Мило дневниче

Тук можете да публикувате собствените си произведения, които желаете да бъдат прочетени и коментирани от аудиторията на библиотеката.
Правила
Уважавайте другите участници и се отнасяйте с тях така, както бихте желали те да се отнасят с вас!
Bartholomew Kuzmov
Мнения: 51
Регистрация: 26 септември 2019, 22:21

Re: Мило дневниче

Мнение от Bartholomew Kuzmov »

11.04
Днес отново се събудихме заедно с Жени. Снощи всички дойдоха вкъщи. Обсъждахме разследването на Минков и Кирилов. Йосиф не е открил нищо при проверките, а тези двамата продължават да правят едно и също. Петренко застана твърдо зад мен, когато предложих да инсталираме бръмбари в колите им. Йосиф бе против, според него това ще донесе само проблеми. Като го питах ако са те, а ние не ги хващаме, чия ще е вината за следващата жертва, не отговори. Въпросът ми беше подвеждащ, защото дори и да са те, важното в правовата държава е да се спазва законът. Ако не го направим при ареста и разследването, то вероятността обвиненията да не издържат в съда е огромна.
Тази институция следи не само закононарушителите, но и нас. Всякакви грешки в документацията, процедурите или веществените доказателства помагат на обвиняемите. Имал съм случаи, в които заради неточности в някакви формални бланки, подсъдими са отървавали доживотната присъда. Системата е устроена по този начин, за да бъде максимално обективна. До каква степен се е получило е трудно да преценя.
Когато става дума за правосъдие, моралните норми отиват на заден план, колкото и парадоксално да изглежда. Това е причината повечето записи с политици да не се оказват в прокуратурата, а в медиите. Пред съда нямат никакъв шанс, но влияят силно на общественото мнение. В последните години политиците се научиха да избягват темата, като се аргументират точно с това – записът е незаконен, затова нямало да го коментират. Е да де, ама въпросите не са свързани с произхода на записа, а с тъпотиите, които са плямпали на него.
За да убедя Йосиф напълно, му обясних как можем да легализираме всичко за отрицателно време. Важното е да имаме гласовете на извършителите, които или признават убийствата, или планират следващо.
Георги описа ситуацията максимално отстранено и обективно. Следим двама колеги, които са подозрителни заради безупречните си досиета, използвайки други колеги, които са доказани престъпници. Единият от заподозрените се оказва истински ангел, а другият най-вероятно има здравословен проблем. Заради липсата на обяснение какво правят в извънработно време, сме решили освен незаконното им следене, да започнем и да ги подслушваме също толкова незаконно. Появяват се два въпроса. Толкова ли нямаме версии, че се занимаваме с това? Какво правим, ако грешим и очевидните неща се окажат истина? Отговорих, че имаме деветнайсет трупа. Длъжни сме да отработим тази версия. Нямаше възражения.
Позицията на Жени бе, че следенето е предостатъчно на този етап. Клюнът полага много усилия, що се отнася до труповете. Дори и „бързите“ са с липсващи органи. Това означава, че ако те са той, след като хванат жертвата си, ще я закарат в леговището си. Докато я разфасоват ние вече ще сме ги арестували. Тук Петренко приведе важен довод. Клюнът първо отвлича жертвите си, а ги убива по-късно. Ако хората на Големия пагон видят подобно нещо, ще се намесят веднага. При това положение има вероятност да изпуснем делото.
Полицаи с опита на Минков и Кирилов, хванати на местопрестъплението няма да ни заведат в бърлогата си. И двамата са наясно, че да лежиш за опит за отвличане е много по-добре отколкото за извършени деветнайсет убийства. Съответно ние никога няма да разберем какво се е случило наистина с всички жертви досега.
Единственият начин да предотвратим нови убийства, както и да докажем старите е да започнем да ги подслушваме. Така ще знаем плановете им и ще изберем точния момент, в който да ги арестуваме. Важно е да ги хванем на местопрестъплението, защото тогава ще имаме още един лост за натиск при разпитите. Като се имат предвид методите, с които сме принудени да работим, целта е да направят пълни самопризнания. Без това нямаме никакъв шанс в съда. За да я постигнем е нужно да съберем възможно най-много аргументи, а записите са най-убедителни.
Опитахме да разгледаме и други възможности, но засега тази е най-жизнеспособна. Изпихме по едно малко за кураж и отидохме да инсталираме апаратурата в колите на колегите. Първо пред блока на Кирилов. Бе паркирал колата си точно отпред. Петренко я отвори, после двамата инсталирахме бръмбарите. Един в плафона над предното стъкло между водача и пътника. Втория в задната част на колоната на подлакътника на шофьора. Устройства са поставени по средната ос на автомобила и имаме прекрасна чуваемост.
Жени седеше в моята кола и проверяваше сигнала. Йосиф стоеше наблизо под едно дърво и наблюдаваше блоковете. Георги бе паркирал в единия край на улицата и се оглеждаше за минувачи и автомобили. В случай на проблем щеше да ни сигнализира или сам да реагира. Извършихме тази операция като истински професионалисти, явно се учим от опита на клиентите си.
После отидохме до бара, където колегите пият и се опитахме да повторим процедурата с колата на Минков. За жалост той я бе паркирал точно под една от камерите на заведението и решихме да не рискуваме. Двамата периодично редуват колите, така че от хората на Големия пагон ще разберем кога можем спокойно да оправим и второто МПС.
Откарах Йосиф и Петренко по домовете, а Георги си тръгна сам. С Жени се качихме вкъщи. Пак правихме секс. Всеки път става по-хубаво. На нея също й хареса повече, в крайна сметка заспа на рамото ми. Сутринта се събудих с ужасно главоболие. Този път не усетих абсолютно нищо, преди да дойде. Жени отбеляза, че съм пушил по-малко в изминалите дни. Не съм сигурен, че е така. Опитахме се и сутринта да направим нещо, но не ми се получи.
През целия ден се чувствах ужасно. Бях отпаднал, гадеше ми се, настроението ми бе отвратително. Георги предположи, че това може да не е обичайното главоболие, а да съм прихванал някакъв вирус. Попита дали си пия успокоителните. Бях ги спрял, след като главоболието отшумя миналия път. Сега отново ги пия. Чухме записа от колата на Кирилов, направен по време на пътя му към управлението. Освен метъл и псувни, нямаше нищо интересно. Георги отбеляза, че човекът наистина е нервен, а Петренко бе възхитен от заканата „Ще ти правя задника да свири на папуняк“. Специално провери в интернет как звучи песента на тази птица и като я чухме умряхме от смях.
Този път главоболието наистина ме изненада, опитвам се да открия признаците му в предишните дни. Единственото, което ми направи впечатление е, че когато пихме преди да инсталираме бръмбарите ми беше много неприятно. Вкусът на алкохола ме отврати. Усетих нещо вътре в себе си, което ме накара да се почувствам гузен, че съм пил. Тогава не обърнах внимание, отдадох го на вълнението от предстоящата задача.
Разказах на Георги и той се съгласи с мен. Отбеляза, че имам прекрасни самоанализаторски способности предположи, че съм ги развил в процеса на работата. Според него това е естествена реакция на всеки, който се занимава с нашата професия. На подсъзнателно ниво постоянно проверяваме своята вменяемост.
Странно звучи, но е прав. Първоначално просто се шокираш от зверствата, които убийците оставят след себе си. Минава време, започваш да свикваш с това и в този момент се появява въпросът: „Нормално ли е, че свиквам?“. След него идва съмнението, да не би случайно да имаш подобни наклонности и подсъзнателно изпитваш удоволствие от нещата, които виждаш.
Преди често си задавах въпросите „Какво бих направил аз?“, анализирам гнева си. Старая се да осмисля страховете. С годините успях да достигна до извода, че в мен няма нито грам желание да убивам, нито да издевателствам над когото и каквото и да е. Това убеждение дойде след много размисли и безпокойство.
Незнайно защо си бях втълпил, че жаждата на серийните убийци е заразна. Очаквах, че всеки момент ще я усетя, дори си представях как бих се опитал да я преборя. Винаги съм бил сигурен, че ще успея и няма да убия човек заради нея.
Предположих, че първата стъпка в борбата ще бъде алкохолът. Ако той не подейства, щях да пробвам с леки наркотици и успокоителни. По-късно щеше да ме осени, че съм тръгнал по пътя на самоунищожението. Тогава бих се обърнал към спорта, а ако през изнурителната умора на тренировките, жаждата пак успява да се прокрадне, щях да я утолявам с месо. Свинско, телешко, пилешко, всичко което по някакъв начин би ме успокоявало. Сигурно щях да достигна нивото на майстор по транжиране. А защо не хирург?
Ако въпреки всички тези усилия, подсъзнанието ми искаше човешко, щях да се обърна към лекар. Той щеше да ме изследва, да предпише лекарства, дори съм склонен на стационарно лечение. В този конкретен случай, то ще прилича на санаториум.
Обикновено осъдените канибали и серийни убийци ги докарват до нивото на зеленчуци, ако се озоват в лудницата. Начинът, по който живеят е по-жалък и мизерен отколкото в затвора. На второто място, убийството на човешкото става бавно, чрез унижения, постоянно напомняне, че няма излизане. Постоянният натиск, обаче мобилизира силата на психиката и организма. Това е естествена реакция. Има хора, които лежат до живот, наясно са, че излизане няма да има, но правят всичко, за да живеят. Някои рисуват, други пишат стихове, трети правят скулптури.
В лудницата приспиват телата им, осакатяват мозъците им и ги превръщат в живи трупове. Изкореняват звяра от тях заедно с почти всичко останало. Остава една гола душа, която се моли за прошка, но получава поредната доза лекарства. Затова смятам, че доживотният затвор е най-страшното и правилно наказание. Хората в него напълно осъзнават какво се случва около тях и защо. Понасят го с цената на неимоверни усилия.
Лудницата не е наказание, а мъчение. Това е същото, което прави Клюнът, преди да убие жертвите си. В случай, че сам отидеш и си кажеш, че имаш проблем, отношението е коренно различно. Възприемат те като болен човек, осъзнал нуждата от помощ. Получаваш грижи, подкрепа и надежда.
Всъщност това, което различава хората, потърсили помощ и тези, които са стигнали до серийни убийства е смелостта. Едните са намерили сили да признаят, че не могат да се преборят, а другите – не. „Исках сам да се справя с проблема“ не е нещо повече от оправдание. Слабо при това, защото обикновено се казва в следствения арест с багаж от пет, шест трупа. Знам и друго, лесно е да предполагам какво бих направил, защото нямам този проблем. Истината е, че не знам как биха се развили нещата. Сигурен съм в едно – каквато и жажда да изпитвам няма да убия човек заради нея.
Примерът с Петров също е показателен, жал ми е за него, но той е слабак в моите очи. Огромен късметлия отгоре на това – не стига, че е успял да избегне тежката терапия в лудницата, но и е получил шанс за втори живот. При това с всички възможни удобства.
Има няколко лечебници по света, които оказват помощ на хора, които изпитват желание да убиват други хора. Постъпването в тях е абсолютно доброволно. В крайна сметка, ако усещах нещо такова в себе си, най-вероятно бих отишъл точно на такова място. Нито ми се лежи в затвора, нито искам да бъда зеленчук. Наистина, животът ми кардинално ще се промени, но поне ще знам, че не съм се предал.
Дневничето ми е доказателство за това. Усещам, че имам проблем и се опитвам да го реша. Първоначалното ми недоволство от посещението при психиатъра, бе предизвикано от това, че не бях изпробвал всички възможности, за да се справя самостоятелно с главоболията. Все още мисля, че проблемът ми е физиологичен, а не психологически, но не мога да отрека, че ми е приятно да пиша тук. Дори забелязвам, че е станал много дебел. Нямам усещането, че пиша толкова много в него, но явно греша.
Жени дойде след работа, за да ме види. Не каза и дума за секс, просто сготви, вечеряхме и гледахме телевизия. Бишкот лежеше ту върху нея, ту върху мен. Беше ми много приятно, но ме безпокои, този развой на нещата. Надявам се, че поведението й е предизвикано от загриженост. Все пак работата ни сближава много, а след както спахме няколко пъти е нормално, да се държи така. От друга страна се страхувам, че може да изпитва някакви чувства към мен. Мисля, че този страх не е оправдан, защото не са минали и десет дни, откакто го направихме за първи път. Надявам се, че е така. Не смятам, че един момент на слабост може да доведе до нещо сериозно. Дано и тя е на същото мнение.
Bartholomew Kuzmov
Мнения: 51
Регистрация: 26 септември 2019, 22:21

Re: Мило дневниче

Мнение от Bartholomew Kuzmov »

12.04
Любопитно ми е какво ще помислиш, когато прочетеш нашето дневниче. Много е мило, нали? Прав си, че е лесно да разсъждаваш за проблеми, които нямаш. Или смяташ, че нямаш. За кой ли път искам да напомня, че имаш възможността да го правиш благодарение на мен. Излиза, че бих бил изключително деликатен човек с усет към околните. Това и сега е така, гледам да не преча на никого. Не искам да се натрапвам, нито да оставям лошо впечатление. Единственото ми желание е да си върша работата и да усетя живота по начина, по който го усещаш ти. Не е толкова много, нали? А ти ми пречиш, несъзнателно, но го правиш.
Защо продължаваш историята с Жени? Веднъж преспахте, два пъти - стига ви толкова. Защо я допускаш до дома ни? А ако открие нещо, което не трябва? Ако реши да постъпи като истеричната си бивша и прочете дневничето ни? Какво ще правим тогава? Какво ще правя аз тогава?
Нали нямаш илюзията, че ще я оставя просто да си тръгне? Защо не мислиш за нея? Ако смяташ, че не мога да взема месото ни, докато си буден, дълбоко се лъжеш. Мога да смачкам крехкото ти съзнанийце когато си поискам. Хапчетата на Георги съвсем го ослабиха докато ги пиеше. Мислех, че и аз по някакъв начин ще ги усетя, дори си самовнуших, че е така. Много бих искал да знам какво е. Уви, не знам. Твоята връзка с месото е много по-силна от моята. Виждам какво се случва в мозъка ти, когато ги пиеш. Виждам и промените в настроението ти. От моята гледна точка химичните реакции са много красиви.
Искам да те предупредя – ако Жени по някакъв начин ме заподозре, няма да има прошка. Правя каквито мога намеци за го покажа. Не ти работи пишката, боли те главата и въпреки това продължаваш да я търпиш в дома ни.
От утре ще започнеш да се дразниш на всичко, освен на Бишкот. Ако и това не проработи, ще ме накараш да включа шум в ушите ти. От крайната мярка наистина ще те заболи. Ще ти приспивам съзнанието когато и както си реша. Това няма да бъдат припадъци като онзи, който преживя, когато видя Мълнията или паник атаките от маските. Ще се срутваш докато сереш в тоалетната, караш колата, докато ме обсъждаш с Петренко. Навсякъде, където реша. Ще ти показвам най-страшните кошмари, които можеш да си представиш – трепанациите, рязането на труповете. Ще те разходя из кочината, след това ще отидем пред блока на Жени и там ще те събудя, тъпо копеле такова. Този път започваш наистина да ме ядосваш. Не си мисли, че щом досега съм щадил съзнанийцето ти, това ще продължи вечно.
И двамата знаем, че когато се срещнем ще започне борба за надмощие. Аз наистина мечтая да живеем в мир и хармония, надявам се това да се случи. Но нямам абсолютно никакво намерение да отстъпвам дори сантиметър от своята територия. Знаеш ли колко е малка? Наясно си естествено, както и знаеш колко е тъмна. Не би издържал и месец тук, без да се опиташ да излезеш навън. Ако бяхме с разменени места, пак щях да те смажа. Нито щях да пия алкохол, нито щях да се друсам, а още по-малко да търся помощ. Просто щях да те лъжа. Твоят живот, щеше да бъде това, което аз дам и под пълен мой контрол.
Но те е страх да гледаш в тъмното, затова си в такова положение. Аз не изпитвам подобни чувства, страхът за мен е предизвикателство. Жени също, започваш да я правиш все по-интересна. Какво я кара да се занимава с теб? Една развалина, която за нищо нямаше да става, ако не бях аз.
Едно тъпо копеле, което гони други тъпи копелета. Вие нямате потенциала, разбирането и възприятието за света отвъд сетивата. А те реагират най-вече на нещата, които искат инстинктите ви.
Какво е намерила в теб? Да не се окаже прав Георги, че страда от синдрома на Електра? Много вероятно е подсъзнателно ти да си татенцето, което винаги е искала – уязвимо, страдащо, изплашено и лижещо добре? Не си мисли, че си толкова умен, красив и достоен за жена като нея. Когато разбере, че страдаш от абсолютно същите страхове, от които и баща й, а разликата между вас е, че той може да си позволи да ги прикрие, нещата много ще се променят.
Гарантирам, Кука, че ако ме провалиш, нито лудницата, нито затвора ще те спасят. Ще ти въртя в главата едни и същи сцени докато не умреш. По същия начин, по който постъпих с Младия Дядо. Имам голям опит в тия неща. Ако не я разкараш в близко бъдеще, ще те изпратя в ада и ще описвам всеки негов ъгъл тук, Кука. Когато започнеш да четеш дневничето ни, ще преживееш отново всичко. Разкарай тази пикла от дома ни. Започва все повече да ме интересува, досещаш се какво означава това. Ако си забравил ще ти напомня!
Месо номер осем. Това, което вие наричате „Джак“. Беше абсолютен алкохолик, който пребиваше жена си и измъчваше малката си дъщеря. И него, както по-голямата част от месото, минало през кочината си срещал веднъж. Разминахте се в управлението, защото го бяха арестували за домашно насилие. След този инцидент близките му го напуснаха. Къркаше безспирно и беше лесен за хващане. Просто го издебнах една вечер, след като си купи поредните две шишета водка. Съвсем леко го ударих по главата и той изгуби съзнание. После е ясно – багажника, кочината, малко опиати, трепанация, опиати – готово месо. Целта на опита бе да разбера как се отразява алкохолизмът на месото.
Най-голямата изненада дойде в момента, в който му дадох да пие. Обикновено трябва да обучавам месото да изпълнява действия, които преди пречистването е вършело без проблем. Сега казусът бе съвсем друг. В момента, в който подуши алкохола се залепи за шишето. Толкова много къркаше, че се принудих да заменя евтината водка с разреден спирт. Иначе щеше да фалираш. Изпиваше по литър и половина на ден и почти нищо не ядеше. Оказа се, че що се отнася до алкохола, тялото е по-силно от съзнанието. Зависимостта му прехвърля всякакви разумни граници и на практика е чисто физическа. Съзнанието й дава началния тласък, но после губи контрола над нея.
С марихуаната и Боб Марли, например, нещата съвсем не стояха така. Отне ми известно време, преди да го науча пак да пуши. Месото му не изпитваше зависимост, а само отчиташе физическия ефект на тревата. Алкохолът е много по-страшно нещо в това отношение. Иронично е как се е подредила историята ви. По-опасният наркотик е абсолютно легален и започвате да го употребявате в пубертета, а по-лекият е забранен. Него също започвате да пушите тогава. Рано или късно, обаче спирате, а алкохолът е с вас цял живот.
Когато сметнах, че пораженията на тялото на Джак са достатъчни, спрях да му давам спирт. Знаеш, че търся максимално чистото състояние на месото. Тогава настъпи най-трудното с него. Месото искаше постоянно да пие, изпадаше в най-различни състояния. Най-общо казано – от депресия до хиперагресивност. Първото се изразяваше в това да седи в ъгъла на стаята, вперил поглед в една точка и да не подава никакви признаци на живот. Налагаше се да проверявам пулса му, за съм сигурен, че е жив. Второто – крещене и опити да се самонарани. Липсата на възможност да вербализира нуждите си, го превръщаше в животно. Единственото, което го караше да притихне бе водата от маркуча. Нещата стигнаха до там, че виковете му се превърнаха в звуковия сигнал за къпане.
Организмът му се пречисти за няколко седмици, през които изгуби голяма част от масата си. После явно тялото беше включило режим на възстановяване и апетитът му рязко се покачи. Тогава реших, че месото е готово. Като се има предвид целта на изследването, взех най-поразените части - черния дроб, сърцето, бузите, кожата от скулите и бъбреците. Това месо сякаш го бях бил с чук, толкова беше меко. Не разкашкано като Гримхилде, а все едно бито с чук за месо.
Вътрешните органи бяха в покъртително състояние. Вкуса мога да сравня с този на развалено, вече мухлясващо кьополу. Изключително слузесто и неприятно, усещах го през следващите няколко дни. Съдейки по това колко активно миеше зъбите на месото ни, ти също го чувстваше.
Изводите, мисля са ясни и не са нови – алкохолът действа ужасяващо на организма. Привързаността, която тялото развива към него е по-силна от съзнанието и само много тежка терапия може да я прекъсне. Аз лично се учудвам как има хора, които успяват чисто със силата на психиката си да се отърват от нея.
Искам да отбележа, че месо двайсет вече е почти готово. Очаквай психопатията ми да „еволюира“. Може би малко прекалих с нещата, които написах за Жени. Тя е добро момиче, не заслужава такъв кретен като теб. Виж само как се грижи и мисли за здравето ти. Подари ти Бишкот. Според мен по-добра партия за нея е Петренко. Той е интересен и със сигурност знае много повече неща от теб. Без съмнение може да й подари по-красиви спомени.
Надявам, се че няма да повтори грешката на бившата си. Няма да й варя телефона.
Аватар
NomaD
Мнения: 200
Регистрация: 10 март 2007, 19:39

Re: Мило дневниче

Мнение от NomaD »

Bartholomew Kuzmov

Ще се радвам да видя пълния текст на Дневника като книга в Читанка (Моята библиотека). Влез в Работното ателие и качи файл с текста! За останалото ще се погрижим.
Изображение
Bartholomew Kuzmov
Мнения: 51
Регистрация: 26 септември 2019, 22:21

Re: Мило дневниче

Мнение от Bartholomew Kuzmov »

Спасибо, сделано.
notman
Мнения: 215
Регистрация: 21 февруари 2012, 19:30

Re: Мило дневниче

Мнение от notman »

Кука, Клюн, днес няма ли дневниче??
Bartholomew Kuzmov
Мнения: 51
Регистрация: 26 септември 2019, 22:21

Re: Мило дневниче

Мнение от Bartholomew Kuzmov »

Скоро ще дойде цялото наведнъж :)
notman
Мнения: 215
Регистрация: 21 февруари 2012, 19:30

Re: Мило дневниче

Мнение от notman »

Да бе, аз вече си го дръпнах от ателието и даже пооформих файла както ми харесва на мен - шрифт и така нататък, но... Не искам да го чета там. Искам тук. Свикнах всеки четвъртък - вече почти шест месеца - да отварям форума, предвкусвайки удоволствието от поредните страници на Дневничето :) Моля те, не нарушавай традицията, която сам създаде! :) Иначе ще трябва да я продължи някой друг :P

14.04
Вчера пл

Вече си легенда, човече! Продължавай!!! :) :) :)
Bartholomew Kuzmov
Мнения: 51
Регистрация: 26 септември 2019, 22:21

Re: Мило дневниче

Мнение от Bartholomew Kuzmov »

:oops: :oops: :oops:

