Фейк

Тук можете да публикувате собствените си произведения, които желаете да бъдат прочетени и коментирани от аудиторията на библиотеката.
Правила
Уважавайте другите участници и се отнасяйте с тях така, както бихте желали те да се отнасят с вас!
Mutafchiev
Мнения: 168
Регистрация: 03 септември 2020, 00:32

Фейк

Мнение от Mutafchiev »

1
Огромният часовник, явно свален от някоя затънтена гара, единственият намек за бегъл опит за интериорен дизайн, в голямото сиво помещение на редакцията на сайта, отмери осем и половина. Навън небето вече бе червено, а през едва отворения прозорец, Крис усещаше свежия ветрец, с който лятото съобщаваше за скорошното си пристигане.
Ева, главната редакторка на сайта, дама на около 45, с гарваново черна коса и много светли сини очи, облечена винаги с бяла риза и пола дълга точно до средата на коленете, се беше подпряла с две ръце на огромната маса по средата на нюзрума. С ядосан поглед оглеждаше насядалите редактори и журналисти. Гален от прохладния вятър, Крис й се наслаждаваше, защото точно сега нямаше проблем с нея, а в неговите очи тя бе еманацията на понятието MILF.
- Откъде намери тази информация? – попита Главната с леден тон.
Всички, които нямаха общо с новината, за която Ева питаше, се правеха на ударени и само двама души бяха нервни. Момичето, което преди две седмици бе приключило стажа в сайта и за пръв път в живота си бе подписало договор за работа, и заместникът на Ева – Лавър Иванов.
Когнитивният дисонанс, който предизвикваше Лавър, когато се представяше бе потресаващ. Човекът бе стар рокер, тежащ около 140 килограма, почти целогодишно носещ къси панталони и старателно поддържащ десетина сантиметрова растителност на брадичката си. Когато за пръв път го видя, Крис реши, че грамадата ще извади бирено шише, ще го счупи в стената и ще го наръга. Канарата се представи с глас на римски патриций, току що отспал си след поредната едноседмична оргия с Калигула: „Лавър, като венеца… Но и в другото съм вещ.“
Без да поглежда към заместника си, Ева изсъска:
- Пушете!
Като по команда на масата се появиха пепелници и защракаха запалки.
- Ам-м-и-и - започна плахо момичето, – видях го в една група във фейсбук, опитах да се свържа с човека, който пусна снимката, ама той не ми отговори. После се появи в няколко сайта, там пишеше, че става дума за Меджикмаркет, промених малко текста и…
- Колко пъти съм ви казвала, ако ще взимате нещо от фейсбук да говорите с този, който го е постнал? Не може просто така да вземеш и да го изпраскаш в сайта…
Докато блажено издишаше тютюнев дим Лавър се намести в стола и постави ръка на масата до тази на Ева:
- Недей й се кара сега, от една страна ги пришпорваме да бързат, от друга им се караме, като оплескат нещо. Откъде да знае, детето, че тия плъхове са снимани в Гданск, а не у нас? – грамадата се отпусна назад и под ядосания поглед на Ева силно дръпна от цигарата, след което завърши, забулвайки се в кълбо от дим. – Четири хиляди километра разстояние, а плочките на пода са същите. Глобализация!
Ева повдигна вежди, уморено въздъхна и се обърна към момичето:
- Има ли нужда пак да обяснявам за проверките на информацията и за всички останали неща, за които ви дудна през две седмици?
- Не – едва се дочу откъм момичето.
- Добре, ще се разбера с ПР-а им да не свалят рекламата от сайта. И ако можете - тя огледа всички седящи, – научете най-после рекламодателите и ми казвайте, ако хванете някого в крачка, преди да го изпляскате пред цялата страна?
Насядалите около масата потвърдиха, че са разбрали посланието на шефката, кой с кимане, кой с фрази тип „Е, естествено“ и „Че как!“. Сгафилото момиче старателно си записа нещо в тефтера.
- Сега, така и така всички сте тук, кой по какво ще работи тази седмица? Крис?
Журналистът леко стреснато се намести на стола:
- Ъъъ, такова, от доста време го мисля, разсъждавам в каква форма да го представя, като интервю ли, като репортаж ли, като статия ли? Чудя се как да привлека вниманието на аудиторията и да има повече шервания, все пак това е целта на общата ни работа, и в светлината на последните събития смятам, че трябва да прецезираме…
- Пич, стига прецезира, кажи к‘ва ти е темата – обади се Лавър.
- Фейк нюз, кой, как и защо ги прави – изстреля Крис без да мисли.
- Да, в светлината на последните събития… - усмихна се криво Ева – искам разследване. По възможност го снимай. Добре се беше получило с web cam моделите.
- Ъхъ – измънка Крис, осъзнавайки в какво се е вкарал собственоръчно.
Материалът с моделите му беше лесен, защото бе мернал едно бивше гадже в такъв сайт, останалото беше въпрос на техника. Сега обаче не знаеше откъде да започне и какво ще прави въобще.
След като оперативката приключи, Крис отиде при момичето, заради което всички бяха събрани и помоли да му даде линка към профила, който бе качил снимките с плъховете. Втората задача на журналиста бе да отиде при IT-то на сайта.
Стаичката на компютърния специалист бе възможно най-баналното свърталище на администратор, което човек може да си представи. Лампите в нея никога не се включваха, а единствените източници на светлина бяха няколкото монитора, неоновите лампи в корпуса на основния компютър и подсветката на клавиатурата.
Допреди няколко месеца бюрото и околностите му представляваха истинско бунище. Навсякъде бяха разхвърляни опаковки от чипс, шоколади, кенчета и хартиени пликове от заведения за бързо хранене. Имаше кула от около десетина кутии от пици – гордост на Марио. Една от пицариите в града предлагаше възможността клиентът сам да избере надписа на кутията, когато си поръчва онлайн. Естествено, IT-то реши да измисля възможно най-гнусните неща, за да види докъде може да стигне. Пазеше кутиите като сувенири, а най-ценна му бе тази с надпис „Прекаляваш!“.
Интересно беше, че бунището имаше точно определена граница. В радиус от метър около сървъра цареше кристална чистота. След поредната наложена от Ева глоба, кочината изчезна, но специфичната миризма на бургери все още удряше в носа всеки, влизащ в помещението. На стените бяха залепени няколко плаката, а най-големият и висящ в рамка бе постер на филма „Хакери“.
Марио, който играеше на World of Warcraft, въобще не усети появата на Крис, който се приближи до него, не се сдържа и му би един чембер през слушалките. Пълното тяло на администратора подскочи изплашено, а физиономията му направи изкусна трансформация от „шокиран мопс“ към „намусена котка“.
- Някой ден ще ми докараш инфаркт - за момент се замисли, – аз, естествено, няма да го преживея, защото не ям нищо, което не е пържено и пия само течности в кенчета. Като умра, трябва да съобщиш на цялата ми гилдия в WoW, че ме няма и да направите погребение на героя ми, всички…
- Можеш ли да хакнеш фейсбук профил?
- Мъжки или женски?
- Какво значение има? – повдигна вежди Крис.
- Аз не мога, но Алберт - 26 годишен рус спортист, работещ в хедж фонд и обожаващ да обикаля света, може. Огнената брюнетка Джейн, обожаваща моторите и фотосесиите с кожени дрехи, също може. Общото между двамата е, че изпращат снимки с keyloger-и и троянци.
- Колко малко те познавам…
- Не искаш да виждаш тъмната ми страна.
- Да, бъди моята Луна, показвай ми само светлата.
- Е? Профилът? – делово попита администраторът.
Крис извади телефона си и препрати току що получения профил на Марио.
- Ето, май ще ти трябва Алберт и пий повече вода.
- Искаш да кажеш „Започни да пиеш вода“.

Вечерта за Крис мина в четене на материали за фалшивите новини и разсъждения за това какво да прави след като успее да влезе в контакт със собственичката на профила – възрастна жена с две-три много размазани лични снимки. Останалото бяха картички за църковни празници и на цветя с различни вдъхновяващи цитати. Абсолютно нормален профил, какъвто имат стотици хиляди жени, прехвърлили 50-те.
В един момент се ядоса, че е помолил Марио да я хакне. Най-вероятно бе открила снимката някъде из интернет, решила, че става дума за кварталния й супермаркет и я е изтипосала. Откъде да знае какви ще са последствията? Най-малкото, как е могла да предположи, че медиите ще подхванат снимката и ще я раздухат толкова много, че веригата магазини ще трябва да се оправдава? Успокояваше го мисълта, че такава жена няма да се подлъже по фокусите с Алберт.
Крис стана, остави лаптопа на масичката до дивана и излезе на балкона на ателието си да изпуши цигара. Наближаваше единайсет, навън бе хладно, но много свежо. Направи една дръпка, бавно издиша и се зачуди как въобще ще направи материала, още повече разследване, и то снимано. Ако Ева му беше казала да напише нещо, щеше да изпие три кафета и просто да изграфоманства, а на видеото трябваше да покаже нещо.
В този момент телефонът му звънна, Крис остави цигарата в пепелника на перваза и влезе в ателието.
- Не си успял да хакнеш бабата?
- Абе не е баш баба, да ти кажа – Марио звучеше озадачен.
- Е как да не е? Има икони с надпис „изпрати на десет души за здраве“.
- Ами зад тоя профил се крие студентка по психология, която май си падна по мен… по Алберт.
Крис повдигна учудено вежди и се запъти към пепелника.
- И защо се крие с тоя профил?
- Работен й е, използва го, за да пуска различно инфо.
- А откъде получава инфото?
- От шефа си.
Крис се намръщи и дръпна от цигарата.
- Чакай, чакай малко сега. Искаш да кажеш, че тази наистина е трол?
- Мне, искам да кажа, че тази има десетина профила, през които пуска различно инфо, което й се снася от шефа й и изглежда максимално реалистично. Тя само копи/пейства, а останалата работа я вършат нетът и медиите. Един вид пускат гълъб и ако имат късмет, той се връща с маслинова клонка под формата на новина в нашия сайт.
- И ти разказа всички тия неща, след като е видяла снимка на Алберт на ски?
- На плажа.
- А кой е тоя Алберт?
- Някакъв пергиш, намерих му снимките в един сайт за запознанства.
- А ти какво си правил в тоя сайт?
- Търсех Алберт. Искаш ли среща с това момиче?
- Ъъъ… да – Крис намачка фаса в пепелника.
- Ок, утре вечер в шест и половина в градинката на баба Яга?
- Аха, психоложка викаш?
- Учи за такава. Нямала пари, случайно попаднала на обява за работа в нета. Направили интервю по скайп, като не видяла с кого говори, чувала само мъжки глас. Обяснил й схемата, тя се съгласила. Дал й точни инструкции какви профили да създаде и как да изглеждат, плаща й не само за постването, но и за поддръжката на тия профили.
- Абе ти си му влязъл под кожата на това момиче!
- Докато целият свят се занимаваше с „Хари Потър“, аз четях книги за социална инженерия.
- А самия профил хакна ли?
- Да, ама няма нито един разговор, освен нашия. Задачите си получава по мейла.
- И какъв ти е проблемът с „Хари Потър“?
Последва пауза.
- Никакъв, обожавам го, просто исках да звучи готино.
- Дали би ми дала да я запиша?
- Така като гледам на Алберт би дала много неща, но ти не си Алберт.
- Ок, утре в осемнайсет и трийсет в градинката на баба Яга! – повтори журналистът, за да не забрави.
- Точно така, а сега за съществения проблем - Крис повдигна учудено вежди, – тъй като майка ми няма да те пусне у нас, след като ми причиниш инфаркт, завещанието ми е на лилавия външен хард диск в офиса. Като го отвориш пишеш в търсачката „мъртъв“, ще ти излязат няколко файла, отваряш текстовия.
- Няма да ти бия чембери повече, обещавам! – изсмя се Крис.
- Дали ще е чембер или нещо друго – има ли значение? В текстовия файл е описано какво и как да направиш.
- А какво друго има на харда?
- Романтичната ми колекция.
- Разбирам.
- И нея ти я завещавам.
- Благодаря.
Връзката прекъсна и Крис се прибра обратно в ателието. Отпусна се на дивана, сложи лаптопа в скута си и написа в търсачката „Фабрика за фалшиви новини“.
Mutafchiev
Мнения: 168
Регистрация: 03 септември 2020, 00:32

Re: Фейк

Мнение от Mutafchiev »

2
Сутринта на Крис мина в четене на анализи и коментари за фейковете. Отпиваше кафе на огромното си бюрото в ъгъла на нюзрума, а в слушалките му звучеше някакво коментарно телевизионно предаване, от което улавяше само някои ключови фрази. Абсолютно всички клеймяха фалшивите новини, но бе очевидно, че ги използваха като оправдание да не говорят за неща, които не искат. Коментатори и анализатори умничеха с тези за това как винаги ги е имало, преди са били слухове, компромати, но съвременната епоха ги е издигнала на съвсем друго ниво. Крис нямаше как да не се съгласи с това, най-вероятно би се задоволил с този аргумент, ако не беше научил, че нещата са доста по-дълбоки и далеч не се ограничават с прости компроматни войнички.
Ева мина покрай бюрото му, потупа го леко по рамото, той се обърна и я видя как отива към кабинета – единственото отделно помещение в офиса. С известно нежелание свали слушалките и стана.
- Имаш ли някакъв напредък по темата?
- Довечера имам среща момичето, което първо е постнало снимката с плъховете.
- Много си бърз - учуди се Главната, – и готова ли е да говори?
- Никаква идея, не знае, че ще се вижда с мен.
- В смисъл? – Ева се учуди още повече.
Журналистът й разказа накратко как е стигнал до момичето, без да казва, че „познатият му хакер“ всъщност е Марио. С него имаха пакт – Крис си трае за уменията и помощта на админа, в замяна го снабдява с покани за някои събития, които пристигаха в редакцията на цели пачки.
Докато слушаше и без това светлосините очи на Ева ставаха все по-светли.
- Добре - отсече тя, – след като се видиш с това момиче ще звъннеш да ми кажеш как е минало. Няма да ти се меся, но ако направиш тази тема като хората, ще ти дам отделна рубрика в сайта.
Крис повдигна вежди – бе негов ред да се изненада. Да, темата и откритието на Марио бяха силни, но чак пък толкова. Бързо дойде на себе си и започна с въпросите:
- Ако имам своя рубрика, това означава ли, че…
- Да, ще ти вдигнем заплатата.
- А защо въобще ще ми даваш подобно нещо?
- Решихме със собствениците да започнем да си „отглеждаме“ лица, а тази тема е добър повод да те представим.
- Ок, ще ти звънна като приключа, но нищо не обещавам, момичето най-вероятно ще се изплаши и не знам как да я убедя.
- Пусни мъжкия си чар и се изправи.
Крис дръпна рамене назад и излезе от офиса. Денят започваше обещаващо и той реши да види какви ги върши IT-то с много виртуални идентичности.
Като влезе в стаята, завари Марио в същата поза и занимание, в които го бе оставил вечерта. Този път реши да не издевателства над него и леко го потупа по рамото. Администраторът изплашено подскочи, а маската на Гай Фокс на фланелката му се изкриви в зловеща гримаса.
- Абе ти май наистина искаш да ме убиеш!
- Потупах те по рамото!
- Това ми е 37-мия час без сън, само да ме погледнеш ще подскоча!
Крис се огледа и не забеляза нито един от специфичните знаци, подсказващи, че някой не е спал толкова време.
- Как не си спал от 37 часа?
Марио отвори най-горното чекмедже на бюрото и то бе пълно с празни кенчета от енергийни напитки. Затвори го, отвори второто – същото. Повтори процедурата с третото, там кенчетата бяха пълни и прилежно подредени. Крис погледна с укор приятеля си.
- Строгата господарка ми забрани да пия повече от две кафета като съм на работа. А на мен тия две кафета са ми, колкото да хвана мишката.
- Разбираш, че се унищожаваш по тоя начин, нали?
- В момента не унищожавам, а градя! Фармвам за следващия рейд.
Крис погледна Марио с поглед, казващ „Пич, наистина ли за това се тровиш така?“, а в отговор получи присвити очи изразяващи сентенцията „Не съди и няма да бъдеш съден!“.
- Строгата господарка те похвали много преди малко.
- Не си й казал, нали?
- Не, естествено, но ми обеща, че ако свърша работа, ще ми даде отделна рубрика в сайта!
- Оффф, начи - измрънка Марио, - като решат да правят някакви промени, и ми казват „трябва да е готово вчера“, „к‘во толкова, едно квадратче да добавиш“. Иначе евала, ще ти вдигнат ли парите поне?
- Би трябвало, кажи сега повече за тая мацка, какво е що е и без това я чака неприятна изненада, поне да съм готов.
- Факт, не си Алберт – констатира Марио, оглеждайки Крис от глава до пети. - На 22 е, живее в „Зелената река“, слуша мъмбъл рап, което е отвратително, бивша скиорка, гледа хоръри и криминални сериали, следва психология, в процес на разочароване от коучовете и тям подобните. Напоследък се запалила по йогата и индийската философия, пробва да бъде веган – засега с променлив успех. Мечтае да обиколи света, мисля че е имала проблеми с баща си.
Марио показа на един от свободните от WoW монитори селфи на момиче с леко закръглено лице, бяла кожа, кестенява коса и тъмни очи. Крис се загледа в екрана:
- Наистина те познавам прекалено малко.
- Нали ти трябва инфо?
- Да, а какво знаеш за мен?
- Искаш строгата господарка да те накаже.
- И ти го искаш.
Марио се ухили.
- Искам го.
В стаята влезе Лавър.
- Какво искаш, мой дигитален рицарю? – приветливо ги поздрави, слагайки огромната си ръка на рамото на Крис.
- Това, което искаме всички в тоя офис.
- Наказание? – ухили се Лавър – И аз ще се опитам да си го изпрося, дай едно кенче.
Марио се изправи и наведе зад един от мониторите, извади енергийна напитка, и я подаде на Заместника с думите:
- Последното ми е. И знаеш, ако те накаже…
- Естествено, ще разбереш и най-малките подробности! А ти - обърна се към Крис и журналистът усети брадата на Лавър да гъделичка рамото му, – снощи се мъчеше да отбиеш номера, а тая сутрин имаш материал. Евала, ако има нещо – звънкай да помагаме, че на сайта му трябва нещо голямо.
- И Ева каза същото.
- Напоследък много я натискат отгоре и й е тегаво, въобще не й завиждам. Айде, момчета, мерси за пауъра!
След като Заместникът затвори врата зад себе си, Крис се обърна към Марио:
- Последното кенче, а?
- Пич, идва по пет пъти на ден да ми иска, казах му да ми вдигне заплатата, ако ще го играя контрабандист на забранени субстанции. Оттогава идва по веднъж.
- А не можете ли просто да живеете малко по-здравословно?
- В нарушаването на забраните е солта на живота, не ги разбираш тия неща.
- Абе не знам какво разбирам, но знам, че в инфарктите има много сол, – отговори Крис, гледайки многозначително Марио, - Значи да подходя към момичето внимателно и ако успея да я убедя да вечеряме, да я заведа някъде, където готвят хубаво месо?
- Точно така и не си бръсни брадата.
Крис се почеса по едноседмичната четина, която започваше да го дразни и смяташе да обръсне преди срещата.
- Защо?
- Алберт е с такава.
- Ахааа… - замислено измънка Крис – Човече, ако не играеше нон-стоп и се поддържаше в добра форма, с тия умения на манипулатор нямаше да има жена, която да ти устои.
Марио се отпусна в стола, въздъхна тежко и уморено се хвана за врата с две ръце:
- Най-вероятно щях да бъда велик комбинатор, който прави обири за милиони, прехранва се с разни схеми и винаги е на ръба на закона. Тъмната версия на Джеймс Бонд. И точно с това се занимавам, но го правя по доста по-безопасен начин, продължавам да фармя!
- Продължавай! После ще ти кажа как е минало.
Mutafchiev
Мнения: 168
Регистрация: 03 септември 2020, 00:32

Re: Фейк

Мнение от Mutafchiev »

3.
Градинката на баба Яга представляваше див, приличащ на вековна гора остров, заобиколен от сивотата на бетонния град. Казваха й така, заради беседката в центъра на гората. На върха й имаше ветропоказател, който представляваше метална баба, яхнала метла. Заради буйната растителност, тук вятър почти нямаше, а ако се появеше баба Яга леко се завърташе, издавайки скърцащ звук. Носеше се легенда, че който чуе скърцането на ветропоказателя ще има късмет цяла година. Според друга история, от построяването си, преди повече от сто години, баба Яга още не е направила пълен оборот около оста си, а когато това се случи, ще настъпи Второто пришествие.
Крис седна на една от пейките, която гледаше към беседката и наблюдаваше студентите, които се бяха настанили в нея. Спомни си младежките години, които свършиха не толкова отдавна, но вече имаше чувството, че е минала цяла вечност. Скоро се появи и момичето, с което имаше среща. Беше малко по-висока отколкото очакваше, носеше цветна, но ненатрапчива рокля, кубинки и кожена раница. Гледаше телефона си и се оглеждаше. Журналистът пое дълбоко дъх, изправи се и се подготви да види разочарованието в очите й.
- Здравей, Лора, нали? – притеснено попита Крис.
- Пак ли? Защо все на мен се случва? – рязко реагира момичето и започна да се оглежда така, сякаш търси пътища за отстъпление.
- Е, айде сега, не е толкова лошо положението - с известна обида в гласа отговори Крис.
- За трети път става така и все си казвам „никога повече“, и ето пак.
- Съжалявам, аз съм Крис …
- Поне и ти имаш брада, - язвително подметна Лора.
- Виждаш ли, можеше да е много по-зле. – Крис се поизправи и опита да извади възможно най-чаровната си усмивка и май му се получи, Лора започна да го оглежда преценяващо. – Искаш ли да направим следното нещо – така и така си тук, времето е хубаво, да поседим на някоя от пейките, да поговорим, пък ако ти писне, ставаш и си тръгваш?
Лора още веднъж го огледа от глава до пети, огледа и градинката, явно присъствието на много хора я успокои, а и сигурно предишните й срещи са били с много по-подозрителни екземпляри на мъжката фауна.
- Добре, ще поседим, но преди това ми кажи – защо писа на бабата?
- На бабата?
- На работния ми профил?
- Ами, аз…
Крис се почувства ужасно тъп, защото не накара Марио да му покаже разговора от чата, когато разпитваше за Лора. Умът му трескаво започна да търси варианти и в крайна сметка успя да изплюе:
- Обичам да общувам с различни хора, а профилът на бабата ме привлече, заради поста с плъховете.
Следващите няколко мига, докато чакаше реакцията на Лора, му се сториха цяла вечност.
- Значи не си ме излъгал, че си журналист?
- О-о, не! В никакъв случай! – зарадвано почти изписука Крис, докато на ум благославяше Марио – Ето, имам даже карта.
Журналистът извади прескартата си и я показа.
- Сега вече си ме виждала снимка, следователно запознанството по нета е почти ок!
Лора се засмя:
- Да де, ама те видях на снимка след като те видях на живо.
- Кой се интересува от подробности като хронология? Пък и първата снимка на която те видях, беше на баба, коя е тя, между другото?

След два часа и половина, две порции пилешки шишчета със салата, кана вино, сладолед и разговори за всичко, Крис реши, че е време да действа. От общуването досега бе разбрал, че Лора предпочита да се говори по същество и затова започна направо:
- Излъгах те не само за снимките.
- Разбрах, защото половината разговор вече сме го водили.
Крис повдигна учудено вежди:
- И защо остана?
- Бях гладна, а и си симпатяга на фона на предишните ми срещи. Имаше един с огромно шкембе, с риза, която се бе набрала така, че се виждаше пъпът на това шкембе.
- Ужас!
- Пъпът беше толкова голям, че можех да си завра юмрука вътре!
- Ужас!
- Кажи ми с кого си говорих в чата?
- С нашето IT, страшен пич, помолих го да се опита да научи нещо повече за профила на бабата и… ето ни тук.
- Разбирам.
- Досещаш се, какво искам да те помоля. Знам, че ще ти е трудно и неприятно… - Крис не успя да довърши.
- Получавам информацията по мейла от [email protected], праща линк към сайт за трансфер на файлове, където са снимките, текстовете за тях и указанията.
- Аха, а можеш ли…
- Ще ти дам файловете, ако ме запознаеш с IT-то ви.
Крис погледна Лора учудено.
- Виж, симпатяга си, но с него си говорихме много хубаво и ми е интересно да го видя.
- Последно, ако не показвам лицето ти и променя гласа ти, би ли повторила това, което ми каза пред камера?
Изражението й се промени, тя се сви, на Крис му се стори, че стана физически по-малка.
- Ще ти покажа целия материал преди да го пусна, за да си спокойна.
Лора продължи да мълчи.
- Учиш психология, затова няма да ти обяснявам колко вредни са фалшивите новини. Прекрасно знаеш, че няма значение дали нещо е истина или не. Достатъчно е човек да повярва в него, да действа така сякаш е истина, за да се получи съвсем реален ефект. Ако беше обикновен трол, който лъска, гледайки как другите се вбесяват – нямаше да те занимавам, но това е нещо много сериозно.
Лора кимаше в съгласие, но в очите й все още се четеше съмнение.
- В интерес на истината само файловете, които ще ми дадеш са предостатъчни. В очите на обикновените хора, за жалост, не е така. Станаха толкова невярващи, че каквито и факти да опиша все ще намери някой, който да ги оспори. И това също е част от проблема с тия партенки.
- От части и аз съм виновна за това.
- Ти си инструмент, но можеш поне малко да повлияеш в тази посока. И десет души да се убедят, ще е победа.
Лора си пое дълбоко въздух, намести се на стола.
- Ако ми покажеш финалния резултат.
- Задължително!
Крис извади телефона и набра Марио.
- Ехо, в офиса ли си още? … А има ли някой там? … Лора е много симпатична, даже ще дойдем след около половин час. … За да се запознаете. – журналистът повдигна една вежда и краищата на устата му едва потрепнаха, явно това, което му казваше Марио го разсмиваше. – Добре, както кажеш, идваме.
Докато журналистът затваряше телефона, от слушалката все още се чуваше гласът на администратора. След като плати сметката, взе касовата бележка и с Лора се отправиха към метрото.
Когато влязоха в стаята на Марио, Крис не можа да повярва на очите си – вечно брадясалото, невчесано и имащо вид на зомби IT се бе преобразило. Гладко избръснат, сресан, черната фланелка с маската на Гай Фокс и петна от обедите през последните три дни бе заменена с риза. Лампите в стаята светеха, а въздухът беше свеж, оказа се, че зад постера на филма „Хакери“ е имало прозорец.
- Кога успя? – едва промълви шокираният Крис.
- Какво, кога съм успял, друже?
- Тук има прозорец?
- Все едно за пръв път го виждаш - засмя се Марио, като почти успя да прозвучи естествено, - а ти си Лора?
- Приятно ми е - усмихна се момичето, – Защо се криеш зад Алберт?
- Всъщност Алберт се крие дълбоко в мен! – отговори администраторът, потупвайки се по корема.
Крис се усмихна доволно, наблюдавайки тази сценка.
- Е, видяхме се – леко припряно каза Марио, - какво следва?
Лора свали раницата си, отвори я, от там се подаде лаптоп, но тя извади външен хард диск.
- Тук са всички файлове, които ми е изпратил Фалшивата Звездна Светлина.
- Много поетично, но дълго – констатира Марио. – Да му викаме ФЗС?
- Харесва ми – усмихна се Лора.
Марио взе харддиска, включи го, и започна да сканира файловете.
- Никога не съм била в редакция на сайт – с подканващ тон каза Лора.
Марио и Крис се спогледаха. В погледа на IT-то се четеше, молба Крис да ги разходи, но в този момент телефонът на журналиста звънна.
- А, Ева е! Трябва да говоря с нея, Марио, моля те, разходи Лора из офиса.
Крис излезе от стаичката, усещайки тежкия поглед на администратора на гърба си. Първо надзърна в нюзрума, помещението бе празно, офисът на Ева не светеше, вдигна телефона и тръгна по коридора, за да слезе пред сградата и да изпуши една цигара.
- Здрасти, всичко мина прекрасно!
- Колко прекрасно?
- В момента моят човек сканира файловете със задачите, които момичето е получило.
- А самото момиче, как се казваше… Лора? Тя ок е ли с всичко?
- Да, съгласна е да се снима, ако скрием лицето й.
- Супер! Продължавай в същия дух, нали взе бележката от кафенето, да ти върна парите?
- Естествено - ухили се Крис.
- Ок, почивай.
Връзката прекъсна, Крис дръпна от цигарата и пое от свежия пролетен въздух. Фактът, че нещата се развиваха толкова бързо и лесно малко го притесняваше. Наистина, вече имаше с какво да започне материала, най-вероятно скоро щяха да появят и очертанията на шефа на Лора, но не беше ясно дали ще има нещо повече от това.
Пак се сети за студентите и се огледа в стъклената входна врата. Изглеждаше сравнително добре – поддържаше се във форма, още не бе започнал да оплешивява. Дръпна рамене назад, Ева беше права. Гледаше се и се чудеше накъде е тръгнал животът му - нямаше сериозна връзка, не можеше да определи работата си като „изграждане на кариера“, сякаш бе изпаднал в някакво безвремие.
Мислите за това, че не само не е намерил мястото си в света, а дори не знае къде и как да го търси, напоследък се прокрадваха все по-често. Понякога се опитваше да разбере причините за появата им. Дали защото материалите, които правеше се задържаха не повече от ден-два на сайта, и умираха като мухи – еднодневки? Веднъж бе направил експеримент и написа името си в търсачката на сайта и излезе всичко, което е качвал. Почувства се така, сякаш се е озовал на гробище. Спомняше си как е работил по повечето от тях, как е разговарял с хората. Някои трябваше да убеждава да дадат интервю, а от други се чудеше как да се отърве. Малки парченца живот, погребани в няколкостотин думи, а заглавията бяха епитафиите.
Не беше усетил, кога спря да се радва и получава удоволствие от това, което прави. Покоряването на нови върхове вече му беше писнало, защото всички се оказваха еднакви. Патетичното въртене и сучене около десетината въпроса, приложими към всяка тема и опиращи се на думата „морал“, вече го отвращаваше. Когато се захващаше с тази професия не можеше даже да си представи, че всичко ще се окаже толкова скучно. Едва сега успя да осъзнае и първия си въпрос, когато Ева му каза, че ще му даде отделна рубрика. Отношението му явно личеше отстрани, защото дори нямаше нужда да го задава, а Марио също го попита за парите.
Телефонът му извибрира. Пишеше му момичето, от което тръгна историята с фалшивите новини, молеше го за помощ при монтажа на някакъв материал, който била снимала с телефона си. Автоматично, без да се замисля, Крис й предложи да дойде в ателието, за да я научи как да реже и лепи клипчета. Уговориха се, че ще се видят след час.
Когато влезе в стаята на Марио, завари много сладка гледка. IT-то и Лора бяха седнали пред компютъра на момичето, на монитора се чернееше конзола, на която в бяло бяха написани различни IP-адреси, а Марио обясняваше като учител:
- В заключение виждаме, че мейлите получаваш от едно и също прокси, но от различни устройства – компютър и телефон. Файловете от компютъра нищо не ни казват, но метаданните на тези, изпратени от телефона ни дават локацията. А тя всеки път е една и съща!
- Това е „Славейчето“, правят много хубави смутита там! – щастливо добави Лора.
Като чу думата „смути“, Марио присви леко очи, след което забеляза стоящия на прага Крис и подскочи. Лора също подскочи, заради реакцията на администратора.
- Ще ти викам вече тихата стъпка, наистина искаш да ме убиеш!
- Ако пиеш по-малко енергийни напитки и повече смутита, може би ще си по-спокоен? – усмихна му се Крис и се обърна към Лора – Заведи го някой път да хапне салата.
- Е недей с лошо сега - възмути се полушеговито Марио, - вече разбра къде да търсиш ФЗС, нали?
- Разбрах! А сега ви оставям да продължавате с хакинга.
- Радвам се, че се запознахме, - усмихна се Лора.
Mutafchiev
Мнения: 168
Регистрация: 03 септември 2020, 00:32

Re: Фейк

Мнение от Mutafchiev »

4.
Крис отпиваше второто си кафе за деня в офиса на Ева.
- Абе, моето момче, какво си правил с Лора снощи? – попита Главната, държейки сметката от ресторанта.
- Разбрах, че шефът й изпраща задачите от „Славейчето“ в центъра, явно използва техния wi-fi, за да се прикрие.
- И ще ходиш да го дебнеш там, така ли да разбирам?
- Нямам по-добра идея засега.
- Тоя път сам ще си плащаш сметките - Ева го погледна с дяволита усмивка – иначе браво.
Журналистът не разбра какво се криеше зад усмивката, но реши да не задълбава. Минавайки през нюзрума с колежката му се поздравиха, докато Лавър гледаше видеото и одобрително кимаше. Когато влезе в стаята на Марио, завари обичайната обстановка, но този път IT-то веднага усети чуждото присъствие. Марио погледна сериозно Крис и каза патетично:
- Да се разберем за едно нещо отсега - няма да говоря за Лора!
Крис се изненада от рязкото начало на разговора:
- Ами, добро утро, първо. Защо, да не те отряза?
- Не, но личният ми живот си е личен.
- Добре-е-е… - все още учуден каза Крис.
- След като се разбрахме за това, имам нещо интересно. Проследих кой е шервал най-много публикацията на Лора за плъховете, оказа се страницата на някаква квартална хлебопекарна, която е близо до един от Меджикмаркетите.
- Квартална хлебопекарна? – замисли се Крис – Могат ли да си позволят подобна кампания?
- Съмнява ме, най-вероятно също са параван, но си струва да се провери.
- Съгласен, ще й хвърля едно око, преди да заседна в „Славейчето“. – каза журналистът и след кратка пауза, с неприкрит интерес допълни – Добре де, поне малко кажи!
Марио го погледна с укор, но с известно задоволство в гласа отговори:
- На обяд съм поканен на спаначени кюфтета.
Крис се ухили:
- В името на любовта ще трябва да отложиш инфаркта от джънк фууд с няколко години, а?
- Много смешно!
IT-то се обърна и започна да търси нещо по бюрото си:
- Ето я! – извади една флашка, незнайно как оказала се зад клавиатурата и я подаде на Крис, - ръгаш в USB-то, пускаш единствения exe файл, почваш да сканираш мрежата. В текстовия документ ще видиш IP-то, което търсиш.

