Форуми на Моята библиотека

засега най-добро което излиза е Робин хоб. Трилогията за Живите кораби на MBG ще завърщши само след месец - два, там Хоб прави връзка между първата и втората трилогия за Убиеца и Шута, а междувременно Бард издаде две книги от третата - и последна трилогия за Убиеца за шута, която се пише в момента.

като цяло интригите и мелодраматизма са на добро ниво, малко напомня Мъглороден на Сандърсън, има разни телепатични магиии като Умението и Осезанието - при Сандърсън са разни елементални - като с течението на времето се възвръщат стари знания, появяват се нови врагове. Но Книгата е далеч от сюреализма на Толкин и Мартин, героите не умират така лесно като при Мартин, Абърклромби и Питър Брет.

Щастието и нещастието се редуват.
разбира се не е идеалната книга, Робин хоб е трудна за превеждане, а преводачите често превеждат пе за шест има доста грешки, но ако може да си намерите книгите в оригинал и да си ги четете искрено ви ги препоръчвам.
Иначе - знаете - Бард и MBG.

Ако ви се чете нещо СТРАХОВИТО препоръчвам ви "Кървави Книги" на Клайв Баркър. Стила му на писане в някои отношения ми напомни Лъвкрафт. Стивън Кинг, колкото и да го прехвалват, винаги ми е бил малко муден, малко апатичен, в много малко негови книги съм успявал да настръхна /май само в ТО/, и то основно заради гадните корици на Плеяда. лъвкрафт постига литературно съвършенство всеки ред те кара да се потиш, и Баркър доста се е потрудил, за да го наподоби. Специално Разказъзът "Кървав свински Блус" в том 1 в много отношения ми напомин Зеленият път на Ст.Кинг, но е по-чудовищен и ужасящ. Лично на мен най-много ми хареса "Среднощният влак за месо", в който усетих полъха на "Зоната на ЗДрача" и "ТО", но и с нещо от Лъвкрафт.

С тези думи ви оставям да четете.

ако някой се чуди - всичките разкази си имат централен герой.

Ами не съм чудил има или няма главни в "Кървавите книги", защото при разказите обикновено няма хиляди герои. Причината е липса на "място", тъй като разказ с много страници се превръща в новела/повест/роман. Пък и вече съм чел Втъкан Свят от Баркър и не останах очарован от писателските му умения.
Виж втората книга на А. Райън за Сянката на Гарвана също се оказа отлична, но третата беше слаба и не завърши поредицата бляскаво. Някои герои бяха забравени и доста неща останаха неразрешени. Пък и готиният главен герой беше изоставен на заден план накрая, което ме издразни.
Преди Гарвана прочетох още една трилогия, която уж се води мрачно фентъзи: Танцът на сянката на Дейвид Далглиш. Разказва се там за едни престъпни банди и разни асасини с кинжали и магически умения (калпави имитации на Калам от Малазана). Историята е бая разпокъсана и чак на втората книга разбрах, че всъщност има изразен главен герой, защото той оживя след първата и се оказа център на патакламата в следващите части. Довърших поредицата насила, защото има доста високи оценки навсякъде, но така и не намерих нещо запомнящо се в нея (освен оня, дето се удави в плитка река заради тежката си броня).

Втъкан свят няма нищо общо с Кървави книги. ЕДното е дарк фентъзи, макар че са намесени и други жанрове , а другото си е чист хорър.

Всъщност двата жанра имат доста общо помежду си, но логиката ми е друга. Ако първата книга, която ми попадне от даден автор не ми хареса, то и останалото му творчество няма да ми допадне. Примерно не понасям Азис и затова не прослушвам всичките му нови песни, щото видиш ли някоя може и да ми хареса. Или пък купил съм прах за пране/кренвирши/шампоан за боядисана коса на дадена фирма и ако не ми харeсa не си купувам от другите им разновидности на прах за пране/кренвирши/шампоан за боядисана коса.
Логиката ми не е 100 процента безпогрешна, но се потвърждава и с Марк Лорънс. Книгите му не ми харесват, но реших да пробвам новата му трилогия за Червената кралица. Ами пак не ми хареса, а най-тъпото е, че който е чел предишната трилогия - "Разделената империя" вече знае самоличността на главния антагонист и печалния му край.