14.04
Вчера плаках пред Жени. Главоболията ме убиват, вече изпитвам отвращение от хората. Първоначално бе само раздразнение, после пасивна агресия, сега не ги понасям. Искам да убия някого. Жени почти всяка вечер е при мен. Тя и Бишкот са единствените същества, които успяват да ме накарат да живея със себе си и света.
Опитах да превъзмогна своята немощ и да правя секс с нея. Знам, че когато човек изпитва трудности, трябва да се стегне и въпреки всичко да ги преодолее. Да вземе волево решение и да го изпълни. Опитах да го направя. Започнахме с любовна игра, целувах я навсякъде по тялото, после започнах да я лижа. Главоболието с всяко докосване се засилваше повече. Във всеки един момент си мислех „Ето, това е пикът! По-зле не може да стане!“. Ставаше. Въпреки това продължавах исках да прескоча границите на болката, да я обуздая. Не се получи, просто не се получи. Когато се отказах от борбата се свих гол на пода и започнах да плача. Тя се опита да ме успокои, да ме подкрепи. Аз я блъснах, тя си удари гърба в леглото и не помръдна. Седеше там, гледаше ме и не предприе нищо повече.
Събудих се сутринта в същата поза. Жени я нямаше, Бишкот се беше свил на леглото. Болката в главата ми бе по-силна от обикновено. Като си спомних предишната вечер пак плаках. Подобно нещо никога не ми се бе случвало, не съм го срещал никъде другаде. Чувал съм какви ли не обяснения, какви ли не симптоми, всичко. Сега дори не знам защо плаках сутринта, заради срама, заради болката или заради безсилието. Може би, защото превърнах Жени в опитно зайче, чрез което да превъзмогна проблемите си?
Опитвам се да се самоанализирам и откривам все повече разлики между сегашните болки и предишните пристъпи. Сега, когато Жени спи до мен се събуждам гладен, когато я няма – нито усещам глад, нито искам да ям през целия ден. Усещам го по-дълбоко в себе си и мисля, че влияе на настроението и отношението ми към света. Преди бях кисел, отпаднал и раздразнителен. Нормално за човек, който страда в конкретен момент. Сега съм агресивен, изпитвам ненавист, усещам се чужд в тялото си. Проявява се навсякъде и е много трудно да го прикривам. Георги, Петренко и Йосиф забелязват влошеното ми състояние. Сигурен съм, че Жени нищо не е казала, просто личи.
Единствената причина, поради която не са се намесили е, че имаме развитие в разследването на Минков и Кирилов. Снощи двамата са се движили с колата на Кирилов, тази в която успяхме да инсталираме уши. Говореха си на най-различни теми, докато обикаляха из града. Обсъждаха всичко – теории на конспирацията, различни случаи от кариерите си, политически и лични въпроси. Нищо подозрително, докато не стигнаха до сградата на “Abstract center”. Тогава Минков промени тона и сериозно попита Кирилов как се чувства. Отговорът бе, че когато не си спомня за „казуса“, всичко е наред. В моментите, в които мислите му отиват натам, започва да усеща жажда. Засега бил успявал да я сдържи, но ставало все по-трудно. Минков му напомни за тежките последствия от предишното му „подхлъзване“. Как едва се бил измъкнал. Сега вместо да мисли за това, трябва да е благодарен на Бог, че не се е оказал на по-лошо място.
Кирилов се съгласи с него, но продължи да разказва. Желанието, жаждата били по-силни от него. Едва успявал да ги сдържа. Вече се бил отказал да гледа телевизия, както и да рови в интернет. Линиите, извивките и цветовете го побърквали. В момента, в който видел нещо такова ръцете му започвали да треперят. Минков му заповяда, буквално каза „Заповядвам ти…“, да се стегне и да не бяга от нещата, които го предизвикват. Трябвало да се изправи срещу тях и да осъзнае, че нямат нищо общо с „това“. След това напомни, че е на линия двайсет и четири часа в денонощието и при нужда винаги ще се отзове. Кирилов се разплака в този момент.
Чухме как колата спря, коланите щракнаха и по звуците предположихме, че Кирилов е положил глава в скута на Минков. Плачът продължи около десетина минути, в които Минков повтаряше шепнешком, че всичко е наред. След това тръгнаха, малко по-късно се разделиха.
Наистина не знам какво да мисля. Нито веднъж не казаха какъв е този „казус“, дори намек не направиха за това. Излиянията на Кирилов са изключително подозрителни, поне от наша гледна точка. Неведнъж сме чували точно такива описания на „жаждата“ от устите на серийни убийци. Предостатъчен е случаят с Ветеринаря. Той толкова се е мъчил от убийствата, че е плакал върху труповете на жертвите си. Какви са тези линии, цветове и форми, които я предизвикват? А ролята на Минков в цялата история? Ако Кирилов е Клюнът, то Минков директно го отнася за съучастие в деветнайсет убийства, извършени с особена жестокост. Ясно е, че се опитва да помогне на колегата си, но мамка му стара, наистина ли е толкова заслепен?
По-късно се разходихме из отдел „Кражби“, тези двамата дори не се поглеждат. Каква е тази конспирация? Защо подхванаха разговора точно при “Abstract center”? Всеки път, когато се срещат, минават покрай тази сграда. Винаги ли говорят за жаждата в тези моменти? Според Георги имаме всички предпоставки да ги смятаме за главни заподозрени. Прекалено странно се държат, прекалено много съвпадения. Всичко, което откриваме води до това заключение.
Психологическият портрет на Кирилов говори за маниакална обсесия, липса на самоконтрол и депресивно състояние. Резултатите от това са, че за да се почувства добре, може да изтребва хора. Йосиф е на същото мнение. Извини се, че се е противопоставил да сложим бръмбари в колите им. Предложи да ги арестуваме, да ги натиснем и изтръгнем самопризнания. Обяснихме му причините, поради които това не може да се случи. Още повече, че наистина няма смисъл. Държим ги под постоянно наблюдение, всяка тяхна крачка се фиксира и анализира. Няма къде да мръднат.
Петренко не е убеден като Георги и Йосиф. Според него фактите са, че Кирилов има проблем и Минков се опитва да му помогне. Съмнява се, че полицай би прикривал сериен убиец, който оставя толкова и такива трупове след себе си. Инстинкт за самосъхранение. Струва му се невероятно и абсурдно. Отбеляза, че за цялото време, в което ги следим не са отишли дори веднъж на мястото, където Клюнът държи жертвите си. Предположението му е, че става дума за друг проблем, най-вероятно наркотици или алкохолизъм.
От една страна има огромна логика в думите му, но от друга – понякога възприятията за добро и зло на хората се объркват. Заради причинено на тях зло, те правят още по-голямо, като си мислят, че вършат добрина. Истината е, че им олеква за малко, а после носят вината до гроб.
Имах подобен случай, изключително тежка история. Започна с три трупа на хора, свързани с нелегален цех за кожени изделия. Някой ги дебнеше и убиваше с харпун. Естествено, първоначалната версия беше, че е отмъщение на конкуренцията. Обрат настъпи, когато изследвахме кожата на продукцията, правена в цеха. Оказа се, че е кучешка. Тогава се появи хипотезата, че става дума за отмъщение на стопанин за убитото му животно.
Започнахме паралелно да разследваме и нея. Точно бяхме опрели в задънена улица, когато в същия район се появи ранен мъж. Той бе прострелян от огнестрелно оръжие, а в ръцете си държеше харпун. Когато получихме информацията за това веднага отидохме да го разпитваме, но не се получи. Лежеше в интензивното с опасност за живота.
Отидохме в дома му, нямаше никого. Съседите ни разказаха, че в апартамента живее младо семейство с дете аутист. Родителите много се грижели за момчето, но то все повече се затваряло в себе си. Решили да му купят куче – голяма черна Каракачанска овчарка.
Мечката подействала чудодейно на детето. То започнало да общува, да си играе, всичко било като в приказка. Един ден, обаче Геновева изчезнала. Състоянието на детето започнало рязко да се влошава. Родителите хвърлили всичките си сили, за да издирят кучето. Безуспешно. Преди около две седмици момчето припаднало и оттогава е в болница. Горе – долу толкова време беше изминало от първото убийство.
След четирийсет минути разговори със съседите и чакане, една окървавена жена излезе от асансьора. Това бе съпругата на ранения мъж с харпуна, продължението на историята чухме от нея.
Докато издирвали кучето по улиците, мъжът й, чието хоби било водолазен спорт, си изгубил зимните ръкавици. Тя отишла да му купи нови в магазин за кожени изделия. Там видяла шапка, която сякаш е била направена от козината на Гена. Не била сигурна, затова решила да не рискува и я купила. Страхувала се, че някой друг може да я вземе. Занесла я вкъщи и я оставила в торба в антрето. Докато готвела, синът й решил да види какво има в торбата. Веднага познал козината, припаднал и го откарали в болница. Резултатът бил, че момчето тотално се затворило в себе си. В следствие на това съпрузите решили сами да накажат кожодерите.
Не било много трудно да ги открият, защото онези докарвали продукцията си в магазина с един стар, изкорубен микробус. Него, между другото, използвали и за да хващат кучетата. Семейството започнало да причаква хората, които работят в нелегалния цех и ги избивало един по един. Останал само шефът на кучкарите. Той, обаче се изплашил и се скрил. Затова и ние не сме знаели за него.
В крайна сметка родителите го открили, съпругът се опитал да го убие с харпуна, но онзи извадил пистолет и го прострелял. Съпругата наблюдавала сцената от колата си. Извикала линейка и тръгнала по петите на кожодера, за да довърши започнатото. Онзи бягал около километър и се скрил в един вход, за да си почине. Тя го последвала и го заклала на стълбището. След това се върнала вкъщи и заварила нас.
Двамата родители излежаха по седем години, а в това време детето е било оставено на грижите на бабите и дядовците си. След като излязоха от затвора, направиха приют за бездомни домашни любимци, школа за кучета водачи и обучителен център за полицейски кучета. Синът им също помага в приюта. Последния път, когато го видях дори разменихме няколко думи.
Тази история винаги ме е карала да се разтрепервам. Много рядко ми се е случвало да съчувствам истински на свои арестанти. Те наистина са добри хора, отчаяни от грозния живот наоколо. Затова бяха решили сами да раздадат правосъдие. Знам, че нямат право, нито оправдание за деянието си. Житейската драма не дава основание за каквито да е противозаконни действия и въпреки това бях и все още съм на тяхна страна.
Ако възприемам Ветеринаря със съжаление и отвращение, това семейство ме кара да изпитвам доза гордост. Нито веднъж не се оплакаха, нито веднъж не се опитаха да избягат от отговорност. Просто казаха какво са направили и причините за това. Отлично разбираха постъпката си и последствията. Винаги се сещам за тях, когато си задам въпроса „Какво е добро и зло?“.
Сега с Минков и Кирилов също си го задавам. Много е възможно Минков да е наясно, че Клюнът е Кирилов и да го прикрива. Дори да му помага по някакъв начин с труповете. Ако се окаже така, то законът определя неговите най-добри намерения като „съучастие“. Наистина трябва да разберем какво се случва с тези двамата.
Искрено искам Кирилов да не бъде Клюна. Нека за пореден път да останем с пръст в уста. Ако се окаже той, ще започна да го съжалявам. Тогава ще се разкъсвам между картините на труповете и плача, който чух на записа. Ще започна да се презирам, заради това че съжалявам някой, който не трябва да бъде съжаляван.

ПС:
Направо не знам какво да кажа :oops:
Bartholomew Kuzmov
Мнения: 51
Регистрация: 26 септември 2019, 22:21

Re: Мило дневниче

Мнение от Bartholomew Kuzmov »

> 17.04

Преди два дни настъпи апокалипсис.
В главата ми е каша, ще опитам да започна хронологично. Сутринта на петнайсети април, на отсрещния тротоар срещу мол “Abstract Center” бе открит женски труп със следи от трепанация. Вместо гърди, имаше две червени дупки, върху тях с дълги ръждиви пирони бяха закрепени силиконови импланти. Същото нещо бе направено със задните части. Устните липсваха, а Петренко откри голямо количество хиалуронова киселина в устата и гърлото на жертвата.
Идентифицирахме я като еротичен модел популярен в бохемските кръгове на града. Получи прякора „Лоло“. Тялото й бе открито от случайни минувачи, които отивали на работа. Интернет се напълни със снимки. Всички телевизии бяха на мястото преди да дойдат колегите. Наложи се да работим там още два часа, преди да можем да откараме трупа в моргата. Засега не сме открили маската.
В този ден ме събуди министърът, за да ми съобщи за произшествието. Заповяда ми да се явя на мига. Разговорът беше кратък – ако имаш заподозрян, арестувай го. После отидох да се занимавам с трупа, а той да се оправдава по медиите. Излъга, че това е първото такова убийство, обеща извършителят да бъде заловен бързо. Разкри няколко версии, по които уж работим, нито една не бе „сериен убиец“.
Любопитно коя бе основната причина да го направи, за да не всява паника или за да не отговаря на хилядите въпроси, които поражда версията.
След като докарахме трупа в моргата забраних на всички – Георги, Петренко и Жени да гледат телевизия, да четат новините по случая и да обсъждат подробности с когото и да е. Най-лошите ми очаквания, свързани с подобен развой на събитията се сбъднаха.
Всички управления се напълниха със свидетели, с идиоти желаещи да си признаят, както и с донесения за подозрителни лица. По всички медии от сутрин до вечер се говореше само за това. Куцо и сакато се упражняваше по темата. Абсолютно всеки реши, че може да разсъждава по нея – започвайки от един чистач, който твърдеше, че е видял убиеца и завършвайки с говорителя на Църквата.
Да, дори Църквата реши, че е длъжна да направи официално изявление по случая. След като го обнародваха, отслужиха заупокойна литургия за елитната проститутка.
Постарах да се абстрахирам от идиотската паника, която цареше наоколо и се опитах да работя. С Йосиф гледахме записите от видеокамерите около мола, за щастие тук са в изобилие. Видяхме фигурата на Клюна – човек горе – долу с моето телосложение и ръст, с качулка и чумна маска на лицето. Той излезе от входа на близкия безитен. Носеше вече абсолютно подготвения труп на Лоло. Направи няколко крачки и се скри зад будката за вестници и цигари, която влиза в кадър. Явно тогава е подпрял тялото на стената срещу будката. Когато отново се появи беше с гръб, не се вижда дали носи маската или не. Скри се в безистена.
Претърсихме всички възможни изходи и достигнахме до извода, че единственият му път е бил през едно от мазетата. Първият му вход е откъм вътрешния двор, а вторият води към една от страничните улички. Тази операция бе извършена към три часа сутринта. Трупът на Лоло е стоял подпрян на стената три часа, преди да бъде забелязан. Колата на Минков е минала покрай “Abstract Center” в един и половина.
Според хората на Големия пагон двамата с Кирилов не са правили нещо извънредно. Разделили са се в два. Попитах го дали наблюдение е водено и след като са се прибрали. Отговорът бе, че служителите му не са видели смисъл.
Молът се намира в старата част на града, уличките в нея са като малки лабиринти. Можеш да излезеш веднага на някой оживен булевард, където има пътни камери. А можеш абсолютно незабелязано да изминеш километри. Проверката за наличие на видеонаблюдение в близкия периметър от втория изход на мазето не даде резултат. Колата пак остана невидима.
В едно от следобедните публицистични предавания телевизията гостуваше министърът. Повтори лъжите, които твърдеше цял ден. След като го оставиха да наговори достатъчно, водещите поканиха в студиото бившата приятелка на Жени. Тя първо обясни, че не можела да пази тежката тайна, не можела да спи, побърквала се. Накратко – пет минути плямпаше за себе си. Не мога да разбера защо всеки се чувства длъжен да сподели собствените си чувства и емоции след като се случи нещо подобно. Ясно е, че ако си нормален, едва ли си бил щастлив от видяното, а ако си бил – няма да го кажеш по телевизора.
Тази истеричка разказа всичко, което е видяла в телефона на Жени. Разказът й бе много патетичен, добави детайли, които ги няма на снимките, започна да прави заключения, да обвинява, използва думички като „морал“, „правда“, „съвест“, „нормално“. Държеше се в типичния за нашите времена стил.
Министърът изгуби ума и дума. Не можа да парира атаките й. Идиотката започна да говори с имена – Петренко, Георги, моето и това на Жени. Намеси семейството й, дори подхвърли версията, че богатият й баща е извратеняк и го прикриваме. Обвини ни, че вместо да хванем престъпника не си вършим работата. Предположи, че получаваме пари, а министерството дарения, за да си затваря очите.
След това интервю, стана ясно че повече от три години у нас върлува сериен убиец. Управлението бе барикадирано от медии и граждани. Едните искаха да коментираме думите на истеричката, а другите да ни линчуват. Видях и бащата на Макс, той стоеше сред разяреното множество и ме гледаше надменно.
Ситуацията бе извън контрол. В паниката си министърът, ни принуди да арестуваме Минков и Кирилов, без да сме сто процента сигурни, че те са Клюнът. Акцията бе показна. Присъстваха всички медии. Двамата бяха в любимия си бар, спец звеното отцепи района в радиус от две преки. Специално за журналистите бяха обособили нещо като заслон от служебни автомобили точно срещу входа на бара.
Колегите влязоха в него, все едно арестуват Пабло Ескобар. Крещяха, трошаха, всеки който им се изпречваше на пътя се оказваше по очи на земята. Всичко бе снимано не с обикновените камери, които звеното използва, а с екшън камери, заради по-красивата картинка, видях как ги взимаха от бус на една телевизия. След тях влязоха и двама оператори на медии, по-близки до властта.
Когато извеждаха Минков и Кирилов, колегите държаха главите им високо вдигнати, за да може лицата им да се виждат хубаво. Единият беше с пукната вежда, другият със счупен нос. Окървавените снимки се появиха навсякъде в интернет и телевизиите. Докарахме ги в ареста в шоково състояние. Наложи се да идват линейки, за да ги свестяват.
Този път се наложи ние да барикадираме управлението – имаше камионетки на жандармерията, както и на спец звеното. Разпитите започнаха два часа по-късно. В полунощ. Първи бе Кирилов.
Историята, която ни разказа е следната: преди няколко години се разделил с голямата си любов, художничка – абстракционист. Хванал я в гаража, където рисувала с някакъв. Чисто голи, омазани с боя се чукали върху опънато на пода платно. Започнал да пие от мъка. В един момент усетил, че се е превърнал в алкохолик и достигнал до извода, че трябва да промени живота си. Първото, което направил било да се отърве от натоварващата работа в „Убийства“, затова се преместил в „Кражби“. Второто – започнал да посещава срещите на „Анонимни алкохолици“.
Там се запознал с Минков, който станал негов спонсор. От срам пред колегите, не искал проблемът му да се разчуе. Обясни появата на скъпи дрехи и аксесоари с това, че е трябвало промяната да засяга целия му живот, включително и външния вид. Каза, че е пазарувал предимно от магазини за дрехи втора ръка и преоценени стоки. Големият му проблем бил, че въпреки борбата с алкохола, все още не може да забрави бившата си приятелка. Били заедно двайсет години. Нещата съвсем излезли от контрол, когато видял платното „Екстаз“ опънато на една от витрините на “Abstract Center”.
Затова заедно с Минков често минавали покрай МОЛ-а. Целта му била да се изправи срещу тези чувства и да ги преодолее. Минков потвърди всичко казано от Кирилов. Добави, че в бара са пили само безалкохолна бира. Кръвните проби го доказаха.
На следващия ден, тоест вчера, направихме всички проверки на версията им. Факт е, че Кирилов е част от „Анонимни алкохолици“, факт е, че Минков е негов спонсор. Факт е, че всички дрехи и аксесоари на Кирилов са купени на много ниски цени. За да може да държи живота си под контрол, той не е изхвърлял нито една касова бележка от години. Факт е и историята с бившата му приятелка. Тя не пропусна възможността да се появи по телевизията.
Този гнусен, мръсен, долен, безполезен паразит бе поканил журналистите в дома си. Показа им мацаниците си, свири на пиано и обясни какъв звяр е Кирилов. Не пропусна да обяви, че скоро ще прави изложба. Проверката на записите от видеокамерите на пътната полиция доказа, че нито Кирилов, нито Минков са били в района с личните си автомобили след един и половина. Отгоре на това фаровете на колите им са обикновени, а не ксенонови. Разпитите на близките и съседите потвърдиха това. Минков живее със съпругата си, която затвърди алибито му. Това на Кирилов бе осигурено от видеозаписа на камерата във входа му. Двамата още са в ареста.
Причините да не ги пускаме са две – първо, тълпата и медиите ще ги линчуват. Второ – без да имаме друг заподозрян, отново ще предизвикаме паника.
В края на втория ден, тоест снощи, се появиха две неправителствени организации. Обявиха, че безплатно ще защитават арестантите. Изискаха официално да се срещнат с тях, да ги разпитат за условията, в които ги държим, за това дали е употребено насилие при ареста им. И те имали права.
Аз, Петренко, Жени, Георги и министърът знаем, че те са невинни. Никой друг. Откъде по дяволите се пръкнаха тия идиоти? Опитват се да паразитират? Борят се за човешки права? Питат хора, чиито окървавени лица вече втори ден са абсолютно навсякъде, дали имало насилие при ареста им? Единственото право, което има маниак убил двайсет души по зверски начин е да лежи в затвора. И то не както той иска, а както му бъде наредено. Никакви права, единствено и само задължения. Един час седмично разходка в дупка и небе през решетки. До живот. Това е. Кирилов и Минков няма да ги сполети тази съдба. Направихме всичко възможно, за да си мечтаят за нея.
Не знам как се чувствам, не мога да намеря думи, за да опиша ситуацията. Бесен съм, тъжен съм, изплашен, ядосан, смел, уморен, припрян, активен. Всичко и нищо. Не усещам болката в главата си, но знам, че я има. Клюна взе още две жертви без да го е предполагал. Линчува ги с нашите ръце. Не знам как ще продължим да го издирваме, нито знам какво ще последва.
Петренко изучава трупа на Лоло, засега единственото е, че й липсват всички тъкани около имплантите. Жени в момента спи в леглото ми. След последния път не сме си и помисляли да правим секс. Просто ляга до мен. И двамата ни е страх, затова сигурно заспиваме и се събуждаме заедно. Георги сутринта изглеждаше ужасно, явно беше пил снощи. Най-вероятно и сега го прави. Йосиф просто работи. Много, без да спира. Преглежда видеозаписите, разпитва живущите и работещите в района. Ако обстоятелствата не се бяха стекли по този начин – бившата на Жени, паниката на министъра, разбитият живот на Кирилов и Минков, може би щях да гледам другояче на събитията.
Психопатията на Клюна еволюира, вече не му е достатъчно само ние да знаем за него. Иска целият свят да научи какви ги върши. Славата е нож с две остриета. Ако продължава в същия дух, много бързо ще изгуби контрол над ситуацията. Не ми се мисли какво ще стане, ако се появи нов труп сега, докато Кирилов и Минков са в ареста. Тогава целият ни труд ще се превърне в епичен, вселенски провал. И то не защото не си вършим работата, а защото някаква пикла си мисли, че е така. Всичко, което сме постигнали до този момент ще бъде изгубено. Тази мисъл ме плаши. Струва ми се, че животът ми ще се обезсмисли, ако не го хвана лично аз. Боли ме, всичко ме боли. Тялото, душата, умът ми. Най-страшните ми фантазии бледнеят пред реалността.
Bartholomew Kuzmov
Мнения: 51
Регистрация: 26 септември 2019, 22:21

Re: Мило дневниче

Мнение от Bartholomew Kuzmov »

21.04

Недей да се отчайваш толкова бързо, Кука. Имам още две свободни маски и повече от месец, в който мога да ти ги подаря заедно със съответните меса. Двамата с теб доста еволюирахме в последно време. Отношенията ни също. Наясно съм, че вече ме мразиш и с всяко ново месо, шансът да живеем мирно и щастливо намалява. Знаеш ли, че и с моето желание събитията да се развият по този начин се случва същото? Бих казал, че дори изчезва. Хванах се, че често забравям какво е отношението ти към мен.
Мислиш ме за изрод, демон едва ли не. А аз не съм такъв, няма пак да обяснявам защо. Наистина ме презираш, искаш най-лошото за мен. Смяташ, че си открил правилната рецепта за унищожението ми. Желаеш да живея така, както е живяло месото в месеците престой в кочината. С разликата, че според твоя план трябва да осъзнавам всичко, което се случва. Сигурно отдавна си се сетил, че няма как да ме изплашиш с подобно нещо.
Виждам как си блъскаш главата, как се опитваш да се справиш с всичко наведнъж – вътрешните си демони, страха, омерзението, физическата слабост. Сега към списъка се добавиха паниката на масите и огромното чувство за вина, което изпитваш спрямо Кирилов и Минков. Преди щях да те съжаля, но сега – не.
Препрочитам нещата, които си писал за мен. Твоето отношение е непростимо и трябва да получиш наказание за него. В света, в който месото само си е измислило правила, които нарушава си мислиш, че се бориш за правда. Глупости. Всъщност си едно нищожество, месо като месо. Представяш си с опиянение как ме затваряш и оставяш собствените ми желания да ме убият. Молиш се единствено да издържиш физически, за да го направиш. Месо, Кука, аз съм неуязвим.
Твоят ум, твоите възприятия не могат да се издигнат на висотата, от която можеш да видиш истинското наказание за мен. Мога да ти гарантирам, че досега нито един от тъй наречените „маниаци“ и „серийни убийци“ не си е платил, в смисъла който може да го уязви. Смъртна присъда? Наказвате месото. Доживотен затвор? Пак наказвате него и свързаното с него съзнание.
Нас, всички „Клюнове“, не сте успели. Ние сме мъртвородени и през цялото си съществуване се борим за едно – да излезем от мрака. Можеш ли да си представиш как точно живея, за да нарека едно от най-плашещите ви неща „излизане от мрака“?
Няма значение дали месото, което обитаваме ще умре, нито дали ще бъде на свобода. Изначално сме в затвор и той е много по-страшен от вашия строг режим. Дори не можете да си го представите. Знаеш ли, че ако ни писне можем да се самоубиваме? Да, можете да набутате месото зад решетките, а нас отдавна вече да ни няма в него.
Открих своята смърт. И както всичко велико, красиво, вселенско, тя е ужасно проста. Знаеш, че единствената умора, която усещам е тази на месото. Усещам я, но не я изпитвам. За мен няма сън, няма почивка във вашето разбиране. Има само две състояния – буден и мъртъв. По отношение на смъртта имам огромен късмет. Единственият начин да умра е този, за който мечтаете цял живот. Моята смърт е сън. Мога да легна в дъното на килията си, в най-непрогледния мрак, тогава и да ме търсиш няма да ме откриеш. А мога да го направя и на границата между светлината и мрака. Така всеки път, когато поглеждаш насам ще виждаш трупа ми. Мога да избера облика му, познай какъв ще бъде?
Знам, че след като прочетеш нашето мило дневниче, ще решиш да се бориш с мен. В момента, в който тази борба ми омръзне, ще те оставя сам. А видът ми ще ти напомня за всичко, което си видял, почувствал и помислил за мен. Ще живееш със знанието, че трийсет и четири, от твоите четирийсет и четири години съм бил в теб. Живял съм в теб, че въпреки теб съм успял да сътворя нещо.
Ще се опитваш да интерпретираш благородството ми. Първоначално няма да го възприемеш така. Как може Клюнът да е благороден? После ще осъзнаеш, Кука, че всички случаи, които си решил, цялото възмездие, което си въздал, всички животи, които си спасил, цялата ти кариера съществува благодарение на мен. Аз те оставих да постигаш върховете си, да търпиш паденията си. Да обичаш, да мразиш. Да живееш.
Единствено изборът ти на професия предвещаваше, че рано или късно ще се изправим един срещу друг. След всичко, което направих, ме презираш и искаш да ме унищожиш. Добре. Унищожи ме, но не се сърди, ако аз те изпреваря и паднеш първи.
Месо номер девет е Жана Д’Арк. С нея и с Принцесата ще се срещнете съвсем скоро. Колко грешки си правил в този живот и дори не знаеш за последствията от тях. Любопитно дали оцелялото гаменче все пак е успяло да стигне до Дубай? Както и да е, надявам се че е изпълнило мечтата си. Всеки заслужава да види реализацията поне на една.
Следват месо номер десет, единайсет, дванайсет и тринайсет. Онкоболните. Истина е, че случаят, който разследва тогава предизвика интереса ми към тях. Досещаш се каква беше целта – да разбера как ракът в своите степени влияе на месото. Честно казано очаквах нещата да са много по-неприятни и тежки.
До трета степен са абсолютно нормални – месо като месо. Свинско в повечето случаи. В четвърта вече положението става лошо. Причината е общото изнемощяване на организма. Грижите за месо на легло са много тежки и трудни. Не могат да се сравнят с тези, които се полагат за човек, можещ да се движи.
Очаквах, че вкусовите качества, ароматите и текстурата на месото ще бъдат сравними с тези на Гримхилде. Сгреших. Нещата далеч не бяха толкова зле. Месото премина термичната обработка без усложнения, вкусът му бе на болно, слабо, старо телешко. Естествено, бе доста по-тънко и некачествено, отколкото на Младия Дядо, например. Липсваше обаче миризмата на мърша, както и отвратителното разкашкано топене в устата. Гримхилде и до ден днешен остава най-неприятното месо, което съм изследвал.
В този ред на мисли, забелязах нещо много странно при онкоболните. Месото им сякаш се бе развило на няколко нива. В разреза на мускулите се виждаха различни слоеве. Най-близко мога да ги оприлича с графиките, които показват различните епохи илюстрирани в пластовете на земната повърхност.
Забелязах, че слоевете близки до кожата са по-груби, а тези откъм костите – по нежни. Разделението между тях е доста ясно. Болестта още не беше стигнала до там, затова няма как да ги е причинила. Моето обяснение е, че мястото където започва тази разлика отбелязва момента, в който месото е научило за болестта си. Тогава психологическото му състояние се променя и започва да оказва съвсем различно влияние на тъканите. Ако преди това мислите му са били съсредоточени в това да поддържа сила, устойчивост и издръжливост, след подобна новина целите са други.
Настъпва примирение, осъзнаване и мобилизация в градивна посока. Съзнанието започва да търси отговори на екзистенциални въпроси, а месото се старае да се запази максимално дълго време. Тоест не се хаби, нито изразходва излишна енергия в изграждане на здравина. За мен това е важно откритие, което може би е знак за това как би изглеждал човекът на бъдещето.
В свят, в който физическите дадености ще бъдат изместени на втори план от умствените и психологически възможности. Тогава търсенията на човека, както и философията му няма да бъдат обременени от битките, обусловени от инстинктите, битовите условия и комплексите му.
Моята формулировка на начина му на мислене е „изследователско осъзнаване“, тоест изследване на света, живота и интерпретацията му. Свят, в който всички останали нужди са задоволени или изчерпани.
На този етап прогресивната част от популацията само изследва, събира технически данни за нещата около себе си. Много малко индивиди от тази група правят реален опит да ги осъзнаят. Страдащите от тежки заболявания, без да го усещат, започват да търсят смисъла, продължението и мястото си в космоса. Това изразяват пластовете на месото. Промяната на философията и мирогледа. За тях битовите условия, както и материалните ценности губят тежестта си.
Кука, виждаш ли колко сме различни? Търсенията ни, световете ни. Надявам се, че по-скоро ще дойдат времената, които описах. В тях е възможно да има място за такива като мен, но ти ще си изчезнал вид. Ироничен е животът. Нашето общо съществуване не е възможно дори в едно общество, а той ни е затворил в едно месо.
Може би изкупуваме стари грехове по този начин? Вярваш ли в прераждането? Според мен то не съществува по начина, който си представяте. Поредната егоцентрична човешка измислица, която помага на месото да живее по-лесно под сянката на собствената си смърт. От една страна сте забавни, интересни с всички тези измишльотини, но от друга сте жалки.
Единствено делата ви имат значение и само чрез тях можете да станете безсмъртни. Виж маските, например. Благодарение на тях седемстотин години по-късно лечителите заживяха пак. Паметта е истинското чудо на живота, а не самозаблудите за края му. Нито абстрактната борба за добро и зло. Важно е да излезеш от сивата мъгла, която е между тях. Не знам дали ще ме разбереш, Кука, когато прочетеш нашето дневниче. Съмнявам се, все пак си месо.
Лоло, например бе типичен представител на типа „месо – обикновено“. Деградацията и материалното самозадоволяване при него бяха достигнали нивото на обсесия. Положението бе толкова лошо, че месото едва ли би могло да разбере какво написах по-рано днес. Интересно е, че останалото месо не я възприемаше еднозначно. Някои я мислеха за елитна проститутка, която може да блести само с външния си вид, а други й се възхищаваха.
Опитах се да преценя кое би било правилното отношение към нея. Достигнах до извод, който се синтезира в думичката „никакво“. Да, факт е, че за секс това месо бе много подходящо, но с това се изчерпваха смисълът и ползата му за популацията. Като се вземат предвид и множеството му пластични операции, от години никой не знае доколко генетиката на Лоло е подходяща за разплод. Тя успешно е скрила всички снимки от зората на „кариерата“ си. Обективната гледна точка е, че само кръгъл идиот би се размножил с нея. Затова само такъв би имал каквото и да е отношение към Лоло. В моя списък тя е месо номер двайсет.
Държах я по-дълго време от Мълнията, защото исках да съм абсолютно сигурен, че се е пречистила от всички неща, които е употребявала. Алкохол, наркотици, лекарства, хранителни добавки – всичко. Другата причина бе, че около година, преди да го прибера, месото бе сменило силиконовите си импланти. Заради тях го взех.
Целта бе да разбера какво се случва с тъканите около силикона, след като тялото се адаптира към него. В интернет е пълно с информация по въпроса, но исках лично да се убедя. Лоло си бе уголемила гърдите, също и задните части. Последното не се поддава на разумно обяснение, като се има предвид, че баналните клякания вършат чудеса. Явно месото е било изключително мързеливо. След като изследвах мускулатурата му се убедих в това.
На външен вид всичко изглеждаше добре, но вътрешностите се оказаха в доста окаяно състояние. Месото, ако не се лъжа, бе на двайсет осем или двайсет и девет години. Конкретно с този типаж не можеш да си абсолютно сигурен. Мускулатурата му бе доста отпусната и неприятна. Старо, изсъхнало пилешко. Имаше доста жилки. Изгуби ми времето.
Кожата, която с нетърпение исках да опитам, също ме разочарова. Докато месото я носеше, бе много приятна. След като я обработих термично стана отвратителна, вкусът й бе на химия. Не съм наясно с какво точно се е мазала Лоло. Фактът, че го усещах много след като разкрасителните процедури спряха, е показателен. Тъканта около силиконовите импланти – изключително твърда, неприятна и жилава. Интересно откритие бе, че отвън кожата изглеждаше нормално, но отвътре се бяха образували стрии. Те бяха най-жилавите му части.
Честно казано, дотук спрях с изследването. Не ми беше нито приятно, нито интересно. Дори погнуса не изпитвах, както при Гримхилде. Изводите са ясни – химията е пагубна. Както за самото месо, така и за тези, които виждат в него нещо повече от „нищо“.
Поднесох ви го срещу “Abstract Center”, поради простата причина, че Лоло постоянно се намираше там. Не търси смисъл в пироните, с които бях закрепил имплантите към тялото й. Не намерих нищо друго, с което да го направя. Първоначално исках да ги изхвърля, но случайностите които се трупат напоследък ме отказаха от тази идея. Не знам как, но можеха да се окажат във вашите ръце и по някакъв начин да те, тоест, да ме издадат. Мързеше ме да измислям чист начин да ги унищожавам.
Сега като оценявам ситуацията смятам, че направих страхотна услуга на Лоло. Тя постоянно се стараеше да бъде в центъра на вниманието. Буквално бе обсебила медиите с натрапчивото си изкуствено присъствие. Намесата ми я направи по-известна и обсъждана, отколкото някога си е мечтала. Без съмнение ще я запомнят. Нещо, което не заслужава. От мен би се получил прекрасен ПиАр.
Bartholomew Kuzmov
Мнения: 51
Регистрация: 26 септември 2019, 22:21

