Нарисувай си врата

Правила
Уважавайте другите участници и се отнасяйте с тях така, както бихте желали те да се отнасят с вас!

Отговор на темата


Този въпрос служи за улавяне на ботове и предотвратяване на спама.
Усмивки
:D :) :( :o :shock: :? 8) :lol: :x :P :oops: :cry: :evil: :twisted: :roll: :wink: :!: :?: :idea: :arrow: :| :mrgreen:

BBCode е включен
Кодът [img] е включен
Кодът [url] е включен
Усмивките са включени

Преглед на темата
   

Разгъване Преглед на темата: Нарисувай си врата

Re: Нарисувай си врата

от Tsunami1 » 23 август 2014, 17:19

Имаш талант напиши продължение и не бъди мързелив.

Re: Нарисувай си врата

от Greebo » 19 септември 2013, 23:14

Не съм чела Лабиринтът на отраженията на Лукяненко (но скоро ще), обаче заглавието си е баш като Хрониките на Амбър на Зелазни, в които много се говори за лабиринти, отражения и ...нарисувани врати. :) Няма нищо лошо в това, че една или друга идея вече са описани от някой друг. Дори е по-интересно да се види от различен ъгъл и аз не го смятам за крадене. Все едно никой повече да не рисува дървета, защото някой друг вече е рисувал ;)

Re: Нарисувай си врата

от marvel » 05 юни 2012, 18:25

razkazwacha написа:
Гост написа:
razkazwacha написа:Дано не се окаже, че някой не ме е изпреварил с идеята за нарисуваната врата, че тогава ще трябва да мисля ново начало на цялата поредица :?
Е, щом питаш - Сергей Лукяненко в "Лабиринтът на отраженията" :-)
Е, това вече ми идва в повече...
Всъщност това е много добър пример за опасностите, които ще грозят независимите писатели, ако бъде приета "АСТА". Корпорациите, притежаващи правата за разпространение (не авторските права!) на съответните произведения могат да те гонят до дупка. А реално… ти не си виновен, че си измислил нещо, което вече е написано от някого, но това няма да те спаси от обвинения в плагиатство. Въпреки че вече е почти невъзможно да се предложи наистина оригинална идея.
Така че - действай спокойно и не се притеснявай! :wink:

Re: Нарисувай си врата

от razkazwacha » 05 юни 2012, 11:47

Гост написа:
razkazwacha написа:Дано не се окаже, че някой не ме е изпреварил с идеята за нарисуваната врата, че тогава ще трябва да мисля ново начало на цялата поредица :?
Е, щом питаш - Сергей Лукяненко в "Лабиринтът на отраженията" :-)
Е, това вече ми идва в повече...

Re: Нарисувай си врата

от Гост » 05 юни 2012, 09:54

razkazwacha написа:Дано не се окаже, че някой не ме е изпреварил с идеята за нарисуваната врата, че тогава ще трябва да мисля ново начало на цялата поредица :?
Е, щом питаш - Сергей Лукяненко в "Лабиринтът на отраженията" :-)

Re: Нарисувай си врата

от razkazwacha » 05 юни 2012, 09:02

EvaBook написа:Идеята за завръщането на тебешира (и камъчето) е взета от "Понеделник започва в събота" на Стругацки, където има едно постоянно връщащо се в джоба петаче...
Но стила на писането ти ми харесва - увлекателно е!
"Понеделник започва в събота" ми е една от любимите - както и почти всичко на Стругацки, но момента с петачето съм го забравил. И ако съм взел идеята от там, то е било съвсем неволно- или подсъзнателно, за което искрено се извинявам - не съм искал да крада така грубо идеи :( Дано не се окаже, че някой не ме е изпреварил с идеята за нарисуваната врата, че тогава ще трябва да мисля ново начало на цялата поредица :?

Re: Нарисувай си врата

от Бам Бам » 24 май 2012, 13:07

EvaBook написа:
elstoeva написа:Чудесен разказ! Намери време и довърши още някоя идея, pls :0)
Стига идеите да са 100% негови!
Я стига глупости. Топлата вода вече е открита. Всички можем да я използваме. Същото важи и за идеите.

Re: Нарисувай си врата

от EvaBook » 24 май 2012, 06:14

elstoeva написа:Чудесен разказ! Намери време и довърши още някоя идея, pls :0)
Стига идеите да са 100% негови!

Re: Нарисувай си врата

от EvaBook » 24 май 2012, 06:13

Идеята за завръщането на тебешира (и камъчето) е взета от "Понеделник започва в събота" на Стругацки, където има едно постоянно връщащо се в джоба петаче...
Но стила на писането ти ми харесва - увлекателно е!

