Фейк

Правила
Уважавайте другите участници и се отнасяйте с тях така, както бихте желали те да се отнасят с вас!

Отговор на темата


Този въпрос служи за улавяне на ботове и предотвратяване на спама.
Усмивки
:D :) :( :o :shock: :? 8) :lol: :x :P :oops: :cry: :evil: :twisted: :roll: :wink: :!: :?: :idea: :arrow: :| :mrgreen:

BBCode е включен
Кодът [img] е включен
Кодът [url] е включен
Усмивките са включени

Преглед на темата
   

Разгъване Преглед на темата: Фейк

Re: Фейк

от Mutafchiev » 23 септември 2021, 00:02

57
Крис се възстановяваше много бързо. Мина всички възможни прегледи и още същата вечер Мая го прибра. Два дни се грижеше за него, като за ранено животинче.
Първоначално журналистът се изненада от това колко е внимателна и старателна, но след първата нощ започна да се дразни. Към обяд вече откровено се чувстваше задушен, в много приятна и топла прегръдка, но това не променяше факта, че му липсва кислород. Тя не му разрешаваше да става, когато трябваше да се премести от леглото до дивана, го подпираше, даже опита да влезе с него в тоалетната.
Никакви обяснения и молби не вършеха работа, и Крис достигна до два извода – Мая би била прекрасна майка, но нещо трябва да се направи. Ранният следобед бе посветен на измислянето на това „нещо“. В крайна сметка, журналистът реши да използва „помощ от приятел“ и докато Мая бе банята, се обади на Ева. Обясни й ситуацията, на което Главната реагира през смях:
- О-о-о, толкова е мило-о-о!
- Не е смешно, едва я убедих, че мога да се изпикая сам!
- Добре, ще измисля нещо – обеща му шефката.
Наистина, час по-късно Мая получи обаждане, след което затвори ядосано телефона. Извини се около 40 пъти, констатира, че точно заради такива неща мрази нормалната работа, излезе. Крис получи съобщение от Ева: „Ще се заседи около час тук“. С пътя ставаха два часа, пресметна журналистът. Без да губи време, провери наличните продукти в хладилника, след което отиде на пазар.
В близкия хипермаркет повечето хора го гледаха странно, няколко души го поздравиха със „Здравей“, а един възрастен господин започна да му разказва историята на живота си. Крис му се извини и бързо, доколкото му бе възможно, се постара да се скрие от погледа му. Докато куцукаше обратно към дома, реши, че ще пусне брада, поне за няколко месеца, докато хората не го забравят.
Точно слагаше приборите на масата, когато чу щракването на ключалката на входната врата. За негово щастие, бе от по-близката до хола страна на масата, затова с няколко болезнени бързи крачки стигна до фотьойла, и седна в него. Почувства се като идиот, след като осъзна, че е с гръб към телевизора и изглежда като луд, който просто седи и гледа тъпо в една точка.
- Не разбирам защо Ева реши точно днес да ми обяснява как се работи с админ панела на сайта. На мен! – измрънка Мая – Мога да го разкостя, а тя ми показваше как се качват сни…
Крис разбра, че Мая е видяла сложената маса и вече е осъзнала, че вечерята е готова. Той бавно се изправи и отиде към масата. Тя изглеждаше изгубена и питащият й поглед падна върху него:
- К-какво е това?
Крис се приближи усмихнат до нея, прегърна я нежно и й прошепна:
- Щом ти си с мен, нищо ми няма.
Журналистът усети ръцете й на гърба си:
- Прекалих ли? – попита тя.
Крис нежно я целуна по врата:
- Малко, но имам нужда от твоята помощ.
- За какво? – рязко се отдръпна Мая, очевидно готова да спре влак с голи ръце, стига да помогне.
- Не мога да отворя виното.
- Идиот! – засмя се тя и се огледа, за да види къде е шишето.
Крис леко я придърпа към себе си, тя се обърна към него. Двамата потънаха в очите един на друг.
- Обичам те – прошепна той.
- Обичам те.
Целунаха се нежно и продължително.

На третия ден Крис отиде на работа и бе посрещнат с аплодисменти в нюзрума. Все още му бе трудно да свикне с вниманието на околните, затова засрамено си отиде на бюрото. Следобед Ева обяви, че днес ще дойдат собствениците, за да поздравят екипа.
В уречения час в нюзрума се появиха двамата основатели на сайта, поздравиха всички с по няколко думи и започнаха да си говорят с журналистите. Новият собственик на сайта закъсня с десетина минути. Нахлу в огромното отворено пространство и сякаш го превзе само с присъствието си.
- Здравейте! – каза силно и широко усмихнато Симсън.

Край на първа част

Re: Фейк

от Mutafchiev » 15 септември 2021, 23:59

56
Към обяд ситуацията в сграда С12 в КорпПарк, приличаше на нещо средно между второразреден криминален филм, постапокалиптичен трилър и офисна драма. Спец части на полицията и обикновени служители на реда бяха окупирали периметъра, изнасяха техника и кутии с документи. Около 10:30 сутринта някой от работещите в сградата, по неведом начин, останал незабелязан от органите, бе успял да запали кабинет на последния етаж на сградата. Така се бе активирала противопожарната система и всичко, останало вътре бе намокрено, а хората, подгизнаха до кости. Офисните работници бяха извеждани под конвой и представляваха доста жалка гледка – подгизнали, изплашени и незнаещи какво точно се случва.
Списъкът със задържаните бе нараснал до 10 души. Първите седем бяха предполагаемите собственици на фабриката – фармацевтичен магнат, зам. лидерът на демократическата партия, собственик на най-голямата спедиторска фирма в страната и други. Останалите трима бяха мениджъри във фабриката. Обикновено изключително бързите ПР-отдели на организациите на арестуваните сега мълчаха и становище за случващото се нямаше.
Единственото, което можеха да направят медиите бе да предават „на живо“ в социалните мрежи картина от мястото. Това, което превръщаше информационното мълчание в тотален вакуум бе липсата на коментаторите. Говорещите глави, лидерите на обществени организации, партии, накратко хората, които градяха кариера чрез своята загриженост за общественото развитие, мълчаха. Това изглеждаше нелепо на фона на очевидната гавра с обществото, извършена от арестуваните.
Тишината можеше да се интерпретира по много начини, но обикновено истината се крие най-простото обяснение. А то бе, че като петлета – ветропоказатели, изчакваха човките им да бъдат обърнати в нужната посока от общественото мнение и многото обвързаности, в които се бяха оплели по пътя към топлите кресла.
В редакцията на сайта се бе възцарила спокойна атмосфера. Журналистите и редакторите почиваха след успешно преодоляната тревога от сутринта. Единствената им задача бе да следят за нова информация, както и да поддържат „живото“ включване от сграда С12 в социалните мрежи.
Изненадващо за самите тях, Мая и Лора бяха успели да свършат доста и добра работа. Бяха написали два материала – анализи на случващото се. Първият, който получи заглавието „Водата е прекалено мътна за риболов“ лично от Ева, обясняваше защо сега всички мълчат. Вторият „По какво ще ги познаете“, разкриваше на аудиторията какво да търси, в новините, когато се появят, за да хваща фейковете. В края му бяха отправили призив читателите да изпращат всичко подозрително. Ева бе изключително доволна, тъй като това бяха единствените неща, наред с това, че Крис е открит жив, които правеха огромен брой гледания.
След обаждането на Крис, групата се бе затворила в кабинета на Главната, и чакаха новини. Ева бе звъннала на шефа на „Бърза помощ“ и бе разбрала за кръчмата с кафето, както и подробности за случая. Мая бе поискала веднага да се изстреля в тази посока, но другите успяха да я успокоят и вразумят. Това би било безсмислено, а и какво щеше да прави? Да кара след линейката? Бе взето решение когато Крис бъде върнат в града, да го посрещнат в болницата. Сега всички чакаха това да се случи и разсъждаваха по случая.
- Дали ще ги хванат? – замислено попита Лора.
- Едва ли, те са само изпълнители. Поръчителите най-вероятно вече са хванати – отговори Ева.
- Но няма да си получат заслуженото – констатира с известна тъга Марио.
- Получиха си го – усмихна се едва-едва Мая.
- Така е, едва ли точно тези хора са си представяли по-лошо развитие на живота си – допълни я Ева.
- Че кое му е лошото? – повдигна вежди Лора, - По закон могат да ги осъдят само за клевета, а и това трябва да се докаже. Имат много пари, връзки, след година-две ще се възстановят напълно.
- Няма – отговори Мая. – Представи си, че си човек, който има много власт, много ресурси, много връзки. Изградил си добре работещи структури, имаш планове да поставяш свои хора на високи държавни постове. Общо взето започваш да контролираш все повече неща.
- Да? – неразбираща как това се различава от нейната теза попита Лора.
- И изведнъж, докато си в процес на голяма акция, смяна на цял вътрешен министър, се появява някакъв пикльо, който не само, че осуетява плановете ти, но и ги показва пред всички. Показва как и с кого работиш, всичко, което си градил. Така от уважаван човек, ставаш гадно копеле, никой не иска да се обвързва с теб, защото си токсичен. Всички планове отиват на майната си, а ти си оставаш само с парите и провалените схеми.
- Точно така – потвърди Ева. – От едно ниво нагоре парите спират да имат значение, а Крис отне най-важното за тях. Не бих се учудила някои да съжаляват, че са го оставили жив.
Мая и Главната се спогледаха с притеснени погледи.
- Мислиш ли, че все още има заплаха за него? – попита червенокосото момиче.
- Не, щом сега нищо не му направиха, няма да го пипнат. Призракът му ще ги преследва докато са живи.
Телефонът на Ева звънна:
- Да? Добре, идвам след половин час – каза тя, бързо затвори, изправи се и започна да прибира някакви неща от бюрото в чантата си.
- А Крис? – попита Марио.
- Мая ще ви закара, а аз ще се видя с новия собственик.
- Фелтман е продал дела си в сайта? – зарадвано попита Мая.
- Точно така! – усмихна се Ева – Вече сме свободни, а и май ще можем да вдигнем заплатите… но засега не казвайте на никого.
Ева излезе от офиса и с гордо вдигната глава мина през нюзрума.
- Как успява да е толкова спокойна и да върши толкова неща едновременно? – зачуди се Лора.
- Ако знаехме, щяхме да сме на нейно място – усмихна се Мая.
Чевенокосото момиче погледна часовника, оставаше още час, докато Крис пристигне в болницата.
- Да пием по кафе и да тръгваме? – предложи тя.
Лора и Марио охотно се съгласиха.

По пътя към болницата Крис усети нещо, което досега никога не му се беше случвало. Лекарят и сестрата се отнасяха прекалено формално и уважително към него. Обикновено достатъчно бързо успяваше да направи общуването леко и да изпари всякакъв дискомфорт у събеседниците си. Този път не му се получаваше. Говореха му на „вие“, помоли ги няколко пъти да минат на „ти“, трудно, но в крайна сметка започнаха да се обръщат така към него. Пускаше шегички, смееха се на тях, но въпреки това, журналистът усещаше прекалено голяма внимателност към себе си. Беше несвойствено и неприятно. Чувстваше се като извънземно. Поразсъждава известно време и в крайна сметка попита, споменавайки единствената причина, която му идваше на ум:
- Хора, защо се държите така с мен? Да не умирам?
Лекарят и медицинската сестра се спогледаха:
- Не, не, ръката ти ще се оправи бързо… - неуверено отговори сестрата.
- Това прозвуча като присъда – коментира журналистът, с което предизвика усмивката на доктора.
- Ти си звезда – каза лекарят, - материалът за фейковете, полицаите, отвличането ти…
- Да, как изскочи от този бус само! – прекъсна го сестрата.
- Отсега нататък, повечето хора ще се отнасят към теб по този начин. Свиквай.
- Как разбра, че съм изскочил от буса? – попита Крис, погледна счупената си ръка – Освен от очевидното…
- Има видео от улична камера.
- Ужас… Значи е такова отношението към звездите? Хората около тях са притеснени и много внимават да не се изложат?
- Нещо такова – усмихна се докторът.
- Но ти си лекар в Спешна помощ, всеки ден спасяваш човешки животи и се държиш така с мен, това не е много логично?
Докторът се замисли и отговори:
- Прав си, по принцип повечето знаменитости не ги познавам, когато се окажат при мен. То и те не биха се познали, но теб… - отново се замисли. - Теб те уважавам. Много добри материали, смел си и не се предаваш. Цялата страна го видя.
- Разбирам.
Крис намръщено се загледа в мигащите светлинки на апаратурата, която бе свързана към тялото му. Явно животът му в близките месеци щеше да е доста по-различен. Не обичаше да се показва и се стараеше да минава зад кадър през цялото време, но в случая нямаше как да го направи. С лицето си трябваше да докаже автентичността на показанията на полицаите. Искрено се надяваше, че просто е попаднал на заинтересовани от новините хора и това няма да бъде постоянно явление.
Спомни си как се представи на дядо Емин – журналистът с материала за фейковете, тогава леко се засегна, че кръчмарят не знаеше за това. Стресна, че без въобще да се замисля, само за да му бъде по-лесно, се представи така. А сега не харесваше отношението, което получава. Дали пък в него не дремеше един жадуващ за слава и внимание нарцис, който само чака да разцъфне в целия си егоистичен ръст? Отказа да мисли за това, вдигна поглед и през задните прозорци на линейката, между кръстовете, които бяха залепени на тях, видя познати сгради. Влизаше в града. В останалата част от пътуването, докторът обясняваше на Крис какви изследвания ще му направят. Направи и окуражителна прогноза за възстановяването му – два-три дни хубава почивка и вече щеше да бъде на крака, а за ръката около месец с шина.
Когато приближиха болницата, гледайки през прозорчето към шофьорската кабина, сестрата възкликна:
- Охо, имаме си комитет по посрещането!
Крис понечи да се обърне и да види какво има предвид, но тя го успокои:
- Недей да шаваш, има двайсетина твои колеги, които стоят на входа към задния двор.
Линейката мина покрай журналистите, но те не реагираха.
- Никаква реакция – с известно съжаление каза тя, - явно сме десетата линейка и вече не им дреме.
Автомобилът бавно влезе в двора, после се изкачи по доста висока рампа и спря под навеса на входа. Вратите се отвориха, лекарят и сестрата бавно слязоха. Крис също понечи да се изправи, но лекарят го спря:
- Сега ти е паднало да лежиш, стой така.
Пет минути по-късно се появи огромен санитар, който задърпа внимателно носилката, на която лежеше журналистът. Като го свали от линейката го обърна и забута към входа. Гледаше го с неприкрит интерес и Крис не се сдържа:
- Май ще живея? – подметна шеговито.
Санитарят стреснато го погледна в очите, очевидно не знаеше как да отговори, затова леко смутено каза:
- Да, господине.
Последва разтрисане, колелцата на количката минаха през релсата на плъзгащата се входна врата.
Крис погледна към тавана и вдъхна специфичния болничен въздух. Преди го ненавиждаше, но след последните две нощи, имаше усещането, че само като го вдиша се възстановява.
Минаха през входно помещение, отделено с врати. От едната страна имаше регистратура. Ново изтупуркване, нова плъзгаща се врата.
- Ето го! – Крис чу познат глас.
Над главата му, откъм счупената ръка се надвеси почти разплаканата Мая. Тя нежно, с върха на пръстите го докосваше по кожата на торса и лицето.
- Жив си! Добре ли си? Колко ми липсваше! – шепнеше тя, докато попиваше всеки милиметър от тялото му.
- Ела от другата страна – каза й Крис.
Огромните й зелени очи впиха въпросителен поглед в него, но после се усети, премести се и Крис най-сетне я прегърна. Санитарят спря да бута количката и започна да гледа стената, сякаш бе най-интересното нещо на света. Мая и Крис се целунаха страстно и дълго. Тя нежно постави ръце на страните на лицето му. Едва се откъснаха един от друг, но тя наведена над него продължаваше да му дава кратки, нежни целувки. Двамата имаха чувството, че при всяка изхвърчат малки искри.
- Колкото по-рано го пуснеш, толкова по-бързо ще си го прибереш – Крис и Мая чуха гласа доста възрастен лекар.
Мая се обърна към него, а той подкани санитаря:
- Коце, сладур, стената е прекрасна, ама айде да я гледаш след смяната?
Коцето леко стреснато, но бързо хвана дръжките на носилката и я забута напред, избягвайки погледа на Мая и лекаря. Докторът се приближи до червенокосото момиче:
- Доколкото разбрах, има само охлузвания, натъртвания, счупена ръка и е много уморен. Ще се оправи бързо. А и вие ще се погрижите за него.
- Да, със сигурност! – каза Мая, дишайки тежко, зениците й бяха широко отворени от вълнение.
Докторът й се усмихна бащински:
- Късметлия е, че има кой да го обича толкова.
Обърна се и тръгна по коридора, с развяващ се халат.

Re: Фейк

от Mutafchiev » 09 септември 2021, 00:05

55
Крис разглеждаше с възхита чертите на лицето на Мая, която подпряла брадичка на гърдите му се усмихваше. Огромното легло с бели, ефирни балдахини се намираше самотен плаж. Успокояващите звуци на морето, допълваха мелодията на стара песен. Крис нежно отмести червен кичур от челото на Мая: „Молитвата ми е възторг в синьо“, докосвайки нежната й кожа с върха на пръстите си. Усети как ръката й се плъзга по гърдите му и се увива около врата му: „Светът е много далеч“, продължаваше песента. Мая леко се повдигна и кичурът отново падна пред лицето й. Очите им се изпиваха, а устите им с леки усмивки предвкусваха сладостта, която им предстоеше. „И твоите устни близо до моите“.
- Да, да, в зелената подбалканска кръчма е момчето. Не, не, отишли сте на грешното място… Да, точно! Тази с кафето! Добре, чакаме ви!
Крис отвори очи, обърна глава и започна да оглежда обстановката. Намираше се на кушетка в малка стаичка, която по идея е трябвало да бъде офис, но се бе превърнала в музей със снимки и всякакви други предмети. Първото, което видя бе една средно голяма колона, от която се донасяше песента. Погледът му падна на човека зад бюрото – симпатичен старец, който затваряше слушалката на старовремски телефон с шайба. Дядо Емин въздъхна и когато срещна погледа на Крис, в очите му се изписаха детска радост и облекчение. Човекът веднага скочи от стола и се приближи до журналиста:
- Здравей, вече си на сигурно място, скоро ще дойде линейка да те прибере.
- Благодаря ви – отговори Крис.
- Искаш ли вода? Кафе?
Крис се надигна и седна на кушетката:
- Кафе ще ми се отрази прекрасно!
- Само минутка! – усмихна се дядо Емин, вдигайки показалец.
Заситни бързо и точно преди да излезе от стаята се сети за нещо, обърна се, отиде до близкия шкаф, извади от него риза, върна се при Крис и го наметна:
- Ако можеш ела направо в салона.
Когато журналистът остана сам, се опита да си спомни какво се бе случило през нощта. Беше вървял дълго по пътя, който водеше към индустриалната зона и от двете страни бе обграден с гора. После бе чул шум на минаващ камион от лявата страна на гората и бе тръгнал през нея, за да излезе на по-оживен път. Спомни си, че няколко пъти се бе спънал в паднали клони и корени на дървета заради непрогледния мрак. После бе седнал да почине.
Следващата му мисъл бе за Мая, изправи се рязко, болка се обади на няколко места в тялото му и го върна обратно на кушетката. Изпита най-болезненото сядане през живота си. Стана по-внимателно и отиде към телефона. Вдигна слушалката и без да мисли започна да набира номера на Мая. Когато чу сигнал „свободно“ се учуди от себе си. Как бе успял да го запомни? Беше изключително зле с числата.
- Да?
Журналистът чу най-любимия глас в живота си и емоциите затапиха гърлото му. Искаше да каже толкова много неща наведнъж, но успя само да изхрипти.
- Ало? – леко раздразнено каза Мая.
- О-обичам те! – успя да каже Крис най-после.
- Крис? Крис! Къде си? Крис! – разкрещя се щастливо и в същото време притеснено Мая.
- Дай му да говори! – журналистът чу строгия глас на Главната.
- Мая, обичам те!
- И аз, и аз те обичам! Къде си? Как си?– развълнувано отговори червенокосо момиче.
- В някаква зелена кръчма, дядото е страшен пич! Идва линейка насам…
- В коя кръчма си? Как си? За какво ти е линейка?
- Май ми е счупена ръката, но съм добре! Скоро ще се видим! Обичам те!
- И аз!
Крис затвори телефона, обърна се и осъзна, че дядо Емин е чул разговора.
- Пийни кафе, казват, че е хубаво – усмихна се старецът и му поднесе чаша с чинийка, и още една чинийка с две бучки захар.
- Благодаря ви, как ме открихте?
- Беше изгубил съзнание до „тримата от запаса“ – усмихна се дядото, по неразбиращия поглед на Крис схвана, че трябва да уточни. - Дал съм имена на някои дървета и камъни в околията.
Крис кимна разбиращо и отпи от кафето. Почувства невероятен прилив на енергия и топлина, а ароматът на напитката го погали толкова нежно по рецепторите, че го накара да се ококори.
- Прекрасно е!
Дядо Емин усмихнато повдигна рамене:
- Кажи ми какъв си и с какво си заслужил – той огледа раните и счупената ръка на Крис, - това.
- Журналист съм и… - реши да го кара бързо. - Аз направих материала за фейковете и този с полицаите.
Старецът се усмихна добродушно:
- Чух, че има някакви скандали, но предпочитам да слушам музика – повдигна леко брадичка, давайки знак на Крис да се заслуша.
Звучеше ритмична мелодия от 60-те години, а текстът бе руски, затова Крис не го разбра много, но усети общото настроение:
Ты пройдёшь - я вслед тебе смотрю,
Словно на весёлую зарю.
То ли ветер, то ли пыль?
То ли небыль, то ли быль?
Всё смешалось, будто бы во сне…
Я не знаю что со мной?
В голове туман сплошной,
Если ты словечко скажешь мне!
- Знаеш ли за какво пее? – продължи дядо Емин, а Крис му отговори с питащ поглед. - За всичко, което предизвиква една дума от любимия човек.
Крис се усмихна:
- Звучи топло и живо.
- Каквато е любовта, сега се обади на нея, нали?
Крис кимна усмихнато и леко засрамено, като малко хлапе. Дядо Емин го гледаше усмихнато.
- Искаш ли да ти разкажа една история?
- Да! – отговори Крис, който отново отпи от божественото кафе. Единственото нещо, което го убеждаваше, че не се е оказал в поредния сън.
- Преди много, много години се оказах в Куба. Фидел бе млад Ел Коменданте, а Заливът на прасетата си беше просто залив. В съседната къща имаше едно младо семейство, мъж и жена, което се готвеше да отплува за Маями. Съпругът – Карлос искаше да отиде в другия свят, да си опита късмета, а жена му Леона бе готова да го последва навсякъде. Бяха си намерили и скрили лодка, подготвили провизии, всичко, за да избягат от Революцията. В уречения час, тръгнахме, аз им помогнах с избутването на лодката в морето и после се прибрах у дома. Животът си продължи по старому, аз, моята Хуанита и кубинската жега.
Крис слушаше и отпиваше от кафето, с всяка нова глътка силите му се връщаха.
- Една вечер на вратата ми се почука, отворих и видях Карлос, засмян до уши. Питах го какво е станало, защо се е върнал? Той извади едно шише ром и каза: „На Леона не й хареса“.
- Тоест веднъж са минали на косъм от смъртта, за да избягат и после още веднъж, за да се върнат, защото на Леона не й харесало? – учуди се Крис.
Дядо Емин се усмихна и разтвори длани:
- Любов!

Re: Фейк

от Mutafchiev » 02 септември 2021, 00:12

54
Всяка сутрин дядо Емин минаваше по подпланинския път със старото, но лъскаво синьо комби, за да стигне до кръчмата си. Заведението се намираше на една от отбивките на магистралата и бе легендарно с ненадминатото си кафе. Тираджиите разказваха истории, как след две чаши от топлата отвара, можели да карат по дванайсет часа без да имат нужда от каквото и да е. Разнасяха легендите за кръчмето из целия континент. Дядо Емин бе известен и с невероятните истории, които разказваше.
Баща му направил кръчмата и животът му бе минал в нея. Като малък Емин бе гледал танковите колони на завоевателите, и лично бе сипвал кафе на генералите им. Видя ги как отстъпват и палят всичко по пътя си, освен кръчмата. Сменяваха се политически строеве, правителства, но кръчмата запазваше неизменния си зелен цвят.
Когато бе млад, се чудеше на баща си, защо е решил да посвети живота си на някакво магистрално кръчме. Бе напуснал дома си, обиколил света, но така и не откри мястото, на което се чувства в мир със себе си. След много години бе получил писмо, че баща му умира и прекоси цял океан, за да го види за последно. Успя само да го изпрати. На панихидата чу вайкането на братовчед си, че кафето не се получава. Водата беше същата, кафето беше същото, машината, но финалният резултат – не.
След като роднините му си тръгнаха, той излезе на входа на кръчмата и видя как последните слънчеви лъчи галят върха на планината. Вдъхна от чистия въздух и се почувства спокоен. Един тираджия спря на паркинга и попита дали кръчмата работи. Емин го покани вътре, разказа му, че старият кръчмар е починал, шофьорът изказа съболезнования и спомена, за най-хубавото кафе, което е пил. Емин застана до кафемашината и с отработени движения я зареди и включи. Явно това бе като да караш колело – не се забравяше. След като отпи от чашата, очите на шофьора светнаха. Кафето бе такова, каквото трябваше да бъде. Говориха около половин час и човекът си тръгна по пътя. Емин разбра, че и неговият път свършва тук.
Всяка сутрин, без значение дали е лято или зима, паркираше синьото си комби пред входа на кръчмата точно в шест. Колата беше знакът, че заведението е отворено и всеки може да опита най-хубавото кафе от тази страна на океана.
Сега дядо Емин отново се надпреварваше изгрева, пътувайки към кръчмата и както обичаше през лятото, слушаше стари песни за любовта. През зимата пък слушаше песни за раздели. Толкова добре познаваше местността, че бе дал имена на някои дървета, канари и завои. Подминаваше три стари дъба, които наричаше „тримата от запаса“, когато фаровете му за миг осветиха нещо, което преди го нямаше. Спря комбито, извади фенерчето от жабката и отвори вратата. На пътя се разнесе нежната като бриз мелодия на песента „Sway” а кадифеният глас на Дийн Мартин сякаш накара листата на „тримата от запаса“ да затанцуват.
Дядо Емин се приближи до мястото, където бе видял необичайното нещо. Оказа се крак на около 30 годишен мъж, целият посинен, превързал се с фланелката си. Изглеждаше, че човекът е заспал, затова старецът се наведе и деликатно, но силно го побутна по рамото:
- Ей, момче? Жив ли си? Момче!
Не получи отговор. Дядото сложи фенера в джоба си, наведе се, прехвърли здравата ръка на мъжа през врата си и го повлачи към синьото комби под звуците на романтичната класика.

Телефонен звън разбуди Мая, която бе заспала на дивана. Протегна се и вдигна слушалката:
- Спиш ли? След половин час те взимаме! – Ева бе превъзбудена.
- Крис?
- Не… - Мая чу разколебания глас на Ева. – Задържали са седем души през нощта. Трябваш ни в редакцията!
- Мога и сама…
- След половин час да си готова!
Мая се огледа сънено и погледът й падна върху двете празни бутилки вино на кухненската маса. Спомни си разговора с баща й, оказа се, че човекът не е чак такова копеле и можеше да се държи добре, когато поиска. Докато се обличаше, след бързия душ, Мая трудно, но все пак призна пред себе си, че е имала нужда точно от това. Най-близкият й роднина да я подкрепи и успокои. Отдавна се бе примирила, че живеят в различни светове и че ако зависи от нея, неговият ще бъде абсолютно разрушен, но снощи само той можеше да я успокои.
В колата Ева слушаше внимателно радио, а Мая, Лора и Марио следяха новините през телефоните си. Когато стигнаха до редакцията, завариха журналистите и редакторите да се щурат напред-назад. Лавър се въртеше в средата на нюзрума и раздаваше заповеди. Отстрани това приличаше на ураган, а в средата му като Зевс заместникът насочваше вихъра. Контролиран хаос.
Ева, Мая и Лора постояха трийсетина секунди на входната врата и наблюдаваха зрелището. Лавър ги забеляза и се втурна към Главната:
- Най-после! Побърках се без теб! – с писклив, доколкото му бе възможно, глас простена той. – Идея си нямаш колко ми беше трудно!
- Справи се чудесно! Благодаря ти! – Ева го прегърна и по лицето му се изписа такова успокоение, че за секунди се промени изцяло. Вече бе старият добър Лавър. – Представям ти новите ни колеги – Мая и Лора!
- Здравейте, момичета! Добре дошли!
- Как си ги разпределил? – Ева уверено тръгна към офиса си, а Лавър припна след нея, сочейки различни хора и обяснявайки кой с какво се занимава.
Мая и Лора останаха на входа и се заоглеждаха притеснено. Едва сега осъзнаха колко оживено е това място. Някои говореха по телефона, нервно крачейки напред-назад, а други правейки кръгчета около бюрата си. Трети съсредоточено и мълниеносно пишеха нещо и клавиатурите им звучаха като малки манифактури. Четвърти четяха някакви неща, скролваха с мишките и използваха комбинациите от клавиши, за да навигират по-бързо. Едно младо момче, нарамило калъф с огромен статив, раница и чанта за камера ги избута от входа изхвърча на някъде.
Двете се спогледаха:
- А сега какво? – попита Лора.
- Май трябва да си намерим място? – предположи Мая.
По навик тръгнаха към бюрото на Крис, което се намираше в далечния край на нюзрума и понеже беше огромно, имаше място за още трима души. Момичетата, оглеждайки се и попивайки всичко, което се случваше наоколо, бавно свалиха чантите от раменете си и извадиха компютрите.
Главата на Ева се подаде от офиса, явно търсеше някого, когато се обърна към тях и ги видя кресна, за да могат да я чуят:
- Ето къде сте! Идвайте!
Те, все още изненадани от кошера, в който се оказаха отидоха в офиса й.
- Искам да следите за фейкове, ако видите такива, правите разбор, след което ми го пращате. Чета го и ако всичко е наред го пускаме.
- Но фабриката вече я няма… - неуверено каза Лора.
- Първо, структурата й е такава, че може да започне да функционира отново много бързо. Второ – кой е казал, че е само една?
Лора премести объркания си поглед към Мая, която си спомни думите на баща си за различните групи, борещи се за власт в страната.
- Права е – отговори Мая. – Ако тия са се сетили за това, какво пречи и на други?
- Добре, разбрахме се. Към дванайсет ще ми кажете какво сте открили.
- А… - каза Мая неуверено, а Ева й отговори с въпросителен, режещ син поглед - Крис?
- За него ще научим първи от МВР, не можем да висим цял ден без да правим нищо и да чакаме да ни се обадят. Действайте!
Момичетата се спогледаха и вече знаещи какво да правят излязоха от офиса на Главната. След като затвориха врата зад себе си, Ева вдигна щорите и огледа владенията си. Едва сега осъзна, че е била на косъм да се лиши от тях. Докато се бореше срещу фабриката и безпокоеше за Мая и Крис, въобще не й бе минало през ума, че е имало шанс наистина да не се върне тук. Погледът й падна на един от по-младите журналисти, който трескаво пишеше нещо, после рязко спря. Извади от чекмеджето си правописен речник, разлисти го, намери това, което му трябваше и продължи да пише.

Адвокат Димов бе изправен пред два проблема и не знаеше кой да реши първо и дали въобще трябва да ги решава. Първият бе грандиозен скандал в офиса му, а вторият – причината за скандала. Част от арестуваните бизнесмени и политици се бяха обърнали към кантората му, а двама искаха лично той да ги представлява в съда. Тези хора или имаха ужасяващо добро чувство за ирония, или просто му бяха мернали името в последните дни, без да схванат, че е от другата страна. При други обстоятелства би се наел да ги защитава, но сегашната ситуация бе прекалена даже за него.
Съдружниците в кантората му не мислеха така. Будни от шест сутринта, разделени на два лагера, беснееха втори час. Едната група обясняваше колко лошо ще се отрази това на имиджа на всички, и че ако някой е имал съмнение в моралния кодекс на адвокатите, то сега ще го затвърди. Аргументът на втората група бе не по-малко важен – пари.
Димов, от своя страна, бе решил да слуша двете страни и по тях да прецени дали да се захване с предложените дела. Нервите и концентрацията му стигнаха точно за половин час. След това просто присъстваше. Дебатите не спираха, а главата на адвоката вече започваше да боли. Изправи се:
- Реших!
Никой не му обърна внимание, вече се размятаха аргументи в стил „Въпросът тук опира до професията като цяло, къде спира справедливостта и къде започват остарелите закони?“ и „С отказа от тези дела, ще изплашим големите клиенти, които ни търсят по подобни казуси!“.
Димов тропна с ръка по масата, всички млъкнаха и се обърнаха към него:
- Реших – започна той. – Първо, що се отнася до парите, имаме толкова много дела, покрай снимката ми с Ева, че дали ще поемем тези или не – няма значение. Всеки ще си получи съответните хонорари и успешно ще може да отиде на почивка. Що се отнася до правото, на никого не му дреме за всички неща, които си говорим тук. Всичко опира до това на каква вълна е обществото в съответния момент. Спасявали сме много невинни, но сме вадили от затвора и престъпници. Това ни е работата. Аз лично няма да поема тези дела, защото си плюя на фасона, ако го направя. Горещо препоръчвам и вие да не го правите. Омразата, която ще отнесе защитаващия тия лъжливи копелета ще е трудно поносима.
Всички мълчаливо изслушаха Димов и когато приключи сведоха глави. Той излезе от заседателната зала и отиде в кабинета си. Постави телефона на бюрото до себе си и започна да разглежда случаите, които бе получил в предишните дни.

Re: Фейк

от Mutafchiev » 26 август 2021, 00:01

53
Единственото раздвижване в остатъка на деня бе, че Ева получи разрешение да публикува видеото от уличните камери, на което се виждаше изскачането на Крис от буса и връщането му обратно. Това даде хляб на коментаторите и журналистите да напълнят известно количество ефирно време. Резултатът не бе особено интересен за гледане, а фразата, която някой роди „това е истинската смела журналистика“, предизвика раздразнение у Мая, Ева и компания. Журналистът си върши работата и не трябва да бъде смел, а да знае, че ще бъде защитен и от обществото, и от закона.
Горчив привкус към тази фраза добавиха и всички, които я подеха и репостваха, а бяха всеизвестни и отявлени подлизурковци – срам за професията и за всяко средно интелигентно човешко същество. Точно те – криещите се зад думички като „ценности“, „морал“ и „обективност“ лишиха професията от тежест. Те наторяваха почвата, на която покълнаха и избуяха фейковете, те превърнаха медиите от четвъртата власт в подметки на управляващите и парите. Премълчаването на нещата, които знаеха бе най-голямото престъпление срещу собственото им общество.
Мая, Ева, Лора и Димов наблюдаваха всичко това и дори не го коментираха, всеки разсъждаваше колко е жалка ситуацията. Осъзнаваха, че бе много вероятно, ако не ставаше дума за Крис, да мислят по съвсем различен начин. Всеки от тях се сещаше за безброй случаи, в които са научили от новините, че някой страда и не са изпитали дори капка емоция. Знаеха, че причината за това е една – на този свят има прекалено много болка и страдание. Има и прекалено много фалш и корист, скрити зад тях. Ако има човек, който би се наел да съчувства и разнищва всеки случай, би се побъркал в първия месец.
Групата в къщата на Димов вечеря тихо, без много разговори и въпреки убеждаването от страна на Ева и адвоката, Мая реши да спи сама в дома си. Когато заключи вратата зад гърба си, го почувства празен и безсмислен. Реши, че след душ може би ще се почувства по-добре. Сгреши.
Бавно, облякла фланелка на Крис, обикаляше стаите и разглеждаше обстановката. Беше й отнело много време, внимание и любов, за да обзаведе. Всеки предмет бе плод на щателен подбор. Обожаваше това място, защото бе нейно. Докосваше нещата, покрай които минаваше и си спомняше причините, поради които ги е взела. Шкафчето, за да се връзва с дивана, цветът на дивана си отиваше с този на стените, пердетата бяха шарен акцент.
Мая осъзна, че това вече не е нейният дом. Мястото принадлежеше едно момиче, което бе тръгнало на самостоятелен поход, но без план как да го завърши. На момиче, което само си бе изградило дом, който никога не е имало. Този дом се бе превърнал в спомен от един отминал, тъжен, но изпълнен с надежди и спокойствие период от живота й. Сега бе съвсем друга.
Крис я бе променил, без да иска я извади от травмите на детството и страховете на юношеството. Показа й какво значи да си с човек, който иска да бъдеш щастлив. Дори в момента, в който го бе видяла почти като предател, враг, осъзнаваше правотата му. Той я изправи срещу собствените й страхове и сега бе въплъщението на най-големия – самотата.
Мая чу звънеца на входната врата, стресна се. Никой от групата не й се бе обаждал, а едва ли биха дошли без предупреждение. В главата й прищрака, че това е единственият човек, когото чака. Втурна се към врата и се залепи за шпионката. Когато видя кой е, разочаровано се отдалечи и отвори.
- Здравей – каза Симсън, - взел съм вино, бонбони и чай.
Мая огледа баща си от глава до пети и забеляза в него нещо, което не бе виждала от повече от двайсет години. Изглеждаше обезпокоен. В едната ръка държеше бутилката за гърлото, а на другата си беше изкривил пръстите, за да задържи бонбоните и пакета с чай. Нещо се бе случило, и тя се отдръпна от вратата, за да го пусне.
- Как си? – попита я той, докато оставяше неловко бонбоните на кухненската маса.
- При тези обстоятелства… мисля, че се държа.
Симсън вдигна виното и чая във въздуха, питайки безмълвно дъщеря си кое предпочита.
- Тирбушонът е в лявото чекмедже до мивката, чашите са точно над него.
Симсън кимна и се зае с отварянето на шишето.
- А ти как си? Отдавна не съм те виждала такъв – попита Мая, докато отваряше бонбоните.
- Няма да ми повярваш, затова ако искаш, можем просто да си поговорим.
- Пробвай.
Бащата на Мая й поднесе чаша и двамата седнаха на масата.
- Притесних се за вас – гузно отговори Симсън.
Мая се ококори:
- Притеснил си се? – в главата й на прима виста й дойдоха поне десет фрази, с които да се заяде с баща си, но се спря. – Как така?
- Знам, че се държа отвратително с вас, най-вероятно, когато Крис се върне, ще продължа да го правя, но се безпокоя… като баща. Първо ти, сега отвличането, а с него нищо не мога да направя. Поне телефона да си беше взел, за да го проследя.
- Доста късно приключихме и отиде до китайския на съседната улица.
- Гледах видеото как изскача от буса, много е боен.
- Като го отвлякоха бях на балкона, едва го вкараха вътре, риташе, биеше.
- Не се дава лесно – усмихна се Симсън, - като теб.
- Не се дава – Мая отпи от чашата. - Казах му да не пуска веднага материала, но не ме послуша.
Симсън се замисли:
- От една страна зверски прецакахте фабриката, от друга спасихте министъра.
Мая го погледна с подозрение:
- Знаеш ли нещо?
- Само слухове – отговори Симсън.
Мая го гледаше очаквателно, той въздъхна:
- Чувал съм, че една група хора, която държи Първо иска да овладее и МВР.
- Това е ясно.
- Само че, след фиаското, което им спретнахте и с материала за фабриката, и с бунта на полицаите… Съвсем са изгубили позиции.
- Тоест са извън играта?
- По-лошо, утре ги почва прокуратурата, ще има арести, задържания… - Симсън отпи от чашата.
- Значи Крис е бил прав да го пусне и наистина е разбил фабриката?
Баща й кимна утвърдително. Мая доволно отпи, но преглътна много бързо:
- Чакай малко, а тези слухове ги знаеш, защото…?
- Знаеш, че от години работата ми е да правя срещи и да преговарям с различни хора. Отдавна не съм обикновен програмист.
- Чакай малко, историята с Централното… Знаеш ли кой ме вкара там?
Симсън задържа поглед върху дъщеря си за десетина секунди, осъзна, че ако не даде отговор на въпроса, Мая просто ще го изгони и сама ще си измисли версия, затова кимна. Мая се ококори и пое въздух да каже нещо, но баща й я прекъсна:
- Няма значение кой е бил, а самото действие. Проблемът вече е решен, не без косвената помощ на Крис, повече нищо не те заплашва.
- А ти знаеше ли, че ме заплашва преди това?
- Не – отговори хладнокръвно Симсън.
- А за Крис? Знаеш ли кой е?
- Не, за жалост, това беше глупаво, много глупаво и направено от ярост.
- Но предполагаш? – не се отказа Мая.
- Изборът е прекалено голям, за да мога да съм точен. Но със сигурност знам, че ще се върне жив и здрав. А това е най-важното.
Мая го погледна обнадеждено, в този момент за първи път от много години се почувстваха като баща и дъщеря. Усещането бе толкова странно и нетипично за двамата, че бързо преместиха погледите си и започнаха да обсъждат медийното отразяване на случката с Крис. Мая разказа подробности как се е запознала с журналиста. Симсън не пропусна да отбележи, че щом са го оставили да спи във фоайето на Централното, Крис се е впил в тях като кърлеж.