Журналистът усети пекарната още преди да я е видял. Във въздуха се носеше топъл и много цветен аромат на различни печива. Сякаш се бе оказал в къщата на баба си и тя едновременно печеше Коледна питка, Великденски козунак и любимите му пирожки. Сви зад ъгъла видя и самото дюкянче – изглеждаше точно така, както миришеше. Малко, сгушено между модернистични и студени банков клон, и офис на телеком. Дървената му дограма бе боядисана в кафяво, на витрината грижливо бе изложена вкусната продукция, а над това изобилие с красиви калиграфски букви бе написано „Хляб“.
Крис отвори вратата и влезе, посрещнат от звука на звънче, поставено над вратата. Веднага му стана уютно и даже магично. Зад касата имаше каменна арка, отвъд която се виждаха две тлеещи пещи на дърва. В този момент, по всички закони на малките вълшебни местенца, трябваше да се появи баба-херувим, която да го поздрави по старовремски и освен хляб, да му предложи някой сладкиш.
- Здрав да си, момче! – чу се иззад арката и след миг се появи бабата.
Беше с бяла коса, прибрана на кок, черна рокля с бяла престилка, очила с кръгли и много тънки железни рамки. Осанката й бе изправена, а раменете леко приведени.
- Здравейте, дайте ми един самун от най-пресния хляб!
По лицето бабата се разля блага усмивка и без да повишава тон каза:
- Серго, дай един от фурната.
След секунда зад гърба й се появи огромен мъжага, висок около два метра, толкова и широк. В ръцете си нежно държеше самун хляб. Внимателно го подаде на бабата, усмихна се широко на Крис и отново се скри зад арката. Бабата се приближи до тезгяха на който беше касата:
- Едно левче.
Крис, пленен от това колко идеално бе мястото, рязко дойде на себе си и извади портфейла си.
- Прекрасна пекарна имате, сигурно целият квартал пазарува тук!
- За жалост не е така, както беше едно време. В супермаркета си направиха собствена фурна и сега всички купуват пресен хляб там, защото им е по-удобно.
- А защо не си направите някаква реклама в интернет, много хора искат да пазаруват точно от места като вашето?
Крис остави левчето в медната чиния за пари.
- Внукът ми се занимава с тези неща, аз не ги разбирам, но сте прав, бяхме в много тежко положение, а в последните месеци идват различни хора да пазаруват тук. – бабата се засмя тихо, но звънко – Като влязат, приличат на туристи, които са се озовали в друга страна, а се оказва, че живеят през две преки.
- Разбираемо е - усмихна се Крис, - и аз се почувствах така.
- А ние със Серго сме под носа ви цял живот – продължи усмихнато бабата.
- Знаете ли, аз съм журналист, бих искал направя материал за вас и пекарната ви. Възможно ли е?
Бабата се усмихна притеснено и едновременно с това изненадано.
- Че ние не правим кой знае какво тук, просто печем хляб.
Крис отчупи парче от краешника на самуна, опита го и се усмихна широко:
- Но го правите страхотно!
Бабата доволно, но все още притеснено се засмя:
- Елате след шест и половина, тогава ще е по-свободно и ще можем да поговорим.
- Дадено! – Крис усети, че за пръв път в живота си употребява тази дума в разговор и това го накара да се усмихне широко, явно атмосферата му бе повлияла.
По пътя към „Славейчето“ изяде целия самун, отчупвайки парче по парче се чувстваше щастлив и лек. След като влезе в заведението, се огледа и избра едно място, от което се виждаха всички маси, както и вратата към кухнята. Поръча малинов шейк, извади лаптопа си, включи флашката в него, отвори файловете и започна сканирането на мрежата. IP-то от файла на Марио не се появи и Крис се намести по-удобно на стола, защото очевидно му предстоеше чакане.
Докато отпиваше от шейка огледа хората наоколо. На най-близката маса се бе разположил възрастен господин, облечен в светъл костюм, който четеше книга с достолепен вид. Малко по-далеч бяха седнали момче и момиче. На Крис му бе трудно да прецени дали са двойка или не, защото и двамата бяха забили погледи в телефоните си. Две-три маси бяха заети от по един човек, всеки с лаптопа си. Журналистът се стараеше да запамети кой какво устройство ползва, сравняваше го с резултатите от сканера, който освен IP-то, показваше марката на машината и операционната система, на която принадлежи адресът.
Впечатление му направиха двама души. Първият човек беше симпатична жена на около двайсет и седем – осем години, с дълга малко над раменете коса с цвят на току що лъсната мед, бяла прилепнала фланелка, сини дънки и дълги крака. Щракаше бързо и съсредоточено по клавиатурата, и изглеждаше изцяло потопена в заниманието си. Лицето й бе с красива, правилна форма и без грим. Вторият бе мъж, с когото Крис прецени, че са на една възраст. Беше облечен с панталон цвят „каки“ със странични джобове, тъмносиня риза с навити ръкави и бели кецове. Човекът почти се беше излегнал на стола си и с опънати ръце ту бързо щракаше по клавиатурата, ту спираше и започваше дълго да скролва с мишката.
След като преброи колко устройства се използват в кафенето и броят им приблизително съвпадна с този на IP-тата, Крис отвори браузъра и започна да цъка из любимите си сайтове. Скоро му доскуча и реши да нахвърля въпроси към бабата от хлебарницата, като ги написа, се сети, че и Серго може да каже няколко думи. Огледа се и видя, че в заведението са се появили няколко нови клиента и пусна сканера на Марио, отново нищо.
Въздъхна, осъзнавайки тежестта на скуката, която го очакваше докато се появи неговият човек. Отвори файла с въпросите към бабата, написа „Въпроси – Серго“, натисна „Enter” и в този момент усети студена лепкава, водниста маса по врата си, след което чу приглушен вик. Инстинктивно се приведе, след което се обърна в посоката, от която дойде студената течност. Стреснатият му поглед се срещна с погледа на рижавата жена, която го гледаше не по-малко изплашено.
- Ъ, извинете, такова, спънах се, - изстрелваше думите със скоростта на светлината, - секунда, ще взема салфетки, има краставици в това смути, освежават кожата, ох, много съжалявам.
- Не, не, няма проблем, всичко е наред – започна Крис на свой ред да успокоява момичето, което вече се бе завтекло към него с протегнати ръце, пълни със салфетки, готови за избършат, ако трябва насилствено, всичко по пътя си – Да, благодаря за салфетките, няма нужда, не, моля ви се.
Момичето вече му търкаше шията с едната ръка, а с другата бе бръкнало под яката на блузата му. Правеше го толкова силно, че в съзнанието на Крис неволно изплува думата „теляк“. Хвана я за ръката, с която му бъркаше във врата, погледна я в очите и рязко й каза:
- Благодаря!
Момичето замря за момент, след което отново почна да бълва думи:
- Беше случайно, не исках, дайте да ви забърша, на компа нищо му няма, нали? Много извинете.
- Да, всичко е прекрасно, смутито е било с краставица, сега местата, в които го втрихте ще са свежи, всичко е наред – Крис я гледаше в очите и се стараеше да бъде максимално спокоен.
- Ох, извинете ме, нека ви се реванширам, обичате ли смути с краставици?
- Стига да не е върху мен.
- Добре, казвам се Мая, между другото.
- Крис – усмихна се журналистът, докато се опитваше да прецени дали всичките му прешлени са си на мястото.
След като му донесе ново смути, Мая седна на неговата маса.
- Много се извинявам, доста съм разсеяна напоследък.
- Няма проблем - усмихна се Крис, докато оглеждаше пораженията по блузата си.
- Изглеждахте много съсредоточен, докато работехте, надявам се, че нищо не е пострадало – продължи Мая с най-невинното изражение на което бе способна.
- Не е – журналистът погледна към лаптопа си - казахте, че ме виждате за пръв път тук?
- Нека си говорим на „ти“…
- Да, вече имахме близък контакт – усмихна се Крис.
Мая се засмя в отговор:
- Да, почти всеки ден съм тук, живея наблизо, а сандвичите и смутитата са хубави.
- Имам един въпрос, който ме човърка от самото начало, тези двамата там – Крис дискретно посочи с очи момчето и момичето, които все още не бяха вдигнали глави от телефоните си – двойка ли са?
- О, да. Идват през няколко дни и си седят така, като периодично се целуват.
- Не ми се мисли как ще си говорят, ако живеят десет години заедно.
Мая се засмя шумно, с което привлече вниманието на хората на съседните маси, рязко спря и премина в кикот.
- Дано имат два компа вкъщи, за да могат да продължат да не се гледат.
Сега Крис се изсмя:
- Компютрите са важно нещо, сигурно има много такива образи тук.
- О, около обяд има навалица от съседните офиси, вечер идват много хора, а през деня сме си обичайните кибици. Аз и чичо Кико. – кимна Мая.
Крис проследи погледа й и разбра, че става дума за достолепния господин.
- Чичо Кико? – шепнейки се наведе той към нея.
- Мхм, така се представи като се запознахме.
- И него ли заля със зелено смути?
Мая се засмя.
- Не, помоли ме да му помогна с настройките на телефона. А ти как се озова тук по това време на денонощието?
- Имах да убивам няколко часа, а не исках да се връщам в офиса.
Крис си погледна часовника, приближаваше пет, трябваше да мине през редакцията, за да вземе камерата и микрофона, за да снима бабата от хлебарницата.
- И какво работиш, че можеш да си позволиш да не се връщаш в офиса, защото не искаш?
- Нищо особено – усмихна се Крис, поизтупа намокреното си рамо – наистина усещам свежест… на петна.
Мая отново се засмя:
- Отвори си фейсбука - каза тя с тънка усмивка. Крис я погледна объркано, - отвори го де.
Когато го направи, тя се изправи, леко го бутна с рамо, написа си името в търсачката и си изпрати покана за приятелство.
- Кой знае кога пак ще дойдеш!
Без Крис да успее да каже и дума, Мая се отдалечи към своята маса и седна с гръб към него.
Mutafchiev
Мнения: 168
Регистрация: 03 септември 2020, 00:32

Re: Фейк

Мнение от Mutafchiev »

5.
След като бе взел назаем фланелка от Марио, Крис цъфна в пекарната, накичен с чантата на камерата на едното рамо и статива на другото. Разговорите с бабата и Серго минаха прекрасно. Журналистът снимаше различни кадри на печките, тезгяха, брашното, помоли Серго да изпече хляб, за щастие още не бяха спрели всички фурни. Докато Крис стоеше, оглеждайки помещението, за да намери някой детайл, с който материалът да завърши, чу звънчето, а на врата се появи младеж.
- Ей, пич, можеш ли още веднъж да отвориш врата, искам да снимам звънчето?
Младежът го погледна с известно учудване, но кимна. Крис насочи камерата нагоре, фокусира и каза:
- Айде!
Младежът отвори вратата, която бутна звънчето. Крис изчака десетина секунди:
- Затвори.
Младежът се подчини.
- Супер си, благодаря. Току що опекохме последния хляб, заслужи си го!
Младежът се ухили:
- Вие сте журналистът, който щеше да взима интервю от баба?
- Точно така, а ти си…
- Борис.
- Приятно ми е. Много добре си се сетил да направиш страница на пекарната в нета! – Крис изключи камерата, и започна да я прибира в чантата.
- Нали? Преди почти никой не идваше, а сега се появяват повечко хора. Даже малко по малко си намираме редовни клиенти.
- И аз ще ви стана такъв, днес обядвах цял хляб от вашия! - Борис се усмихна доволно в отговор - Жалко е, че все по-малко хора пазаруват от места като това.
- Меджикмаркет щяха да ни убият. От една страна е ясно, че си гледат бизнеса, но от друга, нашият хляб е по-хубав! Добре, че беше тая история с плъховете!
Тук Крис си спомни за какво всъщност бе дошъл. Магията на мястото го бе въвлякла в себе си толкова, че бе забравил за фалшивите новини. А и наистина усещаше врата си по-свеж, но още не можеше да прецени дали е така заради смутито или заради Мая, която така усърдно го втри. Докато проверяваше дали микрофонът е изключен, погледна сериозно към момчето:
- И ти нямаш нищо общо с нея?
Борис се стресна от неочаквания обрат на разговора.
- Не знам за какво говориш.
Крис повдигна вежди с изражение тип „Наистина ли се опитваш да ме лъжеш?“.
- Ако ще ме предаваш в полицията, предавай ме, нищо няма да кажа!
- Няма да те предавам никъде, тамън сте си стъпили на краката и да ви прецакам за сто хиляди гледания, да не съм идиот? Кажи ми как става поръчката и от тоя момент ще си говорим само за хубавия хляб.
Борис се поколеба:
- Поръчах си пица.
- Ъ?
- Само това ще ти кажа, поръчах си пица. Нищо повече.
Крис въздъхна.
- Добре, колко струваше тази пица?
- Хиляда и петстотин, експресната струва три.
- И колко време ти я правиха?
- Три-четири дни.
- Откъде я поръча?
- Нищо повече – очите на момчето изразяваха страх и непоколебимост едновременно.
Крис реши повече да не мъчи тийнейджъра и му зададе последен въпрос:
- Лесно ли се намира?
- Щом аз успях, а ти си журналист…
- Прав си, би трябвало да успея. – усмихна се кисело Крис – Знаеш къде работя, нали? – Борис кимна – Най-вероятно утре вечер ще съм готов с материала, дано помогне за клиентелата. И не ми се сърди за разпита, ти се опитваш да спасиш пекарната, а други лъжат за милиони. А щом ти можеш да си поръчаш фалшива новина, нещата са ужасни.
Борис си пое въздух, за да отговори на Крис, но за момент се спря и се съгласи с журналиста:
- Така е.
След като се сбогува с бабата, Серго и Борис, журналистът се отправи директно вкъщи. Сложи батерията от камерата да се зарежда и отиде да вземе душ. Докато освежен си обуваше домашните къси панталони, видя съобщение от Мая.
6.
- Какво мислиш за тази организация?
- Знам, че ще прозвуча като социопат, но мисля това, което мислят и деветдесет процента от служителите за шефовете си – тъпаци са, но плащат навреме.
Крис притаи дъх, както правеше след края на всеки разговор, който записваше с камера. Изчака пет секунди и каза доволно:
- Имаме го!
Лора се отпусна, а Марио направи опит за комплимент:
- Много добре стоеше в кадър!
- Как така? – стресна се момичето, - нали се разбрахме, че няма да се виждам?
- Точно защото не се виждаше.
Крис и Лора погледнаха Марио с със замислени физиономии, а журналистът констатира:
- Със същия успех може да изключиш лампата някоя вечер и да й кажеш, че е много красива.
- Знаете какво исках да кажа - намръщи се администраторът.
Крис вече беше извадил картата от камерата, слагаше я в лаптопа и се обърна към Лора:
- Сега ще източа материала и ще го видиш на голям екран.
- Супер.
- А какво направи с хлебарницата? – попита Марио.
- Много готино място се оказа, вече успях да монтирам видеото и да го пратя на Ева. Следобед в „Славейчето“ ще напиша текста към него.
- Има ли нещо ново там? – попита Лора, докато си връзваше косата на опашка.
- Не успях да засека ФЗС, но се запознах с едно симпатично момиче.
- Охоооо, да разбирам че новата от сайта вече си е изпяла песента? – засмя се Марио.
- Ти пък откъде знаеш? – учуди се Крис.
- Лавър ми каза, че видеото й е монтирано прекалено добре, за да го е направила сама, а те знаем какъв си лисугер.
- Ужасни сте! – намръщи се Крис, докато се правеше, че е много важно да следи процеса на прехвърлянето на видеото.
- Бедна ти е фантазията, ако знаеш колко трябваше да го убеждавам, че не си мой тип - разсърдено добави Лора.
- Пази се от него, след третия редбул изпада в параноични състояния – ухили се Крис, след което обърна лаптопа и натисна „Space” – Ето за какво ти направи комплимент нашият Ромео.
На екрана Лора бе застанала с лице към камерата, но то не се виждаше защото, прозорецът и слънчевата светлина, влизаща през него, бяха точно зад гърба й.
- Много хубаво е станало! – зарадва се момичето.
- И аз това казах! – натърти Марио.
Лора стана, прегърна го и целуна силно по бузата, махна на Крис:
- Отивам на лекции!
IT-то я проследи с поглед, а Крис констатира наличието на свойствената за влюбените тъповата усмивка на лицето на приятеля си. След като вратата се затвори, лицето на Марио стана сериозно:
- Поръчал си пица, викаш?
Учуден от рязката промяна в Марио, Крис отговори:
- Пич, ти си като коте, в момента в който дразнителят изчезне, забравяш за него.
- Много смешно!
- Да, поръчал си пица, дал 1500 лева. Било лесно.
- Ако беше лесно щях да я открия тая пицария докато чаках Лора тая сутрин.
- Аз щях да търся снощи, но с Мая се заговорихме, монтирах видеото…
- Споко, аз ще ги търся. Викаш по IP-то нищо, така ли?
- Абсолютно нищо, имаше само един подозрителен тип в кафенето, някакъв ръб с панталони „каки“. Представи си квартален гамен, който по някаква причина е седнал да хаква „Пентагона“, ей така изглеждаше.
- Може би е тоя, кой знае? Знаеш ли какво? Пак разгледах файловете на Лора, доста са големи. Обикновено такива обеми не се пращат през публични мрежи. В програмката през „Options” добави „Traffic” и ще ти излезе кой какъв трафик ползва.
- Тоест искаш да кажеш, че може да е с друго IP?
- Ами, - Марио присви устни, - може би съм забравил, че сканираме мрежата на кафенето, а вътре в нея устройството е с друго IP?
- „Може би“? – повдигна вежди Крис – В какво превръща хората любовта, а?
- Айде сега, чак пък толкоз…
- Ядеш спаначени кюфтета, „може би“ – натърти Крис, - забравяш кое къде се вижда?
- За спаначените кюфтета или хубаво или нищо! Довечера ще ядем елда по някаква любима рецепта на Лора.
Крис се захили:
- Тоест сега няма да ядем дюнери?
- Е как няма? – ококори се Марио.
- Да имаш повече място за елдата!
- Е защо така сега?
- Грижа се за теб и за връзката ти! – усмивката на Крис ставаше все по-широка.
- Остави тая работа на мен!
- Ще ми завещаеш героя си с WoW, как да я оставя на теб!
- Какво на кого ще завещая си е моя работа – изстреля Марио, гледайки в пода.
- Чакай, чакай малко, какво значи това? – шеговито се засегна Крис.
- Нищо!
- На Лора ли ще го завещаеш?
- Не.
- Точно това ми каза току що!
- Да ходим за дюнери! – почти изплака Марио.
- Да ходим! – доволен отвърна Крис.

Още с влизането в „Славейчето“ Крис видя Мая, която изгледаше променена, но му беше трудно да разбере как. Като го видя, му помаха и той, полагайки големи усилия да прикрие широката си усмивка, се запъти към масата й. Момичето му посочи непокътнато зелено смути:
- Донесоха го точно преди две минути, господин журналист!
- Надявам се е за мен, госпожице - бивш аналитик на данни, почиващ си за неопределен период от време?
Мая усмихна още по-широко:
- Естествено, че е за вас!
Крис свали раницата си и започна да се настанява на масата, внимателно оглеждайки лицето Мая:
- Има нещо променено в теб!
- Така ли? – учудено го попита тя.
- Да, има нещо, не е много, но си някак по-различна.
Мая без да се усеща започна да си играе с края на косата си.
- Не знам какво може да е.
Крис седна до нея, гледайки я с присвити очи:
- Ще го видя, да знаеш!
- Добре, ще работиш ли сега?
- Да, трябва да напиша текста за хлебарницата.
- О, видеото е много готино! Даже днес – Мая се наведе към чантата си и извади от нея кафява хартиена торбичка. – Минах от там и взех милини! Една за мен, една за теб!
- Много си грижлива! – с известна изненада и задоволство констатира Крис.
- Такава съм! – усмихна му се Мая.
Докато хапваха, двамата си поговориха още малко и се хванаха за работа. Мая, която по нейните думи „се намираше между работни места“, продължи да гледа някакъв видео урок по SEO във фейсбук, а Крис започна да пише материала за хлебарницата. Текстът му вървеше много добре, имаше усещането, че пръстите му сами се движат по клавиатурата. Периодично хвърляше едно око на Мая, като се опитваше да разбере какво точно е променила в себе си. И с всеки път се усещаше, че това момиче започва да му харесва все повече и повече. Правилните черти на лицето й, леката тръпчинка на върха на носа й, скулите й, леко събраните вежди, когато съсредоточено гледаше монитора със зелените си очи. Журналистът отпиваше от смутито, наслаждаваше й се крадешком и летеше по клавишите.
Когато преполови текста се сети защо всъщност е тук. Явно Мая го разсейваше и той си обеща повече да не се бъзика с Марио по повод женското влияние върху мъжката концентрация. Извади флашката от раницата си, сложи я в компютъра и пусна сканера.
Първо просто провери IP-тата – нищо, добави отметката „Traffic”, натисна „Enter”. Този път сканирането отнемаше повече време и Крис вдигна очи към Мая. Тя го гледаше, но не както досега с усмивка, веждите й бяха все така събрани. За миг погледът му се спусна до устните, после отново се качи към очите й:
- Червило!
Тя не реагира.
С периферното си зрение Крис видя, че сканирането е готово, откъсна се от очите на Мая и погледна монитора, веднага забеляза IP-то от което излизаха драстично повече данни, до цифрата бе изписан и моделът на устройството. Погледна лаптопа на Мая, после отново очите й.
- Червило - потвърди тя.
Mutafchiev
Мнения: 168
Регистрация: 03 септември 2020, 00:32

Re: Фейк

Мнение от Mutafchiev »

7.
- Виж, Крис, разбирам, че искаш да намериш този човек, но вече четири дни висиш в това кафене, не можеш да продължаваш така. Трябва да измислиш нещо друго, – Ева гледаше с известно съжаление уморения журналист, който просто кимна в съгласие. – Няма ли нещо друго, което може да ти даде Лора?
- Всичко, което знае го има в суровия материал.
Ева въздъхна.
- Просто измисли нещо, материалът трябва да стане бързо.
- Ок.
Сините очи на Ева се опитваха да уловят всяко движение на Крис, но той седеше мирно пред нея, гледаше в бюрото й и се съгласяваше с всичко, което чува.
- Нещо случило ли се е? С какво мога да ти помогна?
- Не, не, всичко е наред, просто всичко е много объркано. Пицарията, този човек… схемата, по която работят. Опитвам се да се ориентирам, а не успявам.
- Добре - въздъхна Ева и се намести в стола си, – така и така явно сега не си в кондиция, иди се наспи, не ми трябваш такъв, ако искаш иди пак в кафенето, но за последно. Утре те искам адекватен и работещ.
Крис се усмихна формално, едва чуто каза „Ок, благодаря“ и излезе от кабинета на Главната. На бюрото си видя лаптопа на който бе залепена бележка „Вече е чист“. Смачка и изхвърли в близкото кошче жълтото листче, сложи лаптопа в раницата си и без да обръща внимание на когото и да е излезе от нюзрума.
Прекара целия следобед на дивана, гледайки сериал за някакви агенти на ФБР. На шестия или седмия епизод вече му втръсна да чува репликата „This is FBI“, която персонажите крещяха всеки път, когато влизаха някъде. Реши да си пусне National Geographic и се потопи в брилянтно разказаната история на семейство сурикати.
Събуди го звънецът на входната врата. Бяха Марио и Лора, които леко се стреснаха от вида му.
- Пич, пет следобед е, а ти спиш? – каза Марио, нахълтвайки в ателието и избутвайки журналиста от пътя си.
- Вярно е, че те прецакаха ама чак в такава депресия да изпадаш! – допълни Лора, шмугвайки се след Марио.
Крис мълчаливо ги проследи с поглед, след което затвори вратата.
- Поне си избрал нещо интересно, на което да спиш, - изкоментира Марио, гледайки телевизора.
- Много смешно – отговори Крис, отпускайки се на дивана.
Марио и Лора се спогледаха, след което администраторът си отвори раницата и извади няколко кенчета редбул и брошури. Лора започна да разчиства холната масичка от мръсни чинии, празни опаковки от чипсове, шоколади и всякакви подобни.
- Изпий това! – заповяда Марио.
- Тая отрова…
Марио многозначително погледна към боклуците, които Лора прибираше, и после погледна Крис.
- Добре де - неохотно се подчини журналистът.
- Значи, тука съм събрал брошурите на всички пицарии, които успях да открия. Разгледах ги много внимателно…
- Разгледахме! – натърти Лора.
- Да, мила, извинявай, разгледахме ги и не открихме никакви знаци, че са нещо повече от пицарии.
- Разгледахме и сайтовете им - същата работа - допълни момичето, - имаш ли торби за боклук? Къде са?
- В чекмеджето под мивката.
- Сега ще ги видим пак, може да открием нещо тримата – продължи Марио.
- Щом вие не сте открили нищо, как си мислите, че аз мога да видя нещо такова?
- Щото един петнайсетгодишен келеш го е видял? – повдигна вежда Марио.
- Е, наистина съм като пубер.
Марио завъртя очи, в този момент Лора, зад гърба на Крис, с рязко движение, разтвори една торба за боклук.
- Хакнала те е, голяма работа. На всеки може да се случи! Ето, и аз се разрових из компа на Лора, но тя не ми се сърди!
- Какво видя там? – попита игриво Лора, докато натъпкваше боклука в торбата.
- Само хубави неща – ухили се Марио, после се усети, че сега не е момент за флирт и се обърна към Крис. – Какво толкова може да е видяла на компа ти?
- Всичко? Цялата ми работа?
- Работата, която така и така вършиш, за да я види целия свят?
- Погледнато по тоя начин не изглежда толкова лошо. – констатира Крис – Видя и напредъка ми по тази история.
- Напредъкът ти по тази история е тя! Нямаш друго.
- Видяла е и видеото с Лора.
- Не ми е видяла лицето, не знае какъв ми е гласът, тъй че все тая. – Лора вече завързваше възела на торбата.
- А нещата, които каза?
- Те са една десета, а може и по-малко от това, което знае ФЗС, не са драма.
Лора тежко седна на един от столовете около масичката:
- Не мога да разбера как за два дни си изял толкова много боклуци! Сега ще трябва да ти направим прочистване поне за две седмици!
Крис я погледна стреснато.
- Няма да е клизма, а салати, вода и минимално количество месо – обади се Марио.
Погледът на журналиста стана още по-учуден, обръщайки се към IT-то.
- Какво? Ще се почувстваш много по-добре! Всички шлаки в организма ти ще излязат – добави Марио.
- А ако я беше толкова страх, щеше да изтрие всичко, което я безпокои – момичето върна разговора към основната тема.
- Да, използвал съм този троянец, получава пълен достъп, а не е пипнала нищичко!
Крис отпи от енергийната напитка, след което намръщено въздъхна.
- Това да, не мога да разбера защо не го направи.
- Защото си е паднала по теб? – предположи Марио.
Крис се изсмя кисело:
- Очевидно не толкова, колкото аз по нея!
- Каквото и да е, трябва да направиш материала, инфото ти е непокътнато, а това, че си мислиш, че ти е разбила сърцето ще ти мине – каза Марио, подреждайки листовките по масата.
- Ох, не мога да ви разбера мъжете. Понякога си въобразявате някакви неща от нищо, а понякога почти в прав текст ви казваме, че ви харесваме и никаква реакция! – замислено каза Лора.
- Да, кога успя да разбереш, че я харесваш толкова много от две срещи?
- Прави сте, - каза Крис протягайки се, хвърли поглед към часовника на стената, след което се плесна по коленете – да видим сега тия брошури!
Марио и Лора се спогледаха учудено, не очакваха толкова рязка промяна в журналиста.
В следващите час и половина разглеждаха брошурите и сайтовете на пицариите в търсене на намеци, които да им подскажат коя освен калцоне и куатро формаджи, предлага и черен ПР.
Отсяха две възможни места. Едното се намираше точно до големия медиен комплекс „Свети Георги“, второто се казваше „Нет пица“.
Тримата осъзнаваха, че изборът им се основан на абсолютни глупости, които най-вероятно нямат нищо общо с реалността и просто стрелят в тъмното.
- Е, обличай се - каза Марио на Крис – и да ги обикаляме!
Крис смотолеви:
- Айде утре? Днес все още ми е много отпаднало и депресивно. А и стана късно… - завърши с многозначителен поглед.
Лора и Марио се спогледаха, IT-то си пое въздух да каже нещо, но Лора го прекъсна:
- Добре, тръгваме. Боклука сам ли ще го изхвърлиш или да го вземем?
- Не, не, благодаря после ще го изхвърля, сега искам да осмисля всичко.
Докато слизаха с асансьора Марио каза на Лора:
- Това беше странно.
- Да, затова ще седнем в градинката отсреща и ще видим какво е намислил.
- Харесва ти да го играеш детектив, а? – игриво попита Марио.
- Харесва ми, да – изкиска се Лора.
Двамата се целунаха.

Половин час по-късно, Крис, излизайки от банята чу звънеца на входната врата. Придържайки кърпата около кръста си, бързо отвори.
Прага му прекрачи Мая, която се отправи директно към дивана, без да казва и дума. Крис затвори вратата и я последва. Завари я изправена и оглеждаща го от глава до пети с преценяващ поглед.
- Това няма да ти трябва. – тънка усмивка пробягна по устните й.
Крис пусна кърпата и с две – три големи и бързи крачки се оказа до нея, силно я притисна до себе си:
- На почивката трябва да поговорим.
Страстно се целунаха.

На пейката в отсрещната градинка Марио нервно потропваше с крак, а Лора замислено гледаше към светещия прозорец на Крис.
- Ние се безпокоим за него, а той се вижда с нея?
- Сигурно има някакво обяснение – продължаваше да нервничи администраторът.
Лора го погледна ядосано:
- Не те ли обижда, че се прави на депресиран и те лъже?
- В момента съм на път да се обидя за други неща.
Лора завъртя очи.
- Добре, ще отидем да ядем, но после се връщаме и ги хващаме!
- Благодаря ти – облекчено каза Марио, - само двайсет минути и се качваме горе!
- Ще ядеш по-бързо, не му трябват повече от пет – ядосано констатира Лора и двамата станаха от пейката.
Mutafchiev
Мнения: 168
Регистрация: 03 септември 2020, 00:32

Re: Фейк

Мнение от Mutafchiev »

8.
Звънецът на входната врата настойчиво раздра блажената тишина. Крис, който лежеше с разперени ръце в леглото, се надигна и подпря на лакти. Трудно му бе да излезе от леката омая, в която се намира човек след страстен секс, в който бурно е излял цялата си емоционална енергия. Трябваше да минат още около трийсетина секунди, за да се откъсне от приятния звук на течащата вода, който идваше откъм банята и осъзнае, че трябва да стане и отвори. Всяка следваща крачка към вратата го връщаше обратно на земята. По пътя вдигна кърпата от пода и я уви около кръста си. Когато най-после стигна, вече беше ядосан на човека, който толкова нагло си държеше пръстчето на звънеца. Oтвори с бесен поглед, който рязко се промени, когато видя притежателя на нахалната ръчичка, извадила го от блаженството.
- Хакнат си бил, а?!
Марио нахлу в ателието.
- Ще те убия!
Лора подмина журналиста, блъскайки го с рамо.
- Ама… - Крис се опита да формулира изречение, но шокът от връщането на приятелите му, комбиниран с остатъците от блаженството не позволяваха на мозъка му да работи.
Лора и Марио седнаха на дивана и ядосано зачакаха. Крис бавно затвори врата и се насочи към тях. Понечи да седне на един от фотьойлите, но Марио го спря:
- С тая кърпа няма да сядаш срещу мен!
Журналистът мълчаливо затътри към леглото, след като остави Марио и Лора зад гърба си, момичето сръчка IT-то и му прошепна:
- Много ме кефиш като си ядосан!
- Харесваш властни мъже? – доволно попита Марио.
- И още как! – процеди през зъби Лора.
- Ох колко си лоша!
- Чувам ви, мръсници! – обади се Крис, който вече си слагаше фланелката.
- Ти да мълчиш! – отговори му с властен тон Марио, Лора се наведе към него и леко му изръмжа в ухото.
- Тоест да не разказвам нищо? – попита Крис.
- Не, всичко ще разкажеш!
Крис бавно подмина Марио, гледайки го кисело:
- Нали искаш да мълча?
Душът спря, но никой в стаята не му обърна внимание.
- Не си играй с Марио! Ние ще задаваме въпросите и ще говориш, когато ти кажем!
- Така се говори, само ако имаш оръжие – стаята сякаш се изпълни с чистия глас на Мая.
Всички се рязко се обърнаха към нея. Стоеше подпряна с рамо на касата на врата, загърната в бяла кърпа, оголваща раменете й и покриваща съвсем малка част от бедрата й.
- Ще си кажеш всичко! – каза Марио, без да отлепя поглед от Фалшивата звездна светлина.
- Хванаха ни – съобщи Крис.
- Ще се облека – с известно разочарование в гласа, отговори Мая и се отправи към леглото.
- Сядай и разказвай! – заповеднически изстреля Лора към Крис.
- Първо вие ми кажете как разбрахте? – попита Крис тежко сядайки във фотьойла.
- Много бързо ни изгони – отговори Марио.
Крис отметна глава назад и въздъхна тежко.
- Решихме да изчакаме в градинката отсреща, видяхме, че тя влиза във входа.
- „Тя“ си има име – Мая се приближи до дивана, облякла една от фланелките на Крис и подаде ръка на Лора.
- Лора – бавно подаде ръка.
- Мая, доста добре се справи с работата – получи усмихнат отговор на комплимента.
- Марио.
- Вездесъщото IT!
- Да – доволно се ухили Марио.
- Та да ви разкажем какво става или да си мълчим? – попита Крис.
- Разказвай! – почти в един глас казаха Марио и Лора.
Крис погледна към Мая, тя му се усмихна, седна на втория фотьойл и заговори:
- След като засякох, че Крис сканира мрежата, естествено, направих всичко възможно да разбера, защо го прави, излях му смутито във врата и го добавих във фейса.
- После сте се заговорили там, пратила си му няколко снимки, в тази, на която си със зелената рокля имаше троянец – продължи Марио.
- Който ти успешно си почистил снощи. Но Крис разбра за него още на следващия ден.
- Чакай, чакай малко, как така?
- По трафика. След като разбрах, че е тя бях в шок – взе думата Крис. – Първо не знаех как да реагирам. Тогава, за да ме успокои каза, че знае почти всичко за мен.
- Това не помогна особено – засмя се Мая.
- После ми обясни какво прави.
- Координира хората, които пускат фалшиви новини и прави пари? – ядно каза Лора.
- Да – потвърди Мая, - това правя, но за да разбера кой стои най-горе в йерархията.
- Демек това, което искам и аз – допълни Крис.
- Това са пълни глупости! Не вярвам! – веднага се наежи администраторът.
- Затова не ти казах – отговори Крис.
- А депресията? И тя ли беше лъжа?
- То не е баш депресия – колебливо отговори Крис.
- На мен не ми изглеждаш никак депресиран – учудено констатира Мая.
Крис въздъхна, огледа се, видя цигарите на кухненската маса, стана и се запъти натам.
- Така, искате да съм честен, ще съм честен. Приемете го като лично мой проблем.
Всички гледаха мълчаливо как журналистът вади цигара от кутията и я пали. Дръпна, издиша дима, огледа се, явно не откри това, което търси, затова взе една чаша, сипа малко вода в нея, взе цигарите и се запъти към фотьойла си.
- Не знам какво става. Това ми е проблемът. Откакто се появи в живота ми - Крис се обърна към Мая, - се чувствам щастлив, изплашен и излъган. Досега не ми се е случвало. Знам, че ми казваш истината, но още в самото начало разбра почти всичко за мен. Даже историята на търсенията ми в pornhub.
- Последното само ни помогна – усмихна се студено Мая.
- Да и не знам какво става. Не искам да изчезнеш от живота ми така, както се появи, но ме е страх от теб. Отгоре на това трябваше да излъжа Марио, а точно с него да го правя ми е ужасно тежко.
- А защо го направи? – попита Марио с нотка яд в гласа.
- Тихо – сръчка приятеля си Лора.
- Защото аз го помолих – отговори Мая.- И мен ме е страх, от около десет месеца събирам материали за фабриката на троловете. Искам да разбера кой стои зад нея и да използвам тяхната мрежа, за да ги разруша. И тук цъфваш ти. Не искам всичко, което съм събрала да изтече в грешния момент по грешен начин.
- Но ти работиш за тях? – учуди се Лора.
- Ако не можеш да победиш, оглави.
- Макиавели – усмихна се Крис.
- И за какво ти е? Като знам как ми плащаш, сигурно взимаш много повече пари.
- Аналитик на данни съм по професия, във всеки един момент мога да си намеря работа. Когато попаднах на тази история първоначално ми беше интересно как работят механизмите на фалшивите новини, след което осъзнах ефекта им и реших да разкрия цялата организация.
Лора и Марио гледаха с подозрение Мая, а Крис запали втора цигара. Очевидно бе, че не й вярват, а журналистът се колебае.
- Мая ми показа информацията, която е събрала за фабриката.
- Може ли да я видим? – попита Марио.
Мая погледна Лора и Марио, обърна се към Крис и задържа погледа си на него. Той вдигна очи от връхчето на запалената цигара, което оформяше в стената на чашата и погледите им се срещнаха. Я очите му видя молба, казваше й „Нека го направим заедно“.
Журналистът се усмихна и й подаде ръка, тя я хвана и двамата усетиха топлината един на друг. Мая леко сви пръстите си, Крис стисна нежно дланта й. Двамата се почувстваха като части от едно цяло, това което бяха преди половин час. Никога не бяха усещали подобно нещо извън секса, сега го правеха с кристално бистри умове.
Mutafchiev
Мнения: 168
Регистрация: 03 септември 2020, 00:32

Re: Фейк

Мнение от Mutafchiev »

9.
- В смисъл CarCleanse е фейк? – учуди се Ева.
- В буквален – отговори разпалено Крис. – Абсолютно невярно е, че ако сложиш в колата си някаква ултразвукова колонка, можеш да я дезинфекцираш. Слагат я само в сервизите на Goblin, те я и брандират. За да работи задължително трябва да се свърже към ел. системата на колата, а това можеш да го направиш само в сервиза. Поръчват я от Китай, открих сайта на производителя. Не стига, че продават колонката на тройна цена, ами и товарят клиента с инсталацията. Официалната реклама на подобна глупост е прекалено скъпа, а и знаещите хора ще я разбият на пух и прах. Затова постовете и статийките са достатъчно ефективни, хем са навсякъде, хем не привличат сериозно внимание.
- Сигурен ли си в това?
- Да, говорих с вирусолог, ще го снимам следобед.
- Как успя да надушиш тази история? – полюбопитства Ева.
- Късмет, чист късмет! – най-нагло я излъга Крис.
- Добре, когато си готов ми прати материала да го видя.
- Искам да вкарам историята в големия материал за фейковете.
Ева го погледна с подозрение:
- Аха, тоест имаш още нещо, освен тази история?
- Само късмет!
Главната стана още по-подозрителна:
- Внимавай с тоя късмет… И ми прати суровия материал тогава.
- Ок!
Ева проследи с поглед Крис, докато излизаше от кабинета й. Бе доволна и приятно изненадана, че успял да влезе в час след разговора им, беше сигурна, че има нещо общо с положителната промяна. След като огледа целия нюзрум, взе телефона си и избра последно набирания номер:
- Здравейте, звъня да ви попитам, сутринта си оставих колата да й сложите CarCleanse, отворихте ли я вече?... Не? Супер, не я отваряйте, отказвам поръчката. … Ще изграждам естествен имунитет. Благодаря!
Докато минаваше през нюзрума, журналистът чу гласа на Лавър зад гърба си:
- Крис, чакай малко.
- Здрасти!
- Останахме само с една камера, Панчо строшил обектива на втората. Гледам, в графика си отбелязал, че ще ходиш да снимаш в Goblin, а после и доктор Алеф?
- Да, за ултразвуковите колонки.
- Аз следобед ще ходя да снимам Симсън, шефа на „Mint Tech”, точно в дупката между твоите задачи.
- А батериите и картите за втората камера тук ли са?
- Естествено - широка усмивка се разля по лицето на Лавър.
- Ами айде ще дойдеш с мен в Goblin, за Симсън ще ти операторствам и ще си вземеш картата?
След като се разбраха, Крис отиде в стаята на Марио и завари IT-то да гледа видеа за готвене.
- Всичко съм очаквал, но не и това!
- Много смешно, искам да направя изненада на Лора. Ще се местя да живея при нея – отговори Марио без да откъсва очи от екрана.
- Как ще си правиш дванайсетчасовите рейдове у тях?
- Вече е в моята гилдия. А и сме честни един пред друг, знае всичко за мен.
Крис завъртя очи, приближи се до Марио и седна на стола до него.
- Още колко ще ми натякваш за това?
- Първо, натяквам ти за сефте, второ – колкото трябва.
- Защо да трябва?
- За да не го направиш пак!
- Извиних ви се сто пъти! А и отречи, че Мая е полезна!
Марио натисна „space” на клавиатурата и се завъртя на стола към Крис със сериозно изражение:
- Полезна е, но ти не само ни излъга, ами и игра депресивно театро! Пред Ева можеш да си правиш каквото си искаш, но не и с нас!
- Ами аз - почеса си врата Крис, - бях притеснен защото вие не знаехте, а и още ме е страх от и… за Мая.
- Но сте много хубава двойка! – констатира Марио.
Крис се ококори и размаха пръст:
- Аааа, не! Чакай сега.
- Какво да чакам? Двойка сте си и при това много хубава! – Марио усети, че най-после е намерил тема, която обезоръжава Крис и това му достави удоволствие.
- Не сме говорили нищо такова с нея, въобще.
- А какво сте тогава? – с победоносен тон, продължи Марио.
- Ами… де да знам… съзаклятници?
- „Съзаклятници“ – изсмя се Марио, - и правите завера срещу триглавата ламя! Признай си, луд си по това момиче и тя също е луда по теб, двойка сте, дори и да не сте го говорили!
Крис замислено стисна устни.
- Е, стига де, извинявай сега. Ти го правиш редовно с мен – оправда се Марио, усещайки, че може би е попрекалил.
- Така е, но ще трябва да говоря с Мая. Довечера ще обиколим пицариите, нали?
- Естествено, искам за последно да се наям хубаво, преди да сготвя това… - Марио се загледа в екрана – Пиле ли е? Какво е?
IT-то размърда мишката и прочете заглавието на видеото:
- … фазан с кестени!
- Пич, какво ще готвиш? – развеселено попита Крис.
- Човек, няма да повярваш, написах в търсачката „пиле с ориз“, това е четвъртата рецепта, която гледам! – Марио присви очи – Чудех се е какъв е тоя ориз, а то какво било!
- Ужас! – каза Крис през смях, изправи се, потупа Марио по рамото – Извинявай, не исках така да се получи!
- Споко, просто знай, че винаги разбирам, когато ме лъжеш.
- Звучим като двойка – каза сериозно Крис.
- Така е – съгласи се Марио.
- Довечера ще се видим.
- … с жените.
- Да, с тях.

