Роман "Тайният завод в село Лозен, Хасковско" – в процес на писане

[Dodim.Books]

Здравейте. Казвам се Добри Димитров и съм на 25 години. Отдавна влизам в сайта "Моята библиотека" и съм чел различни литературни произведения, качени в системата. Занимавам се основно с изобразително изкуство, но имах и различни литературни опити. В 6–7 клас спечелих грамота за есе на тема "Моята среща с Христо Ботев", което обаче нямам запазено.
Вълнувам се от историята на България и на света. От рано обаче проявих интерес към най–новата българска история. Тя проследява динамичното време от 1944 г. до 1989 г. Знам, че тази тема се политизира по един или друг начин. Също така осъзнавам, че това е литературен форум, и нямам намерение да дискутирам политически възгледи. Аз самият се опитвам да разглеждам тези процеси от историческа и от човешка гледна точка. Разбирам, че като млад писател и творец имам нужда от повече опит...

В настоящия роман се разказва за родният ми Хасковски край. Действието се развива в края на 80–те години, когато в България настъпва известно пробуждане. То е вследствие от политиката на т.нар. "Перестройка" или преустройство на социалистическата система. Както знаем, тогава се появяват първите неформални сдружения в България. Според романа едно от тези сдружения е основано в Хасковски окръг. То представлява "таен клуб" на няколко приятели. Членовете му произлизат от любимчанското село Лозен. Те четат самиздат (неофициално отпечатана литература), слушат рок/хард рок/метъл музика, обсъждат различни теми. С тях си сътрудничат двама тайни куриери, които носят духа на промените - видни дейци на профсъюз в друга страна, емигрирали в България с променени самоличности. Героите са едни от най–будните хора в селото. Сред тях са младият работник в ТКЗС (кооперативно стопанство) Ненчо Калинов, живущият в Хасково лозенец Тончо– фен на западна музика, който записва и разпространява касети, неговата дъщеря Деница Астрономката– всестранно развито момиче с интерес към звездната наука, столичен журналист с лозенски корени - общуващ с видни интелектуалци [, селският свещеник отец Христон... Проследявам техните истории, приключения и родова принадлежност.
Романът акцентира и върху значението на семейната среда върху възгледите, амбициите, качествата и личностите на героите. Например двамата дядовци на Деница са забележителни личности - единият е бивш миньор от Лозен (Йордан), изследовател на златните находища в Челопеч и Крумовград. Другият дядо е строил Димитровград и има звание "Герой на труда", както и апартамент в града. А пък съпругата му от Каснаково е потомка на нимфите и се занимава с езотерични неща като светилища. Вуйчото на Деница е моряк, който познава двете страни на Желязната завеса и може да направи сравнение между тях.
В центъра на сюжета са предсказанията в една апокрифна книга, дадена на възрастна лозенка от Ангел Божий. Тези предсказания говорят за България, за Европа, за света, както и за самите герои. А пък част от тях са включени в Златната книга на дядо Йордан, открита при строежа на къщата му .
Като роман, произведението включва любовна история между Ненчо и Деница. Двамата млади първоначално са приятели. Бащата на Деница е съселянин и по–голям приятел на Ненчо, който го снабдява с касети. При своите отпуски в Лозен (ваканциите или уикендите) той се събира с приятелите си в Тайния клуб (основно в събота вечерта). По време на една от тези срещи, през ноември 1988, Деница тайно проследява баща си и чува какво се говори в клуба. Тя изчаква всички да се разотидат и се отправя към щаб–квартирата (самалък с плевня). Астрономката пада в дълбокия Попов вир и е извадена от Ненчо. След като той я завежда в щаб–квартирата, Деница вече знае прекалено много неща... Ненчо я привлича в Тайния клуб, като споделя нейните интереси. Той я намира в Хасковската библиотека, посещава я в Димитровградската обсерватория, където тя работи, заедно празнуват Джулай морнинг.– рожденият ден на Астрономката.... Следват много приключения, забавления, и различни мисии...
Романът завършва с демократичните промени в България и времето на Прехода. За героите той е белязан с оставането без работа (Ненчо, заради закритото ТКЗС) и с първо българско участие в Международна конференция по астрономия в Глазгоу, Шотландия. Сред участниците е и Деница, златното момиче на Лозен.