Нощта в склада бе студена и много неприятна. Крис няколко пъти сменяше мястото, на което се опитваше да заспи. Всеки път отнякъде му духаше, комбинирано с болките, които изпитваше, правеше сънят му невъзможен. Беше се заел да обикаля склада и да търси най-затънтеното местенце, на което да може да поспи, а след като се събуди да се опита да открие друг изход.
Минавайки по продължението на една от стените Крис усети изключително силно течение. То го накара да спре и да се загледа по-внимателно в източника му. На стената имаше подпряна крива ламарина. През деня я бе видял отдалеч, но не му беше направила впечатление. Сега като се приближи повече видя, че е закована за стената и покрива дупка. От другата страна избуяла трева лъщеше на лунната светлина.
Журналистът трескаво започна да дърпа ламарината и колкото повече я изкривяваше, толкова по-голяма се оказваше дупката. Въодушевлението му нямаше предел, забрави за болките и за счупената ръка. Само дърпаше. Когато успя да изкриви метала толкова, че да може да се промуши под него, изкрещя:
- Ха-ха-а-а!
Опита се да мине на четири крака, не успя, затова легна по гръб и внимателно избутвайки се с крака се промуши през дупката. Когато усети хладната трева по главата и врата си, изпита неописуема радост. Гледката на нощното чисто небе, изпълнено със звезди, всели спокойствие в него. Съвсем скоро щеше да види Мая и да я й каже, че всичко е наред. Докато се плъзгаше и наслаждаваше на гледката, Крис се замисли колко отдавна не е виждал толкова чисто небе. Тази мисъл го доведе до осъзнаването, че се намира минимум на 60-70 км. от града.

Re: Фейк

от Mutafchiev » 19 август 2021, 00:07

52
Час преди обедните новини главният комисар подаде оставка, която мигновено бе приета. Премиерът помпозно посрещна министъра на вътрешните работи – с медии, аплаузи, само червен килим не бе опънал на входа на МВР. Министърът очевидно изпитваше огромно неудобство от случващото се театро и помолен да каже няколко думи, простичко отговори: „Сега нямам време за това“.
Изглежда, всички бяха забравили началото на историята, а то бе, че премиерът го уволни. Бяха минали нищо и никакви три дни. Сега същият човек прегръщаше пострадалия от собствената му немилост служител и правеше възможното да се разбере, че през цялото време е бил на негова страна. По-прозорливите осъзнаваха, че веднага след края на медийното шоу, двамата щяха да седнат един срещу друг и да си кажат неща, от които щеше да зависи бъдещето на страната. Разговорът щеше да бъде груб и безпардонен, изтъкан от мерене на сили, скрити и явни заплахи. Стените на кабинета на министъра, ремонтирани преди повече от 30 години, отново щяха да станат неми свидетели на скандал между най-силните хора в държавата. Най-вероятно, ако можеха с едно изречение да опишат цялата история, минала между тях, то щеше да гласи „Идейните винаги са по-силни от политическите“.

Ева и Димов вече се бяха прибрали вкъщи и единственото, което им оставаше, заедно с Мая и Лора, бе да чакат. След предишните дни ударна работа, напрежение и безпокойство, всички се чувстваха неловко. Рязката смяна на темпото и липсата на каквито и да е полезни ходове ги бяха потопили в лепкава летаргия.
Подкрепата за сайта, Крис и Ева, която се ширеше из социалните мрежи вече изглеждаше по друг начин. Сутринта вдъхваше надежда, даваше сили. Сега на Мая й се струваше, че повечето хора изразяват съпричастност, защото в конкретния ден това е модерно. Не й даваше мира мисълта, че утре ще има нещо ново, за което да се борят, да изказват мнение и в което да вярват. Периодът на разлагане на човешката съдба и живот в информационния свят бе точно 48 часа. След това се появяваше нещо ново.
Ева разглеждаше сайта, който заработи отново късно снощи, но намери време да отвори едва след като се прибра от разговора с Фелтман. Като влезе имаше усещането, че е минала цяла вечност откакто го бе погледнала за последен път. Започна внимателно да разглежда дизайна, заглавията, оценяваше работата на Лавър, редакторите и журналистите. Видя няколко правописни грешки и се ядоса. Влезе в онлайн книжарницата, която ползваше най-често, защото доставката им беше много бърза, написа „Правописен речник“, и поръча три екземпляра от първото издание, което видя. Добави празнична опаковка и картичка, на която поиска да бъде написано: „За най-грамотните в ПЕЧАТНАТА ни медия“. След което, с чувство за изпълнен дълг, се върна към разглеждането.
Летаргията на Димов бе придобила странна форма. Телефонът и всички останали канали за връзка с него прегряваха. Постоянно получаваше информация за ситуацията с Крис, и тя неизменно бе една и съща – „Засега нищо“. Беше се оказал прав, че снимката му с Ева и последвалите събития са добра реклама. Огромната част от обажданията на нови клиенти, бе прехвърлена към секретарката и по-младите адвокати в кантората. До него стигаха само най-богатите и влиятелни хора. От сутринта слушаше казуси за бракоразводни дела, имотни спорове, фирмени войни. Даже си бе написал текст, който да копи/пейства в отговор на мейлите, които получаваше: „Благодаря Ви, при първа възможност лично ще се запозная с питането и ще отговоря“. Мразеше автоматичните отговори. Така, заливан от информация, която в други обстоятелства би приповдигнала настроението му, адвокатът седеше и гледаше тъпо. Реагираше единствено на обажданията на Орлов и след всяко такова, без информация за Крис, погледът му ставаше по-тъп.
Мая и Лора цяла сутрин си бяха говорили за връзките си с Крис и Марио. В разнищването бяха стигнали до извода, че щом са се хванали с такива мъже, приключенията са неизбежни. През целия ден Мая имаше усещането, че буца е заседнала в гърдите й. Стараеше се да изглежда спокойна и хладнокръвна, но вътрешностите й сякаш щяха да имплодират от напрежение. Не обядва, пиеше предимно кафе, даже изпуши една – две от цигарите на Ева. Лора се опитваше да я окуражи, успокои и най-малкото просто да бъде до нея, но в един момент усети, че не помага особено и деликатно се оттегли.
В първите часове Мая подскачаше всеки път, когато чуеше телефонът на Димов да звъни, но след петото-шестото обаждане даже не му обръщаше внимание. В никакъв случай не можеше да се каже, че е изгубила интерес, точно обратното. Състоянието й можеше да се опише като рязко настъпила депресия. Едва ли щеше да стане от леглото сутринта, ако не бяха приятелите й да я измъкнат.
Бе се зачела в някаква статия, която започваше няколко пъти от началото. За пореден път разбра, че е стигнала до средата и въобще не знае за какво става дума. Усети деликатно потупване по рамото, беше Ева, която я извика на беседката навън.
Настаниха се една срещу друга, и Главната започна разговора:
- Може би сега не е най-добрият момент да говорим за това, но искам да го направим.
- Добре… - с известно учудване от формалния тон на Главната, отговори червенокосото момиче.
- Познаваме се съвсем отскоро, но това, което видях от теб ме впечатли.
Мая все още гледаше неразбиращо.
- Умът ти е бърз, знаеш много, грамотна си – постави ударение на последната фраза. - С Крис, Марио и Лора сте прекрасен екип. Доколкото разбирам, сега оставаш без работа, затова искам да дойдеш при мен.
- И-искаш да работя при теб? – ококори се Мая, всичко можеше да й мине през главата, но не и това.
- Да, като журналист, част от екипа, който ще направим с другите.
- А Крис? – попита Мая.
- Ще се върне, все пак е Крис, не е някой келеш.
- Но ще трябва да се оправи, някой трябва да се грижи за него, дали ще иска да работим заедно?
- Доколкото го познавам ще се възстановява на работа, а твоето присъствие ще му помогне – усмихна се Ева. - И да, ще иска да работите заедно.
- А Лора?
- Вече говорих с нея, ще е на половин работен ден по нейно желание.
- Съгласна съм, само в случай, че Крис се върне жив и здрав! – отговори Мая, вече съвзела се от изненадващото предложение. – Без него няма да мога да вляза в този нюзрум.
- Разбирам, значи след като се върне ще говорим за парите и другите условия.
Ева стана и остави Мая сама в беседката. Момичето зарови пръсти в червената си коса и започна бавно да масажира скалпа си. Този разговор бе най-хубавото нещо, което й се бе случило през деня. Не, заради предложението за работа, а за абсолютната увереност на Ева, че с Крис всичко ще бъде наред. Буцата в гърдите й малко се смали, тя физически усети, че за органите й се е освободило повече място.

В нюзрума цареше всичко, но не и летаргия. Лавър вече бе научил, че Ева се връща след изключително кратката си отпуска. Още не се бе свързала с него и това го побъркваше. Бе очевидно, че е заета с издирването на Крис, но това не успокояваше заместника й. Като все още „изпълняващ длъжността главен редактор“, Лавър трябваше да реши какво да има на сайта в тези критични часове. Естествено, избра правилния подход. В горната част имаше огромен червен правоъгълник, в който бе написан номерът за връзка с екипа, издирващ журналиста и последните новини около него.
Що се отнася до новинарския поток, проблемът бе не по-малък. Отвличането бе основна тема, а нова информация просто нямаше. И тук Лавър постъпи умно – бе натоварил трима души да пишат материали за стари отвличания и атаки срещу журналисти. На всеки кръгъл час се появяваше по един такъв, с което аудиторията успешно бе задържана на сайта.
Въпреки, че си изпълняваше задълженията и организираше работата добре, Лавър бе изключително нервен. Държеше се така, сякаш някой го наблюдава под лупа. Не се стърпя и отиде при Марио, за да проучи ситуацията. Тъй като отдавна бе усетил, че администраторът е много навътре в тази история, Лавър не можеше да се държи нормално с него и жестоко преиграваше. След доста дървена формална размяна на приветствия, заместникът започна не по-малко сковано да се опитва да разузнае някаква информация за Ева:
- И как е положението иначе?
- Ами иначе… знаеш – отговори Марио, на когото вече му писваше странното държание на Лавър.
- Нещо ново за Крис? Как се справя… Ева? – упорстваше Лавър.
Марио завъртя очи:
- Пич, няма нищо ново за Крис. А Ева не съм я чувал отдавна. Ако толкова те интересува, защо не й се обадиш?
Лавър, окуражен от промяната на тона седна на стола до Марио и заговори бързо:
- Ами тя сега ще се върне, а ако усети нещо нередно? Ако не съм се справил? Какво ще стане тогава?
- Ще те напляска? Нали това искаме всички? – учуди се Марио и после се поправи. – Аз вече не, защото ме пляскат редовно, но при конкретни обстоятелства…
- Стига глупости! А ако съм се издънил без да знам?
- Пич – въздъхна Марио, - тя ти вярва напълно! Бъди сигурен, че е влязла в сайта и го е разгледала, ако имаше нещо нередно досега да ти е казала.
- Мислиш ли? – обнадеждено попита Лавър.
- У-бе-де-н съм! – успокояващо отговори администраторът – А на теб какво ти става, не само, че никога не съм те виждал такъв, ами дори не съм и си представял, че можеш да си толкова нервен!
Лавър въздъхна:
- Никой знае за това, ще ти кажа, само ако ми обещаеш да си траеш.
- Гроб съм.
- Страдам от ГТР, генерализирано тревожно разстройство. Откакто се помня се боря с него, отне ми много време и общо взето през последните години успявах да го контролирам.
- И сега когато рязко бе подложен на огромен стрес – започна да разбира Марио, - се е отключило отново?
- Винаги присъства, тъй че не се отключи, а ескалира. Плюс това, бях изваден от зоната си на комфорт. До миналата седмица си вършех работата спокойно, знаех, че ако стане нещо Ева ще ме покрие. А сега, не стига, че трябва да върша и нейната работа, трябва да нося и нейната отговорност.
- Но ти си я вършиш много добре, няма за какво да се безпокоиш.
- И да няма за какво, безпокоя се – с известна тъга в гласа отговори Лавър. – Значи няма нищо ново?
- Нищичко. И не се безпокой, всичко е наред. Идеята със старите случаи с журналисти е много добра.
Лавър се усмихна и излезе от стаята на Марио. Когато влезе в нюзрума се размина с куриер. Един от журналистите, получили пратка изненадано възкликна:
- От Ева е!
Лавър веднага отиде при него и като видя речниците с посланието му причерня.

Крис успешно се бе освободил от свинската опашка, с която бе вързан от похитителите. Следващата стъпка бе да свали фланелката си и да я използва като шина, която върза през врата, за да обездвижи до някаква степен счупената ръка. Тези малки, но много важни успехи му вдъхнаха нови сили. Опитите да отвори вратата се провалиха. Реши да приложи друга тактика – вдигане на шум. Започна да хвърля всякакви боклуци по ламаринената порта, за да привлече нечие внимание. Безрезултатно. Явно се намираше в изоставена промишлена зона.
По движението на слънцето, което се виждаше през поставените доста високо прозорци на склада, Крис осъзна, че вече е късен следобед. Представяше си какво чувства в момента Мая и искаше да се измъкне максимално бързо, за да може да я успокои. Ядосваше се, че я е поставил в такова положение. При ареста й, на него му беше по-лесно, защото поне знаеше къде е и имаше лимит на времето, в което може да бъде задържана. А тя не знаеше нищо. Нито какво точно е станало, нито дали въобще е жив.

Re: Фейк

от Mutafchiev » 12 август 2021, 00:29

51
- … моля всеки, който има информация за него или за микробуса, с който е отвлечен да съобщи на органите на МВР или на която и да е медия – започна интервюто Ева, още преди да й бъде зададен първият въпрос.
- Да – съгласи се водещата и посочи към долната част на екрана. - Виждате изписани номерът на микробуса и телефонът за сигнали, молим ви, ако знаете нещо съобщете! – обърна се към Ева – През последните два дни… Случиха се много неща и всички сме объркани. Какво стана?
Ева въздъхна тежко:
- От известно време Крис подготвяше материала за фабриката за фейкове. Имаше доста перипетии, но той… Те. В процеса на разследването се събра цял екип. Те се справиха повече от брилянтно. Резултатът го видяхме всички.
- Имаше хора, които изразиха съмнение, че пускате материала си пет минути след неправомерното задържане на вътрешния министър…
Ева се усмихна:
- Текстът и видеото бяха готови в неделя, в понеделник, точно в осем, когато по всички телевизии вървят новини, пуснахме нашата.
- Но двете теми превзеха новинарския поток и може да се каже, че се сляха в една.
- Да, защото и двете показват колко безочливо, грубо и безпардонно не само може, а се – Ева натърти последната сричка, - манипулира обществото.
- Как се развиха нещата след пускането на материала? – попита сериозно водещата.
Ева очевидно се напрегна, въобще не беше дошла тук, за да разказва хронологията на събитията, искаше да каже съвсем други неща.
- Атакуваха сайта, той падна, мен ме изпратиха в отпуска, а Крис бе уволнен. Пуснах на своя отговорност показанията на полицаите, министърът бе освободен от ареста, а Крис отвлечен. – Изреди досадено тя.
Водещата си пое въздух, за да зададе следващия въпрос, но Ева я прекъсна.
- Дойдох тук не в ролята си на главен редактор, нито на човек, работещ повече от двайсет години в медиите. Тук съм като обикновен гражданин, който по стечение на обстоятелствата има трибуна. Искам да се обърна към цялото общество – сините й очи се преместиха към камерата и пронизаха всеки, който я гледаше. – Не си мислете, че фейковете и игрите на чиновниците не ви засягат. Всичко, което се случва ви се отразява пряко. Това е борба не за съзнанието, а за емоциите ви. Те искат да обичате, да мразите, да се страхувате, да се чувствате окрилени, да действате по тяхна воля. Не им стига само властта да управляват обществени поръчки и да държат в ръце службите. Собствениците на фабриката искат да притежават вас и да ви употребяват както им е удобно. Вселиха страх в цял един народ, за да свалят министъра на вътрешните работи. Страхът винаги е бил инструмент и в 14-ти, 15-ти, 20-ти век, но сега е 21-ви! Един древногръцки философ е казал: „Фактите са безсилни срещу емоциите“, борбата не е за нещо абстрактно, борбата е за нашите души!
Водещата премигна няколко пъти, впечатлена от речта, след което започна трескаво да гледа листа с въпросите си. Явно редакторът в слушалката й каза нещо и тя вдигна поглед към Ева:
- А на кого да вярваме тогава?
- Вярата няма нищо общо с фактите, нека поне се научим да ги проверяваме – отговори Главната.

Крис отвори очи и първото, което усети бе зловещ глад. Огледа се наоколо – наистина се намираше в някакво изоставено складово помещение. Отново усети ужасяващата болка в дясната си ръка. С огромно усилие успя да седне и се огледа – беше съвсем сам. От похитителите нямаше помен. Нямаше и никакви знаци, че са планирали да го държат в плен. Явно целта им е била да го ступат и да го зарежат, за да го сплашат. Съжали, че не е седял мирно, може би сега щеше да е по-добре. Отново обходи помещението с поглед и видя къде е входът. Огромна затворена портална врата, в която имаше по-малка, за да минават хора. Намираше се в далечния край на склада.
Направи опит да се изправи, усети огромна тежест в дясната ръка и падна на земята. За негово щастие, успя да се извърти и падна на ляво. Пак седна и започна да се оглежда за някакъв предмет, с който да среже това, с което бе вързан. Счупената му ръка бе започнала да оттича, а примката в китката съвсем намаляваше кръвообращението в нея. Положи усилие и застана на колене. Не посмя да прави опит да се изправи на крака, затова на колене започна да се движи към изхода. Пътьом търсеше нещо остро.

- Направо ги разби! Страхотна си! – Димов всячески изразяваше възхищението си от Ева, която замислено гледаше през прозореца. Адвокатът прекрасно знаеше за какво мисли. – Ще се оправи, видя го на записите, такива като него не се предават.
- Вчера в беседката разказах нашата история на Мая – каза замислено Ева. – Мислех, че сега такова нещо вече е невъзможно.
- И аз имам дежа вю в някои моменти – замислено отговори Димов. - Но не се държах като Крис, опитах се да се разбера с ония мутри, а той директно бие. Здраво копеле.
Ева се усмихна, погледна телефона си – беше Фелтман. Вдигна му, мълчаливо го изслуша.
- Добре, къде? … Знам го, да.
Адвокатът паркира колата пред едно невзрачно ресторантче, закътано в тесните улички на старата част на столицата. Мислеше да влезе заедно с Ева и да седне на близка маса, за да контролира нещата. Видя старчето да седи само навън, пиещо кафе, затова остана в колата.
Когато видя Ева да се приближава, Фелтман нескопосано се изправи, поздрави и я покани на масата. Какъвто и да бе, този човек винаги бе галантен към жените.
- Искаш ли кафе, чай, нещо друго за пиене?
- Не, благодаря – отговори с усмивка Ева.
Фелтман даде знак на току що появилия се сервитьор, че услугите му не са необходими.
- Жалко, че не избра телевизионна кариера, много си фотогенична. А с тези очи, направо ме прониза ето тук – старчето сложи ръка на сърцето си. - Много жалко!
- Радвам се, че ти е харесало – усмихна се Ева, която нервно подритваше с крак въздуха. Въобще не й беше до прелюдии.
- Първо, да знаеш, нямам нищо общо с това, което се случи с… как се казваше?
- Прекрасно знаеш как се казва.
- Да, да, - усмихна се добродушно старчето. - Крис, точно така.
Фелтман явно очакваше някаква реакция или опит за диалог от страна на Ева, но не получи нито едното от двете, затова продължи.
- Дълго мислих и реших да ви върна заедно с Крис. Знаеш, старческият ми мозък понякога прави грешки. Вече не знам какво искат хората, аз съм от първите… как ни наричате? Бумъри, а сега има такива… милениали. Направени сме от различно тесто.
Ева го гледаше проницателно и студено отговори:
- Страх те е, че прокуратурата и полицията ще се активизират и искаш да ги спра, защото в твоя… бумърски свят министърът ми е длъжник?
Фелтман се ококори, очите му изпълниха целите лупи, които носеше като очила, но бързо се окопити.
- Хе-хе, прями сте. По мое време за такива думи се изискваха топки. Но си близо.
- Ще запорират цялото ти имущество – отговори му Ева. – Не мога да спра нищо. Но мога да ти дам съвет.
- Какъв? – с блага усмивка попита старчето.
- Търси купувач за твоя дял на сайта, такъв който ще ти плати кеш.
- Малко хора могат да позволят подобно нещо, много малко – отговори дядката.
- Значи лесно ще намериш – усмихна се Главната.
Фелтман замислено се загледа в короната на близкото дърво, а усмивката все още бе изписана на лицето му.
- Хубаво ме преметна с фабриката, да знаеш, не го очаквах.
- Какво имаш предвид?
- Познавам те от колко станаха вече… откакто бе стажантка. Имаш уникален стил на писане, затова те назначих за главна в сайта. Умно постъпи. – обърна се към нея и в очите му проблеснаха огънчета – Но вече знам коя е подводницата.
Ева не успя да запази непробиваемата маска, която бе сложила и сведе очи.
- Не се бой, не се бой - успокои я Фелтман. - Нищо няма да ви направя. Не съм на тези години. Що се отнася до фирмата и имуществото ми – засмя се. - Има кой да го отнесе. Но ти се постарай купувачът да се намери бързо.
Ева вдигна поглед и отново видя добродушната му усмивка.
- А що се отнася до Крис… - старецът леко наклони глава настрани и мигна в знак на потвърждение. – Мисля, че си е счупил дясната ръка, на видеото много лошо падна.

Задъхан, с ужасни болки в гърдите, дясната ръка, вече и коленете, Крис успя да стигне до ламаринения портал. Подпря глава на метала, който се оказа топъл, явно слънцето го бе нагряло. Използвайки новата опорна точка, направи опит да се изправи. Успя и се подпря на лявото си рамо. Така се придвижи до малката врата в портала. Опита се да я отвори, но дръжката се изплъзваше. След няколко повторения, журналистът осъзна, че е заключена. Огледа се в търсене на нещо, което да му помогне да се освободи и видя арматура, стърчаща от една стена. Направи няколко крачки към нея, усети болка в краката и отново падна по лице на пода. Стисна зъби, изправи се на колене и затътри към целта.

Мая и Лора седяха в хола на къщата на Димов и обсъждаха вълната на съпричастност към Крис, която бе заляла социалните мрежи.
- Не мога да повярвам колко хора го подкрепят! – дивеше се Лора – Просто е уникално!
- Предпочитам да беше тук, а не снимките му да събират лайкове – отговори Мая.
- Разбирам те, но какво друго може да се направи? Той прекрасно знаеше, че действа рисковано.
Мая се обърна към Лора и с очи пълни с болка я поправи:
- Той прекрасно „знае“, че действа рисковано.
- Да, извинявай – психоложката сведе поглед. – Фигура на речта. Всичко е наред с него, наистина. Димов ми каза, че се е борил с похитителите.
- Бори се – потвърди Мая. - Едва го вкараха в буса, после е успял да изскочи от него. Орлов обеща да ми прати записите.
- А Орлов… Как го понасяш?
- Не знам – честно отговори Мая. - В ареста ме дразнеше, прилагаше ми разни ченгеджийски тактики, но преди да ме пуснат се извини. А сега, след показанията това, че ме пазиха цяла нощ с Ева и Димов. Не знам.
- Какви обрати предлага животът, а?
- Благодарна съм на всички. Досега не съм и предполагала, че е възможно хора, които почти не се познават да са толкова всеотдайни един към друг.
Лора се усмихна:
- И аз не знам как стана, откакто се запознах с Марио и Крис времето сякаш започна да се движи много по-бързо. Случиха се толкова много неща с нас, че имам усещането, че ви познавам от години.
Двете момичета се прегърнаха.

Re: Фейк

от Mutafchiev » 05 август 2021, 00:09

50
Първото видео на полицаите, започващо с анонса на Крис, предизвика неочаквана дори за самия него вълна от недоволство. Освен резонните въпроси, които се повдигаха към Главния комисар - шефа на Централното управление, хора пострадали от произвола през последните месеци започнаха да разказват историите си. Първо се появяваха в социалните мрежи, а скоропостижно и в медиите. Телевизиите изпращаха екипи при тях, разпространявайки протеста на служителите на реда и до най-закътаните кътчета на страната.
Телефонът на Ева прегря от обаждания. За втори път в рамките на 48 часа всичките й колеги звъняха, за да я поканят на интервю и искаха повече подробности за случая. Разговорите звучаха еднотипно: „Аз съм в принудителна отпуска. Крис е уволнен… Знаете от кого“. Статиите, посветени на Фелтман и Вучич станаха едни от най-цитираните материали за деня. Нищо, че бяха изсмукани от пръстите и написани в жълто-кафяв стил. Темата за фабриката, която с променлив успех бе затапвана от троловете, отново започна да набира обороти и вече нямаше какво да я спре.
Редакцията в дома на Димов бе решила да пуска видеата през половин час, за да може аудиторията да ги изгледа и също така шефът на Първо да няма време да реагира. Към 17 часа ПР-ът на службата обяви, че след час ще има извънредна пресконференция. Десет минути преди старта бе отменена. Това съвпадна с поредната DDoS атака над сайта.
За изненада на всички, в едно от коментарните студиа преди централните новини се появи не кой да е, а Статиков. Явно, по някаква идиотска причина, хората във фабриката бяха избрали този персонаж да им чисти имиджа. Още по-идиотско изглеждаше съгласието му да участва в това. В изключително лошото си представяне, потейки се, бъркайки думи, пелтечейки, проваленият Дон Жуан повтори опорните точки на Мая. След това започна да обяснява, че фирмите, намиращи се в сграда С12 нямат нищо общо помежду си, а това с пицарията е абсолютно нагласена фантасмагория.
Докато го гледаха, Ева, Мая и компания сериозно се замислиха дали да пуснат видеото с него. Статиков се бе справил толкова зле с поставената задача, че просто нямаше смисъл да бъде унижаван допълнително. Крис и Димов настояха това все пак да се случи. Видеото се оказа в мрежата и единственият видим резултат от това бе, че сайтовете на фирмите, част от фабриката, спряха да работят.
Към седем и половина Фелтман започна да звъни на пожар на Ева, но тя не вдигна телефона. Беше в отпуска. Два часа по-късно взеха решение, че е време Мая, Крис и Лора да си тръгват и се разбраха на следващия ден сутринта да се съберат отново, за да преценят нататъшните си действия.

Оставили Лора у тях и прибрали се благополучно, Мая и Крис готвеха вечерята. Още когато прекрачиха прага на апартамента, червенокосото момиче бе готово да се нахвърли върху журналиста и да му разкъса дрехите, но той продължаваше да се държи неутрално. Това я побъркваше, но в същото време осъзнаваше, че сама си го е изпросила. Затова реши, че няма да се конфронтира с него директно, а ще го накара сам да си поиска. Периодично „случайно“ го докосваше, подмяташе многозначителни фрази, заставаше в пози, които знаеше, че го привличат.
Крис, от своя страна едвам се сдържаше. През целия ден се беше правил на идиот и вече му бе писнало. В първия час сутринта можеше да се каже, че изпитва някакво удоволствие, демонстрирайки на Мая, че говори глупости и привличането между тях е по-силно от всякакъв разум. Нещо, което бе разбрал и с което се бе примирил още преди няколко вечери на балкона на ателието. После бе седнал да монтира, после започнаха други неща и… Чувстваше се като абсолютен кретен, заради това, че е изпуснал подходящия момент да излезе от образа непристъпна крепост.
Сега тя правеше всичко, за да го извади от клоунадата, но егото му пречеше. „Отгоре на това“, разсъждаваше той, „тя може да ме отблъсква когато си поиска, и после да ме връща обратно, за какво ме има?“. Най-тежко беше, когато я виждаше как изпъва изящното си тяло, за да вземе нещо от висок рафт, или се навежда към някой нисък. В тези моменти си повтаряше „Дръж се в ръце!“. След като се отърка цялата в него, докато се разминаваха, Крис започна да прави планове как ще легне да спи на дивана, ще почака петнайсетина минути, след като тя отиде в спалнята и най-после ще може да се облекчи.
- Имаш ли нещо, с което да се наметна през нощта? – попита Крис, подтикнат от мислите за усамотението на дивана.
- В смисъл? – попита го Мая, която вече бе решила, че Крис просто е гладен и смяташе да продължи офанзивата след вечеря, и режеше салатата по-спокойно.
- Ами ще спя на дивана и…
Мая се обърна рязко към Крис, насочвайки ножа към него.
- На дивана ли ще спиш?
- Ъ-ъ-ъ…
- Помня какво си говорихме сутринта, разбирам защо го правиш. Но ще спреш да го правиш, защото се разбрахме да си помагаме! И след вечеря… - Мая размахваше ножа, - Даже не! Сега! Сега ще ме накараш да се почувствам по-добре, ясно ли ти е?!
Погледът на журналиста се местеше между ножа и очите на Мая. Тя шумно остави хладното оръжие на плота и направи крачка към Крис. Той инстинктивно отстъпи назад, погледът му продължаваше да шари ту към ножа, ту към нея. Лицето на Мая се промени, по него се изписа доминантна усмивка:
- Май ти хареса?
С известно колебание Крис кимна. Мая взе ножа, приближи се към него и бавно, внимателно го мушна между ризата и торса му. Обърна го с острието навън и съвсем деликатно движейки студения връх по корема на журналиста сряза най-долното копче. Продължи нагоре сряза второто. След това рязко пусна ножа, който шумно тупна на земята. Двамата прималяха от възбуда, Мая с рязко движение скъса копчетата на ризата му.
Не знаеха колко време е минало, не им и пукаше. Лежаха дишайки тежко на пода на кухнята и се наслаждаваха на допира на телата си.
- Как не ни проби краката с тоя нож, един Господ знае – засмя се Крис.
- Не знам – развеселена и унесена му отговори Мая. - Следващият път при по-безопасни условия.
- Аха, представям си как обяснявам на лекаря в линейката „Няма да пиша жалба, проби ми черния дроб по време на любовна игра“.
Тялото на Мая се размърда от тих ленив смях. Когато станаха, решиха, че няма да готвят и журналистът предложи да изтича до близкия китайски ресторант. Понеже заведението бе наблизо, взе само ключовете и портфейла си.
Мая излезе на балкона да подиша чистия нощен въздух и видя как Крис излиза от входа. Пресече улицата и мина покрай някакъв спрял микробус. Когато бе на два метра от колата задните й врати се отвориха, от нея изскочиха двама души и го повалиха на земята. Крис започна яростно да се съпротивлява, като успя да се обърне по гръб и с шутове да отблъсне единия. Другият просто се стовари с цялата си тежест върху гърдите на журналиста, с което го обезвреди. Нападателите го замъкнаха до буса, хвърлиха го вътре и колата потегли с мръсна газ.
Мая се опита да извика, устата й се отвори, но гърлото й не издаде звук. Започна да хрипти и панически да маха с ръце към буса. Втурна се към телефона си и набра Ева. Едва успя да й обясни какво е станало, не й стигаше въздухът. Получи указания да изключи всички лампи в апартамента, да чака обаждане и позвъняване на вратата. Връзката прекъсна. Мая се свлече на земята и започна да плаче.

Крис се свести от силен удар в гърба и главата. Със затворени очи прецени, че лежи на железен движещ се под, явно бусът бе минал през дупка. Осъзна, че нито краката, нито ръцете му са завързани. Леко повдигна глава и огледа обстановката. Шофьорът бе отделен с метална стена. Единият нападател стоеше до нея и гледаше през прозорчето. Другият бе клекнал до Крис, но също гледаше напред. Без да мисли, журналистът с рязко движение се обърна и започна да рита клекналия до него човек. С няколко шута успя да го завре в ъгъла на буса. Вторият нападател се нахвърли върху него, но Крис се претърколи и успя да избегне повторение на случката на улицата. Журналистът се нахвърли върху него и няколко пъти му удари главата в пода на буса. След това вдигна поглед към задните врати, видя дръжката за отваряне, засили се натам, отвори ги и изскочи от буса в движение. Падна лошо на дясната си ръка. Прониза го остра болка. Чу скърцане на гуми, отваряне на врата. Усети няколко удара по торса си. Извиване назад на лявата ръка, после хващане на дясната и ужасна болка.

Мая не бе помръднала от мястото, където се бе строполила. След цяла вечност чу асансьорът да спира на етажа й, стъпки, звън на вратата. Скочи и се завтече към входа. Залепи се за шпионката. Отвори.
Ева нахлу и веднага я прегърна, шепнейки й успокояващи думи. След нея в жилището влязоха Орлов и Димов, който затвори вратата след себе си. Без да казва и дума адвокатът отиде до прозорците и започна да сваля щорите и дърпа пердетата. Орлов се огледа и видя настолната лампа със зелен абажур на Крис. Ева отведе Мая на дивана и двете седнаха. Орлов донесе лампата, постави я на близкия шкаф, сложи щепсела в контакта и я включи. Двамата с Димов седнаха на фотьойлите.
- Цялата полиция го търси – започна Орлов. - От уличното наблюдение ми се обадиха преди малко минути. На кръстовището между улица „Липова“ и булевард „Първа пехотна дивизия“, мъж е изскочил от микробус в движение. Шофьорът го е наритал и върнал обратно. Издирват го в момента.
- С него се качиха двама души в каросерията – тихо каза Мая, свила се в Ева като изплашено кутренце.
- Щом шофьорът го е върнал, значи ги е обезвредил – отговори Орлов.
- Счупил ги е от бой – поправи го Димов.
Мая погледна Орлов с поглед, пълен с обвинение, на което полицаят отговори:
- Като си под мой надзор нищо няма да ти се случи.
Ева деликатно се изправи, за да не стресира Мая и й каза:
- Докато сме тук всичко ще бъде наред, не се безпокой. Крис в момента е най-търсеният човек в страната.
Ева отиде към кухнята и набра някого по телефона.
- Наистина ли го търсят всички? – попита Мая.
- Пуснаха министъра преди час, той се обадил на Ева да й благодари, малко по-късно ти й се обади, та пак се чуха – обясни Димов.
- Той още ли е министър? – повдигна вежди Мая.
- Да, осрали са се с документите, формално до края на седмицата е шеф на МВР – усмихна се Орлов.
- Здравей, Мила, нали не е много късно? – гласът на Ева се чу от кухнята. – Да, предложението ти още ли е в сила? … Имам какво да кажа, имам да казвам много неща. … Отвлякоха Крис преди двайсетина минути. … Да, полицията вече работи по случая. … Благодаря ти, до утре!
Ева затвори телефона и въздъхна тежко, после уверено закрачи към дивана. По пътя погали с върха на пръстите си Димов по врата и рамото и се настани до Мая.
- Не им завиждам на тия, които са го направили – констатира Орлов. - Такова чудо ги чака, че по-добре да го зарежат някъде, да запалят буса и да бягат през глава.