По пътя към сервиза Лавър бе надънил хеви метъл в служебната кола, а Крис размишляваше над думите на Марио. Нещата с Мая бяха започнали толкова внезапно, развиха се бързо и даже за миг не си бе помислял да ги нарича „връзка“. Не защото не искаше да е с нея, а защото го привличаше толкова, че мозъкът му явно не е сметнал за необходимо да си губи времето с размишления за нещо толкова очевидно. От друга страна, точно тази бързина го плашеше. Достигна до извода, че потъването на гемиите му се дължи на неосъзнато желание да забави и осмисли случващото се. Плашеше го и неконтролируемото привличане, което имаше към нея. Усещаше, че в крайна сметка ще си каже „Скачам, пък каквото ще става“, скоро щеше да му писне да носи теглото на съмненията и страха.
След като паркираха във вътрешния двор на сервиза и влязоха вътре, Крис и Лавър бяха посрещнати от управителката – симпатична дама на 30-тина години, която веднага хвана окото на Лавър.
- Здравейте, казвам се Мария, вие сигурно сте Кристиян? – усмихна се тя.
- Здравейте, приятно ми е – усмихна се в отговор Крис, - вие ли ще ни разкажете за устройството на CarCleanse?
- Да, а Христо ще ви демонстрира как се инсталира. – Мария кимна към млад монтьор, който обикаляше една кола и подритваше гумите й, след което с леко притеснение добави – А аз как ви се струвам? Мога да сложа още грим?
В този момент грамадата, стояща зад Крис се наведе към Мария, вадейки най-чаровната си усмивка:
- Изглеждате прекрасно! – подаде ръка – Лавър.
- Мария – свенливо се усмихна дамата и ръката й буквално се изгуби в огромната лапа на Лавър.
Секунда по-късно Заместникът придоби делови и сериозен вид:
- Струва ми се, че тук осветлението е малко слабичко.
- Да – обърна се Крис към Мария, - има ли възможност да се преместим навън? Така ще е най-добре.
- Естествено! – бързо се съгласи управителката на сервиза и притича към Христо, за да му даде нужните указания.
Снимките минаха чудесно. Лавър успя да си начеше крастата на флиртаджия, Крис получи това, за което бе дошъл. За капак, докато човъркаше по бушоните на колата, Христо се оплака, че по план е трябвало да демонстрира на друга кола и посочи автомобил, паркиран наблизо. Оказа се возилото на Ева. Лавър прилежно снима оплакванията и колата, и помоли Крис да му изпрати това парче от видеото.
Час и половина по-късно, двамата с разменени роли, се намираха в огромния, изцяло стъклен и просторен офис на господин Симсън. Помещението създаваше много странно впечатление. Първоначално изглеждаше като изчистен, стерилен кабинет, в който няма нищо излишно. Когато човек се загледаше, обаче осъзнаваше колко много дребни детайли има. Бюрото бе с вплетени сребърни нишки по кантовете, рафтовете, които отдалеч изглеждаха дървени, се оказаха от жълтеникав мрамор, който се държеше на метални кабели. Всеки предмет изглеждаше най-обикновен, а при вглеждане впечатляваше с фината си и премислена изработка.
Тъй като Симсън се бавеше, Крис имаше възможност да направи една кратка обиколка, след като подготви камерата и микрофона, а Лавър чинно седеше на посоченото му място. Когато Крис застана откъм лицевата страна на бюрото и хвърли поглед върху единствената снимка, дъхът му секна. От нея усмихната го гледаше Мая. Вратата рязко се отвори.
- Здравейте, забавих се малко, надявам се, не е проблем.
Крис едва отлепи очи от снимката и видя срещу себе си прекалено добре поддържан, едва прошарен, около 40-годишен мъж. Човекът носеше тъмносив костюм, очевидно шит за него, с перфектно подбрани вратовръзка и джобна кърпичка. Идеално избръснат и сресан по начин, който караше римския му профил, и здравата челюст да изпъкват. Очите му бяха тъмни, живи, сякаш вечно търсещи и всепоглъщащи.
Симсън спря до Лавър, който го гледаше отдолу нагоре и сякаш бе смазан от мощното му присъствие, и енергия. Двамата стиснаха ръце без излишни формалности.
- Надявам се, вече сте избрали правилния кадър?
- Д-да – смотолеви Крис и застана зад камерата.
Разговорът за това какво е бъдещето пред IT-бизнеса в следкризисния период протече делово и изключително динамично. Симсън с прости и ясни думи обясни, че най-много фирми ще пострадат заради лош мениджмънт във високо конкурентната среда пълна с играчи, борещи се за ресурси. Предвиди, че точно в този сектор малко хора ще изгубят работата си, но много ще я сменят, пак заради лоши управленски решения. Сравни ситуацията с бидон, пълен с пирани и констатира, че печеливши ще бъдат потребителите, които ще получат най-доброто от този еволюционен етап на индустрията. Очевидно Симсън бе дарвинист.
Крис не слушаше разговора, а наблюдаваше човека пред себе си. Дори, когато не се движеше излъчваше власт. А движенията му бяха плавни, но отмерени, като на хищник, който се чувства добре, но във всяка секунда очаква да надуши жертва и е готов да скочи. Нямаше нищо общо с Мая. Нищичко. Въпреки това снимката й бе на бюрото му.
Mutafchiev
Мнения: 168
Регистрация: 03 септември 2020, 00:32

Re: Фейк

Мнение от Mutafchiev »

10
Мая спря колата си на улицата, на предната седалка се качи Крис тя веднага го целуна, а отзад се качиха Лора и Марио. Първата им спирка бе Babylon Pizza до медийния комплекс. Единствената причина да я изберат бе локацията.
Построен преди 50-тина години, комплексът представляваше двайсететажна сграда, около която бяха построени още десетина по-малки. Мястото бе огромно и събираше в себе си няколко конкурентни телевизии, радиа, вестници и редакциите на над шейсет сайта. Стените на мастодонта бяха свидетели на най-стойностните журналистически и телевизионни събития, както и на някои от най-срамните. По уличките около сградите се шушукаха всички клюки в страната, а около пепелниците ежедневно се раждаха гениални идеи и любовни истории.
Когато беше малък, майка му разхождаше Крис из парка, който се намира точно до Телевизора, както всички наричаха комплекса. Там той често виждаше лицата, с които се събуждаше сутрин и лягаше вечер. Като хлапе стана свидетел на пика и смъртта на една от големите телевизионни кариери точно в този парк. Вече не помнеше името, но лицето на мъжа никога нямаше да забрави.
Водещият бе уважаван и обичан заради бързия ум, и представителния си външен вид. Крис често го виждаше, докато се разхождаше в парка. Човекът винаги поздравяваше майка му и него, и се държеше така, както подобава на една звезда – винаги усмихнат и отворен, в поведението му нямаше и помен за проблеми. Изневиделица, както винаги става, страната се събуди разтърсена от скандал – водещият бе заподозрян за връзки с мафията. Това му коства кариерата.
В детството си, Крис се бе подвел по подетата срещу човека кампания и си бе казал, че е лош. Когато се разхождаше с майка си, периодично го срещаха в парка и той бе все така любезен, но вече я нямаше звездната аура. Крис попита майка си защо продължава да поздравява този лош човек, отговорът бе: „Една добра дума за мафията не е казал по телевизията, а с кого е приятел си е негова работа, не наша“.
Много години след това, когато Крис вече работеше в Телевизора, всяка вечер след работа, срещаше една изгърбена фигура, която бродеше като призрак из парка. След няколко месеца, при поредното разминаване Крис позна човека – същият водещ. Изплаши се от това, което времето бе направило с него. От този момент всеки път, когато се разминаваха Крис го поздравяваше и получаваше любезния отговор, който чуваше като дете. Точно когато бе събрал смелост да покани водещия на интервю, човекът изчезна. Така и не го видя повече. Тогава Крис научи и един от най-важните принципи на професията – ако можеш да направиш някоя история днес, направи я, утре може да я няма. А сега прекрасно разбираше, че истинският журналист трябва да може да се запознае с всеки.
Сега, когато минаваха покрай парка, Крис с поглед търсеше изгърбената фигура, но не я видя.
- Ехо, Крис? – Марио го сръчка в ребрата откъм задната седалка.
- А! Да! Какво има?
- Много си замислен – каза Мая, докато се оглеждаше за място за паркиране.
- Като малък майка ми много ме разхождаше в парка, тук беше първата ми работа.
- Ако продължаваш да си толкова разсеян, в момента си на последната си работа – закачи го Марио.
Крис се намръщи и напълно излезе от спомените си.
- Тоест няма никаква пряка връзка между поръчителите на фейковете, така ли?
- Абсолютно – каза Мая, докато се бе обърнала назад и внимаваше да не удари колата, пред която паркираше, - до мен идват само задачите, не забравяй. В последствие си правя изводите кой може да е поръчителят.
- Като със сервиза – обади се Лора.
- Точно така, получих задача да направя стратегията за това колко готини са тия колонки и толкова. В последствие проверих кой ги продава тук и като никога, се оказа, че ги има само на едно място.
- Който е измислил тая система е много умен – констатира Марио.

Крис и Мая чакаха приятелите си да изберат какво ще ядат, защото се бяха разбрали, че в тази пицария поръчват Лора и Марио. Между тях се заформи спор на тема поръчка на „Маргарита“, каквато искаше Лора и всички останали пици, в които има месо.
Крис се чудеше как да подходи към Мая. От една страна му се искаше да я пита директно за Симсън, от друга се страхуваше, че ще го излъже, ако бъде прекалено праволинеен. В същото време я бе прегърнал и не можеше да се отлепи от нея. След известно колебание журналистът реши да се възползва от спора за пиците и започна деликатния разпит отдалеч:
- Днес снимах един професор за колонките, оказа се много голям чешит.
- Така ли, какво ти каза?
- Че само имбецил с ниво на интелигентност под средното за чехълче може да си въобрази, че ако си сложи някаква колонка в колата, може да я дезинфекцира.
Мая се засмя от сърце:
- Надявам се, го е казал пред камерата.
- О-о-о, да! Напълни ми душата, а ти още повече! Как само си навързала нещата!
Мая се усмихна:
- Не забравяй, че това е част от работата ми, а и в последните месеци основно с това се занимавам, жалко че рядко имам толкова очевидни случаи.
- А къде си работила преди?
- В CAT Analytics, в началото беше интересно, но после ми омръзна.
- И при мен винаги става така. Поработя някъде година-две и ми писва.
- Надявам се не си такъв и с жените? – Мая пусна ръка по крака на Крис.
- Ако изкарам повече от две седмици с една жена…
- Го наричаш дълга връзка? – довърши мисълта му Мая и двамата се засмяха.
- Ей, влюбената двойчица отсреща – ядосано каза Марио, - какво искате да ядете?
- Нали се разбрахме, че тук вие избирате? – повдигна вежди Крис.
- Добре, ще перифразирам, какво ще поръчате в Нет Пица?
- Пеперони! – Крис и Мая отговориха в хор, след което се спогледаха и се целунаха, зарадвани от съвпадението.
Марио завъртя очи и каза на Лора:
- Добре, Маргарита ще е, но само тоя път!
След като поръчаха, четиримата отново заговориха за информацията, която Мая е събирала откакто е започнала да работи с фабриката за фейкове. Бе успяла да свърже различни материали, които е правила с политици, бизнесмени, различни държавни институции, дори с някои посолства и служби. Отстрани разговорът изглеждаше като видео в ютуб, в което четирима души обсъждат конспиративни теории.
Самият Крис в един момент се учуди от разнообразието от начини, по които може да се използва една фалшива новина и как се разпространява. Възможно бе да се пусне нещо малко, но по правилен начин, на правилното място, за да се раздуха изключително бързо. Такъв бе случаят с плъховете. Понякога зад хаотични постове и снимки се криеше цяла рекламна кампания, като с колонките.
Според Мая, службите в държавата също честичко прибягват до подобни неща, за да победят в отделна конкурентна схватка помежду си. Даде няколко примера, в които думи, лично писани от нея, няколко часа по-късно са излизали от устите на висши чиновници и са предизвиквали чутовни скандали. Не пропусна да отбележи, че когато подобен скандал се вихри, всичко друго остава на заден план. Беше забелязала и как тези скандали рязко изчезват от медийното пространство, често изместени от други фейкове, по които е работила.
Крис я попита дали има нещо общо с една история, която бе очевидна постановка – кметът бе разрешил провеждането на някакво мероприятие, което по документи е описано като „исторически празник – възстановка“ по повод деня на града. За целта затворили една малка уличка. Всичко започнало добре до момента, в който не се появили трийсетина мъже, облечени в униформи на Waffen SS. Скандалът бе чутовен, заместник кметицата трябваше да подаде оставка.
Мая се съгласи с Крис, че историята звучи като постановка, прекалено плоска и праволинейна е, за да е нещо друго, но отрече да има общо. С известна гордост добави, че би измислила нещо по-добро.
Когато сметката дойде Марио реши, че е настъпил моментът, в който може да разпита сервитьора дали може да си поръча нещо друго освен храна:
- Извинете, ъ-ъ-ъ, чудех се дали мога да си поръчам една новинка?
Сервитьорът, който досега си вършеше работата идеално, тоест бе незабележим, изгледа Марио с едва доловимо учудване и огромно пренебрежение:
- Душко, Телевизорът е отсреща, там новини колкото искаш.
Мая, Лора и Крис бяха възхитени от отговора и не посмяха да се намесят в разговора, който Марио продължи:
- Н-н-о, аз такова, искам да си поръчам.
- Виж, моето момче – сервитьорът подаде едно меню на Марио, - това е меню, каквото има е в него. А единствената новина, която мога да ти кажа е: не поръчвай скариди, но тази „новина“ – натърти сервитьорът, - е толкова стара, колкото и скаридите.
Възхищението което този човек успя да предизвика с първата си реплика, нарасна двойно. След като остави без ума и дума Марио, сервитьорът леко, с победоносно вдигната глава, се обърна и се отдалечи от масата. Настъпи няколкосекундно мълчание и всички, освен Марио, започнаха да вадят портфейлите си:
- Ще му оставим хубав бакшиш – каза Крис.
- Да, точно така – добави Лора.
- Абсолютно – завърши Мая.
На излизане от пицарията се сблъскаха с група хора, които явно работеха в Телевизора. Първоначално Крис не им обърна внимание, но чу женски глас:
- Вече не се познаваме ли?
Журналистът се обърна и видя едно старо свое гадже:
- А, Ели, ама това ти ли си?
Момичето се усмихна и протегна ръце за прегръдка. Крис я прегърна нескопосано и притеснено.
- Май не гледаш много телевизия, откакто си в онзи сайт, а? – Ели не отпускаше прегръдката.
- Да, така е, знаеш как е, никога не съм си падал по гледането.
- Винаги си обичал да правиш – усмихна се Ели, все още задържайки прегръдката.
Крис нескопосано се измъкна от ръцете на момичето:
- Да те запозная, това е Мая, приятелката ми.
Мая куртоазно се усмихна и подаде ръка на Ели:
- Мая, аз гледам и се справяте много добре в сутрешния блок.
- Благодаря – с показно престорена усмивка отговори водещата, оглеждайки Мая от глава до пети, след което се обърна към Крис – звънни да пием кафе тия дни.
Ели не дочака отговор и се скри в пицарията, заедно с колегите си.
- Ъ-ъ-ъ, бяхме състуденти с нея, почвахме заедно тук – заоправдава се Крис.
- Няма нищо, споко – каза Мая, хвана Крис за ръката, залепяйки се за рамото му и почти увисвайки на него, го повлече към колата.
Зад гърбовете им Лора сръга Марио и му показа с пръст, че Мая ще отреже главата на Крис.
Във втората пицария също удариха на камък и доволно наядени, двойките се разделиха. Вечерта на Марио и Лора се очертаваше пълна с премеждия, защото трябваше да сглобят новото легло, което бяха купили за квартирата на момичето.
През целия път до ателието Крис и Мая си говореха някакви отвлечени неща. И двамата изпитваха напрежение, защото им предстоеше сериозен разговор. Крис искаше да разбере каква е връзката между Мая и Симсън, а за Мая бе важно да узнае какво е отношението на любимия й към жените.
Като се качиха не се награбиха, както правеха във всеки момент, в който оставаха насаме. Правеха се, че първо трябва да свършат нещо много важно. Крис седна да си прехвърли кадрите от снимките в сервиза на компютъра, а Мая в това време усърдно си избираше коя фланелка на Крис да облече, после продължително си правеше чай. В крайна сметка и на двамата им писна и едновременно казаха:
- Трябва да говорим!
За пореден път им се случваше да казват нещо в хор, това ги поотпусна. Мая седна на фотьойла срещу дивана, на който се бе разположил Крис, а той, от своя страна, се намести и подпря лакти на коленете си.
- Добре, започни ти – каза Мая.
- Днес снимах Симсън, имаше твоя снимка на бюрото му. Какъв ти е той?
Мая повдигна учудено вежди:
- А ти какъв мислиш, че ми е?
Крис се намръщи и рязко отпусна глава надолу. Мая се засмя от сърце, с което го накара я да погледне неразбиращо и отчаяно.
- Да не мислиш, че ми е любовник? – с широка усмивка попита Мая.
Крис мълчеше и я гледаше.
- Ох, глупако, това е баща ми!
- Чакай малко, да не те е правил на 15?
- Той е на 52, просто харчи луди пари за разкрасителни процедури. Голяма пудра е! Боядисва си косата!
Очите на Крис светнаха:
- Започнал е да побелява, не си боядисва косата.
- Боядисва я, не иска да бъде толкова очевидно, затова си оставя по няколко бели кичура. Побеля много рано, дай да ти покажа.
Мая взе лаптопа, написа името на баща си в търсачката, и показа снимки отпреди десетина години, на които косата на Симсън бе много по-бяла. Крис ги погледна, после погледна Мая, после пак снимките.
- Метнала съм се на майка ми, затова не си приличаме.
Крис се облегна назад, отпускайки се на дивана и скри лицето си с длани.
- Ох, че съм прост!
- Прост си! – през смях му каза Мая, след което погледът й стана игрив – Днес се държа с мен все едно нищо не е станало.
- Да… - Крис махна ръце от лицето си.
- Целуваше ме, прегръщаше ме, въпреки, че си подозирал, че може би съм с друг.
Крис се намръщи:
- Какво искаш да кажеш?
Мая се изправи и се приближи до Крис, опря върха на пръстите на краката си в неговите:
- Искам да кажа, че въпреки подозренията, не можеш да се сдържиш, като съм наоколо.
Седна в скута му.
- Може би е така… - усмихна се Крис.
- Може би – Мая приближи лице към неговото, - разпитваш ме къде съм работила, за да откриеш връзка, разследваш и в същото време ръцете са ти на дупето ми.
Мая опря носа си в неговия.
- Ревнуваш – продължи тя.
- И ти ревнуваш – каза Крис, гледайки устните й.
Мая рязко се дръпна, но не стана:
- А какво е отношението ти жените?
- Към жените или към теб?
- Има ли разлика? – Мая присви подозрително очи.
- Мога да ти покажа.
- Така ли?
Крис с рязко движение я обърна и тя се оказа по гръб на дивана.
- Да показвам ли?
Мая се засмя.
Mutafchiev
Мнения: 168
Регистрация: 03 септември 2020, 00:32

Re: Фейк

Мнение от Mutafchiev »

11
Крис седеше на огромното си бюро в офиса недоспал, но в добро настроение. Почистваше суровия материал за CarCleanse от неизползваемите кадри и на ум прехвърляше колко време би продължила историята със сервиза във финалното видео. Беше доволен, че и звукът е записан добре. Лошият звук бе един от големите му страхове и след снимки се успокояваше едва, когато се убеди, че и в това отношение всичко е наред. Имаше право – с лошата картинка можеш да се опиташ да измислиш нещо, но с лошия звук – трудно. В този момент сянка надвисна над него и огромна ръка се подпря на юмрук до клавиатурата. Той бавно свали слушалките си, обръщайки се към притежателя на ръката.
- Гледам вече режеш видеото от снощи? – приветливо попита Лавър.
- Да – Крис смърщи вежди, сещайки се какво иска вторият му шеф, - чакай да го намеря къде беше и ти го пращам.
- Ок, иначе всичко е наред?
- Да, и картинката и звукът са супер. Ще говоря с Ева да ми станеш личен оператор – усмихна се журналистът.
- Ако ме водиш при такива мадами като Мария, аз ще говоря с Ева! – усмивката на Лавър накара брадата му да затрепери.
Крис си сложи обратно слушалките и започна да търси кадрите с колата на Ева. Тъй като горе-долу си спомняше къде са, ги откри бързо. Докато изрязваше нужното парче, се загледа и забеляза два много познати скутера. Бяха боядисани в бяло и червено, а отзад имаха кутии за доставка на храна. На тях пишеше „YoPizza”. Крис се плесна по челото и възкликна:
- Ко-о-о-лко сме прости!
Целият нюзрум се обърна към него, но той не обърна внимание. Бързо взе нужното парче от видеото, рендна го, качи го на флашка и почти тичешком отиде до бюрото на Лавър, за да му я връчи.
- Ти си по-добър оператор, отколкото си мислиш! – каза Крис.
Стъписаният Лавър понечи да отговори, но видя гърба на Крис толкова бързо, че се отказа.
Журналистът нахлу в стаята на Марио, който играеше любимия си WoW. След като Крис силно сложи ръка на облегалката на стола, Марио подскочи като попарен, сваляйки си слушалките в движение. От тях звучеше класическа музика. Последва лавина от въпроси:
- Как ги поръчваш? Къде са кутиите? Колко струва?
- Кое как поръчвам? – панически започна да пита Марио – Кои кутии? Колкото по-евтино, толкова по-добре!
- Кутиите от пиците, къде са?
- Нямаше кутии, само пици! – Марио премина на фалцет.
- Кога?!
- Снощи!
- Не снощи! Преди!
- Преди имаше дюнери!
Двамата си крещяха без да разбират защо.
- Я млък и двамата! – чу се железен женски глас.
Марио и Крис се обърнаха и ококорените им очи срещнаха студения поглед на Ева.
- Не се карайте! Още по-малко за храна. Идете на обяд по-рано!
- Ъ-ъ-ъ, ние такова… - журналистът направи опит да измисли оправдание.
- Ще отидем на обяд, сега! – Марио погледна часовника си – В 11! Брънч!
Ева ги погледна с подозрителен поглед и продължи по пътя си.
- Пич, какви пици, какви кутии те гонят? – ядосано, шепнешком процеди Марио, затваряйки вратата на стаята си.
Крис, който започваше да идва на себе си чу музиката от слушалките на Марио:
- Слушаш класика, докато играеш WoW?
- Че защо не? Ти пък крещиш за кутии.
- Кутиите. Сега изрязах едно парче от видеото от сервиза за Лавър и до колата на Ева имаше два скутера на YoPizza.
- Колата на Ева? – учуди се Марио – Че тя е чисто нов… YoPizza? Кутиите! – кресна Марио.
- Кутиите! – въодушевен повтори Крис.
- Тук са някъде!
Администраторът отиде зад бюрото, клекна и започна да изхвърля разни кенчета, опаковки и други подобни, издавайки сумтящи звуци. След известно време, в което зад гърба му се образува купчина боклуци и илюзията за чистотата в стаята му бе разбита, Крис чу заветното:
- Открих ги!
Крис взе кутията, на която с големи букви пишеше „Прекаляваш“ и започна да я разглежда.
- Внимавай, това е моята гордост! – предупреди го Марио, седна пред компютъра и влезе в сайта на YoPizza.
- Ето го! – възкликна Крис.
- И аз го виждам! „Надписите на кутиите могат да са с дължина до 144 знака. Ако желаете съобщението Ви да се появи на други места, молим – опишете го подробно. Възможно е използването на снимки, видео и аудио. Ще ви върнем оферта с точна цена.“ – прочете на глас Марио.
- На кутията е написано доста по-кратко: „Милиони ще видят посланието ти“.
Двамата се спогледаха шокирано.
- Десетки! Не! Стотици пъти съм го чел, преди да си поръчам пица! Как не се сетих! – възкликна Марио.
Крис се отпусна:
- Е, вече знаем коя е пицарията!
- Да, като видиш момчето от пекарната не му казвай, че ни е отнело толкова време – смутено каза Марио.
- Няма и мен ме е срам.
- Трябва да кажем на Лора и Мая, и да видим какво да правим.
- Аха и да проверим дали наистина работи. Ще помисля за някакъв фейк.
- А пари? – попита Марио.
Крис прехапа устни:
- Ева?
- Ще даде ли?
- За такъв материал няма как да не даде, но трябва да е нещо малко, което хем да е достатъчно, за да докаже принципа, хем да не струва много… Уф – Крис се намръщи, - тя ще е бясна сега.
- Защо? – учуди се Марио.
Огледа се, видя купчината боклук, изправи се и започна с крак да я връща зад бюрото.
- Не, не за това. Нали ти казах, че колата й беше в сервиза снощи? – Марио кимна – Закарала я била да й сложат колонка за дезинфекция, но после се отказала.
- Ева? Стига бе! – изсмя се администраторът.
- Да, даже е трябвало точно на нейната кола да ни покажат как се слага, майсторът се оплака.
- Е ако си траеш няма да е драма.
- Имаме го на видео, което вече е при Лавър.
- Мамка му. Сега ще ни почерни живота.
Телефонът на Крис извибрира, беше съобщение от Ева: „Ела в офиса“. Журналистът въздъхна и показа съобщението на Марио, който го потупа съчувствено по рамото, обърна го с лице към вратата и леко го побутна:
- Дано се видим след това… не й казвай, че знам.
Крис рязко отпусна глава надолу и се затътри към кабинета на Главната.
Завари я изправена и гледаща през прозореца, затвори вратата и зачака.
- На никого няма да кажеш, нали?
Крис учудено повдигна вежди. Очакваше да бъде предупреден по специфичния начин, на който бе способна само Ева.
- Ъ, да, ще си трая.
- Беше тъпо от моя страна да си помисля, че тази колонка може да дезинфекцира.
- Ъ-ъ.
Журналистът не знаеше какво да каже, затова внимаваше много. Страхът и уважението, които вдъхваше тази жена се градяха на хладнокръвието и прозорливостта й. Имаше уникалното умение да взима бързи и правилни решения и го бе показвала неведнъж. Една ситуация Крис никога нямаше да забрави.
Малко след като бе започнал работа в сайта, автобус от градския транспорт катастрофира тежко и се запали. Ева бе на някаква среща и я нямаше в офиса. Цялата редакция бе под пара, всички звъняха на познати в пожарната, полицията, болниците. Някои успяха да открият близки на хора, пострадали в катастрофата. Лавър даде директива да не се качват снимки с пострадалите, а само на ламарините и в същото време се опитваше да намери контакт на семейството на шофьора. Крис се бе съсредоточил върху Общината и транспортната фирма, обслужваща линията. Във всеобщата лудница от телефонни разговори, викове с нова информация през нюзрума, Лавър застана по средата и изкрещя: „Стоп!“
Всички замряха. Ева му бе изпратила съобщение, което гласеше да не пускат абсолютно нищо, освен информация, че е станал инцидент. Повечето колеги на Крис, а и самият той останаха в шок в това решение. Бяха наясно, че абсолютно всяка редакция в този момент се опитва да намери повече информация и да я изплюе максимално бързо. В нета от час се въртяха снимки и видеа на горящия автобус и излизащите от него хора. Бяха разпространени фейсбук профилите на някои от жертвите, както и на шофьора, който бе анатемосан. Всички в редакцията бяха като изгубени деца в окото на буря. Телефоните им звъняха, получаваха съобщения от всевъзможни източници, на които се бяха сетили да се обадят. Седяха тихо, записваха информацията, но не предприемаха нищо.
Десет минути по-късно в сайта, на най-видното място се появи материал със заглавието: „Имайте милост“. Казано накратко, Ева молеше всички, които имат информация или кадри, да ги изпратят на органите, а не да ги качват в интернет или да ги пускат по телевизията. Напомняше, че работата на журналистите е да съобщят за даден инцидент и да представят фактите на обществото, а не да паразитират от него. Призивът й имаше ефект – по-големите медии, спряха да пускат страшните кадри и изразиха солидарност с Ева.
Естествено, ужасите от катастрофата се изляха в мрежата, но позицията на медиите остана неизменна. Те се съсредоточиха върху това да контролират разследването и в крайна сметка шофьорът бе оправдан, защото се доказа технически проблем в автобуса. След това солидарно бе направена кампания по изчистването на името на човека, който също бе жертва. Нямаше как Крис да не уважава Ева.
- Не прозвуча много убедително? – главната се обърна.
- Ще си трая. Видеото го има само Лавър, но с него се разбирай ти.
- Ще се разбера. И ти благодаря за мълчанието.
Докато вървеше към стаята на Марио, Крис стигна до извода, че Ева не иска да се превърне в обект на подигравки за такава глупост. Оцени и това, че му се показа слаба, а не тръгна с рогата напред да го заплашва. Рядко можеше да се срещне такъв шеф.