Готов съм за мнения, съвети и напътствия относно сюжета, развитието на действието и на героите. Млад съм и не съм живял в този времеви период. Роден съм 10 години след промените в България. Но от разкази на майка ми, баща ми, баба ми и на приятели научих много истории от този период. А самият факт, че майка ми е израсла на село, ми даде представа за живота на млади и стари, за селскостопанската работа и за ученическото ежедневие. Познавам селския живот от дете, защото прекарвах всички ваканции в родното си място...

По-късно мога да кача романа като pdf или docx файл. Засега има нужда от написването на още няколко глави.

[Dodim.Books]

Понеже горното резюме изглежда не говори много, публикувам в своя пост текста на Глава 1 и Глава 2.

ГЛАВА 1
ЛОЗЕНСКИЯТ ПАНАИР
Панаири, панаири,
мои детски най-красиви светове!
Лили Иванова
Есенното слънце вече огряваше с лъчите си китното село Лозен, Хасковско. Днес беше седми ноември, денят на Великата октомврийска социалистическа революция. Всички лозенци се радваха на дългоочаквания селски панаир.
Трудолюбивата лозенка баба Добра от Караорман махала също беше на панаира. Тя се премени с празничните си дрехи, взе две платнени торби и започна да обикаля своите роднини и познати. Възрастната жена се отби в хоремага, където видя селския поп Христон. Той беше приключил литургията за Архангеловден и пиеше лимонада.
– Кък е, дядо попе? Обрахте ли тиквите, имате ли някои останали? Биуа да напрая един тиквеник и една бан’ца. Наш Миглена си дойди от Конуш за панаира, трябва да я нагостя, че и племенникът ми си идва от София.
Паството на попа се състоеше от няколко баби и дядовци. Младите хора трябваше да се прекланят пред Ленин, Маркс, Енгелс, Георги Димитров и естествено, председателя на Държавния съвет Тодор Живков.
Следващата къща по маршрута на баба Доба беше домът на нейния трети братовчед чичо Йордан. Тя спря за малко, защото трябваше да обиколи още няколко къщи и да приготви обяда. Чичо Йордан си поговори със своята братовчедка, след което й заръча:
–Поп Христон има яйца за продаване, ако можеш, намини през тях довечера. Ако имаш коприва, занеси и на поповите кокошки.
Попът и попадията имаха достатъчно храна за кокошките, но чичо Йордан нарочно даде тази заръка на баба Добра. Тази вечер синът й Георги и неговата компания бяха поканени на гости при Кирилов Ненчо , тракторният механик в Стопанския двор. По стара лозенска традиция всеки носеше нещо за ядене или пиене, когато отива на гости. Родителите на Ненчо Калинов бяха поканени на гости при роднини в Любимец. Така тракторният механик имаше цялата къща на разположение до другата сутрин. Затова Ненчо и компания решиха подобаващо да отпразнуват Седми ноември.
Чичо Йордан очакваше своя син Тончо и внучката си, които довечера си идваха от Хасково. Заедно с жена си подготвяха празничната трапеза за дългоочакваното семейно събиране.
Същата вечер баба Доба отиде при поп Христон, като носеше голям буркан с месо в платнената торба. Попът й подаде писмо, увито в пергаментова хартия, което възрастната жена сложи в буркана
– Отиди до Гърков бунар. Там ще видиш двама мъже, дай им месото. След малко ще се събираме за панаира с попадията, дъщерята и внуците. Ако странниците дойдат, ще ги посрещна в самалъка . – каза свещеникът.
Бабата изпълни нарежданията. Тя премина покрай военните поделения, охраняващи Родината от чужда интервенция, и отиде до извора. Селото се намираше близо до границите с Турция и Гърция. Това беше Втора гранична зона, в която се влизаше само с открит лист от Народната милиция.
Каква беше тази конспирация? В тъмната нощ, жена отиваше сама в гората…