Крис се съвзе от пронизваща болка в дясната ръка, на която бе проснат на студен бетонен под. Отвори очи и без да мърда се опита да огледа мястото, където се намира. В тази поза успя да види, че е в голямо, мръсно и прашно помещение, подпрени на стените и в ъглите имаше различни строителни боклуци. Затвори очи и започна мислено да проверява състоянието си. Ръцете му бяха завързани зад гърба. Усещаше болки почти по цялото тяло, но най-остри бяха в ръката. Предположи, че е счупена. Пое си няколко дълбоки глътки въздух. Не усети нищо в ребрата, значи бяха здрави. Направи усилие да се обърне по гръб, но не му се получи. Остана да лежи така.
В главата му се щураха най-различни мисли. Явно физическата болка и шокът, които бе преживял, му пречеха да се съсредоточи. Започна да ги гони като досадни мухи, една по една. Тук му помогна упражнение за дишане, на което го бе научила Мая. Отново се накара да се обърне, не му се получи. Мая! Сигурно се е притеснила ужасно много, кой знае какво си мисли. Мисълта, че й причинява болка и оправдава страховете й му даде сили. Направи пореден опит да се обърне и успя. За няколко секунди тежестта на тялото му падна изцяло върху счупената ръка и след като се претърколи, болевият шок отново го изпрати в несвяст.

Re: Фейк

от Mutafchiev » 29 юли 2021, 00:09

49
След като компанията обядва, се раздели на групички. Крис седна да монтира видеата с полицаите, Лора се присъедини към него, за да види как се прави. Димов отиде в кабинета си, за да работи, а Ева и Мая седяха в беседката с компютрите си, следяха какво излиза и си говореха.
Още от първата им среща всяка една от тях бе усетила силата и харизмата на другата. Във вечерта, прекарана заедно с родителите на Крис, се бяха наблюдавали много внимателно. През последния ден и половина откриха, че са прекрасен екип. Така подозрението им прерасна в уважение, а вече еволюираше в приятелство.
- От личен опит ти казвам, недей да прекаляваш с Крис.
- „От личен опит“ – повтори подозрително Мая, - и ти ли си била арестувана и… Валери…
- Димов.
- Димов?
- Да, бяхме в подобна ситуация, никого не арестуваха тогава, но му счупиха краката.
- Уау! – ококори се Мая.
- Да, заради мен. Приличахме много на вас, но след тази случка се разделихме, минаха почти двайсет години, бракове, разводи и ето, че пак се срещнахме.
- А… – Мая отново подбираше думите, не искаше да изглежда прекалено любопитна.
- Бяхме гаджета в университета, после продължихме. Попаднах на една история с автоджамбази, а Димов бе в адвокатската кантора, която работеше за застрахователя на жертвите. Затова си помагахме по случая. Помагахме… Слабо казано. Висяхме пред офиси, следяхме хора, каквото и вие правите. Оказа се, че един от мениджърите на застрахователите, заедно с двама джамбази правят измами. Набелязват кола и я крадат, като преди това намират същата, но ударена. Пренабиват им номерата на рамата, след което открадната продават, а ударената – палят. Когато собственикът идваше да си търси парите, мениджърът го обвиняваше в застрахователна измама и му казваше, че ако си трае и му даде половината от парите от застраховката, няма да казва на полицията.
- И какво стана после? – с интерес попита Мая.
- Бях направила материал за това, но джамбазите бяха усетили, че някой ги следи и стигнаха до Димов. Бях готова с материала, той ме молеше да го пусна колкото се може по-бързо, за да може полицията да се задейства веднага, а не да се бави както обикновено. Мен ме беше страх, защото го заплашваха. Бавих го около две седмици и една вечер не се върна вкъщи. Открих го в четвъртата болница, на която звънях.
- Ужас!
- Тогава от страх изтрих всичко, което имах. Малко по-късно скъсахме, защото имах чувството, че съм го предала. Беше прав през цялото време, а аз в опита си да го защитя, го вкарах болница.
- Искаш да кажеш, че Крис е прав и нищо няма да му се случи ли?
- Не, искам да кажа, че каквото и да се случи е по-добре да сте заедно и е по-добре да е станало, защото се направили нещо, а не защото сте се страхували.
- Много искам да бъде така, но ме е страх и за него, и за мен.
- Не губете времето, което изгубихме с Димов.
- Елате, май започнаха!
Ева и Мая се обърнаха и видяха Лора да им маха.
- Благодаря ти! – каза Мая на Главната.
Двете станаха с компютрите си и се запътиха към къщата.
Когато влязоха, Крис все още монтираше със слушалки на главата и не им обърна внимание. Докато се настаняваше, Мая го гледаше и виждаше в него едно смело момче. Искаше да получи всичко, което може от живота и бе готов да даде всичко. Замисли се кога тя спря да бъде такава и започна да внимава, да се пази, да пропуска шансовете и възможностите от страх и предпазливост.
- Ужас!
Гласът на Ева извади Мая от мислите й, обърна се и погледна към екрана на лаптопа на Лора. Там се мъдреше заглавието „Покварената журналистка и продажният адвокат“, а под него имаше снимка на Ева и Димов, излизащи от сградата на редакцията.
Мая и Ева се спогледаха и без нищо да казват започнаха да разглеждат социалните мрежи и другите медийни сайтове. Материалите излизаха един след друг: продажници, истинската фабрика за фейкове клевети почтени хора, за да прикрие своите магарии, внушаваше се, че е Ева е проститутка. Всичко се появи синтезирано в почти едно също време и се разлиташе из интернет като порно клип с някояВ холивудска звезда.
- Все пак станах известен покрай теб – каза Димов, влизайки в хола, където се бяха разположили останалите.
Ева се стресна от думите му и го погледна с молещ за прошка поглед. Искрено я учуди усмивката на лицето му:
- Не си ли ядосан?
- Че защо? Снимали са ме с най-хубавата жена, която познавам – приближи се, прегърна я и я целуна по главата.
- Не, наистина.
- Беше ясно, че ще стане така, а разбиването на тия кретени ще бъде най-добрата реклама – продължаваше да се усмихва той.
Куражът и спокойствието на адвоката вдъхнаха нови сили на Главната.
- Вече има списък с хората, които си защитавал… - каза Мая, - абе тоя не беше ли убиец?
- Не беше преди да докажат, че е – отговори адвокатът все така усмихнато.
- Кой е този Фелтман? – попита Лора.
Ева, Мая и Димов се обърнаха рязко към нея:
- Какво за него?
- Голям материал без снимка – „Кой дирижира медиите?“, подзаглавие „Черният капитал унищожава враговете си“.
Мая и Ева се спогледаха, миг по-късно се прегърнаха и заподскачаха:
- Пробачкало е!
Лора ги гледаше недоумяващо, а Димов й обясни:
- Този, който уволни Ева и Крис.
- Е той не работи ли с фабриката?
- Явно да, но тези две манипулаторки го насадиха снощи.
- Как?
- В една от точките написахме, че трябва да се проучат собствениците на сайта – започна Мая въодушевено.
- А собствениците са петима. Фелтман, братята Вучич и… основателите – Юрев и Олгин, стари журналисти. Първоначално сайтът бил блог, после се разраснал, появил се Фелтман, дал им пари… - добави Ева.
- Надявахме се, че във фабриката по инерция ще ги проучат и ще изплюят информацията без да мислят – довърши мисълта си Мая и се обърна към Ева. – А основателите какво казаха?
- Поздравиха ни.
- Кои бяха братята? – попита Лора, загледана в монитора.
- Вучич…
- „Няма такава контрабанда, като медийната контрабанда“ – прочете в отговор момичето.
- Можеха да се постараят повечко с това заглавие – засмя се Мая.
Крис, който пропусна веселието свали слушалките, бавно се изправи и протегна.
- Готов съм, кога ги пускаме?
- Как ги пускаме? – поправи го Ева.
- Ами през сайта? Работи вече два часа…
- Защо не казваш?! – ядоса се Ева, извади си телефона и набирайки Лавър излезе на двора.
Крис въпросително погледна към Димов:
- Обявиха я за курва, чукаща се с продажен адвокат. Но започнаха да бият също по Фелтман и Вучич.
Журналистът премести изненадано поглед към Мая:
- Успяхте да ги излъжете?
Мая доволна направи знак за победа с юмруци, след което Крис нахилено попита:
- А за мен нещо ново? Зоофил, копрофил, некрофил? Или вече съм безинтересен? – и се запъти към кухнята, за да си направи кафе.
Мая го проследи с поглед и усмивката й постепенно изчезна. Крис никога не я бе гледал така… нормално. Дори когато го бе заляла със смутито и го втриваше агресивно, погледът му изразяваше емоция. Почувства се обикновена.

Лавър затвори телефона след разговора с Ева и изкрещя в нюзрума:
- Вкарваме се в режима от снощи! След малко ще дойде едно видео, качваме го в сайта, после навсякъде другаде! Трябва да плъзне из нета като зараза, като чума, като гъбички на Олимпийски игри!
Закрачи с войнишка стъпка към стаята на Марио, под учудените погледи на хората в нюзрума. Най-младата репортерка, тази която даде на Крис фалшивия профил на Лора, се обърна към колегата седящ до нея и прошепна:
- Ако сутринта говореше така, щеше да е много по-добре!
- Съвзема се – съгласи се другият репортер.
Заместникът нахлу в стаята на Марио, който умирайки от скука редеше пасианс на единия си монитор, а на другия следеше входящия трафик към сайта.
- Марио! Имаме задача! – изрецитира като треторазреден актьор Лавър.
Администраторът подскочи изплашен от мястото си:
- Пич, ти луд ли си? Как можеш да крещиш така, ще ме убиеш!
- Имаме задача! – щастливо повтори Лавър.
- Да, чух, че имаме задача, каква е?
- Ще ни изпратят видео, после трябва да го разпространим по всички канали. Най-вероятно сайтът пак ще падне – щастливата усмивка на Лавър вече стигаше до ушите му.
- Добре, ще го организирам – учудено каза Марио.
- Добре!... Добре! – Лавър се обърна, за да излезе.
- Лавър, една молба… Не казвай на никого, че играя пасианс. Това е първи признак за депресия, не искам да се разбира.
Лавър вдигна палец нагоре:
- Обещавам! Ще мълча!
Марио безмълвно изчака заместникът да напусне помещението, не го изпускаше от поглед, защото се страхуваше от екзалтацията му. После се отпусна на стола и се върна към пасианса.

Re: Фейк

от Mutafchiev » 22 юли 2021, 00:26

48
Към обяд всички разписани от Мая и Ева опорни точки бяха в обращение. Основните теми за обсъждане в „Групата на фейка“ бяха две. Първата – с какво да започнат да отговарят на атаките на фабриката. Без много препирни решиха, че най-лесно ще бъде да следят динамиката на фейковете и ако някой от тях започне да набира много подкрепа, да ударят него. В арсенала си не разполагаха с кой знае какво, но не беше и малко – имаха видеото със Статиков, което Крис можеше да нареже на малки парчета и да пуска на части. Все още Ева имаше възможност да даде пространно интервю в някое от коментарните предавания в големите телевизии. Най-вероятно щеше да може да го направи и утре, но след това щеше да е късно.
Втората тема бе какво да правят с признанията на полицаите. По-точно – как да ги пускат. Имаха възможност да направят едно голямо видео, което да съчетаят с интервюто на министъра. Можеха да ги пускат едно по едно на всеки кръгъл час, вариант бе да ги групират. Споровете се водеха в прекрасната дневна на Димов, която предразполагаше към всичко, но не и към подобни разговори. Даже по телевизора вървеше някакъв ситком, който изглеждаше смешен, заради изключения звук.
- Категорично против съм пускането им един по един! – доказваше Димов. – Така даваме възможност на главния комисар да реагира, ще ги отстрелва по отделно като патета в стрелбище на панаир!
- Дори и да ги пускаме през час? – попита Лора.
- В този случай първите трима, четирима ще го отнесат със сигурност. А и ако ги пускаме през час, трябва да спрем към осем вечерта и утре пак да продължим, не става – отговори адвокатът.
- Съгласна съм, така ще прилича на активно мероприятие. Ченгеджийска история. С всичко, в което ни обвиняват в момента, сами ще се закопаем – подкрепи го Мая.
- И наведнъж не става, ще стане по-дълго от час, кой ще го гледа толкова дълго? – попита Ева.
- Тези, които трябва, ще го гледат! – парира я Димов.
- Трябва да го гледа аудиторията, тия, които трябва, ще го гледат щат не щат – обади се Крис. – Мисля, че ако ги групираме ще е най-добре.
- Пак ще излизат на час по лъжичка и пак е възможно първите да го отнесат, но няма да са двама-трима, а десетима, това ги опазва до някаква степен – добави аргументи Мая.
- Ами ще запиша тогава анонс към първото видео и толкоз. Двайсет и седем души, обвиняват еди кого си, че е еди какъв си. Вижте първата част от думите им.
- Чакай, чакай малко, искаш да го кажеш пред камера и да се свържеш с тази история? – притеснено попита Мая – Целият нет в момента се чуди дали си продажен или не, имаш мерник на гърба си, не стигат фейковете, сега и полицията!
Всички я изслушаха и после сведоха погледи, само Крис я гледаше в очите:
- А какво да направим? Да запишем глас зад кадър и да се крием ли? Така или иначе вече съм нагазил толкова дълбоко, че по-лошо не може да стане. Снимките ми се въртят навсякъде, всеки, който не го мързи се упражнява върху мен. Този път трябва да застана с лицето си! Да не мислиш, че ще ме арестуват? Дори и те не са толкова прости!
Зелените очи на Мая пронизваха Крис с притеснението, което изразяваха. Журналистът бе абсолютно убеден, че е прав и си личеше, че единственият шанс да отстъпи е, ако се появи по-добра идея.
- Главният комисар дава извънредна пресконференция! – Лора прекъсна спора като пусна звука на телевизора.
„… отговоря на въпросите, които циркулираха цял ден вчера. След съвместна работа със службите, ние задържахме министъра на вътрешните работи. Беше извършена огромна оперативна работа, резултатът от която са неопровержими доказателства за това, че човекът, заемал един от най-високите постове в системата за сигурност се е занимавал с търговия с влияние.“ Плешивото човече извади един лист хартия и го демонстрира пред камерите, държейки го отгоре и отдолу. В някоя много извратена паралелна вселена би минал за момиче на късмета. „С този документ министърът е назначил кума си за шеф на V-то районно управление в столицата дни, след като е заел високия пост. Това е абсолютно корупционно деяние. В момента събираме доказателства, които да обосноват вината на обвиняемия. Благодаря ви.“
Джуджето напусна залата на пресконференцията под звука на шумната глъч, която създадоха журналистите с въпросите си. Лора изключи звука на телевизора.
- Огромна оперативна работа, на баба ми хвърчилото, едно пикливо листче – изсумтя Димов.
- Да не се окаже, че наистина е корумпиран – попита Лора.
Мая се обърна с въпросителен поглед към Ева, която от своя страна кимна към Крис. Журналистът вече съсредоточено разглеждаше нещо на лаптопа си.
- Одобрен е за шеф на V-то на втори октомври, тогава е заел поста, а министърът е встъпил в длъжност на… седемнайсети декември.
- Тоест заповедта е формална? – попита Мая.
- Точно така, не стига това, но кумът на министъра е станал шеф преди министърът да знае, че ще бъде министър. Изборите бяха на петнайсети ноември.
- Тия за какви ни имат? – попита ядосано Лора.
- Ти щеше ли да седнеш да проверяваш? – усмихна й се Димов, на което тя поклати с отрицание глава. – За такива ни имат.
- Е все някой ще провери тази заповед, няма да мине току така! – продължи момичето.
- Със сигурност, до довечера навсякъде ще е излязло, че обвиненията са пълна глупост – потвърди Ева.
- Значи всичко е наред? Ще го освободят? – не спираше Лора.
- Няма – отговори й Мая, - на никой извън системата не му дреме за министъра. Това е поредният скандал, който ще мине и ще замине. Главният комисар отсега нататък ще обяснява, че решението е в ръцете на съда и няма да коментира, за да не пречи на разследването. Прокурорите ще си трайкат…
- И тук се намесваме ние, тоест не ние, а полицаите, които правят случая интересен за обществото. И под неговия натиск… - продължи мисълта й Крис.
- Министърът ще бъде освободен!
- Но едва ли ще го върнат на поста му – дообясни Ева.
- Съмнявам се, че би искал да се връща – усмихна се кисело Димов.
- Е – тупна се силно с ръце по бедрата Крис, - чий телефон е с най-добрата камера?

Малко след като пресконференцията бе приключила и Лавър бе дал задача да бъдат сравнени заповедите за назначение в сайта на МВР, в нюзрума се появи Фелтман. Движеше се бавно, но без бастун. Заместникът не го видя, защото редактираше своя материал. Старчето добродушно го потупа по рамото, с което стресна грамадата. След като си размениха формалните любезности, Фелтман започна с разпита си:
- Как вървят нещата тук?
- Засега никак, все още ни затапват, но работим, така че сме готови за момента, в който тръгнем.
Фелтман погледна офиса на Главната, чиито щори бяха пуснати.
- Добре, добре, това е добре. А как се оправя екипът без Ева?
- Засега няма проблеми. Мисля, че ще издържим месец без нея. Скоро започват отпуските, няма да е много напрегнато. Но по-дълго време – не знам.
- Да, така е – усмихваше се добродушно старецът, - не съм бил в офиса й от няколко години. Променила ли е нещо в него?
Лавър не схвана намека:
- Не, същият си е както преди.
- Мисли само за работата, такава е Ева.
- Факт, така е.
- Има прекрасна гледка от там, може ли да я видя? – Фелтман кимна към офиса.
- Да, естествено, вижте я.
Двамата отидоха до стаята, Лавър отвори вратата, Фелтман направи една крачка напред. Внимателно огледа всичко, не видя никакви признаци на живот и се обърна.
- Прекрасен офис, прекрасна гледка!
Потупа Лавър по рамото и си тръгна, оставяйки Заместника да се чуди какво се е случило. Половин час по-късно DDoS атаката спря и сайтът заработи както обикновено.

Re: Фейк

от Mutafchiev » 15 юли 2021, 00:18

47
В седем и половина сутринта Ева обикаляше нервно двора на къщата на Димов и не можеше да си намери място. Адвокатът се появи на балкона на спалнята и със сънено изражение я поздрави:
- Искаш да почиваш повече и затова си станала толкова рано?
Ева обърна глава нагоре и отговори:
- Точно така, имаме да правим толкова неща, и толкова малко време – само двайсет години!
Димов се усмихна и се скри. Когато слезе долу, Ева гледаше сутрешен блок и наливаше кафе в чашата му. Той нежно се приближи откъм гърба й, целуна я по врата и й прошепна:
- На мен пък ми харесва, че не си тръгнала за офиса.
Ева се усмихна и се обърна към него:
- Сега и на мен – отърка се в тялото му, - но знаеш, че не мога без това.
- Знам, затова, ако искаш можеш да си направиш офис тук.
- В смисъл?
- Извикай всички тук.
Ева рязко се обърна, целуна го и заподскача като осемнайсетгодишно момиченце:
- Благодаря ти! Супер си!
Тя се втурна към телефона си, за да разпрати съобщения на Крис и Марио. Димов се настани на масата и се загледа в пуснатия телевизор.
В студиото говореше един от най-авторитетните коментатори, но адвокатът така и не бе успял да разбере какъв е – политолог, социолог, социален антрополог или нещо друго. Просто всеки път, когато го представяха, водещите използваха различно определение. Неизменна бе единствено думичката „професор“ пред името. Димов го харесваше, защото човекът по уникален начин смесваше сюжети на приказки със случващото се в страната. Естествено, говореше пълни глупости, но за сметка на това бе забавен.
В конкретния случай професорът незнайно по какво, бе избрал да не прави аналогии с „Древногръцки митове и легенди“, а с нещо много по-достъпно – „Бързи и яростни“. Темата, по която бе поканен бяха фейковете. Тезата му – колкото една лъжа е по-невероятна, толкова по-лесно е да й повярват. Никой не би помислил, че някой може да лъже толкова брутално. Естествено, бе насочена срещу материала на Крис. Връзката с „Бързи и яростни“ беше, че младежите, след като гледали филмите, решавали да повтарят каскадите и се убивали. Доста слабо представяне, според Димов. Но му хареса, че професорът се е опитал да вложи нещо свое в една от опорните точки на Мая. Последва и втора теза на Мая: документите, представени от Крис в материала са фалшиви, ако не са, нека сайтът и главният му редактор ги дадат за експертиза. Третият довод бе, че някои от собствениците на сайта имат тъмно минало, което доказва, че материалът на Крис е поръчков.
Димов смени канала, в следващия сутрешен блок, една дама, която адвокатът със сигурност знаеше, че е социолог, повтаряше мисълта за грубите лъжи. Не си бе направила труда да я украсява, а се движеше стриктно по конспекта. Също така обясни, че ако Крис и Ева са имали достатъчно доказателства, е трябвало да се обърнат към органите на реда, а не да ги пускат в медиите. Така отново изкара материала фейков. Изрази увереност, че скоро засегнатите фирми ще излязат с официална позиция по случая.
Ева се върна при Димов:
- Как върви?
- Тия повтарят почти едно към едно това, което измислихте с Мая.
Ева погледна към екрана и се учуди:
- Точно от нея съм го очаквала.
- И аз, въпреки че не съм очаквал да има и цяла фабрика за фейкове.
- За министъра казаха ли нещо?
- Не, явно ще е групата от осем и половина.
- Закуска? – попита Ева.
- Закуска!

Докато чакаха Лора да се качи в колата и да тръгнат към дома на Димов, Крис и Мая, хванати за ръце обсъждаха историята с вътрешния министър.
- Доста глупаво се опитват да го отиграят, ясно е, че човекът просто им е пречил – размишляваше Крис.
- Казваш го, защото знаеш каква е ситуацията в Първо, хората нямат тази информация. Мен повече ме интересува защо са толкова деликатни, досега трябваше да е станал по-черен от Дявола. А те само повтарят, че органите трябва да си свършат работата.
- Има два варианта, според мен. Първият – водят преговори с него или с хората, които стоят зад него. Вторият – искат само да го отстранят и да го оставят да си крета.
Мая се замисли, бе свикнала да разсъждава в парадигмата на влиянието върху обществото. Почти никога не бе размишлявала над вътрешните интриги и борби във властта, и света на големите пари, които всъщност раждаха фейковете.
- Каквото и да правят, видеата с полицаите ще им занулят плановете.
Едва сега забеляза, че очите на Крис оглеждаха овала на лицето й, устните й, шията й. Стана й приятно. Чувството, че някой е толкова привлечен от нея, че не може да се сдържи, без значение от ситуацията, в която се намират, я възбуждаше. Тя го желаеше по същия начин, с всяка клетка на тялото си и имаше усещането, че никога няма да му се насити. За пръв път й се случваше това животинско привличане да се съчетава с това да харесва някого толкова много като личност. Докато размишляваше, Крис бе вдигнал ръката й и нежно я целуваше между пръстите.
Мая се стресна. Преди да срещне Крис въобще не можеше да си представи, че е възможно да се чувства така, още повече да получава същото в замяна. Мозъкът й превключи за секунда, вече това, което я караше да се чувства добре, я плашеше. Не беше нормално да са в окото на бурята и Крис да се държи така.
- Спри – заповяда тя, а журналистът я погледна учудено. – Не мислиш ли, че не е нормално да се държим така?
- Защото не сме заедно ли?
- Не, защото… Не знам. Забъркали сме се в огромна каша. Ако не излезеш от нея, с кариерата ти е свършено, Ева също ще го отнесе. А ние във всеки един момент, в който оставаме насаме…
- Какво правим? – усмихна се дяволито журналистът.
- Не, наистина. И аз изпитвам същото, като теб, но не трябва така.
Крис я погледна сериозно и проницателно, Мая се почувства така, сякаш журналистът гледа право в душата й. Той бавно, без да откъсва очи от нея, приближи ръката й до лицето си и едва я докосна с върха на устните си. Усети горещия му дъх и й прималя. Беше като хипнотизирана от огромно животно, цялата бе под неговата власт. Крис бавно свали ръката й и тихо, но ясно каза:
- Спирам, заради теб. Когато свърши филмът, ти ще кажеш какво правим. Дали…
Задната врата се отвори рязко и Лора скочи в колата:
- Ох, нали не ме чакахте, дълго? Марио ме забави.
Мая излезе от транса и неловко промълви:
- Да… Не, няма проблем, говорим си тук, знаеш, че не ни е скучно.
- Знам, знам – игриво отговори Лора. – А сега къде отиваме?
- При Димов, някаква къща е.
Мая натисна бутона за запалване на двигателя и колата потегли. Лора явно бе в приповдигнато настроение и непрестанно дърдореше за всякакви неща. Мая и Крис й отговаряха отнесено и се създаваше илюзия за разговор. Червенокосото момиче хвърляше крадливи погледи към журналиста, но той дори не я поглеждаше. Опитваше се да разбере дали й е сърдит, или го прави, за да си спази обещанието. Промяната в поведението му бе толкова рязка и кардинална, а в същото време не му личеше. Държеше се весело и не демонстрираше никакво напрежение или притеснение.
Червенокосото момиче се чудеше какво му се върти в главата, но след кратки размисли по темата, реши да спре да го мисли. Сама си го бе изпросила и в случая Крис беше прав. Когато всичко приключи и двамата ще са в състояние да оценят чувствата и мислите си. Въпреки, че допреди петнайсетина минути той бе много сигурен в себе си. На един от светофарите, Мая за по-дълго време задържа поглед върху него. Той говореше нещо с Лора и разказваше някаква смешка. Беше й приятно да го гледа, дори без да слуша какво приказва. Предположи, че за да се накара толкова рязко да озапти желанията си, е положил огромно усилие на волята. Не беше далеч от истината. В крайна сметка, Мая усети чувство на благодарност към Крис. Спасяваше я от тежестта на чувствата и влечението си към нея.

Когато Марио стигна до работа и влезе в нюзрума, наглед всичко изглеждаше спокойно и нямаше нищо необичайно. Отиде до къта, отделен за кухня и докато чакаше кафемашината да загрее се опита да подслуша някой разговор. Отстрани изглеждаше като човек, който с цялото си същество демонстрира, че не прави нищо нередно, с което предизвикваше ужасно подозрение. Спасяваше го това, че повечето служители на сайта го смятаха за странен и не му обръщаха внимание.
Така влязъл в ролята на „случаен минувач“, гледащ към тавана, администраторът започна да се разхожда из нюзрума. Никой не го забелязваше, но и никой не говореше за Ева или Крис. В един момент се усети, че кафето трябва да е готово и се втурна към него, естествено, чашата бе преляла. Опари се няколко пъти, докато се опитваше да я вземе, после се сети да изключи кафемашината и тогава да посегне към чашата. Накратко – не ставаше за шпионин.
След като забърса образувалата се на плота кафява локва, прецени пораженията по ръцете си, чу нахлуването на Лавър. Заместникът шумно остави чантата на бюрото си, след което, стараейки се да привлича максимално внимание към себе си се запъти към офиса на Ева. Отвори вратата и започна да сваля щорите. Отне му известно време, което малко уби патоса на действията му, но нюзрумът мълчеше и го наблюдаваше с притаен дъх. Единственото нещо, което нарушаваше абсолютната тишина бе посръбването на Марио.
Когато приключи с операцията по свалянето на щорите, Лавър демонстративно затвори вратата на офиса, обърна се към журналистите, пое си въздух и започна да говори:
- От днес Ева е в отпуска и на мен е възложена задачата да ви ръководя! – започна патетично той. – За всякакви въпроси, свързани с каквото и да е се обръщайте към мен. Ще се постарая да бъда добър и справедлив шеф, но и строг. Така че в момента, в който сайтът започне отново да работи нормално, ще имаме да наваксваме много.
Заместникът се огледа победоносно, но заспалата реакция на служителите му го обезкуражи.
- Някакви въпроси? – попита той, след като реши, че може би е бил прекалено строг и никой не смее да реагира.
Питания не последваха.
- Добре, тогава се хващаме за работа!
Хората се върнаха към нещата, с които се занимаваха преди появата на Лавър, а самият той се огледа още веднъж, видя Марио и се приближи до него.
- Пич, какво ти става? – директно го пита админът.
- Не знам, когато Ева беше тук и знаех, че контролира всичко ми беше толкова леко и спокойно, а сега…
- Отговорността те смачква?
- Нещо такова.
- Аха, що се отнася до сайта, още не са намалили силата на атаката. Общо взето каквото и да правя няма особен смисъл, затова чакаме.
- А колко време обикновено продължават подобни атаки?
- Час, два… - без да мига му отговори Марио.
- Какво излиза?
- Излиза, че ни мразят в червата и искат да са сигурни, че Ева и Крис ги няма, тогава ще спрат.
- И кога ще стане това?
- Според мен към обяд, затова ако бях на теб, щях да кажа на ресорните да си направят обзори на последните 24 часа, а ти седни и измисли нещо редакторско, тип „позиция на сайта“ или там каквото правите.
- Позиция на сайта няма как да е… Но си прав. Ева дали се е събудила вече?
Марио се ухили:
- Ако беше на нейно място щеше ли да заспиш въобще?
- Прав си!
Лавър започна да дава указания на журналистите, а Марио се прибра в стаичката си. Събуди компютъра и отново провери какво е положението със силата на атаката. Като видя, че входящият трафик е все същият, си каза: „Всеки сайт можете да ударите, с нас се занимавате, кретени!“. Натисна комбинацията „ctrl” + „prnt scr”, написа „paint” в търсачката, но се отказа. Извади си телефона, снима монитора и го изпрати на Крис с фразата „Все още сме в блатото“.

Re: Фейк

от Mutafchiev » 08 юли 2021, 00:39

46
Събитията следобед се развиваха според предположенията на Мая. Към 14 часа започнаха да се появяват всякакви компромати за сайта и за работещите в него. Вадеха се скрийншотове с новини и материали, „уличаващи“ медията в разпространение на фейкове и клевети. Що се отнася до Ева, в интернет почти нямаше нейни снимки и самата тя не виждаше смисъл да споделя каквото и да е в социалните мрежи. Даже профилната й снимка бе на някакъв чадър. На този етап това я спасяваше от личностни обиди.
Крис, от друга страна, имаше две видими снимки и те вече обикаляха интернет. Надписите, които се мъдреха над тях бяха „Лицето на продажната журналистика“, „Когато можеш само да си измисляш“ и други неща в този дух. Журналистът не знаеше за тях, поради простата причина, че снимаше полицаите в градинката до комплекса на Централното управление. След първите три интервюта, които отнеха около час, Крис бе помолил Орлов да предупреди колегите си, че ще имат само по пет минути, затова да се подготвят с историята, която най-много ги е ядосала или шокирала.
Интервютата се взимаха в дълбока конспирация и засилени мерки за сигурност. Тъй като Орлов, Фазанов – възрастният му колега и Попов – огромният младеж, дадоха интервюта в офиса, охраняваха градинката. Колегите им идваха един по един от различни посоки, сядаха, казваха си имената и започваха да говорят. След това ставаха и си тръгваха. Никакви формалности.
Всеки започваше със следните думи: „Според закона за полицията, в случай, че видя нарушение трябва да се обърна към прекия ми ръководител или по-висшестоящо лице. Виждам нарушения на прекия ми ръководител и тъй като по-висшестоящият е задържан, използвам Конституционното си право да се обърна към обществото, на което служа.“
Димов ги бе измислил, на въпрос на Крис доколко са меродавни, отговорът бе: „Не са много верни, даже хич, но така формулиран казусът отива директно в Конституционния съд. А в тази ситуация, най-много отнесат едно дисциплинарно „мъмрене“, никой няма да посмее да направи повече. Обществото ще е на тяхна страна.“
Историите, които Крис чу бяха повече от плашещи. Поне половината от полицаите твърдяха, че са участвали в задържания без причини. Интригите, които се въртяха в Първо слагаха абсолютно всеки офис, какво ти офис, Византийския двор в малкия си джоб. Подхвърлени и манипулирани доказателства, подправяне на документи и показания, изчезващи предмети, наркотици и оръжия. Превишаване на правомощията и въобще безочливото им нарушаване. Всичко, за което може да се сети човек.

Нюзрумът на сайта вече се бе поизпразнил, имаше трима-четирима души, които довършваха материали, отложени заради събитията от деня. Лавър продължаваше да събира и систематизира информацията за вътрешния министър.
Мая и Ева, с помощта на Лора, бяха приключили със съставянето на пакета документи, който изпратиха във фабриката и сега чакаха да видят резултатите от работата си. Четиримата заедно с Димов седяха в кабинета на Ева и отмаряха, хвърляйки по едно око към екраните на компютрите.
- Добра работа свършихме – Димов уморено опъна гръб.
- Още нищо не е свършило, тепърва ще започне даже – каза Мая, докато масажираше скалпа си, разрошвайки косата си.
- Мислиш, че ще има още? – попита Лора.
- Със сигурност – отговори Ева вместо Мая. - Първите залпове ще почнат в около пет и половина, тоест след малко, по-сериозните ще дойдат към шест в коментарните предавания. Между седем и осем и половина, в новините, ще ни атакуват пряко. Нашата работа ще се види утре.
Лора гледаше замислено, а Димов се засмя:
- И на мен ми беше трудно да схвана този цикъл. Ако не се съсредоточиш, всичко изглежда толкова хаотично и безцелно, а се оказва, че работи като швейцарски часовник.
- Така е – въздъхна Ева, - в момента, когато информацията стана толкова достъпна, се намериха хора, които да я използват.
- Винаги е било така, пропагандата на всички режими, същата работа – каза Лора, все още асимилирайки факта, че наистина най-интересните политически събития се случваха около сутрешните блокове или новините.
Ева и Мая едновременно си поеха дъх, спогледаха се и се усмихнаха една на друга. Червенокосото момиче даде предимство на Ева. Все пак тя бе Главният редактор… засега.
- Знам, че ще прозвуча ужасно, но плюсът на пропагандата на режимите е, че идва само от едно място. На нея й е много трудно да лъже. Хората виждат света около себе си и колкото да им обясняваш, че постигат успехи, ако животът им е кофти, няма да има ефект.
- Какво излиза, че е по-хубаво да има една медия, която да бълва лъжи?
- За психическото здраве на една нация – да, по-хубаво е – засмя се Мая.
- А истината? – почти проплака Лора.
- Истината… - въздъхна Ева, - за нея е нужно общество от психопати.
- Като адвокат потвърждавам! – засмя се Димов.

На около трийсетина метра от тях, в стаята на Марио нахлу Крис.
- Здрасти, как е? – попита журналистът, докато се разтоварваше от раницата, статива и чантата с камерата.
- Мисля си за нас – отговори Марио, - откакто се появиха жените, доста рядко оставаме само двамата… Както в добрите стари времена…
Крис заряза всичко на пода, изправи се и притеснено попита:
- Пич, добре ли си?
- Не! Обещай ми, че след като приключи, ще се виждаме насаме поне веднъж седмично!
Админът се изправи и подаде ръка на журналиста. Крис я пое и тържествено изрецитира:
- Обещавам, че когато приключи, ще се виждаме насаме поне веднъж седмично!
Марио се нахили:
- Наистина сме изтрещели! Какво има?
Крис погледна с укор Марио, едва сега разбирайки, че приятелят му се бъзика.
- Трябва ми бекъп на тия карти.
Журналистът се наведе и започна да бърка под ръба на крачола на късия си панталон.
- А ти добре ли си, пич? – попита Марио с озадачен тон.
- Отлично съм! Преди години, когато снимах разследването за проститутките и катаджиите си бях направил тайно джобче в подгъва на панталоните, за да не ги вземат полицаите, ако ме тарашат.
- И от тогава си правиш такова на всички панталони? – уточни Марио.
- Да и на якетата също. А, ето ги! – Крис протегна ръка, в която имаше две кутийки с SD-карти в тях.
- Колко близо са били до… - Марио посочи с очи чатала на Крис.
- Далеч… прекалено далеч! – с известно съжаление в гласа отговори журналистът.
- Добре!
- Моля те, направи бекъп навсякъде, не трий картите после, метни ми видеата и на външния хард, той е в раницата, както и на флашката, тя е също там.
- Ако искаш за по-сигурно, мога и на магнитни ленти?
- Много смешно, ти как си?
- Изтрещявам, цял ден гледам какво е положението, нищо ново. Тия даже не променят силата на DDoS-а, какъвто си беше сутринта, такъв е и сега.
- Поигра ли поне малко? – с известно съжаление в гласа попита Крис.
- Ох колко добре ме познаваш! Не, сърце не ми дава, ще пропусна нещо и не знам какво ще правя после!
Крис потупа Марио приятелски по рамото:
- Отивам при Мая, а за виждането веднъж седмично не се бъзиках!
Журналистът бързо излезе от стаята, а Марио седна на компютъра си:
- Добре, че са шегите, та да си кажем истината.
След което започна да търси преходника за картите.

