двайсет искаш? – погледна го изпод вежди Главната.
- Да - сериозно отговори администраторът. – Няма да върже ей така.
- И ще й пратиш цветя?
- Аха, както и кутия бонбони, заедно с флашка.
Молбата на Марио се й стори толкова абсурдна, че от интерес доколко е откачил попита:
- А какво ще има на флашката?
- Всички филми за Джеймс Бонд.
Главната бавно се облегна назад, поемайки дълбоко въздух.
- И кога смяташ, че ще има резултат?
- Петнайсетина минути след като куриерът си тръгне – убедено заяви IT-то.
Уморено Ева огледа Марио от глава до пети и обратно. Даже не искаше да чува извратената логика, по която администраторът е решил да хаква Фрай.
- Добре – въздъхна тя. – После ми дай бележките.
С вдигнати палци Марио благодари и се изнесе от кабинета. Главната проследи как минава през нюзрума и въздъхна. Изпита известна завист, защото администраторът правеше нещо забавно, а нея я очакваше пореден ден в блатото на ЕлБрокерс.

Ана бе напрегната, следеше прекалено много неща. Информационния поток, постоянно получаваше имейли, отгоре на всичко трябваше да бъде в перманентна връзка с шефа си. Въпреки, че изпитваше огромно, почти садистично удоволствие от нещата, които вършеше, умората и натоварването не й прощаваха. Често си мислеше, че ако е възможно да почива по пет минути всеки час, щеше да бъде по-ефективна. За жалост, скоростта на събитията не го позволяваше. Когато от рецепцията на сградата й се обадиха, че е дошъл куриер, я обзеха смесени чувства. От една страна се зарадва, че има повод да се откъсне от какафонията, от друга – ужасно я мързеше да слезе.
Още с излизането от асансьора видът на куриера я вцепени. Момчето държеше голям букет червени рози, с плик, сложен между тях и кутия скъпи бонбони.
- Ана Фрай?
- Да – отговори светналата от изненада финансистка.
- Това е за вас – момчето й връчи букета и бонбоните.
- От кого е? – развълнувано попита блондинката.
- Не знам – усмихна се куриерът. – Предполагам, че отговорът е в плика.
След като благодари още веднъж, Ана взе пратката и се качи обратно в офиса. Остави букета на секретарката, която се завайка в какво ще го сложат и отиде в кабинета си. Отвори плика, там имаше само една флашка. Фрай се намръщи озадачено и се отпусна в стола. Поразмисли, гледайки работния компютър. Изгаряше от любопитство и искаше колкото се може по-бързо да разбере какво има на флашката. Здравият разум, все пак надделя. Въздъхна и отиде до чантата си, която висеше на закачалката в другия край на кабинета. Извади личния си лаптоп, върна се обратно на стола. След като машината зареди, включи антивирус и чак тогава сложи флашката. Започна сканиране.
Докато чакаше да свърши проверката се опита да поработи, рефрешна отворения мейл на служебния компютър и в папката с реклами видя името на един от любимите си магазини за бижута. Без много да мисли отвори писмото и натисна банера. Оказа се на главната страница на магазина и докато разглеждаше промоциите, личният й компютър изписука. Обърна поглед към него – флашката бе чиста. Отвори я и видя папки, носещи имената на всички филми за Джеймс Бонд. За момент се зачуди какво трябва да значи това, сети се и се засмя от сърце. Взе телефона и написа съобщение на някой си „АП“: „Клъвнал е!“. После изпрати сърчица на Крис.
Доволна се обърна към служебния компютър и затвори сайта за бижута. Вече бе в добро настроение и й се работеше.
На няколко километра разстояние Марио написа съобщение с подобно съдържание на Ева и Крис, и вече бе започнал да точи информацията от харддисковете на Фрай.