Здравейте!
Токущо прочетох "Отмъщението на Монца"(best servd cold) от Джо Абъркромби, но не мога да намеря в сайта следващата - "Герои" както и следващата книга от света на "Първия закон". Къде мога да ги намеря?

flibusta.net, руски сайт, но с беплатна регистрация.

Още препоръки за мрачно фентъзи от мен. Прочетох първата книга за Локи Ламора и умрях от скука. Всеки напрегнат момент беше прекъсван с излишни ретроспекции, пък и героят се измъкваше от проблемите с глупав късмет, а не с остър ум (пък хитрите планове били силната страна на поредицата). Не ми хареса и Bloodsounder's Arc. Имаше доста интересни идеи, но поредицата беше раздута и диалозите бяха дразнещи.
Допаднаха ми поредиците Grim Company и Ties that bind. Първата си е стандартната история за няколко корави (но сравнително свестни) мъжаги, чиито пътища понякога се преплитат, докато трепят народ наляво и надясно. Светът е по-интересен - хората са поробени от безсмъртни магове, които враждуват помежду си. Във втората поредица и тримата главни герои са почти злодеи, но са готини. Имаше малко хорър елементи с демони, дето ядат хора и армия от безсмъртни. Ако в третата част доразвият тази част от историята, това ще ми е любимата поредица за 2016.

Летни рицарю,
Първо да ти благодаря, че поддържаш темата жива.
И аз като теб не останах особено впечатлен от приключенията на г-н Ламора.
Кажи някоя добра дума за Реймънд Фийст. Пробвах да започна Магьосник, но след 300стр. ми се стори малко по детски найвен. Може в мен да е проблема. Четох, че само в ранните му книги нещата са така, а после е малко по-различно. След като всички те му произведения са Микдемия, има ли значения реда по който да се четат?
Освен Grim Company и Ties that bind, какво четеш в момента?

Фийст, Брукс, Гудкайнд и Едингс никога не са ми били интересни и не съм чел повече от 1-2 книги от всеки. Героите им са ясно лоши или добри и сюжетите са елементарни: отитди тук, отиди там, събери артефакта и го заври в @№%$№ на Господаря на Злото. А това със "става по-добра нататък" е вярно само за този, на когото вече му е харесала поредицата. И аз съм го казвал и на мене са ми го казвали ама не става. И за Локи Ламора четох, че ставала по-хубава след средата, ама до края си ми беше безумно скучна. Щом не ти харесва, значи не ти харесва и това е.
Иначе си довърших и Acts of Caine и с изключение на четвъртата книга поредицата е супер. Може да се каже, че е смес от "1984" и "Гладиатор" - актьори от "бъдещето" се пренасят в "миналото"и колят хора за забвление на публиката. В книгите изненадващо има доста дълбочина, сложни характери и брутални схватки.
За бъдещо четене: Светлоносеца на Уийкс, втора и трета книга за Червения рицар, Мотиката и монетата на Д. Абрахам, новите книги за Шута, и ако ги намеря отнякъде Tanith lee - flat earth stories. Пък и имаше някаква нова фентъзи поредица с много добри отзиви, дето героят е гей (май от авторa на Такеши Ковач?).

Еха третата книжка на Светлоносеца беше много забавна, ама с твърде отворен финал в стил "чакайте сто години до следващата книга, за да разберете какво става и нека ви е гадно" И понеже наистина ми е гадно, защото на към 10 поредици чакам последните книги, захванах завършената поредица за Черната магьосница (за мен това е правилният превод) на Труди Канаван. Винаги съм бил отворен за дамите писателки на фентъзи, ама освен Робин Хоб другите не струват. Тук пак става въпрос за някаква дразнеща лигла, която явно е най-великият маг на всички времема без даже да си мръдне пръста и всички (без лошите) се прехласват и въртят около нея. Първата книжка е за деца и няма никаква дълбочина, ама по-натам уж ставал голям бой, та ще я довърша. Прочетох и малко фентъзи чиклит за Анита Блейк, за да се посмея. Зарязах книгата на "беше облечена като истинска вампирка с черна рокля и ботуши с високи токове". Пищни описания на дрехи просто ме дразнят, а мацката прекарваше половината книга в обличане и събличане. Предпочитам описания тип "носеше меч гледаше сърдито"
За да регенерирам след мъченията с женски книги, започнах баш епично фентъзи - the faithful and the fallen ама съм на първите страници и нямам впечатления. Има много гледни точки и историята още не е набрала скорост.