Re: Мило дневниче

Мнение от Bartholomew Kuzmov »

24.04

Открихме чумната маска. На записите от видеокамерата се видя, че Клюнът се скрива зад будката, после се появява в гръб и се скрива в безистена.
Разпитахме продавача в будката. Като дошъл на работа, видял суматохата и окачената маска. Човекът решил да си я прибере като сувенир от паметния ден. Точно това каза „Сувенир от паметния ден“, все едно на тази дата страната е получила независимост. Исках да го пребия.
Иззехме маската, надявахме се, че ще открием генетичен материал от Клюна – косъм, мигла, а защо не и слюнка. Паметният кретен бе почистил всичко, все пак го е пипал сериен убиец. Може да е бил болен от нещо. Когато подуши миризмата на лимон, носеща се от маската, Петренко пожела да поговори с идиота. Успокои ни, че ще му изсипе не повече от три литра веро в гърлото. Първият щял да бъде труден за прокарване, но следващите два щели да минат през тялото му „транзитно“.
Всички сме изключително напрегнати. Медийният шум започна да утихва. Всички законови срокове за задържане изтекоха и се наложи да пуснем Минков и Кирилов. Предупредих министъра да изчака поне още една седмица. Този път не ми крещя, а изпадна в истерия. Покрай всички псувни, квалификации за личността, интелекта, определения за селскостопанския ми маниер на работа, ме попита какво ще правим ако се появи нов труп, докато те са в ареста. Казах му, че ще е по-добре така, отколкото да ги пуснем и тогава да се появи труп. В този случай двамата ще бъдат линчувани, а ние ще бъдем обвинени за това, че са на свобода.
Решението на министъра бе повече от елегантно в определен, изкривен смисъл. Той обяви, че ги пуска и каза дори в колко часа ще го направи. Един вид накара всеки, който иска да присъства на освобождаването, да се чувства поканен. Двамата издържаха точно три минути на улицата, после се наложи колегите да прибират наранените им тела. Минков беше в безсъзнание. Сега и двамата са в болница, а министърът е доволен. Хем не държим в ареста невинни хора, хем сме им осигурили алиби – лежат изпотрошени в болницата.
Чух колегите, които ги откараха там да се оплакват, че не е имало лекари, които са съгласни да ги лекуват. След като станах свидетел на това, за пръв път аз вдигнах скандал на министъра. Обясних му, че няма никакъв смисъл от това задникът му да се намира в този кабинет, ако не си върши работата. Освен да ни трие сол на главите, той е длъжен да ни защитава и осигурява нормални условия за работа. Действията му с Минков и Кирилов са диаметрално противоположни както на моралните норми, така и на задълженията му. Той се опита да прехвърли вината за случилото се на мен, видиш ли аз съм ги бил обвинил. Не, аз ги разследвах и предупредих – няма никакви преки доказателства, че са причастни. Той в паниката си ги превърна в изкупителни жертви. Сега е длъжен да изчисти имената им.
Още същата вечер излезе по телевизията, започна да ги оправдава, да осъжда насилието и всякакви такива неща. ПиАрът на министерството започна кампания по изчистването на репутациите им. Бившата на Кирилов пак се появи по телевизията. Този път свири на китара, рецитира стихове, пак обяви датата на изложбата си и разказа колко добър човек е той всъщност. Разделили се били, защото тя, впечатлителната творческа натура, не можела да гледа как мъжът на живота й изгаря в работата си.
По улиците се появиха „Граждански патрули“, които обикалят напред – назад и „контролират“ събитията. Естествено, организацията им бе поета от една опозиционна партия. Медиите ги представят като съвестни граждани, които се борят за законност със собствени сили.
Не казват, че повечето хора в тези патрули са скинари. Нито казват за двата случая на пребити младежи. Единият се бил върнал от море и имал хубав тен. Отбелязват, че битовата престъпност била спаднала. Как достигнаха до този извод, при условие, че патрулират само от два дни, не ми е ясно. Всъщност техни членове вкараха Кирилов и Минков в болницата.
Неправителствените организации, които искаха да ги защитават изчезнаха в момента, в който се разбра, че са невинни. Появиха се други, които ревнаха срещу полицейския произвол. Една много активна дама, която сега яростно ни клейми, преди шест дни страдаше от страхова невроза, заради липса на сигурност. Опашките от загрижени граждани, които имат много важна информация по случая започнаха да намаляват. Хайките, които организира министърът – също. Изкара всички полицаи на улицата, върна тези, които бяха в отпуска. Наводни града. Паниката му сякаш бе заразна. До такава степен бяха озверели в стремежа да покажат присъствие и дейност, че и мен тръшнаха на земята.
Спряха колата за рутинна проверка. Аз понечих да бръкна във вътрешния джоб на якето си, за да им покажа значката с фразата „Свой съм, момчета“. Следващото нещо, което си спомням е приближаващия се към лицето ми асфалт. Едва след като се убедиха, че наистина работя в полицията ме пуснаха. После се извиняваха, молеха да не им създавам неприятности. Естествено нищо не направих. Все пак целия пожар тръгна заради мен.
Да, самообвинявам се за всичко, което стана. За това, че още не съм хванал Клюна, за това че позволих Минков и Кирилов да пострадат. Аз съм виновен и за отвратителното състояние на всички в екипа. Всички са на предела на силите си. Жени през ден ходи при психиатъра на управлението. Петренко отиде само веднъж. Показал на човека няколко снимки на труповете на Клюна. После му казал, че живее с тези картини вече повече от три години и му препоръчал да не се занимават с психология, а директно да се захванат с химията. Психиатърът не се съгласил да му предпише успокоителни, нито му казал да си води дневник.
Йосиф нищо не казва и просто продължава да работи. През ръцете му минават всички що-годе адекватни сигнали и свидетелства. Мисля, че спи в управлението, вече три дни ходи с едни и същи дрехи. Жени вече почти се пренесе вкъщи. Студената война с баща й се превърна в горещ конфликт. След изстъпленията на бившата й истеричка по телевизията, той трябваше да се оправдава пред медиите. После постави ултиматум на Жени – „Или напускаш, или забравяш че имаш семейство“. Тя не напусна и в момента майка й изпълнява ролята на парламентьор.
Георги работи по обновяването на психопрофила на Клюна. Досега този процес винаги е бил общ. Всички давахме предположения и достигахме до изводи. Сега се е затворил в кабинета си, работи и пие. Всичко това заради идиоти, които не правят нищо друго, освен да провалят работата ни.
Иде ми да ги избия всички. До крак. Разиграва се фарс, от който страдат хората, които най-малко го заслужават. На всички вече им е ясно, че Клюнът е на свобода. Ясно е, че каквото и да се говори, каквото и да се направи единствените, които могат да го хванат сме ние. Това обаче не пречи да се вади „ексклузивна информация“ за разследването, без тя да има общо с реалността. Министърът още в първото си интервю го каза: „Колкото по-малко говорим за това, толкова по-добре. Не искаме да крием информация от обществеността, а от убиеца. Всяка една догадка, която се чува в общественото пространство е подсказка за него. Със сигурност той е чул неща, за които не е предполагал. Вдъхновявате го и провокирате. Моля ви, оставете ни да си вършим работата!“. Тези думи бяха изречени още преди да покрием трупа на Лоло с белия чаршаф. Олелията започна да стихва чак сега. Заради това огромно, безсмислено плямпане двама души вече никога няма да имат нормален живот.
Сега се опитвам да си спомня кога започнах да се страхувам от обществото. Преди не беше така, имаше някаква солидарност. Информация не се изнасяше, ако ние изрично не го желаехме. В началото на кариерата си работех с един стар следовател, казвахме му Джефри. Някога помнех истинското му име. Човекът бе от старата школа, имах огромен късмет, че успях да науча някои от хватките му. Той бе първият ми и единствен „полеви“ учител.
В едно от малкото дела, които разследвахме заедно, откривахме тела на шофьори на ТИР-ове в покрайнините на един от съседните градове. Единствената версия, по която работехме бе, че убийцата е улична проститутка, а целта е грабеж. Всичко сочеше в тази посока – парите на шофьорите, както и всичко ценно, което имаха в кабината на камиона изчезваше. Повечето от тях караха подаръци за близките си, малки лични пратки и подобни неща. В хода на разследването, обаче настъпи обрат.
Получихме обаждане от местното районно управление, че рибар е открил на брега на малкото язовирче в района, изхвърлена пътна карта на страната, а в нея голяма сума пари. По бележките и отметките на картата, личеше че е принадлежала на шофьор на ТИР. Започнахме да претърсваме бреговете на водоема и постепенно откривахме изчезналите от кабините на камионите вещи – карти, скъпоценности, касетофони, малки телевизори, дрехи, пари. Всичко.
Тогава с Джефри разбрахме, че става дума за сериен убиец, който инсценира обири. Пуснахме няколко полицая да карат ТИР-ове и ги инструктирахме да спират винаги, когато трябва. При всяка проститутка, при всеки човек на пътя, искащ помощта им. Камионите имаха съпровождение от една цивилна кола. Момчетата се запознаха с всички пеперудки в тази отсечка на магистралата, помагаха на всеки закъсал. Дори успяха да арестуват две банди, които се занимаваха с грабежи на товарни камиони. По време на операцията се случиха още две убийства и общият им брой стана осем. Копелето явно имаше невероятен късмет!
Хората в околните населени пунктове започнаха да изпадат в паника, шофьорите също. Цялата област говореше за случващото се. На гърбовете на последните два трупа, той бе издълбал буквата „А“. Вече бяхме сигурни, че е „той“ заради все по-бруталните белези по телата. Жените нямат физическата сила да нанасят такива поражения.
Тогава получихме обаждане от местния телевизионен канал. Лично шефът му искаше среща с нас. Когато се видяхме не ни засипа с въпроси, не ни обвини, че крием информация. Предложи помощ. Каза: „Ако има с какво да ви помогна, само поискайте. Мога да пускам инструктаж за шофьорите и жителите, мога да показвам лицето му, ако имате фоторобот. Мога да призова хората да организират хайки, само кажете.“ Благодарихме на човека и започнахме да мислим дали и как да се възползваме от предложението.
Фактите говореха, че убиецът явно иска да създаде своя запазена марка чрез подписите и с всяко ново деяние става все по-жесток. Въз основа на това Джерфи реши да излезе по телевизията и да го ядоса.
Подготвихме се максимално – извикахме подкрепления от съседните управления, дори впрегнахме военните от близкото поделение. Пиле не можеше да прехвръкне, така завардихме всичко. Джефри се появи в студиото на вечерните новини. Описанието му започна с фразата: „Убиецът е проститутка, страдаща от комплекс за малоценност“, после последваха определения за слабата й физика, ранимата психика, ниския интелект. Джефри изкусно рисуваше образа на грозен, прост, недоразвит дебил. В един момент водещият го прекъсна и каза, че на редакционния телефон се е обадил мъж, който се е представил с името Август и твърдял, че той е убиецът. Джефри ядосано отговори, че не е дошъл да си говори със самозванци, а да си върши работата.
Бяхме сигурни, че още същата вечер Август ще излезе да доказва своето могъщество. Седяхме в управлението и чакахме сигнал. Тогава научих, че старите радиостанции, на корпуса при микрофона, имат сто и осемдесет дупки. Получихме съобщението три часа след края на новините. Когато стигнахме на мястото се запознахме с Август – едър мъж, висок около един и деветдесет, късо подстриган и много изненадан.
Стоял до един разклон на магистралата и спирал шофьори, за да му помогнат. Твърдял, че колата му е закъсала на два километра навътре по второстепенния път. Колегата го качил в ТИР-а и тръгнал в посоката, която Август посочил. След около километър убиецът извадил нож, но преди да успее да го използва усетил дуло на пистолет, опрян във врата. Зад перденцето, на кушетката за спане, имаше втори полицай. Август дори не се опитал да бяга, държал се спокойно и бил откровено учуден от този обрат.
При разпита разказа, че баща му е бил международен шофьор и много рядко си стоял вкъщи. Докато отсъствал майка му постоянно си водела любовници и правела каквото правела. Живеели в едностаен апартамент. Той си обещал, че когато порасне неговата жена не ще му изневери. Изневерила му. Август се развел и решил, че баща му е виновен за всичко, защото му предал „гена на изневярата“. Достигнал до извода, че с неговия живот е свършено, но можел да спаси децата на шофьорите. Затова започнал да убива бащите им.
Историята ми се стори толкова налудничава, че избухнах и поисках да каже истината. В Академията бях научен, че серийните убийци се опияняват от властта над хората, задоволяват нагона си. Сега пък виждах някакъв идиот, който говори за спасение на деца, чрез убийствата на бащите им. Джефри даде една цигара на Август, а мен изведе от стаята и ми обясни нещо важно. За всеки човек понятията „добро и зло“ съществуват, но не за всеки са еднакви. Нашата цел като полицаи не е да решаваме кое какво е, а да спазваме буквата на закона. Нищо повече.
Когато чух тези думи ми призля, ядосах се, защото мислех, че получавайки значката си заставам на страната на добрите. Оказа се, че нещата са много по-прозаични. Юношеските ми идеали бяха разбити. С годините се убедих, че Джефри е прав. Няма универсални истини, има само субективно мнение и единственото, което го регулира е законът.
Прилагайки уроците и примерите от този случай осъзнавам колко мъдрост има в думите му. Още повече, че бяха казани във време, в което малко хора имаха смелостта да говорят за „правда“ за „добро и зло“. Сега всеки си мисли, че притежава върховната истина. Всеки се опитва да я доказва и използва зли методи, за да я постигне.
Още не мога да разбера как се стигна до тук. Възможно е аз да греша, а всички които се упражняват върху Клюна са прави? Кой е казал, че моята истина е правилната? Пак се получава парадокса с незаконните записи и нещата, които са казани на тях. Хората са прави да се страхуват, прави са да търсят отговори, имат свободата да изказват мнението си.
Моята истина, обаче е друга – сега това мнение е вредно и никому ненужно. Поставяйки Лоло на обществено място, Клюнът спечели огромна преднина и получи бонус – арестът на Кирилов и Минков. Тези хора са в болница с разбити тела и репутация, защото един държи на правото си да плямпа, а друг се страхува от това право.
Искам да спра да мисля, искам този кошмар да свърши. Но и от това ме е страх. Ако главата ми не е заета, отново ще усетя главоболието. Знам, че все още го има. Чувствам го как пулсира. Не мога повече. Дори Бишкот не помага.
Bartholomew Kuzmov
Мнения: 51
Регистрация: 26 септември 2019, 22:21

Re: Мило дневниче

Мнение от Bartholomew Kuzmov »

27.04

Не очаквах чак толкова остра реакция, честно казано. Явно съм ви надценявал. Ясно ми беше, че незапознатото със случая месо ще вдигне врява до небесата. Дори изпитвах любопитство какво точно ще направят. Учудиха ме с глупостите си. Днешния свят има сериозен проблем. Или липсват хора, които мислят адекватно, или никой не ги слуша. Жал ми за е масата месо, но неговото поведение е разбираемо. Вие, обаче – професионалистите, защо толкова грохнахте изведнъж? Да не би месо двайсет да ви е депресирало? Струва ми се, че съм ви снабдявал с доста по-интересни екземпляри.
Ти си ми ясен, няма как да не се пропукваш. Все пак се старая да те уязвя. Може и още. Жени би се държала доста по-добре, ако правехте секс и ако не беше истеричката. Много точно определение й даде. Тази е луда и неадекватна. Нито знаеше какво иска да каже, нито успя да изрази нещо смислено. Не ми стана ясно дори защо въобще се появи. Само вдигна врява и наля масло в огъня. Не мисля, че уменията в леглото компенсират лудостта й. Жени сигурно също е решила така, нали сега почти всяка вечер спи у вас, мой импотентен коннико без глава?
Искрено ме учуди слабостта на Петренко и Георги. Както винаги, подходът на Петренко е доста по-конструктивен. Смешно ми е как психиатър дави мъката си в алкохол. Нали уж трябва да може да се справя с подобни неща, а той? Дали добавя към него и някое – друго хапче? За по-силен ефект? За отскок? За да понася по-леко провала? Йосиф въобще няма какво да го мислим, момчето абсолютно не знае какво се случва. Досега не е ял толкова много бой. А как дойде само? С протекциите… На кого беше? Забравих вече. И какво стана? Сигурно и той по примера на Кирилов мечтае да се върне в кражбите и да забрави работата с вас като лош кошмар.
Понеже не обръщаш много внимание на Бишкот, искам да ти кажа, че той също преживява случващото се. Усеща смазаното ви настроение с Жени и всячески се опитва да ви помогне. Забелязвам нещо интересно. Когато заспиваш, той се свива до главата ти и започва да мърка. От това се получава едва доловим резонанс, който нормализира потока на кръв в мозъка ти. Да, това е физическата причина да те боли главата, Кука. И си прав, че проблемът не е психологически. Месото едва издържа, когато двамата сме активни. Та котето усеща това и се опитва да облекчи болката. А дори не е навършило и годинка.
Интересното е, че прави същото и със Жени, но ляга до стомаха й. Така се движи цяла нощ – ту мърка на главата ти, ту при корема й. Любопитно ми е какво й има на нея? Ще се чуе. Сега, когато аз съм във владение на месото, той лежи умиротворено до ръката, с която пиша. Много е приятно. Пробвах да се направя на заспал, за да проверя дали пак ще легне до главата на месото. Не, не го направи. Сви се в областта на слабините. Явно усеща неща, които ти не можеш, а Кука?
Много бих искал да го изследвам, но за жалост няма как. Нямам нужната апаратура, за да фиксирам мозъчната му дейност, нито знам как е устроено тялото му. Естествено, никога не бих си позволил да използвам сегашните си методи върху котка, куче или друго животно. Струва ми е нехуманно. Отгоре на това е антинаучно, при условие, че не съм бил вътре в тях. Варварство.
Въобще презирам индивидите, които издевателстват над животни. Не мисля, че е достойно. Естествено, обичам да ям свинско, телешко и други меса, но да са отгледани специално за храна. Дивечово съм ял само с цел да имам по богата палитра за сравнение на вашето месо. Така, който прочете изследванията ми, ще може да си поръча заешко, например. Ще го опита и ще разбере какво съм имал предвид с дадено описание. Старая се да направя резултатите от опитите максимално достъпни за вас, Кука.
Като стана дума, чудя се какво да е следващото месо? Много съм ограничен от присъствието на Жени. Пречи ми и заради нея губя ценно време. Вече можех да съм разкостил Нубийската Принцеса, например. Но за нея, както и за Жана Д’Арк маските вече са приготвени. Имам още две свободни. Трябва да реша с какво месо да ги увенчая?
Ще ти опиша процеса, по който избирам темата и месото, с което я разглеждам. Може би докато го правя ще ми дойде някоя идея? Първата посока на разсъжденията е свързана с това какви са съвременните еталони за красота. Те се променят достатъчно често, което ми дава непрекъснат извор от идеи. От друга страна, трябва да преценя кои от тях ще имат достатъчно продължителен живот. Също така кои оказват достатъчно силно влияние на организма. Случаят с Дженифър е такъв. Модата на хипертрофираните бедра и задни части ще отмине, но тези които са си ги „отгледали“ винаги ще ги носят. Силиконовите импланти също оставят трайни следи на притежателките си и манията по тях няма да изчезне скоро. Има много течения, които се задържат за една – две години. Например това ще се случи с брадите на мъжете. Единствено в Европа тя може да остане трайно.
Модата с обръснатите наполовина женски глави също си отиде скоропостижно, там има какво да се изследва. Бих могъл да избера някое татуирано месо, но ме безпокои мастилото. Не съм сигурен, че е безвкусно, особено след термична обработка. Надявам се, схващаш логиката ми. След Лоло, нямам интерес да се занимавам с такива неща. Може би е време да се обърна към професионални деформации? Например някой моряк от риболовен траулер? Или готвач в заведение за бързо хранене? Какво би казал за работник от строеж? Идеята ми допада, особено като се има предвид, че нямам много време. Все пак след около месец ще прочетеш нашето дневниче, нали? Ще обмисля този вариант.
Другото основно направление на работата ми също ти е известно – хора, които водят конкретен начин на живот. Такива бяха и Звездичката, и Мата Хари, сега Лоло. От известно време насам се замислям дали да не се фокусирам върху психоболни. Един „Луд период“, както би се изразил Петренко. Не съм се захванал сериозно с това, защото маските няма да стигнат, а просто да купя още не искам. Смятам, че 24-те, с които разполагам сега отразяват началото на изследванията ми.
След тях трябва да дойде нещо ново, което да покаже, че съм излязъл от Средновековието. Като се има предвид огромната разлика в тогавашния и сегашния начин на живот, не е адекватно да маркирам съвременните лудости с остарели символи. Плюс, че те са толкова много, а маските са само две. Май се размечтах прекалено за бъдещето, още не е ясно какво ще стане между нас. Засега ще се огранича в размишления над това какво да правя с наличните си ресурси. Нека продължа с творческата си биография.
Месо номер четиринайсет. Добре познатата ни Мата Хари, причината поради която Йосиф дойде да работи с вас. Ти си описал какви проби съм взел от това месо, затова минавам по същество. Оказва се, че половите органи реагират прекрасно, когато биват употребявани активно. Плътност, разтегателност, всички механически качества на месото се подобряват. Не мога да кажа същото за ануса и правото черво. Те губят еластичните си свойства и стават негодни сравнително бързо. За мой късмет месото е отбелязвало всички мъже, с които е било в календара на телефона си. От него получих точни данни за честотата, с която е правило и анален секс. Повечето хора, дори любителите на този тип удоволствия не могат да се похвалят с такъв километраж. Честно казано се възхитих и дори леко изплаших от издръжливостта й.
За жалост, пробите бяха след продължителен почивен период, в който месото е имало време да се възстанови до някаква степен. Въпреки това изводите ми са, че от всичко хубаво трябва да се взима по малко. Съдейки по конструкцията на мъжкото месо в тази област, мога да предположа, че то би било по-издръжливо на подобни манипулации. Не съм изследвал такова. Можех да го направя с Нубийската Принцеса, но знаеш какво приложение й намерих. Що се отнася до вкуса на Мата Хари – пилешко. Еднозначно. Всичко което изследвах от нея бе с вкус на пилешко. Малко сухо, малко жилаво, но все пак приятно.
Явно физическата активност и непрекъсната грижа с мярка за месото водят до добри резултати. Общата ми оценка е, че размножителната система на човека е много добре пригодена за постоянно и дори грубо използване. Интересно е, че природата се е постарала не само за физическото продължаване на рода.
Сякаш нарочно е заложила секса като източник на удоволствие. Затова е организирала така тялото ви, че да може да понася много повече от обикновено оплождане. Предугадала е задоволяването на повечето девиации, които могат да ви изникнат в главите. Естествено, не е можела да предвиди всичко. Направила ви е страхотен подарък. Превърнали сте го в проклятие, но няма пак да започвам тази тема.
Усещам, че месото ни е крайно изтощено. Смятам да го оставя да си почине тази нощ и утре. Междувременно ще продължа да мисля за следващото изследване. Ти наистина приемаш събитията от изминалата седмица много присърце. Дори ми е малко обидно, че мислиш повече за Минков и Кирилов, за колегите си, за някакви хора от телевизора, а не за мен. Беше по-приятно, когато бях в центъра на живота ти. Сега Жени се опитва да заеме мястото ми. Не знам как да постъпя в тази ситуация. Дали да оставя нещата такива, каквито са. Все пак скоро ще се срещнем и ти въпреки, че си чел дневничето ни ще ми зададеш въпросите „Защо?“, „С какво право?“.
Почти съм сигурен, че след като това се случи ще останем сами, един срещу друг до края на месото ни. От една страна ме е страх, че Жени ще разбере за мен и ще трябва да действам. От друга – съвсем скоро животът ти ще бъде съвсем друг, а тъкмо намери жена, с която се чувстваш добре. Не искам да ти отнемам последните мигове нормалност.
Bartholomew Kuzmov
Мнения: 51
Регистрация: 26 септември 2019, 22:21

Re: Мило дневниче

Мнение от Bartholomew Kuzmov »

