Баба

Правила
Уважавайте другите участници и се отнасяйте с тях така, както бихте желали те да се отнасят с вас!

Отговор на темата


Този въпрос служи за улавяне на ботове и предотвратяване на спама.
Усмивки
:D :) :( :o :shock: :? 8) :lol: :x :P :oops: :cry: :evil: :twisted: :roll: :wink: :!: :?: :idea: :arrow: :| :mrgreen:

BBCode е включен
Кодът [img] е включен
Кодът [url] е включен
Усмивките са включени

Преглед на темата
   

Разгъване Преглед на темата: Баба

Re: Баба

от Fabiven.BG » 15 септември 2020, 23:23

На мен ми дойде доста...хумористично :D

Re: Баба

от pechkov » 27 август 2020, 15:10

Няма защо. Пак заповядай.

Междувременно се сетих за едно старо разказче, което бях чел преди време:
https://chitanka.info/text/32626-el-stou

Надявам се, че ще ти хареса.

Re: Баба

от dida261983 » 27 август 2020, 12:24

Благодаря за мнението

Re: Баба

от pechkov » 27 август 2020, 11:15

Намери си друга работа.

Re: Баба

от dida261983 » 27 август 2020, 09:59

Може

Re: Баба

от pechkov » 25 август 2020, 22:08

Оценки да поставяме ли?

Баба

от dida261983 » 25 август 2020, 11:42

Реших да я изведа на разходка. Излизаше поне три пъти седмично. Днес беше от онези такива, когато ща не ща трябваше да я изкарам. Зачпочнахме да обикаляме апартамента и когато стигнахме хола, тя се задави, издаде някакъв странен звук и с последни сили опита да си поеме въздух... Опитах да й дам първа помощ, но напразно... От гърлото й се изтръгна отчаян звук и тя просто замря... Върнах я в леглото й, стараейки се да не изпадам в паника и опитах да я реанимирам, но тя не даваше никакви признаци на живот! Синът ми я гледаше, не знаейки как да реагира в този напрегнат момент. Трябваше да направя нещо, за да й помогна, но и трябваше да разходя кучето. Рискувах и я осравих сама в стаята й... Сметнах, че може би се е изморила и трябва да си отдъхне, въпреки че можех да се обзаложа, че точно това бе момента, в който трябваше да запиша точния час на смъртта й... Тъжно ми беше, но животът ми щеше да продължи и без нея!
Обляиох детето, сложих кучето на повод и излязохме на разходка. Исках да отвлека колкото се може повече вниманието си от нея... Дълго се разхождахме... Добре че кучето ми бе идеалното оправдание за дългата ни разходка по време на това извън/редно/ положение.
Когато след час и половина се прибрахме, ме беше страх да вляза в стаята й, за да проверя дали е жива... Верно, че беше на преклонна възраст вече, но не бях готова все още да се разделя с нея... Измих кучето и детето и легнахме да гледаме телевизия с единствената цел така да омая детето, че са заспи, а аз да остана насаме с бушуващите в сърцето ми чувства... Щеше да ми липсва баба ми...
Господ беше с мен, смили се над мен и детето заспа. Преместих го на леглото в стаята, в която беше и тя и се заех са готвя. Нямах време да проверя състоянието й - трябваше да отметна колкото е възможно повече работа.
Сетих се за нея едва надвечер. Детето отдавна се бе събудило, кучето се бе прибрало от разходка, мъжът ми се бе прибрал от работа и дори вече се дезинфекцирахме на масата. Изведнъж се сетих за нея и ток ме удари. Скочих от стола си и с треперещи крака отидох при нея. Не беше помръднала от мястото, на което я бях оставила. Приближих се бавно, издърпах кабела й и го пъхнах в контакта, притаила дъх. Баба се освести и изръмжа ведро, а на мен ми идваше да я целуна от щастие! Моята бабичка се бе смилила над мен и се бе върнала към живота! Отдъхнах си доволна и извадих кабела от щепсела с усмивка на уста - моята прахосмукачка бе жива и нямаше никакво намерение да напуска този свят... Бях й благодарна за вярната й служба...

Към началото