Развитието на събитията с ЕлБрокерс се разгърна по обичайния сценарий, в който голямо количество хора губят пари. Пред офисите вече се извиха огромни опашки. Хората прииждаха, без да знаят даже защо. Ясно бе, че няма да си получат средствата в обозримо бъдеще. От безизходица, шок или надежда, че ще се случи чудо, стояха на студа и чакаха. Журналистите правеха любимото си занимание – записваха и пускаха навсякъде човешки истории.
Масовата аудитория, обаче не изпитваше особено съжаление към потърпевшите. Първо – не изглеждаха бедни. Второ, споменаваха суми, които бяха недостъпни за повечето хора. Да съчувстваш на добре облечена жена с огромни златни обеци, за това че е вложила 120 000 в пирамида не е особено лесно.
Скоропостижно в социалните мрежи се появиха коментари, че изгорелите сами са си го заслужили. Искали са лесна печалба и са я получили. Не заслужавали съчувствие, а точно обратното. Органите трябвало да проверят откъде имат пари, за да влагат в инвестиционни фондове. Не закъсняха подигравките и меметата. Към обед, чакащите на студа се бяха превърнали от жертви в глупаци. Естествено, някои маргинални политически партии и обществени дейци (както сами се наричаха), опитаха да играят с тези нагласи. Някои се хвърлиха да разрушават банковата система, защото била нечестна и ограбвала хората. Други искаха да направят същото, защото била толкова прогнила, че започнала да изяжда своите и в този случай какво го чака обикновения човек? Една-две говорещи глави коментираха настроенията и употребиха позабравения, плашещо звучащ термин „класова борба“.
Не успокоение, но до някаква степен яснота, дойде в късния следобед от прес съобщение на Централната банка. Институцията съобщаваше, че временно спира действието на лиценза на ЕлБрокерс. В близките седмици щяло да има ревизия, която да покаже какво се е случвало във финансовата къща. Хората не се разотидоха, а продължиха да стоят пред офисите й. Дали, защото не разбираха, че вече държавата се е заела със случая, тоест е абсолютно сигурно, че преди края ревизията няма да получат парите си. Дали, защото по този начин канализираха психологическия удар от загубата. Стърчаха пред клоновете като братя по съдба или както ги наричаха в интернет „алчни балъци“.
Важното за полицията бе, че общественият ред се спазваше и нямаше изгледи да бъде нарушен. За всеки случай бе активирана цялата информаторска мрежа, а интернет се следеше внимателно. Всеки опит за организация на провокации трябваше да бъде смачкан.
Едва към 20 часа Орлов получи потвърждение от министъра, че Максимилиан може да бъде взет под защита. Уговорката бе, че ако проверките и експертизите докажат престъпни действия, то от свидетел финансистът ще се превърне в арестант. Той се съгласи с облекчение.