30.04

Арестувахме Трифонов. Направих каквото можах за него, в началото се постарахме да бъде максимално тихо. Никой от нас не искаше отново да се окаже в полезрението на медиите. Сега подхванаха някакъв глупав корупционен скандал. Някакъв кмет платил сто и петдесет хиляди за рекламен клип на общината си. Получателят на парите била фирмата на жена му, а режисьорът на клипа – синът, който е абитуриент. Потресаващо е как всеки път, когато някой бъде изловен в крачка тези хора ахват, все едно им е дошло като гръм от ясно небе. Това, че осемнайсетгодишният син на корупционера е получил за рождения си ден „Порше“, нищо не говори явно. Както и да е, нас ни забравиха и засега всичко е спокойно.
Осъществихме ареста на Трифонов благодарение на Петренко. Самоволно е решил да проведе разследване. Първоначално това ме обиди, защото излиза, че ни няма доверие. Петренко обясни нещата просто – не е искал да ни натоварва излишно и разсейва от решението на проблемите в последните дни. Благодарих му за загрижеността, но се опитах да му обясня, че не се работи така в екип. Той ми се ухили, даде ми папката с материалите и се върна в моргата.
Нещата, които е открил са много, много интересни. Трифонов е използвал склада ни като пункт за съхранение на незаконно оръжие, наркотици, скъпоценности – всичко, за което може да се сети човек. Крил е нерегламентираните предмети, като е дублирал номерата им с веществени доказателства по други дела. Така например зад един пистолет – веществено доказателство са се крили, четири или пет оръжия. Държал ги на различни места, за да е сигурен, че двойниците няма да попаднат в грешните ръце. С цел да обърка хората, които евентуално биха го разследвали, е завеждал в нашия склад веществени доказателства, които са се съхранявали в други управления. Чуждите списъци е купувал срещу символични суми. Така е правил номерацията на артикулите в хранилището още по-объркваща.
Явно оттук е дошла и липсата на тревата, която самият той откри при проверката за Боб Марли. За да се разбере какви артикули са налични, както и броят им са нужни месеци. Човекът е организирал цял лабиринт от цифри и фиктивни протоколи. Вече втори ден осемнайсет души се занимават само с първата секция и още не са я преполовили.
В нощта, в която Клюна остави Лоло срещу мола, Петренко е открил в една от стаите на хранилището бяла окървавена престилка. Стаята сама по себе си е доста странна. Има две входни врати – едната води към задния двор на управлението, а втората – към основната част на хранилището. В двора имаме три камери за наблюдение, само една от тях работи и покрива далечния ъгъл. Тоест нямаме кадри на това кой е влизал и излизал от там. Всички в екипа бяхме учудени от наличието на тази врата, минавали сме хиляди пъти покрай нея и не сме й объщали внимание.
Пред вътрешната врата са поставени четири големи стелажа с кашони, а зад тях има свободно пространство от около четирийсет квадратни метра. Така като влезеш изглежда, че това е поредната стая със стелажи и доказателства. Мебелировката се състои само от няколко стола. Въобще не знаех за съществуването на тази стая, а и Трифонов през цялото време се оплакваше, че не му стига мястото.
Петренко намерил изцапания с кръв халат и го пуснал за изследвания, за да е сигурен, че е човешка. В момента, в който получил резултата дойде при мен с папката. Направи уточнението, че пробите не съвпадат с кръвта на жертвите на Клюна, но е много възможно да е останала след трепанацията на следващата.
След ареста и разпита на Трифонов, направихме обиск в дома му. Човекът живее наистина богато, особено като се има предвид заплатата му на полицейски чиновник средна ръка. Мебелите са масивни, битовата техника е скъпа, липсват предмети на изкуството. Вместо тях открихме библиотека, в която има десетки томове редки и антикварни книги. Какво друго може да има в дома на архивар?
Открихме специално отделена секция, посветена на средновековна литература по медицина и алхимия. На някои от тях имаше нарисувани чумни маски. Естествено, рисунките сами по себе си не доказват нищо, но комбинацията от всички неща е крещяща. Най-малкото, защото някои от книгите са на по няколкостотин години и почти сигурно, че Трифонов се е сдобил по незаконен начин с тях. Тоест, има възможност и контакти, за да намери автентични чумни маски.
За да избегнем каквото и да е изтичане на информация, аз и Йосиф осъществихме първоначалното задържане на Трифонов. След като видя доказателствата, с които разполагаме той ядосано ни заплаши с министъра. Когато чух това, нервите ми не издържаха, пред очите ми се спусна мъгла и се нахвърлих върху него.
Какво си въобразяваше? Че имаме двайсет трупа, цялата държава ни гледа под лупа, а той ще се отърве, защото два пъти си е пил кафето с министъра? Да не говорим, че ни е наблюдавал през цялото време. Всички веществени доказателства по делото на Клюна бяха описвани лично от него. Всичко – маските, дрехите, дори копията от документацията, снимковия и видеоматериал отиваха в неговия архив. Бил е запознат с почти всяко наше действие. Шибаното копеле ме гледаше в очите и ме плашеше с някакъв кретен, чиято основна задача е да събира компромати, за да си запази поста. Трифонов се изплаши от реакцията ми, а като разбра, че медиите ще научат преди всички за нещата, които е вършил, започна да говори. От самото начало отрече категорично, че е Клюнът и каквато и да е връзка с него.
Версията му е следната: да, правил е машинации в хранилището на управлението, защото е бил част от организирана престъпна група. Ролята му е била да съхранява не само оръжията, но и откраднатите пари, наркотици и стоки. Водил е счетоводството на ОПГ-то, както и описвал всичко. Тази документация изпращал директно на шефа. Самата група се е занимавала на практика с всичко – трафик на оръжие, наркотици, антиквариат и хора, проституция, рекет, изнудване, кражби, поръчкови убийства.
Задната стаичка е била използвана за няколко неща. Първо – за срещи между членовете на групата, предаване на по-обемисти пратки, като големи количества наркотици, например. Второ – стая за пресинг на жертвите или операционна, в случай че някой от членовете пострада. Не можех да повярвам на това, което чувам. Този човек или има най-богатата фантазия на света, или в цялото ни управление работят слепи хора.
В един момент Йосиф поиска да излезе, за да подиша малко чист въздух. И той бе шокиран от информацията, Трифонов го помоли да не го оставя сам с мен. Разказът продължи с това, че всички членове на групировката са полицаи, а нейният шеф е самият министър. Мозъкът ми спря за секунда и единственото, което успя да изплюе в следващите няколко мига беше „Бах маа му“.
Попитах го какво очаква да направя. Ако му повярвам, то няма как да се обадя на министъра и трябва да измисля друг начин, по който да го задържа. Трифонов се замисли и каза, че може би е редно да се свържа с шефа на Националната Служба за Безопасност. Имаше резон в думите му, погледнах към Йосиф, който в този момент четеше нещо в телефона си. С поглед се разбрахме, че трябва да изпушим по цигара, за да вземем решение. Оставихме Трифонов сам в стъклената стая.
Докато пушехме в двора на управлението ми се обади министърът и ме попита какво се случва с Трифонов. Разбрах какво е правил Йосиф с телефона си. Преразказах показанията на Трифонов. Реакцията му бе хладнокръвна и спокойна. Това ме накара да му повярвам. Пък и министърът на вътрешните работи да има лично ОПГ, толкова мащабно и нагло организирано? Абсурд. Нареди ми да събирам екипа и да отиваме да преровим дома на Трифонов, а той ще изпрати заповедта за обиск на място. Самият заподозрян да вкараме в ареста. В случай, че в дома му открием доказателства за причастността му към убийствата на Клюна да съобщим.
Мисълта за това, че Трифонов казва истината не ме оставяше на мира по време на обиска. Тихо се изнесох, докато другите продължаваха претърсването и тръгнах обратно към управлението. По пътя се обадих на един познат полковник от НСБ, който с радост ми обеща, че ще прибере Трифонов от нашия в своя арест. Двамата стигнахме едновременно до управлението, но вече беше късно. Полковникът кимна разочаровано в моя посока, като видя колата на министъра и просто подмина сградата.
Министърът вече беше в управлението с екип на една от телевизиите и на фона на Трифонов в клетката обяви, че истинският Клюн е арестуван. Съобщи името му, както и показа лицето му. Постъпи по същия начин като с Минков и Кирилов.
В този момент нещо в мен се пречупи. Някаква неведома сила ме накара да забия очевидните неща, които се случваха пред мен, в дълбините на съзнанието си. Казах си: „Аха, имаме заподозрян за Клюна. Ще го разработя!“ В последствие седнах срещу Трифонов така, сякаш нищо не се е случило и започнах да си върша работата.
Следващите дванайсет часа разпитвах Трифонов. Той упорито твърдеше, че няма нищо общо с Клюна и продължаваше да настоява на своята версия. Както винаги снимахме разпитите с камера и при прегледа на записа си спомних за един такъв заподозрян.
Всичко сочеше към него, но в крайна сметка се оказа невинен. Обвинихме го в убийство на три жени и едно дете – баба, двете й дъщери и синът на едната от тях. Открихме ги на пода на къщата им в едно вилно селище. Арестувахме съпруга на майката на детето, който имаше любовница, искаше развод, не искаше да плаща издръжка, мразеше тъщата си и нямаше алиби. В хода на делото се появи и свидетел – дядо, живеещ постоянно в съседство с местопрестъплението. Не успяхме да намерим оръдието на убийствата, което предполагахме че е брадва. Само с косвени улики и свидетелски показания, прокурорът повдигна обвинения. Съдът изпрати мъжа за петнайсет години в затвора. Тогава се гордеехме, че сме успели с толкова малко материал да изградим дело, което издържа в съда.
В края на втората година от излежаването на присъдата, човекът се разболя от туберкулоза и умря. Съседът научил за това, станало му мъчно и отишъл при местния полицай да направи пълни самопризнания. Показал и брадвата, с която убил семейството. Обяснението му беше, че си имал вземане – даване с бабата. След като се появили проблемите със съпруга на дъщеря й, тя го отритнала. Обиден и наранен, той искал да накаже старицата, но за зла беда в къщата се оказали дъщерите и внукът й. Видял се принуден да ги утрепе всички. После решил да натопи неверния съпруг, защото така или иначе вината за цялата история е негова. Когато научил, че човекът е умрял в затвора, съвестта започнала да го гризе и решил да си признае. И без това животът му станал празен след смъртта на любимата му баба.
Погледът на Трифонов много ми напомни на начина, по който ме гледаше умрелият в затвора мъж, докато го разпитвах. Той изразяваше смесица от вина, страх и молба за милост. Периодично ми се случва да виждам този поглед и винаги ме е страх от него. Обикновено това е първият знак, че заподозреният е невинен.
Страхът ми с историята около Трифонов е, че е невероятна, но стандартът му на живот я потвърждава. Цената на колекцията от книги възлиза на над милион. Невъзможно е да събере толкова пари със заплатата си. Още чакаме да излязат проверките на банковите му сметки. Съмнявам се, че е получил наследство, което да инвестира по този начин. Този тип колекции се събират полулегално, повечето от сделките се извършват с кеш. От друга страна – щом може да си позволи това, значи може да си позволи и да издържа леговище, каквото мислим, че има Клюнът. Какво му пречи в свободното от организираната престъпност време да убива хора?
Проверката на трупа на Лоло, както и на местопрестъплението отново не дадоха резултат. Вече започва да ми втръсва от това дело. Не стига, че си изгубих здравето и психиката, а станах и медийна боксова круша. Не описвам нещата, които се изговориха за мен тук, защото искам да ги забравя. Нямат никаква връзка с реалността и не са важни. Аз обаче ги чувам и осмислям, неприятно е.
Bartholomew Kuzmov
Мнения: 51
Регистрация: 26 септември 2019, 22:21

Re: Мило дневниче

Мнение от Bartholomew Kuzmov »

03.05

Събитията от последните дни преобърнаха света ти, Кука, с нетърпение чакам да ги опишеш.
Струва ми се, че си станал по-разумен, отколкото беше преди. Дума не обели за главоболията, повръщането, което ти се случи няколко пъти през последната седмица. Харесваш ми такъв, съсредоточен върху работата. Съзнанието ти работи само в една посока и не обръща внимание на месото. Имай предвид, че и то има нужда от грижите ти. Сега, когато не мога да съм толкова активен заради Жени, то си почива повече, но го претоварваш. Нищо, така или иначе остана малко време, после ще решим какво ще правим с него.
Както знаеш, старая се да не го използвам излишно сега и ще настоявам да го пазим в бъдеще. Имам възможността да го наблюдавам отвътре, мога да ти кажа къде има проблем и заедно да го решим. Не трябва да пропускаме този шанс. От друга страна много бих искал от първо лице да наблюдавам как се развиват болестите на месото. Имаш лек проблем с белите дробове, кръвоносната система също не е в кондиция, възможна е цироза на черния дроб. Камъните в бъбреците се уголемяват. Простата също скоро ще започне да напомня за себе си. Млад си, Кука, а толкова да се запуснеш. Не е добре това.
Тази „неведома сила“, която те „пречупи“, Кука, се нарича робски страх. Прекрасно разбираше какво направи министърът с Трифонов и не само си затвори очите, въпреки че можеше да направиш нещо по въпроса, а се подчини. Реши, че тази битка не е твоя. Избра да се направиш на сляп пред поредното престъпление, което извърши шефът ти. Виждах буцата в гърлото ти, докато го правеше. Видях и как тежко си пое въздух и с наведена глава отиде да изпълняваш заповедта, като послушно кученце. Не мисля, че дори има смисъл да обяснявам какво мисля за теб в тази ситуация.
За сметка на това изключително много съм възхитен от Петренко! Трифонов беше и пред твоите очи. Не му обърна внимание, защото те е страх дори да помислиш, че може да съм някой от хората, които виждаш всеки ден. Още когато разследвахте Минков и Кирилов ти написах, че големият престъпник е пред очите ти.
Честно казано бях изненадан от размаха на дейността му. Изглеждаше толкова спокоен и прилежен човек. Кой би помислил, че може да заема важно място в подобна организация. От друга страна е идеален за целта. Спирам за Трифонов. Така или иначе няма да прочетеш мислите ми, когато трябва, а нямам много време – Жени ще се върне скоро.
Тя на практика вече живее с нас, знаеш ли колко ми е трудно, когато е наоколо? Нито мога да се поровя в интернет, нито да направя нещо полезно за месото ни – антиоксидиращ чай или нещо с много витамини за ядене. С бившата ти си позволявах някои волности, но с Жени не мога. Тя знае много за мен. Мога да се издам без дори да усетя.
Връзката, която двамата сте развили е интересна. Ти си свидетел на ужасни неща в управлението, тя се опитва да реши проблема с баща си. В лош период сте и няма как да излезете невредими от него. Имате нужда да общувате с някой, който ще ви отговаря и ще се прави, че ви разбира. В твоя случай – само първото, защото тя не знае за признанията на Трифонов. Ти обаче с удоволствие слушаш за нейните, разсейват те. Получава се, че ти си послушното й куче, а тя твоето говорещо коте.
Секс също не правите, защото не можеш. Сигурен съм, че ако разреша ще се скъсвате. Напрежението ви е огромно, а месото най-добре го канализира през половите си органи. Социалният ви инстинкт е много интересен феномен. Преди е бил жизнено важен за оцеляването на отделния индивид, а сега е инструмент за избиване на комплекси и туширане на фобии и мании. Бишкот е вашето бебе. Когато взимаш решения се съобразяваш с него, полагаш грижи да му е удобно и комфортно. Можеш да не вечеряш, защото те мързи да сготвиш, но неговата паничка винаги ще е пълна. Приличаш на една грозна, уморена и космата майчица. Жени има същото отношение към него. Той е още една причина да се чувствате добре заедно. Сближава ви. Всичко това противоречи на здравата логика. Месото си е месо.
Реакцията ти спрямо корупцията в полицията, също ми направи впечатление. Няколко дни преди да ги чуеш, теоритизираше за вътрешните борби между силоваци и чиновници. Дори последните си записки започна със заяждане: защо се били шокирали, че еди кой си е корумпиран, при условие, че синът му кара Порше. А ти как може да си шокиран от това което чу, при условие че имате власт? Много си смешен. Ако дадена тема не те засяга си позволяваш да си язвителен и циничен, а когато те докосне, съзнанийцето ти започва да буксува.
Това, забелязал съм, е свойствено за месото. Същото направи, когато се упражняваше върху истеричката. Факт е, че вие не поставяте на една плоскост чуждата смърт и тази на свой близък. Правите го не защото сте коравосърдечни, а защото сте си изградили защитен механизъм. Месото умира всеки ден, в големи количества, по зрелищен начин. Ако приемате всичко присърце, ще откачите от толкова много смърт.
От друга страна, направих си труда да проверя, едни от най-гледаните и обичани неща въобще са новините за смъртни случаи. Дали става дума за идиот, който паднал отнякъде докато си прави селфи или сърцераздирателна история за болно дете. Смърт, смърт, смърт. Само тя успява да възбуди достатъчно много съзнанието ви. Естествено, не целите да откриете някакви екзистенциални истини или да разберете дали има нещо след нея. Ползвате я като елементарен дразнител за сетивата.
Същото е като с еротиката – в началото на XX век един гол женски глезен е бил достатъчен, за да побърка мъжете. Сега ако ще и слон да изскочи от вагина, все ще се намери някой който каже, че му е малко. Не знам дали това е хубаво или лошо. Обикновено в историята подобни периоди на свобода и презадоволеност на елементарните инстинкти, биват следвани от упадък и мрак. Не съм много запознат с темата, затова е възможно да греша. Изглежда ми съвсем логично да е така. Когато цивилизацията е вглъбена в слабините си, трябва нещо да я разтърси. Да я накара отново да вдигне поглед към прогреса. Защитен механизъм, го наречи ако искаш, много разрушителен. Няма обаче по-ефективен начин за справяне с проблема. Месото, което има потенциал и късмет, защото и той е важен – оцелява, а това, което няма – не. Жестока, но много природосъобразна реалност.
По същия начин възприемам и месото, което използвам за работата си. Не е имало късмет или потенциал за нещо друго. Естествено, не смятам, че е било родено, за да мога да го трепанирам. Мисля, обаче че щом е попаднало в ръцете ми, значи е трябвало животът му да се стече по този начин.
Пример за това е месо номер шестнайсет. Петренко го нарече „Аквамен“. Причината беше, че го удавих. Целта бе да изследвам бели дробове на удавник. Дълго търсих подходящ екземпляр, трябваше да съм сигурен, че не е пушил нито цигари, нито марихуана. В същото време трябваше да е здрав и да е водил типичния за градски човек начин на живот. Навсякъде, където търсех удрях на камък. Все пак не забравяй, че в активната част на денонощието ти владееш месото. Бих нарекъл кръга ти на общуване „специфичен“.
За конкретното изследване нямаше подходящи меса. Не исках да търся във фитнес зали и нощни заведения, защото нямаше как да съм сигурен, че наистина не употребява нищо. Една сутрин месото само почука на вратата. Беше от сектата „Свидетелите на Йехова“, идеален за нуждите ми индивид. Проповядваше някакви неща за Бог с дебилно вдъхновена усмивка. Ти го отпрати, но аз знаех, че след като приключи дневната си обиколка ще отиде да се отчете. Причаках го на излизане от вилата, в която правят сбирките си. Не знам как точно наричат сградата помежду си, но си е тузарска вила. Това не е важно.
Знаеш методите ми на действие, затова директно преминавам към удавянето. Малко се двоумях как точно да го направя. Не исках да използвам вана, защото нямам в кочината и трябваше да я мъкна отвън. В същото време ми беше ясно, че месото въпреки пречистеното си състояние, ще се съпротивлява на водата. Решението на този проблем дойде от само себе си. Както всичко в този опит. Поради това, че кочината се разрастваше и постоянно ми се налагаше да чистя различни стаи, винаги попадах на интересни предмети.
Докато пречиствах Аквамен, попаднах на противогази. Съответно планът на най-чистото удавяне се оформи в главата ми. Завързах месото, на един стол. Сложих му противогаза на главата и после свързах маркуча за къпане с дупката отпред. Предварително направих преходник, за да бъде връзката здрава и да не тече. Пуснах водата и зачаках.
Конвулсиите и борбата за живот започнаха почти веднага. След петнайсетина секунди от краищата на противогаза потече вода. Продължих да наблюдавам. Движенията на месото станаха много мощни и резки, и то обърна стола. Връзката на маркуча с чешмата се разпадна. Реших, че и така ще се удави, затова не реагирах. След още минута месото умря.
Почаках още малко за всеки случай. Проверих пулса на месото. Липсваше. Свалих противогаза, замъкнах месото в лабораторията, там го разфасовах с флекса. Единствената разлика между дробовете на Аквамен и Сивчо, бе че тези на първия бяха по-влажни. Съответно термичната им обработка продължи по-дълго. Нищо повече.
Бях малко разочарован от този резултат. Очаквах, че месото по някакъв начин ще реагира на шока, който е изпитало. Бях сигурен, че текстурата му ще се промени заради абсорбирането на водата в тъканта на дробовете. Нищо такова. Понякога липсата на резултат също е резултат.
Явно Аквамен не е направил впечатление и на теб, досега не си го споменал дори веднъж. Даже Сивчо ти беше по-интересен. Сигурно липсата на внимание го е тласнала към йеховистите. Ирония. Животът и смъртта понякога ни изненадват с много тънко чувство за хумор.
Друго важно нещо научих от работата си с Аквамен. Вярвам, че моят свят е построен на основните на прагматизма и логиката. Старая се да бъда ефективен и подреден. Наблюденията ми от тази гледна точка ми показаха, защо месото толкова много вярва в случайността.
Появата на Йеховиста в дома ти на пръв поглед е такова събитие. Известно време размишлявах над това. Достигнах до извода, че нищо не е случайно. Животът се състои от низ от действия или бездействия, които водят до съответен резултат. Получава се един общ и абсолютен хаос. В него съдбите на месото се преплитат понякога за две минути, а понякога за цял живот. Няма как едното месо да знае каква е историята на другото, както и всички обстоятелства, които предшестват дадено събитие. Липсата на пълната информация за дадена случка вие наричате „случайност“.
Дори сте намесили божествени сили в незнанието си, наричате ги „карма“ и какво ли още не. Повярвай ми, Кука, ако един човек е убиец, това което ще го застигне няма да е „карма“. Ще бъде отмъщение или арест – плод на безнаказаността, която е развил. Вие ще го наречете „случайност“ или „божие възмездие“. Ако цялата картинка е налична, всяко действие, цялата верига, то абсолютната логика се вижда. Затова нямам угризения спрямо жертвите си.
Ако Аквамен не бе почукал на вратата или се беше забавил с два часа, нямаше да го удавя. Той сигурно е бързал, за да обиколи повече домове, където да проповядва. Сигурно е щял да убеди някого в правотата си и с това да донесе мъка и страдания на близките на този някой, когото е откъснал от семейството му. Самият факт, че разпространява различна интерпретация на Библията също е грях. Поне според Църквата. По тази логика, излиза че удавянето му е карма или Божие наказание, нали?
Виждаш ли колко нееднозначно е всичко. Нещата опират до начина, по който построиш логиката си. Вие приемате живота като нещо свещено, неотменимо право, което стои над всичко. Затова имате толкова много изроди, които се чувстват безнаказани и правят каквото си искат. Мислят си, че лично техният живот, защото е техен, е по-скъп от този на другите. Колко смешни и жалки стават, когато разберат, че това не е точно така. Още по-забавно е, когато срещнат свой по-силен двойник.
Ако поставите ценностите и идеалите на общността като върховна философия, то ще видите как ще се промени битието ви. Тогава месото ще осмисля съществуването си не чрез задоволяването на собствените си нужди, а чрез участие в развитието на общността. Много се разфилософствах нещо, така или иначе месото никога няма да надскочи егоизма си.
Bartholomew Kuzmov
Мнения: 51
Регистрация: 26 септември 2019, 22:21

Re: Мило дневниче

Мнение от Bartholomew Kuzmov »