"The Faithful and the fallen" всъщност е поетичен начин да кажат "Добрите и лошите". Поредицата се оказа напълно стандартно фентъзи: избрания на лошите срещу избрания на добрите, който естествено е момче от село. Формулата е малко разчупена с предателства в стил Дж. Мартин и с това, че един-двама герои се извъртат от лоши до добри и обратното.
Останалото са клишета в жанра и поредицата си е баш heroic fantasy.
"Кинжалът и монетата" също се оказа разочарование. Поредицата е писана с много мисъл и има интересни идеи, но просто не е увлекателна.
И с това си приключих списъка за четене и не знам какво да хвана. Давайте идеи, иначе ще трябва да се мъча със Стъкления трон, която май е young adult поредица.
Харесвам: Малазана, Дж. Мартин, Зелазни, Глен Кук, Абъркромби, Б. Уийкс, Прачет, Вещерът, Сандерсън и Робин Хоб.
Не харесвам: Фийст, Брукс, Гудкайнд, Едингс, К. Бънч, Ририя, Локи Ламора, Труди Канаван, М. Лорънс и П. Брет.

Има една поредица: "The Grim Company" от Luke Scull, когото всички оприличават на Абъркромби. в списъка за четене ми е, може да се пробваш и да кажеш дали си заслужава. ПП Явно си заслужава, прочетох няколко мнения по-нагоре.

Не съм сигурен дали е споменаван по-нагоре, но..Джим Бъчър?
Дрезден - толкова ми харесва, че го чета на английски вече (7-ма част). Има страхотно чувство за хумор, неочаквани обрати и мистерия. Срещат се и недостатъци, но те не пречат на забавлението.
Фуриите на Калдерон - малко е странно, но бива.

В момента чета и Героите умират (кървава ми е малко).
В списъка ми да прочета е и "Песнопение".

Благодаря за предложениета. От Grim Company съм изчел 2 книги. Страхотна е като свят и атмосфера. Има и доста черен хумор като при Абъркромби. Но и при нея и при новата поредица за Шута на Хоб третата книга не е излязла (затова нея не съм я почнал).
Бъчър е много свеж автор. Калдерон беше готина поредица, въпреки че зергите от Старкрафт някак не ми се вързаха в историята. Хари Дрезден е много по-забавен магьосник от Хари Потър, но него съм го изчел докрай с минус една-две книги.
Явно ще чета за асасинката със Стъкления трон, но ако има над 20% описания на дрехи/любовни мелодрами я изоставям и ще наваксвам с Гленк Кук. Поредицата за Империята не ми хареса, но може да пробвам Гарет - бил нещо като Хари Дрезден, но с повече приказни твари и повече хумор.

Летни рицарю, чел ли си нещо на Гай Гавриел Кай? Силно препоръчвам и трилогията Троя на Дейвид Гемел. Не виждам Р. Скот Бакър сред харесваните и нехаресваните от теб по-горе, но няма начин да не си запознат.

Домързя ме да прочета предните постове, та не разбрах кого обичате и кого - не,
ама що не пробвате и малко Стивън Бруст - поредицата му за Влад Талтош. Ако не друго, поне убива време...

Отново благодаря за идеите. Кай и Бруст не ми допаднат особено. Ще почета малко Гемел, после Стъкления трон и малко Кук - позапълних си списъка за четене. А Бакър е точно от авторите, дето ме разглезиха и сега от всяка книга очаквам нещо страхотно и само се разочаровам

Аз започнах Кристофър Мур, който бил американският Пратчет. На мен ми напомня и на Геймън, и на Дъглас Адамс. Черен хумор и гавра с най-свети чувства Има една поредица за вампири, една за градчето Пайн Коув, и тази, която чета в момента - "Grim Reaper".
Колкото до дамите - писателки на фентъзи, не съм съгласна, че освен Робин Хоб, друга не струва. Ами Бюджолд с "Проклятието на Шалион", ами Сузана Кларк с единствения си роман, но затова пък какъв!

