Става въпрос за грешки, повечето от които не се улавят от валидаторите и конверторите, но които водят до неправилно форматиране на текста.
Много от грешките са предизвикани от факта, че редакторите се опитват да пресъздадат оригиналното форматиране, без да се съобразяват с типа на текста. Например, в почти всички книжни издания стиховете и епиграфите се форматират с наклонен шрифт и редакторите (неправилно) поставят маркери за акцентиран текст на всеки параграф от стиховете или епиграфа, като се аргументират с «В книгата е така!». Един добър пример са цитатите - едни издателства ги форматират чрез оставяне на празен ред преди и след цитата; други - като ги форматират с наклонен шрифт; трети - като поставят по-голямо поле отляво и т.н. Всички тези форматирания в книгата имат една цел - визуално да обособят по някакъв начин отделен фрагмент от текста (в случая - цитат), което при SFB-форматирането ще се сведе единствено до поставянето на маркери C> и C$ около него, без никакви празни редове преди и след цитата и без акцентиране на целия текст.
И така:
1. Използване на неправилни маркери
Досега съм срещал няколко такива грешки:
- Използване на маркер за таблица (T) вместо маркер за табела (S)
Тук е лесно да се подведе човек - «Т» като «табела». Освен това, ако табелата съдържа само един параграф, четецът всъщност ще изобрази таблица само с една клетка, която визуално много напомня форматирането на табелката. Разлика може да се види само ако табелката съдържа няколко параграфа.
- Използване на маркер за цитат (C) вместо маркер за епиграф (E)
Тази грешка вероятно идва от неразбиране на разликите между епиграф и цитат. Накратко, епиграфът е вмъкнатият текст, който се поставя в началото на секция (най-често глава) или на цялото произведение. Да, това най-често е нечий цитат, но за разлика от нормалния цитат епиграфът може да се появява само в началото на секция и обикновено няма директна връзка с основния текст. Освен това, не можете да поставите цитат вместо епиграф в секция, ако тя има вложени подсекции. Пример за епиграфи в главите: «Още един прекрасен мит» на Робърт Асприн.
- Неправилно използване на маркер за автор на цитат (@)
Нормално този маркер трябва да се използва само в стихове, епиграф и цитат (писмо). Единственото изключение е, когато самостоятелен фрагмент (секция) от текста, например предговор, е написан от друг автор, и в края на този текст стои неговото име - тогава е нормално да се форматира с маркера "@".
До момента съм срещал следните неправилни използвания:
Първи вариант: Маркерът се поставя в информационния блок:
Код: Избиране на всичко
I>
Звездната сянка
@ Сергей Лукяненко
Превод: ...
I$
Код: Избиране на всичко
L>
@ Военноморско командване
@ Отдел «Анализи»
Драги Самюел,
налага се да…
…
L$
Код: Избиране на всичко
> ГЛАВА 2
@ Англия, 1820 г.
Текст на секцията...
Тази грешка я видях в един разказ, състоящ се от няколко номерирани части: «I», «II», «III» и т.н. Вместо да се маркират като заглавия на секции, текстът просто беше форматиран като силно акцентиран. Вероятно грешката идва от там, че за секции се считат само главите в по-дългите произведения, а за разказите се предполага, че имат само една секция. Това не е вярно - всяко произведение може да има няколко секции.
Ако се колебаете дали дадено заглавие е секция, използвайте следния принцип: ако това заглавие трябва да участва в съдържанието, форматирайте го като заглавие на секция, иначе - като подзаглавие, и само в най-краен случай - като обикновен удебелен текст. В последния случай имайте предвид, че текстът няма да е центриран, а ще е подравнен като обикновен текст.
- Неправилно форматиране на бележка под линия
Най-често срещаната грешка е маркерът (*) да се залепи за текста на бележката, напр:
Код: Избиране на всичко
[*Сензационно! (фр.) — Бел.пр.]