09.05

Адът е тук! Имам чувството, че Клюнът знае всичко, което се случва в управлението. Не мога да асимилирам последните събития. Нещата са толкова объркани, толкова плашещи и с ужасно мощен ефект. Губя вяра във всичко, вече не мога да преценя кое е добро, кое – зло. Във вътрешното министерство бе направен нещо като преврат, имаме нова… жертва от Клюна. Имаше опит за убийство на Трифонов. Стигна се до сблъсъци по време антиправителствените протести. Не знам как и кога се случи всичко. А начинът, по който се подредиха събитията… Сякаш нечия божествена ръка ги бе поставила като плочки домино и просто трябваше някой да бутне първата.
Изпитвам паника и страх, вече не мога да спя. Усещам как клетките в тялото ми спират да функционират от умора. Опитвам се да компенсирам това с храна, не се получава – повръщам. Всичко не само е излязло извън контрол, лавинообразно е и оставя пустиня по пътя си.
Аз съм единственият, който е виновен за това и е причина да се случва. Дори не знам за кое точно да се самообвинявам? За това, че появата ми спаси Трифонов от убийство в килията? Какво ме накара да отида в единайсет вечерта, за да проверя как е? Навикът. Почти винаги го правя със задържаните. Просто си говорим. След като приключи разследването и вината е доказана така, че да издържи в съда на всички ни олеква. С арестантите е същото. Опознават ни добре, както и ние тях. Среднощните разговори са откровени, напомнят на диалозите, които завързваш с непознат във влака.
Когато стигнах до килията, вратата бе отворена и двама души от охраната душаха Трифонов. Когато ме усетиха, спряха и ме гледаха като гръмнати. Не знаеха как да реагират. И мен ли да довършат или да звънят на поръчителя да замазва положението? Докато траеше този миг, Трифонов хриптеше, вече бе ококорил очи от липсата на въздух. Спасих му живота.
В следващия момент насочих пистолета си към убийците, заповядах им да излязат от килията и ги заключих в съседната. Извиках линейка, откараха Трифонов в болница. Обадих се и на Петренко да го пази там. Десетина минути по-късно се появи министърът. Обясних какво се е случило. Той ме попита какво правя по това време при арестанта. Отговорих, че е по-важно да разбере какво правят ръцете на хора с пагони на врата му. Отиде при тях, говориха си за нещо около пет минути, след това ги накара да си предадат оръжието, значките и всички вещи. Остави ги в ареста. Каза, че сутринта ще прати екип, който да разследва случая.
Отидох в болницата при Трифонов, той вече бе извикал журналисти, които му взимаха интервю. Реших да не се показвам пред камерите, бях достатъчно уморен. Не прекъснах и интервюто. За разлика от Минков и Кирилов, Трифонов получи шанс да се оправдае до някаква степен. С Петренко дочакахме да дойдат момчетата от НСБ, които изпрати полковникът да охраняват пострадалия.
Прибрах се вкъщи и заварих само Бишкот. Жени ми беше оставила бележка, че ще ходи на вечеря с баща си. Пореден опит за сдобряване. Беше оставила храна на котето, легнах да спя без дори да се събличам. Спах като труп. Сутринта получих обаждане от Петренко, че може би имаме ново включване от Клюна.
Жени въобще не беше идвала през нощта. Едва успях да стана от леглото, бях изпотен. Взех душ и отидох на адреса, който ми даде Петренко – централната ЖП гара. По пътя в колата слушах радио, говореха „скандалните обвинения на набедения за сериен убиец полицай“. Не ми направи кой знае какво впечатление. Повечето медии си имат политически покровители. Те активно използват ситуацията от последните седмици, за да печелят задкулисните си войнички. Явно разкритията на Трифонов за министъра са по-важни от Клюна, затова отново без грам идея за разследването, насочват общественото мнение.
На един от светофарите загрях, че той със сигурност не е Клюнът. Какво включване от Клюна можем да имаме, ако през нощта е бил в болницата под надзора на НСБ? И какво въобще означава „може би имаме включване“? Петренко никога не използва подобни фрази, ако имаме труп казва „имаме труп“.
Когато стигнах гарата заварих следната картинка – кордон от полицаи бе отцепил район от около триста квадратни метра. По средата стоеше чернокожа жена, много слаба, с искрящо руса коса. Държеше сак в едната ръка, а на лицето си имаше чумна маска. Бе облечена в много оскъдна рокличка и високи над коленете ботуши с огромни платформи и токове. Най-вероятно бе проститутка.
Наоколо бе пълно с хора, имаше и журналисти, които предаваха случващото се „на живо“. Отидох при Петренко и шефа на местното управление. Двамата пушеха цигари и замислено гледаха жената. Питах ги какво се случва. „Виждаш“, каза Петренко. Стояла там вече час и малко, излязла от съседния подлез. До два от входовете му няма камери, затова опитът да се проследи движението й чрез уличното видеонаблюдение не е дал резултат. На въпроса „Защо никой не прави нищо“, отговорът на местния началник бе „Защото не знаем какво има в сака, може да се взриви“. С Петренко се спогледахме и се дръпнахме настрани. Трябваше да решим какво да правим. Сапьорите не биха пуснали свой човек в тази ситуация.
Изведнъж човекът с маската пусна сака и започна да се съблича танцувайки. Изглеждаше, че прави стриптийз. Огледахме се и забелязахме, че на съседното кръстовище беше спрял един кабриолет и от него се чуваше песента Vogue на Мадона.
Когато остана чисто гол се оказа мъж, доста надарен. С отработена походка се отправи към една от близките чешми и започна да се къпе. Пълнеше шепи и изсипваше вода върху тялото си. Беше много странно, защото ходеше идеално на високите платформи, в същото време движенията му бяха резки и отсечени. Приличаше на персонаж от компютърна игра от началото на века.
Колегите веднага отидоха да го обезвредят. Петренко се втурна с тях, за да вземе маската. Аз отидох да проверя какво има в сака. Отворих го и там открих храна за малки котета. Бишкот ли е имал предвид? Дали някой от колегите не се шегува с мен? Поредна проява на чувството за хумор на Петренко? Не, никой не е толкова луд, за да направи такъв номер. Обърнах се и видях, че полицаите са накарали човека да седне на земята. Медиците от линейката, го бяха наметнали с одеяло, а Петренко им посочваше горната част на черепа. Единият лекар търсеше нещо в косата му. Когато го намери погледна към Петренко и му показа вдигнат палец. Травеститът е бил трепаниран.
Значи така изглеждат жертвите на Клюна, преди да ги убие? А защо изведнъж реши да се съблече и да се къпе? В този момент получих обаждане от министъра. Дадох сака на Петренко, за да го изследва и тръгнах към министерството.
Началникът беше в смачкано състояние, явно не само аз бях недоспал. Не се беше избръснал през нощта, нито си беше сменял ризата. Имаше жълти влажни петна подмишниците. „Нали Клюнът е Трифонов?“ с това започна разговорът ни. Обясних му, че след последните събития е много трудно да се каже. Има вероятност последната жертва да е успяла да избяга от мястото, където е била държана. Трифонов все пак не е в състояние да я спре.
Попита ме каква е тази храна за котки в сака. Казах истината – не знам. Досега не е имало и помен от подобни неща. Изказах предположение, че с това може да е хранил жертвите си. Веднага се опровергах – в стомасите им Петренко откриваше нормална храна. Човекът от гарата може да я е взел за из път. Кой знае?
Попитах го какво е положението с хората, които се опитаха да убият Трифонов. Този опит доказва версията му за полицейското ОПГ. Той ме погледна с кръвясалите си очи, искаше да каже нещо, но не успя. В кабинета нахлу заместникът му с още четирима полицаи. Арестуваха го. Изведоха го, останахме аз и новият министър.
Обеща ми награда за това, че съм разкрил престъпната организация и съм помогнал да вкарат предшественика му в затвора. Попита как се развива делото на Клюна, пак отговорих честно – зле, много зле. Каза ми да си почина и ме помоли да напусна помещението.
В управлението заварих Петренко и Жени, които ме посрещнаха притеснени. Мислех, че става дума за Травестита. Такова е било и заниманието на жертвата, но грешах. Попитаха ме какво съм правил през нощта. Казах им, че съм спал. Оказа се, че Жени се е върнала вкъщи около два. Колата ми я е нямало пред болка, бил съм заключил вратата и с втория ключ. Никога не правя така.
Върнах се у нас към един, колата оставих точно пред входа, където я намерих сутринта. Резето също не беше заключено, когато излизах. Петренко ми каза, че имам нужда от почивка. Жени ме гледаше с безпокойство. Каза, че докато сме били в командировка с Георги, той е забелязал същите странности в поведението ми. Лампата на стаята ми е светила късно през нощта, виждало се е движение зад завесите. Сутринта съм се оплакал, че съм спал цяла нощ, но не съм успял да си почина. Спомних си този разговор. Мисля, че двамата преувеличават.
Дойде Георги, който бе много развълнуван и обяви, че Травеститът е зеленчук. Нито приема, нито предава. Петренко му беше казал за песента, която чухме и бе направил предположение, че е реагирал на нея. Оказа се прав. Всеки път, когато Георги му пускаше Vogue, Травеститът започваше да се къпе.
Първо се събличаше, после започваше да търси вода. Ако не откриваше, започваше просто да се търка. Стараеше се да спазва ритъма. Планът е да му дадем лекарства, които да възбудят мозъка му, да го върнем на гарата и да се опитаме да го накараме да ни заведе там, откъдето е дошъл. Надяваме се, че ще проработи. Нужно е малко време да си почине и да се уталожат нещата, за да се случи всичко спокойно.
В момента лицето му, както и цялата сцена с къпането пред гарата се въртят абсолютно навсякъде. Някои хора му се подиграват по жестокия начин, който позволява само интернет. Ако знаеха истината, въобще нямаше да им е толкова забавно. Не сме давали информация за състоянието му.
В обедните новини говорителят на правителството заяви, че Вътрешното министерство има нов шеф. Старият бил подал доброволна оставка. Към този момент давал показания по обвиненията на Трифонов в следствения арест, където е задържан.
Самият Трифонов в сутрешното си интервю е представил нещата така, че обвинението му за двайсетте убийства е било опит да бъде обявен за маниак и ненормален. По този начин министърът е искал да предпази себе си от всички неща, които би разкрил пред обществеността. Не пропусна надълго и нашироко да опише опита за убийство. За мен нищо не каза – нито за това, че го арестувах, нито че му спасих живота. Сигурно по този начин ми се отблагодари за второто.
Следобед получихме резултатите от първите изследвания на консервите от сака – най-обикновена котешка храна. От евтината. Нищо интересно нямаше в нея, на една от консервите бяха открити мои отпечатъци. Най-вероятно съм я извадил, когато съм отворил сака. Не помня такова нещо, но друго обяснение няма.
В това време Георги пускаше различни песни на Травестита в опит да открие на какво друго реагира. Йосиф провери шофьора на кабриолета – нищо.
Към четиринайсет часа в медиите започнаха да появяват компроматите, които бившият министър бе събирал през годините. На всеки половин час по един. Към шест и половина вечерта знаехме, че любимата сексуална роля на премиера е „лошо прасенце“. Имахме кадри на това как лидерът на едната от най-големите опозиционни партии проиграва 500 000 на карти, а този на другата – шмърка кокаин от циците на Мата Хари. Народът научи, че един от най-върлите природозащитници е фен на сафаритата, а вицепрезидентът е педофил. В деветнайсет часа над сто хиляди души излязоха на протест с искането цялата политическа класа да си ходи. Слоганът на протеста бе „Чао, чао, педали!“.
Гледах тези новини в управлението на фона на Мадона, Вилидж Пийпъл и Елтън Джон. Мислех, че ако не бях отишъл да говоря с Трифонов снощи, сега всичко щеше да бъде спокойно. Нямаше да има компроматна война, а единственият ни проблем щеше да си бъде Клюна. Мечтаех той да бъде единственият проблем. Сега цялото общество се страхуваше, искаше възмездие и беше на ръба на масови безредици.
Те настъпиха в двайсет и три часа. Целият град бе на улицата. Опитът да бъде изведен вицепрезидентът от сградата на булевард „Свобода“ 10 се оказа неуспешен. Стигна се до бой, няколко коли бяха обърнати и запалени. Витрините на близките магазини – изпочупени. Близо до сградата на президентството има кафене, чиито маси и столове бяха извадени на улицата. Те полетяха към охраняващите полицаи. За щастие нямаше тежко пострадали. Ситуацията е патова.
На практика народът няма на кого да даде властта. И опозицията и управляващите са подложени на абсолютно заслужени гонения. Май трябваше да оставя Трифонов да умре. Тогава щях да се самобичувам, да се мразя, но това щеше да си е само мой проблем. Сега цялата държава се тресе. За мен е по-добре да живея някъде, където има стабилно управление и негова ясна алтернатива. Иначе настъпва анархия, хората не могат да се самоуправляват. Винаги, когато са опитвали са получавали кръвопролитие. Сега и аз не мога да си върша работата. Силната и стабилна система е гарант, че престъпленията ще бъдат разкрити. Факт е, че тя отдавна е безпомощна и слаба.
Ако всички камери в депото, където открихме Боб Марли бяха изправни, щяхме да хванем Клюна още тогава. Системните грешки са позволили на директора вместо тях да си купи кола.
От друга страна, ако бях оставил Трифонов да умре, никога нямаше да разбера, че може да се стигне до тук. Морално би трябвало да съм доволен от развоя на събитията. Спасих един престъпник, който повлече към дъното друг престъпник. Вторият, за да не остане по-назад, реши да повлече още хора. Съвсем нормална практика в техния свят. Тия обаче срутиха държавата. Още не мога да повярвам какво се случи.
Дори не знам върху какво да се съсредоточа – върху Клюна или върху историческите събития, които се развиват пред очите ми? Та аз съм част от тези събития. Заедно с Петренко ги предизвикахме. Като помисля, че след като запали чергата на цялата политическа класа, този човек изследваше котешка храна, намерена в сака на трепаниран травестит. Животът е много, много странно нещо.
А връзката ни с Жени? Като ми каже, че отива в леглото не си представям как след десет минути ще скоча отгоре й. Мисля си колко ще ми е приятно да я усещам до себе си, когато заспивам. Нормално ли е това? Тя се безпокои за мен, вече е решила проблема с баща си. В момента я чувам как си мие зъбите. Той сигурно сега си има други грижи, като нищо утре и за него може да изникне някой компромат. Мисля, че изпитвам платонични чувства към нея. Сигурно заради физическото ми състояние. Психиката също започва да поддава на натиска.
Първоначално се стреснах, че Петренко знае за нас, но няма как да е иначе. Той е ментор на Жени, а и е достатъчно наблюдателен. За щастие не си пада по клюките и не е казал на никого.
А Травеститът? Едва ли е избягал, бил е пуснат. Клюнът е бил ядосан от бившия министър. Той толкова убедително твърдеше, че Трифонов е серийният убиец. Най-вероятно е искал да го опровергае. Как така някакво ченге ще обере неговите лаври? На средновековния лечител или там за каквото се мисли.
Опитвам се да направя равносметка на всичко, да го подредя и оценя. Не мога. Не ми се получава да определя степента на важност на всяко събитие по отделно. Общата картинка ми е неясна. Въпреки всичко нещата, които най-много ме изплашиха в цялата тази врява бяха две. Първо – твърдението на Жени. Тя няма защо да си измисля подобни неща. Второ – когато се върнах вкъщи открих, че нямам храна за Бишкот.
Bartholomew Kuzmov
Мнения: 51
Регистрация: 26 септември 2019, 22:21

Re: Мило дневниче

Мнение от Bartholomew Kuzmov »

12.05

Аз също не знам откъде да започна, Кука. Явно си приличаме, защото също като теб изпитвам смесени чувства. Исках да ви шокирам, успях но само за няколко часа. При това не по начина, който очаквах. Не мога да повярвам, че има месо което се подиграва на Нубийската Принцеса. Това е толкова противно и антиестествено, че ми се повдига. Да, цинични сте, кретени сте, но от вашата камбанария животът й е трагедия. Аз никога не бих си позволил подобна реакция спрямо себеподобен. Да, ирония, сарказъм, унижение – няма проблем, но в определени обстоятелства. Никога в такива! Вместо аз да му разкажа играта, месото започна да шокира мен.
Не мога да си обясня кое чак толкова го напрегна, че излезе да сваля правителството? Да не би и вие да не обичате да си играете в леглото? Премиерът се възбужда като грухти, какво толкова? По-добре, отколкото да се възбуждаше от трупове или да имаше моя проблем със секса, не мислиш ли?
А корупцията? Все едно самото месо не предлага дребни подкупи, за да си спести едно разкарване до пътната полиция? Или да си узакони нещо малко? Сигурно е убедено, че ако беше на мястото на политиците, нямаше да прави така. Първо да помирише властта, да усети как се чувстват те, тогава да говори. Вече писах за материализма, оттам ви идват проблемите. На месото никога не му стига, иска още и още. То храни маниите и комплексите си по този начин. Когато докопа влиянието и силата, естествено, започва да ги употребява. А като пукне какво? Погребват го с почести и после милиони на драго сърце биха се изпикали на гроба му.
В огромното си болшинство месото е такова. Дали ще става дума за пари, за дрехи, някакви предмети – материализъм и егоизъм. Дори не може по достойнство да оцени придобивките си, камо ли да ги приложи с някакъв смисъл. Както и да е, огорчен съм от развитието на събитията.
И ти, тъпа Кука такава, не помагаш кой знае колко. Докара ми тая пикла на главата и сега трябва да се крия като ученичка, когато работя. Не стига, че твоето жалостиво поведение все повече започва да ме дразни и изморява, сега и тази. Разбирам, че си слабичък и искаш да усещаш друго месце, което да те успокоява, ама имай мярка!
Май сгреших, че не ти спретнах една пълна програма. Драйфане – припадъци – частична амнезия. Четката й за зъби вече е в банята, онзи ден ми трябваха двайсет минути, за да открия сатъра си. Бях го сложил в шкафа зад тенджерите, а тя го преместила при вилиците и ножовете. Това е някаква антисанитария! Режа месо с този сатър! От друга страна няма как да знае какво правя с него. И вместо, Кука, да се постараеш по някакъв начин да ограничиш нейното присъствие тук, ти й даде ключа и за резето. За жалост нямаш ни най-малка представа до какво могат да доведат действията ти. Вече ти правя открити намеци!
Защо не взе поне една консерва за Бишкот? Тази нощ пак го храни с гранули, това въобще не е полезно. Той все пак е малък хищник, трябва да яде и нормална за вида си храна!
Губиш контрол, просто губиш контрол. Объркваш и мен по този начин. Вече не мога да преценя дали реакциите ти са пропорционални на събитията, които се случват наоколо. До каква степен са правилни мислите ти? Доколко си адекватен? Живееш в тотално прогнил свят, в който царят беззаконие и корупция. Оплакваш се от тях и в момента, в който ти и месото имате шанса да промените нещо ми говориш за стабилност.
Ехо, нормален ли си? Изплаши ли се? Или ти е по-лесно да мрънкаш, а когато ножът опре до кокала и имаш реална възможност да построиш по-добър живот, просто казваш „Не“? Не съм очаквал подобно нещо от теб. От всеки друг – да, но от теб не. Всеки ден виждаш ужасяващи неща, пожертва семейния си живот, социалните контакти, психическата си стабилност, за да си това, което си. Откакто се помниш водиш борба със себе си, за да бъдеш справедлив. Виждаш хора в серийните убийци, изнасилвачи и другите изроди. С дребни изключения си месо за пример. А сега? Щяло да бъде по-добре ако беше оставил да убият Трифонов. Фрапираш ме, честно казано.
Аз нямам общо с вашия социум, смятам че съм успял да се изградя като личност извън него. Имам постижения и поражения зад гърба си. В началото мислех, че изолацията е проклятие. После осъзнах, че е дар. Намирам се извън вашата ценностна система, не възприемам ограниченията, които ви налага месото. Виждам колко сте лицемерни, страхливи и продажни. Чета тези неща в думите ви за чест, дълг и достойнство. Борбите ви са безсмислени.
Нивото, от което гледам на вас, е друго. Много рядко се е случвало обикновено месо да се издигне до него. За да успее, то трябва да извиси мисленето и желанията си на космически честоти. Ако успее да го постигне, то цената е отритване от социума ви. В най-добрия случай на него гледат като много умен, но странен човек. Някои меса странят от него, други се страхуват. Трети си мислят, че не става за нищо, защото не изповядва ценностите им. Те, естествено, са материални или някакви химери, чието съществуване е еднодневно. Тези хора всеки ден гонят едно и също и се превръщат в хамстери, въртящи колело. Четвърти го уважават заради постиженията му. Картинката на живота му, обаче е много, много тъжна. То трудно намира себеподобни, обществото го отвращава с тъпотата си. Това извисено месо е принудено да живее с масата и плаща огромна цена за това.
Аз съм привилегирован от тази гледна точка. Никой не знае за мен и не съм обременен от съжденията на околните. Мислех, че и ти си такъв. Че се бориш за един по-добър свят, в който царят правдата и справедливостта. Общество, чиято чиста структура помага на отделния индивид да отвори напълно потенциала си и по този начин да помага на всички. А какво се оказа? „Трябваше да оставя Трифонов да умре, а после да се мъча. Поне щеше да има стабилност.“ Жалък, обикновен, лицемерен червей. Пред очите ти нараства справедлив социален бунт, а ти се самобичуваш, защото си го запалил без да искаш. Единственото ти желание е да ме хванеш.
Спокойно, аз сам ти се поднасям на тепсия. Резултатът от това ще бъде, че ще ни опишат в няколко учебника по психиатрия и криминалистика. Ще снимат няколко документални филма и край. А тук без да искаш получи шанса да участваш в Промяната. Презирам те. Знаеш ли на кого ми напомняш? С тази разлика, че тя си носеше кръста.
На Гертруда, месо номер седемнайсет. Посветих я на това да разбера дали тлъстините на дебелите хора са същите като тези на слабите. След като я пречистих трябваше да намеря оптималния вариант, за да извлека от нея маста. Действах по описания от теб начин, за да не нарушавам структурата на тези тъкани. Сравнявах с проби както от Сивчо, така и от Жената Каучук. Забелязах доста големи разлики в плътността и вкуса на месото. Ако при Сивчо нещата напомняха на обикновен бекон, при Жената Каучук ставаше дума за пилешко, то при Гертруда положението бе доста по-неприятно. Тлъстините бяха в пъти по-плътни, а миризмата и вкусът им напомняха нещо застояло. Как точно се е получил този ефект не мога да кажа със сигурност. Според мен причината е, че са се трупали с десетилетия. В последствие тежестта, която сами са оказвали върху себе си ги е сгъстила.
Мускулатурата й бе развита доста добре, въпреки че не си личеше под тлъстините. Това ме учуди, защото не е логично. Също така обърнах внимание, че ставите й са много изхабени, както и кожата на стъпалата и глезените. Знаех, че приживе е била готвачка, но не бях наясно с пълната й история. Докато я разследваше, успях да науча дсоста за живота й и тогава се нарисува цялата картинка.
Самотна майка с две деца, готвачка в Трудово-възпитателно училище. Семейството й е страдало постоянно от липса на пари. Затова с всички правди и неправди се е опитвала да осигури щастливо детство на децата си. Била е постоянно в движение, за да търси дрехи и играчки. Храна е носела от работното си място. Не е почивала години наред.
Това обясни силната й мускулатура, месото й се е развило така не само, заради голямото натоварване. Съзнанието му е дало установка за пълна мобилизация с цел отглеждане на потомството. Най-вероятно не са били редки случаите, в които не е дояждала, за да има храна за децата й. Наваксвала е липсите на работното място. Месото, заради абсолютно нередовния хранителен режим и огромния стрес, рефлекторно е трупало запаси.
За пример ще ти дам Бишкот, в началото той не беше сигурен, че ще има постоянен достъп до храна. Затова изяждаше всичко, което му сипваше в паничката наведнъж. После го повръщаше. Когато се убеди, че храна винаги ще има, започна да си хапва по малко.
Месото на Гертруда никога не е било сигурно кога ще яде пак. Затова е трупало. Спомняш ли си, когато отиде да разпитваш сина и дъщеря й, за да разбереш дали са забелязали нещо подозрително? И двамата се правеха, че нямат майка. Синът беше станал мениджър, имаше жена и дете. Сподели, че има много проблеми – ипотека, кредит за колата. Трябвало да уредят детето в детска градина. Затова не бил поддържал много силна връзка с майка си.
Дъщерята? Опитваше се да пробие в средите на Лоло. Беше си сложила силикон в устните и спестяваше за добавка към гърдите. Въобще не й се занимаваше да говори за жената, която я е родила и отгледала. Спомняш ли си как те гледаше и се опитваше да разбере какво би направил за нея ако преспите? Мисля, че дори за момент си е представяла как благодарение на осигурената от теб протекция е станала бос на мафията. Тъпа патка. Истината за живота на Гертруда разбра от сестра й.
Когато мислех как да ти я поднеса, исках да бъде нещо достойно за нея, все пак месото си има таван на възможностите, но не исках да е иронично. Затова я укрепих със стиропор и я сложих в студентския стол. Доста по-престижно място за работа от ТВУ-то. Направих всичко това без да знам подробностите за нея.
Ядосвам се на малките разглезени копеленца. Майка им си е изтрила ставите, за да не им липсва нищо, а те са я зарязали да се оправя сама. Мисля, че постъпих правилно. Ще си призная, че докато слушах историята й, мислех че съм усетил колко е била тежка по време на опита. После разсъдих трезво и осъзнах, че греша. Все пак няма как готвач в ТВУ да е имал хубав живот. Най-малкото ако децата й бяха нормални, нямаше да продължава да работи там.
Знаеш ли защо ми напомняш на нея, Кука? Защото се стараеш за някакво месо, което не е благодарно за усилията ти. То те мрази и срамува от теб. Да, месото се срамува от ченгетата си. А ти си даваш живота, здравето и разсъдъка за него. Сега, когато получи шанс да промениш нещо, съжаляваш за това. Искам да подчертая, възможността ти е изключителна. Тя не е продиктувана от омраза, нито от жажда за възмездие или власт. Тя е чиста, неопетнена от елементарните чувства на месото. Можеш да я използваш със спокойна съвест, без капка съжаление.
Ако решиш, че трябва да се намесиш в събитията по някакъв начин. Да оглавиш своите честни колеги, например, аз ти обещавам, че ще преустановя експериментите си. Обещавам, че ще ти помагам и ще се превърна във вътрешния глас, който те окуражава и подкрепя. Искам и ти да станеш част от историята, защото аз вече съм. Тогава наистина ще сме уникален случай. Ако обаче продължиш да се държиш като червей, ще те смачкам.
Bartholomew Kuzmov
Мнения: 51
Регистрация: 26 септември 2019, 22:21

Re: Мило дневниче

Мнение от Bartholomew Kuzmov »

17.05

Напоследък съм занемарил физическото си състояние. То е ужасяващо и главоболията ми не спират. Заради всички събития, не ми остава време да мисля и за това. Усещам болките и неразположението си, като фон, който постоянно шуми в цялото ми тяло. Дори не се замислям колко бих издържал така. Просто се движа по инерция. Безпокоя се от това, което се случва в главата ми. Пак сънувах кошмара с железния саркофаг.
Този път, когато отворих ковчега вътре видях мъжко полуразложено тяло, легнало по очи. Опитах се да го обърна, но не се получаваше. Хванах го за едната ръка и я издърпах, тя се откъсна. Използвах я като лост, подпъхнах я под трупа и успях да го повдигна. Лицето на мъжа бе жива чумна маска. Той ме погледна с огромни, изцяло черни очи и молейки се каза „Спаси я! Спаси я!“. Не знам какво да мисля, нито какво означава това. Най-вероятно съзнанието ми си играе с мен. Клюнът съвсем е влязъл под кожата ми.
Ситуацията в страната е все така напечена. Протестите продължават. Държавата е спряла, всички са на улицата – офисни работници, превозвачи, продавачи, учители, спортисти, дори чиновници. Затворниците също протестират. Опитаха се да организират бунтове, четирима загинаха. Претекстът им е борба срещу кучешките условия за живот в пандиза и полицейския произвол.
Правителството още се държи, президентът също. Вицето подаде оставка, за да не го арестуват докато заема поста. Опозицията сега е по-ниска от тревата, няма как иначе. Те имат привилегията да се крият, защото не заемат видни позиции. В момента ролята й се изпълнява от неправителствени организации, които продължават да са все така неадекватни. Някои защитават работниците, други са издигнали лозунги в подкрепа някакви интелектуалци, които искат властта. Това последното дори не мога да си представя как би могло да се осъществи. Поне не с нашата интелигенция. Много са изнежени, слаби, безхарактерни.
Естествено, най-силно се чуват гласовете на богатите НПО-та. Тези, които си имат цели медии, или водещи и редактори в медии. В момента всеки се опитва по някакъв начин да повлияе на положението. Ситуацията е едно много своеобразно безвластие. Официално има премиер, има правителство, има парламент и президент. На практика никой не ги слуша и единственото, което контролират са шофьорите на служебните автомобили. Това не им пречи да се стараят да упражняват максимално, според възможностите си, властта която имат.
Новият ни министър реши да направи проверки във всички управления. Засега заобикалят мен и екипа, но какво ще стане в бъдеще никой не знае. Не се наемам да правя прогнози. Интересното е, че засега са сменени хората само на три ръководни позиции. При все това министърът от сутрин до вечер твърди, че реже главата на гущера, а не опашката. На по-ниските нива положението е наистина зле. Полицаите също стачкуват, съответно верните на властта колеги правят списъци с несъгласните. Проверяват се всички дела, архиви, хранилища. Правят се подробни описи. Поставени сме в ситуацията на напушалки, които биват тарашени в парка. Лошото е, че всяко провинение се вади на бял свят и тиражира в медиите. Нещата, които не излизат се пазят в папки за после.
Разбирам, министърът трябва да покаже, че се бори с корупцията. Но ако продължава в същия дух хората съвсем ще загубят страха си от нас. Ясно е, че не ни уважават, особено след последните събития, но поне ги е страх. Сега постоянно научават за колеги, които са взимали мизерни подкупи. Наистина мизерни – кутия цигари, например. Любопитно ми е, когато дойде моментът, в който положението излезе извън контрол, той е неизбежен, кой точно ще пази обществения ред.
Компроматите, които бившият министър изля върху обществото спряха едва два дни след ареста му. Разходи се по абсолютно всички, включително шефове на тайни служби и чужди посланици. Не подмина и НПО-тата, свързани с тези посланици. Сред тези организации настана огромна олелия, впрегнаха целия си ресурс, за да разкарат мерника от гърбовете си. Успяха, трудно, но им се получи.
Службите, обаче понесоха съкрушителен удар. Оказа се, че се занимават с всичко друго, но не и с националната сигурност. Организирали са контрабанда на наркотици, цигари, стоки от Китай, хора, оръжия, гориво – всичко. Създавали са офшорки, фирми – бушони, използвали са техническия ресурс за събиране на компромати и подслушване. Харчили са огромните си бюджети за идиотски неща.
Един анализатор, зададе резонния въпрос: Защо държавата им дава толкова много пари, при условие че и сами се оправят прекрасно?
За да се обезопасят шефовете на тези ведомства, започнаха постепенно да пускат информация за военните. Ако можеха, щяха нас да ударят, но нашата къщичка се запали преди тяхната.
Положението е такова, че всеки излива помия върху другия, само и само по-бързо да забравят за неговите издънки. Никой, обаче не усеща, че изливат всичко това върху хората. В един момент, който наближава много бързо, на тях ще им писне и ще започнат да колят и бесят. Първата кръв отдавна бе пролята, сега почти всеки ден има пукнати глави и счупени носове. Допреди месец си мислехме, че революциите вече са невъзможни.
Системният контрол е тотален и над всички – финансов, силов и технически. Оказа се, че не е точно така. Тези лостове работят, само и единствено когато на някой му пука за тях. Сега на никой не му дреме – цялата система, целият живот на хората, усещането за сигурност и спокойствие, гласовете им. Всичко се оказа една лъжа.
Очаквам всеки момент да се появи стихиен лидер, който ще ги поведе. Предполагам, че ще бъде или кадър на службите, или храненик на НПО. Каквото и да стане едва ли нещо ще се промени кардинално. Човекът ще запретне ръкави, ще започне да работи, ще отвлече фокуса на обществото върху себе си, а в сенките ще продължи да се случва същото, което и досега. Постепенно нещата ще се уталожат, тогава най-вероятно ще започне тиха чистка и всички ще са доволни. Новата власт, защото завзема територии, а старата – защото й е разрешено тихомълком да се оттегли, прегрупира и превърне в опозиция с надежда някой ден отново да заеме високите кабинети на администрацията.
Отношението ми към цялата история е отдалечено. Да, ние двамата с Петренко бяхме хората, които бутнаха първата плочка домино и заради нас се стигна до тук. Но си имаме работа и искаме да водим спокоен живот. Въобще не желая да участвам в безредици. Отгоре на всичко най-важният проблем за мен в момента е Клюнът. Не ми се мисли какви ги върши сега. Толкова много хора са навън, движат се по малките часове на денонощието. Улиците са пълни с жертви само за него. Сигурно се чувства като на прием в кралски двор.
Опитвам се да предугадя ходовете му, но вече е абсолютно невъзможно. Този наистина може да се отърве от закона. Преди да открием Мълнията, бях сигурен, че ще го хванем рано или късно. Имаше установен почерк и проявяваше еднотипни навици. После се оказа, че грешим и се появиха още девет коренно различни убийства. Тогава извадихме късмет с Големия Пагон, започнахме да контролираме всички места, на които би могъл да остави жертвата си. И какъв беше резултатът? Смени тактиката, а сега вече ги пуска и живи. Как да го търсим по дяволите?
Големият пагон, между другото, стана заместник-министър. Извика ме в кабинета си и ми обясни, че положението е много тежко. Половината му хора протестират, другата половина негодува, защото работата се е увеличила драстично, а парите – не. Отряза ме, накратко казано. Не пропусна да отбележи, че работата с мен му е харесала и е била ползотворна. Показа ми снимки, на които с Жени се чукаме. Какво им става на всички, когато седнат в тия столове? Намекът беше разбран. Благодарих за помощта и напуснах кабинета му.
Ще си мълча за всичко, свързано с него. Не искам Жени да продължи да страда. Едва успя да изглади отношенията с баща си. Ако в медиите се появят тези снимки, ще излезе че богатото момиченце чука шефа си, за да издигне в кариерата. Това тотално ще срути репутацията й, а баща й съвсем ще се вбеси. Кой знае каква глупост може да направи.
През цялото време се старае да изглежда идеален. Не мога дори да предположа какво е коствало на Жени да го успокои. Като го гледах да се обяснява по телевизиите и в обширни интервюта за вестници и сайтове ми беше жал за него. Разбирам го. Цял живот е градил репутация, старал се е да бъде свръхчовек и в един момент се появи някаква истеричка и хвърли огромна сянка върху труда му. При това тази истеричка е една от прищевките на свободолюбивата му дъщеря. Такива хора имат особен праг на търпение. В някои отношения са най-коравите и издръжливи копелета на света, в други се разпадат като изсъхнали листа. Могат да издържат загубата на цялото си състояние и за отрицателно време да го възстановят. Ако обаче някой от близкото обкръжение им противоречи или усетят, че губят авторитет става лошо. Вадят автомат и започват да стрелят, докато не свършат патроните.
Опитах да разбера от Жени как е успяла да оправи отношенията с него. Исках да ми сподели, за да й олекне. Каза ми, че майка й й е помогнала и нищо повече. Сигурно са сключили някаква сделка. Не мога да преценя как точно се е отразило това на Жени. След като се справи с проблемите си, започна да се безпокои за мен. Много му се събра на това момиче. Надявам се, че скоро нещата ще се оправят. Хубавото е, че засега никой от Вътрешна сигурност не ни безпокои.
На фона на цялата ситуация, нашият отдел е остров на спокойствие. Йосиф продължава да търси информация за Травестита. Трудна задача, защото след като завършил училище, веднага започнал да се занимава с проституция. Пътувал е няколко пъти в чужбина, за да работи, връщан е обратно. Лежал е в затвора за кражба и за средна телесна повреда. Това е цялата документация за него. Нито е бил обявяван за издирване, нито е плащал данъци и осигуровки. Черно петно в системата.
Заради това на Йосиф му се налага да разпитва негови колеги. Като се има предвид, че е изчезнал преди има – няма три години, много малко от актуалните жрици си го спомнят. Да се разбере кои са били постоянните му клиенти, дали е имал врагове или нещо такова – абсурд. Йосиф упорито се опитва. Не може да му се отрече.
Преди няколко вечери ни показа обява в интернет на една дама, която определено си заслужаваше парите. Петренко използва новия си любим лаф „Ще й правя задника да свири на папуняк“. Йосиф поясни, че това е единственото място, което можело да свири. Въпреки всичко се опитваме да се забавляваме.
Иначе той си изигра ролята на пушка, окачена на стената в първо действие. Преди няколко години щях да му се ядосам, може би дори щях да му налетя на бой. Сега гледам по-спокойно на ситуацията. Наистина Йосиф предаде службата, предаде и работата ни. Но не му се сърдя, гледам на него като на проститутките. Ако ги посещаваш, знаеш че рано или късно ще лепнеш нещо. Ето, че и неговият трипер се обади. Неприятно е, че нямахме избор за това дали да работим с него или не, но тук вина има системата. Той се възползва от нея по същия начин, по който го правеше и Трифонов.
На Георги никак не му е лесно. Продължава да налучква песни, с които да провокира реакция у Травестита. Засега, освен Vogue е открил, че от песента “Mr. Boombastic” получава ерекция, “The Bad Touch” на Bloodhound Gang го кара да застава на четири крака, а при “Never gonna give you up” започва да чисти. Отказал се е да търси каквато и да е логика, просто налучква.
Понякога отивам при него в болницата, за да му правя компания и да послушам музика. Бях там, когато открихме песента за чистене. Георги се зарадва, но когато Травеститът тръгна да изхвърля системата, която му влива хранителен разтвор, побърза да спре музиката. Иначе през останалото време не реагира. Не яде и е много, много отслабнал. Опитвахме се да го нахраним, но не се получава. Затова му е нужна системата. Заспива от изтощение, винаги в седнало положение, въпреки че си има легло.
Според нас, Клюнът е закодирал с песни дори режима на съня му. Петренко се възхити на тази идея, защото така жертвите могат да се грижат изцяло сами за себе си. Следователно, убиецът може да ходи по-рядко в бърлогата си.
Реакциите, които има Травеститът – ерекцията и заставането на четири крака, подсказва, че Клюнът го е използвал като секс роб или робиня. Това е първата индикация за каквато и да е сексуалност у него. Надяваме се Йосиф да постигне някакви резултати в търсенето си. Според мен ще му е трудно. Въпреки установеното мнение, клиентите на травеститите са съвсем нормални хора. Някои имат семейства, деца. Просто обичат жени с пишки. Естествено, има изключения от правилото и точно тях се надявам, че Йосиф ще открие. Погледът на Травестита сякаш е празен. Опитах се да го раздразня, да предизвикам нещо – не. Гледа през мен и не реагира.
Чувствата ми през изминалия период са смесени и е трудно да ги опиша. Изпитвам вина за ситуацията в държавата. От друга страна е ясно, че рано или късно това щеше да се случи. Нямаше да е толкова мощно, паникьосано и хаотично, но щеше да назрее моментът за тотална промяна.
Шокиран съм от поведението на политиците и новите началници. Изплашени са и усещат, че краят е близо, но действат постарому. Изглежда методите им са вкоренени на инстинктивно ниво и каквото да е случва не се отказват. Дори обратното – стават по-яростни, по-напористи, жестоки и безочливи. Мисля, че философията им е „Видяхме какво стана с тези преди нас, значи трябва да сме по-брутални и по-крадливи. Така поне, когато ни застигне същата участ ще имаме достатъчно.“ Необяснимо е. За щастие не изпитвам нужда и желание да се меся в техните игрички.
Преди години сигурно щях да направя опит да променя системата, но сега не виждам смисъл. Единственото, което мога да направя е да помогна с възстановяването й. Но преди всичко е Клюнът!
notman
Мнения: 215
Регистрация: 21 февруари 2012, 19:30

