Цялата ужасяваща информация вижте тукДо 1989 г. в страната действаше изградена Единна библиотечна система, основана на йерархически принцип, в която функционираха 9 347 библиотеки. В рамките на тази система бяха решени основните въпроси за дейността на библиотеките: техния статут и начина им на финансиране. В периода на преход към пазарна икономика и икономическа криза в държавата, ситуацията коренно се промени.
За периода 1989-2000 г. броят на библиотеките (по данни от държавната статистика) е намалял с 2400. Най-драстично се закриват читалищни и училищни библиотеки. Съдбата на закритите библиотеки е неизвестна, няма контрол върху ликвидирането им и по този начин се разпилява национално богатство и се лишават гражданите, особено децата от правото да ползват културни, образователни и информационни услуги. Също по данни на държавната статистика, от регистрираните през 2000 г. 6942 библиотеки, 1741 или 25% са без дейност. От тях 757 са читалищни и 638 - училищни. В тези библиотеки е съкратен щатният персонал и те съществуват фиктивно, без да извършват библиотечно обслужване. Най-сериозният проблем в тази ситуация е не редуцирането на броя на библиотеките, а липсата на национална стратегия за териториалното библиотечно обслужване и библиотечното обслужване на научно-изследователската дейност и образованието.
Разрушиха се съществуващите връзки на координация и коопериране между библиотеките. Закрит беше Научно-методичният център към Народната библиотека, който извършваше методична, експертно-консултантска дейност и изработваше голяма част от нормативните документи за библиотеките. От 2002 г. не се събира дори държавна статистика в пълен обем за библиотеките, в резултат на решение на ръководството на Централния статистически институт и незаинтересоваността на МК.
В плачевно състояние е сградният фонд и материалната база на повечето библиотеки. Реституцията прогони много от тях в неподходящи сгради. Рушат се започнатите строежи на библиотеките в Пазарджик, Плевен, а незавършената сграда на бургаската библиотека дори бе продадена. Повече от 10 г. в България не е построена нова библиотечна сграда.
Драстично се влошава финансирането на различните видове библиотеки, като резултат от липсата на нормативна база. В доклада “Милениум 2000” на европейската програма за библиотечна икономика LIBECON, българските библиотеки са на последно място по финансови показатели от 29 страни в Европа. Паралелно с редуцирането на броя на библиотеките, набавяните нови книги и други материали сега е намаляло два пъти в сравнение с 1994 и пет пъти в сравнение с 1989 г. За читалищните библиотеки спадът е съответно 5 и 10 пъти. Същевременно законодателството не насърчава алтернативните източници за финансиране, като например таксите и платените услуги. Приходите от тях не остават за библиотеките, а в повечето случаи отиват в държавния бюджет. Няма данъчни облекчения за дарителите. В разрез със съвременните тенденции за децентрализация в културните дейности и тяхното финансиране е Решение 612 на Министерски съвет от 12.09.2002 г. за разделение на дейностите, финансирани чрез общинските бюджети, на държавни и общински. То определя библиотеките, финансирани досега от общините, като държавни дейности и през 2003 г. те се финансират от държавния бюджет.
Сега разбрахте ли защо България е най-нечетящата страна в Европа? Разбрахте ли защо разни самодейци са принудени да стартират проекти като Читанка.инфо въпреки, а не заради държавата?