Форуми на Моята библиотека

В гората – дървета. В главата проклета – смях и сълзи. Сам човек в гората пълзи и вече век крещи на стволовете чужди: „Добре съм! Аз нямам нужди!” Стволовете - корави, твърди, чакат думите мъдри в тишината тежка да се потопят и свалили леката си дрешка да се стопят. Безличният все така пълзи по рохк...