Код: Избиране на всичко
[* Сензационно! (фр.) — Бел.пр.]
2. Други грешки при форматиране
- Акцентиране на маркиран текст
Това е най-често срещаната грешка при форматиране на текстове. Тя идва от смесването на двете понятия - «акцентиран текст» и «наклонен шрифт». Да, акцентираният текст най-често се форматира чрез наклонен шрифт, но обратното не е вярно.
Най-често срещания случай е да се акцентира целият текст на цитат, писмо, епиграф, стихове и дори заглавие или подзаглавие, само защото в книжното издание са били форматирани с наклонен шрифт. Това е абсолютно неправилно. Случаите, в които е допустимо да се акцентира цял параграф, са много малко - например при отделни сюжетни линии (вж. «Гатор» на Робърт Сойер).
Друга често срещана грешка при акцениране на няколко последователни параграфа е когато маркерът се отваря в началото на първия параграф и се затваря едва в края на последния параграф. Това не е коректно форматиране - маркерите за акцентиран текст важат само за текущия параграф, затова трябва да се затворят в същия параграф, в който са отворени.
- Неформатиране на стихотворения
Най-често се срещат два случая на грешно форматиране:
А. Стихотворението изобщо не се форматира като такова; евентуално всичките му строфи се маркират като акцентиран текст (ситуацията от предишната точка).
Б. Ако даден епиграф е стихотворение, то той се огражда само с маркерите E> и E$, но не и с P> и P$. Правилното форматиране в случая е:
Код: Избиране на всичко
E>
P>
(текст на стихотворението/епиграфа)
@ (автор на стихотворението/епиграфа)
P$
E$
Най-често това се среща при цитати и стихотворения - преди отварящия и след затварящия маркер се оставя празен ред. При това положение не може да се определи дали преди и/или след маркирания текст има сюжетен разделител, или няма. Накратко, не отделяйте маркирания текст от основния, освен ако там няма сюжетен разделител - тогава използвайте два празни реда.
3. Типографски грешки
Както вече казах, това не са точно грешки, но са ситуации, които препоръчвам да избягвате:
- Интервали в сложни съкращения
Става въпрос за съкращения, състоящи се от повече от една дума, като «Бел.прев.», «т.н.», «пр.н.е.» и т.н. В полиграфията между вътрешните точки и следващата дума се оставя «тънък непрекъсваем интервал», но тъй като повечето сходни символи в Unicode не са реализирани в масово използваните шрифтове, обикновено интервалът се пропуска и съкращението се пише слято. При всички положения считам за некоректно да се оставя обикновен интервал между думите на сложно съкращение, като «Бел. прев.», «т. н.».
- Акцентиране на текст в кавички
Грешката се състои в това, че при акцентиран текст в кавички, кавичките се оставят извън акцента, напр:
Код: Избиране на всичко
«_А кога?_» — помисли си той.
Код: Избиране на всичко
_«А кога?»_ — помисли си той.
Код: Избиране на всичко
«_А кога?_ — помисли си той. - _Няма да имам време._»
Най-често става въпрос за водещото тире в пряката реч, но принципът може да се разпространи и върху другите тирета. Например, вместо да пишете:
Код: Избиране на всичко
_— А кога?_ - попита той.
Код: Избиране на всичко
— _А кога?_ - попита той.
Код: Избиране на всичко
— _А кога_ — _няма време?!_ - попита той.
Същите принципи важат и при силно акцентирания текст.
- Разделяне на слаб и силен акцент
Грешката се състои в това, че в текст, съдържащ слаб и силен акцент, напр:
маркерите се разделят с допълнителен интервал:Със сигурност няма да дойде! — помисли си тя.
Код: Избиране на всичко
_ __Със сигурност__ няма да дойде!_ — помисли си тя.
Код: Избиране на всичко
___Със сигурност__ няма да дойде!_ — помисли си тя.
(Текстът ще се допълва при необходимост)