Форуми на Моята библиотека

С един приятел постоянно сме в конфликт, че аз чета класически произведения, изучаващи се в училище и университет, а той само и единствено "модерни" книги от типа на "Здрач". Критикува ме, че моите книги били вехти, далечни от сегашното време и с една дума прави всичко, за да ме откаже от тях. Според мен пък той лично е доста ограничен, щом не знае елементарни неща от типа "кой е автор на Дядо Горио или Червено и черно". Та какво е вашето мнение по въпроса? Ясно, че всеки си има вкусове и интереси, но дори да не си чел "вечните книги", трябва поне авторите и ключови моменти от сюжета да се знаят.

Истината е някъде по средата. Аз чета и класика, и нова литература. И не защото трябва.

Класика и Съвременници...
Класиката... не отразява съвременните проблеми... въпреки че и класическите проблеми не са решени, а са все така актуални... Иначе нямаше да е класика, а някаква забравена антична литература... Между другото и античната литература също се оказва ако не актуална , то поне вълнуваща. Стига човек да има ум и сърце.
Съвременниците ... Те по умни ли са от класиците?
Май не. Всъщност определено НЕ! Е може би поне някои са , но са удавили ума си в съвременните незначителни и мимолетни проблемчета. А докато чакаме да видим дали проблемчетата не са мимолетни а вечни, то те или се решават или стават класика...
Например: съвременен проблем с айфон-3 - решава се с айфон-4 и възникват нови ...
но това доскучава някъде към айфон-7 ...
Или пък любовта и съвременните и проблеми - ама това си е класика...
Но читателя с ум и сърце винаги ще оцени качествената книга, а качествената книга ще се хареса на читателя с ум и сърце. Все едно дали е класика или "модерна".

За мен има 2 вида книги: скучни и интересни. Въобще не ми дреме, какви проблеми отразяват и кога са писани . Ако заспа повече от веднъж, минавам на следващата . Иначе класици, като Емилио Салгари, Джек Лондон и т.н. едва ли са безинтересни

OnlyOneBoy написа:С един приятел постоянно сме в конфликт, че аз чета класически произведения, изучаващи се в училище и университет, а той само и единствено "модерни" книги от типа на "Здрач". Критикува ме, че моите книги били вехти, далечни от сегашното време и с една дума прави всичко, за да ме откаже от тях. Според мен пък той лично е доста ограничен, щом не знае елементарни неща от типа "кой е автор на Дядо Горио или Червено и черно". Та какво е вашето мнение по въпроса? Ясно, че всеки си има вкусове и интереси, но дори да не си чел "вечните книги", трябва поне авторите и ключови моменти от сюжета да се знаят.

Заглавието на темата е "Какво ви е мнението за човек, наричащ класиката "безинтересна" и "демоде"?" и на него бих отговорил така:
Вероятно човекът е доста млад.
Както и самият вие.
И в двата случая най-хубавото е, че спорите за книги и четете. С времето нещата ще си дойдат на мястото - без да е задължително, количествените натрупвания често водят до качествени подобрения.

Ще ви предложа моето мнение, което е изцяло базирано на личния ми опит да читател от повече от 35 години.

Първата 'истинска' книга която прочетох на около 9-10 годишна възраст беше Тримата мускетари. До тогава бях чел единствено най-различни приказки и детски неща. Останах зашеметен. Никакви приключенски филми или каквото и да е не можеше да се сравни с преживяването.

Класиката е такава по много причини и е хубаво да бъде познавана. Дали я харесваме или не е без особено значение. Тя се явява фундамент на съвременната западна културна традиция; отправна точка и критерий за сравнение.
Без познание на класиката е трудно да си изградим вкус и да знаем какво и защо харесваме.

Вкусовете се променят с времето по простата причина че ние се променяме. Като млади пием водка, а след 40 често предпочитаме уиски и коняк. Същото е и с вкусът към литература и всичко останало.

Работите на Пикасо са просто едни 'мацаници' и 'грозотии' за всички, които не са се интересували и развили в себе си вкус и знания към изобразителното изкуство. Караваджо, напротив, буди изумление у същите тези зрители.