Тази вечер срещата беше в дома на Мая. Крис никога не бе ходил там и изпитваше известно притеснение, без да знае точно защо. По пътя в метрото с Марио си говореха за това колко бързо може да се развият едни отношения. Единственият извод, до който успяха експертно да стигнат е, че всеки път е различно.
Когато прекрачиха дома на Мая, Лора вече бе там и двете бяха явно в добро настроение. Апартаментът бе просторен и много уютен, светъл с класически мебели, които му придаваха топлината на старателно подреден традиционен дом.
Мая посрещна Крис с гореща целувка и щастливо му каза:
- Имам нова поръчка! Заедно ще можем да я проследим!
- Охо и ние имаме новина! – отговори й журналистът и я целуна отново.
Марио седна на дивана до Лора, прегърна я и каза:
- Пицарията, която търсим е YoPizza.
- През формата за надписите на кутията? – попита Мая.
- Точно така!
- Тия са гениални!
- А твоята поръчка? – попита Крис.
- Искат да направя антикампания за онези пичове, които садят дръвчета.
- Чух нещо такова. Миналата година засаждали на някаква полянка, тази година открили строеж на същото място.
- Точно така, много ми е неприятно, че трябва да го правя.
- Но ти се получава отлично! – намеси се Лора – Измисли каква да бъде реакцията на фирмата – строител, но не знаем коя е.
- Толкова бързо? – учуди се Крис.
- За това ми плащат – отговори Мая с известна нотка тъга в гласа.
- Дали и те са поръчали пица? – зачуди се Марио.
- Съмнява ме. Прекалено са големи. Мисля, че са се свързали директно с някой шеф във фабриката. – предположи Мая.
- Нашият план е да проверим дали наистина през пицарията става поръчката и ако да, значи това са нашите хора. Още по-добре ще е ако стигне до теб – обясни идеята си Крис.
- Мислиш, че има няколко фабрики за фейкове? – учуди се Мая.
- А защо не?
Червенокосото момиче се намръщи замислено:
- Значи как действаме сега?
- Трябва да измислим фейк, който да поръчаме, а ти трябва да си направиш кампанията. Може да се разделим на две групи и после да съберем резултатите на едно място?
Всички се съгласиха с предложението на Крис и след като изпрати първата част от фейка, Мая ги покани да вечерят. Бе сготвила печено месо с картофи и купила хляб от пекарната. Прекараха една весела и спокойна вечер. Към 21:30 телефонът на Крис звънна, беше Ева:
- Утре сутринта в 10 трябва да вземеш интервю от шефа на „BuildMasters”, във връзка с историята с еколозите.
- Добре – учуден отговори Крис, - в техния офис?
- Да.
Връзката прекъсна.
- Строителят е „BuildMasters”.
Всички на масата погледнаха Крис с питащи очи.
- Утре ще го интервюирам.
- А кой ти се обади сега? – попита Мая.
Крис я погледна с притеснен поглед:
- Главната редакторка.
Mutafchiev
Мнения: 168
Регистрация: 03 септември 2020, 00:32

Re: Фейк

Мнение от Mutafchiev »

12
Крис слушаше строителния предприемач Абдулаев вече петнайсет минути. В началото на разговора се опита да му зададе няколко въпроса, но шейсет и пет годишният пълен, зачервен и отдавна започнал да оплешивява чичо, не даде нито един отговор. Просто рецитираше отдавна подготвената реч и това бе единствената му цел. Журналистът бързо се отказа да прекъсва и го остави да си каже думичките. Личеше, че и на бизнесмена никак не му е лесно – започваше да се поти, вените около слепоочията му ставаха видими, напъваше се с всички сили, за да се представи добре.
- Ние нямаме нищо против зоопар… природозащитниците. Нашата компания се грижи за природата, имаме всички разрешения и всяка седмица ни проверяват всякакви служби.
Крис прекрасно знаеше какво ще каже, Мая му бе показала сламките, които бе изпратила на шефа си. Тъй като изявата на Абдулаев трябваше да изглежда максимално истинска, с тиренца бе написала основните тези, и ги бе подкрепила с по едно изречение: „Ако не запомни изреченията, поне ще преразкаже смисъла“. Някои неща бе описала по-подробно. Журналистът си спомни топлината на тялото й, докато му показваше плана на кампанията в леглото.
- Използваме само природосъобразни материали, те са… преработени… такова - Абдулаев се запъна – Реци-циклирани! Екологични са и са скъпи!
Планът на Мая изглеждаше много добре на хартия – структурно издържан, удрящ в правилните места, поставящ точните акценти. Най-важно бе елементарното описание на идеята. Така чичото, който очевидно изпитваше големи трудности да се изразява без псувни, можеше да изпълни замисъла.
- Аз разбирам хората, които обичат природата и съм един от тях. Но в случая няма поводи за притеснение, даже обратното. Ние обла-бла-городяваме мястото и го правим достъпно за всички, които искат да се докоснат до гората.
Абдулаев не спираше да каканиже, а Крис колкото повече се замисляше над работата на Мая, толкова повече осъзнаваше, че тази жена е дявол, който ако има достатъчно време, може да унищожи медийно всеки. Обеща си след като монтира разговора, да разгледа по-обстойно сайтовете и социалните мрежи, за да прецени колко голямо е покритието на фейковете й.
- Искам дебело да подчертая, че възмущението на тези хора изглежда правилно и при други обстоятелства, щях да съм солидарен с тях. Но тук става дума за почти фанатици, които не зачитат нищо, освен нещата в главите си. Има закони и ще ги съдим за клевета, и уронване на престижа.
Крис погледна Абдулаев, явно се бе постарал да научи наизуст последната част от напътствията на Мая.
- Не е правилно да се изявяваш като последна инстанция, само защото имаш хубава кауза. Не бих се учудил зад усилията на тези зоопар…. Такова, природозащитници да стоят интереси на наши конкуренти.
Думата „природозащитници“ бе учудила Крис, когато четеше бележките на Мая. Хората не бяха точно такива, организираха се в интернет и след разрешение от някоя община, отиваха и засаждаха дръвчета на съответния терен. Групата нямаше отявлен лидер, нито ясна структура. По-скоро бяха доброволци, които искаха да прекарат един следобед в правене на нещо полезно. Естествено и да качат селфита в социалните мрежи. Мая му обясни, че у голяма част от аудиторията „природозащитници“ директно се асоциира с крайни хора, които постоянно вдигат някакъв трудноразбираем шум. Правят протести, мажат се с червена боя по улиците в защита на животните, искат въобще да забранят колите, общо взето льольовци. „Тия с боята ся вегани“, поправи я Крис. Тя го погледна и попита: „Наистина ли мислиш, че някой прави разлика?“.
- Затова, в отговор на тези обвинения и този скандал, лично помолихме министъра на Екологията да ни изпрати поредната проверка, за да убедим всички, че тези хора лъжат. Срамно е това, което се случва.
След края на интервюто, Крис обеща на Абдулаев, че материалът ще е качен в рамките на три-четири часа. Така и стана. Когато бе монтиран, го метна в FTP-то, за да го види Ева и отиде да пуши. Чувстваше се много странно. От една страна бе наясно, че биваше използван, от друга и той правеше същото. Сигурно по този начин се чувстват и двете страни след платен секс.
Изводите, които можеше да си направи от ситуацията въобще не бяха утешителни. Отдавна му бе ясно, че с пари човек може да си купи медиен комфорт, но си представяше нещата малко по-различно. Богаташ си купува вестник или телевизия и облъчва хората с това, което му изнася. Скоро подобни манипулации започваха да бият на очи и отношението към медията ставаше пренебрежително. Тогава рейтингите започваха да идват предимно от сериали, шоу програми и прогнозата за времето. Единствено твърдата аудитория се запазваше и то до момента, в който не започнат да бълват абсолютни глупости. А този момент неминуемо настъпваше.
Друг вариант бе да станеш голям рекламодател някъде и така да се опитваш да контролираш медията през шефовете й. Естествено, никой не е отменял и най-старата практика – плащаш директно пари или използваш властта си, за да наложиш волята си. Последните начини вече бяха рядкост и отживелица, използваха се крайни случаи и личаха прекалено много, затова се избягваха. Богаташите също се бяха изхитрили и подкупваха конкретни журналисти със слава и любимата думичка на Крис „ексклузивитет“. Излизаше им много по-евтино, а хейта, ако такъв имаше, го отнасяха журналистите.
Заради това аудиторията все повече бе започнала да мигрира към интернет. Хората смятаха, че там информацията е по-достоверна. Все пак, сами си я търсеха. Сега се оказа, че там положението е още по-лошо. Слухове и компромати, манипулативни постове и какво ли още не дебнат на всеки ъгъл. Най-страшното е, че вече не бе нужно да си човек, който може да си позволи покупката на телевизия или вестник, за да можеш да прокарваш каквото си искаш. Мизата е паднала толкова ниско, че нужните неща са да можеш да се изразяваш сравнително добре, да изгледаш няколко видеоурока по работа със социалните мрежи и voila!
Крис провери сайта от телефона си и видя, че материалът с Абудлаев вече се мъдри на заглавната страница, затова се качи да говори с Ева.
Тя го посрещна доволна в офиса си:
- Много добре си се справил, извадил си акцентите! – похвали го Главната.
- Постарах се – криво се усмихна Крис. – Снощи много късно ми се обади за това интервю?
- Да, извинявай ако съм прекъснала нещо, но беше спешно. Знаех, че ще се оправиш без проблем – Ева продължаваше да се усмихва, без да показва каквото и да е притеснение.
- За жалост, Абдулаев мина и в един от сутрешните блокове, не бяхме първи.
- Това да, но от друга страна скандалът е голям, хубаво е да го имаме. Следобед Лавър ще говори и с хората, които са садили дръвчетата.
- Природозащитниците? – попита Крис.
- Не са природозащитници – повдигна вежди Ева, - доста са симпатични всъщност. Ясно е, че няма да могат да направят нищо със строежа, но се надявам, че покрай този скандал ще се появят повече доброволци да им помагат.
- Да, дано стане така – Крис се усмихна вече малко по-широко, - оставям те, ако има нещо – звънкай.
Ева му се усмихна в отговор.
Притеснението на журналиста, че прави поръчков материал, даден му лично от шефката започна да се разсейва. Въпреки това, не го напускаше чувството, че има нещо гнило. Преди да достигне до окончателно заключение искаше да го обсъди с Марио. С Мая му бе трудно да говори, без да си представя как й сваля дрехите. Почувства се като пубер, който съвсем наскоро е започнал да прави неща, които преди това е гледал само в интернет.
Mutafchiev
Мнения: 168
Регистрация: 03 септември 2020, 00:32

Re: Фейк

Мнение от Mutafchiev »

13
- Целта е да предизвикаш спорове, караници и адекватните хора не само ще се откажат да следят темата, но и ще я запомнят в отрицателен контекст. Така всеки път, когато попадат на нея, ще си казват: „Това са ония кретени, които се карат с другите кретени“. Резултатът е, че каквото и да стане наистина, на никой няма да му дреме и няма да разбере.
- Това е отвратително! – Лора гледаше с ужас, страх и уважение, докато Мая й разказваше как се действа, когато не искаш да има адекватна дискусия под някоя новина.
- Факт, но работи безотказно. В началото описвах доста подробно какво да пишат троловете, но се справяха достатъчно добре и сега им пиша само примерни теми.
- Да, виждам – Лора започна да изрежда. – Вегани – месоядни, замърсяване на въздуха и автомобилисти, нови технологии и природа.
Мая седеше със скръстени крака на дивана, обхванала с пръстите на двете си ръце чаша димящ чай, от която сръбна:
- Тук е банално, защото историята е такава, но понякога се случват доста интересни спорове. Имаше скандал с един банкер. В коментарите основният спор беше той масон ли е или илюминат и кои са по-силни. Появяваше се под всеки пост на новина по случая и стигна до качване на снимки на египетски пирамиди, разсъждения за силата на жреците, войната им с келтските друиди, с които нямат абсолютно нищо общо. Оказа се, че тролът е един и спори сам със себе си. Хванах го, защото обърка профилите.
- И ти измисляш всичко това?
Мая отново сръбна:
- О, по-скоро се грижа за макроменджмънта. Технологиите са измислени отдавна, още племенникът на Фройд преди сто години ги синтезира – Мая отново отпи. - Той официално измисля и ребрандинга – започва да нарича пропагандата „пъблик рилейшънс“. Несистематизирано този пиниз се използва от векове.
Лора я гледаше като гръмната:
- Добре де, не те ли е гнус да го правиш?
Мая повдигна вежда учудено:
- Замисляла ли си се колко от нещата, които имаш, чуваш, уважаваш и обичаш всъщност са истински? Хората обожават да лъжат и да биват лъгани. Влез в профила на някой инфлуенсър и обърни внимание, че човек който уж води супер луксозен начин на живот, рекламира гел за коса, хапчета за отслабване и всякакви подобни глупости. Има ли логика? И това, как са супер красиви, супер успешни, супер умни и супер скромни, и обикалят света и още куп подобни неща. Разказват приказки, които аудиторията обожава, защото мечтае някой ден да живее по същия начин. Никой от тях не казва, че съществува от бартер на бартер, но има наглостта да нарича снимките на задника или плочките си „съдържание“.
- И какво друго е лъжа?
- А какво не е? Като се качиш в някоя кола, виждаш пластмаса, стилизирана като дърво. Купуваш си компютър, виждаш пластмаса, стилизирана като метал. Виждаш човек, който се е облякъл много скъпо, но има само това – суета.
- По твоята логика всичко трябва да е истинско.
Мая се усмихна:
- По моята логика и сега не е зле, но човек трябва да мисли, преди да повярва на нещо. Най-малкото, ще се чувства излъган доста по-рядко.
- Това означава да живее в постоянна параноя – парира Лора.
- Възможно е – замислено отговори Мая, - от друга страна, тази ситуация ти помага по-добре да оцениш себе си. Ако се шокираш, че някой, който качва снимки на задника си в интернет не е такъв, за какъвто се представя, може би е редно да се замислиш дали проблемът не е в теб.
Мая сръбна от чая си, а Лора я гледаше замислено, явно разсъждаваше над думите й, после рязко смени тона:
- Е, какво остана да направим с тази лъжа?
- Да проверим отново какво сме сътворили и да решим, че сме готови – усмихна се Мая в отговор.
Лора взе лаптопа и започна да чете:
- Спам на тролове под постовете с новините по темата. Интервюта със собственика на фирмата. Това вече се прави. Следват експерти, които наричат доброволците природозащитници и ги дискредитират. Интервюта с луди природозащитници. А това за какво ни е?
- Това са хората, които създават лошия имидж на природозащитниците, каквото и да кажат все ще е срещу самите тях.
- Материали за предишни подобни случаи, в които виновна е държавата – Лора погледна въпросително Мая.
- С това търсим ефекта „съсипаха я тая държава“. Аудиторията си казва тези думи и просто добавя случая в кошницата от стотици подобни, защото й става ясно, че нищо няма да се промени.
Лора прокара пръсти по тъчпада и констатира:
- Май е това?
- Май да – усмихна Мая.
- Не е ли малко?
- Би трябвало да ни стигне за три-четири дни, дотогава ще стане нещо друго, което да измести темата. Важно е как се справяш през първите 48 часа.
- Нали ще ме извикаш като дойде нещо ново?
- Разбира се, щом ти харесва – усмихна й се Мая.
Лора се протегна и стана от дивана:
- Благодаря, ще направя сандвичи, ти искаш ли?
- Един с шунка.
След като изпрати мейла с целия план, Мая се замисли над реакцията на Лора. Естествено, работата й бе ужасна, толкова ужасна, че оправданието „ако не съм аз, ще е някой друг“ не можеше да важи. Зачуди се какво ли мисли Крис по въпроса. Преди да види как изглеждат нещата с този случай, той е разбирал как се случват, но с това показно, кой знае какво му се е завъртяло в главата.
Мая въздъхна тежко и си спомни скандалите с баща си. Ултиматума, който й постави и как тя реши, че не само, че няма да го слуша, но ще му докаже, че е по-добра от него. На този етап не бе успяла да направи нищо, освен да си осигури добър доход и да има цел – разбиването на фабриката. Често след изпълнена поръчка се чувстваше зле, защото освен да свърши работата, не бе успяла да измъкне никаква информация.
С появата на Крис нещата се промениха кардинално. Не стига, че я привличаше адски много, но в него виждаше спокойствие и сигурност. Човек, който я разбира. Сега изпитваше страх от последното. Той, за разлика от Лора, можеше прекрасно да си даде сметка за мащабите на поразиите, които Мая извършва. Бе достатъчно умен, за може да прецени доколко си струва да се съюзява с човек като нея, за да разкрие фабриката. Не искаше да го губи, нито като помощник, нито като мъж.

Марио и Крис стояха на балкона в ателието на журналиста, който пушеше и се пенявеше:
- Навсякъде е, разбираш ли? Направо не знам какво да мисля. Такова покритие няма нито една медия у нас. То не е фейсбук, не са форуми, всички големи сайтове, телевизиите, всички до един пускат тия опорни точки.
- Ами – замислено каза Марио, - тя измисли как да се отиграе скандала, явно шефовете й имат връзки, ресурси.
- Тя не измисли как да се отиграе скандала, тя измисли истината за него, измисли как да изглежда, описа го в една страничка и в момента всички се водят по това. И най-страшното е, че не се усещат. Всичко изглежда много логично, много естествено, а е режисирано.
- Не се усещат, викаш? Говори ли с Ева?
- Да, май и тя не се усеща или е много добра актриса. Даже каза, че надява, да има повече такива доброволци.
- Казала ти е това и в същото време е била доволна от начина, по който си изрязал материала?
- Точно така, а рязах по тиренцата на Мая.
Марио замислено обърна глава и се загледа в покрива на отсрещната сграда. Крис си допуши цигарата и намачка фаса в пепелника:
- Както и да е, айде да продължаваме.
Двамата се върнаха на меката мебел, сложиха лаптопите в скутовете си и… въздъхнаха тежко.
- Не можем да ударим никакъв бизнес, не можем да ударим никой човек, не можем да ударим никаква институция, какъв фейк да измислим? – измрънка Марио.
- Не знам, може да си измислим нещо, да го представим за истинско и да ударим него?
- Фейк на фейка?
- Нещо такова. Но какво да е? Трябва да бъде малко, за да не плащаме много за самия фейк, но темата трябва да е силна, за да се развие достатъчно, че да имаме какво да описваме.
- И какво да е? Нещо свързано със секс или пари? – предположи Марио.
- Факт е, че сексът продава, но сам по себе си вече не чак толкова, към него трябва да има още нещо.
- Храна?
Крис погледна с ирония Марио:
- Храна и секс?
- Не виждам нищо лошо в това. Всеки има право да прави каквото си иска, стига да не нарушава закони. Хората най-после трябва да го научат!
Погледът на Крис се промени и стана сериозен:
- Да научат? А ако си измислим детски психолог, който води курсове по сексология?
- Това е, това е прекалено брутално – ококорено отговори Марио.
- Но с малко пари темата ще върже.
- А откъде ще намерим доктора?
Крис хвърли изпитателен поглед към Марио.
- Защо не ти? – сериозно отговори администраторът.
- Ще говорим с Мая и Лора – каза Крис.
Двамата се гледаха с подозрение няколко секунди:
- Това ще е темата? – попита Марио.
- Така изглежда.
- Мая и Лора ще решат кой ще е докторът – педофил?
- Така изглежда – повтори Крис.
Настъпи кратка пауза, в която двамата продължаваха да се гледат подозрително:
- Fifa?
Крис се ухили в съгласие.
Mutafchiev
Мнения: 168
Регистрация: 03 септември 2020, 00:32

Re: Фейк

Мнение от Mutafchiev »

14
След двучасова игра, Крис бе изпратил Марио, успял да се изкъпе, даже направи опит да сготви спагети и в момента се бореше със соса. През цялото време не го напускаше мисълта за огромната сила, с която Мая разполага на върха на пръстите си. Не можеше да определи кое го плаши повече – наличието на тази власт, прекрасното й умение да борави с нея или това, че я приема като част от работата си, без да влага каквито и да е емоции.
Естествено е, когато постигаш успехи да се радваш, някои даже се опияняват от това. В случая Мая имаше за какво да се рее в облаците – за отрицателно време определяше какъв ще е медийният дневен ред в държавата. Тя живееше мечтата на всеки журналист, редактор, собственик на медия и политик, и не показваше никакви признаци, че всевластието й се отразява. Без съмнение осъзнаваше силата си, но подхождаше към нея хладнокръвно, като машина. А може би се срамуваше от нея?
Звънецът на входната врата го извади от мислите му, заряза соса и се завтече да отвори. По пътя хвърли един поглед към огледалото и реши, че не му харесва фланелката, която носи. Направи крачка към гардероба, но отново чу звънеца и се върна към първоначалната си траектория.
Когато отвори, видя Мая, облечена в пастелено-зелена рокля на малки цветчета, с къс ръкав, стигаща до малко под коленете. Гледаше го игриво изпод вежди и като видя реакцията му – увиснало чене, се усмихна. Той се нахвърли върху нея, страстно я целуна, хващайки я през кръста и я завлече във вътрешността на ателието.
- Не мога да спра да мисля за теб – прошепна й той, докато вратата се затваряше зад гърба му.
- И аз.

Мая облече фланелката на Крис и блажено се намести на дивана, той й донесе чиния със спагети и отделно тенджерката със соса:
- Малко е изгорял.
Мая се наведе, подуши съдържанието на металния съд и през смях каза:
- Малко?
Крис се засмя:
- Ти си виновна. Ако не беше толкова секси, нямаше да изгори.
- Викаш, щяхме да се наяде-е-ем – засмя се Мая и взе чинията.
Когато Крис седна до нея, също с чиния в ръка, Мая започна сериозния разговор:
- Имам усещането, че Лора вижда в мен някакъв дявол.
- Човек рядко е свидетел на нещата, които правиш – усмихна се многозначително журналистът.
- Сериозна съм. Не искам да мисли лоши неща за мен, просто си върша работата.
- Може би я вършиш прекалено добре и това е стряскащо.
- А как иначе да стигна до върхушката? Ако започна да ги саботирам, просто ще ме сменят.
Крис не се бе замислял за тази гледна точка.
- Ти как гледаш на работата си? – попита журналистът.
Мая осъзна, че притесненията й имат почва, Крис осъзнаваше добре какви ги върши. Без да се колебае, реши да бъде честна с него:
- До някаква степен ми харесва и до някаква степен ме плаши. Плаши ме и че ми харесва.
- Последното не го разбрах? – поиска уточнение Крис.
- Едва ли някога някой ще ми потърси сметка, а ако това се случи, ще бъде само за една конкретна поръчка. А аз съм направила много.
- Страх те е, че ще останеш безнаказана за това, което правиш? – повдигна вежди журналистът.
- Страх ме е, че имам такива мисли. Като се има предвид какви ужасии правя, какво покритие имам… Само желанието ми да разнищя тази история ме пази, от това да реша, че съм господарка на медиите.
Крис не знаеше как да реагира. Не бе очаквал толкова честен и дълбокомислен отговор. Пред него седеше жена, която прекрасно осъзнаваше себе си и света наоколо. Погледна я с поглед изпълнен с тъга и уважение, наведе се и я целуна по челото. Тя също се притисна към него.
- Трябва да измислим как да ги спрем! – каза уверено Мая.
- Права си, защо не пробвате заедно с Марио да разгледате пак мейлите и там каквото трябва, може би ще успеете да хакнете шефа ти?
- А пицарията? Трябва да я проверим.
- Ще го направим, измислихме фейк – детски психолог прави курсове по сексология…
- За деца? – повдигна вежди Мая.
- Аха.
- Вие сте луди! – с известна нотка уважение каза тя.
- Знаеш, че ще върже.
- При това с много малко усилия.
Погледите на двамата се срещнаха и те за пореден път осъзнаха, че мислят по еднакъв начин. Първоначално това ги успокои, стопли, но много бързо всички притеснения, които имаха един за друг ги връхлетяха и те откъснаха очи един от друг.
- Трябва да го направим хубаво – продължи Мая, след което налапа огромно вълмо спагети, навито на вилицата й.
- Аха, ще го снимаме тип „скрита камера“, но още не знаем кой ще играе психолога.
Мая погледна Крис със същия поглед, с който той преди няколко часа гледаше Марио с разликата, че тя дъвчеше.
- Мислех си за Марио – неуверено каза журналистът.
Мая преглътна, ококорено и немигащо отговори:
- На теб повече ти отива. Някак си излъчваш перверзия.
- Педофил ли ме нарече? – стреснато каза Крис.
- Не – замислено продължи Мая, - сексуално освободен човек, който не се притеснява да говори по такива теми с деца.
- А-а-а, не така! – изсумтя обидено Крис.
- Шегувам се, перверзнико! – засмя се Мая – Но аз съм по-малка от теб, а какви неща правиш с мен!
Тя се наведе към него и го целуна.
- Ще ме ядосаш и тогава какви неща ще правя! - Мая се изсмя и хапна още спагети. Крис рязко смени темата – Разбираш, че като пуснем фейка към фабриката и ако той се окаже при теб, ще трябва да участваш в материала, нали?
Мая го погледна стреснато:
- В смисъл да участвам?
- Видя видеото с Лора.
Мая се намръщи:
- Трябва да помисля как да го направим.
- Задължително трябва да покажем процеса на работата и логиката, по която структурираш и правиш нещата.
- Заедно да напишем текста и да го прочетеш като глас зад кадър? – предложи Мая.
- Поне ръцете ти да снимам, докато пишеш на клавиатурата?
- Ръцете ми да снимаш? – Мая го погледна с игрив поглед.
Крис не разбра какво има предвид. Тя се наведе към масичката, за да остави чинията и тялото й се изви грациозно като на разтягаща се котка. Журналистът много бавно започна да осъзнава накъде вървят нещата.
- Ти, освен че преподаваш сексология на деца, ще се окажеш и фетишист, - каза Мая, подпирайки се с две ръце на масичката и правейки чупка в кръста.
На Крис най-после му светна какво се случва и той бавно се наведе към Мая и масата, за да остави своята чиния.
- Мисля, че трябва да си осигуря мълчанието ти.
- Охо и как точно смяташ да ми запушиш устата?
Крис се усмихна.

В офиса си Ева гледаше Крис като гръмната, а Лавър едва се сдържаше да не прихне от смях.
- Кое му е смешното? Иска да играе психолог-сексолог-педофил! – главната премести ядосания си поглед върху Лавър, който от своя страна вдигна ръце, за да покаже, че няма нищо общо.
- Ти нормален ли си? – погледът й се върна към Крис.
- Ами… - журналистът реши да не остроумничи и да й разясни плана – Виж, лицето ми няма да се разпознае, ще извадя детските реплики от някой сериал или филм. Тотален фейк ще е.
- Пак повтарям психолог-сексолог-педофил!
- Ама няма да има педофилия, просто ще обясня истината за историята с цветенцата и пчеличките, и ще предупредя, че трябва да се ползват презервативи.
Лавър изсумтя щастливо.
- Колко годишно ще е детето, според теб? – продължи Ева.
- Колебая се между осем и десет.
- Осемгодишно?!
- Ама то няма да съществува! – продължи да настоява Крис – При всички положения ни трябва някакъв фейк, с който да изпробваме пицарията. Трябва да е достатъчно мощен, за да проследим развитието му, но трябва и да е евтино за поръчка. Мижавата история с плъховете е струвала 1500 лева!
- Това е много! – по инерция каза Ева, но бързо се поправи – Поносимо е, стига да има резултат.
- А резултат от подобна история ще има.
- Прав е – намеси се в разговора развеселеният Лавър, - не знам как е стигнал до тази пицария, нито как му е дошло на ум да се прави на психолог – изкиска се – сексолог-не педофил, но това е бомба.
Ева въздъхна, прекрасно разбираше, че подобно видео, макар и кратко, ще предизвика буря от емоции, мнения и скандали. Това, от своя страна, щеше да даде прекрасна база за анализи. Колебаеше се, дали е добре за сайта като медия, да се занимава с такива постановки, но и целта на упражнението си струваше.
Усети странен вътрешен конфликт – от гледна точка на журналистическата етика, предложението на Крис бе повече от абсурдно и неприемливо. Отново от гледна точка на журналистическата етика – генератор на фалшиви новини като фабриката, трябваше да бъде огласен и разтурен по най-жестокия възможен начин. Влиянието му да бъде показано недвусмислено и очевидно дори за най-големите скептици. Съществуването й подкопава и демокрацията, и свободата на словото. Особено важно бе да се докаже, че хората в нея са готови да разпространят абсолютно всичко и то евтино.
Ева осъзна, че в случая единствено личното й решение има значение, и ако вземе грешното, ще носи този грях на голия гръб на душата си, без никакви облекчаващи вината аргументи. Реши да отложи решението и даде съгласие, оставяйки си вратичка:
- Добре, направи запитването и като получиш оферта с цена ми кажи. Тогава ще преценим.
Крис се изправи:
- Благодаря ти! Ще видиш, че това ще е едно от най-добрите неща, които сме правили някога!
Ева му се усмихна замислено. След като журналистът излезе, Лавър се обърна към шефката си:
- Сигурно се чудиш кое е по-морално, да ги ударим по този начин или да ги оставим да си вършат мизериите. Ако бях на твое място, щях да ги опаткам. Нашето е една постановка и ние ще я разкрием, а те от години го правят и крият истината.
- Така е – съгласи се Ева, - но как ще се отрази на нашия имидж?
- Ако го направим като хората – прекрасно, ако се издъним – лошо, много, много лошо.
Ева се отпусна назад и изпъна изящното си тяло по облегалката на стола, вдигайки високо ръце. Изгледаше като лъвица, преди да тръгне на дълъг лов. Лавър като никога не забеляза нищо сексуално в движенията й, а точно обратното, усети как тази жена се готви за скок. Тя бавно свали ръце, наведе се напред и се подпря на лакти на бюрото. Погледна го въпросително:
- Мисля, че има работа в нюзрума?
Лавър бързо се отърси от интимния момент, до който го бе допуснала царицата на офиса:
- Ъ, да, ще видя как върви материалът на…
- Няма значение на кого.
Заместникът кимна и бързо напусна помещението.
Mutafchiev
Мнения: 168
Регистрация: 03 септември 2020, 00:32

Re: Фейк

Мнение от Mutafchiev »

15
„А как стават децата?“, детски глас се чу от колонките на лаптопа на Крис. Журналистът, който седеше зад компютъра, затвори капака и гордият му поглед падна върху стъписаните Мая, Лора и Марио. Изражението на лицата им не се връзваше по никакъв начин с топлата атмосфера в дома на Мая.
- Това беше ужасно! – първа каза Лора.
- Но ще проработи със сигурност – замислено продължи Мая.
- Току що разруши детството на цяло едно поколение – завърши Марио.
- Е не е толкова зле – с нотка на обида в гласа им отговори Крис.
- За пъклените ти цели е прекрасно, даже повече от добро, но от всякаква друга гледна точка… ще гориш в ада – Лора се намести по-близо до Марио.
- Но преди това ще изпратя фабриката там! – уверено заяви Крис.
- Остава да напишем текста за пицарията и да се надяваме, че са те! – Мая смени темата.
- Точно така, както и да открием къде се намират! – журналистът стана и седна до Мая, която леко го отблъсна.
- Вече имам осемнайсет! – каза му тя, а той се ококори стреснато, което я накара да се засмее – Много си сладък, когато се шокираш, ела тука!
Тя силно го прегърна, целуна го и се намести в скута му.
- Хората си мислят, че противоположностите се привличат, но вие сте еднакво зли! – констатира Лора през смях и се сви в Марио, който я прегърна и притисна до себе си.
- Как се разделяме? – попита Крис.
- Аз и Мая ще се опитаме да проследим кореспонденцията с шефа й, а вие с Лора ще издирвате пицарията.
- Странно е, че нямат нито едно заведение – замислено продължи разговора Лора.
- От една страна да, от друга не – започна да обяснява Мая. – Имат само кухня и служба за доставка. Пестят от помещение за хранене, поддръжката му, сервитьори, сигурно има куп правила и разрешителни, които трябва да имат. А така спестените пари вкарват в реклама в интернет.
- Това е интересен модел – Крис замислено положи глава на рамото на Мая.
- Да и все по-често ще го виждаме, като се има предвид кризата и това, че все повече хора предпочитат доставка на храна, която излиза сравнително евтино.
- Адресът, който са отбелязали в сайта си е някакъв офис в центъра, проверих го на картата – най-обикновен апартамент в стара кооперация, едва ли е това.
- Ще го открием – убедено каза Крис.
Последва вечеря до приготвянето на която Мая не бе допуснала Крис, а после двойките се разделиха.

На следващия ден Крис и Мая заедно отидоха в редакцията на сайта. Момичето остана в стаята на Марио и двамата се заеха с backtracking-а на шефа й. Журналистът взе камерата, микрофоните, статива и отпраши към следващата локация, която щеше да влезе в големия материал – централният магазин на Меджикмаркет.
Често посещаваше близкия магазин от веригата, но прекрасно си спомняше кога се появи първият и централен супермаркет. Беше преди повече от двайсет години. В града нямаше подобни места, най-големият бе два пъти по-малък. Тъй като се намираше на два квартала разстояние, а техните нямаха кола, пазаруването бе цял ритуал. Майка му и баща му правеха списък с нужните продукти, разпределяха парите, оставяха и някаква сума за „други“. Това най-често бе нещо сладко за Крис или някой деликатес, който бе на промоция в съответната седмица.
Отиваха до там с градския транспорт и пазаруването продължаваше малко повече от час. Бавно обикаляха магазина с количката, избираха нещата от списъка, откриваха продукти, които не бяха виждали досега и си ги набелязваха за следващия път. В първите години Крис буташе количката само в началото, когато беше празна, а като се напълнеше и ставаше тежка, поста заемаше баща му. Майка му се грижеше за покупките. След края на пазаруването излизаха с по две-три торби и викаха такси, за да се приберат. Когато порасна и семейството им се сдоби с автомобил, ходенето до супера беше един от редките случаи, когато Крис можеше да кара колата.
Спомените го хванаха за гърлото, когато прекрачи прага на централния Меджикмаркет. През годините бе реогранизиран много пъти и единственото останало от първоначалния му образ бяха самата сграда и фирмените цветове. Журналистът застана на входа и извади телефона си, за да се обади на шефа на ПР-службата, с когото беше уговорката. Охранителят на входа отдавна го бе забелязал и съобщил, че се приближава „някакъв с камера“, затова още преди да е набрал номера, Крис чу:
- Здравейте! Вие сте за репортажа, нали?
- Да, Кристиян! – журналистът се усмихна и подаде ръка на мъжа.
Посрещачът се оказа малко по-голям от Крис, на около 35-36 години. Вече бе започнал леко да затлъстява, леко да оплешивява. Облечен бе в неособено скъп костюм, но за сметка на това му стоеше добре. Журналистът отбеляза наличието на голям лъскав часовник и се зачуди дали е подарък или Дамян е прочел в някоя книжка, че подобен аксесоар има значение в 21 век.
Докато вървяха из магазина към складовата част, Дамян даваше всякакви предложения за това как да изглежда материалът. Явно си го представяше като рекламен клип, в който се показва не хранителен магазин, а аптека с вечно щастливи служители. По лицата на някои от момчетата и момичетата, които слагаха продукти по рафтовете, Крис разбра, че посещението му е било очаквано. Даже му се стори, че един много висок, слаб и татуиран младеж му показа среден пръст, докато си намества шапката, част от униформата.
- Да, пораженията върху имиджа ни бяха съществени, но доказаното качество, което предлагаме на клиентите си вече двайсет и втора година неоспоримо надделя над злонамерените слухове.
Това бе краят на речта, която застанал до един от рафтовете в склада, събрал пръсти във формата ромб, ПР-ът рецитираше. Крис успя да изтърпи пет минути ученото дни наред есе, защото всеки път, когато Дамян мислеше, че казва нещо важно, се надигаше на пръсти. Това своеобразно подскачане забавляваше журналиста и го накара да се смили и остави събеседника да си каже думичките.
В момента, в който приключи, ПР-ът си пое дълбоко въздух и щастливо попита:
- Как беше?
- Чудесно! – с топла усмивка му отговори Крис.
Лицето на Дамян светна така, както е светело единствено, когато е получавал дипломата си за завършено с пълно отличие висше образование.
- А можеш ли да ми отговориш на няколко въпроса?
Усмивката на лицето на ПР-а бе все тъй широка, но погледът му се промени бавно, но кардинално. Светещите очи започнаха да потъмняват, а в тях отчетливо се четеше следната последователност от мисли: Още въпроси?; Но защо?; Значи не съм се справил?; Ти ме излъга!; Ще ти изтръгна сърцето, ще го вакуумирам в марината за свинско и продам на промоция!;
Крис, естествено, не дочака Дамян да започне да се оправдава и докато усмивката се мъдреше под унищожителния поглед на ПР-а, изстреля първото питане:
- Каква беше първата ви реакция, когато разбрахте за поста с плъховете?
Дамян се стегна, замисли се за секунда и отговори, неуспешно придържайки се към първоначалния си образ:
- Решихме, че е нещо дребно и го оставихме с идеята, че ще мине… Естествено, направихме проверка в магазина и специално го обезпаразитихме с безвредни препарати.
- Кога разбрахте, че няма да мине?
- Когато се появи във вашия сайт.
- Тоест, когато големите медии са подхванали историята?
- Да, когато големите медии подхванаха историята. Решихме, че най-добрата реакция би била опровержението.
- Следващите стъпки?
- Следващите стъпки бяха прости – увеличихме още повече хората, които се грижат за чистотата, за да могат клиентите ни да виждат, че се грижим за това. За щастие, ние сме много голяма верига хипермаркети, имаме утвърдено име и имиджът ни е по-силен от фалшивите новини.
Крис се усмихна:
- Просто кореспонденцията между теб и централата е отнела много време и докато решите какво да правите, скандалът вече е бил минал?
Дамян шокирано погледна Крис, после обектива на камерата, после пак Крис.
- Споко, това е извън протокола, няма да го ползвам – успокои го журналистът.
Въпреки това, Дамян само кимна едва забележимо в знак на съгласие.
- Отново сме официални – предупреди Крис. - Защо не се опитахте да водите съдебни дела?
- Срещу кого да ги водим? – изведнъж ПР-ът живна - Срещу един неизвестен потребител, който очевидно е направил грешка? Това няма да издържи в съда. Срещу медиите, които са се подвели и с които по принцип работим? Или срещу социалните мрежи, с които също работим и не носят отговорност за публикациите в тях?
Крис бе приятно изненадан от отговора на Дамян, явно търсенето на права по съдебен ред е било обсъждано надълго и нашироко, и точно ПР-ът е бил против каквито и да е дела. Журналистът се зарадва, че е успял да намери важна за събеседника си тема. Често се случваше един скучен и сух разговор да придобие подобен обрат след правилен, макар и наполовина случаен въпрос.
- А кой трябва да носи отговорност в такива случаи?
- Отговорът ми, може би ще прозвучи странно, но никой. – Крис повдигна заинтересовано вежди, с което окуражи Дамян да говори – В наши дни никой не е застрахован от подобни неща. Не можем да спрем хората да споделят каквото искат в интернет, не е правилно. Медиите, доколкото им е възможно проверяват информацията, но не винаги им се получава. Конкуренция. А да се опитваш да държиш отговорни социалните мрежи, трябва да си идиот. Засега нямат физическата възможност да контролират всичко. Да, хватката им се затяга все повече, но още са далеч от всеобхватна цензура.
- И какво правим в тази ситуация?
Дамян се усмихна:
- Разчитаме на репутация. Ако се придържаш към една ясна и открита политика, винаги ще можеш да се възстановиш след подобни скандали. А хора, които търсят под вола теле винаги ще има.
- Много ти благодаря!
- И аз също! – отговори Дамян.
В присъствието на ПР-а Крис направи няколко кадъра на стелажи, хладилни камери и други неща, като внимаваше да не хваща марките на продуктите в кадър. Докато снимаше, се заговориха с Дамян и си допаднаха още повече. В края на срещата, ПР-ът помоли Крис да не използва „рецитала“, както сам се изрази, във финалния материал.