Крис влезе в нюзрума и видя, че Ева и Лавър си говорят в единия от ъглите, затова се отправи директно към кабинета на Главната. Влезе направо и прегърна Мая, двамата се целунаха.
- Хубаво е, че сте се събрали – каза Димов, - беше идиотска тази караница.
- Не сме се събрали – отсече Мая.
- Точно така! – съгласи се Крис.
Двамата се спогледаха и им стана смешно, колко еднакво реагират дори в упоритостта си.
- Щом това ви възбужда… не сте се събрали – усмихна им се Лора, - отивам да видя какво прави моят принц.
Крис придобил делови вид попита:
- Има ли нещо ново?
- Да, ела да видиш – отвърна Мая, дърпайки го към един от столовете, след което му връчи компютъра си.
Разговорът, който Ева очакваше да е неприятен всъщност не се оказа такъв.
- Човек, няма да се оправя сам със сайта, ако ще и за два дни да е! – реагира заместникът й, когато научи, че ще я уволняват – А без Крис? Кой ще запълва дупките и кой ще прави материали за щяло и нещяло?
- Е няма да е толкова страшно – опита се да го успокои Ева.
- Няма ли? В този офис ти си господарка, няма жива душа, която да не те уважава. Подчиняват ти се безпрекословно, а даже не ги биеш, нито им крещиш!
Ева се усмихна свенливо, доволна от това, че е успяла да изгради авторитет.
- А без Крис ставаме обикновен сайт, в който отразяваме събитията и нищо повече.
- Е, айде сега, всички правят собствени материали.
- Човек, какво значи „собствен материал“? На някой да му дойде прозрението, че подлезите в крайните квартали са зле поддържани, да ги снима и да напише пет изречения по повода ли? Преди няколко седмици Крис снима баба в пекарна и беше най-гледана, а сега направо не знам… нямам думи да опиша какво е направил.
- Така или иначе няма да има много работа, кой знае кога ще спре атаката срещу нас – Ева продължи с успокояването.
- Добре де, не можем ли да измислим нещо?
- В смисъл? – Главната положи огромни усилия на волята, за да скрие радостта, че не тя задава този въпрос.
- Прекрасно знаеш, че ме бива в организацията на работата и интервютата. Но цялостната политика на сайта, не мога да водя. Честно, чудя се как го правиш и ти завиждам. Винаги успяваш.
- И какво предлагаш?
- Да ми помагаш? Поне в началото…
- Може би ще имам с какво. Тук цял ден работим по фабриката и министъра… Но да приключим и ще ти обясня по-подробно.
- Да, видях, че прати Крис да снима някъде и Димов щом е тук… - Лавър спря и започна да подбира думите си по-внимателно. – Напоследък изглеждаш променена, въпреки стреса си някак си по-спокойна…
Ева едва не я напуши смях, когато чу рокерската грамада да говори като майка й.
- Искаш да кажеш, че преди съм била недоебана ли? – изгаври се тя и получи удоволствие от изписания шок по лицето на Лавър.
Заместникът й бързо се усети, че го бъзика:
- Много смешно. Радвам се, че сте събрали… А приятелките на Крис и Марио, те какво общо имат с тази история?
- Всичко – усмихна се Ева. – Значи ще поддържаме връзка през месинджърите и така ще се координираме.
- Добре, разбрахме се!
Лавър й подаде ръка, Главната я стисна, след което се върна в кабинета си.
- Какво стана? – попита Димов.
- Лавър е прекрасен човек и професионалист, но сдава багажа под напрежение – отговори дипломатично Ева.
- Тоест ще правиш каквото си искаш, но от нас? – усмихна се адвокатът и получи доволно присвиване на очи в отговор.
Крис, който пропусна това, защото четеше, вдигна ококорен поглед от лаптопа на Мая и каза:
- Вие сте луди!
- Благодаря – доволно му се усмихна Мая.
- Ще унищожите сайта!
- Ще унищожим част от работодателите ти, но сайтът ще продължи да работи – поправи го Димов.

Re: Фейк

от Mutafchiev » 01 юли 2021, 00:18

45
Ева седеше на маса на терасата на ресторанта и се вбесяваше сама на себе си. Трябваше да се сети, че нещо не е наред, но адреналинът и безпокойствата покрай Крис и Мая, отново пламналата любов между нея и Димов бяха заели цялото й внимание. Отказваше да мисли, че губи хватката си, предпочиташе да приеме, че си е позволила да се разконцентрира в грешния момент.
Точно срещу нея седеше Фелтман – старец с очила с кафяви рогови рамки, огромен диоптър и също толкова големи уши. Добродушното му изражение изразяваше абсолютна безпомощност. Историята на живота му показваше, че е доста интересна личност. Работил е какво ли не като млад, в последствие се заел с антиквариат и натрупал огромно състояние. Легенди се носеха за това как успявал да докопа всякакви предмети по неособено законни начини. Единственото, което подсказваше, че този благ старец някога е бил играч, бе огромният златен пръстен на дясната му ръка. На стари години започнал да инвестира във всякакви иновации и така се оказал част от собствениците на сайта. Стар разбойник с вид на дядо-херувим. Преди години бе дал решаващия глас при избора й за главен редактор.
От двете му страни седяха братята Витич – едри, вече позастаряващи мъжаги, стараещи се максимално много да изглеждат солидно и в същото време млади. В техния случай това се изразяваше в скъпи огромни часовници и дрехи в доста крещящи цветове. Бизнесмени, занимаващи се с горива и строителство. Ева не знаеше как и защо точно са решили да станат част от собствениците на сайта, но до този момент не бяха правили проблеми. Беше ги виждала само веднъж, когато чакаше пред вратата да мине срещата, организирана за назначаването й.
Докато ги гледаше Главната не можеше да се отърве от мисълта, че пред нея седи остарял и оттеглил се от голямата игра мафиотски бос, а до него се е намърдала охраната, избрана от наследниците му в знак на уважение, тоест абсолютно безполезна в същинската работа.
- В крайна сметка решението ни е, че ти излизаш в едномесечен отпуск и след това ще решим дали да се върнеш. А това момче… как беше? – говореше първият Витич.
- Крис – помогна вторият Витич.
- Да, той, той също става отпускар, но завинаги.
Ева прекрасно разбираше, че е абсолютно безсмислено да обяснява на тези персонажи каквито и да е неща, свързани с журналистиката. Затова реши да процедира по единствения начин, който събеседниците й щяха да разберат.
- Какво трябва да направя, за да се уталожат нещата? Крис е добър журналист.
- Да, да, така е, но не можем да си позволим сайтът да не функционира, още повече толкова дълго време – отговори й добродушно Фелтман, - знаеш, че някой трябва да понесе отговорност.
- Можем да компенсираме по някакъв начин рекламодателите?
- Тоест в работното време, което ние плащаме, да компенсирате вашите грешки? – усмихна се старчето, а шарените бизнесмени забоботиха, одобрявайки думите му.
- Мога да го организирам, но не забравяйте, че сега цялата страна знае за нас. Като започнем отново работа, гледаемостта ще скочи рязко.
- Ще скочи, няма да скочи – Фелтман халтаво започна да върти ръце, - кой знае? Аз знам, че някой трябва да понесе отговорност.
Ева сви устни и каза:
- До края седмицата ще уредя въпроса с отпуските.
Фелтман се ухили и показа хищнически зъби, които въобще не пасваха на благия му вид:
- Утре, Ева, утре.
Когато влезе в сградата на редакцията, Ева реши да се качи по стълбите. Искаше максимално да отложи лошите новини и в същото време цялата кипеше, трябваше да дене някъде напрежението.
Когато влезе в нюзрума, нищо не й направи впечатление, но след няколко крачки забеляза, че Мая не е в офиса й, а седи на бюрото на Крис и съсредоточено пише нещо. В кабинета й, пък стояха трима мъже – един огромен младеж, възрастен господин и човек, когото би определила като „мъжкар“. Димов я посрещна с усмивка:
- Здрасти, това са хората, които арестуваха Мая.
Ева застана като закована в земята от тази новина. Крис и Димов веднага разбраха, че срещата й е минала ужасно, затова се постараха да обяснят ситуацията.
- Искат да дадат интервю за нещата, които се случват в Първо след появата на новия шеф – започна Крис.
- И не са само те.
- Здравейте, казвам се Орлов. След събитията от днес решихме, че трябва да се намесим и разкажем за ситуацията.
- Точно така – каза възрастният полицай.
- Казвате, че не сте сами? – попита Ева.
- Да, общо двайсет и седем души. Всички са готови да разкажат историите, в които са участвали пред камера.
- Не се ли страхувате от уволнение? – продължи Главната.
- Не, прекалено много сме, за да ни уволнят всички – отговори Орлов.
Ченето на Ева увисна, за първи път в живота си виждаше открит бунт вътре в системата на правоохранителните органи. Никога не бе предполагала, че нейната медия ще се окаже единственият шанс той да се осъществи. И точно след разговор, в който й бе казано, че ако не слуша, главата й ще бъде отрязана. Димов усети, че емоциите я връхлитат и спаси ситуацията от неловка пауза:
- В момента обсъждаме правната страна на нещата, не искаме в последствие никой да пострада заради думите си.
- Да, правилно – съвзе се Ева и подаде ръка на всеки един от тях. – Вие сте герои!
- Днес може би, но без вас, Мая и Крис, щяхме да сме същите като миналата седмица – с известна горчивина отговори Орлов.
- Крис, трябва да говорим, ела.
Двамата се отделиха в най-затънтения ъгъл на нюзрума:
- Какво се случва тук по дяволите? – попита Ева.
- Много неща. Вече започнаха медийните атаки, обвиняват ни, че сме продажни и обслужваме бизнес интереси. Дойдоха полицаите, Мая получи поръчка.
- Кого са поръчали?
- Нас? – учуден от това, че Ева не разбира, отговори Крис.
- Тоест не са я вкарали те в затвора? – неразбиращо попита Ева.
- Явно не, но сега имаме малко по-спешни проблеми за решаване. В момента мисли как да прецакаме фабриката.
- Искаш това, което ще изпрати Мая на фабриката, да я ни помогне да я унищожим?
- Мая го измисли – с нотка на гордост отговори Крис.
Ева се замисли, погледна работещата Мая, хората в офиса си, огледа нюзрума. Въздъхна и се обърна към Крис:
- Мая беше права за това, че ще използват срещу нас всички лостове, за които се сетят.
Журналистът веднага разбра какво е станало, но не прекъсна шефката си, за да чуе колко лошо е положението.
- От утре ни пускат в принудителна отпуска. Теб няма да те върнат, а за мен ще кажат след месец.
Крис наведе замислено глава. Мозъкът му заработи на бързи обороти, опитвайки се да измисли изход от ситуацията.
- Знаеш ли кой ще заеме мястото ти?
- Най-вероятно Лавър, едва ли могат да намерят толкова бързо абсолютно контролируем заместник.
- Мислиш ли, че ще ни помогне?
- Не знам, но трябва да измислим как да действаме така, че да не се налага да разчитаме много на когото и да е.
- Нещо станало ли е? – чуха гласа на Мая, която се приближаваше към тях.
Тя бе на две-три крачки разстояние и когато Крис видя леките й стъпки, изпълнения с енергия поглед, му се прииска да я прегърне и целуне. Мая усети това и се запъти към него, но Ева го сръга:
- Като останете сами!
Крис излезе от хипнозата, а Мая се усмихна стеснително.
- Да, с Крис ни уволняват. Днес ни е последният ден.
Мая се ококори стреснато, после наведе глава:
- Мамка му!
- Няма мамка му, ще отида да снимам полицаите, а вие измислете нещо, ако не – ще продължим да бием по фабриката през Марио.
Той се приближи до Мая, силно я прегърна и й прошепна нещо в ухото, целуна я нежно по бузата и отиде да си върши работата.
Ева гледаше с тънка усмивка:
- Щом в такава ситуация се държи така, значи те обича.
- От стреса е – отговори все още изненаданата и леко поруменяла Мая, и побърза да смени темата. – Поръчаха ми сайта, тъй че можем да измислим нещо срещу самите тях и да се надяваме, че ще мине. Да направим поръчката заедно.
Главната се усмихна с ирония:
- Цял живот се бориш за истината и в крайна сметка трябва да лъжеш, за да я спасиш.
Двете се насочиха към компютъра на червенокосото момиче.
- Какво ли ще стане като останете насаме? – закачливо продължи Ева.
Мая се усмихна тънко и без да поглежда Главната попита:
- Какво знаеш за шефовете си?

Re: Фейк

от Mutafchiev » 24 юни 2021, 00:13

44
Към един и половина новосформираният екип, начело с Ева, бе изгледал всички сутрешни блокове, емисии новини, изчел по-голямата част от коментарите в социалните мрежи. Смесицата от двете събития на деня – материалът за фабриката и арестът на министъра даде много странен резултат. Естествено, причината бе в отразяването им.
В сутрешните блокове основна тема бе задържането на шефа на МВР. В телевизиите се бяха строили обичайните заподозрени коментатори и точно в 8:30, като по сигнал, започнаха да развиват една основна теза – уволнението му е правилно, обвиненията в корупция трябва да се докажат.
Щат не щат, водещите бяха принудени да зададат въпроси свързани и с темата за фейковете. Тук коментаторите, всеки според способностите си, избягваха да дават отговор. Само един или двама си позволиха с половин уста да обяснят, че фейковете са лошо нещо и трябва да има реакция срещу тях. Повечето просто казваха, че не са запознати с темата.
Същите коментатори имаха аудитория в социалните мрежи, която редовно захранваха с анализи, крилати фрази и каламбури. Обикновено първи даваха виждането си по актуалните теми, в някои случаи избързваха и тогава го играеха врачки. Днес час, два, три след изявите им, фейсбук профилите бяха празни. Това предизвика бурна реакция у феновете, които искаха да разберат какво мислят, а липсата на коментар доведе до подигравки.
Големите сайтове също може да се каже, че мълчаха. Главните редактори, които обикновено съществуваха опиянени от възможността анализите им да се мъдрят на най-видните места, сега се бяха изпокрили.
Двете най-големи телевизии в страната бяха пуснали становища в корпоративен стил, че осъждат всякакви опити за манипулации на общественото мнение. Журналистите, които работеха в тях и по няколко пъти дневно съобщаваха новините на цялата страна, сега също ги нямаше никакви. Всички приказки за свободата на словото, моралните дилеми в професията, важността на проверената информация, казвани със скромен патос се бяха изпарили яко дим. Липсваха даже графоманските опуси, с които се опитваха да блеснат в социалните мрежи.
Ева и Крис бяха наясно, че нулевата реакция се дължеше на срам. Едва ли имаха колега, който в бързината не е пуснал фейк поне веднъж и се е усетил прекалено късно. Обикновената тактика при подобни случаи бе да си замълчиш и да се надяваш да мине бързо. Никой не признаваше, че се е издънил.
Единствените, свързани с медиите, които си позволяваха да коментират бяха журналистите на свободна практика. В тяхното число влизаха хора, уволнени или напуснали големи медии, легенди на професията, които поддържаха групи във фейсбук и собственици на малки, но за сметка на това силно опозиционни сайтове. Мненията им варираха от напълно неадекватни графомански изпълнения в стил „за такъв народ – такива медии“, до почти истерични апокалиптични призиви за „промяна на системата“. Коя точно система и как точно да се промени – никой не казваше.
Същите хора подложиха на съмнение правовите основания за задържането на министъра, както и хронологично описаха кампанията срещу него. Демонстрираха историята на съобщенията на пресцентъра на МВР, в която ясно личеше, че няма бум на битовата престъпност. Използваха интервюто му, дадено пред Лавър и доказваха със статистики, че човекът не лъже.
Положението можеше да се определи като „ментален апокалипсис“, чупещ съзнанието и на аудиторията, и на работещите в медиите. В материала на Крис, който приличаше на документален филм, и журналистът се изявяваше само като глас зад кадър, се показваше колко лесно някой може да си поръча фейк без да излиза от вкъщи. Просто нямаше човек, който да не се бе почувствал излъган.
Хипохондриците и лековерните, бяха втрещени от историята с пречистващата колонка CarCleanse. Дискусиите бързо преминаха границата на добрия тон и се изляха в псувни. Природозащитници и екоактивисти бяха на нож с цялото останало общество, след като черно на бяло видяха, какво е отношението към тях. Продължаваха да доказват правотата си по начините, с които бяха свикнали, без да осъзнават, че вече нищо не е същото. В отговор, естествено, получиха простичкото и пренебрежително „Гръмнете се“.
ПР-ът на „Меджикмаркет“, също се оказа в странно положение. Човекът не бе казал нищо кой знае какво, но аудиторията се влюби в него. Явно отдавна не бе виждала човек, който просто говори каквото мисли. Дамян се обади на Крис, поздрави го за материала и помоли: „Следващия ми обяснявай подробно в какво ме вкарваш, имам над 4000 покани за приятелство, не мога така!“
Списъкът с обществените поръчки, които бяха спечелили фирмите, помещаващи се във фабриката бе огромен. На Крис му се наложи да го забърза почти максимално, и въпреки това отне минута време, за да мине целият.
Последният щрих в материала бе фразата: „Сигурно гласът ми ви е познат“, след която тръгна видеото за Пехливанов – детският психолог, педофил, но без добавените шумове.
Паралелите на развиващия се сюжет с вътрешния министър и на колегата му в образованието, бяха повече от крещящи. В случая не ставаше дума просто за „черна кампания срещу еди кой си“, а за целенасочена политика, в чийто интерес се използваше общественото мнение. Картината, нарисувана от Крис, изглеждаше много по-лошо от тази, описана от Джордж Оруел в легендарната „1984“. Там личното мнение бе забранено и анатемосано. В наши дни, то се създава изкусно, облечено е в добрина и справедливост, а се използва като бясно кръвожадно куче.

Информацията, която Лавър добиваше за случващото се в МВР бе повече от интересна. Според него, нито един от заместниците на министъра не искаше да заеме поста. Правили го в знак на солидарност към шефа си. Вече имало одобрен кандидат, но в момента бил началник на някаква малка областна дирекция по границата. Кадровиците в правителството се страхували да го назначат веднага и искали няколко месеца да поседи като зам.министър и след това да заеме най-високия пост в МВР.
Самите полицаи също не били много щастливи от случващото се. На всички им е било ясно, че шефът им не е крал. Харесвали го, защото дисциплинирал много личния състав, подобрил условията на труд и въвел негласен ценз за постъпване на работа в полицията. Поради тези причини, бил неудобен на много хора в системата. Спрял им изкачването по кариерната стълбичка и бил непробиваем за интриги.
Постепенно мнението на аудиторията започна да клони към това, че министърът е отстранен, защото пречи на властта. Големите медии не смееха да пипнат тази информация, въпреки, че бе сигурно, че са наясно с нея. Под огромна част от материалите и за фейковете, и за министъра се мъдреше „#спасижурналистиката“.
Засега групата на „Фейка“, както се бяха кръстили сами, намиращите се в кабинета на Ева, печелеше общественото мнение. Разбираха, че е така, само защото фабриката още не е започнала контраатаката. Засега бяха ударили сайта, който все още бе свален, бяха докладвали видеото във фейсбук и ютуб. Тези действия не дадоха никакъв резултат, заради хитростта на Марио и бързата реакция на Ева, чиято набързо организирана „фабрика“ бе качила материала поне трийсет пъти на различни места.
В обедната почивка екипът поръча пица от YoPizza и докато се хранеха, обсъждаха как биха процедирали те в подобна ситуация. Всеки се опитваше да влезе в образа на „идеалното зло“. Мая мълчаливо хапваше и ги наблюдаваше.
- Щях да направя това, което правят те – свалям сайта, пускам троловете да докладват видеата и после щях да обяснявам, че това е тотална лъжа и да държа фокуса върху министъра – размишляваше Марио. – Колкото по-просто, толкова по-добре.
- Това вече не е достатъчно – парира го Лора, - след хаштага и разбора на медийната атака срещу министъра, това, че в самия материал се описва атаката срещу образователния министър… Двете неща вече са свързани. За да отвлечеш вниманието ти трябва нещо друго.
- Е какво по-голямо от това? – учуди се администраторът.
- Не знам – усмихна се доволно Лора.
- Аз бих направил обрат в историята – обади се Димов. – Сутринта лично шефът на Първо е задържал министъра. Сега щях да пратя някоя друга служба да арестува него.
- По този начин потвърждаваш, че срещу министъра е водена компроматна война – намеси се Ева.
- Да, но паля институционална, това е като вечния спор: Кой е по-силен - боксьор или борец? Всички ще го гледат и ще забравят за медиите – ухили се адвокатът.
- Трябва да имаш силни позиции в службите – продължи разговора Крис. – Плюс, че по този начин жертваш човека си в Първо.
- Щом съм назначил този, ще назнача и следващия. А силата да го правя идва от фабриката. Тя е по-важна.
- Никога няма да играя шах с теб – ухили се журналистът.
- Според мен, ще ударят по реномето на сайта – промени посоката Ева. – Ще ни обявят за подкупни, поръчкови, че работим срещу едни фирми, които взимат обществени поръчки, за да облагодетелстваме други.
- И какви доказателства имат? – повдигна вежди Димов.
- Че кому са нужни доказателства? – попита Мая.
Всички се обърнаха към нея и осъзнаха, че не само може да влезе в образа на идеалното зло, тя е идеалното зло.
- Всички сте прави, но не забравяйте, че фабриката работи с фейкове. Най-известният от нас – се обърна към Ева. – Ще бъде обвинен във всички смъртни грехове – от продажничество до това, че се чука с богати мъже, за да си помогне в кариерата. Иди после обяснявай, че не е така. Що се отнася до сайта си права, най-вероятно това ще бъде. Крис ще бъде сравнен с журналистическо мекотело, продало се за жълти стотинки. Почти сигурно е, че тезите, които описваш в материала си ще бъдат използвани срещу теб. Ще извадят историята със Статиков, за да ти го върнат за прецаканата обществена поръчка и за доказателство, че си получил пари от конкуренцията. За това сме готови – вдигна палец нагоре, гледайки към Лора и Марио. – Ако знаят, че и ти си замесен – Мая се обърна към Димов, - бъди сигурен, че ще го разбереш. Ако съдим по това какви връзки имат, най-вероятно ударът ще дойде откъм адвокатската колегия или някоя институция. Ще те извадят на показ, само ако сметнат, че не са смачкали сайта, Ева и Крис достатъчно. И вие също помислете къде може да сте уязвими – Мая се обърна към тях.
- Тоест ще се опитат да ни унищожат по всякакъв начин? – сериозно попита Ева.
- Щом кадруват министри… Как ще действат лично срещу вас е въпрос на ресурси и фантазия.
- Знаехме, че ще стане така – тихо каза Крис.
- И може би нямаше да е зле да се направи един анализ на тези рискове, преди пускането на материала – Мая погледна Ева, зелените огньове попариха синия лед.
- Да не изпадаме в излишни спорове – намеси се Димов. – Очите на страха са големи, като разберем как ще ни ударят, ще му мислим. Засега се движим повече от добре, нали?
- Да – едновременно отговориха Мая и Ева, спогледаха се. – Реагирахме бързо и умно – продължи мисълта си Ева.
- Общественото мнение бързо набира инерция и е в наша полза, това се спира, още повече обръща, много трудно.
Двете жени отново се спогледаха. Ева разбираше, че Мая има пълното право да пуска стрели в нейна посока, а в този случай не ставаше дума за страх или паника. Мая просто е искала да бъде готова. Това предизвика още по-голямо уважение у Главната. Телефонът й иззвъня:
- Един от собствениците искаше среща, сигурно вече е стигнал.
Ева си взе чантата и излизайки от офиса си, вдигна слушалката:
- Здравейте, господин Фелтман, стигнахте ли вече? Прекрасно, поръчайте ми едно кафе, след десет минути съм при вас!
Мая проследи Ева и се обърна с въпросителен поглед към Крис.
- Споко, Фелтман е пич, ако има нещо, най-много да я предупреди – обади се Димов, явно схванал безмълвния въпрос на Мая.
Тя в отговор повдигна вежди и ококори очи, изразявайки фразата „Щом казваш…“.

Re: Фейк

от Mutafchiev » 17 юни 2021, 00:24

43
Крис бе буден от известно време. Без да отваря очи, се наслаждаваше на докосването на тялото на Мая, дишането и равното биене на сърцето й. Не му се искаше моментът на тишина и спокойствие да спира. Знаеше, че в момента, в който отвори лаптопа, мирът ще изчезне от живота му в близките дни, а може би седмици.
Отвори очи и погледна часовника, окачен на стената отсреща – 8:30. Вече бе започнало. Вдъхна аромата на косата на Мая, след което много внимателно се изниза от леглото. Мина през банята, докато кафеварката вареше кафето, сипа си и се настани пред лаптопа с цигара. Сложи ръце на масата, пое си въздух и стана. Отиде да „закусва“ на балкона. Последваха ежедневните серии от лицеви опори и коремни преси, изкъпа се. Направи и омлет за Мая, която трябваше да се събуди съвсем скоро.
Точно когато реши, че яйцата са готови, чу зад гърба си:
- Е?
Журналистът се обърна към Мая, държащ тигана с яйцата:
- Омлет!
Червенокосата жена погледна учудено към омлета, после отново Крис:
- А материалът? Как върви?
- Не знам – съвсем спокойно отговори Крис.
- Как не знаеш?
Мая се втурна към своя лаптоп, седна на дивана, отвори го и започна съсредоточено да гледа екрана. В това време Крис й сипваше омлета в чиния и го украси с четири половинки чери домати. Приближи се до нея, остави чинията на масичката пред дивана и се обърна, Мая го хвана за шортите:
- Ела, тук! Виж какво става!
Крис обърна очи и с огромно нежелание седна до нея:
- Мисля, че е редно след като ме защитава цяла нощ, да не се страхуваш сега – му се скара тя.
Журналистът погледна първата страница на сайта и за свое учудване видя два, а не един червен квадрат с надпис „ексклузивно“ в горната част. Първият бе със заглавие „Фабриката за лъжи“ и вторият „Шефът на МВР арестуван и задържан в Централното управление“. Присви очи и се наведе към екрана:
- Сто и пет… сто и седем хиляди… Пуснати са по едно и също време. Я отвори фейсбук…
Мая изпълни заповедта и влезе в групата на сайта:
- Ха, тук го няма материала…
- Блокирали са го – каза Крис и се изправи, взимайки чинията с яйцата със себе си.
Мая я проследи с отчаян поглед:
- Е-е-ей! – обидено възкликна тя.
- Ела на масата с мен! – подкани я Крис.
Двамата се настаниха в кухнята, Крис отвори лаптопа си, откъдето имаше достъп до фейсбук страницата на сайта като администратор.
- Блокирано е, нарушавало стандартите на общността – изсмя се той.
- Някой се е оплакал?
Журналистът съсредоточено гледаше екрана:
- Не „някой“, а двеста петдесет и четирима души, това им е отговорът!
Крис влезе отново в сайта, но той не се отвори, след няколко натискания на F5, се отказа:
- Сайтът е паднал!
- DDoS – констатира Мая, докато дъвчеше лакомо омлета.
Журналистът сложи ръце на врата си, изпъна се и въздъхна:
- Марио обеща да помисли какво да направи такъв случай, явно нищо не се е сетил.
- За да се оправи с такова нещо, трябва да има огромен ресурс, а той няма. – Мая лапна половинка домат – А каква е тая история с министъра?
Крис отново отвори фейсбук и започна да скролва с мишката:
- Интересно и двете неща са абсолютно навсякъде. Нашия материал и задържането на министъра. – отвори един линк и започна да чете - Мълниеносна операция ръководена лично от началника на столичното Централно Първо управление бе извършена тази сутрин. Всичко започна в 7:55 със съобщение на правителствения пресцентър, в което бе обявено, че премиерът иска оставката вътрешния министър заради несправяне с битовата престъпност. Пет минути по-късно в социалните мрежи се появи стрийм, в който арестът на министъра бе предаван на живо.
Крис спря да чете и объркано погледна Мая, която се бе отпуснала на стола, явно доволна от закуската.
- Съвпадение ли е или по този начин затапват материала за фабриката? – попита тя.
- Това е арест на вътрешния министър – каза Крис, - абсолютно съвпадение е. Въпреки, че кампанията срещу него започна в деня, в който те прибраха.
- Значи…
- Не, не – категорично отсече журналистът. – Не може да са толкова луди, че да затапват някакво материалче, дори голямо и резонансно с арест на министър!
- А DDoS атаката?
- Друго не се очакваше…
Крис натисна линк към материала си, който бе шернат от негов приятел и страницата се отвори без проблем.
- Ето, вече се отваря – скролна надолу, за да види коментарите, - ха, няма нито един коментар. Даже троловете ги няма.
Скролна нагоре и му направи впечатление, че в „най-гледани“ липсваше новината за ареста на министъра. Натисна произволен линк към друг материал на сайта и той не се отвори. Рефрешна страницата със своя материал, зареди се без проблем.
- Странно, ела да погледнеш.
Мая се приближи и се наведе до рамото му, Крис усети топлината на тялото й, обърна се към нея и я целуна бързо.
- Покажи ми де – усмихна се тя свенливо.
Журналистът повтори операцията с рефреша, после с отварянето на друг материал.
- Сайтът явно е паднал, но твоят материал е достъпен – тя се вгледа търсещо в екрана, изведнъж го посочи и подскочи. – Виж адреса! Това не е нашият сайт!
Крис се вгледа в url-а, наистина, беше просто някакво IP. Върна се на таба с фейсбук и започна да гледа url-ите на линковете към материала му. Всички бяха различни – IP-та и сайтове за безплатен хостинг. Съобщението над линковете гласеше „Сайтът вече не работи, но истината е непобедима! Споделяйте я!“
- Какво правиш ако знаеш, че ще те атакуват на едно конкретно място и не можеш да противостоиш?
- Правиш копия на толкова много места, за да не бъде физически възможно да бъдат свалени! – възкликна Крис.
- Марио е гений!
- За жалост няма да можем да разберем колко гледания има – оплака се Мая.
- Можем и още как! Да пробват да DDoS-нат youtube!
Крис отвори поредния линк, и натисна върху видеото. Отвори се страницата му в youtube и броячът там показваше около 1 500 000 гледания. Лайковете бяха 400 000, а дизлайковете 350 000.
Гледайки статистиката Мая констатира:
- За час и половина такива цифри, сигурно цялата фабрика работи, за да тушира удара.
Крис стана, затвори лаптопа си, нежно сложи длани по овала на лицето на Мая и я целуна:
- Оправяй се, отиваме на работа!
- Отиваме?
- Нали не мислиш, че ще те оставя сама? Обещах да те пазя!
- Тоест да ни арестуват и двамата? – ококори се тя. Ченето на журналиста увисна, очевидно се стресна. – Шегувам се, шегувам се. Отивам!
Мая се отправи към банята, а Крис си взе телефона, на който бе изключил даже вибрацията. Видя седем пропуснати от Марио и тринайсет от Ева. Първо звънна на IT-то.
- Евалла! Ти си гений – приповдигнато започна разговора Крис.
Затвори след като чу трийсетсекундна полуистерична тирада. Въздъхна и започна да се облича за работа.

Ева вече не издържаше на постоянните обаждания по телефона. Всички колеги от други медии й звъняха и искаха подробности за материала. Някои я поздравяваха, а други я обвиняваха, че с пускането му е подкопала и без това едва крепящия се авторитет на журналистиката.
Бе получила и съобщения от собствениците, двама я поздравиха, един поиска среща с нея, а последните двама мълчаха. Положението с не функциониращия сайт щеше да я вбеси тотално, ако Марио не я бе изненадал толкова приятно. В създалата се ситуация, очевидно нямаше да има други новини, освен ареста на министъра и фабриката за фейкове.
Що се отнася до първия, както обикновено се случваше с подобни събития, сайтът се превръщаше в ретранслатор на информация, официално подадена от органите. Системата на вътрешната сигурност е устроена по много специфичен начин. Когато е хванала някой, който не е важен за нея, щедро разказва него и то по всякакви канали. Формулировките „източници от МВР“ или „по неофициални данни“ се толерират, което понякога води до грандиозни издънки. Когато, обаче в хранително-чревния й тракт влезе свой, тя се капсулира. Медиите могат да публикуват само официалните данни и нищо, казано неофициално в личен разговор. Санкциите в този случай са тотално пренебрежение и изолация на медията, пуснала подобна информация и превръщането на виновния журналист в аутсайдер. След няколко подобни примера отпреди трийсетина години, още от студентските скамейки, в главите на бъдещите ресорни репортери се набиваше фразата „внимавайте какво пишете за МВР“.
Що се отнася до фабриката – Марио и Крис се бяха погрижили логото на сайта да се вижда навсякъде, така че и на идиот би му станало ясно кой стои зад материала.
Според администратора, атаката нямаше да спре поне няколко дни, затова Ева бе решила да промени функциите на подопечния си екип. Заповедта й бе да спрат работа по ресорите си, само да ги следят. Сега трябваше да качат видеото на колкото се може повече места и в ютуб, и в други платформи и да го споделят навсякъде, където се сетят. Очевидно бе, че фабриката ще направи всичко, за да затрие материала от официалния канал на сайта, а може би и целия канал. Главната организира собствена фабрика.
Единственият човек, който вършеше различна работа бе Лавър. Мисията му бе да следи историята с министъра и да разбере абсолютно всичко, свързано с нея – официално и неофициално. Ева бе длъжна да разбере дали съвпадението е съвпадение. Ако беше такова, значи със самото пускане на материала за фабриката, силите ударили министъра са много прецакани. А ако не беше съвпадение, даже не й се мислеше срещу какво са се изправили с Крис, Мая, Марио и Лора. При всички положения Лавър бе доволен от това, че е пуснат като хрътка да рови какво се случва с приятеля му и е освободен от организаторската и оперативна работа по сайта.
Причината Ева да звъни на пожар на Крис бе Мая. Главната искаше групата, свързана по един или друг начин с материала, да участва в отразяването на атаките срещу сайта. Мая се бе доказала като полезен човек, а предишната вечер й бе направила много добро впечатление. Даже мислеше да й предложи работа. Когато я видя да влиза в редакцията заедно с Крис, Ева въздъхна облекчено. Отвори вратата на кабинета си и им махна да влизат направо при нея.
- Видяхте ли какво се случва? – започна Ева, без да ги поздравява.
- Естествено! – развълнувано отговори Мая.
- Марио е гений!
Ева си извади телефона:
- Тук е с Лора, сега ще ги повикам – написа съобщение и вдигна поглед към Крис и Мая. – Сега заедно ли сте?
Двамата се спогледаха:
- Ами не точно… - започна момичето.
- Да… не точно. Много близки приятели сме. – довърши Крис.
Ева присви очи и в погледа й пробляснаха дяволити пламъчета:
- Аха… „да… не точно“ – усмихна се и премести сините огньове към Мая. – Кажи, че направихме грешка с пускането точно сега.
- Ами, сайтът не работи… - отговори гузно и неуверено Мая.
- Ще проработи, за да сме съвсем спокойни и Димов идва насам, така че ще имаме правна защита на място през цялото време.
- А Лавър знае ли за Димов? – нетактично изстреля Крис.
- А защо трябва да знае? – учуди се Ева.
- Ами ние мислехме, че…
- Значи не само вие можете да лъжете, а? – засмя се от сърце Ева.
В офиса нахълтаха Марио и Лора, двамата бяха превъзбудени и очевидно доволни от начина, по който удържат фронта.
- А! Здрасти, събрахте ли се? – попита директно Марио.
Мая и Крис отново се спогледаха.
- Събрали са се, къде ще ходят? – каза Ева. – Какво е положението?
- Ами смешно, общо взето – отговори Марио. – Сървърът ни поддържа трафик от 200 гигабита, тия ни спамят с 500. Най-вероятно не са наясно каква мощност им трябва, за да ни държат свалени, затова хвърлят много повече.
- И не знаеш колко време може да продължи това?
- Докато не ни смажат в общественото пространство – намеси се Мая в разговора.
Ева я погледна въпросително:
- Единственият начин да им отговорим е през сайта. Докато той е свален, не можем да направим нищо, а те имат време да реагират, да направят стратегия за справяне с кризата.
- Значи не трябва да им даваме това време – продължи Крис. – Трябва да спечелим битката за умовете, аудиторията трябва да бъде на наша страна!
- Ще разпространим хаштаг – спасете журналистиката! – възкликна Лора и веднага се обърна, отвори врата на офиса и изкрещя в нюзрума – Иползвайте #спасижурналистиката! Някой да направи рамка за профилна снимка с него!
Иззад един от мониторите рязко се вдигна ръка и се чу отчетливо:
- Аз!
Лора затвори и се обърна към останалите, които я гледаха слисано:
- Какво? Правим хората съпричастни, проактивни, даваме им кауза.
Ева с тънка усмивка я окуражи:
- Точно така е. Доколкото мога да се ориентирам имаме още известно време, за да планираме и ние?
- Да, ако трябваше аз да ви мачкам… - Мая се замисли. - Докъм четири следобед щях да съм готова със стратегия. Сега, предполагам, че ще вкарат целия си ресурс и ще бързат.
- Тоест? – уточни Ева.
- Ако сега е десет и половина, сега са в паника, после ще започнат хаотични, в повечето случаи, идиотски тези. Ще следят кое работи най-добре и ще се спрат на него. В последствие тази теза ще се повтаря от политици, анализатори и каквото друго се сетите.
- Забравяш министъра, него го работят от няколко дни вече, сигурно им отнема някакъв ресурс – обади се Крис.
- Да, факт, но всички останали ще са заети с нас. А и за него вече имат план.
Изражението на Крис рязко се промени:
- А възможно ли е да използват теб?
Мая го погледна неразбиращо, но после лицето й светна:
- Възможно е!
Тя започна да рови в чантата си, търсейки „черния телефон“.
- Не разбирам, нали те я вкараха в ареста? – учуди се Марио.
- Не знаем със сигурност, че са те – отговори Крис.
Когато Мая откри телефона, се оказа, че батерията му е паднала. Започна трескаво търсене на зарядно, докато се зареди достатъчно, за да се включи групата бурно обсъждаше хипотези, правеше предложения и спореше.
- Имам мейл! – възкликна Мая.
Всички се обърнаха към червенокосото момиче, докато го отваряше.
- Дошъл е онзи ден – всички се спогледаха, явно атаката срещу Мая не бе дошла от фабриката. - „Нужна е цялостна стратегия за дискредитация на вътрешния министър. Разрешено е всичко. Срок: 48 часа.“
- Да пуснем мейла като доказателство, че фабриката е поръчала министъра! – изстреля Лора.
- Не! – ясно и шумно каза Крис – В никакъв случай! Ще издадем Мая!
- Но трябва да направим нещо! – отвърна Ева.
- Ще им пиша, ще им се извиня и ще им обясня, че вече съм на линия, пък после каквото ще да става – каза Мая.
- Да! Точно така! – подкрепи я Крис, недвусмислено показвайки, че по никакъв начин Мая няма да се излага на риск.