Със сигурност дамите могат да пишат добро фентъзи (което не е ърбън романтика) и аз просто не съм попаднал на правилните книги. Аз дори не държа на епични битки, достатъчно е да има малко динамика - тоест все пак нещо да се случва и да има интересен свят и герои (като в Землемория).
Но в повечето книги писани от жен, вместо нещо да се случва, историята се "отплесва". Примерно лошите открадват прасето на героя. Ако писателят е мъж, героят веднага грабва сопа и подгонва лошите. Ако писателят е жена героят започва да страда от тази несправедливост, пропива се, губи си съня, изпокарва се с жена си и т.н. Добрата фентъзи книга би трябвало да е по средата. Ако само се бият без емоционален заряд и мисъл, се получава средновековен екшън от 80-те. Но ако само мислят, чувстват и обсъждат историята се влачи и отегчава.
За романтиката също нямам нищо против, но тя също е изкривена до дразнещи перспективи. Или се взимат с някой/някоя само защото е най-желаният/красив/известен или тайно страдат през цялата книга без да предприемат действие или вършат някакви глупости. Ако горното беше вярно, всички би трябвало да излизаме само с холивудски актриси и петролени магнати, а за мен е по-важно човекът до теб да е специален само за теб, а не за всички Ама и в "мъжкото" фентъзи не им се получава много де. Примерно Ранд АлТор: "Имам голямо сърце и голям ... , та ша ги обичам и тричките едновременно". Ах ти палавнико.

summer-knight написа:Отново благодаря за идеите. Кай и Бруст не ми допаднат особено. Ще почета малко Гемел, после Стъкления трон и малко Кук - позапълних си списъка за четене. А Бакър е точно от авторите, дето ме разглезиха и сега от всяка книга очаквам нещо страхотно и само се разочаровам

Летни рицарю, в ателието статуса на Тамнината, която предхожда е "за добавяне." Така, че скоро ще се запознаем с твоя приятел Бакър

Зарежи Стъкления трон докато е време!

Абе на пръв поглед първата книга от поредицата за Стъкления трон звучеше интересно. Корава девойка - наемен убиец се изправя срещу 20-30 главорези в турнир, от който зависи животът и. Ама вместо да се бият, участниците прекарват няколко месеца в състезания по тичане, катерене, стрелба по мишени, дегустация на отрови и други глупости, като най-слабият в даден кръг отпада, тоест като в тъпите тв предавания. Ама не само сюжетът беше тъп, а и момичето беше най-досадният герой във фентъзи книга изобщо. Предполагам, че всичките хора дето уж е убила, просто са си прерязали вените, защото не са могли да понесат тази мрънкаща лигла с комплекс за превъзходство. Ама поне беше пълно с млади и красиви мъже, млади и красиви жени, скъпи и красиви дрехи и напълно платонични любовни триъгълници.

ЕТо нещо което е малко извън стереотипите - Хриниките на Ририяот майкъл Съливан.

6 книги - можетне да не четеет прелюдията - но са малки по 200 страници. пет от тях даже ги има читанка, а на хартия са по 12, 50 лева.
Приятно оформление.

Идеята - екип от двама наеминиц върши опасни мисии - краде важни писам от благородници, охранява аристократи и какво ли не. но ще получи задама каквото не си е представил -[spoiler] двамината ще бъдат натопени за убийството на краля на Меленгар[/spoiler] и за да се измъкнат [spoiler]от бесилото ще трябва да отвлекат престолонаследника[/spoiler].
Следват редица приключения, които няма да описавм, за да не разкривам сюжета. Краят е до голям степен клиширан, но развръзките определено са интересни. Има лек приятен за четене стил, с моного "английски" хумор и се чете бързо.