В същото време Марио и Мая вече се бяха отчаяли и осъзнали невъзможността да проследят прекия началник на Мая. Двамата седяха в стаичката на IT-то, момичето бе сложило обикновения си лаптоп до клавиатурата на Марио, държеше втори в скута си и упорито набираше команди в една от няколкото отворени конзоли на лаконичния Kali Linux. Марио наблюдаваше конзолите на своите монитори без да помръдва, те също не показваха никакви признаци на живот. На масата имаше пет-шест кенчета от енергийни напитки.
- Стига толкова! – рязко отсече администраторът.
Мая го погледна въпросително, после очите й се преместиха към мониторите.
- Добре – съгласи се тя, затвори капака на лаптопа в скута си и го постави на бюрото.
- Направихме каквото можахме, тоя се крие зад Тор, зад проксита, зад още сто неща. Само NSA могат да го хванат и то с триста зора.
Мая зарови длани в косатата си и я разроши, масажирайки скалпа си.
- Добър опит беше.
- Аха – замислено отговори Марио, - не се сещам нищо друго, но ако ми светне, ще пробвам.
Мая се отпусна в стола и се загледа в Марио:
- От колко време се познавате с Крис?
- Откакто дойде, няколко години вече – IT-то я изгледа учудено заради рязката смяна на темата.
- И какво мислиш за него?
Марио се протегна на стола си:
- Обича да се лигави, но иначе е много точен. Никога не се е дънил – замисли се, - е, може няколко пъти и да е, но винаги гледа да си оправи грешките.
- А с жените как е?
- Не съм му секретарка, а и защо не го питаш сама?
- Не си – усмихна се тя, - питам го но той все го обръща или на бъзик, или ми казва, че съм специална.
- Ако това ще те успокои, откакто е тук не е имал сериозна връзка, тук-таме му се случват някакви неща и толкова. А това, че си специална за него – няма съмнение.
- Така ли? И по какво личи?
- По начина, по който те гледа? – въпросително повдигна вежда Марио – А и тази депресия в началото, наистина се беше изплашил и от теб, и това, което чувства.
- Да, нещата се развиха много бързо. Самата аз още не мога да повярвам, че е истина.
- А ти как си с мъжете?
- В смисъл? – с известна обида в гласа попита Мая.
- Не задавай въпроси, на които самата ти не можеш да отговориш.
- Много ги разбираш тези неща – засмя се Мая.
- Недей печели време – усмихна се Марио в отговор.
- Имала съм две сериозни връзки досега. Първият кандидатства да учи в чужбина и замина. Видяхме се преди няколко месеца, много е погрознял. А с втория не се разбрахме.
- Защо? – Марио продължи да упорства.
Мая го погледна сериозно:
- Беше решил, че може да ме върже. Да ме превърне в домакиня и да живеем нормален семеен живот.
- А ти искаше приключения?
- След като скъсахме осъзнах, че не искам нормален семеен живот с него – натърти последната дума.
Марио сложи ръце на врата си:
- Откакто заживяхме заедно с Лора осъзнах колко хубаво е това.
- Прекрасна двойка сте – топло се усмихна Мая.
- Вие също.
Врата на стаята се отвори, в нея нахлу Ева:
- Марио, моля те, виж какво става… - погледът й падна върху кенчетата, а после върху Мая.
Марио се стресна от това нахълтване, подскочи, понечи да прибере кенчетата, осъзна, че няма смисъл, започна притеснено да каканиже:
- Ъ-ъ, здрасти Ева, това е Мая, тя е… такова, също IT.
- Здравейте, Ева – лицето на Ева се разля в широка усмивка и тя подаде ръка на Мая.
Червенокосото момиче се изправи и направи крачка към Главната, също широко усмихната. Двете бяха еднакво високи и стройни.
- Здравейте, Мая. Обменяме опит с Марио, надявам се не е проблем.
- Не, естествено, стига да го отучите от тези неща – Ева кимна към празните кенчета.
Очите на Марио се местеха ту към Мая, ту към Ева. Във въздуха се усещаше напрегнатото любопитство, с което двете се изучават една друга. Попиваха всеки жест, дъх и в същото време с широки усмивки се гледаха в очите.
- Ще си призная, това е мой грях. Аз ги донесох, Марио отпи само няколко глътки. Да разбирам, че вие стоите зад постижението да ги откаже?
Ева леко омекна:
- Положи немалки усилия, аз само контролирам.
Двете продължаваха да се гледат усмихнато в очите, а Марио бе в прединфарктно състояние. В този момент телефонът на Мая звънна:
- Извинете – каза тя и погледна апарата. – Трябва да вдигна.
Ева и Мая в синхрон направиха крачка в страни и се разминаха. Лекият и свеж парфюм, който завършваше образа на Мая погали обонянието на Ева, с което затвърди впечатлението, че червенокосото момиче има прекрасен вкус. Мая усети тежкия, властен, мъжки аромат, който Ева използваше и разбра защо Марио и Крис имаха специално отношение към шефката си.
След като вратата зад гърба на Ева се затвори, Главната не се сдържа:
- Марио, ако си с тази жена, можеш да пиеш колко си искаш редбули!
- Н-не, не съм, просто обменяме опит – сконфузено смотолеви Марио.
- Та – усмихна се Главната, - виж какво става с контролния панел, на някои им зарежда, на други – не.
Мая застана пред входа на сградата и вдигна телефона:
- Много готина шефка си имаш!
- Охо, запознала си се с Ева! – весело отговори Крис.
- Да, сега разбирам защо ви респектира толкова, страх ви е, че ще ви напляска.
- Ако от това ни беше страх – гласът на Крис прозвуча по-дълбоко от обикновено, което накара Мая да се усмихне, - но ще се наказваме като се видим. Докъде я докарахте с Марио?
- Нищо, от сутринта го мъчим. Вече не знаем какво да правим.
- Разбирам, починете си, обядвайте и после може да се сетите нещо. Сега ще взема Лора и ще разпитаме на адреса на фирмата.
- Добре – отговори Мая, чиито мисли се върнаха към търсенето на прекия й шеф, - до довечера.
- Чакай, чакай малко!
- Какво? – попита Мая.
- Нямам търпение да потъна в очите ти и да те усетя с всяка клетка на тялото си.
Мая повдигна вежди от учудване, а по устата й се разля свенлива усмивка. За момент мозъкът й спря да функционира, можеше да преброи на пръстите на едната си ръка, случаите в които бе чувала подобни неща, още повече така – от нищото. В същото време в съзнанието й изплуваха всички страстни моменти с Крис.
- Да, ще плуваме заедно – отговори тя с топъл глас и бързо затвори, сякаш искаше този миг да приключи възможно най-скоро, за да го прибере грижовно в спомените си.
Качи се по стълбите до етажа на редакцията и се чувстваше лека, и щастлива. Почука на вратата и влезе в стаята на Марио, който мрънкаше под нос за някакви, които не си чистят компютрите с месеци.
- Да хапнем? – предложи тя.
Марио я погледна с подозрение:
- С Крис ли говори, че си толкова щастлива?
- Аха – усмивката на Мая ставаше все по-широка.
- Влюбени гълъбчета, много сте сладки. Ще видите, когато го докарате до нашата връзка – пошегува се IT-то.
- Да, тези няколко дни разлика са ужасно много време!
- Какво искаш да хапнем? Пица, бургерги?
- Пица! – каза бодро Мая.
Марио я погледна замислено, но след секунди очите му светнаха:
- Сайтът на пицарията!
Mutafchiev
Мнения: 168
Регистрация: 03 септември 2020, 00:32

Re: Фейк

Мнение от Mutafchiev »

16
Крис паркира старото комби на родителите си срещу почти деветдесетгодишната сграда, в която се помещаваше офисът на YoPizza. Слезе от колата, оставяйки Лора да чака и се приближи до вратата на кооперацията. Разгледа звънците. Нямаше знак за каквито и да е офиси или седалища на фирми – нито пощенска кутия, нито табела. Повъртя се малко отпред и дочака появата на една възрастна жена, която му отвори и се скри вътре.
Докато го наблюдаваше Лора се чудеше как е възможно той и Мая толкова много да си приличат и в същото време да са толкова различни. И двамата показаха, че са способни на крайности, за да постигнат целите си. И двамата имаха черти на социопати. Това се доказваше най-вече от връзката им, изплашени един от друг, не можеха да се сдържат и се използваха взаимно, за да задоволят телата и изпълнят целите си. В същото време, Крис действаше по-предпазливо, изхождаше от позицията си на журналист, а Мая просто бе решила, че ще се саморазправи с организацията. Непостижимо за ума бе това как съдбата е успяла да ги събере и то по този начин.
Замисли се дали и във връзката й с Марио има подобни елементи. Администраторът предизвика интереса й още в самото начало и дори фактът, че външният му вид бе антипод на Алберт от снимките, не я притесни. Не можеше да прецени дали стана така, защото преживя срещата с реалността, когато видя Крис и асоциира лъжата с неговия образ, или Марио й харесва такъв какъвто е. Знаеше със сигурност, че не иска друг.
Докато размишляваше, загледана в прозорците на сградата, Лора не видя как Крис се появи на улицата и отварянето на вратата на колата я стресна.
- Мислиш си за Марио, а? – журналистът усмихнато коментира изплашения й поглед.
- Да, нещо такова – поемайки си въздух, отговори Лора.
- Е, поне по това си приличате – засмя се той. – Имаме два адреса – единият е съвсем наблизо, другият е в КорпПарк.
- Два? – учудено попита Лора.
- Точно така. Бабата, която ме пусна ми каза, че нямат фирми във входа, но имат някакво семейство, което върти далавери. Отидох при тях, оказаха се социално слаби, за 20 кинта ми казаха, че имат две регистрирани фирми на тяхно име и ми дадоха адресите. Ходели всеки месец да получават някакви пари. Едното е денонощен магазин.
- И как социално слаби могат да си позволят да живеят тук?
- Наследство може би? – предположи Крис - Както и да е, айде към нон-стопа!
Колата бавно потегли. След петнайсетина минути се оказаха пред нужния им магазин. Крис направи едно кръгче около него. С Лора не откриха нищо, което да издава, че кухнята на YoPizza е тук.
Този път момичето слезе от колата и се върна с две бутилки минерална вода:
- Най-обикновен нон-стоп, нито има нещо свързано с YoPizza, нито мирише на кухня.
- Аха – замислено отговори Крис, - надявах се, че има някаква връзка между двете фирми. Нищо, към CorpsePark.
Играта на думи „трупен парк“, стана любима на Крис, след като напусна телевизията. Бе започнал работа там, когато налагането на корпоративния стил на управление беше апогея си. За свободната работна среда преди бе слушал само от разкази на доста по-възрастни колеги. Първоначално изпитваше уважение и страх от, на пръв поглед, стройно изградената система на работа. Скоропостижно разбра, че това е фасада, зад която се крие циничният мироглед на повечето му колеги.
С годините лицемерието ставаше все по-крещящо и той напусна, до голяма степен заради него. От друга страна, най-големите професионалисти, които познаваше бяха цинични до мозъка на костите си. Крис винаги се учудваше, когато ги виждаше да страдат истински заради истории, които иначе не бяха нещо невиждано.
Откровено мразеше измислените неадекватни стерилни правила, които не само, че не бяха особено ефективни, а просто пречеха. Бе го научил на собствен гръб и бе абсолютно убеден, че подобна политика е смърт за медиите. Затова и КорпПарк, за журналиста бе място, пълно с трупове.
Старото семейно комби на Крис изпъкваше на фона на новите и лъскави коли, които се движеха по прибраните алеи на корпоративния парк. Между сградите имаше свежи зелени градинки, фонтани, детски кътове. С известно затруднение откриха нужната им сграда. Не защото на фасадата й с огромни букви и цифри не бе изписан номерът й, а защото всички сгради бяха еднакви.
- Изисква се специално умение да можеш да построиш комплекс, който на пръв поглед е толкова зелен и свеж, и в същото време да излъчва такава студенина.
- Нали? – съгласи се Лора.
Стигнаха до C12 и Крис паркира колата. Единственото, което издаваше наличие на кухня в тази сграда, бе допълнителната вентилационна система на земята до едната от стените, явно обслужваща приземния етаж. Отпред нямаше нито паркинг за скутери, нито табела с името на пицарията.
- Сякаш се крият – каза Лора, докато се бе навела напред и оглеждаше етажите.
- Явно да – замислено каза Крис, - теорията на Мая се пропуква. Ако си бяха направили малка пицарийка, половината комплекс щеше да яде при тях. А и наемите тук са много високи.
- Не мисля, че тук пицария би имала успех, в тези среди здравословното хранене много се цени.
Крис се ухили:
- Твоят админ ли ти го каза?
Лора също се засмя.
В този момент от подземния гараж на сградата се появиха два скутера на YoPizza и запрашиха към изхода на КорпПарк.
- Тук са! – очите на Лора светнаха.
- Да, явно собственикът е решил всичко да му е на едно място и пицарията, и фабриката. Сигурно е на някой етаж от сградата.
- Не е ли по-умно да са разделени?
- И аз така мисля, но кой знае какво му се върти в главата на шефа.
Телефонът на Крис звънна, беше Мая:
- Сайтът на пицарията се хоства в КорпПарк сграда C12. Проверихме кои фирми са там – дизайнерско бюро, ПР-агенция, фирма за стратегически маркетинг и най-странното, обществена кухня – изстреля Мая.
Докато Крис слушаше, от гаража на C12 се появи скутер, който спря до отсрещната С14.
- Пицарията.
- Какво пицарията?
- Това е обществената кухня.
- Възможно… - неуверено се съгласи Мая.
- Тя е, в момента един доставчик излезе от гаража, спря до отсрещната сграда и даде две пици на охраната.
- И вие сте го намерили? – учудено и зарадвано реагира Мая.
- Да – замисли се Крис, - искаш да кажеш, че цялата сграда е заета от фирми, които се занимават с влияние върху общественото мнение по един или друг начин?
Последва кратка пауза:
- Така излиза – отговори Мая.
- Това е шестетажна фабрика за фейкове… шест етажа тролове – със смесени чувства констатира журналистът.
- Явно и охраната са тролове, виж тоя със скутера се върна обратно – засмя се Лора.
- Хъ-хъ, доставка на десет метра – изсмя се Крис.
В слушалката също чу смях.
- Довечера у нас или у вас? – попита журналистът.
- У нас! – отговори Мая.
След като затвори, Крис погледна Лора:
- Цялата сграда е тяхна.
- Който стои зад тази схема е много богат!
- Има и много власт.
Mutafchiev
Мнения: 168
Регистрация: 03 септември 2020, 00:32

Re: Фейк

Мнение от Mutafchiev »

17
Крис, опънат по гръб, в долния край на леглото с една висяща от ръба ръка, наблюдаваше как Мая бавно търси ластика си за коса из измачкания чаршаф. Намери го, върза си косата и се протегна, след което легна, сложи крака на корема му и двамата се погледнаха с блажени усмивки. Крис започна нежно да я гали по глезена, а тя му каза:
- Днес беше много успешен ден!
- Аха – благо изсумтя Крис в отговор, - дано да има повече такива.
- Марио е голям пич, хубаво е, че имаш такива приятели.
- Така е, как ти се стори Ева?
- Като строга господарка – усмихна се Мая.
Крис се изсмя.
- Такава е. Но е честна и не ми прави проблеми.
- А ти обичаш да ти правят проблеми – дяволито го погледна Мая.
Крис хвана единия й крак и го целуна в горната част на стъпалото.
- Обичам.
Въздухът бе прерязан от звука на входния звънец. Мая обърна очи, а Крис отпусна глава на леглото.
- Кой може да е по това време? – с огорчение попита Мая.
- Марио и Лора, те имат навика да нахлуват в такива моменти – отговори Крис поглеждайки стенния часовник, показващ 22:30.
Мая отвори входната врата, облечена с ефирен потник и късите, широки, със странични джобове, панталони на Крис. Баща й я изгледа от глава до пети и с леден тон констатира:
- Ако беше на петнайсет – щях да разбера.
Момичето наведе глава, отдръпна се настрани, отваряйки широко вратата и пусна баща си да влезе. Симсън с високо вдигната глава се отправи към хола и спря до меката мебел:
- Къде е безопасно да седна?
Мая тътрейки се след него му отговори:
- У вас.
- Поне остроумието го имаш от мен.
Симсън леко дръпна панталона на костюма си нагоре и се настани на ръба на един от фотьойлите. Мая тръгна да сяда на дивана:
- Няма ли да ми предложиш нещо?
- Какво искате, господине, вода, кафе, чай, още някой живот, който да разрушите?
- Крилца – отговори мъжът, гледайки дъщеря си с пронизващ поглед – обичам да ги чупя.
- Нужда от помощ? – Крис нахлу в хола от спалнята по фланелка и боксерки, когато видя Симсън замръзна.
- Да, помогни на очите ми, облечи се – бързо изстреля интернет магнатът.
Крис погледна към панталона, който носеше Мая.
- Да не би да делите… - Симсън с омерзение погледна късите гащета – официалните си дрехи. Не ми се мисли как излизате заедно до… - замисли се, явно търсеше пример за някое унизително място – дюнерджийницата?
Крис присви устни, повдигна вежди и си пое въздух, явно щеше да отговори на провокацията, но Мая бързо се намеси:
- Това е Крис, приятелят ми. – тя тръгна към спалнята, - Сега ще ти дам кърпа – спря, явно схващайки, че не е добра идея да оставя двамата мъже насаме. – Иди си я вземи сам, ще направя чай.
Крис послушно се обърна и се скри в стаята. Мая отиде да затопли водата. Симсън, който получи явно удоволствие от тази сценка започна да се оглежда:
- Не мога да отрека, че тук е уютничко.
- Направих каквото можах.
- Искам да работиш при мен.
- Пак ли?
- Винаги съм искал, а ти се дърпаш.
Симсън чу звъна на лъжички, леко удрящи се в стените на чаши. Крис се върна в стаята, обул долнище от анцуг и запазвайки спокойствие, сядайки на дивана се представи:
- Крис.
- Помня, операторчето.
- Правех услуга на Лавър.
Мая се появи, носейки две чаши чай, едната за себе си, другата за Крис и седна на дивана до журналиста.
- Сигурно вече ти е разказала как съм разрушил живота й?
- Не, разбрах, че си й баща, когато я питах за снимката на бюрото ти.
Симсън повдигна вежди от учудване и се усмихна:
- Говорим си на „ти“, а отворко? Щом си я питал, значи си помислил друго?
- Като разбрах, че си боядисваш косата се успокоих.
Мая ококорено погледна Крис, който продължаваше да е все така спокоен, после погледна баща си. Погледът на Симсън стана по-черен от нощта, но по лицето му все още бе изписана саркастична усмивка:
- Мил е начинът, по който се правиш на мъжкарче. Явно теб трябва да питам дали разрешаваш на Мая да работи при мен?
Крис се усмихна, погледна Мая с топлина в погледа, сложи ръка върху нейната и попита:
- Често ли говори така, сякаш не си в стаята?
- Да, прави го с всички – момичето веднага схвана мисълта на журналиста, - мисли си, че по този начин показва кой е шефът.
- И как го търпиш?
Усмивката Симсън ставаше по-малка с всяка изминала фраза:
- Виждам го един-два пъти годишно, търпи се. Важното е да не те държи с нищо, тогава му остава само сарказмът.
- Разбирам, като си абсолютно сам…
- Добре – Симсън нервно ги прекъсна, - паснали сте си по идиотия. Предлагам ти да си тийм лийдър, условията ги знаеш. Отговори ми до една седмица.
- Няма да работя за теб.
Симсън сведе очи, леко наведе глава и прехапа устни.
- Никой няма да разбере, че си ми дъщеря, отделът ти е на друг етаж, най-много да се засичаме на тиймбилдинги и то само в началото, когато държа речите. После се махам.
Крис се изненада от рязката промяна в поведението на бащата на Мая. Нищо не го предвещаваше, а сега един от най-богатите хора в страната убеждаваше дъщеря си да започне да работи за него и най-силният му аргумент бе, че няма да го вижда. Отгоре на всичкото го правеше в присъствието на някакво „операторче-мържкарче“. Мая го гледаше с тъга в очите и стиснати устни, но очевидно щеше да остане непреклонна.
- Просто помисли – още веднъж каза Симсън, гледайки я с тъга. В следващия миг, погледът му падна върху анцуга на Крис и късите гащи, които носеше Мая. – Тия гащета отиват повече на теб, отколкото на… - Симсън се замисли за момент, гледайки журналиста, - Крис.
Мая повдигна вежди, но баща й не дочака отговор и се изправи:
- Няма нужда да ме изпращате, ще ти се обадя другата седмица. Лека нощ.
Симсън се обърна и излезе от апартамента.
Мая и Крис се спогледаха. В очите на журналиста се четеше тъга, а Мая бе искрено учудена:
- Той те хареса.
- В смисъл? – беше ред Крис да се учуди.
- Каза ти името.
Крис продължаваше да не разбира.
- Много рядко казва имената на хората, с които говори, а ги помни прекрасно. Използва ги само, когато някой му хареса.
- С кое точно му харесах? Че не му се размазах като плюнка или че започнах да го бия с неговите камъни по неговата глава?
Мая гледаше журналиста с изпитателен и изучаващ поглед, сякаш го виждаше за първи път:
- С това, че в този момент заприлича на него.
Крис повдигна вежди, за да отрече, но Мая сложи пръст на устата му:
- И ме защити така, както никой не го е правил досега. Преди всички се размазваха като… плюнки.
Крис замислено вдигна очи, търсейки думи с които деликатно да изрази несъгласието си.
- Не си като него, успокой се. Просто имаш това, има и той, но имаш и това, което отдавна е изгубил.
Журналистът погледна Мая в очите, нежно хвана ръката й и я отдръпна от устата си:
- Не искам да те имам, искам ти да желаеш да те имам.
Двамата се наведоха един към друг, нежно, едва-едва докоснаха върховете на устните си.
Mutafchiev
Мнения: 168
Регистрация: 03 септември 2020, 00:32

Re: Фейк

Мнение от Mutafchiev »

18
Крис се разхождаше в ателието си от стена до стена, замислено слушайки дискусията на приятелите си, които бяха насядали на меката мебел, в частта отредена за хол.
- Да се опитваме да хакваме системата е абсолютно безсмислено – разсъждаваше Мая.
- Факт, не само, че няма да успеем, а по-скоро ще ни хванат – продължи мисълта й Марио.
- Няма да ни хванат, но ще разберат, че някой се интересува от тях, ще станат по-внимателни и… - Мая се замисли как да довърши изречението.
- Ще ги изплашим, ще се покрият още повече, после иди и ги разконспирирай – довърши мисълта й Крис.
- Да, точно така. Общо взето, през нета е по-добре да не пипаме – продължи Мая, наблюдавайки как приятелят й ходи напред-назад.
- А през сайта може ли да се направи нещо? – попита Лора.
- Каквото има там, вече го знаем. Той си е напълно стандартен – отговори Марио.
- Да, едва ли има повече от двама души, които се грижат за него, просто приема поръчки и нищо повече – обясни Мая. – Единственото е, че YoPizza е регистрирана като обществена кухня, а те очевидно не са такива.
- Спечелили са обществена поръчка – на свой ред разясни Крис, - и явно точат общински средства.
- Тоест пряко са замесени в корупционна схема, така ли? – повдигна вежди Мая.
- Съдейки по всичко - да – потвърди Крис.
- Явно се опитват да изкарват пари по всякакъв начин – констатира Марио.
- Това означава, че е възможно и другите фирми във фабриката да печелят обществени поръчки, и да точат бюджети? – продължи Мая.
Крис спря за момент, обърна се към нея и със светнал поглед:
- Точно така, ако проверим кога и как са получавали пари, ще можем косвено да докажем причастност на политици и чиновници към схемата на фабриката!
- Добре, значи вече имаме една задача, но трябва да разберем как работи самата фабрика, структурата й, шефовете й – охлади ентусиазма им Марио, който бе забил ококорен и замислен поглед в ъгъла между тавана и стената срещу себе си.
- Добре де, ако ни трябват хора, не можем ли просто да ги намерим във фейсбук и после да направите това, което направихте с мен… и помежду си? – попита Лора, местейки поглед между тримата.
- Правихме го като знаехме профилите си… - отговори Мая.
- Можем да опитаме да ги открием по снимка – Марио рязко се обърна към Лора и Мая.
- В смисъл по снимка? – попита Крис, който отново стигна до хола и спря да крачи.
- По принцип има свободен софтуер за разпознаване на лица.
- Той не е ли много тежък? На какво ще го пускаме? – обади се Мая.
- На сървъра на сайта между три и шест през нощта, когато има най-малък трафик.
- Идеята е да снимаме няколко души, които бачкат в тази ферма и да се съсредоточим върху тях? – продължи с въпросите Крис.
- Не точно, софтът е доста несъвършен, все пак е свободен. Идеята е да наснимаме максимално количество хора, да се надяваме, че ще успее да разпознае някои, след което през техните профили да стигнем до останалите.
- И от този момент вече да си изберем кого ще проучваме подробно? – завърши Лора, гледайки администратора с уважение, а той й кимна в отговор.
- Напомни ми да не се карам с теб – добави Мая.
- Като знам какво можеш и аз не ща – ухили се Марио.
- Ние с теб трябва да внимаваме най-много – каза Крис на Лора през смях и се наведе към Мая, за да я целуне.
- Значи какъв е планът? – попита Лора хващайки ръката на Марио.
- Някой трябва да снима хората, които влизат и излизат от фабриката, друг трябва да проучи фирмите, които са част от нея и всички ще анализираме информацията.
- Крис ще се занимава със секс скандала в следващите дни – каза Мая, която се изправи, придърпа Крис да седне на нейното място и после се настани в скута му.
- Значи оставаме ние тримата – каза Лора.
- Засега, ако поръчката стигне до Мая и тя ще е заета – поправи я Марио.
- Ако стигне до нея, ще й помогна с това – Крис притисна към себе си седящата в скута му Мая.
- Аз мога да снимам – предложи Лора.
- Сама няма да ходиш! – отговори й Марио – Двамата ще го направим.
След разпределението на задачите, дойде време за обяд. Кратка дискусия доведе до поръчка на една малка „Маргарита“ за Лора, големи „Пеперони“ и „Карбонара“. Доставката от YoPizza отне около четирийсет минути, което впечатли приятелите. Кухнята се намираше на минимум половин час с кола от дома на Крис.

- Евстати Пехливанов е детски психолог, който говори за секс с осемгодишни деца. Подавали сме жалби срещу него, но той продължава да го прави. Имаме видеозапис, копия от жалбите. Искаме цялата страна да разбере за него. Колко ще струва? – Лавър прочете съобщението до YoPizza.
- 1250 лева – каза Ева и погледна към Крис.
Журналистът я гледаше с очакващ поглед, изпълнен с увереност.
- Казваш, открил си къде се намира пицарията и тя се води обществена кухня?
Крис кимна.
- 1250 лева… - замислено продължи Главната.
- Стига ни мъчи! – възкликна Лавър – Наясно сме, че това ще избие рибата! Ще ни изстреля в стратосферата и по гледаемост, и по имидж.
- Добре, ще го направим – каза уверено Ева.
Крис се усмихна доволно.
- Но докато не излезе големият материал с разкритието – продължи Ева,- ще сте на линия 24 часа в денонощието!
- Естествено! – в един глас обещаха Крис и Лавър.

Три часа след като парите бяха преведени от личната сметка на един от по-младите оператори, работещи на хонорар, за да се затрудни проследяването на връзката със сайта, интернет започна да кипи.
Видеото бе кратко, с лошо качество, сякаш обективът на камерата бе мръсен. Чертите на Крис едва се разпознаваха, защото бе сниман отдолу нагоре с лампа зад гърба. За сметка на това, звукът бе много добър и достатъчно опитно ухо би могло да улови, че шумът в него е добавян постфактум. Крис седеше зад бюро и се бе подпрял с лакти на него.
- И нали се разбрахме, че няма нищо страшно в това да казваш на мама, на татко или на учителите, когато нещо те притеснява? – гласът на Крис се разпознаваше идеално и това бе една от целите.
- Да – чу се детско гласче.
- Добре – продължи Крис, - сега ми кажи говорили ли сте с вашите за това какво е секс?
- Не – отговори детското гласче.
- Ти си вече голямо момче и трябва да знаеш как се правят деца, нали?
- Мама ми е казвала, че съм още малък за такива неща – отговори гласчето.
- Мама не може да знае всичко, нали? Какво казва татко за нея?
- Същото – отговори гласчето.
- Добре. Секс е когато двама души, не е задължително да са мъж и жена, се събличат голи и единият си вкарва пениса в другия или си докосват гениталиите.
- Какво е „пенис“? – последната дума се чу лошо, но достатъчно ясно, за да се разбере. На Крис му се наложи да я сглобява от различни думи, защото в сериала децата не си говореха за пениси. Първо опита с „гениталии“, но не му се получи.
- Откъде пишкаш?
- От чурката – тук също се чуха смущения.
- Чурката е пенис. Секс е когато пенисът влиза в друг човек.
- А как стават децата?
- Когато от пениса излиза бяла течност…
С това записът прекъсваше.
„Педофил-психолог осакатява деца“, „Докъде се докарахме?“, „Къде е държавата?“ бяха най-деликатните заглавия, които можеха да се срещнат. Вече всеки, който използваше интернет бе готов да открие и линчува Евстати Пехливанов, но него го нямаше.
Жалбите, които представляваха написани на ръка свободни съчинения без адресат, също наливаха масло в огъня. Журналисти, експерти и кой ли още не, се надпреварваха да обвиняват държавата, че не си е мръднала пръста. Основният виновник, противно на очакванията, бе министърът на образованието. Нямаше нищо което да води към него, нито се казваше, че Пехливанов е училищен психолог, нито се намекваше за някаква връзка с министерството. Най-логично бе да се намесят съсловните организации или министърът на здравеопазването, но от тях нямаше и следа.
Крис набра Мая:
- Много си бърза!
- Нямам нищо общо – журналистът се удиви от тихия й отговор.
- Как така?
- Не съм аз.
Mutafchiev
Мнения: 168
Регистрация: 03 септември 2020, 00:32

Re: Фейк

Мнение от Mutafchiev »

19
Лора и Марио се бяха настанили в градинката между сгради C11 и C12. От нея идеално се виждаше централният вход и всеки който влиза, и излиза от фабриката за фейкове. Не можеха да използват голям фотоапарат, за да получат снимки с възможно най-добро качество, затова се задоволиха с екшън камера, снимаща в 4К.
Идеята бе достатъчно проста – голямата резолюция може да се зуумва, с поносима загуба на качество, като се добави един малък наглед, но увеличаващ петкратно обектив. Така шансовете за достатъчно добри изображения скачаха.
Тъй като нито Марио, нито Лора умееха да правят снимки, а и камерата не бе удобна за това, решиха да снимат видео. Крис щеше да го разбие на отделни снимки – всеки кадър по една. Следващата стъпка щеше да бъде Марио да пусне снимките да се разпознават и после съдбата щеше да покаже дали идеята е била добра.
Появиха се малко преди 18 часа, в края на работния ден, с идеята да хванат големия човекопоток, който си тръгва от работа. Поставиха камерата в отворена раница, за да не се вижда и зачакаха.
- Дали ще останат дълго заедно? – попита Лора.
- Крис е луд по нея, не съм го виждал такъв.
- Плашат ме и двамата.
- Мен само тя – отговори Марио.
- А той? Историята с психолога? Как спокойно я приема, готов е да излъже всички.
- Той излъга всички – поправи я Марио, - но с очевиден фейк, а тия – IT-то кимна към сградата, която наблюдаваха, - лъжат всеки ден и си правят каквото си искат.
- И това го оправдава?
Марио се обърна към Лора, присви устни и отговори:
- Ако помогне да разбием фабриката – оправдава го.
- Тоест победителите не ги съдят?
- Не знам – Марио се загледа във входа на сградата.
- А ние защо го правим?
Марио започна замислено да брои етажите на сградата.
- Аз, защото помагам на Крис и защото тая простотия не трябва да съществува. А ти?
- Защото ми е интересно, научавам много покрай вас.
- Че какво толкова си научила? – учуди се Марио.
- Колко много начини за манипулиране на обществото има и как като махнеш детайлите, всички всъщност са еднакви.
- Мая ли ти го каза?
- Да.
- Всяка история трябва да има начало, среда и край?
- За да не остане публиката разочарована, но в кризисния ПР целта е да скриеш истинския край.
- Все едно слушам Крис – усмихна се Марио.
- Знам, ужасно много си приличат, но ти имаш едно на ум само за Мая.
- Сигурно, защото не я познавам. – Марио се сети за нещо, обърна глава към Лора и я погледна в очите – А страх ли те е от мен?
Лора повдигна вежди:
- Ако не те познавах, може би щеше да ме е страх – отговори, помисли една-две секунди, - всъщност нямаше да общуваме при други обстоятелства.
- Не би ми обърнала внимание, ако не се бяхме запознали по този начин? – попита спокойно Марио.
Лора кимна.
- А какво би те накарало да ми обърнеш внимание?
- Умът и чувството ти за хумор, докато си писахме в началото, когато мислех, че си Алберт.
- Аха, хубавият външен вид?
- Да, извън нет-а, да – бе честна Лора.
- Тоест е добре да почна да ходя на фитнес?
Лора го хвана с длани за бузите, надвесвайки се над раницата между тях:
- И такъв си те обичам! – и го целуна.
- Ще се запиша на фитнес.

