Синдром на емоционалната недостатъчност

Правила
Уважавайте другите участници и се отнасяйте с тях така, както бихте желали те да се отнасят с вас!

Отговор на темата


This question is a means of preventing automated form submissions by spambots.
Усмивки
:D :) :( :o :shock: :? 8) :lol: :x :P :oops: :cry: :evil: :twisted: :roll: :wink: :!: :?: :idea: :arrow: :| :mrgreen:
BBCode е включен
Кодът [img] е включен
Кодът [flash] е изключен
Кодът [url] е включен
Усмивките са включени
Преглед на темата
   

Разгъване Преглед на темата: Синдром на емоционалната недостатъчност

Re: Синдром на емоционалната недостатъчност

Мнение от Stas Kirov » 23 декември 2018, 22:48

Странно, и аз съм живял в същия Студентски Град, в четири блока, продължение на осем години приблизително, но бих могъл да пресъздам една съвсем друга атмосфера, коренно различна от описаната.

Всеки гледа от своята си кула.

Re: Синдром на емоционалната недостатъчност

Мнение от Ф р а к с » 21 декември 2018, 02:23

Прегледах творението ти. Изразяваш се добре. Интелигентен си. Проблемът е, че още нямаш какво да кажеш... След 2-3 десетилетия, ако имаш късмет, може би ще пишеш наистина добри произведения.

Синдром на емоционалната недостатъчност

Мнение от monkilok » 20 декември 2018, 19:06

Новелата “Синдром на емоционалната недостатъчност” събира голяма част от моите късове тийнейджърско писане. Първия текст се нарича “Имаго”, а работното му заглавие беше „Фрагменти“. Имаго идва от латински и означава образ. В психологията наричат така подсъзнателния прототип на отношенията с околните, изграден още в детството. В ентомологията думата е название на последната фаза от развитието на някои насекоми – тогава те са оформени като възрастни индивиди и могат да се размножават. Смисълът, който заглавието на моята проза носи, е застинал между двете определения. Написах “Имаго” през 2001. Тогава бях на 19 години. Съдбата бе разкъсала магическия пашкул на детството, а аз зарязах дрипите му в Пловдив и заживях в Студентски град. Там за първи път осъзнах реалните измерения на емоционалната импотентност, която се шири сред посткомунистическото ни общество. Наложи се да се боря срещу клишетата на възпитанието, които просто не ми вършеха работа. И не бях само аз. Всички се лутахме, за да открием себе си, без да имаме адекватна отправна точка. Прозата “Имаго” е вдъхновена от този период и е провокирана от реалността, в която съществувахме, без да приемаме. Първото издание на “Параноя” бе публикувано от „LiterNet” през 2007 година. Кризата бе преживяна и описана значително по-рано. Неин катализатор бяха депресиите, които ме гризяха по времето на “Имаго”. Двата текста имат много общи внушения – идеи скицирани от първата и възпламенени във втората проза. В този смисъл епилогът на “Параноя” е и откровена кулминация за “Имаго”.
Захванах се да сглобявам “Синдром на емоционалната недостатъчност” в началото на 2010 година. Новелата обединява преработените “Имаго” и “Параноя”, в които вградих някои по-нови сингли, консумирани от списанието „Mylife” и вестник „Анонс“. Завършването на този труд е своеобразен snapshot на вече повехнали емоции, порив за освобождаване от един груб стил и еволюирането му в нещо друго, вероятно не по-малко недодялано. Според мен именно откровението е истинското предизвикателство. Ето защо съм длъжен да спомена, че текстът е наивен и тежък, вдъхновен е преди всичко от първичната суета, депресиите клишета и някои осъзнати комплекси.

Прочетете книгата напълно безплатно на: https://www.smashwords.com/books/view/908037
Харесайте facebook страницата на: https://www.facebook.com/Chetelyazov

Към началото