Re: Нарисувай си врата

от elstoeva » 10 май 2012, 10:07

Чудесен разказ! Намери време и довърши още някоя идея, pls :0)

Re: Нарисувай си врата

от Кирил Иванов » 09 май 2012, 16:42

Много добре написан и много, много интересен разказ. :) Признавам, че имаш няколко правописни грешки, но иначе продължавай в същия дух и продължавай да публикуваш разкази или други произведения. :wink:

Re: Нарисувай си врата

от razkazwacha » 09 май 2012, 08:24

Щом е харесало някому писаното от мен, вече имам стимул да завърша и други започнати неща. Досега пишех само за собствено удоволствие, но сега разбирам че това доставя радост и другиму :wink: Колкото до грешките- съжалявам и се надявам да приемете извиненията ми - ще съм благодарен на корекции. Още веднъж - благодаря и доскоро - надявам се :)

Re: Нарисувай си врата

от forri » 08 май 2012, 17:37

то е ясно, че повечето са направени в бързината :) това да му е кусура :) а и винаги е хубаво някой друг да коригира произведението, не самия писател. продължавай човече, явно ти се отдава.
ще чакаме ново включване от теб! дано музата скоро те навести :)

Re: Нарисувай си врата

от i_m_i » 08 май 2012, 14:16

И на мен ми хареса стила на писане. Има обаче лека нужда от редактор за правописните грешки.

Re: Нарисувай си врата

от razkazwacha » 08 май 2012, 10:59

Благодаря. В 17 на брой бележника имам нахвърляни идеи, започнати неща...но нищо довършено. Когато ми дойде музата, обещавам че следващото, което довърша първо тук ще пусна.

Re: Нарисувай си врата

от forri » 07 май 2012, 21:44

съжалявам, сайта изигра малка шегичка и повтори поста :) но държа на казаното по-горе :)

Re: Нарисувай си врата

от forri » 07 май 2012, 21:44

прекрасно написан и завладяващ разказ... определено имаш талант :) бих искала да прочета още... ако може?

Нарисувай си врата

от razkazwacha » 07 май 2012, 09:04

Всичко започна със случайно намерено парче тебешир, досаден меч и едно потискано предчувствие.