Re: Мило дневниче

Мнение от notman »

Георги може да опита с тези: https://www.youtube.com/channel/UC7ZRAt ... mZw/videos :D 8)
Bartholomew Kuzmov
Мнения: 51
Регистрация: 26 септември 2019, 22:21

Re: Мило дневниче

Мнение от Bartholomew Kuzmov »

notman написа:Георги може да опита с тези: https://www.youtube.com/channel/UC7ZRAt ... mZw/videos :D 8)
:twisted:
Bartholomew Kuzmov
Мнения: 51
Регистрация: 26 септември 2019, 22:21

Re: Мило дневниче

Мнение от Bartholomew Kuzmov »

20.05

Кука, ако моят живот не зависеше от твоя щях да те убия! Тъпо, безмозъчно копеле такова. Направих всичко, за да те накарам да я разкараш! Дори ти го казах в буквален текст, но продължи да си с нея. Не само това, но и беше забравил да затвориш сейфа! Тази нощ взех месото, докато спеше и знаеш ли кого заварих да чете дневничето ни? Тя ме погледна разплакана и попита: „Сега кой си?“. Отговорих, че съм Клюнът.
Опита се да ме нападне, но успях да й ударя юмрук в лицето. Изпадна в безсъзнание. В това състояние я поставих на стола и я трепанирах. Използвах един от шишовете, които взимаше преди години, когато ходеше на излети с бившата си. Направих четири дупки, за да съм сигурен, че няма да може да ме издаде, когато я открият. Казвах ти, копеле, че трябва да внимаваш с нея. Сега я чакам да се събуди, имаше доста кръв, но я измих. Мисля, че дори Петренко няма да открие нищо ако тръгне да проверява.
Чувствам се ужасно, как можа да ме накараш да направя подобно нещо! Остават малко повече от две седмици, докато прочетеш дневничето и сега това! Разбираш ли, че могат да те арестуват по всяко време заради тази изцепка? Има прекалено много следи, които водят към теб. А ако открият дневничето ни? Аз няма как да го унищожа. Ти трябва да го прочетеш! Трябва да си първи. Друг – не. После ако решиш, можеш да го издаваш като книга – все ми е тая. Трябва да решим въпросите, които стоят между нас.
В момента тя седи в безсъзнание на стола. Спокойна е, красива. Има лилава синина в областта на челюстта, там я ударих, за да я приспя. Проверих – не съм й избил или счупил зъб. Бишкот в момента е легнал в скута й. Удря я с главичка по ръката, явно чака реакция.
Ще си призная, че колкото и да мрънках, нейното присъствие ми харесваше. Понякога нарочно взимах месото ни, за да мога да я прегърна докато спи. Топлината й бе много приятна, сякаш се сливаше с тази на нашето месо. С интерес слушах вълненията й и се опитвах да прочета сигналите на тялото й.
Бе много изящна, движенията й бяха плавни, сякаш се носеше над земята. Дори с кецовете и суитчъра й се получаваше. Тялото й бе красиво не в сексуалния смисъл на думата, а в естетическия. Понякога се учудвам как можете да имате толкова чисти, изящни тела и да правите такива неща с тях. В моето разбиране бе достойна само за съзерцание, а не да си навираш пишката в нея. А борбеният й дух? Бе сломена след като истеричката излезе по телевизията и наговори всички онези глупости. Въпреки това се държа, при това го направи не заради себе си. След като скъса с нея, тя потърси теб, защото очакваше опора и закрила.
В първия момент намери повече от това – откри мъж. После видя колко си слаб и реши, че за теб трябва да се превърне в това, което е нужно на нея самата. Животинската логика подсказва, че когато те е видяла в тежко положение се е включил майчинският й инстинкт. Искала да те закриля. Със сигурност е имала надеждата, че някой ден ще излезеш от дупката и ще станеш онзи мъж, когото усети в първата нощ.
Логиката на съвременното ви общество, както и на досегашните й постъпки обаче, подсказва че е превъзмогнала себе си заради теб. Мисля, че е второто, което е и по-голямата и осъзната жертва. Жени бе тръгнала по много труден път, сравнен с този, който й бе предначертан. Беше решила да се изгражда сама. Изправи се срещу най-важните хора – роднините си. Сигурен съм, че някои не са я разбирали, а други директно са й казвали, че е глупачка. Срещна вашия ченгеджийски сексизъм. Георги, който трябваше по идея да е най-разбраният бе първият, който се опита да я изчука. Тя извоюва мястото си във екипа ви. И какво стана? Реши да се прави на твоя закрилница и се докара дотук.
Искам да кажа, Кука, че твоята помощ за нея, както я наричаш, хич не беше толкова голяма, колкото мислиш. Момичето поддържаше чистота и уют в дома ти. Готвеше и само с присъствието си подобряваше физическите ти показатели. Да, само това, че беше наоколо ти нормализираше кръвното.
В първите дни след секса, пулсът ти се покачваше при вида й, но след като повлиях на нагона ти, нещата се промениха. Тя те гледаше с притеснение и съжаление, болеше я да те вижда такъв. В някои случаи съм я хващал да разказва всякакви неща, само да те разведри и разсее. Жената правеше всичко възможно, за да ти помогне. Спомни си погледа й, когато те попита къде си бил в нощта, когато ви сервирах Нубийската Принцеса? Когато го видях, разбрах че се приближава трагична развръзка за един от вас. Тя не знаеше, просто искаше да ти помогне.
С тази цел явно е решила да прочете и дневничето ни. Как да предположи, че си толкова страхлив и не можеш да погледнеш в тъмнината? Как може да й мине през акъла, че ти – ловецът на серийни убийци, този който рано или късно намира виновника, имаш Мен в себе си? Кой въобще би могъл да помисли подобно нещо? Ти самият, влюбен в успехите и мръсния си живот, не ме усещаш и виждаш. Гониш ме повече от три години, а аз с твоите собствени крака, продължавам да бягам.
Наистина ми е жал за нея, жал ми е. Вашата любов бе много красива, изградена на съпричастност, съчувствие и желание заедно да преживеете бурите от последните месеци. Рядко се среща подобно нещо, в твоя живот – веднъж. Искам да оцениш подобаващо това, което изпусна, заради егоизма си. Не трябваше да я допускаш толкова близо до себе си и проблемите си. Тя бе наранена, а поиска да се грижи за теб.
А знаеш ли колко грозни могат да бъдат отношенията между месото? Посветени единствено на задоволяването на нуждите му. И нищо друго? Знаеш ли, че има меса, които живеят само заради това?
Месо номер деветнайсет – Зайо. Вместо за него, ти предпочете да пишеш за Дженифър – месо номер осемнайсет в дневничето ни. Сигурно си усещал колко странно копеле е бил този. Уверявам те, положението беше много по-зле, отколкото си си представял. Георги вече откри сигналите за секс, които програмирах в Нубийската Принцеса. Зайо беше причината да го направя.
Взех го една петък вечер след дискотека. Гледката как разюздан петдесет и пет годишен мъж сваля пошло осемнайсетгодишни момичета не е много приятна, искам да отбележа. Този индивид бе един от най-натрапчивите чичаци. Мисля, че бизнесът му бе свързан с дограми или нещо от сорта, не е важно.
След дискотеката си тръгна сам, повика дринк енд драйв. Когато момчетата заминаха, той застана до входа и започна да си търси ключовете. В този момент го ударих по главата, после го вкарах в багажника. Докато го карах към кочината, се събуди и започна да повръща вътре. Ядосах се и дадох повече газ. Минах с над осемдесет километра в час през един асфалтов легнал полицай. Зайо млъкна.
Когато стигнах до медикаментозното пречистване, назначих Нубийската Принцеса да се грижи за него. Зайо получаваше ерекция от Травестита, доста лаконично име. Петренко губи тренинг. Принцесата, обаче не реагираше. Тогава реших да се опитам да имплементирам в командите и такива за секс. Първо, естествено – пасивна роля. Пусках я през два дни. В първите две седмици месото се съвокупляваше успешно, но после тази възможност у Зайо изчезна. Тогава реших да пробвам обратния вариант.
Чудиш се как научих Принцесата да получава ерекция? Много просто – направих й клип с еректирали пениси, а за фон сложих сигнала. Тя веднага реагира. Ден по-късно само музиката стана достатъчна. Първия път, когато правиха секс по този начин пуснах сигнала и зачаках да видя какво ще стане. Противно на очакванията ми, когато видя състоянието на Принцесата, Зайо се наведе веднага. Явно е истина това, че месото обича разнообразието. Интересното е, че след като сексът приключи, той получи ерекция и искаше да си сменят местата.
Забелязали сте, че без сигнали Принцесата не реагира, така беше и в този случай. Стоеше си изправена в стаята, а Зайо подскачаше около нея и се опитваше да й го сложи, но не успяваше. Тя е доста по-висока от него. Реших да пусна мелодията за пасивен секс, за да не мъча повече месото. Знаеш, че съм хуманист. В никакъв случай не искам да издевателствам над него.
Мога да кажа, че сравнението ти с персонажите от компютърните игри от началото на века е много точно. По този начин изглеждаха и докато се съвокупляваха. Убих Зайо с примка. Вкусовите му качества мога да сравня със старо свинско месо. Доста неприятни и изхабени вътрешни органи. Черният му дроб имаше дъх на алкохол, дори и пет месеца (толкова го държах) след като спря да пие.
Забелязал съм, че хора водили подобен начин на живот – чревоугодничество, пушене и пиене на алкохол, но семейни имат доста по-приятни органи. От опита си мога да заключа, че психологическият комфорт, който дава домашното огнище играе ключова роля. Пък и те не са крайни егоисти като Зайо. Бих използвал вашето суеверие „Каквото посееш, това ще пожънеш“, за да определя този извод. Крайното ми заключение, е че този човек е водил доста празен живот. След себе си остави една фирма, един апартамент и една кола. Няма дори кой да ги наследи. Сигурно затова не ти е направил кой знае какво впечатление.
Успя да говориш само с майка му. Докато слушах разговора ви, разбрах причината заради която така и не е успял да надрасне пубертетското гонене на фусти. Ти си същият, между другото. Само че не къркаш по дискотеките и не преследваш лесни момичета. Опияняваш се от мръсотията, която срещаш всеки ден. Изживяваш се като рицар на печалния образ. Всъщност водиш същия живот и дори няма на кого да оставиш огризките от него.
Жал ми е за Жени, тя все още спи. Бишкот се отказа да я бута с глава, сега се е свил в скута й. Няма да лъжа, част от мен се радва от този развой на събитията. Ще ми бъде интересно да наблюдавам срещите ви оттук нататък.
Що се отнася до това, че искаш да хванеш мен и да пропуснеш историческия си шанс. Ти си глупак. Понякога за да решиш проблемите си, трябва да излезеш от тях, да направиш крачка в съвсем друга посока. Да, признавам, че в този случай, за теб винаги щях да бъда проблем. Нямаше да ме откриеш, арестуваш и накажеш. Но ми се струва, че построяването на нова система е по-важно от някой, който е убил двайсет меса и трепанирал три.
Най-лошото за теб е, че когато разбереш кой съм, пак няма да имаш възможност да ми навредиш. Можеш да нараниш само себе и тялото си, аз ще си тръгна в момента, в който ми писне да гледам агонията ти. Не ме разбирай грешно – не от страх или защото ще ми е трудно да наблюдавам самоунищожението ти. Просто ще ми омръзне. И без това цял живот те гледам и изучавам.
Единственото което ме изненадва, и то не много често, са реакциите ти. Какъвто и начин за борба да избереш срещу мен, най-вероятно ще се лишиш от възможността да реагираш както си искаш. Но можеш и да ме изненадаш и да избереш симбиозата. След тази вечер се чудя дали аз я искам. Много ми е мъчно за Жени. Искам да ти призная, че тя е една от малкото, на които спрях да гледам като на месо. Сигурно, защото успя да се сближи с теб по този различен и необикновен начин. Сега това не е важно, трябва да измисля къде да ти я сервирам, Кука.
Bartholomew Kuzmov
Мнения: 51
Регистрация: 26 септември 2019, 22:21

Re: Мило дневниче

Мнение от Bartholomew Kuzmov »

22.05

Той посегна на Жени! Мръсното копеле трепанира Жени! Открихме я в същото състояние, в което беше и Травеститът. Жива е, може да се движи. Появила се близо до околовръстното шосе в квартал „Секвоя“. Ходела е по улиците, после излязла на големия булевард, който води към центъра. Застанала в най-лявото платно и зачакала. Чудо е, че е останала жива. Един шофьор я видял, спрял, отвел я е до бордюра и се е обадил в полицията. Докато чакали колегите да дойдат, се опитала да излезе на пътя още няколко пъти. Според човека, който я е спасил, е искала да се самоубие.
Полицаите са я прибрали и не са открили документи. Не е могла да се представи. Държали са я четири часа в клетката на районното с надеждата някой да я потърси. Когато това не се случило, извикали медицински екип, който да реши какво да прави с нея. Откарали я в психиатричния диспансер. Малко по-късно главният лекар я е посетил и забелязал сходството между травмите й и тези на Травестита. Обадил се на Георги, с когото се консултирали по случая.
Отидох лично и я прибрах. Когато ме видя, очите й светнаха. Разпозна ме, за момент се успокоих. После се нахвърли върху мен. Наложи се санитарите да й бият успокоителна инжекция. Изплаших се, реших че ме обвинява за случилото се. После предположих, че иска да ми каже кой е Клюнът. Видяла го е. Въобще изчезването й беше много странно. Вечерта на двайсети си легнахме заедно, а когато се събудих вече я нямаше. Беше подредила и измила всичко, преди да излезе.
Колата й беше пред блока ми, но тя често ходеше на тренировки с метрото. Мразеше задръстванията рано сутрин. Разбрах, че е изчезнала към обяд. Не дойде на работа и започнах да звъня на всичките й приятели, които познавам и на семейството й. Никой не знаеше къде е.
Първата версия, която роди стресираната ми глава, беше че Клюнът е проникнал в дома ми. Тя го е усетила, после са се сборичкали. Като изключим белезите от трепанацията, нямаше други дълбоки рани. Всички останали травми бяха ухлузвания, имаше счупени ребра, но нищо което да оставя значителни кървави следи.
След като я е обезвредил, най-вероятно с крошето, чиито следи си личат на челюстта й, е започнал да замита следите от станалото. Абсурдно е такова нещо да се случи в съседната стая и аз да не разбера. Просто е невъзможно, колкото и дълбоко да спя. Обсъдихме тази версия с Петренко, Георги и Йосиф. Усетих нотка на завист у Георги когато разбра за връзката ни, а Йосиф беше шокиран. В първия момент изтърва „Добре ли духа?“.
Съгласихме се, че версията да е имало борба под носа ми и не съм разбрал е невъзможна. Разказах им за съня си, успокоиха ме и казаха, че си въобразявам. Стигнахме до извода, че Жени е излязла рано сутринта за тренировка. Клюнът явно е следял мен или нея, видял е удобна възможност и я е използвал. Липсата на маска, обаче опровергава това.
Той се готви изключително внимателно за всяко убийство и за начина, по който оставя труповете. Сега маска нямаше. Защо? Свършили са му? Видял е Жени случайно? Възможно ли е да се е появил имитатор? Вече цялата държава ни познава.
Накарах Петренко днес да дойде вкъщи и да направи оглед. За всеки случай. Провери всичко и не откри никакви следи от кръв или борба. После каза, че има още едно място, където е възможно да е останало нещо и убиецът със сигурност не е могъл да изчисти там. Махнахме ламината. Петренко бе прав – под него имаше няколко малки петна, които приличаха на кръв. Не успяхме да определим дали е свежа или не. Взе проби, а за еталон взе няколко косъма от възглавниците в спалнята.
Предупреди ме, че резултатите ще се забавят, защото новият министър е ударил и съдебно-медицинската лаборатория. Вътрешните смятат, че срещу съответните суми са фалшифицирали кръвни проби, взети от пияни или надрусани шофьори. После провери и колата й, паркирана пред нас – нищо.
Безпокои ме това откритие, ако се окаже, че Жени е била хваната от Клюна в моята кухня ще се побъркам. Възможно е, следите да са на някой майстор, който е слагал ламината или въобще да не са от кръв. Ще видим, когато излязат резултатите.
Само майка й отиде да я види в болницата, жената беше съкрушена. Не обели нито дума за бащата. Мисля, че и той е в същото състояние, но не иска да се показва така пред хора. Опитах се да й дам ключа от колата на Жени, но тя не ме чу. Откарах я в задния двор на управлението, защото не можех да я гледам пред дома ни.
От момента, в който намерихме Жени досега не съм мигнал. Веднага започнах да работя по този епизод. Опитах се да проследя движението й. Първата камера, пред която се появява е тази на улица „Първоюнска“ в десет и три минути. Там тя за първи път е опитала да се самоубие. Хвърля се под автомобил, но заради ниската скорост не успява да пострада много. Шофьорът слезе от колата си, провери как е, после огледа автомобила си. Изправи я и я отведе до другия край на кръстовището, после се качи в колата си и отпраши. Нито се е обадил в полицията, нито на линейка.
Следват още три такива опита за самоубийство. Първите двама разпитахме и нищо съществено не научихме, Йосиф издирва третия. Най-вероятно при тези удари си е счупила ребрата.
Аз обиколих заведенията и магазините по пътя й, както и в предполагаемия район, в който е била пусната. Утре ще гледам записите от тях. Оказа се, че в този криминогенен краен квартал има малко частни камери. Повечето търговци не са сложили видеонаблюдение, защото е скъпо. Някои ми казаха, че знаят кои са всички крадци в района, както и познават тарторите им. Предпочитат да се обръщат към тях, за да решат възникнал проблем, а не към полицията. Било по-бързо и лесно.
Един даже ми обясни защо не му трябва държавното правосъдие. Първо, не си струвало за един дневен оборот да се прецаква нечий живот, второ – нещата в квартала се решават много по-лесно, трето – наказанията са много по-ефективни. Едно е да пребиеш някого, който после те вижда всеки ден и помни. Друго е да го вкараш в затвора и той да се върне оттам обучен да прави много по-големи престъпления. За жалост нямам нито един аргумент, с който да оборя тази логика.
Георги се опита да работи с Жени, но тя не реагира. Пускаше й различни песни и бързо се отказа. Клюнът не е имал време да закодира нищо в главата й.
В светлината на събитията, които се случват в държавата и в министерството, отделът по вътрешна сигурност се захвана и с нас. Проверяват ни за абсолютно всичко, иззеха цялата документация по миналите ни дела. Опитах да се договоря с министъра да не пипат нищо от материалите по делото на Клюна. Получи ми се само отчасти. Колегите ще имат достъп до тях, но няма да ги изнасят от помещенията ни. Обещаха да бъдат максимално внимателни.
Едно младо момиче, веднага подаде сигнал заради труповете в моргата. Беше шокирана, че не сме съобщили на близките им, че телата са открити. Възмутително било хората все още да живеят с мисълта, че роднините им са изчезнали. Да беше отишла преди три месеца да съобщи на близките на двайсет души, че има сериен убиец. Бе готова да вика журналисти и да ни разобличава. Напоследък това стана модерно.
Наложи се да звъня отново на министъра, за да я озапти. След разговора с него, тя дойде при мен и ми съобщи, че при още една изцепка ще ме попилее. За това как ще се отрази това лично на мен, хич не ми дреме. Проблемът с тази пикла е, че шумът около случая помага на Клюна. Убеден съм, че преди историята да се раздуе, не се е досещал за много неща. След като се изредиха всички да го обсъждат, да дават умни съвети, той спря да убива. Започна да ги пуска живи. Явно славата му харесва. Не мога да разбера как уж професионалисти и адекватни хора не разбират това елементарно нещо.
За щастие, поне за Жени никой в медиите не знае. Възможно е заради скандала с баща й, Клюнът да я е избрал за жертва. След като имената ни изтекоха покрай истеричката, като нищо да сме станали негови мишени. Въпреки това, всичко подсказва, че е случайност – бързал е, не е бил подготвен, явно е бил нервен. Красноречиви са четирите дупки в черепа й. Напоследък стана много добър и прави по една. Петренко предположи, че не е искал да я убива, а само да й отнеме възможността да съобщи кой е. Затова се е презастраховал с трепанацията.
Не искам да го призная, но се ориентирам и по съня си отпреди няколко нощи. Бе толкова истински, сякаш наистина бях в този гроб и наистина Клюнът ми говореше. Тази вечер отидох при нея. Когато влязох в болничната стая, тя се изплаши и пак се опита да ме нападне. Излязох, а санитарите отново й инжектираха успокоително.
Едва когато седнах на седалките в чакалнята, осъзнах колко много ме боли от това. Плаках. Аз съм виновен за съдбата й. Не обърнах внимание на съня си, реших че психиката ми съвсем се пропуква. Оказа се, че правя най-голямата грешка в живота си. Сега тя ме обвиняваше за това. И с право. Спомнях си как лежахме заедно и гледахме филми, как си готвехме и се шегувахме един с друг. Умиротвореното й лице, докато галеше Бишкот. Начина, по който ме подкрепяше, когато ми беше лошо. Раздразнението от баща й, както и опитите да се сдобрят. Беше успяла да постигне някакво разбирателство с него, а сега?
Онзи поглед, когато тирбушонът падна на пода. Начинът, по който се извиваше тялото й, когато правехме секс. Физиономията й, когато й ставаше лошо и отиваше да повръща. Всичко това вече е изгубено завинаги. Никога няма да се повтори. Плаках заради това и усещах физическа болка. Клюнът откъсна цяло парче месо от мен, без въобще да му пука. Дори не искам да знам защо го е направил, нито при какви обстоятелства. Знам, че смъртта би била най-лесния изход за него.
Искам да се мъчи вечно и в същото време искам да излея болката си, докато го убивам. Искам да видя как въздухът напуска дробовете, а животът – очите му. Не ме е страх от него. Ако е решил, че аз трябва да съм следващата му жертва, нека заповяда. Защо Жени? Аз трябваше да съм на нейно място, аз я въвлякох във всичко това. Аз й позволих да бъде близо до мен и я изложих на риск. Защо просто не я уби? Осъди я на доживотен затвор в собственото й тяло. Толкова ли няма милост и жал у този… Клюн? Не мога да го наричам човек. Дори не знам как бих реагирал, ако го видя.
Георги предложи да помисля дали да не се откажа от делото. Станало прекалено лично. Как да се откажа? Сега? След години преследване? След като изтръгна света от Жени? След като тя реагира така, като ме види? Явно съм можел да й помогна по някакъв начин, да я спася. Обвинява ме, че не съм бил там, когато се е нуждаела от мен. Не може да ми прости. Аз също не мога. Цял живот ще виждам погледа й, след като я открихме. В очите й имаше съжаление, ярост и страх. За първи път видях нещо такова. Животински инстинкти, смесени с човешки чувства. Изплаших се, заболя ме. Очите й крещяха, че трябва да бъда спасен и убит едновременно. Този поглед ще изплува в съзнанието ми, когато взема последния си дъх. Сигурен съм.
Bartholomew Kuzmov
Мнения: 51
Регистрация: 26 септември 2019, 22:21