ГЛАВА 2
НАЗДРАВЕ ЗА РЕВОЛЮЦИЯТА

Лозенският панаир продължи до късно вечер. Хоремагът в центъра на селото, както и Младежкият клуб, бяха шумни и изпълнени с хора. Вдигаха се наздравици за революцията, за приключилия стопански сезон, за село Лозен, за председателя на селсъвета и за другаря Тодор Живков. В единия край на кръчмата се бяха събрали Ненчо, столичният журналист Радо и двама работници от Стопанския двор. Те си говореха за тазгодишната реколта, за работата и за семействата си.
Освен в хоремага , лозенци празнуваха и по къщите. Близо до центъра на селото, в по–спокойна обстановка, се бяха събрали синовете, внуците и правнуците на пенсионирания миньор чичо Йордан. Неговият син Тончо беше приятел на Ненчо, но днес остана да празнува със семейството си. Там, естествено, присъстваше и неговата дъщеря Деница, която тази година навърши пълнолетие. Заради хубавото есенно време всички седяха под лозницата, наобиколили голяма маса с лозенски ястия и различни напитки. Дядото разговаряше с двете внучки, а децата на едната играеха в двора. Всички бяха радостни, че са се събрали заедно.
–Наздраве, семейство! Наздраве за Великата октомврийска социалистическа революция! – каза дядото.
–Няма ли да споменем и наш Деница? Вече е пълнолетна и ще е студентка в Учителския институт. Ето, голямата ти внучка вече има две деца, да са живи и здрави. – каза бабата на Астрономката.
–Наздраве за Деница Астрономката! – казаха всички и вдигнаха наздравици, поглеждайки към девойката – Нека да има щастие, любов, успехи и пари…златното ни момиче!
Чичо Йордан изчака наздравиците и се обърна към семейството:
–Златно и сребърно момиче не може да замени истинското момиче, което има душа и дух, качества и принципи. Дори цялото българско злато да вложите, ако човек няма душа, дух, принципи и качества, като благородството, значи цялата работа е напразна.
–Дядо Данчо, човек трябва и сърце да има, и ум, разум, здраве….– отговори Астрономката – Знам, че ти си много мъдър и много добър дядо. Винаги с баба ме посрещате с трапези, вкусни ястия и любов. Благодаря ви за всичко!
Дядо Йордан и жена му бяха трогнати от тези думи на внучката си. Тя беше по–малка от своята братовчедка, но за разлика от нея обичаше да открива нови неща и имаше доста интереси. Любимото й занимание беше да наблюдава звездите в нощното небе, затова я наричаха Астрономката. Тя искаше да бъде научен работник или учител по астрономия. Деница имаше хубав глас и дори участваше в театралния кръжок към Математическата гимназия в Хасково. По закон бъдещите студенти се нуждаеха от трудов стаж, затова Деница успя да си издейства работа в Планетариума в съседния град. Други нейни връстници бяха разпределени в различни предприятия, а дори момичета като нея работеха в производството, в Химмаш или Завода за металорежещи машини…
– Бат’Тончо… Честит празник, семейство! – чу се силен мъжки глас и в двора влезе Ненчо Калинов.
– Ненчо, моето момче, ела у нас, да те черпим за панаира и за нашата Деница! – каза бившият миньор.
Ненчо седна на един свободен стол, точно срещу малката внучка. Тончо му сервира фъстъци домашно производство и лимонада.
–Бат’ Тончо, тоя хоремаг е натъпкан като влак за морето през лятото, не се стои. Знам, че сте се събрали семейно тук, но искам да излезем малко и да поговорим. Имам нещо за теб. – каза Ненчо.