Re: Фейк 2

от Mutafchiev » 16 март 2023, 02:16

24.
В кабинета на Ева се водеше дискусия за това кое и как от случващото се с ЕлБрокерс да се отразява. Главната, Мая, Лора и Лавър обсъждаха събитията и се опитваха да напипат правилния подход.
- Според мен трябва да сме по-обрани, що се отнася до темата пирамида ли е или не – каза Мая.
- Така е, - съгласи се Ева. – Максимилиан може и да го играе пич, но нищо не се знае.
- Знае се, - противопостави се Лавър, - че в момента тече атака срещу него. И това само по себе си го оневинява.
- Атаката е или защото някой иска да го изхвърли от пазара, или защото си го е изпросил – обади се Лора.
- А ако е второто, не трябва да го защитаваме – добави Мая.
- Не трябва да защитаваме когото и да е – уточни Ева. – Обективни и само с факти.
- И как да разпознаем кое е факт и кое не? – попита Лавър. – Влез интернет и виж какво става. Сутринта съобщиха, че някой се е самоубил, защото си изгубил парите.
- Вече два часа се опитва да докаже, че е жив – кисело се изсмя Мая.
- Някой от нашите говори ли с него? – попита Главната.
- Аха – успокои я Лавър, - правят интервю по скайп.
- С Лора си говорихме, че трябва да направим паралел на хронологията с историята с фабриката и други доказани фейкове, за които се сещаме – каза Мая.
Ева я погледна заинтересовано:
- Така…
- Правим паралела, оставяме аудиторията сама да реши какво е положението. Ще имат на какво да се опрат, да помислят – обясни Мая.
Главната замислено сведе поглед. Помълча.
- Това е добре. И Крис с неговото интервю също би трябвало да разшири темата извън конкретиката на ЕлБрокерс. Останалите?
- Имаме трима души на терен, арестите продължават. Поддържам връзка с вътрешния министър. Следим и какво излиза в интернет – рапортува Лавър.
- А аз ще помагам на Мая – усмихна се Лора.
Ева кимна:
- Действайте, а ти остани.
Когато с Лора останаха насаме, Главната помълча десетина секунди, вдигна ледения си поглед към момичето:
- Наистина ли мислиш, че ако им кажем за архива, ще е по-добре?
- Ам-м-и-и… Сама виждаш. И без него… - отговори изненадано и неуверено Лора, смазвана под тежкото излъчване на Ева.
- Да, виждам. Много ли загубихме, от това, че не им казахме досега?
Учудване се разля по лицето на психоложката, не знаеше какво може да очаква от подобен разговор, но със сигурност не такъв въпрос.
- Загубили?
- Да, в смисъла на време, в което с Крис и Мая можехте да работите по архива? На доверие – последната дума прозвуча някак плахо. – Разбираш ме, общите щети.
- Не знам, не мога да преценя – повдигна рамене Лора. – Но колкото по-скоро им кажеш, толкова по-добре.
Ева стисна устни. Погледна Лора и кимна в знак, че е свободна. Останала сама, Главната се замисли дали вече е време. В крайна сметка реши, че няма да е днес. Първо, сегашните й мисли можеха да са плод на моментна емоция и второ – имаше прекалено много работа, за да се занимават с архива.

Когато излезе от кабинета на Ева, Мая се запъти към бюрото си. По пътя видя Крис да седи заедно с Ники монтажиста, съсредоточено вперен в мониторите. Стисна зъби и съвсем се вкисна. Нито й беше казал за тази Фрай, нито я представи на блондинката. Седна пред компютъра и започна да разглежда социалните мрежи, за да се разсее. Без да мисли отвори месинджъра и писа на Алекс. Просто искаше да се разведри, бе сигурна, че ще й прати някое смешно меме. Вместо това получи съобщение от една дума: „Обяд?“. Автоматично се съгласи.
Ресторантът бе приятен и доста просторен. Поръча супа, Алекс наденици. Изглеждаше уморен и напрегнат, като навиваща се играчка с ключ, завъртян до края, но опрян в нещо, което му пречеше да се освободи и активира пружината.
- Много се радвам, че писа – въздъхна Алекс. – Имам толкова много работа, че щях да се побъркам ако бях останал в офиса дори минута повече!
- Разбирам те, при мен е същото!
- Извинявай, но ако знаеш с какви неща трябва да се оправям! Интриги, постоянни промени, не можеш да си представиш!
- Така ли? – Ококори се Мая. – Слушай сега!
Последва историята „тя не знае, че ние знаем, че тя знае“. Естествено не бе конкретна нито за главните действащи лица, нито за предмета на тайно-явното знание. После разказва за предателство, за отчуждение. Накратко казано, Мая си изля душата пред рекламиста. Той въздишаше, пъшкаше, дивеше се, подкрепяше я и окуражаваше.
Без да усетят говориха около час и половина. Прекъснаха ги настойчиви обаждания по телефона. Алекс упорито не вдигаше телефона. После се обадиха Лора, Марио и накрая Крис. Мая не вдигна на никого, но тръгнаха към сградата на редакцията. По пътя говореха за съвсем отстранени неща, явно и двамата искаха да се разсеят и разделят с положително настроение.
Когато паркира, Алекс се обърна към Мая с изкусителна усмивка и попита нежно:
- Тази среща за какво се брои?
- За обяд – сведе очи момичето.
- Тоест имаме още чай в пет часа, ранна вечеря и после късна?
Мая се засмя в отговор, после спря и го погледна в очите. Надигна се на седалката, прегърна го и излезе от колата.