За пръв път, откакто редакцията на сайта се премести в този офис, в кабинета на Ева не само се пушеше, но помещението се превърнало в лисичарник. Главната с Крис и Лавър от няколко часа наблюдаваха развоя на събитията, свързани с пуснатия от тях фейк. Намираха се в онова рядко състояние, когато умората им личеше ужасно много, но не я усещаха.
- Добре де, не мога да разбера, просто не мога да разбера как се стигна до тук! – Лавър топна поредната цигара във вече пълната с фасове пластмасова чашка, в която имаше вода.
- Да повторим хронологията – съсредоточено каза Крис. – Материалът се появи във фейсбук, разпространи се мълниеносно. Фейса започна да трие видеата, заради неподходящо съдържание, но сайтовете го бяха подхванали.
- Появиха се Червенков, Кенет и Флойд – продължи Ева.
- Оф – направи гримаса Лавър, - тия говорещи глави са на всяка манджа мерудия.
- А и ходят по студиа само срещу хонорар – добави Крис.
- Започнаха да говорят за това, че образованието ни е под всякаква критика и директно обвиняваха министъра – продължи Ева, - след което всички останали се съсредоточиха върху него.
- Вместо видеото, в нета се появиха скрийншоти от него с бесни коментари, които пак бяха срещу министъра на образованието – продължи Крис.
- Излезе самият министър и обясни, че психиатър с име Пехливанов по никакъв начин не е обвързан с министерството, а „сексуалното образование“ е само няколко часа през целия учебен курс. При това е одобрено от кого ли не - отбеляза Лавър.
- Всички се хванаха за „сексуалното образование“ и в нета се появиха колажи и информация, че министърът е педофил – Ева се бе подпряла с лакти на бюрото си и се държеше за главата.
- Шефовете на асоциацията за психиатрична помощ, както и на съюза на психолозите казаха, че при тях няма никакъв Евстати Пехливанов… - фъфлейки каза Лавър, докато палеше поредната цигара.
- … и само двайсет секунди от пресконференцията им беше пусната в новините, а в нета никой не им обърна внимание.
- Разбирате, че това е планомерна атака срещу министъра – каза Крис.
- И така да е, използват твоето видео – парира Лавър.
Ева погледна към Крис, все още държейки се за главата:
- С тоя фейк ще свалиш министъра.
Крис прехапа устни.
- Трябва да направим нещо, не може този човек да го отнесе ей така – каза Лавър.
- И какво да направим? Да кажем, че е фейк, защото сме си правили пишки, за да проверим теорията си за пицария, която пуска фейк новини ли?
Крис и Лавър погледнаха стреснато Ева, никога не я бяха чували да казва дори една псувня.
- Да, това ще направим, за да спасим човека – каза Крис, след кратък размисъл.
- И какво ще кажем? – попита Ева с подозрение и тих гняв.
- Окрили сме пицарията с фейковете, използвали сме я, за да докажем, че е истина… Описваме това, което направихме… Морал, свобода на словото… бла - предложи Лавър.
- Да – съгласи се Крис, но срещна бесния поглед на Ева, - без „бла“-то.
Главната се обърна към прозореца и се загледа в отсрещната офис сграда, в която въпреки късния час, светеха още много прозорци.
- Дайте една цигара.
Крис и Лавър се спогледаха, Заместникът се изправи, приближи се до Ева, отвори кутията и с палец избута една цигара нагоре. Тя я взе, заместникът й понечи да запали, но получи ядно съсване:
- Запалката!
Ева дръпна дълбоко от цигарата, бавно издиша дима:
- Колко време ти трябва за големия материал?
- Около две седмици – отговори Крис.
- Имаш една. Утре вечер искам разписана цялата информация, с която разполагаш.
Журналистът не трепна, но вътрешно думите на Главната прозвучаха като присъда. Утре цял ден щеше да мисли как да опише всичко, без да издава Марио и Мая, докато работят по неговия случай. От друга страна зверският гаф с това видео можеше да има много по-тежки последствия.
- Не чух отговор?
- Да, утре вечер ще я имаш.
- Сутринта да си готов с текст за материала, който предложи Лавър. А ти – Ева се обърна към заместника си, - приготви въпроси за интервю с Крис по темата. Ще промотирате големия материал за фейковете по всякакъв начин. Снимате в 9:30, редактирате текста. Искам да видя и двете в 10:30, в 11 пускаме всичко.
- Фабриката ще има време да си прикрие следите – парира Крис.
- Знам – отговори студено Ева, - но заради наш експеримент министър няма да падне!
Двамата мъже се спогледаха гузно. Очевидно бе, че Ева се цели в обедните новини на телевизиите, за да бъде абсолютно сигурна, че информацията ще достигне до всички. Явно наказанието на Крис щеше да бъде това, че докато не излезе големият му материал, всеки щеше да упражнява красноречието си на гърба му.
- А ако министърът подаде оставка сутринта?
Ева отново дръпна от цигарата:
- Тогава двамата с теб, Крис, ще си търсим нова работа.
Журналистът излезе от офиса, без да провери дали Марио се е върнал от разузнавателната мисия в корпоративния парк. В момента, в който стъпи на улицата и усети хладната вечер, му се допуши. По навик се обърна с гръб към улицата и прикри с длан огънчето на запалката, нищо че нямаше и помен от вятър. Отново се видя в отражението на стъклото.
Изглеждаше уморен, но не се чувстваше така. Въпреки огромното фиаско и риска да загуби работата си, бе спокоен и дори в добро настроение. За момент се хвана, че се любува на отражението си и веднага разбра защо. Откакто започна да се занимава с фейковете, животът му се промени коренно. Появи се Мая, която го побъркваше и той искрено се надяваше, че ще успее да я види тази нощ, въпреки задачата от Ева. Най-после работеше по история, чието значение за цялото общество бе жизненоважно. Не на последно място, Марио доказа, че е истински приятел, а не приятен колега. А и самото IT си намери гадже. Всичко беше прекрасно с изключение на това, че утре по това време най-вероятно щеше да е свършило. За министъра не му пукаше особено, не го харесваше и прекрасно знаеше, че на мястото на този чиновник, ще се появи друг.
Крис се огледа от глава до пети и си каза на ум: „Ти си ебати тъпото и яко копеле“.
Mutafchiev
Мнения: 168
Регистрация: 03 септември 2020, 00:32

Re: Фейк

Мнение от Mutafchiev »

20
Мая постави дървен поднос с три чаши чай и бисквити на холната масичка, взе лаптопа си, седна по турски във фотьойла и се обърна към Марио и Лора:
- Пийнете, ще се освежите, че ви чака дълга нощ.
- И по-тежки сме имали в WoW – усмихна се Марио и извади от раницата си кенче с редбул.
- Крис дали е готов с първия пакет? – попита Лора.
- Не знам колко бързо компът му ще нареже видеата, надявам се да успее в докъм два – отговори Мая и допълни с въпросителен поглед към Марио - звучеше странно по телефона.
- Странно тип „любезен и бързащ“ или „припрян и много сериозен“?
- По-скоро „спокоен и много конкретен“ – отговори Мая.
- Охо, значи е станало нещо важно, той е решил какво ще прави, пък да става каквото ще.
- Нищо не разбрах – каза Лора.
- Когато е „любезен и бързащ“, иска да се отърве максимално бързо от човека, с когото си говори – Марио се обърна към Мая – ако го хванеш да ти говори така, скоро ще скъсате. Ако е припрян и много сериозен, значи има много работа, иска да си говорите, но след като свърши. А ако е спокоен и конкретен, има някакъв план, който не е ясно какъв резултат ще даде, но не му пука. Важното е да си го изпълни.
- Толкова добре ли го познаваш? – учуди се Мая.
- Е очевидно не е голяма философия – засмя се Марио.
Червенокосото момиче се замисли какво ли може да се е случило с Крис.
- И всички ли ни профилираш по този начин? – намръщено попита Лора.
- Единственият човек, с когото не ми се получава си ти – толкова си различна!
Лора бе на път да се трогне, но Мая се намеси:
- Ооооо, толкова сте мили-и-и! Но да продължаваме с профилирането, за да имате повече време насаме в гнездото си!
- Саркастична е, но в същото време дава и добра прогноза за бъдещето – каза Марио на Лора, - значи е притеснена, но в същото време се надява, че и нейното гнездо няма да остане празно.
Лора се засмя, Мая също се усмихна:
- Костюмарите и наконтените мацки вече ги пратихме, следват тези, които приличат на тролове.
- И как ще ги познаем? – попита Лора.
- Трябва да са млади, сравнително добре облечени, по лицата им трябва да е изписано отвращение от живота – авторитетно отговори Марио.
- От теб ще стане страхотен психиатър! – засмя се Мая, очевидно съгласна с определението му.
- А-а-а не, имаме си един такъв. Предпочитам да се имам за… – Марио се замисли, - патолог.
- Значи ти ще вземеш странните? – отговори Мая.
- Да, а за теб остават тези над 40 – Мая изкозирува и се хванаха да преглеждат снимания материал.
Подходът им към сортирането на хората във фермата лежеше на елементарна логична последователност. Костюмарите и наконтените мацки най-вероятно бяха мениджъри на средно управленско ниво. Тоест хората, на които се крепи логистиката във фабриката – разпределението на задачите, общуването между нивата в нея. Съответно техните профили биха били с най-много връзки към колеги и в двете посоки на йерархичната стълбица. Мениджърите с най-много приятелства в компанията щяха да станат жертви на Марио и Мая, затова първо техните снимки се оказаха при Крис.
Самите тролове най-вероятно бяха с хоризонтално развити връзки и само някои от тях в профилите си щяха да са приятели с мениджъри. Тук групата търсеше два типажа. Такива, които имат много приятели и такива, които нямат нито един. Първите очевидно нямаше да имат проблем с общуването, което предполага, че лесно биха дали информация. Вторите бяха ценни с това, че най-вероятно мразеха работата си и при правилен подход щяха да започнат да се оплакват от нея, следователно също щяха да разкажат някои неща.
„Странните“ бяха хора, които очевидно не приличаха на обичайните работещи в бизнес паркове. Те бяха или тотални маргинали, или хора, които можеха да си позволят подобно нарушаване на строгите корпоративни шаблони. В първия случай не представляваха никакъв интерес, но във втория бяха изключително важни.
Хората над 40 по идея трябваше да са част от висшето ръководство.
Приятелите приключиха с описанието и сортирането на видеоматериала към два през нощта. Крис вече им бе върнал снимки на мениджърите и съобщил, че си ляга. Лора и Марио си тръгнаха вкъщи, откъдето IT-то дистанционно щеше да пусне сканирането. Мая си легна сама и за първи път от много време насам това й натежа.

Сутринта за Крис бе странна. Събуди се, направи кафе и с цигара в уста разгледа какво се случва в интернет. Обвиненията в педофилия към образователния министър вече почти не се виждаха, изникваха тук-таме и то, защото някой окъснял човек ги репостваше. Историята с Пехливанов също бе затихнала, този факт учуди Крис, защото бяха минали по-малко от 24 часа от появата й.
В сутрешните блокове отново се изредиха говорещите глави, експертите по всичко - Червенков, Кенет и Флойд. Този път, обаче не казаха нито дума срещу министъра, а авторитетно обясняваха, че Пехливанов няма нищо общо с него и прокуратурата трябва да се заеме с психолога. Самият министър се появи точно в 8 сутринта и надълго и нашироко обясни цялата училищна програма, свързана със сексуалното образование. Заплаши, че ще съди медиите, които са разпространявали клеветата, че е педофил.
Скандалът затихна изключително бързо, сякаш някой му бе дръпнал ръчната спирачка. От една страна това подразни Крис, от друга го успокои. Журналистът редактира текста за Ева, който написа преди да си легне и й го изпрати. Вече не беше нужно, но така или иначе беше готов.
След като взе душ и се облече за работа, журналистът погледна празното легло, снима го и изпрати на Мая със съобщение: Толкова празно не съм го чувствал никога.
Беше един от първите дошли в нюзрума, направи си още едно кафе и пусна втория пакет видеа, изпратени му от Мая, Лора и Марио да се кълцат на кадри. Заглавието на папката го накара да се усмихне - „тролообразни“. Докато програмата за монтаж си вършеше работата, журналистът се захвана сериозно с анализа на скандала.
По всичко личеше, че видеото с Евстати Пехливанов е било използвано срещу министъра и това малко ядосваше Крис. Не беше много приятно да си поръчаш фейк, той да разтресе цялата държава и после да се окаже, че е бил само подготовка на почвата за втори фейк – педофилията на министъра. Някак си не беше морално. Важното бе, че даде огромен материал за анализ.
Странна бе и коренната промяна по отношение на самия министър. Снощи в централните емисии новини бе обявен за педофил и какво ли още не, а тази сутрин заплашваше със съд всички медии, които са се подвели по тази недоказана информация. Нямаше нито една снимка или видео, които да я потвърждават, но всички я повториха.
Крис достигна до извода, че през нощта министърът се е договорил с атакуващите го и най-вероятно е капитулирал. Оставаше да се разбере какво точно са искали от него.
В офиса се появи Ева, която тази сутрин сякаш се движеше по-леко от обикновено. С показалец го привика в офиса си:
- Извадихме късмет, огромен късмет – започна тя.
- Разбираш, че им е дал нещо, за да спрат с атаката, нали?
Ева му се усмихна:
- Да и ти ще разбереш какво.
- Добре, но това ще ми отнеме време… - започна Крис.
- Какво искаш да кажеш? – не го разбра Ева.
- Описанието на информацията по материала с фейковете…
- Ахааа – каза Главната, - добре, десет дни.
Mutafchiev
Мнения: 168
Регистрация: 03 септември 2020, 00:32

Re: Фейк

Мнение от Mutafchiev »

21
Мая бавно отвори очи, се обърна по гръб в леглото, разпери ръце и въздъхна тежко. Липсваше й присъствието на Крис. Хвърли поглед към прозореца. Отвън имаше прекрасна плачеща върба, чиито клони леко се полюшваха на вятъра и предвещаваха приятно топъл и слънчев ден.
Отново въздъхна, погледна тавана и в главата й нахлуха мислите за фабриката. Снощи, докато разглеждаше лицата на хората, които работят в сградата, се опитваше да разпознае автора на атаката срещу министъра. Не можеше да отрече, че му се беше получило добре. Предполагаше, че ударът е бил в процес на разработка, но още не готов. В този момент се е появило видеото на Крис и някой във фермата е решил да го използва. На практика, ако Пехливанов беше истински, с кариерата му щеше да е свършено, тъй че формално поръчката бе изпълнена.
Сигурна бе, че Евстати е бил издирван под дърво и камък, не е бил открит, и въпреки това никой дори не е допусна, че видеото може да е фейк. Много бе възможно и в този момент някой да прави всичко, за да го открие.
Бе й направило впечатление, че успешно бяха използвани и говорещите глави. Техният плюс беше, че са много разпознаваеми и имаха уникалния талант да звучат що-годе адекватно, говорейки абсолютни глупости. Това бе и най-големият им проблем. Обикновено си казваха тезата в първите четири-пет минути от интервюто, после започваха да бръщолевят идиотщините, които наистина мислеха. В края на участието си задължително трябваше да повторят исканото от тях, но след глупостите, изглеждаха нелепо. Затова гледаше да не ги използва.
От една страна наличието на конкурент бе предизвикало интереса й и искаше да си премерят силите, и въобще да види що за човек е. От друга, се почувства заменима и дори обидена, че поръчката не е стигнала до нея. Опита се да се успокои с това, че решението е било взето бързо и са хванали този, който им е бил под ръка. Това, че е било спешно беше несъмнено. Не личеше да има подготвени материали, снимки, сламки за троловете. Просто бе изстреляно, че министърът е педофил и останалата информация се наслояваше върху това.
Мая бавно започна да маха одеялото с крака, събирайки го в долната част на леглото, когато се разви, седна, разроши си косата, масажирайки глава с върха на пръстите си. Премести се към края на леглото до нощното шкафче и взе телефона. Съобщението от Крис я накара да се усмихне и прогони лошите мисли.

Цели четири часа Крис ровеше из различни сайтове, групи в социалните мрежи и къде ли още не, за да открие каква би могла да е причината за удара срещу министъра. Вече наближаваше един и скоро щеше да отиде при Марио, за да разбере дали изкуственият интелект се е справил с разпознаването на лицата.
Търсенето засега не даваше резултат, основно спорове за съдържанието на учебниците, издънки на ученици и учители. Естествено, имаше и немалко количество скандализирани родители, които бяха решили, че основната тежест за възпитанието на отрочетата им пада върху учителите.
Крис бе на път да се откаже и за завършек реши да разгледа и сайта на министерството. На първата страница го посрещнаха новините, свързани с ведомството. Най-новата беше с повече от двумесечна давност, което предизвика инстинктивното му желание да затвори прозореца. Започна да цъка по менюто: „Обучителни програми“; „Извънкласни занимания“; „Конкурси“; „Празници и чествания“. Колкото повече гледаше, толкова повече се отегчаваше.
Скролна бързо надолу, за да хвърли едно око какво се случва там и последният линк в менюто „Друга информация“ гласеше „Обществени поръчки“. Крис го отвори и видя, че за последните две седмици има една обществена поръчка, качена преди няколко часа, за „Стратегически маркетинг на образователни програми и продукти“, каквото и да означава това. Стойността на офертата бе милион и половина на година, срокът на договора – шест години. Седалището на спечелилата фирма – КорпПарк, сграда С12.
- Ахаааа! – възкликна Крис и за кой ли път в последно време, колегите му в нюзрума се обърнаха към него с учудени погледи.
Журналистът, както винаги, не им обърна никакво внимание и се изнесе в неизвестна за тях посока, а по-точно – през две врати в стаята на Марио.
Крис нахлу при IT-то и го завари да копира линкове от социални мрежи в текстов документ.
- Имаме го! – въодушевено възкликна журналистът.
- Имаме не само един, а петима от десет – отговори спокойно Марио, докато продължаваше да копира линковете, отворени в трийсетина таба.
- Това с разпознаването на лицата е пробачкало? – учуди се Крис, сядайки до Марио, който се обърна към него.
- А защо да не пробачка?
- Ами де да знам – озадачено отговори журналистът. - Някак си прекалено футуристично изглежда. Мислех си, че само службите могат така.
Администраторът се усмихна:
- Във всеки момент от историята е имало област, в която един човек е можел да стане по-силен от цялата държава, сега това е IT, но… явно и ти имаш нещо ново?
- Да, разбрах защо е била атаката срещу министъра!
- Охо, снощи много се чудихме. Мая ми се стори обидена, че не са й дали поръчката.
- Да, това означава, че има още някой като нея. Или са няколко души… Но! Ударили са министъра, за да спечелят обществена поръчка за фирмата за стратегии. По милион и половина в следващите няколко години!
- А той няма ли да подава оставка? – попита Марио.
- Не, вече не е педофил, оправдават го и твърдят, че обвиненията са фейк, няма доказателства. Поръчката е спечелена тази сутрин.
Марио се замисли.
- Факт, наистина бяха само обвинения без факти. Излиза, че са го сплашили и той се е съгласил?
- Да!
- Тоест е възможно да има доказателства и той наистина да е педофил, щом е клекнал толкова бързо?
Крис се намръщи:
- Възможно е… - след кратък размисъл продължи. – Но! Вече е абсолютно ясно, че тия точат всичко, до което могат да се докопат. Освен, че правят поръчкови фейкове, изнудват висши държавни чиновници.
Марио се отпусна назад в стола и въздъхна:
- Говорихме си с Лора защо ви помагаме на вас с Мая.
Крис се учуди от рязката смяна на темата.
- Казах й, защото си ми приятел и защото ми е интересно. Е кажи ми сега, по какъв друг начин бих се забъркал в такава каша? – завърши широко усмихнат Марио.
Журналистът се засмя:
- Човече, тук не само ще избием рибата, а не знам какво. В тая фабрика си нямат ни най-малка представа какво ги чака. – Крис погледна монитора на Марио. – Викаш и разпознаването по лица проработи?
- Аха! Отнема много повече време, отколкото очаквах, ще можем да се движим с по десетина души на нощ, но работи! Сега събирам линковете и ще ги пратя на Лора, за да види кои са подходящи и кои не.
- Значи довечера трябва да се съберем и да обсъдим какво да правим оттук нататък.
- Точно така!
- Вие с Лора с как сте? Наред ли е всичко?
- Да – усмихна се Марио, - бих казал, че съм щастлив. Реших да ходя на фитнес.
Крис искрено се учуди:
- Ти и фитнес?
- За нея - да. Аз и фитнес. Все пак се отказа да ме прави веган.
- Викаш, срещате се по средата? – засмя се Крис.
- Така се гради връзка! – доволно констатира Марио – А какво е станало снощи? Мая се притесни след като говорихте по телефона.
- Така ли? Издадох ли се?
- Издаде се, попива всичко, което правиш и казваш, както и ти от нея. Какво е станало?
- Вече нищо. Ева щеше да ми реже главата, ако министърът беше подал оставка днес заради фейка с психолога.
- И нейната глава щеше да падне.
- Едва ли, тя е толкова важна за сайта, че може да й се прости подобна грешка.
- Казах на Мая да не се безпокои, а вие защо не се съберете?
- Че накъде повече?
- Ами да живеете заедно…
Крис моментално си спомни колко самотно му беше сутринта.
- Не знам, страх ме е, че ще откаже. Обича свободата.
- Ти си знаеш – отговори авторитетно Марио, - но моят опит е прекрасен!
- Голям си любовчия! – усмихна се Крис – Айде да обядваме!
Двамата доволни излязоха от офиса и спокойно се запътиха към най-далечния стол, за да си спечелят малко по-голяма почивка.
Mutafchiev
Мнения: 168
Регистрация: 03 септември 2020, 00:32

Re: Фейк

Мнение от Mutafchiev »

22
Сутринта на Мая мина по обичайния начин, когато нямаше поръчки за изпълнение. След като изпи чаша чай и закуси леко, докато разглеждаше сутрешните новини, излезе да се разходи в близкия парк. Последва освежаващ душ. В плана влизаха час разглеждане на любимите й сайтове за интериорен дизайн и четене на поредната книга, посветена на пропагандните методи на 21 век. Някъде около обяд щеше да се премести в кафенето, в което се запознаха с Крис.
Всичко вървеше по план и Мая изучаваше интериорен проект на малко студио в Киев. В този момент чу сигнал за получен мейл от „черния“ си телефон. Апаратът бе с предплатена сим-карта, регистрирана на чуждо име и тя го използваше за връзка с фабриката. Бързо го грабна и прочете поръчката:
„Певицата Милена Джой има изтекли голи снимки. Целта е ПР“.
Мая се вбеси и замахна да хвърли телефона в стената, но се спря в последния момент. Пое дълбоко въздух, остави апарата на масата, гледа го няколко секунди и постави празната чаша от чай върху него. Реши, че е прекалено рисковано да бъде лесно достъпен. Стана и закрачи ядосано из хола.
Значи на другия се дават задачи да разбива министри, а на нея й дават да ПР-ства някакви световно неизвестни певици, грешно разбиращи фразата „сексът продава“? Беше бясна и искаше да разбере какво се случва и защо големите и интересни поръчки спряха.
Нямаше как някой във фермата да е хакнал компютъра й и да е разбрал с какво се занимава. Всичко получаваше през телефона и сканираше внимателно файловете, които прехвърляше от него. Изключително малко вероятно бе, че знаят и самоличността й, заради всички предпазни мерки, които взимаше. От друга страна Марио бе близо до това да я разконспирира, но пък тя веднага бе усетила, че има нещо нередно.
Мая правеше поредната обиколка на меката мебел и с всяка крачка страхът и яростта се увеличаваха. Или във фабриката са разбрали какви ги върши, или се е появила нова звезда. Спря погледна към телефона под празната чаша, изпсува наум и се просна на фотьойла. Поразсъждава малко и реши, че трябва да се консултира за сигурността си Марио. На Лора щеше да покаже как подобни фейкове се използват за получаване на известност. С Крис просто искаше да се види.
Когато подреди мислите в главата си, стана и взе черния телефон. Отвори мейла и погледна снимките на Милена Джой. Имаше две нормални от безвкусни фотосесии с много грим, изглеждаше доста обикновена. На другите се случваха някакви неща, но детайлите бяха замъглени, Мая увеличи и се загледа, момичето приличаше на певицата, но можеше да се спори темата.
- Ужас – каза си Мая и захвърли телефона на масата.

Обилно наобядвал се, разходил се, изпил едно кафе, Крис седеше в кабинета на Ева заедно с Лавър и слушаше разсъжденията им по това как да напишат обзорния материал за скандала с министъра на образованието.
- За сефте ми се случва такова нещо – да имаме толкова материал и да внимаваме да не го издадем – констатира Лавър.
- Така е – отговори Ева, която съсредоточено си драскаше някакви фигурки в тефтера, - но няма как. Не можем да използваме нито това, че всичко тръгна от фейк, нито обществената поръчка. Не можем и да не пуснем обзор на случката.
- Просто да я проследим хронологично и да отбием номера? – предложи Крис, чийто корем доволно изкъркори на кюфтенца с доматен сос.
- Аха – сопна му се Ева, - а аудиторията, която градим от години?
- Да – съгласи се с нея Лавър, - трябва да звучи така, сякаш сме казали всичко, но в същото време да не кажем нищо.
- Като бившия ми, когато се връщаше от командировки – изсмя се Ева.
- И получаваше ли му се? – поинтересува се Крис.
- Ако му се получаваше, нямаше да е бивш.
Крис и Лавър кимнаха в знак на съгласие с желязната логика на Главната.
- Добре, дайте да видим какво бихме написали, ако не знаехме всичко, което знаем – каза Ева.
- Скандал от ден до пладне – започна Лавър, - явно грешно разбиране за това как функционира образователната система.
- Много остра реакция на обществото, защото са замесени деца. Заслепено, то си е търсело виновници и е обвинило първия за когото се е сетило – продължи Крис.
- Част от родителите са абдикирали от образованието и възпитанието на децата си, и очакват това да се случва само в училище. А това е невъзможно – добави Ева.
- Много лесно се подвеждаме по кресливи постове и мнения, рисуващи черни, черни сцени с педофилия и какво ли още не – Лавър запали цигара.
- Можеш ли да го събереш в 3,600 знака? – обърна се Главната към Крис.
- Светът извън дома наистина може да бъде страшно място, но е още по-страшно, когато вкъщи няма кой да научи децата как да се справят в него – каза доволно Крис и повдигна вежда. – Защо да не мога?
Ева се усмихна:
- Действайте!
Доволен от развитието на събитията, Крис реши да си направи още едно кафе, както правеше винаги, преди да пише. Приближи се до кафемашината в кухнята на офиса, отвори шкафа и до кутията с кафето видя опаковка зелен чай. Същият, който Мая обичаше. Реши да пробва.
Към средата на материала със заглавие „Самоделни кьорфишеци“, усети свеж прилив на енергия, доста по-различен от този, който даваше кафето. Хареса му. Харесваше му и това, че след има – няма час и нещо, заедно с Марио ще излязат от офиса и най-после ще види Мая. Чудеше се как минава денят й и дали се е сещала за него. В този момент получи снимка от тяхната маса в „Славейчето“ – лаптоп, хартиен пакет с милини и чаша зелено смути. Журналистът се усмихна и вдъхновен продължи с писането на материала.
Mutafchiev
Мнения: 168
Регистрация: 03 септември 2020, 00:32

Re: Фейк

Мнение от Mutafchiev »

23
Лора се бе разположила на дивана в хола на Мая и недоумяваше това, което чува:
- Искаш да кажеш, че в повечето случаи голите снимки и порно клипчетата се пускат нарочно?
- Точно така, пускат ги, след което се оказват във всички клюкарски хроники и така стават известни.
- Ама това е идиотско.
- Да – съгласи се Мая, - не само, че е дъно, но и вече не работи така, както работеше едно време. Преди пет-шест-седем години подобно нещо предизвикваше интерес, дори и да не е много известна, „жертвата“ получаваше огромно медийно внимание. А сега вече не е точно така.
- Защо?
- Първо, явно сме се пренаситили от такива неща, ако си спомняш, имаше един период, в който куцо и сакато лъсваше голо. Да не говорим, че порно можеш да си намериш във всеки един момент, при това каквото си поискаш. И, за да сме честни, повечето ги гледаме почти голи във всеки клип.
- Не може да е само това – намръщи се Лора.
- Права си, не е. Обществените нагласи, поне нагласите на най-шумните в обществото, вече са други. На никой не му дреме кой си е показал… - Мая се замисли в търсене на подходяща думичка, – карантиите. Вече са интересни позициите на звездите по важни за обществото въпроси.
- Иначе казано – ако изтекат твои голи снимки няма особено значение, но ако кажеш някоя глупост по важна тема…
- Да, тогава ще те разкостят и могат да унищожат кариерата ти.
- И това хубаво или лошо е? – попита Лора.
- Не знам – замисли се Мая, - от една страна е хубаво, защото е идиотско да се прави сензация от снимки с кофти качество направени пред огледалото в тоалетната. От друга страна хората, които толкова яростно осъждат мнението на други също са не по-малко ужасни. Получава се обществена цензура, а и влияят на политиците. Ако знаеш колко от решенията на правителството се взимат, защото „фейсбук кипи“, ще ти стане лошо.
- И какво излиза?
- Излиза, че трябва да направим фейка за това момиче, как й беше името… Джой, по правилния начин.
- Тоест, след като пуснем снимките, да не се фокусираме върху тях, а да провокираме дискусия?
- Точно така! – усмихна се Мая.
- Морално ли е да се пускат крадени снимки в интернет?
- Това е стара, много стара тема. Но виж, в женското тяло няма нищо срамно, затова нека подкрепим… как й беше името?
- Джой.
- Да, Джой. После – този, който е пуснал снимките е идиот, кретен и въобще трябва да му се спре интернетът.
- Но ще има много хора, които ще я обвинят, че е курва и боклук, защото се е снимала.
- Точно така, затова ще поръчаме на нашите тролове да я обиждат много грубо. Отговорът на обидите ще бъде, че може да прави каквото си иска, това е личният й живот и никой няма право да го осъжда. Също така, че тия които я обиждат са като тоя, който е пуснал снимките и заслужават по сто тояги на гол гръб.
- И какво излиза в крайна сметка? – попита Лора без капка ентусиазъм.
- Чрез троловете я обиждаме толкова грубо, че предизвикваме съжаление и съпричастност към нея. Правим от мухата слон и поредната неизвестна певица, ще получи възможност за няколко участия по клубове и ако наистина има талант ще успее.
- А ако няма талант?
- Ще си намери някой богат чичко или пак ще измисли нещо плоско, за да се говори за нея.
Лора въздъхна тежко:
- И често ли ти дават такива поръчки?
- В началото – да – каза Мая с известно разочарование, - после минахме на много по-сериозни неща.
- Като това с министъра на образованието?
- Аха, още не мога да разбера какво е станало. Или са се усетили какво правим, или другият е много по-печен от мен. – замислено отговори Мая, после се намръщи – Не, не е по-печен, щях да отиграя нещата много по-добре!
Някой натисна копчето на звънеца на входната врата и Мая забрави всички безпокоящи я мисли.
- Сигурно е Крис! – възкликна тя.
Скочи от мястото си и припна да отвори вратата. В момента, в който се видяха, двамата притаиха дъх. Гледаха се с животинско желание. Вкопчиха се един в друг и се целунаха страстно.
- По-леко с езиците, да не се оповръщате – каза Марио с нотка погнуса в гласа и ги подмина.
Седна на дивана до Лора, двамата се целунаха, хванаха за ръце и обърнаха погледи към Крис и Мая.
- Спомняш ли си, че някога и ние бяхме такива – започна Марио.
- Да, бяхме млади, зелени, пълни с енергия – продължи Лора.
- Но една вечер някой трябваше да измие чиниите, а аз не исках.
Крис и Мая, хванати за ръце тръгнаха към хола и гледаха приятелите си със саркастични усмивки.
- Аз също … – продължи Лора.
- И вече трети ден лежат в мивката, немити, не избърсани.
- Много смешно! – каза Крис, сядайки на фотьойла и придърпвайки Мая да седне в скута му.
- Отдавна не сме се виждали – допълни Мая.
- Даааа, цяяяял един дееееееен – изсмя се Марио.
- Което ми напомни, че с вас трябва да приключим бързо! – каза сериозно Крис, докато Мая се наместваше.
- Добре, добре, значи си ми изпратил останалите нарязани видеа, нали? – започна делово Марио, а Крис му кимна в отговор.
- Аз още не съм започнала с разглеждането на профилите, Мая получи нова поръчка и се занимавахме с нея.
- Охо! Каква? – Крис нежно притисна Мая с ръце.
- Ще ти разказвам после, не е за хвалба – каза червенокосото момиче гузно.
- Добре – Крис бързо смени темата. - Ева ми каза, че до десет дни трябва да й опиша всичко, което знам за фабриката, както и фактите, които имам.
Мая рязко се обърна към него:
- Дойде ли време за материала? – Крис кимна в отговор – И какво ще напишеш?
- Ще го видиш преди Ева, не се безпокой.
Крис повдигна леко крака и раздруса Мая, за да я успокои.
- Общо взето имаме грубата схема, по която работи фабриката – продължи Марио делово, отвличайки разговора от притесненията на Мая, - и фирмите, които се намират там, и обществените поръчки, с които са свързани. Знаем, че са нагли копелета и гледат покрият целия пазар – от големите до малките фейкове.
- Това, че използват пицария е много, как да кажа… - Лора се замисли – кинематографично.
- Цялата история прилича на филм, понякога имам усещането, че шефът й е злодей на Бонд, но вместо остров си има фурна за пици – изсмя се Крис.
- Как си бяхме разделили групите? – попита замислено Марио.
- Аз хващам странните! – каза твърдо Мая.
- Значи за мен остават мениджърите – с готовност заяви Лора.
Марио и Крис се спогледаха, беше им ясно, че Мая иска да открие конкурента си. Сигурни бяха, че тя прекрасно разбира, че шансът авторът на скандала с министъра да работи на място във фабриката не е голям, но явно се надяваше.
- За мен остават тролоподобните – констатира Марио.
- Имам една молба, докато сървърът ги търси, става ли да минем заедно през системата ми за защита? – обърна се Мая към Марио
- Защо? Пробив ли имаш? – попита учудено IT-то.
- Не знам, но трябва да проверим.
Марио кимна в съгласие.
- За мен остава да систематизирам цялата информация, да ви я дам да я видите и после да я пратя на Ева.
- Цялата? – повдигна вежди Марио.
- Така де, основните неща. Няма да задълбавам в подробности откъде я имам.
- А самия материал кога трябва да е готов? – попита Мая.
- Нямам идея, много зависи какво ще стане оттук нататък. Снощи с Ева бяхме на ръба на уволнение, днес го караме лежерно. Утре може да поиска материала за вчера – обясни Крис.
- Как на ръба на уволнение? – учуди се тя.
- Заради фейка с министъра, няма значение – усмихна се Крис и отново побърза да смени темата – Има ли нещо за хапване?
- Да, сготвихме пиле със зеленчуци, остава да се нареже салатата – каза Мая.
- Аз ще помогна с рязането! – Марио скочи и се запъти от кухнята, а Мая целуна Крис и го последва.
Журналистът се премести на дивана до Лора:
- Защо иска да провери сигурността си? – попита тихо.
- Поръчката, която получи е за някаква певица, на която са й „откраднали“ голи снимки.
Крис повдигна вежди от учудване и погнуса.
- Тоест я е страх, че са й я дали, защото са надушили нещо?
- Да, и се почувства унизена отгоре на това – отговори Лора.
- Да ти кажа, и аз щях да се почувствам така… Иначе как е?
- Чака с нетърпение да се махнем с Марио – ухили се Лора.
Крис престорено сериозно си погледна часовника:
- Абе вие нещо вярно много се заседяхте.
В кухнята се провеждаше подобен разговор:
- И как издържа това напрежение? – учудено попита Мая.
- Е, не му се случва редовно да пуска фейкове и после да чака дали ще падне нечия министерска глава – усмихна се Марио.
- А защо не ми е казал?
- Първо, защото не е искал да те безпокои, второ, защото нямаше време. Ще ти разкаже като си тръгнем. А защо искаш да погледна сигурността ти?
- Страх ме е, че може би във фабриката са се усетили, че правя нещо срещу тях.
Марио се замисли и продължи разговора:
- И как биха реагирали, ако разберат подобно нещо?
- Не знам, точно това ме безпокои.
- И мислиш, че тая идиотска поръчка е проверка?
- Да, а може и да е прах в очите, докато не се убедят със сигурност, че правя нещо, може да печелят време.
- Искрено се надявам, че е параноя – констатира Марио, - но все пак ще погледна.
Мая приключи с рязането на салатата и когато започна да я разбърква, срещна отчаяния и изгубен поглед на Марио:
- Ще кажа, че ти си я нарязал, споко.
- И вкъщи като нарежа един домат на две парчета и повече не мога, какво ще каже Лора?
Мая се засмя:
- Че си некадърен, а ти ще й отговориш, че ножовете ви са тъпи!
Марио я погледна с уважение:
- А ти си умна!
Мая се усмихна доволно, взе купата със салата и я отнесе към хола:
- Вижте колко хубаво наряза салатата Марио!
- Цялата? – с подозрение попита Лора.
- Цялата! Даже ме заплашваше с ножа да не режа аз! – засмя се Мая.

