Форуми на Моята библиотека

След последните постове реших да се пробвам и аз в лириката. Безрезервна критика би била полезна.


Градът и тази есен
с невидимите си очи
зорко ме следи,
как крача по тротоара тесен.

По улиците злокобни
минавам за сетен път
и съзирам капките дъждовни
как по асфалта мрат.

Всеки един завой
ми вещае нещо ново,
а над мен се сипе веч порой
от спомени, възкръснали отново.

Ето, моята разходка
е към своя край
и с бавната си походка
напускам този рай.

Защото, както с есента,
с хората се свършва.
И когато клонът се скършва
ние падаме като листа.

Харесва ми, но някак идеята се губи на места. Ако нямаш против, че го казвам.

Не звучи много убедително. Но аз лично бих те насърчил за следващи опити.