Денят за Ева мина ужасно. Потокът от информация за драмата около ЕлБрокерс не спираше. Чакащите пред офисите се увеличаваха и даваха различни сведения на медиите. Тези, които успяваха да си изтеглят парите без проблем, твърдяха, че всичко е наред и паниката е излишна. Някои съжаляваха, че са го направили. Хората, на които се предлагаше да подпишат вече прословутия анекс, пледираха за човешките си права. Запознатите със схемата на удара, виждаха прекрасно кои са провокатори и кои са се подлъгали по паниката. Привечер някои от клоновете спряха да дават пари, защото инкасо бусовете не можеха да стигнат до тях заради задръстванията. Опитите от това да се повдигне нова информационна вълна се провалиха. На всички вече им бе писнало, а и ентусиазмът на журналистите, отразяващи темата прогресивно гаснеше.
Удавена в неспирен поток изключително монотонна, претендираща за особена ценност информация, Ева не можеше да мисли. От късния следобед нататък просто седеше и наблюдаваше какво правят подчинените й. За нейно щастие се справяха добре и нямаше нужда да се меси.
В такова пусто състояние се върна вкъщи, бе празно. Направи плодов чай, защото само той й понасяше и се излегна на дивана, без да пуска лампите. Нямаше представа колко време е седяла в тъмното, гледайки в една точка, отпивайки от чая. Когато Димов се появи, вече идваше на себе си. Мислите й все още се раждаха по-трудно от обикновено и блуждаеха без някакъв особен смисъл.
Димов включи лампата в хола и се стресна от мълчаливото присъствие на Ева. Погледите им се срещнаха и на двамата им стана ясно, че са в абсолютно еднакво състояние. Мълчаливо се разбраха, че няма да вечерят. Адвокатът, без да се преоблича наля чаша уиски, седна във фотьойла, вдигна крака на холната масичка, отпи и се отпусна. Помълчаха известно време.
- Можеш ли? – попита Ева.
- Аха – Димов я погледна с едно приотворено око.
- Колко тежко бе при теб?
- Беше странно. През два часа пускахме документи за кандидатстване по обществени поръчки, после пишехме договори с подизпълнители, все едно сме спечелили поръчките.
- Симсън има дебели връзки – леко се изсмя Ева.
Помълчаха още малко.
- При теб? – обади се Димов.
- Циклични псевдосензации през около 40 минути – отговори Главната.
- Другите добре ли се държаха?
- Аха – усмихна се Ева. – Както винаги, когато не правят зулуми.
Димов се засмя тихо.
- Знаеш ли? – Ева се оживи, с което накара адвоката да отвори и двете си очи. – Мая днес направи много хубав материал, с който описа атаката срещу ЕлБрокерс. Сравни развоя на събитията със сценариите на предишни фейкове.
- Аха – повдигна вежди Димов, разбирайки, че все пак зулуми са били правени, макар и безобидни.
- Мисля като приключи драмата да им дам архива.
- Това не зависи от драмата, Ева, а от теб – отговори Димов. – Все пак ти си Главната.