Вечерята отдавна бе приключила, Лора и Марио си бяха отишли, а Мая и Крис, лежаха прегърнати напреки на леглото. Дишането им постепенно се успокояваше и те се опияняваха от чувството, че са едно цяло. Полежаха така още десетина минути без да си кажат и дума.
Мая бавно се изправи, а Крис се наслаждаваше на извивките на раменете й, изящния гръб, нежната й кожа. Тя огледа пода, направи няколко крачки, вдигна фланелката му, облече я и седна на леглото.
- Лора ти каза за поръчката, нали?
- Да, а Марио на теб за уволнението?
Мая кимна и двамата се засмяха тихо.
- Добре, че са те, спестиха ни много говорене – усмихна се Мая и се излегна до Крис, гледайки го в очите.
- Така е – потвърди журналистът и легна настрани с лице към Мая, - днес цял ден си мислех нещо.
- Какво? – усмихна се тя, усещайки как ръката му бавно се плъзга по бедрото й, пръстите му влизат под фланелката, а палецът му я избутва нагоре, оголвайки съвсем бедрата й.
- Искам да те виждам всеки ден.
Мая повдигна вежди:
- Само вчера не сме се виждали.
Крис се усмихна нежно:
- Искам всяка сутрин да се събуждам до теб и всяка вечер да заспивам до теб.
В първия момент Мая не разбра какво й казва журналистът и в очите й се четеше въпрос. Крис рязко я дръпна към себе си, след което без да се усети, Мая се оказа върху него. Той нежно, с два пръста вчеса червеникав кичур коса, който бе увиснал от главата й и го гъделичкаше по челото.
- Мая, искам да заспивам с ритъма на дишането ти и да те будя с тупкането на сърцето си.
Червенокосото момиче опря чело в челото на Крис и се усмихна дяволито, гледайки го право в очите.
Mutafchiev
Мнения: 168
Регистрация: 03 септември 2020, 00:32

Re: Фейк

Мнение от Mutafchiev »

24
Крис и Мая заедно отидоха до редакцията на сайта, журналистът веднага седна на бюрото си, за да започне синтезирането на събраната информация. Докато си пиеше кафето, реши, че няма смисъл да върши двойна работа и просто започна да пише сценария на голямото разследване, посветено на фалшивите новини.
В това време Мая бе отишла при Марио и двамата проверяваха защитната система, която момичето бе изградило. Първо започнаха от сканиране на компютъра – за троянци и вируси, после за портове, които са отворени, а не би трябвало да бъдат. Докато вървеше сканирането Мая започна да разпитва IT-то по темата, която най-много я интересуваше в последните няколко часа:
- И какво правите ако си пречите?
- Съобразявате се един с друг? – с въпрос отговори Марио.
- Добре, пример: трябва да изляза някъде спешно, а той се къпе. Как да го изкарам от банята?
Марио се засмя:
- Все едно говориш за добитък – Мая не реагира на шегата и продължи да го гледа с ококорен, заинтересован поглед. – Ами разбирате се, чакаш го… Пускаш топлата в кухнята…
- Различни тръби захранват кухнята и банята – напълно сериозно отговори Мая.
- Изключваш му лампата… - предложи шеговито Марио.
- Аха, разбирам – Мая прие думите му без капка съмнение.
Марио я погледна озадачено:
- Какво значи „разбирам“? Искаш да се скарате за нищо ли?
- А какво да правя в такъв случай?
- Не си ли живяла с някой друг досега?
- Като много малка, после майка ми ни напусна, а баща ми почти го нямаше вкъщи. А с мъж съм живяла около месец.
- Аха, добре – Марио се намести в стола и заговори с мъдър тон. – Нещата просто ще се наредят. Не ги насилвай и всичко ще бъде ок.
- Как ще се наредят?
- Ами ей така, бързо ще си научите навиците, след което ще започнете да се съобразявате с тях.
- А ако ми трябва спешно?
- Крещиш му през вратата, ако не те чува – гасиш тока.
- Е значи и това е вариант? – ококорено попита Мая.
- Да, краен, много краен, освен ако не се бъзикаш.
- Объркваш ме!
Марио въздъхна.
- Разбирам, че ти е притеснено, ще видиш, че всичко ще е наред. Крис е голям пич и няма да ти прави проблеми, не обича шума и е много прибран и чист.
Мая се усмихна:
- А има ли хигиенни навици?
- На мен досега не ми е смърдял на лошо, даже и след пиянски нощи – напълно сериозно отговори Марио.
Мая се засмя от сърце:
- Сега ти го описваш все едно е куче, лабрадор!
- В известен смисъл е точно като лабрадор – ухили се Марио.
В стаята нахлу Ева и се изненада от присъствието на Мая.
- Добро утро, Мая, нали? – усмихна се Ева.
Мая се изправи и подаде ръка:
- Да, здравейте, ще ви оставя да си свършите работата.
- О, няма нужда, исках да напомня на Марио за месечния му доклад – отговори Ева.
- На мейла ти е от два часа – отговори IT-то.
Главната си погледна телефона, разрови се в него и откри нужното писмо:
- Супер си! – после погледна Мая – По идея не би трябвало тук да има външен човек, но вярвам на Марио.
Ева смигна съзаклятнически на админа и излезе. Останали сами, двамата с Мая се спогледаха:
- Мисли, че сме заедно – ухили се Мая.
- Представи си как ще реагира, ако разбере, че си с Крис.
Двамата се засмяха и се върнаха към сканирането на техниката на Мая.
Ева от своя страна, отиде директно до бюрото на Крис:
- Можеш ли да снимаш общината днес?
- Мога, какво е станало?
- Правят презентация на някакво умно улично осветление, голяма инвестиция, голямо чудо. Линда е болна и няма кой да отиде.
Журналистът погледна монитора, на който бе отворен текстов файл с няколко написани абзаца – началото на разследването.
- Ок, кога е събитието?
- След час в градинката пред Общината.
- Добре, дано имаме заредени батерии.
- Вземи служебната кола – каза Ева, - благодаря!
За късмет, последният снимал се беше сетил да зареди батериите на камерата, Крис провери всичко останало, което му бе нужно и го напъха в чантата.
На излизане журналистът тихо открехна вратата на стаята на Марио и видя, че заедно с Мая гледат съсредоточено някаква конзола. Промъкна се внимателно вътре и започна тихо да затваря вратата зад себе си.
- Иска да ни изненада – каза Марио на Мая.
- Нека се почувства добре – отговори момичето.
Двама подскочиха преиграно:
- О не-е-е! – измрънка шумно Марио.
- Как ни стресна-а-а! – продължи Мая.
- Много смешно – засмя се Крис.
Той се приближи до Мая и двамата се целунаха страстно. Мая се надигна на пръсти и дупето й, стиснато от ръцете на Крис, се оказа на нивото на очите на Марио.
- Добре-е-е, ще си пусна порнхъб, там нещата са доста по-софистицирани! – констатира IT-то.
Мая и Крис се засмяха, докато все още се целуваха.
- Ще живеем заедно, Марио! – похвали се Крис.
- Охо! – реагира администраторът, сякаш не знае, после се обърна към тях и с дяволита усмивка продължи – Поздравления! Решихте ли кой при кого ще се мести?
Лицата на Мая и Крис се промениха, очевидно не бяха мислили за това. Обърнаха се един към друг и по погледите си разбраха, че ги чака дискусия по темата.
- Бързам за общината – изстреля Крис.
- А ние с Марио трябва да продължим – подкрепи отлагането на разговора Мая.
Целунаха се още веднъж и на излизане Крис подметна шеговито на Марио:
- Ще гориш в ада!
По лицето на админа се разля широка, блага усмивка:
- От времената на Diablo I тренирам за този момент!
Мая седна обратно на мястото си:
- Наистина си ужасен.
- И все пак… - продължи въпросително Марио.
- При мен няма да плащаме наем.
Администраторът посърна:
- Надявах се, че решението ще бъде по-трудно.
Мая погледна конзолата:
- Май е готово?
- Да и няма причини да се безпокоиш. Всичко е наред. Дори и да са успели да те хакнат, най-вероятно са стигнали до „Славейчето“.
- А там щях да ги засека със сигурност.
- Точно така – Марио се обърна към Мая и се усмихна – да пием кафе?
Мая се учуди:
- Нямаш ли работа?
- С доклада от сутринта приключих.
Мая затвори лаптопа си и се изправи:
- Добре, за теб кафе, за мен – чай!
Mutafchiev
Мнения: 168
Регистрация: 03 септември 2020, 00:32

Re: Фейк

Мнение от Mutafchiev »

25
Крис завари десетина чиновника и също толкова свои колеги пред сградата на Общината. Спря служебната „баничарка“ на първото свободно паркомясто, което видя и се завтече към групата, защото се страхуваше, че е закъснял. Когато стигна, видя, че кметът още го няма и се поуспокои. Огледа се и забеляза двама-трима познати оператори и им кимна за „здрасти“. Към него се приближиха дама, облечена с дънки, риза и леко кожено яке, и мъж с костюм:
- Здравейте, Ивета Блу, очаквахме да дойде Линда.
- Крис – усмихнато журналистът стисна подадената ръка на жената, която очевидно бе ПР-ът на Общината и познаваше всички ресорни журналисти. - Болна е и изпратиха мен.
- Разбирам – с известно съжаление каза Ивета, - много лъчезарно момиче. Да ти обясня какво ще стане – първо ще направим демонстрацията, това са новите лампи.
Жената посочи черен стълб с две осветителни тела, издържани в старовремски стил и наглед това бе единствената разлика с лампите, които в момента се намираха по парковете.
- Да – обади се мъжът, - после ще дам всички технически данни, цени, срок на годност, всичко, което е необходимо.
- Кристиян – журналистът подаде ръка на мъжа.
- Иван Статиков, OffLine PR agency.
- Господин Статиков ще води презентацията, след това ще дойде кметът да каже няколко думи и с това ще приключим – завърши Ивета.
- Разбирам, изглежда добре измислен план – усмихна се Крис, с което предизвика широката доволна усмивка на костюмирания мъж.
- А вие от коя медия сте? – попита Статиков.
- Оу! Извинете – Крис извади прескартата от задния си джоб и я окачи на врата си.
Статиков се загледа в нея с присвити очи и възкликна:
- Вие сте авторът на материала за образователния министър и вълчото общество, в което живеем?
Крис се изненада, подобна интерпретация въобще не му бе хрумвала.
- Ами не бих се изразил толкова крайно, но аз съм го писал - леко сконфузено отговори журналистът.
- Така е, деликатен сте, но аз и вие знаем за какво говорим!
Статиков бръкна във вътрешния джоб на сакото си и подаде визитна картичка на Крис. Очевидно този човек полагаше огромни усилия да се хареса, както и дълго бе отработвал движението, с което подава картичката. Явно си имаше и специален джоб само за визитки. Крис я взе усмихнато, а Статиков си погледна часовника, старателно демонстрирайки огромния му позлатен корпус. Извини се и се оттегли. Ивета го проследи с отегчен поглед, погледна Крис и безмълвно, с лека гримаса, коментира поведението на колегата си: „Идиот, какво да го правиш?“.
Самата презентация представляваше доста тъжна гледка, въпреки че личаха грандиозните планове на Статиков. Новият стълб бе сложен на мястото на стар, а около подземния кабел бе изровена траншея, покрита с плексиглас. Идеята бе да се види как ще се използва наличната инфраструктура и ще се пестят пари от общинския бюджет. Демонстрирани бяха крушките, които се използваха досега и новите, светлодиодни, които пасвали само на показаните фенери, защото са специални. След петнайсетминутни обяснения за силата на тока, лумени, ватове, опиянен от себе си, Статиков обяви, че сега ще дойде кметът, за да пусне лампата.
Градоначалникът се появи десет минути по-късно, обясни колко важен проект е това за всички жители, подмяната щяла да стане поетапно в целия град. Обяви и цената на удоволствието – по петнайсет милиона на година в следващите четири години. Последва и тържествено дистанционно включване на уличната лампа. За жалост на Статиков, който явно седмици бе подготвял събитието, слънчевата светлина се оказа по-силна от тази на уличния фенер.
Операторите помолиха упражнението да бъде повторено, за да хванат крушките в близък план и да се види как диодите светват. Това се случи и всички се разотидоха.

Марио вече се бе разделил с Мая и заедно с Лора седеше в двора на малката им квартира, разположена на приземния етаж на кооперацията, в която живееха. Обсъждаха подхода по който Лора трябваше да влезе под кожата на всеки отделен мениджър и пиеха сайдер.
- Значи виж го тоя, очевидно е комплексиран от ниския си ръст – обясняваше Марио, - на селфитата се е хванал отдолу нагоре, а на общите снимки е една глава по-нисък от другите. Опитва се да компенсира всячески, виж му косата, стърчи на поне десет сантиметра нагоре.
Лора преценяващо гледаше обекта:
- Поддържа тридневна брада, застава в пози сякаш е мускулест, явно има колебания за мъжествеността си.
- Точно така, да видим приятелите му… Ето, повечето са жени и то един конкретен типаж…
- Много гримирани, разголени, скъпи бижута, коли…
Марио се засмя:
- На тоя му се живее в клип на Snoop Dogg.
- Значи трябва да го накарам да се почувства мъж, умен, силен, висок – Лора започна да пише срещу линка на профила на обекта.
- Да, трябва да ти намерим и подходящи снимки.
- В някой порно сайт? – предложи полушеговито Лора.
- О не! Научиха се да проверяват снимките в гугъл. Ще се усети, а така като го гледам, няма нужда от това, за да разпознае която и да е порно актриса.
- Добре, следващият е… жена-а-а – продължи по списъка Марио, като отпи от сайдера.
- Нека аз! – Лора с желание прояви инициатива.
- Добре – усмихна й се администраторът.
- На профилната снимка е с маска домино, тоест иска да е загадъчна и интересна, почти навсякъде е на фона на някаква природа – море, планина, поля, вижда се само профила на лицето й. Има снимки на различни животни. Явно обича да пътува, обича природата… - Лора запецна.
- Какво е общото впечатление, което ти създава профилът?
След кратко мислене Лора констатира:
- Меланхолично, сякаш иска да има живот съвсем различен от този, който живее. Мечтае да обикаля света, но по най-затънтените и недокоснати местенца.
Марио я слушаше и кимаше окуражително.
- Подходът към нея трябва да е… Не знам, колебая се. Може да е наистина поетична, дълбока и ранима душа, а може и да е някаква откачалка, която вярва във феи и тотемни животни.
Марио се засмя от сърце.
- Така е, може и да е такава, ще се разбере в движение. Важното е да успееш да я разговориш.
Лора написа изводите срещу профила на жената, докато Марио блажено отпиваше от сайдера.
- Имам чувството, че правим нещо ужасно – каза тя.
- С профилирането ли – спокойно попита администраторът. – Точно обратното. Първо, че всички го правим и който ти казва, че не е така е абсолютен лицемер. Второ – всички се стремим да бъдем видени по някакъв начин.
- Така е – усмихна се замислено Лора, - дори тези, които се обличат и държат така, сякаш не им пука, искат да бъдат възприемани така.
- Да, може би това, което правим сега отстрани изглежда ужасно, но съм сигурен, че всеки един от тези хора би искал да чуе изводите ни. Следващият е някой си… Статиков.
- А какъв беше моят профил? – полюбопитства Лора, прекъсвайки Марио.
Марио я погледна игриво:
- Трудно ми е да го опиша с думи – остави чашата със сайдера на масичката, - трябва да ти го покажа – изправи се. – Толкова е сложно, защото вложих емоционална енергия в него – взе лаптопа от скута на Лора и също го постави на масата, - и понеже е важно за теб, искам да го предам по най-точния начин.
Марио хвана Лора за ръката, гледайки я в очите. Двамата се прибраха в квартирата.
Mutafchiev
Мнения: 168
Регистрация: 03 септември 2020, 00:32

Re: Фейк

Мнение от Mutafchiev »

26
Неприятното лепкаво чувство за това, че е участвал в евтина бутафорна постановка не напускаше Крис във времето, в което монтираше материала за уличните фенери. Беше наясно, че по-голямата част от събитията на Общината изглеждаха по този начин – тълпа негови колеги, няколко чиновника и представители на фирмата изпълнител. Ако присъстваха и граждани, можеше да се каже, че представянето на проекта е голямо.
В случая, организираното от Статиков показно бе повече от жалко, особено този плексиглас в земята. Закъснението на кмета също бе красноречиво, той рядко пропускаше поява пред медиите, а тук сякаш нарочно демонстрира пренебрежение. Цялата история миришеше на гнило.
Крис много се озори с монтажа на петнайсетминутната суха реч на Статиков. Никой нямаше да гледа този фалшиво нахилен, нескопосано смесващ клишета с техническа информация, костюмиран чичо с лъскав часовник. Въобще тези лумени и ватове идваха множко. Първо го съкрати до минута, но в крайна сметка му остави трийсет секунди, даде на кмета още трийсет и с това приключи видеото в материала.
Текстът също му се даде трудно. Какво можеш да напишеш за нов уличен фенер? Започна с един абзац, цитирайки кмета и как ще се промени обликът на града, после извади най-поносимите технически детайли, събра общо пет изречения.
Журналистът се ядоса, качи видеото в своя ютуб канал, след което го изпрати на Марио със съобщение: „Ако не умреш от скука, го пускам така.“
След това се зарови в спецификациите на досегашните улични лампи. Единственото, което ги различаваше от новите бе фасунгата на крушките, които били специални. Потърси такива крушки за старите фенери, откри ги. Цената им бе доста ниска и Крис бързо пресметна, че смяната на крушките на целия град, два пъти, ще струва пет милиона и половина. За новите фенери Общината щеше да даде общо 60 за четири години.
„Ето го и материала!“, доволно си помисли Крис.
В този момент телефонът му звънна, беше Марио.
- Толкова ли е тъпо, че ми звъниш? – развеселено започна разговора Крис.
- Статиков работи във фабриката.
- Стига бе! – ококори се Крис.
- Да, точно с него се занимаваме сега.
- Тоест искаш да кажеш, че и в Общината са пробили?
- Май-май.
Крис започна да бърка по джобовете си и откри визитката на Статиков.
- Бачка в OffLine PR.
- Да, това е ПР фирмата им – потвърди Марио.
- Като се видим ще обсъдим какво да го правим, стори ми се, че ме хареса.
Журналистът бързо написа материал със заглавие „Светлина в края на тунела за 60 милиона“. Качи го в сайта, отиде да изпуши една цигара и се качи обратно при Ева.
- Абе където и да те пратя виждаш нещо нередно! – посрещна го Главната, явно прочела материала – Но за режисьор не ставаш.
- С такива актьори, такива клипчета – ухили се Крис. – За друго идвам, ПР-ът…
- Статиков?
- Да, той работи във фабриката.
- И в Общината ли са пробили? – учуди се Ева.
- Явно да. И според мен държат кмета с нещо. Не мисля, че може да се съгласи да направят толкова тъпашка схема!
- Абе той си е по схемите, трябва да видиш цифрите за преасфалтирането на малките улички – иронично се усмихна Ева, - но си прав, това е прекалено семпло.
- Ще се опитам да намеря с какво го държат, най-вероятно са действали по схемата с министъра. Палят скандал, за да го сплашат, а като се споразумеят го потушават.
Ева се замисли.
- Да не е историята с общинските паркинги?
- Да, имаше нещо… – Крис се направи, че знае за какво става дума.
- Миналата година стана драма с фирмата, която ги стопанисва. Бяха изплували документи, че не се отчитат правилно на бюджета. Оказа се, че зетят на кмета я държи. Тогава бързо смениха фирмата и историята се потули.
- Аха – замислено отговори Крис, - ще потърся повече инфо.
Ева се облегна назад в креслото си и потъна в облегалката:
- Какви са тия изроди?
- Тежки гемии – констатира Крис.

В късния следобед, след като бе поработил още малко по голямото разследване, Крис отиде при родителите си, за да вземе комбито. Разказа им, че ще се мести да живее при Мая. Бяха много зарадвани, проявиха нездрав, както се стори на журналиста, интерес към приятелката му. Майка му му връчи тава мусака с макарони: „Да имате да хапнете“ и не пропусна да вметне няколко намека за сватба и внуци. Баща му всячески се стараеше да прикрива вълнението си, през цялото време се държеше стоически, но силното ръкостискане при тръгването на Крис го издаде.
Журналистът вече половин час събираше нещата си в кашони и торби, когато Мая се появи в ателието му. Естествено, първото нещо, което направиха бе да се насладят един на друг. Последва разбор на имуществото на Крис, което се събра в три неголеми кашона, сак, раница и две торби.
Докато журналистът стягаше сака, Мая прехвърляше на ум дали мястото, което бе освободила за вещите му ще стигне:
- Не мислех, че си такъв аскет – констатира тя, - имам място за двойно повече неща!
- Не обичам да имам вещи, които не използвам.
- Можехме и с моята кола да закараме всичко.
- Исках да кажа на нашите какво се случва.
- Охооо и как реагираха? – с неприкрит интерес попита Мая.
Крис се засмя:
- Намекнаха за брак, внуци и пращат тава мусака!
Мая се засмя и продължи с любопитстването:
- И как ме описа?
- Ниска, дебела, с брадавица на лицето – ухили се Крис, Мая шумно се засмя. - Тате ме похвали, каза, че така нито ще можеш да избягаш, нито някой ще те открадне!
Когато бяха готови с багажа, Крис се разположи на дивана на ателието си и се огледа за последно. Мая го забеляза, остави го насаме с мислите му за известно време, след малко го попита:
- Мъчно ли ти е?
- Не, просто приключва един етап от живота ми – Крис потупа с длани дивана. – И започва нов!
Журналистът се изправи, прегърна Мая и я целуна страстно.
- Е, ако нещо стане, имаш още две седмици от наема – пошегува се Мая.
- Абе май наистина нещо става – каза сериозно Крис и погледна подозрително надолу - айде да вървим и като стигнем… вкъщи, ще видим какво е.
Мая също погледна надолу, после го погледна с огнен като косата й поглед право в очите.
- Вкъщи!
Двойката благополучно стигна до апартамента на Мая, двамата разопаковаха багажа на Крис и настъпи моментът на подреждането му.
Журналистът по навик започна да слага фланелките си на един рафт, блузите на друг.
- Фланелките са долния, а блузите на горния – го поправи Мая.
Крис я погледна учудено:
- Извинявай, свикнала съм блузите да са отгоре.
- Добре, понеже така и така в някакъв момент ще трябва да се уеднаквим – каза Крис, - нека направим така. Едни неща ще подреждам по свой начин, а други по твой?
Мая премигна няколко пъти, а светлите й очи сякаш станаха огромни:
- Не мога да повярвам, че го правим – каза едва чуто тя.
Крис се приближи до нея, нежно я хвана през кръста:
- И аз, но искам повече от всичко да сме заедно!
- И аз!
Двамата се прегърнаха и стояха известно време така по средата на стаята. Усещаха се като едно цяло и в този момент нямаше нещо на света, което може да ги раздели. Чувстваха силата, подкрепата, топлината и любовта един на друг. Въпреки бързото и страстно развитие на отношенията им, не се съмняваха, че искат да прекарат цялото си време заедно. В този момент и двамата мислено поглеждаха в бъдещето и не изпитваха несигурност, страх или безпокойство. Знаеха, че всичко ще бъде наред, стига да могат винаги да се притиснат един в друг.
Mutafchiev
Мнения: 168
Регистрация: 03 септември 2020, 00:32

Re: Фейк

Мнение от Mutafchiev »

27
Мая и Лора се бяха разположили в градинката на студентката, пиеха чай и обсъждаха успехите на психоложката в областта на социалната инженерия.
- Значи всички освен Статиков ти искат голи снимки? – с известно отвращение попита Мая.
- Да – ядосано отговори Лора. – Не знам какво си въобразяват, даже този нисичкия ми прати оная си работа. Представи си гъбка в мъхче… и пак се беше снимал отдолу нагоре и с една съсредоточена муцуна.
Мая направи погнусена физиономия:
- Ужас! Като гледам не казват нищо кой знае какво за работата си - скролваше един от разговорите в търсене на полезна информация, - много бил зает, изкарвал много пари, бил голям шеф, всички се страхували от него. Нищо конкретно.
- Мислят си, че им се предлагам и се опитват да ме впечатлят.
- А Статиков?
- Той ми копи/пейства стихове, разказва ми за филмите, които е гледал, книгите, които е чел. Спомена и за Крис, колко добро впечатление му направил, като се видели и колко измамен се е почувствал в последствие.
Мая се учуди:
- Че къде е срещал с Крис?
- На откриването на уличния фенер.
- Чух, че ще дадат 60 милиона за нещо, което струва пет.
- Историята тръгна от Крис – озадачено каза Лора.
- Корупционният скандал? Защо нищо не ми е казал?!
Лора се усмихна тънко:
- Имал ли е възможност да ти каже?
Мая присви очи и също се усмихна:
- Не особено.
- Как мина първата ви нощ? – с неприкрит интерес попита Лора.
- Беше много, как да кажа, необичайна в хубавия смисъл. Много отдавна не съм живяла с друг човек. Странно е, от една страна той много внимава да не направи нещо, което не ми харесва, от друга аз искам да му е удобно.
Лора се усмихна:
- И ние с Марио бяхме така първите седмици, после ни мина. На мен ми беше много интересно да наблюдавам как прави разни неща, как си събира прането, как мие чиниите. Сутрин е много смешен, преди да си изпие кафето, един кисел, намусен.
Двете се засмяха.
- Аз също гледах Крис сутринта, докато правеше лицеви опори и коремни преси, за малко да ме види! Като приключи надзърна в спалнята, едва стигнах до леглото, за да се направя на заспала.
- Много са смешни! Дали и те ни наблюдават по същия начин?
- О-о-о, сигурна съм! – отговори убедено Мая – Докато си мих зъбите, чакаше на врата на банята, за да се изкъпе и в огледалото го видях как ми гледа дупето!
- А прави ли вече тъпотии? – Мая я погледна въпросително - Още не мога да свикна с това. Онзи ден Марио, докато ме нямаше, се намазал с черната маска за почистване на лице – Мая прихна в кикот. – Не могъл да я махне, легнал да ме чака тук и заспал. Връщам се аз най-спокойна, отдалеч го мярвам, че спи и решавам да не го будя. След известно време виждам сянка зад гърба си, обръщам се и го виждам с тази маска. Изпадам в паника, той също почва да крещи, ужас!
Мая се заливаше от смях:
- И колко време я сваляхте?
- О-о-о, за пет минути на три пъти. Сега смята, че съм мазохист и садист, защото постоянно го карам да си направи пак заедно с мен.
- Сигурно кожата му е станала много мека! – смееше се Мая.
- Да! И толкова розова! – щастливо продължи Лора – Като на малко прасенце! Трябваше да го снимам! Погледът му бе като на изгубено чихуа-хуа.
- Значи да очаквам, че и Крис съвсем скоро ще почне да прави глупости?
- „Съвсем скоро“ е много амбициозно – увери я Лора. – Давам му максимум една седмица, след която ще реши да сготви нещо и ще запали кухнята, може би ще му стане интересно дали нашите самобръсначки бръснат по-гладко от техните. Гарантирам, че съвсем скоро ще видиш този изгубен поглед и няма да знаеш дали да му се ядосваш, или да го съжаляваш.
В същото време, на няколко километра от Мая и Лора, Марио разказваше своята версия на историята:
- Исках да съм хубав за нея, разбираш ли? Гледал съм в нета за тия маски, там ги махат много лесно! Ама моята много се залепи, мамка му! – Крис го гледаше с ококорен и съчувствен поглед – И тя като я дръпна! Усетих как болката стига до върха на пръстите ми, разбираш ли? Прималя ми и само в далечината чувах смеха й!
- Ужас!
- Ужас, я! Затова запомни от мен – никога, при никакви обстоятелства не се мажи с нищо, с което се маже Мая, без тя да е наоколо! – Марио си пое въздух – Но и това няма да те спаси! Ако е садист, ще те наблюдава и после ще ти причини болка, която ще помниш цял живот!
- Обещавам, няма да се мажа с нищо, с което се маже тя! – тържествено изрецитира Крис, после се замисли – С почти нищо.
- Важно уточнение! – вдига пръст Марио, след което отвори папка с няколко текстови файла. – Така-а-а, сега инфото, което успях да изкопча от тролчетата и мениджъра.
- Имало е и мениджър сред твоите? – повдигна вежди Крис.
- Да, управителят на пицарията.
- И какво успя с него?
Марио се загледа в списъка с файлове и отвори един от тях, Крис се втренчи в монитора.
- Под „странични поръчки“ разбирай фейковете, които идват на сайта му. Според него, системата е такава, че ги изпращат на един „външен изпълнител“…
- Мая? – попита Крис.
- Най-вероятно. Имат и един, който бачкал във фирмата. Бил голям идиот и го карал само на късмет. Та тия „отсяват“ нещата и вече отделът по разпространяване се занимава с тях.
- А сигурни ли сме, че говори за фейковете, а не за нещо друго?
Марио започна да скролва в търсене на някаква фраза, като я откри я маркира и погледна многозначително Крис:
- „Управлявам нещо много по-голямо от пицария, мога унищожа всеки“ – прочете на глас журналистът, обърна се към Марио и с притеснение и уважение в гласа го попита – По какъв точно начин си успял да го разговориш така?
- По стар като света – усмихна се Марио.
IT-то отвори друга папка, в нея имаше няколко файла и още една папка „latex_stuff“. Вътре имаше снимки на вързани мъже в латексови костюми и всякакви изчанчени атрибути.
- Аха, човекът е гей?
- Твърди, че не е, просто обича да си чати с мъже, които споделят фетишите му.
- Тоест обича да носи латексови костюми, да бъде връзван и това… - Крис се загледа в монитора. – Даже не знам какво е?
Марио кимна.
- А защо тогава не си пише с жени и не ги кара да го връзват?
- Пич, откъде да знам защо? Трябва ни инфо – ето ни инфо.
- Да, прав си. Я отвори тази снимка…
Марио погледа Крис учудено:
- Искаш ли да ти пратя цялата папка, за да можете с Мая после да си изберете какво да правите?
Журналистът се засмя:
- Засега не, ама ги запази. Има ли нещо друго интересно?
- Мисля, че ситуацията е следната: всички, които работят в тази сграда са наясно, че в нея съществува отдел от около 40 души – тролове. Те, очевидно са бухалките, с които собствениците си отстояват интересите. На същото място се подвизават и мениджърите на средно ниво, които отговарят само за отделите си. Със сигурност има двама-трима души, които са наясно с цялата операция. Тоест знаят кой какви поръчки изпълнява в даден момент, контролират и всичко останало. Същите са и екипът за бързо реагиране, в случай, че стане нещо извънредно или много удобно…
- Нашия фейк – констатира Крис.
- И аз това си мисля, дошъл им е дюшеш. Но истинските шефове управляват дистанционно и най-вероятно дават големите поръчки.
- Те са хората, които имат интереси в Общината, министерствата и в други бизнеси.
- Да, даже мога да се хвана на бас, че някои от тях дори не знаят къде се намира фабриката, нито как точно функционира. И последно – хората, които работят дистанционно са около 20-30 души. Това са тези, които поддържат фалшиви профили и качват някакви неща таргетирано, както правеше Лора.
- А такива като Мая?
- Според мен не са повече от пет – шест човека, нищо че тоя си мисли, че е един. И всеки си има някакъв ресор, в който работи.
- Мая ми е показвала неща, които е правила, не се забелязва да е получавала конкретен тип задачи – намръщи се Крис.
- Може би трябва да видите не какво е получавала, а какво не е?
- Има логика – замислено отговори Крис. – Остават само странните май?
- И тези над 40, тая нощ ще ги пусна да се сканират.
Крис получи съобщение от Ева, която го викаше в офиса си. Въздъхна, потупа Марио по рамото и отиде при Главната. Тя го посрещна в добро настроение, но Крис веднага осъзна, че го чака тежък разговор.
За хора, които не я познаваха, Ева изглеждаше непробиваема. Когато не демонстрираше открито властта си, използваше ирония и сарказъм. Журналистът я познаваше от няколко години и едва в последните седмици видя как старателно и съзнателно изгражданият образ на шефката му се пропуква. По-точно казано – тя позволяваше да се пропука пред него.
В тези години, бе забелязал, че когато нещо я безпокои, леко навежда глава и гледа изпод вежди. Приличаше на голяма котка, с леко отворена уста, вдишваща целия възможен кислород. Със светлите си очи дебнеше момента, в който може да атакува проблема си. Най-страшен в тези ситуации бе сексапилът, който излъчваше. Жертвата бе като хипнотизирана, а когато осъзнаваше участта си бе прекалено късно.
Той прие комплиментите и поздравленията за материала с Общината. Посмяха се на това как ПР-ката е бесняла и крещяла, че няма да допусне журналиста на откриване и на улична кофа. Заплашила, че въобще ще игнорира сайта и тям подобни.
- Нали не прецаках Линда с тази история? – усети се Крис в един момент.
- Не си, споко. Ще й мине, да не говорим, че скоро идват избори, ще им трябва всякакво медийно покритие.
В този момент очите й блеснаха и Крис разбра, че атаката идва:
- Знам, че ти казах, че имаш десет дни, за да ми дадеш пълната информация, която имаме, но самият материал ще ми трябва за понеделник.
- Ама…
- Да, наистина е кофти от моя страна – Ева не му даде шанс да говори, - обадиха ми се шефовете, искат да продължаваме в същия дух.
- Тоест…
- Материалът с уличните лампи вдигна посещаемостта ни и държат да се възползваме от инерцията.
- Искаш да…
- Лавър в петък прави голямо интервю с вътрешния министър, който отново ще обяснява, че няма ефективен начин за борба срещу фейковете. В понеделник трябва да му покажем, че има.
- Добре де…
- В неделя ще пуснем разследване за кражби от железниците, но за другата седмица нямаме нищо.
Крис се отказа да я прекъсва и реши просто да я дослуша.
- За жалост сме сайт, а това разследване, колкото и да е голямо, важно и сензационно, отне прекалено много време.
Ева млъкна и го гледаше с изпод вежди с толкова блеснал поглед, че журналистът за секунда се почувства хипнотизиран, но бързо дойде на себе си.
- Искаш да кажеш, че аз, без да искам, с тия лампи съм накарал шефовете да се почувстват толкова доволни, че да искат още от същото, за което го отнасям аз?
Ева повдигна вежди, съгласявайки се:
- Нещо такова. Понеделник.
Журналистът излезе смачкан от кабинета на Главната. Това, което мразеше в тези разговори беше не само когнитивния дисонанс, с който Ева умело си служеше. Дразнеше го обезоръжаващия и абсолютно ненужен поток от информация, който изливаше. Можеше просто да му каже: „Искам материала в понеделник“, но не, тя трябваше да му обясни всички други неща. Трябваше да му каже, че съжалява, че не само той ще си къса задника, че ще гледат собствениците, тоест ако нещо се прецака, няма само той да го отнесе. А намекът, че сам си е виновен, бе черешката на тортата.
Журналистът мина за кратко през стаята на Марио, обясни му какво се е случило, прие съболезнованията на приятеля си и се отправи към дома. Изпусна нужната спирка на метрото, защото по навик бе тръгнал към ателието си.
Завари Мая да се върти в кухнята, облечена с оранжево потниче и къси сини панталонки. Когато тя се обърна и усмихнато го поздрави, забрави за разговора с Ева.

Събраха дрехите си от пода и осъзнаха, че е прекалено късно, за да готвят, затова си поръчаха YoPizza. Докато чакаха храната да пристигне, Мая наблюдаваше как Крис вади компютъра и другите си неща от раницата. Гледаше движенията му, съсредоточения му поглед, начина, по който внимателно държи лаптопа си с една ръка и се оглежда за контакт. Нещо изби в нея, не разбра защо, но в този момент й се прииска да му се отдаде цялата. Приближи се до него:
- Снимай ме сега!
Крис я погледна учудено от глава до пети, при което по лицето му се разля тънка усмивка:
- Искаш да те снимам?
- Не, това! За материала! Снимай ме сега!
- Сигурна ли си?
- Да! Заедно сме във всичко!
Журналистът пусна лаптопа на стола, зарядното на пода и се приближи до Мая. Прегърна я нежно и едва, едва докосна устните й със своите. Тя го прегърна и се притисна силно към него.
Всичко отне петнайсетина минути и след като Мая видя резултата на екрана на монитора заключи:
- Трябва да ми промениш гласа.
Крис я прегърна през врата и целуна по главата:
- Естествено! Само аз искам да го чувам!
Остатъка от вечерта им премина в хола на дивана – всеки легнал в единия му край, като периодично се погалваха по краката. Мая гледаше някакъв сериал, а Крис работеше по материала. После тя отиде да спи, а журналистът реши, че стига към два часа. Когато легна до нея, тя в просъница му прошепна:
- Най-после!
След което се сви в него. Усещайки я до себе си, Крис се почувства щастлив и спокоен. Дори не си беше помислял колко неописуемо хубаво е човекът, когото обичаш да се залепи до теб и да заспите заедно.
Mutafchiev
Мнения: 168
Регистрация: 03 септември 2020, 00:32

Re: Фейк

Мнение от Mutafchiev »

28
- Дразни ме много тази история! – притеснено говореше Марио на Крис.
Журналистът отпиваше кафето си и наблюдаваше забързаните минувачи, които минаваха през парка.
- Това е просто задача.
- Ама той й праща стихотворения, разпитва я за неща, за които аз дори не бих се сетил!
- За какво например?
- Какви аромати харесва, дали някога сама е излизала на балкона, за да погледа звездите, такива… де да ги знам, неща.
- По-добре ли щеше да бъде ако си беше снимал оная работа? – попита Крис.
- Да, при всички положения! Щеше да я отврати, а така я завлича, копелето.
- Според мен преекспонираш нещата, тя обича теб и така й е хубаво. Още повече тоя е такова дърво, че ако се видят на живо, няма да издържи и ще му плесне един шамар, за да се разлисти.
- Вчера я мернах да чете някакви любовни стихове, беше си ги дръпнала собственоръчно!
- Е може да открила красотата на одушевените, красиво подредени думи? – предположи Крис.
- Лесно ти е на тебе, Мая е луда по теб, ти си готин, а аз? Записах се на фитнес заради нея, отидох два пъти, разбрах, че това не е за мен и отидох още два пъти!
Крис се обърна към Марио и погледна с възможно най-успокояващия поглед, който можеше да извади:
- Лора също е луда по теб, виждам го, плюс, тоя аргумент с „ти си по-готин“, както знаем, точно с нея не върви. А това, че някакъв дръвник се прави на дълбокомислен, копирайки стихове е без значение. Тя няма как да си падне по такова нещо.
- А защо си ги е дръпнала?
- За да може да го баламосва по-успешно?
Марио видя логиката в думите на Крис, Лора наистина не бе от момичетата, които си падаха по класическите романтични жестове. Въпреки това му бе трудно да се отърве от притеснението. Въздъхна тежко и реши да промени темата:
- А при теб как върви?
- Прекрасна е, снощи легнах много след нея, като ме усети се залепи за мен и не мръдна цяла нощ!
- Офффф – изсумтя Марио, - не Мая, а разследването.
Крис се засмя:
- Мисля само за нея. А разследването е ок, май ще стане доста дълго видео, около двайсетина минути.
Марио се обърна учудено:
- Толкова дълго? Ще се гледа ли?
- Като се има предвид съдържанието, със сигурност.
- Защо не го пуснеш на две части?
- Страх ме е, че ще последва ответна реакция от фабриката…
- И втората част може да не излезе, разбирам. Та беше почнал нещо за Мая да казваш?
- Човек, познаваш ме добре. Знаеш, че по принцип бягам от сериозни връзки като дявол от тамян, но с нея ми е то-о-о-лкова хубаво! – Крис се разпали и изглеждаше като малко дете, което разказва за първото си посещение на лунапарк – И най-интересното е, че почти веднага усетих, че си струва да пробвам точно с нея! Не знам как стана!
- Толкова си ми-и-и-л, когато говориш така – иронично се усмихна Марио.
- Бъзикай се, ама ти ревнуваш Лора от някакъв идиот, който се е вкарал в образа на рицар на бял кон.
Марио погледна Крис с болка в очите:
- Трябваше ли да ми напомняш за това?
- Извинявай! – веднага съжали журналистът.
- От друга страна, вашата любов е млада, още не настъпила рутината във връзката ви, битовизмът… – с поглед, отправен в далечината констатира Марио.
- Пич, разликата ни е няколко дни, какъв битовизъм – засмя се Крис.
- Смей се докато можеш, след седмица друга песен ще пееш – продължи с ироничната си сериозност IT-специалистът.