Тончо си изпи чашата с домашно вино и излезе с приятеля си. Те се отправиха към махалата Караорман, където живееше Ненчо. По пътя те взеха Радо Журналиста от къщи и срещнаха поп Христон.
–Добър вечер, отче! Честит празник! – казаха те на свещеника.
–Добър вечер, чада мои! Аз също празнувам днес, синът ми има имен ден. Той ми гостува заедно с внучката. Не мога да ви събера у нас.
–Елате у нас.– каза Ненчо– Родителите ми са на банкет в Любимец, в читалището. Къщата е свободна, елате горе в салона.
Тримата приятели седнаха около масата на чаша безалкохолно, защото се бяха отпуснали с яденето и пиенето. Те започнаха да си говорят различни неща.
Ненчо даде на Йордановия син две касети – записи на „Скорпиънс“ и песен на „Металика“. Тончо обичаше алтернативни музикални стилове, но наскоро научи за метъл музиката и реши да послуша някое парче. Той си беше купил касетофон на черно от димитровградския пазар. Заедно с приятели Антон записваше нелегално касети и ги раздаваше на други почитатели в района.
–Днес си говорихме с Радо за значението на революцията и на социализма. Мина още един стопански сезон, изкарахме добра реколта…– каза Ненчо.
–Вие пък? Кой прави такива дискусии, освен учените философи? Достатъчно е, че всеки ден четем, гледаме и слушаме такива приказки. Радо, ти си журналист, и всичко това минава през твоите ръце. Баща ми и той – седнали сме цялото семейство, дъщеря ми вече е студентка – вдига тостове за бай Тошо и за революцията. Един ден трябва да направим нещо. Тия комунисти не бива да ни управляват повече. Четиридесет и четири години сме с тази власт. Аз вече научих какво правят с „враговете“ на народа. – каза Тончо и извади поема, написана от един негов чичо– „Желязната кошара“. Тя беше написана на пишеща машина, но оригиналът беше съставен от автора още в „Белене“ .
– Тонка, по–добре се прибирай вкъщи. Утре, на свеж ум, ела на гости и можем да обсъдим тези неща. А книгата можеш да ми я оставиш, за да я прочета. – каза Радо.
– Това е единственото копие, което имаме вкъщи. Авторът ми го даде лично с посвещение. Иначе самата книга е в ръкопис, писана е още в затвора. – каза Тончо – Баща ми знае за нея, но дъщеря ми и племенницата не бива да я виждат. Не е безопасно за нашето семейство.
– Сега, тъй като сме яли, пили, , играли хора, предлагам тази вечер да се приберем по домовете си. Имам новини за вас. – каза Радо.
– Новини? Какви новини? Нещо за Политбюро, манифестации, откриване на някой нов завод….– попита Ненчо.
– Имам новини, които няма да прочетете във вестниците. Ще научите какво става в София и големите градове. Тези новини са алтернативни и забранени. Те говорят за значими неща, за които не се говори, неща, по–важни от партийната пропаганда. – каза Радо.
Тончо вече заспиваше на стола си, затова Ненчо и Радо го хванаха за ръцете и тихомълком го заведоха вкъщи. Мъжът беше уморен от работата, пътуването до Лозен, яденето и пиенето на празничната трапеза. Дълго време Тончо чакаше своята десетдневна отпуска в родното село. Неговите родители се справяха със стопанската работа, защото бяха млади пенсионери, но все още разчитаха на помощта му.
Там Деница вече спеше, и изглеждаше по–красива със затворени очи, отколкото с отворени. Тя трябваше да се събуди рано, за да си хване автобуса за Хасково. Есенната ваканция на Астрономката беше кратка, но подхранваше нейното самочувствие и усещане за семейство.