2. Вени Марковски: Държавата греши, като използва ГДБОП в защита на частни интереси
- “Читанката” ли е се оказа най-големият проблем на българските издатели?
- В България, където издателите отдавна не съобщават тиража не само на преводните, но и на българските книги, където стотици книжарници се затвориха, за да станат псевдо-бутици или гаражи, където се печатат все по-малко качествени и все повече некачествени книги… та, в тази България наистина се оказва, че най-голямата заплаха за бизнеса (забележете – не за авторите!) е един сайт, на който безплатно може да се четат книги. Прав е бизнесът – не са опасни библиотеките от камък и тухли (една от тях бе превърната в хотел в центъра на София, помните ли?), защото хората все по-малко ходят в тях. Но не е прав бизнесът, че „Читанка.инфо“ ги лишава от доходи. Хората, които четат електронни книги го правят, защото не могат да намерят тези книги на хартия или защото така им е по-удобно. Голяма част от книгите в „Читанката“ вече не се печатат, а и никой няма да ги отпечата повече в България, защото вече липсва стройната система за книгоразпространение, която съществуваше преди промените. Тираж от 10 000 книги днес трудно може да се продаде, освен ако не е някаква драма от Коелю, а тиражите на Николай Хайтовия „Петко Войвода“ са непостижими. В този ред на мисли, а и в светлината на ЗАПСП дори, общодостъпна библиотека като „Читанка“ би трябвало не да се преследва по покривите от анти-мафиотите, а да се насърчава и развива, включително и със средства, отпускани от държавата – например за поддръжка на сървърите, както и за уреждане на авторските права на тези автори, които биха поискали това. Защото като син на писател и внук на поет имам силното съмнение, че мнозина от авторите биха поискали каквото и да е възнаграждение, ако им бъде обяснено какво точно означава „Читанка“. Но на Министерство на културата няма да им хрумне такова нещо, защото това ще означава на някои хора да им спрат средствата, които идват от чужбина за „борба с пиратството“.