Това което моят опит ми подсказва е, че за класическата литература човек има само една възможност да я опознае - преди да е навършил 25.

Авторите на 19-и век са многословни, драматични, често могат да бъдат досадни. Но когато човек е млад и не е чел Ремарк, Флобер и Стендал изглеждат великолепни. Но без да си чел Флобер и Стендал, не можеш да оцениш Ремарк.

Ако познаваш Юго, то само тогава Хемингуей те изумява; а когато си чел Хемингуей, Селиджър те удря като парен чук.
Срещата със Селинджър 'неподготвен' води до същото, което искащите Караваджо получават от Пикасо.

Тук са и Куднера, и Кафка, и Саймък, и Зелазни, и Булгаков, и Дан Симънс, и много много други. Стилисти и естети - автори, с които като читатели общуваме дълбоко и лично.

И за двама ви най-хубавото от всичко е, че четете.
Бъдете здрави.
НТ

пп.

С литературата човек няма за къде да бърза.

Без да ми е правило, давам на 'нашумелите' книги 10 години преди да реша дали да ги 'погледна'. Струва ми се че това е минималния срок. Времето отсява значимото от незначителното.

През живота си можем да прочетем само доста малка част от всичко написано, затова е добре да се научим да подбираме добре.

(И двамата спорещи приятели можете да видите коментарите под "Алхимикът" на П. Коелю - великолепен пример за това че никой не може да бъде предпазен да не си загуби времето. Има толкова много хора, готови на всичко в негова защита, а и са я чели по няколко пъти дори.)

Трябва да има подбор! Защото не можем да прочетем всички книги. Не можем да прочетем дори всички добри книги. Не можем да прочетем дори само най добрите книги - дори да можеше да се определят кои са те.
Можем да прочетем само няколко... (десетки, стотици или хиляди - все са малко...)
Ако не искаме четенето да се превърне в започване на четенето, прочитане на няколко страници, захвърляне на книгата и намиране на друга с надеждата тя да е по-добра (то -това не е четене даже), трябва да можем да подбираме.
Ако трябва да се грижим и за последователността в която да четем тези книги, нещата стават още по трудни.
Всяка книга малко или много променя читателя. Например ако не го променяше нямаше да има значение реда в който се четат. А ето ~HT казва че има значение реда - значи всяка книга е "подготвила" т.е. променила читателя.
Различните книги са различно доби и различно променят читателя. Изключителната книга променя много. А няколко добри променят пак много но неусетно.
Важното е след всяка книга читателя да е станал по умен и с по широко сърце - т.е. по-добър.
Книгите от т.н. класика изглежда точно това и правят и това е проверено с времето.
Ако нямаме време и сили за експерименти и грешки при избора на книги, но искаме да станем по добри - може би е добре да се насочим към класиката.
А може и обратно: някоя книга може да ни заблуди и направи по коравосърдечни. Не знам дали има такива книги. Но ако има, кой би искал да ги чете?
Който има сили нека да експериментира с модерното, а ние ще гледаме от безопасно разстояние (време) какъв е ефекта .

Много сте се задълбочили... важното е, да четете и да ви доставя удоволствие. Впрочем и това не е, важното е да изпълнява целта, която сте си поставили с четенето на дадена книга - дали ще е удоволствие, обогатяване на речника, познания, нови изживявания и т.н. Моята цел е удоволствието от историята и развиване на въображението, с което научната фантастика се справя перфектно - невероятно колко много изобретения са били описани в доста детайли десетки години преди да се появят в живота, просто, защото авторите са трябвали да се мотивират логически. В тоя дух класиката ще я пропусна, но пък тя е съвсем смислена за някой с други цели.
Инак целия спор прилича на това дали трябва да се яде боб с наденица, щото после може да оцениш подобаващо пиле с картофи, кой каквото му е вкусно

DrunkenDonkey написа:Моята цел е удоволствието от историята и развиване на въображението... В тоя дух класиката ще я пропусна...
... боб с наденица... пиле с картофи, кой каквото му е вкусно

Е те т'ва е незадълбочено магаре да ти дава кръчмарски наставления как да се чете.
За някои литературата е като шубера на соцзаводски стол - хамлетовски да избират между боба с наденица и пилето с картофи... И със сигурност ще приключат с малеби.