Докато около нея вреше и кипеше, Ева бе застанала до прозореца и огромно удоволствие наблюдаваше случващото се. Отдавна не бе попадала в подобна бурна среда и това й даваше сили и увереност. Забеляза как Димов влиза в нюзрума, сърдечно се поздравява с Лавър, а после се насочва към офиса й.

Re: Фейк

от Mutafchiev » 10 юни 2021, 00:01

42
Димов се оглеждаше за място за паркиране, докато Ева кисело преглеждаше новините в телефона си. Не бе посмяла да се обади на Крис, но след разговор с Марио и кратка консултация с Димов, двамата бяха решили, че трябва да се видят с журналиста. Идеята им беше да го подкрепят и успокоят.
- Продължават с битовизмите – констатира Главната.
- Утре ще ги забравят, не бой се… А! Ето!
Когато застанаха пред вратата на ателието на Крис, чуха женски смехове. Спогледаха се и натиснаха звънеца. Отвори Емилия и след като си размениха учудени погледи тя с нотка обида в гласа каза:
- Всеки, който звънне ме гледа все едно съм някакво чучело!
Димов и Ева се спогледаха отново.
- Извинете, може би сме объркали адреса… - каза адвокатът, демонстрирайки възможно най-чаровната си усмивка.
- Търсите Крис?
- Да… - неразбиращо каза Ева.
- Аз съм Емилия, майка му, заповядайте!
Когато влязоха Стефан им помаха добродушно. Погледът на Ева срещна очите на Мая, която очевидно се забавляваше. Когато видя Главната червенокосото момиче се стресна и ококори. Ева веднага разбра, че родителите на Крис не знаят нито за кашата, в която се е забъркал синът им, нито за положението с Мая.
- О, Мая, здравей! Много се радвам, че си тук! – усмихна се Ева, приближи се до нея, прегърна я топло и веднага се обърна към Димов. – Това е момичето, за което ти говорех!
Адвокатът също бързо схвана ситуацията:
- Адвокат Димов, Крис много ми е говорил за теб! – подаде ръка на слисаната Мая.
След още малко любезности, така оформената компания продължи вече започналия разговор за детството на Крис. Родителите му с огромно удоволствие разказваха за магариите, а Мая, Ева и Димов констатираха, че не се е променил много, освен че е пропушил.
Мая се чувстваше лека и щастлива. Отнякъде се появи вишновка, която съвсем ободри настроението. Постепенно разговорите преминаха към истории за разни репортажи, които Крис е правил. Ева ги разказваше гладко и много забавно. Оказа се, че Димов е имал косвена връзка с някои от тях и добавяше нюанси от своята гледна точка.
Отново се чу звънецът, всички се спогледаха и Емилия стана да отвори вратата.
- Коя сте вие? – подозрително попита Марио, а до него стоеше не по-малко учудената Лора.
Майката на Крис безмълвно и въпросително повдигна вежди.
- Тук живее Крис и би трябвало вече да се е върнал – продължи IT-то.
Емилия се засмя от сърце:
- Първият, който със сигурност знае къде е дошъл! Влизайте!
Откъм ателието се чуха смехове, когато прекрачиха прага и видяха компанията Марио и Лора изгубиха ума и дума. Като по сигнал Мая и Ева станаха и посрещнаха новодошлите, показвайки им всячески, че трябва да си траят за ситуацията. Главната разказа на всички как Марио и Крис с години са го играли партия и тя разбрала съвсем наскоро. Първоначално IT-то бе притеснено, но по тона на Ева разбра, че всичко е наред и също се включи със смешни истории за журналиста.

Крис бе слязъл от метрото в центъра на града, две станции преди своята. Бе си взел бира и седнал на пейка до фонтаните пред Конгресния център. Сградата представляваше огромен мастодонт. Първоначалната идея за предназначението й бе да бъде културният център на столицата, да събира в себе си всички възможни видове изкуства. С годините, обаче се превърна в място, където се провеждаха конгреси на партии и други политически събирания. Дори фактът, че постоянно имаше концерти и изложби, не успя да промени представата за мястото. Просто всяка стена бе пропита с политика.
Фонтаните бяха дълги около шест-седемстотин метра и тъй като бяха продължение на главната улица, тук се разхождаха всякакви хора. Крис ги наблюдаваше и се опитваше да прецени реакцията на всеки от тях на материала му. Сигурен беше, че скейтърите щяха само да дочуят нещо, но след като се напушат, щяха достигнат до невероятни заключения. Реакцията на майките и бащите, които разхождаха децата си, щеше да бъде много остра. Най-вероятно щяха да ограничат още повече времето пред телевизора или някое устройство на малките.
Възрастните хора за пореден път щяха да се почувстват излъгани. За последните трийсетина години бяха усещали това чувство толкова често и в такива мащаби, че си бе цяло геройство, че още не са си прерязали вените от отчаяние. Изпи си бирата и с известна тъга, че няма да може да види реакциите на всички тези хора, стана и се запъти с бавна крачка към метрото.
Когато слезе от асансьора чу смехове и реши, че съседите му имат някакво празненство. Почувства се самотен от мисълта, че ще се върне в празното си ателие. Реши, че ще изпие чаша вишновка преди сън. Застана пред вратата, вкара ключа в ключалката, чу щракването на патрона и леко открехна. Осъзна, че купонът е в дома му.
Журналистът учудено надникна в ателието си, завари компанията, пиеща вишновката му и смееща се на това как се е опитвал да предизвика емоции у две моделки, чиито лица били пълни с ботокс.
- И ми показва видеото – разказваше Марио, заливайки се от смях, - и вика: Чуй сега, чуваш, че се смее, нали? А фейса й не мърда!
Раздаде се смях, а Крис учудено пристъпи в дома си:
- Добър вечер…
Всички засмени се обърнаха към него. Емилия стана да го посрещне:
- Оказва се, че имаш много добра компания! Кажи кого от кого криеш – нас от тях или тях от нас? – засмяно каза тя - Особено сме ти сърдити за Мая!
Крис се огледа и едва сега забеляза червената й коса, която на тъмно придобиваше металния цвят на мед.
- Ъ-ъ… радвам се, че сте събрали… Но как? – попита журналистът едва поемайки си въздух от изненада.
- С баща ти решихме… да запазим ателието за още месец-два.
Журналистът погледна към баща си, който му смигна. Крис искрено не искаше да разбира какво точно имат предвид родителите му.
- А ние дойдохме да те видим! – каза Ева, прегръщайки Димов, който махна неуверено за поздрав.
- Ние също! – обади се Лора.
- Разбирам… - отговори Крис, докато лицето му показваше абсолютно противоположното.
Емилия хвана сина си под ръка и започна да го дърпа към балкона:
- Айде, вижте се сега с Мая насаме, цял следобед се занимава с нас момичето!
Мая неловко се изправи и двамата излязоха на балкона.
Емилия затвори вратата зад тях, след което седна на дивана абсолютно неочаквано за всички попита:
- Какво става тук?
- В смисъл? – учуди се от рязката промяна на тона Ева.
- В смисъл, че Крис и Мая съвсем малко живеят заедно, тя идва да го търси тук, защото очевидно не знае къде е. За цял следобед не му се обади нито веднъж, нито му писа, той също мълчи като тумрук. После вие цъфвате „уж да се видите“. В какво се е забъркал?
- Или сте се забъркали – добави Стефан, който вече не приличаше на глуповат баща от американска тийн-комедия.
Всички се спогледаха и се опитаха с погледи да се разберат кой ще отговори на въпроса.
- Оплели сте се като патета в кълчища, Крис е оплескал нещо и сега сте тук да го успокоявате – с известна нотка на отегчение в гласа им подсказа Стефан.
Бащата Крис вече изглеждаше като солиден мъж, преживял много неща.
- Остави ги да решат кой ще говори – скара му се Емилия.
Ева си пое въздух:
- Така…
На балкона цареше неловка тишина. Мая не искаше да говори, а просто да прегърне Крис. Журналистът имаше абсолютно същото желание, но и двамата смятаха, че трябва да си кажат нещо, преди да се награбят.
- Доколкото разбирам си готов с материала? – започна плахо Мая.
- Да… - с неудобство отговори Крис, - махнах те, както обещах.
Помълчаха малко.
- Не исках да се получи така – каза журналистът, - даже и през ум не ми мина, че ще имаш нещо против. Много съжалявам.
Мая наведе глава и присви устни:
- И аз съжалявам.
Постепенно започваха да се ядосват. И двамата много искаха да отстъпят, но знаеха, че ако го направят, отношенията им няма да се върнат в предишното русло. Крис бе наясно, че Мая се чувства предадена и че в нейните очи, той не проявява никаква милост. Не й дава никакво време да почине и да си събере мислите. Бе почти сигурен, че след две седмици, тя ще да иска материалът да излезе. Мая прекрасно разбираше доводите му и даже дълбоко в себе си не искаше той да отстъпва.
Обединяваше ги още едно нещо освен упоритостта – и двамата се чувстваха добре само в присъствието един на друг.
- Значи нищо не се променя от сутринта – констатира Крис.
- Нищо – съгласи се Мая.
Помълчаха още малко, журналистът наруши тишината:
- Колко време си тук?
- Достатъчно, за да знам, че като малък си опипвал всички приятелки на майка си и първоначално е било сладко, но после са те пляскали през ръцете – усмихнаха се.
- Бил съм на три.
- И това забелязахме, не си се променил много, освен че си пропушил.
- А, не така, вече опипвам само теб!
Усмивката изчезна от лицето на Мая, Крис разбра какво е казал и наведе глава, след секунда продължи:
- Изходът от тази ситуация е ясен… - започна той, а Мая го погледна обнадеждено. – Късаме, няма връщане назад…
Журналистът спря и се замисли за подходящите думи.
- Но… - Мая го прикани да продължи.
- Но си мисля, че и двамата преживяхме много, интроверти сме…
- Мислиш, че можем да си помогнем? – заинтересовано продължи мисълта му момичето.
- Да, в някакъв смисъл, едни конкретни неща между нас се получават много добре, поне от моята камбанария…
- Да-да-да, и от моята се получават добре. А и сега да сервираме на вашите, че късаме…
- Не, те няма да го понесат. Баща ми ще побърка майка ми с шегите си.
- А и да им взимаш ателието, точно когато са си свили любовно гнездо тук.
- Какво?
- Емилия ми отвори загърната с чаршаф!
- Значи не се е шегувала? – възкликна Крис – Майчице!
- И аз това си казах – усмихна се Мая.
- Ужас! Иначе са нормални хора, страшни пичове – заоправдава се Крис, но усети пръста на Мая на устните си и спря.
Двамата се погледнаха в очите, Мая се приближи до него, на лицето й бе изписана дяволита тънка усмивка, а очите й горяха. Тя го хвана за врата и го целуна страстно. Крис я прегърна и отвърна.
С опрени чела едно в друго продължиха договорката:
- Значи какво сме сега? – попита тя.
- Изключително загрижени един за друг приятели? – попита той.
- Това звучи добре – отговори Мая и направи изплашена физиономия, - тази нощ много е страх!
- Така ли? – Крис веднага влезе в тона й – Значи трябва да те защитя! Цяла нощ ще те пазя!
Двамата се засмяха и целунаха. Прегърнати влязоха в ателието, където ги посрещнаха аплодисменти. Изненадани от това Мая и Крис понечиха да се отдалечат един от друг, но после заедно се придърпаха, спогледаха се развеселено, това бе един от моментите, в които действаха и мислеха еднакво.
- Идвайте тук да видим този прословут материал най-после! – добави Емилия.
Крис погледна с известно притеснение и въпрос Мая. Тя се усмихна деликатно и го дръпна, подканвайки го да седнат. Марио бе свързал телефона си към телевизора и натисна бутона „play”.
Петнайсет минути по-късно, когато започна финалната заставка на сайта, журналистът усети, че Мая се е залепила толкова силно за него, че не може да помръдне.
- Това… това е силно – констатира Емилия, а Стефан кимна одобрително.
- Браво.
Настъпи неловко мълчание, което Ева прекъсна, сръгвайки Димов в ребрата:
- Е, ние ще тръгваме…
- Да, да, стана късно вече.
- И ние трябва, че утре трябва да пиша доклада за седмицата – каза Марио.
Крис не искаше да поглежда Мая, защото го беше страх от това, което щеше да прочете в очите й. Затова се обърна към родителите си. Майка му го гледаше с гордост, а баща му показа вдигнат палец, след което с поглед му посочи вратата. Журналистът окончателно разбра, че неговото ателие вече не е точно негово и внимателно се размърда:
- И ние ще си ходим.
Мая също се размърда.
- А кога ще излезе? – попита Емилия.
- Утре в осем – отговори Ева от входната врата.
През цялото време докато си разменяха любезности, сбогуваха и стигнаха до колата на Мая, Крис не я погледна нито веднъж. Когато се настаниха във возилото, тя го попита директно:
- Защо не ме гледаш?
- Страх ме е.
Тя учудено повдигна вежди:
- Нали така и така ще излезе, защо те е страх?
- Защото имам чувството, че те предавам и не ти давам достатъчно време да се възстановиш от ареста.
Мая го гледаше с очи пълни с любов, съжаление и разбиране, хвана го с една ръка за брадичката и нежно го обърна към себе си. Приближи се до него:
- Наистина си глупак! Като малко дете си! Ела тук!
Тя отново го целуна:
- Не забравяй ролята си, аз съм много изплашена тази вечер, а ти ме защитаваш! – Крис кимна учудено – А що се отнася до материала… Наказанието ти ще бъде, че няма да ти кажа какво мисля за него.
- Е-е-е… - разочаровано измуча журналистът
- Шт! Няма „е-е-е“! – заповеднически му каза Мая, след което лицето й се промени и стана изплашено – Много е страх да карам, какво ще стане ако сгазя човек?
На Крис му трябваха няколко секунди, за да схване окончателно, че играта вече е започнала и придоби вид на уверен в себе си мачо:
- Нищо, ще го заровим!
- Но моите ръце са слаби и нежни, ме мога да копая…
Крис я хвана нежно за ръката:
- Ще ги запазя, аз ще го заровя! – каза той с тон на каубой от златната ера на филмите за Дивия Запад. – А сега хвани този кожен волан здраво и натисни леко педала.
Крис сложи ръка на бедрото й, гледайки я в очите и леко натисна. Колата тръгна.

Re: Фейк

от Mutafchiev » 03 юни 2021, 00:16

41
Мая застана пред вратата на ателието на Крис и й се стори, че чува шум отвътре. Поколеба се за момент, но натисна звънеца. Последва тишина за около десет секунди, след това се чу тропот, сякаш някой бързаше да скрие нещо. Това продължи около минута, след което настъпи тишина. Отново натисна звънеца. Вратата рязко се отвори и ченето й увисна.
Показа се висока слаба дама, със сигурност над 55-годишна възраст. Косата й бе рошава, дишаше тежко и се бе загърнала с чаршаф.
Двете жени се огледаха от глава до пети, като Мая бе шокирана, а дамата срещу нея я гледаше с любопитство и явно бе доволна от това, което вижда. Погледите им отново се срещнаха:
- Ох, извинете, объркала съм вратата! Моя грешка! – започна да изстрелва думите една след друга Мая.
- Няма проблем, спокойно, няма проблем – започна да я успокоява жената.
Мая започна да оглежда коридора:
- Сигурно съм объркала етажа, много съжалявам!
- Вие сте Мая?
Червенокосото момиче замря:
- Ъ-ъ… да?
- Аз съм Емилия.
Мая мигайки на парцали неуверено подаде ръка, двете се здрависаха.
- Кой е? Ако е Крис му кажи да изпуши една цигара, докато се облечем! – чу се мъжки глас от вътре.
- А ако не е Крис да влиза ли? – шеговито попита Емилия.
Мъжкият глас не отговори.
- Аз такова… Само минавам, можем да се видим друг път.
- В никакъв случай! Дай ни пет минутки да се облечем и ще се видим сега! – успокояващо каза Емилия – Ако не си тук след малко, ще се оплачем на Крис!
Жената смигна и затвори вратата, оставяйки озадачената Мая да се чуди какво става. След няколко мига се окопити и започна да схваща, че Емилия е майката на Крис, а мъжът, когото не видя явно е баща му. Чинно зачака, все пак така се бе договорила с жената, щеше да бъде ужасно да избяга. Но бързо усети абсурда на цялата ситуация – беше дошла при Крис без да знае точно защо, но със сигурност нямаше да се сдобрява с него. Просто искаше да го види и дори нищо да не си кажат, още по-лошо, дори да се скарат, пак щеше да бъде по-добре отколкото да прекара вечерта без него.
Това, че завари техните в ателието му и те очевидно не му готвеха мусака, я учуди искрено. Въобще много неща я учудиха – първо какво правят там, Крис знае ли за това, как гледа на факта, че родителите му НЕ правят мусака в квартирата му? Учуди се, че и въобще все още правят такива неща, заедно са повече от 32 години, а лудуват, сякаш са се събрали преди няколко дни. Учуди се и от това колко позитивно реагира майката на Крис.
Мая се подпря с гръб на стената до вратата и разбра, че за първи път от много, много, много години ще се окаже в семейна среда. При това такава, която явно е приятелска и доста отворена. Вратата се отвори, в коридора се показа главата на Емилия погледна в едната посока, после се обърна към Мая:
- А! Ето къде си, влизай!
Момичето я послуша и огледа обстановката, сякаш се оказва за първи път в ателието. Изправен до дивана стоеше бащата на Крис. Вече оплешивяващ, с нормално телосложение, прехвърлил 60-те. Той направи две-три вдървени крачки към Мая и й подаде ръка:
- Стефан.
- Мая – усмихна се червенокосото момиче неловко.
- Измихме си ръцете! – шеговито продължи Стефан.
- Ужас – засмя се звънко Емилия, - недей да плашиш момичето. Поне не първите пет минути.
Стефан вдигна ръце и още по-лъчезарно продължи:
- Добре, не сме ги мили!
Мая се засмя, а Емилия й направи знак да не му обръща внимание:
- Ще направя кафе, видях, че има и зелен чай, предполагам е твой, искаш ли?
- Д-да, с най-голямо удоволствие! – все още неуверено отговори Мая.
- Сядай сега да ни разкажеш всичко! – каза Стефан и потупа седалката на един от фотьойлите, приканвайки Мая да седне. Самият той се настани на дивана.
- Ъ-ъ, откъде да започна? – любезно се усмихна Мая, докато премисляше как точно да подходи към разказа. Все пак не можеше да обясни как е хакнала Крис, докато той се е опитвал да хакне нея.
- От самото начало – по-успокояващо каза Емилия. – Крис ни разказа съвсем малко за теб, а ние… разбираш, родители сме.
- Ами стана случайно, разлях краставичено смути върху него.
- И после? – Стефан потупа с длани коленете си като малко дете, молещо продължение на много интересна приказка.
- Ами от дума на дума…
- Заживяхте заедно! – Емилия постави на масичката две кафени чаши и една с дъхав зелен чай.
- Да, точно така! – с облекчение каза Мая.
- Да си призная – каза Стефан, докато отпиваше от кафето. - Крис малко ме изплаши с описанието ти.
- С това, че съм ниска, грозна и дебела ли? – нахилено отговори Мая.
Стефан кимна развеселено, а Емилия усмихнато добави:
- Предполагам се сещаш от кого е наследил чувството си за хумор.
Всички се засмяха, а Мая леко се задави с чая си.

Крис пътуваше в метрото към ателието си. Не искаше да й звъни, защото… и той не знаеше защо. Мислеше, че отдавна е надраснал недомлъвките и всички подобни неща, но явно не беше така. Почувства се ужасно самотен, писа на Марио. Разбраха се журналистът да му иде на гости.
Още докато сядаше на стола в градинката на Лора и Марио, Крис чу въпроса:
- Обади ли се на Мая?
- Не, но без да искам отидох до нас… - намръщи се. – до тях.
- Хъ, пак ли обърка станциите на метрото? – засмя се Марио, но Лора го погледна ядосано и усмивката му изчезна яко дим.
- Да…
- И? Качи ли се? – продължи разпита Лора.
- Да, нямаше я.
- А до „Славейчето“ отиде ли?
- Не – наведе глава Крис.
- Обади й се! – настоя момичето.
Крис завъртя очи, нервно извади цигара от кутията и започна да щрака със запалката.
- Гледахме видеото, много добре се е получило – Марио побърза да смени темата.
- Надявам се, че е така – изфъфли журналистът с все още незапалена цигара между устните.
- С Мая щеше да е по-хубаво – не се отказваше Лора, Крис успя да запали цигарата.
- Стига го мъчи вече – обърна се Марио към приятелката си.
- Защо? Познавам я достатъчно добре и съм сигурна, че е съгласна с него! Даже не би искала да я маха от материала! – отговори му възбудено Лора – Просто иска да усети подкрепата му! Да я успокои и да й каже, че всичко ще е наред.
- Мислиш, ли че не го направих?
- А сега защо не й звъниш?
Крис се ядоса:
- Защото не е такава! Няма да се успокои, ако почна да ходя по нея и да й обяснявам как всичко ще бъде наред! Щом го е решила, значи го е решила. И аз не съм такъв! Не мога да оставя фабриката просто, защото Мая все още я държи от ареста.
- Можеш да го отложиш? – повдигна въпросително вежди Марио.
- И докога? – отговори с въпрос Крис – Докато не намерят друг, когото да изнудват? Или не си пробият път към още стотина милиона в обществени поръчки? Кога, според теб, е доброто време да се пусне този материал?
- Сарказмът и язвителността не ти помагат – обидено каза Лора.
- Да, не ми помагат, но от сутринта нищо не ми помага! Да не мислите, че съм много щастлив, защото съм скъсал с Мая? Знаете ли колко е хубаво два дни да се чудиш какво става с нея, после като се е разминало и тя е в ръцете ти, да обещаваш, че никога няма да я изпуснеш и след десет часа да го направиш? Пичове, обичам я, но не мога да спра материала.
Помълчаха известно време.
- И сега какво? – Лора наруши тишината.
- Каза, че ще ми събере нещата, можеш ли да ги свалиш от тях? Ще те чакам долу – журналистът се обърна към Марио.
- Мога, но… наистина ли няма да се видите?
Крис наведе глава:
- Не знам. Нищо не знам.
- Трябва да си ходиш! – сериозно и уверено каза Лора.
Крис и Марио я погледнаха учудено.
- Какво ме гледате? За теб ще е по-добре така! В момента седиш тук и ближеш рани, въпреки че сам си ги правиш. Гордост ли е, его ли е, не знам. Трябва да си ходиш и да видиш какво е като си сам! Колкото повече отлагаш този момент, толкова по-лошо за теб и за Мая! Аз лично няма да участвам в това протакане. Щом имаш усещането, че никой не ти помага – няма да ти помагаме!
Марио слушаше и постепенно се съгласяваше с приятелката си:
- Да, наистина. Не искаш да ни слушаш, а искаш да не си сам. Като приятел ти казвам – нещата са прекалено сериозни, за да можем да седим и просто да те държим за ръчичка.
Крис ги погледна, изправи се и си взе раницата.

Re: Фейк

от Mutafchiev » 27 май 2021, 00:02

40
Мая не можеше да си намери място след караницата с Крис. Най-лошото бе, че не стана така, както при другите хора. Крис бе спокоен, логичен и я обезоръжаваше с аргументите си. Стресна я рязката промяна у него, когато чу, че е против пускането на материала. Не се ядоса, не се разочарова, а грохна. За секунди лицето му придоби уморен вид. Появиха се сенки под очите, клепачите му се отпуснаха, движенията се забавиха. Изглеждаше така, сякаш е бил на ръба на велико откритие и някаква абсолютно идиотска, но много неприятна, пречка се е изправила на пътя му.
Търсеше начин да започне да го обвинява и да му крещи, но не намери повод. Прие предложението му да я махне от материала като подкуп, но дори тук не успя да му се развика. Бе съгласна с него и при други обстоятелства би го подкрепила, но просто я беше страх. Петнайсетина минути от разговора тя се въртеше около това признание и когато го направи, реакцията на Крис я учуди. Той се приближи до нея, прегърна я нежно и й каза: „И мен ме е страх. Не знам как ще отговорят, но повече ме страх от това, което правят сега.“
В този момент Мая за пръв път в живота си разбра, че тялото й е подвластно на емоциите, а не на разума. Отблъсна Крис и се отдалечи от него, защото чувството, че бива предадена я халоса по главата. Но не каза нищо, защото логиката не й позволи да противоречи на думите на журналиста.
Раздялата им също бе странна. След като се откъсна от него, той не я последва, тя седна с гръб в един от фотьойлите.
- Това няма как да се случи – каза твърдо тя.
- Така е – даже гласът му звучеше изморен.
- Мога да ти събера нещата до довечера.
- Ще помоля Марио да ги вземе.
Настъпи тишина, явно Крис очакваше отговор, но Мая така и не го даде. Тя усети как се приближава до нея, взима лаптопа си, вади зарядното от контакта и го прибира в раницата си. След което отключи вратата и достатъчно шумно, за да чуе, остави ключовете от дома й на близкия шкаф. Затвори вратата зад себе си.
Когато чу щракването на бравата, тя рязко се обърна натам, без да знае защо. Като видя, че го няма почувства почти физическа болка и се отпусна във фотьойла. Следващите няколко минути седеше без да помръдне, гледайки в една точка. Главата й сякаш се бе изпразнила и тялото й функционираше на автопилот.
Изведнъж, като огромна вълна цунами я удари мисълта: „Щом материалът му е по-важен, да го духа!“. Изправи се рязко и отиде в спалнята, за да му събере нещата. Отвори гардероба, понечи да вземе фланелките му, но те се оказаха на грешния рафт. Мая замря и си спомни момента, в който подреждаха дрехите. Отпусна ръце и се обърна. Огледа се и реши първо да почисти апартамента, имаше предостатъчно време.
Постоянно си повтаряше, че той няма право да постъпва така, че не я обича и дори стигна до заключението, че е бил с нея само, за да си направи материала. Процесът на самонавиване постоянно бе прекъсван от разни предмети, които бяха на журналиста. Всеки път, когато намираше такъв, я обливаше вълна от чувства. Никога досега не се бе ядосвала толкова на някого, за когото й бе толкова мъчно.
Когато приключи с чистенето, се огледа доволно и разбра, че вече няма къде да бяга и трябва да събере нещата на Крис. Следващото нещо, което осъзна бе, че докато е шетала, е връщала всичко негово там, където го бе намирала. Естествено, интерпретира действията си като тъпота, а не като подсъзнателно нежелание да се разделя с журналиста.
Направи крачка към една класическа настолна лампа със зелен абажур, любима на Крис. Твърдеше, че се чувства като истински творец, когато под светлината й пише материали за врачки, правещи амулети срещу запек. Мая се усмихна на шегата и се спря. Реши, че иска да хапне нещо. Яде. Изгледа един епизод от сериала си, реши да направи списък за пазар, пусна пералня. Докато едва успяваше да изчисти праха между шкафовете и тавана, осъзна какво всъщност се случва. Слезе от стола, на който се бе качила, взе бърз душ, облече се и излезе, като взе ключовете на Крис със себе си.

- Още се чудя как щеше да се развие животът ни, ако бях пуснала онзи материал – каза замислено Ева, докато Димов нежно с опакото на пръстите си я галеше по косата.
Адвокатът бавно огледа огромната си луксозно обзаведена спалня:
- Мисля, че добре се получиха нещата и без него.
- Знаеш какво имам предвид.
- Има ли смисъл да мислим за неща, които няма как да променим.
Ева се сви в него:
- Мая и Крис са скъсали.
- Толкова бързо?
- Аха – потвърди Ева, - той иска да пуска разследването, а тя не.
- И? – Димов я погледна в отражението на огромното огледало.
- Не искам да се меся.
Димов я притисна към себе си:
- Според мен трябва да го пусне.
- А тя?
- Изплашила се е от полицаите, ако толкова я е страх, ще я приберем тук, докато не мине бурята.
Ева едва дочуто се засмя:
- Звучите еднакво с Крис.
- Наистина си приличаме – замислено се съгласи Димов,- а ако е толкова, колкото си мисля, в момента не може да си намери място заради нея.
- Чувства се предаден?
- Не, в никакъв случай. Чувства, че предава, за да направи голямо добро.
- А ти как се почувства, когато не пуснах онова разследване? – Ева погледна Димов право в очите.
- Яд ме беше, че отстъпи, за да ме предпазиш.
Ева сведе глава:
- Тогава изгубих и битката, и теб.
- Двамата се изгубихме, и се отново се намерихме – Димов я целуна по главата.
Главната се сгуши още по-силно в обятията на адвоката.

Крис приключи с монтажа на видеото и бързо се „разходи“ по таймлинията, вдигна ръце нагоре, гърбът му изпука. С тежка облекчена въздишка, пусна видеото да се рендва, изправи се и се запъти към изхода на офиса, за да изпуши една-две цигари. Материалът щеше да е готов след поне 40 минути. Беше доволен и облекчен от добре свършената работа.
Бръкна в джоба си, за да извади телефона да се обади на Мая и събитията от сутринта отново нахлуха в главата му. Толкова се бе съсредоточил в монтажа, че бе избутал всичко останало от съзнанието си.
Като запали цигара пред офиса се почувства ужасно самотен и тъжен. Допреди по-малко от 20 часа бе готов да се окопае в сградата на Централното управление, само заради Мая, а днес бе взел решение да я напусне. За пръв път се замисли сериозно дали да пусне разследването или не. Реши да си представи лист хартия, разделен по средата. В ляво бяха всички аргументи „за“. Появиха се веднага и бяха толкова много, че не се събраха на въображаемия лист, затова трябваше да го увеличи в главата си. В дясно бяха всички аргументи „против“ и те се свеждаха до простичкото „Всичко ще бъде както преди“.
Крис отвори очи и силно дръпна от цигарата, усети отвратителен вкус в устата си, оказа се, че вече гори филтърът. Хвърли го и запали нова. Прекрасно осъзнаваше, че нищо няма да е както преди, даже обратното. В случая не ставаше дума за спор за капака на тоалетната чиния, а за нещо много по-голямо. Едва ли в близките месеци, дори години, би си простил, че не е изобличил фабриката. Знаеше, че зад всеки фейк, зад всеки скандал, щеше да вижда нейното очертание и това щеше да го побърква малко по малко. С времето щеше да спре да вижда Мая такава, каквато е. За него тя щеше да се превърне в човека, който го е спрял да пусне може би най-голямото разследване в кариерата му. Човекът, чийто страх е обрекъл медиите и аудиторията на лъжи и манипулации.
Крис се чувстваше странно, защото докато мислеше всички тези неща, не се надъхваше срещу Мая. Не искаше да я уязви или да й покаже, че греши. Нямаше и никакво желание да й обяснява каквото и да е. Сигурен бе, че разбира прекрасно гледната му точка. Просто искаше да е до него. Журналистът отдавна се бе научил да не си губи времето и енергията в празни спорове, но никога не му се беше случвало да постъпва така с човека, когото обича. Не се бе и случвало след раздяла да е сигурен в правотата си, и в същото време да иска да е с този човек.
Объркан и озадачен, той се върна в офиса и провери как върви видеото. За негово учудване бе готово, погледна си часовника и видя, че е мислил за Мая цял час. Качи го по същата процедура, която използва за презентацията на Статиков, прибра си нещата и тръгна от офиса.
Пътуването в метрото беше по-спокойно от обикновено заради почивния ден. Журналистът продължаваше да размишлява за Мая, слезе на станцията, качи се с ескалатора, измина няколкостотин метра и се спря шокиран пред блока. Огледа се изненадано и осъзна, че без да се усети е стигнал до дома на Мая. Намръщи се, запали цигара. Оставаха му две-три дръпки, когато един познат съсед го мярна, отвори му вратата на входа и го покани вътре.
След кратко колебание Крис влезе.
- И аз съм доста разсеян напоследък – усмихна се съседът, докато чакаха асансьора. – Мисля, че е заради пролетта, всяка година освен сенната хрема, започвам да забравям всякакви неща. За щастие не си вадя ключовете от джоба.
Журналистът му се усмихна любезно.
- Не съм виждал Мая напоследък, как е тя?
- Добре е… - Крис се замисли. – Задържаха я за малко, но вече всичко е наред.
- О, работата понякога обсебва цялото ни време! – продължи да любезничи съседът.
Асансьорът спря, човекът слезе и се сбогува с Крис.
Когато журналистът застана пред вратата се поколеба, огледа се, направи няколко стъпки на място. Натисна звънеца. Никой не отвори.

Re: Фейк

от Mutafchiev » 20 май 2021, 00:40

39
Мая се събуди в около десет сутринта и изпита огромно удоволствие от това, че се намира в леглото си. Лениво се протегна и бавно, наслаждавайки се на всяко движение на отпочиналото си тяло, стана и излезе от спалнята. Завари Крис разплут в един фотьойлите в хола с лаптоп в скута и слушалки. Бе придърпал и една масичка, която бе висока колкото подлакътника на фотьойла и на нея бе сложил мишката. Мая се приближи зад гърба му, видя че монтира нещо и нежно спусна ръце по гърдите му, навеждайки се към него. Той изчака ръцете й да стигнат до корема му и нежно, но здраво ги хвана, обърна се към нея и двамата се целунаха. Крис отмести едната слушалка:
- Добро утро – усмихна й се той.
- Много е добро – отпуснато и доволно отговори Мая.
- Ще ти направя кафе и сандвичи, докато се оправяш.
Тя го целуна бързо по устните:
- Започвам да си мисля, че може би не съм сгрешила с теб!
- Първо опитай сандвичите – ухили се Крис.
- Идиот – завъртя тя очи, завря лице във врата му, леко го ухапа и отиде в банята.
Крис, за пореден път натисна комбинацията „Ctrl-S” и отиде да направи обещаната закуска. Постара се всичко да бъде идеално. Преди Мая да се събуди бе изтичал до денонощния и купил любимите й бонбони и сладолед. Идеята беше да й ги сервира с кафето. Взе чаша за мартини, сложи сладоледа вътре и два бонбона отгоре. Оцени творението, в главата му изглеждаше доста по-добре. В този момент чу как душът спира, затова побърза да прибере десерта в хладилника.
Мая излезе по халат, седна на масата, а Крис й поднесе сандвичите с кафето. Докато се хранеше, журналистът й разказа за перипетиите с Димов, за това, че Ева вече знае всичко за групата им с Марио и Лора. Мая много се забавляваше. Крис се постара да опише лицето на Ева, когато е разбрала, че Марио не сваля Мая, а е гадже на Лора, а Мая е негова приятелка.
- Ама наистина ли така е гледала? – засмя се Мая, докато дъвчеше.
- Мен ме нямаше там, но съм абсолютно сигурен, че е била като жената от мемето с бялата котка!
Мая пак се засмя:
- И в крайна сметка – тя отхапа от сандвича – какво е положението с нея?
- Марио каза, че първоначално била бясна, но не усетих нищо такова. По-скоро бе загрижена и притеснена за теб.
- А знае ли кой е баща ми?
- Сигурно.
- А баща ми как е разбрал?
Мая лапна последното парче от сандвича.
- Също не знам, не съм му звънял аз, съмнявам се, че и Ева го е направила. Щеше да първо да ме пита.
Мая преглътна:
- Не знам как успява, но винаги разбира какво се случва с мен. Преди се криех много и въпреки това знаеше.
- Този път му отне доста време да разбере.
- Не се знае кога е разбрал – Мая отпи от кафето.- Можеш да се досетиш, че е способен да ме остави да полежа малко, за да покаже колко е незаменим.
- Мислиш ли? – намръщи се Крис.
- Знам го. И видя ли кога дойде да ме спасява? На следващия ден щяха да ме пуснат и без неговата помощ.
- Не знам как щях да издържа още една нощ без теб.
- Представи си каква щеше да бъде срещата ни в такъв случай – игриво се усмихна Мая.
Крис се сети за сладоледа:
- Не толкова сладка, колкото е сега!
Мая учудено го проследи с поглед и се ококори изненадано, когато той постави доста жалко изглеждащата чаша с вече разтопения сладолед, в който плуваха бонбоните.
- Не очаквах, че ще изглежда така – каза объркано Крис, докато се чешеше по врата.
- О-о-о! Толкова е мило! – възкликна Мая, скокна и го целуна. – Но да знаеш, следващият път - в камерата.
Червенокосото момиче взе чашата и лъжичката от кафето си и започна да яде изправена:
- А ти какво монтираш сега?
- Материала.
- Кой материал?
- Нашия, трябва да е готов за понеделник.
Мая остави чашата на масата, в нея остана един бонбон.