Вторник сутрин. Една такава никаква сутрин — сива, ноемврийска, без настроение; а и уикенда далече, празниците също. Пък и на работа трябваше да отивам. Лишен от единственото, доскоро, сутрешно удоволствие — нескафе със сметана и цигара (бях отказал последните, а без тях кафето изгуби вкус и смисъл) „взех“ душ, избръснах се, надянах костюма с етикетче „вторник“, обувките, палтото и отворих вратата към стълбището. Можеше и да не го забележа, но си изпуснах ключовете на прага. Парче тебешир — отчупено от едната страна, изтрито от другата; с такива е трудно да се пише, но са чудни за замерване в междучасията. В достатъчно умели ръце такъв „куршум“ спокойно прелиташе през цялата стая и поразяваше криещият се зад чина враг… Ама какво съм се заблеял?!? И без друго с това натоварено движение ще се забавя достатъчно по улиците, ами съм седнал да съзерцавам никому непотребно, захвърлено парче тебешир… Изритах го от и без това мръсната си изтривалка, заключих и трите брави и хукнах по стълбите. Сигурно щях да забравя тебеширчето, ако ровейки из джобовете си за ключовете на колата, не извадих от там същото това парченце. Това вече би трябвало да ми привлече вниманието, но аз просто ядно го захвърлих, и продължих да търся. Няколко мига по-късно спрях. Защо, по дяволите, имах тебешир в джоба на палтото? Та аз не работех облечен с него? Тогава свързах онова горе на стълбите и случилото се преди минута тук. Огледах се за захвърленото парче, но сред боклуците по тротоара и улицата, не можах да го видя. Махнах мислено с ръка — въпреки известната странност на ситуацията, нямах излишно време за чудене в момента, така че се качих в колата.
Все пак чудото се случи — успях да стигна преди осем на работа, дори намерих удобно място и паркирах. Вече спокоен, бавно минах през пропуска, спрях да разменя няколко думи с пушещите там колеги, посмяхме се на вица от „Шоуто“ снощи и се заизкачвах по стълбите към кабинета си. Проправяйки си път през купищата книги, карти, кутии, с вече не помня какво в тях, се добрах до претрупаното бюро, и поставих чантата на няколкото квадратни сантиметра сравнително стабилно пространство върху куп папки. И го видях отново. Стоеше си върху клавиатурата на компютъра. Парчето тебешир. Същото…
Отпуснах се бавно на стола, протегнах ръка и бавно го вдигнах, сякаш можеше да избухне. Най-обикновено парче тебешир. Което по някакви свои си причини ме преследва. Бавно го въртях пред очите си — нима някой нещо искаше да ми каже? Определено искаше, но какво? Парче тебешир… трябва да нарисувам нещо; да напиша? Да натрия върха на билярдна щека? Но аз не играя билярд. Да го хвърля по някого? Тогава?… И докато седях така, потънал в дълбок размисъл, на вратата се почука. „Кой ли се сетил толкова рано за мене? Разработили се…“ мърморех под нос. Чак тогава извиках „Влез“…
И случките от последните дни взеха да се подреждат — странно необясними, но имащи свой необясним порядък. В твърде обикновения ми, на моменти скучен живот, в сивото, бавно течащо ежедневие, разни дребни неща и случки разменяха местата си, появяваха се отново и отново, сякаш опитвайки се да ми кажат нещо, да ми припомнят… Дребно речно камъче, което видях на няколко пъти през един и същи ден: в обувката ми сутринта, в автобуса — затъкнато в перфоратора, на стълбите на музея, в който работя, когато се препънах се оказа точно пред носа ми, в чинията с обяда, който ми сервираха в „Тропс“… Тогава го взех и прибрах в джоба си. Онова усещане, в което винаги съм се старал да се вслушвал, отново бе проговорило. След седмица, по подобен начин, ме преследваше парчето тебешир, за което ви разказах. Последното, което се появи в цялата тази редица странности, бе най-учудващо и екзотично, но именно то ме насочи към това, което бе време да направя.
… „Влез“, вратата се отвори, през нея първо се провря дълга дървена кутия, а после и едно от момичетата, работещи във фонда на музея, запъхтяна под видимо тежкия пакет.
— Първо го поръчваш „спешно“, пък си тръгваш по-рано от работа! От вчера те чака… — поде ме раздразнено още от вратата.
— Чакай бе, Миме — вдигнах ръце, — нищо не съм поръчвал! Пък вчера в четири шефът ме прати… и какво, въобще, е това?
Изгледа ме с упрек, но и с известна доза учудване:
— Инвентарен номер 13459, „двуръчен меч, толедска стомана“ — отвори кутията и я постави върху два доста нестабилни купа папки.
Наистина великолепно оръжие. Острие дълго три стъпки, широко два инча, ефес от бронз с форма на раменете като малтийски кръст, вретеновидна ръкохватка, покрита с усукани кожени ремъци, завършваща с коничен помел, също бронзов. И сякаш бе изкован вчера. Не би трябвало да има толкова добре запазени от преди поне 600 години. Сигурно бе реплика. ТРЯБВАШЕ да е реплика. Но пък колегите от отдел „Средновековие“ да заведат под инвентарен номер реплика… не ми се вярваше… Изкуших се да се направя на „ударен“ и го оставя, за да го разгледам по-добре, но естествено нямаше да е колегиално. Върнах го, макар и с нежелание, обяснявайки на Мимето, че в момента работя по една колекция от амфори и амфорни печати и до мечовете още не съм стигнал, пък и този въобще не е към моя период. Момичето си тръгна, мърморейки. След два часа, докато бързах през изложбените зали за оперативка, минавайки през отдел „Етнография“ се „заковах“ пред една от витрините. Там, сред хурки, вретена и чекръци си стоеше същият онзи меч от толедска стомана.
Връзката направих веднага — „преследваше“ ме също като тебешира и камъчето и трябваше да го взема, но това нямаше как да стане — поне за сега… Реших да мисля по време на оперативката… Същия оня меч, който ми бяха донесли сутринта по погрешка. И надпис под него: „Вземи го бе, тиквеник!“. Явно на някого бе започнало да му писва от тези игрички. А не трябваше ли изнервения да съм аз?… Така или иначе не можех да го взема сега; охранителните камери работеха, и посред бял ден… А ако кажех на колегите какво см видял определено щяха да ми се смеят… как само щяха да ми се смеят. Довечера. До довечера щях да го измисля. Пък сега наистина трябваше да бързам.
Час след като се бях върнал от оперативката, в кабинета ми доставиха два пакета. Единият дълъг, другият по-обемист и по-тежък. Отворих дългия и защо ли не се учудих, когато в него се оказа моя стар познайник — меча. Виж другия пакет ми поднесе изненада — дори няколко: плетена ризница с дълъг ръкав, обковани с метал кожени ръкавици, черни памучни риза и панталон и високи кожени ботуши. Също колан с кама и чантичка на него и портупей за меча.
Това вече ако не бе явна покана… Нямах нужда от повече обяснения — станах и започнах да навличам доспехите. След около десетина минути, облякъл сякаш някакво свое друго АЗ с доспехите и оръжието, откачих физическата карта на света и с парчето тебешир върху голата стена нарисувах врата.
Нямаше нужда от брава — отвори се сама — за мен. Преди да прекрача в ярката светлина и зелените поля отвъд извадих камъчето и го хвърлих през рамо зад гърба си, за да не се върна никога повече.

Юри Йоргов

Към началото