Re: Мило дневниче

Мнение от Bartholomew Kuzmov »

25.05

Болката и страданието, което изпитва съзнанието ти се отразяват пряко на месото ни. Имам чувството, че старее с всяка изминала минута. Това е необяснимо явление, може би се лъжа, но клетките ти наистина изгарят. Обикновено при такива нива на стрес, като откритието на Мълнията например, тялото ти също страда. Сега обаче нещата са много по-лоши. Явно емоционалният компонент ускорява процеса неимоверно.
За да съм честен, това ме учудва и повдига нови въпроси. Например до каква степен емоционалната разруха може да повлияе на месото? Колко време е нужно за един здрав човек да се разпадне, под натиска на чувствата? За жалост засега няма смисъл дори да се опитвам да търся отговорите. Нямам време да намеря и култивирам месо за подобен опит. Най-малкото проучването този път трябва да бъде доста по-щателно и подробно. Трябва да разбера кои са нещата, които биха му повлияли най-много на това ниво. Отплеснах се малко.
За Жени. Тя определено помни и знае всичко, не съм изтрил паметта й. Ако се бях опитал да го направя, главата й щеше да стане като цедка за спагети. Достатъчно е това, че не е в състояние да разкаже каквото и да е.
Георги ме учуди. Как очаква за една нощ да имплементирам музикални команди в Жени? Аз никога не бих постъпил с нея по този начин. Знаеш обстоятелствата, които ме принудиха да действам така. Мислех да я убия, за да не се мъчи. Не можах да го направя. Според мен, Георги търси начин за контакт с нея и се надява, че музиката ще помогне. Никакъв шанс. Тя никога няма да се възстанови. Хубаво е, че ти го разбираш и осъзнаваш вината си за това.
Не те съжалявам, защото положих всички усилия да ви предпазя от подобен развой на събитията. Яд ме е само, че това пряко се отразява на месото ни. Аз също изпитвам болка за Жени. Не знам дали мога да я определя като „душевна“ или „емоционална“, но я усещам. Моята не се отразява на нашето месо за разлика от твоята.
Сега бих те помолил да се стегнеш, защото ни застрашаваш. Разбирам, че след тази случка няма връщане назад. Ще се опитваш да се пребориш с мен, да ме изгониш от себе си или да ме накажеш. Досега вече би трябвало да си наясно, че е абсолютно безсмислено, но най-вероятно ще се опиташ.
Възможно е заради вината, която изпитваш, да започнеш процес на самоунищожение. Или ще се предадеш на колегите си, или ще започнеш да пиеш, а може просто да се самоубиеш. Това би било грешка. Ти никога не си бил като мен. Единствената вина спрямо всички меса, които са минали през ръцете ти досега е, че така и не се опита да ме погледнеш. За нищо друго не си отговорен. Това, естествено не е малко, но и не мисля, че заслужаваш смърт. Предостатъчно наказание е осъзнаването, че такова чудовище се е култивирало в теб, а дори не си го забелязал. Чудовище, естествено според вашите критерии. Нали разбираш, че и за кокошките този, който ги коли е враг и заслужава смърт.
Месото разсъждава на същия принцип, който коли него и себеподобните му е враг. Дори да е месо от друга раса, вероизповедание или се самоопределя по друг начин. Като се замислиш по-сериозно по темата ще разбереш, че месото не е кой знае колко умно, дори обратното. А ти, Кука, си показателен представител за вида си. Затова и в твоите очи ще съм враг.
От известно време насам се чудя как бих реагирал аз, ако се окаже, че в мен има… не знам. Ако аз съм Клюнът, то… Ако в мен има Вълкодав, например. Тотална моя противоположност – лишен от разум, логика, научна обосновка на действията и желанията. Звяр. Дали бих се опитал да намеря общ език с него? Може би да го опитомя? Сигурно, независимо какво е правил и как. Бих направил този опит, за да го използвам и същевременно да го изуча. Може би последното щеше да е малко трудна задача. Имай предвид, че мога да следя всяко твое действие, повечето ти мисли също не са тайна за мен. Сигурно и Вълкодавът би могъл да прави същото.
Често гледам в най-тъмните ъгли на своето пространство. Обикновено след големи събития, които ти се случват. Опитвам се да видя дали не се е родил още някой. Понякога искам да открия нещо, което да ми прави компания. Да го отгледам. Да можем да общуваме свободно и да знае за моето съществуване. Нищо. Празно е.
В интерес на истината, в първия миг, когато видях Жени да чете дневника усетих облекчение. Вече имаше и друг човек, който знаеше за съществуването ми. В този миг тя бе толкова близка за мен, колкото и за теб. Не исках той да свършва, беше много приятен. Светъл бих го нарекъл. Тук, в тъмната страна, светлината каквато и да е, означава много. Когато се обърна и ме видя, ужасът в очите й ме изплаши. Възможно ли е наистина да съм толкова страшен? Да съм такова чудовище? Съмнявам се.
Отдавам реакцията й на няколко неща: първо, участва в моето преследване от години. Нормално е да се шокира, когато разбере, че през цялото време съм бил до нея. Второ, бе прочела неголяма част от дневничето, едва ли е успяла да стигне до описанието на постиженията ми. Виждала е само изрода в мен. И аз бих реагирал така, ако имах нейната информация и представи. Трето – фактът, че съм в теб я е довършил. Ако бях в Петренко, Георги или Йосиф, сигурно щеше да го понесе по-лесно. Но тя довери себе си на теб. Почувствала се е предадена, излъгана, унижена и отвратена. Ти си бил вътре в нея, а дни преди това аз съм провеждал изследванията си. Сигурно се е погнусила и от спермата, която пи. Все пак част от нея е изградена от месото, което съм тествал.
Като погледна нещата от този ъгъл, разбирам че може би съдбата й не е толкова лоша. Представи си как би живяла с тези мисли? Едва ли би била много щастлива. Последвалите й опити за самоубийство, според мен бяха, защото знае кой е Клюнът, но не може да каже. Струва ми се, че ако можеше, щеше да сложи край на живота си след ареста ти. Мисля, че трепанацията е най-добрият вариант за нея. По този начин я обезопасих от самата нея. Спасих й живота.
Реакцията ти ми напомни за тази, която имаше при срещата с родителите на месо двайсет и едно. Ти го наричаш „Макс“, а Петренко „Хълк“. Второто някак си повече ми харесва. По-добре описва стремежите и самооценката му. Знаеш как го примамих, както и процедурите, които изпълних върху него. Затова няма да навлизам в тези скучни подробности. Задуших го, докато все още беше в безсъзнание. Месото му инстинктивно се опита да се съпротивлява, но бях направил краищата на примката по-дълги. Предполагах, че ще шава много, затова исках да запазя дистанция помежду ни. Все пак да понесеш удар от толкова голям и трениран човек е трудно. Още повече със зле поддържано месо като твоето. Без никакъв проблем Хълк можеше да ни нокаутира.
Разрязах го внимателно и веднага се убедих, че тежките физически натоварвания са нож с две остриета. От една страна органите му бяха прекрасно развити, но в същото време вече личаха следи от изхабяване. Недопустимо е човек на тези години да има подобни белези. По черния му дроб бяха налични едва забележими следи от износване. Ясно е, че химическите препарати и строгите диети са си казали думата. Сивчо, който беше доста по-възрастен от него, имаше по-запазен черен дроб. Да не говорим за свидетеля на Йехова, чието тяло бе в прекрасно състояние, за разлика от ума му.
Мускулите на Хълк, противно на очакванията, не бяха кой знае какви на вкус. Мислех, че ще са идеални, но уви. Това, което слагах за термична обработка, много бързо губеше сочната си форма и се превръщаше в най-обикновена суховата пържола. Вкусът й напомняше телешко месо, при това доста жилаво. Искам да направя уточнението, че причината не бе в подготовката на пробите, а в самото месо. Реших да обработя друго парче мускул за по-кратко време. Оказа се много воднисто.
Забелязах, че е започнал процес на атрофиране в мускулите, намиращи се по-близо до костта. Явно при тренировките не е обръщал достатъчно внимание на гъвкавостта. Мисля, че е изпитвал трудности когато е опитвал да опъне ръцете си изцяло. Странно е на пръв поглед, но после се замислих и достигнах до извода, че тук нещата опират до кръвоснабдяването. Просто прекалено малко кръв е стигала до тази част от мускулатурата. Сърцето и белите дробове бяха в прекрасно състояние, това не мога да отрека. Открих малко следи от пушене по тях, според мен е употребявал марихуана. Ставите му, от друга страна бяха много, много износени. Щяха да се обадят, много преди черния дроб. Смятам, че на четирийсет и пет годишна възраст, това месо е щяло да бъде неизлечимо болно. Що се отнася до сърцето, то би могло да издържи много, но не се знае какво друго е щяло да му скимне.
Както се досещаш, Хълк е полагал всячески усилия, за да се превърне в скала. Бих казал, че му се е получило, ако не бяха всички започнали и прогресиращи проблеми. Моето заключение е, че е прекалил с натоварванията и тренировките. Явно мотивацията му е била изключително силна и мощна. Сега препрочетох какво съм писал, след срещата с роднините му. Убеждавам се, че съм бил абсолютно прав. Ти май също го забеляза, след като истеричката на Жени се появи по телевизията. Не обърна много внимание на това, защото събитията те бяха завъртели с ужасна сила. Сега те моля, замисли се по въпроса и оцени мислите ми.
Що се отнася до маската. Бях сложил една на лицето на Жени, не знам какво е станало. Нали не мислиш, че обикновеното месо за изследвания е достойно за маска, а Жени – не? Странно е, че я няма. Възможно е при някой от опитите за самоубийство да е паднала. Опитах се да я вържа здраво, но все пак моториката й е по-добра от тази на Нубийската Принцеса или на Жана Д’Арк, може да я е свалила.
Петренко така или иначе няма да открие нищо интересно на нея. Това, което направи в кухнята ти, обаче е достойно за адмирации. Истински професионалист, повечето негови колеги щеше да ги домързи. А и да разкостят пода на шефа си? Абсурд!
Твоята смелост също ме учуди, но дали е това? Може би е отчаяние? Губиш вяра в самия себе си? Това е много, много лошо. Най-страшното нещо за мен би било, ако те арестуват преди да прочетеш нашето дневниче. Тогава няма да можем да останем насаме дори за миг. Това бе причината да трепанирам Жени, ще го направя и с всеки друг.
Страх ме е какво ще направи Петренко, ако резултатите от изследването на кръвта са готови преди да минат шестте месеца. Толкова малко време остана и точно в края да се прецакат нещата. Ще е много жалко, направо няма да е за вярване. Наистина не знам какво да правя.
Животът в теб, ме научи на едно нещо, обаче. Ако има как да повлияя на нещо – действам. В случай, че съм безсилен просто наблюдавам. Разбирам, Кука, че искаш да бъда заловен и да отмъстиш за месата и Жени. Въпреки, че картинката все по-ясно се изчиства пред очите ти, сляпата вяра в собствената ти личност ужасно много ми помага. Продължавай в същия дух, малко остана! Не искам трудът и рискът, който поех да останат без смисъл, защото си се разколебал във възможностите си.
Мислите ти за медийното ми присъствие са наполовина правилни. Естествено, че изпитвам удоволствие и удовлетворение да слушам за себе си. Приятно ми е да наблюдавам как различни експерти или просто говорещи глави се напъват да измислят нещо за мен. От друга страна журналистите ме превръщат в шоу. В някакъв цирков изрод и се упражняват върху целите и желанията ми. Доста унизително и неприятно. Сега, когато го усещам на собствен гръб, не мога да разбера защо има хора, които дават мило и драго да се появят по телевизията.
Започнах да забелязвам, че отношението е същото към учени, изобретатели и други подобни. Странно е, че тези обекти не разбират, че ги показват като слонове в цирка. Може би е така, защото светът, в който живеят е друг. Техният ум се движи по други пътища, не се интересуват от „сеир“, затова не усещат кога са се превърнали в такъв. Всъщност е напълно възможно да го осъзнават, но да са склонни на компромиси само и само, да кажат на зрителите, това което искат. Има си лица за цирк, има си и такива за сериозни теми. Аз не искам да имам общо, а точно в това ме превръщат. Много раздразнително и неприятно е.
Не мога да отрека, че се поддадох на изкушението с Нубийската Принцеса. Все пак сред многото глупаци, които изказват ненужното си мнение за мен, се намират и доста интересни коментатори. Харесва ми да ги гледам и да знам, че са дали част от времето и енергията си в моя чест.
Още не знам дали известността ми допада или не. Истина е, че се бях постарал да направя така, че медиите да не разберат за Жени. Оставих я до складовата база в „Секвоя“. Мислех, че някой от пазачите ще я забележи и ще се обади на колегите ти. Тя явно е успяла да излезе и да мине през почти целия квартал. Не знам как се е получило, явно е запазила повече отколкото предполагах след трепанацията. В момента това няма значение. В списъка ми тя се нарежда на двайсет и трето място. Остана ми още една маска, имам малко повече от две седмици, за да я употребя. Нали не мислиш, че ще спра, заради всичко, което се случва?
Bartholomew Kuzmov
Мнения: 51
Регистрация: 26 септември 2019, 22:21

Re: Мило дневниче

Мнение от Bartholomew Kuzmov »

27.05

„Вътрешна сигурност“ отстрани Йосиф от полицията. Обвиняват го в длъжностни престъпления. Подправял е документи, улики и е влизал в сговор с престъпния контингент. Извършвал е всичко това в отдел „Кражби“. При обиска в дома му откриха записите от харддиска на Мата Хари. На тях има кадри, в които бившият министър прави секс с нея. Веднага се появиха по телевизията. За файловете със сегашния министър никой не обелва и дума.
Преди мислехме, че той е изпратил Йосиф при нас, за да ни контролира, оказа се че е бил бившият му шеф. Сегашният се опитваше да намери нещо, с което да държи предшественика си. Дори се чудехме защо не пусна записите, когато стартира компроматната война. Едва сега разбрахме, че не е знаел за тях. Бившият не е пуснал версията с наследника си, защото явно се е надявал, че ще се разберат. Идиотска работа.
Последваха обиски в нашите апартаменти. При мен не откриха нищо уличаващо, успях да скрия дневничето. Знам, че тук няма нищо кой знае какво, но не искам някаква пикла да рови в мислите ми. В дома на Георги също бе празно, докато с Петренко обискиращите се видяха в чудо. Той живее в хале, което е преоборудвал в нещо като къща. Има два етажа, голямо пространство, където ремонтира двете си „лястовички“ – Волга 24 и Лада Нива, която е модифицирал до неузнаваемост.
Превърнал е джипа в идеалната постапокалиптична машина – повишено окачване, сменил е двигателя и скоростната кутия с японски, подсилил е купето с клетка от тръби. Волгата е реставрирал изцяло, като е добавил няколко по-съвременни неща, но те не личат от пръв поглед. Човекът е фен.
Естествено, налична е библиотека, пълна с всякаква литература, а в полетата на книгите е оставял много бележки. Откриха човешки кости, най-различни химически препарати и разтвори, отровни растения, колекция екзотично студено оръжие. Около двайсет грама марихуана, амфетамини, които твърди че сам е извлякъл от хапчета за гърло. Било му интересно. Показа и химическата стъклария, която е използвал. Човекът е изследовател във всеки един смисъл на думата.
Специфичната атмосфера на дома му шокира разследващите кретенчета. Те са такива, младички, неопитни, радват се като дечица, когато открият нещо незаконно. Едно от тях дори реши да изземе библиотеката и да прочете всички бележки, които Петренко е правил в полетата на книгите. Не мога да отрека, че на пръв поглед нещата изглеждат много, много странни, но човекът е патолог. По-обезпокоително щеше да бъде ако имаше колекция от плюшени мечета.
Когато идиотчетата дошли в дома му, той ми се обади и обясни какво е положението. Наложи се да звъня на министъра, който първоначално се опита да ме отреже. След като му казах, че и аз си имам личен архив, в който присъстват записите от харддиска на Мата Хари, стана много по-отзивчив. Изведнъж толкова много се загрижи за Петренко, че отмени гостуването си в един от сутрешните блокове, за да дойде с мен и да реши ситуацията на място.
Когато влязохме вътре заварихме дебилчетата да обясняват на Петренко, че за всичко, което държи го очакват поне петнайсет години затвор. После той обясни по най-спокойния начин откъде, какво и защо има. Отведе ни и в мазето си, за което никой от тях не се досещаше. Пишлеметата бяха шокирани от наличието му. Знаех, че това място съществува, но не предполагах, че е собственото му мазе.
Вътре имаше два бидона с кисело зеле, буркани с мариновани краставички и колекция самоделни огнестрелни оръжия. Най-различни и интересни – миниатюрни пистолети, два автомата и други подобни. Няма смисъл да ги описвам сега, тази гледка ще я помня дълго. Имаше и огромно количество балистичен гел. На въпроса „Защо не си ги регистрирал?“, Петренко отговори „Защото ги ползвам само по веднъж“. Не излъга.
От години изследва свойствата на самоделните огнестрелни оръжия. Изготвя ги, тества с балистичния гел, след това ги пази. Когато му попадне случай, в който е използвано пушкало от неизвестен тип, сравнява пораженията от него със своите екземпляри. Въз основа на това прави предположения за устройството на оръжието и казва на разследващия полицай изводите си. Към тях прилага и списък с елементи, които е трудно да бъдат изработени в домашни условия. Така в разследването се появява нова нишка, която може да доведе до извършителя. Професионален интерес, който се е превърнал в хоби.
Винаги съм искал да видя тази „Светая светих“ и ето, че попаднах в нея. Министърът огледа всичко и каза на кретенчетата да се махат и да спрат да се занимават с нас.
Нямаше как да не питам Петренко откъде има парите за всичко това. Отговори просто – онлайн покер и залози на футболни мачове. Бих се усъмнил, ако ми го беше казал някой друг, но човекът има много бърз ум и умее да борави с големи количества информация.
Когато стигнахме в управлението, колегата на регистратурата ни връчи чумна маска увита във вестник. Каза, че баба от квартал „Секвоя“ я е донесла. Открила я в стаята на внука си, който от своя страна я намерил на улицата. Погледах адреса на бабата, който колегата бе записал – блок в района до първата камера, фиксирала движението на Жени. Петренко огледа маската и прецени, че после ще я изследва за всеки случай. Сигурен е, че нищо няма да открие.
Георги все още беше бесен за това, че не сме му казали за Йосиф и диска на Мата Хари. Обяснихме му, че колкото по-малко хора знаят за това, толкова по-добре. Последва скандал, който съдържаше обвинения по линия „недомлъвки“. Ако всички сме били наясно, че с Жени спим, нямало да я сполети тази участ, какво още сме били крили от него. Успяхме да го успокоим след четирийсет минути.
Не му казахме за откритието, което направи Петренко в кухнята ми. Обаче размножихме компромата срещу сегашния министър. По-добре е и тримата да разполагаме с него, в случай че пак ни атакуват. Бях изключително раздразнен от тази ситуация. Пикльовците на министъра се държаха с нас като с престъпници. Никога не биха си позволили подобно нещо при нормални обстоятелства. Явно им е дадено да разберат, че могат.
От една страна се радвам, че системата ни е толкова прогнила, иначе нямаше да мога да го ударя през муцуната. От друга, недоумявам защо въобще трябва да се стига дотук? Ако имате подозрения – разследвайте ни, следете ни, подслушвайте ни, търсете. Когато сте готови – заповядайте за празничен арест. Тези дойдоха с празни ръце и надежда, че ще открият нещо на място. Дори обвиненията, които имаха срещу нас не казаха. Прост тараш ни спретнаха. Разбирам, че в дома на Петренко бяха открити неща за доживотна, но тук работата е друга.
Базата, с която разполагаме е изключително семпла, това което показват по филмите са пълни глупости. За да може един патолог да бъде ефективен, той постоянно трябва да следи събитията и да знае какво биха използвали престъпниците. Това се отнася както за оръжията, така и за химикалите, различните типове платове, тъкани, всичко. Защото е сам човек, Петренко се е захванал с най-употребяваните неща.
Опитах се да повлияя на министъра и за Йосиф, но не успях. Вече официално доказаха причастността му към ОПГ-то на Бившия. Покрай случая с Клюна разкрихме много други престъпления. Явно това е започнало да безпокои Бившия и ни е пратил Йосиф, за да се обезопаси. Главната причина, естествено бе архивът на Мата Хари. В крайна сметка подводницата не успя да му помогне.
Чудя се как Йосиф е издържал на цялото напрежение. Не стига, че от „Кражби“ го натресоха на Клюна, ами и постоянното общуване с нас. Той наистина бе дистанциран, но си мисля, че не му е било лесно хем да ни следи и докладва за нас, хем да се държи нормално.
Сега си спомням начина, по който се държа след ареста на Трифонов. В поведението му нямаше дори намек, че е обезпокоен. Вършеше работата, свързана с арестанта по най-съвестния начин. Дали го правеше, защото е бил сигурен, че нещата ще се разминат? Може би наистина е искал да хванем Клюна и не му е пукало, че главният заподозрян е Трифонов.
Вярвам, че хората се променят, особено когато са свидетели на ужасяващи неща. Така или иначе, той няма какво да каже за нас. Всичките ни формални действия са осъществени спрямо установките и придружени със съответната документация. Неформалните са недоказуеми. С Петренко измъкнахме бръмбарите от колата на Кирилов. Няма с какво да ни уязви. Въпреки това ми е любопитно дали е казал на Бившия за Големия пагон. Няма нито една индикация, че го е направил.
Всъщност точно примерът с Йосиф успя да успокои Георги, когато ни крещеше. Явно много му се е събрало. Започнал е да пие още повече. Разбирам го. От няколко седмици работи със зловещия Травестит, който все повече започва да прилича на мъж. Сега и с Жени се опитва да отбележи някакъв напредък. Мисля, че таи надежда да я излекува. Докторите, които я наблюдават денонощно казаха, че това е невъзможно. Тя никога няма да излезе от състоянието, в което е сега. Би било цяло чудо, ако успее да се научи да се обслужва сама.
Аз се старая да не мисля за нея. Може би е егоистично, но само веднъж отидох в болницата, след като плаках там. Не мога да я гледам такава, боли ме, тежко ми е. Сигурно по този начин демонстрирам слабост, но иначе не мога. Сега изпитвам вина и заради това, освен за всичко друго. Ако можех по някакъв начин да й помогна щях, но и това е извън моите възможности. Чувствам се безполезен и нищожен. Искам да избягам от тези мисли.
Реакцията й последния път беше същата – започна да крещи, издавайки нечленоразделни звуци, опита се да ме удари. Тя има пълното право да ме обвинява, особено ако се докаже, че кръвта в кухнята ми е нейна. Никога не съм предполагал, че е възможно, но мислите за Клюна ме разсейват. Сега бягам при него, за да се спася от сянката на Жени. Знам, че трябва да преживея това заедно с нея, да се опитам да я подкрепя. Просто да съм там. Да го правя въпреки нейното нежелание. Тя трябва да знае, че не съм я изоставил и ще съм с нея каквото и да се случи оттук нататък.
Често съм гледал по филмите как главният герой има един човек, за когото не може да си прости. Лицата им са винаги толкова стоически. Демонстрират сила и увереност, отмъщават. Изглеждат романтично и трагично. Аз не се чувствам така, дори нямам желание за мъст към Клюна. Неговата смърт няма да върне Жени, нито другите жертви. Правосъдието не предвижда достатъчно голямо наказание за него. Дори не знам какво трябва да направи, за да изкупи вината и греховете си.
Вече не искам да знам нито какво мисли, нито защо извършва нещата, които прави. Всъщност не знам какво дори искам от него. Знам, че трябва да го видя, да разбера как изглежда. Не мога да предвидя реакцията си, когато това се случи. Никога досега не съм се чувствал така. Винаги съм се стараел да гледам на престъпниците като на хора. Болни, жестоки, умопомрачени, отвратителни, извратени, непоносими, но хора. Случвало се е да попадам на такива изверги, че с чисто сърце съм се отнасял към тях като към свине за заколение. Но никога не съм имал толкова неопределено отношение.
Мисля, че с него прекрачих границите на своята търпимост и възприятия. Сега съм отвъд всичко, което някога съм си представял, че мога да изпитвам и чувствам. Във вакуум, безтегловност. Нито мога да дишам, нито движенията ми имат какъвто и да е смисъл. Затова бягам от това състояние с всички сили. И пак се връщам. Когато свършат новините за уличните погроми на тълпата, която не е съгласна със състава на служебното правителство, когато се решат проблемите в службата, когато остана сам. Дори Бишкот ме избягва. Сигурно е бил свидетел на всичко, което е станало и котешката му главичка също е изпълнена с обвинения към мен. Боли ме, нетърпимо е. Затова бягам. Иронията е, че единственото място, в което мога да се изгубя са мислите за него. В момента Клюнът е моето спасение.
Bartholomew Kuzmov
Мнения: 51
Регистрация: 26 септември 2019, 22:21

Re: Мило дневниче

Мнение от Bartholomew Kuzmov »