Сутринта на Мая бе повече от перфектна. След като Крис отиде на работа, прочете написаната част от сценария и й хареса. После се позанимава малко с йога, изгледа още един епизод от сериала и се стегна да върви към „Славейчето“.
По пътя се наслаждаваше на прекрасното време и осъзна, че едва сега, след толкова години, се чувства цяла. Преди да завие по една малка уличка, дърветата на която образуваха зелен тунел, чу изсвистяване на гуми и вик:
- Стой, полиция!
Естествено, спря и се обърна, за да види какво става. Рядко се случва да наблюдаваш задържане на живо. Прекрасното настроение и любопитството й се изпариха в момента, в който видя двама мъже на метър от себе си.
Последва грубо хващане под мишницата, извиване на ръката и ужасяващото усещане на стягащ китките студен метал. Пое въздух, за да каже нещо, но дъхът й бе прерязан от рязко дърпане на окованите ръце нагоре и желязна хватка на груба ръка за врата, натискаща надолу. Олюля се и щеше да падне по лице на земята, но ръката хванала я за белезниците я задържа. Последва влачене към отворена врата на автомобил и бутане на задната седалка, върху която Мая падна по лице. Чу се хлопването на предната врата, отново усети ръка на врата си, която рязко я издърпа нагоре, за да се изправи. Собственикът на ръката седна до нея и я изблъска грубо в ъгъла с торса си. Вратата се затвори шумно и колата потегли с пилене на гуми.
В първите минута-две Мая седеше като парализирана. Изненадващата, груба, безкомпромисна и болезнена атака опразни главата й. Дишаше тежко и се оглеждаше, без да може да осъзнае какво се е случило. Първата мисъл, която се появи бе, че е осквернена. Личното й пространство, тялото й, живота й. С всяка следваща секунда мозъкът й връщаше нормалния си ритъм на работа. Огледа вътрешността на колата – имаше радиостанция, таблет, в долната част на предното стъкло с вакуумки бяха залепени полицейски светлини.
„Ченгета са“, успокои се Мая. Реши да огледа мъжете, но когато погледа й падна върху крака на полицая, седящ до нея, замръзна. Все още не можеше да вдигне очи, шокът от безпардонното натъпкване в колата бе прекалено силен. Обърна се и погледна през прозореца, не отиваха към близкото районно, значи пътуваха към Централното Първо управление.
Мая започна да разсъждава къде точно може да се е издънила. Всички пари, които получаваше от фабриката бяха чисти, плащаше си данъците, водеше се младши аналитик на… нещо си. На какво? Трябваше да каже при разпита. На какво? Да! На макроикономически трендове. Добре.
Къде може да се е издънила? С Марио провериха системата за сигурност, нямаше как да е от това. Възможно бе във фабриката все пак да са разбрали самоличността й и да са решили да я отстранят. По какви обвинения? Защо по този начин? Обърна с питащ поглед към мъжа седящ до нея.
Видът му я стресна – не предполагаше грубата сила, която бе стоварил върху нея. Беше около петдесетгодишен, прошарен, с тридневна брада, мускулест, фланелка, кожено яке. Гледаше през прозореца и тя не можеше да види цялото му лице, но профилът му бе мъжествен. Ако обстоятелствата бяха различни, най-вероятно щеше да го загледа.
Премести погледа си към предната седалка. Там седеше огромно младо момче. Беше късо подстриган, много мускулест, съсредоточено гледаше напред. Едва ли беше повече от 22-23 годишен. Явно бе напрегнат и това накара Мая да се замисли, как ли би се държал, ако не арестуваше жена, а човек със собствените му размери.
В огледалото за задно виждане видя очите на шофьора, който гледаше назад. Човекът бе най-възрастният в групата, прехвърлил шейсетте, погледът му бе отегчен. По някаква причина това я успокои, очите му се преместиха и срещнаха нейните – видя умора и пренебрежение.
Момичето наведе глава и започна да размишлява как да се държи, когато започнат да говорят с нея. Реши, че преди да разбере за причините за ареста, няма да каже и дума.
- Успокои ли се? – чу плътния глас на полицая, седящ до нея.
Мая кимна, гледайки гърба на седалката пред себе си.
- Имаш право да мълчиш, всичко което кажеш може да бъде използвано срещу теб в съда. Когато стигнем до Първо, вещите ти ще бъдат взети на съхранение, след попълване на протокол, можеш да употребиш правото си на едно телефонно обаждане.
Полицаят млъкна, очаквайки Мая да каже, че е разбрала, но тя не реагира.
- Разбираш ли какво ти казвам? – Мая кимна – Добре, аз съм инспектор Орлов.
Инспекторът я гледаше, в явно очакване на някаква реакция, но така и не я получи. Въздъхна тежко и отново се обърна към своя прозорец.
В оставащите минути път Мая размишляваше на кого да се обади. Колебаеше се между Крис, който със сигурност имаше познати адвокати, които можеха да помогнат, или на баща си, който освен адвокатите имаше много пари и контакти. Естествено, искаше да се чуе с Крис, но връзките на баща й бяха в пъти по-дебели, от друга страна щеше да се наложи да търпи язвителността му докато е жива.
Процедурата в Централното Първо управление мина бързо. Хората бяха любезни дотолкова, доколкото им позволяваше работата. Неочаквано за себе си, почувства голямо облекчение, когато й махнаха белезниците. Досега не се бе замисляла колко неприятни са в този контекст. След като всичко приключи, Мая бе оставена сама в стая за разпити. Беше виждала подобно помещение само във филми и бе разочарована - малка, задушлива стая, нямаше огромно огледало. В единия горен ъгъл висеше камера, която гледаше към нея.
След около час чакане Орлов влезе, остави й мобилния телефон и излезе. Тя взе апарата, отключи го, отвори търсачката на контактите и се замисли.
Mutafchiev
Мнения: 168
Регистрация: 03 септември 2020, 00:32

Re: Фейк

Мнение от Mutafchiev »

29
Преди около час Крис се бе върнал от обяд и пишеше с бясна скорост сценария на разследването за фейковете. Чувстваше се добре, нямаше никакви притеснения и правеше планове как след малко ще се изниже от офиса, за да изненада Мая в „Славейчето“. В този момент получи обаждане.
- Тъкмо си мислех за теб! – каза Крис приповдигнато.
Последва кратка пауза, която го притесни.
- В Първо съм – чу тихия й притеснен глас.
- Какво е станало? Защо? Идвам веднага!
- Не знам, арестувана съм, намери адвокат.
Връзката прекъсна.
Журналистът седя без да помръдне, гледайки в една точка около десет секунди. В главата му хвърчаха всевъзможни причини, поради които Мая може да се е оказала в полицията. Излезе от ступора си и се втурна към кабинета на Ева.
- Дай ми най-добрия си адвокат! – запъхтяно заповяда на Главната.
- Какво е станало? – с максимално успокояващ и властен тон попита тя.
- Просто ми дай най-добрия си адвокат! – повтори Крис все така настойчиво.
Ева повдигна вежди от учудване, защото този път отработените с години начини на прехващане на инициативата в разговор не проработиха. Затова реши да не се прави на шефка излишно:
- Адвокатът на медийната група върши ли ти работа?
- Да! Чакам го в Първо! – изстреля Крис и тръгна да излиза от кабинета.
- Какво да му кажа?
- Арестуван човек, без предявени обвинения, не знаем за какво.
Крис излезе от кабинета, забравяйки вратата отворена. Трийсет секунди по-късно Ева го видя да изхвърча от редакцията, докато тичайки, слага лаптопа в раницата си. Тя вдигна телефона и набра един от последните номера, с които е говорила:
- Валери, трябва да идеш до Първо. Арестуван е човек без повдигнати обвинения и не знаем за какво… Да, знам, че имат право да го задържат за 24 часа … Вършиш услуга на мен. Знаеш, че не забравям такива неща… Благодаря ти.

Две минути след като остави телефона, Орлов се върна в стаичката за разпити. Мая вече беше затворила и го чакаше. Той погледна телефона и със спокоен тон каза:
- Отключи го.
Мая не реагира. Той взе апарата, натисна бутона за включване, но екранът не светна. Орлов въздъхна тежко, седна срещу нея и около трийсет секунди я оглеждаше. Опита се да я прочете, но не успя да види нищо за което да се закачи. Пред него седеше момиче с бяла кожа, къса малко над раменете червеникава коса и… очите не й виждаше, заради наведената глава и лампата, светеща точно над нея.
- Е? – попита той.
Никакъв отговор.
- Най-добре за теб ще е да говориш.
Мая продължаваше да не реагира.
- Разбирам, че си траеш, за да прикриеш другите, но това само ти утежнява положението.
Когато чу думата „другите“, Мая положи всички възможни усилия, за да не реагира. Но върховете на пръстите й трепнаха. Това не убягна от опитния поглед на Орлов.
- Да знаеш, че в момента те клепат. А това – той размаха изключения телефон, - е възпрепятстване на правосъдието.
Инспекторът се наведе към нея, тя инстинктивно се сви и отдръпна назад. Той, опитвайки се да намери погледа й, бавно се изправи и излезе от стаята.
Кои са тези, които я клепат? За какво я клепат? Полицията е ударила фабриката и някой е започнал да разказва всичко, включително и за Мая? Дори и да беше така, комуникацията им щеше да бъде много трудна за проследяване, от обикновената полиция – почти невъзможна. Лаптопът й беше в чантата, но за да го пробият щяха да са им нужни няколко седмици, а там нямаше нищо. Машината с линукса беше оставила вкъщи, пък и тя бе много добре обезопасена. След третата грешка при логването, просто щеше да започне процес на дълбоко форматиране. Черният телефон? Същата работа – трябваше поне седмица, за да се отключи. И въобще, за да могат да ровят, на полицаите им трябва разрешение от съдия.
Ако не са ударили фабриката, а точно обратното – защитават я, то проговорилите може да са само трима. Крис, Марио и Лора. Със сигурност не беше Крис, ако беше Марио, то Крис щеше да знае. Оставаше Лора.
Мозъкът на Мая работеше на пълни обороти, всеки мускул на тялото й беше напрегнат и усещаше, как съвсем скоро ще изгуби контрол.
Направи волево усилие и почти със сила изгони всички мисли от главата си. Пое си дълбоко въздух и се облегна на стола, отмятайки глава назад. Погледна тавана и си каза: „Спираш с филмите, когато разбереш за какво става дума, тогава ще се безпокоиш. Сега просто седиш и чакаш.“
Отново си пое дълбоко въздух, издиша, разроши си косата, масажирайки скалпа с върха на пръстите си. Мислено се подготви за дълго чакане и още безсмислени разговори.

Крис се качваше по стълбите, излизайки от метрото, взимаше през едно стъпало и не мислеше за нищо друго, освен как да измъкне Мая от Централното управление. Телефонът му звънна, беше Марио:
- За чий ти е адвокат? – без приветствия започна Марио.
- Мая е арестувана! – задъхано отговори Крис, продължавайки да върви напред.
- Как така? Защо?
- Никаква идея! Чувал ли си се с Лора?
- Н-н-е-е – колебливо отговори Марио.
- Чуйте се и ми пиши!
Крис затвори телефона и зави в една малка уличка, в края й бе комплексът на Първо. Журналистът мина покрай паркинга на портала и чу, че някой вика името му. Обърна се и видя мъж на около четирийсет и пет – петдесет години, облечен в идеален костюм. Човекът стоеше до огромен джип. Когато се убеди, че Крис е този, когото чака, тръгна към него.
- Здравейте, Крис. Аз съм Валери Димов, Ева ме помоли да ви помогна.
- Здравейте! Приятелката ми, Мая е била арестувана днес, не знам за какво става дума – Крис започна да крачи към входа на сградата, - нека не губим време.
- Изчакайте, няма да избяга от там – каза успокояващо Димов, кимвайки към Централното. - Първо ми кажете – има ли някаква причина, поради която да е арестувана.
Крис го погледна неразбиращо:
- В смисъл?
- Кражби, наркотици, измами… върши ли някаква престъпна дейност? – Димов си пое въздух, за да каже изречението, което повтаряше вече трийсет години при почти всяко ново запознанство – Ако прави нещо и аз не знам за него, няма да мога да я защитя.
Крис прехапа устни, а Димов разбра, че работата е сериозна.
- Така – започна журналистът, явно внимателно подбирайки думите си. - На практика, няма приет закон, който наказва това, което прави. Могат да я обвинят за „клевета“ или нещо от сорта, което сложно ще издържи в съда.
- Оу! – повдигна вежди Димов – Много интересно, знаете законите по-добре от мен?
- В това отношение – да – не се поколеба в отговора Крис. - Също така, ми помага в изобличаването на организацията, в която работи дистанционно.
Димов се усмихна:
- Току що ми казахте, че прави нещо лошо, но помага това нещо да спре?
Крис кимна, поглеждайки към входа на Първо.
- Прекрасно, а какво е това „нещо“?
Журналистът отново прехапа устни. При други обстоятелства би си мълчал като партизанин на разпит, но сега ставаше дума за Мая. Той погледна адвоката в очите и изстреля тихо, но разбираемо:
- Фейкове.
Лицето на Димов моментално стана сериозно.
- Ти си човекът, който работи по това?
Крис го погледна с недоумение.
- Бях сигурен, че ще се видим рано или късно, но си мислех, че ти ще си в ареста. Да вървим!
Димов с гордо вдигната глава се отправи към входа на Централното, Крис го проследи с поглед, чудейки се откъде адвокатът знае за материала му, но после хукна след него.
Орлов седеше вече петнайсет минути и наблюдаваше Мая без да каже и дума. Тя, от своя страна, мълчеше и стоически не показваше никакви признаци на притеснение, въпреки, че вътрешно изгаряше.
- Добре, достатъчно си хладнокръвна. Можеш да спреш. Вече знаем толкова, че със сигурност ще се разминеш с условната присъда. Ще лежиш в затвора, ако не започнеш да сътрудничиш, така че говори.
Мая повдигна глава и погледна полицая със светлите си очи. Зениците му се разшириха, явно бе успял да пробие.
- За какво точно да говоря? – попита тя с отегчен тон.
- Много добре знаеш!
- Знам, че бях арестувана по брутален начин, все едно съм рецидивист, докарана тук и карана да говоря. За какво да говоря не ми беше казано.
- Не се прави на по-умна, отколкото си.
- Добре… - започна Мая, - взимаш три яйца със стайна температура, счупваш ги и започваш да ги бъркаш. Когато станат еднородна смес, слагаш хубава бучка масло във вече нагретия тиган…
Орлов ядосано излезе от стаята.

Димов и Крис седяха на стари скамейки във фоайето на Първо и очакваха да се появи полицаят, арестувал Мая. Журналистът имаше усещането, че виси тук с часове. Към тях най-после се приближи един възрастен човек с отегчен поглед:
- Здравейте, инспектор Фазанов, тук сте заради Мая Симсън?
- Да – потвърди Димов, - и по закон имам право да се видя с клиентката си веднага!
- Това не може да стане в момента, ще трябва да изчакате.
- Нищо няма да чакаме – каза през зъби Крис, - това е полицейски произвол!
- Момче, полицейския произвол си го гледал по клипчетата в интернет – все така отегчено му отговори Фазанов.
- Цялата страна ще разбере какви ги вършите! – продължи Крис.
- Аха, ще разбере – изсмя се леко полицаят. - Като сме готови ще ви повикаме.
Фазанов се обърна и започна бавно да се отдалечава. Крис понечи да тръгне след него, но Димов го спря, слагайки ръка на рамото му:
- Ще й стъжниш живота, недей се отваря.
В този момент по стълбите слезе друг полицай облечен с дънки, фланелка и кожено яке. Явно беше бесен, Фазанов се спря и го загледа, колегата му ядосано поклати глава в знак на отрицание и се запъти към изхода. Димов го проследи с поглед и видя, че отива да пуши.
- Стой тук и не си размахвай нищо – нито прес картата, нито каквото и да е било друго.
Димов свали сакото, метна го на скамейката, разхлаби вратовръзката и излезе навън след ядосания полицай.
Крис, който нямаше какво друго да прави, седна до сакото. В този момент получи съобщение от Марио: „Лора е наред, звънни като разбереш какво става“.
Mutafchiev
Мнения: 168
Регистрация: 03 септември 2020, 00:32

Re: Фейк

Мнение от Mutafchiev »

30
Димов излезе от сградата на Първо и се огледа, за да види къде се е позиционирал Орлов. Приближи се до него, извади кутия цигари и се обърна към полицая:
- Имаш ли огънче?
Орлов мълчаливо му подаде запалка, Димов кимна за благодарност, запали, върна я и запушиха мълчаливо. Адвокатът оглеждаше полицая с периферното си зрение и преценяваше как да започне разговора. Човекът определено беше много изнервен и дърпаше от цигарата толкова силно, че с две-три дръпки успя да я преполови. Димов знаеше, че полицаите най-много се ядосват, когато нещо служебно ги спъва да си свършат работата. Мразят формалности и всякакви правила, особено когато са наясно, че са хванали правилния човек. Орлов изглеждаше точно в такова състояние – приличаше на бясно вързано куче, което дори не може да излае, затова гризе кокал под формата на цигара.
Димов се опита да влезе в тона на държанието на Орлов и констатира:
- Ебало си е майката.
- Майката си е ебало – съгласи се Орлов, дърпайки от цигарата.
Димов се изсмя кисело, с което привлече вниманието на Орлов, който го огледа от глава до пети.
- Да не си адвокат?
- А какъв да съм?
- С тия… – Орлов посочи с поглед идеално лъснатите италиански обувки на Димов, – може и да си следствен.
Димов отново се изсмя:
- Все още не съм.
- И как си е ебало майката при теб? – попита полицаят.
- Прекалено добре работите – кисело отговори Димов, умело изигравайки посърване.
За негово учудване предизвика смях у Орлов, който даже леко се задави заради излизащия от дробовете му дим.
- Къса клечка, мой човек – отговори полицаят. - Попаднал си на единствения тук, който въобще знае по какво работи.
- Че ти не знаеш ли? – учуди се Димов.
Орлов се наведе към пепелника и старателно смачка фаса си в него:
- Ако знаех…
Полицаят закрачи към входа на сградата, а Димов се престори че гледа напред, наблюдавайки го с периферното си зрение.
В главата му се въртяха много предположения, но от това, което чу, най-силно в главата му се открояваше фразата „наказателна акция“. Явно някой бе поръчал Мая да бъде сплашена. Този някой е достатъчно силен, за да я вкара да преспи в Централното и после да я пусне.
Хипотезата се вписваше достатъчно добре в поведението на полицая – беше бесен, че му губят времето и явно прекрасно разбираше, че го използват като инструмент. Второто нещо, което полицаите мразеха най-много.
Димов се зачуди кой би могъл да постъпи така с Мая. Работодателите й или някоя жертва на фейк, пуснат от нея? А какво да каже на Крис? Момчето явно бе изключително притеснено, нямаше как да отиде и да му заяви: „Споко, ще нощува тук, утре сутринта ще я пуснат и после да си опича акъла“. Направи две-три дръпки, огледа се за камери, професионална деформация. След като не видя такива извади телефона и набра Ева:
- Знаеш ли кое е това момиче?
- От теб разбирам, че е момиче – отговори Главната. - Какво е положението?
- Ами май я са прибрали за респект – отговори замислено Димов.
- И как разбра?
- Говорих с полицая, който мисля, че я е арестувал и май няма идея защо го е направил.
- Какво значи „полицая, който мисля, че я е арестувал“?
- Разчитам на дедукция – честно отговори Димов.
- Това звучи успокояващо – с кисел смях отговори Ева.
- За почти трийсет години в тази система съм се научил да виждам различни неща – с нотка обида в гласа отговори адвокатът.
- Така е, не може да ти се отрече. Какво следва?
- Ами чакаме да стане нещо. Със сигурност няма да ме пуснат при нея.
- Да дам на Крис да напише материал за полицейския произвол?
- Недей, ако съм прав, тоя който я е вкарал, ще я изкара. Ако се разчуе, полицията ще трябва да реагира. А сега едва ли ще има обвинения. Но ако бях на вас, след като излезе щях да изровя земята, за да разбера откъде идва този удар.
- А ако не си прав?
- Тогава ще поема случая про боно и ще я измъкна суха от водата… - адвокатът се замисли – Добре де, с условна.
- Той и сега е про боно – Димов усети как Ева се усмихва в слушалката, той също се усмихна, но бързо се върна към същината. – Не знам какво да кажа на Крис?
- Щом е такава ситуацията – нищо. Явно това момиче му е много важно, никога не съм го виждала такъв.
Димов кимна с разбиране:
- Добре, ще го забаламосам нещо, иначе се казва Мая Симсън.
- Мая? – гласът на Ева прозвуча заинтригувано.
- Да, познаваш ли я?
- Може би… до довечера.
Връзката прекъсна и Димов въздъхна тежко. Сега трябваше да направи следващото най-неприятно нещо в професията си: да успокои човек, който бе невъзможно да бъде успокоен. Погледна си часовника и взе решение, че ще повиси с Крис още двайсетина минути, след което щеше да си тръгне. Мразеше тези моменти, затова се бе прехвърлил към корпоративното право. Периодично взимаше и други случаи, колкото да се убеди, че е взел правилното решение. Сега, обаче нямаше как да се извърти – молбата бе дошла от Ева, а самият той харесваше материалите на Крис. Димов се взе в ръце и се запъти към входа на управлението.

Лора и Марио седяха в градинката на жилището си и след дълъг разговор, изпълнен с предположения за това какво се случва с Мая, бяха решили, че е по-добре да не разсъждават по темата. В един момент, едновременно и без да кажат дума, се захванаха с работа. Негласно решиха, че по-добре да се разсеят, отколкото да мислят за случая, без да знаят подробности.
Първо започнаха с разписването на финалната схема на фабриката, опирайки се на събраната информация. Тръгнаха тегаво, защото през две-три изречения някой от тях подмяташе нещо за Мая или се шегуваше, че те са следващите. Спогледаха се няколко пъти и осъзнаха, че планът им е по-трудно осъществим, отколкото изглежда. Въпреки това положиха усилие да прогонят лошите мисли и страха.
Час и половина по-късно двамата съсредоточено гледаха схемата, по която бе организирана фабриката и търсеха нещо, което са пропуснали и не се връзва.
- Сигурно щяхме да имаме повече инфо, ако Мая можеше да пробие при странните – замислено констатира Лора.
Усети какво каза, вдигна очи от схемата и срещна киселия поглед на Марио. Той отказа да продължи мисълта й и смени темата:
- А какво направи със Статиков?
- Иска да се срещнем – отговори Лора, - тази сутрин нещо му стана. Поне трийсет съобщения ми е писал.
- Спермотоксикоза? – предположи Марио.
- Хъ-хъ – изхили се Лора, - възможно.
- Притеснява ме, че вие вече колко… поне пет-шест дни си пишете и не е казал нито дума за работата.
- Така е – въздъхна Лора, - много е тегав. С тая поезия, даже четох любовни стихове, за да успея да го разговоря – нищо.
Марио въздъхна с облекчение. Крис се оказа прав, когато се опитваше да разсее ревността на IT-специалиста.
- И какво смяташ да го правиш? – полюбопитства Марио.
- Не знам – въздъхна Лора, - от една страна е абсолютно банален и хахав. С тия въпросчета за това дали съм помирисвала глухарче или обичам да ходя боса по тревата… кой не обича? От друга има нещо подозрително в него.
- В смисъл?
- Виж, той през цялото време се държи по еднакъв начин, не показва никакви емоции, настроения, нищо. Кара си със стихчетата и все едно нищо не се случва в живота му.
- Така… - Марио я подкани да развие мислите си.
- А ние сме наясно, че това няма как да е истина. Колкото и романтичен да е, все нещо ще го е подразнило през деня или ще има някакъв проблем, който го безпокои по-продължително време.
- Е, той не е длъжен да ти казва какви са му проблемите? Може би като общувате бяга от тях?
- И аз така мислех, докато ми разказа за срещата си с Крис.
- И какво за нея?
- Той ги разката – извади далавера за над 40 милиона, при това срамно елементарна и проста – Марио кимна, слушайки внимателно, - лицето на Статиков бе навсякъде и въпреки, че е само ПР, сигурно е бил бесен и единственото, което каза беше, че се чувства предаден. Нищо повече. После си продължи с обичайните неща, даже не се опита да се оправдае пред мен, да предизвика съчувствие, а уж ме сваля.
Лора млъкна в очакване на коментар от Марио, но получи само въпросителен поглед:
- Това поведение е или на тотален социопат, или на човек, който знае, че някой го работи.
Марио се намръщи:
- Крис каза, че е абсолютен кретен, може просто да е решил, че няма лоша реклама?
- Меметата с усмивчицата му и надпис: „Когато те хванат да крадеш дъвки в супера“?
Марио замислено кимна:
- Мислиш, че се е усетил и ударът по Мая идва от него?
- Не знам, но искам да разбера каква му е играта на тоя. От професионална гледна точка Статиков е уникален екземпляр за изследване.
Марио погледна Лора в очите:
- Искаш да се срещнете?
- Не искам да съм сама на тази среща.
Mutafchiev
Мнения: 168
Регистрация: 03 септември 2020, 00:32

Re: Фейк

Мнение от Mutafchiev »

31
Мая имаше усещането, че седи в стаичката цяла вечност. Орлов не се бе мяркал след последния опит да я разговори. Периодично чуваше стъпки в коридора, тихи разговори, но нищо отчетливо и интересно. Вече не се чудеше защо е тук, къде се е издънила или кой я е предал.
Връщаше се за стотен път към момента, в който чу фразата „Спри, полиция!“. Фокусираше собственото си поведение. Начина, по който запази самообладание, огледа обстановката и оцени ситуацията. Изпита известно чувство на гордост, защото не бе изпаднала в истерия и не бе започнала да се опитва да рита полицаите или нещо такова. Не даде излишен повод да бъде задържана или обвинявана в оказване на съпротива при арест.
Предишните пъти, когато си връщаше лентата назад, си спомняше чувствата, които изпитваше, миризмите, които се носеха в колата. Лицата на хората, които виждаше през прозореца на патрулката. Угнетяващото усещане, че между нея и свободата няма просто едно стъкло, а цяла държавна машина.
Стараеше се да не мисли за Крис, защото това я караше да се чувства абсолютно безпомощна. Фактът, че не може да го види, да го прегърне и целуне. Мая упорито и почти насилствено гонеше образа му от главата си. Така се спасяваше от усещането, че се намира в безнадеждно положение.
Едва сега разбра и какъв е най-големият проблем на хората в затвора. Не е нито храната, нито ужасяващите условия, нито кофти компанията. Скуката е. Когато човек е навън и може да прави каквото си поиска, стига да не нарушава НК… по очевиден начин, той не усеща какво има. Сега, затворена в стаичката, Мая умираше да разгледа какво се случва във фейсбук, даже бе склонна се разходи из омразните й новинарски сайтове. Даже една топка за тенис или пинг-понг би била прекрасно развлечение.
На няколкостотин метра от нея Крис все още бе в сградата на Централното, без да знае защо е там. Димов му бе обяснил, че няма да допуснат никого до Мая и няма смисъл да се виси напразно. Уговориха си среща за следващия ден по същото време. След около два часа му се обади Ева, която бе говорила с Главния прокурор, който въобще не открил каквото и да е производство срещу Мая. Казал, че щом няма нищо, ако не я пуснат до 72 часа, ще се задейства, за да разбере какво се случва.
Следващата стъпка на журналиста бе да накара Лавър да му даде номера на Симсън, за да му се обади. Като получи съобщението с числата, Крис дълго го гледаше, но така и не набра. След случката в дома на Мая, предположи, че няма да е много щастлива, ако и баща й бъде намесен.
Крис размени няколко съобщения с Марио, който съобщи, че с него и Лора всичко е наред, след което изпрати нарисувана схема на структурата на фабриката. Следващият час и половина мина в разглеждане на графиката и търсене евентуални места, от които би могъл да дойде ударът. Журналистът не откри нищо, което да му хване окото.
Отново прехвърли в главата си информацията, която Мая бе събрала по време на работата си, възможните поръчители на подобна атака бяха много. Така, без никакви допълнителни насоки, бе нереално не само да се разбере кой стои зад това, а дори определянето на тесен кръг заподозрени.
За сметка на това новинарският поток през този ден бе доста активен. Темите бяха повече от обикновено и все дребни – две наръгвания с нож, грабежи на квартални магазинчета, дребни подкупи в администрацията, бой в парк, самоубиец метнал се от мост. Обикновено подобни неща изтичаха, когато бяха замесени известни личности, или се появяваха в социалните мрежи. Полицаите гледаха да не се разпростират с подобна информация, а и медиите не горяха от желание да отразяват битовата престъпност.
Крис лежеше свит на пейката и четеше някакъв анализ за търговските войни между САЩ и Китай на телефона си. Към него се приближи пазачът и му каза, че трябва да си ходи. „Кога отваряте?“, бе единственият въпрос на журналиста, след което излезе от сградата, нагласявайки будилника за 7 сутринта, за да се окаже отново тук в осем.
През две крила на сградата, зад Мая се затвори вратата на килията. Помещението бе отвратително и нямаше нищо общо с уюта на дома й, но я зарадва. Високо, почти под тавана, имаше прозорец и тя най-после видя частица от външния свят, от който бе изолирана почти цял ден.

Ева спря колата пред портата на голяма красива къща, десетина секунди по-късно тя се отвори, Главната влезе в двора и паркира пред вратата на единия от гаражите. Слезе, и натисна копчето на алармата, габаритите на колата присветнаха зад гърба й. Видя Димов, който спокойно слизаше по стълбите. Двамата без да си кажат дума се целунаха по бузите и прегърнати закрачиха към двора.
Разположени в красива беседка, откриваща панорамна гледка към града, пиеха бира.
- Ужасен ден, направо убийствен – констатира Ева, докато отпиваше.
- Разгледах сайта, как решаваш кое си струва да бъде сложено и кое не?
- Почти цялата информация, до която успеем да се докопаме влиза.
- И толкова ли нищо не се е случило, че само с тия битови престъпления се занимавахте днес?
Ева се обърна към Димов:
- Да, абсолютно нищо. Никой министър не каза глупост, нямаше скандал в парламента, ако МВР не беше пуснало подробната информация за тях, не знам какво щяхме да правим.
- Щяхте да качите галерии с котета? – ухили се адвокатът.
- Да – засмя се Ева, - и щях да накарам половината журналисти да ровят из социалните мрежи на звездите, та да имаме поне нещо.
- И как се оправяте в такива дни?
- Обикновено ресорните запълват дупките, често Крис и Лавър измислят нещо. Но днес беше странно, от една страна нищо не правехме, просто предавахме информацията за престъпленията, от друга страна не можахме да починем и минута.
- Звучи много изтощително – констатира Димов.
- Мхм – съгласи се е Ева и отпи от бирата.
Двамата поседяха мълчаливо, гледайки как последните слънчеви лъчи галят по-високите блокове, а градът отвръщаше на тъмнината, запалвайки светлините си.
- И си сигурен, че са я прибрали просто за респект?
- На 99% - остави си вратичка Димов.
- Крис е искал номера на Симсън от Лавър днес, явно е дъщеря му.
- Олигарха? – учудено повдигна вежди адвокатът.
- Е не е точно олигарх – поправи го Ева.
- Това, че няма доказани връзки с държавата, не означава, че ги няма, а че не са доказани – усмихна се Димов, отпивайки от бирата си.
- Дали не е удар срещу него?
- Може би, със сигурност има силни врагове, но за да го нападнат по този начин, трябва да са много, ама много смели.
- Така е – съгласи се Ева, - и Крис ти е казал, че се занимава с фейкове?
- Да, сега като ми каза чия дъщеря е, направо не ми се мисли в каква каша се е забъркал. Да не се окаже, че Симсън държи фабриката, а тя я управлява?
Ева замислено кимна:
- Възможно, тогава защо Крис толкова държи на нея?
- Любов? – с въздишка отговори Димов.
- Не, тя е с Марио… чакай малко! – Ева взе телефона от масата и започна трескаво да търси номера на Марио.
Още когато се беше чула с Димов през деня, бе решила да разпита IT-то за тази Мая, която срещаше в стаята му. Всеки път, когато се сещаше да отиде при него, нещо я спираше – нова информация за някое от наръгванията или поредната битова драма и в крайна сметка бе забравила за това.
- Марио? Можеш ли да говориш?
- Да, слушам – администраторът звучеше разсеяно.
- Коя е тази Мая, с която се запознах в стаята ти… в която се намира и нашият сървър? – Ева натърти на последното, разчитайки да привлече изцяло вниманието на IT-то.
- Ъ-ъ… Мая е… Мая, ти я познаваш – неуверено се чу в слушалката.
- Марио? – заплашително продължи Главната.
- Ами, това е гаджето на Крис. Тя е…
- Защо си мислех, че е твоето гадже? – учуди се Ева.
- Не, аз съм с Лора.
- Лора? Момичето от материала? – още по-учудено попита Ева.
- Точно така. А Мая, Мая е… ФЗС.
- ФЗС?
- Фалшива звездна светлина.
- Чакай, чакай малко! Крис е успял да я открие в „Славейчето“?
- Нещо такова…
Ева побесня, стисна зъби, а слепоочията й започнаха да пулсират. Бе готова още на момента да скочи, първо да отиде и да пребие Крис, а след това да го закара до дома на Марио и да го накара да гледа как бие администратора.
Пое си дълбоко въздух и затвори очи. Спомни си изплашения и в същото време сериозен поглед на Крис сутринта. Реши, че ще ги наказва после, сега приоритет бе да измъкнат Мая от Първо.
- Чувал ли си се Крис? – попита тя с леден тон.
- Написа ми преди малко, че се е прибрал, Мая е още в затвора. Щял да си ляга.
- Добре, утре в десет те чакам в кабинета си.
Ева затвори с леко трепереща от бяс ръка остави телефона на масичката и се загледа в града, който вече светеше изцяло, побеждавайки нощта.
- Прав беше, любов е – каза след малко Ева.
Димов се усмихна:
- Много е романтично.
Ева завъртя очи:
- Да бе, кой го знае в какво се е набутал, а покрай него и сайта.
Димов погледна към Ева с тънка усмивка:
- Наистина ли толкова време мина?
Ева се обърна към него, погледът й омекна, а по лицето й се разля топла носталгична усмивка:
- Нашето не беше такова.
- Тогава не беше шефка?
Главната се засмя:
- И това, не бях шефка.
Димов се премести по-близо до Ева, прегърна я, вдъхна аромата на косата й, подпря глава на нейната и се пошегува:
- И парфюма си сменила.
Ева се засмя тихо и после се замисли.
- А тя е хубава и знаеш ли? Ползва стария ми парфюм.
Димов целуна нежно Ева по главата и я притисна по-силно до себе си.
Отговор

Обратно към

Кой е на линия

Потребители, разглеждащи форума: 0 гости