Още нещо по въпроса за класиката:
Твърденията че изкуството само забавлява а не възпитава са неверни.
Ако само да забавляваше, нямаше да има рекламна индустрия.
Но има! И то много мощна.
Но ако изкуството възпитава и променя хората, то заедно с хората се променя и света.
Така изкуството гради света в който живеем.
Ето един пример: хващат някакъв много изобретателен престъпник и го питат: как ти хрумна да извършиш толкова изобретателно това престъпление? А престъпника отговаря: Гледах го в един филм.
Така наистина се оказва че изкуството гради света в който живеем.
Тогава много внимателно трябва да избираме произведенията на изкуството - книги и напоследък филми а може би и компютърни игри, за да не стане така че съучастваме в изграждането на неприятен и даже негоден за живеене свят.
А даже само да не съучавстваме може да се окаже недостатъчно.
Защото медиите ни заливат с медийни продукти, които въздействат на хората по лош начин. Ето примера с престъпника, повлиян от киното.
Така че трябва да сме много внимателни. Иначе...
Иначе губим свободата си!
И несъзнателно се подчиняваме на нещо което не е доказало ползата си за хората, но се оказва че е доказало вредата си за тях...

Да, дай да наложим цензура на всичко, което може да повлияе зле на някой, за да станем по-свободни.
Най-добре и да почваме и да строим къщите само от огнеупорни материали. Хрумна ми блестяща идея с какво може да се занимават пожарникарите, ако не гасят пожари по цял ден.

Гост написа:Още нещо по въпроса за класиката:
Твърденията че изкуството само забавлява а не възпитава са неверни.
Ако само да забавляваше, нямаше да има рекламна индустрия.
Но има! И то много мощна.
Но ако изкуството възпитава и променя хората, то заедно с хората се променя и света.
Така изкуството гради света в който живеем.
Ето един пример: хващат някакъв много изобретателен престъпник и го питат: как ти хрумна да извършиш толкова изобретателно това престъпление? А престъпника отговаря: Гледах го в един филм.
Така наистина се оказва че изкуството гради света в който живеем.
Тогава много внимателно трябва да избираме произведенията на изкуството - книги и напоследък филми а може би и компютърни игри, за да не стане така че съучастваме в изграждането на неприятен и даже негоден за живеене свят.
А даже само да не съучавстваме може да се окаже недостатъчно.
Защото медиите ни заливат с медийни продукти, които въздействат на хората по лош начин. Ето примера с престъпника, повлиян от киното.
Така че трябва да сме много внимателни. Иначе...
Иначе губим свободата си!
И несъзнателно се подчиняваме на нещо което не е доказало ползата си за хората, но се оказва че е доказало вредата си за тях...

Забъркал си чудесен буламач от верни съждения и пълни глупости. Няма да правя обстоен анализ на изказването ти, а ще се спра само на една подробност - примера с престъпника, повлиян от филма. Накратко - човекът е гледал някаква четвъртокласна боза. Защо твърдя това и то е самата истина ли? Защото истинските произведения на изкуството не газят толкова плитко, като да показват „изобретателни“ престъпления. Истинските произведения на изкуството всъщност карат хората да вършат или да не вършат разни неща. Тоест биха накарали твоя човек от примера да не върши престъплението.
А извършването на престъпления от своя страна също може да бъде (почти) изкуство. Но това е тема на други филми.

Endymion написа:Да, дай да наложим цензура на всичко, което може да повлияе зле на някой, за да станем по-свободни.
Най-добре и да почваме и да строим къщите само от огнеупорни материали. Хрумна ми блестяща идея с какво може да се занимават пожарникарите, ако не гасят пожари по цял ден.

Всъщност тухлите, бетонът и стоманата са огнеупорни материали. А ти вероятно и идея си нямаш какви мерки се взимат за пожарообезопасяване на сградите в България и по света.
Друг е въпросът, че напоследък (от няколко десетилетия, ако не и повече) при пожар гори покъщнината, а не къщите