Изчетох Fool's Assassin на обичаната от мен Робин Хоб и останах доста разочарован. Единственото хубавото нещо в нея беше корицата. Динамиката просто липсваше в първите 90% от книгата. Фенове на пасторалната идилия биха се трогнали от проблеми като "прасето ми слабее" и как върви цената на вълната, но в миналите книги имаше доста по-вълнуващи ситуации. В последните няколко глави пък нещата се завързаха твърде много и направо ми се сториха претупани. Имаше и доста дразнещи герои и за съжаление точно Фиц беше капитана на глупавата команда. Той или действаше прибързано или изчакваше, докато стане твърде късно, но всичките му избори бяха неадекватни и дразнещи. Ако не друго, поне в следващата книга се заформят доста интересни събития.

И за втората книга - Гонитбата на шута важи горното, в 90% от книгата нищо не се случва. Има доста емоционални моменти, ретроспекции и интроспекции. През цялото време говорят за чувствата си и съжаляват за миналите си грехове. Фиц действа поне по-адекватно този път. Финалната книга се очертава да е добра и да оправдае мудните книги преди нея.
Четох и първата трилогия на Салваторе за мрачния елф Дризт и тя се оказа пълна противоположност. Нон стоп битки без емоционална дълбочина и с доста елементарна история. Всички имена имаха по н'яко'лко а'по'ст'рофа, имаше "зли раси" и "добри раси" и всички герои бяха явно добри или явно лоши. Щеше да е по-интересно ако Дризт беше убил някой невинен и после да тръгне да търси изкупление с добри дела,ноавторът нямаше кураж да постави сложни морални избори.

Съмър Кнайгт, ако те интересува бих ти препоръчал, поредицата на Полуорките на Дейвид Далглиш, малок стил Уаркръфрт, но героите са добре мотивирани, а има и още една поредица, която е малко в Стил "Лъжите на Локи Ламора" - Танцът на Сянката и се явява нещо като предистория. И двеет поредици на Д.Далглиш ги издава MBG едната са излезли 5 от 7 книги, другата 3 от 7.

Чел съ първите 3 книги от shadowdance на Далгиш - горе-долу стават, но Ангелът на Уийкс е по-добра поредица на същата тематика. Виж Дръс Легендата на Гемел ме зарадва много - old school heroic fantasy yeaaaah! Мисля да пробвам и Троя и поредицата за Jerusalem man, дето е подобна на тъмната кула на Кинг.

Май няма кой да спами предпразнично
Прочетох първата част на "Спомен, Печал и Трън" на Тад Уилямс и останах разочарован. Тук обвинението, че фентъзи авторите все разтягат локуми важи с пълна сила. Книгата е безумно мудна, а и главният герой просто беше скучен. Няма да се мъча с другите тухли от поредицата.
Първата книга за Jerusalem man също малко ме отегчи. Коравият мъж, който трепе хората и ръси библейски цитати вече съм го срещал в доста книги и филми. Освен това поредицата отстъпва на Тъмната Кула, защото смесването на уестърн с фентъзи и още много жанрове нещо не се получава толкова добре тук.
После пак препрочетох Отмъщението на Монца, Герои и Червената Страна на Абъркромби и ми харесаха повече и от Първият Закон. С препрочитането една след друга забелязах доста хитри детайли и връзки, които преди бях пропуснал.
И последната книга за годината ми е Светлоносеца 4 - Blood Mirror. Имаше доста интересни обрати и изненадващи разкрития, но книгата е по-слаба от другите части и по-скоро е увод към последната пета книга, която има бая да си я чакам

Привет!
Да спомена две книги с разкази събрани от Мартин и Гарднър Дозоа - "Старият Марс" и "Разбойници". Много добри автори има там, с различни стилове на писане. Има ги из мрежата за сваляне.
Приятно четене!

На Алекс Кош - Четирилогията "Занаятът" .. Току що я прочетох ! С много чувство за хумор, забавни приключения и чудесни герои !

Също и романите на Лукяненко: малко по-депресивни, за хората на които това им харесва .

Колелото на времето също препоръчвам .. както и Мечът на истината !

Ако пък ви интересува добро криминално фентъзи - няма да сбъркате с Досиетата Дрезден , както и романите на Мартин Скот !