30.05

Открихме леговището му! Най-после! След години търсене открихме леговището му! Всичко се случи благодарение на поредната и явно последна двайсет и трета жертва! Петренко бе толкова щастлив, че я кръсти „Жана Д‘Арк“. Каза, че е преминала през огъня, който е оставил следи по тялото й. После през – Ада, леговището на Клюна и въпреки всичко се е върнала, за да извърши революция в разследването ни. Аз не бих се изразил толкова силно, но е прав.
За първи път хората са я забелязали да се движи с маска на лицето по Дъгата – главната търговска улица в града. Вървяла е устремено по нея, когато колеги са опитали да я спрат, не се е подчинила, а продължила напред. В крайна сметка са я вкарали в една патрулна кола и са я докарали в управлението.
С Георги дойдохме малко след това. Петренко вече беше на мястото и ни посрещна на портала. Каза, че поведението й е много странно. Трепанирана е, но се държала много агресивно, особено когато я затворили в една от стаите. Драскала по вратата, опитала да излезе през прозореца, но не успяла заради решетките. Травеститът се държи коренно различно – спокоен е и реагира само на музика. Жени също, като изключим яростта й от моето присъствие.
С Петренко стояхме отстрани в коридора, а Георги внимателно отвори вратата. В момента, в който го направи, Жана Д‘Арк го блъсна и излезе. Огледа се, за да се ориентира накъде да тръгне и в този момент очите ни се срещнаха. Имах чувството, че съм виждал тези очи, че съм се взирал в тях дълго време. По всичко личеше, че и те ме познаваха отнякъде. Приближи до мен, хвана ме за ръка и ме поведе. Спогледахме се с Георги и Петренко, тръгнаха след нас.
Излязохме от управлението и тръгнахме към центъра на града, прекосихме го и се отправихме към моя квартал. Когато наближихме блока ми с Петренко се спогледахме. Да не би Клюнът да ми е съсед? Подминахме го и продължихме. След общо час и половина ходене стигнахме до изоставената болница, която се намира в далечния край на квартала.
Жана уверено продължи през портала, който преди е бил използван за вход на линейките. Пазеха го десетина кучета, които с див лай се затичаха към нас. Когато видяха Жана спряха и заръмжаха срещу Петренко и Георги. Заобиколихме централната сграда на болницата и влязохме в една по-малка, намираща се във вътрешния й двор. Състоянието й бе като на изоставена от повече от трийсет години сграда.
Жана ни поведе по стълбището към приземния етаж. „Всяко мое приключение завършва в моргата“, обади се Петренко. Точно там се оказахме. Жана застана до един голям шкаф и зачака. Започнахме да оглеждаме конструкцията. Петренко се наведе и погледна отдолу, видя резе. Издърпа го, започнахме да бутаме шкафа, след известно време разбрахме че трябва да го издърпаме. Зад него открихме врата на бункер. Тя се отвори изключително плавно и тихо. Забелязахме гумени уплътнения, сложени допълнително на резетата. Явно целта им е била да заглушават тракането от затварянето им.
Жана слезе по стълбището, което водеше надолу към друга врата. Аз бях единственият, който носи пистолет, извадих го и започнах да слизам. Петренко ме спря и ми даде фенерче за всеки случай. Имаше вероятност Клюнът да е заложил капани по стълбището. Оказа се чисто. Петренко и Георги се въоръжиха като отчупиха крачета от столове. Завъртях колелото на резетата и на втората врата, леко започнах да я отварям. В този момент Жана я бутна силно и влезе вътре.
Няколко неонови лампи премигнаха и светнаха. Залепихме се до стената, не знаехме какво да очакваме. Бавно влязохме вътре. В централната зала на бункера нямаше никого. Жана също бе изчезнала някъде. Мястото беше подредено, боядисано, на няколко места имаше тонколони. По средата на едната стена имаше мивка, а към чешмата бе свързан маркуч, прилежно навит на пода. Срещу нея имаше няколко врати. Налична бе и импровизирана кухня.
Започнах да проверявам всяка стая по отделно. Във всички мебелировката се състоеше от легло и стол, само в две имаше и тонколони. В една от тях, седнала на стола заварихме Жана. Тя ме гледаше с очакване. След като се убедихме, че всичко е чисто, извикахме оперативната група и екип криминалисти.
Започнахме да изучаваме помещенията. Открихме инструментите за трепанация, лекарствата и химикалите, които Клюнът е използвал, за да дрогира жертвите. Докато ги разглеждаше, Петренко няколко пъти се плесна по челото с думите „Колко съм прост!“ и „Как не съм се сетил!“.
Оказа се, че всичко се продава в свободен достъп и дори не са нужни рецепти, за да бъде купено. Намерихме и фризер, в който се съхраняваха вакуумирани парчета месо и органи. Бяха надписани като „Месо 1 - А“, „Месо 1 - B“ и т.н. Номерацията стигаше до двайсет, а общият брой на пакетите беше над шейсет. Имаше всякакви органи, включително и мозък, който бе поставен в буркан, най-вероятно с физиологичен разтвор.
В един от шкафовете намерихме USB памети. На едната има снимки на жертвите, а на другата големи видеофайлове. Бяха много странни – имаше сериали, порнография, реклами, клипове на компютърни игри и други неща. Всички бяха монтирани заедно. Петренко предположи, че Клюнът си е направил измислена телевизия, с която е забавлявал жертвите. Липсваха само маски, както и каквито и да е други следи от него – нямаше нито дневник, нито записки, нито телефон. Това е странно.
Обикновено убийците, които подхождат толкова внимателно към детайлите описват всичко. Той явно има много специално отношение към работата си. Абсолютно съм сигурен, че води дневник. Дали е в писмен, аудио или видеоформат не е ясно. Без съмнение е едно – има го. Трябва да го намерим. Взехме отпечатъци от пръсти. Проверката в базата данни на престъпниците не даде никакъв резултат, както и тази в архивите на лудниците. Петренко все още търси притежателя им.
Бункерът е изключително зловещ. Особено неприятна е неговата аскетичност и подреденост. Нямаше нищо излишно. В отделна стая бяха различни скупчени предмети – телевизор, инвалидни колички с изрязани дупки в седалките, системи за вливане на медикаменти. Явно я е ползвал за склад, в който оставя ненужните предмети.
Първите думи на Георги, след като видя обстановката бяха „Този е умен, хладнокръвен психопат“. Вниманието към всеки детайл е потресаващо – усилията, които е положил, за да звукоизолира вратите на бункера са красноречиви. Мисля, че използването на такива умения и знания за убийства е грях. В стаята с фризера открихме маса, стол, газов котлон и още няколко кухненски уреда. Явно тук е ял частите на жертвите.
Когато помещенията се напълниха, с Георги оставихме Петренко да надзирава колегите и излязохме навън да изпушим по цигара. Стояхме под слънцето и мълчахме. Не знаехме какво да си кажем. Бяхме развълнувани. Чувствах се така, както се чувства бегач на дълги разстояния, когато му остават сто метра до финала. Уморен, изтощен, но ужасно силен. Краят е близо, нужно е само да го достигна. Усилието, сравнено с това, изразходвано досега е минимално, лентата е вече пред очите ми. Трябва само да я скъсам.
Тези няколко часа бяха едни от най-странните в живота ми. Поведението на Жана ме фрапира, чудех се откъде ме познава. Опитвах се да си спомня, но паметта ми изневеряваше. Проверката показа, че е живяла в един детски дом, който изгоря преди години. Аз разследвах случая, тогава успях да открия подпалвачите. Сигурно е била сред децата, които съм разпитвал. А може просто да ме е видяла и запомнила. Непознатите лица се отпечатват в съзнанието, когато се асоциират с големи или трагични събития.
Георги мислеше за нещо свое. Сигурно и той като мен е прехвърлял всичко, което преживяхме за да стигнем дотук. Инвалидните столове без седалки най-вероятно са били на Жената Каучук и Младия Дядо. По един от другите столове имаше следи от сажди, а боята му се бе издула от нагряване. Сигурно на него е бил убит Мълнията. Инструментите за трепанация са били в главите на повече от половината жертви, включително и в тази на Жени. Стените на този бункер са били неми свидетели на толкова мъчения и смърт, а са построени с цел да спасяват човешки животи. Ирония, жестокост и откровена гавра. Тези думи изникват в ума ми, когато мисля за това място.
Докато размишлявах се появи министърът. Усмивката му беше толкова широка, че зъбите му заемаха половината лице. Поздрави ни за добре свършената работа и слезе да огледа помещенията. Каква работа свършихме ние? Допуснахме цялата тази касапница, а и тя щеше да продължи ако Жана Д‘Арк не се беше появила. Тя е най-голямата грешка на Клюна. Ако я беше разфасовал, можеше с години да продължава с убийствата. Кой би могъл да предположи, че тук има бункер?
Сигурен съм, че ако бяхме дошли да претърсваме болницата нямаше да го открием. Едва ли щяхме да обърнем внимание на този шкаф. Сега Клюнът има проблем. Минимум ще трябва да си търси и оборудва ново свърталище. Едно момиче от детски дом с надупчен мозък, ни свърши работата.
Десет минути по-късно се появиха журналистите. С Георги помолихме един колега да ни откара до управлението. Въобще не искахме да се показваме пред камерите. Той възнегодува, явно желаеше обратното. Че кой не би искал да влезе кадър при подобна новина? Не ни се занимаваше да преговаряме, затова директно го накарахме. Фразата „дисциплинарно наказание“ го убеди.
Разотидохме се по кабинетите. Повече не се видяхме в този ден. С Петренко също – след като се върна в управлението, се потопи в работа. Проверих сигналите, които получавахме от съвестните граждани. Йосиф ги беше сортирал по азбучен ред и райони. От моя квартал имаше трима души, които бяха съобщили за подозрителни неща. Нито един сигнал, обаче не бе свързан с болницата, нито пък имаше общо със случая.
В късния следобед главата ме заболя ужасно, прилоша ми и реших да си тръгна. Така или иначе, основната работа по случая вече бе в ръцете на Петренко. С информацията, която очаквам от него, ще открием Клюна. Засега няма нищо в тази насока. Отпечатъците още не са излезли никъде. С другите изследвания ще се заемем, в случай че не открием пръстите които са ги оставили. Надявам се, заедно с тях ще намерим и тялото.
Вкъщи ми беше самотно, Бишкот все още ме избягва. Започвам да му се дразня и да съжалявам, че не можем да си говорим. Поне тогава щях да знам какво се е случило с Жени. Гледах новините сам. Министърът със същата широка усмивка от сутринта демонстрираше леговището на Клюна. Хвалеше ни за прекрасно свършената работа. ПР акцията му е омерзителна. Нито сме направили кой знае какво, нито той има правото да се лендзи по телевизията в бункера на Клюна. Вместо това трябваше да разкаже как преди няколко дни се опита да ни затвори и как уволни един от колегите ни.
Отбелязах факта, че този път появата на жена в маска на централна улица, не предизвика такъв масов фурор, както се случи с Травестита. Сигурно, защото Жана Д‘Арк не е била толкова зрелищна. Хората май започнаха да свикват.
Спомням си, че допреди няколко години думата „смърт“, написана в заглавие или казана по телевизията приковаваше вниманието на всички. Сега въобще не е така. Не знам дали е за добро или лошо. В момента нищо не знам. Уморен съм, не искам да мисля за нищо. Имам чувството, че в главата ми се е образувала черна дупка, която засмуква всичко в себе си. Мислите, клетките, тялото ми. Дори не се радвам, че скоро ще го хванем. Ако някой преди месец ми беше казал, че ще се чувствам така, след като намерим леговището му, нямаше да повярвам. Вече не ми дреме за нищо.
Bartholomew Kuzmov
Мнения: 51
Регистрация: 26 септември 2019, 22:21

Re: Мило дневниче

Мнение от Bartholomew Kuzmov »

02.06

Жана Д‘Арк е наистина най-голямата ми грешка. Съжалявам, че не успях да извърша планираното с нея. От друга страна месото ни вече за нищо не става. Пък и остана седмица докато прочетеш милото ни дневниче. За да я подготвя напълно са ми нужни шест.
Това, което ме провокира да я пусна бе реакцията на Жени спрямо теб. Исках да разбера как ще се държи Жана, дали ще те познае? Как ще реагира? Как ще реагираш ти? От нещата, които видях стигнах до извода, че в кочината й е харесало. Заведе те там, за да продължите живота си както досега. Не е искала да ме предаде, Кука.
В интерес на истината не очаквах, че ще постъпи по този начин. Жана е единственото месо, което видя кочината от вън. Всички останали доставях в багажника на колата. Впечатлен съм от нея. Явно наистина сексуалният ни опит се е запечатал в съзнанието й, може би защото беше последен.
Кучетата, Кука, не се успокоиха когато видяха Жана, а заради твоето присъствие. Но как би могъл да знаеш, вървяхте заедно. Като изключим емоциите, оценката ти за кочината ме ласкае. Наистина се стараех да я поддържам чиста и спретната. Все ми се струва, че можех и повече. Като се имат предвид ограниченията, с които съм принуден да се съобразявам, смятам че съм постигнал задоволително ниво. Особено що се отнася до скриването на записките и системата за сигнализация в случай на извънредни ситуации. Няма никакви кабели, всичко е свързано чрез блутуут, а компютърът е скрит много добре. Едва ли Петренко ще го открие.
Знаеш ли, преди щях да се ядосам от този развой на събитията. Все пак стигнахте до най-ценното за мен - лабораторията. Всички проби, които съм взимал сега са във ваши ръце. Така и не успях да изследвам дробовете на Боб Марли. Нямам нищо на този етап, обаче не ми пука.
Последната маска е в багажника на колата ти. Изключително е удобно, че практически никога не го отваряш и вътре е пълно с всякакви боклуци. Мисля просто да изляза една вечер и да си харесам някое месо ей така, без никаква конкретна причина. Ще го убия, ще изрежа проби от него и ще ги дам на кучетата от болницата. Искам да ги нахраня за последен път. После ще му сложа маската и ще го изхвърля до някоя кофа за боклук. Не знам как ще интерпретират това вашите уморени мозъчета, затова ще ти напиша какво искам да символизира.
Това месо ще е поантата на моята работа. Вие сте невзрачни, слаби и несъвършени. Организмът ви е произведение на изкуството, а умовете ви – нискокачествена ширпотреба. Те ви убиват, заради тях унищожавате всичко по пътя си, а най-вече себе си. Обожавам месото, мразя съзнанието. Тъй като второто оказва пряко влияние на първото, за жалост мястото и на двете е в боклука. Ако Георги някой ден прочете това дневниче, се надявам, че ще ми повярва и няма да подходи превзето към думите ми. Убеден съм, че самият той в някои моменти се е чувствал по начина, който описвам. За теб знам, че е така. Смятам да изпълня този завършващ ритуал след като приключа с писането сега.
В зависимост от това как възприемеш нещата ще преценя в какво състояние да посрещнеш деня на четенето. Както ти обещах още в самото начало - аз те счупих. Въпреки това още не съм сигурен дали да не ти дам няколко дни почивка, за да се възстанови малко месото. Все пак те чака доста неприятно откритие. Страх ме е от реакцията ти, защото напоследък единственото, което правиш е да се самообвиняваш. Да не вземеш да се самоубиеш? Нямаш кой знае каква вина сегашните събития, с изключение на Жени. Грехът ти датира много преди това и го извършваш всеки ден, без дори да знаеш. Иронично е, но факт.
През целия си живот месото, осъзнато или не, внимава какво прави, защото дълбоко в себе си се страхува от отвъдното. Въпреки това на всяка крачка извършва грехове. С какво се различава грехът, за който си наясно от този, който си извършил без да знаеш? Например „подпалвачите“, за които спомена? Спрямо тях извърши чутовно престъпление. Докара единия до самоубийство, а другия превърна в месо за секс. Не искам да кажа, че животът им нямаше да се развие по този начин и без теб, но за тяхната ситуация виновен си ти.
Сега живееш, без да знаеш какво бреме носиш. Ще отговаряш ли за това или незнанието те оправдава? С какво би се различавало положението, ако знаеше? Единствено с егоистичното ти самобичуване. Мъките, на които сам щеше да се подложиш. Дали мъчението заради греховете на този свят може да мине за индулгенция на онзи? Помисли логично и ще достигнеш до моя извод – не. Колкото и да се молиш, колкото и праведно да завършиш живота си, чуждата кръв не може да бъде измита от ръцете ти. Въпреки, че много съм разсъждавал какво ме чака после, не съжалявам и не се страхувам. Едва ли може да бъде по-лошо от това, което преживявам тук. Защо да се плаша от нищото?
Раздразнението, което чувстваш от това, че Бишкот те игнорира за мен е ежедневие. Знаеш ли, че не обръща внимание само на теб? Когато аз владея месото, котето излиза и започва да се търка в краката ми. Дори в момента лежи на масата до мен и спи. Струва ми се странно, все пак би трябвало да е обратното. Аз бях този, който извърши престъплението спрямо Жени. Би трябвало да изпитва неприязън спрямо мен. Размислих и реших, че всъщност усеща нещо много важно. Истината.
Той вижда, че аз съм наясно със своите действия, не бягам от тях и последствията. Приемам ги и живея с това. Докато ти правиш точно обратното. Петренко откри шибани петна кръв в кухнята ти, а ти се чудиш как може да не си чул нищо. Не мога да повярвам, че още не е дошъл тук с група за задържане.
Възприемам това като знак. Въпреки, че успя да ме надхитри, той не направи абсолютно нищо. Какво означава това? Делото ми има смисъл? Трябвало е да се случи? Глупав въпрос, ако не е било писано, нямаше да съществувам. Ако целта беше друга нямаше да се родя по този начин, нито щях да открия маските, нито месото щеше да ме интересува толкова. Естествено, че съм се родил, за да стана Клюна. А съвпадение ли е това, че ти си Кука и през цялото време търсиш мен? Търсиш възмездие за престъпления, извършени със собствените ти две ръце? За пореден път се убеждавам, че съдбата има много странно и иронично чувство за хумор.
Та, вие кретени, открихте кочината заради моето любопитство и ти все още не си в ареста! Не мога да повярвам, че сте толкова тъпи! … Интересно, получих обаждане от кочината. Някой звъни на вратата.
Той наръга месото! Шибаният Петренко наръга месото ни! Наръга месото ни! Сверил е отпечатъците в кочината с тези от котешката храна за Бишкот! Открил е компютъра! Нахълта в апартамента и директно се опита да намушка месото ни под ребрата. Успях да го извъртя, но кърви обилно.
Ударих го няколко пъти с вратата, след което бързо го вкарах в антрето, затворих я с крак и после го завлякох в банята. По пътя му ударих няколко пъти главата в стената. Вътре го наръгах със собствения му нож. Много пъти, много, много пъти. Имах червена пелена пред очите си. Това тъпо копеле посегна на нашето месо! На месото, което използвам АЗ! Мамка му, защо по дяволите си позволих да се отпусна? Твоите шибани разсъждения ме накараха да мисля за други неща. Аз знаех, че шибаното ви съзнание унищожава всичко и въпреки това се подведох по твоето. Мамка му!
Сега превързах месото ни, онова тъпо копеле увих с найлонов чувал, за да не цапа. Разкарах кръвта от апартамента ти, месото ни е много зле. Смятам да отида в кочината и да изчистя всичко оттам. Огледах пред блока и стълбището, всичко е чисто. Дошъл е сам.
На какво е разчитал? Че ще успее да заколи мен? Убиеца на двайсет и трима души ли? Оказа се също толкова самовлюбен, както и всички останали. Не знам дали да го съжалявам или да се радвам, че е такъв. Явно съм грешал за него, мислех го за доста по-умен, не толкова приземен. Разочарован съм.
Месото ужасно боли. Скоро всичко ще свърши. Не мога да повярвам колко тъпи копелета сте всички! Така и не разбрахте едно нещо – можете да ме хванете само когато аз реша и по начина, по който аз реша. Няма друг вариант!
Bartholomew Kuzmov
Мнения: 51
Регистрация: 26 септември 2019, 22:21

Re: Мило дневниче

Мнение от Bartholomew Kuzmov »

05.06

Току-що се върнах от болницата вкъщи. Петренко е мъртъв, лежеше до мен с Чумна маска на лицето във вътрешния двор на старата болница. Малката сграда с бункера гореше, свести ме екип за спешна помощ. Докато ме качваха в линейката гледах безжизненото тяло на Петренко, проснато на земята. Носът на маската стърчеше над него.
Не помня какво е станало. Не знам как съм се озовал в двора, не знам какво е правил Петренко с мен. Не помня да съм виждал Клюна, не знам как съм бил наранен. Имах прободна рана в дясната страна на торса си, малко под ребрата. По чудо не са засегнати органи. За сметка на това съм изгубил много кръв. Спал съм почти цяло денонощие след като са ме зашили. Вчера Георги ме посети, разказа ми какво се е случило.
В шест сутринта на трети в пожарната и полицията е постъпил сигнал, че има пожар във вътрешния двор на старата болница. Когато екипите пристигнали на мястото, заварили горящата Нива на Петренко и телата ни проснати на земята. Решили, че сме мъртви, но за всеки случай извикали линейка. Едва след като изгасили колата, пожарникарите забелязали че и малката сграда гори.
Успели да изгасят външната й част преди да се разруши, но не посмели да влязат в бункера. Клюнът е включил резервния генератор, който постоянно е подавал кислород в помещенията. Вътре е бил огнен ад. Проникнали са долу едва десет часа по-късно. Абсолютно всичко е било унищожено. Много от веществените доказателства още не са били изнесени и са завинаги изгубени. Останало е само това, което Петренко е успял да занесе в управлението.
На трупа му е имало над осемдесет прободни рани – в стомаха, дробовете, черния дроб, бъбреците. Патолозите са открили отчупени парчета метал от нож в тялото му. Клюнът е бил бесен и разярен. Явно сме го хванали в крачка, докато се е опитвал да подпали бункера.
След Георги дойдоха колегите, които разследват случая. Те са млади момчета от „Убийства“, казаха че след като се възстановя, пак мога да поема ръководството. Разпитаха ме за случилото се. Казах истината – помня как легнах да спя онази вечер, а на сутринта се събудих от действията на лекарите в двора на болницата. Абсолютно никакъв друг спомен нямам. Моята кола е била пред блока, значи сме дошли с Нивата на Петренко.
Според колегите, Клюнът я е запалил, за да отвлече вниманието на пожарната от огъня в малката сграда. Замислих се какво е искал да демонстрира, а може би да скрие с това. Едва ли е случайност, досега не е правил нищо току така. Отгоре на това много по-сигурно щеше да бъде ако не бе привличал вниманието на жителите на квартала с горящата кола. Щяха да видят дима от сградата доста по-късно, отколкото този на колата. Таблото, седалките, всичко в нея е от изкуствени материали и те са започнали да димят буквално веднага. Учудващо е, че не се е взривила. Истински голям пушек от горящата сграда щеше да се появи поне половин – един час по-късно. В този случай със сигурност щях да съм мъртъв.
Георги ми показа снимки на трупа на Петренко. На гърба му с нож е изрязана думата „Клоун“. Да не би това да е намек за прякорите, които даваше на жертвите? Според Георги Клюнът е човек от най-близкото ни обкръжение. Може или да е колега, или да е някой наш познат с когото сме споделяли детайли по случая. Аз такива нямам, той също твърди, че няма. Възможно е другите да са говорили. Съмнява ни.
Въпросите, както обикновено са повече от отговорите. Защо Петренко имаше маска на лицето, а аз не? Защо той е бил зверски убит, а аз имам една сравнително лека рана? Защо нищо не помня? На последния въпрос, отговорът на Георги е, че заради огромния стрес, на който съм подложен е възможно, съзнанието ми да потиска спомена за травмиращото събитие. Той дори се учуди, че чак сега се е случило. Очаквал е да грохна много по-рано, още когато припаднах при вида на Мълнията.
Досега не ми се е случвало подобно нещо. Имало е моменти, в които съм изпитвал проблеми с паметта, но чак толкова – никога. Според Георги имам нужда от почивка и терапия. Когато разбра, че скоро ще мога да прочета дневничето си, се зарадва. Приятелската му препоръка бе да се откажа от случая и да се заема с възстановяването и лечението си. Не знам как бих могъл да го направя.
В нощта на втори срещу трети съм се срещнал с Клюна очи в очи. Бил съм толкова близо до него и сега изведнъж да се откажа? Не мисля, че бих могъл да живея нормално ако го направя. Особено след всичко, което ми причини.
Георги ме прибра от болницата вкъщи, двамата огледахме апартамента за някаква подсказка. Нищо. Единственото беше, че сейфът бе отворен и листата от дневника се виждаха. Георги със задоволство отбеляза, че съм писал много и това е добре.
Аз също обърнах внимание на това. И преди забелязвах, че е доста, но сега ми се стори много повече. Сигурно се самозабравям, когато изливам мислите си тук. Знам, че не успявам да го правя достатъчно често, би трябвало да пиша веднъж на един – два дни, но рядко ми се получава. Когато го погледнах, изпитах страх от това, което ще прочета. Отново ще трябва да преживея всички събития, които се случиха през последните шест месеца. Не искам да се връщам обратно. Обаче не мога да живея нормално без да ги осмисля.
Може би е чист късмет, че бях накаран да го пиша. Сега ще мога да оценя себе си. Да разбера какъв човек съм, как съм се променил след всичко това. Ще сравня своето предишно аз със сегашното. В крайна сметка това е целта на терапията. Възможно е да съм описал някой детайл, който съм забравил или не съм сметнал за важен. Би било иронично, ако открия ключа към личността на Клюна тук.
Георги ми разказа в най-общи линии какво се е случило докато съм спал. Министърът пак е обикалял сутрешните блокове и телевизиите, за да обяснява какво се е случило. Версията му е била, че с Петренко сме направили засада на Клюна при болницата. Смятали сме, че ще се появи, за да заличи следите си. Не сме искали никой да знае за това, защото под подозрение са абсолютно всички. Полицейският нюх не ни е подвел и геройски сме се опитали да арестуваме кръвожадния убиец със собствени сили. За жалост, той се е оказал по-хитър и ловък от нас. Заради това Петренко е дал живота си, а аз съм се оказал на косъм от смъртта.
Красива история. Добре че не съм гледал как я разказва. Тя му даде повод да усили чистките в полицията. Докато съм спал, Големият пагон е пратил свои хора да обискират кабинетите в управлението, както и домовете ни. Георги е разбрал навреме и му е казал, че всички имаме записите с министъра, както и телефонните разговори със самия него. Ченгетата така и не са успели да огледат нищо.
Явно каквото и да се случва, приоритет си остават личните интереси. В момента пред блока ми има полицаи, които уж ме пазят. Не съм сигурен какви са истинските им цели. Седят в цивилна кола и се сменят през няколко часа. Докторите казват, че в рамките на две седмици би трябвало да съм на крака.
Такъв срок си давам и аз, за да реша какво да правя оттук нататък. Дали наистина да се окажа от Клюна и да се заема с други дела, или да продължа? А защо просто не напусна полицията? В някоя охранителна фирма биха ме взели като консултант на момента. Преподавателска кариера в Академията също не е лош вариант. Преди години изнесох кратък курс от четири лекции там. Ректорът ме накара да му обещая, че когато напусна работа, ще му се обадя. Опитът ми трябвало да бъде предаден на поколенията. Бъдещето е пред мен, сега е важно да постигна мир с миналото.
Bartholomew Kuzmov
Мнения: 51
Регистрация: 26 септември 2019, 22:21

Re: Мило дневниче

Мнение от Bartholomew Kuzmov »

08.06

Правилно разсъждаваш, Кука, правилно. Запалих Нивата, за да изгоря следите от кръв, превръзката, която направих вкъщи, както и да залича твоите отпечатъци от волана. Иначе щеше да се разбере, че с Петренко вече сте били нарязани, когато сте пристигнали в двора на кочината. Естествено и заради пушека. Ако не го бях направил, кръвта на месото ни щеше да изтече. Спасявах своя живот, а покрай него и твоя.
Тъй като утре ще прочетеш нашето мило дневниче, няма да се разпростирам. Искам да напиша какво мисля аз за изминалите шест месеца.
Всичко случило се в този период е важно не само за теб, но и за мен. Смятам, че работата и усилията ми се увенчаха с успех. Маските свършиха, съответно и поставената от мен цел бе изпълнена. В края тя се видоизмени, започнах да разглеждам нашето месо като опитен образец. Начинът, по който твоето съзнание реагираше на събитията се отразяваше пряко на него. Когато трепанирах Жени, изпитвах много неприятни чувства. Беше ми тежко, презирах те, отвратен бях от теб. Реакциите ти, обаче доказаха моята теза.
Съзнанието е главното нещо, за което трябва да се грижим. Месото е вторично. Това, с което ще ни запомнят след смъртта не зависи от външния вид на месото, а от действията му. Те се дирижират от съзнанието. Аз ще те запомня като съвестен, но обременен човек. Страдаш от общите за месото пороци, в някои случаи те са полезни, но обикновено водят до крах. Както се случи сега. Истина е, че имах предимството да използвам твоето месо без да знаеш. Ако обаче бе направил усилие сам да опознаеш себе си, да разбереш какво се крие в главата ти, да оцениш действията и мислите си, положението щеше да изглежда другояче.
Да, нашето мило дневниче е точно такъв опит, но много закъснял. Много ограничен. Дори и да не бях в главата ти, не мислиш ли че е малко късно да се разкриваш на четирийсет и четири? Възможно е да преживееш катарзис, аз се надявам на това, защото ще съм част от него. Но не изгуби ли прекалено много? И време, и усилия, и приятели?
Знам, че би искал да гледаш на мен като на Клюна – откачения и кръвожаден сериен убиец. Психопат, който задоволява своите извратени нужди. Така е най-лесно, най-удобно и най-сигурно за твоето съзнание. Надявам се, че ще поемеш риска и ще излезеш от догматичния мехур, в който живееш. Опитай се да видиш в мен човек с желания, страсти, притеснения и вълнения. Това би била най-голямата награда за мен. Признанието, заради което всъщност и аз започнах да пиша тук.
Затворен в главата ти, аз нямах право на каквото и да е, различно от съзерцателно съществуване. Това е проклятие и аз имах смелостта да се боря с него. Направих всичко, за да постигна нещо. Да живея, да усетя въздуха, макар и през твоите дробове. За мен да бъда възприеман като човек е същото, като сърцето за Тенекиения човек. Животът ми се изразява в това да сея смърт, защото нито съм роден като вас, нито ще умра като вас. Аз самият съм смърт, цялото ми съществуване се синтезира в тази дума. Дори не съществувам във вашия свят, а съм част от него.
Кука, не искам да взимаш решението си, повлиян от това, което пиша сега. Ти винаги си бил както мой тъмничар, така и приятел, учител, баща и брат. Знам, че направих всичко възможно, за да те отвратя от себе си. Не съжалявам, а дори съм щастлив, че преуспях в това начинание. Искам да погледнеш на мен, по същия начин, по който аз гледам теб. С отвращение, омраза и ясното разбиране, че нашата съдба е да сме завинаги заедно. Краят на нашата история зависи изцяло от теб.
Bartholomew Kuzmov
Мнения: 51
Регистрация: 26 септември 2019, 22:21

Re: Мило дневниче

Мнение от Bartholomew Kuzmov »

09.06

Прочетох милото ни дневниче, Клюн.
notman
Мнения: 215
Регистрация: 21 февруари 2012, 19:30

Re: Мило дневниче

Мнение от notman »

Ааааааа, страхотен финал!!! Толкова рязък, че направо излетях през предното стъкло, образно казано :!: :!: :!: :arrow: :arrow: :arrow:
(ставане на крака, десетминутни овации)
yanosh-k
Мнения: 2
Регистрация: 23 юни 2016, 22:20

Re: Мило дневниче

Мнение от yanosh-k »

Поздравления, Bartholomew Kuzmov! Да очакваме ли продължение?
Отговор

Обратно към

Кой е на линия

Потребители, разглеждащи форума: 0 гости