Re: Фейк 2

от Mutafchiev » 09 март 2023, 01:59

23.
Сутринта точно в осем пред офисите на ЕлБрокерс се извиха обичайните опашки от последните дни, но бяха видимо по-големи. Скоро след това чакащите започнаха да си гледат телефоните, получиха съобщения, че днес трябва да са агресивни, когато се появят журналистите.
Десетина минути след настъпилото раздвижване, пред всички клонове на финансовата къща, спря по един полицейски бус, ескортиран от две патрулки. От колите слязоха инспектори с клипбордове в ръце. Започнаха да оглеждат чакащите, периодично се втренчваха в листовете. На тях се виждаха снимки и имена. Когато познаеха някого, полицаите се приближаваха до него и го молеха да отиде с тях до буса. Ако отказваше, го задържаха по подозрение в пране на пари. Повечето разпознати започваха да оказват съпротива. Някои от още неразпознатите решаваха да избягат и започваха да тичат през глава, подгонени от полицията. Други вцепенено гледаха случващото се.
Такава ситуация завариха журналистите, дошли да следят поредното скучно чакане на студа. Изненадани, някои започнаха да предават на живо в интернет, други правеха включвания в ефира на сутрешните блокове. По телефона бе включен и министърът на вътрешните работи, който обяви, че в момента се провежда спецоперация, но не можел да каже подробности.
Въпреки че чакащите бяха агресивно настроени срещу журналистите и полицаите, някои се разбягаха, а други бяха прибрани в бусовете, опашките не ставаха по-малки. Точно обратното, увеличаваха се с всяка изминала минута. Появи се слух, че ЕлБрокерс са спрели да извършват онлайн плащания. Към 9 часа вече бе официално – сайтът на ЕлБрокерс не работи и клиентите нямат достъп до сметките си.
Количеството хора дошло пред клоновете на финансовата институция вече не можеше да се определи като „опашка“, а като „тълпа“. Малко по-късно Максимилиан се включи на живо в официалната страница на фирмата в социалните мрежи. Обясни, че става дума за хакерска атака и то не само върху сайта, а и върху банковите сметки на ЕлБрокерс. Неизвестни лица започнали да правят хиляди транзакции с номинал 1 стотинка към финансовата къща. Така принудили банките и борсите да блокират сметките й. Обясни, че става дума за безпрецедентна атака над финансова институция с добра репутация. Помоли държавата за помощ и обяви, че се намира в централния офис, в случай, че иска да влезе в контакт с него. Уточни, че няма значение какъв би бил той – разпит, даване на свидетелски показания или арест. Обявяването на местонахождението не бе особено умно, защото съвсем скоро на малката уличка в централната част на града се образува митинг от около 300 души. Броят им прогресивно нарастваше.
Въпреки всичко, на касите, до които се стигаше много трудно, връщаха пари. Полицаите се принудиха да организират охраната на обектите, защото силите на собствената служба за сигурност критично не достигаха. Из града полетяха инкасаторски автомобили, които зареждаха клоновете на ЕлБрокерс с кеш.
Десетките разговори по телефона и срещи с банки и държавни институции, които провеждаше Максимилиан помагаха крахът да се отсрочи. За съжаление, огромна част от парите на ЕлБрокерс бяха замразени в инвестиции. Някои можеха да се изтеглят на загуба, за друга част даже тегленето бе невъзможно. Засега нещата вървяха към това, че падането на фирмата е въпрос на време.