Ева, Марио и Лора седяха в празния нюзрум и обсъждаха освобождаването на Мая. Чудеха се дали Крис не се е обадил на Симсън в пристъп на отчаяние или полицията е решила, че е по-добре да пусне момичето.
Когато Крис се появи всички се изненадаха от ужасяващото му настроение. Беше повече от бесен. Седна срещу тях и веднага започна да говори за материала.
- Монтиран е на половина, до довечера ще е готов. Мая ще я махна от него.
- А с Мая какво става? – попита Лора, която не чу последното изречение на журналиста.
- Казах ви, пада от материала.
Ева се намръщи, изправи се и взе един от пепелниците в съседното шкафче.
- Как така? – учуди се Марио.
- Ей така. Изплашила се е от фабриката, затова първо ме убеждаваше въобще да не го пускам. Казах й, че няма да я вкарвам, тя продължи да ми се кара.
- И ти да беше лежал в затвора…
- Не знаем защо е била там – твърдо отговори Крис. – А ако е била заради фабриката, то какво по-добро отмъщение от това да я разбием?
- Колко тежко се скарахте? – прекъсна обясненията Ева.
- Изгони ме… Изнесох се… Заедно решихме, че не можем да се гледаме – кисело отговори Крис.
- Наистина ли не можеш да я гледаш? – попита Лора.
Крис наведе глава:
- Естествено, че не само мога, а само нея искам да гледам! Предложих й да замине някъде извън града, докато не отмине шумът, да остане с нашите, ако иска да е тук. Но материалът трябва да излезе!
Марио с устни, свити на фуния гледаше в земята, явно бе съгласен с Крис. Лора се обърна към Ева, която внимателно изучаваше подчинения си журналист.
- Няма ли да кажете нещо? Тя лежа в затвора за материал, който още не е излязъл! – възкликна момичето.
- Точно затова трябва да го пуснем – Ева й хвърли пронизващ, хипнотизиращ поглед. – Който и да я е вкарал там е целял да ни спре. Никой не трябва да мисли, че може по този начин да спира журналистическо разследване.
- Така ли? А по какъв начин може? Или искаш да ми кажеш, че никога през живота си не си спирала материал, заради нечии интереси? – ядосано продължи Лора.
- Това е друго.
- Друго? За рекламодатели ли става дума? Или за достъп до някой важен човек?
Ева присви устни и сведе очи. Четиримата мълчаха известно време.
- Ще го пуснем. Тук става дума за нещо, което е по-голямо от нас. Ако не го направим, ще убием бъдещето на свободата в страната! – каза Крис.
- А Мая? Нали разбираш, че ако го направиш никога няма да ти проговори? – Лора не спираше да призовава за разум.
Крис въздъхна, погледна към Марио, който продължаваше да не казва нищо. При други обстоятелства би го накарал да изкаже мнение, но сега не искаше. Знаеше какво ще каже, а това щеше да доведе до скандал между него и Лора. Погледите им с Ева се срещнаха.
- Съгласна съм с теб. Ако бях на твое място, щях да го пусна. Но, не съм. Ако смяташ, че трябва да го спреш…
- Ще я махна от видеото, в текста въобще не говоря за нея.
- А Мая?! – почти изпищя Лора.
- Ще видим – намусено отговори Крис. – Докато трае шумът, няма да се виждаме и така може би е по-добре.
- А ако я арестуват пак?
Крис се хвана за главата и се подпря на лакти:
- Не знам!
- Каза ли й за Статиков? – попита Марио.
- Да, предава ви поздрави.
Ева мълчеше и наблюдаваше случващото се. Очите й издаваха огромно съжаление и желание да помогне, комбинирани с тотално безсилие.
Лора въздъхна:
- И какво правим сега?
- Аз си отивам на бюрцето и довършвам монтажа, после си отивам в квартирата, звъня на хазяйката и се моля да не е намерила нов наемател.
Ева се изправи и погледна към Марио и Лора:
- Да вървим – после се обърна към Крис. – На линия сме през цялото време. Ако решиш да паднеш целия материал, кажи. – погледна си часовника – Планиран е за осем сутринта.
Крис кимна.
Когато остана сам, бавно отиде до бюрото си, извади лаптопа от раницата и го включи. Когато таймлинията се появи на екрана, започна да търси кадрите с Мая. Когато видя силуета й буца приседна в гърлото му. В него се биеха журналистът и влюбеният мъж. Не се сдържа, взе телефона си и й писа: „Хареса ме такъв, какъвто съм. Ако сега се откажа, ще спра да съм този, когото обичаш.“
Изпрати го, след което изтри парчето с Мая. Получи отговора й: „Знам. Аз се промених.“
Крис стисна зъби, бързо мина по остатъка от таймлинията и изтри всички кадри с нея. Реши да не променя сценария, а да запълва дупките в движение с каквото се сети.

Re: Фейк

от Mutafchiev » 13 май 2021, 00:09

38
Лора и Марио току що бяха прочели материала на Крис и с притаен дъх се спогледаха.
- Първоначално си мислех, че е малко параноично това, което направихме със Статиков, но сега… - започна Лора.
- … да, със сигурност ще отговорят – довърши мисълта й IT-то и се усмихна доволно. – Ето затова го правим!
Лора го погледна намусено:
- Да не развиеш месиански комплекс.
- След като това удари в понеделник, много неща ще се променят.
- И какво по-точно? – повдигна заинтересувано вежди Лора.
- Първо, фабриката ще спре да съществува.
- Да, троловете ще изчезнат, мениджърите им също, но най-важната част от нея ще остане.
- Нещатните служители – намръщи се Марио, на което Лора кимна в знак на потвърждение.
- Аудиторията ще разбере, че е била лъгана – продължи да изрежда администраторът.
- Искаш да кажеш, че досега не го е знаела?
Марио се ококори.
- Всички знаят, че медиите ги лъжат. Даже по-лошо, избират си кои медии да ги лъжат. Правят го съвсем осъзнато и с голямо удоволствие. Избират си ги по това, което им харесва да чуват. Ако по някаква причина харесват правителството, всяка хвалба за него е истина, а информация за кражби – лъжа. Ако не го харесват, е точно обратното. И колкото е по-силно отношението им, на толкова по-големи крайности са готови да повярват.
- Какво искаш да кажеш?
- Искам да кажа, че се докарахме до състояние, в което истината няма абсолютно никакво значение. Важно е на кого вярваш, а ти му вярваш, не защото казва истината, а защото харесваш прическата му, например. Важни са не фактите, а това, което ти смяташ за правилно, тоест твоето мнение. Знаеш, че винаги ще се намери някой, който да каже, че проститутката и кокаинът на задника й, в спалнята на кмета са монтаж, въпреки че очевидно не са.
- Звучиш като Крис…
- Казах ти, че се уча. Но това е точно така и като се замисля винаги е било. Можеш да питаш Джордано Бруно...
- Е поне малко от малко ще започнат да се усещат… - каза неуверено Марио.
- И какво ще стане като „започнат да се усещат“? – Лора натърти последните думи – Крис го написа, капсулирани са, просто ще задълбаят повече в същата посока. Знаеш ли колко е трудно човек да признае, че е грешал за някого, още повече, когато този някой всеки ден се е появявал по телевизията? И то да признае пред себе си, камо ли пред обществото… айде, социалните мрежи. А как се понасят кретените, които задължително ще изписукат „ние през цялото време ви казвахме“? И какво излиза от такива ситуации? Хората, вместо да продължат напред, започват да се карат кой бил прав, кой бил крив и в тази пушилка се намират хитреци, които обират ползите за себе си.
- Ще има друга фабрика?
- А какво те кара да мислиш, че и сега няма?
Марио замислено погледна към екрана на лаптопа:
- И за кого го правим тогава?
- За нас – уверено отговори Лора. – Ние се интересуваме от това, ние сме хората, които живеем с това. Вие с Крис – в медиите, аз в психологията. Ние сме избрали да се борим и пазим чистотата на съзнанието, доколкото ни е възможно.
- И кой викаш, развива месиански комплекс? – усмихна се Марио.
- Аз нямам илюзията, че този материал ще промени нещо кардинално, точно обратното, знам, че ще по-скоро ще утежни положението. Но в нашия свят, нещата ще станат по-лесни и разбираеми. За мен – ще се появят още изследвания и статистики, които ще ми помогнат в професията. За вас – пейзажът ще е по-подреден. А властите, ако имат акъл, ще вземат да измислят някакво законодателство по темата.
- Да, ще цензурират.
- Ако всички обединим усилията си и действаме рационално, може и да намерим границата.
- Значи все пак има файда, а и ще се вдигне много шум! – констатира Марио победоносно.
Лора се усмихна иронично:
- Само внимавай с месианския комплекс.
Тя се наведе към него и двамата се целунаха. Марио сложи нежно ръка на врата й, а с другата я придърпа към себе си. В този момент телефонът му извибрира, извади го от джоба си и без да се откъсва от Лора го остави до лаптопа. Телефонът на Лора извибрира, тя го извади, и Марио, все така впит в нея изфъфли:
- Не фмей!
- Виф кой е – отговори му Лора.
Марио отвори очи и без да спира да я целува се опита да види екрана. Не успя, започна да се криви, но също му беше трудно, хвана я за ръката, с която държеше апарата и я премести така, че да може да види името на дразнителя. Като го видя се ококори, измуча и нежно, но рязко бутна Лора:
- Какво стана?! – изненадано го попита тя.
- Мая!
Лора погледна екрана и бързо вдигна слушалката.

Крис и Симсън се бяха подпрели на парапета на терасата в апартамента на Мая, Крис пушеше цигара, а Симсън гледаше градинката пред блока.
- Значи няма да ми кажеш какво се случи? – през зъби процеди журналистът.
- За твое добро е да не знаеш – отговори спокойно бащата на Мая.
- Мисля, че съм достатъчно голямо момче, за да преценя кое е добро и кое не.
- Но не си достатъчно голямо, за да измъкнеш Мая от затвора, нали? – с известна насмешка гласа констатира Симсън.
Крис прехапа устни.
- Това, което можеш да направиш е да я убедиш да дойде да работи при мен.
- Защо толкова много го искаш? Виж, че се оправя прекрасно! Има си уютен дом, няма нужда от пари…
- И се оказва в Първо… - Симсън безцеремонно прекъсна журналиста. – Ако работи при мен, няма да има такива проблеми. Даже няма да й се подигравам много за теб, когато се виждаме.
- Мило – изсмя се Крис.
- Знам, че ти пука за нея, направи това, което ти казвам. Знам, че ме мрази и не иска да има нищо общо с мен. Разбрах, че може да се оправя сама, няма нужда от повече геройства.
Крис наведе замислено глава и се загледа във формите, които се бяха образували от олющената боя на парапета. От една страна журналистът в него искаше да изтъргува обещанието да направи всичко възможно, за да убеди Мая, в замяна на информация за случилото се в Първо. От друга – сърце не му даваше да я продаде по този начин.
- Нищо не мога да направя. Сам си надробил кашата, сам си я сърбай.
- Предлагам й сигурност, а ти ми теглиш майна? – не се спря Симсън – Това ли е твоята любов?
Крис се обърна към мъжа, приближи се до него на по-малко от педя разстояние и го погледна право в очите:
- А какво ми дава гаранция, че не я прибраха заради теб? - За секунда Симсън сведе поглед, но после погледна Крис в очите. – Да са я използвали, за да те сплашат? Или изнудват? Каква сигурност е това?
- Няма нищо такова! – погледът на бащата на Мая почерня, а дълбоко в очите му имаше яростни огньове – Ако не бях аз, все още щеше да лежи!
- Да, утре щеше да мине 72-часовият срок и щях да вдигна такава патардия, че това, което си направил в Централното щеше да им се стори като детска игра.
- Просто я убеди! – просъска Симсън.
Двамата усетиха движение в хола и се обърнаха. Мая бе излязла от душа и освежена говореше по телефона. Крис я гледаше като хипнотизиран. Симсън осъзна, че е по-добре да ги остави насаме:
- Ще чакам да ми се обадиш.
Мъжът влезе в хола, подмина дъщеря си без да я поглежда и излезе от апартамента. Мая го проследи с поглед и след като вратата се затвори зад гърба му, каза нещо бързо по телефона, след което се обърна към Крис. Бавно свали слушалката от ухото си, прекъсвайки връзката.
Двамата се гледаха право в очите. Почувстваха се така, сякаш Вселената с цялата си мощ, спря божествената подреденост на неумолимия си ход и лично им подари този космически миг. Секунда, която щяха да помнят цял живот. Секунда, в която съществуваха само те. Започнаха бавно, с малки крачки да се приближават един към друг. Не искаха да бързат, не защото се страхуваха, че ще изпуснат мига. Искаха да му се насладят, да запечатат чувството, което само късметлиите изпитват веднъж в живота си. Допряха тела, челата им нежно се докоснаха.
- Обичам те – гласовете им прозвучаха едновременно като един.
Едва докоснаха върховете на устните си. Усетиха огромен прилив на енергия. Тя леко захапа долната му устна, езикът му пробягна по горната й. Мощта на емоциите им се сля. Вселената потегли напред с мръсна газ.

Re: Фейк

от Mutafchiev » 06 май 2021, 00:34

37
Ева и Димов изгледаха презентацията на Статиков, качена в един от облачните акаунти, до които Главната имаше достъп. На беседката в градината кадрите изглеждаха сюрреалистично. Адвокатът наблюдаваше екрана с невярващ поглед и след като видеото приключи констатира:
- Не знам какво да кажа!
Ева го погледна учудено и развеселено:
- Че е идеално?
- О, такова е, във всяко едно отношение! И начинът, който твоите хора са го преметнали, и презентацията… Все едно разказва как работи някаква хай-тек кланица! Умът ми не побира как е възможно всичко това!
- А знаеш за толкова много схеми… - с известна ирония констатира Ева.
- И той е толкова тъп, че е повярвал за педофилията? Това е елементарен блъф!
- Явно да – усмивката на Ева стана още по-широка.
- И материала на Крис прочетох, тази фабрика е ужасна!
- Радвам се, че съдържанието ни ти харесва – Главната продължи със закачливата ирония, - но какво става с Мая?
Физиономията на Димов от искрено учудена и възхитена стана угрижена:
- Нищо хубаво. Спомняш си, че преди няколко месеца назначиха нов шеф на Първо, стария го отстраниха след скандал за корупция.
- Да…
- Откакто се е появил там са започнали да прибират хора, без никакви обвинения и после да ги пускат, обикновено около 70-тия час.
- Никой ли не се е зачудил какво става?
- Чудили са се, питали са, той ги заплашвал, един даже уволнил дисциплинарно.
- За да сплаши останалите?
Димов кимна:
- Още по-интересно е – продължи адвокатът, - прибират близки на богаташи и чиновници. А след като ги пуснат, цялата документация за задържанията изчезва.
Ева присви очи:
- Изнудва ги?
- По-скоро „изнудват“. Сам едва ли би бил толкова смел. Моят човек смята, че става дума за цяла групировка, която по този начин печели позиции и ресурси.
- Имаме ОПГ във властта, това ли намекваш? – ококори се Ева.
- Айде сега, не е само едно. Много добре знаеш, че всички използват каквото могат, тези са се сдобили с Централното управление и резултатът е този.
Ева се загледа към прекрасната панорама на града.
- Тоест, според теб изнудват баща й?
- Логично погледнато… - Димов също обърна глава и се загледа в границата на нощта, която се приближаваше към града.
- Крис знае ли?
- Реших първо да кажа на теб.
Главната учудено се обърна към него:
- Харесва ми, че най-после виждаш началника в мен, но в случая, първо той трябваше да разбере.
Тя взе телефона си от масата, отключи го, но Димов нежно постави ръка на нейната.
- Чакай малко.
- Защо?
- Мая е използвала единственото си възможно обаждане не, за да се обади на баща си, а на Крис.
- Така… - продължаваше на не разбира Ева.
- Откакто е започнала цялата епопея, Крис не е обелил и дума за баща й. Тоест са в ужасни отношения и нито Мая, нито Крис разчитат на него.
- Искаш да запазиш остатъците от разбитата връзка булка-зет-тъст? – иронично и невярващо попита Ева.
- Не, дреме ми. Ако наистина изнудват Симсън, то той в момента е под огромно напрежение. И доколкото съм чувал слухове, не защото се е притеснил за Мая, а защото някой си позволява да се ебава с него. Предполагам е измислил или е в процес на измисляне на отговор и в последствие вадене на Мая от затвора.
Ева присви очи:
- Много си го мислил…
- Сега си представи как по средата на това, което е измислил Симсън, цъвфа Крис, започва бясно да му държи сметка…
- Искаш да няма никаква възможност евентуалният план на Симсън да се прецака?
Димов кимна.
- Или си гений, или си луд, или прекаляваш с криминалните сериали!
- Кажи ми, че няма логика и веднага ще отида до Първо, за да кажа лично на Крис какво знам.
Ева сви устни:
- Да изчакаме до утре сутринта?
Димов се усмихна окуражително.
- Ама трябва да идеш на лекар, започваш да изпушваш – каза Главната.
Димов направи сериозна физиономия и деликатно я прегърна през рамото, отново поглеждайки към града:
- Права си, наистина димя… А дим без огън няма.
- Така ли? – Ева се намести по-удобно в прегръдката на адвоката и също, със сериозно и леко притеснено лице се обърна към града.
- Точно така, даже мисля, че имам нужда от спешно потушаване на огъня иначе съвсем ще изгоря.
- Аха и сигурно твоят огън е специален и трябва да се духа, за да изгасне?
Димов се закашля:
- Да, трябва, то е малко огънче, ама много пари…
- А докато пожарната стигне до тук… май ще трябва аз да го погледна?
- Би било много добър приятелски жест от твоя страна.
Ева започна да движи ръката си по панталона на Димов:
- Само, защото се познаваме от толкова години…
- Аха…

Крис от около час и половина седеше на своята пейка във фоайето на Централното управление и вече би могъл да каже, че свиква с мястото. Изгледа интервюто с Министъра на вътрешните работи и му хареса. Рядко се срещаше човек, който успява да запази човешкото в себе си след няколко години в министерски стол.
Политикоморфозата особено много си личеше при силовите министри. Да наблюдаваш как човек от полицай, свикнал да се изразява ясно и кратко се превръща в чиновник, и започва да политиканства е специфично извращение. Първоначалните опити са изключително нескопосани и предизвикват объркване и преплитане на езика у самия новоназначен министър, а докато се лустроса – хоп, мандатът свършил. Сегашният, обаче не бе направил дори опит да говори като колегите си политици.
Интервюто излезе на фона на продължаващите новини за ужасяващата битова престъпност, която уж се шири в страната. С всеки изминал ден все повече си личеше, че става дума за бавна, но за сметка на това методична кампания. Като китайска капка се набиваше в главите на аудиторията.
Крис си погледна часовника, часът беше седем без петнайсет. Изключи телефона си, облегна се назад и затвори очи подпирайки глава на студената стена, облицована с мраморни плочи. Съвсем скоро пазачът щеше да дойде и да му каже, че е време да си тръгва. Поредният ден щеше да отмине, а Мая щеше да е все така близо, но недостижима.
По стълбите се чу тропот, явно някой закъснял служител бързаше да си тръгне. Първоначално Крис реши да не отваря очи, но любопитството му надделя и погледна към човека. Беше Орлов, който крачеше забързано. Погледите им се срещнаха и полицаят сведе гузно очи. Крис се учуди от това поведение, беше готов да скочи и да затрупа Орлов с въпроси, но думите на Димов отново прозвучаха в главата му и го отказаха да излиза от вегетативното състояние.
Орлов го подмина, подмина и охраната, на врата се спря, върна се при пазача и му каза нещо. Униформеният му кимна и двамата си пожелаха „Приятна почивка“.
След като изгуби полицая от поглед, Крис отново се подпря и затвори очи. Пресмяташе колко часа остават докато изтече законният срок на задържането на Мая. После пресметна колко минути прави това. Подсъзнателно, биологичният часовник му подсказваше, че деветнайсет часа наближава и скоро ще бъде помолен да си ходи. Упорито седеше и чакаше това да се случи, нямаше да си тръгне сам. Времето продължаваше да тече, а никой не идваше. Отвори очи, погледна часовника си – деветнайсет и пет. Учуден обърна глава към пазача, който стоеше подпрян със скръстени ръце на касата на вратата на кабинката, в която бе работното му място. Той също си погледна часовника, след което кимна на Крис и се прибра вътре.
На журналиста му трябваха няколко мига, за да осъзнае, че му разрешават да седи в Централното управление и след приемно време. Явно Орлов бе казал на пазача, че Крис не представлява опасност. Жест, за който журналистът бе изключително благодарен, но не знаеше на какво се дължи. Естествено, реши да провери теорията на практика.
Остави раницата си на пейката и излезе пред входа, за да изпуши цигара. После се върна обратно абсолютно безпрепятствено. Явно по някакъв неведом за него начин, бе успял да спечели благосклонността на Орлов, а и пазачът го гледаше с разбиране. Стана, взе едно кафе от машината и го подаде на полицая:
- Благодаря – каза журналистът.
Пазачът го погледна учудено и после му се усмихна:
- Няма за какво. Ако някой те пита нещо, показваш си картата и казваш, че чакаш Орлов.
- Орлов – повтори Крис, за да запомни името.
Журналистът поседя известно време, гледайки различни неща в телефона си, после реши да легне на пейката, използвайки раницата си за възглавница. Без да се усети заспа.
Събуди го неприятното рязко и остро усещане на силна масльонка, ударена в челото. Разбуди се и първото, което видя бе идеален тъмносив костюм. Обърна глава и срещна властния, студен поглед на Симсън.
- Прекаляваш! – Крис чу познат глас и веднага скочи.
Без да знае как, Мая се оказа в обятията му и го целуваше. Хвана я за раменете, леко я отдръпна, за да се убеди, че е тя, след което силно я притисна до себе си и я целуна страстно.
- Само два дни лежа, а го играете все едно се връща от Сибир – констатира с нотка отвращение Симсън.
Двамата не му обърнаха внимание и продължиха да се целуват. Едва се откъснаха един от друг:
- Какво стана? – попита Крис.
- Не знам!
- Ние имаме развитие!
- Така ли, какво?
- Ами аз да си ходя освен… - кисело, на висок глас, каза Симсън.
Крис погледна Симсън:
- Как я измъкна?
- Тук ли да ти обяснявам? – повдигна въпросително вежди мъжът.
Журналистът не искаше да изпуска повече Мая от ръце, придържайки я се наведе да си вземе раницата и тримата напуснаха сградата на Първо. Когато подминаваха будката на пазача, Крис се загледа в нея, но облепените с отразяващо фолио стъкла не му позволиха да види дали пазачът е там. Униформеният с интерес наблюдаваше случващото се.

Re: Фейк

от Mutafchiev » 29 април 2021, 00:01

36
Крис огледа ателието си и достигна до извода, че се е справил добре с подреждането на мизансцена за снимките. Пердетата бяха дръпнати и единствената светлина идваше от студийното осветление, което бяха домъкнали с Марио от офиса. Дъската бе поставена по средата на хола и през екранчето на камерата изглеждаше много добре.
Освен него, в помещението се намираше само Лора, която нервно си гледаше телефона. Марио бе оставен на пост в градинката срещу блока на Крис, за да наблюдава дали Статиков е дошъл сам. В случай, че се появи с подкрепление, IT-то щеше да даде сигнал и цялата операция щеше да се отложи за неопределено време.
След няколко минути телефонът на Лора зазвъня, не вдигна веднага, а погледна въпросително към Крис. Той гледаше своя апарат и когато получи съобщение „Сам е“, кимна утвърдително към момичето. Тя вдигна и съобщи на злощастния ПР точния адрес.
Крис отвори вратата и когато погледите им се срещнаха, Статиков отстъпи крачка назад, на което журналистът се усмихна:
- Не се дърпай, няма да те изям.
ПР-ът стисна устни и влезе в помещението. Видя Лора и без нищо да й казва огледа обстановката. На лицето му се изписа облекчение, което учуди Лора и я накара да се замисли какво точно е очаквал да завари.
- Това, което се иска от вас, господин Статиков – започна дружелюбно, но делово Крис, - е да ни опишете подробно работата на фабриката, или фермата, както я наричате, доколкото разбрах. Докато ни разказвате, ще рисувате структурата на тази дъска. Ще ви дадем малко време, за да си съберете мислите, след което ще започнем.
- Един вид презентация? – попита ПР-ът.
- Да, точно така. Искам да снимаме всичко в един дубъл, за да не се налага материалът да бъде монтиран.
Статиков кимна с разбиране:
- А какво ще получа в замяна?
Лора обърна очи и изпуфтя, а Крис все така делово отговори:
- Профилът на 15-годишното момиче, което сте свалял седмици наред ще бъде изтрит.
- И как мога да съм сигурен, че ще го направите?
- Никак. Трябва да ни се доверите.
Статиков се изсмя кисело и се загледа в дъската. Явно преценяваше свободното място и как да структурира презентацията си. Направи едно-две кръгчета около нея със замислен вид, огледа прожекторите и камерата, след което попита:
- Със сако ли да бъда или мога да го махна, доста е топло тук?
Крис се загледа в ризата му, която бе на много малки раета:
- По-добре останете с него, такива ризи не стоят добре в кадър. И застанете в дясната страна на дъската, срещу прожектора на пода.
Статиков се усмихна:
- Разбрах. Ако някога се нуждаете от работа обадете ми се, мисля, че ще сте ни от полза, а и организацията ни ще ви допадне.
- Разкажете ми каква е и ще помисля – също усмихнато отговори журналистът.
Описанието на Статиков продължи около петнайсетина минути. По молба на Крис той се представи и съобщи фирмата, в която работи. Самата презентация се получи повече от добре. ПР-ът започна да описва структурата на фабриката отдолу нагоре. Първо разказа за щатните тролове, и за оперативните мениджъри, после за нещатните служители, сред които беше и Мая. Оказа се, че цяло ръководно ниво никога не е стъпвало във фабриката.
Стратегическите мениджъри контролираха оперативните и нещатните сътрудници. Тяхната функция бе да дават задачи на външните служители и след като ги получат готови, да ги предават на оперативните мениджъри, които от своя страна ги спускаха на троловете. По този начин можеха да следят цялата работа по даден фейк, след което да анализират резултата и подобряват работата на организацията.
За учудване на Крис, външните служители бяха само четирима, трима от тях бяха разделени по ресори. Четвъртият получаваше задачи по „всичкология“, защото имал „богата обща култура и добро аналитично мислене“. От материалите, които Мая му беше дала, Крис заключи, че става дума точно за нея. Единствените, които знаели кои са те, били стратегическите мениджъри.
В последните месеци ръководството било взело решение да прикрепи по четирима „лични“ трола към всеки от нещатните служители. Причината – съкращаване на времето за реакция и увеличаване на поръчките от пицарията. За да запазят конспирация, стратегическите мениджъри предпочели „личните тролове“ също да бъдат извънщатни. Дали свобода на четиримата нещатни сами да организират работата на троловете си. Това обясняваше и позицията на Лора, която не изпълняваше функцията на трол, пишещ коментари, а бе впрегната от Мая само в разпространяването на фейковете.
Следващото ниво бяха „директорите“ – двама братя, чиито имена Статиков отказа да назове: „И без това казвам предостатъчно“. Тези хора бяха пряката връзка между фабриката и собствениците й, за които ПР-ът не знаеше абсолютно нищо.
Предположението на Крис и компания, че всички работещи в сградата фирми имат общо с фермата се оказа правилно. В някои много редки случаи те са помагали с изготвянето на фейковете – информация, графики, представяния. Предимно, са имали функцията на административен и медиен параван. Когато след фейк-кампания неназованите собственици са печелили обществени поръчки, фирмите са поемали осъществяването им и всичко е било законно. С крива усмивка Статиков припомни историята с уличните фенери.
Когато снимките приключиха, Крис изгаси осветлението и дръпна пердетата. Статиков с облекчените свали сакото, ризата му бе подгизнала от пот.
- Е? Мисля, че изпълних своята част – каза Статиков.
- Повече от добре! – окуражи го Крис, докато вадеше картата от камерата.
- И…?
- Секунда – отвърна журналистът.
Крис провери дали всичко със записа е наред, след което го копира на лаптопа си, пусна го да се качва в два облачни сървъра и за всеки случай го копира на флашка. Не го изтри и от картата на камерата.
Докато журналистът изпълняваше всички процедури, Статиков заговори Лора:
- Наистина ли дори за миг не ти стана приятно и интересно да си говорим?
- Наистина – отговори момичето с известно съжаление към ПР-а. – Много грешен подход си избрал, знам, че е клиширано, но е по-добре да бъдеш себе си. Няма никакви универсални начини за свалки.
- Но аз съм скучен.
- Това, че ти не се харесваш, не означава, че няма да се намери човек, който да те хареса – усмихна му Лора.
Статиков се замисли:
- Толкова ли личи, че не се харесвам?
- Ако се харесваше, щеше да си сигурен в себе си и нямаше да се държиш толкова тъпо.
- От теб би станал добър психолог – усмихна се криво Статиков.
- Ще го кажа на професора по време на сесията – усмихна се Лора.
- Готови сме! – възкликна доволно Крис.
Лора извади телефона си и седна до Статиков, отвори профила, с който бе влязла в контакт с него и го изтри пред очите му.
- Ето, не те излъгахме – усмихна се тя и бързо стана.
- Не ме… - потвърди ПР-ът, изправи се и се обърна към Крис. – Кога ще излезе видеото?
Крис повдигна рамене:
- Не знам, може би никога.
Статиков се намръщи, но реши да не задълбава, и без това вече бе сложил кръст на работата си във фабриката:
- Не разбирам, но щом има шанс да не се появи – дано не се!
ПР-ът тихо напусна ателието на Крис, като смотолеви едно „довиждане“, без да поглежда никого. Когато останаха сами, Лора и журналиста се спогледаха, приглушавайки щастливите си викове се прегърнаха и заскачаха от радост.
- По-подготвени не можем да бъдем!
- Абсолютно! – потвърди Лора.
- Айде, иди при Марио да му разкажеш, а аз отивам към Централното!

Re: Фейк

от Mutafchiev » 22 април 2021, 00:15

35
Орлов пътуваше обратно към Централното заедно с колегите си и мисълта за Мая го измъчваше. Тъй като седеше на предната седалка, задържаният беше доста едър мъж и отзад се бе намърдал новобранецът, полицаят бе открехнал малко прозореца си и пушеше. Най-много го дразнеше това, че нито знае защо задържаха Мая, нито кой е прокурорът, който води делото. Вече се бе примирил, че го използват, но не можеше да приеме, че момичето просто кисне в килията и нищо.
Когато стигнаха и паркираха, колегите му отведоха арестанта за „обработка“, както се шегуваха помежду си, а Орлов отиде директно в кабинета на шефа си. Почука и без да чака покана влезе.
- Ще го видим какво е казал… ама к‘во може да е? Той е прост полицай, не може да измисли нищо особено. Спокойно, нали скоро ще го пуснем по канала…
Главният комисар бе нисък, плешив, дяволит и веднага създаваше впечатление на велик комбинатор. Малките му очички, светещи като върхове на игли, бяха живи и винаги в търсене на нещо полезно. Той бе и единственият оплешивял човек в Първо, който не си бръснеше главата „нула номер“, а държеше остатъците от косата си винаги в изрядно състояние.
Шефът на Орлов, явно бе увлечен в разговора и не забеляза влизането на подчинения си. Когато го направи бързо смотолеви:
- Трябва да затварям… Не, не те зарязвам по средата на пътя! Ще се чуем след две минути! Айде! – обърна се към Орлов и ядно изсъска – Влизаме без да чукаме, подслушваме чужди разговори, не спазваме субординация. Да ти казвам ли да си пишеш рапорта или ще се сетиш сам?
- Ако не ми кажеш какво правим със Симсън, не само ще си напиша рапорта, ами и ще пусна жалба срещу теб в прокуратурата!
Началникът започна да се смее. Приличаше на плешива детска играчка със счупено говорителче, което е трябвало да звучи като някакво животинче, но възпроизвежда звук на дявол надишал се с хелий.
Гротескната гледка не толкова ядоса, колкото стъписа Орлов. Бе свикнал на какво ли не, бе виждал какви ли не хора в системата, но откакто бяха назначили този гном за негов шеф преди три месеца, полицаят лично разбра как омразата преминава в погнуса.
- Ти твоята работа вече си я свърши, от тук поема наблюдаващият прокурор. И не ме занимавай повече със себе си – отговори човечето, гледайки часовника си.
- Кой е наблюдаващият прокурор?
Плешивият шеф рязко се промени. Очите му светнаха яростно, а усмивката му се смени със злобно озъбване:
- Твоята работа свърши. Това е първа издънка. На третата следва дисциплинарно.
Орлов понечи да отговори, но стисна зъби, с което върна доволното изражение на лицето на шефа си:
- Точно така, много правилна реакция. А сега – марш от тука!
Полицаят излезе от кабинета и затвори силно вратата след себе си, след което замря. При други обстоятелства, плешивото джудже щеше да получи морално и физическо унижение, несъвместимо с огромното му его. Орлов много пъти досега бе на ръба на напускането и винаги го спираше любовта към професията. Когато срещнеше поредната несправедливост, престъпление или откровена глупост, извършени от колега, си казваше „Следващият път напускам“. Толкова много се бе изправял на този кръстопът, че вече не си правеше труда да се убеждава и самозалъгва, че ще може да се махне. Системата на вътрешните работи тренира много неща у служителите си и примиренчеството е едно от най-лошите.

Мая вече бе преброила всичко, което можеше да се преброи в килията вече няколко пъти. Последваха лицеви опори, коремни преси и всякакви други упражнения, за които се бе сетила. Определено по филмите сцената с трениращ в килия затворник изглежда много по-добре, отколкото в реалността. След като се натренира до изнемогване, легна и за да не допуска лоши мисли, започна сама да си разказва вицове. За жалост и това не отне толкова време, колкото й се искаше, просто трудно помнеше такива неща. Сега се бе разположила в поза „лотус“ на пода, дишаше бавно и си представяше как ще аранжира терасата на апартамента си, след като излезе. Вратата изскърца и я извади от доста приятното състояние, което бе успяла да постигне.
Отвори очи и срещна учудения поглед на Орлов:
- Всичко съм виждал, но медитация в килия ми е за първи път.
Жената не помръдна и просто го гледаше със спокойните си светли очи. Това обърка полицая, който сам не знаеше защо бе дошъл.
- Донесоха ли ти закуска?
Отговорът бе едва забележимо кимване.
- Обяд не знам дали ще ти дадат – продължи Орлов, Мая не реагира. – Предполагам, че си мислиш, че съм дошъл да го играя доброто ченге, след като снощи бях лошото?
Мая наклони едва, едва глава настрани.
- Вече не се занимавам с твоя случай. Така, че няма за какво да се правя на каквото и да е – Орлов наведе глава, размисли, отново погледна Мая и заговори бързо. – Даже не знам защо дойдох. Нямам и идея защо си тук. Ако това те успокоява, отвън те чакаше някакъв журналист… много нагъл, охраната снощи го изгони, тук е с адвоката си, който също е… - Орлов се замисли, всъщност Димов си бе свършил работата, доколкото бе възможно. – Него го бива. Както и да е. Нямам идея защо си тук. Извинявай.
С наведена глава полицаят излезе от килията и затвори тежката и скърцаща врата.
Когато чу щракването на резетата, Мая издиша рязко и се наведе напред, подпирайки се на ръце. Значи Крис не я е зарязал и през цялото време са били на няколкостотин метра разстояние! Емоциите, които се опитваше да потиска с невероятни усилия избиха. От очите й потекоха сълзи, а по лицето й се разля усмивка. Безизходността на ситуацията, която й описа Орлов я смачка. Щом той, човекът, който я арестува не знае защо я е прибрал, кой знае? В каква каша се е набъркала? Или още по-лошо – е била набъркана? Какво имаше предвид Орлов като каза, че адвокатът на Крис е бил добър? Явно е направил опит да я измъкне, но не е успял.
Въпросите започнаха да бият по черепната й кутия като лотарийни топки в сфера. Но това, че Крис е навън и полага усилия да я измъкне, я накара да се стегне и да се опита да помисли дали досегашното й поведение е помогнало или навредило. Задачата й се оказа лесна, защото не бе казала абсолютно нищо, затова спря да се безпокои.
Изправи се и направи няколко движения, за да разтегне мускулите си, като ги комбинираше с вдишания и издишания. Опита се да прецени какво трябваше да означава идването на Орлов и дали е някаква игра. Отново седна на пода и зае поза „лотус“. Разсъжденията й по темата постоянно бяха прекъсвани от картини, в които Крис я чака отвън във фоайето, което бе успяла да огледа, когато я арестуваха. Реши, че е заслужила малко почивка от всичко, с което се опитваше да избяга от мислите за журналиста. Затова започна да си представя как я чака, на коя пейка седи, какво прави, погледите, които хвърля към полицаите. Как общува с адвоката. Това я успокои, стопли и вдъхна увереност. Едва сега, откакто бе арестувана, почувства, че не е сама.

Ева седеше в офиса си, а срещу нея, като наказани, се бяха изправили Марио и Крис. Журналистът бе казал своята версия на историята с Мая, и Главната бе задоволена от резултата. Бе изслушала и притесненията на двамата си служители относно последствията от пускането на материала.
Тя също бе предвидила подобна реакция от страна на собствениците на фабриката. Единственото, което й бе дошло на ум бе, че ще приеме някоя от поканите за интервю, които със сигурност щяха да завалят. Колебаеше се дали да напише и някакъв текст тип „медиите трябва да представят фактите“, но засега още не бе взела решение. Бе много и приятно изненадана от това, че служителите й са толкова активни и й дават коз, с който ще парира всичко, което би последвало от пускането на материала. Разбираше, че въпреки тайните, които пазеха от нея, всички бяха в един отбор.
Ева въздъхна тежко:
- Сядайте вече.
Крис и Марио я послушаха, но се настаниха на ръбовете на столовете, в очакване да чуят конското й. Не им дремеше за него особено, защото бяха направили всичко, което можаха. Това бе инстинкт, който бяха развили още от магариите в училище – прави се на дълбоко съжаляващ, докато ти се карат, а когато всичко мине, измисли още по-голяма глупост.
- Имаш ли информация за Мая? – попита Главната.
- Никаква, като приключим ще отида в Първо, затварят в седем.
- И какво ще правиш там?
- Ще я чакам – каза Крис, сякаш това бе най-нормалното нещо на света.
- Знаеш, че няма особен смисъл от присъствието ти там? – каза Ева.
- Не искам да съм никъде другаде.
Ева въздъхна:
- Добре. Статиков?
- След четирийсет минути ще се появи в ателието – рапортува Марио.
Главната кимна одобрително и се обърна към Крис, очите й бяха изпълнени със съчувствие. Журналистът никога не си бе представял, че тя може да излъчва такава топлина:
- За материала, разбираш, че ако отложим пускането му, ще са ни победили - Крис кимна разбиращо. – И без това, ако не са я пуснали вдругиден, ще вдигнем врява до небесата. А до понеделник ще има още едни 24 часа.
- Ако не го пуснем, ще загубим войната – потвърди Крис.
- Вървете да не закъснеете за оня чекиджия… и не забравяйте дъската! – заповяда Ева.
Проследи ги с поглед, след което взе телефона си и написа съобщение на Димов: „Измъкни я!“.

