Форуми на Моята библиотека

Почти не бях мигнал. Очаквах утрото за да се обадя на Дамян, или както му казваха всички Жичката. Бяхме съученици в началното училище, а по- късно и в полицейската академия. Обичаше химията. Остър ум и тяло на бог - това определение му го лепна сестра ми Кети. Можеше да направи от нищо - нещо. Самод...

-------- Виктор----- - Подай ми ръка... Хайде, Мия! Не се страхувай... Ела. Ще те хвана... Не, не. Подакочих облян в пот. -Малката...какви ги надробихме...- въздъхнах и се запитах на глас. Ребрата още ме боляха. Онези, нямаше да ме чакат да си стъпя на краката, за да отида да я спася. Не! Мия! Обвзе...

Последните няколко часа ми се губеха. Пейзажите около нас се сменяваха. Не разбрах кога сме излезнали от столицата. Виктор ме разсмиваше, флиртуваше. Бях на върха на щастието. Спряхме на една крайпътна бензиностанция. Той слезе за да плати горивото. Попита ме дали искам да хапна нещо, но в този моме...

Вървя по улицата и се препъвам в камъни. Бясна и с куцукаща, защото съм си счупила единия ток на обувката, пращам поздрави... Продължавам напред. Вдигам глава, но вече, с едно око гледам, за други камъни за да счупя и другия ток. Като ще е гарга да е рошава. С другото око едва гледам, защото около м...

Прибрах се в апартамента си. Всичко ме болеше. Разполагах с малко време, за да се съвзема и да предприема пътуването. Отпуснах се на малкия, зелен диван в дневната. Исках да остана будна, но очите ми се затваряха. Когато мрака облада светлината, потънах в света на сънищата. Чувствах душата си свобод...

Виктор ме гледаше сякаш му бе съобщена лоша новина. Очите му бяха потъмнели. Не разбирах с какво съм разгневила този мъж. Докато потъвах в мислите си, и връщах времето назад, за да открия момента в който съм постъпила зле, в клуба се разнесоха викове. Хората се размърдаха стреснати от случващото се....

Осъзнах, колко нелепо изглеждах. Опитах се да изляза от тази смущаваща ситуация, като се направя,че аз също играя. Трябваше да заблудя противника. Дори не знаех,до този момент,защо мъжете и жените вечно играят роли. Приближих се до него, и почти на милиметър от устните му, заявих че слизам. Макар да...

Здравейте,HT

Единственото,което разбрах:"пиша с лекота" (шегувам се)

Благодаря за отзивчивостта. Ще последвам съвета Ви.

Хубав ден

Това,което ще прочетете не е по темата.Ще изложа мойте виждания,за това какво е според мен писането,от гледна точка на читател. Първо,ще се извиня за грешките,които допускам.Най-вероятно е свързано с това,че се старая да напиша всичко по-бързо. Преди да ме е прекъснал някой. В момента не знам,оправд...

Човек се учи докато е жив. Дядо Генчо сигурно е свестен човек...Не можах да разбера,кой може да му е причинил подобно нещо. Да му пишат на стената.Срамота! Вандали!

Вятъра разпиля косите ми около лицето ми.Бях напрегната. Какво разбирах аз от мъже?! До сега смятах,че тези на моята възраст са мъже,но...Ето,че сега разглеждах стегнатото му тяло. Вървеше към нас и бе толкова хладнокръвен.Единствено в очите му проблясваха палави искри.Краката ми се разтрепериха.Оо,...

Облякох синята си тениска. Една от любимите ми.Къса пола,която не беше нещо шикозно,но стоеше добре прилепнала по тялото ми. Което беше добре,защото ако се наложеше да танцувам,поне нямаше да поемам риска да се вее около мен. Нямаше да рискувам да привличам погледи.Кестенявата ми коса идеално подчер...

Няколко часа по-късно стоях и гледах опакованият от преди седмици багаж.Стоящ покорно до скрина ми.Погледнах часовника на стената. Безмилостно отброяваше часовете до заминаването ми.Оставаха два часа до срещата с приятелките ми. Лори и Стаси щяха да ми се разсърдят,ако бях отказала да се видя с тях....

Благодаря за мнението.

-Трябва да ти кажа нещо.-тъжно се загледах в него. -]Какво?! -Предложиха ми работа.. -Това е чудесно! Да го отпразнуваме. -Работата е в...Италия. Той повдигна вежди и зачака продължение. -Питаш ме дали да приемеш? -Не,не те питам. Изтъквам подробнистите. -Знам,че не питаш.-усмихна се самодоволно. Оч...

Приближих до Криста. Очите и грееха. Този визуален контакт роди в мен хиляди желания. Знаех,че мога да започна отначало с нея. Сякаш току що сме се запознали.Ръцете ми се овлажниха. Изпитвах страх и в същото време желание. Тялото ми тръпнеше.Плъзнах пръст по рамото и,и мислено я съблякох.Представих ...

Приближих леко,бавно. Изпълнена с любопитство. Какво ли можеше да има вътре?! Чудех се,защо това малко нещо е толкова скъпоценно,не само за родителите ми,но и за целия свят. Привлече ме тайнствеността,обичта на хората,корицата.Прокарах малкото си пръстче по рафта,и докоснах всички книги. Изпълвах се...

Идва! Идва! Не можех да си намеря място от вълнение. Моята богиня. Моето чудо идва. Къде щях да я отведа?! Исках да докосна къдравите и коси. Представях си я,леко засрамена,лицето и объркано и обагрено в цвят на малина. Разкошна. На вратата се почука. О,ето я! По тялото ми пропълзя възбуда. -Влез......

Благодаря

Влиза,тихо,бавно,тежко.. В стаята е тихо,но той с кротка стъпка се намъква не само там,но и в душата ми.Като дебнещо животно,своята плячка.. върви и приближава.Сърцето ми се разтреперва. Цялото ми същество сякаш го очаква. Дишам,но въздух не ми достига... Усещам,че тялото ми се предава.. Знам,че ще ...

Нощта е като ден. Смесват се, студ и топлина в мен. Още слънцето не изгряло, усещам тялото отмаляло. Сън не сещам вече, щом очите ти са толкова далече. Спомени нахлуват в душата, изместват ту мрака,ту светлината. Навън е пролет, а в мен бурии бушуват. Всичко се променя, измества една, с друга сцена....

Колко време ще отнеме? Някой да те оттърси от тежкото бреме. Колко приятели, с погрешна представа, колко срещаш... и колко са потънали в забрава?! Искаш-имаш, усещаш че себе си губиш. Живота на трохички дробиш, само да кажеш,че живееш. Но предателствата не можеш да преживееш. Сам-самотник, или самот...