Песента на славея
Пуснато: 03 септември 2013, 09:47
Малкият славей кацна на клона при гнездото и гневно разпери крилца.
-Какво пак правиш тука??? – извика той и погледна кръвнишки другото славейче, което стоеше на няколко стъпки от него.
-Просто реших да...
-Не ми се обяснявай! – сецна го отново то, след което изръси няколко обиди по негов адрес.
Не обичаше да влизат в територията му, а още повчече – да ухажват момичетата, които кацаха по неговите клончета. Предния път бе проскубал опашката на натрапника и го бе прогонил, но изглежда той отново се бе завърнал. Сега отново щеше да има кавга.
-Слушай... – каза първият и погледна натрапника. – сега ще те оставя да си отидеш, но ще се закълнеш, че няма да стъпиш отново тук. Иначе...
-Писнало ми е от заплахите ти, Дългоопашко! – рече другия и се изперчи.
Да наричаш славей по име беше признак на надмощие. Това стресна Дългоопашко, но секунди след това се окопити и го погледна с гневен поглед.
-Какво каза?
-Мислиш си, че си голямата работа само защото си надвил няколко по-малки птички и татко ти е имал голямо гнездо. Самочувствието ти е голямо, Дългоопашко, но е без покритие.
Другият славей говореше бързо, доста изнервено и изглежда смелостта, която се бе появила изведнъж, вече го напускаше, защото той отхвръкна и кацна на малко клонче по-високо, на което нямаше място за Дългоопашко.
-Прекали!-извика дългата опашка, но понеже не можеше да го достигне, отвори човка и започна да кълне: - Перата да ти опадат дано! Гласът ти като на сврака да стане, че хората да те гонят от градините си! Дано никое женско славейче не те избере за партньор...
Височината даде на другия славей нов тласък на смелост и той също отвори човка, от която излязоха клетви.
-Млъкни! Млъкни и занемей завинаги, Дългоопашко! Нека гнездото ти червейчета да хване, че да се разчупи. Кукувица яйцата да ти открадне! Котка цял живот зад себе си да имаш, която само да те дебне....
И така продължиха да хвърлят клетви едно срещу друго цяла вечер. А под тях, на малка пейчица, седеше млад мъж, който слушаше в захлас и благословеше деня, в който тези две прекрасни птички са се родили, за да пеят тъй красиво на клончето в неговата градина....
-Какво пак правиш тука??? – извика той и погледна кръвнишки другото славейче, което стоеше на няколко стъпки от него.
-Просто реших да...
-Не ми се обяснявай! – сецна го отново то, след което изръси няколко обиди по негов адрес.
Не обичаше да влизат в територията му, а още повчече – да ухажват момичетата, които кацаха по неговите клончета. Предния път бе проскубал опашката на натрапника и го бе прогонил, но изглежда той отново се бе завърнал. Сега отново щеше да има кавга.
-Слушай... – каза първият и погледна натрапника. – сега ще те оставя да си отидеш, но ще се закълнеш, че няма да стъпиш отново тук. Иначе...
-Писнало ми е от заплахите ти, Дългоопашко! – рече другия и се изперчи.
Да наричаш славей по име беше признак на надмощие. Това стресна Дългоопашко, но секунди след това се окопити и го погледна с гневен поглед.
-Какво каза?
-Мислиш си, че си голямата работа само защото си надвил няколко по-малки птички и татко ти е имал голямо гнездо. Самочувствието ти е голямо, Дългоопашко, но е без покритие.
Другият славей говореше бързо, доста изнервено и изглежда смелостта, която се бе появила изведнъж, вече го напускаше, защото той отхвръкна и кацна на малко клонче по-високо, на което нямаше място за Дългоопашко.
-Прекали!-извика дългата опашка, но понеже не можеше да го достигне, отвори човка и започна да кълне: - Перата да ти опадат дано! Гласът ти като на сврака да стане, че хората да те гонят от градините си! Дано никое женско славейче не те избере за партньор...
Височината даде на другия славей нов тласък на смелост и той също отвори човка, от която излязоха клетви.
-Млъкни! Млъкни и занемей завинаги, Дългоопашко! Нека гнездото ти червейчета да хване, че да се разчупи. Кукувица яйцата да ти открадне! Котка цял живот зад себе си да имаш, която само да те дебне....
И така продължиха да хвърлят клетви едно срещу друго цяла вечер. А под тях, на малка пейчица, седеше млад мъж, който слушаше в захлас и благословеше деня, в който тези две прекрасни птички са се родили, за да пеят тъй красиво на клончето в неговата градина....