Бе ред Марио да прави закуската. С досада сипваше овесените ядки в купата и чакаше млякото да се стопли. Лора излезе от банята, надзърна в кухнята и измрънка:
- Добре, че се редуваме само сутрин, иначе щяхме вечно да ядем овесени ядки.
- А-а! За вечеря щях да готвя сандвичи с шунка! – отговори непоколебимо Марио.
- Защото всичко вече е нарязано? – усмихна се Лора.
- Защото всичко е нарязано – доволно потвърди администраторът.
Седнаха да ядат. Психоложката предположи, че положението няма да е спокойно, въпреки вечерта при Димов. Мая, Ева и Крис бяха способни да им вгорчат живота.
- Това, че сме орисани е без съмнение – съгласи се Марио. – Как смяташ да се намесим?
- Не е точно намеса – отговори Лора, - по-скоро трябва да знаем какво се случва.
- Ние и без това знаем повече от всички – каза администраторът и лапна лъжица овесени ядки.
- Но не всичко. Не знаем какво прави Мая, а тя прави нещо. Не знаем със сигурност и какво точно прави Крис.
- Сториха ми се все така влюбени снощи.
- И така да е, атмосферата предразполагаше, а и не работеха.
- Наистина като започнат да работят сякаш забравят един за друг.
- Та идеята е да разберем колкото се може повече за всички и да го използваме в случай на нужда.
- Съгласен – кимна Марио. – И без това са ни взели за флашки с пароли, които си мислят, че имат само те.
Лора присви очи:
- Това… Това беше интересно сравнение. Прав си!
- Благодаря – администраторът се намести на стола. – Ама няма да ги следим или нещо от сорта, нали?
- Не, ще наблюдаваме и ще си правим изводи. В някакъв момент може да се окаже полезно.
Хапнаха още и изведнъж Марио се сепна:
- Чакай малко, какво излиза? С кого сме?
- В смисъл?
- Ами в началото бяхме с Крис и с Мая, после и с Ева, а сега?
- Май ставаме самостоятелни – повдигна вежди Лора. – Те ни докараха до тук.
Марио се намръщи. Идеята, без да може да обясни защо, му заприлича на предателство.
- Не се изразих правилно – поправи се психоложката. – Балансьори е по-точно. Разбираш, че ако продължават с тайните, рано или късно ще се скарат. И тук ние ще въвеждаме ред.
- Така звучи по-добре – замислено отговори администраторът.
Когато стигнаха до редакцията, Мая и Крис вече бяха там. Седяха разделени и забили съсредоточено погледи в компютрите си. Щом ги мернаха, двамата рязко станаха и се приближиха до тях.
- Здрасти – поздрави Крис, - Марио, може ли да поговорим малко?
- Ехо, Лора, имаш ли време? – попита Мая.
Администраторът и приятелката му се спогледаха и тръгнаха, всеки в различна посока заедно с Мая и Крис.
Мая застана до бюрото си, огледа се и заговори тихо и припряно на Лора:
- Тъй като нещата се задвижиха много бързо, трябва да опишем атаката срещу ЕлБрокерс поетапно. Да стане ясно, че е фейк. – Лора слушаше внимателно и кимаше. – Има няколко подобни случая, които намерих в архива, но нали Ева не знае, че ние знаем. Затова за основа ще използваме това, което всички помним – историята с плъховете…
- А около нея ще вплетем другите неща от архива? – схвана Лора.
- Точно така, хем ще го ползваме, хем няма да личи много. Ева гледала ли го е?
- Има го, дали го е гледала… - повдигна рамене психоложката. – Със сигурност не толкова, колкото ние.
Мая вдигна поглед и нещо зад гърба на Лора привлече вниманието й. Психоложката се обърна и видя доста добре изглеждаща, висока и стройна блондинка. Бе облечена строго, а косата й бе вързана на небрежна опашка. Държеше телефон в ръка и се оглеждаше. Когато видя, че Мая и Лора я гледат, се приближи до тях.
- Здравейте – поздрави лъчезарно Фрай. – Търся Крис, трябва да направим интервю.
- Здравейте – усмихна се прекалено широко Лора. – Ей сегичка ще го извикам.
Лора бързо закрачи към стаята на Марио, а Фрай остана с Мая, която усмихнато я оглеждаше от глава до пети.