Re: Фейк

от Mutafchiev » 15 април 2021, 19:50

34
Смехът на Крис се разнасяше из дворчето на Лора и Марио, докато го гледаха с доволни усмивки:
- Знаех, че е кретен, но чак такъв! – констатира журналистът, поемайки си дълбоко въздух. – Знае ли, че винаги може да си изкара нови логове?
- Никаква идея – засмя се Лора, - но трябваше да му видиш муцуната!
- Въпросът е какво да го правим? – сериозно попита Марио.
- Материалът вече е готов, изпратен ви е още сутринта… - Крис погледна въпросително приятелите си.
- Нямахме време да го прочетем – оправдателно каза Лора.
- И искаш да кажеш, че няма за какво да ползваме Статиков ли? – с известно съжаление попита администраторът.
Крис запали замислено цигара и дръпна два-три пъти.
- Ясно е, че не е казал, че Лора го работи на никого, иначе нямаше да дойде сам и с тая флашка… Но след като излезе материалът, най-вероятно ще последва отговор от фабриката.
- Мислиш, че ще влязат в редакцията на сайта ли? – повдигна вежди Лора.
- Не, би било идиотско и потвърждаващо съществуването им – отговори Крис. – Мисля, че ще ни залеят с помия… всички. Най-вероятно ще се опитат да ни хакнат и да измъкнат инфо от сървъра, личните ни компове, телефоните…
- За сървъра нямаш грижи, единствено ако решат да ни DDoS-нат… в този случай няма да имам какво да направя.
- За DDoS-а не знам, но след като пуснем този материал, няма да имаме с какво да отговорим на атаките им – продължи Крис.
- И тук ще се появи Статиков? – попита Лора.
- Точно така, но трябва да го снимаме преди да пуснем разследването. Ако се опитаме след това, най-вероятно просто ще ни отреже.
- Какво ще ни даде това, че ще го снимаме? – намръщи вежди Марио.
- Фирмата, в която работи е спомената в големия материал, ако го изтипосаме на бяла дъска с едно маркерче да нарисува как работи фабриката…
- … без да крием лицето му, което вече всички знаят покрай фенерите– добави Марио.
- Всеки опит да ни обвинят в лъжа ще се провали.
Лора гледаше Марио и Крис невярващо:
- Наистина ли смятате да го изнудите и да му разбиете живота по този начин?
- В случая целта оправдава средствата, а и тоя си го е заслужил – каза уверено Крис.
Лора погледна въпросително към Марио, който преглътна:
- И преди сме го говорили, трябва да разрушим тая фабрика. Не може да продължава така. Мачкат всичко по пътя си, даже Мая прибраха…
IT-то млъкна рязко. Откакто се бяха видели с Крис не бяха казали и дума за нея. И Марио, и Лора при уморения и изтормозен вид приятеля си, се впуснаха да го разведряват и разказват случилото се със Статиков. Без да се договарят предварително, бяха взели решение да изчакат журналиста сам да започне темата.
- Лора, ако не искаш да използваме това, което си постигнала със Статиков… няма. Просто ще трябва да понесем всичко, което ще ни се излее на главите.
- На вашите глави с Ева – поправи го Марио.
- Да, вие можете да се откажете във всеки един момент, не ви държа насила.
Лора въздъхна:
- Ставаме като тях.
- Ако не ги спрем сега, всички ще станат като тях – отговори Крис.
- Добре, как ще го направим? – намести се Марио.
- В пет ще отида пак в Първо, трябва да сме готови преди това.
- Къде ще го снимаме? – попита Лора.
- При мен.
- При Мая?
- Не, имам още няколко дни в ателието. Кракът на тия мизерници няма да стъпи в нашия дом с Мая.
Лора и Марио се спогледаха.
- Значи нямаш още информация?
- Никаква, адвокатът на Ева ме дразни. Много. Изгони ме от Първо.
- Тя няма да ти даде лош човек – обади се Марио.
- Знам, точно това ме безпокои. Дала ми е най-добрия, за когото се е сетила и той не може да направи нищо.
Марио явно се сети за нещо и започна да си почесва тила, Крис го забеляза:
- Какво?
- Ами за Ева… - журналистът гледаше очаквателно. – Тя знае за теб и Мая, за мен и теб…
- Всичко?
- Каза, че ще ни прави очна ставка – каза Марио в свое оправдание.
- Аха, понеже нямаше да се наговорим… - с укор в гласа отговори Крис. – От друга страна, като почнат да ни заливат с лайна е хубаво да знае ситуацията.
Крис погледна в очите Марио, после Лора:
- Сигурни ли сте, че нямате проблем да използваме оня кретен, за да отвърнем на удара?
- Да! – убедено отговори Лора. Явно бе размислила и бе съгласна с доводите на момчетата. – Във всяка война има жертви.

Кабинетът на Вътрешния министър не бе ремонтиран от поне трийсет години и когато Лавър влезе в него се почувства смачкан. От тук се даваха едни от най-важните заповеди в държавата, а разговорите, които стените са чули можеха да свалят всяко едно от правителствата в този период.
Началото на интервюто бе трудно. Въпреки, че се познаваха от години, можеше да се каже, че са били близки, покрай общото им увлечение – моторите, министърът се държеше много обрано и дръпнато. За годините, в които заемаше поста, бе дал едно-две интервюта и затова не се чувстваше в свои води. Лавър също много внимаваше, да не го „затвори“ съвсем и да се получи поредния негледаем разговор с чиновник.
- В последните дни сякаш има взрив на битовата престъпност?
Министърът явно очакваше този въпрос, бе размишлявал по темата, но така и не бе измислил какво да каже. Тъй като не беше политик, а човек израснал в системата на МВР и то като оперативник, не можеше просто да започне да говори и да не даде отговор.
- Ситуацията наистина е странна – започна той внимателно. – От една страна, по статистика се справяме с по-добре от минали години. Знаете, че постоянно въвеждаме в експлоатация нови средства за наблюдение и издирване на извършителите на криминални деяния. Времето ни за реакция също е намаляло драстично. Сега мога да ви залея със статистики – министърът потупа с върха на пръстите си няколко листа, - но разбирам, че това няма да има никакво значение за гражданите.
Лавър кимна одобрително:
- Прав сте, цифрите нямат значение, когато са те обрали. Но не отговорихте на въпроса ми.
- Вие получавате официалния бюлетин на Министерството ежедневно, всички имат достъп до него. Сравнението по дати – днешната и същата от миналата година, от по-миналата… ще видите прогреса, който отбелязваме. Ще ви кажа честно, въпреки че това ще се интерпретира лошо от… - министърът се замисли за думата – публиката, но наистина не знам защо днес цял ден се въртят новини за четири домашни кражби. При това кражби в различни градове, с различен профил на пострадалите, извършени по различен начин. Тоест между тях няма нищо общо и не може да се говори за някаква извънредна ситуация. В интерес на истината, за две от тях, извършени през нощта, след много координирана работа на колегите в различните звена имаме задържани. Едните са хванати с плячката.
- А какво са откраднали?
- За жалост не мога да ви кажа.
- Медиите се опират на бюлетина, за който говорихте. Твърдите, че не се е променил, но аз мога да ви кажа, че е по-различен.
- С какво? – повдигна вежда въпросително министърът.
- Станал е по-подробен.
- За това не знам, при мен идват други сводки. Може би е редно да попитате шефа на Централното управление, неговото ведомство съставя бюлетина.
След още няколко въпроса интервюто приключи, но атмосферата в кабинета стана по-отпусната едва, когато министърът видя как операторът вади батерията и SD-картата от камерата.
- Надявам се, съм бил полезен – каза той.
- При всички положения – отговори Лавър, - в моменти като този е хубаво да говори министърът.
- Не разбирам откъде се пръкна тоя „момент“ – възкликна шефът на МВР. – Сам виждаш сводките и си наясно, че сме в топ-а на най-сигурните държави в региона.
- Странно е наистина, на Ева също й се вижда подозрително.
- Нали? – министърът реагира по-живо. – Усещам, че ми кроят интрига, но защо просто не дойдат и не ми кажат: „Не ставаш, махай се“.
- И ще се махнеш ли? – ухили се Лавър.
Министърът се засмя:
- Само ако премиерът ми поиска оставката.
- Ето, виждаш ли, ти ставаш, но не им вършиш работа. А просто да те махнат не е красиво, трябва повод.
Двамата свиха устни, защото в последните петнайсетина години това бе основната причина за повечето назначения в администрацията – „да вършиш работа на назначилия те“. Поговориха още малко, предимно за мотори, изслушаха оплакванията един на друг, как вече не им стига времето да карат и се сбогуваха приятелски.

Re: Фейк

от Mutafchiev » 08 април 2021, 00:09

33
Лора и Статиков седяха на масичка на улицата в едно от многото кафенета на централната улица. Точно до тях, зад Статиков, се бе разположил Марио и напрегнато дъвчеше красиво аранжиран, но суховат сандвич с накълцано телешко. Лора полагаше огромни усилия да не гледа към приятеля си, докато слушаше глупостите на Статиков. Към този момент, не бе казал нищо ново и интересно, а се придържаше към образа на леко зловещ с романтиката си чичо.
Лора вече въртеше в главата си няколко извинения, които да използва, за да се изнесе от ужасно тегавата среща. Колебаеше се между „час при лекаря“ или „обаждане от приятелка в беда“.
След няколко минути вече избрала посещението при доктор, като обяснението щеше да бъде „имам едни сърбежи и като се чеша се образуват мехури“, за всеки случай. Докато размишляваше, усети, че не чува дърдоренето на Статиков и фокусира погледа си върху него. Гледаше я мълчаливо и сериозно.
- Скучно ли ти е? – попита я с нормален тон, а не с досегашния дървено-романтичен.
- О, не бих казала „скучно“… - внимателно отговори Лора.
Статиков сви устни:
- Има една група във фейсбук – „Романтиката, която отдавна изгубихме“, пълна е с жени, които искат да слушат поезия, да си говорят за луната и вечността на времето.
Лора забеляза как Марио се задави със сандвича от смях зад гърба на Статиков.
- А правил ли си нещо с някоя жена от тази група? – попита Лора.
- Не, всички са омъжени, или разведени… общо взето не искат да имат нищо общо с мъже.
- И затова реши да подходиш към мен като към жена, която не иска да има общо с мъже, но иска романтика?
Статиков се намръщи, замисли и погледна Лора, схващайки идиотизма на логиката си. Устата на Лора се опъна в тънка, мигновена саркастична усмивка:
- Умно.
- Е с теб проработи, докато си писахме? – Статиков изглеждаше като удавник, който отдавна е тръгнал към дъното и само показалецът, и средният му пръст се показват над водата, и се опитват да се хванат за нещо, което да го спаси.
- Ами написано някак си беше по-друго – уклончиво отговори момичето.
Статиков стисна устни:
- Разбирам, жалко. Надявах се, че може да се получи една красива любовна история, в която този, който работи жертвата си се влюбва нея и после двамата започват заедно щастливи, живот изпълнен с приключения.
Лора се ококори, а Марио се намести в стола, избутвайки чинията с остатъците от сандвича настрани.
- Чакай, чакай, какво имаш предвид?
- Ами това, че ме работиш – отговори Статиков, изненадан от реакцията й.
- В какъв смисъл те работя?
- Искаш да измъкнеш информация за работата ми – ПР-ът продължаваше да я гледа учудено. – Или не е така?
Лора замръзна, не знаеше какво да каже. Мозъкът й се опитваше да измисли нещо, но буксуваше. Резултатът бе, че напрежението в черепната й кутия бе огромно, но това не даваше нищо ползотворно. Въздъхна тежко, като току що спрял парен локомотив и това я отпусна.
- Как разбра? – попита момичето, разбирайки колко безсмислено и тягостно би било да спори с този изключително скучен човек.
Марио, зад гърба му, се бе подготвил за нисък старт, в случай, че нещата излязат извън контрол.
- Имам те в списъка с външните сътрудници, работиш с Фалшивата Лунна Светлина, жалко че не знам кой е той – отговори Статиков. – Доста е наивно да си мислиш, че ще ми пишеш и само, защото си жена няма да те проверя.
- Не предполагах, че полът ми ще има такова значение – констатира кисело Лора.
- Защо ме проучваш? – студено попита Статиков.
- За да разбера повече за фабриката – момичето реши да говори направо, очевидно бе, че няма какво да губи.
- „Фабриката“ – замислено повтори Статиков. – Ние я наричаме „фермата“. Но вашето повече ми харесва, по-точно е някак си. Наистина сме индустриализирали процеса.
Лора пусна една кисела усмивка, после се намръщи.
- Каза „вашето име“, мислиш, че не съм сама?
- Не си. Как едно двайсет и две годишно момиче ще реши, че иска да проучва организация като нашата? И как сама ще успее да стигне до мен?
- Подценяваш ме – сериозно отговори Лора, - а и не си толкова труден за откриване.
Мозъкът на Лора вече работеше в режим „спасяване на кожата“. Търсеше изход от ситуацията, така че хем да не ядосва допълнително Статиков, хем да не предизвиква намесата на Марио, за да не го издаде.
- След издънката с оня журналист наистина имаше два-три дни, в които не бях, но иначе никой не ме познава. Тъй че, ако бях на твое място щях да започна да говоря. – Статиков вече не приличаше на зловещ романтик, а на грозноват хищник.
- Какво да говоря? – направи се на луда Лора.
- Кои сте, какво правите, за кого го правите.
- Първо сама съм, второ, проучвам ви, трето – за себе си – не загуби самообладание момичето.
Статиков въздъхна:
- И защо ни проучваш?
- Защото съм студентка по психология и се интересувам от манипулиране на масите.
Мъжът се засмя зловещо:
- От манипулиране на масите се била интересувала – заби пръст в масата, на която седяха и изсъска злобно – единствената маса, която можеш да манипулираш е тази, моето момиче.
- Гроздето е кисело, а? – това бе единствената контраатака, която успя да измисли Лора.
Статиков я погледна учудено и обидено, тя усети, че е намерила слабото му място и с нови сили продължи:
- Не можеш да си позволяваш да ме обиждаш и да се правиш на велик, само защото не съм ти пуснала! – последните думи Лора каза на висок глас и седящите близките маси се обърнаха към нея – Не ми харесваш и толкова! Заплашвай ме колкото си искаш!
Статиков почервеня и изсъска:
- Слушай, момиченце, няма да ми минеш с тия номера! – бръкна в джоба си, извади флашка и я размаха пред лицето на Лора – Тук са всички логове с теб, ако ги пусна през фермата, ще ти разбия живота!
Лора го гледаше в очите:
- И сега ще ми кажеш, че това е единственото копие и ако ти пусна ще ми го дадеш, а после ще се окаже, че пазиш логовете на друго място и ще се гавриш с мен, докато не ти писне!
Статиков се ококори:
- За какъв ме имаш?! Естествено, че е единственото копие! Но сега, като ми каза, ще напр…
Лора грабна флашката от ръката му, хвърли я на земята, след което, под смаяния поглед на ПР-а, я настъпи няколко пъти, с което напука пластмасовия корпус. Вдигна я, извади платката, счупи я на две и я пусна в чашата си с вода.
Статиков гледаше шокирано и невярващо, по изражението му личеше, че копието наистина е единствено и унищожено по варварски начин.
- За идиот те имам – изсъска Лора през зъби. – Имаш ли други въпроси?
- Н-н-е – едва чудо промълви Статиков, наблюдавайки как единственият му коз лежи на дъното на водната чаша.
Действията на момичето толкова шокираха ПР-а, че той не съобрази, че може да дръпне логовете във всеки един момент.
В този момент телефонът на Лора извибрира, тя прочете съобщението, което й бе изпратил Марио и се усмихна.
- А сега, погледни профила, който си свалял толкова дълго време – каза победоносно момичето.
- Не те разбрах – каза объркано Статиков.
- Погледни ми профила.
Статиков отвори профила през телефона си, видя снимката, видя постовете.
- Нищо няма.
- Виж ми годините.
- Не! – Статиков трескаво натисна няколко пъти дисплея на телефона си – Не! Не си на 15! Ти не си на 15!
- Знам, че те разочаровах, като те лъгах, но толкова хубави любовни стихове ми пращаше, като мислеше, че съм непълнолетна. А философските разговори – човек трябва да прави това, което иска, животът е, за да се живее, ти с опита си можеш да ми покажеш невероятни неща… Копирай си пак разговорите!
- Това е лъжа! Не е можеш да постъпиш така! Кой ще те послуша? Очевидна лъжа! – започна яростно да съска Статиков, с което отново привлече погледите на другите посетители. Това го накара да се окопити.
- Мисля, че един наш общ познат ще се зарадва да пусне тази история – провален ПР сваля непълнолетни момиченца в интернет, как ли би кръстил материала? „Не му върви с фенерите, с децата също“.
Лицето на Статиков се промени. Стана каменно и непроницаемо:
- Какво искаш?
Лора получи ново съобщение от Марио: „Ще му кажеш после, излей водата в саксията до теб и вземи флашката“. Лора изпълни указанията под смаяния поглед на Статиков, след което си взе чантата от облегалката на стола, изправи се и злобно каза:
- Ще ти кажа после… мръснико.
Момичето рязко се обърна и си тръгна от кафенето. Марио остана да наблюдава Статиков. Известно време ПР-ът седеше без да помръдва, с ръце отпуснати до торса. В гръб изглеждаше сякаш някой го е гръмнал в гърдите. Размърда се, подпря се на лакти и скри лице в шепи. Поседя малко така, свали ръце и помоли сервитьора за сметката. Като я плати, се изправи и с леко полюшваща се походка тръгна надолу по главната.
Марио също плати и тръгна към къщи, където предварително се бяха разбрали да се чакат с Лора след като свърши срещата.

Ева седеше на бюрото си и вглъбено четеше текста към материала за фейковете, написан от Крис:
„Безспорно е, че има сили, които целенасочено, изключително добре организирано и професионално манипулират общественото мнение. Те успешно създават информационен шум, през който пускат стрели, с които успяват буквално да забият желаните мисли в главите на аудиторията. Използват всички познати методи за влияние. Хората, които разчитат на факти получават такива, макар и фалшиви или изопачени. Ирационалните биват заливани с демагогия и лъжи, целящи да докоснат емоциите и чувствата им. В бързината и желанието да бъдат първи, големите медии повтарят лъжите, с което ги легитимират и резултатът е повече от плачевен.
През информационния хаос на 21 век плуват огромни галеони, а многобройните им оръдия имат скорострелността на автомати. Мощта на тази армада е насочена срещу аудиторията, а тя, в голямата си част, е абсолютно беззащитна. Разделена на постоянно враждуващи групи, става лесна жертва на таргетирани послания. Колкото по-затворена в убежденията си е една група, толкова е по-лесна за манипулиране.
Илюзията, че интернет дава по-точна информация от телевизора или някое традиционно издание, е най-голямото престъпление, което всеки от нас извършва спрямо себе си. Така се капсулираме в удобната ни информационна среда и сами се изолираме от света. Сами даваме знанието какво предпочитаме, какви са възгледите ни, даваме ключа към съзнанието си.
Сега спрете да четете и посетете предпочитаните от вас сайтове, вижте кого цитират… Е? Със същия успех можехте да гледате и новините по най-омразния ви канал.
Виновни тук не са медиите, не е и аудиторията. Борбата за гледаемост, която изхранва първите ги принуждава да бъдат бързи, крещящи и ефективни. Аудиторията, от своя страна не може да се справи с целия поток, който й се излива на главата. Не може и да съществува без информацията, към която е пристрастена. Точно тук, в тъмните допирателни зони, се намират силите на армадата, която използва слабостите и на двете страни.
Най-страшният извод от така нарисуваната ситуация е, че не съществува ефективен метод за борба с фейковете. Да, можеш след разследване, отнело много време, да кажеш: Това е фейк! Но разобличаването вече няма да е актуално, няма да има кой да го чуе, защото дневният ред вече е съвсем друг. Опитите да спираш фейковете докато са пресни, граничи с цензура и неминуемо ще се появи някой, който да се изкуши да прекрачи границата.
Аудиторията също не може да се опази, дори вие да внимавате какво съдържание консумирате, дори приятелският ви кръг да го прави, това е мизерно количество на фона на всички. А в наши дни „всички“, често заменени от „най-шумните“, не без помощта на фейковете, решават съдбата на цели държави и континенти.
Блогърите, инфлуенсърите, често изглеждат като обективни източници на информация. Но много малко от тях разкриват откъде и срещу какво идват доходите им. Не се наричат „журналисти“, по този начин свалят от плещите си нормите и кодекса, на които са подчинени медиите. А тази бариера, макар и морална, е много сериозна. За да увеличават аудиторията си и да бъдат интересни, много от тях стигат до пропаганда на откровени глупости, клюки, конспиративни теории.
Целта им, разбира се, е да градят собствена аудитория и напълно естествено, най-добрият фен е този, който слуша само тях. Тоест се затваря в информационния мехур, който създават. С много малки изключения, те несъзнателно подсилват и без това убиващия мозъчни клетки шум, заменяйки фактите с мнението си.
В заключение бих искал да дам рецепта, правила, които да спазвате, когато избирате източниците си на информация. За жалост не мога, защото съм сигурен, че много от четящите в момента се питат „На кого да вярвам?“. Вярата няма нищо общо с корупционен скандал, с катастрофа, предизвикана от наркоман или лошо направен ремонт. Вярата няма нищо общо с обективната реалност.
Това, което успях да направя, е да ви покажа, как работи манифактурата на фейковете. Вече не става дума за тролове, които се гаврят с прекалено чувствителни потребители по форумите. Става дума за фабрики, бълващи лъжи, моделиращи мисленето и чувствата на цели общества. Оказа се, че святата идея на създателите на интернет – цялата информация да бъде на върха на пръстите на всеки човек е нож с две остриета и второто е много, много по-опасно.“
Ева въздъхна тежко и се отпусна назад. Материалът й хареса, но и стресна. Нямаше нужда да спира и да проверява колко от новините в сайта са цитати от големите медии. Просто те имаха ресурса да пращат репортери навсякъде, където имаше нужда. Тя не можеше да си позволи подобно нещо. Въздъхна, осъзнавайки и обречената правота на Крис за липсата на решение срещу фейковете и отвори папката „видеа“, която бе получила заедно със сценария и текста за сайта.
Започна да ги гледа едно по едно. Интервюто с ПР-а на „Меджикмаркет“ много й допадна, гледа отново видеата с Лора. Стигна до файлове, наречени „video_1”; „video_2” и така нататък. Отвори ги и там видя силует, седящ в тъмна стая, а осветлението бе поставено така, че фигурата да е абсолютно черна. Въпреки това Ева успя да разпознае Мая, без даже да разбере по какво.
„Стурктурата им е доста проста, но ефективна. Обикновените тролове, тези, които пускат материалите в интернет се намират на едно място. Това улеснява координирането и управлението им. Аз, обаче никога не съм била в офиса им, даже съвсем наскоро разбрах, че съществува и къде точно се намира. Така се получава, че хората, които не са особено важни, могат да бъдат „похарчени“, в случай на проблеми. Важните пък са достатъчно защитени, и след като проблемите минат, работата на фабриката може да се възстанови достатъчно бързо“.
Ева се усмихна. Ето откъде е дошла аналогията на Крис с галеоните. Често се е случвало, военните кораби да изхвърлят излишен товар, за да станат по-бързи при нужда. Явно Мая наистина е неговата муза.
Размислите на Главната бяха прекъснати от Лавър, който нахлу в кабинета й и изстреля:
- Битовата седмица продължава – в квартал „Св. Георги“ са станали четири кражби по домовете през нощта!
След като млъкна, усети, че е прекъснал някаква важна работа на Ева:
- Ох, извинявай, че влязох така…
- Няма нищо, Крис този път е надминал себе си.
- Добре ли го е направил?
Ева кимна замислено и после се върна към разговора на Лавър:
- Вече ни занимават с кражби на телевизори, така ли?
- Аха, явно нищо друго не се случва.
- Не е ли подозрително как рязко скочи битовата престъпност напоследък? – замислено попита тя.
- Е не е скочила, просто МВР започна да пуска комюникета за щяло и не щяло.
- Това имам предвид.
Лавър присви очи, но реши да не задълбава в темата:
- Разбирам… Дал съм на стажантите да преразказват информацията, евентуално могат да объркат видеата от МВР. Отивам на интервю с министъра.
Ева вдигна палец в знак на съгласие и Лавър излезе от кабинета й.

Re: Фейк

от Mutafchiev » 01 април 2021, 01:21

32
Когато се прибра вкъщи, Крис затвори входната врата зад гърба си и замръзна. Оказа се в света на Мая. Свят, в който се бе влюбил, в който искаше да живее, който обожаваше. Беше го страх даже да диша, защото не искаше да го оскверни. Физическа болка прониза гърдите му, краката му омекнаха и подпрян на вратата се свлече на земята.
Журналистът осъзна колко много обича червенокосото момиче с лъчезарна усмивка и че не иска да прекара нито миг без нея. Всички емоции, които изпита през деня от момента, в който разбра, че е арестувана до момента, в който си нави алармата го заляха. Почувства се така, сякаш е на дъното на океан и стотици тонове солена, режеща вода го притискат. Вдигна глава, огледа апартамента и реши, че не само, че ще я измъкне от ареста, но и ще накаже този, който я е вкарал там.
Мозъкът му започна трескаво да работи. Усети прилив на агресивна, унищожителна енергия, която извираше от всяка клетка. Скочи от земята и с решителна крачка тръгна към кухнята, напълни кафеварката и извади лаптопа от раницата. Прекрасно знаеше, че няма да може да заспи, затова реши, че ще прави това, което може най-добре – да разказва истории. В часовете до разсъмване журналистът написа един от най-силните си сценарии.
Историята бе подредена идеално. Където трябваше, голите факти се представяха ударно, набивайки своята важност в главите на аудиторията. На нужните места присъстваха обран патос и ирония. Не пишеше обикновен разказ за фабрика за фалшиви новини. Крис описваше историята на любовта си – неочаквана, странна, страстна и плашещо силна.
След второто прочитане и сравняване на видеата по таймлинията, и сценария, будилникът звънна. Журналистът изпъна ръце нагоре, гърбът му изпука. След като се отпусна и изключи алармата, погледът му падна върху вратата на спалнята. Погледна сценария и изпита нов прилив на сили. За него бе очевидно, че на компютъра си има едрокалибрена гаубица, способна с един изстрел да потопи абсолютно всеки самолетоносач.
Изправи се и бавно закрачи към спалнята, докосвайки стените, масите, дивана с върховете на пръстите си. Седна на леглото, взе една от възглавниците и силно вдиша аромата на Мая. Подейства му като наркотик, есенцията на жената, която обичаше като мълния пробягна по гръбнака му и достигна до всяко нервно окончание. Почувства се зареден, силен и спокоен, сякаш е имал най-хубавия сън от години. Знаеше, че скоро Мая ще излезе и двамата ще унищожат фермата с един единствен залп.

Марио седеше в кабинета на Ева и се опитваше да разчете в леденото лице на Главната какво наказание го чака. Тя се движеше замислено и мълчаливо напред-назад около бюрото.
- Значи снощи ми каза, че сте вкарали Фалшивата звездна светлина в стаята, в която се намира сървърът ни… нееднократно, дали сте й достъп до него и всичко това, защото Крис е влюбен в нея.
- Н-н-е, достъп до сървъра не е имала.
- Но до вътрешната ни мрежа е? – Ева натърти последната буква.
- А-м-и-и да…
- Тоест и до сървъра – каза по-скоро на себе си Главната.
- Ако имаше нещо щях да го хвана! Сканирам ежедневно всичко! – се оправда IT-то.
- Кога точно го сканираш, Марио? – Ева се обърна рязко и го прониза със студения си поглед – Когато се забиваш с герои на разследвания, или когато помагаш на Крис да го прави?
- Ъ… - Марио нямаше какво да отговори.
- Не мога да повярвам, че и двамата сте толкова спермотоксикозни! – Главната разсъждаваше на глас, продължавайки да се движи напред-назад – За теб иди-дойди, все пак си IT, имате си някакви кривщини в главите, но Крис? Има ли колежка под 80 килограма, която да не е минала през леглото му?
- Ъ… - Марио прекъсна Ева и тя се обърна, за да го изслуша, но той спря.
Главната повдигна въпросително вежди.
- Не знам на какво първо да отговоря.
- Не го приемай лично, понякога играеш по седемнайсет часа дневно. Ти си единственият, който остава тук до късно, защото иска. Крив си. Затова е разбираемо да луднеш по Лора. Но Крис!
- О! Той е влюбен, наистина. Никога не е бил такъв.
- Видях – присви устни Ева.
- А що се отнася до колежките…
- Знам, знам, не са всички, не се обяснявай – каза отегчено Ева, изглеждаше така, сякаш е имала нужда да се накара на някого и сега вече й минава. – Чувал ли си се с него?
- Не, писа ми снощи, днес не е.
Ева въздъхна, отпусна се в стола си, обърна се към прозореца и отнесено заповяда:
- Слушам.
- Ъ-ъ…? – измуча Марио.
- Историята, цялата, от самото начало. После ще ви направя очна ставка – отегчено уточни тя.

Мая се събуди схваната от глава до пети. Леглото бе ужасно неудобно, килията студена. Подпря се на лакти и се огледа. Мивката и тоалетната, които очевидно биваха мити престъпно рядко, я очакваха. С неохота се надигна и започна изключително внимателно, с върха на пръстите си, да оправя сутрешния си тоалет. След като приключи, отново се огледа, навън бе светло но слънчевите лъчи не падаха през прозорчето. Уточни, че килията й е със западно изложение.
Седна на леглото, потупа прашния и много груб дюшек с ръце, огледа се и осъзна, че отново ще трябва да се бори със скуката. Още снощи, докато беше в стаята за разпити, желанието да разбере какво се случва – ако ще да я обвиняват в каквото искат, почти я бе докарало до нервен срив. Тогава реши, че няма да мисли за това, а просто ще чака, стараейки се да не се поддава на паниката от това, че е затворена.
Изолацията бе втората най-тежка за игнориране тема, първата, естествено бе Крис. Полагаше неимоверни усилия да гони мислите за него, но те постоянно я преследваха. Даже в един момент през нощта, имаше чувството, че я е прегърнал и усеща равномерния ритъм на сърцето му. Тази мисъл я изплаши ужасно много, не защото се помисли за луда, а защото него го нямаше. Колкото повече време прекарваше без журналиста, толкова повече осъзнаваше, че той е най-голямата й уязвимост. Липсата му й се отразяваше като абстиненция на хероинов наркоман. Изпитваше страх, самота, емоционалните и психическите й сили се изтощаваха със скорост, която самата тя не предполагаше, че е възможна. Всяка мисъл за него я изцеждаше.
Докато се опитваше да заспи, направи глупостта да се опита да разбере кога и как се е случило пристрастяването й. В главата й започнаха да изникват разни случки с него, сексът, детайли от тялото му, движения, фрази. Мая усети, че ако продължи да мисли по темата ще се довърши сама, затова отново положи усилие да я прогони. Най-вероятно това я бе омаломощило и помогнало да заспи.
Сега, седейки на дюшека, се чудеше какво да прави. Ясно бе, че оставена сама с мислите си, неминуемо щеше да попадне на нова тема, която ще изпие соковете на хладнокръвието й. Затова взе решение да прави неща, които не изискваха мисъл, а мозъчна дейност. Условията не предполагаха особено разнообразие от увеселения, затова започна да брои. Първо плочките на пода, после решетките, после райетата на дюшека, винтовете на двуетажното легло… всичко, което можеше да бъде преброено.

Крис вече бе в сградата на Първо и седеше на пейката, която бе приел за своя. Наблюдаваше служителите, които минаваха покрай него и се опитваше да ги разчете. Някои бързаха, други бяха очевидно уморени, а трети с цялото си същество излъчваха абсолютно безразличие към света.
Появи се и възрастният полицай, който предишния ден бе отказал на Димов среща с Мая. Крис понечи да стане, но се спря в последния момент и просто проследи с очи човека. Полицаят усети погледа на журналиста, демонстративно обърна глава настрани и подмина. Крис се почувства морален победител: „Ето, крият се! Знаят, че нарушават закони!“. След като полицаят се скри, съжали, че не го е спря. Секундното му удовлетворение бе заменено от час самобичуване и ядосване. Трябваше да го спре и да попита какво се случва с Мая.
Тези чувства изчезнаха, когато журналистът видя как влиза полицаят, с когото Димов бе пушил. Скочи и му препречи пътя.
- Здравейте, какво се случва с Мая Симсън? – Крис включи пълен режим „журналист“.
Орлов се стресна и изненада от подобно поведение и отношение. Трябваха му няколко секунди, за да се окопити и да схване за какво става дума.
- А вие кой сте?
Крис без да казва и дума показа прескартата си. Полицаят присви очи и се загледа в нея, погледна Крис, после отново картата. Явно сравняваше снимката и лицето на човека, който я представя. Орлов вдигна вежди:
- Когато имам информация, ще ви кажа.
- Не е срещала с никого, не допускате адвоката й да говори с нея. Нарушавате закона – не отстъпи журналистът.
Орлов го погледна право в очите:
- Не знам за какво говорите. Трябва да питате с колегата, който работи по случая.
- Как се казва? Контакт?
Орлов започна да се движи настрани, заобикаляйки Крис и отговори замислено:
- Иван… Петър… Нов е, като го видя ще му кажа да се свърже с вас…
Полицаят бързо закрачи и успя да остави журналиста зад гърба си. Крис също се обърна и направи крачка след него, но срещна сърдития поглед на охраната на сградата. Присви устни, насочи се обратно към пейката си и се зарови в новинарския поток. Той отново бе изпъстрен с битови престъпления, но този път коментатори и анализатори се пънеха на философстват. Изглеждаха така, сякаш се опитват да запалят огън, който упорито отказва да гори.
След около още час се появи Димов, който изглеждаше все така идеално.
- Надявам се, че нямаш новини… освен очевидните?
Крис го погледна учудено.
- Очевидно е, че още не са я пуснали, а ако нямаш новини, значи си седял мирно.
- Много смешно – присви устни журналистът. – А ти имаш ли новини?
- Никой не знае за какво става дума. Главният прокурор ще се активизира след… - Димов си погледна часовника. – Четирийсет и седем часа и половина.
Журналистът наведе глава.
- Спокойно, сега имам среща с един стар състудент, ще видим какво можем да направим.
- Тук ли работи? - Димов кимна в потвърждение. – Дано помогне, не издържам вече.
Адвокатът се усмихна:
- Ако това те успокоява, най-много да умре от скука…
Тропот по стълбите накара Димов да спре да говори и да се обърне в посоката, от която идваше шумът. С бърза крачка Орлов, възрастният полицай и един младок се движеха към изхода. Тримата бяха припрени, явно отиваха на задържане. Орлов хвърли един крадлив поглед към Крис и Димов. Естествено, позна адвоката веднага. Първо присви устни, а после леко се усмихна, поклащайки глава. Явно се чудеше сам на себе си как е било възможно да се подведе толкова лесно по време на пуш-паузата. Тримата с все така бърза крачка излязоха от сградата на Първо.
- Говорил ли си с тоя полицай? – обърна се Димов към Крис, осъзнавайки, че вече не може да се прави на луд, за да добива информация.
- Да, питах го за Мая.
Адвокатът въздъхна:
- Нали ти казах да си седиш на задника? Предполагам си размахвал и прескартата?
Крис не отговори, но в изражението му се четеше, че е направил точно това.
- Пич – Димов клекна срещу Крис и заговори тихо, но ядосано, - като ти казвам да не се правиш на мъж, точно това имам предвид. Не го правя, за да ти ограничавам правата, а за да имам поле за действие. Знам, че за някои журналистически главички мисълта, да не разпространяват информация е непосилна, но ти би трябвало да си постигнал тази мъдрост. Сега с теб ще направим следното. Включваш си крачетата и изнасяш недалновидната си личност от тук – Димов отново си погледна часовника и помисли няколко секунди, сякаш пресмяташе нещо. – Ако държиш да имаш хемороиди и да задълбочиш болките в гърба си от тая пейка, ще дойдеш след пет. Дотогава тия вече трябва да са минали и заминали – адвокатът посочи с глава входа, явно имайки предвид току що излезлите полицаи. – Ако ги видиш, седиш като фикус и излизаш от вегетативно състояние, само ако някой пръв те заговори. Ясен ли съм?
Първоначално Крис го гледаше учуден, но към края на речта се бе ядосал:
- А какво ще направиш ти, за да извадиш Мая, свръхразум с колосан задник такъв?
Димов се шокира от този развой на разговора. Изправи се, оправи си сакото и твърдо заяви:
- Ще говоря с този, при когото съм дошъл и после ще ви съобщя какво е положението.
- Ще „ни“ съобщиш? – Крис се изправи и си взе раницата.
- Да не мислиш, че Ева вече не е наясно какви си ги надробил?
Журналистът се намръщи:
- Какво знае?
- Доколкото я познавам, повече отколкото не само искаш, но и можеш да си представиш.
- Все тая – Крис погледна Димов право в очите. – Измъкни я!

Re: Фейк

от Mutafchiev » 25 март 2021, 01:27

31
Мая имаше усещането, че седи в стаичката цяла вечност. Орлов не се бе мяркал след последния опит да я разговори. Периодично чуваше стъпки в коридора, тихи разговори, но нищо отчетливо и интересно. Вече не се чудеше защо е тук, къде се е издънила или кой я е предал.
Връщаше се за стотен път към момента, в който чу фразата „Спри, полиция!“. Фокусираше собственото си поведение. Начина, по който запази самообладание, огледа обстановката и оцени ситуацията. Изпита известно чувство на гордост, защото не бе изпаднала в истерия и не бе започнала да се опитва да рита полицаите или нещо такова. Не даде излишен повод да бъде задържана или обвинявана в оказване на съпротива при арест.
Предишните пъти, когато си връщаше лентата назад, си спомняше чувствата, които изпитваше, миризмите, които се носеха в колата. Лицата на хората, които виждаше през прозореца на патрулката. Угнетяващото усещане, че между нея и свободата няма просто едно стъкло, а цяла държавна машина.
Стараеше се да не мисли за Крис, защото това я караше да се чувства абсолютно безпомощна. Фактът, че не може да го види, да го прегърне и целуне. Мая упорито и почти насилствено гонеше образа му от главата си. Така се спасяваше от усещането, че се намира в безнадеждно положение.
Едва сега разбра и какъв е най-големият проблем на хората в затвора. Не е нито храната, нито ужасяващите условия, нито кофти компанията. Скуката е. Когато човек е навън и може да прави каквото си поиска, стига да не нарушава НК… по очевиден начин, той не усеща какво има. Сега, затворена в стаичката, Мая умираше да разгледа какво се случва във фейсбук, даже бе склонна се разходи из омразните й новинарски сайтове. Даже една топка за тенис или пинг-понг би била прекрасно развлечение.
На няколкостотин метра от нея Крис все още бе в сградата на Централното, без да знае защо е там. Димов му бе обяснил, че няма да допуснат никого до Мая и няма смисъл да се виси напразно. Уговориха си среща за следващия ден по същото време. След около два часа му се обади Ева, която бе говорила с Главния прокурор, който въобще не открил каквото и да е производство срещу Мая. Казал, че щом няма нищо, ако не я пуснат до 72 часа, ще се задейства, за да разбере какво се случва.
Следващата стъпка на журналиста бе да накара Лавър да му даде номера на Симсън, за да му се обади. Като получи съобщението с числата, Крис дълго го гледаше, но така и не набра. След случката в дома на Мая, предположи, че няма да е много щастлива, ако и баща й бъде намесен.
Крис размени няколко съобщения с Марио, който съобщи, че с него и Лора всичко е наред, след което изпрати нарисувана схема на структурата на фабриката. Следващият час и половина мина в разглеждане на графиката и търсене евентуални места, от които би могъл да дойде ударът. Журналистът не откри нищо, което да му хване окото.
Отново прехвърли в главата си информацията, която Мая бе събрала по време на работата си, възможните поръчители на подобна атака бяха много. Така, без никакви допълнителни насоки, бе нереално не само да се разбере кой стои зад това, а дори определянето на тесен кръг заподозрени.
За сметка на това новинарският поток през този ден бе доста активен. Темите бяха повече от обикновено и все дребни – две наръгвания с нож, грабежи на квартални магазинчета, дребни подкупи в администрацията, бой в парк, самоубиец метнал се от мост. Обикновено подобни неща изтичаха, когато бяха замесени известни личности, или се появяваха в социалните мрежи. Полицаите гледаха да не се разпростират с подобна информация, а и медиите не горяха от желание да отразяват битовата престъпност.
Крис лежеше свит на пейката и четеше някакъв анализ за търговските войни между САЩ и Китай на телефона си. Към него се приближи пазачът и му каза, че трябва да си ходи. „Кога отваряте?“, бе единственият въпрос на журналиста, след което излезе от сградата, нагласявайки будилника за 7 сутринта, за да се окаже отново тук в осем.
През две крила на сградата, зад Мая се затвори вратата на килията. Помещението бе отвратително и нямаше нищо общо с уюта на дома й, но я зарадва. Високо, почти под тавана, имаше прозорец и тя най-после видя частица от външния свят, от който бе изолирана почти цял ден.

Ева спря колата пред портата на голяма красива къща, десетина секунди по-късно тя се отвори, Главната влезе в двора и паркира пред вратата на единия от гаражите. Слезе, и натисна копчето на алармата, габаритите на колата присветнаха зад гърба й. Видя Димов, който спокойно слизаше по стълбите. Двамата без да си кажат дума се целунаха по бузите и прегърнати закрачиха към двора.
Разположени в красива беседка, откриваща панорамна гледка към града, пиеха бира.
- Ужасен ден, направо убийствен – констатира Ева, докато отпиваше.
- Разгледах сайта, как решаваш кое си струва да бъде сложено и кое не?
- Почти цялата информация, до която успеем да се докопаме влиза.
- И толкова ли нищо не се е случило, че само с тия битови престъпления се занимавахте днес?
Ева се обърна към Димов:
- Да, абсолютно нищо. Никой министър не каза глупост, нямаше скандал в парламента, ако МВР не беше пуснало подробната информация за тях, не знам какво щяхме да правим.
- Щяхте да качите галерии с котета? – ухили се адвокатът.
- Да – засмя се Ева, - и щях да накарам половината журналисти да ровят из социалните мрежи на звездите, та да имаме поне нещо.
- И как се оправяте в такива дни?
- Обикновено ресорните запълват дупките, често Крис и Лавър измислят нещо. Но днес беше странно, от една страна нищо не правехме, просто предавахме информацията за престъпленията, от друга страна не можахме да починем и минута.
- Звучи много изтощително – констатира Димов.
- Мхм – съгласи се е Ева и отпи от бирата.
Двамата поседяха мълчаливо, гледайки как последните слънчеви лъчи галят по-високите блокове, а градът отвръщаше на тъмнината, запалвайки светлините си.
- И си сигурен, че са я прибрали просто за респект?
- На 99% - остави си вратичка Димов.
- Крис е искал номера на Симсън от Лавър днес, явно е дъщеря му.
- Олигарха? – учудено повдигна вежди адвокатът.
- Е не е точно олигарх – поправи го Ева.
- Това, че няма доказани връзки с държавата, не означава, че ги няма, а че не са доказани – усмихна се Димов, отпивайки от бирата си.
- Дали не е удар срещу него?
- Може би, със сигурност има силни врагове, но за да го нападнат по този начин, трябва да са много, ама много смели.
- Така е – съгласи се Ева, - и Крис ти е казал, че се занимава с фейкове?
- Да, сега като ми каза чия дъщеря е, направо не ми се мисли в каква каша се е забъркал. Да не се окаже, че Симсън държи фабриката, а тя я управлява?
Ева замислено кимна:
- Възможно, тогава защо Крис толкова държи на нея?
- Любов? – с въздишка отговори Димов.
- Не, тя е с Марио… чакай малко! – Ева взе телефона от масата и започна трескаво да търси номера на Марио.
Още когато се беше чула с Димов през деня, бе решила да разпита IT-то за тази Мая, която срещаше в стаята му. Всеки път, когато се сещаше да отиде при него, нещо я спираше – нова информация за някое от наръгванията или поредната битова драма и в крайна сметка бе забравила за това.
- Марио? Можеш ли да говориш?
- Да, слушам – администраторът звучеше разсеяно.
- Коя е тази Мая, с която се запознах в стаята ти… в която се намира и нашият сървър? – Ева натърти на последното, разчитайки да привлече изцяло вниманието на IT-то.
- Ъ-ъ… Мая е… Мая, ти я познаваш – неуверено се чу в слушалката.
- Марио? – заплашително продължи Главната.
- Ами, това е гаджето на Крис. Тя е…
- Защо си мислех, че е твоето гадже? – учуди се Ева.
- Не, аз съм с Лора.
- Лора? Момичето от материала? – още по-учудено попита Ева.
- Точно така. А Мая, Мая е… ФЗС.
- ФЗС?
- Фалшива звездна светлина.
- Чакай, чакай малко! Крис е успял да я открие в „Славейчето“?
- Нещо такова…
Ева побесня, стисна зъби, а слепоочията й започнаха да пулсират. Бе готова още на момента да скочи, първо да отиде и да пребие Крис, а след това да го закара до дома на Марио и да го накара да гледа как бие администратора.
Пое си дълбоко въздух и затвори очи. Спомни си изплашения и в същото време сериозен поглед на Крис сутринта. Реши, че ще ги наказва после, сега приоритет бе да измъкнат Мая от Първо.
- Чувал ли си се Крис? – попита тя с леден тон.
- Написа ми преди малко, че се е прибрал, Мая е още в затвора. Щял да си ляга.
- Добре, утре в десет те чакам в кабинета си.
Ева затвори с леко трепереща от бяс ръка остави телефона на масичката и се загледа в града, който вече светеше изцяло, побеждавайки нощта.
- Прав беше, любов е – каза след малко Ева.
Димов се усмихна:
- Много е романтично.
Ева завъртя очи:
- Да бе, кой го знае в какво се е набутал, а покрай него и сайта.
Димов погледна към Ева с тънка усмивка:
- Наистина ли толкова време мина?
Ева се обърна към него, погледът й омекна, а по лицето й се разля топла носталгична усмивка:
- Нашето не беше такова.
- Тогава не беше шефка?
Главната се засмя:
- И това, не бях шефка.
Димов се премести по-близо до Ева, прегърна я, вдъхна аромата на косата й, подпря глава на нейната и се пошегува:
- И парфюма си сменила.
Ева се засмя тихо и после се замисли.
- А тя е хубава и знаеш ли? Ползва стария ми парфюм.
Димов целуна нежно Ева по главата и я притисна по-силно до себе си.

Re: Фейк

от Mutafchiev » 18 март 2021, 01:31

30
Димов излезе от сградата на Първо и се огледа, за да види къде се е позиционирал Орлов. Приближи се до него, извади кутия цигари и се обърна към полицая:
- Имаш ли огънче?
Орлов мълчаливо му подаде запалка, Димов кимна за благодарност, запали, върна я и запушиха мълчаливо. Адвокатът оглеждаше полицая с периферното си зрение и преценяваше как да започне разговора. Човекът определено беше много изнервен и дърпаше от цигарата толкова силно, че с две-три дръпки успя да я преполови. Димов знаеше, че полицаите най-много се ядосват, когато нещо служебно ги спъва да си свършат работата. Мразят формалности и всякакви правила, особено когато са наясно, че са хванали правилния човек. Орлов изглеждаше точно в такова състояние – приличаше на бясно вързано куче, което дори не може да излае, затова гризе кокал под формата на цигара.
Димов се опита да влезе в тона на държанието на Орлов и констатира:
- Ебало си е майката.
- Майката си е ебало – съгласи се Орлов, дърпайки от цигарата.
Димов се изсмя кисело, с което привлече вниманието на Орлов, който го огледа от глава до пети.
- Да не си адвокат?
- А какъв да съм?
- С тия… – Орлов посочи с поглед идеално лъснатите италиански обувки на Димов, – може и да си следствен.
Димов отново се изсмя:
- Все още не съм.
- И как си е ебало майката при теб? – попита полицаят.
- Прекалено добре работите – кисело отговори Димов, умело изигравайки посърване.
За негово учудване предизвика смях у Орлов, който даже леко се задави заради излизащия от дробовете му дим.
- Къса клечка, мой човек – отговори полицаят. - Попаднал си на единствения тук, който въобще знае по какво работи.
- Че ти не знаеш ли? – учуди се Димов.
Орлов се наведе към пепелника и старателно смачка фаса си в него:
- Ако знаех…
Полицаят закрачи към входа на сградата, а Димов се престори че гледа напред, наблюдавайки го с периферното си зрение.
В главата му се въртяха много предположения, но от това, което чу, най-силно в главата му се открояваше фразата „наказателна акция“. Явно някой бе поръчал Мая да бъде сплашена. Този някой е достатъчно силен, за да я вкара да преспи в Централното и после да я пусне.
Хипотезата се вписваше достатъчно добре в поведението на полицая – беше бесен, че му губят времето и явно прекрасно разбираше, че го използват като инструмент. Второто нещо, което полицаите мразеха най-много.
Димов се зачуди кой би могъл да постъпи така с Мая. Работодателите й или някоя жертва на фейк, пуснат от нея? А какво да каже на Крис? Момчето явно бе изключително притеснено, нямаше как да отиде и да му заяви: „Споко, ще нощува тук, утре сутринта ще я пуснат и после да си опича акъла“. Направи две-три дръпки, огледа се за камери, професионална деформация. След като не видя такива извади телефона и набра Ева:
- Знаеш ли кое е това момиче?
- От теб разбирам, че е момиче – отговори Главната. - Какво е положението?
- Ами май я са прибрали за респект – отговори замислено Димов.
- И как разбра?
- Говорих с полицая, който мисля, че я е арестувал и май няма идея защо го е направил.
- Какво значи „полицая, който мисля, че я е арестувал“?
- Разчитам на дедукция – честно отговори Димов.
- Това звучи успокояващо – с кисел смях отговори Ева.
- За почти трийсет години в тази система съм се научил да виждам различни неща – с нотка обида в гласа отговори адвокатът.
- Така е, не може да ти се отрече. Какво следва?
- Ами чакаме да стане нещо. Със сигурност няма да ме пуснат при нея.
- Да дам на Крис да напише материал за полицейския произвол?
- Недей, ако съм прав, тоя който я е вкарал, ще я изкара. Ако се разчуе, полицията ще трябва да реагира. А сега едва ли ще има обвинения. Но ако бях на вас, след като излезе щях да изровя земята, за да разбера откъде идва този удар.
- А ако не си прав?
- Тогава ще поема случая про боно и ще я измъкна суха от водата… - адвокатът се замисли – Добре де, с условна.
- Той и сега е про боно – Димов усети как Ева се усмихва в слушалката, той също се усмихна, но бързо се върна към същината. – Не знам какво да кажа на Крис?
- Щом е такава ситуацията – нищо. Явно това момиче му е много важно, никога не съм го виждала такъв.
Димов кимна с разбиране:
- Добре, ще го забаламосам нещо, иначе се казва Мая Симсън.
- Мая? – гласът на Ева прозвуча заинтригувано.
- Да, познаваш ли я?
- Може би… до довечера.
Връзката прекъсна и Димов въздъхна тежко. Сега трябваше да направи следващото най-неприятно нещо в професията си: да успокои човек, който бе невъзможно да бъде успокоен. Погледна си часовника и взе решение, че ще повиси с Крис още двайсетина минути, след което щеше да си тръгне. Мразеше тези моменти, затова се бе прехвърлил към корпоративното право. Периодично взимаше и други случаи, колкото да се убеди, че е взел правилното решение. Сега, обаче нямаше как да се извърти – молбата бе дошла от Ева, а самият той харесваше материалите на Крис. Димов се взе в ръце и се запъти към входа на управлението.

Лора и Марио седяха в градинката на жилището си и след дълъг разговор, изпълнен с предположения за това какво се случва с Мая, бяха решили, че е по-добре да не разсъждават по темата. В един момент, едновременно и без да кажат дума, се захванаха с работа. Негласно решиха, че по-добре да се разсеят, отколкото да мислят за случая, без да знаят подробности.
Първо започнаха с разписването на финалната схема на фабриката, опирайки се на събраната информация. Тръгнаха тегаво, защото през две-три изречения някой от тях подмяташе нещо за Мая или се шегуваше, че те са следващите. Спогледаха се няколко пъти и осъзнаха, че планът им е по-трудно осъществим, отколкото изглежда. Въпреки това положиха усилие да прогонят лошите мисли и страха.
Час и половина по-късно двамата съсредоточено гледаха схемата, по която бе организирана фабриката и търсеха нещо, което са пропуснали и не се връзва.
- Сигурно щяхме да имаме повече инфо, ако Мая можеше да пробие при странните – замислено констатира Лора.
Усети какво каза, вдигна очи от схемата и срещна киселия поглед на Марио. Той отказа да продължи мисълта й и смени темата:
- А какво направи със Статиков?
- Иска да се срещнем – отговори Лора, - тази сутрин нещо му стана. Поне трийсет съобщения ми е писал.
- Спермотоксикоза? – предположи Марио.
- Хъ-хъ – изхили се Лора, - възможно.
- Притеснява ме, че вие вече колко… поне пет-шест дни си пишете и не е казал нито дума за работата.
- Така е – въздъхна Лора, - много е тегав. С тая поезия, даже четох любовни стихове, за да успея да го разговоря – нищо.
Марио въздъхна с облекчение. Крис се оказа прав, когато се опитваше да разсее ревността на IT-специалиста.
- И какво смяташ да го правиш? – полюбопитства Марио.
- Не знам – въздъхна Лора, - от една страна е абсолютно банален и хахав. С тия въпросчета за това дали съм помирисвала глухарче или обичам да ходя боса по тревата… кой не обича? От друга има нещо подозрително в него.
- В смисъл?
- Виж, той през цялото време се държи по еднакъв начин, не показва никакви емоции, настроения, нищо. Кара си със стихчетата и все едно нищо не се случва в живота му.
- Така… - Марио я подкани да развие мислите си.
- А ние сме наясно, че това няма как да е истина. Колкото и романтичен да е, все нещо ще го е подразнило през деня или ще има някакъв проблем, който го безпокои по-продължително време.
- Е, той не е длъжен да ти казва какви са му проблемите? Може би като общувате бяга от тях?
- И аз така мислех, докато ми разказа за срещата си с Крис.
- И какво за нея?
- Той ги разката – извади далавера за над 40 милиона, при това срамно елементарна и проста – Марио кимна, слушайки внимателно, - лицето на Статиков бе навсякъде и въпреки, че е само ПР, сигурно е бил бесен и единственото, което каза беше, че се чувства предаден. Нищо повече. После си продължи с обичайните неща, даже не се опита да се оправдае пред мен, да предизвика съчувствие, а уж ме сваля.
Лора млъкна в очакване на коментар от Марио, но получи само въпросителен поглед:
- Това поведение е или на тотален социопат, или на човек, който знае, че някой го работи.
Марио се намръщи:
- Крис каза, че е абсолютен кретен, може просто да е решил, че няма лоша реклама?
- Меметата с усмивчицата му и надпис: „Когато те хванат да крадеш дъвки в супера“?
Марио замислено кимна:
- Мислиш, че се е усетил и ударът по Мая идва от него?
- Не знам, но искам да разбера каква му е играта на тоя. От професионална гледна точка Статиков е уникален екземпляр за изследване.
Марио погледна Лора в очите:
- Искаш да се срещнете?
- Не искам да съм сама на тази среща.

Re: Фейк

от Mutafchiev » 11 март 2021, 01:02

29
Преди около час Крис се бе върнал от обяд и пишеше с бясна скорост сценария на разследването за фейковете. Чувстваше се добре, нямаше никакви притеснения и правеше планове как след малко ще се изниже от офиса, за да изненада Мая в „Славейчето“. В този момент получи обаждане.
- Тъкмо си мислех за теб! – каза Крис приповдигнато.
Последва кратка пауза, която го притесни.
- В Първо съм – чу тихия й притеснен глас.
- Какво е станало? Защо? Идвам веднага!
- Не знам, арестувана съм, намери адвокат.
Връзката прекъсна.
Журналистът седя без да помръдне, гледайки в една точка около десет секунди. В главата му хвърчаха всевъзможни причини, поради които Мая може да се е оказала в полицията. Излезе от ступора си и се втурна към кабинета на Ева.
- Дай ми най-добрия си адвокат! – запъхтяно заповяда на Главната.
- Какво е станало? – с максимално успокояващ и властен тон попита тя.
- Просто ми дай най-добрия си адвокат! – повтори Крис все така настойчиво.
Ева повдигна вежди от учудване, защото този път отработените с години начини на прехващане на инициативата в разговор не проработиха. Затова реши да не се прави на шефка излишно:
- Адвокатът на медийната група върши ли ти работа?
- Да! Чакам го в Първо! – изстреля Крис и тръгна да излиза от кабинета.
- Какво да му кажа?
- Арестуван човек, без предявени обвинения, не знаем за какво.
Крис излезе от кабинета, забравяйки вратата отворена. Трийсет секунди по-късно Ева го видя да изхвърча от редакцията, докато тичайки, слага лаптопа в раницата си. Тя вдигна телефона и набра един от последните номера, с които е говорила:
- Валери, трябва да идеш до Първо. Арестуван е човек без повдигнати обвинения и не знаем за какво… Да, знам, че имат право да го задържат за 24 часа … Вършиш услуга на мен. Знаеш, че не забравям такива неща… Благодаря ти.

Две минути след като остави телефона, Орлов се върна в стаичката за разпити. Мая вече беше затворила и го чакаше. Той погледна телефона и със спокоен тон каза:
- Отключи го.
Мая не реагира. Той взе апарата, натисна бутона за включване, но екранът не светна. Орлов въздъхна тежко, седна срещу нея и около трийсет секунди я оглеждаше. Опита се да я прочете, но не успя да види нищо за което да се закачи. Пред него седеше момиче с бяла кожа, къса малко над раменете червеникава коса и… очите не й виждаше, заради наведената глава и лампата, светеща точно над нея.
- Е? – попита той.
Никакъв отговор.
- Най-добре за теб ще е да говориш.
Мая продължаваше да не реагира.
- Разбирам, че си траеш, за да прикриеш другите, но това само ти утежнява положението.
Когато чу думата „другите“, Мая положи всички възможни усилия, за да не реагира. Но върховете на пръстите й трепнаха. Това не убягна от опитния поглед на Орлов.
- Да знаеш, че в момента те клепат. А това – той размаха изключения телефон, - е възпрепятстване на правосъдието.
Инспекторът се наведе към нея, тя инстинктивно се сви и отдръпна назад. Той, опитвайки се да намери погледа й, бавно се изправи и излезе от стаята.
Кои са тези, които я клепат? За какво я клепат? Полицията е ударила фабриката и някой е започнал да разказва всичко, включително и за Мая? Дори и да беше така, комуникацията им щеше да бъде много трудна за проследяване, от обикновената полиция – почти невъзможна. Лаптопът й беше в чантата, но за да го пробият щяха да са им нужни няколко седмици, а там нямаше нищо. Машината с линукса беше оставила вкъщи, пък и тя бе много добре обезопасена. След третата грешка при логването, просто щеше да започне процес на дълбоко форматиране. Черният телефон? Същата работа – трябваше поне седмица, за да се отключи. И въобще, за да могат да ровят, на полицаите им трябва разрешение от съдия.
Ако не са ударили фабриката, а точно обратното – защитават я, то проговорилите може да са само трима. Крис, Марио и Лора. Със сигурност не беше Крис, ако беше Марио, то Крис щеше да знае. Оставаше Лора.
Мозъкът на Мая работеше на пълни обороти, всеки мускул на тялото й беше напрегнат и усещаше, как съвсем скоро ще изгуби контрол.
Направи волево усилие и почти със сила изгони всички мисли от главата си. Пое си дълбоко въздух и се облегна на стола, отмятайки глава назад. Погледна тавана и си каза: „Спираш с филмите, когато разбереш за какво става дума, тогава ще се безпокоиш. Сега просто седиш и чакаш.“
Отново си пое дълбоко въздух, издиша, разроши си косата, масажирайки скалпа с върха на пръстите си. Мислено се подготви за дълго чакане и още безсмислени разговори.

Крис се качваше по стълбите, излизайки от метрото, взимаше през едно стъпало и не мислеше за нищо друго, освен как да измъкне Мая от Централното управление. Телефонът му звънна, беше Марио:
- За чий ти е адвокат? – без приветствия започна Марио.
- Мая е арестувана! – задъхано отговори Крис, продължавайки да върви напред.
- Как така? Защо?
- Никаква идея! Чувал ли си се с Лора?
- Н-н-е-е – колебливо отговори Марио.
- Чуйте се и ми пиши!
Крис затвори телефона и зави в една малка уличка, в края й бе комплексът на Първо. Журналистът мина покрай паркинга на портала и чу, че някой вика името му. Обърна се и видя мъж на около четирийсет и пет – петдесет години, облечен в идеален костюм. Човекът стоеше до огромен джип. Когато се убеди, че Крис е този, когото чака, тръгна към него.
- Здравейте, Крис. Аз съм Валери Димов, Ева ме помоли да ви помогна.
- Здравейте! Приятелката ми, Мая е била арестувана днес, не знам за какво става дума – Крис започна да крачи към входа на сградата, - нека не губим време.
- Изчакайте, няма да избяга от там – каза успокояващо Димов, кимвайки към Централното. - Първо ми кажете – има ли някаква причина, поради която да е арестувана.
Крис го погледна неразбиращо:
- В смисъл?
- Кражби, наркотици, измами… върши ли някаква престъпна дейност? – Димов си пое въздух, за да каже изречението, което повтаряше вече трийсет години при почти всяко ново запознанство – Ако прави нещо и аз не знам за него, няма да мога да я защитя.
Крис прехапа устни, а Димов разбра, че работата е сериозна.
- Така – започна журналистът, явно внимателно подбирайки думите си. - На практика, няма приет закон, който наказва това, което прави. Могат да я обвинят за „клевета“ или нещо от сорта, което сложно ще издържи в съда.
- Оу! – повдигна вежди Димов – Много интересно, знаете законите по-добре от мен?
- В това отношение – да – не се поколеба в отговора Крис. - Също така, ми помага в изобличаването на организацията, в която работи дистанционно.
Димов се усмихна:
- Току що ми казахте, че прави нещо лошо, но помага това нещо да спре?
Крис кимна, поглеждайки към входа на Първо.
- Прекрасно, а какво е това „нещо“?
Журналистът отново прехапа устни. При други обстоятелства би си мълчал като партизанин на разпит, но сега ставаше дума за Мая. Той погледна адвоката в очите и изстреля тихо, но разбираемо:
- Фейкове.
Лицето на Димов моментално стана сериозно.
- Ти си човекът, който работи по това?
Крис го погледна с недоумение.
- Бях сигурен, че ще се видим рано или късно, но си мислех, че ти ще си в ареста. Да вървим!
Димов с гордо вдигната глава се отправи към входа на Централното, Крис го проследи с поглед, чудейки се откъде адвокатът знае за материала му, но после хукна след него.
Орлов седеше вече петнайсет минути и наблюдаваше Мая без да каже и дума. Тя, от своя страна, мълчеше и стоически не показваше никакви признаци на притеснение, въпреки, че вътрешно изгаряше.
- Добре, достатъчно си хладнокръвна. Можеш да спреш. Вече знаем толкова, че със сигурност ще се разминеш с условната присъда. Ще лежиш в затвора, ако не започнеш да сътрудничиш, така че говори.
Мая повдигна глава и погледна полицая със светлите си очи. Зениците му се разшириха, явно бе успял да пробие.
- За какво точно да говоря? – попита тя с отегчен тон.
- Много добре знаеш!
- Знам, че бях арестувана по брутален начин, все едно съм рецидивист, докарана тук и карана да говоря. За какво да говоря не ми беше казано.
- Не се прави на по-умна, отколкото си.
- Добре… - започна Мая, - взимаш три яйца със стайна температура, счупваш ги и започваш да ги бъркаш. Когато станат еднородна смес, слагаш хубава бучка масло във вече нагретия тиган…
Орлов ядосано излезе от стаята.

Димов и Крис седяха на стари скамейки във фоайето на Първо и очакваха да се появи полицаят, арестувал Мая. Журналистът имаше усещането, че виси тук с часове. Към тях най-после се приближи един възрастен човек с отегчен поглед:
- Здравейте, инспектор Фазанов, тук сте заради Мая Симсън?
- Да – потвърди Димов, - и по закон имам право да се видя с клиентката си веднага!
- Това не може да стане в момента, ще трябва да изчакате.
- Нищо няма да чакаме – каза през зъби Крис, - това е полицейски произвол!
- Момче, полицейския произвол си го гледал по клипчетата в интернет – все така отегчено му отговори Фазанов.
- Цялата страна ще разбере какви ги вършите! – продължи Крис.
- Аха, ще разбере – изсмя се леко полицаят. - Като сме готови ще ви повикаме.
Фазанов се обърна и започна бавно да се отдалечава. Крис понечи да тръгне след него, но Димов го спря, слагайки ръка на рамото му:
- Ще й стъжниш живота, недей се отваря.
В този момент по стълбите слезе друг полицай облечен с дънки, фланелка и кожено яке. Явно беше бесен, Фазанов се спря и го загледа, колегата му ядосано поклати глава в знак на отрицание и се запъти към изхода. Димов го проследи с поглед и видя, че отива да пуши.
- Стой тук и не си размахвай нищо – нито прес картата, нито каквото и да е било друго.
Димов свали сакото, метна го на скамейката, разхлаби вратовръзката и излезе навън след ядосания полицай.
Крис, който нямаше какво друго да прави, седна до сакото. В този момент получи съобщение от Марио: „Лора е наред, звънни като разбереш какво става“.

Re: Фейк

от Mutafchiev » 04 март 2021, 01:08

28
- Дразни ме много тази история! – притеснено говореше Марио на Крис.
Журналистът отпиваше кафето си и наблюдаваше забързаните минувачи, които минаваха през парка.
- Това е просто задача.
- Ама той й праща стихотворения, разпитва я за неща, за които аз дори не бих се сетил!
- За какво например?
- Какви аромати харесва, дали някога сама е излизала на балкона, за да погледа звездите, такива… де да ги знам, неща.
- По-добре ли щеше да бъде ако си беше снимал оная работа? – попита Крис.
- Да, при всички положения! Щеше да я отврати, а така я завлича, копелето.
- Според мен преекспонираш нещата, тя обича теб и така й е хубаво. Още повече тоя е такова дърво, че ако се видят на живо, няма да издържи и ще му плесне един шамар, за да се разлисти.
- Вчера я мернах да чете някакви любовни стихове, беше си ги дръпнала собственоръчно!
- Е може да открила красотата на одушевените, красиво подредени думи? – предположи Крис.
- Лесно ти е на тебе, Мая е луда по теб, ти си готин, а аз? Записах се на фитнес заради нея, отидох два пъти, разбрах, че това не е за мен и отидох още два пъти!
Крис се обърна към Марио и погледна с възможно най-успокояващия поглед, който можеше да извади:
- Лора също е луда по теб, виждам го, плюс, тоя аргумент с „ти си по-готин“, както знаем, точно с нея не върви. А това, че някакъв дръвник се прави на дълбокомислен, копирайки стихове е без значение. Тя няма как да си падне по такова нещо.
- А защо си ги е дръпнала?
- За да може да го баламосва по-успешно?
Марио видя логиката в думите на Крис, Лора наистина не бе от момичетата, които си падаха по класическите романтични жестове. Въпреки това му бе трудно да се отърве от притеснението. Въздъхна тежко и реши да промени темата:
- А при теб как върви?
- Прекрасна е, снощи легнах много след нея, като ме усети се залепи за мен и не мръдна цяла нощ!
- Офффф – изсумтя Марио, - не Мая, а разследването.
Крис се засмя:
- Мисля само за нея. А разследването е ок, май ще стане доста дълго видео, около двайсетина минути.
Марио се обърна учудено:
- Толкова дълго? Ще се гледа ли?
- Като се има предвид съдържанието, със сигурност.
- Защо не го пуснеш на две части?
- Страх ме е, че ще последва ответна реакция от фабриката…
- И втората част може да не излезе, разбирам. Та беше почнал нещо за Мая да казваш?
- Човек, познаваш ме добре. Знаеш, че по принцип бягам от сериозни връзки като дявол от тамян, но с нея ми е то-о-о-лкова хубаво! – Крис се разпали и изглеждаше като малко дете, което разказва за първото си посещение на лунапарк – И най-интересното е, че почти веднага усетих, че си струва да пробвам точно с нея! Не знам как стана!
- Толкова си ми-и-и-л, когато говориш така – иронично се усмихна Марио.
- Бъзикай се, ама ти ревнуваш Лора от някакъв идиот, който се е вкарал в образа на рицар на бял кон.
Марио погледна Крис с болка в очите:
- Трябваше ли да ми напомняш за това?
- Извинявай! – веднага съжали журналистът.
- От друга страна, вашата любов е млада, още не настъпила рутината във връзката ви, битовизмът… – с поглед, отправен в далечината констатира Марио.
- Пич, разликата ни е няколко дни, какъв битовизъм – засмя се Крис.
- Смей се докато можеш, след седмица друга песен ще пееш – продължи с ироничната си сериозност IT-специалистът.

Сутринта на Мая бе повече от перфектна. След като Крис отиде на работа, прочете написаната част от сценария и й хареса. После се позанимава малко с йога, изгледа още един епизод от сериала и се стегна да върви към „Славейчето“.
По пътя се наслаждаваше на прекрасното време и осъзна, че едва сега, след толкова години, се чувства цяла. Преди да завие по една малка уличка, дърветата на която образуваха зелен тунел, чу изсвистяване на гуми и вик:
- Стой, полиция!
Естествено, спря и се обърна, за да види какво става. Рядко се случва да наблюдаваш задържане на живо. Прекрасното настроение и любопитството й се изпариха в момента, в който видя двама мъже на метър от себе си.
Последва грубо хващане под мишницата, извиване на ръката и ужасяващото усещане на стягащ китките студен метал. Пое въздух, за да каже нещо, но дъхът й бе прерязан от рязко дърпане на окованите ръце нагоре и желязна хватка на груба ръка за врата, натискаща надолу. Олюля се и щеше да падне по лице на земята, но ръката хванала я за белезниците я задържа. Последва влачене към отворена врата на автомобил и бутане на задната седалка, върху която Мая падна по лице. Чу се хлопването на предната врата, отново усети ръка на врата си, която рязко я издърпа нагоре, за да се изправи. Собственикът на ръката седна до нея и я изблъска грубо в ъгъла с торса си. Вратата се затвори шумно и колата потегли с пилене на гуми.
В първите минута-две Мая седеше като парализирана. Изненадващата, груба, безкомпромисна и болезнена атака опразни главата й. Дишаше тежко и се оглеждаше, без да може да осъзнае какво се е случило. Първата мисъл, която се появи бе, че е осквернена. Личното й пространство, тялото й, живота й. С всяка следваща секунда мозъкът й връщаше нормалния си ритъм на работа. Огледа вътрешността на колата – имаше радиостанция, таблет, в долната част на предното стъкло с вакуумки бяха залепени полицейски светлини.
„Ченгета са“, успокои се Мая. Реши да огледа мъжете, но когато погледа й падна върху крака на полицая, седящ до нея, замръзна. Все още не можеше да вдигне очи, шокът от безпардонното натъпкване в колата бе прекалено силен. Обърна се и погледна през прозореца, не отиваха към близкото районно, значи пътуваха към Централното Първо управление.
Мая започна да разсъждава къде точно може да се е издънила. Всички пари, които получаваше от фабриката бяха чисти, плащаше си данъците, водеше се младши аналитик на… нещо си. На какво? Трябваше да каже при разпита. На какво? Да! На макроикономически трендове. Добре.
Къде може да се е издънила? С Марио провериха системата за сигурност, нямаше как да е от това. Възможно бе във фабриката все пак да са разбрали самоличността й и да са решили да я отстранят. По какви обвинения? Защо по този начин? Обърна с питащ поглед към мъжа седящ до нея.
Видът му я стресна – не предполагаше грубата сила, която бе стоварил върху нея. Беше около петдесетгодишен, прошарен, с тридневна брада, мускулест, фланелка, кожено яке. Гледаше през прозореца и тя не можеше да види цялото му лице, но профилът му бе мъжествен. Ако обстоятелствата бяха различни, най-вероятно щеше да го загледа.
Премести погледа си към предната седалка. Там седеше огромно младо момче. Беше късо подстриган, много мускулест, съсредоточено гледаше напред. Едва ли беше повече от 22-23 годишен. Явно бе напрегнат и това накара Мая да се замисли, как ли би се държал, ако не арестуваше жена, а човек със собствените му размери.
В огледалото за задно виждане видя очите на шофьора, който гледаше назад. Човекът бе най-възрастният в групата, прехвърлил шейсетте, погледът му бе отегчен. По някаква причина това я успокои, очите му се преместиха и срещнаха нейните – видя умора и пренебрежение.
Момичето наведе глава и започна да размишлява как да се държи, когато започнат да говорят с нея. Реши, че преди да разбере за причините за ареста, няма да каже и дума.
- Успокои ли се? – чу плътния глас на полицая, седящ до нея.
Мая кимна, гледайки гърба на седалката пред себе си.
- Имаш право да мълчиш, всичко което кажеш може да бъде използвано срещу теб в съда. Когато стигнем до Първо, вещите ти ще бъдат взети на съхранение, след попълване на протокол, можеш да употребиш правото си на едно телефонно обаждане.
Полицаят млъкна, очаквайки Мая да каже, че е разбрала, но тя не реагира.
- Разбираш ли какво ти казвам? – Мая кимна – Добре, аз съм инспектор Орлов.
Инспекторът я гледаше, в явно очакване на някаква реакция, но така и не я получи. Въздъхна тежко и отново се обърна към своя прозорец.
В оставащите минути път Мая размишляваше на кого да се обади. Колебаеше се между Крис, който със сигурност имаше познати адвокати, които можеха да помогнат, или на баща си, който освен адвокатите имаше много пари и контакти. Естествено, искаше да се чуе с Крис, но връзките на баща й бяха в пъти по-дебели, от друга страна щеше да се наложи да търпи язвителността му докато е жива.
Процедурата в Централното Първо управление мина бързо. Хората бяха любезни дотолкова, доколкото им позволяваше работата. Неочаквано за себе си, почувства голямо облекчение, когато й махнаха белезниците. Досега не се бе замисляла колко неприятни са в този контекст. След като всичко приключи, Мая бе оставена сама в стая за разпити. Беше виждала подобно помещение само във филми и бе разочарована - малка, задушлива стая, нямаше огромно огледало. В единия горен ъгъл висеше камера, която гледаше към нея.
След около час чакане Орлов влезе, остави й мобилния телефон и излезе. Тя взе апарата, отключи го, отвори търсачката на контактите и се замисли.

Към началото