- И защо не го направим със снимка с троянец? – недоумяваше Марио.
- Страх ме е, че ще се усети – обясни Крис. – Играе го невинна и тъпа, ама далеч не е такава. Трябва да е нещо, което по никакъв начин да не води към мен.
- Добре, ще помисля. Викаш умна е, ама се прави на тъпа? – подозрително попита администраторът.
- На това прилича – потвърди журналистът.
Вратата на стаята се отвори и в нея нахлу Лора:
- В нюзрума те чака висока, красива блондинка, Крис – напрегнато съобщи тя.
- А! За икономическото интервю – Крис си погледна часовника. – Да, време е за него, благодаря ти!
- Високата красива блондинка си говори с Мая, Крис – продължи Лора.
Журналистът я погледна с неразбиращи очи:
- И?
Излезе и остави Лора и Марио насаме.
- Толкова ли е висока и красива тази блондинка? – попита Марио.
- Защо не отидеш и не погледнеш, Марио? – попита кисело Лора.

- Здравей, Ана – поздрави журналистът, усмихнато приближавайки се към Мая и Фрай. – Виждам, че сте се запознали!
- Говорехме си, че редакцията е като кошер – усмихна се финансистката.
- Сега ще отидем на доста по-тихо място – Крис посочи с ръка към студиото.
Мая ги проследи с поглед, направи й впечатление, че приятелят й бе някак по-усмихнат от обикновено. Не я представи, както и побърза да отведе блондинката далеч. Ядоса се.
Докато операторът нагласяваше камерите и пускаше микрофона, който стоеше по средата на масата между Крис и Фрай, журналистът се стараеше да разчупи обстановката с шеги. Интервюто започна добре, Ана отново отговаряше леко и достатъчно разбираемо. Постепенно се превърна в разговор, който стана интересен не само защото бе с висока информационна плътност, но и с химията между двамата.
Стигнаха и до актуалната тема – ЕлБрокерс. Крис не искаше да коментира случващото се в момента, тъй като не бе ясно как ще се развива ситуацията и разговорът можеше да стане неактуален още преди да се появи. Затова попита за стабилността на подобни финансови къщи.
- Стабилни са, ако не са пирамиди – отговори усмихнато Фрай. – За щастие, дали са такива или не, личи от самото начало. Ако целта на основателите е да изсмучат максимално количество пари, предлагат нереални проценти възвращаемост, правят много агресивна рекламна кампания. Когато схемата се изчерпи, просто изчезват. В случая с ЕлБрокерс не мога да кажа, че се наблюдаваше нещо такова. Най-малкото заради многото допълнителни продукти, които предлагаха. Никой не би си дал толкова зор за една проста схема на Понци. Наистина, бяха на ръба, но според мен не са пирамида.
Крис отвори уста, за да попита нещо, но Фрай вдигна пръст и усмихнато продължи:
- Искам да добавя и че законодателството у нас, както и регулаторните органи, имат прекрасен инструментариум за откриване на нередности. – Завърши с усмивка, с която показа, че е готова да чуе следващия въпрос.
- До каква степен са уязвими на атаки?
- Такъв отговор може да даде само господин Максимилиан. Предполагам, че е заложил някакви буфери и е въпрос на време да разберем дали ще издържат.
- Споменахте за законодателството и органите, какво могат да направят те в случай, че тезата за атаката се потвърди?
- Тук става сложно – въздъхна Фрай. – В това отношение, имат по-скоро наказателна и разследваща функция. Тоест, действат постфактум, но що се отнася до превенция… Слабо. Ако трябва да сме честни, едва ли някой си представя, че се е родил толкова луд човек, който да си позволи подобно нападение в наши дни. Трябва да е нещо тип лошите във филмите за Джеймс Бонд – тотално откачен и с огромни ресурси. Не само, че не може да му се размине, а последиците за цялата финансова система ще са пагубни.
- Доверието… - уточни Крис.
- Точно така, доверието – усмихна се Фрай.
Когато изпрати Ана след интервюто и се върна в нюзрума, Крис видя, че в кабинета на Ева са се събрали Мая, Лора и Лавър. Предположи, че обсъждат какво да правят с ЕлБрокерс. Трябваха му пет секунди, за да реши, че е нужно лично да присъства на монтажа на интервюто с Фрай. Точно сега не му се занимаваше с медийни стратегии.

Към началото